---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
-------------------------------------------------------------------




П Р О Т О К О Л

№ 108

На 5 февруари 2009 година се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Парламентарен контрол относно дейността на държавните органи, които имат правомощия и носят отговорност за извършването на контрол по разходването на европейските средства за периода 30.07.2008 г. до 31.01.2009 г.

2. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 22.01.2009 г – 04.02.2009 г.

Заседанието беше открито и ръководено от Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията.


* * *



ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията за борба с корупцията.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол относно дейността на държавните органи, които имат правомощия и носят отговорност за извършването на контрол по разходването на европейските средства за периода 30.07.2008 г. до 31.01.2009 г.

2. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 22.01.2009 г – 04.02.2009 г.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ОТНОСНО ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ, КОИТО ИМАТ ПРАВОМОЩИЯ И НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕТО НА КОНТРОЛ ПО РАЗХОДВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА ЗА ПЕРИОДА 30.07.2008 Г. ДО 31.01.2009 Г.
Колеги, първо ще представя гостите, които сме поканили за заседанието, а след това мотивите за провеждане на днешното заседание след решенията, които комисията е взела.
По тази точка сме поканили да присъстват:
г-н Проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата
г-н Валери Апостолов – от Сметната палата
г-жа Свилена Симеонова – Сметната палата
г-н Любомир Даков – заместник-министър на финансите, който е и национален координатор за управление на средствата от Европейския съюз
г-н Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, национален ръководител по усвояване на средствата от Европейския съюз
г-жа Гинка Драганинска – изпълнителен директор на Държавна агенция „Финансова инспекция”
г-жа Райка Онцова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Одит върху средствата от Европейския съюз”
г-ж Теменужка Попова – директор на дирекция ОИИД към Държавна агенция „Финансова инспекция”
г-н Димитър Арнаудов – началник на отдел към Изпълнителна агенция ОСЕС
г-н Александър Хинов – и.д. началник отдел в Дирекция НФ
г-жа Петя Анадолиева – държавен инспектор в Инспектората на Министерството на финансите
г-н Петър Стоянов – Институт за управление на програми и проекти
г-жа Петя Донова – управител на фондация за прозрачни регламенти
Поканили сме господин Стоянов и госпожа Донова, които изпратиха до комисията разработки, свързани с усвояване на европейските средства, критики по начина, по който това се извършва като процедури. Разполагаме и с конкретни техни предложения, които биха могли да бъдат раздадени на народните представители.
Това са представителите – гости на днешното заседание.
Искам малко да ви върна назад във времето като мотиви за днешния парламентарен контрол, който извършваме.
На 10 юли 2008 година Комисията за борба с корупцията проведе заседание със същото съдържание, на което взе следните решения – разполагате с решението.
В т. 1 от решението се казва, че Комисията оценява като недостатъчно ефективен оперативния контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми.
В т. 2 се казва, че комисията оценява като незадоволителни конкретните мерки по резултатите от извършения оперативен контрол по усвояване на средствата от европейските фондове и програми.
В т. 3 се казва, че комисията констатира, че не е осъществена необходимата координация между контролните органи по отношение на усвояване на средствата по европейските фондове.
В т. 4 се казва, че комисията трябва да бъде информирана за всички нарушения, които са констатирани от контролните институции и органи и с които са сезирани съответните институции.
В т. 5 от решението се казва, че комисията трябва да продължи парламентарния контрол по проблема, свързан с усвояване разходването на средства от европейските фондове и програми след шест месеца.
Колеги, изминаха шест месеца и изпълняваме решението си от началото на месец юли 2008 година.
За по-ефективното провеждане на парламентарния контрол изискахме съответно информация, поканихме всички институции, които имат пряко отношение към този проблем.
Получихме от Сметната палата информация за извършени четири одита за дейността на обекти, чиито правомощия са свързани с процеса на усвояване на средствата, които са качени на сайта на Сметната палата.
От Министерството на финансите е получена информация за предприетите мерки за повишаване ефективността на контролната дейност на министерството във връзка с процеса на усвояване на средствата със съответните проверки, които са извършени от институциите.
На следващо място, от Дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз” е получена информация относно извършване на дейности и предприети мерки във връзка с повишаване ефективността на управлението на средствата от Европейския съюз.
На четвърто място, информация от Дирекция „Национален фонд” към Министерството на финансите относно предприетите мерки за повишаване ефективността на контролната дейност.
Това са информациите, с които, колеги, вие разполагате, които са раздадени на народните представители.
Аз ще си призная ,че ми беше малко трудно да се ориентирам в целия лабиринт от структури и органи, които управляват, контролират и т.н. този процес. С активната помощ на господин Иванов – председател на Подкомисията за усвояване на средствата от Европейския съюз, се ориентирах малко по-добре в 9 управляващи органи, 5 междинни звена, 2 акредитирани агенции, 3 дирекции и т.н.
Колеги, разполагате с тези информации, които споменах.
Естествено, че не е необходимо според мен да изслушваме всички, които сме поканили на днешното заседание. Аз ви предлагам да помолим нашите гости съвсем накратко в началото, без, разбира се, да се впускаме в подробности, имайки предвид профила на нашата комисия, да се спрат основно върху рисковите зони за корупция, констатираните проблеми.
Бих се обърнал на първо място към проф. Валери Димитров, след това към заместник-министър Любомир Дацов и, разбира се, към Държавната агенция „Финансова инспекция”. Ще ви помоля да говорите съвсем кратко, пак повтарям, имайки предвид профила на комисията, имайки предвид рисковите зони за корупция и, разбира се, ефективността на мерките за усвояване на средствата, с оглед на тези изминали 6 месеца.
Господин Димитров, заповядайте. Разбираме, че има извършена една сериозна дейност от Сметната палата. Видяхме тези четири одита, които сте качили. Разбираме, че предстои приемането и на друг.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Дами и господа народни представители, дами и господа! През този период ние сме приключили няколко одитни задачи. Докладите за резултатите от одитите са качени на сайта на Сметната палата. Те са, така да се каже, по отделни проекти, свързани с усвояването на европейските средства. Нека да ги посоча кои са те:
Одит на Програма ИСПА на мярка 2002, БГ 16017 – това е интегриран проект за подобряване на водния сектор на град Балчик за периода 2003 – 2008 г.;
Одит по ИСПА – мярка на градска пречиствателна станция за отпадъчни води, квартал „Меден рудник” – Бургас, също за периода 2003 – 2008 г., един дълъг период от време;
Одит на изпълнението на подготовката за управление на структурните фондове на Европейския съюз по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в управляващия орган на Министерството на труда и социалната политика;
Одит на проект „Съвместен фонд за малки проекти България, Сърбия и Черна гора в Изпълнителна агенция ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството”.
Това са одити по отделни проекти.
