Комисия за борба с корупцията
1. Парламентарен контрол за изпълнение на мерките, свързани с противодействие на корупционни практики и измами с ДДС – Министерството на финансите.
2. Предложение за анализ и оценка на условия за корупционни практики, свързани с:
- усвояване на финансови средства от европейски фондове – САПАРД, ФАР, ИСПА и др.;
- размяна на земеделски земи, частна собственост, срещу такива, общинска или държавна собственост.
3. Предложение за Законодателната програма на Комисията за борба с корупцията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
5. Информация за проведената приемна на 24.01.2006 г. на тема “Високите цени на лекарствата и лекарствените средства – причини, корупционни практики и мерки, които следва да се предприемат за тяхното отстраняване”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да започваме.
На вашето внимание съм предложил дневен ред за днешното заседание. Има ли други предложения? Не виждам. Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Преминаваме към точка първа - Парламентарен контрол за изпълнение на мерките, свързани с противодействие на корупционни практики и измами с Данък добавена стойност – Министерството на финансите.
Искам да благодаря на министър Орешарски, че се отзова на нашето искане за участие в този парламентарен контрол на ниво комисия. Заедно с министър Орешарски тук е и заместник-министър Георги Кадиев, представители на Националната агенция за приходите – Росен Иванов, директор на Дирекция Данъчно-осигурителна методология, Нико Донев, главен експерт по приходите и Калина Златинова, началник на отдел “Данъчно-нормативни актове”. От агенция “Митници” – Георги Григоров, заместник-директор на агенцията и Борислав Борисов, директор на Дирекция “Митнически режими и процедури”.
Една съвсем кратка хронология на проблема в Комисията за борба с корупцията.
Със свое решение от месец октомври Комисията за борба с корупцията се ангажира с този проблем на база преди всичко решенията, които е взела Временната анкетна комисия от 39-ото Народно събрание по този проблем. Проведена беше допълнителна приемна с участие на представители на териториални данъчни дирекции и Инспектората към Министерството на финансите.
Също така беше проведена кръгла маса в Центъра за изследване на демокрацията. Тук можем да изразим специална благодарност на Центъра, има двама представители на Центъра за изследване на демокрацията – господин Константин Пашев, главен експерт, сътрудник Икономическа програма, и господин Петкан Илиев, също сътрудник Икономическа програма.
Пред вас е анализът, който е направил Центърът за изследване на демокрацията – Корупцията при данъчно облагане, предизвикателствата пред данъчната политика и администрация. Мисля, че това беше една много съдържателна кръгла маса, която представи част от проблемите по този въпрос.
На заседание на Комисията за борба с корупцията от 20 октомври ние направихме едно първо изслушване на представители на Главна данъчна дирекция, Агенцията за Финансово разузнаване, Агенция “Митници”. Съвсем кратко искам да припомня решението от това заседание на 20 октомври. Тогава комисията изрази неудовлетворение от представената ни информация за извършеното по изпълнение на мерките, препоръчани от доклада на Временната анкетна комисия за разследване на измамите с ДДСт пред 39-ото Народно събрание и препоръча на представителите на Главна данъчна дирекция, Агенцията за финансово разузнаване и агенция “Митници” във връзка с подготовката на Бюджет 2006 да предложат промени в данъчното законодателство, съобразени с деветте конкретни предложения на Временната парламентарна анкетна комисия, както и мерки за противодействие на измамите с ДДС.
Това са решенията.
Също така комисията реши да проведе този парламентарен контрол в началото на 2006 г., което ние правим сега.
Преди да предоставя думата на министър Орешарски, ще си позволя да ви предложа в рамките на няколко минути господин Константин Пашев, господин Петкан Илиев, които са в същото време експерти към Центъра за изследване на демокрацията, но Центърът за изследване на демокрацията е член и на Консултативния граждански съвет, който е към Комисията за борба с корупцията. Така че ние ще благодарим за едно кратко експертно встъпление. Заповядайте.
КОНСТАНТИН ПАШЕВ:
Благодаря, Господин Председател.
Дами и господа, предполагам, че имате тези няколко слайда, които дават просто това извлечение от този голям доклад, който предполагам, че никой не е имал време да види изоснови – същността на проблема за измамите с Данък добавена стойност.
Тъй като имаме само 5-6 минути, доколкото разбрах, първите два слайда са просто за илюстрация, че проблемът с измамите с Данък добавена стойност се разбира като най-голям проблем и от самата данъчна администрация. Това са резултати от допитване до самите данъчни служители за това къде корупцията е най-голяма, къде най-често се дава подкуп и кои измами са най-чести. Според тях най-уязвимият данък – и структурно, и административно, това е явно Данък добавена стойност.
Следващите три слайда, които също ще прескоча, за да отида до същността, дават схемата на най-честите измами с Данък добавена стойност, като при нас това е общо взето схемата с липсващия търговец. Ако се абстрахираме от техническите подробности, те са описани в този доклад. Който иска, може да ги прочете. Измамите се свеждат до това – те са най-често злоупотребите с данъчен кредит и се свеждат до това, че някой по веригата има възможност да го изтегли преди предходния търговец, най-просто казано, да го внесе. Като особено голям става проблемът, когато има възможност за международен обмен на стоки. Това е един изключително голям проблем в Европа, там е известна т.нар. кръгова или кароселна измама. Ефектът се умножава, тъй като няколко пъти една и съща стока, която е на хартия, минава през граница, освен това тъй като няма възможност за проследяване в рамките на една администрация, една инвестиция, това все пак зависи от капацитета, от ефективността на данъчната администрация, докато при този международен обмен на стоки зависи вече от взаимодействието на различните администрации.
Насочвам ви към този слайд, защото ни предстои среща в Европейския съюз, предстои ни отваряне на граничния контрол за вътрешно-общностните доставки, което ще направи този проблем и нашата администрация, нашия бюджет и нашия фиск още по-уязвими към тази международна кароселна измама.
И следващият слайд, който се казва всъщност схема за измами с ДДС-сметка, показва, че тази инвенция, която е българска и която беше един опит да се намалят разходите от прилагане на принципа на солидарната отговорност за бизнеса, всъщност не представляват добра преграда за измамите с ДДС, за измамата с липсващия търговец. Просто въпреки че ДДС-сметката дава възможност за безусловно ползване на данъчен кредит, презумпцията, че средствата са блокирани от ДДС-сметката и може да бъде злоупотребено с тях, тази схема показва – и тук го пише, да не влизам сега в подробности, - че сметката може допълнително просто да бъде изпразнена и да бъде приложена същата схема на липсващия търговец.
С това кратко встъпление просто да отидем до същността, защото знам, че нямаме време. Това, което ние сме отразили в доклада, мерките за противодействие на измамите с Данък добавена стойност. Мерките можем да ги резюмираме и да ги групираме до 3 основни групи.
