Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по въпросите на държавната администрация
02/04/2008
    ВТОРО ЧЕТЕНЕ на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И
    ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ,
    № 802-01-2, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 02.01.2008 година.

    П Р О Т О К О Л

    № 4

    На 2.04.2008 г., сряда, от 14.35 ч., в зала 126 в сградата на Народното събрание, пл. „Ал. Батенберг” № 1, се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Уважаеми господин министър!
    Уважаеми народни представители!
    Уважаеми колеги, предлагам да започнем,тъй като имаме кворум.
    Днешното заседание е с една-единствена точка

    ДНЕВЕН РЕД

    1. ВТОРО ЧЕТЕНЕ на ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И
    ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ,
    № 802-01-2, ВНЕСЕН от МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ на 02.01.2008 година.

    Днешното ни заседание е свикано с инициатива на колеги от Комисията, с писмо до мен, това са г-н Антонов, г-жа Вълканова, г-н Узунов, г-н Даков, г-н Такоров, представителите на Парламентарната група на Коалиция за България в нашата Комисия, в което писмо те предлагат тази точка и заедно с това имат още едно писмо, в което на основание чл. 80 от Конституцията и чл. 23 ал. 5 от Правилника за нашата работа на Народното събрание се обръщат към мен да отправим покана към г-н Николай Георгиев – директор на Дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет да присъства на заседанието на Комисията.
    Тук е и г-н министър Николай Василев, тук е и г-н Николай Георгиев, така че ако не възразявате, само да попитам, приемаме ли всички да проведем заседанието в този дневен ред? Мълчанието е знак на съгласие, т.е. можем да започнем и както е процедурата при второ четене, започваме от заглавието на Закона: Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
    Г-н Антонов, нещо искате, заповядайте.
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Ако позволите, г-н председателю, с цел да улесним и работата на Комисията, с колегите предлагаме да отпаднат осем текста мисля че са и ние сме ги извадили, които са поименно, за протокола мога да ги зачета: това е чл. 2-ри, ал.3 и ал.5…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Един момент, г-н Антонов.
    Ще бъде изключително по-лесно, ако аз чета предложения и Вие само ще давате знак, че отпадат – оттегляте ги. Ще ми бъде по-лесно и за протокола, да оформим доклада за зала. Благодаря Ви, нямате възражения.
    По отношение на заглавието, предполагам че няма възражения, всички го приемаме.
    И веднага пристъпваме към едно предложение на група народни представители – г-н Антонов и група народни представители, това предложение остава ли, г-н Антонов?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    За чл. 2 ли говорим – чл.2 ал.3 и ал.5 предлагаме да отпаднат, четвърта алинея да остане.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, четвърта алинея аз ще я прочета, за да видим дали по нея има някакви неясноти, значи остава в изречение първо, след думите „ръководна длъжност” се поставя запетая и се добавя изразът „а за ръководителя и служителите на инспектората – от органа по назначаването”. Има ли по този текст някакви мнения?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Може ли някой да прочете целият текст…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да,да.Ще бъда в помощ. На действащият закон, чл.2 ал.4 има следното съдържание, като това е изменение и допълнение от 2006 година /чете/: „Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност.” След това следва второ изречение, но поправката е към това първо изречение, т.е. след думите „ръководна длъжност” да се постави запетая и да се допълни: „а за ръководителя и служителите на инспектората – от органа по назначаването”. Т.е., целият текст ще стане: „Длъжностните характеристики /защото те са обект на изречението основен/ се утвърждават /или както се казва в българската граматика подлога/ се утвърждават от главния секретар или упълномощен от него служител на ръководна длъжност, а за ръководителя и служителите на инспектората – от органа по назначаването”. Това е, фактически, текстът, който трябва да се приеме. Имате ли по него някакви мнения?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Този текст да бъде приет така.
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Тъй като тези предложения, които в момента гледаме, са извън обхвата на закона на първо четене, съществува процедурна пречка да ги приемем така леко, без дебат. Най-малкото, да чуем мотивите на вносителите защо искаме да добавим този израз за органа по назначението. Да не би после някъде да се променя органът по назначението и да се окажем в ситуация, че сме приели в началото един текст, в който органът по назначението после се оказва друг. Така че, да чуем мотивите.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да. Чухте мнението, колеги, на г-н Бисеров. Само да напомня, че ние в предното заседание имахме такъв разговор във връзка с промени между първо и второ четене, които не се помещават като идея и философия в предложения текст на първо четене и е редно, наистина, да помолиме г-н Антонов или някой от колегите-вносители да дадат това разяснение, за да уточним дали изобщо няма да нарушим процедурата. Заповядайте – някой от вносителите.
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Аз смятам, че тук тази поправка, която предлагаме е точно редакционна – тя конкретизира, тя не внася нещо, което търпи двойнственост; напротив, тя конкретизира – органът по назначаването; че то, кое да ни смущава, г-н Бисеров, в нея?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Аз ще се опитам да помогна с цел да предизвикам и дебат. В това, което беше оттеглено и което беше в някаква степен спорният въпрос от предишното заседание, беше въпросът за оттеглената точка първа: в ал.3 да се добави изразът „като само за инспектората се съгласуват с Дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет. Ако мога, г-н Бисеров, да Ви помогна малко повечко, това е според мене, поне аз така го тълкувам, че този израз за ръководителя и служителите на инспектората от органите по
    назначаването ще рече, че има една институция, която е качена на по-високо място в административната иерархия, директно към министър-председателя и би трябвало тази институция, ще рече самият министър-председател, като орган по назначаването да изготви длъжностните характеристики на инспектората и служителите на инспектората. Но това е моя интерпретация, с цел да помогна. Може да не съм прав…
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Господин председател!
    Колеги!
    Малко предисловие. Колегите бяха внесли поправки и предложения между първо и второ четене, които общо взето, ако си говорим откровено, излизаха извън обхвата на проекто-закона, който беше внесен от Министерския съвет. А и тези поправки, които бяха внесени, се отнасят повече за Закона за държавната администрация в частта му за главния инспекторат, което в самият закон в администрацията, в чл.46 регламентира функциите и задачите на този главен инспекторат. И тъй като след редица разговори с експерти и на политическо ниво се обединихме около това, че все пак, ако Министерският съвет иска да направи такива поправки, мястото и редът, по който трябва да се направят, това е промяна в Закона за държавната администрация. Доколкото знам, министър Василев има ангажимент към Министерски съвет в скоро време да се внесат такива промени в Закона за държавната администрация и ако решат, Министерски съвет, да ги направят във вида, в който те предлагат. Ние ще ги гледаме в този вид, в който ги предложат, съответно ще вземем и съответните решения. Така че тяхното оттегляне сега е съвсем разумно и нормално, аз го приветствам, което ще допринесе за приемане на Закона като цяло. Може би точно в този текст трябва да ни помогнат и юристите – какво се разбира под органа по назначаването – дали министърът в съответното министерство където има такъв инспекторат той е органът на назначаването или се има предвид нещо друго, т.е. главният инспекторат идеите за промените, по-големите, които бяха предложили колегите, ако юристите ни помогнат в това тълкувание, ще го решим.
    Каква е философията на другите промени, т.е., Бисеров е абсолютно прав, че там, където се излиза извън обхвата на Закона и няма пълно съгласие на Комисията не би следвало да се гледат или ако се гледат ще се гласуват и няма да бъдат приети.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Уважаеми господин председателю!
    Уважаеми госпожи и господа народни представители!
    Аз имам едно процедурно предложение, най-напред да подкрепя изцяло казаното от г-н Кътев, процедурното ми предложение е следното: То донякъде ще повтори това, което казах и на предното заседание на Комисията. При огромното ми уважение най-напред към г-н Георгиев, който е ръководител на главния инспекторат в Министерския съвет, също така и към г-н Антонов и неговите колеги, които са го внесли, аз ви благодаря за всичко през тези години, но аз предлагам, по-сериозният подход е следният: днес, буквално преди часове, на заседанието на Министерския съвет, на нашето Министерство на държавната администрация и на други ведомства е възложено спешно да изготви промени в Закона за администрацията.
    Промяната на такива важни закони е сериозен процес, участват експерти от много ведомства, съгласува се от всички министерства, съзнателно, активно от Министерския съвет и се внася. Министерският съвет е вносител, идва в Комисията. В момента процедурното ми предложение е всички промени да се предлагат ан блок, не само някои да се оттеглят и някои да се прецизират по същество, а да се оттеглят с позитивна причина, че незабавно, аз поемам ангажимент още този месец, да сформираме в изпълнителната власт, евентуално група, която незабавно да предложи промени в Закона за администрацията, където по-мащабно и съзнателно да се уреди цялата тая материя. Сега ако ние решим тук на парченце да клъвнем тука една алинейка, там един дребен въпрос, то няма никакъв проблем да ги приемем тези алинейки, които са останали. Аз не съм против нито един текст. Но смятам, че това е несериозно. Просто, това е неуважение към сериозната материя на инспекторатите. Сега, примерно, тук инспекторатите ще могат да обяснят за какво става дума в тази алинея. В момента министърът, значи – не надценявайте министрите, че те са специалисти и роботи по всички въпроси, примерно, знаете колко години съм бил министър, ето и г-н Методиев е бил вицепремиер, сега министрите сякаш като одобрят те длъжностната характеристика на някой член на инспектората, сякаш са я писали и са я чели, че след това някак си ще се издигне нивото на инспектората в чии очи точно. Значи, това са мънички мерчици, които някой е предложил случайно, неосъзнато и те няма до доведат до нищо.
    Моето предложение е изцяло да ги забравим в момента,не че да ги отхвърлим по някакъв начин, а напротив, прецизно, сериозно да ги обсъдим и да ги внесем в изпълнителната власт със съзнателното предложение от вносителя. В момента, според мен, нищо няма да направим на парче. Това ми е процедурното предложение.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Господин председателю!
    Позволете ми, колеги, да не се съглася изцяло с господин министъра, защото в края на краищата, това са предложения не от един човек и не от една група. Има доста предложения, и ако всички ги отхвърлим априори сега и не ги гледаме, то просто се обезмисля гледането на второ четене. Да не стигаме до тази крайна стъпка, но там където реши Комисията, че не е възможно да се гледа, има си демократични правила и начини, с гласуване го решаваме и вкарваме, защото има предложение от други народни представители. А има предложения включително от мен и от колежката Деница Димитрова…Тогава формулираме въпроса – които са извън обхвата на Закона. Ако се приеме от Комисията този начин.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Господин председател!
