Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г.;

2. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА за ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28.05.2008 г.;

3. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ № 854-01-61, внесен от Четин Казак на 03.06.2008 г.

---

П Р О Т О К О Л

№ 7

На 11 юни 2008 година, сряда, от 14.30 часа се проведе заседание на Комисията по въпросите на държавната администрация в зала № 130 в сградата на Народното събрание на площад „Княз Александър Батенберг” № 1. То бе открито и ръководено от председателя господин Веселин Методиев.

ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Уважаеми колеги, премина 14.30 часа, имаме кворум, така че можем да започнем.
Тъй като в нашето заседание днес има поканени доста хора, аз първо искам да представя дневния ред, за да попитам за съгласие за дневния ред. И след това ще ви спомена кои са поканените, за да видим дали ще можем да разчитаме на тяхното съдействие или ще работим сами.
Разпределени са ни в последните десет дни три законопроекта, по единия от които сме водеща Комисия и два, по които сме втора комисия. Моето предложение е, първа и втора точка да бъдат тези законопроекти, по които сме втора комисия, предполагайки, че това ще бъдат и по-малко време отнемащи законопроекти, а трета точка да бъде този, по който сме водеща Комисия, ще ви прочета трите законопроекта, със съответното предложение за първа, втора и трета точка:

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА, № 802-01-46, внесен от Министерския съвет на 02.06.2008 г.;

2. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА за ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ, № 854-01-55, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 28.05.2008 г.;

3. ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ № 854-01-61, внесен от Четин Казак на 03.06.2008 г.

Има ли някакви възражения, първо да попитам, по дневния ред?
Не виждам, значи го приемаме.
Поканените гости са следните:
По Първа точка: от Министерство на вътрешните работи г-н Любослав Попов – юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативно
устройство” и г-жа Пенка Ценева – юрисконсулт в същата дирекция по „Правно нормативно обслужване”.
Заповядайте, уважаема госпожице или госпожо, не знам…
От Министерство на държавната администрация и административната реформа: г-жа Радостина Захариева - директор на дирекция „Организационно развитие на административните структури”; както виждам и г-н Иван Иванов – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация”; г-жа Марияна Николова – главен експерт в дирекция „Управление на човешките ресурси в държавната администрация”; Юрий Алкалай – директор на дирекция „Електронно правителство” /не го виждам/ и г-н Борислав Бочев – главен експерт в дирекция „Електронно правителство” /също не го виждам/.
От Министерството на транспорта е г-н Любомир Христов- заместник изпълнителен директор на изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” /не го виждам и него/.
Във връзка с точка втора тук е г-жа Гергана Жулева – изпълнителен директор на Програма достъп до информация и поканен е г-н Александър Кашъмов – директор на правния екип, може би ще дойде и той /не, няма да дойде отговарят/.
Това са гостите ни, уважаеми колеги, предлагам да преминем към разглеждане по

ТОЧКА ПЪРВА:

ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА внесен от Министерски съвет на 2.06.2008 година.

Може би г-н Попов или г-жа Ценева – с няколко думи от името на вносителя да започнем…
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
Добър ден на народните представители и на експертите…
Няколко встъпителни думи към мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Промените са изцяло хармонизирани с решение на Министерски съвет от 2002 година, което е във връзка със стратегия за електронното правителство и създаването на международен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване на гражданите. Стратегията е обновена през 2007 г. по проект, с цел хармонизация по проект на Програма ФАР, с цел укрепване дейността на едно бъдещо електронно управление в Република България. Изцяло промените, които са предложени в Закона за движение по пътищата са във връзка с електронната административна среда и достъпът на гражданите чрез Интернет до услугите на Министерството на вътрешните работи. Става въпрос за предоставяне на достъп на електронни услуги, които са упоменати в конкретните разпоредби към Закона за изменение и допълнение, който сме предоставили на вниманието на народните представители.
В изпълнение на Програма ФАР това е по глава „Укрепване капацитета на българската публична администрация” за изпълнение на стратегията за електронно правителство. Аз не знам дали внасянето на промените, които предвижда Закона за изменение и допълнение Закона за движение по пътищата биха могли в един бъдещ етап от време да увеличат капацитета на административни услуги, предоставяни чрез глобалната мрежа на Министерството на вътрешните работи.
Не знам дали е необходимо да разискваме конкретните разпоредби.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви.
Казано най-общо, като си загубим документите, можем по електронен път да си ги възстановим. Това е достатъчно за представяне от лаик човек, който не е специалист по вашите нормативни документи. Това бяха мотивите, които чухме дотук.
Сега, колеги, ще имате възможност да зададете въпроси. С процедурата да ви запозная, е: въпроси, които имат народните представители към вносителя и след това изказвания за съответно подкрепа или въздържане или отказ от подкрепа.
Заповядайте, колеги, първо за въпроси.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Това не е толкова въпрос, колкото констатация, дали колегата трябва да допълни и още нещо, важно в този Закон, което ще се запомни, естествено – специалният режим на сините лампи на автомобилната администрация. Не го пропускайте и това, поредните сини лампи – те станаха безброй и безкрай и вече не знам, аз като се движа много по пътищата, толкова много сини лампи – включени, невключени и ние все повече и повече приобщаваме – в § 1, чл. 91, ал.3 след думите: ”Към министъра на отбраната се поставя запетая и се добавя „обозначените автомобили на Изпълнителна агенция автомобилна администрация към министъра на транспорта”. Ако ги погледнете старите текстове, точно за това става дума.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Точката става запетайка, Вие сте опитен човек и знаете,че се решават някакви правомощия...
Това въпрос ли е, г-н Кътев?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Не, констатация само…Иначе ще подкрепим проекта.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Заповядайте, колеги.
Ако няма въпроси, може би, все пак вносителите да дадат два аргумента или един, защо трябва на Автомобилна инспекция, на автомобилна администрация специален режим на движение.
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
Лично на експертно ниво бих предположил версията, че евентуално самата функция, която е свързана, която има автомобил на Министерство на транспорта, е свързана с контрола, има контролни функции по самата си компетентност и с оглед това, имайки в предвид, че в Република България не се движат единствено и само български граждани, а и чуждестранни лица, с оглед по-ясната им обозначеност и сигнатура, мисля че текстът би могъл така да се приеме.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Т.е., аргументът е контрол. Това ли е аргументът? Контролни функции.
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
На пръв поглед, да.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Млади колега, извинявайте, но Вие гадаете, а не давате отговор. Значи, няма такова понятие „контрол” ново. Контролът си го имаше и до вчера, и до днес, и до утре пак ще го има. Имаха досега жълти лами, ако не знаете и нищо не им пречеше да си контролират. И досега имаше чуждестранни автомобили достатъчно много – и ТИР-овете, главно извършват своята дейност, по отношение на ТИР-овете и най-вече поради това дали са претоварени или не, ако знаете, с едни подвижни установки мереха там на изходите на магистралите или на входовете ги поставят и замерват натоварването по осите на автомобилите – тежкотоварните, /дали няма претоварване и т.н./. Но, това име е дейността. Така че, нищо ново не се е случило там, което да иска синя лампа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Други колеги по тази точка?
Има ли „против” този законопроект?
Заповядайте, г-н Такоров. Нямаме гласуване, продължаваме разискванията, но да натиснете бутончето за микрофона...
РУМЕН ТАКОРОВ:
Може би това е един елементарен, лаически въпрос, защото всъщност тези всички поправки, които ги правим, ги правим за човек, който си е загубил документи до две години, нали?! Ако са след двегодишен период, когато снимката е направена, значи, ти пак трябва да отидеш по другият ред. Защо, какъв проблем има по електронен път да си изпратиш снимката? Аз не виждам това нещо.
Погледнете го, това е чл. 18 а. При какви условия може по електронен път да си подадеш документите. Когато са извадени две години преди датата на подаването на заявлението. Че по-лесно няма снимка да се прати по електронен път! Ние говорим за електронни подписи и други неща, а да не можеш да си изпратиш собствената фотография да се сравни с тази, която е била преди на документа за самоличност, не виждам причина.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Възражения? Заповядайте за отговор.
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
С оглед спецификата, която притежават българските документи за самоличност, към настоящия момент има едно изискване, което е в шест месеца да бъде обновена снимката в документа за самоличност. Към настоящия Закон за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, разширяваме възможността за двегодишен срок за тази снимка. С оглед и това каква функция имат българските документи за самоличност, мисля, че би било целесъобразно снимката да бъде предоставена не по електронен път.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това ли е? Доволен ли сте, г-н Такоров?
Не сте доволен. Добре.
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
Може ли, само допълнение: съгласно българския Закон за българските документи за самоличност поне едно от действията трябва да бъде извършено физически – не да бъде подадено по електронен път. Самото подаване или получаване трябва да бъде извършено …
РУМЕН ТАКОРОВ:
Недейте да говорите такива работи, защото не виждам как ще си получите документа нефизически…По електронен път не можеш да го получиш..
ЛЮБОСЛАВ ПОПОВ:
То значи не бива с пълномощно, субектът, който ще получи документът за самоличност да бъде лично там - да отиде да си го получи лично, това исках да кажа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Вие се притеснихте, аз имам такова впечатление. Народните представители сме нормални хора, какво от това че ви задават
въпроси.
Добре, г-н Такоров.
Явно, това, което Вие питате, в момента няма силен аргумент защо е така. Това разбрахме всички. И остава варианта за второ четене, ако проявите инициатива да коригират.
Да се върнем към гласуването.
Аз ще се въздържа, защото аргументите за Автомобилна инспекция, наистина, ме карат да се въздържа. Не съм против, но се въздържам Двама сме въздържали се, останалите са „за”.
„За” – дванадесет гласа.
„Въздържал се” – два гласа.
„Против” – няма.
Текстовете са приети.