Първата група е ограничаване на възможностите за регистриране и прехвърляне на фирми с фиктивни собственици. Това, което е известно, което и най-много тук се тръби и в пресата, и от данъчната администрация, е проблемът с липсващия или неплатежоспособен търговец. Това, което в Европа наричат липсващ търговец, при нас е малко видоизменено, казва се неплатежоспособен търговец. Идеята е, че всичките задължения се натрупват във фирма, в която обикновено има търговец, от който данъчните не могат да изпълнят никакви обезпечителни и други мерки.
Това е първата група мерки.
Втората група е ограничаване на възможностите за надценяване на кредита за възстановяване чрез регистриране на цени, които се отклоняват от пазарните, в смисъл много по-високи цени много по-ниско, за да може да се увеличи кредитът за възстановяване.
И третата група средства, които сме посочили и сме показали, това е ограничаване на възможностите този, който изтегля кредитите, който е организатор на схемата, да се отклони от съдебна и наказателна отговорност.
Казах ви, че най-големият проблем и най-голямата възможност за всички тези измами идва от това, че ДДС разчита на кредита. Това е основен елемент на данъка, правото на възстановяване на данъчен кредит. Това е т.нар. кредитно-фактурен данък. Има и друг начин, който е т.нар. остатъчен.
Обикновено много хора, чувах, даже в предното Народно събрание, казват – добре, ако кредитът е толкова голям проблем, да махнем кредита и да изменим характера на Данък добавена стойност, да бъде както е търговският данък в Щатите, както е – мисля, че остатъчният метод се използва само в Япония, да направим някакъв такъв данък, който да не разчита на възстановяване на кредит.
Веднага ще ви кажа, без това да го обсъждаме, че тъй като в Европа поне това е данък, който е в доста висока степен на хармонизация, Европейската комисия в своите документи просто специално за справяне и за намаляване на измамите с Данък добавена стойност, е казала, че мерките на национално равнище трябва да се търсят в съществуващата структура на данъка. Така че това да се промени кредитно-фактурният данък и да се премахне кредитът просто не е реален вариант. Но – тук които от вас са участвали в предната дискусия миналата година, когато беше за Временната анкетна комисия за измамите с Данък добавена стойност, знаят, там едно от обсъжданите предложения беше – добре, ако не можем да премахнем кредита, поне да освободим износителите. Защото на всички е ясно, че най-големите злоупотреби идват от износителите, когато се прилага нулева ставка, или когато има много големи инвестиции, когато се използва правото на данъчен кредит върху капиталови разходи.
Теорията, общо взето, а и практиката са категорични по този въпрос, че ако схемите винаги включват търговец, който прилага нулева ставка и затова е възможно източването на кредит, цялата система нищо няма да спечели, ако тази граница между стандартната ставка и нулевата ставка се премести по веригата едно ниво напред. Това се казва пълзене на облекченията, просто се разпространява и има тенденция вече нулевата ставка да пълзи нагоре по веригата към производителя. Така че това е много грешна насока. Дано да не са тръгнали към такава насока.
Като се върна към тези три групи, общо взето, първата група се свързва с промени в режима на регистрацията и прехвърлянията и, за добро или за лошо, главните усилия, повечето обсъждания на експертно и на политическо равнище са насочени към това да се ограничат възможностите за сделки с неплатежоспособен или фиктивен собственик на фирмата.
Ние смятаме – и това сме го сложили в доклада, - че включително данъчната администрация имаше такива предложения – да се увеличи началният капитал от 5000 лв. на 50 000 лв., за да може да се ограничи кръгът на хората, които фиктивно регистрират фирми, да има от данъчната администрация сертификат, че не се дължат данъци преди да стане прехвърлянето.
На практика при прехвърлянето може да има неустановени данъчни вземания. Смятаме, че много по-правилно и много по-ефективно би било при всяко прехвърляне на фирма, при всяка смяна, примерно на управителен съвет, да има задължително данъчна ревизия, за да се избегне схемата с несъществуващия или фиктивен търговец.
Що се отнася до втората група сметки – да се блокират стоките с цени, отклоняващи се от пазарната – имаше такава идея в миналия парламент, ако отклоненията са повече от 25% от пазарните цени, стоките примерно се задържат на Митницата до три дена. Смятам, че това е неефективна мярка. Тя ще нанесе много повече разходи за бизнеса, отколкото ползи за бюджета, а да не говорим, че с влизането ни в Европа тази мярка ще има ефект само в доставките, които са извън общността. Значи вътрешнообщностите доставки няма какво да се задържат, тъй като няма да има физически контрол.
И последната група, мисля, че това е най-важната група, всъщност да се търсят начини да се намалят възможностите за избягване на отговорности на този, който получава кредит. Защото идеята каква е? Като изтегля, аз съм търговец с нулева ставка износител, взимам аз кредита, а там моят съучастник по веригата, който аз не познавам, примерно той е виновен, него го няма и т.н.
Значи за да може този, който всъщност взима кредита, да носи отговорност, това е именно този принцип на солидарната отговорност, който е много спорен, който в началото беше залегнало в нашия на Данъчно-процесуален кодекс – знаете, чл.109, после се махна, беше в Закона по Данък добавена стойност и накрая, за да има все пак някакъв баланс, беше въведена ДДС-сметката.
Въпреки това, такава е практиката и аз смятам, че наистина повече резерви за справяне с проблема има в посока на оптимизиране на принципа на солидарната отговорност. Това не означава – веднага бързам да кажа, че трябва да се премахне веднага ДДС-сметката. Въпреки че моето предварително мнение е, че наистина ДДС-сметката не е ефективен инструмент за спиране на измамите и има повече разходи за бизнеса, и то за бизнеса, който си плаща данъците, за добросъвестните търговци, отколкото за недобросъвестните. Защото недобросъвестните си плащат, където си трябва, цялата схема се завърта и накрая пак няма, а добросъвестните всъщност имат блокирани пари и т.н. в ДДС-сметката.
Но за да се вземе това решение, би трябвало да се направи един анализ, ние можем да участваме в това – на ползите и разходите от ДДС-сметката. Такъв анализ би трябвало да предхожда и то да се обсъди с бизнеса и с данъчната администрация, разбира се, и с митническата, за да се вземе едно такова решение. Сигурно е рано, но мисля, че от това, което аз знам от световния опит, може би това е по-рационалното решение.
И накрая, това бяха все мерки, които са във вашата сфера, които са в законодателната област. Има и мерки, които могат да се вземат в самото оптимизиране на работата на данъчната администрация, оптимизиране на контролно-ревизионната дейност и това е всъщност последният слайд, който съм ви показал.
Надявам се да съм бил кратък и разбираем.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви и аз за участието.
Сега си позволявам да предоставя думата на министър Орешарски във връзка с мерките, които са предприети по измамите, свързани с източване на ДДС и корупционните условия, които се създават около този проблем.
Заповядайте, министър Орешарски.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ:
Благодаря.
Уважаеми господа депутати, аз малко се колебая как да процедирам. Може би да кажа няколко думи за деветте предложения от комисията от миналото Народно събрание и след това да ви информирам за допълнителни мерки, които са на дневен ред и разбира се, да ги дискутираме всички тези въпроси.
