Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
19/01/2006
1.Обсъждане на възможностите за взаимодействие в борбата с корупцията – среща с омбудсмана на Република България г-н Гиньо Ганев и членове на ръководството.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
3. Организационни въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Позволете ми първо още веднъж да си пожелаем успешна работа през новата 2006 година, имайки предвид сериозната отговорност, която носим като Комисия за борба с корупцията по един от основните проблеми, по които България е наблюдавана във връзка с предстоящото й членство в Европейския съюз. Мисля, че през 2005 г. положихме една добра основа, която може да окаже положително въздействие върху работата на комисията и през 2006 г.
Предлагам ви следния дневен ред днес:
1.Обсъждане на възможностите за взаимодействие в борбата с корупцията, среща с омбудсмана на Република България г-н Гиню Ганев и членове на ръководството на омбудсмана.
2.Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
3.Някои организационни въпроси.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Моля които са съгласни с предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане възможностите за взаимодействие в борбата с корупцията с омбудсмана на Република България. Аз искам да благодаря на г-н Гиню Ганев и на членовете на ръководството на омбудсмана, които се отзоваха на поканата. Ние проведохме среща на двете ръководства, обсъдихме първоначално някои въпроси, които биха могли да залегнат в основата на бъдещото взаимодействие на Комисията за борба с корупцията с омбудсмана, отчитайки, разбира се, правомощията и на омбудсмана, заложени в закона, и правомощията, които има Комисията за борба с корупцията. Мисля, че тези опорни точки, които са ви раздадени, представляват добра основа за дискусия, която можем да проведем.
Позволете ми в самото начало да предоставя думата на г-н Гиню Ганев, омбудсман на Република България, във връзка с проблемите, които обсъждахме, с възможностите, които се откриват за взаимодействие и с потенциала, който има както омбудсмана, така и Комисията за борба с корупцията и като правомощия, и като експертни възможности и разбира се, и като възможности и влияние за решаване на тези въпроси.
Заповядайте, г-н Ганев.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Благодаря, г-н Председателю.
Не само аз, а и членовете на ръководството на институцията на омбудсмана с удоволствие направихме тази първа среща с ръководството на Комисията за борба с корупцията, като изхождаме от ясни предпоставки. Омбудсманът като държавна институция би трябвало да бъде от много висок ранг, но да не бъде в системата на другите държавни институции. Ръководството се избира от парламента, но той не е омбудсман при Народното събрание, нито е орган на Народното събрание. Той е независим институт, който брани правата на гражданите и се сражава с всички прояви на лоша администрация. Сто пъти съм казвал, че омбудсманът всъщност се респектира от върховенството на закона, както всички и както е записано в основния ни закон, но трябва да има респект към правата на гражданите, на хората. Не върховенството на закона против правата на гражданите, а само двете върховенства заедно.
И във връзка с това ние високо ценим – и това е в дефиницията на нашия институт – взаимодействието и с органите на Народното събрание. Ако си помислите в един момент сериозно, всички висши органи, конституционно установени даже и не толкова само, всъщност трябва да се грижат за правата на хората. Комисията за борба с корупцията тук е една специализирана комисия на Народното събрание, която има особен акцент върху тази идея. И затова сътрудничеството на институцията на омбудсмана с тази комисия има подчертано значение. Ние сме тук не за да участваме в заседанията на една парламентарна комисия, а за да се опитаме да установим онези основни начала, на които трябва да се гради нашето взаимодействие. Даже хора, които имат по-чувствително политическо и юридическо мислене, трябва да разберат добре, че ние и с тази комисия, както с никой друг, няма да подписваме някакво споразумение за работата, защото споразумението в очите на гражданите е форма на сговаряне. Ние нямаме такова намерение, нито вие. Ние ще направим един протокол. Има база за тази работа, направили сме едно предложение, то по принцип се възприема, ще трябва да се изработи в кратко време и да преминем към неговото огласяване. Това е до процедурно-техническата страна на проблема.
По съществото. Ние се запознахме, бегло макар, с тези ваши изключително подредени справки за оплакванията, жалбите, сигналите, които постъпват в комисията. Начинът, по който вие ги разглеждате, не само по същество, анализирате и поведението на администрацията, която ви отговаря добре или пък не ви отговаря въобще, това е нещо, с което и ние се сблъскваме всеки ден.
Така че посоката на действие е една, широката материя за правата на хората се отнася за всички нас и колкото повод е, че това взаимодействие, респектирайки компетентността на едните и на другите е налице, толкова повече и резултатите може да се очаква, че ще бъдат добри. Ние смятаме, че парламентарната комисия – аз съм приятно изненадан да констатирам това – прави повече собствени инициативи от това, с което я натоварва ръководството на парламента като й определя законопроекти или пък й възлага нещо друго.
Затова и нашите предложения лежат върху тези две взаимно свързани плоскости. Първо, законодателната работа на парламента и на комисията и необходимостта от законодателни новели или от един истински анализ на ефективността от социалната практика по един или друг закон. И това взаимодействие трябва да бъде налице. Ние нямаме никакво стеснение да ви кажем, когато се натъкнем на такива необходимости, да се обърнем и към вас, нека вие ни ги внесете, ще имате нашата обществена и друга подкрепа, щом законодателството трябва да бъде все по-добро и да отговаря на обществените нужди. Но другото е по-важно според мен, или еднакво важно, това е парламентарният контрол върху органите на изпълнителната власт и то в цялата нейна йерархия.
Аз никак не съм съгласен с тези полупарламентаристи, които смятат, че парламентът се занимава пряко с контрола само върху Министерския съвет. Това не е вярно. Ако една истинска парламентарна комисия разбира дълбочината на своята работа – и съм сигурен, че случаят е точно такъв тук, тогава вие върху цялата тази йерархия на изпълнителните органи има какво да кажете. А ние сме длъжни това да го правим.
В приемните на омбудсмана, откакто те съществуват вече редовно, всеки ден има много хора. Всички се слушат с много голямо внимание и нашето предимство произтича от това, което други считат за недостатък – омбудсманът няма никакви разпоредителни права, за щастие, бих казал. Той има влияние, стига да го има. И ако той се въоръжи с истината и с тази истина направи едно предложение на един министър или на който и да е от администрацията на централните държавни органи или даже на общините, би трябвало гласът му да бъде чут.
Изтъкнахме още и нашето право на самосезиране или действие по собствена инициатива, което ние впрочем сме упражнили не един път. Така ще бъде и занапред. И с този граждански кураж, като намерим опора и в една парламентарна комисия, която е задължена и в тези две посоки, всичко може да бъде по-добро. Защото усилията на два органа, които не мислят еднакво, но мислят в една посока, е по-важно обстоятелство, отколкото ако си сам.
Ето тези мисли развихме по един много конкретен начин. И ако вашата комисия одобри това разбиране, в кратко време, както каза г-н Великов, ние ще подготвим този проект за протокол и ще установим начала за едно взаимодействие, което мисля, че трябва да допринесе обща полза. Ако искате да бъда малко белетристично груб накрая, омбудсманът е създаден, за да се сражава с всички случаи на лоша администрация. Не е достатъчно администрацията да бъде компетентна. Тя трябва да бъде не високомерна, каквато е често у нас, а нещо по-важно, трябва да бъде човечна администрация.
Ето това е духът, който ни е събрал, и още веднъж казвам, ние благодарим за това, че участваме на вашето новогодишно заседание. Така да бъде цялата година.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Ганев.
Действително ние насочихме нашите усилия преди всичко във взаимодействието в законодателната област и аз предварително благодаря на г-н Ганев за готовността на омбудсмана да окаже съдействие в работата по законодателната програма, която ние вече сме приели, с условието, че тази законодателна програма не е затворена, напротив, допълнителни предложения, които могат да бъдат включени, ние ще приемем от омбудсмана. Приемаме разбира се, и предложението за съвместни работни групи по отделни законопроекти, които могат да работят по предложения за изменения и допълнения на закони, които създават условия за корупционни практики в резултат на сигналите и информацията, която сме получили за такива.
Разбира се, имайки предвид, че заседанията на комисията винаги са открити, ние ще каним редовно представители на омбудсмана, особено по случаи, които са представени и пред тях, представени и пред нашата комисия, за едно по-конкретно взаимодействие за изясняване на въпросите и за търсене преди всичко на техните решения. Ние ще използваме, разбира се, правото си на парламентарен контрол и тук би могъл омбудсманът да ни окаже необходимата помощ, бихме могли също да си взаимодействаме в пряка връзка с изпълнителната власт по въпроси, които представляват широка обществена значимост.
Може би е малко позакъсняла тази наша среща, имайки предвид серията от срещи, които ние проведохме, но имайки предвид началото на работата както на омбудсмана, така и на конституирането на нашата комисия, се надяваме това забавяне да бъде компенсирано в следващите месеци.
Аз ви предлагам по тези опорни точки, които предложи омбудсманът за взаимодействие, ако имате някои допълнителни предложения, те могат да послужат като база и за протокола, който ще подготвим за взаимодействие, пак казвам, съобразявайки се реално с правомощията, които има омбудсманът и нашата комисия.
