---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
----------------------------------------------------------------------------


П Р О Т О К О Л
№ 99

На 21 октомври 2008 година се проведе извънредно заседание на Комисията за борба с корупцията при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол относно дейността на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (Национална агенция „Пътна инфраструктура”).
2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол.
3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции за периода от 09.10.2008 година до 15.10.2008 година.
На заседанието присъстваха: Пламен Орешарски – министър на финансите, Весела Господинова – заместник-министър на транспорта
Заседанието беше открито и ръководено от Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията.

* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията за борба с корупцията.
Бих си позволил да ви предложа една промяна в дневния ред, имайки предвид предложението в три точки:
1. Парламентарен контрол относно дейността на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (Национална агенция „Пътна инфраструктура”).
2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол.
3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции за периода от 09.10.2008 година до 15.10.2008 година.
Имайки предвид правилата, които сме приели за ежеседмично отразяване на сигнали и материали, които получаваме, предлагам днес в дневния ред да остане само една точка или нашето заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Парламентарен контрол относно дейността на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” (Национална агенция „Пътна инфраструктура”).
Точка втора и трета да останат за заседанието в четвъртък.
Имате ли възражения по този дневен ред, колеги? – Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Дневният ред се приема.

Преминаваме към първата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ФОНД „РЕПУБЛИКАНСКА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” (НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”).
Знаете, че по сигнал, внесен в комисията, и самосезиране, което имаме, беше формирана работна група от членове на комисията, която подготви доклад. Работната група се председателстваше от господин Илко Димитров, който координира дейността й.
Този доклад беше внесен на заседание на комисията. В резултат на този доклад беше поискано изслушване на министър Пламен Орешарски и на заместник-министър Весела Господинова.
Не бих се връщал върху всички материали, които сме получили в комисията и които са разглеждани в този доклад. Ще си позволя в началото да предоставя думата на господин Илко Димитров като ръководител на работната група, след него ще изслушаме господин Орешарски, а след това ще имате думата за въпроси към участниците в днешното заседание.
Пропуснах да отбележа в началото, че на заседанието беше поканен и господин Иванов като изпълнителен директор на Националната агенция „Пътна инфраструктура”. Господин Иванов в петък си е подал оставка, която вчера е приета.
Така че ако комисията прецени на един следващ етап необходимостта от изслушване на новото ръководство на агенцията, тогава бихме могли да се обърнем към тях.
Това е, колеги, на този етап като информация на база на решението, което комисията е взела.
Господин Димитров, заповядайте, имате думата за кратко встъпление.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, госпожо заместник-министър! Виждам, че материалът, който сме изготвили и е дефиниран като междинен етап, е раздаден. Не бих искал да повтарям констатациите, които са вътре.
Технологично нашата работа се състоеше в това да изискаме и да получим, за което благодаря, всички материали, които касаят контролирането от предишни органи на дейността на бившия фонд.
Получихме одита и на Сметната палата, получихме и проверка и одит от Министерството на финансите. Разбира се, запознахме се с първия доклад на Кей Пи Ем Джи. Изискахме и съответните материали от Фонда.
На последно място, запознахме се и с протоколите от Управителния съвет на Фонда.
Ние решихме на първо време да изготвим материала, в който визираме само констатации, които са направени в съответните одити и в другите материали, които сме прегледали.
В този материал, който ви предложихме – междинния доклад, няма анализ, няма свободни разсъждения. Пак повтарям, това е набор от резултати, които са направени от съответните проверяващи органи.
Моето лично мнение е, че тези констатации са пределно ясни и водят към един-единствен извод. В тази връзка ние предложихме да се направи изслушване на съответните заместник-министри, които са били членове на Управителния съвет. Защото ние считаме – и това е част от констатациите на Сметната палата, които са отразени в изключително дефинитивен тон, - че Фонд „Републиканска инфраструктура”, Управителният съвет не изпълнява задълженията си по закон и по правилник, създавайки по този начин възможност за развитие на определени неправомерни дейности и проблеми.
Впрочем, там се изтъква също така като крайни изводи, че вътрешноведомственият контрол и одит върху дейността е недостатъчен и неефективен, който затруднява управлението. Липсата на добра координация създава предпоставки за вземане на неефективни управленски решения.
Създаденият климат според нас в Управителния съвет е допринесъл за развиване на такива факти, които между впрочем се реализираха в тези решения на Европейската комисия, които за съжаление станаха факт и които касаят целия български народ и обществото.
