Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
26/09/2007
П Р О Т О К О Л
№ 11
На 26.09.2007 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
* * *
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да започнем.
Обръщам се към членовете на Комисията по въпросите на държавната администрация в началото.
Уважаеми народни представители!
Предвиденият дневен ред е от една-единствена точка:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА АДМИНИСТРАЦИЯТА ПРЕЗ 2006 ГОДИНА.
Предложението за такъв дневен ред произтича от една наша основна функция на парламентарен контрол. Има ли някакви възражения или допълнения към дневния ред, първо да попитам към колегите си от Комисията? Не виждам. Това означава, че приемаме да работим в тази точка само.
Добре дошъл на г-н министър Василев и на неговите колеги, които не са малко, така че няма да ги изчитам, а по време на самата дискусия всеки един от тях, който реши да вземе отношение, разбира се след като министърът му даде съгласието си, ще се представи.
Предлагам още един технически въпрос в началото. Тъй като докладът е много голям, аз имам разпечатка от 177 страници, министерството и неговите служители са се подготвили с мултимедия, да уточним регламента на това наше заседание. Моето предложение към народните представители е да дадем възможност в началото на министър Василев, в рамките на 15-20 минути, г-н министър, не повече, да направи експозе, след което всеки един от колегите да зададе въпросите, които са възникнали в хода на експозето или от запознаването със самия доклад и отново да върнем към министерството възможността да получим отговори. Има ли възражения по тази процедура? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колеги и гости, да благодаря от името на нашия екип за възможността да ви запознаем с някои от нашите документи.
Приготвили сме ви две презентации. Едната е резюме на доклада, което е също доста дълго резюме и аз ще се опитам да направя резюме на това резюме, а другата презентация е посветена на двегодишнината от началото на дейността на министерството или от началото на мандата на кабинета и показва също така накратко някои от основните политики, които министерството изпълнява и някои от нашите резултати.
Две думи общо по доклада. Какво виждате от неговия размер, това е един сериозен труд. По този доклад е работила нашата дирекция „Организационно развитие на административните структури”, плюс всички останали дирекции в известна степен и е плод всъщност на колективните усилия на почти всички администрации в страната – всеки с някакъв процент дейност. И в никакъв случай не е най-перфектният доклад, напротив, много неща могат да се подобряват година след година. Тази година смятам, че е малко по-добър от миналата година, миналата година смятам, че беше малко по-добър от преди, за догодина планирам отдалеч да дам едни определени инструкции на нашите дирекции, да подходят по малко по-различен начин към част от фактологическата информация – да се наблегне повече на анализите и на обобщенията и по-малко на множеството изброявания, които наистина все пак трябва да бъдат включени някъде, за да има съдържателна пълнота.
Нека да се разходим бързо по презентацията. Тази година имаме добро постижение, от общо 596 административни структури 592 са отговорили в срокове и са включени в този доклад. Миналата година имахме по-слаба успеваемост. Четири години не успяхме да ги накараме в срок, не е фатално, те представяха информацията, но след срока й тя не можа да бъде обобщена. Догодина ще се опитаме на сто процента да я обобщим. След което има фактологическа, статистическа информация колко структури има. Вие виждате: има 113 структури в централната администрация, има 264 общини и т.н., брой държавни агенции, комисии и други, към министрите има 35 изпълнителни агенции, 28 областни администрации и 109 специализирани териториални администрации. Създадени са няколко нови, закрити са две, което рядко се случва в администрацията; бих искал много повече да се закрият, но някак си не е събрана политическа воля в тази насока за момента. Доста административни структури са преструктурирани, някои от тях в началото на мандата, вследствие на политическо решение от парламента.
По отношение на държавната служба много бих искал да погледнете осма страница – що се отнася само до хората, които се водят администрация, подчертавам, съкращението е с 3544 души. Това е първата година, откакто се помним със съкращение, според мен. Съкращенията, обаче, са по-големи – те са около 5300 души, защото другите 1800 са съкратени в структури, които не се водят администрация, но приличат на администрация. Да ви дам два примера: примерно в болница „Лозенец”, резиденция „Бояна”, резиденция „Евксиноград” – това не е администрация, но е все пак част от публичният сектор и част, така да се каже, от „империята” на държавната администрация.
Малко статистически данни: на девети слайт, девета страница, които показват, че след реформите през миналия мандат има горе-долу стабилност по отношение на съотношението държавни служители спрямо други служители.
По отношение на мъже и жени има известна стабилизация като интересното е, че през 2006 г. жените на ръководни длъжности – т.е. началник отдел, директор на дирекция и др., са вече над 50 % от ръководните длъжности; т.е. преди мъжете доминираха като брой на ръководни позиции, сега – с малък превес жените. Това, според мен, е добре. А традиционно в цялата администрация жените са повече, почти две към едно. Това е нормално и очаквано.
По отношение на възрастовите групи е трудно да се направят някакви много радикални изводи, тъй като ситуацията е шарена, от една страна, донякъде вследствие на нашите политики, но и не само. Има наплив на млади хора между 2005-та и 2006-та към администрацията. Но това по-скоро компенсира отливът им през 2005-та. Друго, обаче, е по-интересно - на ръководни длъжности има почти два пъти по-малко млади хора до 30-годишна възраст, отколкото преди; има почти три пъти повече хора над 60-годишна възраст отколкото преди по различни причини.
Ще прескоча няколко неща.
На 14-та страница се вижда, че точното съкращение за миналата година е 5306 души.
По отношение на образованието, година след година се повишава образователният ценз на администрацията. За пръв път вече над две трети от служителите са с висше образование. Мисля, че е нямало такъв случай преди.
По отношение на владеенето на езици – постепенно се повишава владеенето на английски език рязко всяка година. Руският все още е на първо място, но, според мен, това е последната година, когато повече хора говорят, твърдят че владеят, руски език, отколкото английски. Според мен догодина английският ще скочи с още няколко хиляди души по две причини: едното са нашите големи образователни обучителни курсове, а другото е, че влизат много млади хора, които владеят по-скоро английски, отколкото някои други езици. Следват и други езици, разбира се, френски, немски и т.н.
Продължава тенденцията, че повече служители се назначават с конкурс. Вече са над 38 % от случаите. Да не си помислите, че останалите са назначени някак си така, заобикаляйки закона, без конкурс. Просто, става дума за вътрешни премествания в рамките примерно на една дирекция, хората се повишават година след година, а общо взето сме изкоренили практиката на назначение по усмотрение без конкурс. Има статистика по какъв начин са прекратени служебните правоотношения – много е шарена картината. Има всякакви причини, включително и съкращения на щата, те са немалко, заради съкращенията, които извършихме.
Сега, за обученията вижте на страница 19. За последните години има рязко увеличение на броя на обучените служители. Също така има и значително промяна в какви области те се обучават. Ще ви припомня, без да влизам в много големи детайли, за двете години през курсовете по информационни технологии, които обикновено са двуседмични, преминават 44 000 служители. Това е повече от броя държавни служители и около половината от служителите в администрацията като цяло. През обучение по английски език някъде към 21-22 хиляди служители ще бъдат обучени до края на тази година. Има по неколкостотин годишно по френски, немски, испански и китайски език, по 30 на година. Има също така точно хиляда и триста души, които са преминали през т.нар. „многомодулни специализации” – това са магистърски програми, на които ние изпращаме служители от цялата страна във водещите български университети. Ще ви припомня, че през миналата година се извърши може би най-голямото в Европа обучение, което се извърши он лайн на близо 51 хиляди души само за два месеца, по, ние го наричаме по антикорупция, иначе то е по етика, прозрачност и борба с корупцията и конфликт на интереси в администрацията. Това го считаме за голям успех, тъй като тези 51 хиляди души са тези, които са преминали сами обучението и са изкарали тестовете по интернет. Тъй като някои от тях преминаха повече от един тест, общият брой тестове ми се струва, че е към 120 хиляди и повече. Сами съзнавате, че едва ли има министър или някой, който може да накара 51 хиляди служители от всички общини в страната да следват някаква политика за два месеца. Ако те не искат да направят това, няма да може никой да ги накара. Факт е, че на тях обучението им хареса и те се включиха с удоволствие. Тук данните, разбира се, не са само за 2006-та, аз ви казах обобщение за 2006-та и 2007-ма.
По отношение на оценките, на атестирането. Тук в никакъв случай не искам да правя, как наричат учените това – интертемпорални, нещо като
да сравнявам едната година с другата година, да правим такива сравнения или анализи, тъй като не може да се каже, че ако се е вдигнала бройката или процентът на служителите с единица, значи се повишава, подобрява работата в държавната администрация. Няма такова нещо. Но по-скоро друго нещо искам да ви кажа, да ви покажа, че изобщо няма инфлация на оценките в държавната администрация. Напротив, две трети, не две трети, но почти две трети – повече от половината от служителите получават тройки, което е нормалната оценка в администрацията. Около 30 и няколко процента получават двойки, т.е. – над средното ниво и само 3-4 % получават единица, което е отличното ниво. Аз също така съм доста скъперник на единиците, макар че в министерството има много талантливи и добри служители. Само под половин процент получават петица, което си е направо покана за напускане. Смятам, че тази практика трябва да продължи и разбира се, да се изпълни с по-голяма обективност и по-голямо съдържание; за стопроцентова обективност не може изобщо да говорим.
По отношение на едно гише имаме напредък. Вижте на слайт, страница 24. В областните администрации решихме проблема още в последните години, там всичко е наред. По отношение на централните администрации имаме значително подобрение от 2006-та към 2005-та, известно подобрение и за общините, година след година ситуацията е по-добра и за 2007-ма ще бъде още по-добра. По хартата на клиента е същото – където вече сме накарали областните администрации на сто процента да ги приемат.
По отношение на административното регулиране. Тук по-скоро даваме статистика – 140 от администрациите администрират лицензионни режими, 155 администрират разрешителни режими и т.н. Нашето министерство има спомагателна роля в тяхното опростяване; този мандат няма никакво опростяване за съжаление. Малко съм откровен с вас. Изброени са подробно административните услуги, за които се заплаща такса. Нашето министерство традиционно се опитва да възпира други министерства да си вдигат необосновано таксите, включително е имало случаи, в които министерствата въвеждат, предлагат да се въведе такса, която няма горна граница, т.е. тази такса по тяхно усмотрение може да е колкото си искат. Всички такива случаи ние сме ги пресекли, тъй като пазим интереса на бизнеса и на данъкоплатците, да кажем.
По отношение на информационните технологии. Виждате, че има значително подобрение на микса на компютри. Изхвърлени са голяма част от най-старите компютри, поне като процент и е инвестирано доста в най-новите компютри. Част от това се дължи на програмите от нашето министерство – ние, да ви напомня, за двете години не съвсем 4000, но почти 4000 компютъра сме предоставили на администрациите, най-вече на общините, и то на най-изостаналите общини. По този начин намаляваме разликата между изостаналите и по-напредналите общини. Разбира се, много от ведомствата сами си инвестират, което допълва нашите усилия.
Електронните подписи. Да ви призная, имахме голям проблем – най-вече да накараме насила част от администрациите и неудобно ми е да ви кажа кои са те, да си получат електронните подписи, защото те, в някои случаи, не искат. Тъй като на нас не могат да ни се опрат общините и областните администрации, тях насила ги караме да изпълняват всички политики, без да казвам, че не желаят да ги изпълняват, напротив, те с удоволствие ги правят. По-скоро централните, най-високите администрации в държавата, там имаме проблем, което не е приятно. Тук отново говорим за компютрите.
Следващата тема е достъп до обществена информация, това е интересна тема. И да ви призная не е най-първостепенната работа на нашето министерство, тъй като там не регистрираме да има много големи проблеми в момента. Намалял е броят на регистрираните заявления за достъп до обществена информация. Тук можем да се чудим защо. Според мен, просто имаше един период към 2003-та, когато масово имаше проблеми и масово за пръв път сериозна вълна от такива запитвания. В момента като че ли не съществуват много сериозни проблеми, вълната отшумява. Просто, стигаме до една по-нормална ситуация. Може би има и някакво друго обяснение, което, ако някой има предложение, можем да го коментираме. Тук се вижда, че на практика от всички групи – примерно граждани, журналисти и т.н., има или стабилизация, или намаляване на заявленията. Повече внимание ще обръщаме, ако има проблеми, примерно, на откази за обществена информация – да видим защо, кой, има ли основание, няма ли, има ли жалби, върху това ще се концентрират нашите бъдещи усилия.
