---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
----------------------------------------------------------------------------


П Р О Т О К О Л
№ 101

На 30 октомври 2008 година се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол на дейността на Национална агенция „Пътна инфраструктура” във връзка с предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.
2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол.
3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 23.10.2008 година – 29.10.2008 година.

На заседанието присъстваха: Иван Атанасов – и.д. изпълнителен директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, Дончо Атанасов – Контрол по изпълнение на поръчките в агенцията, Цвета Каменова.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията за борба с корупцията Бойко Великов.

* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, предлагам да започнем нашата работа. Някои колеги отсъстват, защото има заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и тъй като са вносители на материали там, те няма да могат да вземат участие днес в нашето заседание.
Предложен ви е в три точки следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол на дейността на Национална агенция „Пътна инфраструктура” във връзка с предприетите мерки за отстраняване на допуснатите нарушения.

2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол.

3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 23.10.2008 година – 29.10.2008 година.

Има ли някакви възражения? – Няма.
Дневният ред се приема.
Точка 1 бе определена след решение на заседанието от миналата седмица, когато преценихме, че след изслушването на министър Орешарски е необходимо да чуем ръководството на Националната агенция „Пътна инфраструктура” за мерките, които предприемат във връзка с преодоляване на нарушенията, които са допуснати, които са констатирани в одита на Сметната палата. Разполагаме с докладите, които изискахме от Сметната палата за резултатите от последващите проверки, които са направени.
Разбирам, че господин Иван Атанасов – изпълняващият длъжността изпълнителен директор и господин Дончо Атанасов, който е контролът по изпълнение на поръчките в Националната агенция, имат проблеми с пътуването си и ще се забавят.
Ако не възразявате, да направим промени в дневния ред.
Първо, има ли възражения по дневния ред по принцип? – Не виждам.
Дневният ред се приема.

Предлагам да започнем с втора точка от дневния ред:
НЯКОИ АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ТЕКУЩ ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Предоставен ви е, колеги, доклад, който министър Тачева изпрати до комисията. В този доклад са отразени срещите на господин Стефан Гоген – ръководител на отдел „Политически партии” към Националната комисия по отчетността на предизборните кампании и политическото финансиране на Франция, който беше на посещение в България от 29 септември до 3 октомври. Целта на посещението беше да се окаже подкрепа в рамките на процеса на реформа на Закона за финансирането на политическите партии, измененията и допълненията, които влязоха в Българския парламент.
Предоставям ви този доклад на господин Гоген, имайки предвид голяма част от идеите, които са развити тук, за една система, която е изградена във Франция в продължение на 20 години със специална комисия, която осъществява контрола на финансирането на политическите партии и предизборните кампании. Този доклад би могъл да помогне на политическите партии при подготовката на техните предложения и виждания относно решаването на този действително изключително важен проблем.
Материалът, който имате, е за информация.
Един друг въпрос, който ви е предоставен, е във връзка с парламентарния контрол, който комисията извърши на няколко свои заседания, за Държавна агенция „Метрологичен и технически надзор”.
Знаете, че след направените проверки се стигна до констатиране на нарушения в Държавната агенция „Метрологичен и технически надзор”. Изпълнителният директор на агенцията беше освободен след установяване на тези нарушения от комисията и беше изискана акредитация както на централната лаборатория – условно я наричам така, която знаете, че в продължение на две години беше в ремонт, продължил странно дълго, така и на двете подвижни лаборатории – едната в Плевен, другата в Бургас.
Въпреки забавянето трябва да отбележим специално, че вече има акредитация и тази централна лаборатория, имат акредитация и двете подвижни лаборатории и няма никакви основания оттук нататък да се допускат нарушения по отношение на контрола, който трябва да бъде извършван върху течните горива.
Предложението ми по тази точка е, независимо от извършената акредитация, да продължи наблюдението по действията на Държавната агенция „Метрологичен и технически надзор”, специално на дирекцията, която осъществява този контрол на горивата. На тази база по преценка комисията да извърши допълнително контрол.
Така че, колеги, предлагам ви това, имайки предвид необходимостта от редовни, системни проверки, които да бъдат извършени в страната, и, разбира се, тези проверки да довеждат до конкретни резултати, да констатират съответните нарушения, които продължаваме да наблюдаваме с некачествени горива, които по един или друг начин попадат в мрежата.
Тук има един допълнителен въпрос за изясняване. Имам предвид двете подвижни лаборатории – така наречените мобилни лаборатории за Плевен и Бургас, доколко тези лаборатории могат да правят една цялостна оценка на всички параметри. Защото допълнителната информация, която имаме, е, че те не могат да оценяват изцяло параметрите, което по същество ги прави с твърде ограничени функции.
Така че остава да изясним тези въпроси, да продължим наблюдението и този парламентарен контрол да приключи.
Определено можем да считаме, че в резултат на действията на комисията тази акредитация беше извършена и те вече отговарят на европейските изисквания.
Има ли възражения по този въпрос, колеги? – Няма.
Още една тема, която е била на вниманието на комисията. Има произнасяне на почти всички прокуратури. На различните нива тя е свързана с един сигнал на група жители от Добринище срещу действия на прокурори на различните инстанции по отношение на дарение, което е извършено, и въпреки това дарение има предприети действия от общината по отношение на този имот в центъра на Добринище.
Комисията разполага с всички постановления, които са издадени от различните прокуратури, където по същество имаме нарушаване на волята на дарителя – става въпрос за имот в центъра на Добринище. Основният аргумент е за колективно взето решение от съответния общински съвет. В резултат на това колективно взето решение се е стигнало до прекратяване на производството.
Обърнахме се, разбира се, и към жалбоподателите. Възможности вече и за функционален контрол няма. Изчерпани са всички възможности.
Давам го като един пример за това, че въпреки предприетите действия, въпреки отбелязаните конкретни нарушения резултат от действията на прокуратурата в случая няма.
Поискахме в срок във връзка със сигнал, който обсъждахме миналата седмица – този парцел в „Триадица”. Знаете, че постъпиха в комисията два материала, но отговор от Софийска община все още не сме получили. Така че не сме в състояние да се произнесем по този случай. След като получим тази информация, вече след второ допълнително писмо сме поставили срок на Софийска община да ни отговори на искането, за да може комисията да се произнесе по материалите, които сме получили.
Последният въпрос е свързан с функционален контрол на прокуратурата, който се извършва на кмет на община, който е с давност повече от две години. И се надяваме след приключването на този контрол да имаме вече решение по казуси, които ние сме поставили като комисия.
И последна информация, колеги. С решение на комисията по принцип, след изслушването на госпожа Анна Караиванова е внесено предложение от част от народните представители от комисията във връзка със заплащането на инспекторите към Инспектората – променяме Закона за съдебната власт, с който настояваме да се извършат тези промени в заплащането и те да бъдат регламентирани, за да не се допускат спекулации в заплащането на работещите в Инспектората.
Колеги, това е по тази точка информацията ,която имахме допълнително за днес.
Имате ли допълнителни въпроси? – Няма.
Другият въпрос, който изясняваме, господин Христов, е свързан с „Паркинги и гаражи” – въпрос, който Вие сте внесли. Поискахме становище и от общината, и от Държавна агенция „Финансова инспекция” за необходимата проверка. След като получим съответните материали, ще имаме възможност да се произнесем. Настояваме, разбира се, да бъдат ускорени тези проверки и това, което се извършва.
Колеги, има ли други по-актуални въпроси? – Няма.
Докато изчакваме, бих искал да направя едно предложение на комисията.
Тъй като във връзка проблемите, свързани с Национална агенция „Пътна инфраструктура” ще чуем след малко за мерките, които се предприемат, добре би било подобно изслушване да направим и на Фонд „Земеделие”, имайки предвид, че там бяха предизвикани и кадрови промени, има публикации в средствата за масова информация, коментари относно действията, които се извършват. Знаете, че има мониторинг, който тече в момента. Така че добре би било да чуем за действията, които предприема Фонд „земеделие” по отношение на преодоляване на тези проблеми, нарушения, които се наблюдават във фонда.
Това го правя като предложение, разбира се, ако не възразявате.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Имам един уточняващ въпрос по справката за движението на нашите действия във връзка с фонда. Написано е, че решението от миналото заседание е да се изпратят материалите от комисията в прокуратурата след съгласуване с прокурора. Така е отбелязано.
Моите въпроси са два:
Наистина ли ще има съгласуване?
Второ, кога ще бъдат изпратени всички материали?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Отговарям веднага. Предложението за съгласуване беше свързано с това да не дублираме материалите, с които прокуратурата разполага. И ако допълнително те се нуждаят от материали, които са в комисията, а не са в прокуратурата, да им ги предоставим.
Но тъй като имаше възражения на заседанието миналата седмица, се реши всички материали, с които разполагаме, заедно с протокола от заседанието да бъдат предоставени на прокуратурата. Мисля, че материалите се подготвят и ще бъдат предоставени.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Кога?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: До края на седмицата мисля, че няма да има проблем да ги предоставим. Имаме възможност. Съветът за координация ще има заседание утре, така че ще можем с господин Първанов да уточним всички действия, които по-нататък ще се предприемат, разбира се, по материалите. Но като цяло ние ще предоставим пълните материали, заедно с протокола, който имаме от фонда, който постъпи по искане на работната група, заедно с допълнителните доклади на Сметната палата и протоколите на Управителния съвет, заедно с протокола от заседанието, така, както беше решено.
