Протокол № 20

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
___________________________________________________


ПРОТОКОЛ
№20


На 16 март, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:


1. Обсъждане на сигнал от видни български спортисти за проблем, настъпил след прехвърлянето на собствеността на зала “Универсиада” и терена под нея.
2. Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършен одит на дейността на Държавната комисия по хазарта и необходимостта от промени в нормативната уредба.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
4. Информация за изнесената приемна в Добрич.
5. Разни.


* * *





ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имаме необходимия кворум, можем да започнем.
Колеги, за днешното заседание предложението за дневен ред е:
1. Обсъждане на сигнал от видни български спортисти за проблем, настъпил след прехвърлянето на собствеността на зала “Универсиада” и терена под нея.
2. Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършен одит на дейността на Държавната комисия по хазарта и необходимостта от промени в нормативната уредба.
Колеги, предлагам ви една нова точка – 3, извън досегашното предложение, тъй като получихме окончателното предложение на комисията към Висшия съдебен съвет за споразумение за създаване на Съвета за координация, което ви е изпратено в материалите.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
5. Информация за изнесената приемна в Добрич.
6. Разни.
В т. 6 – Разни, искам да информирам комисията за подготвена кръгла маса на 28 март по проблемите на корупцията в системата на здравеопазването, лекарствена политика и проблеми при противодействието на корупцията в лекарствоснабдяването.
Заповядайте за предложения по дневния ред.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаема госпожо Лечева, колеги, уважаеми гости, аз преди да пристъпим към гласуване и изпълнение на дневния ред, бих искала да задам, ако позволите, господин Председател, а и вие, колеги, един въпрос към госпожа Лечева. Позволявате ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като е по същество, предполагам.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Чисто процедурен въпрос, който касае въпроса е ли времето за разглеждане на първата точка или не. Бих искала госпожа Лечева да отговори и тогава вече да продължим работата на комисията. Позволявате ли, господин Председател?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не възразявам, но ако колегите, не възразят, да приемем точка първа…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Не, не мога, обезсмисля се моят въпрос като процедурен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Нека да изразя позицията си, госпожо Гроздилова, а комисията ще прецени. Да приемем точка първа. Госпожа Лечева да отговори на Вашия въпрос. Ако комисията прецени, че не трябва да гледаме на базата на отговора на госпожа Лечева, аз приемам да отложим гледането на проблема.
Колеги, имате думата. Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря.
Госпожо Лечева, в своето писмено изложение до нашия председател в края Вие съобщавате за действията, които са предприети от компетентните органи, сезирани от Главния прокурор тогава, във връзка с пристигнало до него отворено писмо от група видни спортисти на Република България. И доколкото аз схващам от тази информация, има преписка и във Върховна касационна прокуратура, и в Софийска градска прокуратура, и при директора на Национална служба Полиция. Може би тези три компетентни органа са разгледали случая, сезирани от Главния прокурор или по негово нареждане – не мога точно да се изразя правно, но аз в ръцете си държа копие от постановление на Софийската градска прокуратура, която отказва да повдигне обвинение и пише: “Постанових: прекратявам наказателното производство по еди-кое си дело на Софийска следствена служба, образувано срещу …., поради липса на данни за нарушение.”
Вярно е, че тук има два аспекта – законосъобразност и целесъобразност на извършените действия на екипа на министър Лучано тогава, но искам да разберем ние, членовете на тази комисия, защото принципът на работа при нас е: разглеждане на сигналите едва след пълно окомплектоване на материалите по тях и излизане на решение на съответните компетентни органи, които се занимават със случая. Това постановление е ясно. Дали е обжалвано в Софийски градски съд, за което има основание, дали има решение на Софийски градски съд, дали има някакви решения на другите компетентни органи, които Вие визирате, и доколко ние бихме могли спокойно, без някакви резерви да подложим на разглеждане в комисията този случай.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, все пак, ние не се уточнихме, тъй като госпожа Гроздилова влезе по същество в точка първа, с конкретни документи, някои от които не са постъпили дори в комисията, обръщам внимание на госпожа Гроздилова, че това постановление дори не е предоставено на ръководството на комисията, за да разполагат и народните представители с него и да го размножим. Нямам обяснение за това, че госпожа Гроздилова не е предоставила на ръководството постановлението, което държи в ръцете си.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз мога да обясня, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Но аз се обръщам към комисията първо да уточним по дневния ред приемаме ли този дневен ред, за да отговори госпожа Лечева по същество, или приемате въпроса за процедурен, защото това все пак е важно за нас.
Заповядайте, г-н Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, въпросът е процедурен и е от изключителна важност и аз го поставям като процедурно искане в два аспекта. Считам, че всеки около тази маса е убеден, че комисията не е възможно – да не употребя друг термин – да се занимава със случаи, които са висящи пред съдебните органи. В противен случай естествено, че ще се получи фигура, при която най-малкото ще бъдем обвинени за намеса в орган на съдебната власт. В този смисъл той е колкото по същество, толкова и по процедура, тъй като за мен ние не трябва да приемаме за разглеждане въпроси, които са висящи пред прокуратура или пред съд.
И вторият проблем, господин Председателю, използвам случая да го поставя, но той е пак свързан с първия проблем – за мен лично липсва логика на това как, по какъв начин – ясно е кой – внася за обсъждане съответните случаи в комисията. И за да не бъдете обвинен в определени пристрастия, едностранчивост или особено чувство към едни проблеми или отчужденост към други проблеми, считам, че в контекста на една дисциплинираща практика би било да се приеме решение на комисията случаи за разглеждане като този и следващия по същество да бъдат обсъждани на председателски съвет на комисията, а не еднолично. Това ще даде, от една страна, възможност да не бъде обвинен един човек, че взима еднозначно решения на липсата на ясна логика за това как се избират от десетките постъпили случаи един от тези случаи и, от друга страна, ще предвари опасността от вкарване на подобни казуси за разглеждане, каквито казуси не е трябвало да бъдат вкарани, тъй като просто не са окомплектовани по надлежния ред, а ако са окомплектовани с подобен акт, който предполага да не бъде разглеждан на комисията, ще бъде спестено и времето на членовете на комисията.
Благодаря ви.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Едно уточнение, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може ли все пак да отговоря на господин Димитров?
Господин Димитров, внасянето на проблеми за разглеждане в комисията не е еднолично решение на председателя. Комисията, когато е разглеждала информация по постъпили сигнали, е решила този сигнал да бъде гледан на нейно заседание. И сигналите се внасят по предложение на председателя едва когато бъде окомплектован съответния сигнал с необходимите материали. Ние поискахме съответно от госпожа Лечева като председател на Държавната агенция за младежта и спорта да ни представи документите, свързани с въпросния случай. Получихме и съответно материали от другата страна, която е формирала съответното дружество. Имаме и сигнала, който е постъпил от спортисти. И имайки предвид тези данни, ние нямахме данни постъпили в комисията за приключване на случая в прокуратурата. При положение, че имаме и постановление, че е приключил като процедура в прокуратурата, аз тогава не виждам причина сигналът въобще да не се гледа. Съжалявам само, че постановлението не е размножено за колегите, за да могат те да разполагат с него.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Само ако позволите, господин Председател. Благодаря.
Искам да информирам всички тук присъстващи, че писмото на госпожа Лечева – не знам кога е получено в комисията, но е изпратено на 14.11.2005 г., в което тя описва много добросъвестно и надлежно всички компетентни органи със съответните номера на документите, които са постъпили при тях. На 23.12.2005 г., господин Председател, е излязла Градска прокуратура. Защо постановлението не е пристигнало или защо нашите експерти са пропуснали да го изискат, аз не мога да кажа, но не съм го предоставила, по простата причина, че току-що го получих.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз смятам, че този проблем може да бъде решен много лесно, като се постави на гласуване дневният ред, ако трябва, точка по точка да се постави на гласуване дневният ред и ще се вземе решение коя точка ще се гледа и коя не.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Нека да чуем и госпожа Лечева, моля ви, то ще се разбере.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Госпожо Гроздилова, аз искам да изразя становище.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Извинявайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Второто нещо, което искам да изразя като позиция – ако се постави на гласуване, тогава ще се види кой как ще гласува. Но по принцип има случаи, в които – този не мога да кажа какъв е, защото сега чувам за това постановление – се поставят под съмнение и решения на органите на досъдебното производство. Не искам сега да цитирам тук конкретни случаи - тогава, когато, да речем, прокуратурата се е произнесла с прекратяване на досъдебно производство или се е произнесла с отказ да образува досъдебно производство и съответни компетентни органи от държавното управление бездействат и не обжалват тези постановления. Трябва ли ние да се занимаваме с тези случаи или не?
Така че това е моето изказване и аз предлагам тези въпроси по дневния ред да се решат с гласуване и да минаваме нататък, да не си губим времето.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих предложил, господин Атанасов, ако Вие не възразявате, и комисията, тъй като виждам, че възникват въпроси по принцип за вътрешните правила за работа на комисията, ако комисията прецени, аз бих се съгласил да включим една точка в дневния ред днес за промени във вътрешните правила, ако, господин Димитров, Вие настоявате на това си предложение. Господин Илко Димитров изрази предложения, които са различни от вътрешните ни правила в момента, както и това част от сигналите да бъдат гледани предварително в Председателството и едва тогава да влизат в комисията. Ако комисията прецени, господин Димитров, да разбирам ли предложението Ви като искане за промени във вътрешните правила на комисията? Ако господин Димитров прецени, аз съм готов да включа една такава точка в дневния ред.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз не мисля, че правя предложение за промяна на вътрешните правила. Не знам наистина логиката на включването на точно тази точка днес, а не след една седмица или преди две седмици. В този смисъл след евентуално решение на комисията за разглеждане на проблема, според мен трябва да има орган или определен състав, който да преценява кога да внесе случая, за да може да се окомплектоват по надлежния ред всички материали.
По отношение на първия проблем, според мен наистина е важен, принципен проблем и ние не би трябвало да се превръщаме в наддържавен, надведомствен, суперорган, който да си присвоява компетенциите да коригира, ревизира решения на съдебната власт. В този смисъл считам, че въпрос на институционална хигиена е да уважаваме правомощията на другите власти, да не присвояваме своеволно други правомощия и да се въздържаме при висяща проблематика да се намесваме със свои решения.
Затова моето предложение е наистина, ако проблемът е висящ, да не се включва в дневния ред.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих ви направил едно допълнително предложение. Да приемем дневния ред и ако са достатъчни аргументите, да отложим разглеждането на въпроса за следващото заседание. Възразявате ли, господин Димитров, да постъпим по този начин, госпожа Гроздилова, възразявате ли?
Колеги, с удовлетворение виждам, че с консенсус дневният ред се приема.
По първа точка предоставям думата на госпожа Лечева, но Ви моля, госпожо Лечева, да отговорите на въпроса първо на госпожа Гроздилова и на базата на тези въпроси ние ще преценим отлагаме ли точката или не.