Ще започна от първото. Тук имам подготвена една таблица, която ще предоставя след това на вашето внимание – за степента на изпълнение на деветте предложения, целящи подобряване на организацията и избягване, разбира се, и минимизиране на измамите по отношение на Данък добавена стойност. Сигурно много ще ви изненадам, ако кажа, че всичко е изпълнено. А това действително е така, с малко изключения, на които ще спра вниманието си.
В новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс са намерили място повечето от предложенията, като например първото предложение – чл.7, ал.3 от Данъчно-процесуалния кодекс – да се измени така, че лица, участващи… (мъча се да резюмирам смисъла), “след приключване на наказателно производство, материалите от него се изпращат на данъчната администрация или съда за продължаване на спряното производство”. Това е изпълнено. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има текст, който регламентира съответно действия.
Другият пример е за второто предложение – за давността. В новия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е предвидено, че давността спира, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публични задължения.
Специално внимание ще обърна на част от проблема, който вече беше дискутиран, за т.нар. солидарна отговорност. Той е много дискусионен естествено, вече беше подчертано това, а въпреки това ние сме предложили текст, който не е приет след дебат в комисиите в парламента, разбира се. Аз сега бих искал да кажа, че трябва отново да дискутираме този вариант, тъй като вече има такова решение, но може би трябва да търсим други механизми, по които да постигнем сходен ефект или даже може би и по-добър.
Извън тези девет конкретни бележки или препоръки – това е всъщност единствената, която не е отразена, и то в резултат на дебат в Бюджетната комисия и съответно неприемане на този принцип.
Все във връзка с това има няколко предложения, които са малко в по-дългосрочен план – промени в Търговския закон, в Закона за независимите оценители. Някои от тях са приети на първо четене, други се разработват в момента, имаме ги предвид и ще продължим работа върху тях. А от края на миналата година имахме в резултат на среща с прокуратурата и Министерството на вътрешните работи дискусия за известно оптимизиране на Наказателния кодекс в контекста на по-ясно дефиниране на данъчни нарушения и инкриминиране на укриването на данъците. Макар че то и сега е инкриминирано, но по-ясно разписване. И по този повод моите експерти от Националната агенция за приходите имат подготвен законопроект, който е обсъден и с колегите от прокуратурата – поправете ме, ако бъркам – Експертен съвет към правосъдието, на мен лично ми се струва, че този законопроект е добър, ще вземем мнение и от извънправителствените среди и ще го предложим в следващите няколко месеца. Но аз много ще държа да вземем мнение и от неправителствения сектор. Затова ми се струва, че на този етап не сме му дали гласност и не му даваме гласност, считаме, че е в работен стадий.
Това е накратко. Може би господин Кадиев, който отговаря за Данъчната администрация и Митниците, да допълни, ако аз съм изпуснал нещо. Аз сигурно много неща съм изпуснал.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Да, там разговаряхме на тази среща при Главния прокурор за инкриминирането на неплащането на данъци и след това, знаете, в пресата се вдигна доста шум около това нещо. Проблемът си личи съвсем ясно и от вашите забележки, които сте имали, проблемът е прехвърлянето на фирми с данъчни задължения на лица, които явно не могат да ги платят, обикновено лица от малцинствата. Така че ние поискахме една крайна мярка. В момента е инкриминирано само подаването на фалшива данъчна декларация. Ще видим какво ще излезе от това нещо.
Всяко нещо си има плюсове и минуси, естествено, не ни се иска да стигаме до крайности, затова се опитваме да го обсъдим с всички възможни страни. В момента Министерството на финансите – Данъчната политика, разработва нов Закон по Данъка върху добавената стойност, където главно се стремим да стигнем хармонизиране с европейските закони, като идеята е – и задължение – споразумението с Международния валутен фонд да бъде прието до 30 април 2006 г. в парламента. Тоест той трябва да мине през Бюджетна комисия другия месец, за да може да бъде обсъждан след това и в парламента, и гласуван. Там също в момента върви работната група, сега е все още в Министерството на финансите и Националната агенция по приходите. Там също ще гледаме какви мерки ще взимаме. Но явно е, че измамите по Данъка върху добавената стойност наистина са най-сериозният проблем в Данъчната администрация в момента и изобщо в данъчната сфера. Данъчната сметка като че ли – различни са мненията, които чувам, но като че ли не изигра ролята, която очаквахме да изиграе, така че имаме много предложения да вървим към промени и в тази посока, в смисъл на нейното премахване, което също си има цена и не може да стане от днес за утре. Защото лесно се премахва едно нещо, но с какво го заменяш? И това е нещото, което мислим в момента.
Имахме срещи миналата седмица с БИБА. Получаваме писма с предложения по новия Закон за Данъка върху добавената стойност – вече не знам от колко фирми, но с техни предложения. Тръгнахме малко по обратен начин при правенето на Закона за Данъка върху добавената стойност. Вместо ние да направим нещо и да им го сложим на масата и да кажем – дайте сега вашите идеи, поискахме първо техните идеи, за да можем след това ние да ги обобщим и тогава да сложим вече на масата и втори път да се срещнем с тях, втори път да го обмислим.
Общо взето това е от мен. Не знам, господин Иванов всъщност е човек, който професионално се занимава с това нещо, може би и той да каже нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз мисля, че картината беше доста добре очертана. Това, което бих искал да допълня, е, че съвсем наскоро извършихме преглед на практиката на Европейския съд във връзка с прилагането на Шеста директива, тъй като знаете, че тя е задължителна за всички страни - членки на Европейския съюз. Проблемът с ДДС-измамите наистина е много сериозен в цяла Европа. Европейският съд на няколко пъти подчертава в свои решения абсолютния характер на правото на данъчния кредит, невъзможността той да се отказва поради някакви административни мерки от сорта на неначисляване в счетоводството, неподаване на декларация или някакви подобни неща. Това са чисто административни мерки. Те вече отпадат, просто в момента, в който България стане член на Европейския съюз.
Това, което Европейският съд отново изрично подчертава, е, че не може да се търси отговорност, ако лицето, от което се търси отговорност, не е знаело или не е било длъжно да знае, че се извършва т.нар. данъчна измама. Всъщност Европейският съд доста ясно е очертал възможностите, които има всяка една държава – членка. Може би най-ефективната мярка е въвеждането на солидарната отговорност на принципа, че лицето отговаря само и единствено тогава, когато е знаело или е било длъжно да знае, че се извършва някъде по веригата ДДС-измама. Доста от държавите - членки така са въвели презумпции за знание при определено поведение на лицата, но те доста се различават от подобните презумпции, които съществуваха в Данъчно-процесуалния кодекс, чл.109, който беше споменат, и тези, които съществуват в момента в Закона за Данък добавена стойност. И след тези презумпции не фигурират неща от сорта “не е намерен на данъчния адрес”, “не е представил доказателства” или нещо подобно.
Така че насоки в тази част се съдържат както в някои материали на Европейска комисия, така и в някои решения на Европейския съд.