ПО ТОЧКА ВТОРА:

Законопроект за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ, внесен от г-н Мартин Димитров и група народни представители.

Заповядайте, г-н Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Уважаеми колеги!
Става въпрос за една добра европейска практика, която, според мен, е важно да бъде пренесена в България. Странни неща и непонятни неща стават в България и се крият зад търговската тайна. Искам да ви дам за пример, че инцидентът в АЕЦ Козлодуй, /ако не ме лъже паметта от 30 март 2006 г./, когато бе поискана информация за неговото естество, беше определен като търговска тайна. Не може събития, които касаят здравето, джоба ни, животът на българските граждани да бъдат търговска тайна. Подобна е и ситуацията с договорът, който беше подписан с „Газпром”. В тази връзка законопроектът, който предлагаме, който се основава на богата практика, потърсихме като мнение и съдействие програма Достъп до информация, не случайно г-жа Гергана Жулева е тук днес и ще вземе отношение по въпроса, /те водят дела за достъп до информация…/. Добрата европейска практика, която и Четин Казак вероятно е наясно, бяхме заедно в Европейския парламент, добрата европейската практика е понятието „надделяващ обществен интерес”. Когато има надделяващ обществен интерес не може за търговска тайна да бъде обявен било и инцидентът в АЕЦ Козлодуй и да не се обясни естеството на проблема пред българското общество.
Подобна е и практиката в страни като Великобритания, Ирландия, Холандия, Швеция, Шотландия, има регламент № 10-49 от 2001 г. на Европейския съюз, за достъпа до официални документи, който регламентира именно надделяващия или доминиращия обществен интерес. Има и документ Р–2002 на Съвета на Европа с подобен смисъл, вероятно и това е и мотивацията, поради която Комисията по европейска интеграция, европейска политика към българския Парламент, подкрепи на свое заседание нашето предложение, като основната бележка, която е отправена към нас, по-скоро касае безпокойството на Комисията, че ще дефиниция в Закона за зачитане на конкуренцията на търговска тайна, има опасения, че ние правим нова дефиниция, но това всъщност не е така, това, което е казано, като допълнение бих казал по-скоро, в нашето предложение е, че предметът, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определяни в договорите не могат да бъдат търговска тайна. Ами как в един договор цената може да бъде търговска тайна?! Това е нелепо и противоречи на добрата европейска практика. Помните, не много отдавна имахме обсъждане на законопроект за лобизма в тази Комисия и тогава много от вас изказаха съмнение, че ще свърши работа. Аз също смятам, че законопроектът за лобизма, внесен от Министерския съвет, по-скоро е нещо, което ще вдигне шум, но няма да има конкретни резултати. Смятам, че подобен законопроект ще има повече практическо влияние и практическо въздействие.
Исках да ви обърна също внимание, че Европейският съд има практика на разглеждане на понятието „надделяващ обществен интерес” и е основен критерий в практиката въобще на европейската съдебна система е именно използването на подобен критерий за достъп до информация, до важни договори, зад които са скрити т. нар. „трети лица” и е засегнат интереса на трети лица.
Другото, което предлагаме в законопроекта, е публикуване на интернет страницата на съответните институции на документи и договори, което ще подобри прозрачността. Подобно предложение не мина миналата година с един глас, когато се променяше Законът за достъп до обществена информацията. И гласът беше на един колега, който е против интернет по принцип, негов, /който в момента не присъства в тази комисия и смятам, че за една година и неговото мнение се промени към добро/ и има повече шансове за, при повторно гласуване в Европейския парламент.
Общо взето, това са основните предложения, уважаеми колеги, смятам че са разумни и че заслужават положителното мнение на тази Комисия.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря на г-н Димитров.
Имате възможност да зададете въпроси първо, ако има.
РАДОСТИНА ЗАХАРИЕВА:
Принципното предложение за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществената информация е да го подкрепим. Мотивите за изменение, с цел усъвършенстване, са най-вече в посока публичност. Ние имаме конкретни бележки по текста на законопроекта, конкретно становище. Те са: да се даде дефиниция на понятието „надделяващ обществен интерес”, доколкото в момента липсва такова. Може би би трябвало да се помисли малко повече дали е необходимо съответната администрация да си публикува отчетите.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Господин председател!
Уважаеми колеги!
По отношение публичността на достъпа до обществена информация и конфликта на интереси, където се сблъскват интересите на големите пари…не може да се говори лесно… Така че, принципно нашата позиция е да се подкрепи това предложение, за прозрачността, да не бъдат скривани зад търговската тайна мотивите, но господин председател, предлагам да отложите за следващото заседание разглеждането на този законопроект, защото не само аз, предполагам и колегите, нямахме никаква физическа възможност да се запознаем с него.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е процедурно предложение.
Колеги, има ли съгласие, по тази точка втора, да отложим законопроекта за следващото заседание? Да гласуваме…
„За” – седем гласа.
„Въздържал се” – 4 гласа.
„Против” – няма.
Добре, колеги, преминаваме към …
/влиза министър Николай Василев/
Господин министър, втора точка отложихме току-що и приехме по т.1-ва от дневния ред законопроекта за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
Сега следва законопроект, по който ние сме водеща комисия, по точка трета.