Същевременно може би ще бъде много по-интересно за народните представители да чуят, че ние сме в процес на приключване на две одитни задачи, които ни бяха възложени с решение на парламента. Това са одит на системите на управление на структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 2006 – 2008 година и одит на системите за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони, Националния стратегически план за рибарство и аквакултури също така за периода 2006 – 2008 г. Това е безпрецедентен по своята цел и обхват одит на тези системи, защото ние се опитваме да оценим ефективността на цялата съвкупност от държавни органи и институции, въвлечени в управлението и прилагането на следприсъединителните инструменти, след като България стана страна – членка на Европейския съюз.
Въпросът е да се види към този начален момент, в който се започва усвояването на европейските средства по следприсъединителните фондове и програми, дали нашите системи са готови за това.
Ние приключихме с подготовката на одитите, те са дадени за становище. Обсъдихме позициите на засегнатите институции и в понеделник предстои да приемем на специално заседание двата одитни доклада и съответно да ги предоставим на парламента. Там действително има какво да се види, има какво да бъде предмет на парламентарен дебат.
Ако се върнем обаче на тези одити, които са тук пред нас, те са одити по отделни проекти. Мога да кажа, че това е една стандартна, традиционна оидтна дейност на Сметната палата. Мисля, че вече по отношение на предприсъединителните инструменти България има натрупан много по-голям опит, има утвърдени правила, процедури и доста голяма практика на органите, които управляват тези средства. Така че тук няма нещо изненадващо, господин Великов, нещо, което да е необичайно, извън мярката по отношение на нашите констатации и оценки.
Разбира се, ние откриваме многобройни недостатъци и правим препоръки за отстраняването на тези недостатъци и за подобрението на управлението по тези проекти. Въпросът е, че голяма част от тези проекти вече са на приключване или приключват. Съответно и препоръките, които правим, засягат в по-голямата си част минал период. По-скоро проблемът е как да отчетем евентуално добрите и лошите практики в бъдеще.
По-скоро въпросът е как да управляваме по-добре следприсъединителните инструменти, тъй като предприсъединителните инструменти знаете, че те са вече на приключване и на довършване.
Разбира се, аз съм готов, както и моите колеги тук от специализираните отделения на Сметната палата, които одитират предприсъединителните фондове, сме готови да отговаряме на вашите въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на проф. Димитров, който изложи в синтезиран вариант преписките, които са на ваше разположение.
Обръщам се към заместник-министър Даков с тези въпроси, които поставих в началото – за предприетите мерки, рисковите зони за корупция и ефективността им през този период.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Може би спецификата на дейността, която изпълняват поверените ми структури, не е насочена точно към разкриване на корупция, тъй като те се занимават с общата ефективност на програмите и оценка за изпълнението на резултатите. Но с удоволствие ще ви докладвам какво беше направено през тези изтекли шест месеца в областта на мониторинг и оценка на изпълнението на програмите.
Както знаете, една от забележките, които имаше, беше, че има недостатъчно назначени хора, които да се занимават при нас с тези структури. Следствие на това в дирекция ОСЕС бе увеличен броят на експертите с трима служители, които през последните шест месеца изпълниха два раунда на проверки.
През периода септември 2008 – януари 2009 година структурите са осъществили проверки на място по отделни проекти, съгласно утвърдения годишен план, като са били проверени 29 договора. Също така в периода между 31 октомври – 30 ноември бяха проведени посещения на място на 10 проекта, изпълнявани по програма ФАР.
Може би по-интересни са заключенията от тези проведени проверки.
Като цяло е установено, че дейността по проектите е изпълнена или се изпълнява успешно и отговаря на реалните потребности на бенефициентите. Като цяло предвиденото оборудване е доставено и инсталирано или е в процес на инсталиране и се използва съгласно предвиденото в проектните фишове, тъй като в миналото – само ще отбележа – имаше забележки, че в противоречие на правилата на програма ФАР има доставено оборудване за институциите съответно, но след това това оборудване се ползва от съвсем други субекти.
В същото време е установено, че има допуснати слабости. Като цяло за съжаление тези допуснати слабости все още се дължат на недостатъчно познаване от страна на бенефициентите на правилата на програма ФАР, макар че тази програма ФАР би трябвало да е приключила през 2006 година и такова нещо според мен е недопустимо към настоящия момент.
Също така продължава все още и е налице недостатъчно добра комуникация и координация между заинтересованите страни. В някои случаи е налице ангажираност на бенефициентите в изпълнението на проектите, докато в други случаи те действат прекалено независимо, като се договарят директно с контракторите за промени в дейности, доставки и т.н., тоест не уведомяват висшестоящите органи.
Господин професорът не отчете един факт, но като цяло продължава и основен проблем продължава да бъде голямото текучество на служители в изпълнителните агенции. Може би това е частично и обяснението за нарушението в някои случаи на правилата, просто незнанието, защото всеки път трябва да се обучават нови и нови служители по специфични правила, специално за ФАР. Знаете, че те са, ако така мога да се изразя, уникални.
Продължават проблеми и с изпълнението на проектите в Министерството на правосъдието, особено тези, свързани с информационните технологии, както и на проектите с бенефициент Дирекция „Етнически и демографски въпроси”.
Всичко това подробно ще бъде докладвано и обсъдено на предстоящото в момента Тринадесето заседание на Съвместния комитет за наблюдение на програма ФАР, което ще се проведе на 11 февруари. Знаете, че това е най-висшият форум, на който всички страни, включително и Европейската комисия, както и колегите от различните министерства подробно докладват проект по проект напредъка. Аз мисля, че и вие сте получили покана за участие в този комитет. Ако не сте, ще проверя и ще изпратя такава.
По отношение на програма ИСПА отново поверените ми дирекции изпълняват функции към стратегическо планиране и мониторинг върху цялостното изпълнение. Тук, както знаете, основните проблеми по програма ИСПА бяха в сектора „Транспорт”, Национална агенция „Пътна инфраструктура”.
Със задоволство мога да докладвам, че мерките ,които бяха взети през последните шест месеца, дават достатъчно положителни резултати. Основното, което беше направено от гледна точка на институционалните структури, беше, че двата управляващи органа бяха трансформирани в един, който се намира в Министерството на транспорта, тоест беше трансформиран управляващият орган, намиращ се в Националната агенция „Пътна инфраструктура”.
Съответно на 7 август Министерският съвет прие план за изпълнение на мерките, свързани с управлението на средствата в отговор на препоръките, съдържащи се в доклада на Европейската комисия, касаещи Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Може да се каже, че съответно бяха извършени необходимите промени в периода август – декември в Закона за пътищата, който позволи да бъде преструктурирана агенцията.
От своя страна, са приети всички устройствени правилници за организацията на административните структури, управляващи помощта от ИСПА съответно в НАПИ. Изградени са необходимите структури за управление и контрол.