Заповядайте за мнения и предложения.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Това е разбира се, един схематичен проект. Това е само повод да се мисли, а не да се подписва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-жа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Сега официално да ви кажа добре дошли. Много мило, че откликнахте на такава покана или пък сте инициатор, не знам кой е, няма значение, ние достатъчно добре се познаваме, имаме опит в тази работа, която тепърва ни предстои. Много съм доволна, че съвпаднаха всички онези акценти, които ние поставяме като предмет на работа на нашата комисия, и това, което Вие предлагате за добро взаимодействие.
Аз, ако позволите, г-н Председател, искам да направя още едно предложение. Не е тайна, че по конкретни случаи жалбоподателите обикалят всички институции и народни представители от района. Дали не би било възможно чисто технически, когато е обект на разглеждане някакъв конкретен сигнал, чрез преписка да си помагаме. Ако вие вече сте получили становище по този сигнал от съответните компетентни институции, да ни го предоставите, съответно и ние да го правим, за да пестим време и усилия, когато сигналът е един и същ – от едно и също лице, по един и същи повод. Така и така сме принудени като основни функции, вменени и на вас, и на нас, да ползваме едни и същи компетентни органи за изясняване или най-малкото, за доокоплектоване на документацията по конкретен случай. Мисля, че това ще облекчи работата и на вас като институция, и на нас като комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-жа Гроздилова.
Други?
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, г-н Председател.
Аз присъствах на предварителната среща, която се проведе, и останах с изключително добро впечатление от работата на институцията на омбудсмана – така както тя се представи. Поставих на срещата един изключително важен въпрос, който се отнася до изключително голяма група български граждани. Става дума за пререгистрацията на леки автомобили, които Министерският съвет изненадващо с решение на Министерския съвет, а по-късно и с изменение в наредбата на Министерството на вътрешните работи се промени срокът от края на 2005 г. до края на март 2006 г. Аз съм внесъл проекторешение за отмяна на тази задължителна пререгистрация, но тук обръщам внимание на г-н Гиню Ганев на няколко момента, които според мен са изключително важни и надявам се да срещна съдействие от страна на институцията на омбудсмана.
Първо, става въпрос за около 900 000 автомобила, които трябва да бъдат пререгистрирани. От тях трябва да бъдат събрани средно около 60 лв. И това, грубо казано, са някъде около 60 милиона лева, които българската държава според мен съвсем по неправомерен начин се опитва да си набави, което е изключително важно – от страна на най-бедните слоеве на българските граждани. Всички знаем, че старите номера принадлежат на най-бедните социални групи. По същество това е услуга, за която вече тези граждани са платили веднъж – регистрация, номера и т.н. – и не е редно те да заплащат втори път за тази услуга. И което е изключително важно – императивно изискване от страна на Европейския съюз няма за смяна на тези номера.
Аз предлагам пререгистрацията да бъде задължителна само за автомобили, които напускат пределите на българската държава.
И като последен аргумент тук искам да изложа, че неочакваната промяна на Наредба №1-45 на Министерството на вътрешните работи не е съобразена нито с материалните възможности на тези слоеве от българските граждани, нито с техническите възможности на КАТ - нещо, което вече се признава от министъра на вътрешните работи. По същество тази наредба, която беше изменена, представлява тормоз върху голяма част от българските граждани. Ето защо, г-н Ганев, се надявам да получа съдействие от страна на Вашата институция по този изключително важен въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-н Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Ганев,
Дами и господа,
Аз разбирам днешното съвместно заседание или среща преди всичко като начало на един диалог и заявена готовност за бъдещо партньорство, още повече че функциите, които са ни възложени, до голяма степен се припокриват и, както каза г-н Ганев, обединените усилия на комисията и на Вашата институция, и на всички, които имат отношение по тези проблеми, винаги могат да дадат един по-висок ефект. Искам да подчертая своето лично удовлетворение, че един изявен общественик, юрист, като г-н Ганев, оглави тази институция, което допълнително дава сила и по-големи възможности за реагиране и за търсене на най-добрите решения и да бъдем в полза на хората.
Така че, г-н Председател, ако има някои конкретни предложения по тези опорни точки, иначе всеки един от нас може би има десетки примери, които може да постави тук, но днешната среща аз я разглеждам като начало на този диалог и партньорство.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Димитров.
Г-н Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми колеги, гости, аз първо се възползвам от тази възможност да пожелая на институцията на омбудсмана успех. Това е един от белезите за нашата европейска перспектива – наличието на тази институция. Но искам да поставя един въпрос, г-н Ганев, повярвайте ми, въпросът не е мой, аз получих много обаждания от поддръжници на нашата политическа сила и макар и с известно неудобство, ще Ви поставя този въпрос.
Преди няколко дни някъде, дори от медиите, чух едно изявление на г-н Цеков, който присъства тук, че, да речем, един такъв случай, какъвто е случаят с убийството на този човек - Ангел Димитров – в Благоевград, трябва да бъде поет от омбудсмана - не коментирам дали това трябва да е така или не. Може би това влиза и във Вашите правомощия. Но аз искам да Ви попитам във връзка с това – не считате ли, че съществува конфликт на интереси, защото Вие приехте и бяхте обявен като член на Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи, по принцип една от институциите, от които може да се очаква нарушаване на човешките права. А Вие заявихте с този свой акт някакъв вид обвързаност, защото сам казахте, че споразумението е форма на договаряне.
Това е въпросът ми. Още веднъж се извинявам.
Благодаря.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Благодаря Ви много. Може би аз не можах да чуя всичките думи на това разсъждение, но на базата на Закона за омбудсмана, пък и на нашата конкретна воля ние наистина се самосезирахме с този тревожен за цялото общество случай, според данните на едно проявено прекомерно и недопустимо полицейско насилие в един случай на задържане на гражданин. И при нас се натрупаха много данни, противоречиви все още, за това, че е нарушен международен стандарт за начина на полицейското насилие и за неговата степен. Ние сме натрупали много материали, водили сме и много разговори. Спазваме основния принцип, че не се намесваме пряко в дейността и действията на съдебната власт и ние както вас, всички чакаме и становището на съответния Военен съд във връзка с обжалването, което е направено от роднините за това прибързано и според мен наистина малко непрецизно заключение на прокуратурата. И при нас данните са, че всеки момент съдът ще се произнесе, ако искате да бъда по-точен, това ще бъде вероятно утре. Ще изчакаме всички това, както и г-н Атанасов, ще го обмислим и съобразно този резултат там ние ще продължим нашата проверка. Тя няма да бъде едно голо наблюдение, повярвайте. Няма да се намесим – трети път казвам – в прерогативите на независимата съдебната власт, но както в този случай, така и в редица други, ние няма да останем безразлични на всяка сянка от съмнение даже да се посяга върху правата на гражданина, особено в сферата на тяхното, меко казано, нежелано от тях взаимодействие с органите на полицията.
Ще прибавя още едно изречение, за да се знае нашата воля. Ние заявихме официално и при преговорите с представителите на Европейската комисия онзи ден, че за националния омбудсман няма закрити зони. Ние ще се намесваме във всички случаи, когато се появят данни за нарушаване правата на хората, на гражданина в местата за задържане и в самите затвори. Нямаме нужда ние у нас от специален омбудсман, специализиран, който да навлиза в тези територии, че да каже нашето мнение, защото ние се отнасяме много въздържано към идеята, каквито мнения има, Атанасов, да се правят специализирани омбудсмани.
Добре, специализирани омбудсмани, обаче често рискът те да се превърнат в глашатаи на политиката на един ведомствен ръководител е налице. И тогава, когато ние няма да имаме собствени сили, разполагаме с арсенала на цялата общественост, на държавните органи, на неправителствените организации и на парламентарните комисии. Това е волята конкретният резултат от този случай предстои да бъде видян, да бъде проследен и нашата реакция няма да закъснее.
Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ:
С голямо неудобство, г-н Председател.
Г-н Ганев, конкретният случай също така е предмет на обсъждане в една специално създадена работна група от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Добре, нека всеки един от органите да си свърши работата. Моят въпрос беше за конфликта на интереси и Вашият ангажимент към Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи. Това беше въпросът.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Аз това не го разбрах.
С такова голямо желание се включих в Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи не за да ръкопляскаме на политиката и практиката на МВР, а защото когато ме поканиха лично, никъде не беше посочено това, че ще бъде един съвет друг, а не обществен. Ние искаме да участваме във всички случаи, когато има обществени структури, за да може да внесем един превантивен коректив на една политика на едно или друго ведомство. Даже ние идеята за обществените съвети я развиваме много подробно, но в този случай практиката показа – и когато отидох за първи път, се оказа, че това са бивши служители на МВР, заемали отговорни постове там. И декларацията, която направих после на пресконференцията беше, че чакам да видя дали този съвет ще стане наистина обществен. Там трябва да видим изтъкнати личности, общественици, интелектуалци и т.н. Всичко по пътя на превенцията като единствен начин да се преодоляват негативните прояви в нашето общество.
Така че докато този момент не настъпи и те не го направят един обществен съвет, аз съм декларирал неучастието си в него. И ще го направя официално, ако те продължават да бъдат хора, които генерал Атанасов познава сигурно по-добре от мен, защото е бил в системата. Аз не съм ги и чувал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване по този въпрос, да благодарим още веднъж на омбудсмана на Република България, на членовете на неговото ръководство.