    Прав е г-н Кътев, аз казвам не изцяло да не гледаме нищо на второ четене, не. Имах предвид само този блок, който се отнася за инспектората, а останалите неща, разбира се, че ще ги гледате както трябва.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да, сега ми стана малко по-лесно…
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Ако ми позволите, г-н председател, текстовете, които имаме предвид, са точно тези, за които говори и министър Василев. И те са продължение от предишното заседание на Комисията. Не смятам, че това, а и няма как г-н Василев да ги знае тези текстове, които ние предлагаме да останат, те не влизат в противоречие. Нещо повече, смятам, че те допринасят за промяната в Закона да бъде по-конкретна. Това е първо.
    И второ, ако следва, поканили сме началника на инспектората на Министерския съвет, може би трябва да му дадем възможност и той да вземе отношение.
    НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ-МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:
    Благодаря Ви, господин председател!
    Уважаеми дами и господа народни представители!
    Уважаеми господин министър!
    Първо да благодаря за поканата, която ми отправихте.
    Текстовете, които остават в действителност по предложението, много внимателно се запознахме и смея да твърдя, че това не е самоцелно вероятно, радвам се, че народни представители са достигнали до тези промени и ги предлагат. Безспорно текстовете, които не влизат в обхвата на този Закон, трябва да влизат в обхвата на държавната администрация, в Закона. Ние с министър Василев нямаме никакви противоречия по отношение на тях, но това е нещо, което е правено миналата година по Програмата за изпълнение стратегията на правителството с цел противодействие на корупцията и във връзка с ангажиментите ни, поети като държава пред Европейската комисия, където те непрекъснато във всеки доклад повтарят и повтарят, и питат, и пишат каква е самостоятелността на инспекторатите в България, колко са самостоятелни те.
    И поради анализите, които са направени в последните години, смея да твърдя от дирекцията, която ръководя, подсказват, че в различните ведомства съществуват такива по закон и по други закони, не само по Закона за държавния служител инспекторати и има намеса на политически кабинети, има намеса на главни секретари в дейността им, използват се като пощенски кутии и какви ли не други функции им се възлагат, вместо да вършат това, за което са призвани и създадени по закон. Единственият човек, който отговаря в иерархията би трябвало да е министъра и то е записано в Закона. Това са единствено текстове, които само подпомагат разбирането на Закона по отношение на специалния статут на инспекторатите в кавички казано, защото те са в иерархията много високо. Тяхната работа не бива да бъде спъвана. Значи, това са хората, които изпълняват политиката, която вие провеждате, държавната политика със закона. И не бива да бъдат обременявани с действия на хора, които не се проявяват като такива. И смея да твърдя , че в Министерския съвет съм го проверявал няколко пъти. И това не значи, че такова лице може да определя моята длъжностна характеристика. Моята длъжностна характеристика ще определя министър-председателят. Той е моят работодател. И мисля, че тук нямаме никакъв конфликт с г-н Василев. Още повече, че той е заместник-председател на Комисията за превенции и даже и в работната група, където оценките почти съвпадат, участваха хора и от Министерство на държавната администрация, освен от Правосъдието, а г-н министърът /Василев/ беше поставен в този план като вносител в Министерския съвет.
    Благодаря ви. Ако имате още въпроси, бих могъл да отговоря, стига да съм компетентен.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря на г-н Георгиев.
    Сега аз ще се обърна към колегите от Комисията, да уточним процедурата. И ще моля за известна помощ. На първо четене, зоните, върху които имаше промени, бяха мотивирани с работата на български и държавни служители в европейската система, въпроси, свързани със статута на държавния служител, които сме дебатирали. Така че, уважаеми колеги, ако зоните са тези три, на първо четене, означава ли, че всички останали предложения, които покриват други зони, трябва днес да не ги гледаме по силата на правилото, че са извън обхвата на приетия на първо четене Закон. Моля за вашето мнение, за да можем да гласуваме.
    Дали правилно съм поставил процедурния въпрос. Има ли възражения върху така поставения от мен процедурен въпрос, защото ще трябва да опрем до гласуване? Не виждам, т.е. съгласни сте, така ли е? Добре. Мисля че в същата посока и г-н министърът говори. Г-н Георгиев подкрепи идеята за промени, свързана с дейността на инспекторатите, т.е. той не взе отношение по тази тема. Тогава, колеги, тези от вас, които са съгласни днес на заседанието да гледаме само текстове, които са пряко свързани с разглежданите на първо четене зони от Закона за държавния служител, моля да гласуват или имате друго мнение. Г-н Бисеров…
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Не бива да сте толкова педантичен. Може ли да гледаме всички текстове?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Понеже аз знам, че Вие сте много дисциплиниран човек, заради това така, към Вас, как гледате…
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Не, имаме ясното съзнание, че голяма част от тях са извън обхвата, първо. Второ, което е по-важно, което каза г-н Кътев – по-голямата част от тях засягат друг Закон, Закона за администрацията.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Това е втори въпрос.
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Това е втори, но за мен като юрист, по-скоро е първи - чл. 46а – Правилника за организация, на устройствения правилник на Министерски съвет. Има цяла глава дирекция „Главен инспекторат”. Така че да не променяме един закон през друг. От тази гледна точка, без да се формализираме, като отчетем обстоятелството, че колегите са оттеглили голяма част от текстовете, нека си ги минем текст по текст, добре, но какъв е мотивът, не от вносителя, от министъра го чух, а той не е вносител. Какъв е мотивът на алинея втора, конкретно. Какво е било досега, защо се прави тази промяна, какво се цели. Защото, ако е удачно, можем и да го приемем.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Аз дадох своето мнение. Така че няма да подложа такава процедура на гласуване, след като съм обвинен в прекален педантизъм. Ще оставя свободата да разискваме текст по текст и да навлизаме в една дълбочина, за което ще моля за помощ. Ще помоля, обаче, за по-активно мнение тогава на г-н министъра и на г-н ръководителя на главния инспекторат за интерпретация върху този текст, който прочетохме за чл.2 ал.4.
    НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ – МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:
    Благодаря, господин председател.
    Допълнението към чл.2, ал. 4-та, според това което аз знам и разбирам – става въпрос за органа на назначение.Това е съответният министър или председател на съответната администрация, в която има създаден такъв инспекторат. Не говориме за по-високо ниво, уточняваме реда за тези хора, за ръководителите и служителите на инспектората, по отношение на органа по назначаване в съответното министерство. Досега не беше уточнен. Досега с всичко това се е давало право на главния секретар, което води до …, да имало е ред, но главният секретар е човек, който се проверява от инспектора.И самото изписване на длъжностната характеристика на хора, които проверяват, не е работа на главния секретар. Практиката показва, че там се получават изкривявания. Записват се неща в длъжностните характеристики на ръководителите на инспекторатите, които са свързани, прощавайте за израза, точно ги превръщат в пощенска кутия. Те отговарят за всички видове сигнали, заличават се структури в министерствата и се обезличават на базата на това, което се върши. И за да няма двусмислие, и за да има управление, поне както го разбираме пирамидално да върви, тази структура трябва да бъде показана на нивото, на което е и може би този текст точно за това отговаря – допълва текста, който си съществува и казва, че това е ангажимент единствено на съответния министър.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Друг, ако има желание от колегите народни представители за изказване, защото има желание от представител от правния отдел от Парламента, да направи техническо изказване.
    ИВА МИТЕВА:
    Аз искам само да обърна внимание, че този текст касае само длъжностните характеристики, а не касае длъжностното разписание, което има по-голямо значение с оглед това, което се каза за закриване на длъжности, тъй като ал.3 изрично казва, че то се утвърждава от органа по назначаването. Така че той, главният секретар тук не може да влияе.
    По отношение на длъжностната характеристика, Законът за държавния служител – той е общ за всички държавни служители; ако изведем сега инспектората, инспекторите, като отделни държавни служители в закона, тогава би се поставил въпросът какво се случва с другите длъжности, които са на пряко подчинение на органа по назначаването, като примерно финансовия ОДИТ, лицето по сигурността на информацията, които би трябвало да минат на същия режим. И тогава би трябвало да се види: делението е, защото са на пряко подчинение на органа ли или просто, защото са инспектори и какво от това, когато длъжностната характеристика би се утвърдила от главния секретар или от органа по назначаването. Аз не смятам, че това тук не би имало някакво такова голямо значение. По-скоро критерий би трябвало да се търси на друга плоскост.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря за това пояснение. Мисля, че беше полезно.
    Има ли други мнения?
    Гласуване за или против този текст. Не виждам. Така че, моля тези от колегите, които са „за” включването в Закона на това допълнение към ал.4, първото изречение, да гласуват.
    За 5, против 4, въздържали се 4.
    Текстът не се приема.
    Има предложение на колегите, които сме помолили, да укрупняват предложения, във връзка с дебатите от първо четене, в рамките на една работна група и става дума за нов параграф първи, тъй че предишното възражение е отпаднало, като в него предложението е следното: в чл.2,ал.4, т.е. същото нещо, в изречение първо след думата „секретар” се добавя „съответно от секретаря на общината”. И в изречение второ след думата „секретар” се добавя „съответно на секретаря на общината”. Напомням, че това е резултат от нашата дискусия в първото четене на законопроекта, като помолихме да се запише в протокола и да се изработи текст.
    Първо нека колегите народни представители да го видят къде е точно, да се ориентират, да не бързаме, както се казва, това засяга местните органи на власт и управление. Сещате се колеги народни представители за какъв текст става дума.
    Само още едно допълнение от моя страна, че в промените, които ни бяха предложени, § 2 доуреждаше този въпрос за секретарите на общините, а ние тогава казахме, че и в този начален текст трябва да се уеднакви в целия закон за секретарите на общините. И така, който подкрепя този текст за нов параграф моля да гласува.
    За – единодушно, болшинство, против няма, въздържали се няма.
    Текстът на § 1 се приема.
    Следващият параграф, който, ако бъде приет, ще получи нова номерация.
    Чл. 5, ал. 2 като предложението е на народния представител Маргарита Панева.
    Виждате го, колеги, пред себе си. Чл.5, ал.2: /чете/ „Ръководни служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община,главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители”.
    В тази група на висшите държавни служители предложението на г-жа Панева е да отпадне текста „секретар на община”, т.е. да го изведем от статута, който притежава като висш държавен служител. Тъй като не виждам г-жа Панева да изрази своите мотиви, моля народните представители да вземат отношение, ако желаят.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Много сме говорили по този въпрос, да гласуваме.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Предлага г-н Такоров направо да гласуваме.
    ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
    Изобщо, по този Закон има ли становище на националното сдружение…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Ние изпратихме писмо по мнение на…., на тях не изпратихме, значи съм се объркал, отговорът за г-н Узунов е – нямаме тяхно мнение, поради тази причина, а не защото са ни отказали.