Другото, на което бих искал да обърна внимание, е, че според нас не е толкова голям проблемът, че могат да се прехвърлят фирми със задължения. Проблемът е по-скоро в чл. 15 от Търговския закон, който формулира отговорността на страните по една такава сделка. В първата си редакция от 1991 или 1992 г., Търговският закон казваше, че двете лица отговарят солидарно без никакви ограничения за задълженията на предприятието, което се прехвърля. Впоследствие, не знам точно поради какви мотиви, но беше променен Търговският закон и в момента отговорността на двете лица е ограничена във времето, от една страна, а от друга страна, е ограничена в размера. Това е нещото, което всъщност най-много препятстваше Данъчната администрация, а сега ще препятства Националната агенция по приходите. Защото лицето, което прехвърли едно предприятие със задължения, след шест месеца просто спира да отговаря за тези задължения. А другото лице, което е купило предприятието, от своя страна, отговаря до размера на това, което е платило. А то най-често плаща изключително ниска сума – от порядъка на 1000 лв. или нещо подобно. А това е най-вече нещото, което препятства търсенето на отговорност от подобни лица.
Само бих искал да подчертая, че дори да забраним, макар че това не знам доколко не нарушава принципа на свободната търговия, разбира се, дори да забраним прехвърлянето на предприятия със задължения, това няма да реши проблема, тъй като в Европейския съюз страните членки забелязват как просто изначално фирмата се регистрира на лице, което е със социален статус, който никога не би му позволил да изпълни каквото и да е публично задължение. Става дума за скитници, наркомани и т.н. Лица, за които изначално е ясно, че, регистрирайки фирма, те никога няма да могат да изпълнят едни евентуални публични задължения.
И другото, което бих искал да обърна внимание, е, че въвеждането на принципа на задължителна ревизия, при каквито и да е обстоятелства, не води до добър ефект. Защото ако се замислим по-дълбоко в нещата, в повечето случаи прехвърлянето на предприятия е нещо съвсем нормално и зад това нещо не се крият никакви данъчни измами или нещо подобно.
Смяната на седалища на предприятия или на управителен съвет в повечето случаи – в 90% от случаите, не търси някакво заобикаляне на закона или укриване на данъци или на осигуровки или нещо подобно. А същевременно, възлагайки на администрацията да извърши ревизии в стоте процента случаи, в които се прехвърля предприятие или се сменя седалище, само излишно изхабява административния капацитет на администрацията, без да й даде възможност да се съсредоточи върху анализа на риска и да прецени кои точно прехвърляния на предприятия трябва да ревизира или да открие укриване на данъци или нещо подобно, в кои точно случаи, когато се сменя управителят, се търси някакво бягство от отговорност или нещо подобно.
В този смисъл ние бихме апелирали да се избягва въвеждането на задължително ревизиране. Това просто според нас по-скоро води до изхабяване на административен капацитет, отколкото до някаква ефективност.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте – за въпроси, мнения, предложения. Може би докато колегите обмислят, аз бих си позволил да поставя няколко въпроса към участниците в заседанието.
Първият ми въпрос е свързан с мерките по координацията в рамките на Министерството на финансите. Ние чухме някои мерки, които са били предприети още в края на миналата година. Също така координацията с други институции, имайки предвид необходимостта от пряко взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Главната прокуратура. Това е единият ми въпрос. Той е част от мерките, които са предложени в доклада на Временната анкетна комисия. В доклада има едно изречение, аз го цитирам няколко пъти на заседания, ще го цитирам и сега, защото мисля, че е от особена важност. В доклада се казва, че “често проверяващите остават впечатлението за участие в схемите на лица с протекции от висши етажи на властта или данъчни служители”.
Мнението за участието на данъчни служители в източването на ДДС и в корупционни практики е факт. Тук какви действия се предприемат от страна на министерството и има ли някакъв резултат?
И още един въпрос, той е свързан с изменение на Наредба №5. Тя е също в мерките, които се предлагат, за реда и начина на определяне на пазарните цени.
Благодаря ви.
Колеги, други въпроси, може би, ако се натрупат, тогава да се отговори. Ако няма, заповядайте.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ:
Аз ще взема отношение към въпроса какви мерки се предприемат от Министерството на финансите по отношение на всеобщото мнение като че ли, че в схемите участват служители на Данъчната администрация. А като че ли наистина схемите най-лесно се реализират чрез вътрешна помощ. Проблемът обаче е много голям и опира не само и единствено до чисто икономически мерки. Това, което се стремим да правим, в това число и чрез изграждане на структурата на Националната агенция по приходите в момента, е да засилим ролята на вътрешните контролни звена и механизми, в това число чрез разширяване практиката на повторни проверки от други служители, не същите, които са правили ревизията за възстановяване на Данъка върху добавената стойност. Сами разбирате обаче, че това не може да стане повсеместна практика, защото изисква много по-голям капацитет от страна на Данъчната администрация. Не можем да удвоим Данъчната администрация, прекалено скъпо е това нещо за държавата. А напротив, ние все пак имаме амбицията да разширяваме и да подобряваме услугите без да разширяваме персонала. Ще продължим усилията в тази насока. Търсим сътрудничество и все по-добра координация с Министерството на вътрешните работи и с Главна прокуратура, бих подчертал най-вече установеното вече добро сътрудничество с Министерството на вътрешните работи и определена помощ от тяхна страна при различни случаи – казуси, при които нашите сили не биха били достатъчни. Все пак, това е министерство, което има специфични права и функции, по-различни от нашите. По тази линия също ще продължим да усъвършенстваме координацията и там, където е необходимо, дори регулаторно ще направим промени.
Това са в общи линии нашите усилия.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Координацията наистина е много важно нещо. Има сектори на икономиката, към които се насочват най-често измамите с ДДС и два такива сектора, за които аз се сещам, са селското стопанство и най-вече зърнопроизводството и строителният бизнес.
Наскоро имахме случай в Хасково – верига за източване на ДДС, засечена, разпространена в други части на страната, включително и в Бургас. Засечена, арестувани, дори мисля, че вече има и осъдителни присъди. Но така или иначе, това веднага се отрази на приходите на Бургаската Данъчна дирекция примерно. Едно от обясненията, които аз получих за по-високите приходи, беше това, че е разкрита една верига за източване на ДДС, която минава през Бургас. Ние вече виждаме някакви преки резултати.
Така че отговор на въпроса дали винаги има данъчни служители в източване на Данък добавена стойност, трудно ми е да дам. Вероятно е да има в голяма част от случаите, но в каква част, не знам. Това е при липсващ търговец. При нереални цени, които се отклоняват над пазарните. Там ситуацията е малко по-друга. Много сложно е да се определи кое е пазарна цена. И имаме случая в Кюстендил, където вършат голямо възстановяване на ДДС в момента на една определена фирма с голяма инвестиция – инвестиция в хотел. Голяма за размерите на Кюстендил, разбира се, където данъчният директор ми казва – как да преценя аз дали това е пазарна цена или не? В строителството на един хотел има толкова сложни неща, вече включително има и електроника, има и какви ли не детайли и кабели и относително лесно може да бъде раздута цената.