Предлагам ви да приемем тези опорни точки като основа за изработването на протокол за взаимодействие между Комисията за борба с корупцията и омбудсмана на Република България и в едно следващо заседание да приемем този протокол и да преминем конкретно към работа по конкретни въпроси.
Мисля, че няма възражение. Приемаме с консенсус това решение.
Още веднъж благодаря, г-н Ганев, за това, че се отзовахте и че можем да вършим работа заедно.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Връщаме този реверанс.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви.
(Г-н Гиню Ганев и ръководството на омбудсмана напускат заседанието.)
Колеги, да преминем към точка втора – постъпили сигнали в комисията. Този път в рамките на един месец, имайки предвид немалкия период на отпуск на Народното събрание, 29 са общо постъпилите сигнали. Ще ви обърна внимание на сигнали 9 и 10, без да подценявам, разбира се, другите. Специално сигнали 9 и 10 са, бих казал, без прецедент досега в комисията. Две са справките. Едната е за постъпили сигнали. Другата справка, която съм ви раздал, е информация за неполучени отговори от сезирани институции в рамките на законоустановения срок. Това са тези, по които нямаме движение, въпреки че сме проявили инициатива, но институциите – държавни, съдебната система, не са ни отговорили за повече от един месец. Искам да поставя и да обсъдим заедно този въпрос, защото считам за недопустимо, когато от нас очакват отговори в рамките на един месец, ние да не получаваме становище от съответните институции за повече от два месеца.
Първо, по информацията за постъпили сигнали в комисията. Обърнах ви внимание на сигнал 9 и 10. Тъй като сигнал 9 е от г-н Теодор Дечев, зам.-председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, срещу проведения от Столичната община конкурс за избор на екип от експерти за мониторинг на договора за концесия, спечелена от фирма “Омонит” и дейността на фирмата по неговото изпълнение.
Получихме и сигнал от “Омонит” срещу действията на “Софийска вода” по изпълнение на концесията. Мисля, че това е един достатъчно значим въпрос в обществен план и се налага – поне моето мнение изразявам тук – да подложим на анализ и оценка и да разгледаме в заседание на комисията тези два сигнала, имайки предвид противоречивия им характер, разбира се, за да заявим становище по тези сложни проблеми, които се развихрят със “Софийска вода” в София.
Това са двата сигнала, на които исках да обърна специално внимание. Ако вие прецените, че има допълнително сигнали, които се налага комисията специално да разглежда на свое заседание, заповядайте. Виждате, че има сигнали, които не са от компетенцията на комисията или няма в тях достатъчно основание да говорим за корупционна практика или дейност, затова сме ги насочили към други институции, като примерно Комисията по жалбите и петициите на гражданите, има няколко сигнала.
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря.
Аз бих искал да кажа относно точка 3. Става дума за един набор от документи, които се отнасят до приватизацията на активи на една селскостопанска кооперация в с. Верен, окръг Стара Загора. По-конкретно става дума за една винарска изба, която е подценена от Агенцията за държавни вземания може би десетки пъти.
Аз съм изпратил писмо до министъра на финансите, но съм събрал и доста солидна документация, която може би следващия път, ако разрешите, ще ви представя на вашето внимание, тъй като според мен става дума за сериозна корупционна схема. Имам информация, че тази изба е продадена без търг, на тъмно, по балансова стойност, което за мен е наистина едно сериозно престъпление. Но следващия път, ако ми позволите или преди самото заседание аз ще внеса съответните документи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-н Христов, ако прецени комисията, разбира се, и на следващото заседание бихме могли, ако са достатъчно сериозни основанията, да говорим за разглеждане на проблема и в комисия. Но това е въпрос на преценка на базата на данните, които ще ни подадете.
Други колеги?
Може би е необходимо да припомня все пак някои конкретни въпроси, по които работим на експертно ниво и които предстои да гледаме в комисията, за които има решение да бъдат разглеждани на заседание на комисията. Един от тези въпроси е внесеният от г-н Атанасов, свързан с Гранична полиция. Има решение на комисията по него. Другият въпрос е свързан с разпределяне квотата на захар и необходимост от законодателни промени или промени в подзаконови нормативни актове и сигнал съответно за корупционна практика. Там също очакваме становище, за да внесем въпроса в заседание на комисията.
Имаме сигнал за размяна на земи в община Разлог със земи от други региони на страната – сигнал за корупционна практика също, който сме взели решение за разглеждане в комисията, както и във връзка с приватизацията, бих казал, на зала “Универсиада”. Там също имаме сигнал, който предстои да разглеждаме, но очакваме становище на Държавната агенция за младежта и спорта по този въпрос с пълна информация по сключените договори.
Казвам само някои от въпросите. И тук, в тази точка бих искал да поставя още един въпрос, който ние сме обсъждали и за който съм предоставил на вниманието на комисията няколко материала. Става въпрос за самосезиране на комисията на база на сериозни публикации в пресата, с достатъчно факти и данни, които ни дават основание отделни проблеми да бъдат поставени на разглеждане в комисията. Аз бих си позволил да представя някои от тях, не са включени в справката. Според мен можем да вземем отношение по тези въпроси и да преценим доколко е необходимо те да бъдат разглеждани в Комисията за борба с корупцията.
Единият въпрос е свързан с приватизацията на ВИНТЕХПРОМ с щети за държавата за над 10 милиона лв. Поставям този въпрос във връзка с това, че ние сме си поставили за цел проблеми, свързани с приватизацията, да стоят на вниманието на комисията. Имаме информация относно неизпълнение на приватизационни сделки. Вече има и конкретен доклад на Агенцията за следприватизационен контрол. В този доклад се казва, че 389 приватизационни сделки показват в отчета на Агенцията, че не се изпълняват. Това води до сериозни загуби на държавата. Една от тези сделки е за ВИНТЕХПРОМ, което според мен си заслужава вниманието.
Вторият сигнал, който съм предоставил на вашето внимание, е свързан с незаконно раздадени гори – 1244 дка в Доспат, при положение, че се оказва, че в този район никога не е имало частни гори. Въпреки това тези 1244 дка са незаконно раздадени. Един сигнал, с който според мен комисията би могла да се ангажира.
Тук има публикация във връзка със захарните квоти – скандалът, който се разви във връзка с тези захарни квоти, който може да бъде предмет на обсъждане. Той засяга не единствено и само Захарни заводи – Горна Оряховица, където имаме конкретен сигнал подаден от г-н Узунов в комисията, по който работихме преди преразпределението на захарните квоти.
Има един материал, свързан с Дружество “Академика -2000” и продажбите, които са извършени от Просветното министерство в един период. Доста апетитни парцели и собственост, според мен с много конкретни данни и факти от одитен доклад, който ние също бихме могли да ползваме, и на тази база да се произнесем по тези продажби от страна на Министерството на образованието и науката, по-конкретно на Дружество “Академика – 2000”.
И още един одитен доклад. Той е свързан с хазарт отвъд закона. Един одитен доклад, който показва и някои несъвършенства на закона и нарушения, които са допуснати, които имат според мен база за обсъждане в нашата комисия.
Представям ви тези материали, които считам за пряко свързани и със законодателната програма, която има комисията. Разбира се, това не е всичко, което пресата и медиите са изнесли.
Още един сигнал, за който сме поискали допълнителна информация, той е във връзка с контрабандата на петролни продукти при Русе и Бургас, който е невъзможен без корупционни действия. Предлагам ви след като получим информация по този въпрос, той също да бъде на вниманието на комисията. Поне експертно преценката е, че тези сигнали могат да бъдат разглеждани и ако комисията прецени, те могат да стоят на нейното внимание, отчитайки, разбира се, сложността и трудността на въпросите, поставени в тях.
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявам се, че още веднъж ще взема думата, просто искам да представя на вашето внимание два документа, които официално внесох в комисията.
Първият се отнася до т.нар. Столичен медицински холдинг. Това е едно образувание, което е създадено отпреди няколко години от предишния Столичен общински съвет. С това решение общината, която е сто процента собственик на здравните заведения в София, ги джиросва на т.нар. Столичен медицински холдинг, като дава – забележете – 51% на госпожа Татяна Василева конкретно, макар че името едва ли има значение, да се разпорежда с тях. За мен това е една корупционна схема, защото общината се отказва от контрол върху тези заведения и дава възможност на една структура, която е извън общината, да се разпорежда с огромни материални активи. За мен от материалите, с които се запознах, аз съм цитирал, между другото, точно някои документи, става дума за опит за приватизация на някои от столичните заведения. Но аз съм го изложил в документа. Предполагам, всички ще го получат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това следващата седмица ще влезе в информацията.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Да.
Вторият документ, който предлагам на вниманието на комисията, е относно сделките за замяна на външния дълг на правителството на г-н Симеон Сакскобургготски. Ще ви прочета. Според министъра на финансите Пламен Орешарски, загубите за българската държава от лихвените преразходи по тези сделки възлизат на около 550 милиона лв. На база действащия валутен курс спрямо курса през март 2002 г. – пак според г-н Пламен Орешарски – възникват допълнителни отрицателни курсови разлики в размер на около 260 милиона щатски долара. Това прави някъде около 950 милиона лева загуби за българската държава от тези две сделки. Затова предлагам на Комисията за борба с корупцията да изиска всички налични материали от Министерството на финансите, свързани с тези две сделки, като прилагам към моето предложение официална стенограма на изказването на министър Пламен Орешарски в отговор на мой въпрос от 16 септември 2005 г. и мое писмо, също от 16 септември, с молба да ми бъдат предоставени наличните документи по двете сделки. За съжаление все още не съм ги получил и се надявам, че ние ако изпратим от името на комисията молба за тези документи, ще можем да ги получим така както получихме анекса към договора за магистрала “Тракия”.