Ние предложихме да бъдат изслушани всички членове на Управителния съвет, но впоследствие постигнахме съгласие за първоначално изслушване на министър Орешарски и заместник-министър Господинова, а впоследствие при нужда – останалите двама министри.
Също така предложихме и изслушване на бившия вече изпълнителен директор на Фонда, най-вече с оглед на това какви мерки е взел, а то се оказа, че не може да вземе никакви мерки, за подобряване на ситуацията във Фонда.
Също така помолихме да бъде искана информация от Върховната касационна прокуратура за състоянието на наказателното производство срещу бившия изпълнителен директор Веселин Георгиев.
Това е накратко изложението от моя страна. Бих си запазил правото за въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Пропуснах да информирам комисията, че според решението ние отправихме искане до Върховната касационна прокуратура да получим информация, така, както се договорихме, за хода на производството. По телефона бяхме информирани, че до края на седмицата проверката ще приключи и ще има акт на прокуратурата. Така че това е, което имаме като информация. До края на тази седмица очакваме прокуратурата да се произнесе по материалите, свързани с фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Това е като встъпление към темата.
Аз бих си позволил да предоставя думата на министър Орешарски като председател на Управителния съвет, след което, колеги, ще имате думата за въпроси.
Министър Орешарски, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще направя коментари върху създаването на Фонда, функционирането с акцент, разбира се, на Управителния съвет, резултатите от многобройните одити и проверки на Фонда и с удоволствие след това бих отговорил на по-конкретни въпроси.
Темата наистина е голяма и дълга и едва ли ще мога да бъда изчерпателен при всичките ми усилия да събера резултата на най-важните неща – това са разните доклади, касаещи дейността на фонда за последните две години.
Ще припомня, че Фондът беше създаден във вида, в който съществуваше до преди два месеца, по сила на Закона за пътищата от 1.07.2006 година. Избраната конструкция беше резултат на близо 6-месечно дебатиране на подходяща организационна структура на Фонда, с оглед обслужването на Фонда на две от оперативните програми – „Транспорт” и „Регионално развитие”. Дебатиран е с Европейската комисия, в частност Дирекция „Регионална политика”.
Накрая тази конструкция беше одобрена като приемлива от Ди Джи Риджиу и се пристъпи към нейното реализиране.
Още със създаването си беше конструиран Управителен съвет, предписан от закона, с управител съобразно компетенциите, които са описани в закона. Ние сме се стремили през цялото време да се придържаме стриктно към ангажиментите, които произтичат от закона.
За периода са проведени общо 19 заседания на Управителния съвет, при възможни, ако всеки месец бяха провеждани, 21. Прегледът посочва ,че два или три месеца, които са предимно отпускарски или с големи празнични периоди, не са провеждани заседания на Управителния съвет, поради голямата натовареност на всички членове в борда. Стремили сме се винаги да има болшинство, а не формално да присъстват повече от 50 плюс един процента, с оглед на пълноценната работа на Фонда.
Тъй като акцентът на днешния дебат е контролната дейност, мисля, че има коментари върху контрола от страна на Управителния съвет, аз бих подчертал няколко обстоятелства.
Първо, вече споменах, че Фондът е вероятно най-одитираната институция в държавата и то не отсега, не от тази година, а още от 2004 година. Ще припомня, че всички проекти по ИСПА са одобрени пряко от делегацията. Самият Фонд през 2006 година - ще ме поправи госпожа Господинова, ако бъркам – беше акредитиран от одит на одитори от дирекция „Регионална политика” и беше акредитиран като междинно звено, тоест системите за финансово управление и контрол в този аспект са работили задоволително, за да бъдат акредитирани от същото звено, от което после дойдоха упреци. През това време няма одитен доклад, който да не приключва с верифицирано мнение, включително одити от Европейската сметна палата, от Генерална дирекция „Разширяване”, от Българската Сметна палата, от Министерството на финансите и инспектората при специализираното звено „Одит на средствата от Европейския съюз”.
Внимателно се запознах с всички одитни доклади, разбира се. Но тук искам да внеса още едно уточнение. Често има нееднозначни коментари върху различни одитни доклади, защото различните одитни доклади обхващат различни периоди и различни програми. Част от одитите са върху ИСПА, друга – върху ФАР, трета върху отделни други аспекти на дейността. Като че ли последният одит на Сметната палата претендира за най-широк обхват и общите изводи извън коментарите – пак отварям една скоба, аз досега не съм видял одитен доклад, в който да няма забележки и да няма препоръки за подобряване на работата. Не прави изключение и фондът. Подчертавам още веднъж, че нито един одитен доклад не е завършил с мнение, че системите за финансово управление и контрол не са достатъчно надеждни. Това би представлявало неквалифицирано мнение. И това би било изключително лош сигнал, който ще ни даде основание за сериозни мерки. Пак подчертавам – такъв доклад няма, в това число и от Европейската комисия.