Колеги, има ли други изказвания? – Няма.
Миналата седмица Върховната касационна прокуратура отказа информация с аргумента, че ще обяви решението си по проверката, която извършва Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” – старото наименование. Знаете, че в края на миналата седмица беше повдигнато обвинение на бившия изпълнителен директор.
Тъй като вече господата Иван Атанасов и Дончо Атанасов са готови, предлагам, Колеги, имайки предвид решението на комисията, да преминем към това изслушване.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ НА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДПРИЕТИТЕ МЕРКИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ НАРУШЕНИЯ.
На заседанието присъстват:
Иван Атанасов – и.д. директор „Оперативен контрол” към Националната агенция
Дончо Атанасов – контрол по изпълнение на поръчките
Цвета Каменова
Основната цел на изслушването днес е за мерките, които се предприемат в Национална агенция „Пътна инфраструктура” е във връзка с констатирани нарушения във фонда, нарушения, които са отразени в одити на Сметната палата, Кей Пи Ем Джи, нарушения, които бяха констатирани при преглед на протоколите на Управителния съвет, някои от тях заявени и при изслушването миналата седмица на министър Орешарски.
Затова моето предложение е първо, да изслушаме господин Иван Атанасов и господин Дончо Атанасов – след което да имате възможност да зададете въпроси на базата на проверката, която комисията е извършила дотук.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВАН АТАНАСОВ: Благодаря. Още веднъж моля за извинение, че закъсняхме за заседанието, но наистина има проблеми с трафика и с протестиращите, за да се достигне до тази сграда.
Вие всички знаете предисторията и състоянието на фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, вследствие на което са направени и съответните законодателни промени – промяна в Закона за пътищата, създаването на новата агенция – Национална агенция „Пътна инфраструктура” и впоследствие утвърждаването от министерския съвет на нов правилник за организацията и дейността на Националната агенция „Пътна инфраструктура” от 5 септември т.г.
В края на август бяха формирани новите органи на агенцията – изпълнителен директор и надзорен съвет, съгласно промените в закона.
Освен това агенцията изпълнява плана за действие, който правителството утвърди в края на месец юли – началото на месец август, който е публичен и е публикуван на уебстраницата на Министерския съвет.
Освен този план за действие, в който ясно са разписани задълженията за преодоляване на констатираните нередности и за укрепване на системите за финансово управление и контрол на агенцията, който е констативно като един от основните въпроси, които трябва да бъдат решени, за да могат генерално да се избегнат нередности, констатирани в предходните одитни доклади.
Освен този план за действие имаме план за действие по изпълнение на препоръките от докладите на кей Пи Ем Джи, който също е публичен и който агенцията изпълнява в момента.
В резултат на всички тези констатации и препоръки от одитиращите институции бяха предприети следните няколко важни действия, които създават новата правно-нормативна среда в агенцията и които имат една основна цел – да не се допуснат в бъдеще констатираните нередности.
С новия правилник за организацията и дейността на Национална агенция „Пътна инфраструктура” бяха заложени няколко основни принципа:
Първият принцип е сегрегейшън оф франчайс, тоест ясно разделение на функциите между различните дирекции, така че функциите по изпълнение да са разделени от функциите по контрола. В тази връзка беше създадена и Дирекция „Оперативен контрол и управление на риска”. Именно в това си качество господин Дончо Атанасов е поканен на това заседание, тъй като това е една от най-важните дирекции, която трябва да гарантира, че системата функционира правилно и всичко това, което излиза като продукт от агенцията, е в съответствие с правилата.
Там са заложени:
- първо, предварителен контрол на всички проекти още във фазата на техническия проект или във фазата на обявяване на тръжните процедури;
- впоследствие има текущ контрол върху изпълнение на проектите;
- накрая се приключва с финансов контрол по отношение на разплащането, преди да се пристъпи към разплащане.
В тази агенция дирекция има и отдел за анализ и управление на риска и нередностите.
Впоследствие бяха разработени няколко важни документа, които да гарантират и поведението на служителите, и правилата да бъдат въведени и изпълнявани:
Първо, етичен кодекс с приложени към него четири декларации – декларации за конфликт на интереси, декларации за обявяване на конфликт на интереси, защото знаете, че в тази сфера работещите в пътното строителство са една гилдия и има случаи, когато цели семейства работят в бранша, така че не може априори всеки, който е от едната или от другата страна, да бъде лишен от право да работи. Но трябва да са ясни случаите, в които той или тя съответно могат да попаднат в конфликт на интереси, те да бъдат ясно обявени, декларирани и да има отвод от участие в съответна процедура или мониторинг, или управление на проект, който би могъл да предизвика такава клауза.
Вторият важен документ, разработен в агенцията, беше инструкцията за нередности и обявяване на нередности.
Всичките тези документи мога да ви кажа, че са публични, те са обявени съвсем наскоро на уебстраницата на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, така че всеки, който проявява интерес, може да се запознае с тях.
Третото е системата за контрол, която също беше разработена съвсем наскоро и която създава правилата, по които действа контролната система в Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Освен това от докладите на одитиращите институции са предвидени редица мерки, свързани с регистрирането на обществените поръчки, регистрирането на всички входящи документи, архивирането им, тъй като е имало проблеми с архива.
И един много важен момент, по който работи Надзорният съвет и който е констатиран като съществена слабост в процеса на одитите – това са методиките за оценка на тръжните предложения и договорите, които се сключват за изпълнение на възложените тръжни процедури.
По отношение на методиките основната слабост, която се констатира, е, че критерии за селекция след това се използват като критерии за оценка.
За да бъда по-ясен, ще кажа само, че ако една компания, която трябва да изпълнява определен проект, трябва да притежава определен технически капацитет, тоест да има своята база или да разполага с достатъчен технически екип. Впоследствие комисиите са вземали предвид този технически капацитет и вече като оценка, което не е правилно. Защото компанията или има за цел да изпълни проекта, или няма. Това, че има двойно по-голям капацитет, не означава, че тя трябва да бъде смятана като част от критериите за оценка и за класиране на съответния кандидат.
Вторият момент е свързан с договорите. Договорите, бих казал, страдат от един основен порок. Те не защитават правата на възложителя и възложителят по принцип в много малко случаи може да прекрати договора едностранно, ако установи, че изпълнителят не спазва заложените срокове в самия договор или съществено нарушава изискванията за качество и стандарт на изпълнение.
В тази връзка Надзорният съвет и по новия правилник е задължен и съвсем скоро ще утвърди нова, типова методика за възлагане на обществени поръчки и нов, типов договор, от който всичките тези пороци ще бъдат отстранени.
До този момент, в началото на месец септември с едно решение на Надзорния съвет беше възложено на изпълнителния директор да се въздържа от възлагане на нови поръчки, за да не се повтарят вече установените от одитните организации слабости.
В тази връзка ще споделя и въпроси, които предизвикаха съвсем закономерен интерес от обществеността, свързани с процедурите по Оперативна програма „Регионално развитие”.
Надзорният съвет се запозна в средата на септември на своето първо или второ заседание с направените одитни доклади за тръжните процедури и сключените договори по оперативна програма „Регионално развитие”.
Както знаете, Оперативна програма „Регионално развитие” по ос 2, точка 1 – „Пътна инфраструктура”, Фондът „Пътна инфраструктура”, впоследствие Национална агенция „Пътна инфраструктура” са конкретен бенефициент на безвъзмездна помощ в размер до 500 хил. – 1 млн. лв.
В края на 2007 година тогавашният фонд е подал документи за кандидатстване по тази програма и без да бъде одобрена програмата от управляващия орган – съответната дирекция в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и без да е осигурено финансирането от провел тръжните процедури и избрал изпълнителя по тези 21 договора.
Същевременно всички документи са били депозирани в края на януари – началото на февруари тази година в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Седем или осем месеца е нямало никакво движение по тези документи, нито положителен, нито отрицателен отговор на управляващия орган.
В началото на септември Надзорният съвет поиска да разгледа извършените одити на тези тръжни процедури. Дирекция „Вътрешен оди” на агенцията е одитирала една трета от всички тръжни процедури и е установила, че има съществени пропуски и в методиката, и в провеждането на тръжните процедури, и в сключените договори, тоест всичко това, което са констатирали Кей Пи Ем Джи, Сметната палата и останалите одитиращи организации се повтаря. И ние бяхме изправени в ситуация, в която или да потвърдим проведените тръжни процедури с всички пороци и да ги предложим на Брюксел с целия риск те да бъдат върнати, а имаше голяма опасност самият управляващ орган в министерството на регионалното развитие и благоустройството да върне част от тях, или на база на констатациите на Дирекция „Вътрешен оди” на агенцията да ги анулираме и да стартираме процедурата отново.
Така че това беше препоръката, отправена към тогавашния изпълнителен директор – да се стартира нова процедура и договорите, които са били сключени под условие, че ще влязат в сила, ако се одобри програмата и се осигури финансиране, тоест можеха да бъдат не прекратени, а да се смята юридически, че те не са влезли в сила, не пораждат правни действия и правни последици.