Аз мисля, че вчера по време на посещението на госпожа Плугчиева в Брюксел сигналите, които идват във връзка с агенцията, са достатъчно задоволителни. Мисля, че съвсем малко там трябва да бъде направено. Става въпрос с дискусията, която и в момента се води по вестниците със Закона за конфликт на интереси. Иначе смятаме, че нещата са добре структурирани и частично проблемите са решени.
Това е съвсем накратко от моя страна по двете основни програми. Ако имате конкретни въпроси, аз с удоволствие ще отговоря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз предлагам да преминем към въпроси. Разбира се, че не сме очаквали вие да разгледате корупционни схеми. Моят въпрос беше свързан преди всичко с това доколко са идентифицирани рисковите зони за корупция, които ние сме коментирали неведнъж тук на заседания. Имам предвид прозрачността на процедурите, ролята на консултантските фирми, връзките с оценителите, които правят оценки по проектите, контрола по изпълнението. Всичките тези или част от тези рискови зони доколко можем да считаме, че са ограничени и доколко можем да считаме, че частично са неутрализирани.

Мисля, че не е необходимо да продължаваме с изслушването. Прекалено подробни са информациите, които са ви предоставени. Може би докато колегите помислят, аз бих си позволил някои въпроси.
Първият ми въпрос е свързан, разбира се, с усвояемостта на европейските средства. Каква е Вашата оценка, защо само 5 процента са усвоени на този етап, имайки предвид две години период, в който ние сме вече членове на Европейския съюз?
Вторият ми въпрос е по-конкретно към госпожа Онцова: кога очаквате положителни оценки на съответствие по всички оперативни програми? Защото тези положителни оценки можем да получим тогава, когато бъдат игнорирани в значителна степен корупционните фактори, които влияят в една или в друга степен.
Разбира се, имам още един въпрос и той е свързан с ефективността на управлението. Аз неслучайно споменах в началото тези многобройни структури, които са ангажирани пряко с организация, управление, координация и т.н. Доколко считате, че това е ефективно? Защото ясно е, че различните структури по един или по друг начин създават корупционни условия.
Тук ще си позволя да цитирам само няколко фрагмента от материала, който получих от Института за управление на програми и проекти. Може би да прозвучат и по-крайни тези оценки. Но в тях се казва ,че липсва контрол по изпълнението на обявените процедури по поръчките, както по отношение на изпълнението, така и по отношение на анексите и допълненията към рамковите споразумения.
Липсва достатъчно прозрачност в оценяването.
Няма предвидена наказателна отговорност за оценителите и отговорните служители, които предлагат за финансиране слаби и некачествени проекти.
Не се спазват сроковете за оценка, обявяване на резултатите от процедурите, мониторинга и реимбурсирането на вложените средства.
Няма процедура по обжалване както и на обявяване на променени в хода процедури, така и на оценени вече проекти.
Това са част от критичните бележки. Всяка една от тях пряко или косвено е свързана с корупционни условия и корупционни възможности.
Това са част от моите въпроси. Разбира се, ще се включа и допълнително.
Колеги, заповядайте. Може би да започнем с господин Дацов, а след това колегите ще продължат.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, аз бих започнал с един коментар. Действително трябва да правим разлика между това, което беше предприсъединителни фондове и което е след присъединяването. Процедурите действително са тотално различни. Не знам това ,което цитирахте, за какво става въпрос – дали за предприсъединителните фондове малко ми е трудно да Ви отговоря. Защото ако има уникални процедури за предприсъединителните фондове, специално за ФАР и за ИСПА, то всеки знае, че процедурите за структурните и за кохезионните фондове в момента са съобразно националното законодателство. И ако това са забележки към процедурите, които са установени с националните ни закони, тогава, разбира се, че това не е следствие от управлението на фондовете, а е слабост на българския закон. Без да съм специалист, разбира се, защото все пак ние стоим от друга страна.
Пет процента усвояемост, действително, но става въпрос за усвояемостта по структурните и кохезионните фондове, ако правилно разбирам.
Разбира се, към момента може би трябва да дадем информация, че са стартирали тъй наречените колове за близо 3,8 млрд. евро, което според мене е много добър резултат, тъй като това означава простичко, че през следващите месеци ние ще сме свидетели на все повече и повече сключвани договори. Знаете, че това е, като се направи една проста сметка, близо 60 процента от всички средства, с които ние разполагаме по линия на структурните и кохезионните фондове. Има сключени договори към края на миналата година, последната цифра може би вече се е увеличила с десетина милиона, но бяха 1 млрд. 80 млн. Действително от тези средства само пет процента са разплатени.
Според мен има две обяснения. Частично това според мен е нормално, дотолкова, доколкото всички нови страни – членки специално по структурните и кохезионните фондове са минали през период, когато трябва да одобрят системите, да ги изградят. Освен това всички знаем, че самото европейско законодателство беше одобрено и беше одобрявано в течение на самата 2007 година. Така че ако трябва да сравняваме спрямо това, което е било в другите страни – членки, виждаме, че значителна разлика няма.
Естествено не могат да бъдат отричани редица слабости, които съществуваха, чисто хоризонтални. Но те не са свързани със самия модел, който съществува изграден и който функционира. Ако щете, именно наличието или относително все още слабият административен капацитет беше един от основните проблеми през този период. Едновременно всичко това беше съпроводено с това ,че ние обучаваме хора – те напускат.
Така че надявам се, че точно финансовата криза в момента плюс предприетите мерки за стабилизиране, заплащане, гаранции за служителите в отделните управляващи органи ще позволи действително да имаме една стабилност на експертите. Това ще доведе до една коренна промяна.
Както виждате, именно след месец май, период, който съвпада с направените институционални промени и с назначаването на госпожа Плугчиева като вицепремиер, отговорен за фондовете, едновременно с това започна нарастването и усвояването на средствата и контрактуването. Така че не може да бъде отречен и този индивидуален момент в развитието на усвояването.
Мисля, че това ,че вече бе отчетено, че от основните хоризонтални проблеми, които всъщност съществуваха, два бяха такива. Единият беше информационната система, другото беше капацитетът за complain assessment. В тази област бяха взети мерки.
Миналата седмица бе обявено, че всички базисни изисквания към информационната система са готови и тя работи. В момента се предприемат стъпки всички управляващи органи да въведат необходимата информация в нея.
Естествено тази система ще бъде напълно готова в края на 2009 – началото на 2010 година, когато ще бъдат изградени абсолютно всички необходими модули. Но към момента може да се отчете, че тя е готова и задоволява всички изисквания, според изискванията на законодателството.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако може един уточняващ въпрос по отношение на информационната система, тъй като едни от нашите съществени бележки бяха свързани точно с координацията. Тъй като говорите за информационната система, какви бяха предварителните срокове за въвеждане на тази система и каква част от нея работи? Вие казахте, че тя не работи като цяло в момента.