Ще обърна внимание на общите заключения в доклада на Сметната палата. Той е много дълъг, има много бележки и констатации.
Констатациите, касаещи контрола върху дейността, се съдържат на стр. 17 до стр. 22. Анализирани са системите за финансово управление и контрол, вътрешноведомствения контрол и вътрешния одит.
Изводът по отношение на системите за финансово управление и контрол е, че степента им на надеждност е сравнително добра и гарантира добро финансово управление на средствата, свързани с дейността по експлоатация и поддържането на републиканските пътища – стр. 18.
По отношение на съществуващия вътрешноведомствен контрол е направен извод, че същият в резултат на упражнения в текущ и последващ контрол е допринесъл за намаляване на слабостите и нарушенията и за подобряване на ефективността и ефикасността на работата на областните пътни управления – стр. 19.
Относно звеното за вътрешния одит е направен извод, че са създадени предпоставки за осъществяването на адекватен, ефективен и функционално независим вътрешен оди и назначените одитори – звеното, притежават необходимата професионална квалификация и умения.
Към момента на извършване на одита от Сметната палата все още не са били налице извършени вътрешни одити на дейността по експлоатация и поддържане на републиканските пътища, което не е дало възможност в доклада да се даде оценка на надеждността и резултатността на вътрешния оди – стр. 20.
По-нататък, разбира се, има и някои изводи на Сметната палата, които противоречат на общите констатации. Но считам, че общите констатации покриват цялостния извод, а отделни констатации на Сметната палата касаят отделни забелязани недостатъци на един или друг аспект от дейността. Поне прочитът на одитните доклади е такъв, че общият поглед обобщава степента на грешките доколко влияе върху цялостната система на управление.
В Управителния съвет неколкократно са разглеждани и одитните доклади, и доклади за цялостното функциониране на Фонда. Има ги изброени по дати, кога са гледани отчетите за извършената работа, ресурсното обезпечаване и т.н.
Аз няма да влизам в отделни констатации, но ако има въпроси, разбира се, бих коментирал и тях.
Ще обърна внимание, че една от сериозните констатации на Фонда, че трябва добро планиране на Фонда, което е вярно в интерес на истината, има повече обективни предпоставки, дотолкова доколкото Фондът никога през последните 10 години, в това число и през последните две, не е разполагал от началото на годината с пълна информация за ресурсите, на които може да разчита. Винаги Фондът е бил между дофинансираните в края на годината за сметка на така нареченото превишаване на приходите над разходите, което всеки одиторски поглед за изтекъл период създава впечатление за стихийност и за недобро планиране, което е вярно в крайна сметка. Обратното означава, че за да имаме добро планиране, да не предоставяме никакви допълващи ресурси на Фонда и тогава нещата биха изглеждали доста по-добре. Всичките планове от началото на годината щяха да се изпълняват точно и нямаше да се изпълни нищо отгоре.
Няколко пъти на заседание на Управителния съвет сме обсъждали ефективността от работата на Фонда. Направил съм копия на една доста показателна илюстрация според мене, която обобщава работата на Фонда за последните пет години – от 2003 до 2008 година с включени параметри. На всички, които проявяват интерес, мога да го покажа.
Видно е от таблицата, че крайните резултати са - бих използвал израза – доста задоволителни като тенденция на подобряване на работата във Фонда, от гледна точка на ефективност на използваните ресурси. В крайна сметка свършената работа с ресурсите, които са заделени, много красноречиво личи на тази таблица каква е тенденцията – дали е позитивна или е негативна.
В заключение бих искал да кажа няколко думи за конкретния повод, по който вероятно днес обсъждаме и по който в последните месеци много се коментира, който е в основата, разбира се, на многократните решения на Генерална дирекция „Регионална политика” да суспендира за временен период средствата по европейските програми.
Така нареченият потенциален конфликт на интереси и участието на „Биндер” в компания от Пътния сектор в строителство, по-скоро в реконструкция и рехабилитация на пътища в две областни пътни управления – Стара Загора и Ямбол, беше след недеклариран конфликт на интереси между един от членовете на Управителния съвет на фирмата, който е брат на изпълняващия директор Веселин Георгиев.
Работа, разбира се, на специализираните органи е да провери доколко потенциалният конфликт на интереси е нанесъл щета на държавата и доколко е останал потенциален конфликт на интереси.