По отношение на антикорупцията много може да се говори, но, честно казано, вие ще видите някои от цифрите – наложени дисциплинарни наказания. Например, има известна стабилизация през годините. Какви са наказанията. Всъщност, има намаляване на сериозността на наказанията през годините, т.е. наказанията преди са били по-тежки, да кажем уволнение, сега са по-леки – най-вече забележка. Това може да се тълкува по два начина. Първо, занижени критерии, но по-скоро и обратният начин – че дори в самите цели на Европейската комисия се казва, че трябва да намалява броят на наказанията и броят на нарушенията, а ако /не защото трябва да не налагаме наказания/, се предполага, че се подобрява ситуацията, това означава да има по-малко наказания.
Следващата много важна за нас тема е дейността на Инспектората за държавната администрация. Тук мога да кажа само добри думи за колегите. Проверени са, за две години, ще бъдат проверени на практика всички администрации в страната. Хиляди са много дребните нарушения, които не представляват голям интерес. Просто, супердребни детайли, които те отстраняват, така, между другото. По-малък е броят на по-сериозните нарушения. Ще ви припомня, че имаше четири случая, между които една държавна агенция, две общини и едно министерство, мисля, които се опитаха да откажат да изпълнят нашите задължителни предписания. И тогава трябваше да взема много тежко управленско решение за себе си. Има два варианта. Ако, примерно, министър или кмет ми се помоли да не изпълнява нашите задължителни предписания, аз да кажа „добре” – всъщност се отваря врата за всички да направят същото и тогава защо изобщо трябва да има задължителни предписания!? И аз избрах другия подход, най-твърдия – законът е еднакъв за всички; и както мен Сметната палата като ме проверява, няма милост, и всичко се огласява и публично, и това е и правилно, абсолютно правилно, така и нашите задължителни предписания не са концерт по желание и трябва да бъдат изпълнявани. И за момента имаме стопроцентово, доколкото знам, изпълнение на всички наши забележки.
Смятам тук да приключа доклада. Иначе той е толкова много по-подробен, има толкова много фактологическа информация, че никога няма да ни стигне времето да го завършим.
Можем, обаче, да преминем към втората тема…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един момент, аз Ви казах, бих казал, господин министър, че нашата тема е докладът. Ако се прояви любопитство към отчета, тъй като то е все пак Ваш въпрос, вътре в изпълнителната власт, ние такава цел не си поставихме днес, а върху доклада. Да Ви помоля да спрете до тук, за да дадем възможност за въпроси и за изказвания по доклада, тъй като той представлява нашата тема. Колегите разполагат с отчета, ако някой от тях прояви някакво желание да попита или да се изкаже, ще му дадем възможност.
Сега, да се обърна към колегите си от Комисията, за вашите въпроси, ако искате, колеги, първо да зададете въпроси, да получите отговор и след това изказвания. Всеки от вас моля да даде знак.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър! Колеги, имам няколко уточняващи въпроса.
Първият касае намалението на държавната администрация. Ако видите страницата на НСИ, където има графата „държавно управление”, което е по-широко от администрацията, за периода 2002-2007 г. има 40 000 нови служители.
Това правителство пое ангажимент за намаляване с 10 % на графата „държавно управление”. За мен не дори на администрацията и резултатите, които вие отчитате, са горе-долу наполовина. Смятате ли да продължите в тази насока през тази и следващата година, какви действия смятате да предприемете, защото за мен това обещание е важно и работата в тази насока трябва да продължи. Даже, според мен, темпото не е достатъчно. Не казвам да бъдат механично уволнявани хора - в никакъв случай, а подобряване на качеството чрез оптимизиране броя на служителите.
Другото нещо, което исках да ви питам, в един момент ми беше интересно и прочетох много внимателно /имаше едни диплянки, дискове, програми в интернет за антикорупционното обучение/ и по-скоро, мнението, което си формирах аз е, че идеята е, че хората не знаят какво е корупция и чрез едно такова обучение те разбират значението и смисъла на понятието корупция и оттук нататък проблемът се решава, но по-скоро корупцията е проблем на прозрачността и на сложността на процедурата, отколкото на самото познаване на това какво е корупция, кога възниква и кой е потърпевш от нея. Така че успехът на това обучение, понеже Вие го представяте като голям успех, аз имам съмнения дали това е било толкова успешно. И по-скоро ме вълнува дали администрацията върви към повече прозрачност, в смисъл, примерно бях предложил тези заявления, които се издават от различните администрации по Закона за достъп до обществена информация, да се качват автоматично на страниците на съответните организации и ведомства. Това не беше подкрепено от парламента. За мен това беше една много хубава стъпка, много правилна, не достигнаха, не достигнаха 1-2 гласа, за да мине през парламента. Една такава стъпка на мен ми се струва по-важна дори, отколкото тези обучения по антикорупция.
По отношение на атестирането, това е много интересен въпрос: без всякакво съмнение трябва да има атестиране. Обаче наблюдението, което имам аз лично е, че, /говорим за няколко министерства/ не знам доколко е резултат от някаква реална преценка или по-скоро, предвид това, че хората са свързани и тези оценки се правят от началниците на съответните, да речем, отдели и дирекции, не знам доколко е независима и обективна тази оценка. Има много какво да се направи в тази насока и според мен насоката, в която трябва да се върви, е по-скоро независима организация да атестира и оценява служителите по някакъв начин. Поне да има по-ясна методология как се прави тази оценка.
Засега това са въпросите ми. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на колегата Мартин Димитров.
Друг колега от Комисията?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз считам, че това, което представихте, доколкото можахме да се запознаем с него, пък и като прегледах целия доклад, виждам, че не е само изкуството да организираш и да проведеш дадена политика, но изкуството е как да го поднесеш убедително и добре на обществото, за да разбере какъв е обемът на извършената работа, защото зад този отчет стои една много обемиста, много мащабна работа, която е извършена през тези години, за което специално Ви поздравявам. Защото самочувствието на хората, които работят в администрацията, започва да се увеличава, просто през последните години авторитетът на администрацията непрекъснато нараства и така трябва да бъде, защото, в края на краищата, трудно се става администратор, трудно се става общинар. Не е толкова лесно, колкото някои хора си мислят - че като вземеш един служител от улицата и можеш да го направиш администратор или можеш да го направиш управленец. И в това отношение трябват непрекъснати грижи към тези хора, които работят в администрацията и вижда се, че се работи в тази посока.
Аз, по-скоро, бих се присъединил към това, което и колегата каза. Никога не съм бил привърженик на отчетите за съкращение – били толкова, намалили сме ги толкова. В цял свят административните услуги се разширяват, дава се възможност на гражданите за по-голям достъп до такива административни услуги и очевидно това става с хора и не може да стане без хора, без специалисти. По-скоро, усилията трябва да се насочат за подобряване качеството на работата на тези хора, които работят в административната сфера – непрекъснато повишаване и подобряване на това качество на тяхната работа.
Искам, обаче, да попитам нещо, което смятам, че би могло да бъде на вниманието ви. Знаем, че много голяма част от исканията за достъп до обществената информация са с цел да се злепостави администрацията, да се атакува администрацията или по-скоро за едно неправилно тълкуване на тази информация и поднасяне на обществото с цел злепоставяне на ръководители в администрацията, злепоставяне на служители в администрацията. Имате ли Вие някакво виждане, правили ли сте някакъв анализ на това колко от тази информация, която е получена като достъп до обществената информация и използвана за такава цел и по какъв начин, администрацията, вече говоря на национално равнище – държавната администрация, успява да защити тези ръководители, тези служители, които са оклеветени тенденциозно и безцеремонно, бих казал, в някои отношения? Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на колегата Узунов.
Друг колега?
Заповядайте.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Уважаеми колеги, господин министър! В информацията, която ни представихте, става там въпрос за таксите и цените на административните услуги.
Моят въпрос е такъв: какви са тенденциите? Нараства ли броят на таксите, услугите, за които се заплаща някаква такса в съответните администрации, или съответно как стои въпросът с безвъзмездните услуги, които потребителите ползват в администрацията?. Защото, нали услугите са две категории - за които се плаща и за които не се плаща. Интересува ме какви са тенденциите, защото гражданите започват да се оплакват, че все повече административни услуги трябва да ги заплащат. Това ми е въпросът - какви са тенденциите. Може и да намаляват…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Друг колега?
Станаха някъде около десетина въпроса дотук. Ако не възразявате, да дадем възможност на господин министъра и на посочени от него негови колеги да ни отговорят.
Заповядайте, господин Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, да започнем с въпросите на г-н Димитров. Най-напред да Ви споделя, г-н Димитров, че изцяло споделям духа на Вашите въпроси и това, което стои зад тях. Това е традиционно. Аз съм Ви го казвал много пъти.
Например: неслучайно Вие започнахте със съкращенията. И ще Ви кажа какво ми е личното мнение; и тази позиция не се е променила от шестте години, когато съм участвал в Министерския съвет. Всъщност, в предишния Министерски съвет, без да ми е работа, традиционно съм бил против всякакви увеличения на бройките. За шест години, доколкото си спомням, не съм искал увеличение на собствените си бройки. Този мандат нашето министерство е реализирало немалки съкращения. И за съжаление, хората, които вярват в тази политика, са малцинство. Традиционно това са министрите на финансите, и горе-долу само те. Считам за доста голям успех, че изобщо има намаление на бройките. Това, че политиците са казали, че ще има десет процента намаление, политиците много неща са казали... Да ви призная, току-що идвам от Португалия, където също така политиците говорят същите неща. Като ги попитаме: /понеже имахме много дълъг разговор с ресорното им министерство/ „кажете ни бройките, които сте съкратили”, там е празен отговор, т.е. те бройки може би не са съкратили, но така говорят за подобни политики. Току-що Франция се отказа наполовина от намеренията си за съкращение, което означава, че реалната реализация може да е с обратен знак накрая. Двама вицепрезиденти на Европейската комисия, и то много влиятелни, обещаха преди една година 7.9 % намаление на администрацията на Европейската комисия и без да имам цифри пред себе си подозирам, че има увеличение оттогава, а няма намаление. Така че, всъщност ние с вас може би сме от малкото хора, които вярват в обратното.
До Вас седи човекът, който две години най-много се бори – г-жа Сеизова…С нея най-много се борим да намаляваме бройките. Огромна крачка напред според мен е, че изобщо сме стигнали до пет хиляди и неколкостотин души. Сега по-скоро целта ми е, ако успеем втората половина на мандата, да задържим на това ниво, което би било също голям успех. Защото по-лесно е да ви кажа кои министерства не искат ново увеличение на бройките, отколкото кои искат. Всъщност, повечето искат. Може би ние сме единствените, които не искат. Даже един път и министърът на финансите поиска и аз като не му ги дадох, той после благодари, че не сме му ги дали. Но всъщност, всички администрации искат бройки. Това е общият принцип. И това е много лошо. Така че, ако може с нещо и вие да помогнете… Но да ви призная, няма да можем да стигнем до десетте процента, просто, защото това е въпрос на един-единствен фактор – само на политическа воля и на нищо друго. Защото, включително когато нашето министерство трябваше да съкращава бройки, ето ги тук моите заместник-министри и главният секретар, всички -делегация дойдоха при мен, че бяха против. Само че аз го направих без те да са съгласни. В това е разликата: във всички останали ведомства и хората – от министъра надолу, и самите министри, нямат особено желание изобщо да говорят по тази тема. Така че, това е реалният живот, в който живеем. Пожелавам на всеки министър след мен да направи по-голямо съкращение, но съм скептичен в тази насока.
