Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по въпросите на държавната администрация
28/05/2008
ЗАКОНОПРОЕКТ за ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ, № 854-01-50, ВНЕСЕН от БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ и ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 16.05.2008 ГОДИНА.
На 28.05.2008 г. (сряда) от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала 126 в сградата на Народното събрание на площад „Ал.Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, имаме кворум, пуснаха тока, колеги, още малко търпение…Да не чакаме да се отстрани повредата Дневният ред е с една-единствена точка:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ за ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ, № 854-01-50, ВНЕСЕН от БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ и ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 16.05.2008 ГОДИНА.
Има ли мнения по дневния ред?
Няма.
Да започнем.
Да дадем думата на г-н Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще започна с това, бих си позволил съвсем кратка история на този документ, която започва от 39-то Народно събрание с един законопроект, внесен тогава от парламентарната група на Новото време, група народни представители... В ХХХХ Народно събрание, на базата на обсъдени различни варианти на законопроекта, беше изградена междуведомствена група, под ръководството на омбудсмана, в която се включиха и политици, и представител на Министерския съвет, за подготовката на този законопроект, който е експертно консултиран в Европейската комисия, за борба с корупцията и се опитва да отрази максимално мотивите на чуждестранните сътрудници – Германия, Полша, Ирландия…
По съдържанието на самия закон:
В общите положения на този законопроект сме включили предмета на този закон и обхвата на този закон, с три точки, определящи приложението му по отношение на Народното събрание и народните представители, органите на изпълнителната власт и съответно органите на местната власт.
По чл. 3 сме дефинирали лобистката дейност след значителен брой проучвания.
В чл. 4 са осъществяващите лобистка дейност, а в чл. 5 сме регламентирали кои са изключенията, чиято дейност не се смята за лобистка, няма да се спирам да повтарям, запознали сте се.
По отношение публичността на лобистката дейност и предотвратяване на конфликта на интереси – втора глава, публичният регистър в Народното събрание, като в чл. чл. 7, 8, 9 специално регламентираме правото на народните представители да регистрират тези интереси и предварително представят когато има неспазване на чл.7 и 8, на тези членове…
Чл. 12 – е един от дискусионните членове, регламентира доставянето на информация, чрез която се осъществява.
Чл. 13 разглежда задълженията на контакти с лобисти.
В глава ІІІ се представят забраните и ограниченията за лобистка дейност.
В глава ІV – Административно-наказателни разпоредби – може би прави впечатление, че извън закона е оставено издаването на административни актове. Това е направено по две основни причини. Тъй като много често се задава въпросът, защо не е регламентирана тази дейност – защото лобистката дейност е може би значително по-голяма отколкото при изработването на закона и подзаконовите нормативни актове. В Наказателния кодекс се регламентира ясно тази дейност, като не се налага развиването й в законопроекта. При заемането на административни актове има вече действащ Административно процесуален кодекс.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, първо да дам думата за въпроси и след това за мнения. Ние не сме водеща комисия. Първото право, разбира се, е на народните представители.
Ако няма въпроси, да преминем направо към изказвания.
Установява се сега, че в последния момент не са ясни още становището на Министерството на държавната администрация, още няма подписа от министъра и не може в момента да се отговори на въпросите.
Г-жа Мария Вълканова подкрепя текста. Колегите, които са запознати, дават знак, че има съгласие…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Мисля, че тука се получава някакво разминаване в сроковете за подаване на декларации от народните представители – писано е, че до 30 април се подават всяка година, това значи за предходната година…Но в ал.1 т.2 пише, че списък на юридическите лица, за които е извършвано консултански, посреднически или адвокатски услуги през последните две години, но може би двете години да е само за първата регистрация; след това защо трябва пак да има постоянно регистриране и едната година винаги ще се застъпва. Актуалната дейност до 31 април я има за предните две години. На следващата година, пак до 30 април, пак ще имаме предната година, това може би, само при първата регистрация ли важи, защо трябва после да се връщаме и да се възстановява едната година?
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Дейността до 31 април се декларира. Като има някои значими промени, надделя становището, че предварително се декларират по отношение на конфликта на интереси. Нашият законопроект беше готов преди законопроекта да влезе в Министерски съвет и се надявам на второ четене да се изчистят тези промени и неточности...
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще направя изказване, тъй като явно аз ще се отличавам от комисията. Нашата комисия е разисквала такъв законопроект. Аз смятам, че изборните длъжности от нашите народни представители и общинските съветници трябва да бъдат осветлявани през самите хора, които изработват правилата и тези, които заемат тези длъжности. За хората от изпълнителната власт. Да се освети лобизмът. Да се защитават интересите на гражданите е нормално и разумно. Ако се създаде начин, при който народният представител да не се облагодетелства, е много добре. Вижда се, че има групи, които са облагодетелствани в закона. Не са изяснени двата крайни субекта - на защитниците и на тези, чиито интереси се защитават, затова ще се въздържа да поддържам този законопроект, за мен не е постигната целта. Мисля, че има някакъв стремеж към яснота, към прозрачност, но от тук се вижда, че има група, която се облагодетелства в закона. Не е ясно какви са случаите с двата крайни субекта, чии интереси защитават, затова ще се въздържа. Когато застане един народен представител и каже че говори по въпросите на банковото дело, от позицията на своята политическа сила, но и от позицията на група банкери, тази група банки, е задължена по закон, тази институция трябва да е задължена, да има някаква прозрачност. Оттук се вижда, че има група, която се облагодетелства, не е ясно какво се случва с двата крайни субекта Това от една страна и от друга страна, просто, не мога да си представя, като човек, който е поемал такава отговорност да бъде министър, министърът може да бъде лобист, само по себе си, но ми се струва абсурдно, човекът, който подписва финансовите документи, да бъде свързан лобистки. Даже би трябвало да бъде санкционирано такова лице, един кмет например. . Това са ми такива, принципни, възражения. Нямам отговори на тези принципни въпроси.
Имаме ли вече техническа възможност за записване? Да, колеги заповядайте, включвайте микрофоните, има възможност.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Понеже споменахте за министрите, чл. 14 много ясно казва, че лицата, които заемат изборна или назначаема длъжност, те не могат да осъществяват лобистка дейност. Това е много категорично и ясно казано в закона, така че няма как. Въпреки че сме свидетели в немалко случаи министрите да осъществяват такава дейност, но това е друга тема.
