Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
13/02/2008
1.ЗАКОНОПРОЕКТ за ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 854-01-09, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ на 24.01.2008 година;
2.ЗАКОНОПРОЕКТ за РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРИСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, № 854-01-10, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 31.01.2008 година;
3.ГОДИШНА ПРОГРАМА за УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /2008 г./, № 802-00-2, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 31.01.2008 година.
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 13.02.2008 г., сряда, от 14.40 ч., в зала 126 в сградата на Народното събрание, пл.”Ал.Батенберг” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, съгласно правилника, вече имаме кворум, да започваме.
На вашето внимание е предложен дневен ред от три точки, които надявам се, сте видели, но все пак, аз да го повторя още един път:
ДНЕВЕН РЕД:
1.ЗАКОНОПРОЕКТ за ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 854-01-09, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ на 24.01.2008 година;
2.ЗАКОНОПРОЕКТ за РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРИСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, № 854-01-10, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 31.01.2008 година;
3.ГОДИШНА ПРОГРАМА за УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /2008 г./, № 802-00-2, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 31.01.2008 година.
Имате ли някакво мнение?
Възражения?
Да считам, че го приемаме.
ПО ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
С кратък текст, ще дам думата на г-н Димитров да представи законопроекта.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Благодаря.
Смисълът на законопроекта е относително прост. Видях, че при последното представяне на имуществото на лицата, попадащи по член втори, точка 1 от Закона се стигна до маса случаи, в които това посочване не беше точно. Това предизвика реакция в медиите, която създаде впечатлението, че става въпрос за недеклариране на имущество. Всъщност, констатацията за разлика е от съпоставяне на декларациите, с които съответните лица са декларирали имуществата си и са си платили съответните данъци, забележете и онова, което е отразено в тези декларации, респективно уведомления или пък приемането, че не трябва да има уведомления и т.н.
Пропуските, които няколко души посочиха за себе си, пресен ми е примерът с един от колегите, който беше пропуснал да декларира някакъв автомобил, придобит по наследство. Сигурно може да бъде избегнато. Ситуацията, в която аз самият попаднах, подавайки друг документ, вместо декларация, с убеждение, че при липса на разлика в доходите би трябвало човек да не подава декларация, също може да бъде получена. Да речем, следващият път подобни грешки е малко вероятно да бъдат допуснати.
Но това, което всъщност представлява дейността на Сметната палата, се оказва в основната си част съпоставяне на един къс хартия с друг къс хартия и търсене, едва ли не, на печатни грешки из тях. Това създава чувството за някаква свършена работа и отклонява вниманието на проверяващите органи от там, където действително би могло да има проблеми. Защото каквото и да си говорим, ако ти си си декларирал данъците и си ги платил, това не е сериозен проблем. Сериозни проблеми би могло да има, ако са укрити някакви имущества и те никъде не са оповестени или декларирани. За да бъде освободена Сметната палата от тежката канцеларска работа да съпоставя двата къса хартия и за да може да се насочи натам, където наистина трябва, в моя законопроект се предлага декларациите на лицата по член втори, точка първа, с които те обявяват своите доходи и имущества и плащат въз основа на тях данъци, да бъдат, просто, направени публични и да се превърнат в онова, с което Сметната палата борави, вместо да трябва да се съпоставят два къса хартия. Мисля, че това е облекчение от гледна точка на самите деклариращи, мисля че то, пар екселанс, е освобождаване от излишните дейности на самата Сметна палата и се надявам, че то би отворило възможността Сметната палата, ако има да прави някакви издирвания, наистина да ги прави.
Да не говорим, че то би ни спестило резилите, в които по една или друга причина, човек може да се окаже – ако бъдат констатирани някакви различия, между онова, което той е заявил в едната си декларация и онова, което е заявил в другата, нещо, което, някак си целта не е да се създава неблагоприятно впечатление у публиката; целта е да бъдат публифицирани тези имущества и по-добър начин от това декларацията да бъде обявена за публична не виждам.
Само още едно допълнение. Тук, някой би могъл да каже, че по този начин защитата на личните данни би могла да пострада, няма никаква пречка при нейното обявяване, при слагането на този къс хартия в сканирането му извън поставянето му в интернет, да бъде заличаван ЕСГРАОН-а, за да не се каже, че по този начин нещо много, ново, тайно е било издадено.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Колеги, заповядайте. Да, г-н Кътев…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Г-н Димитров, аз считам, че изначало идеята отговаря на събитията, които се случиха в последните месеци по отношение на публикуването на декларациите на народните представители, министри, зам.министри и т.н. Може би Сметната палата се беше малко престарала в желанието си да се свърши работата перфектно и явно има нужда може би от някаква промяна. Така че е похвална идеята на колегата Филип Димитров, но все пак, за да не изпаднем в неловки ситуации, като водеща Комисия, аз бих предложил Председателят на Комисията да поиска становищата писмени на Сметната палата, на Националната агенция по приходите, а може би и на Комисията по защита на лични данни. И след това, на следващо заседание, ние след като получим тази информация – т.е. тяхното становище по законопроекта, да формираме и някакво решение и предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Г-н Васил Антонов…
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Да, благодаря Ви. Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Уважаеми г-н Димитров!