Нещата не са толкова черно на бяло, както например, дайте да сложим една граница – плюс, минус 25%. Коя е тази граница, кое е нивото, от което се сваля на 25% или качва на 25%? Казвам ви проблемите, за да знаете, че ги има. Не е нещо, което ние за един ден можем да решим. Това са неща, които се развиват, и ние полагаме някакви усилия – вероятно не най-добрите, но нека и господин Иванов да каже в агенцията какво мислят по въпроса.
(Министър Орешарски напуска заседанието.)
РОСЕН ИВАНОВ:
По отношение на координацията в рамките на Министерството на финансите актуализираме в момента инструкциите за взаимодействие с Агенция "Митници" и особено с Агенцията за финансово разузнаване, тъй като виждаме един много голям проблем при противодействието на измамите, специално за взаимоотношенията ни с Агенцията за финансово разузнаване. И проблемите не са толкова от естество на недобра координация, колкото от ограниченията, които ни дава Законът за изпиране на пари, съгласно който ползвател на информацията от Агенцията за финансово разузнаване са единствено правоохранителните органи.
Във връзка с това в момента има работна група, която подготвя промени на Закона за изпиране на пари с тенденция част от информацията, с която разполагат в Агенцията за финансово разузнаване, да се предоставя на Националната агенция по приходите и тя би ни била особено полезна. Като типичен пример - течащата кампания от няколко месеца на ревизии на знакови физически лица. Ако ние разполагаме примерно с такава информация, действията ни биха били по-ефективни.
Колкото до координацията с другите институции, смея да твърдя, че правим всичко възможно да повишим ефективността в нашите действия основно с Министерството на вътрешните работи и с прокуратурата. През 2005 г. при една тристранна среща с органи на Министерството на вътрешните работи и Върховната прокуратура, и бившата Държавна Главна данъчна дирекция се постигна споразумение за създаване на координационни съвети на централно и местно ниво в страната, с участници съответно трите институции, които, грубо казано, следва да работят на екипен принцип, с цел противодействие на измами и най-вече измами с ДДС, тъй като в момента това е най-големият проблем за бюджета. Отделно от това, в края на 2005 г., когато беше подготвен и законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който представи господин Орешарски, работната група изработи споразумение за взаимодействие между Върховната касационна прокуратура и Националната агенция за приходите, което в момента се обсъжда, и вътре са заложени доста клаузи, които биха подобрили координацията и комуникацията между тях и нас като институция и в много голяма степен за повишаване ефективността на нашата работа.
По отношение на участието на данъчните служители, меко казано, не бих се съгласил с такава квалификация, тъй като може би Ви е известно, че от всички държавни институции, поне по наше сведение, уволнените данъчни служители за евентуално съмнение – не мога да кажа участие, а просто дори при съмнение за такова неправомерно участие Данъчната администрация винаги е следяла за своите служители, за лоялното им отношение към администрацията и ги освобождава. В момента, ако не се лъжа, като институция може би няма държавна администрация, която да е освободила толкова хора за евентуално съмнение. Друг е въпросът, че – знаем в правото принципа за невиновност – всеки е виновен тогава, когато се докаже. Въпреки всичко, при най-малкото съмнение и още повече след разписаните етични правила за поведение на служителите от Данъчната администрация, при най-малкото несъобразяване с тези правила те биват освобождавани.
Така че не бих се съгласил с обвиненията, че има участие.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие не се съгласявате, но в същото време казвате, че най-много хора при вас са уволнени.
РОСЕН ИВАНОВ:
Казах, че при най-малките съмнения. Никой не може да каже, че това нещо е така.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър Кадиев,
Уважаеми колеги,
Аз с внимание изслушах колегите от Министерството на финансите. Напълно споделям техните проблеми и всички ние сме ги подкрепили при гласуването на закона в края на миналата година. Но вероятно всички си задаваме въпроса, че трябва всеки да си плаща данъците и да направим всичко възможно служителите от Министерството на финансите да работят спокойно и да събират тези данъци, защото всички сме зависими в крайна сметка от тях. Но въпросът остана – какво правим с тези, които произвеждат брутния продукт?
В стремежа си да ограничим всичко – и това е факт, че дадохме, вие знаете, по-големи правомощия в този закон, който гласувахме в края на годината, особено в срока за ревизията, знаете с колко се вдигна срокът за ревизията и за възстановяване на кредита. Всичко това води до една продължителност и дори до затрудняване работата на отделните фирми, добросъвестните, за които искам да подчертая, че им се пречи леко да изпълняват своите задължения.
Лично аз съм убеден, че и вие го знаете това нещо, аз съм удовлетворен от думите на заместник-министър Кадиев, че виждате проблемите и особено в производството в селското стопанство и особено в производителите на зърно. И се учудвам – вярно е, това е много труден сектор за производство, постоянно е на вниманието на Народното събрание при приемането на законопроектите, но се учудвам защо не насочим вниманието си при ограничаването особено в момента, продължава практиката – не може да се установи примерно колко е добивът на зърно или пък да се направи някаква рамка, особено не се знае дори колко декара се обработват и оттам идва примерно укриването на реалния добив и разликата от търговията със зърното и т.н.
Има различни практики, вече и от европейските страни, които ако можем поне да ги пренесем на демографска основа там, където е възможно, мисля, че можем да се поучим в тази насока.
Всички знаем другата сфера, особено търговията с горивата. Мисля, че там няма какво да коментираме. Има си, както всички се вълнуваме, тази сфера за безмитната зона за тези горива и оттам също идват проблемите, а да не говорим особено и от недоброто отчитане на излизането на петролни продукти от Нефтохима в Бургас.
Ненапразно, може би и по ваша статистика, така доколкото съм запознат, особено около Бургаския регион, има доста корупционни практики по източването на ДДС.
Аз ще се спра още на проблема с волята, явно всички тук декларираме воля да ограничим източването на ДДС. И това е факт, защото този данък дава най-бърз оборот, най-големи суми и възможност да се източва. Но според мен възможностите в законодателството са доста големи, които трябва да се упражняват, или според мен субективният фактор трябва повече да наложи своята воля и решителност да упражнява закона с цялата му строгост.
Прави впечатление, че много от службите – не конкретно, но в по-голямата си част – данъчни служители са перфектни, отговорни, но в една или друга степен, все пак знаете, че тази дейност не е приятна – ревизирането – и отговорността се прехвърля примерно в съда, в прокуратурата или в системата на Министерството на вътрешните работи и по този начин се печели време, разточителство…, губи се времето и на тези проверявани добросъвестни производители или фирми.
Лично аз тук смятам – и се обръщам специално към Министерството на финансите и особено към всички вас тук като ръководители, че е много важен подборът на съответните ръководители и съответните регионални или областни звена. Аз лично подкрепям заместник-министър Кадиев, хващам се за този въпрос, който беше споделен за Кюстендил. Не може един областен, регионален данъчен инспектор – не искам да обидя колегите от Кюстендил, искам да ги сравня примерно с моя регион, да бъда така добросъвестен, все пак те си знаят на пръсти кой какво прави. И прехвърлянето на отговорности на министър и на заместник-министър, аз лично отчитам, че този данъчен директор или ръководител бяга от поемането на отговорности. Или нещо е смутен в своята съвест, за да вземе сам собствено решение в своите възможности.