Интересува ме още нещо. Правена ли проверка от вас за конфликт на интереси по отношение на възложител и изпълнител на информационната система?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз си спомням, че имаше такова оплакване, включително в Европейската комисия при контрактуването на „Информационно обслужване” като изпълнител на тази информационна система.
Само мога да кажа, че мисля, че някои от колегите, които се оплакаха, се бяха объркали кой какви функции изпълнява в държавата. Мисля, че проверката, която беше извършена за конфликт на интереси, показва, че заместник-министърът на финансите, който е в борда или в надзорния съвет на „Информационно обслужване”, по никакъв начин не може да влияе върху избора на тази фирма. Така че мисля, че това беше забравен въпрос, беше въпрос на неразбиране и на интерес на тази фирма, която се оплака.
Иначе в момента четири модула са готови и работят. Те са основните базисни модули. Ще трябва да бъдат развити още два модула, които по график трябва да бъдат разработени до края на годината.
Забавянето с информационната система беше следствие на оспорване на обществената поръчка. То е в рамките от три до четири месеца, което се наваксва в момента.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, заповядайте. Допълнителни въпроси?
Има думата госпожа Онцова.
РАЙКА ОНЦОВА: По отношение на това кога ще се получат положителните оценки за съответствие. Вие знаете ,че основната задача на агенцията в момента е да се укрепи капацитетът. Текат няколко важни процеса в момента. Завършихме договарянето с „голямата четворка”, която поема ангажименти да съдейства на агенцията с много експертни ангажименти, които ще й бъдат възложени, като ни консултират в подобряването и довършването на работата по одитните стратегии. Те са необходимият фактор, за да бъде положителна оценката за съответствие.
Така че до края на февруари планираме да завършим този процес на преглед и корекции в стратегиите и съответно укрепване на капацитета, като бъдат ангажирани хора с малко по-различен одиторски профил, какъвто очевидно липсва в момента в агенцията.
Разбира се, това е нова експертна дейност и не е толкова лесно да бъдат ангажирани хора с подходящ профил. Ние се ангажираме и да обучаваме хората, за което ви изпратихме информацията, която планираме като обучение тази година на хората, ангажирани в агенцията. Но това не е задача с много кратък хоризонт. Затова бих приканила към разбиране, че е необходимо малко време, за да се изпълнят всички задачи ,които сме планирани в тази посока.
Амбициозни са задачите, но смятам, че ще бъдат изпълнени в съвсем обозрими срокове. Към края на февруари ще можем да консултираме новия вариант на одитните стратегии, които са една предпоставка за положителни оценки за съответствие.
Ако има други въпроси, съм готова да отговарям.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Господин председателю, имам молба за уточняване от страна на проф. Димитров. В нашата справка мисля, се твърди, че тези четири одита са съпътствани с по шест препоръки – в един случай шест, в другия – пет. Даден ли е срок от страна на нередностите, неточностите, пропуските и констатирани ли са подобрения или отстраняване на проблемите?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, господин Димитров. Обикновено ние даваме три, а понякога се налагат и повече месеци за изпълнение на препоръките. След това правим целева проверка доколко те са изпълнени. Тогава колегията разглежда доклада за изпълнение на препоръките. Ако има неизпълнени препоръки, те се изпращат на съответния компетентен орган, за да вземе той мерки.
В момента по тези четири одита като цяло не са изтекли сроковете за изпълнение на препоръките. Веднага след изтичането на сроковете ние в десетдневен срок правим проверка и докладът се внася в колегията. Такава е процедурата. Но по нито един от тези доклади все още не е изтекъл срокът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Гроздилова, имате думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин председател. Уважаеми гости, колеги. Много ясно и точно формулира проф. Димитров молба за последни два одита в неговото звено – Сметната палата, за това доколко системата в България е готова за ефективно усвояване и управление на европейските средства.
Аз използвам момента, господин председател, че тук имаме представители на почти всички ангажирани структури в държавната администрация, присъства националният ръководител, националният координатор, да попитам как мислите вие. Защото сте прави, че това е много специфична експертна дейност. Ние това го разбираме. Но аз лично не мога донякъде да се съглася със значението на текучеството на експертния състав по ведомствата в изоставане или, недай си боже, в нарушения.
Знаем колко е важен човешкият фактор, знаем, че корупционните условия и механизми се създават точно там. Доколко вие, тези, които носите отговорността като ръководители, експертно преценявате, че ние наистина можем да бъдем спокойни за това все по-ефективно, все по-прозрачно и все по-качествено да се извършват дейностите по вертикала или хоризонтала. Защото господин Радослав Иванов с неговата подкомисия вече направиха и конкретно предложение за промяна в структурата.
Вярвайте ми, когато в края на мандата се правят предложения, дори само под формата на препоръка, за такова радикално преструктуриране, то само по себе си като факт буди съмнение и притеснение.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Госпожо Гроздилова, аз бих могъл да коментирам тези неща. Но искам да направя тук едно процедурно уточнение. Нашата одитна процедура не е приключила, затова ....
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Професор Димитров, много съжалявам, но въпросът ми не е към Вас, а към националния координатор и националния ръководител. Аз се позовах на Вашия акцент.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нека да ви кажа, че аз съм национален координатор по ФАР и по ИСПА, а не по структурните и кохезионните фондове, за да внеса още малко объркване в случая, за да не смесваме просто нещата за какво става въпрос.
Иначе точно като заместник-министър отговарям за дирекция ОСЕС.
Мога да ви кажа моята лична позиция по отношение на това дали трябва да бъде централизирана или децентрализирана системата – дискусия, която в момента се води.
Първо, мисля, че е много рано да се правят генерални заключения една система дали е ефективна или не е ефективна към момента, защото тя просто работи ефективно и в пълен капацитет от седем-осем месеца. Едва ли някой може да прави такова генерално заключение на базата на тези седем-осем месеца истинска работа.
Второ, не познавам ефективна система, която е откъсната от структурата на държавата. Имайте предвид в края на краищата ,че европейските фондове са дадени и се дават за постигане на национални цели, а не да имат някакви собствени вътрешни цели, които те да решават. Което означава, че естествената структура за управление е структурата на правителството, която съществува в модела, и моделът, който съществува в управлението във всички останали области.
Тоест не може да има според мен откъсване и концентриране на управлението в един орган, без участието на отделните министерства. Защото тогава няма да е ясно как тези министерства реализират своята политика.
Известен факт е, че поради това, че е нисък брутният вътрешен продукт на страната ни, европейските средства през следващите години представляват и ще представляват значителен процент от всички публични разходи. С националното съфинансиране нищо чудно в отделни години теоретично те да достигат, включително имайки предвид фондовете за селското стопанство, приблизително около 10 процента от брутния вътрешен продукт. Което означава простичко: при 40 процента големина на публичните разходи – между 20-25 процента от финансирането на публичните разходи ще идва от европейски средства. Което аз лично не си го представям как може като управление да става откъснато от структурата, която е в Министерския съвет. Но това е мое лично мнение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има думата госпожа Гроздилова за уточняващ въпрос.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Имам само един малък уточняващ въпрос.