ПО ТОЧКА ТРЕТА:

ЗАКОНОПРОЕКТ за ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ, внесен от Четин Казак.

ЧЕТИН КАЗАК:
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги народни представители!
Съвсем накратко да представя внесения от мен законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, да ви запозная с мотивите и целта на внесения законопроект, която е да се направи опит, скромен опит, да се противодейства по някакъв начин на тенденцията за изтичане на подготвени кадри от администрацията към частния сектор и по-специално, това, което е най-тревожно, тенденция, за изтичане на подготвени кадри от структури на държавната администрация, които са работили до момента и които ще продължават да работят по програмите на Европейския съвет.
Сигурно не е тайна за никого, че с началото на нашето членство в Европейския съюз с подобряването на оперативните програми, върху тези структури, обикновено дирекции в министерствата, които работят по оперативните програми най-вече, е концентрирана много голяма отговорност, много голямо повишено обществено внимание и най-вече отговорността е свързана с това, че от тях се очаква в кратки срокове да обработват огромни по обем проекти, зад които стоят огромен брой финансов ресурс от Европейския съюз.
И от тази гледна точка, въпросът за административния капацитет на тези структури ми се струва, че е много-много важен. Защото всички ние сме свидетели и в момента дори има известно забавяне, вече констатирано в стартирането на отделни оперативни програми или мерки, отделни мерки в рамките на тези оперативни програми, приемането на наредби, съответните наредби, които да регламентират всичко това, според мен се дължи не на последно място и на липсата на достатъчно добър административен капацитет в тези структури. И ми се струва, че една от причините за това е, че някои от най-подготвените кадри, които са израснали, които са придобили необходимият опит и квалификация в тези структури, в момента преминават към частния сектор, най-вече консултантския, примамени от съответно по-доброто заплащане на техния труд, най-вече. И ми се струва, че сега е моментът държавата да вземе някакви мерки, за да защити своя интерес именно в тези области, тези критични области, от структурите на държавната администрация, каквито са тези структури.
Ето защо аз си позволих да направя едно предложение за изменение в Закона за държавния служител, като за пример съм взел сходен опит, най-вече в частния сектор, най-вече в частния сектор /набляга/, където също не е тайна за никого, така наречената кражба на кадри или кражба на специалисти между фирмите, които /и фирмите вземат там аналогични мерки, се опитват да вземат аналогични мерки/, за да защитят своите интереси, ми се струва, че държавата не бива да остава апатична и инертна към тази тенденция, а трябва също да защити своят държавен интерес в този критичен период за нас, когато се очаква ние наистина да докажем, че можем да усвояваме ефективно тези средства от Европейските фондове. И едно от възможните решения на този проблем, ми се струва, че е въвеждането на едно задължение за държавния служител, който постъпва в такива структури, имайки предвид, знаейки прекрасно, че тези държавни служители, за разлика от голяма част от останалите служители в други сектори на държавната администрация или в други структури в рамките на същото ведомство, те преминават през един специфичен курс на обучение. Аз дори не бих казал, че те имат някакъв отделен, минават някакъв отделен курс или някаква, как да кажа, обособен някакъв курс на обучение, те се обучават по едни уникални, за да придобият едни уникални умения, едни уникални знания за работа с европейски програми и проекти. Нещо, което нито един друг държавен служител в друга сфера няма възможността да получи като знания, като умения. Те са командировани често в Брюксел, водят кореспонденция с европейските институции, научават се къде да търсят, как да търсят, какви са изискванията на Европейската комисия за програми, за проекти и т.н. Т.е. те получават уникалния шанс да придобият знания и умения в тази сфера.
И съответно това, тези свои умения е редно държавата по някакъв начин да има възможността, все пак, да ги използва за определено време, преди този държавен служител, придобил тези знания и умения, изведнъж, ненадейно да напусне държавната администрация, за да премине към частния консултантски бизнес. Защото това явление, според мен, представлява чиста загуба за държавата, когато това се случи, и чиста печалба за съответната консултантска фирма, която без да е вложила нито един лев изведнъж придобива един вече подготвен, обучен, знаещ и можещ кадър, който е способен веднага да се включи в работата на тази консултантска фирма, да подготви качествени проекти, с които да кандидатства пред съответната администрация и съответната администрация се оказва изведнъж в недостиг, в дефицит на кадри, за да обработва тези внесени проекти.
Ето защо аз си позволявам, да предложа на вашето внимание, едно възможно решение, то може би не е издържано съвсем, може би се нуждае от корекции, но принципно поставям въпросът за въвеждане на някакъв вид задължение, за което първо, служителят ще знае предварително, когато се явява на конкурса. Аз затова съм посочил изрично, че в конкурсната документация, в обявлението за конкурса, трябва изрично да бъде упоменато, че този, който спечели конкурса за работа в тази структура, той ще бъде наясно, че ще поеме задължението да работи за един определен минимален срок. Така че той ще кандидатства знаейки това.
На второ място, в акта му за назначаване изрично ще бъде упоменато това задължение и както знаете, служебното правоотношение между администрацията и съответния служител възниква с подписването на акта за назначаването от двете страни. Така че, той подписвайки своят акт за назначаване, ще знае също, ще подпише и съгласие, че приема това задължение да работи в тази структура и за държавната администрация по-общо, в рамките на този минимално фиксиран срок. И естествено, това задължение не може да бъде абсолютно и необоримо, никой не може да бъде закрепостяван, и аз съм далеч от тази мисъл, но все пак, за да се гарантира по някакъв начин интересът на държавата и за да се възпре по някакъв начин лековатото отношение, как да кажа, възможността много бързо, привлечен от някаква оферта, първата оферта от частния сектор, този служител да напусне и да оголи по този начин структурата, за която работи, е въведена възможността той, все пак, ако пожелае наистина може да напусне, но да дължи някакво обезщетение на държавата, не само за вложените средства по неговото обучение, а и за, как да кажа, неимуществените вреди, които той е нанесъл, оголвайки един важен сектор за държавата по един ненадеен начин, неочакван за администрацията начин.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрахме, г-н Казак…