И накрая, аз имам чувството, че в диалога с ръководството на отделните служби в Министерството на финансите много ревниво се подхожда, нормално е всеки сам да си пази кадрите, и аз като ръководител съм си ги пазил от външни набези, но вътрешно съм се старал да ги поощрявам и от друга страна, да ги наказвам, но не е достатъчно според мен това, което в момента е направено от ръководството специално на Данъчната агенция. Защото все пак, и както казва и председателят на комисията Бойко Великов, шири се мнението, че тези данъчни злоупотреби стават и със съдействието в по-голямата си част на данъчни служители по места. И според мен трябва много силно да се наблегне върху подбора на кадрите. Има различни възможности, вие по-добре знаете как да ги използвате.
И накрая, бих посочил и се надявам, че и вие ще приемете това нещо, информационната система. Тази информационна система, за която всички министерства ратуват и боледуват. Аз мисля, че би трябвало най-много да се наблегне върху нея. Бързият обмен на информация, както вътре във вашата система, така и във взаимодействието с органите на Министерството на вътрешните работи, съответно на прокуратурата и на съда, ще даде тази възможност вие по-бързо да оперирате, да съкратите всички възможни срокове, с цел в крайна сметка да дадем възможност и на производителите да произвеждат, а оттам и да има кого да ревизираме впоследствие.
Аз завърших.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Костадинов.
Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ:
Благодаря. Аз искам само да отговоря на наредбата за пазарните цени. Това също е един изключително труден въпрос. Общоприет е наръчникът за трансфер на ценообразуване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Всички развити държави в света в момента по отношение на трансфера на ценообразуването прилагат, под една или друга форма, или възпроизвеждайки го в собственото си законодателство или под някакъв друг начин този наръчник на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Проблемът е, първо, че той изобщо не съществува на български език, второ, проблемът е, че той е доста обемист – около 300 и повече страници и никак не е лесно това да се превърне в нормативен акт от нашето законодателство.
В този смисъл, тъй като целта според нас трябва да бъде ние да успеем да възпроизведем основните постановки на този наръчник и да го използваме в установяването на пазарните цени, според нас този процес трябва да премине през два етапа. Това е нещото, което ние ще предложим на Министерството на финансите.
Към настоящия момент има наредба за определяне на пазарните цени. За съжаление тя е недостатъчно изчерпателна, защото, първо, не регламентира всички методи за определяне на пазарна цена от една страна, а от друга страна, в нея липсват начини за определяне на пазарна цена на някои специфични активи, като например нематериални активи, авторски права, софтуери и т.н. А част от тези нематериални активи са много активно използвани, включително и в измами с ДДС. Предполагам, че всички сте чели по вестниците за измамите с банерите, със софтуерите и с други подобни неща.
Така че според нас първата крачка трябва да бъде изменение или разширение на действащата наредба, в смисъл на пълно покриване на всичките пет метода, които са регламентирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и регламентиране на начина на определяне на пазарна цена на всички видове търгуеми стоки и услуги.
Втората крачка вече считаме, че трябва да бъде – и аз мисля, че, доколкото си спомням, през тази година ще започне ФАР-проект с една от администрациите на държава – членка на Европейския съюз, която вече ще ни помогне да развием наредбата, да я разширим достатъчно, така че наистина да обхване необходимото съдържание, което се съдържа в наръчника за ценообразуване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, което може би ще стане факт следваща година.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може ли един въпрос?
Знаете ли от кога е решението на 39-ото Народно събрание? Само след месец и половина ще стане една година. И вие продължавате да ни обяснявате какво първо трябва да се направи, какво второ трябва да се направи! И аз се изненадвам защо не сте го направили толкова време.
Може би въпросът ми не е пряко към вас, но вие сте представители в момента тук. Аз не обръщам персонално въпроса към Вас, но Вие сте представители на тази администрация. Ако решенията на Народното събрание не са закон по отношение на изпълнителната власт, аз не знам какво друго е необходимо да се вземе като решение и не знам колко пъти трябва да слушаме едни и същи неща тук, на тази маса. Надявам се, че следващия път няма да бъде така. Ако трябва, вземете го този доклад, изчетете го внимателно и предприемете необходимите мерки. Не казвам, че нищо не е направено – аз ще направя след малко предложение за решение, но аз неслучайно Ви попитах за Наредба №5, не за да ми обясните, а за да ми кажете какво сте направили.
Колеги, заповядайте. Има ли други? Ако няма, колеги, да се ориентираме към приключване. Бих предложил няколко оценки и предложения за решения.
Според мен не можем да не оценим положително действията през последните два – три месеца, имайки предвид засилената активност по отношение на измамите с източване на ДДС. Не можем да не оценим и координацията с някои от другите институции и първите арести, които бяха направени от толкова години насам. Разбира се, трябва да оценим, според мен, положително и законодателната активност, защото част от предложенията действително са включени в законите.
Затова аз ви предлагам няколко решения, колеги.
Първото да бъде: оценява положително законодателната активност и мерките против измамите с Данък добавена стойност, предприети от министерството през последните два месеца.
Ще ми се обаче следващото решение да бъде: препоръчва първата половина на 2006 г. да завърши първият етап от законодателните промени и подготовката на нови закони.
Разбирам, че не можем да фиксираме срок относно приемането, имайки предвид тежката законодателна програма, която има Народното събрание във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз, но един първи етап на приключване на предложенията и новите закони, които се готвят, мисля, че е напълно реалистично.
Третото решение, което ви предлагам, е: да се засилят мерките за вътрешен контрол по отношение на данъчните служители.
Вие може да не се съгласявате с квалификациите, но аз ви цитирах решение на Народното събрание чрез приетия доклад. И Вашите думи потвърждават, че без участие на данъчни служители в голяма степен една част от измамите просто не могат да станат.
И аз мога да ви задам един директен въпрос, ако искате, не ми отговаряйте – от Главно Данъчно управление има ли освободен служител досега или не? Тъй като казахте, че много служители са освободени, от Главно Данъчно управление дали има един освободен служител? Нямате такива сигнали сигурно. Няма нужда да ми отговаряте, разбрах.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Не, ние не искаме да бягаме от въпроса, просто се чудим дали има наистина.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И още една, четвърта точка предлагам като решение: Министерството на финансите да информира Комисията за борба с корупцията за резултатите от приетите мерки и законодателни действия.
Като под информация за резултатите имам предвид конкретните финансови измерения на тези резултати. Защото ако мерките са ефективни, това ще се отрази върху приходите в бюджета.
Колеги, ако имате допълнителни предложения, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Аз имам въпрос. Във втора точка за кой закон точно става въпрос да бъде приет до средата на годината?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Първо, Законът за независимите оценители.
Второ, предложенията по Търговския закон.
Трето, по подзаконовите нормативни актове, което аз не формулирах, но също се отнася и до тях.
И затова казвам – като един етап от приключване на законодателните промени, един първи етап на завършване на предложенията, които да се направят.
Ако е необходимо, да ви предоставим доклада, ако вие не разполагате с него?
