---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬__________________________________________________


ПРОТОКОЛ
№89

На 19 юни 2008 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Парламентарен контрол – разпоредителни сделки – продажби и замени на имоти, собственост на Министерството на отбраната.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред от две точки с допълнението, което ще ви направя:
1. Парламентарен контрол – разпоредителни сделки – продажби и замени на имоти, собственост на Министерството на отбраната.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Преди няколко часа дойде едно предложение за разсекретяване на достъпа до доклад, свързан с одит на KPMG за фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, това е предложение за решение на Народното събрание, разпределено е в Комисията за борба с корупцията. Предложението е от народния представител Елиана Масева и господин Атанас Атанасов. Предлагам да го разгледаме като точка 3.
Предлагам ви една точка – 4, “Актуални проблеми и проверки, по които комисията работи”, за да се организираме за по-нататъшните си действия, имайки предвид информацията, която е получена в комисията.
Колеги, имате ли възражения по така предложения дневен ред? Не виждам възражения.
Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Приемаме, че единодушно се приема дневният ред.
Точка първа - Парламентарен контрол – разпоредителни сделки – продажби и замени на имоти, собственост на Министерството на отбраната.
Поканили сме за участие в днешното заседание представители на Министерството на отбраната – господин Спас Панчев, зам.-министър на отбраната, госпожа Елена Йорданина, началник отдел “Търговски дружества” в Министерството на отбраната, госпожа Цветомира Жекова, медиен съветник на министъра, госпожа Биляна Райчинова, парламентарен секретар.
Тъй като комисията взе решение да проведем заседанието днес, на 19-и, миналата седмица информирах, че министърът няма да бъде в страната, така че заседанието ще се проведе с участието на зам.-министър Панчев.
От Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател на Сметната палата, госпожа Горица Грънчарова-Кажарева, член на Сметната палата и ръководител на Отделение ІІ, извършвали одита от страна на Сметната палата на разпоредителните сделки с военни имоти, госпожа Таня Константинова, член на Сметната палата и госпожа Живка Томова, член на Сметната палата.
Имайки предвид предприети действия от Министерството на отбраната, аз бих искал да върна колегите към една съвсем кратка хронология на сигналите и действията, които е предприела Комисията за борба с корупцията, защото имаше немалко спекулации по този въпрос и бих искал всичко да е ясно относно действията, които комисията е предприела.
Първият акт на комисията е самосезиране, което тя извършва на 6 февруари 2007 г. на свое заседание от публикация в средствата за масова информация. Следват искания до Министерството на отбраната и съответно отговори на Министерството на отбраната по самосезирането на комисията. Отговорите са от 15 март и от 11 април. Следва втори сигнал, който е внесен от народния представител д-р Илиян Илиев във връзка с летището край град Шумен, след последвалите искания на информация от прокуратурата, тъй като сигналът е пратен до прокуратурата, за предприетите действия. Последният отговор е от 2007 г. за отказ да се образува предварително производство от Военноокръжна прокуратура – Варна.
Със Заповед №124/15.05.2007 г. на председателя на Сметната палата проф. Валери Димитров започва одит на Сметната палата за дейността, управлението и разпореждането с недвижими имоти – частна и държавна собственост на Министерството на отбраната, за периода от 1 януари 1998 до 31 декември 2005 г.
Имайки предвид одита, който се извършва от Сметната палата, Комисията за борба с корупцията прецени за необходимо да изчака резултатите от този одит, за да може да вземе съответните решения и действия.
След като приключи одитът и официално беше публикуван докладът на Сметната палата, с писмо на комисията беше изискан този доклад от Сметната палата и на 24 април 2008 г., специално обръщам внимание на тази дата, ние изпратихме писмо до Николай Цонев – новият министър на отбраната, с покана да вземе участие в парламентарен контрол на 15 май и искане за информация по всички приключили през 2007 г. процедури. Десет дни по-късно, на 9 май, след встъпването си в длъжност, министър Цонев предприема действия за мораториум върху сделките със съответната заповед, която издава.
Знаете, след това последва парламентарният контрол от страна на комисията, необходимостта от допълнителни материали, които трябваше да получим, и решението на комисията беше в рамките на един месец да приключим този проблем.
Междувременно министърът на отбраната решава, на база на информацията, която има от проверките, които са извършени, да предостави материалите на прокуратурата за извършване на съответните проверки. Имайки предвид правилата и процедурите на комисията, днешното заседание по същество е последно от гледна точка на всички материали, с които разполагаме.
Народните представители получиха един свитък от всички материали, които имаме от Сметната палата, които допълнително получихме, и тъй като имаше някои неизяснени въпроси, днес сме поканили Сметната палата с всички участници в този процес на проверка – одита, който е извършила Сметната палата.
Няма да посочвам всички документи, които са ни изпратени. Една част от тях са класифицирана информация. И първоначалният вариант на одита, имам предвид изготвен от Второ отделение, и след това, след становище на министъра и заключението, той е съкратен и този окончателен вариант, който вече не е класифицирана собственост, беше на разположение на народните представители, заедно с този доклад от 35 страници, който пък е за резултатите от одита.
Наложи се да се справим малко повече със Закона за Сметната палата, за да бъдем точни.
Така че в момента народните представители разполагат с цялата информация, част от която е в Секретната секция, разполагат и с докладите от проверките на Министерството на отбраната и с въпросите, които сме отправили до Министерството на отбраната за този парламентарен контрол. Четири въпроса сме поставили към Министерството на отбраната, което в никакъв случай не означава, че не могат да се поставят и допълнителни въпроси от народните представители.
Първият въпрос е: считате ли, че са изготвени неизгодни за държавата разпоредителни сделки по отношение на разликата в стойностите на имотите, включително и сделки с имоти на дружество “Воинтех”, тъй като тези материали за “Воинтех” ги получихме допълнително, в рамките на този месец, в който работихме по тези проверки?
Вторият въпрос е: какво е получено като сума и като жилища, апартаменти от Министерството на отбраната вследствие на извършените разпоредителни сделки с имоти – държавна собственост, предоставени в управление на Министерството на отбраната?
Трети въпрос: Колко от тези жилища и как се използват – надявам се да чуем информация от зам.-министър Спас Панчев.
Четвърти въпрос: Колко от получените от Министерството на отбраната апартаменти са заети от военнослужещи?
Пети въпрос: Какво е вашето виждане - към министерството - по отношение на извършването на разпоредителни сделки, предвиждат ли се такива в бъдеще и кога? Имайки предвид констатациите, които са направени, какво предвижда министерството?
На миналото заседание министърът на отбраната заяви част от визията си за действията с имоти и разпоредителни сделки с имоти. Надяваме се да чуем един по-цялостен вариант относно тези процедури и действия.
Колеги, ако не възразявате, да чуем първо Министерството на отбраната кратко по тези въпроси. Ако, господин Валери Димитров, прецените, Вие или по искане от народните представители като въпроси и след това да преминем към обсъждане.
Господин Панчев, заповядайте.
СПАС ПАНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, драги гости, министър Николай Цонев е на задгранична командировка и ми беше възложено на мен да се явя пред комисията. За съжаление, също не можа да се яви досегашният зам.-министър господин Бозаджиев – той беше освободен в края на миналата седмица, а колежката, която го смени – госпожа Нейкова, тя все още не е запозната с материалите. Поради това днес съм тук. Имам подготвена информация по четирите въпроса.
По първа точка – дали считаме, че са извършени неизгодно за държавата разпоредителни сделки по отношение на разликата в стойността на имотите, включително сделки с имоти на дружеството “Воинтех”, желая да ви информирам, че от 2002 г. досега са били извършени значителни като брой сделки на недвижими имоти от Министерството на отбраната чрез нашата Агенция за държавна собственост, от две от дружествата – Интендантско обслужване “Терем”, и от 2005 г. насам – от дружеството в ликвидация “Воинтех”.
Проверката, която беше извършена от нашите органи в Министерството на отбраната, показа, че има пропуски в работата на тези комисии и служби, които са извършвали продажби в този период. Резултатите от тези проверки своевременно ви бяха предадени на вас. От друга страна, въпросът дали са неизгодни или не – не можем ние конкретно да кажем, защото това изисква друг вид експертиза, която в момента ние все още нямаме. Но ние сме предали комплект от документите в Софийска Окръжна Военна прокуратура и в Държавната комисия по финансов контрол, откъдето се надяваме да получим и компетентно мнение и там, където има допуснати пропуски, да бъде потърсена отговорност от служебните лица, които са ги допуснали. Министерството на отбраната е готово във всеки момент да предоставя допълнително информация и да подпомага разследващите органи.
Впрочем, може би трябва да вметна, че и в миналото такива мерки е взимало Министерството на отбраната по едни продажби на Интендантско обслужване, все още предишният изпълнителен директор не е освободен от отговорност, ние материали от продажбите сме предали на съответните служби и в момента има следствено дело по тези продажби до 2006 г.
Разбира се, ние оказваме и пълно съдействие на одиторите, които всяка година са в Министерството на отбраната, и по проблемите, които те ни показват, сме начертавали в миналото мерки за преодоляване. И ако до 2006 г. са били по-неконтролирани продажбите, то след това има въведен определен регламент, който изисква да има оценка за всеки предложен за продажба имот или собственост и е показано какъв трябва да е минимално процентът, който трябва да се търси при продажбата над оценката, която оценителите предлагат.
Вие се интересувате какво е получено като суми и като жилища от Министерството на отбраната вследствие на извършените разпоредителни сделки с имоти – държавна собственост, предоставени в управление на Министерството на отбраната.
През 2002 г. са продадени 9 броя имоти за 500 500 лв. През 2003 г. – 61 броя имоти за 3 129 000 лв., през 2004 г. – 57 броя имоти за 2 660 000 лв., през 2005 г. – 82 броя имоти за 43 600 000 лв., за 2006 г. – 30 броя имоти за 3 898 000 лв., през 2007 г. – 78 броя имоти за 47 160 000 лв. И до този момент, през 2008 г., са продадени 23 броя имоти за 12 842 000 лв.
В този период са сключени общо 340 договори и са постъпили приходи в размер на 113 995 814 лв.