    Добре. Да преминем към гласуване, както предложи колегата Такоров. Предложението на г-жа Панева – да не са вътре, да отпаднат. Значи въпросът е, дали тези, които подкрепят предложението на г-жа Панева, са съгласни секретарите на общините да отпаднат от категорията висши държавни служители. Аз така ще го поставя на гласуване. Защото въпросът е да се подкрепи нейното предложение. Ако не се подкрепи… Този дебат го водихме в една друга зала по този текст, аз помня добре. Да се изкажат няколко мнения и сега, въпреки че съм наясно, че част от колегите, по-голямата може би, имат оформено мнение. Затова, нека наистина да ви предложа, тези от вас, които подкрепят предложението на г-жа Маргарита Панева да гласуват „за”. Не виждам нито един глас. Предложението на г-жа Панева отпада.
    И можем да преминем нататък.
    Тук има предложение на г-н Антонов и колегите му от Коалиция за България за чл.5. Ще помоля г-н Антонов да ни каже тези предложения на работната група… Понеже правехте уговорка, че има неща, които ще бъдат оттеглени…Това не се оттегля, нали?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Чл.5, ал.1 – оттегляме го. Това е прието от работната група.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Значи, остава ние да гласуваме във връзка с ал.2, където след израза „директор на дирекция” се добавя изразът „и ръководител на инспекторат”. Това е предложение, за което колегите настояват да се проведе гласуване. Моля, който смята, че в чл.5, ал.2 след израза „директор на дирекция” се добавя изразът „и ръководител на инспекторат”, който е съгласен, моля да гласува.
    За 6, против 2, въздържали се 6.
    Текстът не се приема.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Защото това е по вносител – две алинеи, но втората алинея е приета от работната група и сега ще се получи колизия. Значи, ние го отхвърляме това, но след това трябва да приемем текста на работната група, в който влиза ал.2 на нашето предложение.
    Редното и законното е по принцип да приемем предложението на чл.5, т.2 и да приемем вторият текст, който е предложен като текст на Комисията и да го гласуваме.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, г-н Такоров. Ако искате, да отменя гласуването, въпреки че така, както е записано, е записано, че по отношение на вносителя – ще рече Министерския съвет, работната група приема по принцип текста на вносителя, на Министерския съвет, не този текст на колегите народни представители, към който, обаче, има редакционна поправка, която попада в съгласие именно с горния текст.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Ами да, именно.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Така че, сега гласуваме предложения от работната група параграф 2, аз ще го изчета, ще могат колегите да се ориентират и при дебата, и при гласуването, съответно да се вземе решение… Заповядайте, г-н Кътев.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Господин Председател!
    Колеги!
    Мисля, че работната група, по принцип, винаги създава, с цел да подпомогне работата на Комисията, но не винаги е задължително нейното становище да бъде водещо или прието. Така че, ние го приемаме като сведение, но аз си мисля, че тези въпроси, които сега не ги гласуваме, т.е. ги отхвърляме, ще намерят решение точно по Закона за администрацията и в основния текст в Преходни и Заключителни разпоредби. Да не оставаме с впечатлението, че ние не искаме да се решат някои проблеми на инспекторатите, но просто, да не стане объркване и прескачане от текстове в текстове, така че нека в такъв смисъл да го разбираме, а не в смисъл че априори отхвърляме текстовете на колегите.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Уважаеми колеги!
    За да се опитам да влезем в дебатите и в гласуване, ще ви предложа, това, което в момента е на нашето внимание, след като премина едно гласуване по текст на народни представители, защото, нека напомня, че редът, по принцип, на гледане е такъв: първо се гледат предложенията на народните представители, гласуват се; впоследствие, ако няма, текстът на вносителя, така както е минал на първо четене - процедурата, по която вървим по принцип, при приемането на законите.
    Когато са приети по принцип, но имат промени, не можем да не ги гласуваме. Аз поне не знам такава процедура.
    Затова ви моля, в чл.5, ал.2 ни е предложено като § 2 на закона за изменение и допълнение, правим две неща:
    1. изречение първо на ал.2 да се заличи;
    2. и в изречение второ след думата „секретар” се добавя „секретар на община”, съюзът „и” да се заличи и да се постави запетая, а след думите „на дирекция” се добавя и „ръководител на инспекторат”.
    По тези две предложения, които трябва да формират § 2, изменение на чл.5, ал.2, има ли желаещи да се изкажат? Ако няма, ще ги гласуваме.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Извинявайте, че Ви прекъсвам, но някак си, за да се уважи волята на тази Комисия, би трябвало накрая думите „на дирекция” да се добави и „ръководител на инспекторат”, да бъдат гласувани отделно, тъй като при предишното гласуване намери подкрепата на тази комисия. Т.е. не може следващото решение и следващото гласуване да потвърди негативен вот от преди няколко минути. Така че, моето предложение към Вас, е отделно да гласувате, да предложите на вниманието на Комисията, тази точка 1 и частта от точка 2, частта й, която не касае последната част, и след това, ако има воля и желание от членовете на Комисията, другата част, която преди малко беше отхвърлена. Някак си би било нелогичен подобен подход. Ако смятаме, че инспекторатите трябва да бъдат разгледани в отделен закон, няма причини изведнъж тук да ги вмъкнем по този начин. А смятам, че и волята на колегите преди малко беше подобна.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, г-н Димитров. Съгласен съм, ще кажа само, че от моя практика, аз от юристите в Народното събрание, които са народни представители съм научил понятието „саниране на взето решение”, което ще рече, че такива неща са ми са се случвали пред очите – да се гласува негативно и след 15 минути позитивно /през смях/…Та, това не е невъзможно.
    Добре, ще се вслушам в думите на г-н Мартин Димитров, ще ви предложа да гласуваме първо точка първа, т.е. в чл.5 ал.2 изречение първо да се заличи. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
    За 7, против няма, въздържали се 4.
    Текстът е приет.
    По т.2. …да се добави и секретар….гласуваме.
    За 9, приема се, болшинство –
    …И се поставя запетая, а след думите „на дирекция” се добавя и „ръководител на инспекторат”. Който е съгласен с тази промяна, моля да гласува: за - 4, и г-жа Вълканова пет, който е против /ще Ви дам думата – към залата/, който се въздържа…
    За 5, против и въздържали се множество.
    Текстът не се приема.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Да. Аз ще кажа защо искам повторно гласуване. Защото ние не дебатирахме по отношение на получаването на статут на висш държавен служител на секретари на общини, където имат по осемстотин и хиляда човека жители на община, а сега в момента ръководителят, на който именно е мястото в Закона за държавния служител, ние отказваме да го направим висш държавен служител. Не мога да разбера логиката на този отрицателен вот, който се получи тук в Комисията.
    Затова аз мисля, че ние направихме грешка още по отдавна предлаганото, тогава какъв смисъл имаше от тази работна група да я правим, да правим текстове. Никакъв смисъл няма от тази работна група, където са гледали, гледали, гледали са всички предложения. И на практика, аз мисля, че резонното е, когато колегата Антонов си оттегли /предложението/ по чл.5, ал. 2 и ал. 2, на практика остана само да се допълни „ръководител на инспекторат”. Но аз ви казвам, точно тук е мястото, не е мястото в друг закон за администрацията какъв трябва да бъде един ръководител на инспекторат.
    И затова ви предлагам да го прегласуваме, колеги, защото мисля, че не е нормално и не е резонно. Някакъв секретар на село с 500 човека ще е висш държавен служител, а ръководител на инспектората няма да има този /статут/.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Съгласих се с Вашето искане. Ще го подложа отново на гласуване.
    Има ли други желаещи, за да им дам думата? Имаше заявка за мнения…
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Само малко като реплика.
    Мотивите за отрицателния вот може и да не се чуят. В Парламента е така. Но когато имаш положителен вот, първо трябва да кажеш мотивите за положителния вот.
    А сега аз да ви кажа, защо гласувах „въздържал се”. Защото имаме, в правото има такава една терминология „видово понятие” и „родови понятия”. Какви са понятията, които ползва тая терминология. Директор, дирекция, това са родови понятия. А инспекторат е видово понятие. Разбирате ли? Това е видово понятие. Сега, ако принципът е в родовото понятие, няма как да включим инспектората. Ако ще смесваме понятия – родови и видови в една линия - това е друг въпрос. Аз ви казвам, защо гласувам „въздържал се”. И смятам, че аргументът е сериозен.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, чухме мнения. Имаме предложение, че текстът „и се поставя запетая след думите „на дирекция” се поставя „и ръководител на инспекторат”, да го прегласуваме. И го поставям на прегласуване. Който е „за” този текст да влезе в чл.5, ал.2, моля да гласува.
    За 5, против няма, въздържали се 9.
    Текстът не се приема.
    § 2. В чл.6, ал.2 след думите „главния секретар” се добавя „или на секретаря на общината”.
    Има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова да отпадне параграф втори.
    Има предложение на г-жа Маргарита Панева също за отпадане на този параграф.
    И има предложение на г-н Антонов и група народни представители в чл.6 ал.2 да се създаде второ изречение със следното съдържание: /чете/ „Органът по назначаването не може да възлага своите правомощия по отношение на служителите от инспектората”.
    Работната група е подкрепила, по принцип, текстът на вносителя, с който аз започнах. Предлага следната редакция на § 3, който ще получи следваща номерация, а именно: В чл.6, ал.2 след думата „секретар” се добавя „съответно на секретаря на общината”.
    По тези текстове, колеги, имате ли своите предложения, понеже ще ги подлагаме на гласуване, след като укрупня тези за отпадане, защото те са абсолютно идентични. Няма предложения за изказване, доколкото разбирам, да гласуваме. Който е съгласен с тази процедура, г-н Антонов, това е текст, който си остава от Вас, като от вносители, нали не е от оттеглените, да благодаря Ви. И така, колеги, който е съгласен с предложението на колегите Анастасов, Иванова и Панева изобщо да отпадне този текст, моля да гласува. Ще повторя, защото видях, че има колебание в част от колегите. Има предложение на вносителя, което в крайния си вариант е в чл.6, ал.2 след думите „главния секретар” се добавя съответно „или на секретаря на общината”. Т.е. това е логиката, по която върви първото четене на Закона и внесения законопроект, допълнението за секретаря на общината, дебатът, който сме водили тук по принцип. Логично е да върви, и аз така мисля, но все пак, волята на народните представители е тази, която решава. А има предложение на група народни представители, аз изчетох техните имена – Анастасов, Иванова и Панева, да отпадне изобщо това, което е предложил вносителят. И ви моля да гласуваме това: който е съгласен да отпадне изобщо този текст на вносителя. Има ли „за”? Не виждам нито една ръка. Т.е. техните предложения не се подкрепят от Комисията.