Заповядайте, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Още в началото на месец октомври – точната дата не си спомням коя беше – бях сезирана с писмо от спортисти за незаконна приватизация на зала “Универсиада” и за разбира се, изключително лоши условия, които предлага зала “Универсиада”.
Като председател на Държавната агенция за младежта и спорта аз съм длъжна да осигурявам добри условия за спортните организации, за спортисти и най-вече и най-важното, на достъпни цени за тях. Като принципал на държавния орган считам, че действията, които предприех за промяната на тази ситуация, а именно предоставянето на всички надлежни документи в съответствие с предизвиканите проверки по този случай и, разбира се, всички онези действия, които предизвикаха по-късно и промените в общото събрание и въобще в устава на дружеството. Но това, което днес научавам тук от вас, е, че има постановление от Софийска градска прокуратура с вече крайна позиция по този случай. Аз лично не съм уведомена и нямам отговор, явно защото аз не съм страна по случая.
Така че не мога да взема никакво отношение. Отговорите на съответните органи са към заинтересованите лица, в случая към спортистите, а ние такъв отговор не сме получили. Сега от вас научавам за това постановление и за позицията, която е изразена в това постановление.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, мога ли да си позволя едно предложение? Тъй като се оказва, че в комисията това постановление не е постъпило – по различни причини, не искам в момента да ги установяваме – от документите, които постъпиха, разбираме, че има необходимост и от участие на областния управител на София – област, тъй като собствеността е била държавна. Ние нямаме становище – тук влизам по същество, разбира се, - по експертизата за оценка на земята. Затова бих ви помолил, колеги, ако не възразите, след като се запознаем с постановлението, предоставим го на всички колеги, защото разбираме от писмото, че има и дознание, господин Атанасов, ако не греша в терминологията, да поискаме от съответните органи допълнителна информация по случая така, както са работили, заедно с позицията на областния управител и експертизата, която е направена за оценка на земята, и тогава да разгледаме случая. Ако не възразявате, тъй като на мен ми се налага отсъствие една седмица, на следващото заседание ще има достатъчно време – две седмици – да окомплектоваме целия набор от документи, с извинение към нашите гости, които дойдоха днес на заседанието, да отложим това разглеждане.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, Господин Председателю.
Присъединявам се към Вашето предложение, още повече че за представителя на ведомството тече един срок за обжалване, който е особено важен с оглед формиране на политиката и управленското решение, тъй като те могат да преценят да не обжалват това постановление или да го обжалват, което е от съществено значение за развитие на въпроса. Така че наистина би трябвало да се даде възможност за преценка.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Някой чиновник, ако го е получил срещу подпис и не сте го обжалвали…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, приема ли се този подход, който предложихме? Господин Димитров разбирам, че подкрепя. Да окомплектоваме изцяло документите, тъй като разбираме, че само тези две страни не са достатъчни, аз ще помоля уважаемите спортисти още веднъж да ни извинят, заедно с представителите на Държавната агенция за младежта и спорта и останалите гости. Ако имате като допълнение, което бихте могли да кажете, което считате, че ще бъде необходимо на комисията, аз ви предоставям думата за това – само като допълнение.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА:
Аз това, което мога само да резюмирам, е, че наистина ние не сме страна по случая и затова не сме получили отговор от самата Софийска градска прокуратура. И за съжаление ние може би сме и пропуснали сроковете за обжалване, но ние не сме страна по случая в този случай.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаема госпожо Лечева,
Аз излизам с предложение материалите да бъдат гледани на комисията, защото оставам с вътрешното убеждение, че сме изправени пред една процедурна хватка и това, което всъщност в момента се поднася – документи, постановление и т.н., считам, че това е целено от определени кръгове и в крайна сметка това заседание да се отложи. Така че като процедурно предложение предлагам тези материали да бъдат гледани на настоящото заседание.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Реплика, моля.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, тъй като аз направих процедурата в началото, преди още да имаме дневен ред на това заседание, се чувствам задължена да репликирам колегата Костадинов, защото, ако Вие, уважаеми господин Костадинов, съзирате процедурна хватка зад моето принципно предложение за разглеждане на въпроса по този начин и изслушване на госпожа Лечева съобразно приетите вътрешни правила на нашата комисия, това е Ваш проблем. Аз не виждам никакви причини Вие да имате съмнения към мен за използване на процедурни хватки. Защо постановлението е пристигнало някъде другаде и аз все още, господин Председател, не мога да си обясня, след като пише, че има такова прокурорско разследване, защо в нашата комисия надлежно не е изискано постановлението, не знам. Но ако това ще е основанието да продължим разглеждането, аз съм остро възразяваща. И, господин Председател, аз възприемам Вашето становище.
Благодаря.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Само кратка дуплика. Аз уважавам мнението на госпожа Гроздилова, споделям нейното вълнение,…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Не се вълнувам.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
… задавам реципрочен въпрос – защо само до нея беше изпратено това постановление? Всички членове на комисията са присъствали днес, доколкото обхождах с поглед, бяха в залата на Народното събрание и биха могли да получат копие, ако естествено тя не го е получила минута преди да влезе в тази зала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз подновявам процедурното си предложение, имайки предвид, че не виждам съществена възможност за промяна в ситуацията, независимо от това кога точно ще гледаме този случай. И това, че комисията би могла да се произнесе по него. Затова аз още веднъж повдигам процедурното си предложение, нека да получим от Областната управа всички необходими документи. Считам определено, че част от проблемите са свързани и с оценката на земята, с начина, по който е формирана тази оценка и затова, да получим цялата информация и от Областната управа, да получим цялата информация и със съответното постановление и когато народните представители разполагат с всички документи, още на следващото заседание – аз се надявам да бъдем готови, да окомплектоваме документите, считам, че това ще стане в рамките на две седмици – да разгледаме този случай.
Госпожа Благоева, заповядайте.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА:
Аз съм от групата спортисти, които подписахме този документ и затова ние сме страна, може би, спортистите, които подадохме този сигнал. За съжаление не сме уведомени за това постановление, но бихме били благодарни, защото това е действително една емблематична зала, която е за спорта не само в София, но и в цяла България, свидетели сме на това, което стана. Затова казвам, още веднъж, че ще бъдем благодарни на едно от следващите заседания, когато вече бъдат окомплектовани документите, да може да бъде разгледан случаят.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, възразявате ли на моето предложение още на следващото заседание на комисията – след две седмици – да гледаме този случай?
ИВАН СЛАВОВ:
Ако позволите, две изречения, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ:
Уважаеми госпожи и господа, аз изразявам моята изненада от това, че разглеждаме отговорностите на комисията като част от съдебната система на България. Смея да кажа, аз нямам съмнение, че сделката е законосъобразна, защото законите на България позволяват такива сделки, за мое огромно съжаление. Но имам много сериозно съмнение, че сделката е нецелесъобразна и поради тази причина смятам, че комисията съвсем нормално може да я разглежда и да се произнася по нея.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това не влиза в противоречие с предложението. Господин Славов изрази едно мнение, което при обсъждането по същество, господин Славов, бихте могли да изразите мнението си.
Господин Гъндев, може би последно, ако може, в рамките на процедурата.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз само по повод на процедурата, ще приема Вашето предложение, но изразявам несъгласие с това, което каза колегата Димитров, че едва ли не става въпрос за подбрани въпроси за разглеждане тук, за някакъв друг подход освен принципен. Съжалявам, ако така се случва, защото преди време бяхме свидетели и на други, според мен, непремерени изказвания, но мисля, че ние тук досега сме показали в своята работа, че работим изключително принципно. Сигурно боли в една такава ситуация, такъв е животът, но не бива да забравяме принципите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, Господин Председателю. Именно защото не трябва да забравяме принципите, ние трябва да спазваме, пак казвам и благодаря за това предложение на господин Председателя, институционална хигиена. В такъв случай наистина трябва да се стремим да не се намесваме в работата на съдебните органи, да не се превръщаме в съд и да не бъдем толкова активни в определени насоки и толкова неактивни в други насоки. В този смисъл един по-балансиран подход, който наистина се демонстрира от председателя и аз го приветствам като подход, трябва да спазваме всички ние.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз мисля, че по друг повод Ви направиха критика и мисля, че е редно да си оттеглите думите от предходното изказване, а не да се криете зад съдебни и други процедури.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моля ви да не влизате в диалог по този процедурен спор.
Колеги, имам една молба. Имайки предвид аргументите, които изложих и възможността да изложим по същество своите мотиви, свързани с този случай, мисля, че всеки един ще има възможност да го направи на следващото заседание. Аз съм готов да внеса едно предложение във вътрешните правила – в т. Разни ще го поставя на обсъждане, ако не възразите – с готовност да направим някои изменения, които ясно да покажат кога кои случаи гледаме. Искам само да обърна внимание на колегите, че ние сме взели решения за над 15 случая да ги гледаме на заседание на комисията, имаме вече такива решения. Въпросът е за поредността, доколкото разбирам, господин Димитров, кога кой случай да гледаме, за да не се остава с впечатление за някаква селективност относно тези случаи. Подходът ни досега е бил: готовност на случаите да влязат на заседание по отношение на документите, които получаваме от различни инстанции. При окомплектоване на случая ние го внасяме в комисията. Не сме правили някакъв селективен подход в тези случаи досега. Ако е необходимо допълнително Председателството да се произнася по тези случаи, аз не възразявам, така че ви предлагам…
Господин Христов, ако не сте удовлетворен, заповядайте, накратко, ако обичате.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Съвсем накратко. Аз изразявам учудване за това, че се събираме да разглеждаме един проблем, който за мен е един изключително скандален проблем. Аз си спомням публикациите в пресата, помните, че там беше намесена една младежка организация, едни секретарки на по 25 години, които отнякъде бяха намерили милиони левове за апортни вноски и т.н. Спомням си, че там беше един вундеркинд, който на 20 и няколко години беше в управителния съвет на Пристанище – Варна, ако не се лъжа, днес е заместник-министър и т.н.
Сега, събрали сме се тук всички ние, викнали сме уважаемите колеги от изпълнителната власт, аз ви предлагам да започнем да разглеждаме нещата, защото те не са скандални, те са направо криминални. А ако има някакви допълнителни документи, нищо не пречи след две седмици пак да се съберем тук и да продължим в тази насока. Но че трябва да разгледаме този случай, да го осветлим, да потърсим някаква отговорност за тези криминални деяния, мисля, че това не стои под въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Уважаеми господин Христов, аз мисля, че колегите се обединихме около едно общо виждане, аз бих се обърнал с молба и към Вас, да приемете това наше становище. Ще изслушаме всички Ваши аргументи на следващото заседание. Ако не възразите, да приемете общото становище на комисията. Моето становище е на 30 март да разглеждаме този случай след окомплектоване на всички документи.
Господин Христов, приемате ли моето предложение?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Вижте, това, което ме озадачава, е, че изведнъж някой вади сега от ръкава някакви странни документи, които били получени, били неполучени… Не го приемам, аз ще гласувам за това сега да се гледа, в момента този проблем.
Благодаря.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Работим ли по правила в тази комисия? Как може да политизирате така?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Никой не политизира, госпожо Гроздилова. Ако някой политизира, Вие политизирате.