Като информация за общия брой заменки през този период ви информирам, че през 2004 г. е заменен един имот срещу един апартамент на пазарна стойност 16 400 лв., получен е апартамент за 20 500 лв. Има положителна разлика от 4000 лв. при тази първа заменка, която е направена през 2004 г.
През 2005 г. са заменени 29 броя имоти, които по пазарна стойност са били оценени на 3 786 000 лв. и са получени 63 апартамента, които по пазарна оценка са стрували 3 964 000 лв. Разликата е от 157 000 лв. Всъщност като информация трябва да знаете, че когато стойността на апартамента е над стойността на имота, който министерството предлага, остава за сметка на купувача, на заменителя. Когато Министерството на отбраната има такъв имот, получава разликата в лева допълнително от този, който прави замяната.
През 2006 г. са заменени 15 имота. Тяхната стойност е 5 707 000 лв., получени са 76 броя имоти на стойност 4 976 000 лв., а са доплатени 733 000 лв. на бюджета на Министерството на отбраната.
През 2007 г. са заменени 35 броя имоти, които по пазарна оценка са стрували 23 657 лв. Получили сме 234 броя апартаменети на стойност 22 286 000 лв. и разликата от 1 390 000 лв. е доплатена за Министерството на отбраната.
И тази година имаме 7 имота заменени, които по пазарна оценка струват 560 000 лв., получени са 8 броя апартаменти, които имат пазарна оценка 421 000 лв.
Общо заменени имоти – 67 бройки, получени апартаменти – 382. От тях 376 са собственост на Министерството на отбраната вече, а 6 апартамента все още не са довършени документално и не са прехвърлени на министерството.
От общия брой 376 апартамента ние сме получили в София и Благоевград 164 апартамента, от които 62 са заети, 79 са свободни. В Пловдив, Стара Загора, Казанлък и Карлово имаме получени 143 апартамента, от които 27 са заети за кадрови военнослужещи и граждански лица, 116 са свободни. В Хасково от 12 са получени 4 са заети, 8 са свободни. В Бургас, Ямбол, Сливен от 32 имота получени, 1 е зает и 31 са свободни. Във Варна от 18 апартамента, които са получени, 4 са заети и 14 са свободни. В ….. имаме 7 получени, нито един не е зает и 7 са свободни.
От общо 376 апартамента 104 са заети, 275 все още са свободни.
Големият брой незаети жилища е поради неопределеното предназначение на имотите съгласно ведомствената наредба, както и преместване на поделенията от едно населено място към друго, което налага разпределянето им.
По т.4., разбира се, аз не си позволявам да кажа виждането на министъра какво е по въпроса, по отношение на извършването на разпоредителните сделки, дали се предвиждат такива и кога. Мога да кажа, че за нас този въпрос е много сериозен и много важен. Разбираме, че това е една от водещите обществени теми не само за министерството, но и за държавната политика по уреждането на държавната собственост. Иска ми се да цитирам част от неговите изказвания пред медиите и обществеността за това.
Първо, още с встъпването си в длъжност…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Панчев, тъй като все пак и ние четем и слушаме медии, тъй като чухме и господин министъра на заседанието миналия път, нашият въпрос беше свързан с това дали вече има готовност министерството да изрази позиция относно отмяната на този мораториум и бъдещи действия, които ще предприеме министерството с тези имоти. По какви процедури, по какъв начин, къде отчита, че има слабости, къде счита, че могат да бъдат направени корекции? Ако министерството няма готовност за това, мисля, че не е необходимо само това, което е изразено пред средствата за масова информация, ние сме запознати с тази част от проблематиката.
СПАС ПАНЧЕВ: Съжалявам, само с две думи тогава. Има комисия, която работи в момента. Ние чакаме министърът да се върне, за да обсъдим предложението, което комисията прави. Имаме вече съветник, който е назначен специално по прозрачността на сделките – господин Томов. Имаме нов зам.-министър, който е специалист в тази област – и като юрист, и като работещ в системата на държавните вземания, ние разчитаме на помощта на зам.-министър Нейкова.
А по цялостната стратегия и бъдещето в тази сфера наистина ще бъде добре министър Цонев да ви запознае на едно от следващите ви заседания.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на зам.-министър Панчев.
Господин Димитров, ако прецените за необходимо, заповядайте.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, Уважаеми господин Председател. Може би ако има конкретни въпроси към нас или към нашата работа, съм готов да отговарям, но мисля, че нашата процедура стана достатъчно ясна, имаше достатъчно изявления в медиите и публикации, които поясняваха защо ние приемаме два доклада – така е по закон.
Само искам да обърна внимание, че няма трети засекретен доклад. Става въпрос, че одитният доклад в определена фаза на одитната процедура е съдържал данни, които са класифицирана информация и по тази причина той е бил към определен момент класифицирана информация, към момента на връчването му на министъра на отбраната. След това обаче при окончателното решение на Сметната палата, когато докладът се одобрява, констатациите са отпаднали, така че одитният доклад не съдържа в момента класифицирана информация, както и докладът за резултатите от одита също така не съдържа класифицирана информация. Разбира се, с оглед на цялостното изясняване на казуса, ние изпратихме всички документи, свързани с одитния процес, включително и тази част от документацията, която съдържа класифицирана информация, и тя е на разположение на народните представители.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, приключихме с изслушванията. Предлагам ви народните представители, които имат допълнителни въпроси, мнения, съображения, заповядайте.
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Моят въпрос е към проф. Димитров.
Проф. Димитров, аз се запознах с едно прекрасно Ваше становище, което помогна много на народните представители при изготвянето на Закона за общинската собственост. Там на база на проверките, които вие сте направили в общините, и на разпоредителните сделки, съвършено категорично дадохте препоръка замяната и апорта като форми на разпореждане, защото говорим в случая за същото, да бъдат поставени в особен режим, дори препоръката ви е да не се практикуват от общините и ние съобразихме в голяма степен, доколкото беше възможно, при волята на част от народните представители. Но така или иначе, в общи линии това, което се получи като краен резултат в Закона за общинската собственост, помоему е удовлетворително. Там замените са изчерпателно изброени. Това са случаи, когато действително има съсобственост с частни лица, има ПУП и т.н., което предполага да бъде извършена такава замяна. Апортът остана като понятие към търговската дейност на дружествата и съвършено правилно беше възприет един по-сериозен кворум от 2/3.
Във връзка с това моето питане е на база на извършената проверка в Министерството на отбраната ще направите ли такава препоръка както към Комисията за борба с корупцията, така и към цялото Народно събрание да се направят съответните промени в Закона за държавната собственост? Защото това, което наблюдаваме в Министерството на земеделието, сега Агенцията по горите, това, което наблюдаваме в Министерството на отбраната, не сме влезли в други министерства, но във всички случаи апортът и замяната са сделките, които ощетяват изключително много държавата. В този смисъл имате ли такова виждане и такава готовност? Това всъщност виждане аз като народен представител за себе си го имам, но много би ни било полезно на база на конкретни проверки, които вие имате, да имаме и тази ваша подкрепа.
Благодаря.
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова за въпроса. Ето, сега мога да кажа, че ние сме изпратили становище до господин Георги Пирински – председателя на Народното събрание, това е становище, което ние пращаме, когато сметнем, че е необходима промяна в законодателството. С него сме предложили промени в Закона за държавната собственост. Тези предложения аналогично, както при Закона за общинската собственост, са направени на основата на резултатите от одитите в 8 министерства, включително и Министерството на отбраната. И това становище е от 29 май, нашият изходящ номер е от 29 май. То е постъпило в деловодството на парламента и е стигнало до съответните ръководители на комисии. Аз разбрах, че някои ръководители на комисии са го получили. Така че то предстои да бъде обсъдено при предстоящи промени в Закона за държавната собственост.
Искам да кажа, че нашите предложения са много сходни с предложенията по Закона за общинската собственост, защото нещата са много аналогични. Те са в този дух. Дори някои от предложенията са идентични, те съвпадат. Но това становище е на разположение на всички народни представители и те могат да го видят.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз имам няколко въпроса, но на този етап ще се огранича до два, към господин професора, и те общо взето са свързани с технологията на работа на Сметната палата. И понеже става въпрос за това, че докладът, който е изготвен от Сметната палата по одита, е засекретен, тъй като Вие казвате, че съдържал класифицирана информация, аз ще Ви помоля да кажете или да споделите едно обстоятелство, което според Вас е класифицирана информация и е дало основание за засекретяване на доклада. Защото аз внимателно прочетох – предварително казвам, господин Професоре – внимателно прочетох доклада и имам някаква представа от тази материя, занимавал съм се с тези въпроси и не можах да намеря нито едно обстоятелство, което да Ви дава основание да засекретите този доклад. Става въпрос за разпоредителни сделки с имоти. Кое е секретното?
По принцип, за да бъде засекретена една информация, тя трябва да се отнася пряко към националната сигурност на страната. Така че не мога да разбера каква е причината да се засекрети този доклад. И все пак, обяснете ми, може да не разбирам.
И вторият ми въпрос, той е свързан с този документ – не знам как беше озаглавен, 11 страници е, - който още преди да се насрочи настоящото заседание, се намираше в парламента, също в Секретна секция, също засекретен. Не мога също да разбера защо е засекретен той, тъй като той съдържа част от възраженията, които е бил направил тогавашният министър на отбраната господин Близнаков по изготвения доклад от Сметната палата, които вие сте приели, някои от възраженията, и това е засекретено.
Например, понеже засекретени – аз не мога да запомня всичко, а не може да се изнася тази информация от Секретната секция, един от пасажите беше – “Замяната на имот в София, находящ се еди-къде си, срещу еди-кои си имоти, е направена на цени между 8 и 9 пъти по-ниски от пазарните. Справка с еди-кои си агенции.” Отдолу без мотиви е посочено – “Приема възражението за основателно, да отпадне този пасаж от окончателния доклад”. Кое е секретното в цялата тази история?
Искам да обсъдим и въпроса със секретността на всичките тези проверки, които се извършват, защото в крайна сметка става въпрос за разпореждане с държавно имущество и не мога да разбера по какъв начин то се отнася към националната сигурност.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, Вие ли ще отговорите?
Проф. ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, и след това ще помоля за по-обстоен коментар госпожа Грънчарова, която е ръководител на Отделението, и познава в големи детайли цялата процедура по този одит, както и констатациите, изводите и оценките, съдържащи се в двата доклада.