    Отиваме към предложението на народните представители Антонов и група народни представители. Ще го прочета отново: Към съществуващия чл.6, ал.2 да се създаде ново изречение. Алинея втора е изменена за последен път през 2006 година. И то е със следния текст: „Органът по назначаване не може да възлага своите правомощия по отношение на служителите от инспектората”. Който е съгласен да се подкрепи това предложение на колегите, моля да гласува.
    За 4, против, въздържали се 7, не се приема.
    Сега трябва да гласуваме предложението на работната група, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията, която ви прочетох (с добавката, съответно, на секретаря на общината). Който е съгласен за този текст, моля да гласува.
    За 7, против няма, въздържали се останалите колеги, явно.
    Текстът е приет.
    § 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения и са посочени измененията и допълненията, внесени на първото четене . Няма да ги чета изцяло.
    След това има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова към този параграф, в новата алинея 3, точка 2 да се измени и да стане: „ 2. вътрешните работи”. Работната група не подкрепя предложението. Групата подкрепя, по принцип, текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4. Аз ще го прочета:
    § 4. В чл.7 се правят следните изменения и допълнения:
    1. В ал.1, т.1 накрая се поставя запетая и се добавя „гражданин на държава-членка на Европейския съюз, на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария”
    2 . Създава се нова ал.3:
    „(3) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна могат да се назначават само български граждани”.
    3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал.4 и 5”.
    Има ли мнения по текста на § 3, който ще добие поредната си номерация.
    Тогава ще помоля, първо, ако има някой от вас някакви мотиви и съображения по предложението на отсъстващите в момента народни представители Анастасов и Иванова в новата ал.3 където са изброени висши държавни служители, които да са само български граждани в съответните сфери на дейност, да се прибави и сферата на дейност „вътрешни работи”. Това е смисълът на това предложение. Някой иска ли да вземе отношение по него? Не виждам. Тогава ще ви помоля, тези, които подкрепят предложението на г-н Анастасов и г-жа Иванова да гласуват. Не виждам подкрепа за това предложение.
    Тогава пристъпваме към гласуване на самия параграф, с който ви запознах. Моля, който го подкрепя, да гласува. /Това, което работната група ни е предложила/. Така, видях гласовете: за - много са. Да попитам за против – няма нито един. Въздържал се – няма.
    За приет единодушно.
    Текстът се приема.
    Продължаваме нататък.
    Предложение на г-н Антонов и група народни представители в чл. 10б да се създаде нова алинея 5.
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Това предложение се оттегля.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Това се оттегля, много благодаря, г-н Антонов.
    Преминаваме към поредния параграф 4, тук както ни е даден, към който няма никакви предложения, само трябва да се сложи съответната номерация, която ще върви за него. Имате ли мнения по този параграф, колеги, не виждам. Да преминем към гласуване. Който го подкрепя „за”, моля да гласува. Отменяме гласуването, заповядайте г-н Димитров.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Един уточняващ въпрос. Четейки текстът на ал.3 е записано следното нещо: „Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място.” Не става ясно, обаче, дали тези, които са веднага след първо място трябва да получат класиране или може и десетият, двайстият да се класира. Не става ясно. Според вас как е.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Ще Ви отговорят веднага. Заповядайте за отговора.
    КИНА АНДРЕЕВА:
    Класират първо до трето място, това е в следващия текст на Закона.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Т.е., дава се право на тези, които са и на второ, трето, да могат да сезират. Ясно е. Добре.
    Значи връщаме се на гласуване. Който подкрепя да има тези промени в чл. 10д, моля да гласува. Мнозинство е, има ли против - не виждам. Въздържали се няма.
    За болшинство.
    Текстът се приема.
    Следващият параграф засяга чл. 10е.
    В ал.1 след думите „младши експерти” се добавя „до”.
    Към този текст на чл. 10е има предложение на колегите Олимпи Кътев и Деница Димитрова, което е подкрепено от работната група, и заради това получава нова редакция този параграф със своята поредна номерация. /чете/ „В чл.10е, ал.1 думите „два пъти” се заличават и се добавят думите „поне веднъж”.
    Трябва да гласуваме това. Моля, колеги, имате ли мнение? Няма, не виждам. Добре, тогава да гласуваме. Който е съгласен с предложението за промяна в чл. 10е да гласува. Единодушно. Против има ли? Въздържали се няма.
    За единодушно.
    Текстът се приема.
    Следващият текст засяга чл.12 ал.2 след думата „при” се добавя „последващо”.
    Това е прието, без коментари, няма предложения на народни представители по този текст. Имате ли, колеги, нещо да добавите? Не виждам.Моля, гласувайте, който е съгласен с този текст. Приет единодушно, за - единодушно. Благодаря ви. Против има ли, няма. Въздържали се няма.
    За единодушно.
    Текстът е приет.
    Има предложение от г-н Антонов и група народни представители за промени в чл.29.
    Подсказват ми, че няма ал.6 в чл.29. Сега ще погледнем всички. Да не би да имате предвид 29а. Да ни кажете, защото чл. 29-ти няма алинеи.
    КИНА АНДРЕЕВА:
    Допусната е техническа грешка. Четири алинеи, чийто текст засяга въпросите с декларациите, към него да има това допълнение…И не е ясно какво се има предвид – дали декларацията за конфликт на интерес или за имотите…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Тематиката, която вие искате да засегнете, е въпросът с декларациите. И това е чл.29а. И би трябвало да бъде ал.5, защото те свършват с ал.4-та. Техническа грешка. Уточнихме.Става дума за чл.29, който се състои от 4 алинеи, в тях засяга въпросът за декларациите, към него да има това допълнение на г-н Антонов и колегите, които са подписали това предложение, не се оттегля, доколкото разбирам, процедурно, така че, сега ще го прочета, за да преценим дали ще го приемем или не. Да стане тази алинея пета, нова, със следния текст: „В срок до 15 април на съответната година инспекторатът извършва проверки и изготвя доклад до органа по назначаването, съдържащ данни за неподалите в срок декларации служители, промените в декларираните данни в сравнение с предходната година, както и предложения във връзка с констатираните факти и обстоятелства.” Ще Ви кажа, г-н Бисеров, чл.29а, който е от 2003 година, в своята ал.1 урежда материята, че държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец да декларира и да подаде всеки търговски или друг интерес, или делови интерес, който той…, да, това…Като се насъбере тази информация, колегите предлагат от 15 април в инспектората да се задейства по своя ред и да формира тази функция, за която тук говорим…
    Уважаеми колеги, вместо да ми помагате, мъничко ми пречите.
    Значи, в чл. 29а става дума за деклариране на конфликт на интереси фактически, който тук е наречен всеки търговски, финансов и друг делови интерес. Във връзка с тази материя ни се предлага да има санкция с новата ал.5 на инспекторатите. Във връзка с тази материя.
    Колеги, пак ще кажа, не внимавате. Те казаха, колегите, които са вносители, че не става дума за 29, а за 29а. видях го и го изчетох два пъти. Искахте думата…
    НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ – МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ:
    Това е точно текст, който касае подаването на декларацията за конфликти.Тези декларации всяка година от всеки служител в администрацията се подават и потъват някъде. И понеже досега не е имало ред за проверяване на тези декларации и тези обстоятелства във времето, най-вероятно това е ред, с който да бъдат проверявани и да бъдат изготвяни съответните доклади по принципиала, какво се случва с хората, които работят там – имат ли конфликти или не.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Какво му пречи на сегашния принципал да го е правил досега това?! Просто, ми се струва невероятно, че има ситуация да се подават декларации и да не ги следят.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Г-н Такоров, за оттегляне ли става дума?
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Мисля, че текстът на предложението, то има публичен характер предложението на работната група…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Момент, момент, да уточня нещо, което ми е много важно. Г-н Такоров, от името на колегите Антонов, Вълканова, Узунов оттегляте този текст, значи да не го дебатираме повече.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Да, да. Да.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Господин министър!
    Оттеглиха го, така че няма смисъл. Заповядайте.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    В момента инспекторатът на държавната администрация, който е с директор в нашата дирекция, с директор Даниела Лазарова, проверява цялата държавна служба съдържанието на тези декларации. Така че не е вярно, че няма кой да ги проверява. Ние ги проверяваме. И сме издали много голям брой публични предписания.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Господин министърът ни увери, че има строг контрол и не се случват такива лоши неща /през смях/… в неговото Министерство. Ние оставаме, поне опозицията остава, с известен скептицизъм …
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Запазвате опозиционната си алтернативност…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Работната група подкрепя текста на вносителя за чл.29а, където да се създаде нова алинея втора, в която „В срок до 5 април органът по назначаването осигурява публично оповестяване по подходящ начин декларациите по ал.1” и сегашните алинеи втора и четвърта стават трета до пета. Работната група, като е приела, по принцип, текста на вносителя, ни предлага редакция за гласуване в следния вид:
    „В чл.29а се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал.2:
    „(2) В срок до 5 април всяка година органът по назначаването е длъжен да оповестява публично по подходящ начин декларациите по ал.1”.
    Досегашната ал.2 става ал.3.
    Досегашната ал.3 става ал.4 и в нея думите „ал.2” се заменят с „ал.3.
    Досегашната ал.4 става ал.5”.
    Т.е. подредили са по малко по-точен начин текста.
    Други мнения? Няма, не виждам.
    Който е съгласен с тази промяна в член 29а, моля да гласува.
    За мнозинство. Против не виждам, въздържали се няма по тази промяна в чл. 29а.
    Текстът се приема единодушно.
    Сега, тук има едно предложение на г-н Антонов и група народни представители, свързано с чл. 35 ал.4 – това разглеждаме ли го, г-н Антонов, или се оттегля?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Оставяме го, поддържаме го, остава.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Поддържате го.
    Да го разискваме и да го гласуваме.
    Добре, колеги. Текстът, който ни предлагат г-н Антонов и група народни представители в чл. 35, ал.4 – да се създаде изречение второ със следното съдържание:
    „Годишният план за обучение на служителите от инспекторатите се съгласува с дирекция „Главен инспекторат” на Министерския съвет”.
    По това предложение да се изкажат някакви мнения?
    Който подкрепя да се направи изменение в чл. 35 ал. 4 със съдържанието, което ви прочетох, моля да гласува.
    За 5, против няма, въздържали се 7.
    Текстът не се приема.
    Следващото предложение е свързано с чл. 36, нова алинея трета да се
    създаде. Тази алинея трета да има следното съдържание:
    „(3)” За служителите на инспектората се изготвя ежегоден доклад през органа по назначаването във връзка с необходимостта от повишаване в ранг или промяна на длъжностното разписание на инспектората. Докладът се съгласува с дирекция „Главен инспекторат” в Министерския съвет”.