Колкото до регламентирането на тази дейност по отношение на народните представители, мисля, че те с регистрирането на интересите стават достатъчно публични и ясни. Колкото до това дали са защитени интересите на тези, чиито интереси защитават по един ли друг начин, това е въпрос на преценка, нещо, което може да се включи, въпреки, че много е трудно, дали този, на когото са защитили интереса, ще поиска пък той да те вземе на работа или пък този, който е защитил интереса ще поиска да отиде точно там на работа като консултант. Но това е една друга тема, която не бих искал да навлизам в подробности. Така че аз не считам, че законът заобикаля този субект – народният представител примерно или общинският съветник. Само с фактът, че той публично декларира своите интереси, това вече ще бъде, според мен, една от сериозните крачки, когато е обявен този интерес, той да бъде ясно разбран в конкретната ситуация, в която се обсъжда даден законопроект. Но ще завърша, без да влизам в подробности, според нас, законопроектът ще направи достатъчно публичен този законодателен процес, процес на разработването на нормативни актове, достатъчно публичен от гледна точка на всички, които участват в този процес. Защото в голяма част от случаите се познават единствено и само тези, които се явяват като официални вносители, без да се знаят всички онези, които експертно, професионално, под въздействието на различни структури и организации са участвали пряко в този процес. Законовият ред е достатъчно прозрачен и публичен точно в този процес на участие в законодателната и в нормотворческата дейност като цяло. Мисля, че това ще важи и по отношение на народните представители, вече имаме, свидетели сте в няколко случаи, в които народните представители открито заявяват своя интерес. Те биха могли да го направят и регистрирайки този интерес предварително, за да бъде той ясен на обществото, да бъде той достатъчно публичен и за обществото.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, благодаря на господин Великов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Уважаеми колеги, темата най-малкото е интересна. Аз съм убеден в добрите намерения на господин Великов.
Това, което ме притеснява, е дали такъв един законопроект би променил реално средата. Самият законопроект е основан на следното допускане. Нека взема пример с народните представители, защото това ни е най-близко и най-лесно можем да си го представим. Допускането е следното: че лицата, които лобират пред народните представители идват с тях в Парламента. Това е допускането.Ако те ги консултират или те лобират върху тях, без да се появяват в Парламента, не попадат в областта на влиянието на този законопроект, освен, ако самият народен представител няма добрата воля да си каже. Но в ситуация, в която това влияние очевидно би го компрометирало, е ясно, че той сам няма да направи това волеилияние. И това е голямата слабост на този законопроект. Не че всички норми, които са записани тук биха били безсилни. Напротив. Но не виждам как ще се постигне някаква голяма положителна промяна с записването на подобен законопроект.
Знаете ли, понеже си мислим, и в момента дискусията трябва да бъде как да се подобри ситуацията в България, моите мисли са в друга насока. Съвсем накратко ще ви кажа.По-големият проблем е според мен, че има много голям брой договори, които не са публични. Сега примерно, си задавам въпроса, и не мога да намеря отговор, като се развали договора за магистрала Тракия има ли санкции? И какви са те? Защото при сключването на тези договори, които /и тук беше прав господин Методиев, тъй като разходването на бюджета се прави от изпълнителната власт/ и всъщност там е голямото лобиране, до момента в който тези големи договори не са публични, това прикрива, бих казал, форми на лобиране. Ако те станат напълно публични и когато това се случи, ще лъснат и ще излезнат доста важни неща, които са били скрити и за част от нас, бих казал може би и за всички нас. А същото важи и за АЕЦ Белене, договорът който още е сключен или не е сключен там и всичките клаузи към него, договорът с „Газпром” и т.н. В тази посока си мисля аз, че нещо реално може да се направи. Има внесен законопроект, между другото, който може да видите, колеги, който ще бъде обсъждан от Парламента, внесен от мен и група народни представители, който работи в тази посока и смятам, че ще има резултати, ако бъде приет в Парламента.
Просто, исках да ви изкажа моите съмнения, че може да помогне разглеждания законопроект…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Госпожа Вълканова напусна и каза,че подкрепя законопроекта.
Част от колегите също го подкрепят…
Друг?
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА:
Много Ви благодаря, господин председател. Казвам се Людмила Георгиева и от 12 г. от живота си се занимавам с това. Председател съм на фондация, от 1997 г. регистрирана, която единствено се занимава с това да популяризира лобизма и да го прави. Работила съм в Парламента в Комисията по въпросите на гражданското общество, когато влезе законът за лобизма миналия път и преподавам лобизъм в Техническия и в Софийския университет, преподавала съм и в Института по публична администрация, където дори два цели семинара. Това искам да ви кажа, за да се знае, че ще ви говоря за лобизма като за една практика извън рушветите, извън предоставянето на коли, яхти, самолети, кораби и др. такива неща, а за, единствено за, организирания, открит, легитимен и за легитимна защита на интереси пред институциите…
Аз се опасявам, че този законопроект няма да изпълни дори и заглавието си, публичността, защото, аз не виждам …. След като тази всичката информация, която се събира, се събира най-важната, отива в една скрита парламентарна комисия и ако народния представител се съгласи, тогава се прави публична.
Ще бъда благодарна да ме оставите няколко минути…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: …Осем минути…Да се спазарим за осем минути…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Ще се справя с осем. Вие само ми кажете, че са минали.
И ще говоря най-вече за американската практика, защото съм била там и защото там е единствената страна, в която открай до край хората са се опитали…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Прощавайте, само ще Ви прекъсна за секунда.
Целта, уважаеми колеги, и г-н Великов, е да ви бъдем полезни с тези мнения. Не е друга, защото резултатът от гласуването е ясен…
Продължавайте…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА:
Не съм сигурна в резултата. Целта на такъв закон по начало е да регламентира няколко прости нещица, защото нашите проекти, обикновено, са по-амбициозни и искат един по-голям кръг от проблеми да покрият.
Предметът - да определят какво е лобизъм, кой лобира, пред кого лобира и каква точно информация се декларира в този регистър и как да се направи тази информация публична. Това са най-обикновените цели на един такъв законопроект.
При нас, първо, ако искате, ще се спра дори пункт по пункт, когато се определя кои са лобираните обекти. Трябва тук, според мен, да се изпишат поименно всички онези нива на властта и позициите, пред които може да се лобира, защото тук например са пропуснати най-обикновени, шефове на дирекции или тези обикновени експерти, специалисти, които участват, на практика пишат законопроектите на ниво министерства и пред които очевидно се лобира. Аз знам на такива в Института по публична администрация и ги виждам. И хората са много на „ти”, защото те ежедневно се сблъскват с тази практика. Докато тук те са пропуснати. Експертите на Парламента също са изключително важна група. Аз съм била експерт и знам след четири години какво мога да кажа, да дойда, да получа и да обясня и т.н. И всъщност съм работила и знам, че при нас идваха тези предложения и че от нас зависеше колко бързо да достигне някое предложение до народния представител или до председателя на комисията. Така че, този списък, просто, трябва да бъде малко и по-детайлно разписан, за да няма някакви грешки, като например също така да бъдат включени политическите кабинети. В американския закон, всички лица, които искат и могат да осъществяват каквото и да било влияние върху представител на изпълнителната власт или народен представител са включени с това, защото на практика те са хората, които оформят решението.