Все пак има известни пробиви. Тази година за пръв път, според мен, в историята на нашата администрация, прокарахме след дълга борба важно Постановление на Министерския съвет № 175, в което се дават, в което има няколко нововъведения за държавната администрация, които няколко месеца по-късно ги въведохме за целия публичен сектор, което също е много голяма крачка напред.
За пръв път се дава възможност, когато някой съкращава бройки, парите – фонд „Работна заплата” да остане при него, а не да се върне при министъра на финансите. Т.е., ако преди никой министър не иска да връща парите на Министерство на финансите, по-добре с повече хора и някой да им плаща заплати; то сега той има конкретен стимул да съкращава излишни бройки или мъртви бройки, празни щатове и да увеличава заплатите на останалите както прецени. Това е голяма крачка напред. Това е възможно да става и за учители, и за лекари, и т.н. Друг е въпросът, че още не е правено.
Второ, има възможност за доста асиметрично увеличение на заплатите в отделните ведомства – не на всички на калпак по 10 %, което е стандартното. В моето министерство има на 2 % увеличение, има хора на трийсетина процента, има и един човек над 100%, ако искате после ще ви обясня защо. Средното е 10 %. Т.е., за да има хора с увеличение над десет процента, има хора с под десет процента увеличение. И аз мога да обясня дали това е субективно, или е правилно.
По отношение на антикорупционното обучение. Въпросът наистина е справедлив. Горе-долу в следния дух: примерно, някой е корумпиран, ще изгледа два филма и ще стане некорумпиран. Разбира се, че това не е така. По-скоро става дума за друго. За пръв път толкова масово държавните служители се запознават с проблема. И то не, примерно, какво е корупция, примерно, ето тук договор за ремонт на покрива и служителят взема 10 %, което е стандартният случай по света, а по-скоро за много по-сложни казуси – от рода на кое е конфликт на интереси, кое не е. Защо е конфликт на интереси? И да ви кажа, много по-интересни са въпросите, които се задават, отколкото отговорите, които се получават. Аз също изгледах тези филми и не бях съгласен с всичко, което има във филмите. Примерно, по някои въпроси, аз смятам, че не е конфликт на интереси, но филмът казва, че е. Т.е., казусът, който се повдига и дискусията, която се поражда, защото много от хората групово са гледали филмите, е много полезна. Това прилича на факта, че в предишната си професия първия работен ден като инвестиционен банкер бях на еднодневно обучение по пране на пари. Все едно, ако аз съм международен престъпник, такова обучение няма да ме направи непрестъпник. Но факт е, че аз след това обучение знаех много повече за прането на пари, отколкото ако съм нямал такова обучение. Така че това е като една от множеството мерки за решаване на проблема, която не е излишна, а е полезна само в комбинация с други по-тежки мерки. Така че, тук приемам Вашия въпрос.
Дали вървим към повече прозрачност, това е сериозна обща тема. Според мен, недостатъчно бързо, но по-скоро да. Защо казвам да. Защото година след година се увеличава броят на институциите, които имат модерно обслужване на едно гише. Да ви призная, много изостанали общини, където съм ходил преди две-три години и знам колко зле са били, сега имат приемен офис, който прилича на банков офис – една сграда с този размер, със седем-осем най-модерни машини; хора, които са добре обучени, които се усмихват, имат табели - понякога на два езика, това е стандартът, който гоним. Има ясни табла и обяснения къде какво трябва да се направи. Подкуп да дадеш в тази зала е невъзможно, за разлика от стаята на третия етаж. Т.е., някакъв напредък има. Тук, обаче, бих помолил колегите да не забравят това, което каза г-н Димитров, може би Елица Нешевска най-вече, да помоля след тази среща да вземете от г-н Димитров този текст, който той е предложил. Да видим можем ли примерно пак да се опитаме да вървим в такава посока. Нека да пробваме - с ваша помощ.
По следната тема, бих помолил Бужка Лукич – заместник-министъра, да говори за атестирането, защото тя е най-запозната с темата.
ЗАМ.МИНИСТЪР БУЖКА ЛУКИЧ: Аз Ви благодаря за въпроса. Атестирането и пред нас вече излезе на дневен ред, защото аз самата оспорвах оценки, които са поставени на мои служители, по простата причина, че аз нямам право да оценявам служителите, които са към моята дирекция, и категорично пък не бях съгласна с техните оценки.
В тази връзка предстои разработване на обективна методология – в смисъл оценката няма да бъде от едно до пет в никакъв случай, защото това поражда много въпроси, много некоректно поставяне на оценката. Ние предвиждаме една оценка от едно до сто, която, вече разписана по адекватния начин, ще даде много добра оценка на самия служител и мисля, че с това възможностите се увеличават за всеки един. Ако това го приемате като отговор, това е посоката, в която работим. Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: От мен много кратък коментар. Безспорно, атестирането е много субективно. И то е така и в частния сектор. Така е и в училище, където учителите дават оценки и може да се кажат две неща: едното е, че учителят на някои свои по-любими ученици дава може би интуитивно, може би не дори нарочно, малко по-високи оценки или е, по-така, благосклонен; или, примерно, че учителят в София може би дава по различен начин оценки от учителя в Тутракан, по различни причини, но, така или иначе, по-добре е да има нещо такова, отколкото да го няма. И все пак, като познавам начина, по който вече администрацията в няколко министерства го прави или другите как го правят, при нас все пак има доста сериозна връзка между това кой е добър служител и каква оценка получава. Ето, тук има над десет наши служители – те да кажат какво мислят по тоя въпрос, но много сме мислили, като сме им давали оценки. Някои от тях не са най-високите, но имаме обяснение защо. Поне аз лично се отнасям много сериозно към тази тема, защото тя е и обратната връзка – т.е., сигналът, който ръководителят дава към служителите; нека те сами да си направят някои от изводите и да ги обсъдим с тях. Имал съм тежки разговори на обсъждане защо оценката на някой е такава или онакава, това е много добра възможност за обратна връзка.
Господин Узунов, най-напред да Ви благодаря за някои добри думи, които казахте. Действително преди малко в изложението си не дадох някаква политическа оценка на администрацията. Не знам дали съм съвсем обективен, но според мен има известно подобряване на работата на администрацията през последните години и известно повишаване наистина на имиджа на държавния служител – недостатъчно е, и ние не сме доволни, но, все пак, има доста видими критерии, по които се вижда, че има разлика между 2007, примерно, и 2002 година. Някои неща се променят. Примерно, все повече се изненадвам, постоянно ходя, примерно, август месец обиколих над една трета от областите в страната по най-различни поводи, на все повече места политиките, които извършва и министерството, а ние ги правим, всъщност, за тях, не за някой друг, имат хубави информации, табла, които ние им даваме – те всичките ги слагат на входовете си; на все повече места има табели на два езика, все по-грамотно са написани тези табели, за разлика от преди години, както беше; на ГКПП-та вече достигаме близо до стопроцентово /поне в някои области/, примерно, по чистотата, по прегледността, по табели и др. неща; големите катастрофи, които бяха от преди няколко годиниq вече ги няма т.е. има някакво подобряване. Напоследък като стартирахме проекта „таен клиент” моите очаквания бяха много по-лоши – че, всъщност, студентите ще дойдат и ще кажат /освен това те са млади, амбициозни хора, критични/, ще кажат: „Ситуацията в администрацията е ужасна”. Ужасна- това беше моето очакване. А всъщност, оказа се, че позитивите са повече от негативите. Друг е въпросът, че негативи има и съм подписал огромна купчина писма, може би до 300-400 структури, на всички ръководители, кметове и т.н.: „Във Вашата администрация има добри неща, но проблемите са тези….”. Писмото е различно за всяка една администрация. Не съм имал време да благодаря на дирекциите, които сигурно седмици са работили по тези писма да ги обработят и да ги изготвят, но аз съм ги изпратил.
Господин Узунов зададе един наистина интересен въпрос: да направим някакъв анализ за мотивацията, която стои зад исканията за достъп до обществена информация. Тук може ли някой от колегите да помогне, кажете две думи по този въпрос…Значи, това е част от …примерно, тук пише, че има 73 случая на отказ, когато достъпът засяга интересите на трето лице – фирма например и няма неговото изрично писмено съгласие, но по-скоро г-н Узунов зададе въпроса да не би да има масови случаи, където да има некоректни, примерно, атаки срещу администрацията чрез тези искания…
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Уважаеми г-н Узунов, за защита правата на ръководителите, които биха могли да бъдат оклеветени, законът е дал възможност да има отказ, а след това и този отказ да се обжалва; както и съдът би могъл в своите мотиви да прецени дали в крайна сметка се касае за някакво злонамерено поведение.
Много хубаво предложение давате - да се прави анализ на самите мотиви на искащите. Знаете ли, сега се наблюдава все по-често тенденцията за постъпване на заявления за достъп до обществена информация по електронен път. С това е възможно да се обработват и по-бързо тези заявления и евентуално да потърсим формата, под която да преценим мотивите на искащите. Значи, това е малко морален момент. То е трудно да се прецени /във връзка със закона/, но идеята Ви е добра.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По наше мнение, тенденциите постоянно, значително да се повишават таксите, може да се представи по следния начин: примерно, някое министерство може да е забравило пет години да си коригира цените и тарифата си стои една и съща, но след това решава, че цените му са ниски и вдига тарифата примерно десет пъти. Това е типичен случай. Нашето министерство следва следната политика: многократно, почти във всички подобни случаи, ние задаваме въпроси по целесъобразността на скокообразното увеличение на таксите. На коментара на съответното министерство, че „Да, ама така всъщност министерството си увеличава приходите” ние казваме следните неща: „Това не е само фискален въпрос, защото фискалният въпрос означава както при феодализма – слагаш бариера на моста и всеки, който минава, да ти плаща на твоето феодално владение, това е отживелица; някак си това не трябва да е основният принцип за събирането на тези такси. А по всички наши закони, основно по Закона за ограничаване на административното регулиране на административния контрол върху стопанската дейност и по други закони, се казва, че таксите, които се събират, трябва да отразяват реално разходите на администрацията за тези дейности, а не да бъдат форма на данък, на събиране на пари. Примерно, ако отнема един час на един служител да напише на някого, примерно, акта за раждане, десет минути ако отнема, не може това да струва хиляда лева. Образно казано, това се има предвид. И ние многократно сме поставяли въпроси и в много случаи сме победили, т.е. сме ги накарали да си свалят увеличението на таксите. В много случаи сме възразявали срещу това, примерно, таксата /или глобата/ да е между хиляда и сто хиляди лева. Защото кой решава дали е хиляда, две хиляди, пет хиляди, петдесет или сто хиляди лева?! Обикновено въпросът е идеална среда за корупционни практики. И в много случаи сме успели да накараме министерствата да намалят тази ножица. Примерно, не може, както и в наказателното право не може, наказанието за едно убийство да е между една и сто години затвор. Кой решава колко да бъде? Те – съдиите, разбира се, си имат практика. Ние бихме искали администрацията да има някаква такава разумна, обективна практика.
Спрели сме много случаи, когато министерства се опитват да въвеждат такси, които не са регламентирани със закон. Примерно, в закона не пише, че трябва да има такса за еди какво си, еди коя си услуга, а тя се събира вече по някакъв начин. Те казват: „Да, ама ние още един път ще им съберем такса за същото нещо…”. Такива случаи, общо взето, ги решихме. Не сме допуснали такъв случай, доколкото си спомням през този мандат. Също така не допуснахме и случаите, когато министерствата казваха, че няма горна граница, това ви го казах преди малко, че няма горна граница на таксата. Примерно, разрешение за пожарна безопасност на нова сграда, без горна граница. Е, как без горна граница?! Може ли да е пет милиона лева?! Може ли да е 50 милиона лева?! Това нещо ние го спираме, защото няма кой друг да го гледа. Ние го гледаме това.