Така че по този случай ние смятаме от страна на агенцията въпросът за приключен със старите лотове. В момента се извършва проверка от отдел „Предварителен контрол” и дирекция „Проектиране” , преглежда се качеството на проектите, техническото им равнище и дали няма пропуски, след което ще се прецени дали ще се представят лотовете в същия обхват, както са били досега, или ще настъпи някакво разместване и до края на януари агенцията трябва да ги депозира отново като кандидатстване в оперативната програма в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Друг въпрос, който е изключително важен и по който все още няма решение, но се установи, че в агенцията има договори, сключени още през 1988 година, които си продължават с анекси. Говорим за 19988 година – преди 20 години, които си продължават са анекси, за които не се провеждат, както би трябвало, процедури по ЗОП.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Останахме с впечатление, че не сме чули добре.
ИВАН АТАНАСОВ: От 1988 година. В момента се извършва преглед на всички тези договори това между впрочем също е едно от решенията на Надзорния съвет на едно от първите му заседания. Тъй като става въпрос за много договори и за договори, които обхващат период до 2004 – 2005 година, сключвани без необходимото осигурено финансиране, замразявани, размразявани и т.н., ние сме поставили един срок до края на годината да бъде направен този преглед, като приоритетно се стартира с договорите, които имат най-важно обществено и финансово измерение.
Така че когато има готовност и прегледът е завършен, и се прецени прекратяването на тази практика какъв финансов ефект би имало върху агенцията, ние ще информираме обществеността и съответните институции, които биха проявили интерес към тази тема.
Мисля, че това са основните неща, които в момента се правят. Готови сме да отговорим на вашите въпроси. Имайте предвид, че и аз, и госпожа Каменова сме от два месеца в тази агенция. Аз съм временно изпълняващ изпълнителен директор поради създалата се ситуация от десет дни, така че е възможно да има теми, по които все още не сме се докоснали, за да бъдем напълно информирани. Но нашите намерения са ясни – първо, да има едно открито, почтено управление на агенцията, ефективно, защото задачата на Националната агенция „Пътна инфраструктура” е да строи и да поддържа български те пътища. А ние в момента за съжаление се занимаваме с една изключително важна работа – да създадем системата, административна и капацитет, и една стабилна система за управление и финансов контрол, която да не допуска такива пороци и нередности в системата, от които българското общество, българската държава в момента страда, защото не може да усвоява ефективно европейските средства. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Атанасов. Колеги, имате думата за въпроси.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви господин председателю. Темата е толкова интересна, че човек в един момент започва да забравя какво да пита, след всичко това, което ни казахте. Дали да започнем да си задаваме въпроси от 1988 година насам или от 8 дни насам?
Тук с господин Димитров говорихме. В нашата подкомисия подготвихме един материал въз основа на всички онези материали, които имаше в Комисията за борба с корупцията и там имахме определени решения, господин председателю. Едно от решенията беше да сезираме съответните институции, които да се занимават и да потърсят отговорност от лицата, които са допуснали нарушенията.
Явно, че сега, поемайки управлението на Национална агенция „Пътна инфраструктура”, нямате отношение към онези материали и онези действия, които са вършили предишните преди вас. Но ми направи впечатление и споделих тук, за братовчедите. Така го казахте, като че ли в един миг си помислих дали господин Костов не е прав, че всички сме братовчеди. Ако само тези, ,които работят в Национална агенция „Пътна инфраструктура”, са братовчеди, отива малко на бузук работата, на развалено отива. Но все пак ние като народни представители имаме определена информация, разбира се, и вие имате такава за дейността на тази Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Нарушенията, които бяха забелязани там, вече са факт. И в последно време оставаме с впечатлението, че все пак по онова време имаше определени пътни мрежи, които вече бяха изградени. След тази ситуация, когато вече се разклати малко управлението на сегашната Национална агенция „Пътна инфраструктура”, виждаме, че близо една година, господин председателю, в България като че ли замря строителството на пътни артерии.
Тогава дали са строели с нарушения, ние не сме хората, които да толерират тези, които са строели с нарушения. Но както видях и чух от Вас, 21 договора са сключени, търговата процедура е минала и са били готови впоследствие да влязат в действие. Вие сте предприели едно действие и сте ги анулирали, спрели сте ги.
Не искам да казвам тук, че ако сте анализирали, щяхте да видите, че не са много фирмите, които са печелили търговете. Те са няколко и се набиват в съзнанието на хората, дори тези, които не се занимават с пътища. Те са „Биндер”, „Пътни строежи”, „Трей сгруп” или обратното. И си задавам въпроса, сега като обявите процедурата, същите тези фирми ли ще спечелят?
Ако ще спечелят същите фирми само затова, че са си попълнили вече декларациите, че имат конфликт на интереси и оттам нататък пак ще продължават да строят те, възникват няколко въпроса: защо една година не са строили и какво мислите да правите вие с тези 21 обекта, включително и с всички онези, на които в момента вървят лотовете, особено с магистрала „Тракия”.
Разберете, че не само ние, а всички в страната вече виждат, че повече време стоят пътните машини отстрани на банкета, отколкото да строят. За това, че имаше нарушения – има институции, които се занимават с тези въпроси. Но вие кога ще почнете да работи, в смисъл кога ще започне да работи тъй наречената Национална агенция „Пътна инфраструктура” или агенция „Пътища”, за да се види, че в тази държава почва да се инвестира в пътната инфраструктура, което е така необходимо.
Връщам се пак на първата наша задача, която трябваше да свърши. Ние сме си я свършили и очакваме в близко време най-после поне прокуратурата да ни даде ясен отговор във връзка с тези действия, които са извършени. Далеч съм от мисълта, че само Веско Георгиев е бил основният виновник и човек, който е правил нарушенията. Но все пак в съзнанието на всички ни остава, че когато Веско Георгиев беше директор там, имаше една статистика, че много километри пътища се построиха.
Мисля ,че ми разбрахте въпросите. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Нека господин Димитров да зададе въпросите, след което ще дам думата за отговор.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Аз ще задам няколко въпроса. Не бих могъл да ги адресирам точно към определено лице. Молбата ми е вие да си разпределите отговорите.
Основният упрек на повече от одитиращите организации беше, че Управителният съвет не е изпълнявал функциите си по закона и е създал обстановка за вземане на неефективни – това е заключението на Сметната палата – управленчески решения. Не са били създадени подсистемите за управление и контрол.
Моят първи въпрос е: как в момента Надзорният съвет изпълнява задълженията си, така че да не се повтори проблемът с Управителния съвет? Какви линии на взаимодействие са създадени между управляващите органи, оперативните органи и Надзорния съвет.
Конкретният ми въпрос е – и това беше най-скандалната констатация на тези материали, - че разходите за текущ ремонт не могат да бъдат анализирани по обекти, договори и плащания, защото не се планират и отчитат аналитично по тях.
Това е достатъчно голям въпрос, за да задам на някои от вас въпроса дали е променена тази практика? Защото, казано направо, това, че не се отчитат аналитично по обекти и договори и плащания, създава възможност за престъпления, казано направо.
Моят конкретен въпрос е: променена ли е тази практика и откога?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има думата Кирил Добрев да зададе въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Господин Аталай засегна строителството на пътищата. Аз искам в този контекст да ви кажа за спечелените конкурси и дори за ремонта на пътната мрежа.
В областта, в която съм избран – Софийска област, има шест проекта, които не се работят. Процедурата е била през 2006 година, фирмите, които са спечелили, са излезли в началото на 2007 година. И оттогава досега няма абсолютно никакво движение по обектите. Причината била, че парите са недостатъчни за завършването на обекта.
Как процедираме, как излизаме от този цайтнот? Завършваме ли ги тези пътища или не ги завършваме и правим нови процедури?
Важно ми е да знам отговора, защото този въпрос ми се задава ежедневно. Примерно в Ихтиман, Вакарел и пътя Сливница – Трън.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъкмо щях да попитам за корупционния елемент, тъй като все пак не правим приемна на управляващите Национална агенция „Пътна инфраструктура” в момента.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВАН АТАНАСОВ: Ще отговорим на всички въпроси. Госпожа Каменова ще отговори на въпросите, които се отнасят до Надзорния съвет.
На въпросите, които зададе господин Аталай. По отношение на темата за братовчедите не съм имал това предвид, не съм имал предвид подкрепа на тази прословута фраза от преди няколко години на един от българските премиери. Става въпрос за нещо друго.
Ние се опитваме в момента да привлечем млади хора в агенцията или хора, които не са били в този бранш специалисти. Имайте предвид, че при този имидж на агенцията, от една страна, при тази несигурност, която цари, и неясно бъдеще, това е много трудно. Освен това нали сами разбирате ,че водим разговори с хора, но какво се получава. Преди два дни имахме разговори с един специалист, който работи за чужди компании, много добър. Той ми каза каква му е заплатата – 5800 лв., а ние му предлагаме 800. Сами разбирате, че това много трудно може да се случи, много трудно той би се съгласил да дойде при нас.
За да променим тази практика, в постановлението за уреждане статута на Национална агенция „Пътна инфраструктура” бяха записани две важни неща:
От една страна, половината дирекции, които имат отношение към европейските програми, влизат в статута на тъй наречените двойни заплати но смятам, че и това няма да бъде достатъчен стимул, още повече, че той създава проблеми между дирекциите – едните получават двойно възнаграждение, другите – не. Например ако вземем проектирането, проектират всички, независимо дали тези проекти ще бъдат изпълнявани след това с парите от европейските програми, с парите по оперативните програми или с бюджетни средства.
