Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по въпросите на държавната администрация
14/12/2005
    П Р О Т О К О Л
    № 9

    На 14.12.2005 г. от 14.30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. Заседанието бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
    ***

    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, откривам днешното заседание със следния дневен ред:
    1. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 06.12.2005 г.
    По тази точка има думата госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на транспорта, за да каже мотивите на вносителя.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА (директор в МТ):
    Този механизъм беше избран и поради една основна причина, а именно намирането на успешен механизъм приходите от пристанищни такси, които постъпват от потребителите на всички пристанищни услуги, от корабите, които посещават пристанищата, да остават за развитие на пристанищната инфраструктура. Към момента пристанищните такси постъпват в държавния бюджет, събират се от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация”, постъпват в общия републикански бюджет. Съгласно Закона за устройството на държавния бюджет приходите не са целеви, т.е. събраните приходи от пристанищата, образно казано, не могат да отиват за развитие, изграждане и разширение на пристанищната инфраструктура. Със създаването на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” се постига именно тази основна цел – приходите от таксите да отиват в Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”, което да използва тези такси за развитие, изграждане и разширение на пристанищната инфраструктура. Това е основното изменение в този закон и такава е била целта ни.
    В същото време законопроектът предвижда още едно изменение, а именно въвеждането на такса за управление на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност. Въвеждането на таксата е в изпълнение на директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 27 ноември 2000 година и се предвижда всички кораби, които посещават пристанищата, да заплащат на съответното пристанище такса за управление на отпадъците. Това са разпоредби, които предлагаме да влязат в сила от датата на присъединяването ни към Европейския съюз дотолкова, доколкото е необходимо да има известен период за запознаване с тази правна уредба.
    Другото изменение, което е малко, е следното. Предвиждат се изменения в Кодекса за търговското корабоплаване. Съгласно разпоредбата изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или съответно капитанът на пристанището да могат да задържат кораби за неиздължени суми, за неплатени такси. Това е разпоредба, която съществува към момента, но нямаше възможност при наличие на Национална компания “Пристанища”, която не е орган на изпълнителната власт, по нейно искане да бъдат задържани тези, които не са платили таксите, дотолкова, доколкото в закона се казва, че подобно искане може да прави само орган на изпълнителната власт. Това са измененията и допълненията, които предлагаме в този законопроект.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, имате възможност да зададете въпроси и след това да изкажем мнение.
    Аз имам няколко въпроса.
    Това, което казвате за новото държавно предприятие, означава ли, давайки примери за другите сектори от вашето министерство, че има статута, както Ръководство въздушно движение, събирайки такси само в собствения си бюджет, и доколкото знам там е европейско задължение – за РВД, и разходвайки ги само за собствените си дейности, както Вие споменахте – за управление на пристанищата, означава ли това, че текстът на законопроекта е такъв, че тези суми не отиват към приходната част на националния бюджет, а остават единствено и само под контрола и управлението на новото държавно предприятие.
    Вторият ми въпрос е следният. Тази изпълнителна агенция, чиито функции са описани в § 16, означава ли, че тя фактически е основно регулаторен орган, че контролните функции стоят като пожелание. Разчита ли се на нея да бъде повече регулаторен, отколкото контролен орган, тъй като от административна гледна точка за нас е интересно да научим тези неща.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Прав сте, таксите, които се предвиждат да постъпват в Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, няма да отиват в приход на републиканския бюджет. Това е самата идея на законопроекта – таксите, които идват от пристанищата, да отиват за пристанищата. По същия начин е избран н подходът и по отношение на Национална компания “Железопътна инфраструктура”, която събира инфраструктурните такси от железопътните превозвачи, които се използват за развитие на железопътната инфраструктура. По аналогичен начин е решен въпросът и за таксите за аеронавигационно обслужване, които също се събират от Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение””. Действително това са такси, наложени по евроконтрола по международното споразумение в тази област.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е подход, който определя правилата за въздушно движение, докато тук става дума за подобен подход но не предизвикан отвън, а по смисъла на този нов закон. Няма такова правило в Европейската общност.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Конкретни разпоредби в правото на европейските общности няма. Различните държави, включително държавите-членки на Европейския съюз са решили според своето национално законодателство. В много държави, напр. в Испания има създадена подобна пристанищна компания. Тя се нарича “Пристанищна власт”, която събира таксите за пристанищата, но това е въпрос на решение на националното законодателство. Въпросът е продиктуван изключително от бюджетни причини – парите от пристанищата да могат да отиват за развитие и разширение на самите пристанища. Защото дори и приходите от такси, които отиват в бюджета, знаете, че бюджетът работи с определени лимити, които могат да се разходват. И се оказва, че пристанищната инфраструктура е изключително лоша, което влияе обратно върху качеството на услугите, които се предлагат, и на пристанищните оператори и другите потребители на услуги.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Още един допълнителен въпрос. Не знам има ли тук колега от варненската или бургаската листа. Бил съм в Бургас на събрание преди избори и знам, че в залата имаше много силно настроение и то не беше толкова в партийния смисъл, т.е. за партията, която аз представлявам, а зададоха въпрос защо пристанището е държавна собственост, а не общинска? Т.е. след като се обособява до такава степен самостоятелно финансово, този въпрос ще стане още по-силен във Варна и в Бургас. Т.е. държавата чрез законодателството се отказва от приходите в тази дейност и ги оставя само в рамките на едно предприятие, намиращо се на територията на община Бургас и на община Варна.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Не, държавата не се отказва от контрола си върху това предприятие. Това предприятие е държавно предприятие, то има строго определен начин на разходване на тези средства, като включително в законопроекта е записано за какво могат да бъдат използвани тези такси.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Таксата на практика е услуга. Не могат да се събират по-големи суми от таксите, за да могат да се влагат в реконструкция и в разни други работи, които не влизат в събраните средства от обслужването. Това нещо питат колегите, може би не ги разбрахте. Таксата е остойностена услуга, а Вие казахте, че таксите се събират, за да се прави реконструкция и развитие на пристанищата.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Да, точно така е.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Това не е редно. Това моля да изясните.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Защо да не е редно? Това е предназначението на таксата.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Таксата е нещо, което се взема за извършване на услуга.
    ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Таксата има определена стойност. Трябва да се свърши някаква услуга и да си получите парите за нея. Не може да инвестирате тези пари, защото за вас няма да остане нищо. Или таксата трябва да е несъразмерна с услугата, да е 2 пъти по-голяма, или да има нещо друго…
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Освен пристанищните такси, които са за приставането на корабите, в пристанищата има и цени за услуги. Това са цените за услугите, извършвани от пристанищните оператори. Те са различни.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Моля за кажете кое надделява в изпълнителната агенция – контролните или регулативните функции.
    КРАСИМИРАСТОЯНОВА: Изпълнителната агенция изпълнява и контролни, и регулаторни функции. Нейното предназначение е да създава регулация на пазара. В същото време да регулира дали пристанищата отговарят на определени изисквания, посочени в закона. Ще дам пример. Изпълнителната агенция ще бъде тази, която ще издава свидетелства за експлоатационна годност на пристанищата и дали те отговарят на определени изисквания. Съчетанието е функции и на регулация, и на контрол.
    ИВАН ДАКОВ: Това, което обяснявате, се отнася за националните пристанища. В същото време имаме общински пристанища, рибарски пристанища, специализирани пристанища. Как стои въпросът с тях?
    КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Освен пристанищата за обществен транспорт с национално значение, действително има и т.нар. рибарски или яхтени пристанища. Това са пристанища със специално предназначение. Има и частни пристанища. За тях въпросът е решен по следния начин. таксата в съответното пристанище се събира от самия собственик на пристанището. Той е този, който носи отговорността за неговото развитие, разширение, за услугите, които ще бъдат предлагани там. Държавата не би могла да се намеси в една частна собственост, каквито са рибарските, яхтените пристанищата или пристанищата с регионално значение.
    РУМЕН ТАКОРОВ: А кой ще определя размера, големината на таксите в тези пристанища?
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: За всяко частно пристанище размерът на таксата се определя от собственика на пристанището. Ако пристанището е общинско – общината, ако пристанището е държавно - ще го определи Министерският съвет, държавата.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Поражда се следния въпрос. В § 16, в ал. 2, т. 8, аз продължавам въпроса на господин Такоров, пише: “Прави предложение за изменение размера на пристанищните такси”. Така записано, може да се тълкува, че аз като ръководител на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” ще отида в Созопол, там има частно пристанище и ще кажа на собственика: “Пристанищната такса при вас ще бъде еди каква си, защото аз имам права по закона да правя предложения до министъра на транспорта за определяне на пристанищната такса. Как ще ми отговори собственикът и как ще се спаси от мен, ако аз застана срещу него в позицията на един недобросъвестен чиновник. Това е административен натиск, който може да се появи благодарение на един такъв текст.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА:Такъв натиск не би могъл да се появи поне по отношение на разпоредбите, посочени в законопроекта, дотолкова, доколкото параграф 7 от законопроекта изрично посочва кои такси от кого се приемат. Таксите, които се събират и касаят пристанищата за обществен транспорт с национално значение, само там е регулацията на държавата, съответно на министъра на транспорта. За частните пристанища таксите се определят по размер и събират от собственика на съответното пристанище.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря. Да се надяваме, че собствениците на пристанища ще четат внимателно целия текст, защото в противен случай само с този текст могат да бъдат подлагани на този административен натиск, което ще е злоупотреба.
    Колеги, изясняваме си функциите на тези 2 нови администрации, в частност на изпълнителната агенция. Ясни ли са мотивите за тази промяна? Има ли още изказвания или възникнали въпроси?
    МИНЧО СПАСОВ: Имам спомен, че в Закона за държавната собственост е казано, че пристанищата могат да бъдат само държавна собственост. С кой нормативен акт беше разрешено да има частна и общинска собственост върху пристанищата?
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: В Закона за държавната собственост няма разпоредба, която да казва дали пристанищата са публична собственост, общинска или частна собственост. Пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост. Законът за морските пространства, вътрешните водни пътищата и пристанищата беше законът, който за пръв път въведе режима на собственост върху пристанищата.
    РУМЕН ТАКОРОВ: Който противоречеше на други закони, че пристанищата са изключително държавна собственост.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Никога не е имало разпоредба в българското законодателство, която да казва, че пристанищата са държавна собственост. Те са публична държавна собственост – тези за обществен транспорт.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Уважаеми колеги, нека да гласуваме законопроекта.
    За 9, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет на първо четене.
    Къде е границата на пристанището?
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Конституцията изчерпателно е посочила кои са обектите изключителна държавна собственост. Пристанищата не са посочени като обект изключителна държавна собственост. Те са публична държавна собственост. Концесионира се включително изключителната държавна собственост, като със свое решение Конституционният съд прие, че изключителна държавна собственост не е цялата плажна ивица, а само крайбрежната й част.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е. там, където има пясък.
    КРАСИМИРА СТОЯНОВА: Грубо казано, да. Но това не оказва някакво влияние върху режима на концесиониране дотолкова, доколкото няма забрана за концесиониране на изключителна държавна собственост. Напротив. Начинът на ползване на изключителна или публична държавна собственост е концесионирането.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря.
    Закривам заседанието.
    (Закрито в 15.00 часа.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Форма за търсене
    Ключова дума