И последно, да ви кажа за лицензионните режими. Не с особена гордост трябва да ви призная, че няма организирано усилие през този мандат да се опростяват режимите. Ролята на нашето министерство е да не допуска въвеждането на нови режими, които не се изискват от европейските директиви. По мои спомени, около седем пъти сме спрели всякакви режими, които министерствата искат да си въвеждат, просто пред нас не могат да минат.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега колегите, които искат да вземат някаква реплика…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По скоро като реплика или няма значение, както и да е... няма значение как ще се възприеме. По въпроса за съкращенията. За това, дето пак коментираме намаляването на административния персонал. Аз винаги съм бил убеден, че, мога да кажа за последните – от 1990-та година насам, поне десет пъти има решения на правителствата, за десетпроцентно съкращение, което означава, да не останеше нито един човек досега в дадена администрация. Те непрекъснато се увеличаваха. За мен разковничето и изходът от ситуацията е съкращаването на цели структури. Ако ние това не направим, защото сега вие казвате колко агенции, колко структурни звена… Има структурни звена към отделни министерства, деконцентрирани в областите, които не кореспондират помежду си, не се познават, не знаят кой какво работи. Просто, спокойно тези структури могат да бъдат ликвидирани и на техни места тази дейност да мине направо към министерството. Знам, че ще кажете, че това е въпрос на политическа воля, на желание и т.н., но за мен ликвидирането на структури, които са паразитни, които на практика не функционират или пък ползата от тях е минимална и тази дейност може да се прехвърли към друг ред и на друго място, може да стане. Така че, в това отношение, ако решите да правите такова нещо, поне не знам колегите от Комисията, но аз лично ще ви подкрепя, защото това е решението на въпроса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имате думата, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за Вашия изчерпателен отговор. Съзнавам, че са необходими много усилия. И винаги трябва да се оценява по достойнство добрата работа, когато е свършена. Знаете ли, за тези такси, аз в един момент видях доста увеличение на различни такси от министерства и ведомства. Направих мое проучване и мога да Ви кажа някои интересни неща. Между другото, темата, повдигната от г-жа Вълканова, е много важна. Примерно, в момента се подготвя промяна в тарифата за държавните такси, която касае Агенцията по вписванията. Тази година се очакват над 80 милиона лева приходи. И тези приходи, според мен, не отговарят на разхода, който прави администрацията за вписване.
Друг интересен случай в тази насока идва от Комисията за регулиране на енергетиката и водата. Те увеличават таксата за преноса на електричество – 45 % за ЕРП-тата и с 2-3 % за индивидуалните консуматори.
Друг интересен такъв казус е с летищните такси, които се ще плащат за издаване удостоверение за експлоатационна годност, за лицензирането им и за лицензирането на оператори на земно обслужване. Много интересно е, че в нито един от тези случаи няма аргументация на увеличението. И събирйки всички тези казуси, аз задавам въпрос…само още един пример ще ви дам: според одит на Сметната палата в централния регистър на особените залози, примерно приходите от такси на регистъра са 2.8 милиона лева, а разходите са 342 хиляди лева. Още един такъв пример. Т.е., приходите от таксите са много по-големи от разходите, които прави съответната администрация – тогава тя става данък, таксата става данък. Събирайки всички тези казуси, зададох наскоро един въпрос към г-н Калфин като заместник-министър-председател. Сметнах, че към него трябва да бъде отнесен въпросът, може би е трябвало да бъде към Вас, но това е може би лоша моя преценка. Въпросът е няма ли начин да се въведе единен модел за увеличение на такси. Т.е. да има винаги обосновка, да има одобрение от страна на Министерски съвет, една такава процедура да има, за да не може кой когато реши изведнъж да увеличава такси, които стават данъци. Да има модел за контрол. Т.е., трябва да има анализ по разходи и да се вижда дали има основание една такса да бъде увеличавана с пъти, както се случва често в последните месеци. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Някой друг?
Във връзка с последното, което каза г-н Димитров, тук съм си отбелязал още 2-3 неща, но да не се нахвърляме от тема в тема само, това което каза и г-жа Вълканова… Аз си го представям, все пак, и това е към колегата Димитров, че въпросът на г-жа Вълканова беше услугата за гражданите, където е смисълът на съществуването на администрацията – тя съществува, за да извършва административна услуга на гражданите от една страна и това, което вие вече казахте, което е друг кръг от сериозни въпроси, които повдигате, където става дума за услуги, пресадминистрация, на определящи режими на стопански живот и на фирмена дейност, на икономика. Мисля, че въпросът на г-жа Вълканова беше ориентиран по-скоро към това какво се случва по отношение на джоба на българския гражданин, когато той получава административна услуга и дали след като си плаща данъците, адекватно му се предоставя тази услуга, или му се иска нова сума, под формата на такса, за да бъде тази услуга още по-добра и по-качествена. Т.е., това е един аспект на нещата и е хубаво да чуем по него мнението на министерството. Вече другият въпрос, за който колегата Димитров говори, е също сам по себе си много важен – как една такса фактически се превръща в данък в стопанската дейност. Исках да го уточня и за колегите, и за себе си.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател! Най-напред, според мен, все пак, ведомството, което най-добре би разбирало тези неща, е Министерство на финансите, си мисля. Ние имаме помощна роля, макар че може би традиционно сме единствените активни по този въпрос. Между другото, аз това го правех и в предишните си министерства, просто, от убеждение, не защото им е било работа на тези министерства. Действително няма някакъв много сериозен модел, има, просто така, по-скоро интуитивни усещания дали таксите трябва да са по-високи или по-ниски. Единственото, което ме успокоява, което е сравнително добрата фискална политика, е че въпреки това, че се повишават някои такси, за сметка на това пък се намаляват много други неща. И миналата година България е изхарчила само 37 процента и нещо през бюджета, което според мен е правилно, дори аз бих искал да го видя още по-ниско, но трябва да бъдем реалисти, т.е., ако бяхме примерно на 47 с високи такси, щях да споделям изцяло, което казвате. Сега, според мен, проблем има, но той е сравнително с малък размер, тъй като не става дума за някакви милиарди, които се събират по този начин. Просто, индивидуалният гражданин в някои услуги би могъл да плати малко по-малко, но това не е, да кажем, някакъв голям национален проблем. Действително трябва да има просто централно усилие в тази посока, според мене, от Министерството на финансите.
По отношение на това, което г-н председателят спомена – дали трябва да има такса за услугите, след като всички плащаме данъци, замислих се за момент – и според мен, трябва да има. Защото, когато един ресурс е безплатен, той започва да се прахосва, тава са такива, нормални човешки или икономически закони; примерно, ако струва безплатно да си изваждам свидетелство за съдимост или акт за раждане, аз може и 40 пъти този месец да си извадя свидетелство за съдимост – те са длъжни да ми го дадат…По-добре е да има някаква такса, която отговаря на маргиналния разход за издаване, примерно, самата хартия, плюс принтера, плюс работното време на служителя и горе-долу това е…Според мен е хубаво да има такива такси, които, обаче, да бъдат пропорционални на разхода, а не произволни. Понякога таксите са по-ниски от разхода. Например, ще ви кажа каква такса увеличихме току-що – таксата за издаване документ за българско гражданство; т.е. на чужд гражданин, който кандидатства за българско гражданство. Мисля, че е била няколко лева за нормалния случай и един лев за някои групи – примерно студенти и др.такива. И сега, наистина, човек да стане български гражданин е толкова сложна процедура, отнема понякога няколко години и накрая да плати един лев е дори малко обидно за самата държава. Тук може да поспорим, но така или иначе тази такса се повиши няколко пъти. Така че, картината е много смесена. Но сте прави, няма модел и няма анализ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не Ви призовах да няма такси, далеч съм от тази мисъл всичко да е безплатно, защото знам, че нищо безплатно няма – като принцип…
Добре, колеги. Някакви други въпроси? Или, така, като обобщаване, някакво мнение?
Защото аз си отбелязах две големи неща, едното от които г-н министърът, според мен, в някаква степен, за съжаление, го повтори няколко пъти, а ни го е казвал друг път – няма политическа воля за оптимизиране на административната структура на България. И това, което споменавате за числа, които казвате за съкращаването, това, което г-н Узунов каза, че години наред се говори за 10 процентно съкращение и никога не се е довеждало докрай това десетпроцентово съкращение, понеже сме и в тази седмица, ще го кажа може би за втори път в рамките на заседание на нашата Комисия, но няма да ми се загуби споменът за това, от 210 хиляди в системата на образование как съм закрил 21 хиляди, от които 8 хиляди живи човека. Т.е., провеждало се е, г-н Узунов, на сто процента съкращение с тия десет процента. Вярно, че не се е удържала дълготрайно такава тенденция, защото тогава - днес възможностите за увеличаване на заплати, да кажем, или на други разходи щяха да са много по-големи, ако това беше удържано в годините и се спазваше наистина, а не се декларираше само. От това, което ни каза днес г-н министърът, става ясно, че в българския държавен бюджет има ресурси и за модернизация, и за напредък, и има посоки, в които се движи самото министерство. Ако се прави такава оптимизация навреме, ако се спазват поети ангажименти, то тогава всички тези добри начинания ще бъдат много по-динамични, защото ще бъдат захранени с много по-голям ресурс, особено когато се говори за престижа на държавния служител. Аз ще лобирам в момента, изразявайки мнението си, че българските архивисти не могат да имат висок престиж, излизайки от сградата, където цял ден са правили услуги на гражданите и са минали през касата, за да вземат своята заплата от 285 лева. Тяхното достойнство е поставено пак под съмнение пред самите тях, защото техният обществено-полезен труд е факт. Цялата реституция е преминала през тези хора, например, а скоро разбрах, че техните заплати пак са се озовали някъде в най-ниската стълбичка, а в държавата това са 670 човека. И да се говори, че няма средства за увеличаване на такива заплати, ми се струва абсурдно само по себе си – за 670 човека, не говоря за 110 хиляди български учители. Т.е. подкрепям, и аз се включвам към това, което се каза, че липсата на воля за оптимизиране на българската администрация и въобще на цялото държавно управление, както каза г-н Димитров, на целия сектор, където бюджетът разходва публичните си разходи, затормозява самата модернизация на всички области – която си изберете, това бе споделено от г-н министъра.
И второто, върху което бих искал да се изкажа, не да задам въпрос, е това, което беше констатирано като застаряване в държавната служба. Мисля, че това не е проблем, поне аз така преценявам, защото първо, българската нация е в такава демографска крива на стареене; разбира се, тя може да бъде обърната в близка перспектива; второ, аз смятам, че тези млади хора на България, които решават, че ще реализират себе си в Испания, няма нищо драматично и страшно, нека го направят, сега сме свободна и отворена страна-член на Европейския съюз, движението на хора и капитали беше мечта за моето поколение, когато аз бях млад.От тази гледна точка това застаряване вътре е съвсем логично и нормално. По-скоро тук се явява друг въпрос – доколко най-възрастната част, която тук в графата беше показана като един сравнително малък процент, доколко тя е ефикасна и доколко, излизайки в пенсия, може да бъде консултантски ефикасна. Това за мен винаги ще стои като въпрос на приемственост, като някаква, как да кажа, някаква разумност, някаква солидарност, приемственост в най-дълбокия смисъл на думата вътре в една администрация, защото, прав беше г-н Узунов, присъединявам се към това, което той каза, не се става лесно добър чиновник, да го кажа с тази дума, която звучи на български някой път подигравателно. За добрия чиновник се изисква инвестиционна политика, наистина, в духа, в който и вие се опитвате да я вършите.
Колеги, разбрахме горе-долу усилията на министерството във връзка с този доклад, разбрахме какви са резултатите, какви са посоките, имате ли още нещо да допълните?
Г-н министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Още веднъж, да ви поканя всички, ние сме ви изпратили покани, мисля, на 1-ви октомври, което е понеделник, в 10.00 часа, в Бояна – в дом 3-и, откриваме два големи проекта на електронното правителство, ще бъде много интересно, обещавам. За нас би било чест, ако може, който от вас може да дойде…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви открия една малка тайна – има местни избори в страната. И народните представители, според мен, са в своите избирателни райони, за да се занимават със своята, безспорно, важна политическа функция на партийни агитатори, така че, благодарим за поканата, но…
Добре. Благодаря още веднъж на всички, закривам заседанието.
(Заседанието се закри в 15.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
№ 11
На 26.09.2007 г. от 14.35 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
* * *
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, можем да започнем.