Вторият важен момент е прилагането на Постановление № 194, според което за управление на проекти трябва да се създадат екипи, които имат право да получат до 2 процента от стойността на проекта като възнаграждение на база на доказан резултат, тоест спазен срока за проекта в рамките на първоначалния бюджет, без да се завишава и при спазване изискванията за качеството.
Ние в момента се подготвяме да започнем въвеждането на тази практика, която според мене, имайки опит в проджет-мениджмънта, да го наречем, в последните 11 години, мога да ви кажа, че това е единственият утвърден начин за правилно управление на такива големи инфраструктурни проекти, доказал се в практиката в цяла Европа и не само в Европа.
Това ще бъде един начин хората, които са професионалисти, да управляват добре проектите и да бъдат адекватно възнаградени, така че тази голяма разлика, която има вече между частния сектор и самата агенция, да бъде преодоляна. В противен случай борбата с корупцията ще бъде много трудна, да не кажа – почти невъзможна.
Вторият въпрос е по отношение на блокираната дейност за строителство. Аз мисля, че нашата задача тази година е да се изчисти, да се създаде една стабилна основа за агенцията. Защото от година на година в сега Националната агенция „Пътна инфраструктура”, вследствие може би на поети обещания или ангажименти, финансовата, както и бюджетната дисциплина, особено с текущите ремонти и поддържане, е била просто безобразна, най-малкото така да го наречем. При бюджет от 120-130 милиона годишно в края на годината разходите са били 430 милиона – говоря за 2007 година. За 2008 година положението е почти същото.
И се оказва, че тази година всички твърдят, че агенцията не работи, че няма пътища, а ние ще трябва да платим на фирмите толкова пари, колкото са платени миналата година. За какво става въпрос? Това е едно наслагване във времето, извършени дейности – доколко те наистина са били извършени и с какво качество, в момента не можем да твърдим, защото трудно може да бъде проверено толкова назад във времето. Предполагаме, че са извършени, всички документи твърдят, че са извършени.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо не са извършени?
ИВАН АТАНАСОВ: Господин Дончо Атанасов след малко ще вземе отношение по този въпрос. Но това ,че са се построили доста пътища през тези години, в крайна сметка доведе до един проблем – България за една година се блокира и е поставено под угроза усвояването на европейските фондове.
Аз мисля, че ако трябва да поставим на везните дали трябва да се строи и начинът, по който трябва да се строи, според мене за да няма в бъдеще подобни загуби, би трябвало първо да е ясно, че правилата трябва да се спазват. А когато се спазват правилата, тогава може да има дори има още един много важен и съществен момент – това също е въпрос на управление и насочване на фирмите какво да правят.
Тази година ние констатираме, че всички програми, по които има ясни правила и дефинирани задачи, това са всички програми с бюджетни средства по ново строителство и основен ремонт с капитални средства. Тоест от бюджета.
Това са програми, финансирани от държавни инвестиционни заеми – транзитни пътища 4 и транзитни пътища 3, това са проекти по заеми от Световната банка – И5. По всичките тези програми има неусвояване на предвидените средства за годината. Фирмите не могат да усвоят средствата. Но там има ясен проект, има ясно дефинирана цена на проекта, има заложени срокове. А по текущият ремонт при бюджет 130, пак ще приключим с около 400 млн. лв. защото там няма правила.
Това, което направихме, имаше една заповед за спиране в края на август от тогавашния изпълнителен директор, която аз я отмених вчера, и съм издал нова заповед, с която се предвижда приоритетно до края на годината, с оглед малкото останали средства, които можем да си позволим, да се работи по аварийни обекти, обекти, които са от съществено значение за проходимостта на пътищата и затрудняват в момента движението или създават опасност за движението, така че те са свързани с безопасността на движението – това първо.
И второ, ясен ред, по който да става възлагането.
Трябва да има в рамките на съществуващите договори с фирмите, които са тригодишни, а има и петгодишни договори, по-голямата част от тях изтичат през следващата година, трябва да има и някаква вътрешна процедура за възлагане на вътрешни поръчки. Тоест въвеждаме системата за вътрешни поръчки по тези договори. Има участък от пътя, който трябва да бъде ремонтиран, оценява се каква е стойността му, за какъв период може да бъде изпълнен и в рамките на този договор се възлага вътрешна поръчка на съответната фирма, която се контролира и на базата на тази поръчка става изпълнението.
Това е новият ред, който въвеждаме.
През следващата година ще се обявят нови конкурси за избор на фирми. Нашето намерение – на агенцията, е да се раздели тази дейност по текущи ремонти и поддържане, тъй като в момента освен поддържане там се изпълняват и средни ремонти, рехабилитация, дори ново строителство. Там всичко се вкарва в една голяма кошница, с презумпцията, че една фирма има договор за този район и могат да й се възлагат подобни поръчки. Идеята е тази дейност да остане само в поддържането – лятно, зимно безопасно, с маркировки и съвсем малки, дребни ремонти.
А по отношение на тъй наречените средни ремонти да се премине на едногодишни договори или договори за година и половина, които да се възлагат в зависимост от предоставените бюджетни средства за основни ремонти.
Големият проблем – искам да подчертая, - е, че България се нуждае годишно да бъдат ремонтирани около 2500 км пътища, за да има един стандарт между 7 – 12 години междуремонтен период. А за да се ремонтират годишно 2500 км пътища – има такава оценка в годишника на агенцията, всички пътища са оценени с лошо качество, със средно качество и т.н., в зависимост от това може да бъде ясна и стойността, но така или иначе по наши преценки за тази цел трябва да се насочат между 700 и 900 млн. лв. годишно. А бюджетът осигурява 130 млн. лв. годишно. И в крайна сметка стигаме до 400 млн. лв. Сами разбирате, че нуждите са много по-големи от това, което ни се предоставя.
Ако е възможно с бюджета планирането да бъде близко до това, от което има нужда пътната мрежа, тогава смятам, че това би било един от сериозните фактори да се подобри бюджетната дисциплина.
По отношение на лотовете за регионално развитие, тези лотове, дори да ги бяхме спрели, не можеха да стартират преди 1 март. И ще обясня защо. Защото програмата не беше одобрена. Управляващият орган се нуждае от минимум три месеца, за да одобри тази програма, след което да се отпусне финансиране. В най-добрия случай това можеше да стане, ако не бяхме преразгледали в началото на януари, тоест фирмите да стартират новия сезон през март – април и тогава да започнат работа.
Ние ще се опитаме да няма сериозни закъснения от този срок. Тоест нашето намерение е реално април – май месец да имаме готови договори и фирмите да започнат да работят, така че да се компенсира максимално натрупаното изоставане. Защото при финансовата ситуация в света и бюджета, който вие ще разглеждате съвсем наскоро, една от целите е България да увеличи процента на усвояване на европейските средства, за да може да изпълнява програмата за пътищата.
Господин Дончо Атанасов ще говори по отношение на текущите ремонти и за тези шест обекта в Софийска област, но те са свързани с програмата „Текущи ремонти”. Така че в този контекст мисля, че сте наясно как стоят нещата.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Преди да взема конкретно отношение по поставените въпроси, бих искал да кажа няколко неща, които считам, че са важни. Те, разбира се, може да изглеждат и лични.
И госпожа Каменова, и господин Иван Атанасов, и аз не считаме, че историята започва с нашето присъствие в Агенцията по пътна инфраструктура. Но с много от вас се познаваме и знаете, че имаме достатъчно воля и почтеност това, на което се натъкваме в агенцията, в максимално бързи срокове да го изправим.
Второ, когато говорим за текущ ремонт и поддръжка, вие като народни представители трябва да знаете, че много от преразхода в текущ ремонт и поддръжка е правен и с участието на политици, кметове и държавници. Това трябва да си го признаем.
Господин Аталай, аз не обичам това желание на политиците и държавниците, където отидат, да виждат нещо да се направи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Политиците са за това.
ДОНЧО АТАНАСОВ: Но все пак агенцията си има свой бюджет, бюджетът за текущ ремонт и поддръжка е бил миналата година 130 млн. лв., а вие чухте от господин Атанасов за какви разходи става дума.
Имаше питане от народни представители, които казват: Защо започвате да се разплащате на фирмата? А преди това, както и вие задавате въпроса: защо не се строи? И каквото и да направи агенцията – все лошо.
В тази връзка искам да ви кажа аз как го виждам. Агенцията работи под огромен натиск. Не говорим само за заплати, говорим за чисто психологическото състояние на хората, на тези 2200 човека, които са под егидата на агенцията. Те работят под огромен натиск, в смисъл, чисто психологически натиск отвсякъде. Агенцията все пак се нуждае – а считам, че вече и България се нуждае – в частта си на пътищата от спокойствие.
Създаване на дирекцията по оперативен контрол и управление на риска разработи в много кратък срок всички правила, така да се каже, по управлението на риска и по технологията за контрола на текущия ремонт и поддръжката и не само на текущия ремонт и поддръжката, а и на инфраструктурни обекти. Целта на тази дирекция, най-образно казано, е да изведем контрола там, на обектите. Защото в края на краищата парите започват да изтичат от създаването на сертификата, когато е извършено нещо на пътя – дали ще е било мантинели, дали ще е било изкърпване, дали ще е било нещо друго. Така или иначе 19 хиляди км републиканска пътна мрежа – по един проблем да има на всеки километър – това са 19 хиляди проблема.