Второ, за определението на закона за лобистка дейност. Също крие определени рискове. Значи, само в първият законопроект, който г-н Илия Петров внесе, струва ми се през 1999 г. накрая, декември, преди 38-то Народно събрание, само там беше изпуснат изразът „от името на клиента”. Лобизмът означава легитимна защита на организиран интерес. Не може да се случи, макар че ние всички знаем, че има закони, в които има някакъв член, който обслужва един човек или пречи на един човек нещо да направи. Но по принцип, вие знаете, че законът урежда обществени отношения. И затова и лобистката дейност тя защитава обществения интерес – дали той е специфичен, дали е чисто публичен такъв или обществен, но той е организиран голям интерес. И затова е важно думичката „от името на клиент”, защото излизаше по онзи първият законопроект, че и аз като електорат, ако искам да отида да се срещна с моя депутат и да му се оплача - да му кажа, че мъжът ми е уволнен, децата плачат, трябва първо да отида да се регистрирам в Сметната палата. Докато това не е възможно, защото това елиминира основни конституционни права, макар че аз виждам, че тук по точка 2 на чл. 5 се гарантират правата, нали, по други закони, които са…..
Искам да ви кажа, че когато се определя и това що е лобистка дейност се включва не само влиянието върху направата на нормативни документи, но и влиянието при номинирането на лица за много важни изборни дейности, длъжности например, което при нас е така, един доста тихичък процес, освен това номинирането на лица за награди, а те – американците, включват дори и подготвителната дейност, подготовката по изказвания, на изследвания, които да подкрепят тия тези, (за да не стоя аз тук голословно да говоря някакви неща). И самото планиране дори на лобистката дейност.
Тук се опасявам, че по начало в нашият закон не се предвижда стриктна защита и правила за лобирането на чужди агенти, както ги наричат американците, защото американският закон, който е първо, приет за регулирането на тази дейност точно като защита на национален интерес, още през 1934 г., той регламентира изключително сурови правила, аз просто се чудя как не се отказват, защото всяка дума, всяка стъпка, всяка продължителност на всеки разговор на чужд агент с представител на властта се афишира и то се декларира публично.
Опасявам се аз, като фондация. По чл. 5 какво не е лобизъм. Изпълнение на проекти. Ето, примерно, аз съм спечелила един проект и като работя по проект, с такъв проект съм лобирала в Парламента и г-н Методиев (лично искам да му благодаря публично), както и на г-н Заимов съм благодарила, че защитиха нашето предложение стенограмите на Парламента да бъдат публикувани. Това си беше част от един проект, в който спонтанно възникна тази… Аз по тази презумпция не съм длъжна да декларирам никаква лобистка дейност, нищо, защото аз, даже тук е указано, лобирам в обществена полза. Обаче си представете, че компанията хикс на мен ми плаща офиса и ми плаща телефоните, плаща ми консумативите. В този смисъл аз не съм толкова чистичка, не съм може би чак такъв защитник на обществения интерес. А целта на един такъв закон е да регистрира и да направи публичен автентичния интерес, който по някакъв начин някъде може да бъде скрит. В този смисъл е много важно, дори и такива организации в Америка, които са регистрирани с благотворителна цел и които имат възможност за много ниски суми да лобират, те по техния данъчен кодекс се регистрират, така че тази дейност е съвсем публична и няма защо да се крием, ние като неправителствени организации все искаме вие да сте много отворени, обаче ние не можем да отговорим със същото и всъщност неправителствения сектор е много по-затворен от институциите ни към момента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: До тук 6 минути. Имате още две минути…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Добре.
По повод на международните организации, мисля, че трябва да се прецизира текстът, защото Алкайда също е международна организация. И трябва да бъдем по-внимателни…
Другото, много важно нещо, как се разграничава лобизмът. Най-голямата опасност в един такъв закон е да се смеси какво е лобизъм и какво не е лобизъм. По американските принципи в другите закони, както е на Любен Дилов-син, критерият разграничителният е дали Вие сте поискали становището или някой отвън ви го е дал. Ето сега например аз се опитвам и открито ви лобирам и открито се опитвам да променя мнението ви, но аз по този член няма да бъда лобистка, защото не съм ви предоставила конкретно предложение, нещо, което смятам да направя. Така че тук трябва да се прецизира и смятам, че колкото и при нас да е деликатно, защото ако видите всичките тези закони, на които режат на браншовите, различните дейността на организациите, те са фиксирали така или иначе, по закон участието в най-ранната фаза към министерства, то е там, на масата и даже пише в законите, ако той в двуседмичен срок като му е предоставен проектодокумента не отговори, значи се счита, че е съгласен. Така че тук има такива по-тънки неща, които трябва също да се прецизират.
И понеже ми остава много малко време, поне най-важното да кажа. Най-важното го няма в този закон. Какви пари съм вложила, за да ви лобирам. Ами, ако това го няма, какво декларираме?!
И още нещо, което вас ви засяга като депутати. Един такъв закон за лобизма изисква от външните агенти да декларират своите имоти, а не вие да ги обявявате. Вие си обявявате вашите имоти, по други закони, докато това е работа на външните организации, които се опитват да ви лобират, те да кажат какво са направили и те да декларират тази информация. И в Америка се декларират, дори ако г-н Заимов има 20 % от моето участие или участва в борда и по такъв начин може да окаже влияние върху моята лобистка дейност и той се записва, за да не може да регистрираш нещо днеска и той съвсем чистичко да се изправи и да ви предложи някакъв интерес, който е много дълбоко скрит.
И само още едно нещо, с това, с което г-н Великов започна, ако ми позволите. Значи, понеже беше и преди в медиите публикувано, че еди коя си партия решила, че депутатите няма да лобират. Депутатът не може да лобира. Нито, както каза г-н Методиев, министърът. Той не лобира.Вие взимате решения. Ние лобираме, защото това означава влияние върху вземането на решенията. Така че, ако и ние изхождаме от презумпцията, че вие можете да лобирате, излиза, че никой депутат не може да си върши работата, защото работата му е като ви внесат закон, дори от Министерски съвет, вие да кажете какво мислите и вие да кажете своята експертиза и да го подкрепите или да го отхвърлите, независимо че вие, да речем, нямате никакъв интерес. Така че депутатът не лобира, но стои остро въпросът с това, като напусне Парламента, например американците си вдигнаха вече срока на две години, защото е ясно, че след една година нито информацията се изчерпва, нито се загубват връзките.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря.