Обръщам се към членовете на Комисията по въпросите на държавната администрация в началото.
Уважаеми народни представители!
Предвиденият дневен ред е от една-единствена точка:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА АДМИНИСТРАЦИЯТА ПРЕЗ 2006 ГОДИНА.
Предложението за такъв дневен ред произтича от една наша основна функция на парламентарен контрол. Има ли някакви възражения или допълнения към дневния ред, първо да попитам към колегите си от Комисията? Не виждам. Това означава, че приемаме да работим в тази точка само.
Добре дошъл на г-н министър Василев и на неговите колеги, които не са малко, така че няма да ги изчитам, а по време на самата дискусия всеки един от тях, който реши да вземе отношение, разбира се след като министърът му даде съгласието си, ще се представи.
Предлагам още един технически въпрос в началото. Тъй като докладът е много голям, аз имам разпечатка от 177 страници, министерството и неговите служители са се подготвили с мултимедия, да уточним регламента на това наше заседание. Моето предложение към народните представители е да дадем възможност в началото на министър Василев, в рамките на 15-20 минути, г-н министър, не повече, да направи експозе, след което всеки един от колегите да зададе въпросите, които са възникнали в хода на експозето или от запознаването със самия доклад и отново да върнем към министерството възможността да получим отговори. Има ли възражения по тази процедура? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Колеги и гости, да благодаря от името на нашия екип за възможността да ви запознаем с някои от нашите документи.
Приготвили сме ви две презентации. Едната е резюме на доклада, което е също доста дълго резюме и аз ще се опитам да направя резюме на това резюме, а другата презентация е посветена на двегодишнината от началото на дейността на министерството или от началото на мандата на кабинета и показва също така накратко някои от основните политики, които министерството изпълнява и някои от нашите резултати.
Две думи общо по доклада. Какво виждате от неговия размер, това е един сериозен труд. По този доклад е работила нашата дирекция „Организационно развитие на административните структури”, плюс всички останали дирекции в известна степен и е плод всъщност на колективните усилия на почти всички администрации в страната – всеки с някакъв процент дейност. И в никакъв случай не е най-перфектният доклад, напротив, много неща могат да се подобряват година след година. Тази година смятам, че е малко по-добър от миналата година, миналата година смятам, че беше малко по-добър от преди, за догодина планирам отдалеч да дам едни определени инструкции на нашите дирекции, да подходят по малко по-различен начин към част от фактологическата информация – да се наблегне повече на анализите и на обобщенията и по-малко на множеството изброявания, които наистина все пак трябва да бъдат включени някъде, за да има съдържателна пълнота.
Нека да се разходим бързо по презентацията. Тази година имаме добро постижение, от общо 596 административни структури 592 са отговорили в срокове и са включени в този доклад. Миналата година имахме по-слаба успеваемост. Четири години не успяхме да ги накараме в срок, не е фатално, те представяха информацията, но след срока й тя не можа да бъде обобщена. Догодина ще се опитаме на сто процента да я обобщим. След което има фактологическа, статистическа информация колко структури има. Вие виждате: има 113 структури в централната администрация, има 264 общини и т.н., брой държавни агенции, комисии и други, към министрите има 35 изпълнителни агенции, 28 областни администрации и 109 специализирани териториални администрации. Създадени са няколко нови, закрити са две, което рядко се случва в администрацията; бих искал много повече да се закрият, но някак си не е събрана политическа воля в тази насока за момента. Доста административни структури са преструктурирани, някои от тях в началото на мандата, вследствие на политическо решение от парламента.
По отношение на държавната служба много бих искал да погледнете осма страница – що се отнася само до хората, които се водят администрация, подчертавам, съкращението е с 3544 души. Това е първата година, откакто се помним със съкращение, според мен. Съкращенията, обаче, са по-големи – те са около 5300 души, защото другите 1800 са съкратени в структури, които не се водят администрация, но приличат на администрация. Да ви дам два примера: примерно в болница „Лозенец”, резиденция „Бояна”, резиденция „Евксиноград” – това не е администрация, но е все пак част от публичният сектор и част, така да се каже, от „империята” на държавната администрация.
Малко статистически данни: на девети слайт, девета страница, които показват, че след реформите през миналия мандат има горе-долу стабилност по отношение на съотношението държавни служители спрямо други служители.
По отношение на мъже и жени има известна стабилизация като интересното е, че през 2006 г. жените на ръководни длъжности – т.е. началник отдел, директор на дирекция и др., са вече над 50 % от ръководните длъжности; т.е. преди мъжете доминираха като брой на ръководни позиции, сега – с малък превес жените. Това, според мен, е добре. А традиционно в цялата администрация жените са повече, почти две към едно. Това е нормално и очаквано.
По отношение на възрастовите групи е трудно да се направят някакви много радикални изводи, тъй като ситуацията е шарена, от една страна, донякъде вследствие на нашите политики, но и не само. Има наплив на млади хора между 2005-та и 2006-та към администрацията. Но това по-скоро компенсира отливът им през 2005-та. Друго, обаче, е по-интересно - на ръководни длъжности има почти два пъти по-малко млади хора до 30-годишна възраст, отколкото преди; има почти три пъти повече хора над 60-годишна възраст отколкото преди по различни причини.
Ще прескоча няколко неща.
На 14-та страница се вижда, че точното съкращение за миналата година е 5306 души.
По отношение на образованието, година след година се повишава образователният ценз на администрацията. За пръв път вече над две трети от служителите са с висше образование. Мисля, че е нямало такъв случай преди.
По отношение на владеенето на езици – постепенно се повишава владеенето на английски език рязко всяка година. Руският все още е на първо място, но, според мен, това е последната година, когато повече хора говорят, твърдят че владеят, руски език, отколкото английски. Според мен догодина английският ще скочи с още няколко хиляди души по две причини: едното са нашите големи образователни обучителни курсове, а другото е, че влизат много млади хора, които владеят по-скоро английски, отколкото някои други езици. Следват и други езици, разбира се, френски, немски и т.н.
Продължава тенденцията, че повече служители се назначават с конкурс. Вече са над 38 % от случаите. Да не си помислите, че останалите са назначени някак си така, заобикаляйки закона, без конкурс. Просто, става дума за вътрешни премествания в рамките примерно на една дирекция, хората се повишават година след година, а общо взето сме изкоренили практиката на назначение по усмотрение без конкурс. Има статистика по какъв начин са прекратени служебните правоотношения – много е шарена картината. Има всякакви причини, включително и съкращения на щата, те са немалко, заради съкращенията, които извършихме.
Сега, за обученията вижте на страница 19. За последните години има рязко увеличение на броя на обучените служители. Също така има и значително промяна в какви области те се обучават. Ще ви припомня, без да влизам в много големи детайли, за двете години през курсовете по информационни технологии, които обикновено са двуседмични, преминават 44 000 служители. Това е повече от броя държавни служители и около половината от служителите в администрацията като цяло. През обучение по английски език някъде към 21-22 хиляди служители ще бъдат обучени до края на тази година. Има по неколкостотин годишно по френски, немски, испански и китайски език, по 30 на година. Има също така точно хиляда и триста души, които са преминали през т.нар. „многомодулни специализации” – това са магистърски програми, на които ние изпращаме служители от цялата страна във водещите български университети. Ще ви припомня, че през миналата година се извърши може би най-голямото в Европа обучение, което се извърши он лайн на близо 51 хиляди души само за два месеца, по, ние го наричаме по антикорупция, иначе то е по етика, прозрачност и борба с корупцията и конфликт на интереси в администрацията. Това го считаме за голям успех, тъй като тези 51 хиляди души са тези, които са преминали сами обучението и са изкарали тестовете по интернет. Тъй като някои от тях преминаха повече от един тест, общият брой тестове ми се струва, че е към 120 хиляди и повече. Сами съзнавате, че едва ли има министър или някой, който може да накара 51 хиляди служители от всички общини в страната да следват някаква политика за два месеца. Ако те не искат да направят това, няма да може никой да ги накара. Факт е, че на тях обучението им хареса и те се включиха с удоволствие. Тук данните, разбира се, не са само за 2006-та, аз ви казах обобщение за 2006-та и 2007-ма.
По отношение на оценките, на атестирането. Тук в никакъв случай не искам да правя, как наричат учените това – интертемпорални, нещо като
да сравнявам едната година с другата година, да правим такива сравнения или анализи, тъй като не може да се каже, че ако се е вдигнала бройката или процентът на служителите с единица, значи се повишава, подобрява работата в държавната администрация. Няма такова нещо. Но по-скоро друго нещо искам да ви кажа, да ви покажа, че изобщо няма инфлация на оценките в държавната администрация. Напротив, две трети, не две трети, но почти две трети – повече от половината от служителите получават тройки, което е нормалната оценка в администрацията. Около 30 и няколко процента получават двойки, т.е. – над средното ниво и само 3-4 % получават единица, което е отличното ниво. Аз също така съм доста скъперник на единиците, макар че в министерството има много талантливи и добри служители. Само под половин процент получават петица, което си е направо покана за напускане. Смятам, че тази практика трябва да продължи и разбира се, да се изпълни с по-голяма обективност и по-голямо съдържание; за стопроцентова обективност не може изобщо да говорим.
По отношение на едно гише имаме напредък. Вижте на слайт, страница 24. В областните администрации решихме проблема още в последните години, там всичко е наред. По отношение на централните администрации имаме значително подобрение от 2006-та към 2005-та, известно подобрение и за общините, година след година ситуацията е по-добра и за 2007-ма ще бъде още по-добра. По хартата на клиента е същото – където вече сме накарали областните администрации на сто процента да ги приемат.
По отношение на административното регулиране. Тук по-скоро даваме статистика – 140 от администрациите администрират лицензионни режими, 155 администрират разрешителни режими и т.н. Нашето министерство има спомагателна роля в тяхното опростяване; този мандат няма никакво опростяване за съжаление. Малко съм откровен с вас. Изброени са подробно административните услуги, за които се заплаща такса. Нашето министерство традиционно се опитва да възпира други министерства да си вдигат необосновано таксите, включително е имало случаи, в които министерствата въвеждат, предлагат да се въведе такса, която няма горна граница, т.е. тази такса по тяхно усмотрение може да е колкото си искат. Всички такива случаи ние сме ги пресекли, тъй като пазим интереса на бизнеса и на данъкоплатците, да кажем.
По отношение на информационните технологии. Виждате, че има значително подобрение на микса на компютри. Изхвърлени са голяма част от най-старите компютри, поне като процент и е инвестирано доста в най-новите компютри. Част от това се дължи на програмите от нашето министерство – ние, да ви напомня, за двете години не съвсем 4000, но почти 4000 компютъра сме предоставили на администрациите, най-вече на общините, и то на най-изостаналите общини. По този начин намаляваме разликата между изостаналите и по-напредналите общини. Разбира се, много от ведомствата сами си инвестират, което допълва нашите усилия.
Електронните подписи. Да ви призная, имахме голям проблем – най-вече да накараме насила част от администрациите и неудобно ми е да ви кажа кои са те, да си получат електронните подписи, защото те, в някои случаи, не искат. Тъй като на нас не могат да ни се опрат общините и областните администрации, тях насила ги караме да изпълняват всички политики, без да казвам, че не желаят да ги изпълняват, напротив, те с удоволствие ги правят. По-скоро централните, най-високите администрации в държавата, там имаме проблем, което не е приятно. Тук отново говорим за компютрите.
Следващата тема е достъп до обществена информация, това е интересна тема. И да ви призная не е най-първостепенната работа на нашето министерство, тъй като там не регистрираме да има много големи проблеми в момента. Намалял е броят на регистрираните заявления за достъп до обществена информация. Тук можем да се чудим защо. Според мен, просто имаше един период към 2003-та, когато масово имаше проблеми и масово за пръв път сериозна вълна от такива запитвания. В момента като че ли не съществуват много сериозни проблеми, вълната отшумява. Просто, стигаме до една по-нормална ситуация. Може би има и някакво друго обяснение, което, ако някой има предложение, можем да го коментираме. Тук се вижда, че на практика от всички групи – примерно граждани, журналисти и т.н., има или стабилизация, или намаляване на заявленията. Повече внимание ще обръщаме, ако има проблеми, примерно, на откази за обществена информация – да видим защо, кой, има ли основание, няма ли, има ли жалби, върху това ще се концентрират нашите бъдещи усилия.