Нещото, от което за краткия ни престой в агенцията се опасяваме, е, че има опасност, ако не сложим ред в текущия ремонт и поддръжката, самата система да започне да се самоизяжда. И да стане така, че колкото и пари да наливате вие като народни представители, за което трябва да ви благодарим, има опасност системата да започне да се самоизяжда и да не вади продукт.
Затова господин Атанасов каза: ще направим всичко възможно, щото първо зимата максимално да я подготвим, доколкото е възможно в тези кратки срокове, за да я посрещнем, при липсата на пари – имайте предвид, че за зимна подготовка сме дали преди един – два дни 12 млн. лв., те даже още не са дошли по фирмите. Има да се теглят около 80 – 100 хиляди тона сол от солниците в Поморие. И сега правим допълнителна организация, въпреки че се задава въпросът: Това не е ваша работа, това е работа на фирмите. Не, наша работа е, защото всичките носим отговорност зимата да е посрещната.
Затова сега правим организация, по четири-пет пъти повече сол теглим от солниците. Ще го направим, макар че парите са малко – давате си сметка с 12 милиона лева какво се прави, ще се опитаме поне до нова година да поддържаме и да посрещнем зимата в нормални условия.
Имаме няколко проблема, които вие като народни представители трябва да ги знаете. Единият проблем се нарича Хаинбоаз. И с госпожа Каменова и с господин Атанасов работим така, че Хаинбоаз е под пълен контрол. И въпреки всичко ще имаме проблеми по пускането на Хаинбоаз поради доста голямото забавяне на строителството. Разпоредено е от изпълнителния директор да се работи само по основното трасе. И ще направим всичко възможно между 20 и 25 ноември – да не казвам по-ранна дата, Хаинбоаз да го пуснем в две посоки, за да можем да освободим Шипка от ТИР-овете. В противен случай трябва да насочим цялото движение през Омуртаг – говоря за връзката.
Има няколко прохода, които – трябва да ни разберете – приоритетно трябва да ги ремонтираме. Но ще извършим всички необходими неща с минимални средства, за да можем да посрещнем зимата и като дойде новият бюджет, да разчетем ясно ремонтна програма, за да може с толкова пари, с колкото разполагаме, да ремонтираме пътя. В противен случай – вие също имате огромен опит – кажете какво да правим.
Имало е един волунтаризъм – работи, после ще платим. Добре де, ама сега нямаме пари за мантинели, нямаме пари за маркировка. Или ако има, те няма да са достатъчни. Започват мъглите, ние сега нареждаме да се прави маркировката. И ще започнем да се чудим как ще плащаме. Иначе ако ние не се разплащаме с фирмите, кой ще носи отговорност за фалита на примерно 200-300 фирми?
Мъчим се максимално да пуснем южната дъга. Един проект, който ние като ръководство и с госпожа Каменова и с господин Атанасов сме посещавали много пъти ситуацията е абсурдна – 21 млн. лв. са платени досега - 17 млн. лв. за основното трасе, 22 млн. лв. струва инженерната инфраструктура. И всичко това е на гърба на агенцията. А проектът ще отиде сигурно около 90 – 100 млн. лв.
Траен е проектът. Веднага след Симеоновско шосе влизаме отново в улей. И там нито са играни търгове, хайде, проект донякъде има, няма съгласуване. Тоест ние сега хвърляме огромни средства, за да направим Драгалевци и Симеоново и да изведем движението горе и в един хубав момент три ленти за движение ще се набият пак в една.
Огромни проблеми са. Разбира се, ние сме готови да отговаряме на господин Добрев за тези шест процедури, които трябва да завършим. Господин Добрев, аз всеки ден се занимавам със Софийска област. Вие все пак имате опитен човек за директор на областното пътно управление. Аз правя максимално всичко възможно приоритетно за най-голямото пътно управление, което е с най-лоша инфраструктура – това трябва да е ясно. Област София и област Бургас са с най-лошите пътища. И приоритетно сега ще трябва да изравняваме по някакъв начин този дебаланс, който е получен в отделните области.
Последно. Имайте предвид, че тези тригодишни договори за текущ ремонт и поддръжка не са индексирани. Те са сключени през 2005 – 2006 година, изтичат тригодишните договори догодина и индексации въобще не са давани на цените ,с които фирмите работят. Това ни създава още един голям проблем. Защото ако решим да индексираме, съгласно Националния статистически институт, което е винаги по-ниско от реалната инфлация, ще ни трябват още 40 – 50 млн. лв. за текущ ремонт и поддръжка само до края на годината само за индексация. И това също е голям проблем. Фирмите го поставят всеки ден, имаме огромни проблеми и въпреки всичко стискаме зъби и работим. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има думата госпожа Каменова. Без да ви ограничавам, ще помоля за по-кратки и ясни въпроси и за по-кратки отговори, ако прецените за възможно, за да можем да приключим по-навреме, защото очакват господата в Комисията по бедствия и аварии.
Госпожа Каменова, заповядайте.
ЦВЕТА КАМЕНОВА: Благодаря, господин председател. Остана един отворен въпрос – как се осъществява взаимовръзката между Надзорния съвет и между управляващия орган.
Аз искам да споделя с вас, че може би аз съм човекът, който от 20 години е работил във висшата държавна администрация, първите 10 години съм в Министерския съвет, отначало като началник отдел „Инвестиции и концесии”, след това като директор на Дирекция „Икономическа и социална политика”. Това, което констатираме в Националната агенция „Пътна инфраструктура”, наистина буди у мене огромна тревога.
Затова до известна степен въпросът, който беше поставен, кога ще започне да работи агенцията, е до голяма степен обиден за хората, които работят в агенцията. Защото тук изрично беше казано какви дефицити са създадени, как не са се спазвали правилата.
Когато ние проведохме среща с областните пътни управления, когато поискахме отговор от тях защо е създаден този огромен дефицит в системата, тъй като този въпрос не беше случайно зададен ,от Брюксел имаше писмо, че системата буквално ви казвам израза, е „замърсена отдолу”, от областните пътни управления, отговорът, който ни дадоха колегите, беше, че това идва от натиска на политиците.
Брюксел кодифицира натиска на политиците като нередност. Това е нередно за Брюксел.
Ако ние искаме да изправим системата, аз ще моля политиците да бъдат отговорни, когато се приема Закона за бюджета, да погледнат какви са числата, които са заложени за агенцията. Днес е прието от Министерския съвет – 340 млн. лв. са заложени за бюджет 2009 година. Това включва ново строителство, ремонти, оперативни разходи и всичко останало.
Така че когато се иска от агенцията да работи, да строи, аз мисля, че политиците трябва да поемат отговорността, да знаят каква е цялата ситуация....
ИЛКО ДИМИТРОВ: Управляващите, нали, не опозицията?
ЦВЕТА КАМЕНОВА: Не, говоря за всички вас. Аз мисля, че става въпрос за всички. Защото кметовете са долу от всички политически сили и натискът е от всички политици. Сега нека да си кажем истината.
Така че аз моля за съдействие, да вникнете в ситуацията, в която се намира сегашното ръководство на агенцията и да ни окажете необходимата помощ, да се види дали тези пари са достатъчни, за да решим проблемите на инфраструктурата в условията на финансова криза или не са достатъчни. Защото моят баща казваше: без пари огън да ви гори.
Така че горе-долу ние се намираме сега в такава ситуация в момента.
Що се отнася до Надзорния съвет, господин Атанасов спомена поне десет пъти какви решения е взел Надзорният съвет. И наистина това е орган, който се държи съвсем отговорно по задачите, които му са делегирани от закона. И те са ясни, няма да ги повтарям. Една от основните задачи е бюджетът, за който аз вече споделям нашата тревога, че пак влизаме в някакъв дефицит.
Вторият важен въпрос, който господин Атанасов подчерта, е, че ние ще се опитаме да изправим системата в правилния път чрез договорите за обществени поръчки и цялостната документация, която ще е диференцирана по видове строителство – дали основен ремонт, дали текущ ремонт.
Аз имам достатъчно опит в обществените поръчки, тъй като в хода на преговорите за присъединяването отговарях за концесии по Закона за обществените поръчки и съм контактувала с Брюксел. И знам какво се очаква от нас.
Искам да заявя тук съвсем отговорно, че ние ще направим системата да работи по правила, независимо дали е текущ ремонт или не. И ако не получим вашата подкрепа, ще бъдем принудени да си ходим вероятно. Защото ако някой минира системата, това вече не зависи от нас.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Каменова, като че ли объркахте някои неща.
ЦВЕТА КАМЕНОВА: В крайна сметка, за да приключа, искам да кажа, че Надзорният съвет има приети собствени правила за работа. Събираме се почти всяка седмица – поне в началото ще е така, докато нещата бъдат поставени под контрол.
И отново апелирам към всички вас, които заемате много по-отговорна роля в обществото, да ни окажете съдействие, за да можем да използваме парите на Европейския съюз, а не само парите на националния бюджет. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Първо, искам да обърна внимание, че ние сме Комисия за борба с корупцията и основните въпроси, които бихме искали да поставим тук, са свързани с мерките, които господин Иван Атанасов и господин Дончо Атанасов отбелязаха за преодоляване на тези допуснати нарушения.