Господин Дацов, въпросът в своята същност беше доколко вие преценявате като ръководители, наблюдавали и контролирали този процес на охранение на предприсъединителните фондове, състоянието на административния капацитет в България в готовност да управлява вече по-ускорено и по-ефективно в следприсъединителния процес? В чисто административен план. Това беше въпросът ми, а не да развиваме политиките на едно управление. Административният капацитет като основно понятие и много важен фактор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз смятам, че в края на краищата зависи какво сравняваме. Ако сравняваме спрямо това, което е налично в страната, аз не смятам, че има по-добри експерти извън експертите, които са в тези управляващи органи. В края на краищата дори в частния сектор хората, които излизат от тези структури, това са най-добрите експерти в частния сектор. Не съм видял частният сектор да е възпитал по-добри експерти в тази област. И това е според мен неоспорим факт.
Друг е въпросът, че естествено има много повече според мен да се желае. Но като цяло административният капацитет на национално ниво определено на този етап с всички предприети мерки е добро. Знаете, че съществено увеличихме заплащането на всички колеги, които работят в структурните и кохезионните фондове, с цел запазването им. Мисля, че в момента има един капацитет, който дава гаранция, че усвояването и използването на структурните и кохезионните фондове ще бъде все по-добро и по-добро.
На мене ми се иска освен само за това усвояване като не знам каква цел да говорим и за качеството на усвояването. Защото общо взето все пак много по-важно рано или късно ще стигнем до това какъв е резултатът от тези средства и малко по малко фокусирането през следващите години ще бъде, надявам се, изнесено от процента на усвояване към резултата от използването на всичките тези средства.
Иначе ако трябва да сме честни, има проблеми, но тези проблеми от гледна точка на капацитета като че ли са по-големи и те ще продължават според мен да бъдат по-големи именно на общинско ниво. Част от обяснението например защо имаме само 5 процента усвояване към момента е защото не се подават искания за плащане от страна на бенефициентите.
Освен това факт е, че част от тях имат например чисто счетоводни проблеми с подготовката на документите за плащане. Макар че може би това трябва да го кажат колегите, които се занимават в отделните управляващи органи със сертификацията и финансирането на отделните проекти. Но това поне е информацията, която идва към нас.
В момента бенефициентите, мисля, че има близо 1 млрд. и 100 млн. контрактувани, не подават документи за междинно плащане.
ПРЕДС.БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз искам да попитам господин Дацов следното. Той каза преди малко, че теоретично, пак повтарям, теоретично ще бъдат усвоявани средства за около 10 процента от брутния вътрешен продукт. Или повече. Искам да попитам тези 5 процента усвояемост към настоящия момент, за които той говори, колко процента от брутния вътрешен продукт представляват към този момент? И мисли ли, че теоретичното му предположение за усвояемост, което той направи преди малко тук, в тази зала, съответства с реалността?
Мисли ли той, че реално ние ще можем да усвояваме, пак повтарям, 10 процента от брутния вътрешен продукт, или над 10 процента?
Моля да ми отговори колко процента от брутния вътрешен продукт усвояваме към настоящия момент.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председателю. Аз ще започна с една Ваша реплика, че се обърквате от тази плетеница от създадени контролни органи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И продължавам да се обърквам.
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да Ви кажа, че създаването, нарастването на администрацията в тази област, тоест контрол и одит, е обратно пропорционално на получаването на пари от Европейския съюз. И това е показателно. Защото е сбъркана схемата. А тя не е случайно сбъркана. Не може да се очаква решенията да са на правителствено ниво, а нивата за контрол да са назначавани от правителството. Нали разбирате? Как да се случи тази работа?
Искам даже да Ви попитам защо господин Ивановски е тук, а не му давате думата. Искам все пак да разбера защо е тук.
Може ли да очакваме хора, които са наемни работници от правителството, да контролират неговото поведение? Как да се случи тази работа? При този механизъм на създаване на каквито и да е контролни, одитни и не знам какви институции надолу ефектът ще е нула. И ще се стигне дотам, че ще ни затворят кранчето изцяло – те го затвориха, разбира се, от Европейската комисия, а ние може да продължаваме да създаваме одитни институции. Защото тези, които отпускат парите, си дават сметка, че тук се имитира контрол, а на практика корупционните механизми съществуват.
Погледнете документа внимателно. Тези, които са проверявали, са описали констатираните дефекти. Те по-нататък не смеят ида отидат. Но какви са дефектите? Бил проведен търг, обаче не е запазена документацията от търга. Какво е това? Това означава ,че няма търг. Защото или документите, които са употребени при търга, не е трябвало да бъдат запазени, или изобщо не съществуват.
Аз обаче не знам дали някой на масата може да ми отговори на следния въпрос: какъв е долу-горе размерът на средствата, които се вземат от държавния бюджет, за да бъдат покрити сключени договори по проектите за Европейската комисия? Може ли някой да ми каже какъв е долу-горе размерът? И ще ви кажа защо питам.
Ние като политическа сила внесохме проект за решение в Народното събрание и искаме Народното събрание да гласува пълен мораториум върху тези плащания. Защото Европейската комисия е извършила проверка, установила е, че схемата е корупционна, спират парите, а ние ги взимаме от държавния бюджет и ги даваме какво е това? Това какво е?
Аз обаче, уважаеми дами и господа, нямам никакви претенции към вас. Вие сте просто наемни работници и не сте отговорни за това състояние. Тези, които трябва да отговарят, са други. Това са министрите. Колко пъти говорим за тези неща! Те обаче се крият.
Създадохме одитна институция – питайте нея. Кой назначава тази одитна институция? Кой дава заплатите? Изобщо къде го има това по света? Никъде. И затова няма да има пари от Европейската комисия.
Така че жалка история. Аз не искам да правя генералното обобщение: така ако управляваме, докъде ще стигнем? То се видя докъде стигнахме – формален член на Европейския съюз! Ние плащаме много повече членски внос на Европейския съюз, отколкото получаваме. И няма да получаваме.
Идват тук всевъзможни представители на Европейската комисия и директно ни го казват. Това ще бъде. Защото историята с вицепремиера е същата. Вицепремиер по контрол! Какво като е вицепремиер? Оказва се, че той няма правомощия по отношение на тези, които трябва да контролира. Тоест един добре сложен говорител. Само че пиарът е до време. Говориш месец-два, отразяват те вестниците и после питат: Защо няма пари?
Така че аз си мисля, че преливаме от пусто в празно. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имате думата, господин Дацов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако ми позволите, господин председател, искам да се опитам да дам отговор за десетте процента.