По отношение на антикорупцията много може да се говори, но, честно казано, вие ще видите някои от цифрите – наложени дисциплинарни наказания. Например, има известна стабилизация през годините. Какви са наказанията. Всъщност, има намаляване на сериозността на наказанията през годините, т.е. наказанията преди са били по-тежки, да кажем уволнение, сега са по-леки – най-вече забележка. Това може да се тълкува по два начина. Първо, занижени критерии, но по-скоро и обратният начин – че дори в самите цели на Европейската комисия се казва, че трябва да намалява броят на наказанията и броят на нарушенията, а ако /не защото трябва да не налагаме наказания/, се предполага, че се подобрява ситуацията, това означава да има по-малко наказания.
Следващата много важна за нас тема е дейността на Инспектората за държавната администрация. Тук мога да кажа само добри думи за колегите. Проверени са, за две години, ще бъдат проверени на практика всички администрации в страната. Хиляди са много дребните нарушения, които не представляват голям интерес. Просто, супердребни детайли, които те отстраняват, така, между другото. По-малък е броят на по-сериозните нарушения. Ще ви припомня, че имаше четири случая, между които една държавна агенция, две общини и едно министерство, мисля, които се опитаха да откажат да изпълнят нашите задължителни предписания. И тогава трябваше да взема много тежко управленско решение за себе си. Има два варианта. Ако, примерно, министър или кмет ми се помоли да не изпълнява нашите задължителни предписания, аз да кажа „добре” – всъщност се отваря врата за всички да направят същото и тогава защо изобщо трябва да има задължителни предписания!? И аз избрах другия подход, най-твърдия – законът е еднакъв за всички; и както мен Сметната палата като ме проверява, няма милост, и всичко се огласява и публично, и това е и правилно, абсолютно правилно, така и нашите задължителни предписания не са концерт по желание и трябва да бъдат изпълнявани. И за момента имаме стопроцентово, доколкото знам, изпълнение на всички наши забележки.
Смятам тук да приключа доклада. Иначе той е толкова много по-подробен, има толкова много фактологическа информация, че никога няма да ни стигне времето да го завършим.
Можем, обаче, да преминем към втората тема…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Един момент, аз Ви казах, бих казал, господин министър, че нашата тема е докладът. Ако се прояви любопитство към отчета, тъй като то е все пак Ваш въпрос, вътре в изпълнителната власт, ние такава цел не си поставихме днес, а върху доклада. Да Ви помоля да спрете до тук, за да дадем възможност за въпроси и за изказвания по доклада, тъй като той представлява нашата тема. Колегите разполагат с отчета, ако някой от тях прояви някакво желание да попита или да се изкаже, ще му дадем възможност.
Сега, да се обърна към колегите си от Комисията, за вашите въпроси, ако искате, колеги, първо да зададете въпроси, да получите отговор и след това изказвания. Всеки от вас моля да даде знак.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин министър! Колеги, имам няколко уточняващи въпроса.
Първият касае намалението на държавната администрация. Ако видите страницата на НСИ, където има графата „държавно управление”, което е по-широко от администрацията, за периода 2002-2007 г. има 40 000 нови служители.
Това правителство пое ангажимент за намаляване с 10 % на графата „държавно управление”. За мен не дори на администрацията и резултатите, които вие отчитате, са горе-долу наполовина. Смятате ли да продължите в тази насока през тази и следващата година, какви действия смятате да предприемете, защото за мен това обещание е важно и работата в тази насока трябва да продължи. Даже, според мен, темпото не е достатъчно. Не казвам да бъдат механично уволнявани хора - в никакъв случай, а подобряване на качеството чрез оптимизиране броя на служителите.
Другото нещо, което исках да ви питам, в един момент ми беше интересно и прочетох много внимателно /имаше едни диплянки, дискове, програми в интернет за антикорупционното обучение/ и по-скоро, мнението, което си формирах аз е, че идеята е, че хората не знаят какво е корупция и чрез едно такова обучение те разбират значението и смисъла на понятието корупция и оттук нататък проблемът се решава, но по-скоро корупцията е проблем на прозрачността и на сложността на процедурата, отколкото на самото познаване на това какво е корупция, кога възниква и кой е потърпевш от нея. Така че успехът на това обучение, понеже Вие го представяте като голям успех, аз имам съмнения дали това е било толкова успешно. И по-скоро ме вълнува дали администрацията върви към повече прозрачност, в смисъл, примерно бях предложил тези заявления, които се издават от различните администрации по Закона за достъп до обществена информация, да се качват автоматично на страниците на съответните организации и ведомства. Това не беше подкрепено от парламента. За мен това беше една много хубава стъпка, много правилна, не достигнаха, не достигнаха 1-2 гласа, за да мине през парламента. Една такава стъпка на мен ми се струва по-важна дори, отколкото тези обучения по антикорупция.
По отношение на атестирането, това е много интересен въпрос: без всякакво съмнение трябва да има атестиране. Обаче наблюдението, което имам аз лично е, че, /говорим за няколко министерства/ не знам доколко е резултат от някаква реална преценка или по-скоро, предвид това, че хората са свързани и тези оценки се правят от началниците на съответните, да речем, отдели и дирекции, не знам доколко е независима и обективна тази оценка. Има много какво да се направи в тази насока и според мен насоката, в която трябва да се върви, е по-скоро независима организация да атестира и оценява служителите по някакъв начин. Поне да има по-ясна методология как се прави тази оценка.
Засега това са въпросите ми. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на колегата Мартин Димитров.
Друг колега от Комисията?
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз считам, че това, което представихте, доколкото можахме да се запознаем с него, пък и като прегледах целия доклад, виждам, че не е само изкуството да организираш и да проведеш дадена политика, но изкуството е как да го поднесеш убедително и добре на обществото, за да разбере какъв е обемът на извършената работа, защото зад този отчет стои една много обемиста, много мащабна работа, която е извършена през тези години, за което специално Ви поздравявам. Защото самочувствието на хората, които работят в администрацията, започва да се увеличава, просто през последните години авторитетът на администрацията непрекъснато нараства и така трябва да бъде, защото, в края на краищата, трудно се става администратор, трудно се става общинар. Не е толкова лесно, колкото някои хора си мислят - че като вземеш един служител от улицата и можеш да го направиш администратор или можеш да го направиш управленец. И в това отношение трябват непрекъснати грижи към тези хора, които работят в администрацията и вижда се, че се работи в тази посока.
Аз, по-скоро, бих се присъединил към това, което и колегата каза. Никога не съм бил привърженик на отчетите за съкращение – били толкова, намалили сме ги толкова. В цял свят административните услуги се разширяват, дава се възможност на гражданите за по-голям достъп до такива административни услуги и очевидно това става с хора и не може да стане без хора, без специалисти. По-скоро, усилията трябва да се насочат за подобряване качеството на работата на тези хора, които работят в административната сфера – непрекъснато повишаване и подобряване на това качество на тяхната работа.
Искам, обаче, да попитам нещо, което смятам, че би могло да бъде на вниманието ви. Знаем, че много голяма част от исканията за достъп до обществената информация са с цел да се злепостави администрацията, да се атакува администрацията или по-скоро за едно неправилно тълкуване на тази информация и поднасяне на обществото с цел злепоставяне на ръководители в администрацията, злепоставяне на служители в администрацията. Имате ли Вие някакво виждане, правили ли сте някакъв анализ на това колко от тази информация, която е получена като достъп до обществената информация и използвана за такава цел и по какъв начин, администрацията, вече говоря на национално равнище – държавната администрация, успява да защити тези ръководители, тези служители, които са оклеветени тенденциозно и безцеремонно, бих казал, в някои отношения? Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря на колегата Узунов.
Друг колега?
Заповядайте.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Уважаеми колеги, господин министър! В информацията, която ни представихте, става там въпрос за таксите и цените на административните услуги.
Моят въпрос е такъв: какви са тенденциите? Нараства ли броят на таксите, услугите, за които се заплаща някаква такса в съответните администрации, или съответно как стои въпросът с безвъзмездните услуги, които потребителите ползват в администрацията?. Защото, нали услугите са две категории - за които се плаща и за които не се плаща. Интересува ме какви са тенденциите, защото гражданите започват да се оплакват, че все повече административни услуги трябва да ги заплащат. Това ми е въпросът - какви са тенденциите. Може и да намаляват…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
Друг колега?
Станаха някъде около десетина въпроса дотук. Ако не възразявате, да дадем възможност на господин министъра и на посочени от него негови колеги да ни отговорят.
Заповядайте, господин Василев.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, да започнем с въпросите на г-н Димитров. Най-напред да Ви споделя, г-н Димитров, че изцяло споделям духа на Вашите въпроси и това, което стои зад тях. Това е традиционно. Аз съм Ви го казвал много пъти.
Например: неслучайно Вие започнахте със съкращенията. И ще Ви кажа какво ми е личното мнение; и тази позиция не се е променила от шестте години, когато съм участвал в Министерския съвет. Всъщност, в предишния Министерски съвет, без да ми е работа, традиционно съм бил против всякакви увеличения на бройките. За шест години, доколкото си спомням, не съм искал увеличение на собствените си бройки. Този мандат нашето министерство е реализирало немалки съкращения. И за съжаление, хората, които вярват в тази политика, са малцинство. Традиционно това са министрите на финансите, и горе-долу само те. Считам за доста голям успех, че изобщо има намаление на бройките. Това, че политиците са казали, че ще има десет процента намаление, политиците много неща са казали... Да ви призная, току-що идвам от Португалия, където също така политиците говорят същите неща. Като ги попитаме: /понеже имахме много дълъг разговор с ресорното им министерство/ „кажете ни бройките, които сте съкратили”, там е празен отговор, т.е. те бройки може би не са съкратили, но така говорят за подобни политики. Току-що Франция се отказа наполовина от намеренията си за съкращение, което означава, че реалната реализация може да е с обратен знак накрая. Двама вицепрезиденти на Европейската комисия, и то много влиятелни, обещаха преди една година 7.9 % намаление на администрацията на Европейската комисия и без да имам цифри пред себе си подозирам, че има увеличение оттогава, а няма намаление. Така че, всъщност ние с вас може би сме от малкото хора, които вярват в обратното.
До Вас седи човекът, който две години най-много се бори – г-жа Сеизова…С нея най-много се борим да намаляваме бройките. Огромна крачка напред според мен е, че изобщо сме стигнали до пет хиляди и неколкостотин души. Сега по-скоро целта ми е, ако успеем втората половина на мандата, да задържим на това ниво, което би било също голям успех. Защото по-лесно е да ви кажа кои министерства не искат ново увеличение на бройките, отколкото кои искат. Всъщност, повечето искат. Може би ние сме единствените, които не искат. Даже един път и министърът на финансите поиска и аз като не му ги дадох, той после благодари, че не сме му ги дали. Но всъщност, всички администрации искат бройки. Това е общият принцип. И това е много лошо. Така че, ако може с нещо и вие да помогнете… Но да ви призная, няма да можем да стигнем до десетте процента, просто, защото това е въпрос на един-единствен фактор – само на политическа воля и на нищо друго. Защото, включително когато нашето министерство трябваше да съкращава бройки, ето ги тук моите заместник-министри и главният секретар, всички -делегация дойдоха при мен, че бяха против. Само че аз го направих без те да са съгласни. В това е разликата: във всички останали ведомства и хората – от министъра надолу, и самите министри, нямат особено желание изобщо да говорят по тази тема. Така че, това е реалният живот, в който живеем. Пожелавам на всеки министър след мен да направи по-голямо съкращение, но съм скептичен в тази насока.
Все пак има известни пробиви. Тази година за пръв път, според мен, в историята на нашата администрация, прокарахме след дълга борба важно Постановление на Министерския съвет № 175, в което се дават, в което има няколко нововъведения за държавната администрация, които няколко месеца по-късно ги въведохме за целия публичен сектор, което също е много голяма крачка напред.