Бих искал да кажа, че веднага след сигнала възложих на Инспектората на Министерството на финансите с изрична заповед доклад с два срока поради силния обществен интерес, дадох им едноседмичен срок да се проведи конфликтът на интереси и едномесечен срок да се направи преглед на законосъобразността на всички договори, които Фондът е сключил с компанията „Биндер|” от гледна точка на спазване на процедури по Закона за обществените поръчки и изпълнение.
След като излезе докладът на моя Инспекторат, Веселин Георгиев подаде оставка, а докладът след едномесечния срок приключи с изводи за сравнително несъществени нарушения по отношение на спазването на Закона за обществените поръчки. Има в един случай неподаване на декларация, в друг случай други процедурни нарушения. Но не бих казал, че взаимоотношенията между Фонда и „Биндер”, изключвайки въпросния конфликт на интереси, правят някакво сериозно отклонение за съжаление от общата практика по отношение прилагането на Закона за обществените поръчки.
Само ще отбележа, че Държавната финансова инспекция, която има един от водещите предмети на дейност да проверява прилагането на Закона за обществените поръчки, за 2007 година е констатирала в почти 50 на сто от случаите в цялата страна по-леки или по-тежки нарушения.
В този контекст за съжаление не прави изключение и Фондът. Той също има не само в договорите с „Биндер”, а и в други договори констатирани нарушения в една или друга степен, за които, разбира се, моята инспекция е наложила съответните административни актове, ужасяващ брой – общо 171 броя, ако се не лъжа, на различни длъжностни лица – от 3 акта на изпълнителния директор Веселин Георгиев до всички останали, почти на всички нива на висшия или на средния ешалон на ръководството на Фонда. Под средния ешалон разбирайте отделните регионални директори, които правят ЗОП и които всъщност са направили нарушенията, ако мога да използвам израза, автентичните нарушители, без да подмина, разбира се, и централните органи, които пък контролират, които също носят отговорност при допуснати нарушения.
Ако трябва да бъдем обективни, веднага ще повторя, че като обща картина системите за финансово управление и контрол, предварителен и текущ и последващ вътрешноведомствен контрол, системите на Фонда функционират нормално, те функционираха и продължават да функционират нормално. Имам даже известни основания да мисля, че има влошаване през последните месеци, по съвсем обективни причини, поради несигурността и поради разколебаването в централното управление на Фонда. Но вероятно това е нормално в тази ситуация.
С това завършвам. Ако имате въпроси, разбира се, ще отговоря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имате думата, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председателю. Ние с министър Орешарски като че ли четем различни одитни доклади, защото сигналът на констатациите на Сметната палата на стр. 38 казва, че има високо ниво на управленски риск на управление на дейността и че процесът не управлява системно и не е изградена подсистемата за управление контрол.
На стр. 25 се казва: „Разходите за текущ контрол – забележете – не е възможно да бъдат анализирани по обекти, договори и плащания, защото не се планират...”.
На стр. 20 – „Липсата на координация създава предпоставки за вземане на неефективни управленски решения”.
Моят първи въпрос е: счита ли тези констатации за верни, министър Орешарски, и ако не са верни, на какво се дължи разминаването в оценките, които ние правим, след като четем един и същи документ?
На второ място, за 2007 година са проведени, от материалите, които получихме, пет заседания на Управителния съвет, а не 12. А по закон тези заседания трябва да бъдат провеждани всеки месец.
Не са изготвени правила за дейността на Управителния съвет.
Нито един път не е приет проект на бюджета. Всичките бюджети, които са били представени, са били приемани за информация. Няма нито едно решение в тези протоколи, в които да се визира, че се приема проект на бюджет.
Всичките проблеми, свързани с бюджета, по отношение на изписването на взетите решения са, че приема представената бюджетна справка или доклад за сведение. Само в три случая, доколкото си спомням, са разпределени средства от Управителния съвет – единия път за 7 млн. лв., единия път за 15 млн. лв. , един път допълнителна програма за ремонтни дейности.
В този смисъл въпросите ми са следните – съжалявам, че се връщам към такъв начин на водене на диалога:
Кое препятства провеждането на заседания всеки месец за 2007 година, така че да бъдат свикани не 12, а 5 заседания?
Кое наложи наистина това, че Управителният съвет да не приема проект за бюджет и да не разпределя, освен в минимални размери, средствата, с които е боравил Фондът?