Разбира се, тези и други проблеми, които имате, могат да се поставят и съответните министри могат да вземат отношение, когато се внася бюджетът в парламента, да се произнесем и по него.
Но на мене ми се иска да разделим тази проблематика, да се концентрира това, което е предмет на нашата дейност.
Затова ще си позволя един съвсем конкретен въпрос, който се отнася пряко до дейността на комисията.
Комисията е поискала от Агенция „Държавна финансова инспекция” доклад за проверките, които са направени по обществените поръчки. От това, което сме получили от доклада, е видно, че са допуснати нарушения на Закона за обществените поръчки при 14 процедури, съставени са били 72 акта за административни нарушения.
Тук обръщам внимание и това ще ми е въпросът – от тях 18 акта на директорите на областните пътни управления, 6 акта на юридически лица и 47 акта на членове на комисии за оценка и класиране на офертите.
Мене ме интересува на базата на тези заключения какво е предприето по отношение на тези актове по отношение на директорите на областните пътни управления на съответните комисии за оценка и класиране на офертите, които явно са конституирани като нарушения? Административни наказания ли са наложени, на прокуратурата ли са дадени? Има ли предписания от Държавната агенция „Финансова инспекция” за съответните действия и какво е предприето от ваша страна? Изобщо какви са мерките в това отношение?
Това е моят конкретен въпрос.
Минчо Христов имаше въпрос. Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Част от моя въпрос беше засегнат от господин Великов, така че аз ще продължа нататък.
Искам да попитам във връзка с това, което чух преди малко, че – цитирам точно – никой не може да каже какво е качеството на построените пътища. Моят конкретен въпрос е: предвид на това, че всички знаем, че големите кражби стават не само с начина на процедурите, но и с качеството на пътищата. Между другото, виждаме, че на южната дъга, за която стана въпрос, още може би няма и година, откакто бяха пуснати определени отсечки, вече много проблеми се появиха. Вече се спира движението.
Значи качеството е изключително важно. И е много важно дали една настилка е примерно 50-60 см или е 15 см. Вие сами знаете, че във втория случай тя няма да издържи повече от година – две.
Та конкретният ми въпрос е: какво прави агенцията за контролиране на качеството на строителството? Южната дъга е конкретен пример, но това се отнася за цяла България.
След това, прекратена ли е тази порочна система на анексите – тоест сключване на договор с определени фирми при едни условия, след което всички знаем какво става цената се завишава един, два, три, а понякога и повече пъти. Приключено ли е, какво се прави в тази насока?
Понеже стана въпрос за един фонд, който да третира опасността за движението и понеже стана въпрос за натиска на политиците, аз ще си призная чистосърдечно един конкретен случай. И ви го казвам за информация.
Опитах се да помогна на едно старозагорско село, където беше построен между селата един прекрасен път с европейски пари. Но когато пътят стигна до табелата на селото, от самото село започват невероятни дупки. Конкретният случай със селото е един пример, но това се отнася за стотици, стотици български села. Това създава невероятна опасност за движението по пътищата, за тежки катастрофи.
Обърнах се към фонд „Пътища”, обърнах се към фонд „Земеделие”, с чиито пари беше построен пътят в съответния регион.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И накрая решихте да се обърнете към Комисията за борба с корупцията.
МИНЧО ХРИСТОВ: Казвам ви го като пример. Обърнах се към министър Пламен Орешарски, към министър Гагаузов. Ставаше дума знаете ли за колко, колеги, - някъде на стотина метра да се изкърпят няколко огромни дупки.
Резултатът знаете ли какъв беше? – Нулев. Дупките все още са там.
Така че аз поставям този въпрос на колегите не за друго. Явно трябва да търсим законодателно решение за създаване на един национален фонд за безопасност на движението, който оперативно да се занимава с тези опасни участъци. С това бихме намалили според мене на половина злополуките по пътищата.
Това са моите конкретни въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колега Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Каменова, аз се радвам, че Вие се занимавате с пътна инфраструктура, защото наистина сте един от експертите, който дълги години работи в Министерския съвет, без някои, които идват на власт от цвета си да имат претенции към Вас. Но като че ли няма да мога да се съглася с оправданието, което направихте, че едва ли натискът от политиците е основната причина за замърсяване на дейността на „Пътна инфраструктура”, поради няколко факта.
Не вярвам нито един политик да е забранил на директора на „Пътна инфраструктура” да си изгражда съответните контролни институции, които Сметната палата установява. Ако има някой политик, който да е отишъл да казва: няма да имаш дирекция по контрол по качество, няма да имаш контрол над дирекцията, където ще провеждат обществените поръчки, ще правите всичко онова, което е против законите – тогава щях да приема Вашата забележка. Но ако някой политик, който е избран от определен регион, е настоявал или предлагал да се подобри инфраструктурата в този регион, откъдето е избран той, то това не е нито цапане отдолу, нито би трябвало поне от Вашата уста да чуем да бъдат обвинени политиците по този начин.
Тези данни, които каза председателят само преди малко във връзка с всичките нарушения, които са направени, не са направени от политиците. Всичко онова, което в момента се опитва нашият колега Минчо Христов казва, като иска да си признае, че някакъв натиск е правил, той чисто и просто не е знаел, че вътре в селото за тази инфраструктура отговаря друг, а не „Пътна инфраструктура”. Добре, че не е натиснал селския кмет, който, ако беше на това заседание, щеше да каже, че политиците са му наложили натиск.
Тъй че, колеги, трябва да внимаваме поне малко, когато говорим, поради простата причина, че политиците не са онези, които правят само лошите неща. В края на краищата всички експерти правят онова, което политиците приемат като решение. И днес ние сме загрижени за всичко онова, което е станало в „Пътна инфраструктура”. И по някакъв начин, ако е възможно, да ви помогнем или да ви гласуваме този бюджет, който вие трябва все пак, заставайки пред нас, да го аргументирате, да го защитите. Защото казано 900 млн. лв., които ще са необходими ежегодно, ако ще се строят некачествени пътища, такива, които са на инфраструктурата, която е направена на Околовръстното шосе, или ще се правят наполовина проекти до Драгалевци, защото, видите ли, Иван Костов живее в Драгалевци и му направихме южна дъга, а другите няма да имат, по този начин няма как да стане.
Аз се радвам, че все пак виждам една приемственост. Вярвам, че вие сте участвали в предишните управителни съвети на „Пътна инфраструктура”. И сега в лицето на господин Атанасов и на моя бивш колега Дончо Атанасов ви пожелавам да не нарушавате правилата. Ако има някой политик, който ви е казал да нарушите правилата, не го правете.
Ако някой дойде при вас и ви каже: направете това, за да имам изгода аз – станете от този стол, сложете го него, нека той да подпише това, което иска той. И бъдете убедени, че той ще ви откаже.
За състоянието, в което се намират сега пътищата, не са виновни политиците. А за всичко онова, което се е случило в „Пътна инфраструктура”, има назначени от политиците съответни длъжностни лица. И виждате сега, че някои от тях са си превишили правата, някои от тях дори не са знаели за какво става въпрос. Защото се оказа, че тримата ни министри не са подписали нито един протокол, доколкото видяхме в тези документи.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Не са знаели какво подписват.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Даже не са подписали.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще помоля да бъдете по-кратък.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За което Ви благодаря, господин председателю и се извинявам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Малко се безпокоя, че се превръщаме в Комисия по бюджет и финанси, имайки предвид част от предложенията.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Прав сте.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз само с едно няма да се съглася – че политиците са абсолютно невинни в тази ситуация, което не е истина. Ние носим отговорност за част от проблемите, които са възникнали във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Защото освен натиска за това да бъдат решени проблеми на населените места по пътищата, ясно е, че има натиск по отношение на изпълняващите поръчки, начина, по който се извършват тези поръчки и т.н., неща, които са публично известни.
Аз ще Ви помоля за кратък отговор, господин Атанасов, защото ви забавихме, а другата комисия ви очаква.
ИВАН АТАНАСОВ: По отношение на въпроса на господин Минчо Христов – за анексите. Проблемът започва от готовността за стартиране на един проект. Когато техническият проект не е добър, когато не е приключил ОВОЗ-а, когато отчуждаванията не са приключили или когато проектантските фирми, ползвайки старите документи, с които са си тръгнали някои от държавния „Пътпроект” и използват едни предпроектни проучвания, които са с 20-годишна давност, и ги използват за проектиране, когато не са нанесени новите инженерни мрежи и инфраструктури, сами разбирате, че това води след това до много-много проблеми, които проблеми се решават в движение и дават основание на фирмите – изпълнителки да искат удължаване на сроковете или проектът трябва да се промени в движение.
Това е обективното обстоятелство, което обаче се използва многократно, за да се анексират самите договори. И това забавя процеса на изпълнение.
Тук според мене е ролята на политиците. Защото те в много случаи са оказали натиск един проект да се стартира, независимо от неговата проектна готовност.
Така че това мога да кажа по анексите. Правим всичко възможно да оздравим системата, за да няма анекси. Защото една поръчка по ЗОП трябва да се изиграе с определена цена за определен срок и като се стартира. Целият въпрос е доколко ще може да се устоява на този приятелски натиск, така да се каже. Защото всеки депутат иска да помогне за решаването на проблемите на своя избирателен район.