Действително има в предложението на г-н Димитров психология и тя по-скоро е почерпена през последните месеци, след излизането на доклада на Сметната палата и на нейния председател. Но все пак, нека да имаме предвид, че тук говорим за предлагане, без да се дистанцирам, че има и рационално в него, но тук имаме прилагане на данъчна декларация. Тук говорим в един устройствен закон и го противопоставяме на друг един данъчен закон. Това е нещото, което до голяма степен е смущаващо, защото другото е изброяване на промени в имуществено състояние на подчертаните лица, които са там по еди кой си член и алинея.
Тази хронология, тя се натрупва, има достатъчно ясен инструментариум. Друг е въпросът, че тази грешка, която беше допусната, в случая с цитираните лица, може би носи, тя е резултат от други пропуски, от утежнения инструментариум, от неяснота в последователността на членовете и алинеите, които сме ги постигнали досега. Тъй че, в голяма степен, без да игнорираме предложението, може би трябва да подкрепим това, което направи предложение, предложението на г-н Кътев – да вземем мнението и на други институции.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Секунда само, да попитам, г-н Димитров, друг колега има ли желание да вземе отношение или да дам думата на вносителя?
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Една реплика. Аз разсъждавах абсолютно и точно по същия начин като вас. И точно затова подадох в Сметната палата уведомление, заявявайки: „Нямам разлика в доходите спрямо миналата година”. И след това уведомление, си видях името в декларацията, /с лек присмех в тона/_ защото не съм бил описал доходите, които миналата година съм описал. Така че, съгласно напълно с вашата логика и аз я прилагах до момента, в който Сметната палата ми каза, че интерпретацията на закона трябва да е друга.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Заповядайте, колега.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Има ли в диалога, който водим, в последните години, ние сме някои колеги с по-малък опит, Вие имате по-продължителен опит, но откакто действа Сметната палата, тя няколко пъти променя формата и съдържанието на тези декларации. Така че, сигурно е и оправдателно при нас, ако направим някъде някаква грешка. Но и самият Председател на Сметната палатата е изразявал становище, че е готов да промени самата форма и съдържанието на тези декларации, че да бъдат до някаква степен уеднаквени или сходни с предишни години, защото аз си спомням, че и аз така съм писал: „Нямам промени в имотното съдържание”. Примерно. Обаче там има „Доходи” има „Недвижимо имущество”, ”Леки автомобили” и т.н. Така че аз пак съм склонен да поддържам първоначалното си становище – все пак да поискаме едно становище, ако решите и на някои други институции, които са свързани с темата и да избягваме такива недоразумения, меко казано.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Други желаещи?
Ако няма, то тогава, предложението на г-н Кътев, което е процедурно, дали го подкрепяте. Аз си записах три институции: Сметна палата, Националната агенция по приходите и Комисията по лични данни, които ще уведомим, с надеждата, че на следващото заседание или на по-следващото, ще сме получили от тях поисканото. Това ли е мнението на мнозинството? Разбира се, че ще ги поканим тия институции да участват. Да ми дадете някак си знак с ръка, ако сте съгласни повечето…Да, съгласни сте. Даже, едно така, подавляващо мнозинство. Добре, с това да преминем към следващата точка, а аз поемам ангажимент по тази точка да изпратим до тях тези писма, както и да поканя представители от съответните институции, г-н Димитров, до тях ще изпратя и копие от Вашето предложение естествено, да имат представа за какво става дума.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разискваме върху законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа!
Аз няма да ви губя много времето, вие добре познавате този закон. Постарал съм се, понеже го внасям за пети път, постарал съм се да ви създам оправданието да го разгледате и евентуално одобрите, чрез промени във формата на текста, като дълбоката същност на закона, обаче, си остава същата. Няма да ви разказвам подробно каква е тя, защото вие вече я знаете – става въпрос за разпростиране на правилата на чл. 29а върху висшите държавни служители, лицата, които притежават висша държавна или административна длъжност и въвеждане на санкции при укриване на конфликт на интереси. Темата е до болка позната, обсъждали сме тази тема в тази зала около тази маса няколко пъти. Аз съм окуражен от факта, че когато за трети път се гледаше този законопроект, вие всички гласувахте „против”, с изключение на председателя, който гласува „за”, а на четвъртото гледане бяхте така добри да гласувате „въздържали се” всички, с изключение на председателя, който гласува „за”. Значи, има и трети вариант, и аз се надявам, да се реализира днес. Аргументите, които се чуха досега против този законопроект са, очевидно, несъстоятелни. Говореше се, че въпросът бил уреден. Очевидно не е уреден, самият министър Гагаузов ми го каза, махвайки с ръка и казвайки : „Абе, това е морален проблем!”, демек не ни засяга, няма никаква уредба. Твърдеше се, че такива неща не се случват по нас, г-н Кътев, трябва да отбележа, че Вие не бяхте прав, такива неща се случват по нас и в момента цялата преса гърми относно тях. Твърдеше се, че темата не се нуждае от уредба, защото не е толкова значима. В момента тя се мери в няколкостотин милиона европейско финансиране и нейната значимост едва ли би могло да бъде поставена под съмнение.