Мисля, г-н Великов, че това са неща, от които винаги има полза. Не е въпросът да ги приемате като критика, а по-скоро като информация.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Значи, аз съвсем обективно гледам на критичните бележки, които са отправени и разчитам сериозно да бъдат направени предложения, които биха могли значително да подобрят закона, ако той бъде приет на първо четене. Това е едно.
И второ, което бих искал специално да отбележа, ние не се стремим с този закон и нямаме такива цели високи да сме си поставили, с този закон да лобираме да ликвидираме окончателно корупционната среда въобще.
Така че, реалната цел, която сме си поставили, аз я казах, че ние искаме една достатъчна публичност, достатъчна прозрачност в дейността на народните представители, в дейността на общински съветници и изпълнителната власт по отношение на нормотворческата им дейност и всички участници в този процес. Може би някои от бележките, бих се съгласил, няма да ги коментирам, защото считам, че са отразени в законопроекта, доколко ясно това е направено, мисля на второ четене би могло да се подобрят значително. Лично аз, тук искам специално да отбележа, съм привърженик да има публичност по отношение на тези данни, които са дадени в съответната комисия. Имам предвид парламентарна комисия, тя не е определена точно, защото Народното събрание може да реши коя да бъде тази комисия в зависимост от структурата на комисиите, затова не сме фиксирали точно коя комисия. Имам предвид различните Народни събрания и различните комисии, които се формират, но според мен, е необходима тази публичност и имаше възражения, свързани със Закона за личните данни, аз имам информация, която е търговска тайна и т.н. и това надделя за този текст. Пак казвам, въпреки че съм пръв от вносителите, аз съм „за” публичност и яснота по отношение на този закон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Понеже казахте, че и други има вносители, така е записано, но все пак, с кой сте вносител – Бойко Великов и група народни представители, но от Атака, от БСП, от… – тук не сте написали.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Има ги в текста подписани.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Трябва да е ясно…Аз ги знам кои са, но все пак е добре да се знае, че това е проектозакон, внесен от управляващата коалиция.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Действително, основно подписалите са от управляващата коалиция, но има и трима народни представители, които не са от управляващата коалиция – това е г-жа Елеонора Николова, която е…Аз мисля, че понеже разполагате със законопроекта и затова не го обявих официално…Да. Г-жа Елеонора Николова е единият независим народен представител, г-н Илко Димитров, който е от Българска нова демокрация и г-н Евгени Жеков, който е от Български народен съюз. Това са тримата от общо тринайсет народни представители, които са подписали законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, ето уточнихме и това нещо.
Нещо искате да допълните?
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Да. Аз ще бъда кратък, г-н председател и няма много да отнемам време на комисията. Аз съм сигурен в добрите намерения на г-н Великов. И той като председател на тази комисия точно такива законопроекти трябва да внася, така че той е в правото си и разбира се, и с участието и на други хора, вероятно и на г-н Кътев.
Обаче, нека да отнесем този законопроект към конкретна житейска ситуация от преди няколко седмици - в българския Парламент взехме важното решение за затваряне на безмитните магазини. Ако този законопроект беше действащ, доколко можеше да разкрие, тъй като имаше съмнение в медиите, че безмитните оператори са се опитали да повлияят на взимането на решения от българския Парламент.
Значи, първото, което мога да ви кажа, е че би се стигнало до изнасяне някаква информация, ако някой от безмитните оператори бъде съветник на някой от депутатите в Парламента. Това е първият момент, тогава би се стигнало до някакво разкриване на информация.
Втори момент, би се стигнало до някакво разкриване на информация, ако някой от депутатите сам излезе и каже: „Вижте, тук ме консултират тези хора и аз, нали, работя с тях…”.
И двете хипотези ми се струват нереалистични да се случат, така че дори този закон да беше действащ, по отношение на тази житейска ситуация, която се случва в българския Парламент, нямаше да има повече прозрачност и яснота. Това се опитвам да ви кажа, колеги, ако понякога трябва да мислим за реалното приложение към живота…Иначе насоката, в която работи г-н Великов, аз не искам да го объзсърчавам, е правилната и съм сигурен в неговите добри намерения, но пак ви казвам, още веднъж искам да подчертая, че до момента, в който никой не знае какво пише в договора с „Газпром” и колко ще се повиши цената на газта, докато тия неща не станат публични, нищо не правим, колеги. Благодаря.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Не мога да не му отговоря. По-млад политик е и примерът с безмитните магазини не е съвсем точният. Ние сме по-така възрастни и си спомняме много добре кой, кога и как разреши безмитната търговия. И ако трябва да припомня на някой, мога да каже – още през 1992 г. министърът на финансите подписа десетгодишни договори и колкото и нашият председател да скромничи, че не са познати тези практики по времето когато те управляваха, но много добре са познати; през 1992 година той не беше тогава министър, друг беше министър на финансите, но това беше за десет години и конфликтът на интереси, ако искате да ви припомня - на секретарката на този министър беше даден един от тези безмитни магазини, на нейния съпруг, на Калотина. Малко клюкарски, но това са истини, които се знаят и продължават да ги държат тия магазини, така че, все пак точно това е, че искаме да го осветлим и да го направим както трябва. Разбира се, всяка първа стъпка е трудна, може и пропуски да има, но между първо и второ четене считаме, че ще направим необходимото, пък след това ще го доусъвършенстваме. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, колеги. След като разбрахме, че Иван Костов е виновен за всичко, което е обикновено правило, нали, което беше ясно и преди комисията, аз съм бил министър, не съм бил министър, бил съм гражданин на Народна република България, не само на Република България и помня безмитни магазини, от които съм си купувал уиски. Така че, те бяха преди 1989 година. Но, (и яке съм си купувал за 12 долара) така че имам спомен за тия неща, но безмитните магазини не са създадени през 1992 г., просто, имате фактологична грешка.
Сега. Г-н Узунов и г-жа Вълканова заявиха воля „за”, г-н Боев е „въздържал се”. Има ли друг, освен мене, „въздържал се”? Значи, трима сме „въздържал се”, против не питах, няма вероятно. „За” да се преброим (брои) шест гласа значи стават „за”. С това ще оформим становище, в което ще има подкрепа за законопроекта, внесен от г-н Великов и групата народни представители.
„За” шест гласа, трима „въздържал се”, против няма.
Текстовете са приети.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Заседанието закрито в 15.20 ч.)