Сега, нека да посоча, че всъщност класифицирана информация е одитният доклад към момента, в който е бил подготвен за връчване на министъра на отбраната. В него е имало констатации и изводи, които по силата на Закона за защита на квалифицираната информация действително са били класифицирана информация. Госпожа Грънчарова ще каже за какво става въпрос конкретно.
След това, тъй като този доклад съдържа данни, които са класифицирана информация, съответно становището на министъра, което коментира тези данни, също е класифицирана информация по силата на закона.
И още нещо. По нашата процедура, по закон, по становището на ръководителя на одитирания обект преди окончателното решение на колегията на Сметната палата съответният ръководител се произнася със заключение. Ако становището съдържа възражения и допълнителни доказателства, ръководителят на Отделението изразява своята позиция в т.нар. заключение.
Всички тези документи се внасят на заседание на колегията и тя взима окончателното решение. Тъй като докладът към момента на връчването, част от неговите констатации и изводи са били класифицирана информация, съответно становището на министъра също, което коментира, съответно отхвърля или приема тези констатации и изводи, е класифицирана информация, това е просто абсолютно следствие от Закона за защита на квалифицираната информация, и съответно заключението на госпожа Грънчарова като ръководител на Отделение, доколкото засяга тези данни и факти, също е класифицирана информация.
Именно това заключение се намира в секретното деловодство на парламента, тъй като то беше поискано изрично от господин Великов с писмо. И то постъпи в секретното деловодство на парламента. Това заключение е част от процедурата, но то не е част от одитния доклад.
Всъщност с това заключение се предлага констатациите и изводите, които са класифицирана информация, да отпаднат поради недоказаност. Колегията на Сметната палата приема тази позиция на ръководителя на Отделението и изводи и констатации, които се съдържат в проектен одитен доклад към определен момент, отпадат поради недоказаност.
След решението на колегията одитният доклад губи, така да се каже, статуса си на покрит с булото на Закона за защита на квалифицираната информация и в него няма такива данни. Ето защо той е достъпен и може да бъде прочетен от всеки, който се интересува от него, по реда на Закона за достъп до обществена информация. Такава е процедурата, която се развива пред Сметната палата.
Сега, това е от процедурна гледна точка. Нека обаче госпожа Грънчарова да поясни какви са данните и фактите, които са класифицирана информация, но тук, господин Председател, искам да предупредя за един риск. Ние не следва да коментираме конкретните данни, защото те са наистина класифицирана информация. Заседанието на комисията не е закрито и съответно да не стане така, че да излязат тук данни, които са класифицирана информация и така да нарушим закона.
Но нека госпожа Грънчарова да каже общо за какви констатации и изводи става дума в доклада, които към определен момент се съдържат в доклада.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Едно допълнение бих си позволил. Господин Атанасов има един допълнителен въпрос и след това госпожа Грънчарова ще има думата.
Колеги, пропуснах да отбележа, че заедно с одита на Сметната палата, който е предоставен и в секцията Класифицирана информация са ни предоставени и всички материали от самата проверка, които са в 6 тома, които са на разположение на народните представители. Описано е всичко, което ви е предоставено. Това само като допълнително изясняване на обстоятелствата около материалите.
Господин Атанасов, имате допълнение към въпроса, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Извинявайте, все пак, за да може коректно да работим. Аз няма да си позволявам тук менторски тон, но все пак искам да кажа – класифицирана информация могат да бъдат факти и обстоятелства, а не констатации и изводи. Защото Вие няколко пъти казахте – имало констатации и изводи в доклада, които били класифицирана информация. Те не са факти и не могат да бъдат класифицирана информация.
И другото, което искам да кажа, първоначалният доклад, който се изпраща на министъра за становище, е класифициран. След като получите неговото становище и вземете отношение по становището му, следващият доклад не е класифициран. Това е омагьосан кръг. Аз не мога да разбера за какво говорим. Как може преди това да е класифицирана информация, а след това да не е? Става въпрос за един и същи доклад, от който са отпаднали определени пасажи.
Аз отново Ви казвам. Една констатация, която е отпаднала, запомних я много добре, за една замяна в София, че става въпрос за замяна, която е извършена, на цена 8-9 пъти по-ниска от пазарната, и там са цитирани две агенции за недвижими имоти, които са посочили цената. Значи заменена е цената на 850 лв., а пък в него район тези агенции продават на 2000 евро. Това ли е класифицираната информация?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбрахме въпроса. Госпожа Грънчарова, заповядайте.
Само като едно пояснение допълнително. Не виждам опасност да се използва класифицирана информация, имайки предвид кой се е запознавал с нея.
ГОРИЦА ГРЪНЧАРОВА: Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Атанасов, моето лично разбиране и разбирането на екипа, който ръководя, ръководителят на екипа и координаторът също бяхме на становище, че няма нищо, което да носи гриф и да носи класифицирана информация. Но в един много късен етап от процедурата, може би около един месец преди връчването на доклада на министъра на отбраната, одиторът, който по утвърдена програма трябваше да анализира сделките по продажби и замени, незнайно защо пренесе цитати от констатации и изводи и оценки и данни от предходни одити на Сметната палата, които са с гриф “Секретно” (това е Програма 9Б, която касае жилищната политика на Министерството на отбраната и одит на финансовото управление на бюджета на Министерството на отбраната за 2005 г.). Тези механично пренесени изводи и констатации и оценки, бяха несъотносими към темата, която ние разглеждаме. Нашата одитна задача бе разпоредителни сделки в частта продажби, замени и апорти. Значи жилищната политика е несъотносима към тази тема.
Ние проведохме множество разговори, които и са документирани с въпросната одиторка, че тези констатации не трябва да се намират в т.5, която анализира продажбите. Тя не се съгласи и каза, че е независим одитор. И ние имахме два варианта за подход в тази ситуация. Първият вариант беше на един много ранен етап да ги махнем тези констатации, което в резултат може би щеше да доведе, че работим непрозрачно, и затова решихме да направим цялата процедура докрай. Тоест ние засекретихме доклада, връчихме го на министъра на отбраната с риск и с пълното съзнание, че те ще възразят по тези констатации, защото те са несъотносими към темата, която одитираме. В резултат на това аз като ръководител на Отделение, внесох освен заключението, което трябва да изготвя по закон върху становището на министъра на отбраната, и една докладна, в която доказваме, че голяма част от констатациите, изводите и оценките по двете точки – 5 и 6, които касаят анализа за продажби и замени, са недоказани. Тоест стъпва се на грешни данни, които правят както към общата съвкупност, така и на анализа по години от въпросния одитор, и съответно довеждат до един грешен анализ, който води след себе си изграждане на грешни констатации, изводи и оценки.
Тъй като по време на целия одит се извършва контрол върху качеството на одит най-вече по отношение на доказаността на констатациите, и ние това сме го предоставили с протоколи от тези срещи в рамките на Отделението и в рамките на одитния екип и видяхме, че голяма част от констатациите са недоказани, тогава госпожа Живка Томова, която е ръководител на Отделение и ръководител на одита, паралелно извърши този анализ на продажбите и на замените и този верен анализ, който се базира върху верни коригирани справки и подписани констативни протоколи с Министерството на отбраната, на база на фактически проверени одитни досиета, а не просто отговори, които са непроверени, дадени от Министерството на отбраната, изготвихме този анализ и го има в приетия доклад от Сметната палата. И за продажбите този анализ се намира от 19 до 26 страница, а за замените се намира от 26 до 30 страница. Тоест нищо няма, което да го няма като информация и като анализ, дори напротив. Тя направи анализ на целия период от 1998 до 2005 г. Най-вероятно Вие сте се запознали, че отпадналите точки, една от точките е само за 2005 г., а нашият одитиран период е 1998 – 2005 г., а продажбите са 2002-2005 г., също паднаха, а е анализиран целият период – 1998-2005 г.
Това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай поиска думата. След това господин Христов. Господин Аталай, имате думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, Ви, господин Председателю.
Явно, че на нас все още всичко не ни е ясно и затова ще задаваме въпроси, за да ни се изясни, разбира се, без да изпадаме в разни ситуации да поучаваме някой, по-добре да се научим ние. Защото поучаващия не бих го квалифицирал като най-малко такъв, какъвто е.
Имам следния въпрос, господин Председателю. Предишния път още, когато обсъждахме този въпрос, възникна тогава у народните представители един въпрос, на който и днес, благодарение на Вашата покана, пред нас е – гледам, цялото ръководство на Сметната палата, и тогава ние се усъмнихме в доклада, в онази част, именно в констатациите дали те са достоверни и въз основа на какво Сметната палата праща един доклад, в който има категорични изводи, тогава се усъмнихме, че те не са доказани. И аз благодаря, че днес от самата Сметната палата казват, че тези неща, които са писани в този доклад, не са доказани. И въз основа на това, че не са доказани, те са сметнали, че част от този доклад трябва да има гриф “Секретно”, за което им благодаря, защото тогава останахме с впечатлението, че вие сте онази инстанция, която обвинявате вече. И пращат вашия доклад на последната инстанция – прокурор, и на него нищо друго не му остава след този доклад да отиде да сложи белезниците, примерно на господин Атанасов или на господин Близнаков и да ги прибере.
Именно затова аз във връзка с тази моя констатация и удовлетворение, че вашите доклади, които ги пишете, не са обвинителни доклади, не са окончателни доклади и не са анализирани така, че те да обвинят някой дали е свършил работата си целесъобразно или законосъобразно. Тогава коя е институцията, която да ни каже, защото днес пък чета един доклад от вицеадмирал Петър Петров, който също дава едни квалификации? Сега, той ли е последната инстанция, която трябва да бъде обвинителната инстанция, защото и той така, гледайки тавана, написал едни – чета: “Продажбата или замяната не са аргументирани. Липсва обосновка на направените предложения, свързани със задоволяване потребностите с жилища и т. н.” Те ако не са анализирани, ако е липсвало това нещо, защо тогава е направена процедурата? Това не е въпросът. Значи, ние, ако ще се съмняваме във всяко изпълнително тяло в тази държава, че не си гледа работата, значи много лошо говори за всички тук присъстващи. Защото всеки един от вас, тук като гледам, са кандидати за министри или някои са вече отпаднали. Но ако всеки министър оттук е кандидат да му се сложат белезници или след като му отпаднат белезниците, да стане министър, също не съм съгласен.