ЧЕТИН КАЗАК:
Искам само да мотивирам моето предложение, тъй като вече чух отзиви, включително аз съм имал разговори и с министъра на държавната администрация, и с други колеги, дочух отзиви, че това било закрепостяване, че това било невиждано досега, едва ли не противоконоституционно.
Първо, искам да посоча, че аналогични или сходни разпоредби се съдържат в нашето трудово законодателство още от 1992 г., в Кодекса на труда, съществуват, те са действащи разпоредби, това са двата договора – единият за придобиване на квалификация, когато работодателят може да сключи договор с едно лице за придобиване на квалификация и договор за повишаване на квалификацията и за преквалификация. И при тези две хипотези общо взето, е предвидено точно почти аналогични текстове, че когато работодател сключи с даден работник договор за квалификация и преквалификация, той се задължава да му плати някакво обучение, но за сметка на това работникът се задължава – ето, в единият текст се задължава, да работи след това при съответния работодател за уговорения от страните срок, който не може да бъде по-дълъг от 6 години, при виновно неизпълнение на задълженията се дължи обезщетение. Размерът се уговаря между страните.
И вторият, член 234, е за повишаване на квалификацията и преквалификацията, която той се казва, че с договорът за квалификация и преквалификация се определят първо, задължения на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от пет години и отговорността при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задълженията по предходната точка, т.е. при преждевременно напускане. И има казуси, аз съм проучил, че има казуси в съдебната практика точно по тези текстове, има конкретни договори сключени и със съответните обезщетения, точно за брутни възнаграждения за неспазеният период от уговореният срок. Има дори едно циркулярно писмо от Министерство на труда и социалната политика точно в този смисъл. Тук съм извадил също извлечение от един закон, от един френски закон, който се отнася точно за същото.
Искам да ви дам тези два примера в подкрепа на моята теза, че аз не въвеждам нещо нечувано и невиждано в практиката - първо, за никакво закрепостяване, феодализъм и т.н. не може да става дума, а става дума за един опит, държавата да защити по някакъв начин своите интереси в този критичен период и в тези критични структури в момента, каквито се явяват тези структури, които управляват еврофондовете.
Така че, аз ви призовавам да подкрепите на първо четене, естествено между първо и второ четене може да има, да се направят корекции, може да се прецени размерът на обезщетението, ако той ви се вижда прекалено голям, или пък видът на обезщетението – дали то ще бъде за неизработеният срок или разходи, реалните разходи за обучение и т.н., според мен не би трябвало да бъде това, защото, ако ние не въведем някакво обезщетение, което наистина да разубеждава тези служители да напускат преждевременно, нищо не сме направили. И се надявам на вашите конструктивни коментари.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Двама човека досега заявиха желание, трима да се изкажат. Първо въпроси, добре.
От ваша страна,тук има въпрос - значи първо г-н Кътев.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Вие казахте, колега, че има информация за рязко намаляване на административния капацитет в държавата по отношение на хора, заемащи, държавни служители, които работят в тези сфери и напускат. Имате ли конкретни данни, примерно къде се е случило това. Аз чух, примерно, за едно-две министерства, че има някакви проблеми, но имате ли конкретни данни, на които да се базира, защото внесените предложения са много сериозни, доста рестриктивни и трябва да се базират на някакви сериозни факти. Това ми е въпросът – има ли статистика или нещо подобно, което да казва: да, има напуснали толкова и толкова и в момента еди-кое си министерство е пред колапс и ние затова предлагаме еди какво си. Пък след това ще коментираме…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Втори въпрос.
БОЙКО БОЕВ:
Благодаря, господин председател!
Моят въпрос е следният: защо разделяме администрацията на такава, която работи с европейски пари и на такава, която работи с български пари. И искаме да сложим рестриктивни санкции само към тази, която работи с европейските пари. Държавната администрация, според мен, не би трябвало да се дели. Тя е едно цяло.
Второ, винаги биха могли да настъпят по-усложнени обстоятелства, особено при младите хора, презумпцията, става въпрос за младите хора. Тези, които се обучават, постъпват, работят и т.н. с тези европейски пари. Ако да речем двама от тях, които са неженени, след една година, се харесат и решат да се оженят. Единият трябва да напусне администрацията - той трябва ли да плати четири години напред брутната си заплата? Това едно непосилно бреме, което по никакъв начин не може да се поеме. Четири години брутна заплата - това са 48 месеца, това са, да не са по хиляда лева, но по 700-800 лв. /месечна заплата/ това са 30 000 лева. Това по никакъв начин никой не може да бъде принуден да ги плати тия пари. Аз специално смятам, че това нещо е неприложимо.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Разбрахме двата въпроса. Въпрос от г-н Узунов, заповядайте.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Аз уважавам амбицията на колегата да въведе някакъв ред, да въведе някакви ограничителни мерки, но той водил ли е разговори преди да внесе това нещо с работодатели, с хора-ръководители на администрации, как те оценяват това? Защото, ще кажа, че на практика, това не е приложимо. По простата причина, че очевидно законът…Аз съм бил потърпевш от това. Подготвям хората и заминават. Не мога да ги спра. Обаче, това са млади хора, с определен капацитет много над средния, които ще постъпят и ще работят. Как ще ги накарате тези млади хора да се вържат за пет години да ви подпишат такъв договор?! Никога няма да го подпише! То си знае цената това момче или момиче и то знае, че не би желал да се обвърже никакъв начин за пет години, след като има този капацитет. Още повече, ако този капацитет е пък над средният, то винаги ще намери фирма от другата страна, която ще му плати тези неустойки и то ще отиде да си работи за другата фирма без да има никакви последствия за това. Да, нормално е да се направи, да има досие на всеки един служител такъв, който работи по тези проекти и програми, но аз не виждам практически как ще се реализира задържането на тези хора да работят по тези проекти. Просто, той-човекът, когато реши…, аз мога да ви кажа, че като работодател десет начина имам да ги заобиколя тези Ваши изисквания, които ги предлагате. Защото ще дойде, първо, няма да иска да дойде да поеме такива тежки ангажименти един младеж…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Това е изказване, г-н Узунов…Довършете, довършете…