За пръв път се дава възможност, когато някой съкращава бройки, парите – фонд „Работна заплата” да остане при него, а не да се върне при министъра на финансите. Т.е., ако преди никой министър не иска да връща парите на Министерство на финансите, по-добре с повече хора и някой да им плаща заплати; то сега той има конкретен стимул да съкращава излишни бройки или мъртви бройки, празни щатове и да увеличава заплатите на останалите както прецени. Това е голяма крачка напред. Това е възможно да става и за учители, и за лекари, и т.н. Друг е въпросът, че още не е правено.
Второ, има възможност за доста асиметрично увеличение на заплатите в отделните ведомства – не на всички на калпак по 10 %, което е стандартното. В моето министерство има на 2 % увеличение, има хора на трийсетина процента, има и един човек над 100%, ако искате после ще ви обясня защо. Средното е 10 %. Т.е., за да има хора с увеличение над десет процента, има хора с под десет процента увеличение. И аз мога да обясня дали това е субективно, или е правилно.
По отношение на антикорупционното обучение. Въпросът наистина е справедлив. Горе-долу в следния дух: примерно, някой е корумпиран, ще изгледа два филма и ще стане некорумпиран. Разбира се, че това не е така. По-скоро става дума за друго. За пръв път толкова масово държавните служители се запознават с проблема. И то не, примерно, какво е корупция, примерно, ето тук договор за ремонт на покрива и служителят взема 10 %, което е стандартният случай по света, а по-скоро за много по-сложни казуси – от рода на кое е конфликт на интереси, кое не е. Защо е конфликт на интереси? И да ви кажа, много по-интересни са въпросите, които се задават, отколкото отговорите, които се получават. Аз също изгледах тези филми и не бях съгласен с всичко, което има във филмите. Примерно, по някои въпроси, аз смятам, че не е конфликт на интереси, но филмът казва, че е. Т.е., казусът, който се повдига и дискусията, която се поражда, защото много от хората групово са гледали филмите, е много полезна. Това прилича на факта, че в предишната си професия първия работен ден като инвестиционен банкер бях на еднодневно обучение по пране на пари. Все едно, ако аз съм международен престъпник, такова обучение няма да ме направи непрестъпник. Но факт е, че аз след това обучение знаех много повече за прането на пари, отколкото ако съм нямал такова обучение. Така че това е като една от множеството мерки за решаване на проблема, която не е излишна, а е полезна само в комбинация с други по-тежки мерки. Така че, тук приемам Вашия въпрос.
Дали вървим към повече прозрачност, това е сериозна обща тема. Според мен, недостатъчно бързо, но по-скоро да. Защо казвам да. Защото година след година се увеличава броят на институциите, които имат модерно обслужване на едно гише. Да ви призная, много изостанали общини, където съм ходил преди две-три години и знам колко зле са били, сега имат приемен офис, който прилича на банков офис – една сграда с този размер, със седем-осем най-модерни машини; хора, които са добре обучени, които се усмихват, имат табели - понякога на два езика, това е стандартът, който гоним. Има ясни табла и обяснения къде какво трябва да се направи. Подкуп да дадеш в тази зала е невъзможно, за разлика от стаята на третия етаж. Т.е., някакъв напредък има. Тук, обаче, бих помолил колегите да не забравят това, което каза г-н Димитров, може би Елица Нешевска най-вече, да помоля след тази среща да вземете от г-н Димитров този текст, който той е предложил. Да видим можем ли примерно пак да се опитаме да вървим в такава посока. Нека да пробваме - с ваша помощ.
По следната тема, бих помолил Бужка Лукич – заместник-министъра, да говори за атестирането, защото тя е най-запозната с темата.
ЗАМ.МИНИСТЪР БУЖКА ЛУКИЧ: Аз Ви благодаря за въпроса. Атестирането и пред нас вече излезе на дневен ред, защото аз самата оспорвах оценки, които са поставени на мои служители, по простата причина, че аз нямам право да оценявам служителите, които са към моята дирекция, и категорично пък не бях съгласна с техните оценки.
В тази връзка предстои разработване на обективна методология – в смисъл оценката няма да бъде от едно до пет в никакъв случай, защото това поражда много въпроси, много некоректно поставяне на оценката. Ние предвиждаме една оценка от едно до сто, която, вече разписана по адекватния начин, ще даде много добра оценка на самия служител и мисля, че с това възможностите се увеличават за всеки един. Ако това го приемате като отговор, това е посоката, в която работим. Благодаря.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: От мен много кратък коментар. Безспорно, атестирането е много субективно. И то е така и в частния сектор. Така е и в училище, където учителите дават оценки и може да се кажат две неща: едното е, че учителят на някои свои по-любими ученици дава може би интуитивно, може би не дори нарочно, малко по-високи оценки или е, по-така, благосклонен; или, примерно, че учителят в София може би дава по различен начин оценки от учителя в Тутракан, по различни причини, но, така или иначе, по-добре е да има нещо такова, отколкото да го няма. И все пак, като познавам начина, по който вече администрацията в няколко министерства го прави или другите как го правят, при нас все пак има доста сериозна връзка между това кой е добър служител и каква оценка получава. Ето, тук има над десет наши служители – те да кажат какво мислят по тоя въпрос, но много сме мислили, като сме им давали оценки. Някои от тях не са най-високите, но имаме обяснение защо. Поне аз лично се отнасям много сериозно към тази тема, защото тя е и обратната връзка – т.е., сигналът, който ръководителят дава към служителите; нека те сами да си направят някои от изводите и да ги обсъдим с тях. Имал съм тежки разговори на обсъждане защо оценката на някой е такава или онакава, това е много добра възможност за обратна връзка.
Господин Узунов, най-напред да Ви благодаря за някои добри думи, които казахте. Действително преди малко в изложението си не дадох някаква политическа оценка на администрацията. Не знам дали съм съвсем обективен, но според мен има известно подобряване на работата на администрацията през последните години и известно повишаване наистина на имиджа на държавния служител – недостатъчно е, и ние не сме доволни, но, все пак, има доста видими критерии, по които се вижда, че има разлика между 2007, примерно, и 2002 година. Някои неща се променят. Примерно, все повече се изненадвам, постоянно ходя, примерно, август месец обиколих над една трета от областите в страната по най-различни поводи, на все повече места политиките, които извършва и министерството, а ние ги правим, всъщност, за тях, не за някой друг, имат хубави информации, табла, които ние им даваме – те всичките ги слагат на входовете си; на все повече места има табели на два езика, все по-грамотно са написани тези табели, за разлика от преди години, както беше; на ГКПП-та вече достигаме близо до стопроцентово /поне в някои области/, примерно, по чистотата, по прегледността, по табели и др. неща; големите катастрофи, които бяха от преди няколко годиниq вече ги няма т.е. има някакво подобряване. Напоследък като стартирахме проекта „таен клиент” моите очаквания бяха много по-лоши – че, всъщност, студентите ще дойдат и ще кажат /освен това те са млади, амбициозни хора, критични/, ще кажат: „Ситуацията в администрацията е ужасна”. Ужасна- това беше моето очакване. А всъщност, оказа се, че позитивите са повече от негативите. Друг е въпросът, че негативи има и съм подписал огромна купчина писма, може би до 300-400 структури, на всички ръководители, кметове и т.н.: „Във Вашата администрация има добри неща, но проблемите са тези….”. Писмото е различно за всяка една администрация. Не съм имал време да благодаря на дирекциите, които сигурно седмици са работили по тези писма да ги обработят и да ги изготвят, но аз съм ги изпратил.
Господин Узунов зададе един наистина интересен въпрос: да направим някакъв анализ за мотивацията, която стои зад исканията за достъп до обществена информация. Тук може ли някой от колегите да помогне, кажете две думи по този въпрос…Значи, това е част от …примерно, тук пише, че има 73 случая на отказ, когато достъпът засяга интересите на трето лице – фирма например и няма неговото изрично писмено съгласие, но по-скоро г-н Узунов зададе въпроса да не би да има масови случаи, където да има некоректни, примерно, атаки срещу администрацията чрез тези искания…
ЛЕОНЧИЯ СЕИЗОВА: Уважаеми г-н Узунов, за защита правата на ръководителите, които биха могли да бъдат оклеветени, законът е дал възможност да има отказ, а след това и този отказ да се обжалва; както и съдът би могъл в своите мотиви да прецени дали в крайна сметка се касае за някакво злонамерено поведение.
Много хубаво предложение давате - да се прави анализ на самите мотиви на искащите. Знаете ли, сега се наблюдава все по-често тенденцията за постъпване на заявления за достъп до обществена информация по електронен път. С това е възможно да се обработват и по-бързо тези заявления и евентуално да потърсим формата, под която да преценим мотивите на искащите. Значи, това е малко морален момент. То е трудно да се прецени /във връзка със закона/, но идеята Ви е добра.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: По наше мнение, тенденциите постоянно, значително да се повишават таксите, може да се представи по следния начин: примерно, някое министерство може да е забравило пет години да си коригира цените и тарифата си стои една и съща, но след това решава, че цените му са ниски и вдига тарифата примерно десет пъти. Това е типичен случай. Нашето министерство следва следната политика: многократно, почти във всички подобни случаи, ние задаваме въпроси по целесъобразността на скокообразното увеличение на таксите. На коментара на съответното министерство, че „Да, ама така всъщност министерството си увеличава приходите” ние казваме следните неща: „Това не е само фискален въпрос, защото фискалният въпрос означава както при феодализма – слагаш бариера на моста и всеки, който минава, да ти плаща на твоето феодално владение, това е отживелица; някак си това не трябва да е основният принцип за събирането на тези такси. А по всички наши закони, основно по Закона за ограничаване на административното регулиране на административния контрол върху стопанската дейност и по други закони, се казва, че таксите, които се събират, трябва да отразяват реално разходите на администрацията за тези дейности, а не да бъдат форма на данък, на събиране на пари. Примерно, ако отнема един час на един служител да напише на някого, примерно, акта за раждане, десет минути ако отнема, не може това да струва хиляда лева. Образно казано, това се има предвид. И ние многократно сме поставяли въпроси и в много случаи сме победили, т.е. сме ги накарали да си свалят увеличението на таксите. В много случаи сме възразявали срещу това, примерно, таксата /или глобата/ да е между хиляда и сто хиляди лева. Защото кой решава дали е хиляда, две хиляди, пет хиляди, петдесет или сто хиляди лева?! Обикновено въпросът е идеална среда за корупционни практики. И в много случаи сме успели да накараме министерствата да намалят тази ножица. Примерно, не може, както и в наказателното право не може, наказанието за едно убийство да е между една и сто години затвор. Кой решава колко да бъде? Те – съдиите, разбира се, си имат практика. Ние бихме искали администрацията да има някаква такава разумна, обективна практика.
Спрели сме много случаи, когато министерства се опитват да въвеждат такси, които не са регламентирани със закон. Примерно, в закона не пише, че трябва да има такса за еди какво си, еди коя си услуга, а тя се събира вече по някакъв начин. Те казват: „Да, ама ние още един път ще им съберем такса за същото нещо…”. Такива случаи, общо взето, ги решихме. Не сме допуснали такъв случай, доколкото си спомням през този мандат. Също така не допуснахме и случаите, когато министерствата казваха, че няма горна граница, това ви го казах преди малко, че няма горна граница на таксата. Примерно, разрешение за пожарна безопасност на нова сграда, без горна граница. Е, как без горна граница?! Може ли да е пет милиона лева?! Може ли да е 50 милиона лева?! Това нещо ние го спираме, защото няма кой друг да го гледа. Ние го гледаме това.