На 28.05.2008 г. (сряда) от 14.40 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала 126 в сградата на Народното събрание на площад „Ал.Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, имаме кворум, пуснаха тока, колеги, още малко търпение…Да не чакаме да се отстрани повредата Дневният ред е с една-единствена точка:
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. ЗАКОНОПРОЕКТ за ПУБЛИЧНОСТ НА ЛОБИСТКАТА ДЕЙНОСТ, № 854-01-50, ВНЕСЕН от БОЙКО СТЕФАНОВ ВЕЛИКОВ и ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ на 16.05.2008 ГОДИНА.
Има ли мнения по дневния ред?
Няма.
Да започнем.
Да дадем думата на г-н Бойко Великов.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще започна с това, бих си позволил съвсем кратка история на този документ, която започва от 39-то Народно събрание с един законопроект, внесен тогава от парламентарната група на Новото време, група народни представители... В ХХХХ Народно събрание, на базата на обсъдени различни варианти на законопроекта, беше изградена междуведомствена група, под ръководството на омбудсмана, в която се включиха и политици, и представител на Министерския съвет, за подготовката на този законопроект, който е експертно консултиран в Европейската комисия, за борба с корупцията и се опитва да отрази максимално мотивите на чуждестранните сътрудници – Германия, Полша, Ирландия…
По съдържанието на самия закон:
В общите положения на този законопроект сме включили предмета на този закон и обхвата на този закон, с три точки, определящи приложението му по отношение на Народното събрание и народните представители, органите на изпълнителната власт и съответно органите на местната власт.
По чл. 3 сме дефинирали лобистката дейност след значителен брой проучвания.
В чл. 4 са осъществяващите лобистка дейност, а в чл. 5 сме регламентирали кои са изключенията, чиято дейност не се смята за лобистка, няма да се спирам да повтарям, запознали сте се.
По отношение публичността на лобистката дейност и предотвратяване на конфликта на интереси – втора глава, публичният регистър в Народното събрание, като в чл. чл. 7, 8, 9 специално регламентираме правото на народните представители да регистрират тези интереси и предварително представят когато има неспазване на чл.7 и 8, на тези членове…
Чл. 12 – е един от дискусионните членове, регламентира доставянето на информация, чрез която се осъществява.
Чл. 13 разглежда задълженията на контакти с лобисти.
В глава ІІІ се представят забраните и ограниченията за лобистка дейност.
В глава ІV – Административно-наказателни разпоредби – може би прави впечатление, че извън закона е оставено издаването на административни актове. Това е направено по две основни причини. Тъй като много често се задава въпросът, защо не е регламентирана тази дейност – защото лобистката дейност е може би значително по-голяма отколкото при изработването на закона и подзаконовите нормативни актове. В Наказателния кодекс се регламентира ясно тази дейност, като не се налага развиването й в законопроекта. При заемането на административни актове има вече действащ Административно процесуален кодекс.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Колеги, първо да дам думата за въпроси и след това за мнения. Ние не сме водеща комисия. Първото право, разбира се, е на народните представители.
Ако няма въпроси, да преминем направо към изказвания.
Установява се сега, че в последния момент не са ясни още становището на Министерството на държавната администрация, още няма подписа от министъра и не може в момента да се отговори на въпросите.
Г-жа Мария Вълканова подкрепя текста. Колегите, които са запознати, дават знак, че има съгласие…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Мисля, че тука се получава някакво разминаване в сроковете за подаване на декларации от народните представители – писано е, че до 30 април се подават всяка година, това значи за предходната година…Но в ал.1 т.2 пише, че списък на юридическите лица, за които е извършвано консултански, посреднически или адвокатски услуги през последните две години, но може би двете години да е само за първата регистрация; след това защо трябва пак да има постоянно регистриране и едната година винаги ще се застъпва. Актуалната дейност до 31 април я има за предните две години. На следващата година, пак до 30 април, пак ще имаме предната година, това може би, само при първата регистрация ли важи, защо трябва после да се връщаме и да се възстановява едната година?
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Дейността до 31 април се декларира. Като има някои значими промени, надделя становището, че предварително се декларират по отношение на конфликта на интереси. Нашият законопроект беше готов преди законопроекта да влезе в Министерски съвет и се надявам на второ четене да се изчистят тези промени и неточности...
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Ще направя изказване, тъй като явно аз ще се отличавам от комисията. Нашата комисия е разисквала такъв законопроект. Аз смятам, че изборните длъжности от нашите народни представители и общинските съветници трябва да бъдат осветлявани през самите хора, които изработват правилата и тези, които заемат тези длъжности. За хората от изпълнителната власт. Да се освети лобизмът. Да се защитават интересите на гражданите е нормално и разумно. Ако се създаде начин, при който народният представител да не се облагодетелства, е много добре. Вижда се, че има групи, които са облагодетелствани в закона. Не са изяснени двата крайни субекта - на защитниците и на тези, чиито интереси се защитават, затова ще се въздържа да поддържам този законопроект, за мен не е постигната целта. Мисля, че има някакъв стремеж към яснота, към прозрачност, но от тук се вижда, че има група, която се облагодетелства в закона. Не е ясно какви са случаите с двата крайни субекта, чии интереси защитават, затова ще се въздържа. Когато застане един народен представител и каже че говори по въпросите на банковото дело, от позицията на своята политическа сила, но и от позицията на група банкери, тази група банки, е задължена по закон, тази институция трябва да е задължена, да има някаква прозрачност. Оттук се вижда, че има група, която се облагодетелства, не е ясно какво се случва с двата крайни субекта Това от една страна и от друга страна, просто, не мога да си представя, като човек, който е поемал такава отговорност да бъде министър, министърът може да бъде лобист, само по себе си, но ми се струва абсурдно, човекът, който подписва финансовите документи, да бъде свързан лобистки. Даже би трябвало да бъде санкционирано такова лице, един кмет например. . Това са ми такива, принципни, възражения. Нямам отговори на тези принципни въпроси.
Имаме ли вече техническа възможност за записване? Да, колеги заповядайте, включвайте микрофоните, има възможност.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Понеже споменахте за министрите, чл. 14 много ясно казва, че лицата, които заемат изборна или назначаема длъжност, те не могат да осъществяват лобистка дейност. Това е много категорично и ясно казано в закона, така че няма как. Въпреки че сме свидетели в немалко случаи министрите да осъществяват такава дейност, но това е друга тема.