И на последно, но може би не и по значение място, като че ли за две години и половина усилия българската публика научи що е това конфликт на интереси и започна да проявява, ако не непримиримост към нея, поне определено недоволство от ситуациите, в които той съществува. Ето защо мисля си, че вече назрява момента вие да се произнесете положително за този законопроект. Ако имате някакви възражения по отношение на един или друг детайл ще ви дадем възможност да ги изявите и ви приканвам, с всичкото уважение, този път да гласувате „за” законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, надали има въпроси, по-скоро изказвания, тъй като наистина темата е достатъчно известна.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Г-н председателю, за да сме делови…Сигурно е прав г-н Димитров като казва, че може би ще му дойде времето и на този закон, но явно, не е сега моментът, в който да му е дошло това време. Няма да повтаряме неща, които сме ги говорили много пъти. Изразявам мнението, моето мнение и мнение това на Парламентарната ни група, че ние ще се въздържим от подкрепата на този законопроект.
Благодаря.
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Няма да подкрепиме, а не няма да се въздържиме. Не че не желаем да бъде разграничен конфликтът на интереси и да се борим с корупцията, но аргументите ни са същите, които бяха и в предишните обсъждания. Не се предлага, така представеният закон не отговаря на общите изисквания на закона. Не са обхванати всички обществени отношения, които регулират тези норми, а от друга гледна точка това е предмет на специализирани закони – на Конституцията, на Закона за съдебната власт, предложенията, ви които прави г-н Димитров, на Закона за местното самоуправление и местната власт и някои други от тях. Няма да подкрепим днес предложението на г-н Димитров.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Имате думата.
БОРИС ЯНЧЕВ:
Нашата група ще да подкрепи този законопроект. И миналият път, г-н Димитров, подкрепихме Вашият законопроект, още повече, че той е в унисон с разговорите и процесите, които текат сред днешната опозиция в Парламента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не се засягайте, може да сте отсъствал на това заседание, в тоя смисъл го казвам г-н Янчев, а не че парламентарната група не е подкрепила…
Заповядайте, само секунда, да попитам г-н Димитров, може би някой друг колега да иска думата?
Искам да кажа, че аз съм си извадил тук текстове, и една от пледоариите в самата зала на Народното събрание, тук Комисията, която беше на уважавания от мен г-н Корнезов и беше свързана с обосноваването, че такъв законопроект не би трябвало да се приеме, тъй като Административно-процесуалният кодекс, на който тогава стъпи, за да атакува въпросната материя чрез друг законопроект на г-н Димитров, се оказа тази глава петнайста, по-нататък каза, защита срещу основателни и неоснователни действия на администрацията, се оказва, че в наистина доста големите скандали, които се разразиха, благодарение, ще кажа, на медиите, а не на нас-депутатите, в последните месеци, особено в последния месец, при всичките анализи, с които аз поне съм се запознал, тази глава не дава решение на реалните случаи, с които се сблъсква българската администрация в последните седмици и месеци.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Господин Председател, тя си е много хубава, само че проблемът е че тя се прилага по отношение на онези случаи, които законът, материалният закон е определил, тя е само процедура. И затова е важно да се стигне до формулиране в материалния закон на онова, по отношение на което тази глава да се прилага.
Трудно е да се поддържа тезата, че то определя обществени отношения по някакъв начин, който е пълен или неточен, защото то всъщност препраща към разпоредбата на един закон, гласуван от представителите, това е разпоредбата на член 29 от Закона за държавния служител. Значи, проблемът не е как да дефинираме ние конфликта на интереси, той е дефиниран в Закона.
Що се отнася до аргумента за другите закони, един от сериозните доводи за отхвърлянето при второто гласуване на законопроекта в Народното събрание беше аргументът на г-н Корнезов, че неподходящо и неправилно е тези изменения да бъдат правени чрез изменения в други закони, а трябва да бъде внесен отделен закон, нещо, което в момента за трети път, фактически това е петото внасяне на тематиката, но трети път като самостоятелен закон ние предлагаме и в този смисъл аз си мисля, че аргументите по отношение на правната техника, с която да се подходи към въпросът вече някак си биха се оказали изчерпани, защото не може хем така да не може, па хем и по другия начин да не става, едно от двете трябва да се приеме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Добре. Колеги, да попитам още един път дали има желание за изказване? Ако не, да пристъпим към гласуване. Да започнем от „за”. До тук два гласа се заявиха предварително…Да преброим…
Гласували 11 народни представители: за 2,въздържали се 8, против 1.