И последно, да ви кажа за лицензионните режими. Не с особена гордост трябва да ви призная, че няма организирано усилие през този мандат да се опростяват режимите. Ролята на нашето министерство е да не допуска въвеждането на нови режими, които не се изискват от европейските директиви. По мои спомени, около седем пъти сме спрели всякакви режими, които министерствата искат да си въвеждат, просто пред нас не могат да минат.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Сега колегите, които искат да вземат някаква реплика…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: По скоро като реплика или няма значение, както и да е... няма значение как ще се възприеме. По въпроса за съкращенията. За това, дето пак коментираме намаляването на административния персонал. Аз винаги съм бил убеден, че, мога да кажа за последните – от 1990-та година насам, поне десет пъти има решения на правителствата, за десетпроцентно съкращение, което означава, да не останеше нито един човек досега в дадена администрация. Те непрекъснато се увеличаваха. За мен разковничето и изходът от ситуацията е съкращаването на цели структури. Ако ние това не направим, защото сега вие казвате колко агенции, колко структурни звена… Има структурни звена към отделни министерства, деконцентрирани в областите, които не кореспондират помежду си, не се познават, не знаят кой какво работи. Просто, спокойно тези структури могат да бъдат ликвидирани и на техни места тази дейност да мине направо към министерството. Знам, че ще кажете, че това е въпрос на политическа воля, на желание и т.н., но за мен ликвидирането на структури, които са паразитни, които на практика не функционират или пък ползата от тях е минимална и тази дейност може да се прехвърли към друг ред и на друго място, може да стане. Така че, в това отношение, ако решите да правите такова нещо, поне не знам колегите от Комисията, но аз лично ще ви подкрепя, защото това е решението на въпроса.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Имате думата, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз благодаря за Вашия изчерпателен отговор. Съзнавам, че са необходими много усилия. И винаги трябва да се оценява по достойнство добрата работа, когато е свършена. Знаете ли, за тези такси, аз в един момент видях доста увеличение на различни такси от министерства и ведомства. Направих мое проучване и мога да Ви кажа някои интересни неща. Между другото, темата, повдигната от г-жа Вълканова, е много важна. Примерно, в момента се подготвя промяна в тарифата за държавните такси, която касае Агенцията по вписванията. Тази година се очакват над 80 милиона лева приходи. И тези приходи, според мен, не отговарят на разхода, който прави администрацията за вписване.
Друг интересен случай в тази насока идва от Комисията за регулиране на енергетиката и водата. Те увеличават таксата за преноса на електричество – 45 % за ЕРП-тата и с 2-3 % за индивидуалните консуматори.
Друг интересен такъв казус е с летищните такси, които се ще плащат за издаване удостоверение за експлоатационна годност, за лицензирането им и за лицензирането на оператори на земно обслужване. Много интересно е, че в нито един от тези случаи няма аргументация на увеличението. И събирйки всички тези казуси, аз задавам въпрос…само още един пример ще ви дам: според одит на Сметната палата в централния регистър на особените залози, примерно приходите от такси на регистъра са 2.8 милиона лева, а разходите са 342 хиляди лева. Още един такъв пример. Т.е., приходите от таксите са много по-големи от разходите, които прави съответната администрация – тогава тя става данък, таксата става данък. Събирайки всички тези казуси, зададох наскоро един въпрос към г-н Калфин като заместник-министър-председател. Сметнах, че към него трябва да бъде отнесен въпросът, може би е трябвало да бъде към Вас, но това е може би лоша моя преценка. Въпросът е няма ли начин да се въведе единен модел за увеличение на такси. Т.е. да има винаги обосновка, да има одобрение от страна на Министерски съвет, една такава процедура да има, за да не може кой когато реши изведнъж да увеличава такси, които стават данъци. Да има модел за контрол. Т.е., трябва да има анализ по разходи и да се вижда дали има основание една такса да бъде увеличавана с пъти, както се случва често в последните месеци. Това ми е въпросът.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Някой друг?
Във връзка с последното, което каза г-н Димитров, тук съм си отбелязал още 2-3 неща, но да не се нахвърляме от тема в тема само, това което каза и г-жа Вълканова… Аз си го представям, все пак, и това е към колегата Димитров, че въпросът на г-жа Вълканова беше услугата за гражданите, където е смисълът на съществуването на администрацията – тя съществува, за да извършва административна услуга на гражданите от една страна и това, което вие вече казахте, което е друг кръг от сериозни въпроси, които повдигате, където става дума за услуги, пресадминистрация, на определящи режими на стопански живот и на фирмена дейност, на икономика. Мисля, че въпросът на г-жа Вълканова беше ориентиран по-скоро към това какво се случва по отношение на джоба на българския гражданин, когато той получава административна услуга и дали след като си плаща данъците, адекватно му се предоставя тази услуга, или му се иска нова сума, под формата на такса, за да бъде тази услуга още по-добра и по-качествена. Т.е., това е един аспект на нещата и е хубаво да чуем по него мнението на министерството. Вече другият въпрос, за който колегата Димитров говори, е също сам по себе си много важен – как една такса фактически се превръща в данък в стопанската дейност. Исках да го уточня и за колегите, и за себе си.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател! Най-напред, според мен, все пак, ведомството, което най-добре би разбирало тези неща, е Министерство на финансите, си мисля. Ние имаме помощна роля, макар че може би традиционно сме единствените активни по този въпрос. Между другото, аз това го правех и в предишните си министерства, просто, от убеждение, не защото им е било работа на тези министерства. Действително няма някакъв много сериозен модел, има, просто така, по-скоро интуитивни усещания дали таксите трябва да са по-високи или по-ниски. Единственото, което ме успокоява, което е сравнително добрата фискална политика, е че въпреки това, че се повишават някои такси, за сметка на това пък се намаляват много други неща. И миналата година България е изхарчила само 37 процента и нещо през бюджета, което според мен е правилно, дори аз бих искал да го видя още по-ниско, но трябва да бъдем реалисти, т.е., ако бяхме примерно на 47 с високи такси, щях да споделям изцяло, което казвате. Сега, според мен, проблем има, но той е сравнително с малък размер, тъй като не става дума за някакви милиарди, които се събират по този начин. Просто, индивидуалният гражданин в някои услуги би могъл да плати малко по-малко, но това не е, да кажем, някакъв голям национален проблем. Действително трябва да има просто централно усилие в тази посока, според мене, от Министерството на финансите.
По отношение на това, което г-н председателят спомена – дали трябва да има такса за услугите, след като всички плащаме данъци, замислих се за момент – и според мен, трябва да има. Защото, когато един ресурс е безплатен, той започва да се прахосва, тава са такива, нормални човешки или икономически закони; примерно, ако струва безплатно да си изваждам свидетелство за съдимост или акт за раждане, аз може и 40 пъти този месец да си извадя свидетелство за съдимост – те са длъжни да ми го дадат…По-добре е да има някаква такса, която отговаря на маргиналния разход за издаване, примерно, самата хартия, плюс принтера, плюс работното време на служителя и горе-долу това е…Според мен е хубаво да има такива такси, които, обаче, да бъдат пропорционални на разхода, а не произволни. Понякога таксите са по-ниски от разхода. Например, ще ви кажа каква такса увеличихме току-що – таксата за издаване документ за българско гражданство; т.е. на чужд гражданин, който кандидатства за българско гражданство. Мисля, че е била няколко лева за нормалния случай и един лев за някои групи – примерно студенти и др.такива. И сега, наистина, човек да стане български гражданин е толкова сложна процедура, отнема понякога няколко години и накрая да плати един лев е дори малко обидно за самата държава. Тук може да поспорим, но така или иначе тази такса се повиши няколко пъти. Така че, картината е много смесена. Но сте прави, няма модел и няма анализ.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не Ви призовах да няма такси, далеч съм от тази мисъл всичко да е безплатно, защото знам, че нищо безплатно няма – като принцип…
Добре, колеги. Някакви други въпроси? Или, така, като обобщаване, някакво мнение?
Защото аз си отбелязах две големи неща, едното от които г-н министърът, според мен, в някаква степен, за съжаление, го повтори няколко пъти, а ни го е казвал друг път – няма политическа воля за оптимизиране на административната структура на България. И това, което споменавате за числа, които казвате за съкращаването, това, което г-н Узунов каза, че години наред се говори за 10 процентно съкращение и никога не се е довеждало докрай това десетпроцентово съкращение, понеже сме и в тази седмица, ще го кажа може би за втори път в рамките на заседание на нашата Комисия, но няма да ми се загуби споменът за това, от 210 хиляди в системата на образование как съм закрил 21 хиляди, от които 8 хиляди живи човека. Т.е., провеждало се е, г-н Узунов, на сто процента съкращение с тия десет процента. Вярно, че не се е удържала дълготрайно такава тенденция, защото тогава - днес възможностите за увеличаване на заплати, да кажем, или на други разходи щяха да са много по-големи, ако това беше удържано в годините и се спазваше наистина, а не се декларираше само. От това, което ни каза днес г-н министърът, става ясно, че в българския държавен бюджет има ресурси и за модернизация, и за напредък, и има посоки, в които се движи самото министерство. Ако се прави такава оптимизация навреме, ако се спазват поети ангажименти, то тогава всички тези добри начинания ще бъдат много по-динамични, защото ще бъдат захранени с много по-голям ресурс, особено когато се говори за престижа на държавния служител. Аз ще лобирам в момента, изразявайки мнението си, че българските архивисти не могат да имат висок престиж, излизайки от сградата, където цял ден са правили услуги на гражданите и са минали през касата, за да вземат своята заплата от 285 лева. Тяхното достойнство е поставено пак под съмнение пред самите тях, защото техният обществено-полезен труд е факт. Цялата реституция е преминала през тези хора, например, а скоро разбрах, че техните заплати пак са се озовали някъде в най-ниската стълбичка, а в държавата това са 670 човека. И да се говори, че няма средства за увеличаване на такива заплати, ми се струва абсурдно само по себе си – за 670 човека, не говоря за 110 хиляди български учители. Т.е. подкрепям, и аз се включвам към това, което се каза, че липсата на воля за оптимизиране на българската администрация и въобще на цялото държавно управление, както каза г-н Димитров, на целия сектор, където бюджетът разходва публичните си разходи, затормозява самата модернизация на всички области – която си изберете, това бе споделено от г-н министъра.
И второто, върху което бих искал да се изкажа, не да задам въпрос, е това, което беше констатирано като застаряване в държавната служба. Мисля, че това не е проблем, поне аз така преценявам, защото първо, българската нация е в такава демографска крива на стареене; разбира се, тя може да бъде обърната в близка перспектива; второ, аз смятам, че тези млади хора на България, които решават, че ще реализират себе си в Испания, няма нищо драматично и страшно, нека го направят, сега сме свободна и отворена страна-член на Европейския съюз, движението на хора и капитали беше мечта за моето поколение, когато аз бях млад.От тази гледна точка това застаряване вътре е съвсем логично и нормално. По-скоро тук се явява друг въпрос – доколко най-възрастната част, която тук в графата беше показана като един сравнително малък процент, доколко тя е ефикасна и доколко, излизайки в пенсия, може да бъде консултантски ефикасна. Това за мен винаги ще стои като въпрос на приемственост, като някаква, как да кажа, някаква разумност, някаква солидарност, приемственост в най-дълбокия смисъл на думата вътре в една администрация, защото, прав беше г-н Узунов, присъединявам се към това, което той каза, не се става лесно добър чиновник, да го кажа с тази дума, която звучи на български някой път подигравателно. За добрия чиновник се изисква инвестиционна политика, наистина, в духа, в който и вие се опитвате да я вършите.
Колеги, разбрахме горе-долу усилията на министерството във връзка с този доклад, разбрахме какви са резултатите, какви са посоките, имате ли още нещо да допълните?
Г-н министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Още веднъж, да ви поканя всички, ние сме ви изпратили покани, мисля, на 1-ви октомври, което е понеделник, в 10.00 часа, в Бояна – в дом 3-и, откриваме два големи проекта на електронното правителство, ще бъде много интересно, обещавам. За нас би било чест, ако може, който от вас може да дойде…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ще Ви открия една малка тайна – има местни избори в страната. И народните представители, според мен, са в своите избирателни райони, за да се занимават със своята, безспорно, важна политическа функция на партийни агитатори, така че, благодарим за поканата, но…
Добре. Благодаря още веднъж на всички, закривам заседанието.
(Заседанието се закри в 15.35 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