И започвам да се съмнявам, тъй като съмнението в политиката е реалност, иска ми се да задам въпроса – одиторът, казахте, на този доклад е преписал някои ваши изводи от стари доклади и като че ли моето съмнение е дали този одитор не е политически ангажиран, или какво става с този одитор, или пък да ни кажете на какъв принцип вие си избирате одиторите, за да ви напишат съответните изводи? Да започнем от началото, господин Председател, за да изчистим и да видим дали този доклад, въз основа на който днес господин Атанасов задава ред въпроси, на които знае отговорите предварително, кои са и за какво става въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте, господин Димитров, тъй като въпросът беше към мен, аз ще се опитам да отговоря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не, не, към господин Димитров.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Първо аз ще Ви отговоря, господин Аталай, и тогава ще предоставя думата на господин Димитров, тъй като нямам намерение да започваме отначало. И в самото начало заявих на комисията, че считам това заседание за окончателно по този проблем, тъй като достатъчно време сме се ангажирали.
На миналото заседание ние не сме обсъждали първоначалния вариант на одитния доклад, който получихме след заседанието. На миналото заседание ние обсъждахме официалния доклад, който беше публикуван в сайта на Сметната палата и изпратен до комисията. Така че, в този доклад констатациите са потвърдени и има решение на Сметната палата за тези констатации. Тук не става въпрос за отхвърлени констатации в случая. Тези констатации, които ние обсъждахме на миналото заседание, са потвърдени от Сметната палата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И са доказани, така ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Те, щом са писани в доклада, да считаме, че са доказани. Трябва, както Вие казахте, да вярваме на институциите. А в случая една авторитетна институция като Сметната палата излиза с официален доклад, който ние обсъждаме в комисията и базираме своите решения именно на основание на тези изводи и оценки, които е направила Сметната палата. А другите материали, които сме ползвали, които Вие казвате, аз не бих приел подобни квалификации към работилите по тези два доклада, единият е докладът на извършена проверка за разпоредителните действия с недвижими имоти на “Воинтех”. Тук са се подписали госпожа Йонка Голенова, ръководител на отдел “Социални дейности” към Министерството на отбраната (ако греша, ще ме коригирате, господин Заместник-министър), госпожа Мария Фачикова – главен експерт в Дирекция “Военна инфраструктура”, и госпожа Гинка Рангелова – държавен инспектор в Инспектората на Министерството на отбраната, с доста сериозни квалификации.
По същия начин докладът е на Инспектората на Министерството на отбраната и е подписан от вицеадмирал Петър Петров. Аз не знам дали той е гледал в небето, когато е писал въпросните квалификации, но не мисля, че е постъпил по този начин, имайки предвид сериозните констатации, които са написани в този материал. Така че, това е само като пояснение относно върху това, което ние сме работили като комисия и основанията, които сме искали ние да получим съответната информация от Министерството на отбраната.
Господин Димитров, заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само да поясня, докладът поначало не е дело на един одитор. Докладът е дело на одитен екип, който събира доказателства, изгражда констатации, изводи и оценки и в този случай са участвали четирима одитори като одитен екип.
Нека да поясня. Тъй като по закон всеки одитор обаче е обявен за независим, не абсолютно независим, но той има право на собствено професионално убеждение, тоест убеждение, свързано с добросъвестното и компетентно осъществяване на неговата дейност. Това означава, че той събира доказателства и на тази основа пише констатации и изводи, които изразяват неговото професионално убеждение. В случая част от одитния доклад, именно който съдържа тази класифицирана информация, е подготвен от одитор, който казва – това е моето професионално убеждение, - че тук се съдържат тези данни и тези данни трябва да бъдат, съответно заимстват данни – това, което каза господин Атанасов, изразявам известно несъгласие, и тези констатации съдържат данни, които са класифицирана информация от други доклади с оглед да подкрепят този доклад. А именно за да се зачете, така да се каже, независимостта и професионалното убеждение на този одитор, докладът е връчен в този вид, за да се даде възможност и на министъра да изрази своята позиция. Но тъй като нашата одитна процедура е така конструирана по закон с оглед да може вътре, в рамките на тази процедура, да се стигне до максимално доказани обосновани изводи, включително да се преодолеят спорове между одитния екип, спорове между различни йерархични равнища в Сметната палата, да се отчете мнението на засегнатите лица, в случая това е министърът на отбраната и длъжностни лица от Министерството на отбраната, важно е крайният акт – това е решението на колегията, да одобри одитен доклад, от една страна, и доклад за резултатите от одита, който да съдържа само и единствено доказани и обосновани констатации и изводи. И аз мисля, че в случая това е налице. В резултат на тази процедура отпадат недоказаните констатации и изводи, в доклада се съдържат само доказани констатации и изводи.
И ако вие отгърнете например, така наречения голям доклад, одитния доклад, там се съдържат, в много страници на одитния доклад има позоваване на съответните одитни доказателства. Тоест всички констатации и изводи тук се подкрепят с определени одитни доказателства.
Така че, аз мисля, че в случая не може да бъде отправян упрек към Сметната палата. Ние сме се ръководили от убеждението, че на обществото трябва да бъде предоставен одитен доклад и доклад за резултатите от одита, които са доказани, обосновани. И нещо повече, смятаме, че по никакъв начин не може да се използва булото на секретността, за да се прикриват някакви недобри практики в системата на министерството. Напротив, искам да обърна внимание, че докладът е доста критичен и като цяло съдържа доста негативни оценки за системата на управление в Министерството на отбраната, която позволява доста рискови и неизгодни сделки, най-вече. Поначало ние сме поставили ударението върху замените и апортите на недвижими имоти, поради липсата на състезателна процедура, поради липсата на конкурси, търгове, което дава възможност, поражда сериозния риск от недобри практики и това е посочено в съответния доклад.
Така че, това е нашият отговор. Разбира се, ние сме готови да отговорим на всеки уточняващ въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Уважаеми колеги, аз само искам да ви кажа, че на изрично писмо, което е с препис до главния прокурор на Република България, по повод на това дали са предприети действия въз основа на одитния доклад на Сметната палата ние получихме едно писмо, изходящо, от 4.06.2008 г., от софийския военно-окръжен прокурор, който ни съобщава, че има образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от Изпълнителна агенция “Държавна собственост” на Министерството на отбраната и от Дирекция “Военна инфраструктура” на Министерството на отбраната за това, че за времето от 01.01.2006 г. до 30.04.2008 г. в град София не са изпълнили задълженията си по служба и от това са произлезли тежки вредни последици за Министерството на отбраната, престъпление по чл.387, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс.
По повод на това писмо аз бих искала да предложа едно проекторешение на нашата комисия, в два аспекта.
Първият е ние да продължим да следим работата вече на досъдебните органи и на прокуратурата, разбира се, за това дали ще свършат докрай работата си, тъй като имат годен доказателствен материал, от една страна.
От друга страна, да продължим да настояваме пред главния прокурор да получим информация дали ръководните органи на министерството, имам предвид политическото ръководство на Министерството на отбраната, в случаите, в които заповедите са подписани от министъра, дали тези действия ще бъдат предмет на проверка и евентуално каква ще бъде тяхната съдба.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз миналия път поставих един въпрос пред вас и той е - защо одитът на Сметната палата приключва през 2005 г., възнамерява ли Сметната палата да направи одит за 2006 г., за 2007 г., тъй като господин Близнаков и с право миналия път каза, че той няма нищо общо с този доклад, тъй като това са сделки, извършени преди той да бъде министър?
Аз също настоявам и предлагам като решение на комисията да предложим на Сметната палата да направи пълен одит.
Що се отнася до доклада, който е изготвен от Инспектората, аз ще ви прочета само едно изречение от изводите: “Предлаганите за утвърждаване на министъра на отбраната планове, списъци на имоти в управление на Министерството на отбраната, с които да бъдат извършени разпоредителни действия, продажба или замяна, не са аргументирани.” Може да се продължи още, т. 5: “В някои случаи, при неколкократно оценяване на един и същи обект се наблюдава неоправдано занижаване на първоначалните пазарни оценки, при условие, че има обща тенденция за покачване на цените на имотите.”
Тук вече, господин Близнаков, този доклад мисля, че обхваща точно периода на Вашето управление и аз затова считам, че като решение на комисията, предлагам ви, колеги, да предложим на Сметната палата, а именно, да се извърши в най-бърз времеви период един такъв одит.
Втори въпрос, който искам да предложа на вашето внимание, а също да вземем и като решение, той е относно мораториума за заменките.
Аз ще бъда откровен с вас, казах го и вчера, когато дебатирахме закона за концесиите, аз не мога да ви посоча, а предполагам, че и вие не можете да посочите нито един пример, когато една концесия, една замяна, една приватизация да е в полза на държавата. Но затова пък мога да ви посоча стотици примери, когато приватизацията, съответно замените, концесиите са в полза на отделни индивиди, на отделни олигарси.
Затова като второ предложение ви предлагам не само, както един колега преди малко се изрази, да видим какво ще прави министерството, за да отмени този мораториум, аз ви предлагам не само този мораториум върху разпоредителните сделки да не се отменя, а той да продължи и да бъде разширен. Да спрем разпоредителните сделки, така наречените замени на гори, на общински имоти, защото разграбването на държавата, уважаеми колеги, продължава именно по този начин, и продължава с много бързи обороти.
Необходима е и втора стъпка, да се направи пълна ревизия на тези разпоредителни сделки. Да се види там, където, както преди малко един колега се изрази, цените на които са заменяни, са в пъти, десетки пъти по-ниски, да се види кой е оценил този обект.
И тук опираме до третия проблем – статута на така наречения независим оценител.
Извинявайте, но аз считам, че голяма част от тези така наречени независими оценители, са свързани с престъпни групировки, оценяват, занижават драстично цената на имотите, за да може да се облагодетелстват определени лица. И не е нужно да се рови много, достатъчно е да отворим медиите, да погледнем телевизионния екран, да видим хиляди такива примери. Затова този статут трябва да бъде изцяло променен. Тези хора, така наречени независими оценители, вече не трябва да се крият зад своя статут, а трябва да носят своята наказателна отговорност. Затова като комисия ви предлагам да предложим законодателни промени именно във връзка със статута на този независим оценител.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли други мнения, предложения?