Благодаря.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Уважаеми господин Христов…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Все пак думата я давам аз в тази комисия…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Да, много благодаря, че ми я дадохте.
Уважаеми господин Христов, ние всички тук, членове на тази комисия, още при нейното учредяване дадохме своето съгласие в комисията да се работи принципно, по правила. До този момент не сме ги нарушавали. Никой не иска да потулва случая. Всички ние като членове на тази комисия, и най-вече председателят, сме заинтересовани истината да излезе налице. Но, както господин Димитров се изрази, нека има някаква хигиена. Нека да си спазваме собствените правила. И въпросът е принципен, а не е отношение към Лучано или към някой от неговите сътрудници, или към високоуважаваната от мен госпожа Лечева. Чуйте предложението на господин Председателя – липсват и други документи. Нека се окомплектова и тогава най-задълбочено ще се разгледа въпросът.
МИНЧО ХРИСТОВ:
За какви правила говорим, след като Вие пледирате да си променяме Правилника?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, не съм Ви дал думата.
Много ви моля, колеги, направих конкретно предложение. Моля тези, които са съгласни с моето предложение сигналът да бъде гледан на 30 март, да гласуват.
“За” – 6. "Против" – 4. “Въздържали се” – 2.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
При равенство не се приема. Значи го гледаме тогава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз предлагам да подложим на прегласуване моето предложение. Мисля, че имам това право. Обръщам се към вас още веднъж с искане – нека да окомплектоваме всички материали, които са необходими, и тогава да гледаме въпроса.
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Имам въпрос – какви материали липсват? Какво ще получим от Областната управа повече, свързано с този случай? Смея да кажа, че и да чакаме оценка на имотите там, той с нищо няма да ни е полезен в този казус тук. Какво друго очакваме? Постановлението го има, знаем за какво става въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има две неща, които според мен са важни.
Първо, постановлението е пред нас, но ние не познаваме съдържанието, чухме само заключението на постановлението. Мисля, че всеки един от нас би трябвало да се запознае с това постановление.
Второ, по отношение на Областната управа аз споменах, че е необходимо да видим как са издадени всички документи като процедура, защото има тук данни по този въпрос, плюс оценката и начина, по който е формирана тази оценка. Затова се обръщам към вас с предложение за прегласуване и за разглеждане сигнала на 30 март.
Моля които са съгласни сигналът да бъде гледан на 30 март, да гласуват.
“За” – 7. "Против" – 2. "Въздържали се" – 2.
Предложението се приема.
Преминаваме към точка втора - Обсъждане на доклад на Сметната палата за извършен одит на дейността на Държавната комисия по хазарта и необходимостта от промени в нормативната уредба.
Аз бих помолил, проф. Валери Димитров, Вие или Ваш представител, да докладвате, след това да изслушаме и Държавната комисия по хазарта.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, Уважаеми господин Председател.
Искам да представя до мен госпожа Свилена Симеонова, която е член на Сметната палата и е отговорна като ръководител на отделение за одита на Държавната комисия по хазарта; до нея е госпожа Лилияна Терзиева, която беше ръководител на одитния екип, който извърши одита на Държавната комисия по хазарта, докладът от който ви е представен. Това беше един от докладите, които предизвикаха голям обществен отзвук.
В доклада се съдържат редица констатации, изводи и оценки, които са критични към работата на Държавната комисия по хазарта, включително и това, че има сериозен брой препоръки. Броят на препоръките в нашия т.нар. кратък доклад за резултатите от одита, е 41. Четиридесет и една препоръки са отправени към Държавната комисия по хазарта.
Като цяло – аз сега не искам подробно да се спирам на всичко – мисля, че вие разполагате с краткия доклад, който е и в интернет-сайта на Сметната палата. Така или иначе, разбира се, одитният екип идентифицира ред проблеми, първо в законовата уредбата, но освен това той констатира и ред не особено добри практики по прилагането на закона. Практики, които понякога са в пряко нарушение на закона или просто, така или иначе, недобри практики на един държавен орган с регулативни надзорни функции по определен сегмент на пазара, особено такъв сегмент, какъвто е организацията на хазартни игри.
Нашите препоръки са били насочени точно в тази област – да бъдат преодолени определени неособено добри практики в работата на Държавната комисия по хазарта. Разбира се, съобразно с установената наскоро практика на Сметната палата ние ще направим сега, през май месец, специална целева проверка доколко препоръките, които сме дали на Държавната комисия по хазарта, са изпълнени. И затова разбира се, ще ви уведомим – за изпълнението на тези 41 препоръки, които са дадени на Държавната комисия по хазарта. Обикновено тези целеви проверки траят десетина дни, след това докладът от тази проверка се представя на колегията на Сметната палата и ако има неизпълнение на препоръките, ние сме задължени по закон да се обърнем към парламента и към други компетентни органи с цел те да предприемат мерки с оглед преодоляване неизпълнението на препоръките.
Това е, което аз исках да кажа накратко. Разбира се, ако имате конкретни въпроси, тук е госпожа Симеонова, госпожа Терзиева, която е ръководител на одитния екип, могат да дадат подробни разяснения по доклада. Тук е и големият доклад – докладът за самия одит. Така че ние сме на ваше разположение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, първо, искам да благодаря, че такъв солиден екип, начело с проф. Димитров, се отзова на това наше обсъждане. Считам, че можем да приветстваме това, имайки предвид сериозността, с която се гледа на този проблем от Сметната палата.
Ако прецените, че са необходими още някои допълнения от вас, аз бих предоставил думата на колегите от Сметната палата, ако не, да чуем господин Петров по отношение на нарушенията, предложенията за промени в закона и административните мерки, които вие сте предприели или се готвите да предприемете по изнесения доклад на одита на Сметната палата.
Господин Петров, заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председателю,
Уважаеми народни представители,
Държавната комисия по хазарта в този си вид е образувана със закона от 1999 г. и след това с промяната, с изменението и допълнението на същия закон – през 2001 г., и действа от 1 януари 2002 г.
На година Държавната комисия по хазарта средно взема по около 1200-1250 решения и промени във вече издадени разрешения. Съгласете се, че това е доста голям материал и по обем, и като работа на Държавната комисия по хазарта с тези хора, които ние имаме – 54 човека, и по препоръки на Сметната палата тези хора са недостатъчни в този си вид, макар че сега трябва да направим нови съкращения.
През същото време, през този период, през който е преминал одитът, ние сме взели над 1836 нелегални автомата, като през времето, когато само аз съм бил председател… (държа да заявя на уважаемата комисия, че близо две години не съм бил председател на тази комисия, тъй като бях уволнен и само известен период съм бил, когато одитът е минал през тази комисия, но тъй като аз съм председател в момента, естествено, че аз ще отговарям за всичко това).
Ние имаме един колегиален орган от пет човека, чрез който се вземат решенията на Държавната комисия по хазарта. Аз съм пръв – нищо, че съм председател, аз съм международен…, аз не съм човек, който мога да вземам решения на тази комисия, тъй като решенията се вземат от тези пет човека с три гласа, като трябва да присъстват поне четирима представители на този колегиален орган, като има представители от Министерството на вътрешните работи, преди беше генерал Манчев, който беше началник кабинет на господин Петканов, сега е господин Александър Петров, началникът кабинета на Румен Петков. След това, имаме представител на правосъдието, началникът на затвора е един от тях – господин Василев, също така на Министерството на икономиката, на Министерството на финансите и моя милост.
Сега, ние сме се старали да работим добросъвестно и хората от бизнеса, с които споделяме работата си постоянно, защото ние работим изключително с тях и са доволни от работата на хазартната администрация, но съвсем нормално е в тези 1200-1300 разрешения и промени във вече издадени разрешения да има някакви грешки, да сме допуснали някакви грешки, защото който не работи, той не греши. Съвсем естествено е, че е така. Може и да сме допуснали някои неща, но аз държа да заявя, че наредбата за необходимите документи за издаване на разрешение по Закона за хазарта е съвместна наредба с Агенцията по метрология. И именно там има много общи неща, тъй като хазартните съоръжения, първо, се изпращат именно в тази Агенция по метрология и там те се изпитват, там се одобряват, за да може после да дойдат при нас. Затова ние, когато не сме изискали някои документи, ние сме взели именно предвид този факт, че те са един компетентен орган и тези документи са минали един път през тях и затова ние не сме изискали някои от документите.
Правила и системи за подаване на информация за формиране и разпределение на печалбите. Не касае организаторите на числова игра Бинго, тъй като данъкът се внася при получаване на талоните и ставката от 12%, която се внася върху номинала на талоните.
Имаме един случай с едно Бинго, което е по мое време, но съгласно направена забележка от уважаемата Сметната палата, че – видите ли – ние сме дали това разрешение за 4 дена, в закона е писано, че ние трябва да разгледаме исканията за издаване на разрешение в срок от един ден до 30 дни. Никъде не е казано, че на втория, на третия, на четвъртия или на петия ден ние не трябва да внасяме – именно този единствен случай, когато сме дали не на едно, а на 45 бинга разрешение, има около 23 зали за жив хазарт, с маси, казина, има около 455-500 игрални зали.
Аз не виждам тук да имаме някакво нарушение от наша страна, че ние сме включили това на четвъртия ден. Ами аз, когато правя комисията, винаги питам, минавам по стаите и питам – има ли още нещо, за да може да го включа, защото се събира много голям дневен ред. И аз гледам всичко, което е готово и което е свършено от експертите, да мога да го вкарам в комисия, защото следващата комисия става по-голяма и останалите 5 члена от междуведомствената комисия след това се дразнят, че е голям дневният ред на другата комисия. Затова аз не смятам, че това е някакво драстично нарушение, че – видите ли – на четвъртия или на петия ден, ако не се лъжа, сме го внесли в междуведомствената комисия за разглеждане и оттам за издаване на разрешение. Друг случай ние нямаме от тези 45 бинга, на които са издадени разрешения.
Другите неща, които са се случили за казината, аз не съм бил по това време на работа, не мога да давам обяснение. Но аз бих помолил, господин Председателю, да дадем думата и на началник отдел “Разрешения”, който се занимава пряко с тази дейност, и той да осветли някои неща, ако нямате нищо напротив.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Първо един въпрос, преди да Ви предоставя думата. Тук има посочени 41 на брой препоръки при анализа на резултатите от извършения одит и основни изводи. По всички тези 41 на брой изводи, които са направени, Държавната комисия по хазарта има ли конкретни отговори на тези въпроси и съответни предложения – по законодателството, по наредбата, по нормативната уредба изобщо за хазарта? Заповядайте.
ОГНИМИР МИТЕВ:
Добър ден, началник съм на отдел “Разрешения” в Държавната комисия по хазарта.
Ако разрешите, понеже второто изречение беше – да започна от него – относно законовата уредбата за уреждане на регулацията за организиране на хазартни игри. Беше внесен законопроект от нашата комисия в плана на Министерството на финансите за изменения и допълнения в Закона за хазарта. Законодателният орган – вие всички си спомняте – прие само измененията и допълненията в закона, които касаеха текстове по поети ангажименти и споразумения с Европейския съюз. Всички останали текстове бяха отхвърлени.