Теоретично 10 процента с всички допускани за национално финансиране, имайки предвид земеделските фондове. Факт е, че схемата може да работи и на четвъртата година теоретично може да се постигне тавана. Тъй като важи правилото n + 3. Тоест три години до реализацията на всеки един проект.
Така че теоретично би трябвало на четвъртата година от стартирането на работата съответно по проектите да бъде достигнат този капацитет. Става въпрос за 10 процента, имайки предвид, че независимо че сме одобрили в момента допускането за 20 процента национално съфинансиране, имайте предвид, че опитът на всички останали страни – членки показва, че този среден процент на съфинансиране е приблизително около 40 на сто.
Така че оценката беше за около 6 процента средства от европейските фондове и около 4 процента национално съфинансиране, което зависи вече и от самата национална политика. Дори и да не са тези 10 процента, сигурно ще се получи след три или четири години обемът да бъде приблизително 3 процента допълнително национално съфинансиране, особено ако бъдат стартирани големи проекти.
Така че може би през 2011 година ще бъде реално да отчитаме какви са истинските резултати. Сега е просто пак теоретично ,че трябва да начертаем една схема на развитие, която е могла да се случи спрямо това да отчитаме какво е постигнато.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре, но сега каква е усвояемостта към брутния вътрешен продукт към настоящия момент?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Ако не се лъжа, нивото миналата година ,с което финишира бюджетът като изразходвани средства от Европейския съюз е към 2,5 процента към брутния вътрешен продукт, макар че не знам конкретно какви са цифрите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като господин Атанасов спомена за начина, по който се извършва контрола, от материалите, с които се запознахме, се вижда, че има външни одитори, външни фирми. Ще отбележа три: „Грант торнтънт”, „Делойт одит” и „Янч оди” – може да не съм съвсем точен в наименованията. Но тук възниква един въпрос във връзка с възможни схеми.
Има ли примерно по отношение на САПАРД тези външни одити да са пряко свързани със служители на агенцията?
Или служители на агенцията да участват във въпросните одиторски външни структури? Наема ли се някой да отговори?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Според мен въпросът, който поставяте Вие, господин председателю, е един одитен ангажимент, който е поет от дирекция „Одит на средства от Европейския съюз” преди да бъде трансформиран в изпълнителна агенция към Министерството на финансите в качеството им на сертифициращ орган по програма САПАРД, за който действително са били наети служители от техническия инспекторат на Държавен фонд „Земеделие”. И в тази връзка аз като национален ръководител съм уведомил - мисля, че госпожа Онцова все още не беше застъпила на този пост, с официално писмо, че аз не признавам тези извършени проверки от страна на одитната компания „Делойт”, която е била наета като подизпълнител на дирекция „Одит на средства от Европейския съюз” във връзка с одитите на дирекцията като сертифициращ орган и съответно очаквам от госпожа Онцова вече като нов ръководител на новата изпълнителна агенция, която ще има функция по одит, тази част от одитния си ангажимент, която е била възложена на „Делойт”, да бъде вече по нейно усмотрение и по усмотрение на останалото ръководство на изпълнителната агенция видяно дали ще бъде възложено отново на външна фирма или ще бъде извършено с наличния персонал на изпълнителната агенция. Но така или иначе този въпрос ясно е решен с моя кореспонденция към тях. Така че ние като национален ръководител и като национален фонд фактически няма да признаем тези одитни ангажименти, които са били изпълнени от „Делойт” като подизпълнител на дирекция ОСЕС и за които са били наети служители от Техническия инспекторат на държавен фонд „Земеделие”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Един предпоследен въпрос – при тези многобройни проверки констатирана ли е врътка между държавни служители, консултанти, оценители и краен резултат? Има ли от всички одити констатиран един случай, една врътка? Господин Димитров, Вие ли ще отговорите?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Няма такава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И още един въпрос имам. Има ли случаи, при които установените нарушения са дадени на прокуратурата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Ако разрешите, господин председателю, аз мога да потвърдя само за себе в позицията си на национален ръководител дирекцията, която ръководя – Национален фонд. За 2008 година лично аз съм дал общо 22 преписки сумарно на прокуратурата и на Държавната агенция за национална сигурност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Ивановски, ако ми позволите, знам, че не е Вашата работа, но виждал ли сте резултата от преписките все пак, дали има повдигнати обвинения, прекратени ли са производствата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Аз, господин председателю, в предварително раздадената ви информация съм посочил, че за съжаления по част от повдигнатите от мен въпроси специално към Главна прокуратура получавам констатации, че на базата на предоставените от мен материали липсва възможност за образуване на съответното предварително производство.
Мога да кажа, че по една от конкретните преписки фактически беше образувано производство. Съответно през месец декември предоставихме информация. По други преписки още при предоставянето им мисля, че бяха образувани производства и се водят следствени действия от Националната следствена служба.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли други въпроси? Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз имам въпрос към Вас, господин Ивановски. Как бихте коментирали обвиненията, които се отправят към нас за политическа намеса по проектите, които са стартирали?
Искам да изразя едно съжаление. Целият състав, който работи по тези проекти и програми, е квалифициран, много ресурс е вложен в него. Аз просто наистина съжалявам хората, които работят в тези институции, защото техният труд – огромен, квалифициран, на хора, които прави чест на държавата, в края на краищата е потъпкан, както казват хората, отвън. За нас изводът е – потъпкан по политически причини. Като че ли трябва самите експерти вече да се разбунтуват за това, че трудът им е неглижиран по този начин. Защото наистина виждаме един огромен, квалифициран труд.
Вие сте тук, при нас, за да кажете как да ви помогнем. Имате ли възможност анонимно ли или как да подадете сигнал там, където са натискани, ако има такъв случай, ако действително Вие констатирате във вашата работа политическа намеса, защото няма как да противодействаме и да помогнем. Това е в наш общ интерес.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Аз само искам да Ви помоля да уточните въпроса си за политическата намеса. Аз лично не можах да разбера точно тезата Ви за политическата намеса – от кого е упрекът и към кого е упрекът?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Вие да ни кажете има ли такава. Защото от Европейската комисия казват, че спират парите, защото има политическа намеса. Ние искаме да чуем от Вас има ли такава или не.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Това, което исках да се уточни и да чуя от госпожа Николова, е именно във връзка с тезата, която многоуважаваният комисар Оли Рен беше отправил като отговор на въпрос към многоуважаваната евродепутатка госпожа Илияна Йотова, именно по отношение политическа намеса на ниво органи, които са отговорни и осъществяват обществените поръчки по различните предприсъединителни и структурни програми.
Тук държа да уточня за многоуважаваните народни представители и още веднъж да дам разяснение по отношение на функциите на националния координатор и националния ръководител. И, разбира се, може да направя една препратка към дебата за структурите и за ефективността от работата на тези структури.