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Оттегляме го, господин председател!
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Оттегляте ли го? Добре. Благодаря Ви.
    § 8. Т.е. вървя вече по текстовете на вносителя.
    В чл. 38а се създава алинея трета. Към това предложение има предложение на народните представители Олимпи Кътев и Деница Димитрова, което е подкрепено от работната ни група и предлага по принцип, подкрепяйки текстовете, следната редакция:
    „В чл.38а се създава ал.3:
    „(3) Държавните служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето ползват правата по чл. 137 и чл. 285 от Кодекса на труда”.
    Има ли желаещи колеги за мнения? Не виждам. Който е съгласен с така предложения текст, който прочетох за промяна в чл. 38а да се създаде алинея трета, моля да гласува. Твърде голямо мнозинство.
    За болшинство, против няма, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    В чл. 49 са предложени изменения, като текстът се развива в няколко алинеи.
    Досегашният текст става ал.1 и се предлагат нови три алинеи.
    След това има предложение на народните представители Олимпи Кътев и Деница Димитрова, което е подкрепено по принцип, заедно с текста на вносителите се предлага следната промяна в чл. 49: /изчита/
    „В чл. 49 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Досегашният текст на чл. 49 става ал. 1.
    2. Създават се ал.2, 3 и 4:
    „ (2) Когато естеството на задълженията на държавния служител
    Налагат, органът по назначаване може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
    (3) Не се допуска сумирано изчисляване на работното време на държавния служител при ненормирано работно време.
    (4) Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за държавните служители с намалено работно време – до 1 час над определеното им работно време”.
    Помня, че имахме дискусия по тази тема. И доколкото виждам аз поне, са отразени мненията, които са изразени по време на дискусията, свързани с това понятие и с изчисленията, които правихме тогава. Имате ли мнение по този текст, уважаеми колеги?
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    За тези 56 часа…Аз мисля, че 56 часа не е ясно – нека някой да ни обясни, защото предният път, когато дискутирахме, казахме, че на следващият път ще ни бъде изяснено защо е 56 часа в седмицата. Сега в момента пак излиза това число, без абсолютно никакво обяснение. Тогава го смятахме – че всъщност трябва да се работи през ден, ако е на 12 часа /график/…Е, как 6 х 12? Значи: 4 х 12 са 48 часа седмично, затуй попитахме предния път откъде се събират 56 часа да работи на седмица? Нищо не казахте, сега отново пак тръгваме на този дебат. И никой не можа да отговори.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Готово, сега ще уточним това нещо и ще гласуваме, г-н Такоров.
    Има ли някой от колегите, от вносителите и работната група, която е работила по този текст да отговори за числото 56 часа?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Нашият служител, който знаеше отговора, но в момента пък се случи да не е тук…Ще го изясним, но да продължим нататък.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Разбира се, разбира се. Момент, г-н Кътев може да ни помогне.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Колеги, ние казваме, че не може да надвишава 56 часа, а не че ще бъде 56 часа. Не може да надвишава, като се има предвид, че за определен вид дейности на държавни служители – те се застъпват сумарно техните дежурства в месеца; от един месец прескачат в друг. Т.е., дежурствата им в един месец могат да се покрият, примерно март с април (март да има по-малко, но така да му се паднат в април, че да бъдат до 56 часа). И затова казваме, че не може да надвишават 56 часа. Това е основната идея. Нали, с колегите ние го гледахме и това се отнася за много малък кръг от държавни служители, които дават главно дежурства в примерно „Бедствия и аварии” и от този сорт, където не е решаващо…
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Но той има право на седмична почивка. Тази седмична почивка трябва да се спазва, затова се брои на седмица…Дори да мине в два месеца, пак е в седмица…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Аз разбирам, че се нуждаете от следното обяснение, уважаеми колеги. 56 е число, което е свързано с работно време при условие, че ти работиш една седмица и една седмица почиваш. В рамките на седмицата ти не можеш, по смисъла на този текст, да работиш повече от 56 часа. Т.е. трябва да се паднат седем дена по осем часа, ето 56 часа. След това, това е т.нар. „непрекъснато работно време” в рамките на една седмица – максимално, не можеш да работиш цял месец под такова напрежение, след това ти се гарантира определена почивка. Възможностите за почивки ще ги припомня (защото това го дискутирахме предният път, което аз съм запомнил): дневни и седмични. Т.е. на този цикъл, в рамките на месеца, за който говори г-н Кътев, трябва да се изчислява работно време, задължително обаче да не е повече от тези 56 часа. Т.е. да не се случи в рамките на седмицата ти да работиш повече от 56 часа и след това да почиваш три дена; и следващата седмица пак да работиш повече от 56 часа. Това забранява този текст. Което, мога да го преведа на един по-популярен език, не засяга, да кажем, държавни служители под пагон, примерно да кажем националната служба за „Охрана” работят, дават по 24 часа дежурства, т.е., ако го умножим 7 х 24 ще се получи едно огромно число, много по-голямо от 56. Но за останалите, които не са под пагон служители, тук се слага тази бариера. Това е числото 56, г-н Такоров, по моите спомени. Казвам го като по-популярен случай за хора, които са пред очите на обществото. Не се регламентира техната работа по този път.
    Колеги, тези обяснения, които с г-н Кътев се опитахме да ви дадем достатъчни ли са или да изчакаме още малко, за да дадем възможности и на Министерството на държавната администрация.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Мисля, че напълно разумно обяснихте всичко. Само да поясня, че всичко сме го заимствали от Кодекса на труда. Там са го мислили по същия начин, мисля че въпросът не трябва да ви притеснява. Това е нормално да бъде така.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да. И още едно мнение, на г-н Кътев.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Чл. 142 от Кодекса на труда, ал.4 точно това казва. И не трябва да има притеснения, можем да го приемаме.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Колеги, съгласни ли сте с този параграф? С промените в чл. 49. Не виждам някой да е против. Моля, който е съгласен с текста, който ви прочетох, да гласува за. Мнозинство сме. Има ли против? Няма. Въздържали се? Само един глас въздържал се.
    За мнозинство, против няма, въздържал се 1.
    Текстът се приема.
    Следващият параграф, за чл. 64.
    Колеги, не чета номерацията на параграфите, защото тя ще се променя.
    В чл. 64 са ни предложени изменения, във връзка с нова алинея втора. Подкрепена е от работната група, по принцип, и ни се
    предлага следният текст:
    В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
    1. Създава се нова ал.2:
    „ (2) Органът по назначаването е длъжен да разреши ползването на неплатен отпуск до една година веднъж през цялата служба на държавен служител, който е в правоотношение с институция на Европейския съюз, извън случаите по чл. 81в, с Организацията на обединените нации, с организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, с Организацията на Северноатлантическия договор или с други международни правителствени организации. „
    3. Досегашната ал.2 става ал.3.
    По това предложение има ли желаещ да се изкаже. Не виждам. Който го подкрепя този текст да гласува – мнозинство сме. Има ли
    против – няма. Въздържали се – няма.
    За единодушно болшинство.
    Текстът е приет.
    Следващият параграф засяга чл. 67, ал.3, т. 6 и 7.
    Добре г-н Узунов, ще ги отчетем в протокола.
    Подкрепен е текстът на вносителя. В чл. 67 да се направи допълнение - думите „нормативен акт” се заменят със „закон или с акт на Министерския съвет”.
    Има ли по този текст някой да се изкаже?
    Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува. За – мнозинство сме. Има ли против? Няма. Въздържали се – няма.
    За единодушно одобрение.
    Текстът е приет.
    Същият текст засяга чл. 75. Работната група е подкрепила текста на вносителя със съответния параграф. След това има предложение за чл. 76.
    По този текст в чл. 75 първо, има ли мнения на колеги? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува. За – мнозинство. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се единодушно.
    За единодушно приет.
    Текстът е приет.
    Следващият текст е за промяна в чл.76 ал.5 да се създаде изречение второ…
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Господин председател, оттегляме го този текст.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Оттегляте го, благодаря Ви.
    След това има в същата група колеги, предложение в чл. 81а да се създаде изречение второ. Оттегляте ли го или да го подложа на разискване?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Оттегляме го.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря.
    Следва предложение за промяна на член 81в, който е по вносител, към него има предложение на колегите Анастасов и Иванова алинея трета да отпадне и да се промени четвърта алинея, както и в алинея пета първото изречение да отпадне. Тъй като колегите отсъстват, няма как да им дам думата, г-жа Панева също има предложение алинея трета да отпадне, идентично с предложението на г-н Анастасов и г-жа Иванова.
    Сега, има едно предложение на колегите Кътев и Димитрова, което по принцип е подкрепено и е даден текстът за промяна на чл. 81в.
    Първо искам, преди да го изчета, по предложенията на г-н Анастасов и г-жа Панева,има ли някой нещо да добави? Защото трябва да ги гласуваме отделно. Заповядайте.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Редакцията, която г-н Анастасов и г-жа Иванова правят е думата „незабавно” – незабавно приемане на предишните длъжности. Тъй като аз имам опит в няколко министерства и се получава, че още няма практиката, в Европейския съюз, разбира се, има хора, които трябва да се завърнат и да заемат заеманата преди това длъжност и чакат месеци наред това да се случи. И редакцията, която предлагат г-н Анастасов и г-жа Иванова, именно е това „незабавно”. Разбира се, обикновено, този период е по-дълъг. По простата причина, че техните заместници, за да напуснат своето място, защото това отнема известно време, но смятам, че Комисията заслужава да разгледа тяхното предложение, има логика в него, има логика.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Чухте мнението на колегата Димитров, господин министър, искате думата ли?
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Уточнение. Всъщност, аз съм съгласен с г-н Димитров, обаче, ако погледнем ал.5 – на предната страница долу, не знам при вас как е, всъщност то има и още едно изречение и то е спорното. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност, така че всъщност, ако приемете текстът на вносителя, той е малко по-широк и по-пълен от другия, така че според мен, този текст не изключва идеята на другите двама народни представители.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да, разбрах Ви. Г-н Бисеров …
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Аз приемам аргументите на г-н Димитров, обаче, второ четене е, ние не одобряваме идеи. Думичката „незабавно”, в правото такава думичка няма. Особено в процедурите – няма, в правните процедури такова нещо като незабавно. Обратното на незабавно вероятно е забавно, не знам…Така че, идеята може да е добра, но трябва да бъде вкарана в работен текст, в който да кажем за или не. Идеята си е добра, нека си намери някаква реализация с текст. Разговорите с юристи винаги са били полезни и важни, за развитие на идеи за обществото, така че благодаря за репликата, но сложете срок тогава, да.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Едно техническо уточнение, заповядайте:
    ИВА МИТЕВА:
    Уточнение е, че това, което се предлага от народните представители Анастасов и Иванова е всъщност това, че те искат да падне алинея 4, която казва, че когато служителят изпълнява служби в институциите и се замества от друг, мястото му се пази на тоя – другия. Т.е., когато се върне служителят, този, който го замества в момента в страната, той да се върне на старата длъжност, която е заемал, преди да поеме мястото на замествания. И те всъщност предлагат цялата тази хипотеза да отпадне и да се уреди само този, който заминава в институциите на Европейския съюз.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря за това пояснение.