ЕЛИАНА МАСЕВА:
Искам да взема отношение, тъй като тук са представители на Сметната палата. Във връзка с информацията, която постъпи в парламента, с множеството доклади, със заключения, извадки от доклади или доклади от 35, от 11 страници и т.н., може вината да е в администрацията на Народното събрание, че не е комплектовало. Обаче ние очаквахме от вас доклад на одитора, на ръководителя на Отделението, заедно със становищата на органите, които са одитирани, и заедно с решението на Сметната палата. Според Закона за Сметната палата това е докладът, който ние трябваше да получим. Реагирахме в определен момент, предполагам, че разбрахте за нашата реакция, защото ние очаквахме да изпълните закона съгласно нормата в пълен обем. А ту 11 страници, пак повтарям, ту 35 страници, тази разпиляност…
В тази връзка искам и един конкретен въпрос да ви задам, тъй като се изисква становище от всеки орган, който е осъществявал дейност в одитирания период, само от министър Свинаров ли е взето такова становище, или всички? Тъй като одитираният период е от 1997 до 2005 г. Да. Значи имало е и други органи. Взето ли е становище? Това е много важно, за да бъде процедурата законосъобразна и за да обсъждаме тук един доклад, който наистина по отношение на правилата и процедурите е издържан. Това е по отношение на вас.
Друго, което, господин Председателю, искам да кажа, това е за засекретяването. България се превръща в секретна държава. Това, което изнесоха тук господата от Сметната палата, говори, че има проблем. Защото самите те в хода на проверката са видели, че това е абсолютно публична информация. Но по силата на недоразумения в закона и в практиките, ние засекретяваме всичко. И засекретяваме неща, които не искаме хората да знаят, защото не са лицеприятни. Засекретена беше сделката с “Тракия”, засекретена беше сделката “Краун Ейджънс”, засекретена е сега проверката на KPMG, без да има каквито и да било секретни данни.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Договорът за "Южен поток" е засекретен, АЕЦ "Белене" е засекретена.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Така. Списъкът е много дълъг. Аз мисля, че основна антикорупционна мярка е даването на публичност на тази информация. И понеже това е Комисията за борба с корупцията, тук трябва да се вземе решение, становище, ако ще то да касае и законодателна инициатива. Каквото трябва, в Закона за защита на квалифицираната информация, щом няма необходимост да бъде секретно, трябва да бъде променено. Това е недопустимо. Такава е и точката, която сме внесли и малко по-късно. Само становище изразявам.
Един въпрос искам да задам към представителя на Министерството на отбраната. Изчетохме докладите подробно. Наистина много фрапиращи нарушения. По-скоро говорят за умисъл, за една тенденция, отколкото за небрежност и пропуски. Защото има една нишка, която минава, която се повтаря. Нямаше един човек поне, който да каже – стоп, има бариера, има закон, прочетете го.
Нещо, което много ме вълнува, е, че оценките са правени по предложение на оценителя от заменителя. Абсурдно е! как ще си доведа аз оценител и ще ми оцени апартамента? Това не ви ли правеше впечатление като порочна практика? И ми кажете как ставаше така, че Минчо от Дупница замени 3 апартамента, панелни, в Благоевград срещу 3 магазина? Каква публичност, къде го намерихте този Минчо от Дупница? Как става? Ето тези механизми, поне открехнете една врата, да разберем за какво е ставало дума, ако можете, разбира се.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кирчев, заповядайте.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Колеги, това, което се разиграва тук, е една голяма комедия. Казвам го направо… Като слушам тук, започва да ми става весело.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кирчев, аз не знам как работите в други комисии. Ще ме извините, обаче няма да Ви позволя този тон по-нататък, извинявайте. Работим достатъчно коректно по всички въпроси, за да Ви позволя този тон в парламентарна комисия.
ХРИСТО КИРЧЕВ: Значи, първо, уважаеми господин Великов, няма защо да си заравяме главата в пясъка тук и да се мъчим да си обясним защо е било скрито всичко. На всички е ясно защо е било скрито. На всички до един тук е ясно защо е било скрито и защо е сложен гриф, конфиденциална да бъде тази информация, до един, включая и на тези, които давахте въпроси, и тези, които задават въпросите. Значи има толкова закони в България – и Закона за Въоръжените сили, Закон за търговия, за концесии, за ликвидиране на съсобственост и т.н. Слушам тук и се питаме постоянно защо е било конфиденциално. Конфиденциално, защото е било извършвано абсолютно в разрез с всякакви закони. Извинявам се за тона, ама в края на краищата, ако това всичко се правеше от една община, кметът и Общинския съвет сега половината щяха да са в затвора. Може ли едно затворено общество да си означи оценителите, даже не ползва и външни оценители, а си назначило оценителите, дава параметрите на оценителите, никаква публично за извършеното, за търговете, замените и т.н. Използва се точно Законът за Въоръжените сили за секретност и конфиденциалност, всичко се върши в един затворен двор и накрая започваме да обвиняваме Сметната палата, ама защо този ни крив там, защо този…
Така че тук този доклад на Сметната палата трябва да се даде на прокуратурата, да се продължи от 1995 г., да се изчакат резултатите, да се види какво е. повече какво да се говори? Слушам, слушам тук. Аз съм участвал в толкова приватизации и съм гледал какво става и как сме били наблюдавани, по две години са ни правили ревизии от трима външни оценители и пак не са били доволни. Тук са нарушени всякакви закони в България.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Едно допълнение само ще си позволя. Нито докладът на инспектората, нито докладът по “Воинтех” е засекретен. Това е към Вас, господин Кирчев, относно комедията.
Искам да Ви обърна внимание, че ръководството на тази парламентарна комисия февруари 2007 г. за пръв път постави този въпрос след самосезиране – това, пак в рамките на комедията – и предприе съответните действия за проверки на сигналите, по които сама се е сезирала, като действия. И комисията изчака да завърши одитът на Сметната палата, който продължи, предполагам е нормално това, продължителен период от време, и едва след като приключи одитът на Сметната палата ние предприехме действия по-нататък с изискване на доклада. И веднага след като получихме доклада на Смолян насрочихме парламентарен контрол, на който поканихме министър Цонев, преди още той да обяви действията си за мораториума върху имотите. Защото ние на 24 април насрочихме парламентарния контрол за 15 май. И това го направихме в рамките – аз ще Ви предоставя лично, господин Кирчев, цялата хронология на комисията по този проблем за военните имоти.
Така че, не приемам подобен тон, просто защото считам, че сме направили всичко необходимо да получим всички материали, които сме получили, които сме поискали от институциите, и тези материали са налице и народните представители могат да работят по всички материали.
Аз имам съмнение – и Ви го казвам тук, че прокуратурата има повече материали, отколкото има тук, в комисията.
И по този повод, ако не възразявате, ще ви предложа няколко решения, имайки предвид и дискусията.
Първото предложение, което правя на комисията, е: на основание резултатите от одита на Сметната палата и докладите от извършените проверки от Министерството на отбраната, имаме предвид докладите на Инспектората за “Воинтех”, Комисията за борба с корупцията сезира Върховната касационна прокуратура с всички материали, постъпили от Сметната палата и от Министерството на отбраната, като обръщаме внимание върху сделките, посочени в списък, изготвен от Комисията за борба с корупцията. Списъкът е предоставен на народните представители, имайки предвид някои от по-фрапиращите случаи, на които сме счели за необходимо да обърнем внимание.
Това е първото предложение, което ви правя за решение.
Второто предложение: Комисията за борба с корупцията да изиска резултатите от извършените проверки от Върховната касационна прокуратура, ако, разбира се, това решение бъде прието от комисията, така както и госпожа Николова предложи – да поискаме резултатите от извършените проверки етапно, в зависимост от работата, която прокуратурата е извършила.
Имаме такава практика – искаме своевременно всички материали по проверките, които се извършват по отделните сигнали, така че това не е някакво необичайно за нас решение.
Третото, което ви предлагам за решение: да се предложи и да се изрази подкрепа в Закона за държавната собственост по предложенията, свързани със замените на държавни имоти и апорти.
Какво имам предвид като предложение и като подкрепа?
Имам предвид, че в някои от комисиите се работи и когато има готов законопроект, ние да изразим принципната си подкрепа, имайки предвид и Закона за общинската собственост, и това, което беше направено в Закона за общинската собственост, и ако необходимо, да излезем с конкретно предложение. Правили сме го по няколко от законопроектите.
Предлагам ви още едно решение, то е свързано с една продължителна работа, която е извършена, която трябва да приключи. То е свързано и с предложението, което господин Христов направи. Комисията за борба с корупцията изпрати писмо до министър-председателя, в което му предлагаме една съвместна експертна група да подготви изменения на Наредбата за анализите на правното състояние на приватизационните оценки и за условията и реда за лицензиране на оценители, и методиката и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, имайки предвид методиката, по която се извършват оценките.
Каква е целта на тази междуведомствена комисия, която предлагаме?
Целта е, променяйки методиката, да направим оценките, съответстващи на пазарните цени, а не да се допускат подобни оценки, и които да бъдат законосъобразни, а всъщност да не отговарят реално на стойностите на пазара.
Така че, с това предложение, след писмото до министър-председателя, предлагам да приключи работата на тази експертна група и да се премине към промени в Наредбата и съответно в методиката, които да не дават възможност за подобни оценки.
И последното ми предложение е свързано с това, което господин Панчев каза, за работата на тази комисия, която в момента разбирам е формирана вече, за бъдещата дейност на Министерството на отбраната, свързана с разпоредителни сделки с имоти, комисията да ни информира за резултатите от тази си дейност.
Това са предложенията, колеги, които ви правя като предложения за решения.
Господин Атанасов, поискахте думата – заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз искам по Вашите предложения да изразя становище. Аз няма да ги подкрепя, господин Председателю, ще се въздържа при гласуването.