Използвам случая да предложа, ако не възразявате, да приемем може би като дневен ред едно разискване за тази концесия, тъй като аз четох анексите по договора и там се оказва, че има изключително скандални неща, като например, че българската държава се задължава да построи определени отсечки – 3 или 4 на брой, след което да ги даде на концесионера, за да си направи пунктове и да си събира таксите.
Аз го казах веднъж, пак ще го кажа, това е все едно някой да построи един апартамент и да го даде на друг човек да събира наема в продължение на 35 години. Мисля, че това е наистина корупционна схема и предлагам, когато комисията може, да разисква този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, не са малко въпросите, които бяха предложени. Ако има възражения по някои от тях във връзка с предложенията, които направих и аз, и г-н Христов, мисля, че са достатъчно сериозни тези проблеми. Последният, който постави г-н Христов, причината да не влиза в заседание е, знаете, че няколко съдебни институции се занимават в момента с магистрала “Тракия”. Поради тази причина не ги внасям в заседание на комисията. В момента, в който се произнесат, аз мисля, че можем да вземем отношение. Ако по тези сигнали, които посочих, имате някакви възражения,… Не виждам. Мисля, че са достатъчно сериозни въпросите и си заслужава да им отделим внимание. Ще ги включим към информацията, която разглеждаме днес, с предложение за разглеждане в заседание на комисията.
Можем да приключим, като бих искал да направя една информация – вече към точка трета – Организационни въпроси. Не виждам възражения, затова не подлагам на гласуване, мисля, че с консенсус приемаме решението за разглеждане на посочените сигнали в заседание на комисията.
Преминаваме към някои организационни въпроси.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Извинявайте, само по точка втора няколко думи. Изключително тревожно е, прави ми впечатление информацията за неполучени отговори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е точно към точка трета, аз тук исках да поставя този въпрос.
Позволих си да ви представя тази информация към точка трета – Организационни въпроси – за това, че ние не получаваме становища от държавни институции за сигнали, които са постъпили при нас. Считам, че в рамките на възможното, в много кратки срокове ние им изпращаме – така както комисията е решила – искания за становища. Мисля, че около 10 са сигналите, по които нямаме отговор повече от месец. Фрапиращи са някои от тях, примерно от 30 септември, от 14 октомври, от 26 октомври и т.н., да не ги изброявам. Внасям този материал със сигнал, който ще изпратим – искам да бъде решение на комисията – за това, че изразяваме своето безпокойство и тревога и настояваме институциите да се произнесат по тези сигнали. Ние искаме информация по някои от тях, за да можем да приключим и да вземем съответно становище като комисия.
Поисках това, за да можем ние да бъдем достатъчно експедитивни и ефективни в своята работа, което не може да стане, ако не получим необходимите становища, информация, позиции от съответните държавни институции. Комисията не би искала да бъде пощенска кутия, само да препраща, ние имаме нужда от съответната информация.
Заповядайте, г-н Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
И в продължение на това си позволявам да направя един малък анализ, който допълва моята тревога, че това, което се подчертаваше в европейския доклад, проблемите пак опират в съдебната власт - Върховна касационна прокуратура, Окръжна прокуратура… Ние силно разчитаме да имаме тази подкрепа изцяло при решаването на всички тези проблеми и предлагам, ако е възможно, все пак да направим повторна, бих казал, среща, но не такава гостоприемна, в този смисъл, която да бъде с един много стегнат дневен ред, със съответния ръководител, до който сме отпратили тези писма, и всъщност да разберем защо като комисия не ни се отговаря.
Считам, че ние в рамките на самото започване поставихме един много добър старт и едно добро взаимодействие с една протегната ръка за взаимодействие с всички институции, дадохме знак и сериозна заявка, че тази комисия иска да работи и да постави едно добро бъдеще – дай Боже – през целия мандат. Ако това вече не помогне, аз изключително разчитам да наблегнем върху опората, върху все пак взаимодействието с медиите, да се даде широка гласност върху тези действия на тези институции, които всъщност не изпълняват своите задължения, поне да отговорят с няколко реда, какви са причините, поради които не отговарят и т.н.
Така че предлагам като дневен ред на всяко заседание, понеже виждам, че има и натрупани от месец септември, за да изчистим нещата, поне месечно веднъж да правим среща, докато всъщност отпадне тази необходимост с такива ръководители, на такива ведомства, независимо от какъв ранг са, докато се създаде тази традиция и да стане ясно, че ние водим някакъв контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Позволих си на базата на тази информация, която имаме за отговори, които не сме получили, да направя една среща с г-н Константин Пенчев – председателя на Върховния административен съд, една част от сигналите са свързани с работата на съдебните органи, искам да изразя удовлетворението си от тази среща и готовността на г-н Пенчев да дойде на една среща с комисията, като ние поставим част от проблемите, които постъпват при нас, да потърсим възможности за взаимодействие с Върховния административен съд. Мисля, че една от първите стъпки, които ще направим в следващо заседание, е да се състои една такава среща, когато сме подготвени,. Тя не е във връзка с само с тази справка. Мисля, че в рамките на коректното ни взаимодействие, както с прокуратурата, така и с Върховния административен съд, можем да направим необходимото от наша страна, разбирайки добре разделението на властите и правомощията, които имаме. Ние не бихме искали по никакъв начин да се намесваме в работата на съдебните органи, но искаме информация по проблеми, които те биха могли да ни предоставят, и разбира се, по забавяне на дела, които отлежават понякога с години, искаме да имаме мотивите за това забавяне.
Ако имате други предложения, заповядайте. Ще предоставя такива справки и за в бъдеще, когато виждаме, че има институции, които не предприемат необходимите действия. Предлагам ви да изпратим до съответните институции настоятелни писма, с които да посочим колко е забавен отговорът и да настояваме в бъдеще да нямаме подобни прецеденти, особено повече от месец, два и три, както имаме сигнали тук.
Бих искал да ви обърна внимание на това, което ни предстои като възможности, тъй като говорим за среща с други институции. Не можем по никакъв начин да пропуснем според мен една възможност за взаимодействие с органите на Сметната палата. Имайки предвид много конкретната дейност, която те имат, считам, че се налага в следващия месец една среща с ръководството на Сметната палата, на която действително да използваме тези одити, които прави Сметната палата за работа в комисията и да се произнасяме за случаи. Аз посочих един тук. Този одит, който те са направили по хазарта. Мисля, че комисията може да се произнесе и да предприеме и законодателна инициатива по някои от въпросите, които са поставени там.
Следващата седмица, на 26-и, сме поканили за участие в работата на комисията във връзка с парламентарния контрол по източване на ДДС министър Орешарски. Знаете, че в края на октомври или началото на ноември ние поискахме от Министерството на финансите да подготви и да проведе мерки против източването на ДДС и корупционната среда, която се създава с източване на ДДС. Поканили сме министър Орешарски заедно с представители и ръководители на съответните институции, които имат пряко отношение по източването на ДДС, Агенцията по приходите, Агенция “Митници” и Финансовото разузнаване. Надяваме се в рамките на парламентарния контрол да получим информация за това, което е предприела изпълнителната власт във връзка с ограничаване източването на ДДС и корупционната среда, която се създава.
И още един въпрос, който комисията ще гледа в някоя от следващите седмици, тъй като имаме решение, това е сигналът, свързан с БМФ. Постъпва и допълнителна информация по този сигнал. Мисля, че в следващите две – три седмици ще имаме възможност след като получим становище, така както ни беше обещано от министъра на транспорта, да поставим този въпрос на второ обсъждане в комисията, за да се произнесем и по него.
Това е, колеги, което имах като информация по точка разни и по организационни въпроси.
Предстои на 24 януари редовната приемна на комисията, която ще бъде от 13,00 часа тук, в тази сграда. Темата на тази приемна ще бъде лекарствените средства и корупционната среда, която се създава във връзка с оценката и търговията с лекарства.
Поканили сме представители на различни институции, които имат пряко отношение към този проблем и след като обсъдим на 24-и информацията, която ще постъпи, ще имаме готовност на едно от следващите заседания да поставим този въпрос вече като тематичен въпрос и като възможности за парламентарен контрол в рамките на комисията.
Това са задачите, които ни предстоят. Мисля, че проблемите никак не са малко. Ще ни се наложи някое заседание да има по-голям дневен ред от днешния.
В приемната на 24-и ще участва председателят на комисията, предлагам г-н Христов, г-н Атанасов и г-н Славов. Ако има проблеми някой от колегите,…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Ще има заседание тогава…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре. Г-н Славов, ако не възразявате. Ще уточним и ще се обадим. Приемната ще бъде в зала № 132.