Колкото до регламентирането на тази дейност по отношение на народните представители, мисля, че те с регистрирането на интересите стават достатъчно публични и ясни. Колкото до това дали са защитени интересите на тези, чиито интереси защитават по един ли друг начин, това е въпрос на преценка, нещо, което може да се включи, въпреки, че много е трудно, дали този, на когото са защитили интереса, ще поиска пък той да те вземе на работа или пък този, който е защитил интереса ще поиска да отиде точно там на работа като консултант. Но това е една друга тема, която не бих искал да навлизам в подробности. Така че аз не считам, че законът заобикаля този субект – народният представител примерно или общинският съветник. Само с фактът, че той публично декларира своите интереси, това вече ще бъде, според мен, една от сериозните крачки, когато е обявен този интерес, той да бъде ясно разбран в конкретната ситуация, в която се обсъжда даден законопроект. Но ще завърша, без да влизам в подробности, според нас, законопроектът ще направи достатъчно публичен този законодателен процес, процес на разработването на нормативни актове, достатъчно публичен от гледна точка на всички, които участват в този процес. Защото в голяма част от случаите се познават единствено и само тези, които се явяват като официални вносители, без да се знаят всички онези, които експертно, професионално, под въздействието на различни структури и организации са участвали пряко в този процес. Законовият ред е достатъчно прозрачен и публичен точно в този процес на участие в законодателната и в нормотворческата дейност като цяло. Мисля, че това ще важи и по отношение на народните представители, вече имаме, свидетели сте в няколко случаи, в които народните представители открито заявяват своя интерес. Те биха могли да го направят и регистрирайки този интерес предварително, за да бъде той ясен на обществото, да бъде той достатъчно публичен и за обществото.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Да, благодаря на господин Великов.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Уважаеми колеги, темата най-малкото е интересна. Аз съм убеден в добрите намерения на господин Великов.
Това, което ме притеснява, е дали такъв един законопроект би променил реално средата. Самият законопроект е основан на следното допускане. Нека взема пример с народните представители, защото това ни е най-близко и най-лесно можем да си го представим. Допускането е следното: че лицата, които лобират пред народните представители идват с тях в Парламента. Това е допускането.Ако те ги консултират или те лобират върху тях, без да се появяват в Парламента, не попадат в областта на влиянието на този законопроект, освен, ако самият народен представител няма добрата воля да си каже. Но в ситуация, в която това влияние очевидно би го компрометирало, е ясно, че той сам няма да направи това волеилияние. И това е голямата слабост на този законопроект. Не че всички норми, които са записани тук биха били безсилни. Напротив. Но не виждам как ще се постигне някаква голяма положителна промяна с записването на подобен законопроект.
Знаете ли, понеже си мислим, и в момента дискусията трябва да бъде как да се подобри ситуацията в България, моите мисли са в друга насока. Съвсем накратко ще ви кажа.По-големият проблем е според мен, че има много голям брой договори, които не са публични. Сега примерно, си задавам въпроса, и не мога да намеря отговор, като се развали договора за магистрала Тракия има ли санкции? И какви са те? Защото при сключването на тези договори, които /и тук беше прав господин Методиев, тъй като разходването на бюджета се прави от изпълнителната власт/ и всъщност там е голямото лобиране, до момента в който тези големи договори не са публични, това прикрива, бих казал, форми на лобиране. Ако те станат напълно публични и когато това се случи, ще лъснат и ще излезнат доста важни неща, които са били скрити и за част от нас, бих казал може би и за всички нас. А същото важи и за АЕЦ Белене, договорът който още е сключен или не е сключен там и всичките клаузи към него, договорът с „Газпром” и т.н. В тази посока си мисля аз, че нещо реално може да се направи. Има внесен законопроект, между другото, който може да видите, колеги, който ще бъде обсъждан от Парламента, внесен от мен и група народни представители, който работи в тази посока и смятам, че ще има резултати, ако бъде приет в Парламента.
Просто, исках да ви изкажа моите съмнения, че може да помогне разглеждания законопроект…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Госпожа Вълканова напусна и каза,че подкрепя законопроекта.
Част от колегите също го подкрепят…
Друг?
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА:
Много Ви благодаря, господин председател. Казвам се Людмила Георгиева и от 12 г. от живота си се занимавам с това. Председател съм на фондация, от 1997 г. регистрирана, която единствено се занимава с това да популяризира лобизма и да го прави. Работила съм в Парламента в Комисията по въпросите на гражданското общество, когато влезе законът за лобизма миналия път и преподавам лобизъм в Техническия и в Софийския университет, преподавала съм и в Института по публична администрация, където дори два цели семинара. Това искам да ви кажа, за да се знае, че ще ви говоря за лобизма като за една практика извън рушветите, извън предоставянето на коли, яхти, самолети, кораби и др. такива неща, а за, единствено за, организирания, открит, легитимен и за легитимна защита на интереси пред институциите…
Аз се опасявам, че този законопроект няма да изпълни дори и заглавието си, публичността, защото, аз не виждам …. След като тази всичката информация, която се събира, се събира най-важната, отива в една скрита парламентарна комисия и ако народния представител се съгласи, тогава се прави публична.
Ще бъда благодарна да ме оставите няколко минути…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: …Осем минути…Да се спазарим за осем минути…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Ще се справя с осем. Вие само ми кажете, че са минали.
И ще говоря най-вече за американската практика, защото съм била там и защото там е единствената страна, в която открай до край хората са се опитали…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Прощавайте, само ще Ви прекъсна за секунда.
Целта, уважаеми колеги, и г-н Великов, е да ви бъдем полезни с тези мнения. Не е друга, защото резултатът от гласуването е ясен…
Продължавайте…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА:
Не съм сигурна в резултата. Целта на такъв закон по начало е да регламентира няколко прости нещица, защото нашите проекти, обикновено, са по-амбициозни и искат един по-голям кръг от проблеми да покрият.
Предметът - да определят какво е лобизъм, кой лобира, пред кого лобира и каква точно информация се декларира в този регистър и как да се направи тази информация публична. Това са най-обикновените цели на един такъв законопроект.
При нас, първо, ако искате, ще се спра дори пункт по пункт, когато се определя кои са лобираните обекти. Трябва тук, според мен, да се изпишат поименно всички онези нива на властта и позициите, пред които може да се лобира, защото тук например са пропуснати най-обикновени, шефове на дирекции или тези обикновени експерти, специалисти, които участват, на практика пишат законопроектите на ниво министерства и пред които очевидно се лобира. Аз знам на такива в Института по публична администрация и ги виждам. И хората са много на „ти”, защото те ежедневно се сблъскват с тази практика. Докато тук те са пропуснати. Експертите на Парламента също са изключително важна група. Аз съм била експерт и знам след четири години какво мога да кажа, да дойда, да получа и да обясня и т.н. И всъщност съм работила и знам, че при нас идваха тези предложения и че от нас зависеше колко бързо да достигне някое предложение до народния представител или до председателя на комисията. Така че, този списък, просто, трябва да бъде малко и по-детайлно разписан, за да няма някакви грешки, като например също така да бъдат включени политическите кабинети. В американския закон, всички лица, които искат и могат да осъществяват каквото и да било влияние върху представител на изпълнителната власт или народен представител са включени с това, защото на практика те са хората, които оформят решението.