Законопроектът е отхвърлен.
ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, точка трета представлява едно разпореждане на Председателя на Народното събрание, с което на всички Комисии в Народното събрание е определена годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз. Ние сме разполагали с такъв документ и практиката е била следната: ако имаме конкретен дял, който е свързан с дейността на нашата Комисия сме го обсъждали, ако няма, а има желание у някои от колегите да изрази становище, сме го записвали.
Аз се постарах тук, с помощта на колегите от Комисията, да потърсим дали има конкретен текст, който засяга нашата Комисия и поне това, което ние успяхме да констатираме, е, че няма, така, пряко в областта на държавната администрация и административната реформа текстове в този доклад. Затова моята процедура е следната, ако, разбира се, вие я подкрепите:
Да си дадем един разумно кратък срок, за тези от вас, които не са имали време да се запознаят с текста на доклада и ако имат някакво конкретно мнение, дори и да не е в тази област, в която е специализирана нашата Комисия, да бъдат любезни да го предоставят в канцеларията, за да можем да го изпратим на Председателя на Комисията по европейски въпроси, тъй като той е колегата, който би трябвало да сумира мнението на всички комисии.
А ако желаете, разбира се, можем да проведем и разговор тук, сега.
Така че, това са двете възможности пред нас. Първата е процедурата, която ви предлагам; втората е направим тук разговор, така че, моля ви, да вземете отношение.
Заповядайте,г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин Председател, аз мисля, че е разумно Вашето предложение, още повече, че действително в тези материали няма нещо конкретно, което засяга пряко нашата дейност като комисия. Даже нещо повече, аз бих Ви предложил, да дадете някакъв срок и ако не постъпят предложения в този срок, направо да изпратите писмо до Председателя на Европейската комисия, че нашата Комисия, примерно, няма предложения или няма бележки по тях. И ако трябва сега да го взимаме като решение, да го вземем. А ако считате, че трябва ново заседание на Комисията ни, да го направим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
…Как да кажа, доверие не е точната дума, но право, ще ви помоля да дадете това право да напиша текст на писмо, в което или да включа становище, ако в рамките – говорим до понеделник, 18 февруари т.г., някой представи в Комисията, /аз ще го изпратя на 19-ти това писмо до Председателя на Комисията по европейските въпроси/, за да не определяме ново заседание във връзка с такава точка. Имате ли съгласие по този въпрос?... Доколкото разбирам - да, добре, благодаря.
И накрая, преди да закрия заседанието, искам да кажа: в петък изтича срокът по второто четене – по предложение за второ четене на изменението в Закона за държавния служител, който гледахме на първо четене в залата и беше приет. Ако си спомняте, имах молба към Министерството да се направи /и мисля, че не само аз/, уточняваща редакция на доста от текстовете. А ако някой от вас също желае, до петък нека да има грижата, защото в другата сряда, живот и здраве, трябва да ви поканя да направим заседание, за да можем да вземем на второ четене този законопроект, което надали ще ни отнеме и много време и да го предоставим за гледане в залата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само уточнение да направим, в зала гласувахме удължен срок двадесет и един дена, да не греша нещо…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Така ли, аз не помня да сме гласували в зала удължаване на срока.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
По кой закон беше? Може ли да проверят колежките…и се прие това удължение…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще проверим, да не би да бъркам нещо. Аз нямам спомен, защото аз … в залата не си спомням за такова нещо.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Не, не, това не при дебатите, а когато се гласува на следващия ден, при самото гласуване, тогава се правеха предложенията, мисля че го направиха, да не бъркам,проверете го, просто, поради това, че имаше доста предложения, от Правна комисия и от Министерство на …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Може да съм отсъствал нещо… Добре, разбира се, ако е така, както казва г-н Кътев, явно, ще изчакаме, тогава другата седмица няма да имаме заседание./Аз понеже останах с впечатление, че си е едноседмичният срок, затова ще проверим/.
Добре, колеги. Благодаря ви за днес. Закривам заседанието.
/Заседанието се закри в 15.10 часа/
2.ЗАКОНОПРОЕКТ за РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРИСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, № 854-01-10, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 31.01.2008 година;
3.ГОДИШНА ПРОГРАМА за УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /2008 г./, № 802-00-2, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 31.01.2008 година.