Структурите на националния координатор и националния ръководител са хоризонтални структури по отношение на предприсъединителната помощ. Успоредно с това трябва да е ясно, че тези две фигури нямат абсолютно никакво отношение по отношение стартирането на една обществена поръчка, сключването на договора, назначаването на тръжните комисии и реалното изпълнение на проектите.
Органите, които изпълняват всичките тези функции както по отношение на предприсъединителната помощ, така и по отношение на структурните инструменти са съответните ръководители на изпълнителни агенции. По програма ФАР това са четири изпълнителни агенции, по програма ИСПА – вече три, след структурната промяна, която беше направена през лятото на миналата година, по програма САПАРД – една, по оперативните програми – седем и по програма на селските райони и Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури” – две.
Тоест ако някой някъде е визирал елементи на политическа намеса, със сигурност тези елементи могат да бъдат теоретично търсени извън хоризонталните структури, които нямат отговорността за комплектуването и провеждането на тръжните процедури. Разбира се, възможността това нещо да бъде доказано, аз смятам, че е изключително трудна и неблагодарна задача.
В този ред на мисли аз не бих си позволил да правя квалификации, без да мога да направя съответните ясни доказателствени материали, защото в крайна сметка това би породило следващи въпроси.
Успоредно с това вие трябва да знаете, че бяха извършени промени в две от изпълнителните агенции по програма ФАР през пролетта на миналата година за система от нередности, констатирани в тези две изпълнителни агенции, довели до замразяване на финансирането по програма ФАР в тези две изпълнителни агенции и след това отнемане на акредитацията на тези две изпълнителни агенции.
Нивото на отговорност, което всъщност е моето ниво, след допълнително разширяване на правомощията ми с постановление на Министерския съвет № 131, е всъщност не само да мога ад искам оставките, както бях го направил още на 31 март, но това искане на оставки да има резултатна ефективност в рамките още на същия ден. Защото вие знаете, че след момента, в който аз бях поискал оставките на тези ръководители на тези две изпълнителни агенции, в продължение на месец и половина така наречената смяна на тези ръководители на агенции не беше осъществена.
Именно в този ред на мисли бих казал, че това може да даде, без да изразявам някаква експлицитна теза, на многоуважаваните народни представители и отговор на въпроса доколко и как функционирането на системите, от една страна, имайки структури и организации, които са на хоризонтално ниво, но които на практика нямат де факто почти никакъв ефективен лост за въздействие върху органите, които реално сключват процедурите и които организират тръжните задания съгласно процедурите по ЗОП, корелират с общото ниво на отговорност и общото ниво на контрол. Защото така или иначе аз това нещо го изпитах на собствения си гръб в продължение на няколко месеца, в които, дали случайно и дали преднамерено, упреците за проблемите в програма ФАР се изсипваха върху моите скромни плещи, върху дирекцията, която имам отговорността да наблюдавам и да контролирам, за да се стигне до момента, в който трябваше да дойде генералният директор на Главна дирекция „Разширяване” и да даде в крайна сметка разяснение за отговорностите по програма ФАР – кой какви отговорности има и кой какви задължения има.
В този ред на мисли дали този дебат по отношение оптимизацията на системите за управление и контрол се води в началото или в края на един мандат, за мен това не е чак толкова важно. Важно е наистина да се извеждат проблемите, които са били в рамките на управлението на предприсъединителната помощ и да се извеждат оптимални решения именно на едно прагматично управленско ниво извън политическия дебат, извън дебата, който се свежда изцяло в едно партийно противопоставяне в контекста и на предстоящата изборна кампания.
Така че това е нещо, което бих могъл да коментирам както по отношение на това съществува ли или не съществува елемент на политически натиск и доколко той може да бъде доказан, както и доколко уроците и изводите, които сме си направили от управлението на предприсъединителните програми могат да бъдат използвани за оптимизиране на системите за управление на структурните фондове.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Николова, имате думата.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз Ви благодаря. Господин Ивановски беше пределно ясен, защото ние всички си спомняме драмата с господин Михалевски. Всъщност големият въпрос е кой го е назначил там. Защото преди да стане заместник-министър му е отнет паспортът за досъдебно производство. Но това е малка тема.
Всъщност моето предложение към председателя на комисията е повече да не изтезаваме хората, които си вършат работа, а да се насочваме към нивата, където може да се определи този политически натиск. Това са тримата министри, които са отговорни за обществените поръчки, за начина, по който се провеждат, и констатациите, които Сметната палата беше направила многократно в тази посока.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Аз имам един въпрос и после евентуално предложение. Сметната палата проверявала ли е Министерството на финансите? Извършени ли са там някакви одити?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, разбира се. Само че Министерството на финансите е институция, която има множество функции. Ние проверяваме в рамките на, така да се каже, нормалната, обичайната дейност, правим одит на финансовото управление. Може би в този контекст, в който сега говорим, Министерството на финансите и дирекциите в Министерството на финансите са основни обекти на този одит, който ние сега приключваме и в понеделник ще приемем.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Значи е направен този одит?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Да, направен е и в понеделник ще бъде разгледан на заседание на колегията. И ще представим незабавно своите изводи и оценки, а и препоръките съответно, които отправяме към одитираните обекти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имате думата, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин председателю. Аз се извинявам за закъснението. Може би след всичките тези изказвания и въпроси, които бяха зададени, аз се връщам пак към дневния ред – цитирам: Парламентарен контрол относно дейността на държавните органи, които имат правомощия и носят отговорност за извършването на контрол по разходването на европейските средства за периода 30.07. 2008 – 31. 01. 2009 година.
Искам да кажа, господин председателю, че е много трудно - тук присъстващите ще ме извинят, ако за тях не е представлявало трудност, за мен представляваше трудност да разбера днес присъстващите тук господин Ивановски и господин Дацов , те от контролиращите, носещи отговорност ли са или са хората, които пряко носят отговорност за действията изпълненията по вертикалата, както каза господин Ивановски, на съответните дейности, за да могат да бъдат усвоени тези средства.
Това, което ми направи впечатление, е следното. Имам чувството, че господин Дацов и господин Ивановски са в една страна, но етажите им са различни и дейността по енергийната ефективност и шумоизолацията като че ли сериозно е направена там и нямате възможност да комуникирате помежду си. С такова впечатление останах. Очаквам да ме опровергаете в тази насока.
Какво ми прави впечатлени във вашите изказвания, уважаеми колеги. Това е, че административният капацитет във всички нива, започвайки от общините, все пак бенефициенти са и общините, и всички онези юридически лица, които участват в изготвянето на проектите и впоследствие с административния капацитет, който имат хората, са налице, според вашите изказвания. Имаме достатъчно хора, които са подготвени. За което аз се опасявам. Мисля, че преди години, когато Движението за права и свободи тръгнахме от град на град, от община на община да обясняваме по какъв начин и как би трябвало да бъдат усвоени средствата първо от предприсъединителните фондове и впоследствие вече от оперативните програми, да направим малко разлика в тази насока, колеги, тогава всички присъстващи срещу мене и встрани от мене излизаха с ясно послание, видите ли, че Движението за права и свободи тръгва да подготвя чувалите, за да вземе парите. И се оказа изведнъж, че днес освен да се смее господин Атанасов, неговата партия и неговите хора нямат никакъв административен капацитет, за да могат да свършат тази работа. Включително, разбира се, доколкото виждам, и в по-ниските нива на министерството.