Колеги, благодаря ви за участието. Приятна вечер ви желая.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
3. Организационни въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Позволете ми първо още веднъж да си пожелаем успешна работа през новата 2006 година, имайки предвид сериозната отговорност, която носим като Комисия за борба с корупцията по един от основните проблеми, по които България е наблюдавана във връзка с предстоящото й членство в Европейския съюз. Мисля, че през 2005 г. положихме една добра основа, която може да окаже положително въздействие върху работата на комисията и през 2006 г.
Предлагам ви следния дневен ред днес:
1.Обсъждане на възможностите за взаимодействие в борбата с корупцията, среща с омбудсмана на Република България г-н Гиню Ганев и членове на ръководството на омбудсмана.
2.Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
3.Някои организационни въпроси.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Моля които са съгласни с предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Пристъпваме към точка първа - Обсъждане възможностите за взаимодействие в борбата с корупцията с омбудсмана на Република България. Аз искам да благодаря на г-н Гиню Ганев и на членовете на ръководството на омбудсмана, които се отзоваха на поканата. Ние проведохме среща на двете ръководства, обсъдихме първоначално някои въпроси, които биха могли да залегнат в основата на бъдещото взаимодействие на Комисията за борба с корупцията с омбудсмана, отчитайки, разбира се, правомощията и на омбудсмана, заложени в закона, и правомощията, които има Комисията за борба с корупцията. Мисля, че тези опорни точки, които са ви раздадени, представляват добра основа за дискусия, която можем да проведем.
Позволете ми в самото начало да предоставя думата на г-н Гиню Ганев, омбудсман на Република България, във връзка с проблемите, които обсъждахме, с възможностите, които се откриват за взаимодействие и с потенциала, който има както омбудсмана, така и Комисията за борба с корупцията и като правомощия, и като експертни възможности и разбира се, и като възможности и влияние за решаване на тези въпроси.
Заповядайте, г-н Ганев.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Благодаря, г-н Председателю.
Не само аз, а и членовете на ръководството на институцията на омбудсмана с удоволствие направихме тази първа среща с ръководството на Комисията за борба с корупцията, като изхождаме от ясни предпоставки. Омбудсманът като държавна институция би трябвало да бъде от много висок ранг, но да не бъде в системата на другите държавни институции. Ръководството се избира от парламента, но той не е омбудсман при Народното събрание, нито е орган на Народното събрание. Той е независим институт, който брани правата на гражданите и се сражава с всички прояви на лоша администрация. Сто пъти съм казвал, че омбудсманът всъщност се респектира от върховенството на закона, както всички и както е записано в основния ни закон, но трябва да има респект към правата на гражданите, на хората. Не върховенството на закона против правата на гражданите, а само двете върховенства заедно.
И във връзка с това ние високо ценим – и това е в дефиницията на нашия институт – взаимодействието и с органите на Народното събрание. Ако си помислите в един момент сериозно, всички висши органи, конституционно установени даже и не толкова само, всъщност трябва да се грижат за правата на хората. Комисията за борба с корупцията тук е една специализирана комисия на Народното събрание, която има особен акцент върху тази идея. И затова сътрудничеството на институцията на омбудсмана с тази комисия има подчертано значение. Ние сме тук не за да участваме в заседанията на една парламентарна комисия, а за да се опитаме да установим онези основни начала, на които трябва да се гради нашето взаимодействие. Даже хора, които имат по-чувствително политическо и юридическо мислене, трябва да разберат добре, че ние и с тази комисия, както с никой друг, няма да подписваме някакво споразумение за работата, защото споразумението в очите на гражданите е форма на сговаряне. Ние нямаме такова намерение, нито вие. Ние ще направим един протокол. Има база за тази работа, направили сме едно предложение, то по принцип се възприема, ще трябва да се изработи в кратко време и да преминем към неговото огласяване. Това е до процедурно-техническата страна на проблема.
По съществото. Ние се запознахме, бегло макар, с тези ваши изключително подредени справки за оплакванията, жалбите, сигналите, които постъпват в комисията. Начинът, по който вие ги разглеждате, не само по същество, анализирате и поведението на администрацията, която ви отговаря добре или пък не ви отговаря въобще, това е нещо, с което и ние се сблъскваме всеки ден.
Така че посоката на действие е една, широката материя за правата на хората се отнася за всички нас и колкото повод е, че това взаимодействие, респектирайки компетентността на едните и на другите е налице, толкова повече и резултатите може да се очаква, че ще бъдат добри. Ние смятаме, че парламентарната комисия – аз съм приятно изненадан да констатирам това – прави повече собствени инициативи от това, с което я натоварва ръководството на парламента като й определя законопроекти или пък й възлага нещо друго.
Затова и нашите предложения лежат върху тези две взаимно свързани плоскости. Първо, законодателната работа на парламента и на комисията и необходимостта от законодателни новели или от един истински анализ на ефективността от социалната практика по един или друг закон. И това взаимодействие трябва да бъде налице. Ние нямаме никакво стеснение да ви кажем, когато се натъкнем на такива необходимости, да се обърнем и към вас, нека вие ни ги внесете, ще имате нашата обществена и друга подкрепа, щом законодателството трябва да бъде все по-добро и да отговаря на обществените нужди. Но другото е по-важно според мен, или еднакво важно, това е парламентарният контрол върху органите на изпълнителната власт и то в цялата нейна йерархия.
Аз никак не съм съгласен с тези полупарламентаристи, които смятат, че парламентът се занимава пряко с контрола само върху Министерския съвет. Това не е вярно. Ако една истинска парламентарна комисия разбира дълбочината на своята работа – и съм сигурен, че случаят е точно такъв тук, тогава вие върху цялата тази йерархия на изпълнителните органи има какво да кажете. А ние сме длъжни това да го правим.
В приемните на омбудсмана, откакто те съществуват вече редовно, всеки ден има много хора. Всички се слушат с много голямо внимание и нашето предимство произтича от това, което други считат за недостатък – омбудсманът няма никакви разпоредителни права, за щастие, бих казал. Той има влияние, стига да го има. И ако той се въоръжи с истината и с тази истина направи едно предложение на един министър или на който и да е от администрацията на централните държавни органи или даже на общините, би трябвало гласът му да бъде чут.
Изтъкнахме още и нашето право на самосезиране или действие по собствена инициатива, което ние впрочем сме упражнили не един път. Така ще бъде и занапред. И с този граждански кураж, като намерим опора и в една парламентарна комисия, която е задължена и в тези две посоки, всичко може да бъде по-добро. Защото усилията на два органа, които не мислят еднакво, но мислят в една посока, е по-важно обстоятелство, отколкото ако си сам.
Ето тези мисли развихме по един много конкретен начин. И ако вашата комисия одобри това разбиране, в кратко време, както каза г-н Великов, ние ще подготвим този проект за протокол и ще установим начала за едно взаимодействие, което мисля, че трябва да допринесе обща полза. Ако искате да бъда малко белетристично груб накрая, омбудсманът е създаден, за да се сражава с всички случаи на лоша администрация. Не е достатъчно администрацията да бъде компетентна. Тя трябва да бъде не високомерна, каквато е често у нас, а нещо по-важно, трябва да бъде човечна администрация.
Ето това е духът, който ни е събрал, и още веднъж казвам, ние благодарим за това, че участваме на вашето новогодишно заседание. Така да бъде цялата година.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Ганев.
Действително ние насочихме нашите усилия преди всичко във взаимодействието в законодателната област и аз предварително благодаря на г-н Ганев за готовността на омбудсмана да окаже съдействие в работата по законодателната програма, която ние вече сме приели, с условието, че тази законодателна програма не е затворена, напротив, допълнителни предложения, които могат да бъдат включени, ние ще приемем от омбудсмана. Приемаме разбира се, и предложението за съвместни работни групи по отделни законопроекти, които могат да работят по предложения за изменения и допълнения на закони, които създават условия за корупционни практики в резултат на сигналите и информацията, която сме получили за такива.
Разбира се, имайки предвид, че заседанията на комисията винаги са открити, ние ще каним редовно представители на омбудсмана, особено по случаи, които са представени и пред тях, представени и пред нашата комисия, за едно по-конкретно взаимодействие за изясняване на въпросите и за търсене преди всичко на техните решения. Ние ще използваме, разбира се, правото си на парламентарен контрол и тук би могъл омбудсманът да ни окаже необходимата помощ, бихме могли също да си взаимодействаме в пряка връзка с изпълнителната власт по въпроси, които представляват широка обществена значимост.
Може би е малко позакъсняла тази наша среща, имайки предвид серията от срещи, които ние проведохме, но имайки предвид началото на работата както на омбудсмана, така и на конституирането на нашата комисия, се надяваме това забавяне да бъде компенсирано в следващите месеци.
Аз ви предлагам по тези опорни точки, които предложи омбудсманът за взаимодействие, ако имате някои допълнителни предложения, те могат да послужат като база и за протокола, който ще подготвим за взаимодействие, пак казвам, съобразявайки се реално с правомощията, които има омбудсманът и нашата комисия.
Заповядайте за мнения и предложения.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Това е разбира се, един схематичен проект. Това е само повод да се мисли, а не да се подписва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-жа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Сега официално да ви кажа добре дошли. Много мило, че откликнахте на такава покана или пък сте инициатор, не знам кой е, няма значение, ние достатъчно добре се познаваме, имаме опит в тази работа, която тепърва ни предстои. Много съм доволна, че съвпаднаха всички онези акценти, които ние поставяме като предмет на работа на нашата комисия, и това, което Вие предлагате за добро взаимодействие.