П Р О Т О К О Л
№ 2
На 13.02.2008 г., сряда, от 14.40 ч., в зала 126 в сградата на Народното събрание, пл.”Ал.Батенберг” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, съгласно правилника, вече имаме кворум, да започваме.
На вашето внимание е предложен дневен ред от три точки, които надявам се, сте видели, но все пак, аз да го повторя още един път:
ДНЕВЕН РЕД:
1.ЗАКОНОПРОЕКТ за ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ, № 854-01-09, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ на 24.01.2008 година;
2.ЗАКОНОПРОЕКТ за РАЗПРОСТИРАНЕ ПРАВИЛАТА СРЕЩУ УКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТА НА ИНТЕРИСИ ВЪРХУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ АДМИНИСТРАТИВНА ИЛИ ВИСША ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, № 854-01-10, внесен от ФИЛИП ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 31.01.2008 година;
3.ГОДИШНА ПРОГРАМА за УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗИМАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ /2008 г./, № 802-00-2, внесен от МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ на 31.01.2008 година.
Имате ли някакво мнение?
Възражения?
Да считам, че го приемаме.
ПО ПЪРВА ТОЧКА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
С кратък текст, ще дам думата на г-н Димитров да представи законопроекта.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Благодаря.
Смисълът на законопроекта е относително прост. Видях, че при последното представяне на имуществото на лицата, попадащи по член втори, точка 1 от Закона се стигна до маса случаи, в които това посочване не беше точно. Това предизвика реакция в медиите, която създаде впечатлението, че става въпрос за недеклариране на имущество. Всъщност, констатацията за разлика е от съпоставяне на декларациите, с които съответните лица са декларирали имуществата си и са си платили съответните данъци, забележете и онова, което е отразено в тези декларации, респективно уведомления или пък приемането, че не трябва да има уведомления и т.н.
Пропуските, които няколко души посочиха за себе си, пресен ми е примерът с един от колегите, който беше пропуснал да декларира някакъв автомобил, придобит по наследство. Сигурно може да бъде избегнато. Ситуацията, в която аз самият попаднах, подавайки друг документ, вместо декларация, с убеждение, че при липса на разлика в доходите би трябвало човек да не подава декларация, също може да бъде получена. Да речем, следващият път подобни грешки е малко вероятно да бъдат допуснати.
Но това, което всъщност представлява дейността на Сметната палата, се оказва в основната си част съпоставяне на един къс хартия с друг къс хартия и търсене, едва ли не, на печатни грешки из тях. Това създава чувството за някаква свършена работа и отклонява вниманието на проверяващите органи от там, където действително би могло да има проблеми. Защото каквото и да си говорим, ако ти си си декларирал данъците и си ги платил, това не е сериозен проблем. Сериозни проблеми би могло да има, ако са укрити някакви имущества и те никъде не са оповестени или декларирани. За да бъде освободена Сметната палата от тежката канцеларска работа да съпоставя двата къса хартия и за да може да се насочи натам, където наистина трябва, в моя законопроект се предлага декларациите на лицата по член втори, точка първа, с които те обявяват своите доходи и имущества и плащат въз основа на тях данъци, да бъдат, просто, направени публични и да се превърнат в онова, с което Сметната палата борави, вместо да трябва да се съпоставят два къса хартия. Мисля, че това е облекчение от гледна точка на самите деклариращи, мисля че то, пар екселанс, е освобождаване от излишните дейности на самата Сметна палата и се надявам, че то би отворило възможността Сметната палата, ако има да прави някакви издирвания, наистина да ги прави.
Да не говорим, че то би ни спестило резилите, в които по една или друга причина, човек може да се окаже – ако бъдат констатирани някакви различия, между онова, което той е заявил в едната си декларация и онова, което е заявил в другата, нещо, което, някак си целта не е да се създава неблагоприятно впечатление у публиката; целта е да бъдат публифицирани тези имущества и по-добър начин от това декларацията да бъде обявена за публична не виждам.
Само още едно допълнение. Тук, някой би могъл да каже, че по този начин защитата на личните данни би могла да пострада, няма никаква пречка при нейното обявяване, при слагането на този къс хартия в сканирането му извън поставянето му в интернет, да бъде заличаван ЕСГРАОН-а, за да не се каже, че по този начин нещо много, ново, тайно е било издадено.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Колеги, заповядайте. Да, г-н Кътев…
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Г-н Димитров, аз считам, че изначало идеята отговаря на събитията, които се случиха в последните месеци по отношение на публикуването на декларациите на народните представители, министри, зам.министри и т.н. Може би Сметната палата се беше малко престарала в желанието си да се свърши работата перфектно и явно има нужда може би от някаква промяна. Така че е похвална идеята на колегата Филип Димитров, но все пак, за да не изпаднем в неловки ситуации, като водеща Комисия, аз бих предложил Председателят на Комисията да поиска становищата писмени на Сметната палата, на Националната агенция по приходите, а може би и на Комисията по защита на лични данни. И след това, на следващо заседание, ние след като получим тази информация – т.е. тяхното становище по законопроекта, да формираме и някакво решение и предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Г-н Васил Антонов…
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Да, благодаря Ви. Уважаеми господин председател!