Второ, за определението на закона за лобистка дейност. Също крие определени рискове. Значи, само в първият законопроект, който г-н Илия Петров внесе, струва ми се през 1999 г. накрая, декември, преди 38-то Народно събрание, само там беше изпуснат изразът „от името на клиента”. Лобизмът означава легитимна защита на организиран интерес. Не може да се случи, макар че ние всички знаем, че има закони, в които има някакъв член, който обслужва един човек или пречи на един човек нещо да направи. Но по принцип, вие знаете, че законът урежда обществени отношения. И затова и лобистката дейност тя защитава обществения интерес – дали той е специфичен, дали е чисто публичен такъв или обществен, но той е организиран голям интерес. И затова е важно думичката „от името на клиент”, защото излизаше по онзи първият законопроект, че и аз като електорат, ако искам да отида да се срещна с моя депутат и да му се оплача - да му кажа, че мъжът ми е уволнен, децата плачат, трябва първо да отида да се регистрирам в Сметната палата. Докато това не е възможно, защото това елиминира основни конституционни права, макар че аз виждам, че тук по точка 2 на чл. 5 се гарантират правата, нали, по други закони, които са…..
Искам да ви кажа, че когато се определя и това що е лобистка дейност се включва не само влиянието върху направата на нормативни документи, но и влиянието при номинирането на лица за много важни изборни дейности, длъжности например, което при нас е така, един доста тихичък процес, освен това номинирането на лица за награди, а те – американците, включват дори и подготвителната дейност, подготовката по изказвания, на изследвания, които да подкрепят тия тези, (за да не стоя аз тук голословно да говоря някакви неща). И самото планиране дори на лобистката дейност.
Тук се опасявам, че по начало в нашият закон не се предвижда стриктна защита и правила за лобирането на чужди агенти, както ги наричат американците, защото американският закон, който е първо, приет за регулирането на тази дейност точно като защита на национален интерес, още през 1934 г., той регламентира изключително сурови правила, аз просто се чудя как не се отказват, защото всяка дума, всяка стъпка, всяка продължителност на всеки разговор на чужд агент с представител на властта се афишира и то се декларира публично.
Опасявам се аз, като фондация. По чл. 5 какво не е лобизъм. Изпълнение на проекти. Ето, примерно, аз съм спечелила един проект и като работя по проект, с такъв проект съм лобирала в Парламента и г-н Методиев (лично искам да му благодаря публично), както и на г-н Заимов съм благодарила, че защитиха нашето предложение стенограмите на Парламента да бъдат публикувани. Това си беше част от един проект, в който спонтанно възникна тази… Аз по тази презумпция не съм длъжна да декларирам никаква лобистка дейност, нищо, защото аз, даже тук е указано, лобирам в обществена полза. Обаче си представете, че компанията хикс на мен ми плаща офиса и ми плаща телефоните, плаща ми консумативите. В този смисъл аз не съм толкова чистичка, не съм може би чак такъв защитник на обществения интерес. А целта на един такъв закон е да регистрира и да направи публичен автентичния интерес, който по някакъв начин някъде може да бъде скрит. В този смисъл е много важно, дори и такива организации в Америка, които са регистрирани с благотворителна цел и които имат възможност за много ниски суми да лобират, те по техния данъчен кодекс се регистрират, така че тази дейност е съвсем публична и няма защо да се крием, ние като неправителствени организации все искаме вие да сте много отворени, обаче ние не можем да отговорим със същото и всъщност неправителствения сектор е много по-затворен от институциите ни към момента.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: До тук 6 минути. Имате още две минути…
ЛЮДМИЛА ГЕОРГИЕВА: Добре.
По повод на международните организации, мисля, че трябва да се прецизира текстът, защото Алкайда също е международна организация. И трябва да бъдем по-внимателни…
Другото, много важно нещо, как се разграничава лобизмът. Най-голямата опасност в един такъв закон е да се смеси какво е лобизъм и какво не е лобизъм. По американските принципи в другите закони, както е на Любен Дилов-син, критерият разграничителният е дали Вие сте поискали становището или някой отвън ви го е дал. Ето сега например аз се опитвам и открито ви лобирам и открито се опитвам да променя мнението ви, но аз по този член няма да бъда лобистка, защото не съм ви предоставила конкретно предложение, нещо, което смятам да направя. Така че тук трябва да се прецизира и смятам, че колкото и при нас да е деликатно, защото ако видите всичките тези закони, на които режат на браншовите, различните дейността на организациите, те са фиксирали така или иначе, по закон участието в най-ранната фаза към министерства, то е там, на масата и даже пише в законите, ако той в двуседмичен срок като му е предоставен проектодокумента не отговори, значи се счита, че е съгласен. Така че тук има такива по-тънки неща, които трябва също да се прецизират.
И понеже ми остава много малко време, поне най-важното да кажа. Най-важното го няма в този закон. Какви пари съм вложила, за да ви лобирам. Ами, ако това го няма, какво декларираме?!
И още нещо, което вас ви засяга като депутати. Един такъв закон за лобизма изисква от външните агенти да декларират своите имоти, а не вие да ги обявявате. Вие си обявявате вашите имоти, по други закони, докато това е работа на външните организации, които се опитват да ви лобират, те да кажат какво са направили и те да декларират тази информация. И в Америка се декларират, дори ако г-н Заимов има 20 % от моето участие или участва в борда и по такъв начин може да окаже влияние върху моята лобистка дейност и той се записва, за да не може да регистрираш нещо днеска и той съвсем чистичко да се изправи и да ви предложи някакъв интерес, който е много дълбоко скрит.
И само още едно нещо, с това, с което г-н Великов започна, ако ми позволите. Значи, понеже беше и преди в медиите публикувано, че еди коя си партия решила, че депутатите няма да лобират. Депутатът не може да лобира. Нито, както каза г-н Методиев, министърът. Той не лобира.Вие взимате решения. Ние лобираме, защото това означава влияние върху вземането на решенията. Така че, ако и ние изхождаме от презумпцията, че вие можете да лобирате, излиза, че никой депутат не може да си върши работата, защото работата му е като ви внесат закон, дори от Министерски съвет, вие да кажете какво мислите и вие да кажете своята експертиза и да го подкрепите или да го отхвърлите, независимо че вие, да речем, нямате никакъв интерес. Така че депутатът не лобира, но стои остро въпросът с това, като напусне Парламента, например американците си вдигнаха вече срока на две години, защото е ясно, че след една година нито информацията се изчерпва, нито се загубват връзките.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря.