    Ще ви помоля да гласуваме предложението на г-н Анастасов и г-жа Иванова, към което ще сложа и предложението на г-жа Панева, тъй като те са идентични за отпадането на алинея трета. Който е съгласен с предложението на колегите, моля да гласува.
    За 1, против няма, въздържали се останалите. Тези две предложения отпадат.
    Текстът не се приема.
    Сега отива ме към окончателния текст, тъй като предложенията на колегите Кътев и Димитрова са приети, и аз ще изчета нов член 81в:
    Заглавие: „Изпълняване на длъжност в институции на Европейския съюз”.
    Чл.81в,ал.(1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок от 6 месеца до 4 години… Моля? …Какво искате да кажете на това? Несъгласието е с времетраенето? Лошо ни е раздаден докладът, ще направим порицание на този, който го е създал, обслужващият състав, ще поправим няма да има 6 месеца.
    (2) За срока на изпълнение на длъжност в институцията на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначение брутната си месечна заплата.
    (3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен и не може да извършва никакви действия за органа по назначаването.
    (4) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служите от същата администрация той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена – друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
    (5) След изтичане на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване, държавният служител заема незабавно предишната си длъжност (и във вашия доклад ли е незабавно?!; и по вносител е незабавно…). В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.
    (6) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет”.
    Текстът, който трябва да гласуваме. Какво правим с думата „незабавно”, уважаеми колеги? Ако искате, тези, които с мен са съгласни, защото аз се присъединявам към този проблем с незабавното, не ми се струва и на мен възможно и логично да се реализира действие, произтичащо от този текст, ако искате да гласуваме за тази дума първо и след това за целия останал текст, т.е. да направим тази промяна редакционна.
    Г-н Кътев, заповядайте.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Аз съм съгласен и така е логично, но можем ли тогава да намерим по-подходяща юридически обслужваща ни дума, освен незабавно?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    То изречението ще стане: Държавният служител…, защото е подчинено изречение в едно дълго, сложно изречение и става: Държавният служител заема предишната си длъжност. То има смисъл този текст. И то кога, това може да бъде или заема предишната си длъжност в срок до и да кажем нещо, да го допълним ние,или да махнем незабавно,или да го гласуваме с незабавно. Това са трите възможности пред нас.
    Вносителят /към залата/ си иска незабавно да остане.
    Естествено, че когато стават тези размествания, трябва да подадеш съответно заявление.
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Дори когато има решение на съд, пак трябва да отидеш и да поискаш възстановяване. Фактическо възстановяване. А тук какво става незабавно, някак си…той започва да изпълнява длъжността. Ами, ако самият служител не го реализира? Казусът се усложнява.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Уважаеми колеги, имам следното процедурно предложение. Който от колегите народни представители смята да отпадне понятието „незабавно”, моля…
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Може ли да ви прекъсна? Разбирам колебанието на г-н Бисеров и другите юристи, които не харесаха думата „незабавно”, тъй като тя няма практическо приложение в правото. И е прав. Но, възможно ли е, да предложим друга редакция?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Възможно е.
    МАРТИН ДИМИТРОВ: Идеята на вносителя е добра. Ясно е каква е идеята. В момента в практиката има ситуация и основно има в министерствата, в които има хора, които са на дипломатическа мисия и се връщат и след това се оказва, че доста дълго време не заемат предишната си длъжност, имат и други проблеми, да речем. Ако проблемът, който г-н Бисеров спомена е подаването на заявление, „заемат предишната си длъжност в най-кратки срокове” дали е приемливо?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Това най-кратки е същото…
    Г-н Димитров, аз ви предлагам, ние, ако ще се намесваме редакционно, да се намесим след думичката длъжност и да поставим „в срок до един месец”, защото това е административно възможно да се реализира.
    Секунда само. Колеги, моля ви, имаме работа още няколко странички, не искам да отлагаме заседанието, моля ви да се концентрираме още двайсетина-трийсет минути… Предлагам да извършим гласуване върху следните възможности, (уважаеми колеги, много ви моля, да избистрим процедурата), предлагам ви да гласуваме следните възможности: Първо, да отпадне думата „незабавно”; в случай, че не приеме мнозинство това предложение, да се добави след длъжност „в срок до един месец”. Съгласни ли сте с тази процедура? Ясна ли е? Доколкото разбирам е ясна. Господин министър, искате сега думата?
    Може ли да се изкажете, г-н Бисеров, на микрофона, за да участвам и аз? Не искате…
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Най-напред да ви кажа, че ние сме предложили като вносители „незабавно” и няма проблем с това. Аз например и в момента имам служители в Европейската комисия, които, ако утре нещо се случи и се върнат, „незабавно” означава незабавно ще ги назнача, което означава днеска стартирам процедурата, т.е. там няколко дена може да има някакво вътрешно съгласуване, но не ми трябва изобщо някакъв месец, това е незабавно, според мен.
    А не незабавното е, това, което г-н Димитров каза, примерно: ако аз кажа, че тоя служител не го искам и му дам до края /на месеца/, това означава не незабавно.
    Да ви кажа сега, процедурно при вас как стоят нещата, според мен. Г-н Димитров като взе думата, всъщност ако погледнете предложенията на народните представители, никой не е предлагал да отпадне думата „незабавно”. Мартин Димитров погледна на следващата страница - при мен трета, по предложенията на г-н Атанасов и г-жа Иванов, и всъщност се изказа в подкрепа на думата „незабавно” и аз тогава взех и се опитах да кажа,те не са опитали да кажат нещо различно от вносителя, а те, просто, са цитирали едното изречение на вносителя, в което и те подкрепят думата „незабавно”, и тяхното предложение по смисъл е такова, така че всъщност никой никога не е предлагал да отпадне думата „незабавно”. Така че, аз подкрепям всъщност всичко това, което казахте, че „незабавно” си е съвсем нормално за нас.
    Ако кажем „в срок до един месец” това означава, че трябва да я назначавам и преназначавам моята служителка, а защо да я бавя цял месец?! Ако се върне, аз незабавно, веднага ще я назнача.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Господин министър, обръщам се към Вас. Няма предложение, за промяна в текстовете на народните представители за думата „незабавно”.
    Има предложение в момента, по време на заседанието, което смятам сме в правото си да решим, така че по този въпрос спор нямаме. Аз обясних и за г-н Димитров, това, което казвам и на вас. Всичко вече е ясно. Така или иначе, ние сме стигнали до този въпрос, който беше повдигнат от г-н Бисеров. Има ли някой колега, който желае да се изкаже или да преминем към тази процедура, която предложих?
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Благодаря.
    Господин министър, при положение че цялата администрация, както и сега ще предстои съкращение в нея, и този човек се върне в период, в който всички бройки са заети и няма друга равностойна длъжност, къде ще го назначите? И трябва да се направи, затуй Ви казвам, че и времето не можем да го сложим за един месец, защото на практика, ако трябва да се направи промяна в щатното разписание, то ще се иска по-дълъг период от време, за да може да се направи такава бройка, как ще стане това нещо?! Ние правим текстове, които не работят.
    Благодаря.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря, г-н Такоров.
    Господин Кътев, след това и господин Василев, ако иска да отговори.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Всеки ръководител, когато прави щатното разписание за следващата година, много добре знае какви свои служители е изпратил в Европейския съюз и той предвижда това, не да ги съкрати, защото точно това е глупавото и неправилното, и там трябва да има защита. Значи точно това не трябва да се случи – да съкрати длъжност, която той знае, че след три месеца или след седем месеца служителят ще се върне. И ние с това предпазваме служителя, който е в Европейския съюз, като се върне да му е запазено мястото. И само в краен случай, ако има някой недобросъвестен ръководител, който е решил да се отърве от еди кой си, тогава да му предложи равностойно място. Ако не, значи той е нарушил закона. И се отива на съд, който ще го възстанови. И тази практика все повече се увеличава – не само за дипломати, тук става въпрос и за хора от Икономическото министерство, от Министерство на външните работи, от Министерство на вътрешните работи, от Министерство на отбраната, които ходят по различни поводи в Европейския съюз.
    И не виждам нищо смущаващо в това да има една дисциплинираща мярка, която да не е строго педантична и господин Бисеров, нали, както в началото решихме да не се придържаме така педантично към текстовете по закона …Не виждам някаква драма в това да остане думата, тази, която е казана, тя с нищо няма да наруши правата на тези, които искаме да защитим.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Благодаря.
    Момент, г-н Такоров искаше дублика, защото това всъщност беше реплика към него.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Господин Кътев, отчасти не мога да приема това, което казвате, поради простата причина, че ние в текста записваме, че тази длъжност може да бъде съкратена. Защо да я пишем тогава, дайте да пишем тогава, че всичките, които отиват да работят в Европейския съюз длъжностите им не могат да бъдат съкращавани. И ще решим този въпрос, както Вие го казвате в момента. Но ние казваме, че тази длъжност може да бъде съкратена и той може да бъде назначен на друга равностойна длъжност по служебни правоотношения, пък сега ще казваме, че тоя ръководител не е никакъв ръководител! Не виждам никакъв смисъл в тези Ваши разсъждения! Тогава дайте да го запишем, че тези, които отиват да работят в европейските структури, длъжностите им не подлежат на съкращаване. И приключваме, и решаваме въпроса въобще.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Момент. Момент, има ред, има искане за изказване – г-н Димитров, Вие - накрая, господин министре.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Колеги, понеже аз започнах дискусията, това, което от самото начало исках да кажа – да поздравя вносителя за това решение, защото има проблеми в тази област. Наш стратегически интерес е, на всеки от нас, българската администрация да има качествени хора. Това е нашата цел. Хората, които са отишли в Европейския съюз, ако искат да се върнат, ще им отворим широко вратата, не че всички от тях ще искат да се връщат в нашата администрация. И не трябва да им се пречи по никакъв начин. Това е целта и на тази разпоредба. Разбирам съображенията на г-н Бисеров, те са добронамерени, но въпреки всичко, аз смятам, че думата „незабавно” е подходяща тук, нека да си остане Вижте, стратегически нашият общ интерес, на всички, които седим на тази маса, е качествените хора, които искат да се върнат в администрацията, да се върнат. Да им се помогне по всеки един възможен начин.