Аз, ако позволите, г-н Председател, искам да направя още едно предложение. Не е тайна, че по конкретни случаи жалбоподателите обикалят всички институции и народни представители от района. Дали не би било възможно чисто технически, когато е обект на разглеждане някакъв конкретен сигнал, чрез преписка да си помагаме. Ако вие вече сте получили становище по този сигнал от съответните компетентни институции, да ни го предоставите, съответно и ние да го правим, за да пестим време и усилия, когато сигналът е един и същ – от едно и също лице, по един и същи повод. Така и така сме принудени като основни функции, вменени и на вас, и на нас, да ползваме едни и същи компетентни органи за изясняване или най-малкото, за доокоплектоване на документацията по конкретен случай. Мисля, че това ще облекчи работата и на вас като институция, и на нас като комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-жа Гроздилова.
Други?
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, г-н Председател.
Аз присъствах на предварителната среща, която се проведе, и останах с изключително добро впечатление от работата на институцията на омбудсмана – така както тя се представи. Поставих на срещата един изключително важен въпрос, който се отнася до изключително голяма група български граждани. Става дума за пререгистрацията на леки автомобили, които Министерският съвет изненадващо с решение на Министерския съвет, а по-късно и с изменение в наредбата на Министерството на вътрешните работи се промени срокът от края на 2005 г. до края на март 2006 г. Аз съм внесъл проекторешение за отмяна на тази задължителна пререгистрация, но тук обръщам внимание на г-н Гиню Ганев на няколко момента, които според мен са изключително важни и надявам се да срещна съдействие от страна на институцията на омбудсмана.
Първо, става въпрос за около 900 000 автомобила, които трябва да бъдат пререгистрирани. От тях трябва да бъдат събрани средно около 60 лв. И това, грубо казано, са някъде около 60 милиона лева, които българската държава според мен съвсем по неправомерен начин се опитва да си набави, което е изключително важно – от страна на най-бедните слоеве на българските граждани. Всички знаем, че старите номера принадлежат на най-бедните социални групи. По същество това е услуга, за която вече тези граждани са платили веднъж – регистрация, номера и т.н. – и не е редно те да заплащат втори път за тази услуга. И което е изключително важно – императивно изискване от страна на Европейския съюз няма за смяна на тези номера.
Аз предлагам пререгистрацията да бъде задължителна само за автомобили, които напускат пределите на българската държава.
И като последен аргумент тук искам да изложа, че неочакваната промяна на Наредба №1-45 на Министерството на вътрешните работи не е съобразена нито с материалните възможности на тези слоеве от българските граждани, нито с техническите възможности на КАТ - нещо, което вече се признава от министъра на вътрешните работи. По същество тази наредба, която беше изменена, представлява тормоз върху голяма част от българските граждани. Ето защо, г-н Ганев, се надявам да получа съдействие от страна на Вашата институция по този изключително важен въпрос.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-н Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми г-н Ганев,
Дами и господа,
Аз разбирам днешното съвместно заседание или среща преди всичко като начало на един диалог и заявена готовност за бъдещо партньорство, още повече че функциите, които са ни възложени, до голяма степен се припокриват и, както каза г-н Ганев, обединените усилия на комисията и на Вашата институция, и на всички, които имат отношение по тези проблеми, винаги могат да дадат един по-висок ефект. Искам да подчертая своето лично удовлетворение, че един изявен общественик, юрист, като г-н Ганев, оглави тази институция, което допълнително дава сила и по-големи възможности за реагиране и за търсене на най-добрите решения и да бъдем в полза на хората.
Така че, г-н Председател, ако има някои конкретни предложения по тези опорни точки, иначе всеки един от нас може би има десетки примери, които може да постави тук, но днешната среща аз я разглеждам като начало на този диалог и партньорство.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Димитров.
Г-н Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, г-н Председателю.
Уважаеми колеги, гости, аз първо се възползвам от тази възможност да пожелая на институцията на омбудсмана успех. Това е един от белезите за нашата европейска перспектива – наличието на тази институция. Но искам да поставя един въпрос, г-н Ганев, повярвайте ми, въпросът не е мой, аз получих много обаждания от поддръжници на нашата политическа сила и макар и с известно неудобство, ще Ви поставя този въпрос.
Преди няколко дни някъде, дори от медиите, чух едно изявление на г-н Цеков, който присъства тук, че, да речем, един такъв случай, какъвто е случаят с убийството на този човек - Ангел Димитров – в Благоевград, трябва да бъде поет от омбудсмана - не коментирам дали това трябва да е така или не. Може би това влиза и във Вашите правомощия. Но аз искам да Ви попитам във връзка с това – не считате ли, че съществува конфликт на интереси, защото Вие приехте и бяхте обявен като член на Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи, по принцип една от институциите, от които може да се очаква нарушаване на човешките права. А Вие заявихте с този свой акт някакъв вид обвързаност, защото сам казахте, че споразумението е форма на договаряне.
Това е въпросът ми. Още веднъж се извинявам.
Благодаря.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Благодаря Ви много. Може би аз не можах да чуя всичките думи на това разсъждение, но на базата на Закона за омбудсмана, пък и на нашата конкретна воля ние наистина се самосезирахме с този тревожен за цялото общество случай, според данните на едно проявено прекомерно и недопустимо полицейско насилие в един случай на задържане на гражданин. И при нас се натрупаха много данни, противоречиви все още, за това, че е нарушен международен стандарт за начина на полицейското насилие и за неговата степен. Ние сме натрупали много материали, водили сме и много разговори. Спазваме основния принцип, че не се намесваме пряко в дейността и действията на съдебната власт и ние както вас, всички чакаме и становището на съответния Военен съд във връзка с обжалването, което е направено от роднините за това прибързано и според мен наистина малко непрецизно заключение на прокуратурата. И при нас данните са, че всеки момент съдът ще се произнесе, ако искате да бъда по-точен, това ще бъде вероятно утре. Ще изчакаме всички това, както и г-н Атанасов, ще го обмислим и съобразно този резултат там ние ще продължим нашата проверка. Тя няма да бъде едно голо наблюдение, повярвайте. Няма да се намесим – трети път казвам – в прерогативите на независимата съдебната власт, но както в този случай, така и в редица други, ние няма да останем безразлични на всяка сянка от съмнение даже да се посяга върху правата на гражданина, особено в сферата на тяхното, меко казано, нежелано от тях взаимодействие с органите на полицията.
Ще прибавя още едно изречение, за да се знае нашата воля. Ние заявихме официално и при преговорите с представителите на Европейската комисия онзи ден, че за националния омбудсман няма закрити зони. Ние ще се намесваме във всички случаи, когато се появят данни за нарушаване правата на хората, на гражданина в местата за задържане и в самите затвори. Нямаме нужда ние у нас от специален омбудсман, специализиран, който да навлиза в тези територии, че да каже нашето мнение, защото ние се отнасяме много въздържано към идеята, каквито мнения има, Атанасов, да се правят специализирани омбудсмани.
Добре, специализирани омбудсмани, обаче често рискът те да се превърнат в глашатаи на политиката на един ведомствен ръководител е налице. И тогава, когато ние няма да имаме собствени сили, разполагаме с арсенала на цялата общественост, на държавните органи, на неправителствените организации и на парламентарните комисии. Това е волята конкретният резултат от този случай предстои да бъде видян, да бъде проследен и нашата реакция няма да закъснее.
Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ:
С голямо неудобство, г-н Председател.
Г-н Ганев, конкретният случай също така е предмет на обсъждане в една специално създадена работна група от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Добре, нека всеки един от органите да си свърши работата. Моят въпрос беше за конфликта на интереси и Вашият ангажимент към Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи. Това беше въпросът.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Аз това не го разбрах.
С такова голямо желание се включих в Обществения съвет на Министерството на вътрешните работи не за да ръкопляскаме на политиката и практиката на МВР, а защото когато ме поканиха лично, никъде не беше посочено това, че ще бъде един съвет друг, а не обществен. Ние искаме да участваме във всички случаи, когато има обществени структури, за да може да внесем един превантивен коректив на една политика на едно или друго ведомство. Даже ние идеята за обществените съвети я развиваме много подробно, но в този случай практиката показа – и когато отидох за първи път, се оказа, че това са бивши служители на МВР, заемали отговорни постове там. И декларацията, която направих после на пресконференцията беше, че чакам да видя дали този съвет ще стане наистина обществен. Там трябва да видим изтъкнати личности, общественици, интелектуалци и т.н. Всичко по пътя на превенцията като единствен начин да се преодоляват негативните прояви в нашето общество.
Така че докато този момент не настъпи и те не го направят един обществен съвет, аз съм декларирал неучастието си в него. И ще го направя официално, ако те продължават да бъдат хора, които генерал Атанасов познава сигурно по-добре от мен, защото е бил в системата. Аз не съм ги и чувал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване по този въпрос, да благодарим още веднъж на омбудсмана на Република България, на членовете на неговото ръководство.