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
…Да, мисълта ми е, че като работодател няма да е трудно, работодателят винаги ще намери начин да каже „да”, няма да го назнача по този член да му изискват парите, ще го сложа в друг отдел, по друг начин да не му изискват парите и пак ще си работи по тези неща и сложно е, въпросът ми беше: наистина, разговаряли ли сте с работодатели, ръководители на администрация, кметове на общини, те как го виждат това нещо?
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Г-н Кътев иска да си допълни въпроса.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Из се извинявам, но да си допълня въпросът. Между другото, статистиката казва, че текучеството в държавната администрация е около 8 %, което е съвсем нормална и приемлива цифра за текучество. Аз не казвам директно, става въпрос за тези, които работят по фондовете. Въпросът ми е: /или не съм го разбрал, или трябва да го изясните/ – защо не са включени тук и общинските администрации, защото в края на краищата бенефициенти по проектите в голяма част са и общини. Т.е. би следвало това да се отнася не само за държавни служители в централната държавна администрация, но и в общините, ако следваме принципа.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, няма други въпроси?
Г-н Казак, искате ли да чуете г-н министъра или предпочитате да отговорите на въпросите първо? Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК:
Първо да отговоря и след това.Може би ще кажа някои неща, които той иначе би казал. Или ще отговоря предварително на някои негови бележки.
Първо, уважаеми г-н Кътев, аз имам наблюдения върху определени процеси, които текат. Вярно е, че чисто статистически и след малко г-н министърът сигурно ще потвърди – 8 % текучество в тези структури, но уважаеми г-н Кътев, когато напусне ненадейно директорът на дирекция, или началникът на отдела в съответната структура, нали знаете какво означава това – въпреки че там работят 20 човека. Не е важно колко хора напускат чисто количествено, а кои хора напускат. И когато напускат ключови фигури, мисля че администрацията страда от това. И то доста болезнено точно в тези сфери. И какво се получава, г-н Кътев? Получава се така, че същите тези хора, след това се появяват отново с визитката на някаква консултантска фирма и кандидатстват, понеже администрацията няма капацитета, защото е оголена, няма капацитетът сама да прави определени неща, да осъществява определени програми, тя обявява обществена поръчка за частна консултантска фирма, която да направи това или онова. И същите тези хора се явяват и печелят поръчки.
Това е едно.
Второ, уважаеми колега от Разград, дългогодишен кмет на община Разград. Аз съм убеден, че Вие никога не сте бил щастлив, когато са Ви напускали тези Ваши хора и особено, ако сега бяхте кмет на община Разград, нямаше да бъдете щастлив да Ви се оголи точно звеното за проекти към общината, /в големите общини има все пак, мисля –репликира към колега с невключен микрофон/, но сега няма да сте щастлив, ако тръгнат сега да Ви напускат, за да ходят в частните фирми, които след това да идват при Вас като кмет и да си предлагат услугите. Начинът, това е един възможен начин, той не е перфектен. Аз пак казвам, няма чудодейни способи и инструменти, за да се реши този въпрос, естествено, че който иска да напусне, ще намери начин: фирмата ще плати колкото и да е голямо обезщетение и ще се намери начин да се заобиколи, но все пак да има някаква, поне малка, спирачка.
Аз не съм съгласен с това, че младите хора, видите ли, ще се уплашат и няма да искат да кандидатстват като знаят, че ще работят пет години. Ами той, ако знае, че ще работи пет години в дирекция „Европрограми” на Министерство на финансите или в Министерство на икономиката и на Министерство на държавната администрация, аз съм убеден, че той ще бъде, ако е току-що завършил, той на драго сърце ще бъде съгласен, знаейки, че ще работи първо, в такова престижно място,…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Какъв начинаещ млад специалист, за такова неудачно…Той няма опит!
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Моля, недейте влиза в разговор, не прекъсвайте, г-н Такоров…Моля, имате думата г-н Казак…
ЧЕТИКН КАЗАК:
…Аз казвам, че опитът се придобива на място, най-вече и почти винаги. Опитът се придобива на място. Никой не се е родил научен. И за мен администрацията е най-големият обучител на кадри в държавата, без обаче по някакъв начин след това да защити своя интерес. Всички кадри, които се обучават в държавата, било то в държавната, било то в общинската администрация, след това лесно напускат, минават в частния сектор, държавната администрация е в перманентен дефицит на кадри и перманентно приема нови кадри, за да ги обучи и след това те да излязат. По някакъв начин трябва да се намери начин, поне в тези, аз също съм съгласен, че не трябва да се прави деление между държавните служители и за мен в идеалния вариант, подобно нещо трябва да фигурира за всички държавни служители, но понеже това е толкова неприемлива идея, за почти всички, никой не би се осмелил да я предложи… но поне за тези критични структури да се въведе някакъв ред, някакъв начин, по който държавата да защити своят интерес без да накърнява правата на тези служители.
Благодаря.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Тук има знак от г-н Кътев, вече да преминем към изказвания, но имате ли нещо против да дадем думата на г-н министъра и след това депутатите ще се изкажат…
Заповядайте, г-н Василев.
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ-министър а държавата администрация:
Благодаря, уважаеми г-н председател!
Уважаеми г-н Казак!
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Най-напред Министерството е предоставило писмено своите, своето становище, то е с една идея малко по-юридическо, или ще го предостави, ще го предостави значи.
Аз мисля да не се занимавам повече с правно-техническите въпроси, а ще си кажа личното мнение по този въпрос.
Най-напред, уважавам г-н Казак, изобщо, а конкретно много съм впечатлен, че той се занимава с една много болезнена тема. Общо взето, да Ви кажа, Вие сте първият, който се занимава с този въпрос, да не кажа в държавата, в цялото общество излезе с някакви предложения, освен вътре ние в изпълнителната власт си блъскаме главите какви методи да измислим, но чест Ви прави, че поставяте много важен въпрос.
Да си призная обаче с ръка на сърцето, макар че симпатизирам донякъде на проблемите, не споделям лекарството. Ще се опитам да обясня защо.