    МИНИСТЪР НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
    Мисля, че накрая, това, което каза г-н Димитров, добре обобщава темата според мен. Действително, имаме интерес нашите служители, които отиват, примерно, в Европейската комисия, да искат да се върнат. И аз ще ви дам примери от практиката. Имам всъщност двама служители, които не точно по този ред, но по много подобен ред, отидоха в Европейската комисия за пет месеца. Едната от тях е г-жа Захариева. От двамата ми служители единият се върна, а другият не се върна. В живота е така и то така ще бъде отсега нататък. Ако отидат сто, вероятно няколко десетки ще се върнат, няколко десетки ще останат там и няма да се върнат. И ще стават все повече тези, които ходят. Сега имам още един служител, който е в Европейската комисия. Дай Боже, да се върне. Не бих обещал. Просто, животът е сложен. Не можем да защитим, г-н Такоров, за четири години напред, става дума за 4 години позицията на всеки един служител, защото в един момент тези служители може да са дори и 40…То за четири години се променят и правителства, и имената на министерствата се променят, камо ли имената на дирекциите или на длъжностите примерно „главен експерт” в дирекция еди коя си, не може да се гарантира. Примерно, възможно е, при една реорганизация или при съкращение и т.н. , ако в едно министерство има 11 дирекции, може да останат 8 и в това няма нищо лошо. Така че, дори г-жа Захариева, която беше директор на дирекция, за дълъг период като отиде…ами ако беше отишла за 3-4 години, можеше като се върне, нейната дирекция да се казва по някакъв друг начин, може да има по-малко дирекции. Тогава, ще намерим начин някак си, ръководителят, министърът или който и да е, ще намери начин на този ценен служител, да му намери,ако трябва другаде, друга позиция, за таланта, мисля, че текстът на вносителя така е балансиран и решава проблема.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Като вносител на изменението, ако Комисията се съгласи с това Ваше предложение да отпадне текстът за думата незабавно, но срокът да бъде 15 дни, т.е. да не го разтегляме много във времето, бих оттегли това предложение от „незабавно” да стане „до 15 дни”.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Колеги, предлагам да гласуваме едновременно, за да не си отнемаме време.
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Мога ли да взема думата? Значи, вижте какво сега. Тук е толкова непрецизен този текст, че вижте какво става. Вносителят, просто, не е депутатът Кътев, а Министерски съвет.
    То текстът първо е написан като задължение на държавния служител. Разбирате ли? Той неправилно е направен като императив, че държавният служител заема предишната си длъжност, а не като право. От друга страна, когато слагаме срок, когато се слага срок по принцип трябва да се има предвид, че те обслужват не само едната страна. Че като пазим интересът на едната страна, да не стане така, че да го увредим. Защото, ако човекът не може в примерно, едномесечен срок да дойде, а ние му сложим кратък срок, ние ще му попречим. Може да има разни проблеми: семейни проблеми, и да не може в двуседмичен срок да дойде да заяви желанието си да заеме старата си длъжност. В края на краищата, той работи примерно, на няколко хиляди километра от София. От тази гледна точка, едномесечният срок не е в полза на министъра, който не иска да го възстанови, а конкретна ситуация може да обслужва интересът на служителя. От тази гледна точка месечният срок се много… Той си седи съвсем балансирано.Ами, да го направим три дни тогава, та човекът да не може да се прибере! Летище „София” като затвори, той няма да може да се прибере и няма да може да дойде да си защити интереса.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Освен това като затвори, не затваря за ден-два…
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Да сложим един месец срок, разумен е срокът, министърът, ако трябва да направи някаква рокада, ще я направи, не може да я направи за три дни тая рокада…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, разбрахме мнението на г-н Бисеров, г-н Такоров, искате ли думата?
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Аз мисля, че тук не сме прочели точно, и аз не можах да разбера, не говорим за човека, който е бил в чужбина, а текстът не касае него. Прочетете го правилно. Текстът касае заместникът на този, който е отишъл в европейските институции. Четете алинея пета.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре. Благодаря, г-н Такоров.
    Колеги, предлагам следното: да гласуваме първо, дали да отпадне думата „незабавно”. И след това имаме два варианта за срок: единият – 15 дена, другият – месец. Ако отпадне думата незабавно.
    И така, който е съгласен, в алинея пета, след думата „заема” да отпадне думата „незабавно”, моля да гласува.
    За 5, против 1, въздържали се 2.
    Приема се да отпадне думата „незабавно”.
    По реда на предложенията, първо беше за допълнение: след „длъжност” да се запише „в срок до един месец”. И след това, ако не се приеме, ще бъде предложението на г-н Кътев (в срок до 15 дни).
    Който е съгласен да се запише „в срок до един месец”, моля да гласува.
    За 4, против няма, въздържали се 5. Отпада.
    Който е съгласен да се запише „в срок до 15 дни”, моля да гласува.
    За 5, против няма, въздържали се 3.
    И тъй, да гласуваме, колеги, целият текст, моля ви, на новия член 81в с редакцията, която направихме току-що. Който е съгласен за текста на чл. 81в, моля да гласува.
    За мнозинство, против няма, въздържали се няма. Единодушно се приема.
    Текстът е приет.
    Следващата промяна е в чл. 90 ал.1 т.3 предлогът „до” се замеся със „с”.
    Това предложение е редакционно, подкрепено е от работната група, има ли желание някой да вземе отношение? Не виждам. Моля, който е съгласен с промяната в чл.90 ал.1 т. 3 .
    За мнозинство, против няма, въздържали се няма.
    Следващата промяна е, че се предлага нов параграф с изменение на чл. 91 ал.2, като думите „ал. 2” се заменят с „ал.3”.
    Това е, върви преномерация, колеги, смятам, че всички сме „за”,така За единодушно, против няма, въздържали се няма.
    Сега има някаква процедура, г-н Такоров, заповядайте.
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    § 13, чл. 81 ал.5… срокът да важи и за ал. 4.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да уеднаквим двата текста. Добре, съгласен съм. Разбрах. Колеги,
    съгласни ли сте, да уеднаквим фактически двата текста? Разумно е, разбира се. Има ли против? Имате ли мнения? Заповядайте.
    РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА:
    Благодаря Ви.
    Срокът, който сложихме в ал. 5 от 15 дни. Нека го разгледаме систематично и тълкуваме ал. 4 и ал.5. Какво означава, че заместващият /набляга на думата/ ще се върне на предишното си място, след като изтекат тези 15 дни. Като се каже завръщане на титуляра, това означава тези 15 дни, които вие гласувахте. Не са необходими нови 15 дни да бъдат включени в ал.4.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Г-н Такоров, задоволява ли Ви това мнение? …Може ли копчето на микрофона да включите?!
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Вие искате да гарантирате само … И там трябва да сложим срок от 15 дни от момента, в който той ще освободи длъжността, която заема като заместник.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Няма го в ал. 4-та,незабавно не съществува, ние махнахме от ал.5-та.
    Уважаеми г-н Такоров, мога ли систематично да прочета изречението, за да разбера дали правилно ще сложа евентуално този срок от 15 дни
    РУМЕН ТАКОРОВ:
    Един момент, господин председател. Има логика и в това, което казва министърът, защото зависи тези 15 дни като обвържем двете алинеи алинея 4 и алинея 5, значи този петнадесетдневен срок започва от подаването на документите на този, който се връща от Европейския съюз, за неговият заместник почват да текат. Ако заема длъжността, той значи ще седи 15 дни без работа…Той е прав, министърът. Значи, реално, този който се връща от служителите от Европейския съюз и този, който го е замествал, трябва на една и съща дата да започнат работата си на старите си места. Защото в противен случай титулярът ще се върне на мястото си, а другият трябва петнадесет дни да чака.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Момент,момент. Моля ви се, защото вие си говорите, а това не е разговор на кръгла маса.
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Всъщност, ал.4 е добре редактирана. Защото тя дава един времеви ориентир. Изречение второ казва направо: след завръщане на замествания. Т.е., ясно е, че тези 15 дни, няма да е петнайсет плюс петнайсет, а той има право в петнадесетдневен срок след завръщането да заеме предишната си длъжност и го поставяме в равностойно положение като този, който е ходил в европейските институции, защото сега ще постои 15 дни, може би трябва да се направи някаква реорганизация. Най-лесно е да го оставим така текста и да се оправят както могат…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Предложението на г-н Бисеров е един вариант. Другият вариант е да се добави във второ изречение на ал.4, че служителят има право 15 дни след завръщането на замествания да заеме предишната си длъжност.
    ОЛИМПИ КЪТЕВ:
    Датата на завръщането се приема датата на подаването на молба от този, който се завръща…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Добре, аз го предлагам как да направим текста на закона.
    Колеги! Уважаеми колеги! Аз съм много доволен от това, че днес имате огромно желание да работим по закона.
    Имаме две възможности. Първата е ал.4 да остане във вида,в който е
    подадена и втората е да има редакция, че времевото обхващане на събитието е добито след завръщане на замествания. Имаме възможност да добавим „срок” , който да е след думичката право и да има следното съдържание: „в срок до 15 дни” и да продължи след завръщане на замествания на предишната си длъжност. Ако сте съгласни, да преустановим дискусията и да гласуваме как да постъпим. Който е съгласен да остане текстът във вида, в който го гласувахме, моля да вдигне ръка. Явно мнозинство, т.е. не нанасяме поправки в тази алинея четвърта.
    Нататък.
    В чл. 90, предлогът „до” се заменя със „с”.
    Няма възражения. Приема се.
    Чл. 91 ал. втора се замества с ал.3 – техническа поправка, някой да даде принос? Няма. Всички сме „за”. Приема се.
    За болшинство.
    Текстът е приет.
    Сега, има предложение, от г-н Антонов и група народни представители в чл. 95, ал. 1, в края на изречение второ да се постави запетая и се добавя изразът „и един представител на инспектората, ако има създаден такъв към административната структура”. Г-н Антонов, разглеждаме ли този текст?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Оттегляме го.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да, разбрано. Благодаря.
    Ще дебатираме ли за промени в чл. 96 за поправки с ал.5, остава ли или се оттегля?
    ВАСИЛ АНТОНОВ:
    Оттегля се.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    След това има в ал. 4 предложение след думата „държавна” да се добави „и общините”. Като има предложение на г-жа Маргарита Панева да отпадне , а работната група го подкрепя с предложение „В чл.100, ал.4 след думата „държавата” се добавя „и общините”, а думите „причинени на граждани” се заличават. Помощта, която ми се оказва…, че има промяна в наименованието, на кой закон, а, отговорността на държавата, т.е. отпадането на „причинени на гражданите” е в резултат на промяна на самото наименование, в който се цитира в този текст. Да не се притесним, че изведнъж гражданите ги заличихме.