Това са ми въпросите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, министър Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Започвам от последния въпрос. Сигурно изразът „Приел за сведение” е творчество на протоколчика. Но бюджетите са гледани. Съжалявам, не съм контролирал редакционно оформянето на протокола. Ако някой го е написал, това е много сериозна грешка. „Приел за сведение” - няма такъв израз. Все едно парламентът да приеме за сведение проектобюджета на държавата. Затова и са гледани само няколко случая, които очевидно излизат от този бюджет и това са допълващи средства или прелокирани. Затова са само три. В противен случай щяха да бъдат масово, да имаше гледане и разпределяне на средствата. Но очевидно няма да стане за всички. Ако ми припомните, мога да направя справка. Това са случаи, в които е имало финансиране, не по приетия „за сведение”. Аз по-скоро иронизирам моя служител, който е водил протокола. Имало е отклонение на средства, които са гледани в Управителния съвет.
Не е приет правилник за работата на Управителния съвет, въпреки че го изисква законът, защото в постановлението на Министерския съвет, което урежда дейността на Фонда, доста добре са разписани. Ние коментирахме този въпрос дали има смисъл да изработваме такъв правилник. Въздържали сме се, за да не преписваме постановлението на Министерския съвет, което е по-висше. Считаме, че , че то добре регламентира дейността на Фонда. Там дори са записани неща, които обикновено са в устройствени правилници, например минимум един път на месец. Това формално сме го нарушили, както и вие сте го констатирали. За сметка на това при нужда сме се събирали и по-често, както личи от общата бройка – 19 от 21. Щом като повече месеци не е провеждано заседание, значи други месеци е провеждано два пъти. Причината е само и единствено стремежът да присъстват и тримата министри. Събирането на трима министри не е много лесна работа, макар че може да изглежда формално оправданието. В противен случай може би аз съм направил грешката който го няма – няма го, заседанието на Управителния съвет трябва да се прави от мене и от госпожа Господинова.
Считал съм обаче, че това е формален подход и не е много редно, без двамата министри, които отговарят за политиката в сектора, не би следвало да правим заседание на Управителния съвет и да отсъстват при вземането на важни решения.
Аз веднага ще припомня, че Министерството на финансите и титулярът, разбира се, имат отговорности по отношение финансирането на цялата система. Но ние никога не сме имали претенции да правим политиката в сектора, нито изпълнението. И то се подразбира според мене от присъствието на тримата министри. Защо точно тези трима, а не например министъра на здравеопазването, е съвсем ясно. Цялостната политика в сектора се прави от Министерството на транспорта. А по отношение на акцентите от транспортната политика в регионален план се прави от регионалното министерство.
В тези условия присъствието на Министерството на финансите е по-скоро от гледна точка на финансирането. Не знам дали остава изяснен въпросът.
Може би най-важното. Вие казахте, че четем различни доклади. Не, един и същи доклад четем. Аз просто цитирах, а не преразказвам.
ИЛКО ДИМИТРОВ: И аз цитирах.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз цитирах точно. И Вие цитирахте, сам. Но не става въпрос за качеството на доклада. Аз това не искам да коментирам, защото и двамата цитирахме точни текстове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председателю. Господин министър, уважаеми колеги! Аз искам да отида по-нататък в правомощията на Управителния съвет. Защото господин Димитров постави въпрос, свързан с чл. 21, ал. 1, т. 1. Точката казва: Управителният съвет разпределя дейности и проекти по изграждането, експлоатацията, поддържането, ремонта и реконструкцията на пътната мрежа и на републиканските пътища. Тоест законодателят с конкретен текст в закона ви е сменил като задължение на управителното тяло, на Управителния съвет, на който Вие сте председател, да се занимаете с всяко едно конкретно разпределяне на средствата за всеки един проект. Така пише в закона.
Отделно от това в т. 4 по-надолу е казано ,че Управителният съвет контролира целесъобразното разходване на средствата по Фонда.
Когато ние се занимавахме с документацията, послужила ни за основание за изготвянето на този междинен доклад, прочетохме много внимателно всички колеги, които бяха членове на работната група, тези протоколи от заседанията на Управителния съвет. Аз тук ще заимствам това, което каза господин Димитров. Има няколко много дребни случаи, където Вие сте се занимали с конкретно, да го наречем, разпределяне на средствата.
Затова искам да Ви попитам: след като законът е предвидил това правомощие, в смисъл правно задължение, защо Управителният съвет не е разпределял средствата – тук става въпрос за стотици милиони, за цялата пътна мрежа в страната, за всеки един проект? Всеки един проект, за да може да се финансира, е трябвало да има решение на Управителния съвет. А такива решения няма.
Каква е причината? И ако може да обясните каква е била технологията за разпределението на средствата във всеки един от проектите.