Относно подзаконовата уредбата, касаеща пряко наредбата – и аз бих желал да се спра на два – три документа от наредбата, които са отразени в одитния доклад, защото тези два – три документа, във всички издадени разрешения липсват. Да, това е така. Този документ, мултиплициран в издадени 130 разрешения, става 130 липсващи документи.
За какво се касае? Бих желал само два – три случая да ви посоча за какво става дума.
Първият документ от одита – това е, че не са представени документи по чл.5, т.13 от наредбата, а именно Правила за техническите изисквания към системите за контрол. Тези технически изисквания към системите за контрол касаят всички видове хазартни игри. Тези технически изисквания, на които трябва да отговарят игралните съоръжения, се следят от Държавната агенция по метрология и технически надзор и са разписани в подзаконов акт, в наредба, която е съвместна между Държавната комисия по хазарта и Държавната агенция по метрология и технически надзор и са обнародвани в "Държавен вестник", брой 51 от 5 юни 2001 г. Тези технически изисквания са разписани подробно…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, че Ви прекъсвам. Аз зададох много ясен въпрос – каква е Вашата позиция по този одит, изводите, които са направени в този одит, не ми говорете за 2001 г., много Ви моля. По този одит какви са Вашите отговори и какви са Вашите предложения за бъдещи действия – по законодателство и по нормативната уредба?
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю. Аз искам да продължа Вашия въпрос, за да спестим време. Наистина може би Сметната палата, ако е извършила контролна проверка на своите констатации, ще ни спести време, защото Държавната комисия по хазарта няма да може точно да… - не искам да обвинявам никой, но Сметната палата, ако може, да отговори дали е извършила контролна проверка и какво е констатирала при тази проверка, ще бъде чудесно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като одитът е от твърде скоро, аз не знам дали е имало контролна проверка. Но заповядайте.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Аз вече споменах, господин Председателю, че сега през март ние сме дали препоръки, изтекъл е срокът за изпълнение на препоръките и сега, през март, ние ще проверим дали те са изпълнени. Предстои такава целева проверка и ние веднага ще ви уведомим за резултатите от проверката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Проф. Димитров, въпросът ми към Вас е следният. След като извършихте тази проверка, наред с констатациите, които правите, и за нередностите, които сте предписали да бъдат изправени, вие имате ли заключение в частта за това следва ли да се промени нормативната уредба? Защото всъщност тънкото място е това прихващане по техническите характеристики на апаратите. Имате ли виждания в тази посока, защото това е по-ценното за нас като комисия?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Сега, разбира се, предложения за промени в законодателството ние специално не сме отправяли. Ние просто сме констатирали определени бели петна, недостатъци в законовата уредбата, но това е нашата, така да се каже, задача от втори ред. Нашата първа задача е да видим как се изпълнява действащият закон. Всички юристи тук знаят, че – лош закон, но закон, трябва да се изпълнява. Изпълнява се действащият закон. И ние сме дали нашите препоръки съответно предшествани от констатации и изводи въз основа на действащото законодателство. А сега, разбира се, какво трябва да се промени в Закона за хазарта, мисля, че това е въпрос на един допълнителен разговор и ние сме готови да направим предложения за усъвършенстване на нормативната уредба. Но в момента докладът е центриран главно около това какво е правила институцията при наличие на действащия закон, какви недостатъци са допуснати в дейността й и какво трябва да се направи за отстраняването на тези недостатъци. Иначе наистина, ние сме констатирали ред несъвършенства на действащия закон, които трябва да се отстранят.
Аз тук веднага искам да кажа, уважаеми колеги, че много малко обаче, дори от юристите, знаят, че всъщност към режима на хазарта като общ закон се прилага и един друг закон, който също създава задължения за всеки държавен орган, който осъществява административно регулиране и административен контрол върху определен вид стопанска дейност, в случая това е хазартът. Значи там има ред изисквания, които също трябва да се изпълняват, това трябва да стане ясно. Например говоря за това, че трябва да има публичен регистър за всички. Законът ги нарича лицензи, но лицензът всъщност означава разрешително за осъществяване на определена дейност. Трябва да има един публичен регистър, в който да се вписват всички тези разрешителни, който да бъде публично достъпен.
По-нататък, да посоча само, този закон има ред изисквания, които се прилагат и за Държавната комисия по хазарта. Аз не знам доколко е била обсъждана изобщо неговата приложимост, но той е факт в нашето законодателство. Много важно е според мен да се има предвид изискването на този закон за ясна, последователна и предвидима практика по прилагането на закона от Държавната комисия по хазарта, защото някои от констатациите на Сметната палата са именно в тази посока – че има непоследователност при прилагането на закона, ето, издаване на разрешения, които в определени случаи са издавани при много кратък срок, дори при липса на документи; в други случаи е било забавяно издаването на разрешения, при изрядна документация. Това дава основание да се мисли, че определени заявители са били фаворизирани и съответно други – дискриминирани. Това нееднакво, непоследователно противоречиво прилагане на закона е много опасно, по мое мнение, и тук трябва ясно да се каже, че и Държавната комисия по хазарта, но и всеки друг държавен орган трябва да има много ясна и последователна практика по прилагане на закона и тя трябва да бъде оповестена, да се знае. Тоест, когато си имаш работа с Държавната комисия по хазарта, да знаеш какво можеш да очакваш от нея. Тя не може да действа по някакъв капризен и произволен начин.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За да не се създава корупционна среда.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Да не се създава впечатление, че, виждате ли, тя действа избирателно и селективно. Това е много опасно.
Ето защо, аз смятам, че това е много важно в практиката на ведомствата и по принцип те трябва да се съобразяват и с действието на този закон, например чл.6 от закона, който ги задължава именно за създаването на такава трайна, последователна, предвидима практика по прилагането на закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Петров, заповядайте.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ:
Господин Председателю, аз искам да отговоря на господин Димитров. Пак казвам, извинявам се, че ще трябва да му противореча, но един случай, който го има за това бинго, тук се говори като за някакво правило, господин Димитров. Това не е правило, това е изключение, че сме дали разрешение за четири дена. Но няма защо да заблуждаваме комисията, това не е нарушение на закона просто. От един до 30 дена е срокът, пак казвам. Сега, другите документи, които липсваха, които вие бяхте отбелязали, след това ние ги намерихме в други папки на същата фирма. Значи тях ги има, с изключение на един или два, които пак от тази съвместна наредба с Агенцията по метрология…, там ги нямаше тези документи, затова не сме ги изискали.
Но още с моето връщане на работа, уважаеми господин Председателю, аз наредих да се възстанови регистър “Разрешения”, който включва всички издадени, отнети и прекратени разрешения на организаторите на хазартни игри. И той се води от Ваня Драгинова.
Второ, регистър “Искания” - включва всички подадени искания от организатори на хазартни игри.
Трето, регистър “Плащания” - включва всички постъпили плащания по сметката на Държавната комисия по хазарта от такси, както и информация за платен акциз.
Четвърто, регистър “Контрол върху хазартната дейност”- включва резултатите от извършените проверки на обектите, на които се организират хазартни игри и по които се съставят протоколи. Води се от Руслана Стефанова.
И пето, регистър “Административно-правни преписки” - включва данни за образуване и водене на административно-наказателни преписки от Държавната комисия по хазарта.
Държа да заявя, че ако аз не бях отстранен от работа преди две години, аз бях предприел и мерки да се съберат и глобите, и таксите. Глобите от Агенцията за държавни вземания, а таксите сега, след като мина одитът, съм наредил да се заведат дела до отделните окръжни съдилища за всички такси, които имаме да събираме. Те са около 180 хиляди лв., мисля, че така са дадени в одита – 186 хиляди лв., по памет.
Така че мисля, че се сме взели доста от мерките, направили сме също предложение за промяна на наредбата за необходимите документи, дали сме го в Министерството на финансите. Така че сме реагирали, господин Димитров, на Вашите забележки. Мисля, че не бива така да се истеризира този случай с хазарта, защото все пак думата “хазарт” е една привлекателна дума, която внушава на хората едва ли не, че има нещо нередно, тъй като хазартът е една сравнително нова дейност, от 15 години след демокрацията, и това създава едно пикантно любопитство у много хора. И не смятам, че пък и заглавията, които излязоха във вестниците, отговарят на действителността, на работата в хазарта. Това исках също да отбележа.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА:
Може ли няколко думи също да кажа?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА:
Благодаря, господин Председателю.
За нас, в Сметната палата, като орган, който е избран и излъчен от вас, е действително важно, че вие обсъждате нашите доклади, защото вие сте основният потребител на нашата работа, съответно с институцията, която е била одитирана, и приветствам тази ваша практика да става във всички комисии.
Разбира се, друг е въпросът дали одитът на Сметната палата се е занимавал с конкретни случаи, които са във вашия фокус на интерес, в смисъл корупция. По-скоро нашата работа е да проверим как действа системата, а не да се занимаваме с отделни конкретни недостатъци в работата. Случаят, който тук се обсъжда, който е единствен за много краткото дадено разрешение, в дадени срокове, нетипични за обичайната практика на комисията и при липсата на някои документи, които наистина не променят общата картина, смятам, че не е толкова важно, че има един такъв отделен случай. Той може да бъде случаен, но той все пак е един индикатор за това, че няма подробни, истински правила за работата. Вие най-добре знаете, че това, което за всички въвлечени в борбата срещу корупцията институции е най-важно, е да се отстрани средата, да се работи върху средата, която благоприятства корупционни практики, по-скоро, отколкото да се наказват отделни случаи на корупция, защото те трудно се откриват и трудно се доказват.
Господин Петров, разбира се, ние не смятаме, че това е някакво нарушение, но това е някакъв индикатор, който и за Вас трябва да съществува, че за четири дни дадено разрешение, при липса на документи, това не съответства на обичайната ви практика, и вие сте контролен орган и знаете, че това са индикатори за нещо, което не е съвсем наред. Но това е отделен случай.
Във връзка с въпроса на госпожа Николова – наистина в законодателството – то никога не може да бъде съвършено, - но има условия, предпоставки за едно такова свободно действие, като законодателството, имам предвид на ниво закон и на ниво вътрешна уредбата, която самата комисия трябва да продължи да усъвършенства, за да въведе такива ясни правила за работа.
По-скоро нашата констатация относно законодателството е за липсата на разпоредби, а не за наличието на такива, които трябва да бъдат премахнати или променени. Например смятаме, че в законодателството има описания на изключенията, които не се смятат за хазартни игри. Това описание е много общо, двусмислено и не е съвсем ясно. Или трябва да има някакво изрично изброяване, или някакви по-ясни индикации и критерии за това.