По отношение на разпореждането с имущество - не бива да се слагат ограничения, защото има много излишни имоти, от които държавата трябва да се освободи. Проблемът е в процедурите и в корупционните практики. Това е големият проблем. Лошото е друго, че ние сме парламентарна комисия и аз като народен представител, как да ви кажа, изпитвам безсилие. И ще ви кажа защо, ще го свържа със заседанието на нашата комисия от миналия път – ние ще изпратим отново всички материали в “черната дупка”, наречена Военна прокуратура. И трябва да вземем да попитаме дали има някой военен прокурор, който да не е настанен в жилище, собственост на Министерството на отбраната, но това е друга тема. Там има хора, които трябва да бъдат разследвани.
Вие казвате, че председателят на Върховната касационна прокуратура… Главният прокурор отказва да се яви пред Парламентарната комисия по корупция, за да го изслушаме, за това, че от години наред не ни отговарят тук на сигналите, които изпращаме, а изпраща своя заместник, който не може да ни даде отговори тук. Разбирате ли омагьосания кръг, в който се намираме? Това е големият проблем.
И на последно място, ще си позволя да го кажа като народен представител.
Уважаеми дами и господа, нищо лично, от Сметната палата – докладът е засекретен неоснователно, казвам ви го съвсем откровено, и това буди съмнение, защо това е било извършено.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз имам едно конкретно предложение.
Колеги, можем да го вземем и като решение на комисията. Нека се запознаем със засекретения доклад на Сметната палата и ако няма аргументи той да бъде секретен, да го разсекретим и го предоставим на българските медии да се запознаят с него, за да може обществеността да се запознае с фактите и обстоятелствата, които толкова усилено се крият от някои кръгове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз не се ангажирам с такава процедура, господин Христов, просто защото, признавам, не познавам такава процедура относно начина, по който се засекретява и разсекретява. Може би трябва да се обърнем към ДАКСИ…
МИНЧО ХРИСТОВ: Ние сме парламентарна република, парламент и можем да направим всичко, господин Председател, стига да решим.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Господин Председател, само да поясня, че всичко това, което – повтарям, към определен момент в процедурата, това е документация, която предшества окончателния доклад и решението на Сметната палата – всичко това е предоставено на разположение на народните представители, има го в “Секретно деловодство”, може да се види. Но това е само работна документация, това са само процедурни актове. Окончателният одитен доклад не е засекретен, той е явен, той е публичен. Той е пред мен. Той може да бъде и пред вас, може да бъде предоставен на всеки, който пожелае това. Тоест и одитният доклад, и докладът за резултатите от одита са публични и явни. Няма засекретени части от докладите, просто има работна документация, която предшества окончателните доклади. Това е просто част от нашата процедура и, така да се каже, в края на тази процедура са отпаднали всички засекретени части от доклада. Няма засекретени части от докладите. Те са явни и публични и това е очевадно.
Нека да поясня, това е чл. 114 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация, и ал. 2, тъй като става дума за следния текст, аз ще го прочета: “При създаване на нов документ, съдържащ извадки от други документи, новосъздаденият документ получава ниво на класификация, съответстващо на най-високото ниво на класификация измежду документите, от който са направени извадките. Тъй като става дума за извадки от доклади на Сметната палата, предходни, които са класифицирана информация, те носят гриф “Секретно”. По тази причина и след консултация, разбира се, с нашия служител по сигурността на информацията, е очевидно, че ние трябва да спазим закона. Но това е, повтарям, само в определен етап от процедурата. Крайният, окончателният доклад не е засекретен. Така че, вие може да проследите всичко това, ако погледнете документацията, която сме ви изпратили. Тя е на разположение в “Секретното деловодство”. Това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само нещо, на което искам да обърна внимание на народните представители. Ако преценяват народните представители, че има необходимост да проведем закрито заседание, ползвайки целия доклад, аз не възразявам. Аз съм се запознал, за разлика от много други, с пълния текст на доклада. Аз знам, госпожа Масева, кои са чели доклада. Там пише, за разлика от всички останали, кой е чел доклада и кой не го е чел.
Така че, ако е необходимо, можем да проведем едно закрито заседание и да бъдат изнесени всички факти. Имайки предвид това, което е в доклада, аз предложих решение, което мисля, че съответства и на материалите като цяло.
Господин Агов поиска думата, господин Аталай поиска думата. Да се надявам, че отиваме към приключване. Заповядайте, господин Агов.
АСЕН АГОВ: Благодаря Ви за възможността да говоря тук.
Имам следния въпрос. Госпожа Николова току-що прочете едно писмо от Софийска Окръжна Военна прокуратура (Спас Илиев), от което става ясно, че периодът 2006 – 2008 г. очевидно Министерството на отбраната е сезирало. Впрочем в Министерството на отбраната министър Цонев каза, че те са сезирали прокуратурата по този въпрос. Сезирана е прокуратурата и по други сделки – това вече е Софийска Градска прокуратура. Сега, вие сезирате Върховната касационна прокуратура.
Аз просто ви моля да изясним - това различни действия ли са или обединени действия, които се извършват, тъй като вече прокурорите се занимават с тези въпроси? Днешното решение на комисията допълнение ли е към онова, което е извършило Министерството на отбраната, или е някакво съвсем различно действие? Защото в крайна сметка искам да поясня, одитният доклад е до края на 2005 г., нали така? Софийската Военна Окръжна прокуратура е сезирана за периода 2006 – 2008 г. Градската прокуратура е сезирана пак за същия този период. Тоест става въпрос за съвсем различни действия.
И аз искам да има яснота по този въпрос. Тъй като със същите проблеми се занимаваме в Комисията по отбрана, и аз затова си позволявам да дойда тук и да ви отнемам част от вниманието и от времето.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще се опитам да Ви отговоря, господин Агов.
Господин Аталай, след това ще Ви предоставя думата.
Ние не сме искали информация от Министерството на отбраната относно сезирането, какво точно е сезирана прокуратурата. Но имайки предвид, че разполагаме с пълната информация тук и от Министерството на отбраната, и от Сметната палата, заедно със секретните материали, затова предложих решение да бъдат комплектовани всички тези материали, заедно дори с материалите, на които се основава докладът на Сметната палата – за тези шест тома, за които ви споменах. Така че, имайки предвид цялата тази документация, за да бъде достатъчно пълна тя, я предлагаме на Върховната касационна прокуратура, защото според нас няма други документи от всичко това, което сме проучили, които биха могли да осветят този процес. Това е, което всъщност предприемаме.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председателю. Аз само искам да Ви кажа, че Вашето решение в последната точка няма да мога да подкрепя поради простата причина, че “не е луд този, който яде зелника…”. Според мен има достатъчно закони, които и Търговският закон дава основание и право да се правят тези действия с апортите, и не би трябвало да ги ограничим.
А доколкото комисията се ангажира да праща доклада до прокуратурата, ще подкрепя тази част, за да има една последователност, както каза господин Агов, само за да обобщим цялата история – да бъде от 1997 г. до 2008 г. всичко онова, което…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинете, господин Аталай, не можах да разбера кое няма да подкрепите? За методиката?
РАМАДАН АТАЛАЙ: И предложението на госпожа Николова за апортите и заменките…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Всички експертни анализи, колеги, които направихме, не са само свързани с военните имоти. Проблемът е свързан с оценките и доколко те са справедливи и доколко те съответстват на пазарните цени. Сегашната наредба, която цитирах, и сегашната методика позволяват да се правят оценки, които са значително по-ниски от пазарните. Предложението, което ние направихме към изграждането на една такава експертна група, която до доведе до променяне на тази наредба и на методиката, са свързани точно с това да не се допускат оценки, които могат да бъдат толкова по-ниски от пазарните, понякога с пъти по-ниски от пазарните. И тъй като това е нормативна уредба, която е подзаконова, ние не можем да вземе пряко отношение, тоест може да го реши съответното министерство или Министерският съвет със свое решение, затова предложихме една междуведомствена група да бъде изградена, като ние предложихме своите услуги да участваме като експертно участие в тази група, и да се стигне до тези промени. Това е, което предлагаме. Не виждам защо не бихте го подкрепили, но Вие си имате право на Вашия вот, разбира се.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Може би защото господин Аталай смята, че в природата нищо не се губи. Тази разлика, която не отива в държавата, отива по предназначение.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ние не можем да управляваме само със съмнения и да смятаме, че всеки, който управлява, е престъпник. Госпожа Николова, и Вие управлявахте дълго време, а сега, когато станахте народен представител, не си гледайте колегите като престъпници. Но ако е във връзка с изграждането на методиката това, което, господин Председателю, Вие го казвате, е задължение на изпълнителната власт и смятам аз, ако нещо би трябвало да се прави от народните представители, да се обърнем към съответните институции и да си прегледат поднормативните документи, и то колкото се може по-бързо, но не и да поставим мораториуми, да не могат да бъдат изпълнени ред закони, които сме ги приели ние, само в тази част.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Мисля, че нямаме различия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако слушам министъра на отбраната от първите дни, откакто встъпи на тази длъжност, той освен да поставя мораториуми за всички онези действия, в част от които и той е участвал преди, за друго нещо не е говорил. А господин Христов не съм го чувал никога друг път за някакъв закон да е предлагал, в който да няма мораториум. Или ние ако ще слагаме само препънки, спънки да не може да се развиват, да не може да работят съответните институции, аз не искам да се включвам в тази част. Затова Ви казах, господин Председателю, не да обиждам поединично някой или пък да поучавам някой, но смятам, че така би трябвало да бъде и затова взимам отношение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, само едно изречение ще Ви моля.
МИНЧО ХРИСТОВ: Чували сте ме добре, господин Аталай, в комисията по енергетика за пускането на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, което не е мораториум, а точно обратното.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам към гласуване на решенията.
Господин Аталай, смятате ли, че има необходимост едното решение да го гласуваме отделно от останалите? Имам предвид да предложим на Министерския съвет и това беше и предложението.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не. Вие подложете на гласуване, аз ще преценя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Добре. Моля колегите, които са съгласни с така предложените решения, да гласуват.
“За” – 9; “против” – няма; “въздържал се” – 1. И 1 не участва в гласуването.
С това приемаме предложените 5 решения и приключваме по т. 1 от дневния ред. Благодаря на всички наши гости за участието, народни представители и представители на изпълнителна власт и на Сметната палата.
Точка 2 – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, пред вас е справката, ще се опитам максимално кратко и бързо да ви я представя.