Мисля, г-н Великов, че това са неща, от които винаги има полза. Не е въпросът да ги приемате като критика, а по-скоро като информация.
БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Значи, аз съвсем обективно гледам на критичните бележки, които са отправени и разчитам сериозно да бъдат направени предложения, които биха могли значително да подобрят закона, ако той бъде приет на първо четене. Това е едно.
И второ, което бих искал специално да отбележа, ние не се стремим с този закон и нямаме такива цели високи да сме си поставили, с този закон да лобираме да ликвидираме окончателно корупционната среда въобще.
Така че, реалната цел, която сме си поставили, аз я казах, че ние искаме една достатъчна публичност, достатъчна прозрачност в дейността на народните представители, в дейността на общински съветници и изпълнителната власт по отношение на нормотворческата им дейност и всички участници в този процес. Може би някои от бележките, бих се съгласил, няма да ги коментирам, защото считам, че са отразени в законопроекта, доколко ясно това е направено, мисля на второ четене би могло да се подобрят значително. Лично аз, тук искам специално да отбележа, съм привърженик да има публичност по отношение на тези данни, които са дадени в съответната комисия. Имам предвид парламентарна комисия, тя не е определена точно, защото Народното събрание може да реши коя да бъде тази комисия в зависимост от структурата на комисиите, затова не сме фиксирали точно коя комисия. Имам предвид различните Народни събрания и различните комисии, които се формират, но според мен, е необходима тази публичност и имаше възражения, свързани със Закона за личните данни, аз имам информация, която е търговска тайна и т.н. и това надделя за този текст. Пак казвам, въпреки че съм пръв от вносителите, аз съм „за” публичност и яснота по отношение на този закон.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Понеже казахте, че и други има вносители, така е записано, но все пак, с кой сте вносител – Бойко Великов и група народни представители, но от Атака, от БСП, от… – тук не сте написали.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Има ги в текста подписани.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Трябва да е ясно…Аз ги знам кои са, но все пак е добре да се знае, че това е проектозакон, внесен от управляващата коалиция.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Действително, основно подписалите са от управляващата коалиция, но има и трима народни представители, които не са от управляващата коалиция – това е г-жа Елеонора Николова, която е…Аз мисля, че понеже разполагате със законопроекта и затова не го обявих официално…Да. Г-жа Елеонора Николова е единият независим народен представител, г-н Илко Димитров, който е от Българска нова демокрация и г-н Евгени Жеков, който е от Български народен съюз. Това са тримата от общо тринайсет народни представители, които са подписали законопроекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, ето уточнихме и това нещо.
Нещо искате да допълните?
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Да. Аз ще бъда кратък, г-н председател и няма много да отнемам време на комисията. Аз съм сигурен в добрите намерения на г-н Великов. И той като председател на тази комисия точно такива законопроекти трябва да внася, така че той е в правото си и разбира се, и с участието и на други хора, вероятно и на г-н Кътев.
Обаче, нека да отнесем този законопроект към конкретна житейска ситуация от преди няколко седмици - в българския Парламент взехме важното решение за затваряне на безмитните магазини. Ако този законопроект беше действащ, доколко можеше да разкрие, тъй като имаше съмнение в медиите, че безмитните оператори са се опитали да повлияят на взимането на решения от българския Парламент.
Значи, първото, което мога да ви кажа, е че би се стигнало до изнасяне някаква информация, ако някой от безмитните оператори бъде съветник на някой от депутатите в Парламента. Това е първият момент, тогава би се стигнало до някакво разкриване на информация.
Втори момент, би се стигнало до някакво разкриване на информация, ако някой от депутатите сам излезе и каже: „Вижте, тук ме консултират тези хора и аз, нали, работя с тях…”.
И двете хипотези ми се струват нереалистични да се случат, така че дори този закон да беше действащ, по отношение на тази житейска ситуация, която се случва в българския Парламент, нямаше да има повече прозрачност и яснота. Това се опитвам да ви кажа, колеги, ако понякога трябва да мислим за реалното приложение към живота…Иначе насоката, в която работи г-н Великов, аз не искам да го объзсърчавам, е правилната и съм сигурен в неговите добри намерения, но пак ви казвам, още веднъж искам да подчертая, че до момента, в който никой не знае какво пише в договора с „Газпром” и колко ще се повиши цената на газта, докато тия неща не станат публични, нищо не правим, колеги. Благодаря.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Не мога да не му отговоря. По-млад политик е и примерът с безмитните магазини не е съвсем точният. Ние сме по-така възрастни и си спомняме много добре кой, кога и как разреши безмитната търговия. И ако трябва да припомня на някой, мога да каже – още през 1992 г. министърът на финансите подписа десетгодишни договори и колкото и нашият председател да скромничи, че не са познати тези практики по времето когато те управляваха, но много добре са познати; през 1992 година той не беше тогава министър, друг беше министър на финансите, но това беше за десет години и конфликтът на интереси, ако искате да ви припомня - на секретарката на този министър беше даден един от тези безмитни магазини, на нейния съпруг, на Калотина. Малко клюкарски, но това са истини, които се знаят и продължават да ги държат тия магазини, така че, все пак точно това е, че искаме да го осветлим и да го направим както трябва. Разбира се, всяка първа стъпка е трудна, може и пропуски да има, но между първо и второ четене считаме, че ще направим необходимото, пък след това ще го доусъвършенстваме. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, колеги. След като разбрахме, че Иван Костов е виновен за всичко, което е обикновено правило, нали, което беше ясно и преди комисията, аз съм бил министър, не съм бил министър, бил съм гражданин на Народна република България, не само на Република България и помня безмитни магазини, от които съм си купувал уиски. Така че, те бяха преди 1989 година. Но, (и яке съм си купувал за 12 долара) така че имам спомен за тия неща, но безмитните магазини не са създадени през 1992 г., просто, имате фактологична грешка.
Сега. Г-н Узунов и г-жа Вълканова заявиха воля „за”, г-н Боев е „въздържал се”. Има ли друг, освен мене, „въздържал се”? Значи, трима сме „въздържал се”, против не питах, няма вероятно. „За” да се преброим (брои) шест гласа значи стават „за”. С това ще оформим становище, в което ще има подкрепа за законопроекта, внесен от г-н Великов и групата народни представители.
„За” шест гласа, трима „въздържал се”, против няма.
Текстовете са приети.
Благодаря за участието.
Закривам заседанието.
(Заседанието закрито в 15.20 ч.)