Също за хазартни игри по интернет. Няма нормативна уредба за това, а това вече е една ниша, в която се вмъква сивият бизнес. Също няма изрично изискване за членовете на комисията, за техния професионален опит в институции и области, които са свързани с контролна дейност. Разбира се, едва ли точно хазартът би могло да бъде това, но някаква друга подобна практика би било добре. Това са само препоръки. Това не е нещо, което е за тип нарушение или нещо задължително, което трябва да бъде въведено.
Също така от гледна точка на вътрешната уредбата не е лошо да има ясни изисквания за техническите параметри – това е една от точките на нашите препоръки, но вътрешната уредбата не се отнася до вашата дейност като законодателен орган. Първата препоръка беше да се приемат общи задължителни технически изисквания към системите за контрол върху хазартни игри - автоматите, игралните маси и други игрални съоръжения. Това е вече уредбата на подзаконово ниво, за която трябва комисията да се погрижи. И предполагам, господин Петров каза, че са предприети мерки по някои от тези препоръки, ние напълно ви вярваме, но все пак ще дойдем, ще проверим, ще ги обсъдим с вас и след това ще информираме отново Народното събрание по този въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил, господин Петров, преди да Ви предоставя думата, тъй като моето внимание беше насочено преди всичко към нормативната уредба, а това е точка първа – Нормативно регулиране на хазартната дейност, и аз оставам с впечатление от тези изводи, които са направени от одита на Сметната палата, че чрез тези пропуски в законодателството – условно да ги нарека пропуски, или бели петна може би, както по-точно се изрази господин Димитров – по някои от тях действително се създават условия, възможности за корупционни действия. Имайки предвид точно това, двусмислени дефиниции на изключенията, липса на нормативна уредба относно организирането на хазартни игри по интернет, липса на забрана за членове на комисията и служители, ръководни експерти и т.н. да преминават на работа директно в хазартния бизнес – защото е разбираемо защо би могъл да премине от едната страна на другата. Ето тези проблеми, свързани с нормативната уредба, аз приветствам господин Петров, Вашето предложение в доклада, който сте представили пред нас, че е разработен проект за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Моят въпрос е: в тези изменения и допълнения, които вие сте подготвили за Закона за хазарта, включвате ли тези, които са препоръчани в одитния доклад и засягат тези пунктове, които са посочени и в одитния доклад?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ:
Господин Председателю, включени са някои от препоръките, които са дадени от уважаемата Сметната палата, но за преминаването примерно на работа след напускането на Комисията по хазарта – това не е включено, тъй като ние не сме знаели. И все пак, внасянето на законопроект в Народното събрание, вие знаете като народни представители, че това е прерогатив на министъра на финансите. Ние нямаме право да внасяме такъв закон. Ние имаме право евентуално да го сезираме, да дадем някои предложения.
Аз искам да кажа и нещо друго във връзка с казаното от преждеговорившата, че много е трудно понякога да се съберат петте или четирите члена на комисията по-точно, за да има кворум, тъй като те са, както казах, единият е шеф на затвора, другият е началник кабинет на министъра на вътрешните работи, третият е главен юрисконсулт някъде и просто на мен ми е много трудно като председател да ги събера и затова ние някой път пропускаме сроковете. Разбирате ли, господин Председател? Ние затова пропускаме и затова има такива случаи на пропуски. Затова аз бързам някой път, когато е готово, макар и на петия и на шестия ден, макар че говорим за един случай – този прословут случай, който като че ли искаме да го направим правило, което не е вярно, един случай не може да бъде никога правило. Това са т.нар. статистически случаи. Това не е грешка, защото, пак казвам, законът ни дава право да го дадем от един до 30 дена. И затова аз се принуждавам да ги включвам по-рано, за да може да не забавя този едномесечен срок, за да мине съгласно закона.
Но ние сме готови някои от тези препоръки да ги включим към този проектозакон, който се намира при министъра на финансите, защото ние имаме някои неща, например ние сме отнели, както казах в началото, над 1800 нелегални автомата. И там ние губим делата. Защо? Защото като се явим в съда, те казват – не е играно. Значи има пет автомата в тази сграда, в тази зала, но тук не е играно, или ако е играно, е играно за 5 стотинки. Така ги оневиняват повече от колегите в съда и те просто стават ненаказуеми. А там глобата е от 20 до 50 000 лв. и има и наказателна разпоредба – до три години затвор, чл.321 от НК.
Така че аз мисля, че тук има също какво да се помисли, да може да се каже, ние сме предложили, че където се намерят такива нелегални автомати в дадена къща или здание, помещение, независимо за колко стотинки или за колко лева се играе или не се играе, да се смята, че това е нелегален хазарт, защото много ясно е, че това е с цел да послужи за нещо, да се извърши тази нелегална хазартна дейност, след като тези автомати са намерени в дадено жилище. Това е един от примерите, които давам, който е също важен, защото ние така губим дела. Съставяме актове, но после в съда ги губим, наказателните постановления просто не могат да издържат именно на тази база. Има и други неща, които трябва да се видят, тъй като, пак казвам, този закон е на 3-4 години и аз мисля, че трябваше одитът да тръгне от 1999 г., да има някаква последователност, а не изведнъж, по средата на този период, но това все пак е въпрос на Сметната палата, а не на нас.



Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председателю, госпожа Лилияна Терзиева иска да вземе думата, като ръководител на одитния екип тя иска да каже конкретни неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожо Терзиева.
ЛИЛИЯНА ТЕРЗИЕВА:
Аз само искам да кажа, че случаят с въпросното бинго не е изолиран за даване на разрешение без наличие на изискуемите документи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това беше особено важно да чуем.
ЛИЛИЯНА ТЕРЗИЕВА:
Той е най-фрапиращият, тъй като при липсата на седем документа разрешението е издадено за три дни от подаване на искането. Иначе в нашия доклад са отразени нарушения според нас. Освен това, предполагайки, че някои документи могат да се окажат в папките след извършване на одита, ние сме предоставили опис на липсващите документи, поискахме тяхното обяснение. Всичко това е приложено към одитното досие.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това са много сериозни неща, които току-що госпожа Терзиева каза. Те кореспондират пряко с предмета на нашата дейност, ако мога да направя такъв извод.
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Явно е, че този случай трябва да бъде изваден пред скоба. Аз искам да благодаря на госпожа Симеонова за отговора, защото ние бихме си загубили взаимно времето, ако тези проверки не послужат като сигнал да се изправят практики и да се попълнят тези места в закона, които създават възможност той да бъде заобикалян. Защото ние не сме прокуратура, ние сме всъщност един орган на Народното събрание, който е призван да прави констатации, разбира се, благодарение и на вашата помощ, ние без вас не бихме могли, че има такива повтарящи се нарушения. Да видим къде всъщност нормативната уредба позволява законът да бъде заобиколен, така че тази практика да стане правило. И аз много ви благодаря, защото вие имате виждане по тези въпроси и може би аз бих се радвала и това всеки от нас може да направи, ако получим в писмен вид тези ваши констатации за празнини на закона. А това, което искам да кажа на господин Петров, е, че това, което пък в никакъв случай не трябва да става, е точно Държавната комисия по хазарта да пише предложения за закона за хазарта. Това е нон сенс.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви. Господин Петров, имате ли нещо да кажете или да приключваме?
ГЕОРГИ ПЕТРОВ:
Аз няма какво да кажа нещо повече, тъй като аз не казвам, че ние сме безгрешни, като край на моето изказване. Безгрешни хора мисля, че няма на този свят, те са в по-добрия свят. Но сега, аз съм работил съвестно през тези години. Никога за мен не се е чуло, че съм корумпиран или че съм извършил някаква корупция, на толкова години вече съм, просто малко ми е неприятно да давам обяснения в тази насока, но след като трябва да ги давам, го правя. Но ще се съобразим и се съобразяваме с тези препоръки, които са дадени на нас от уважаемата Сметната палата, защото ние съзнаваме, че това е един държавен орган, препоръката на който трябва да изпълняваме, ние сме длъжни просто да я изпълняваме и това го правим.
Но аз искам да подчертая отново този факт, който може би не се отбеляза, че аз не съм бил две години на работа, уважаеми господин Председателю, в тази комисия и това накъсване на времето, през което аз не съм могъл примерно да внеса в Държавни вземания, в съда, защото съм бил изваден от строя, идва след мен един човек, който не е юрист, на тази комисия, далеч по-неопитен, от моя гледна точка, не от друга. И със самия факт, че той беше уволнен по един начин, който не беше най-правомерен, също говори, че е нормално да има…, тези неща са станали, но аз не мога да отговарям за всички работи, които са ставали в мое отсъствие през тези две години. И затова като край на това, което искам да заявя, е, че ние ще се съобразим с тези 41 препоръки и ние се съобразяваме вече с тях. Аз казах, че още първите дни на работа като дойдох, наредих да се въведат тези регистри, регистрите ги има. Аз бях наредил да се спазват, да се извършват тези неща, но не зная защо…, защото ако ги имаше тези регистри, нямаше да се ровят и колегите от Сметната палата, щяха направо в регистрите да видят всички неща дали са правилни или не.
И аз ви благодаря също за това, че ни обърнахте достатъчно внимание на цялата комисия. Използвам случая да благодаря.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Господин Великов, може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Благодаря. Само няколко заключителни думи. Аз искам да подчертая нещо, - че работата на Сметната палата не е полицейско-разследваща и санкционираща. Ние не сме разследващ орган. Смисълът на нашите констатации, изводи и препоръки е да се подобри дейността на одитираната институция. И аз, господин Петров, с цялото ми уважение към Вас, мисля, че ако се изпълнят тези препоръки, които ние сме дали, това ще бъде принос, така да се каже, за подобряване дейността на Държавната комисия по хазарта и за много по-добър неин публичен образ в обществото. Така че аз не смятам, че тук трябва да се гледа на нашите препоръки като на нещо обидно, ние по никакъв начин не сме искали да кажем – вие сте комисия, която провежда корупционна дейност. Не, по никакъв начин! Но някои недостатъци в дейността на комисията създават условия, създават по-благоприятна среда за корупция. Ето това е.
И аз бих искал тук, ако ми позволите, да очертая един много сериозен проблем. Винаги, когато законът предоставя т.нар. от юристите дискретионна власт, тоест една широка свобода да се действа по целесъбразност в една много широка рамка – госпожа Николова като юрист много добре разбира за какво става въпрос, - това е опасно, защото в този случай тази свобода често може да се изрази в капризност и в произвол. И каква е задачата, включително и на Сметната палата, на законодателя? Разбира се, той трябва да ограничава и стеснява в разумни рамки тази свобода, без никога да я отнеме докрай, защото това не е възможно, но идеята е Сметната палата със своите препоръки да допринася за по-добри практики по прилагането на закона. Значи тази свобода трябва да бъде прилагана по един ясен, последователен, предвидим начин, да се знае, че колкото е възможно, повече трябва да се избягват рисковите зони за корупция, за това става въпрос. Така че нашите препоръки са в тази насока.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Димитров, мисля, че усилията ни са общи в тази посока и аз споделям изцяло това, което казахте.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
Имам идея за предложение. Тъй като законовите празноти са най-големият проблем, те са “хванати” от Сметната палата. Естествено е нон сенс комисията да пише проекти за законови разрешения, но така или иначе, този проблем стои пред нас и ние трябва да се заемем с него. Затова според мен би било чудесно, ако Сметната палата предостави своите виждания на министъра на финансите и това да бъде като наша препоръка, така че министърът на финансите да създаде нарочна работна група, която въз основа на тези предложения да изготви съответния проект за закон. Според мен това ще бъде добре.