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Ние разполагаме. Доколкото разбирам, този закон не е внесен от Министерството на финансите и от Министерския съвет и някак си не знаем какво да направим с него. Той е внесен от депутат, ние можем да дадем мнение и нищо повече.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие можете да проявите законодателна инициатива, подготвяйки закон. Това, че е внесен от депутат, не означава, че министерството не може да разработи и да предложи такъв закон.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Алтернативен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се. Имате възможност да го направите. Има решение на Народното събрание, на което можете да се позовете.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Законът за независимите оценители мисля, че е приет на първо четене и чака второ четене в парламента.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още по-добре.
РОСЕН ИВАНОВ:
Ние нямаме отношение, нищо повече оттук нататък не можем да направим.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Между първо и второ четене само депутати имат право да внасят предложения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, за това сте прав.
Но това, което спомена министър Орешарски, вие имате готовност, доколкото разбрах, по Търговския закон също да предложите промяна.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Предполагам, че ще трябва да се проведат разговори с Министерството на правосъдието, те са водещи по този закон.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Министър Орешарски заяви готовността си да проведе една по-широка обществена дискусия по тези промени. Това имах предвид по точка втора.
Има ли други колеги?
Благодаря ви. Виждам, че с консенсус приемаме решенията. Искам да поставя още един въпрос пред министерството, защото е прецедент в нашата комисия. Ще помоля да ме чуете, представителите на министерството.
Днес получих писмо от изпълнителен директор Мургина, подписано от неин заместник, с което се отказва да бъде предоставена информация по случаи, които ние сме изпратили в министерството.
Може би е необходимо малко правно ограмотяване на някои от министерството и се позовавам на глава ІХ, чл.95 от Правилника за организация на дейността на Народното събрание, ще ви го цитирам точно: “Всички държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани са задължени да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато сведенията представляват държавна, служебна или следствена тайна.”
Искам да ви благодаря за участието, за тази втора фаза на нашия парламентарен контрол. Лично аз очаквам да не получаваме повече подобни писма от Министерството на финансите.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
За първи път чувам за това писмо, но ако ни дадете копие, ще проверим какво е станало.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Веднага можем да ви дадем копие.
Колеги, продължаваме с точка втора - Предложение за анализ и оценка на условия за корупционни практики, свързани с:
- усвояване на финансови средства от европейски фондове – САПАРД, ФАР, ИСПА и др.;
- размяна на земеделски земи, частна собственост, срещу такива, общинска или държавна собственост.
По първия въпрос – предложението във връзка с тази точка. По европейските фондове имаме получени няколко сигнала за начина, по който се усвояват тези фондове. Ръководството на комисията имаше среща с представители на Сметната палата на Европейския съюз, организацията “Сигма”, на която ни беше обърнато внимание за създаването на корупционни условия и корупционни практики във връзка с усвояването на европейските фондове.
Също така предстои отваряне на някои от тези фондове във връзка с усвояване на средства по проекти.
И разбира се, имаме случаи на неусвояване на финансови средства поради нарушения в процедурите и в изпълнението.
Имайки предвид това, предлагам да подложим на един експертен анализ въпроса с усвояването европейските фондове и корупционните условия, които се създават за това.
Имам предвид прозрачност за информацията за участие и условията за участие в проекти.
На следващо място, процедурите, по които се провежда усвояването на европейските фондове.
И на трето място, изпълнението на самите проекти.
Защото и в трите пункта се създават корупционни условия, които биха могли при определени промени да бъдат значително ограничени. Това е единият от проблемите, който ви предлагам, колеги да бъде включен в програмата за работа на комисията, разбира се, след един обстоен анализ и оценка, след експертно съдействие, което ще получим от неправителствени и държавни институции, така че да поставим въпроса във връзка с неговата уредба и да се постараем максимално да ограничим корупционните условия, които се създават около усвояването на европейските фондове, защото считам, че е един изключително важен въпрос, свързан с бъдещото ни присъединяване към Европейския съюз.
И вторият въпрос, за който имаме няколко сигнала в комисията, който кореспондира със законодателни възможности за промени, е свързан със замяната на земеделски земи и гори – искам да го добавя към тази точка, защото се създава корупционна среда с тази замяна с неравностойни земи. Спомняте си може би в 39-ото Народно събрание имаше мораториум относно тази замяна по земите от Черноморското крайбрежие, по морето. Тези замени продължават и сега и според мен е необходимо след един анализ на правната уредба на този въпрос да се потърсят законодателни решения, за да се ограничат корупционните практики. Ще е необходимо разбира се, становище на Министерството на земеделието и горите, също така на Комисията по земеделие и гори към Народното събрание, един анализ и оценка на състоянието на този проблем, както и предложение за промени в законодателството. При готовност комисията би могла да включи за обсъждане този въпрос с цел ограничаване на корупционните условия, които се създават.
Има някои от конкретните сигнали, при готовност за внасянето им в комисия, има един случай за размени на земи във Враца срещу земи в Разлог, ще го предложим на комисията, пак казвам, след като получим необходимите становища от съответните институции, които са реализирали подобни замени.
Има разбира се, и други сигнали, мисля, че във връзка със земи около Банско, но ще ги систематизираме и ще ги предложим заедно за обсъждане в комисията.
По тези две теми имате ли предложения, допълнителни мнения? Това са теми от обществена значимост и мисля, че можем да ограничим корупционните условия, които се създават около тях. Тук се надявам на подкрепата и на Консултативния граждански съвет, който се включва активно в проблемите, които обсъждаме, би могло да ни предоставя експертни становища. Мисля, че се убедихте и днес, че експертното мнение, което чухме по Данък добавена стойност, беше на висока компетентност от страна на представителите на гражданските структури. Така че няколко проблема, които разглеждаме в момента, мисля, че могат да бъдат изведени с конкретни решения. Въпросът е да предложим конкретни мерки и решения.
Виждам, че нямаме възражения, приемаме с консенсус тези две теми.
Преминаваме към точка трета - Предложение за Законодателната програма на Комисия за борба с корупцията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Колеги, имате материала, той е пред вас, във връзка с предложението, което е направило Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според мен то има своето основание, ние можем да го включим към Законодателната програма. Аз не предлагам днес по същество да обсъждаме, докато не вземем необходимите експертни становища, не получим съответното становище от Консултативния съвет по законодателство. Предложението ми е днес да влезе в Законодателната програма за разглеждане, тъй като тази Законодателна програма ние сме я утвърдили, и допълненията, които влязат, трябва да влязат всъщност с наше решение. Затова ви предлагам това за обсъждане, с оглед, пак казвам, включването му в Законодателната програма на комисията. При готовност, проблемът ще бъде внесен на заседание, за да предприемем съответно законодателни действия.
Има ли възражения, колеги по този въпрос? Не виждам възражения. Само като едно допълнение. Това предложение е направено във връзка със сигнал, който ние сме подали до Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наш сигнал е предизвикал този анализ, който е направил министерството и ни предлага тази законодателна промяна, която приемаме с консенсус и включваме това предложение в нея.