Уважаеми колеги!
Уважаеми г-н Димитров!
Действително има в предложението на г-н Димитров психология и тя по-скоро е почерпена през последните месеци, след излизането на доклада на Сметната палата и на нейния председател. Но все пак, нека да имаме предвид, че тук говорим за предлагане, без да се дистанцирам, че има и рационално в него, но тук имаме прилагане на данъчна декларация. Тук говорим в един устройствен закон и го противопоставяме на друг един данъчен закон. Това е нещото, което до голяма степен е смущаващо, защото другото е изброяване на промени в имуществено състояние на подчертаните лица, които са там по еди кой си член и алинея.
Тази хронология, тя се натрупва, има достатъчно ясен инструментариум. Друг е въпросът, че тази грешка, която беше допусната, в случая с цитираните лица, може би носи, тя е резултат от други пропуски, от утежнения инструментариум, от неяснота в последователността на членовете и алинеите, които сме ги постигнали досега. Тъй че, в голяма степен, без да игнорираме предложението, може би трябва да подкрепим това, което направи предложение, предложението на г-н Кътев – да вземем мнението и на други институции.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Секунда само, да попитам, г-н Димитров, друг колега има ли желание да вземе отношение или да дам думата на вносителя?
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Една реплика. Аз разсъждавах абсолютно и точно по същия начин като вас. И точно затова подадох в Сметната палата уведомление, заявявайки: „Нямам разлика в доходите спрямо миналата година”. И след това уведомление, си видях името в декларацията, /с лек присмех в тона/_ защото не съм бил описал доходите, които миналата година съм описал. Така че, съгласно напълно с вашата логика и аз я прилагах до момента, в който Сметната палата ми каза, че интерпретацията на закона трябва да е друга.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Заповядайте, колега.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Има ли в диалога, който водим, в последните години, ние сме някои колеги с по-малък опит, Вие имате по-продължителен опит, но откакто действа Сметната палата, тя няколко пъти променя формата и съдържанието на тези декларации. Така че, сигурно е и оправдателно при нас, ако направим някъде някаква грешка. Но и самият Председател на Сметната палатата е изразявал становище, че е готов да промени самата форма и съдържанието на тези декларации, че да бъдат до някаква степен уеднаквени или сходни с предишни години, защото аз си спомням, че и аз така съм писал: „Нямам промени в имотното съдържание”. Примерно. Обаче там има „Доходи” има „Недвижимо имущество”, ”Леки автомобили” и т.н. Така че аз пак съм склонен да поддържам първоначалното си становище – все пак да поискаме едно становище, ако решите и на някои други институции, които са свързани с темата и да избягваме такива недоразумения, меко казано.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Други желаещи?
Ако няма, то тогава, предложението на г-н Кътев, което е процедурно, дали го подкрепяте. Аз си записах три институции: Сметна палата, Националната агенция по приходите и Комисията по лични данни, които ще уведомим, с надеждата, че на следващото заседание или на по-следващото, ще сме получили от тях поисканото. Това ли е мнението на мнозинството? Разбира се, че ще ги поканим тия институции да участват. Да ми дадете някак си знак с ръка, ако сте съгласни повечето…Да, съгласни сте. Даже, едно така, подавляващо мнозинство. Добре, с това да преминем към следващата точка, а аз поемам ангажимент по тази точка да изпратим до тях тези писма, както и да поканя представители от съответните институции, г-н Димитров, до тях ще изпратя и копие от Вашето предложение естествено, да имат представа за какво става дума.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разискваме върху законопроект за разпростиране правилата срещу укриване на конфликта на интереси върху лица, заемащи административна или висша държавна длъжност.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа!
Аз няма да ви губя много времето, вие добре познавате този закон. Постарал съм се, понеже го внасям за пети път, постарал съм се да ви създам оправданието да го разгледате и евентуално одобрите, чрез промени във формата на текста, като дълбоката същност на закона, обаче, си остава същата. Няма да ви разказвам подробно каква е тя, защото вие вече я знаете – става въпрос за разпростиране на правилата на чл. 29а върху висшите държавни служители, лицата, които притежават висша държавна или административна длъжност и въвеждане на санкции при укриване на конфликт на интереси. Темата е до болка позната, обсъждали сме тази тема в тази зала около тази маса няколко пъти. Аз съм окуражен от факта, че когато за трети път се гледаше този законопроект, вие всички гласувахте „против”, с изключение на председателя, който гласува „за”, а на четвъртото гледане бяхте така добри да гласувате „въздържали се” всички, с изключение на председателя, който гласува „за”. Значи, има и трети вариант, и аз се надявам, да се реализира днес. Аргументите, които се чуха досега против този законопроект са, очевидно, несъстоятелни. Говореше се, че въпросът бил уреден. Очевидно не е уреден, самият министър Гагаузов ми го каза, махвайки с ръка и казвайки : „Абе, това е морален проблем!”, демек не ни засяга, няма никаква уредба. Твърдеше се, че такива неща не се случват по нас, г-н Кътев, трябва да отбележа, че Вие не бяхте прав, такива неща се случват по нас и в момента цялата преса гърми относно тях. Твърдеше се, че темата не се нуждае от уредба, защото не е толкова значима. В момента тя се мери в няколкостотин милиона европейско финансиране и нейната значимост едва ли би могло да бъде поставена под съмнение.