Пореден №1, или вх. №1303. В сигнала се твърди, че при ликвидацията на ТКЗС “Топля”, с. Голяма Желязна са извършени неправомерни действия, които умишлено са укриват. Жалбоподателите настояват за извършване на независима финансова ревизия на кооперацията. Направили сме съответното предложение към направлението.
Пореден №2, или вх. №1304. Става въпрос за това, че авторите на жалбата твърдят, че длъжностни лица от Район “Средец” на Столичната община са издали удостоверение за наследници с невярно съдържание, и от Район “Триадица” също удостоверение за наследници и съответните номера. Няма да представям по-нататък изложението. Необходима е информация от ВКП и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Пореден №3, или вх. №1305. Това е законодателно предложение относно Кодекса за застраховане и Закона за задълженията и договорите, като подробно са мотивирани тези предложения.
Пореден №4, или вх. №1306. Молбата е адресирана до председателя на Върховния касационен съд с копие до главния прокурор с искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Поредното подобно искане, в рамките на правомощията, разбира се, сме дали предложението.
Пореден №5, или вх. №1307. Авторът твърди, че неправомерно е отказано връщането на земеделски земи в района на с. Калково. Моли по случая да бъде извършена проверка.
Пореден №6, или вх. №1308. Авторът е придобил с нотариален акт чрез покупко-продажба на 2 земеделски имоти в района на с. Ковачевица през 2000 г. По-късно, преди около месец, е поискано да подаде заявление в Самоков и т. н., да не навлизам в подробности, със съответното направление.
Пореден №7, или вх. №1309. Твърди се, че авторът е уведомил министъра на външните работи за загуби, причинени от “Ервия” ООД - София от наложено от Съвета за сигурност на ООН ембарго на Либия. Тук предлагаме да се изиска информацията от Министерството на външните работи, за да отговорим на този сигнал.
Пореден №8, или вх. №1310. В публикацията “Бездействие след реекспорт на стоки за 30 милиона”, посочени са във въпросната публикация, включително и с факсимилета. Нарушения на длъжностни лица в митнически бюра в Пловдив и Свиленград. Този сигнал е като част от подготвяния парламентарен контрол за Агенция “Митници”, разбира се, искана е проверка.
Пореден №9, или вх. №1311. Сигналът е подаден от МРРБ, Министерският съвет и Комисията за борба с корупцията. Твърди се, че не са предприети необходимите действия за разрешение за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства, въпреки че управляваното от него дружество е правоимащо дружество по смисъла на съответни параграф и член от закона.
Пореден №10, или вх. 1312. Сигнал от учител срещу директор на гимназия за това, че в началото на учебната 2007-2008 г. са записани - колеги, доста куриозно ми звучи този сигнал - 13 студенти като ученици в училището и по този начин са причинени щети на бюджета на МОН.
Казвам ви, че куриозно ми звучи, ще поискаме проверка от страна на МОН, Инспектората по образование в Кюстендил, за да видим доколко сигналът отговаря на истината.
Това са, колеги, информациите, които са постъпили. Във връзка с тях едно допълнение, тъй като имаме още едно писмо, което госпожа Масева и господин Атанасов са ни изпратили по повод на сигнал, който беше внесен от тях за имотите на господин Ахмед Доган. Искам да ви информирам, че днес изпратихме писмо до госпожа Мария Мургина, след като сме получили вече 3 имота, документацията по 3 имота – имотът в с. Рибарица, имотът в Росенец, община Бургас, и имотът в Беловодски път, Боянско. С пълната собственост така, както беше решението на комисията, сме изискали от госпожа Мургина Националната агенция по приходите да разпореди да бъде извършена проверка относно декларираните доходи от продавачите и купувачите към момента на посочените сделки и предходните такива за придобиване на тези имоти, както и платени ли са от тях данъци за всички приходи, които притежават, и върху сумите от тези сделки.
Предприехме тези действия преди да получим, очакваме и за другите два имота, веднага след като ги получим, ще изпратим тези писма с искане за проверки.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю,
Новото писмо, което вчера сме изпратили, предлага да се разшири проверката в следния аспект. Смятам, че това е много важно, ако е наложително, да го обсъдим, разбира се, тук и като действия, но за какво става дума?
Явно след започнатите проверочни действия господин Доган реши, че публично трябва да обясни определени факти и обстоятелства и в стремежа си евентуално и да оправдае високия стандарт на живот, който води, той заяви, че се занимава с бизнес. Той каза – не е тайна това, че аз се занимавам с бизнес.
На първо място, това е нещо, което не е посочено изрично в писмото ни, съгласно Правилника за организацията и работата на Народното събрание народните представители не могат да участват в управителни и надзорни органи на търговски дружества, също така и кооперации, разбира се. Това е единият аспект. Тоест, ако Ахмед Доган участва в управителен или контролен орган на някакво търговско дружество и това е начинът, по който той върти бизнес, това означава, че той го върши в нарушение на Правилника на Народното събрание. Това е единият аспект обаче.
Другият аспект, ако не участва в управителните или контролни органи на търговски дружества, би следвало този бизнес да се изразява в собственост на акции, които той има в определени дружества, дялове, платени дивиденти и съответно платени данъци върху тях. Така че трябва да се провери и в единия, и в другия аспект, от една страна, да се извърши проверка, участва ли Ахмед Доган в управителни и контролни органи на търговски дружества, или има ли собственост в определени търговски дружества и получавал ли е дивиденти, плащал ли си е данъците за това. Защото ако и на двата въпроса отговорът е отрицателен, се поставя въпросът - какъв бизнес осъществява този човек? А и по трудов договор не може да работи също така. След като председателят на една от управляващите партии публично излиза и заявява, че той се занимава основно с бизнес, най-вероятно го върши, защото не идва в Народното събрание, всички знаем този факт, той е ноторно известен, трябва да се установи какъв е бизнесът и дали той е в рамките на закона. Защото и Правилникът на Народното събрание също е закон.
Така че предлагаме конкретни мерки тук за целта, да се поиска справка от Сметната палата, от Националната агенция по приходите и, много важно, от Агенцията по вписванията и в Търговския регистър. Трябва да се установят тези факти, защото той прави публично признание с какво се занимава.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата за мнения, предложения.
Господин Атанасов, в т. 4 заявявате, че ДАНС, изречението е, че “за целта следва да се поиска справка от ДАНС за проверка на данни за наличие на пране на пари”. Не виждам, това означава, че ние имаме данни, че ДАНС е извършила проверка, която ние искаме да получим от тях. Мисля, че по отношение на Сметната палата за декларирани от Доган доходи и имущество, включително и в акции, мисля, че тук няма проблем, свързан с имотната декларация на господин Доган. Щом е публикувана като факсимиле във вестници, мисля, че би трябвало да бъде достъпна до всички. В интерес на истината аз не съм си правил труда да отварям това, за да чета декларациите нито на Ахмед Доган, нито на никой от народните представители. Ако това представлява трудност, това мога да го изясня, съжалявам, че с господин Димитров не го изяснихме тук докато беше.
Господин Атанасов, аз Ви предлагам следното. Да изясним с господин Димитров, ако разрешите като председател, относно процедурите, свързани с нашите имотни декларации до 2007 г. и след 2007 г. Ние правихме едно изясняване, може би госпожа Димитрова ще ми помогне.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Нека да каже госпожа Димитрова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бях възложил законово да бъде изяснен този въпрос.
ДОНКА ДИМИТРОВА: Не само че законово е изяснен, но аз разговарях със Сметната палата по въпроса за декларацията на Ахмед Доган, като последната година той е подал само удостоверение, че няма промени в имотното му състояние. Удостоверение. А преди това е подавал всяка година декларации. Всеки може да отиде и да види, публичен е регистърът, само че не се публикува в сайта на Сметната палата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ви предлагам следното. Позволете ми, господин Атанасов, да изясня този въпрос с господин Димитров.
По отношение на втория и третия въпрос мисля, че няма съществен проблем. Говоря за втория и третия – Националната агенция по приходите за деклариране на доходи, подлежащи за облагане като физическо лице. Не знам доколко тази информация може да бъде публична, но ние имаме основание и по другия параграф на класифицирана информация, ако Националната агенция по приходите прецени, че тази информация има такъв характер. Въпреки че би трябвало имуществените декларации да съдържат всичко, свързано с имотите и по този начин ще изясним и втория въпрос. Но имуществената декларация би трябвало да регистрира всичко, което има, включително дялове, акции и други, които има съответното лице. Ние като народни представители декларираме всичко в тези декларации.
Така че аз Ви предлагам да изясним първо със Сметната палата, да видим каква е информацията и ако се налага, тогава да отиваме към точка 2 - от Националната агенция по приходите. Защото там би трябвало да има всичко в декларациите, които са публични и които ние сме поставили там, и дялове, които имаме, с изключение на акции на приносител, както казахте.
ЕЛИАНА МАСЕВА: … плащани ли са данъци по Закона за физическите лица, плащани ли са корпоративни данъци, ако има такива, дивиденти. Това мога да кажа. Ние имотите може да ги видим, аз ги обявявам в декларацията…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Масева, аз изключвам варианта за кой от политиците става въпрос. Говорим по принцип в случая. Всеки един народен представител би трябвало да декларира абсолютно всичко по отношение на това, което има, и това, което придобива в рамките на този период от 1 година. Включително и акциите, включително и дивиденти, включително и хонорари, които получава от лекции, да речем, които си водил, или адвокатски хонорари. Това би трябвало да го има в декларацията. Другото би означавало разминаване между декларацията и информацията в Националната агенция по приходите. Но аз ви предлагам, нека първо да видим как стои въпросът с декларациите.
Господин Илиев, заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Прегледах списъка, който ще предоставим на Върховната касационна прокуратура и не видях тук…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Илиев, пропускът е мой, извинявам се, ако не възразявате, колеги, въпреки че сме приключили по тази точка и правим нарушение на процедурата, господин Илиев беше предложил да включим и летище Шумен. Аз не възразявам в този списък да бъде включено и летище Шумен. Виждам, че няма възражения от комисията да го добавим като допълнение към т. 2. Господин Илиев, мой е пропускът.
Добре, така се уточняваме по този въпрос.
Господин Атанасов, мога да ви предоставя, ако прецените, писмото, което сме пратили до госпожа Мургина във връзка с допълнителната информация, която изискваме, така че ще продължим.