Благодаря ви.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Разбира се, ние можем да поемем подобен ангажимент – да посочим и да предложим конкретни разпоредби, които биха допринесли за подобряването на закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Димитров.
Искам да ви предложа две точки за решение, ако не възразите. Тъй като разбирам, че до края на март или сега, господин Димитров, ще започнете контролния одит?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ:
Нека госпожа Симеонова да каже, тя е предвидила в работата си, планирала е тази целева проверка за изпълнение на препоръките. Нека да каже кога е планирана.
СВИЛЕНА СИМЕОНОВА:
Господин Председател, до една седмица ще бъде изпратен екипът за проверка на препоръките.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моето предложение, колеги, е комисията да се запознае с тази контролна проверка и да се произнесе относно възможностите за създаване на корупционна среда. След проверката като се запознаем с материалите, ако прецени комисията, че се създава корупционна среда, да направи допълнително свои предложения във връзка с тази контролна проверка. Това е едното ми предложение за решение.
Второто, което е във връзка с това, което господин Димитров предложи, комисията настоява Министерството на финансите да предложи промени на нормативната уредба на основание на направения одит от Сметната палата със съдействието, или не знам точно каква да бъде формулата, на Сметната палата.
Умишлено господин Димитров каза “настоява”, защото считаме, че са необходими тези промени, което е по-острата форма за искане относно промени в законодателството.
Приемаме ли тези решения, колеги? Благодаря ви за консенсуса. Приемат се предложенията за решения.
Колеги, преминаваме към точка трета – Обсъждане на споразумение за създаване на Съвет за координация. Това е новата точка, която ви предложих в дневния ред. Имате го раздадено като материал.
Колеги, получихме корекциите и предложенията от страна на комисията към Висшия съдебен съвет и тази към Министерския съвет. Това е окончателният вариант, който аз ви предлагам. Надявам се да няма нови корекции от двете институции. Съобразили сме се изцяло с това, което са предложили.
Тъй като възниква един процедурен въпрос по това споразумение, ако разбира се, то бъде прието сега на заседанието, аз ще се обърна и към председателя на Народното събрание, защото има различно тълкуване на Правилника, че при формирането на нов орган трябва да се иска съгласието и на Народното събрание. Така че аз ще се обърна към председателя за санкция и ако той прецени, че това трябва да влезе на пленарно заседание, мога да направя съответното предложение. Ако се прецени, че ние сме в правомощията си да вземем такова решение и да се включим в този съвет, аз ви предлагам да продължим по-нататък, защото по същество аз досега не съм срещнал, въпреки критичните бележки, противници на създаването на този Съвет за координация, който – изразявал съм и лично мнение по този въпрос – е необходим.
Имате ли предложения по споразумението? Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Може би ще бъде удачно, ако се окомплектова, аз приветствам тази идея за сезиране председателя на Събранието, но ако се окомплектова това искане с решение на другите два органа за даване на съгласие или намерение за създаване на този съвет, респективно от Министерския съвет и от Висшия съдебен съвет, за да не възникне въпросът за това, че е акт на един човек и със задна дата да се поставят въпроси за това доколко е легитимен. Хубаво ще бъде да се окомплектоват попътно нещата с акт на тези два органа.
И може би само като редакционни бележки, аз съвсем отгоре-отгоре го видях, но примерно “антикорупционни комисии” е прекалено такъв термин…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате предвид…
ИЛКО ДИМИТРОВ:
ІІ. 1. Предмет на дейност. Може би за език, за употреба на думи трябва да се прегледа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би, не възразявам, “между трите комисии” е достатъчно според мен.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
И един въпрос, който постави Снежана Гроздилова преди време за консенсус – консенсус между кого? Това е в ІІІ – т.7. Хубаво е да има яснота кой формира консенсуса. Примерно консенсус между тримата председатели или между заместващи ги лица.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като имах мнение, че право да участват при вземането на решение имат председателите заедно с членовете на ръководството или член от комисията – така както е записано, без участието на експертите, ако не е достатъчно ясно това, бихме могли да го разпишем в отделна точка. Ако не е ясно, че всъщност решения могат да вземат, да участват в този консенсус без експертите. Експертите всъщност участват със съгласувателен глас в заседанието.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Защото в т.4 е записано, че в заседанията участват председателите, по един член и по един експерт.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако прецените, че експертите могат да участват в консенсуса, аз не бих възразил, но все пак важно е според мен членовете на комисията и членовете на ръководството, те са тези, които носят и отговорността.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Да, според мен без експертите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не подценяваме отговорността на експертите, разбира се.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, аз и на нашето заседание на парламентарната група обърнах внимание на тези неща – дали е преработван или е в този същия вид отпреди? Освен заглавието “споразумение” вместо “статут” има ли нещо друго?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това са последните бележки, които получихме от Висшия съдебен съвет и сме се съобразили с тези бележки.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Тогава предварително се извинявам, колеги, господин Председателю, че не съм гледала другите текстове и отново се връщам към това…
ЕЛЕНА ПЕТКОВА:
Може ли едно уточнение? С изключение на “споразумение” вътре няма изменения по същество.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Това беше важно, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би в зависимост от характера на комисията към Висшия съдебен съвет, затова е “споразумение”…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
То наистина звучи по-приемливо така според мен.
Аз не можах да чуя обстойно господин Димитров какво каза, но приемам това, което Вие, господин Председател, казахте, но на мен много ми се иска все пак структурата на самия съвет, като участници в него, да бъде по-ясно разписана тази четвърта точка. Защото вижте сега, така звучи малко двузначно, а и аз вече като пряк участник се чувствах дискомфортно. В този съвет в заседанията участват председатели, по един член и по един експерт от всяка една от тях, освен случаите… Вие сте махнали членове на ръководството или заместник-председатели имаше там.
ЕЛЕНА ПЕТКОВА:
Това беше по искане на Висшия съдебен съвет.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Добре, няма лошо. Заместник-председателят на комисията също е член на тази комисия, така че така е добре. Но “участват” или “са пълноправни членове наред с председателите на важните комисии”. За да може – веднага се прехвърляме към седмата точка – “решенията се вземат с консенсус”. Значи моят глас като член на Комисия антикорупция към парламента е ли равен на гласа на Румен Петков и на Румен Ненков?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Абсолютно.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Добре, нека да го разпишем така, защото, господин Председателю, на въпросното заседание аз не можах да усетя такова нещо. Съжалявам, че се връщам натам, но нямаме опит от други такива.
И точка 11 – “Протоколите от заседанията на Съвета за координация са публични, освен когато той вземе друго решение. При закрити заседания съветът взема решения за информацията, която ще се предоставя на медиите”. С оглед функциите и нивото на задълбоченост на разглеждане на материалите в този съвет, е ли удачно, колеги, да помислим за друга формулировка на този текст, що се отнася до моменталното публично оповестяване на информация след заседанието? Трябва, колеги, да бъдем предпазливи тук, от горчив опит го съобщавам.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, започвам от последния въпрос. Формулирали сме така, тъй като предложението е да има стенографски протокол, – “Протоколите от заседанията на Съвета за координация са публични, освен ако той вземе друго решение”. Другото решение е да не се публикуват, да са закрити. Значи тук комисията взема решение за това. Мисля, че е достатъчно ясно.
И второто, при закрити заседания, когато съветът е решил заседанието да бъде закрито, взема решение за информацията. Той, съветът, взема решение за информацията, която ще се представи на медиите.
Ако, госпожа Гроздилова, имате допълнение към това, мисля, че е достатъчно ясно казано. Ако съветът с консенсус на всички участници вземе такова решение, информацията ще бъде предоставена.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Не е ли най-чисто, ако…, ние нямаме дефиниция на членове на съвета.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако отделим за членовете отделна точка, това ще го направим…
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Ако го направим отделна точка, че председателите са членове на този съвет,… и според мен консенсусът – това е моето предложение – да е само между председателите. Защото не съм сигурен дали ще можем да уточним точно как ще избират по един член комисията, какъв ще бъде механизмът за излъчването на този член, по решение на съответен сегмент или по решение на председателя или случаен избор, или ротационен и т.н. Ако просто фиксираме, че членове на съвета са тези трима председатели, а консенсусът между тях, и в заседанието участват и експерти, и други лица. Иначе ще бъде трудно да обясним как ще се избере точно този член на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Колеги, ще бъда кратък и не искам никой да се обижда.
Въпросът ми е: какъв е смисълът от това, което се създава? И какви проблеми на българската държава ще бъдат решени с въпросния Консултативен съвет?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, ще се опитам да Ви отговоря. Аз няколко пъти се опитвам да мотивирам този съвет. Съжалявам, че не нося онези три отговора, които ни даде от Добрич единият от участниците в приемната. Три институции работят по един и същи проблем, изпращат отговори до съответния жалбоподател или заявител на сигнала, без въобще една с друга да знаят коя какво прави. Моето желание и предложението, което направихме за този Съвет за координация, идеята, която имаше Гражданският консултативен съвет, беше точно тази – по определени сигнали да има взаимодействие, координация и по-бързо, по-ефективно да се придвижват някои въпроси, да се търси по-голяма бързина и ефективност вместо да си разменяме кореспонденции помежду си и да си пишем, един път месечно, ако се съберем по получени сигнали и изискаме по-бързо информация, бихме могли да я съберем, и съответно да възложим на отделната институция действия, които тя да предприеме. Разбирам, че някои от действията тя би трябвало да ги предприеме, независимо от това ние дали сме й възложили или не. Тя е длъжна да ги предприеме тези действия, аз добре ви разбирам в случая, но желанието ни е било това – да координираме взаимодействието между тези институции за по-голяма ефективност и по-голяма бързина, пак го повтарям.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, не се съмнявам във Вашата добронамереност. Но на мен ми е ясно какво ще се случи от цялата тази история, затова Ви го казвам. Тук има недомислици. Аз няма да опонирам, но управляващите сте решили, че това трябва да бъде една форма, с която да убеждавате обществото, че има политическа воля за борба с корупцията. Съветът за координация може да прави предложения до компетентните органи от законодателната, изпълнителната и съдебната власт за разглеждане на материали за корупционни прояви и предприемане на съответни действия в рамките на техните правомощия.
Искам да Ви кажа, че особено пък за съдебната власт… За какво говорим? Аз не искам да се задълбочавам върху текстовете, казвам Ви го съвсем откровено – този въпросен Координационен съвет е едно политическо действие. Аз не виждам той да доведе до някакви реални резултати в задачите, които имаме. Пак Ви казвам, във Вашата добронамереност не се съмнявам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Може ли да допълня? Нека да дадем един конкретен казус, за да видите, че могат да станат много големи беди. Примерно обсъжда се предния случай, който беше днес, и тук присъства представител на Висшия съдебен съвет. Ами той по същество, ако е съдия, трябва да се отведе. Защото това значи, че той е предубеден в начина, по който се решава казусът, като пряк участник.