Да не говорим за това, че по принцип би следвало Управителният съвет да утвърждава и разработките по проектите. Тоест когато Народното събрание е решило да създаде този орган, духът на закона е бил да се вдигне нивото на разпределение и контрол на най-високо управленско ниво в изпълнителната власт, за да няма зависимост или за да не се получава този конфликт на интереси – както искаме, така да го наречем, или да не се получава раздаването от батко на братко.
Моят въпрос е: моля Ви, обяснете технологията, по която са се разпределяли средствата по всеки един проект и как е контролирано целесъобразното разходване на тези средства?
Имам и още един въпрос, но ще го задам по-късно. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имате думата, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По отношение на тези въпроси, които бяха отправени, с одобряването на бюджетите и в програмите за ремонтни дейности, както са поименно, считаме, че Управителният съвет е одобрил по същество финансирането на всеки проект.
Пак ще повторя, самият факт, че има отделни случаи, които са разглеждани, означава, че тези случаи допълнително е взето решение на Управителния съвет да бъдат финансирани и да бъдат изграждани, защото не фигурират. Аз така предполагам. Трябва да видя трите случая защо отделно са гледани. Нямам друго обяснение освен това, че те не са фигурирали в този момент в програмите и затова именно са внесени за одобрение в Управителния съвет.
Що се касае до целесъобразното изразходване на средствата, ние сме разчитали – и това е нормална управленска практика – на изградените системи за предварителен, текущ и последващ контрол, който коментират различните одитори, намират слабости в тяхната дейност, разбира се, но има и стремеж след всеки доклад коментарите да се вземат предвид, препоръките да се отстраняват.
Вярно е, господин Атанасов, че има препоръки и от докладите от 2006 година, и от 2008 година, тоест не е добре свършена работата. Но като цяло сме разчитали на установения вътрешноведомствен контрол и на външния контрол, в крайна сметка и на одитните доклади.
Трудно е да се предположи, че Управителният съвет както на този фонд, така и по принцип може да влезе във всеки конкретен случай и да гледа всеки. В такъв случай тримата министри трябва да бъдат освободени от основната им работа и да правят доста често, може би всяка седмица заседание на Управителния съвет. Така ми се струва на мене.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други въпроси?
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз имам още един въпрос. Господин министър, аз не съм доволен от този отговор. Казвам Ви съвсем откровено. Законите се пишат и се правят, за да се изпълняват. Ако управителното тяло не е имало физическа възможност, би следвало да се предприеме интервенция и да се промени законът. След като не може да го изпълнявате, защо съществува този орган?
Така или иначе обяснението Ви, че с приемането на бюджета... Както стана ясно и с факта, че някой е написал „приема за сведение”, Вие казахте не знам каква формулировка, но според мене много точно е записано. Някой друг е разпределял средствата и вие само сте приемали за сведение това разпределение. Но то е било Ваше задължение. Законово задължение. И Вие не сте изпълнили това законово задължение. И това е Вашата вина.
Тук наистина трябва материалите да се изпратят в прокуратурата, да се прецени дали е налице съставът на чл. 219 от Наказателния кодекс – за безстопанственост. Но това да го решават така наречените специализирани органи.
Между другото, защото по този начин някъде някой е разпределял средства, а вие сте приемали за сведение, искам да Ви кажа например, че има една фирма „Инфрастрой”, Вие може би сте чували тази фирма. Тя през трите години получава доста големи суми, например през 2005 година са разпределени 208 млн. лв. Тази фирма е съсобственост 51 процента на Васил Крумов Божков, което не е толкова стряскащо, но 49 процента са собственост на Ангел Христов Христов, Пламен Борисов Галев и Христофорос Анатомидис.
Давате ли си сметка на какви хора сте давали пари? На тях не им трябва да строят, на тях им трябват отчетни документи, за да могат да перат.
Ето, това се е случвало. И когато тези неща се констатират отвън, боли и казвате: Някой ни злепоставя пред Европейския съюз или не знам си къде.
Ето, за това става дума. И аз не можах да разбера в крайна сметка кой е разпределял средствата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Бих искал да ви уведомя, че на нито едно заседание на Управителния съвет не сме разглеждали акционерите на компаниите, които печелят доходи. И мисля, че не е нормално ние да се занимаваме със следователска дейност в Управителния съвет и да намираме кусури на комисиите, които са одобрили една или друга фирма. По-скоро ако има основание за упрек, господин Атанасов, е по констатираните процедурни слабости в Закона за обществените поръчки, такива, каквито има. За съжаление, пак ще повторя, каквито има в много ЗОП-ове. Не го казвам като оправдание, а като обяснение, че за съжаление допускаме слабости във всичките процедури на Закона за обществените поръчки.