Предлагам ви да приемем тези опорни точки като основа за изработването на протокол за взаимодействие между Комисията за борба с корупцията и омбудсмана на Република България и в едно следващо заседание да приемем този протокол и да преминем конкретно към работа по конкретни въпроси.
Мисля, че няма възражение. Приемаме с консенсус това решение.
Още веднъж благодаря, г-н Ганев, за това, че се отзовахте и че можем да вършим работа заедно.
ГИНЮ ГАНЕВ:
Връщаме този реверанс.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви.
(Г-н Гиню Ганев и ръководството на омбудсмана напускат заседанието.)
Колеги, да преминем към точка втора – постъпили сигнали в комисията. Този път в рамките на един месец, имайки предвид немалкия период на отпуск на Народното събрание, 29 са общо постъпилите сигнали. Ще ви обърна внимание на сигнали 9 и 10, без да подценявам, разбира се, другите. Специално сигнали 9 и 10 са, бих казал, без прецедент досега в комисията. Две са справките. Едната е за постъпили сигнали. Другата справка, която съм ви раздал, е информация за неполучени отговори от сезирани институции в рамките на законоустановения срок. Това са тези, по които нямаме движение, въпреки че сме проявили инициатива, но институциите – държавни, съдебната система, не са ни отговорили за повече от един месец. Искам да поставя и да обсъдим заедно този въпрос, защото считам за недопустимо, когато от нас очакват отговори в рамките на един месец, ние да не получаваме становище от съответните институции за повече от два месеца.
Първо, по информацията за постъпили сигнали в комисията. Обърнах ви внимание на сигнал 9 и 10. Тъй като сигнал 9 е от г-н Теодор Дечев, зам.-председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, срещу проведения от Столичната община конкурс за избор на екип от експерти за мониторинг на договора за концесия, спечелена от фирма “Омонит” и дейността на фирмата по неговото изпълнение.
Получихме и сигнал от “Омонит” срещу действията на “Софийска вода” по изпълнение на концесията. Мисля, че това е един достатъчно значим въпрос в обществен план и се налага – поне моето мнение изразявам тук – да подложим на анализ и оценка и да разгледаме в заседание на комисията тези два сигнала, имайки предвид противоречивия им характер, разбира се, за да заявим становище по тези сложни проблеми, които се развихрят със “Софийска вода” в София.
Това са двата сигнала, на които исках да обърна специално внимание. Ако вие прецените, че има допълнително сигнали, които се налага комисията специално да разглежда на свое заседание, заповядайте. Виждате, че има сигнали, които не са от компетенцията на комисията или няма в тях достатъчно основание да говорим за корупционна практика или дейност, затова сме ги насочили към други институции, като примерно Комисията по жалбите и петициите на гражданите, има няколко сигнала.
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря.
Аз бих искал да кажа относно точка 3. Става дума за един набор от документи, които се отнасят до приватизацията на активи на една селскостопанска кооперация в с. Верен, окръг Стара Загора. По-конкретно става дума за една винарска изба, която е подценена от Агенцията за държавни вземания може би десетки пъти.
Аз съм изпратил писмо до министъра на финансите, но съм събрал и доста солидна документация, която може би следващия път, ако разрешите, ще ви представя на вашето внимание, тъй като според мен става дума за сериозна корупционна схема. Имам информация, че тази изба е продадена без търг, на тъмно, по балансова стойност, което за мен е наистина едно сериозно престъпление. Но следващия път, ако ми позволите или преди самото заседание аз ще внеса съответните документи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-н Христов, ако прецени комисията, разбира се, и на следващото заседание бихме могли, ако са достатъчно сериозни основанията, да говорим за разглеждане на проблема и в комисия. Но това е въпрос на преценка на базата на данните, които ще ни подадете.
Други колеги?
Може би е необходимо да припомня все пак някои конкретни въпроси, по които работим на експертно ниво и които предстои да гледаме в комисията, за които има решение да бъдат разглеждани на заседание на комисията. Един от тези въпроси е внесеният от г-н Атанасов, свързан с Гранична полиция. Има решение на комисията по него. Другият въпрос е свързан с разпределяне квотата на захар и необходимост от законодателни промени или промени в подзаконови нормативни актове и сигнал съответно за корупционна практика. Там също очакваме становище, за да внесем въпроса в заседание на комисията.
Имаме сигнал за размяна на земи в община Разлог със земи от други региони на страната – сигнал за корупционна практика също, който сме взели решение за разглеждане в комисията, както и във връзка с приватизацията, бих казал, на зала “Универсиада”. Там също имаме сигнал, който предстои да разглеждаме, но очакваме становище на Държавната агенция за младежта и спорта по този въпрос с пълна информация по сключените договори.
Казвам само някои от въпросите. И тук, в тази точка бих искал да поставя още един въпрос, който ние сме обсъждали и за който съм предоставил на вниманието на комисията няколко материала. Става въпрос за самосезиране на комисията на база на сериозни публикации в пресата, с достатъчно факти и данни, които ни дават основание отделни проблеми да бъдат поставени на разглеждане в комисията. Аз бих си позволил да представя някои от тях, не са включени в справката. Според мен можем да вземем отношение по тези въпроси и да преценим доколко е необходимо те да бъдат разглеждани в Комисията за борба с корупцията.
Единият въпрос е свързан с приватизацията на ВИНТЕХПРОМ с щети за държавата за над 10 милиона лв. Поставям този въпрос във връзка с това, че ние сме си поставили за цел проблеми, свързани с приватизацията, да стоят на вниманието на комисията. Имаме информация относно неизпълнение на приватизационни сделки. Вече има и конкретен доклад на Агенцията за следприватизационен контрол. В този доклад се казва, че 389 приватизационни сделки показват в отчета на Агенцията, че не се изпълняват. Това води до сериозни загуби на държавата. Една от тези сделки е за ВИНТЕХПРОМ, което според мен си заслужава вниманието.
Вторият сигнал, който съм предоставил на вашето внимание, е свързан с незаконно раздадени гори – 1244 дка в Доспат, при положение, че се оказва, че в този район никога не е имало частни гори. Въпреки това тези 1244 дка са незаконно раздадени. Един сигнал, с който според мен комисията би могла да се ангажира.
Тук има публикация във връзка със захарните квоти – скандалът, който се разви във връзка с тези захарни квоти, който може да бъде предмет на обсъждане. Той засяга не единствено и само Захарни заводи – Горна Оряховица, където имаме конкретен сигнал подаден от г-н Узунов в комисията, по който работихме преди преразпределението на захарните квоти.
Има един материал, свързан с Дружество “Академика -2000” и продажбите, които са извършени от Просветното министерство в един период. Доста апетитни парцели и собственост, според мен с много конкретни данни и факти от одитен доклад, който ние също бихме могли да ползваме, и на тази база да се произнесем по тези продажби от страна на Министерството на образованието и науката, по-конкретно на Дружество “Академика – 2000”.
И още един одитен доклад. Той е свързан с хазарт отвъд закона. Един одитен доклад, който показва и някои несъвършенства на закона и нарушения, които са допуснати, които имат според мен база за обсъждане в нашата комисия.
Представям ви тези материали, които считам за пряко свързани и със законодателната програма, която има комисията. Разбира се, това не е всичко, което пресата и медиите са изнесли.
Още един сигнал, за който сме поискали допълнителна информация, той е във връзка с контрабандата на петролни продукти при Русе и Бургас, който е невъзможен без корупционни действия. Предлагам ви след като получим информация по този въпрос, той също да бъде на вниманието на комисията. Поне експертно преценката е, че тези сигнали могат да бъдат разглеждани и ако комисията прецени, те могат да стоят на нейното внимание, отчитайки, разбира се, сложността и трудността на въпросите, поставени в тях.
Г-н Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявам се, че още веднъж ще взема думата, просто искам да представя на вашето внимание два документа, които официално внесох в комисията.
Първият се отнася до т.нар. Столичен медицински холдинг. Това е едно образувание, което е създадено отпреди няколко години от предишния Столичен общински съвет. С това решение общината, която е сто процента собственик на здравните заведения в София, ги джиросва на т.нар. Столичен медицински холдинг, като дава – забележете – 51% на госпожа Татяна Василева конкретно, макар че името едва ли има значение, да се разпорежда с тях. За мен това е една корупционна схема, защото общината се отказва от контрол върху тези заведения и дава възможност на една структура, която е извън общината, да се разпорежда с огромни материални активи. За мен от материалите, с които се запознах, аз съм цитирал, между другото, точно някои документи, става дума за опит за приватизация на някои от столичните заведения. Но аз съм го изложил в документа. Предполагам, всички ще го получат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това следващата седмица ще влезе в информацията.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Да.
Вторият документ, който предлагам на вниманието на комисията, е относно сделките за замяна на външния дълг на правителството на г-н Симеон Сакскобургготски. Ще ви прочета. Според министъра на финансите Пламен Орешарски, загубите за българската държава от лихвените преразходи по тези сделки възлизат на около 550 милиона лв. На база действащия валутен курс спрямо курса през март 2002 г. – пак според г-н Пламен Орешарски – възникват допълнителни отрицателни курсови разлики в размер на около 260 милиона щатски долара. Това прави някъде около 950 милиона лева загуби за българската държава от тези две сделки. Затова предлагам на Комисията за борба с корупцията да изиска всички налични материали от Министерството на финансите, свързани с тези две сделки, като прилагам към моето предложение официална стенограма на изказването на министър Пламен Орешарски в отговор на мой въпрос от 16 септември 2005 г. и мое писмо, също от 16 септември, с молба да ми бъдат предоставени наличните документи по двете сделки. За съжаление все още не съм ги получил и се надявам, че ние ако изпратим от името на комисията молба за тези документи, ще можем да ги получим така както получихме анекса към договора за магистрала “Тракия”.