По отношение на качеството искам да кажа две думи. Затова създадохме дирекция „Контрол|”, която може да упражнява контрол и върху строителния надзор. Защото в момента качеството по закон е обект и предмет на контрол от страна на надзорните фирми. Надзорните фирми докладват, че проектът е изпълнен качествено. Но трябва да знаят, че след тях има кой да провери и тяхната работа – и
Така че сме заложили според мене една стабилна нормативна основа да подобрим контрола. Въпрос е на хора, въпрос е на добро оборудване на централната лаборатория, с която разполага агенцията, и възстановяване на нейни регионални звена, които в течение на годините са били закрити по една или друга причина.
По отношение на въпроса на господин Бойко Великов. Областните управители, областните директори на агенцията, съгласно новата структура, имат много ограничени правомощия. Един от големите изводи на одиторите, а и в препоръките от Европейската комисия, е, че това са критични звена. И те в течение на годините, с оглед да бъдат управлявани, така да се каже, и контролирани на местно регионално ниво, са се превърнали в структура в структурата. Сами разбирате. И имаше много силен отпор, когато с новия правилник всъщност те бяха лишени от права. В момента те нямат право да организират и да провеждат обществени поръчки, единствено ако изпълнителният директор им възложи за всеки конкретен случай. Те нямат в момента право да подписват договори с изпълнителите, освен ако не им бъде възложено изрично. Защото органът всъщност е агенция – изпълнителен директор. И те трябва да отговарят по всички програми, които агенцията изпълнява на съответната територия.
По отношение на останалите препоръки и как се процедира с хората, за които има определени нередности, трябва да ви кажа, че в момента има много големи списъци, дадени от Кей Пи Ем Джи и от тези доклади. Ние сме започнали една вътрешна проверка – всички трябва да попълнят съответни документи. В резултат на моите разговори с Кей Пи Ем Джи, те не са сто процента сигурни в техните изводи. Казват: съгласно закона установяваме потенциално наличие на конфликт.
Тоест това се нуждае от една вътрешна проверка и на базата на това смятам, че скоро ще има съответни кадрови решения. Но все още директорите, специално на областните пътни управления, а и много служители в самата агенция не са преназначени по новата структура. Така че новото ръководство не се е ангажирало да потвърди.
Не знам дали сте удовлетворени от нашите отговори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имам само едно предложение. Тъй като аз споменах в моя въпрос за тези 47 акта на членове на комисии за оценка и класиране на офертите, това означава ,че там са били допуснати нарушения във връзка с начина, по който са извършени тези оценки и с начина, по който са класирани тези оферти.
Добре би било и аз ще настоявам – мисля, че го няма в материалите, но вероятно има в материалите на Държавната агенция, - да ни бъдат предоставени поименно тези, на които са съставени актовете, комисията да разполага с тези материали, заедно с тези 18 акта персонално на съответните директори. Предполагам, че вие ще се запознаете по-подробно с тях., за да може да се вземе съответното отношение. Ако има нужда те да бъдат предоставени специално на прокуратурата, нека да бъдат дадени.
Аз не знам точно какво е предписанието на агенцията. Така че да видим предписанието и персонално тези, които са извършили тези нарушения. Защото тогава, когато има нарушения, трябва да има и конкретна отговорност, според тези нарушения.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Ще бъда съвсем кратък. Искам да започна с това, че съм окуражен за първи път от дълго време от изслушване на ръководни длъжностни лица. За първи път се срещнахме с конкретно ангажирано отношение към проблемите, толкова натрупани негативи в работата на това място, което управлявате в момента.
Бяха казани много верни, слава богу, и много точни неща.
Аз неслучайно зададох въпроса за текущия ремонт като един от проблемите. Но това е според мене един от най-тежките проблеми, идентифициран в одитите.
Беше казано ,че продължава през годините един проблем, планират се близо 100 млн. лв. и накрая се плащат 500 млн.
В повечето от одитите като един от проблемите се сочи това, че се плащат по договори въпреки некачественото изпълнение, констатирано просрочие, плаща се месеци преди необходимостта от плащане, изобщо има нарушения на финансовата дисциплина, които очевидно са свързани с това трикратно увеличение на плащанията по текущ ремонт и с това въздействие от политици, които, няма какво да крием, неправомерно използват влиянието. Ако беше тук господин Рамадан Аталай, щях да кажа, ако той седне на техния стол, примерно на стола на някой лидер, как ще отклони примерно неговата интервенция.
Така че, слава богу, малко по малко нещата започват да си отиват на мястото.
И аз затова предлагам да се отправи искане – сигнал от нашата комисия за съвместна проверка от Държавната финансова инспекция и ДАНС специално по изпълнението на договорите за текущ ремонт, плащанията, изпълнението на договорите, плащането при качествено и некачествено строителство, плащанията при просрочие, намесата на политици, изобщо спазването на финансовата дисциплина по отношение на разплащанията по текущите договори, да се изследва генезисът на проблема с трикратното увеличение на разходите по текущ ремонт, да се изследва влиянието на политици, доколко са предпоставили тези увеличения, доколко са предпоставили това, че се плаща при констатиране на некачествено изпълнение, при констатирано просрочие, каквото, пак казвам, има във всички одитни документи.
Без разкриване – и това е нов момент. Искам да кажа, че аз отделям тази проблематика от тези материали, които са изпратени на прокуратурата, защото тези материали, които са изпратени на прокуратурата, касаят управленския процес. В парламента ние сме изправени пред сериозни данни, които имат връзка с тези материали за изключително тежки нарушения на финансовите правила с конкретен фокус по текущия ремонт и, разбира се, във връзка с влияния от страна на политици.
Затова аз пак моля да вземем такова решение за извършване на съвместна проверка от агенция „Държавна финансова инспекция” и ДАНС по отношение изпълнението на договорите по текущ ремонт за 2006, 2007 и 2008 година и за възможностите за извършени престъпления или закононарушения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата за мнения, предложения, разбира се, и във връзка с това, което господин Димитров предложи.
Аз искам да предложа, ако не възразите, господин Димитров, една малка корекция – да изискаме от Държавната агенция „Финансова инспекция” да извършат тези ревизии, за които Вие споменахте. И във връзка с резултатите да се обърнем към ДАНС, ако не възразявате, разбира се. Имам предвид това, че като че ли се опитваме да прехвърлим всичко на Държавната агенция за национална сигурност в момента.
Нека да съберем конкретни факти и данни и ако има такива, да се обърнем към ДАНС.
Не възразявам по принцип, само това искам да допълня.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Съображението ми за обръщането към ДАНС – аз като бивш прокурор мога да кажа от опит – е, имайки предвид, че е необходимо такива неща да бъдат гледани от възможно най-големи гледни точки. Когато ние имаме финансови проблеми, нарушена финансова дисциплина, от една страна, и, от друга страна, когато имаме заявено влияние от политици, това са взаимосвързани проблеми, които са предположили негативен резултат. Ако ние само констатираме тези финансови негативи, без да изтъкваме генезиса, а генезиса е наистина политически натиск, ние едно, ще забавим проблематиката, друго, ще отклоним нещата и няма да има този ефект, който е необходим.
Затова аз наистина бих помолил да съединим нещата, защото това е един конгломерат, взаимосвързани негативни обстоятелства, които са довели до този резултат да се плащат три пъти повече средства за десет пъти по-малко работа и за десет пъти по-лоша работа. В момента има застой, лоши пътища, лошокачествени пътища и пет пъти повече разходвани средства.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бих ви предложил три решения.
Първо, според мен можем да оценим положително усилията на ръководството на държавната агенция във връзка с преодоляване на допуснатите нарушения в Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, сега Националната агенция „Пътна инфраструктура”.
Имайки предвид сложността на проблемите, аз ви предлагам като второ решение следното:
Комисията да продължи своето наблюдение върху националната агенция и при необходимост да проведе нов парламентарен контрол по този въпрос.
Искам от агенцията да оцените положително, а не в негативен план стремежа ни за този парламентарен контрол, не само за контрол, но и за помощ по отношение на действията, които се предприемат, имайки предвид трудностите и сложността на въпросите, с които се сблъсквате.
И като трето предложение – това, което направи господин Димитров.
Ако няма възражения за една такава съвместна проверка, да го приемем. Не знам доколко е възможно от гледна точка на координацията между тези институции. Аз споменах в началото на заседанието, че ни предстои съвет за координация, на който ще има представители на институциите. Мисля, че този въпрос бихме могли да го решим, поставяйки го на тези институции, които могат да извършат съответните проверки.
Колеги, има ли възражения по така предложените решения? – Няма.
Искам да благодаря на господин Иван Атанасов, на господин Дончо Атанасов, на госпожа Каменова за участието им в заседанието и да им пожелая успешна работа.

Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧЕНИ СИГНАЛИ, МАТЕРИАЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ОТГОВОРИ ОТ СЕЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ В ПЕРИОДА 23.10.2008 ГОДИНА – 29.10.2008 ГОДИНА.
Ще се опитам да ги докладвам максимално кратко. Ще използвам възможността, колеги, тъй като нямаме допълнително записани правила, но ако е необходимо, ще ги подложа на гласуване в комисията, имайки предвид непрекъснато изтичаща информация в средствата за масова информация не от гледна точка на това, че се създава ограничаване на прозрачността и публичността на комисията, но се затрудняват самите проверки тогава, когато се изнася информация за сигналите.