Самият факт, че средно за републиката 50 на сто от ЗОП-овите процедури са белязани с нарушение, говори за общи слабости на администрирането, а може би и на самия закон, който вече няколко пъти го поправяме.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: През 2005 година няма фондове.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Няма значение. Аз бих искал да внеса това уточнение. Никога не съм се интересувал за акционерите на изпълнителите на пътища. Отново го повтарям. И най-малкото, ако бяхме направили това, сигурно много по-рано щяхме да забележим въпросния конфликт на интереси, за който стана ясно от една публикация и последвалите тази публикация събития.
И това аз не считам, че е работа на Управителния съвет да извършва дейности по разследване дейността на акционерите ина изпълнителите на държавна поръчка. Сигурно ако следваме тази логика, ще трябва и в много други сектори, освен предварителен контрол, комисии, да назначим и други фигури, които да извършват специално разследване.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли други въпроси?
АТАНАС АТАНАСОВ: Към госпожа Господинова нямам никакви въпроси.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Съжалявам, че взимам пак думата. Но мога да кажа, че поне по протоколите, с които сме се запознали, госпожа Господинова е била най-активна в стремежа си да констатира проблеми и да реагира. Но така или иначе ние вървим по протоколите.
Има обаче коментари по ИСПА и т.н. Вие повдигате въпросите на няколко пъти. Бих казал, че е глас в пустиня, но това е мой коментар.
Искам да отбележа, че вашето включване в тези дискусии е било най-адекватно по отношение на повдигнатите проблеми. Това е, което бих могъл да кажа.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Една реплика. Госпожа Господинова наистина беше много полезна в Управителния съвет като човек на управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт”. В много случаи тя изразяваше опасения не във връзка даже с текущата дейност, а във връзка с това, което трябва да направи Фондът с оглед на бъдещи проекти по оперативната програма. Много пъти е предупреждавала, че има забавяне в проектиранията и т.н., което си личи от протоколите.
Заради това аз също искам да потвърдя, че тя вече се включи в работата на Управителния съвет изключително ползотворно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз също искам да уточня на присъстващите тук, че ние като работна група поканихме госпожа Господинова, за да покажем, че нещата са могли да имат и други измерения. И тези забележки, които съществуват в одитните доклади, са могли да бъдат спестени, а оттам да бъдат спестени много горчиви разочарования от наша страна, ако госпожа Господинова не беше толкова самотна в своите констатации, в своите препоръки, в своите тревоги. Затова тя е тук при нас, не защото като работна група ние сме констатирали недоволство от работата й или пък забележки, които одитните институции да са направили. Това исках да го уточня.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, бих ви предложил няколко решения, ако позволите, на изслушването, което беше направено, и на въпросите и отговорите, които получихме.
Първото ми предложение е материали, които показват, от тези, с които работната група се е запознала и е внесла достояние на комисията, които показват закононарушения, да се предоставят на прокуратурата за извършената от нея проверка.
Ние установихме примерно при военните имоти, че не цялата информация, с която ние разполагахме, е в прокуратурата. Така че считам, че бяхме полезни с материалите, които предоставихме.
Така че тук, ако е необходимо съгласуване с прокуратурата, бихме могли да го направим.
Второ предложение, което правя. Върховната касационна прокуратура да извърши допълнителни проверки относно информация за дружества, получили средства от Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Това във връзка с изнесената информация от господин Атанасов, което мисля, че би могло да бъде направено.
АТАНАС АТАНАСОВ: Мисля, че е известно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Понеже на комисията досега не е известно, господин Атанасов, затова правя това предложение.
АТАНАС АТАНАСОВ: На министър-председателя е известно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Третото решение, което предлагам, е комисията да изиска информация от национална агенция „Пътна инфраструктура” за мерките, които са предприети от националната агенция за допуснатите нарушения във Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, констатирани в различни одитни доклади – става въпрос и на Сметната палата, и на Кей Пи Ем Джи.
Това са, колеги, трите предложения за решение.
Освен това ви предлагам, след като излезе съответният акт на прокуратурата, на база на това постановление да преценим необходимостта от допълнителни действия за парламентарен контрол от комисията. Считам, че прокуратурата ще ни предостави постановлението, за да преценим при необходимост по-нататък провеждането на парламентарен контрол от страна на комисията.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Господин председател, аз предлагам всички материали да изпратим в прокуратурата, а не ние да мислим и да преценяваме. За мене е хубаво да бъдат изпратени протоколите от Управителния съвет, одита на Сметната палата вече го има. И мисля, че ще бъде удачно тези протоколи да бъдат изпратени, за да се окомплектова преписката. Това е едното предложение.