Ето защо аз наистина не виждам…, ако този съвет има за цел да подобри средата за работа, да прави предложения за промени в нормативни актове, това го разбирам, но иначе конкретен случай, който да се обсъди… Да вземем дори и примера със скандала, който стана за АЕЦ "Козлодуй". Тук член, представител на Висшия съдебен съвет просто няма място. Той ще бъде или прокурор, или съдия, или следовател, което значи, че той трябва задължително да се отведе в решаването на този казус, защото не би могло да бъде другояче. И затова така съм…, присъединявам се към казаното от господин Атанасов, пак най-добронамерено. Аз просто искам като се прави нещо, то да бъде ефективно, да бъде полезно на всички.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, Господин Председателю.
Аз съм на обратното мнение. Считам, че това е една удачна идея, защото всеки сегмент от това образувание си има своето място, своя поглед върху проблематиката. Повече от ясно е, че този Съвет за координация ще се занимава с такава концептуализация на концепциите, че ще бъде извън всяка конкретика. Това е вън от съмнение. И точно тази сглобеност на вижданията е от особена важност, когато се отнася до проблематика, която засяга корупционни практики в контекста, в който ние сме започнали да се занимаваме, а именно законови празноти, административно бездействие или действие, причините по-скоро за тези неща. И тази сглобеност на картината е от особено значение. И това са първи стъпки, те ще имат корекции. Но една сглобеност на вижданията, на причините и на механизмите за съществуването на корупционни практики е от особено значение за начина, по който ще се води борба с тези корупционни практики. Размяната на виждания също е от особено значение и е хубаво това да става не с размяна на писма и на телефони, а е с едно проговаряне на тези идеи – не на казуси, но на идеи.
Така че аз мисля, че това е от особено значение и наистина приветствам аз лично подобна идея.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Може ли само две изречения?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Великов. Аз също неведнъж съм си изразила вече моето мнение, че е необходим, освен че няма да си позволяваме, надявам се, конкретика, няма и по същество да се гледат тези сигнали. Господин Великов няколко пъти вече се налага да казва, че целта на подобен род сдружения, съвети или други споразумения, които както и с омбудсмана сключихме, са именно с цел, първо, да се обсъди идея, ако бихме могли по-бързо и по-коректно, уважавайки всички институции, да приключим един такъв сигнал, разглеждайки го по същество в своята комисия. И второ, обменът на информация е много важен според мен и от друга гледна точка. Забавяне във времето, чакайки тези отговори и становища, които ни трябват от институциите. И когато бихме могли на едно такова обсъждане най-общо да кажем за проблема, може би пък на експертно ниво ще се получи това взаимодействие, от което имаме нужда.
Не знам дали бях ясна.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз не знам, не исках изобщо да вземам отношение, искам да запазим тук добрия тон. Вижте, тук са несъразмерими неща. Ние сме парламентарна република. Парламентът е органът, който осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт. Ние вместо да контролираме представителя, който ще бъде в този координационен орган от изпълнителната власт дали си върши работата в борбата с престъпността, той на еднаква нога ще се явява там и ще дава съвети какво да правим ние. Това е първият проблем, който е много сериозен.
Отделно от това, пак се връщам на това, с което започнах. Може да си създавате всякакви органи, обаче Конституцията е разписала правомощията на институциите в България - чл.105, ал.2 от Конституцията регламентира кой носи отговорността за борбата с престъпността и корупцията в страната. Това е изпълнителната власт. Записано е там.
Така че просто исках да го чуете това. Аз няма да попреча по никакъв начин да се създава такъв орган, но разберете, че това са безполезни неща. Може би има друга цел зад цялата тази история. Вярно е, трябва да доказваме сега пред Брюксел някои неща… Никакъв ефект няма да има от този орган.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не бива да се допуска по този начин да се огласява информация, ако това имате предвид.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Вижте, въпросът с огласяването на информацията си го решете в коалицията. Извинявайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ама ние се ангажираме и с комисията, извинявай, че те прекъснах.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Сега там дали е било правомерно или не, не е моя работа и не искам да обсъждам поведението на никого. Аз поставям въпроса за целесъбразността от този орган и ефективността от неговата дейност. Това е проблемът. Министърът на вътрешните работи – ако в неговата институция са постъпили проверени данни за извършено престъпление, ако не изпрати данните в прокуратурата, той върши престъпление против правосъдието.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Процедурен въпрос – предлагам тази точка да я отложим за следващото заседание за вземане на решение, ако това не пречи на определени други срокове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, ще предложа това, което господин Костадинов каза, но може би като един отговор на господин Атанасов. Аз приемам изцяло това, което казвате по отношение на министъра на вътрешните работи. Но ако в хода на това разследване, което е направено, се стигне до извода, че има промени в законодателството или в нормативната уредба, идеята е вместо да си пишем писма и да си съобщаваме, че, виждате ли, вие там трябва да седнете да подготвите… Когато седнем в този съвет, в случая министърът на вътрешните работи се случи председателят на този съвет, знаете, че преди това беше министърът на правосъдието. Мисълта ми беше, че един такъв съвет по конкретни случаи би могъл министърът да каже – този, който е председател на единния съвет, да каже – има проблеми в законодателството по тази, тази и тази проблематика. Ние ви препоръчваме, вземете вашата комисия, разгледайте този казус от нормативна гледна точка, вижте какво би могло да бъде направено към съответния орган.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Основният вносител по Конституция е Министерският съвет.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е ясно, но и ние също сме в правото си да внасяме проектозакони, господин Атанасов.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз се извинявам, че дойдох по-късно, наложи се да присъствам в заседанието на Транспортната комисия, там имаше по въздухоплаването един проблем.
Според мен два въпроса се поставят от господин Атанасов – дали трябва да има или не, доколкото разбрах, такъв съвет. Според мен е хубаво да има такъв съвет, защото диалог между институциите трябва да има. Друг е въпросът с какви правомощия, което се регламентира съответно с този статут. Така че ако се отложи, аз лично смятам, че би следвало да подкрепим този съвет. А конкретни бележки ако има по статута, до следващото заседание всеки писмено да ги даде.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И едно заявление, господин Атанасов, длъжен съм да го кажа като представител на управляващото мнозинство, въпреки че никога не съм свързвал тук председателството си с това – няма никаква политическа поръчка. Казвам ви, идеята действително дойде от Гражданския консултативен съвет и аз се опитах да развия тази идея. Казвам го съвсем директно. И нито Национално движение Симеон Втори, нито ДПС имат пряко участие в тази идея. Може би аз като участник в този Граждански консултативен съвет ще информирам своевременно всички членове на комисията отсега, за да не ви ангажирам допълнително, само затова не съм го направил. Винаги, когато има заседания Гражданският консултативен съвет, всеки от членовете на комисията би могъл да вземе участие и да подпомага дейността му.
Колеги, има две предложения. Едното е да приемем по принцип с направените предложения, второто е да продължим, на следващото заседание да гледаме отново споразумението. Така че искам да чуя мнения.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Аз се придържам към направеното предложение малко да помислим върху някои текстове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз затова, господин Димитров, казах приемане по принцип с предложения, които бъдат направени и бъдат отразени.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Да, благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако искате, не формално, а на следващото заседание, с всички отразени предложения да минем в окончателно приемане. Добре.
Преминаваме към точка четвърта - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода 2 март – 14 март.
Колеги, обръщам ви внимание на третата графа, за да нямаме недоразумение по някои от въпросите след това кога и как сме взели решение за гледането на един или друг сигнал.
Докато преглеждате, ще се постарая в рамките на тази седмица още, може би утре или във вторник, когато дойдете отново в София, в Народното събрание да получите справка за онези сигнали, които сме решили да гледаме на заседание на комисията. Съвсем хронологично ще бъдат представени. И ще ви представим докъде е стигнало окомплектоването на тези сигнали за гледането им в комисията. И моето предложение ще бъде на комисия да решаваме кога гледаме съответния сигнал, или ще ви правя предложение от едното заседание за следващото кой сигнал има готовност да бъде гледан, за да не се остава с впечатление, че има някаква селективност по отношение на сигналите.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Господин Председател, само едно изречение, ако позволите. Аз също изчаквах точка Разни, за да предложа това, още повече че нашите експерти и сътрудници в комисията са особено затруднени да ни подготвят пълен пакет документи и когато ние предварително сме решили кой сигнал ще се разглежда на следващо заседание, всеки от нас, според интереса си би могъл да дойде във Вашия кабинет и да проучи подробно всички материали, за да не се чувстваме неподготвени в деня на разглеждане на материалите. Така че по този начин според мен не само въвеждаме една принципна, логическа последователност на вземане на решения и време за разглеждане на материалите, но донякъде ще облекчим и нашите експерти.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви. Може би да приключим тук, за да информирам след това за готовност, която имаме за следващото заседание.
Колеги, имате ли предложения по информациите? Ако няма възражения, да считаме, че приемаме тази информация със съответното направление, което е предложено тук, в тези информации. Така приключваме и с тази точка.
Кратка информация по изнесената приемна в Добрич.
Първо, искам да направя един извод за полезността на една приемна, каквото беше в Добрич. Постъпиха 13 сигнала от граждани, някои от които според мен създават възможност ние да гледаме не само и не толкова конкретни казуси, но и действия на държавните органи, свързани пряко и с нормативната уредба.
Успяхме, бих казал, да проконтролираме и сигнал, по който имаме вече взето решение, в с. Росица, защото наш представител – господин Апостол Димитров, посети на място с. Росица, водопровода. По този начин показваме и отношение по сигнали, по които вече имаме взети решения.
Така че според мен тази практика е полезна. В никакъв случай не означава, че когато отиваме в определен областен център, отиваме, защото там има висока степен на корупция или пък има специално внимание от корупционна гледна точка към този център и не би трябвало по този начин да се възприема. Мисля, че и обществеността в Добрич, според публикациите, с които имах възможност да се запозная, не е възприела по този начин нашето посещение, а обратно.
Аз ви предлагам веднъж или два пъти в месеца, при възможност, да правим такива приемни. Всеки месец ще се затрудним да правим такива изнесени приемни, но на два месеца веднъж да бъде изнесена приемна. Имах предвид единия месец да бъде тук, в София, втория месец да бъде приемна в някой от областните центрове. Това е предложението ми. Има две предложения за място на изнесена приемна – едното е за Благоевград, другото за Разград.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Дали мога да помоля да се върнем към случаите? По т.10. въпросът ми е дали имаме идея, дали съвпадат с материалите, които са изпратени от министъра на вътрешните работи до Главния прокурор или са различни? Да не се получи деликатна ситуация – да се разглеждат едни материали в комисията, други в касационната прокуратура.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате предвид “”Сдружението прави силата”?