Най-напред текучеството в ХХІ век, не само в държавната администрация, навсякъде по света е нещо много нормално. Знаете ли, преди малко се замислих, колко работни места съм сменил до момента , които са двуцифрено чисто, това може да звучи грозно, но така, всички мои колеги са така. И най-дългото ми работно място е Министерство на държавната администрация. Просто, за съвременното поколение е нормално, не е като нашите родители, примерно, 20 години да работи в един завод, ами да не работят по този начин. Така се получава с някои от новите професии в ХХІ век.
В Европейската комисия дори се смята обратното на това, което каза г-н Казак, че там е нездравословно някой да работи на едно и също място повече от няколко години. И там има програма, която е задължителна ротация, мисля че всеки три години - човек няма право да работи на едно и също бюро повече от три години – той става вреден на себе си и на отдела си и т.н след три години. По –скоро те го изгонват да отиде в друга дирекция, с коренно различни проблеми, ако досега е работил примерно предприемачество, отива да речем в околна среда, после отива в земеделие и т.н. това са т.нар. някакви не държавни служители, служители на Европейската комисия, които за една кариера научават много-много различни неща.
Друго нещо, това което са, първо много ли е 8 % текучество за миналата година? Според мен, не е много. По-скоро е изненадващо малко. А според мен много е, ако е над 30-40%, защото това са моите очаквания за текучеството в тези дирекции. И по принцип, тук по-скоро проблемът е управленски. Ние така трябва да разпределим работата в дирекциите и такъв дух да имат там на взаимозаменяемост, на взаимопомощ и т.н., че и една трета от хората човек да загуби, организмът да продължи да живее. А не примерно, като ни напусне директора на дирекция, ами че мен ме напусна супердобър директор на дирекция – стана евродепутат, действително блъскахме си главите няколко седмици, докато намерим следващия изключително добър директор на дирекция, както виждате, да чукна на дърво, засега добре вървят нещата; но напусна ни и вторият човек, който също отиде в Брюксел. Това е положението, според мен, по-малко от 8-10 % текучество означава, че средната продължителност на кариерата на един човек в държавната администрация трябва да е над десет години., т.е. - някой пет, друг – осем, десет, дванайсет, двайсет години. Значи, аз на всички тези момчета и момичета, които са суперталантливи, аз дори не ги деля на добрите дирекции на лошите дирекции, изобщо в нашите министерства, не бих им пожелал да работят в това министерство повече от десет години. Защото те ще станат вредни и за министерството, но и за тях това също е убийство.Значи това не е добра идея да работите 20 г. в това министерство. По-добре е човек да прави различни неща през живота си.
Друга тема. Не споделям, тук има много голямо различие, не всъщност точно с г-н Казак, а с много хора, дори за самата Европейска комисия. Повечето хора смятат, че частният сектор е нещо лошо, че когато човек отиде от държавния в частния сектор той върши някакво престъпление. И той е вреден за държавата и абсолютно безполезен за държавата. Аз категорично не споделям това виждане. Смятам, че чудесно е нашите хора да отидат да работят в частния сектор, да станат високо платени консултанти, защото, ако в момента ако администрацията е по-подготвена за еврофондовете от частния сектор, поне в нашата сфера твърдя, че вече е така…. но нещата са динамични и се променят постоянно. И двата сектора напредват и си обменят кадри - както ние крадем хора от частния сектор постоянно и няма нищо лошо в това, той ги е обучавал, той ги е пращал на обучение и т.н. и ние се възползваме от тях, така и обратното. И няма нищо лошо, значи, частният сектор от къде да вземе тези кадри.От къде да ги вземе. Ами ще ги вземе от нас, ще ги открадне. Ами ако няма в частния сектор хора, които разбират от еврофондове, ние сами ли ще си раздаваме еврофондовете.
Просто, според мен е лошо да отидат в Гърция и да берат домати. Това е лошо. А не е лошо да отидат в София в консултантските фирми. Имах дълбок концепсуален спор с високи представители в Европейската комисия, които твърдяха, че по-добре е ние да имаме национална програма за изтичане на хората ни да работят към Европейската комисия, вместо да работят в лошия частен сектор в София. Аз им казвам, господа, съжалявам, аз съм работил в частния сектор на времето, може би някой ден ще се върна в него и нямам особено високо мнение и за Европейската комисия като място за работа, аз не съм искал да ходя да работя в Европейската комисия и смятам, че по-добре е нашите кадри да отидат да работят в частния сектор в София, отколкото да работят в банките на Европейската комисия. Но това е лично мнение.
Тук някои хора, преди мен изказали се, споделиха, че не трябва да делим администрацията на две. Това се получи малко изкуствено последните една-две години и има доста негативен ефект върху работата на останалата администрация. Защото сега какво да кажа на г-жа Захариева и на другите от министерството, които не са от дирекцията с двойни заплати, че те са втора категория служители ли?! Примерно, сега да кажете министър Василев е по-лош министър, на него ще му плащаме половин заплата, а на другия - ще получава цяла заплата. Нали, това са някак си психологически много спорни методи на оценка на техния принос. Но така или иначе двойните заплати са факт. Но сега да въвеждаме други причини, поради които да разделяме дирекциите на първа и втора категория, според мен е неправилно.
След това, в момента в изпълнителната власт тече много сериозна дискусия, тя е много трудна между другото, аз участвах в нея и съм много доволен ли, как да кажа, че почти на сто процента нашите предложения бяха приети и утре вицепремиерът Плугчиева ще ги докладва в Министерски съвет. Нашите предложения как да има бонусна схема и т.н. Т.е. в момента се говори за значителни допълнителни бонусни схеми отново за тези дирекции, според които разликата между в тези дирекции, примерно, най-младшия младши експерт в съответната дирекция ще получава повече от г-жа Захариева, която е директор на дирекция и да го успокоя, и повече от мен ще получава, може би. С всичките бонуси. Значи това е отиване в другата крайност, моите уважения към прекрасните хора в тези дирекции, но някои от тях получават колкото премиера. Това е малко е прекалено, според мен. Няма нищо, който смята че е световен шампион, да стане изпълнителен директор на БУЛБАНК и да получава половин милион.Но като иска да работи за публичния сектор, трябва да има някаква мярка, според мен.