Използвам случая да предложа, ако не възразявате, да приемем може би като дневен ред едно разискване за тази концесия, тъй като аз четох анексите по договора и там се оказва, че има изключително скандални неща, като например, че българската държава се задължава да построи определени отсечки – 3 или 4 на брой, след което да ги даде на концесионера, за да си направи пунктове и да си събира таксите.
Аз го казах веднъж, пак ще го кажа, това е все едно някой да построи един апартамент и да го даде на друг човек да събира наема в продължение на 35 години. Мисля, че това е наистина корупционна схема и предлагам, когато комисията може, да разисква този въпрос.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, не са малко въпросите, които бяха предложени. Ако има възражения по някои от тях във връзка с предложенията, които направих и аз, и г-н Христов, мисля, че са достатъчно сериозни тези проблеми. Последният, който постави г-н Христов, причината да не влиза в заседание е, знаете, че няколко съдебни институции се занимават в момента с магистрала “Тракия”. Поради тази причина не ги внасям в заседание на комисията. В момента, в който се произнесат, аз мисля, че можем да вземем отношение. Ако по тези сигнали, които посочих, имате някакви възражения,… Не виждам. Мисля, че са достатъчно сериозни въпросите и си заслужава да им отделим внимание. Ще ги включим към информацията, която разглеждаме днес, с предложение за разглеждане в заседание на комисията.
Можем да приключим, като бих искал да направя една информация – вече към точка трета – Организационни въпроси. Не виждам възражения, затова не подлагам на гласуване, мисля, че с консенсус приемаме решението за разглеждане на посочените сигнали в заседание на комисията.
Преминаваме към някои организационни въпроси.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Извинявайте, само по точка втора няколко думи. Изключително тревожно е, прави ми впечатление информацията за неполучени отговори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е точно към точка трета, аз тук исках да поставя този въпрос.
Позволих си да ви представя тази информация към точка трета – Организационни въпроси – за това, че ние не получаваме становища от държавни институции за сигнали, които са постъпили при нас. Считам, че в рамките на възможното, в много кратки срокове ние им изпращаме – така както комисията е решила – искания за становища. Мисля, че около 10 са сигналите, по които нямаме отговор повече от месец. Фрапиращи са някои от тях, примерно от 30 септември, от 14 октомври, от 26 октомври и т.н., да не ги изброявам. Внасям този материал със сигнал, който ще изпратим – искам да бъде решение на комисията – за това, че изразяваме своето безпокойство и тревога и настояваме институциите да се произнесат по тези сигнали. Ние искаме информация по някои от тях, за да можем да приключим и да вземем съответно становище като комисия.
Поисках това, за да можем ние да бъдем достатъчно експедитивни и ефективни в своята работа, което не може да стане, ако не получим необходимите становища, информация, позиции от съответните държавни институции. Комисията не би искала да бъде пощенска кутия, само да препраща, ние имаме нужда от съответната информация.
Заповядайте, г-н Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
И в продължение на това си позволявам да направя един малък анализ, който допълва моята тревога, че това, което се подчертаваше в европейския доклад, проблемите пак опират в съдебната власт - Върховна касационна прокуратура, Окръжна прокуратура… Ние силно разчитаме да имаме тази подкрепа изцяло при решаването на всички тези проблеми и предлагам, ако е възможно, все пак да направим повторна, бих казал, среща, но не такава гостоприемна, в този смисъл, която да бъде с един много стегнат дневен ред, със съответния ръководител, до който сме отпратили тези писма, и всъщност да разберем защо като комисия не ни се отговаря.
Считам, че ние в рамките на самото започване поставихме един много добър старт и едно добро взаимодействие с една протегната ръка за взаимодействие с всички институции, дадохме знак и сериозна заявка, че тази комисия иска да работи и да постави едно добро бъдеще – дай Боже – през целия мандат. Ако това вече не помогне, аз изключително разчитам да наблегнем върху опората, върху все пак взаимодействието с медиите, да се даде широка гласност върху тези действия на тези институции, които всъщност не изпълняват своите задължения, поне да отговорят с няколко реда, какви са причините, поради които не отговарят и т.н.
Така че предлагам като дневен ред на всяко заседание, понеже виждам, че има и натрупани от месец септември, за да изчистим нещата, поне месечно веднъж да правим среща, докато всъщност отпадне тази необходимост с такива ръководители, на такива ведомства, независимо от какъв ранг са, докато се създаде тази традиция и да стане ясно, че ние водим някакъв контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Позволих си на базата на тази информация, която имаме за отговори, които не сме получили, да направя една среща с г-н Константин Пенчев – председателя на Върховния административен съд, една част от сигналите са свързани с работата на съдебните органи, искам да изразя удовлетворението си от тази среща и готовността на г-н Пенчев да дойде на една среща с комисията, като ние поставим част от проблемите, които постъпват при нас, да потърсим възможности за взаимодействие с Върховния административен съд. Мисля, че една от първите стъпки, които ще направим в следващо заседание, е да се състои една такава среща, когато сме подготвени,. Тя не е във връзка с само с тази справка. Мисля, че в рамките на коректното ни взаимодействие, както с прокуратурата, така и с Върховния административен съд, можем да направим необходимото от наша страна, разбирайки добре разделението на властите и правомощията, които имаме. Ние не бихме искали по никакъв начин да се намесваме в работата на съдебните органи, но искаме информация по проблеми, които те биха могли да ни предоставят, и разбира се, по забавяне на дела, които отлежават понякога с години, искаме да имаме мотивите за това забавяне.
Ако имате други предложения, заповядайте. Ще предоставя такива справки и за в бъдеще, когато виждаме, че има институции, които не предприемат необходимите действия. Предлагам ви да изпратим до съответните институции настоятелни писма, с които да посочим колко е забавен отговорът и да настояваме в бъдеще да нямаме подобни прецеденти, особено повече от месец, два и три, както имаме сигнали тук.
Бих искал да ви обърна внимание на това, което ни предстои като възможности, тъй като говорим за среща с други институции. Не можем по никакъв начин да пропуснем според мен една възможност за взаимодействие с органите на Сметната палата. Имайки предвид много конкретната дейност, която те имат, считам, че се налага в следващия месец една среща с ръководството на Сметната палата, на която действително да използваме тези одити, които прави Сметната палата за работа в комисията и да се произнасяме за случаи. Аз посочих един тук. Този одит, който те са направили по хазарта. Мисля, че комисията може да се произнесе и да предприеме и законодателна инициатива по някои от въпросите, които са поставени там.
Следващата седмица, на 26-и, сме поканили за участие в работата на комисията във връзка с парламентарния контрол по източване на ДДС министър Орешарски. Знаете, че в края на октомври или началото на ноември ние поискахме от Министерството на финансите да подготви и да проведе мерки против източването на ДДС и корупционната среда, която се създава с източване на ДДС. Поканили сме министър Орешарски заедно с представители и ръководители на съответните институции, които имат пряко отношение по източването на ДДС, Агенцията по приходите, Агенция “Митници” и Финансовото разузнаване. Надяваме се в рамките на парламентарния контрол да получим информация за това, което е предприела изпълнителната власт във връзка с ограничаване източването на ДДС и корупционната среда, която се създава.
И още един въпрос, който комисията ще гледа в някоя от следващите седмици, тъй като имаме решение, това е сигналът, свързан с БМФ. Постъпва и допълнителна информация по този сигнал. Мисля, че в следващите две – три седмици ще имаме възможност след като получим становище, така както ни беше обещано от министъра на транспорта, да поставим този въпрос на второ обсъждане в комисията, за да се произнесем и по него.
Това е, колеги, което имах като информация по точка разни и по организационни въпроси.
Предстои на 24 януари редовната приемна на комисията, която ще бъде от 13,00 часа тук, в тази сграда. Темата на тази приемна ще бъде лекарствените средства и корупционната среда, която се създава във връзка с оценката и търговията с лекарства.
Поканили сме представители на различни институции, които имат пряко отношение към този проблем и след като обсъдим на 24-и информацията, която ще постъпи, ще имаме готовност на едно от следващите заседания да поставим този въпрос вече като тематичен въпрос и като възможности за парламентарен контрол в рамките на комисията.
Това са задачите, които ни предстоят. Мисля, че проблемите никак не са малко. Ще ни се наложи някое заседание да има по-голям дневен ред от днешния.
В приемната на 24-и ще участва председателят на комисията, предлагам г-н Христов, г-н Атанасов и г-н Славов. Ако има проблеми някой от колегите,…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Ще има заседание тогава…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре. Г-н Славов, ако не възразявате. Ще уточним и ще се обадим. Приемната ще бъде в зала № 132.
Колеги, благодаря ви за участието. Приятна вечер ви желая.
