На 24 януари 2006 г. Комисията за борба с корупцията проведе приемна на тема: “Високите цени на лекарствата и лекарствените средства – причини, корупционни практики и мерки, които следва да се предприемат за тяхното отстраняване”.
Председателят на Комисията за борба с корупцията г-н Бойко Великов и народният представител Иван Славов Иванов разговаряха с Венислава Марек (държавен експерт в Дирекция “Медицински дейности и лекарствоснабдяване“ в Министерство на здравеопазването), д-р Емил Христов (директор на Изпълнителна агенция за лекарствата), д-р Иван Букарев (директор на Национална здравноосигурителна каса), доц. Страшимир Каранов (изпълнителен директор на Национална специализирана болница за активно лечение по онкология), Георги Кръстев и Марко Гугушев (членове на УС на Български лекарски съюз ).
Всеки един от участниците взе активно участие в дискусията, като изложи своето становище по темата-конкретно и с оглед институцията, която представлява и проблемите, с които се сблъсква при упражняване на своята професия.
Въпросите повдигнати в изказванията, бяха разделни в две посоки: лекарства и лекарствени средства /предназначени за домашно ползване от пациентите и разпространявани чрез наличната мрежа от аптеки в страната/ и лекарства и лекарствени средства, предназначени и закупувани за болнично лечение на пациенти.
Първият аспект опира до факта, че освен Министерството на здравеопазването и НЗОК на практика лекарствата достигат до аптеките и чрез значима дистрибуторска мрежа на фирми-представители и производители на вносни лекарства.
Липсата на строго регламентирана процедура за формиране на единна цена води до обезпокоителна / понякога в пъти/ разлика, предвид всеки източник-осъществил доставката до крайния потребител.
На второ място, вниманието беше насочено към някои от причините, довели до значително оскъпяване на лечението на болни през последните четири години у нас:
1.Данък добавена стойност – беше направено предложение ДДС при лекарствата да постъпва по сметка на НЗОК и размера на данъка да бъде намален значително, предвид съществуващата практика на редица страни както в Европейския съюз така и извън него.
2.Възможност за договаряне насипна цена на лекарствата от Министерството на здравеопазването чрез директно договаряне с чуждите фирми и представителства, като по този начин може да се избегне реално съществуващия проблем с опаковките и не малките разходите, които ги съпътстват.
3.Възможност лечебните заведения да се снабдяват с лекарства на цени, които предварително са координирани с Министерството на здравеопазването.
4.В случаите, когато се налага провеждане на процедури по реда на ЗОП, то Министерството да преговаря директно с фирмата представител или производител, а не чрез нейните местно регистрирани представителства.

Тези конкретни предложения могат да намерят своята реализация единствено като част от сложния процес за създаване на национална здравна политика и национална лекарствена политика, които да излизат извън рамките на мандата на отделно правителство.
Беше отчетено, че създаването на такава национална политика представлява сериозен и мащабен труд от страна на експерти и специалисти. Така ще може да се отговори на актуалните потребности от
1.Единен регулаторен орган,
2.Намирането на независими източници за лекарствената информация,
3.Система за създаване на така наречения позитивен или есенциален списък, който следва да обхваща около 90% от заболяванията в страната, които да бъдат гарантирани с налични количества лекарства,
4.Надеждна система на дистрибуция
5.Изграждане на система за лекарствена безопасност

В края на приемната всички участници бяха обединени около становището, че провежданите процедури по ЗОП и Наредбата за провеждане на малки обществени поръчки могат да се заменят с ясно регламентирани правомощия в полза на Министерство на здравеопазването.