Друг въпрос. Защо напускат хората? Тук има малко различие като анализ на причините, защо хората напускат. Най-напред, първо, нормално е хората да напускат. И да има обмен на кадри. Второ, не е вярно, че хората напускат само защото са им ниски заплатите. Примерно, при мен текучеството математически е по-високо, отколкото в другите управляващи органи. Това е така. Аз загубих повече от десет процента, може би загубих около 30 % за последната една година. Но не е това проблемът.Загубих първият и вторият човек в тази дирекция. Не е това проблемът на тази дирекция. По-скоро, според мен, в някои управляващи органи има други, не искам да използвам думата политически, а по-скоро управленски и мениджерски проблеми, защо хората искат да напускат от там и ако ще трябва с полицейски мерки да ги заграждаме и да ги оставяме пет години в кошарата, според мен това е много неправилно.
Прощавайте, последният аргумент, който също е много важен. Същият парадокс го има в световния пазар на труда. Някои предлагат – дайте да забраним на лошите частници да уволняват персонала, защото има висока безработица. Които държави разсъждават по тоя начин, имат такава политика и такива закони, имат най-високата безработица в света. Защото когато работодателят знае, че един служител не може да бъде уволнен, той изобщо не го и наема. Държавите с най-несигурни работни места като САЩ и Великобритания имат една от най-ниските безработици в света. И тук на принципа, който каза г-н Узунов, ако на този млад човек му кажеш, че той пет години ще трябва да работи на тоя стол, повечето от тях няма да искат да дойдат, които иначе ще дойдат, това е все едно, представям си, ако съм се оженил и ми казват, че при развод, или при изневяра или нещо друго, има смъртно наказание, в България ще има нула бракове годишно. Така че моите предложения са: дайте шанс, в момента тече сериозна дискусия в Министерски съвет, да видим как да решим този проблем, но не с такива мерки.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Призовавам Ви, ако искате, разбира се, да вземете отношение, но струва ми се, че доста се изясниха нещата. То и г-н Казак се е подготвил достатъчно - даде си аргументите.
Има ли някой от колегите друг да вземе отношение... Не ви карам да спрем, просто…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Аз казвам, че няма да подкрепя този закон, ще се въздържа, като цяло, защото в момента с текстовете, които са написани, г-н Казак, излиза, че България нито е парламентарна република, нито президентът е най-важен, нито министрите, нито народните представители, на практика излизат най-важните тези една група държавни служители, които се занимават с работата със структурните фондове или с парите на Европейския съюз. Значи, такива ограничения само за тях би трябвало да важат. На тази база, според мен, може би ще се пошегувам, ние трябва да направим и промяна на основния закон, за да променим начина на управлението на държавата. Защото тези именно служители ще изязат най-важните в момента в България.За да може да правим такива текстове към тях. Защото не мога да се съглася пет години да закрепостяваме хората там да работят и аз ще ви кажа, че дори и десет години да сложим на некадърните, пак ще си подадат документите, ще кандидатстват, но те няма да свършат тая работа. Именно този Ваш аргумент, за който съжалявам, че Ви репликирах, не може да разчитаме за тези дирекции в тези структури, още от студентската скамейка хора да отидат и да почнат да работят с тях. Това е една заблуда, че човек, който има документ за завършено образование, той може да се справи с дадения проблем, който се изисква за работа в тези дирекции. Това беше Вашият мотив. Затова искам да Ви кажа тези неща.
Другото е, всеки започва, но не от там, където е много важно, както казвате Вие.Не искам да се спирам и на другото, с което започна и министър Василев да говори, защото все още в България ние не познаваме процеса за миграцията на труда, може би един от най-ниският в Европейския съюз, да не в света. Ние на практика не искаме да говорим, че наистина в страни като Германия, от започването на трудовата си път до пенсионирането си, всеки един сменя минимум пет професии. И ред други неща могат да се дават като доводи, но аз мисля, г-н председател и г-н министър, че този въпрос, който повдига г-н Казак, може би ние вече решихме на предното заседание, когато гледахме Законът за конфликта на интереси, където казахме, че именно такива хора не могат да работят минимум една година в структури, които са сходни с тези, с които е работил. Аз мисля, че в тази посока трябва да се търси решението на този въпрос първото, и второто, наистина както е записано в Кодекса на труда, както казахте г-н Казак, там става въпрос за пари, които са давани за обучение. Аз нямам нищо против за един такъв служител, който работи в тези дирекции, където е изпращан на обучение, командировки и др. и след това, ако напусне да му се искат да ги върне, да, съгласен съм, но за тези пет години просто не мога да се съглася, разберете ме, въпреки уважение към Вас.
Благодаря.
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Ще бъда много кратък, законопроектът беше обсъждан снощи на заседание на Парламентарната група /на НДСВ/ и ние се въздържаме от подкрепата му. Ако бях получил отговор на въпроса, примерно, който казва конкретно има ли данни г-н Казак, конкретни министерства, агенции, общини или държавни органи, че се е случило токова нещо, бих бил склонен да го коментираме. Но така на нероден Петко – т.е. няма проблем, а ние си мислим че ще има, не сме готови да го подкрепим.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре.
Друг колега?
Вие си защитихте аргумента, г-н Казак, не виждам смисъл пак да Ви дам думата…Аз Ви дадох тази възможност да отговорите. Не съм Ви лишил от тази възможност. Ако искате да ги коментирате, колко минути? Заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК:
Благодаря.
Първо, уважаеми г-н министър, аз също бих желал в България на тези служители, да има мобилност на държавните служители и този служител, който е работил две години в Министерство на държавната администрация, след това да премине в Министерство на икономиката и да работи по оперативна програма конкурентноспособно и да приложи там да приложи своите знания и да придобие нови и оттам да премине в Министерство на регионалното развитие и т.н., но не бих бил щастлив, ако той напусне държавната администрация и уверявам се, че и Европейската комисия не би била щастлива, ако най-важните й кадри напускат, нещо, което те не правят, именно защото статутът на тези служители в Комисията е много добре защитен и много добре платен.