Другото ми предложение. Не знам дали е във възможностите и правомощията ни, но е хубаво да предложим на Сметната палата да извърши контролен оди или една контролна проверка, или както се дефинира. Но те са направили такива остри констатации по отношение на цялостния управленски процес, че са просто задължени да проверят дали има някаква промяна в ситуацията или да разсеят съмненията, или да потвърдят констатациите си.
Така или иначе молбата ми е да мислим дали не е хубаво да предложим и извършването на контролна проверка от Сметната палата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, само като едно обяснение. Дългогодишен служител на Сметната палата току-що ми подсказа, че по закон след констатирани нарушения Сметната палата е задължена да извърши контрол. Така че може би нашето задължение ще бъде да изискаме информация за този контрол, който Сметната палата е задължена да извърши. Това само като допълнение.
Госпожа Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз мисля да не вървим като комисия след събитията. Защото това са все пак констатации пост фактум.
Аз съм по-разтревожена от състоянието, в което се намира новосъздадената агенция в момента, с оглед на оставката на изпълнителния й директор и с оглед на опасността, която вече съвсем реално се очертава. Да не говорим за предприсъединителни фондове, които ни се отнемат. Сега вече говорим за оперативни програми и за много по-сериозна опасност, която възниква.
Така че мисля за удачно да изискаме от агенцията, ако трябва да поканим и управляващи агенцията в следващи наши заседания, за да ни информират какво се случва в момента, как ще преодолеят натрупването на книжа за разплащане, бързото разболяване на изпълнителния директор и как ще се обере този луфт, който безспорно се създаде, и въпросителните продължават да се отправят към нашата държава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще направя едно кратко обяснение. Разговарях с Иван Атанасов, който е председател на надзорния съвет. И тъй като буквално днес трябваше да реагират, аз прецених за необходимо да го поканим, ако комисията реши, на едно допълнително заседание. Затова тази точка е за мерките, които е взела Националната агенция „Пътна инфраструктура”.
Затова ви предлагам, тъй като в четвъртък имаме изслушване на господин Сертов, затова следващия четвъртък това предложение за решение да го изпълним, като поканим – предполагам, че ще има нов изпълнителен директор, да поканим и него, и председателя на надзорния съвет и завеждащия контролните функции в самата агенция.
Мисля, че това би било полезно относно изясняване на проблемите, разбира се, и преодоляване на възможни корупционни условия.
Господин Атанасов, имате думата.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз имам предложение към решението, което предлагате, господин председателю, в следния смисъл.
Аз съм убеден ,че може би почти всичко, което ние сме събрали от контролните органи, одитни доклади и т.н., е известно на прокуратурата. Защото прокуратурата събра, имаше изявление във връзка с одитния доклад на Сметната палата. Така че ще им предоставим нещо, което е известно.
Но си мисля и предлагам това да стане решение, че е разумно да се изпрати на прокуратурата протоколът от днешното заседание, за да може когато решават преписката, която е образувана при тях, да се преценят и изложените съображения тук от народните представители, да се разбере каква е нашата тревога, какво сме констатирали, какви позиции изразяваме тук. Не че трябва да се намесваме в работата на независимата съдебна власт – прокуратурата, но това е новото, което ще им дадем – да прочетат протокола.
Това ми е предложението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други предложения не видях по предложението за решение.
Не възразявам това, което господин Димитров каза относно цялата информация.
По отношение на военните имоти процедирахме в едно взаимодействие, дойде прокурор от Върховната касационна прокуратура, запознахме се с информацията, това, което им беше необходимо, им го предоставихме. Това, което го имат, не се наложи да го предоставяме.
Така че не възразяваме да подготвим пълния пакет от документи и да го включим в решението.
По допълнението, което господин Атанасов направи, мисля, че не представлява някакъв проблем за комисията.
Има ли нужда да гласуваме отделно решенията или да се обединим около всичките ан блок. Видях, че само госпожа Николова имаше известно възражение.
Колеги, не виждам възражения. Да считаме, че с консенсус приемаме предложените решения.
Искам да благодаря на всички за участието – на министър Орешарски, на заместник-министър Господинова, на народните представители.
Закривам заседанието. В четвъртък продължаваме с дневния ред, който сме приели предварително.

Стенограф:
(Божана Попова)
56220 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
(23 ) ПО КОРУПЦИЯ:
(Бойко Великов)