Преминаваме към точка четвърта - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, пред вас са постъпилите материали, сигнали и предложения. Съжалявам, че някои от колегите, които са внесли материали, ги няма на заседанието, за да могат поне да обосноват част от тези, които са направили. Обръщам ви внимание на някои от сигналите.
Сигнал №8 – това е за да се представи отделно на народните представители, да се обсъди и вземе решение по него на заседание на Комисията за борба с корупцията. Предлагам ви да поискаме становище от Министерството на финансите. Господин Христов е имал въпрос към министър Орешарски, той се позовава на отговора на министър Орешарски. Бихме могли да проведем дискусия и тук, в комисията, но по преценка, след като получим съответното становище.
И обръщам внимание също така на двата сигнала - №9 и №10. Предложили сме изясняване на обстоятелствата, свързани с начина на вземане на изпитите и издаване на дипломата. Това е по сигнал на в. “Политика”, там има конкретни факти, конкретни данни, конкретни изявления. Аз няма да скрия голямото си учудване, колеги, за това, че не съм информиран поне да са предприети някакви минимални действия във връзка с подобно придобиване на дипломи и случаи, в които други лица се явяват да вземат изпити. Не искам да говоря за абсурдност, квалификациите са от друг характер според мен в случая.
И разбира се, тук публикацията от в. “Труд” вчера. Тук също е необходимо изясняване на обстоятелствата, свързани с действията на кмета на град Велико Търново.
Колеги, не виждам възражения по информацията. Можем ли да я приемем в този вид, в който ви е представена? Да. Благодаря ви още веднъж.
И последна точка – пета - Информация за проведената приемна на 24.01.2006 г. на тема “Високите цени на лекарствата и лекарствените средства – причини, корупционни практики и мерки, които следва да се предприемат за тяхното отстраняване”.
Колеги, трябва да споделя пред вас, че действително проведохме една съдържателна приемна, на която бяха поканени представители на различни институции, които имат пряко отношение към проблемите, свързани с високите цени на лекарствата и търговията с лекарства. Аз бих си позволил, тъй като експертът към комисията г-жа Каракачанова пряко е ангажирана с този проблем, да й предложа кратко да ни представи някои от първите изводи и оценки, които са направени по този въпрос. Преди да предоставя думата на г-жа Каракачанова искам само да ви информирам, че действително проблемът е много сложен, но той е от широка обществена значимост. Възможно е предприемане на конкретни мерки и действия, продължаваме експертната оценка и анализ на този въпрос. При готовност, в комисията ще бъдат внесени предложения. Консултативният граждански съвет също се ангажира да помогне при експертната оценка и анализ на проблема. Ще ползваме, разбира се, и експертното участие на Консултативния съвет по законодателството и Министерството на здравеопазването.
Заповядайте, г-жа Каракачанова.
РОСИЦА КАРАКАЧАНОВА:
Благодаря Ви, господин Председател.
На 24 януари 2006 г. в София беше проведена приемна на Комисията за борба с корупцията, съвместно с представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравно-осигурителна каса, Българския лекарски съюз, Националната специализирана болница за активно лечение по онкология и Изпълнителната агенция за лекарствата.
Всеки един от участниците взе активно участие в дискусията, като изложи своето становище по темата съвсем конкретно и с оглед институцията, която представлява и проблемите, с които се сблъсква при упражняване на своята професия.
Въпросите, повдигнати в изказванията, бяха разделени в две посоки: лекарства и лекарствени средства, предназначени за домашно ползване от пациенти и разпространявани чрез наличната мрежа от аптеки в страната, и лекарства и лекарствени средства, предназначени и закупувани за болнично лечение на пациентите.
Първият аспект опира до факта, че освен Министерството на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса на практика лекарствата достигат до аптеките чрез значима дистрибуторска мрежа на фирмите представителки и производителите на вносни лекарства. Липсата на строго регламентирана процедура за формиране на единна цена довежда до една обезпокоителна разлика, а понякога тя е в пъти – два, три, четири – предвид източника, който е осъществил доставката до крайния потребител. Значи ако министерството и Националната здравно-осигурителна каса ги е доставила, то тази цена в много случаи може да бъде значително по-ниска, а в някои случаи на спекулации от аптеките се оказа, че може да бъде и значително по-висока от тази, предлагана в аптеките.
На второ място, вниманието беше насочено към някои от причините, довели до значително оскъпяване на самото лечение на болните през последните четири години у нас. Причините, довели до оскъпяване на това лечение, са няколко. Нямам амбицията да бъдат изчерпателно изброени.
Първата се открои като Данък добавена стойност. Беше направено предложение Данък добавена стойност при лекарствата да постъпва по сметка на Националната здравно-осигурителна каса и второто предложение беше размерът на самия данък да бъде намален значително предвид вече съществуващата практика в редица страни както в Европейския съюз, така и извън него. Значи става дума за данък в размер на 3-5-6%, реално съществуващ като данък в страни като Гърция, Португалия, съседни и близки до нас.
Втората възможност – за договаряне на насипна цена на лекарствата от Министерството на здравеопазването чрез директно договаряне с чуждите фирми и представителства, като по този начин може да се избегне реално съществуващият проблем с опаковките и най-малките разходи, които ги съпътстват. Значи самите дребни опаковки, съответно изискването да се залепва българско указание към тях – всичко това много усложнява процеса, оскъпява самата доставка. Ако е възможно да се договори една насипна цена, то тя би била в едно голямо количество, напълно подходящо за болница, където имаме по-голям обем пациенти.
На трето място е възможността лечебните заведения да се снабдяват с лекарства на цени, които предварително са координирани с Министерството на здравеопазването, а не директно от фирмите, всеки управител на болница да договаря цена с конкретен представител, изгодна на двете страни.
И на четвърто място, в случаите, когато се налага провеждане на процедури по реда на обществените поръчки, то тази възможност да се намали до възможно най-малки случаи, а министерството да преговаря директно с фирмата представител и производител или чрез нейно бюро, но не регистрирано на територията на Република България.
Тези конкретни предложения могат да намерят своята реализация единствено като част от сложния процес за създаване на национална здравна политика и национална лекарствена политика, които да излизат извън рамките на мандата на отделно правителство. Беше отчетено, че създаването на такава национална политика представлява естествено един сериозен и мащабен труд от страна на специалисти.
Така обаче ще може да се отговори на актуалните проблеми, които могат да се групират в пет групи: необходимостта от единен регулаторен орган, какъвто към момента е Изпълнителната агенция за лекарства; намирането на независими източници за лекарствена информация; система за създаване на т.нар. позитивен или есенциален списък, който следва да обхваща 90% от заболяванията в страната, който да бъде гарантиран с налични количества на лекарства; надеждна система на дистрибуция; изграждане на система за лекарствена безопасност.
В края на приемната всички участници бяха обединени около становището, че провежданите процедури по Закона за обществените поръчки и Наредбата за провеждане на малки обществени поръчки могат да се заменят с едни регламентирани правомощия в полза на Министерството на здравеопазването. Всички бяха единодушни, че и двете процедури създават действително сериозни предпоставки за корупционни практики.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви за участието в заседанието.