Вие сам казахте, че не трябва да се дели администрацията на привилегирована и някаква първа категория евро-администрация и останалите, в същото време споделихте, че се предлага именно въвеждане на някакви бонуси, благодарение на които точно това ще се получи. Служителите в тези структури ще получават някакви огромни заплати, по – големи от министъра, много по-големи от останалите служители в останалите дирекции и това също ще предизвиква сериозно напрежение в рамките на съответната администрация. Така че и това не е добро решение. Аз предлагам някакъв компромисен вариант – малко да се повиши заплащането, но за сметка на това да се въведе някакво ограничение, с което да се излезе пред другите служители, да се каже – ето, да, те получават повече, но пък имат ограничение, имат задължения да работят там определен срок, който вие нямате.
И искам да кажа последно, г-н Кътев, имам конкретни наблюдения, няма да ги споделя, имам конкретни наблюдения за напуснали кадри. Има анонси за хора, за които предстои да напуснат, може би поради причините, които спомена г-н министъра, но и заради това, че им се предлагат примамливи оферти от частния сектор. И проблемът съществува, той не е и имагинерен, той ще съществува и ще се задълбочи от момента, в който реално стартират оперативните програми и започне приемането на проекти. И ще видите, че има голяма опасност да се получи огромно разминаване между капацитета на частния сектор, както стана с предприсъединителните програми – първите две години нямаше никакви проекти, щото никой не знаеше как да ги прави, в последните години се затрупа администрацията с проекти и по САПАРД и по другите. И това ще стане и с оперативните. В момента ние нямаме проекти, нямаме това, ще видите как ще се завърти машината на частния сектор, ще се напълнят с проекти и администрацията няма да може да ги обработи, няма да може да изпълни исканото…..
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Отнех Ви думата г-н Казак, вече. Загасна Ви бутончето.
Заповядайте, г-н Узунов.
ВЕНЕЛИН УЗУНОВ:
Аз приемам доброжелателността на колега да направи нещо в тази посока. Но бих го посъветвал, нека да пусне едно писмо до Националното сдружение на общините, до други, да каже, че имат такова намерение да внесе, как биха те коментирали това, да имаме повече информация, от повече администрации по този въпрос. Защото инак, разбирам амбицията му, това е добронамерено, защото изпитвали сме го върху гърба си това, но не можем да дадем точната рецепта как да стане. Изпадаме в принципа: „Не знам как, ама не е тъй…” Точно да намерим добрия вариант.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Благодаря Ви, г-н Узунов.
Да кажа аз само едно изречение.
Белята се състои в начина на формиране на заплатите на българските правителства, министър-председатели, през заплатите на народните представители, през трите средните заплати. Понеже малцина се осмеляват да кажа нещо непопулистко, аз ще го кажа, там е проблемът. Няма да намерите никога средства, докато функционира тази система. Толкоз. Това е толкова ясно на всички нас, че не виждам защо трябваше да минем през целият този спор, за да въпроса с това как се задържат хора на място.
Добре, колеги. Г-н Боев каза, че е против, понеже той току-що напусна. Има ли друг против този законопроект, да минем към гласуване, ако не възразявате. Един глас е против. Има ли „за”? Един глас е „за”плюс още едно „за”. Два са „за”. И останалите – „въздържал се”.
„За” – два гласа.
„Против” - един.
„Въздържал се” - единадесет гласа.
Текстовете не се приемат.
Колеги, имам молба.
Днеска започна дискусията по доста тежките законопроекти, свързани с конфликта на интереси. По всяка вероятност ще завърши утре и нищо чудно, в петък да се проведе гласуването. Моята молба е следната: тъй като според ориентацията и на Правната комисия, а и от първите изказвания оставам с впечатление, че ще има съгласие и по двата законопроекта. На нас ни предстои като възможност и то, май че, с над 50 % възможност, да трябва да обединим, за да направим общ, от който да тръгнат да текат в този дълъг срок, за който ние сме написали в становището, днес бе прочетено и в Пленарната зала. Аз ще направя необходимото, за да се съчетаят технически двата текста, но ви моля за помощ в рамките в началото на седмицата по оформянето на онова, което наричаме общ законопроект, обединен законопроект, ако дадете някакви идеи, ще бъда благодарен.
Кажете, г-н Такоров…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Според мен, тъй като единият законопроект на г-н Филип Димитров е само два члена, нали…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Беше, да, малко повечко беше…
РУМЕН ТАКОРОВ:
Не е ли възможно на практика, дори да се обединим в залата, само единият закон да го приемем, за да не губим време, а всичките негови предложения да си дойдат предложения към другия законопроект и да го гледаме. И да го обединяваме, само губим време, г-н председател.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз говоря в хипотезата, че залата е приела двата. Защото, нали ви казвам, че чух днеска изразени мнения и се респектирах и от становището на Правната комисия. Затова, ако ми дадете вашето съгласие, аз чисто технически ще намеря место на тези текстове, от по-малкия в по-големия, защото това е въпрос на няколко команди в компютъра. Т.е. няма да пипам нищо друго, освен технически, технологично да внеса тези текстове. Ако вие сте съгласни, това да бъде обобщеният законопроект. И върху него вече да почнат да текат сроковете и предложенията. Защото другият вариант е някой да помогне в изработката.
Ще се получи повторение при всички случаи /към неясен въпрос от залата/. То ще чисти на второ четене.
Има ли някой някаква идея по тази тема, от Комисията?
ОЛИМПИ КЪТЕВ:
Нека да изчакаме малко…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Т.е. искате да ми кажете, че до следващата сряда, аз да не правя нищо, което, не че ме обиждате по този начин, но ми се струва, че ще загубим време.
РУМЕН ТАКОРОВ:
Зависи от гласуването в петък…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Аз говоря, г-н Такоров, в случай на една от двете хипотези – питам как да постъпя. И Вие ми казвате: ако това се случи, не правете нищо, г-н Методиев, до сряда. Аз ще се съглася, ако това е мнението на мнозинството…
МАРТИН ДИМИТРОВ:
Г-н председател, може би мълчанието е знак на съгласие и доверие към Вас да обедините двата законопроекта и…
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Не го виждам в очите на…/с шеговит тон/
МАРТИН ДИМИТРОВ:
… да обедините двата законопроекта и след това Комисията да отсее най-добрия вариант.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ:
Добре, колеги, ще изчакаме до следващата сряда, ако се приемат в залата двата законопроекта. Нека така да се договорим.
С това закривам заседанието.


(Заседанието закрито в 15.50 часа)