ИЛКО ДИМИТРОВ:
За Йордан Костадинов.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, аз гледах другия материал. Защо е включен в справката? Защото, така или иначе, този сигнал е връчен на мен като председател, материалите по този сигнал са връчени на мен като председател на комисията. И аз затова го включих в справката. Тогава на заседанието господин Петков даде една папка на мен и една папка на господин Ненков с препоръка, тъй като мисля, че господин Ненков спомена (нямаше стенограма тогава, да не ви подведа), че има проблеми със законодателството по обществените поръчки, готви се такъв закон за обществените поръчки. От тази гледна точка беше възложено и ние да се ангажираме със случая, както и проблеми, свързани със Закона за финансовия контрол. Това бяха препоръките и затова тази точка е включена.
От гледна точка на това кога да бъде гледана – това е вече въпрос на преценка и комисията може да реши кога да бъде гледана, след произнасянето на прокуратурата по въпроса или преди това, само от гледна точка на законодателството, въпрос на преценка.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Моето предложение е за прецизност в този случай, да запишем, след като вече е инициирана прокуратурата, да допълним разглеждане на случая в заседание на комисията след произнасяне на компетентните съдебни органи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, аз не възразявам по принцип да постъпим по този начин, въпреки че – връщам се малко назад – ние сме разглеждали случаи, когато компетентните органи не са се произнасяли окончателно. Имам предвид прокуратурата. Ако ние чакаме всички случаи да бъдат гледани и да имаме съдебни решения по тях, мисля, че тогава ще обезсмислим част от дейността си.
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз не възразявам да го гледаме, защото той вече доби публичност, но според мен предлагам да го гледаме на закрито заседание. Но ние да сме наясно за какво става дума. И ако се прецени, че ще се разглежда в комисия, това ми е предложението, да бъде закрито заседание. Няма смисъл да раздухваме повече.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз приемам, когато преценим, тогава ще го гледаме, той е прав господин Апостол Димитров, че вече е достатъчно раздухан проблемът. В случай, че ние разглеждаме сигнала в заседание на комисия, какво решение бихме могли да вземем? Няма ли пак да се наложи да вземем решение – изчакваме да се произнесе еди-кой си компетентен орган? Какво друго бихме могли да направим? Аз засега не мога да се ориентирам, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това, което аз останах с впечатление, което според мен би било необходимо от наша гледна точка като комисия, е свързано, пак повтарям, със законодателството. Ако се прецени, че в рамките на обществените поръчки е необходима промяна, която касае скоро приемането на закона, ние мисля, че бихме могли да се произнесем по случая.
Второто, по което можем да се произнесем, е Законът за финансовия контрол. Защото възникна едни въпрос за това какви и колко ревизии са правени специално на АЕЦ "Козлодуй", имайки предвид особения статут на АЕЦ "Козлодуй". Казвам особен статут, оставайки с впечатление от кратката дискусия, която проведохме там. Това имам предвид преди всичко.
И има още един елемент, не искам, разбира се, да бъда възприеман погрешно в случая. Аз говоря по принцип, не говоря конкретно за този случай, искам добре да бъда разбран. В някои от случаите, досега три, аз многократно заявявам, ние сме заявили становището си, че това е корупционна практика. Пак казвам, не визирам конкретно този случай. Ние не сме се произнесли по него като такъв.
Затова другото, което бихме могли да направим, ако комисията реши, разбира се, и реши да се произнесе по този начин, това е друг въпрос.
Относно процедурата открито или закрито, мисля, че комисията също може да прецени дали и как това да стане, с оглед материалите, които постъпиха.
Мислех в Разни, но тъй като възниква въпрос, той е свързан с един от сигналите, който се отнася до Митниците и който според мен беше доста сериозен, получихме отговор от министъра на финансите. Този отговор е за служебно ползване. Затова ще ви помоля, съжалявам, че не всички са тук, ще съобщим на тези, които ги няма – моля да отбележите народните представители, които отсъстват в момента – ще ви помоля да погледнете и сигнала, и отговора на министъра на финансите. Доста сложен е казусът. (Варненският случай.) Не искам да коментирам. Има гриф – За служебно ползване – нека да се запознаят всички с него. Казвам го така. Ако прецени комисията, мисля, че този случай, тъй като е с гриф, би трябвало да го гледаме на закрито заседание, защото има явна информация, която е посочена в сигнала, има тълкувание, което е дадено от министерството. Така че обръщам внимание, това беше за т. Разни, но сега ви обръщам внимание да минете в Секретната секция и да прочетете материала.
Две неща имах в т. Разни.
На 28 март има една кръгла маса. Аз се обърнах към Гражданския консултативен съвет във връзка със сложния казус – казвам го, той не е един, разбира се – относно формиране цените на лекарствата и лекарствените средства. Експертно е много трудно да се справим, откровено споделям това пред комисията. Продължаваме да работим, но срещаме неимоверни трудности. Обърнах се към Гражданския консултативен съвет за експертна помощ. “Трансперанс интернешънъл” пое ангажимент под наша егида да направим една кръгла маса. Тук не става въпрос за конкретни случаи, аз говоря по принцип. Една кръгла маса за това да установим практиката и действията, свързани с цеонообразуването на лекарствата и лекарствените средства, защото – повтарял съм го много пъти – недопустимо е в България лекарствата да бъдат на цени по-високи от тези в развитите страни в Европейския съюз. Да потърсим какви са тези пробиви в законодателството, има ли такива, има ли бели петна, откъде идва всичко това, да установим. Дали ще стигнем до извода, че само търговете са причина, както сподели наш колега, че това е една от причините.
Затова на 28 март искаме да направим тази кръгла маса. Пак казвам, “Трансперанс интернешънъл” пое ангажимент за нейната организация с експерти, които да поканят, различни държавни институции. Отнася се за всеки, който има възможност, да участва, не е задължително за участие. Но пак казвам, не става въпрос за конкретни случаи, става въпрос за концептуално разглеждане на един въпрос, който е от широка обществена значимост. Не виждам да има възражения по един такъв подход.
Готвят се доклади за този семинар. Трудно ми е да кажа дали ще има готов доклад, който да бъде предоставен на тези, които участват в обсъждането. Това, което ние приехме – да бъдем домакини, да стане това в Народното събрание, в парламента. Темата ви казах преди – “Корупция в системата на здравеопазването. Лекарствена политика и проблеми при противодействието на корупцията в лекарствоснабдяването”.
Откриване – председателят на комисията, до 5 минути.
“Трансперанс интернешънъл” – доклад, 15 минути.
Министерството на здравеопазването – представяне на доклад, около 10 минути.
НЗОК – доклад, около 10 минути.
Дискусия – около 1 час.
Участници – “Трансперанс интернешънъл” като организатор, Комисията по здравеопазване към Народното събрание, Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване, (това е директорът на Дирекция “Международни отношения и публични комуникации”), председателят на фондация на Родителите на деца с епилепсия и конфедерация “Здравето и защита”, господин Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Поканен е господин Куркулас, доктор Елена Златанова – програмен директор на Обществено здравеопазване, Георги Стойчев – изпълнителен директор на Института, от USAD има поканени четирима представители и от Световната здравна организация.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Това е окончателен вариант?
ЕЛЕНА ПЕТКОВА:
В момента, в който ни изпратят официално поканата, ще ни изпратят и крайната програма.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не виждам български неправителствени организации, които имат изключително сериозно отношение.
ЕЛЕНА ПЕТКОВА:
Напротив, има три. В началото ги споменахме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Няма проблем, ако има желаещи за участие.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Това имам предвид – неправителствени организации от професионалисти, браншовици.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, за следващото заседание – на едно от предходните заседания бях заявил готовност по няколко проблема. И тъй като работим по няколко проблема, за 30 март има готовност за Български морски флот, като разбирам, че одитът вече е приключил, който Министерството на транспорта е подготвил. С оглед обаче на това за 30 март имаше подготвено и първо гледане – становище относно доклада за "Кремиковци", което предложи Рамадан Аталай, и необходими действия, свързани с този доклад за "Кремиковци". Необходимо ли е ние да се произнесем допълнително и какви действия и контрол по изпълнение на решенията от този доклад, който е от предходното Народно събрание? Това е другият проблем, по който има готовност. И третият проблем остава “Олимпика”, който отлагаме от днес.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Много е тежко и трите въпроса да гледаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Сега, разбира се, че няма да предложа да гледаме и трите въпроса следващия път. Затова трябва да преценим в състояние ли сме да гледаме два въпроса следващия път или да вземем един въпрос, а другия да отложим за по-нататък.
Искам да ви кажа и друго, от организационна гледна точка. Никак не е леко организирането на всички институции и явяването им на заседанието. Бях упрекнат, и с основание, на първото гледане на сигнала за Български морски флот, че много късно сме информирали авторите на сигнала и затова, че те и двамата са в чужбина тогава и нямат възможност да се явят. Вие си спомняте тези, които са били тогава на заседанието, че имаше упрек и дори подмятания, че не са се явили авторите на сигнала. Техният министър беше тук, а тези, които са подали сигнала, ги нямаше, просто защото са били в чужбина или са имали друга причина да не се явят, а не от нежелание да се явят пред комисията.
Така че въпрос на преценка са по-нататъшните ни действия. Аз съм информирал специално по Български Морски флот и министъра на транспорта, и двамата вносители и те са дали съгласието си. Остава въпросът в състояние ли сме да гледаме два сигнала – и “Олимпика”, и БМФ в един ден. Ако не възразявате, да гледаме и двата въпроса следващия път.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
С оглед на това, че ние вече сме го гледали Български Морски флот, може би ще успеем в рамките на едно заседание. С молба обаче да получим материалите от последната проверка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще поискаме от министъра материалите от последната проверка и всички материали в рамките на следващата седмица да получите.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз бих попитала какво правим с т.10 по следните съображения. Тук ясно и категорично е казано, че ние сигнал до прокуратурата няма защо да пращаме, тоест не го разглеждаме с оглед криминализация на определени действия, защото органите се занимават и това не е не е наша работа. Тук беше казано, че ние толкова, доколкото ще го гледаме, ще го гледаме само с оглед на лошо регламентирани освен поръчки. Ако ние не го гледаме в рамките на тези две седмици, какви са основанията да приемем, че точно до тогава ще приемем Закона за обществените поръчки? Ако ние го гледаме само с оглед на процедурата, с оглед на правоимащите, такъв е сигналът за нас. Той не е за това дали някой е извършил нарушения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Затова е насочен към нас, така беше насочен към нас.
Аз бих ви предложил, ако не възразявате, съобразявайки се и с това, че ще отсъствам една седмица, сигналът е на разположение, не е с гриф, аз ви предлагам народните представители да минат през кабинета, да се запознаят със сигнала и бихме могли само от гледна точка на процедура и законодателството, във връзка с това, което сте се запознали да предложим има ли необходимост, само от тази гледна точка. Ако преценим на заседанието, че трябва да гледаме по същество сигнала от гледна точка на корупционна среда, това да го решим следващия път.
Готвим приемна в Благоевград.
Благодаря ви за участието.

(Закрито в 16,50 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)