Имайки предвид това, ще видите, че в справката е максимално ограничена конкретната информация, с която се представят съответните сигнали, и няма никаква конкретика. Всеки един народен представител, който проявява интерес към даден сигнал, може да се запознае подробно с него.
Моето желание е да коментираме пред средствата за масова информация резултатите от сигналите, а не самите сигнали. Защото не всички сигнали – виждате, се потвърждават. И тогава, когато се коментира самият сигнал, е възможно да нанесем и морални поражения върху отделни хора, без те да носят отговорност за това.
Затова сме се постарали в тези справки максимално лаконично да отразим същността на сигнала, като, пак повтарям, всеки един народен представител би могъл да се запознае със съответния сигнал. Но на мене ми се иска да има ясна информация кой има информацията и кой би могъл да предостави тази информация. Това ще бъде ясно след действията, които предприемаме, пак казвам, не от гледна точка на ограничаване на прозрачност, но за по-голяма ефективност за действията, които се предприемат.
И така, номер 1 с входящ номер 1449. Авторът на сигнала посочва, че от 2000 година чрез документи с невярно съдържание акционерно дружество е започнало еднолично да управлява чрез свързани лица, да прехвърля активи и средства, с което ощетява висши миноритарни акционери. Твърди се, че това е извършено със съдействието на длъжностни лица от Централния депозитар.
Тук сигналът е отправен към Комисията за финансов надзор за извършване на проверка по сигнала, с оглед на правомощията за осъществяване на държавен надзор върху дейността на Централния депозитар.
Номер 2 с входящ номер 1450. В сигналът се твърди, че въпреки допуснати нарушения в служебните задължения на лицето, предмет на сигнала са съществуващи данни за извършени от него престъпления. Органите на прокуратурата са изготвили постановления, с които са прекратили всички преписки. Тук е възможно да се изиска информация от главния прокурор за резултатите от упражнени по Закона за съдебната власт и НПК правомощия за служебен контрол върху дейността на прокурорите от посочените две прокуратури.
Номер 3 с входящ номер 1451. Жалбата е срещу действия на областния управител във връзка със съставен акт за държавна собственост. Според жалбоподателите е представен документ с невярно съдържание от областния управител. В жалбата се твърди, че този областен управител е осъществил престъпление по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс. Авторите на жалбата са могли да сезират органите на прокуратурата, както и преди изтичането на давностния срок. Така че към момента, с оглед на разпоредбите на чл. 80, ал. 3 от Наказателния кодекс прокуратурата е компетентна да събира доказателства и да установява момента на извършване на престъплението.
Ние не сме разследващ орган, за да правим разследване на това дали един документ е с невярно съдържание или е с вярно съдържание. Това е в предмета на работата на прокуратурата.
Пореден номер 4 или входящ номер 1452. Жалбоподателката не съобщава за конкретен проблем, а само откъслечно за корупция в различни институции – съд, прокуратура, поземлени комисии. В жалбата няма приложени никакви документи. Споменава се само една преписка на поземлена комисия. Въпреки това предложението е да се изпратят писма до поземлената комисия с искане за яснота и отговор по преписката на жалбоподателката и, разбира се, да се извърши необходимата проверка на база на постъпилата информация.
Пореден номер 5 или входящ номер 1453. През месец януари 2008 година между Държавната агенция за младежта и спорта и спортна федерация е бил сключен договор за отдаване под наем от агенцията на федерацията на обекти и съоръжения. Някои от тях обаче са експлоатирани от частна фирма неправомерно. Федерацията се е задължила да плаща режийни разходи на фирмата.
Не е трудно за проверка. Тази информация би могла да се установи на база на информацията и да се вземат съответните мерки от страна на комисията.
Пореден номер 6 или входящ номер 1454. Жалбоподателката твърди ,че в района на Горна баня – София се извършва строителство на жилищна сграда, което не е в съответствие със законовите изисквания и норми. По повод на оплакването е образувана преписка, съответно изпратена до ДНСК, инспекторат, омбудсман и т.н. Необходимо е да се направи искане до ДНСК и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството за информация по случая към настоящия момент.
Пореден номер 7 или входящ номер 1455. Жалбоподателят изразява недоволство от отказа на районна окръжна апелативна прокуратура да бъде образувано наказателно производство. През месец януари 2008 година е подал жалба до главния прокурор на републиката срещу тези решения. В рамките на приетите правила е изискана информация от главния прокурор за приетите действия.
Пореден номер 8 или входящ номер 1456. Жалбата е срещу действия на прокурори от съответните прокуратури. Авторът на жалбата твърди ,че поради бездействието на прокурор е издадено необосновано постановление на военна апелативна прокуратура и са прикрити извършени срещу него престъпления. Посочва се, че по негова жалба са образувани съответните преписки.
Тук има нужда от информация от промерките, които са извършени, за да може комисията да прецени необходима ли е допълнителна намеса.
Номер 9 или входящ номер 1457. В писмото жалбоподателят твърди, че е заплашен с убийство, ако не преустанови атаките си срещу кмет на община. Към писмото е приложено негово интервю от електронна информационна агенция. Необходимо е да се изпрати до Върховната касационна прокуратура, за да бъде включен към материалите, с които вече е сезирана прокуратурата.
Входящ номер 10 или 1458. В жалбата се съдържат твърдения срещу действия на магистрати от районния съд, районна прокуратура, окръжния съд и прокуратура. Посочени са обстоятелствата за допуснати нарушения на магистрати. Тук информацията е от апелативна прокуратура, която е извършила съответните проверки.
Входящ номер 11 или 1459. Жалбоподателката твърди, че с оглед на възложената й работа кметицата на града като неин работодател е допуснала редица закононарушения на трудовото законодателство. Тя е уведомила съответно редица инстанции. По случая нямаме основания за намеса на комисията поне по данните, които има, освен във връзка с конфликт на интереси, който се посочва, нещо, което би могло да бъде установено след изискване на съответната информация.
И последен сигнал номер 12 или 1460. В сигнала се твърди, че между министерство и чужда държава е бил сключен договор през 1999 година за ремонтна техника. В изпълнение на договора, през месец септември 2008 година били доставени за ремонт двигатели и редуктор. В сигнала се твърди, че с решение от 1992 година с резолюция на съвета за сигурност на ООН държавата е определена за ембаргова, поради което авторът на сигнала счита, че е извършена контрабанда. Има достатъчно възможности да се изисква съответната информация от министерството във връзка с обстоятелства, които се съдържат в сигнала.
Това са 12 сигнала, колеги, които са постъпили в тези три работни дни от седмицата.
Имате ли по тези 12 сигнала предложения? – Не виждам.
Да считаме, че се приемат предложенията, направени от комисията.
Съвсем накратко по отговорите, колеги. Обръщаме внимание на няколко отговора.
С единия ви запознах в началото на заседанието, който касаеше Главна дирекция за контрол и качество, за акредитацията на лабораториите, за проверката, която ви споменах, че трябва да се направи.
Другият отговор, на който ви обръщам внимание, е във връзка с лицензополучатели на изключителна лицензия за промишлен дизайн с наименование „Двупластови бутилки” и върху патент и полезен модел от търговската марка във връзка с износ, който е правен.
Колеги, трябва да ви кажа, че в резултат на една сериозна проверка, която беше извършена пред митниците и пред дирекция „Правна” на Министерския съвет имаме на практика потвърждение на този сигнал . изчистени са всички въпроси, свързани с лицензията, начина, по който тя се приема, и действията, които са извършени по отношение на износа от съответната фирма, която се жалваше за тази лицензия. Така че считаме, че не само е потвърдено, но и проблемът с този сигнал е решен.
Също така има сигнал за умишлено забавяне актуализирането на градоустройствен план, който сме получили в комисията. Необходимо е да изчакаме отговора от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Защото сме извършили серия от проверки тук, потвърждават се част от сигналите, но е необходимо окончателното становище на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да можем да се произнесем като комисия.
Един сигнал, на който също ви обръщам внимание, който се нуждае от позиция по отношение на Върховния касационен съд и комисията към Висшия съдебен съвет за противодействие на корупцията с поредното установяване на нарушения на принципа за разпределение на делата, който знаете, че трябва да бъде случаен. Със случая е необходимо да бъде уведомен председателят на Върховния касационен съд за констатирани подобни нарушения. Знаете, че този въпрос представихме на госпожа Караиванова и нейният отговор също беше в тази посока, че има случаи, в които нямаме разпределение на случаен принцип, въпреки разпоредбите на закона.
Една жалба, свързана с нарушения на частната фирма в Русе. Сигналът е потвърден за това, че определени институции са прикрили по същество действия на съответната фирма и са предприети необходимите мерки. Преустановена е дейността на фирмата. Това е сигнал № 405. В резултат на намесата на комисията този проблем в случая е решен.
С входящ номер 416 е следващият отговор, на който ви спирам вниманието. Той е свързан с община Ботевград. Става въпрос за цената, която е обявена. Трябва да продължи проверката до нейното приключване след информацията, която трябва да получим от Национална служба „Полиция”, до където е насочен този сигнал.
Това са, колеги, някои от по-съществените отговори, които са получени в комисията през тази седмица.
Има ли въпроси? – Няма.
С това нашата работа завърши. Благодаря на всички колеги за участието.
Закривам заседанието на комисията.

Стенограф:
(Божана Попова)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ЗА
БОРБА С КОРУПЦИЯТА:
Бойко Великов
102234
(41)