    Колеги, по предложението на г-жа Панева, изобщо да отпадне този текст на вносителя, момент сега, аз съм длъжен да попитам има ли някой да се изкаже, някой, който подкрепя предложението на г-жа Панева? Не виждам. Не се приема.
    Тогава отиваме към самата промяна в чл.100, ал. 4. Който е съгласен, моля да гласува.
    За мнозинство, против няма, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    И така, следващата промяна е в чл. 104, ал. 1. Това е предложено от вносителя, групата го е подкрепила, отиваме на гласуване. Работната група иска да си остане текста, доколкото аз разбирам. Ориентирайте ни, за да знаем как да постъпим. Техническа помощ може ли да ни окажете?
    ИВА МИТЕВА:
    Само са разместени – чл. 104 ал. 1 става 121 а, по вносител, а ние предлагаме, тъй като има поправки, да си остане старият текст, тъй като няма никаква промяна, да.
    ХРИСТО БИСЕРОВ: работната група предлага да не се приема текста на вносителя.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Точно така. Разбрахте ли, колеги, за какво става дума? Подкрепа се предложението на работната група да остане чл. 104, ал. 1. Съгласни ли сте? Доколкото разбирам да. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се текстът на работната група.
    За единодушно.
    Текстът е приет.
    И тъй, отиваме на чл. 121а, към който има предложение на народните представители Георги Анастасов и Иглика Иванова: „Чл. 121а, изречение последно – след „незаконно” се поставя точка и останалият текст отпада”, което не е подкрепено от работната група. Работната група не подкрепя текста. Ще повторя. Предлага целият параграф да отпадне, т.е. тук да не се извършват никакви промени в текста за прекратяване на правоотношенията.
    Това е по аналогия същият случай, както със чл. 104, да то си е самият 104, както ми подсказват. Да, постъпила е работната група по същия начин. Ако сме съгласни, колеги, съгласни ли сте с предложението на групата параграф 17 да отпадне? /който си има пореден номер там параграф 17/. Вносителят има ли някакво несъгласие? Работната група имат ли представител? Да, и там при вносител нещата са в съгласие.
    Чл. 128. Има предложение на г-жа Панева в чл. 128 ал. 2 изразът „от един свидетел, името и точния адрес, на който се отбелязват” се заменя с израза „от двама свидетели, имената и точните адреси, на които се отбелязват”. Работната група не е подкрепила предложението. Остава оригиналният текст на вносителя. Има ли някакво становище по тази тема? Няма. Моля, който е съгласен с предложеното от вносителя, подкрепено от работната група, с вдигане на ръка да отбележим. Всички сме „за”, няма против, няма въздържали се.
    За единодушно.
    Текстът е приет.
    Чл. 131. Има предложение на народните представители този параграф, извършващ промени да отпадне, което не се приема от работната група. Има предложение на народните представители Олимпи Кътев и Деница Димитрова, в крайна сметка, които са подкрепили и има текст на работната група, който ще изчета, преди това, обаче, искам да попитам, някой има ли по предложението на г-н Анастасов и Иванова мнение? Има ли народен представител, който да подкрепя тяхното мнение? Няма. Значи, не се приема тяхното предложение. Чета:
    „Член 131 се изменя така:
    (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, инспекторите дават задължителни предписания на органите по назначаването.
    (2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срока за тяхното изпълнение.
    (3) Възражения по задължителните предписания могат да се правят в 7-дневен срок от връчването им, пардон,..момент, пак ли сте ми дали нещо неправилно?!
    Ако още веднъж попадна на такъв текст, мислете му…
    Чл.131 (3) Задължителните предписания могат да се обжалват по
    реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението”.
    Това ли е текстът, с който и вие разполагате? Добре.
    Тогава, чл. 131 така, както е предложен от работната група, моля да гласуваме. За единодушно. Против има ли? Не виждам. Въздържали се – пак не виждам.
    За единодушно.
    Текстът е приет.
    /Г-н Румен Такоров напуска заседанието/
    В чл. 132, думите „държавните инспектори” се заменят с „инспекторите”. Работната група подкрепа текста на вносителя. Имате ли някакво мнение? Ако не, моля да гласуваме тази промяна. Който е „за” - да всички, доколкото виждам.
    За единодушно, против няма, въздържали се няма.
    Следващото изменение е на чл. 133, към който има предложение на народните представители Анастасов и Иванова, като работната група ги подкрепя. Като след това има предложение на г-н Кътев и г-ца Димитрова, също са подкрепени, и работната група подкрепяйки, по принцип, текста на вносителя, предлага следната редакция: /чете/
    „В чл. 133 се правят следните изменения:
    1. Заглавието на чл. 133 се изменя така:
    „Административнонаказателна отговорност”
    2. Алинея 1 се изменя така:
    (1) Който не изпълни задължително предписание по чл. 131, ал. 2, се наказва с глоба от 250 до 2000 лева”.
    Има ли някой мнения?
    ИВА МИТЕВА:
    Така се получи, което прочете г-н Методиев, защото видяхме всъщност, че този текст, който не изпълни… само поправката е допълнението и няма смисъл от друго…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Значи, само текстът по чл.131 ал. 2 се вмъква.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Уважаеми колеги!
    Така и така гледаме този текст, ясно е,че поправката е редакционна, но когато Бюджетната комисия, на която аз съм член, разглежда подобни промени и разликата между минималния и максималния вариант е осем пъти, както в случая, винаги имаме проблем. Значи, кой решава размерът на сумата?
    Дискрипцията, която се дава и дали да е 250 или 2500 лева, това е тема за друг дебат, която оставям в момента, но глобата, спрямо нарушенията, които могат да се правят, знаете ли какво може да се получи? Представете си, глоба от 1900 лв. да речем, в сравнение с една глоба от 300 лв., разликата е доста голяма и администрацията има право да я налага. Това дори може да бъде и корупционен проблем. Разликата между минималния и максималния праг да е четири пъти, не осем пъти, както го предлагат
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Да го прочета, г-н Димитров. За предотвратяване /член 133? /нарушенията, когато са от държавните служители, когато са по проверки /стария текст/, искате пардон, да прочета новия текст – чл. 131 – ние сме го приели вече, ето го: „Чл. 131 (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях .. то е достатъчно общо, за да се случи това, което казва г-н Димитров. При такива общи текстове, явно, и ножицата се отваря общо.
    Да променим долната граница. Да я качим от 250 на 500 лева примерно. Защо да сваляме? Идеята е, все пак, да има санкция.
    МАРТИН ДИМИТРОВ:
    Г-н Методиев, аз, просто, в момента бих попитал, може ли администрацията да даде примери за глоби, които съответстват именно на 2000 лв., ситуация, която да съответства именно на такава глоба и ситуация, която да съответства на глоба от 250 лева. И защо да не бъдат разделени и глобите на по-конкретни?
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Г-н Димитров, аз няма да задавам въпроси, защото това означава да влезем в съвсем друг разговор. Не сме в момента подготвени за такъв разговор, иначе сте прав. Аз имам конкретно предложение. Просто, долната граница да сменим с числото 500.
    Кажете, г-н Бисеров?
    ХРИСТО БИСЕРОВ:
    Да сменим и двете граници, да стане от 500 до 1500 горна граница.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Колеги, съгласни ли сте да направим тази редакционна промяна? Ще бъде отразена там, където се полага. Имаме съгласие да се получи число 500 до число 1500.
    Продължаваме нататък, докъдето бяхме стигнали, къде бяхме да видим...
    Чл. 134. там има предложение за изменение на алинея първа, което се подкрепя:
    1 . Актове за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите”.
    Има ли по този текст някакви мнения? Няма. Който е съгласен с тази промяна, моля да гласува.
    За единодушно, против няма, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    След това има едно предложение за Преходни и заключителни разпоредби, което е оттеглено вече от г-н Антонов и влизаме в Заключителните разпоредби.
    Заключителна разпоредба да се измени на Заключителни разпоредби.
    Приема ли се? Благодаря ви. Приема се Заключителни разпоредби. Няма въздържали се, няма против.
    За чл. 10 от Закона за митниците, ал. 1 да се измени, което е подкрепено, по принцип, от текст на вносителя и се предлага редакция, в която думите „дееспособен български гражданин, който не е осъждан” се заменят с „дееспособно лице, което не е осъждано”, а думата „лишен” се заменя с „лишено”.
    По този текст за промяна в Закона за митниците, има ли мнения. Не виждам.
    Който е съгласен, моля, да гласува.
    За единодушно, против няма, въздържали се няма.
    Текстът е приет.
    След това има оттеглено предложение на г-н Антонов.
    И след това има предложение на работната група за параграф 24, което е в Кодекса на труда. И е свързано с промяната в текста предполагам.
    КИНА АНДРЕЕВА:
    Става въпрос за изпълнение на длъжност на лицата, които работят в Европейския съюз. Създава се нов член 120…
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Значи, това предложение, първо, е в Кодекса на труда, за нов член 120 – изпълняването на длъжност в институция да се появи в Кодекса на труда нов член 120а:
    „Чл.120 (1) Работник или служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок…”, т.е. текст, който сме приели в този закон…съгласни сме с това.
    Ал.6 - Наредбата по чл.81в, ал.6 от Закона и по чл.120а ал.5 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон…
    Добре, колеги, този път вие сте поставени в несимпатична ситуация, аз заради това ще се опитам да…, защото това е последното, ще се опитам да го прочета още един път, по молба на колегите, да бъде разяснено.
    Предложение от работната група, което означава тук от Парламента и колегите, които са били в министерството е следното: Последният параграф на този закон да има в себе си съдържание, а именно: Наредбата по чл.81в, ал.6 от Закона /не знам вече кой номер ще има/, кажете им какво съдържа.
    КИНА АНДРЕЕВА: Това е уреждането на правото на служителите да работят в Европейския съюз, пета алинея, става с наредба, издадена от Министерския съвет.
    ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
    Така. И по чл.120а, ал.5 от Кодекса на труда, който е същото като в Наредбата, да задължим Министерския съвет да ги издаде в тримесечен срок от влизането в сила на този закон. Наредбата, която е по смисъла на тези два текста, е една и съща, съгласни ли сте? Няма против, няма въздържали се, с което законопроектът е приет на второ четене.
    Благодаря ви. Закривам заседанието.

    (Заседанието се закри в 16.45 ч.)

    Форма за търсене
    Ключова дума