И на последно, но може би не и по значение място, като че ли за две години и половина усилия българската публика научи що е това конфликт на интереси и започна да проявява, ако не непримиримост към нея, поне определено недоволство от ситуациите, в които той съществува. Ето защо мисля си, че вече назрява момента вие да се произнесете положително за този законопроект. Ако имате някакви възражения по отношение на един или друг детайл ще ви дадем възможност да ги изявите и ви приканвам, с всичкото уважение, този път да гласувате „за” законопроекта.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, надали има въпроси, по-скоро изказвания, тъй като наистина темата е достатъчно известна.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Г-н председателю, за да сме делови…Сигурно е прав г-н Димитров като казва, че може би ще му дойде времето и на този закон, но явно, не е сега моментът, в който да му е дошло това време. Няма да повтаряме неща, които сме ги говорили много пъти. Изразявам мнението, моето мнение и мнение това на Парламентарната ни група, че ние ще се въздържим от подкрепата на този законопроект.
Благодаря.
ВАСИЛ АНТОНОВ:
Няма да подкрепиме, а не няма да се въздържиме. Не че не желаем да бъде разграничен конфликтът на интереси и да се борим с корупцията, но аргументите ни са същите, които бяха и в предишните обсъждания. Не се предлага, така представеният закон не отговаря на общите изисквания на закона. Не са обхванати всички обществени отношения, които регулират тези норми, а от друга гледна точка това е предмет на специализирани закони – на Конституцията, на Закона за съдебната власт, предложенията, ви които прави г-н Димитров, на Закона за местното самоуправление и местната власт и някои други от тях. Няма да подкрепим днес предложението на г-н Димитров.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
Имате думата.
БОРИС ЯНЧЕВ:
Нашата група ще да подкрепи този законопроект. И миналият път, г-н Димитров, подкрепихме Вашият законопроект, още повече, че той е в унисон с разговорите и процесите, които текат сред днешната опозиция в Парламента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не се засягайте, може да сте отсъствал на това заседание, в тоя смисъл го казвам г-н Янчев, а не че парламентарната група не е подкрепила…
Заповядайте, само секунда, да попитам г-н Димитров, може би някой друг колега да иска думата?
Искам да кажа, че аз съм си извадил тук текстове, и една от пледоариите в самата зала на Народното събрание, тук Комисията, която беше на уважавания от мен г-н Корнезов и беше свързана с обосноваването, че такъв законопроект не би трябвало да се приеме, тъй като Административно-процесуалният кодекс, на който тогава стъпи, за да атакува въпросната материя чрез друг законопроект на г-н Димитров, се оказа тази глава петнайста, по-нататък каза, защита срещу основателни и неоснователни действия на администрацията, се оказва, че в наистина доста големите скандали, които се разразиха, благодарение, ще кажа, на медиите, а не на нас-депутатите, в последните месеци, особено в последния месец, при всичките анализи, с които аз поне съм се запознал, тази глава не дава решение на реалните случаи, с които се сблъсква българската администрация в последните седмици и месеци.
Заповядайте, г-н Димитров.
ФИЛИП ДИМИТРОВ:
Господин Председател, тя си е много хубава, само че проблемът е че тя се прилага по отношение на онези случаи, които законът, материалният закон е определил, тя е само процедура. И затова е важно да се стигне до формулиране в материалния закон на онова, по отношение на което тази глава да се прилага.
Трудно е да се поддържа тезата, че то определя обществени отношения по някакъв начин, който е пълен или неточен, защото то всъщност препраща към разпоредбата на един закон, гласуван от представителите, това е разпоредбата на член 29 от Закона за държавния служител. Значи, проблемът не е как да дефинираме ние конфликта на интереси, той е дефиниран в Закона.