Има ли възражения по предложенията, които направих по справката от сигналите? Не виждам.
Колеги, преминаваме към последната т. 3. Наш пропуск е, ще не го размножихме на народните представители, но може би вие ще ги запознаете. Предложението е съвсем кратко, което госпожа Масева е направила.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Предложението се състои от това народното представителство да получи достъп до засекретена информация, която представлява доклад за одит на KPMG за състоянието на фонд “Пътна инфраструктура”. Съгласно Закона за класифицираната информация, достъп може да се разреши на народните представители с решение на комисия или с решение на Народното събрание. Ние бяхме помолили господин Пирински в качеството си на председател да използва правомощието си по текст от Правилника за организация на дейността на Народното събрание, в който се казва, че той може да прережда и да съставя дневен ред във връзка с актуалността на фактите и събитията. Господин Пирински днес обеща в зала, каза, че тъй като компетентна в това отношение е Комисията за борба с корупцията и тъй като тя може да даде съгласие да бъде осигурен достъп до този засекретен одитен доклад, въпросът да се разгледа в комисията, което означава, че комисията трябва да вземе решение съгласно чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за класифицираната информация, че дава съгласие да се осъществи достъп до засекретена информация, представляваща одитен доклад на KPMG във връзка с констатации при проверка на фонд “Пътна инфраструктура”. Това е предложението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, мисля, че достатъчно коректно госпожа Масева представи предложението. Още веднъж се извинявам за пропуска да размножим материала, но никакъв проблем няма да бъде направено. Тъй като много материали се струпаха днес за заседанието, да го представя конкретно.
Изпратено е писмо до председателя на Народното събрание, чета дословно: “На основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, във връзка с чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация, внасяме проект за решение относно разсекретяването и осигуряването на достъп до доклад, свързан с одит на KPMG за фонд “Републиканска пътна инфраструктура”. Молим проекторешението да бъде предоставено за разглеждане съгласно установения ред.”
Следва решение относно разсекретяване и осигуряване на достъп до доклада, свързан с одит на KPMG за фонд “Републиканска пътна инфраструктура”: “Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и във връзка с чл. 39, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на класифицираната информация реши: Дава достъп до засекретен доклад за одит на фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, изготвен от KPMG, и предоставен на правителството на Република България доклада да бъде предоставен на народните представители Елиана Масева, Атанас Атанасов.” Следват подписи. Следват мотивите, които госпожа Масева изложи, да не зачитам целите мотиви.
Това е, колеги, целият текст на писмото, което ви предоставяме.
Само едно съобщение има в момента, че сме останали петима души на заседанието на комисията. Всъщност, шест души сме.
Тук искам нещо да изясним, госпожа Масева. Веднъж предложението Ви е да бъде разсекретен и да бъде осигурен достъп. Едно е разсекретяването, друго е осигуряване на достъпа. Всъщност комисията може да осигури достъпа, но не може да разсекрети доклада. Тук мисля, че това трябва да го изясним, то се отнасяше и до Сметната палата.
Колеги, имате думата за мнения, предложения.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз подкрепям предложението, което току-що се предложи, и ще гласувам категорично “за”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Искан ли е докладът от народни представители и отказван ли е досега, госпожа Масева?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не може, защото нямаме достъп.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, не може, защото процедурата е такава на Народното събрание.
Моето единствено смущение идва от това, че става въпрос за доклад на KPMG.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Ама те не могат да засекретяват.
АТАНАС АТАНАСОВ: Те не са държавна организация.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз знам, че не са държавен орган. Доколко тяхното искане е било свързано с достъп до тази информация? Това е единствено, което мен ме смущава в случая, ако ставаше въпрос за наш орган, мисля, че няма никакъв проблем.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Органът е наш.
АТАНАС АТАНАСОВ: Правителството е засекретило доклад. Значи правителството възлага на KPMG да извърши одит, те правят одит и правителството засекретява.
МИНЧО ХРИСТОВ: Ако позволите едно уточнение. Подобен случай имаше с доклада за магистрала “Тракия”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Знаете, господин Христов, че целият материал за магистрала “Тракия” е при нас.
МИНЧО ХРИСТОВ: Така че в този смисъл мисля, че няма никакви проблеми.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако не възразявате, аз бих Ви предложил една стъпка. Не съм по принцип против, искам добре да ме разберете, но да поискаме основанията на Министерския съвет за засекретяването на доклада. На тази база, на следващо заседание на комисията да решим окончателно въпроса, ако не възразявате. Не съм по принцип против да поискаме материала, да.
АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да получим доклада, който да си остане секретен, но да е на разположение и да можем да се запознаем с него. А въпросът дали ще поискаме разсекретяване е съвсем друга процедура.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да.
ЕЛИАНА МАСЕВА: То е по обективна преценка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз не съм бил в Министерския съвет, в интерес на истината, и не знам точната процедура, по която става засекретяването и решението за засекретяване, но винаги съм си мислел, че трябва да има основание, на база на което да се извърши това засекретяване.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Господин Председател, ако ми позволите две изречения. Аз също по принцип не съм против, но малко съм изненадана, но и днес е поставен за разглеждане проектът за решение, внесен от колегите в зала, с устната забележка, доколкото разбирам, на водещия и председателя господин Пирински, на това основание устно идвате да го поставяте, защото не видях…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, не, внесен е материалът съвсем официално.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Разпределен е в комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: А-а, съжалявам, аз мислех, че сега е направено процедурно и щях да кажа защо толкова бързаме. Защото останахме и малко и какъв е проблемът на следващо заседание съвсем регламентирано да си обмислим и вземем решението? Кога е направено искането на Министерския съвет за одит от страна на KPMG? Не знаете. Аз си спомням кога се заговори за този одит по KPM, ама как е направен… И дали Министерският съвет е искал одита?
ЕЛИАНА МАСЕВА: Не знаем. Ето всичко това трябва да стане ясно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам следното. Ние имаме самосезиране на комисията и преписка, свързана с „Републиканска пътна инфраструктура”, съответно доклад имаме от Националната агенция за приходите, доколкото си спомням, и от министерството. На основание на това, което ни е предоставено досега, можем да поискаме като комисия достъп. Така че, госпожа Гроздилова не възразява.
Господин Славов, имате думата.
ИВАН СЛАВОВ: Считам, че трябва докладът на KPMG да бъде представен…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Добре, благодаря Ви. Считаме, колеги, че единодушно вземаме решение по този въпрос.
Ще ви помоля само за секунда, защото имаше още нещо, което исках да представя на вниманието Ви.
Има два въпроса, които са актуални и които исках да поставя на вашето внимание.
Единият е свързан с „Паркинги и гаражи” и проверката, която е необходима.
Господин Христов, тъй като комисията има ангажименти по този въпрос и виждам, че се предприемат съответните действия, искам да направите съответното предложение по отношение на „Паркинги и гаражи” като допълнителни действия от страна на комисията. Може би само да кажа, защото народните представители може би не са запознати изцяло с преписката. След като получихме сигнала от господин Христов, ние поискахме от общината да ни предостави информация относно състоянието на „Паркинги и гаражи” и техните приходи, разходи, финансовото им състояние като цяло. Предоставих му доклада, тъй като вносителят е господин Христов, с искане да прецени и да предложи като вносител допълнителни действия на комисията. Бихме могли да ги предприемем на база на това, което господин Христов предложи.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, аз и преди предложих и сега ви предлагам да се направи пълна финансова проверка на тази фирма, още повече че в медиите се появиха допълнителни информации за едно сериозно според мен източване. За Държавната агенция „Финансова инспекция” предполагам, че може да направи една пълна проверка на фирмата, още повече че за мен е непонятно защо общината вече толкова време, въпреки обещанията на господин Бойко Борисов, че ще се занимае с тази фирма, всички помним неговите обещания преди кметските избори, и аз нямам обяснение защо той не е предприел никакви действия по отношение на разследването на тази фирма. След като общината не желае видимо да предприеме такива действия, мисля, че държавата би трябвало да го направи.
Колеги, само ще ви кажа, че според мен става дума за едно много сериозно източване от порядъка на десетки милиони левове годишно. Аз считам, че определени кръгове, свързани с ръководството на общината, провеждат една политика за превръщането не само на центъра, но и на цяла София в една своеобразна синя зона, откъдето да се източват средства. Това според мен е от особен обществен интерес и ние като Комисия за борба с корупцията би трябвало да предприемем незабавни действия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Предоставил съм ви, колеги, една от най-големите медийни разработки по този въпрос, изнесени данни. Аз ви предлагам освен до Държавна агенция „Финансова инспекция”, това ли е органът, който може да провери, имам предвид, че е общинска фирмата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Няма значение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Няма значение, добре.
Бих ви предложил още нещо. Нека да поискаме становище на кмета и на председателя на Общинския съвет, нека да ни дадат становище относно тяхното виждане за състоянието на фирмата и считат ли те, че състоянието на фирмата дава основание да приемем, че там няма формирани корупционни условия. Импровизирам, разбира се, относно смисъла на писмото, но ако не възразявате, аз бих предложил до кмета и до председателя на Общинския съвет да изпратим едно такова искане за становище от тяхна страна.
МИНЧО ХРИСТОВ: Категорично подкрепям, нещо повече, ние можем да поканим и кмета Бойко Борисов, и председателя на Общинския съвет да обяснят какво става във фирмата и защо толкова време вече не се предприемат никакви действия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, бих Ви предложил следното.
Да поискаме становища от кмета и от председателя на Общинския съвет, разбирам и Общинския съвет като орган, и да поръчаме Финансовата инспекция и на тази база да преценим има ли необходимост от това да каним кмета или председателя на Общинския съвет.
Първо, няма комисия за финансов надзор. Тук има някои неточности, но ако е необходимо… Тук имат предвид финансовото разузнаване. Има някаква неточност. Държавна агенция „Финансова инспекция” предполагам, но доколкото разбирам, не са стигнали материалите или е нямало специален орган, който да ги е предоставил на Държавната агенция „Финансова инспекция”, поне с такова впечатление останах аз от допълнителните разговори, които съм имал. Така че предлагам ви да предприемем това действие, заедно с другото становище, което ви предложих.
Колеги, има ли възражения? Няма възражения.
Благодаря ви за търпението и участието.

(Закрито в 16,45 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)