Що се отнася до аргумента за другите закони, един от сериозните доводи за отхвърлянето при второто гласуване на законопроекта в Народното събрание беше аргументът на г-н Корнезов, че неподходящо и неправилно е тези изменения да бъдат правени чрез изменения в други закони, а трябва да бъде внесен отделен закон, нещо, което в момента за трети път, фактически това е петото внасяне на тематиката, но трети път като самостоятелен закон ние предлагаме и в този смисъл аз си мисля, че аргументите по отношение на правната техника, с която да се подходи към въпросът вече някак си биха се оказали изчерпани, защото не може хем така да не може, па хем и по другия начин да не става, едно от двете трябва да се приеме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Добре. Колеги, да попитам още един път дали има желание за изказване? Ако не, да пристъпим към гласуване. Да започнем от „за”. До тук два гласа се заявиха предварително…Да преброим…
Гласували 11 народни представители: за 2,въздържали се 8, против 1.
Законопроектът е отхвърлен.
ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, точка трета представлява едно разпореждане на Председателя на Народното събрание, с което на всички Комисии в Народното събрание е определена годишната програма за участие на Република България в процеса на взимане на решения в Европейския съюз. Ние сме разполагали с такъв документ и практиката е била следната: ако имаме конкретен дял, който е свързан с дейността на нашата Комисия сме го обсъждали, ако няма, а има желание у някои от колегите да изрази становище, сме го записвали.
Аз се постарах тук, с помощта на колегите от Комисията, да потърсим дали има конкретен текст, който засяга нашата Комисия и поне това, което ние успяхме да констатираме, е, че няма, така, пряко в областта на държавната администрация и административната реформа текстове в този доклад. Затова моята процедура е следната, ако, разбира се, вие я подкрепите:
Да си дадем един разумно кратък срок, за тези от вас, които не са имали време да се запознаят с текста на доклада и ако имат някакво конкретно мнение, дори и да не е в тази област, в която е специализирана нашата Комисия, да бъдат любезни да го предоставят в канцеларията, за да можем да го изпратим на Председателя на Комисията по европейски въпроси, тъй като той е колегата, който би трябвало да сумира мнението на всички комисии.
А ако желаете, разбира се, можем да проведем и разговор тук, сега.
Така че, това са двете възможности пред нас. Първата е процедурата, която ви предлагам; втората е направим тук разговор, така че, моля ви, да вземете отношение.
Заповядайте,г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин Председател, аз мисля, че е разумно Вашето предложение, още повече, че действително в тези материали няма нещо конкретно, което засяга пряко нашата дейност като комисия. Даже нещо повече, аз бих Ви предложил, да дадете някакъв срок и ако не постъпят предложения в този срок, направо да изпратите писмо до Председателя на Европейската комисия, че нашата Комисия, примерно, няма предложения или няма бележки по тях. И ако трябва сега да го взимаме като решение, да го вземем. А ако считате, че трябва ново заседание на Комисията ни, да го направим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Друг колега?
…Как да кажа, доверие не е точната дума, но право, ще ви помоля да дадете това право да напиша текст на писмо, в което или да включа становище, ако в рамките – говорим до понеделник, 18 февруари т.г., някой представи в Комисията, /аз ще го изпратя на 19-ти това писмо до Председателя на Комисията по европейските въпроси/, за да не определяме ново заседание във връзка с такава точка. Имате ли съгласие по този въпрос?... Доколкото разбирам - да, добре, благодаря.
И накрая, преди да закрия заседанието, искам да кажа: в петък изтича срокът по второто четене – по предложение за второ четене на изменението в Закона за държавния служител, който гледахме на първо четене в залата и беше приет. Ако си спомняте, имах молба към Министерството да се направи /и мисля, че не само аз/, уточняваща редакция на доста от текстовете. А ако някой от вас също желае, до петък нека да има грижата, защото в другата сряда, живот и здраве, трябва да ви поканя да направим заседание, за да можем да вземем на второ четене този законопроект, което надали ще ни отнеме и много време и да го предоставим за гледане в залата.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Само уточнение да направим, в зала гласувахме удължен срок двадесет и един дена, да не греша нещо…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Така ли, аз не помня да сме гласували в зала удължаване на срока.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
По кой закон беше? Може ли да проверят колежките…и се прие това удължение…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще проверим, да не би да бъркам нещо. Аз нямам спомен, защото аз … в залата не си спомням за такова нещо.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Не, не, това не при дебатите, а когато се гласува на следващия ден, при самото гласуване, тогава се правеха предложенията, мисля че го направиха, да не бъркам,проверете го, просто, поради това, че имаше доста предложения, от Правна комисия и от Министерство на …
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Може да съм отсъствал нещо… Добре, разбира се, ако е така, както казва г-н Кътев, явно, ще изчакаме, тогава другата седмица няма да имаме заседание./Аз понеже останах с впечатление, че си е едноседмичният срок, затова ще проверим/.
Добре, колеги. Благодаря ви за днес. Закривам заседанието.
/Заседанието се закри в 15.10 часа/