Възниква въпросът, че вие като ръководители, като управляващи, както каза господин Ивановски, по хоризонталата, досега не сте имали възможност пряко да влияете върху подготовката на обществените поръчки, впоследствие върху избора на съответните юридически лица, които да могат да усвояват тези средства като бенефициенти.
Можете ли да ни кажете как е в другите държави, как е примерно в другите държави, които се присъединиха преди нас, примерно в Полша, в Чехия, в тези държави тези структури по какъв начин са работили? Дали по този начин, който е при нас в момента, или са имали някакъв съвсем друг принцип? Защото изведнъж като че ли господин Атанасов открива някаква черезвичайна логика – хората, които са били назначени от съответните държавни институции, са наемни работници и те нямат право да контролират. Като че ли тези хора са назначени, за да им дадем кирките и лопатите да работят, тези хора са назначени за виновни и на тях не им се дават права да търсят отговорности. Тогава защо правим днешното заседание, колеги, и търсим хората, които имат отговорност за извършването на контрола? И пак ли трябва да вкарваме хора отвън да дойдат да ни контролират?
В последно време като че ли виждам, че европейските структури, поради това, че вие нямате възможност да си говорите през етаж, те идват и започват да се опитват да налагат някакъв контрол, за който контрол аз не съм убеден, че е достатъчно ясен, прозрачен и стриктен. Щом като вие не можете да свършите този контрол, щом като вие нямате право да се намесвате в тази част, как някой си, дошъл от еди-къде си, ще има тези права и възможности? И ще излезе с ясни индикации?
Тук вече достигам до следващото нещо, което госпожа Николова каза – политическия натиск. Оказвал ли ви е някой политически натиск? За какъв политически натиск става въпрос и какво са искали тези хора, ако са ви натискали? Да спрете да не усвояваме парите от Европейския съюз или да направите така ,че всичко онова, което се случва, да е в рамките на законите и директивите на Европейския съюз?
В края на краищата трябва да сме наясно ,че всяко управление е политическо и всяка политическа формация си носи политическата отговорност за съответното управление. И аз съм убеден, че това управление, което имаме, не работи против интересите на държавата и най-малко против интересите на онези, които искат да усвояват тези средства.
Не се съмнявам, че господин Ивановски е човекът, който може да работи против интересите на държавата. В никакъв случай. Или пък господин Дацов да работи против интересите на държавата.
А вие, ако имате съмнения, че министър-председателят работи против интересите на държавата, аз няма да мога да се съглася с вас.
С всичките тези мисли, които изказах, искам да ви кажа, колеги, че в Полша, доколкото ми е известно, след като установиха, че нямат административния капацитет и нямат възможности да ходят от община на община, защото няма кой да пусне определени политически сили да отидат в общините да обясняват, когато хората знаят, че те не знаят за какво става въпрос, защо да ги допуснат, решиха да се откажат от предприсъединителните фондове, с ясното съзнание, че те нямат такъв административен капацитет.
При нас обаче се случи обратното – всеки грабна знамето и застана пред коня, зад коня, под опашката му и навсякъде да обяснява какво представлява държавата, какъв днес има едно изказване на един политик - лош материал...
РЕПЛИКИ: Кофти материал.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вместо да се тръгне и да се вземе реалното, ясното решение, политическото решение, дали е с натиск или без натиск, да преценим и да кажем: вие сте хората, които трябва да ни кажете, господа директори, ръководители – визирам вас двамата, включително онези, които се занимават с еврофондовете, без да правя разлика дали става въпрос за САПАРД или за седемте оперативни програми.
Кажете с ясното съзнание, за да се знае имаме ли административен капацитет и готова ли е страната да продължава да носи негативи, поради това, че нямаме възможност да усвояваме от предприсъединителните фондове средствата и да съсредоточим нашето внимание, нашите възможности, нашия капацитет върху оперативните програми. Тогава, сигурен съм, че ехидната усмивка на някои наши колеги няма да намери почва тук, на тази маса.
Убеден съм, че тогава и те трябва да се включат с техния капацитет, доколкото имат. Защото дали са пет процента или 10 процента от брутния вътрешен продукт, всяка от тези седем оперативни програми са с ясен отчет, с ясни средства и неусвояването на тези средства пада върху плещите на всеки един, който живее в тази държава.
Ако така не се поема тази отговорност, според мен няма как да се работи.
Работата по оперативните въпроси смятам, че дотук, поне в тези сфери, в които са подготвени съответните проекти и съответните договори, които са сключени защо не ги споменавате, защо не ги казвате? Защо не се обяснява на обществото в момента и по оперативна програма „Околна среда”, и по оперативна програма „Транспорт” и по ред други оперативни програми какво прави това правителство? Като се хванахме от 3500 проекта от САПАРД за 17 проекта, за които е имало съмнение, нашите сълзи, нашите крокодилски ревове стигнаха до ушите на всеки един в България и извън България колко сме некадърни. А онова, което се прави във връзка с оперативните програми....
Хубаво е опозицията да плюе, но понякога трябва да е аргументирано. Хубаво е да заемете тези места, тези длъжности – и с господин Ивановски се познаваме, и с господин Дацов се познаваме. Не знам кой какъв политически натиск може да оказва. Защото аз в моя кратък живот като политик в рамките на 12 години виждам, че и вие също сте в сферата на управлението на тази държава. А за тези 12 години всички политически сили минаха през управлението. В Министерството на финансите поне не можете да се оплачете, че там има някакво текучество във връзка с идването на власт на тези, които управляват. Като почнем от господин Ананиев и сегашния министър господин Орешарски, смятам, че всички сте били в управлението през тези 12 години.
Колеги, запознах се накратко с препоръките от Сметната палата, ще се запозная по-обстойно с доклада, който подкомисията беше подготвила. Дълго време тази подкомисия този доклад го дундурка насам-натам и накрая намери възможност да ги закара чак в дебрите на Гоце Делчев, не можа в София да види бял свят.
Ако проблемът е да се търси възможност по какъв начин и как да управлява госпожа Плугчиева, кажете. Ако трябва да се даде власт на вицепремиера и по този начин да увеличим процента на усвояване на всички проекти още от утре, кажете. Ако системата, която е направена във всички други държави, които влязоха преди нас в Европейския съюз, е така централизирана, кажете. Или сме се събрали да дадем пак определено количество хляб в устата на определени хора, които и без това в последно време само това правят?
Нали тази система, за която вие преди малко казахте, беше и в Чехия, и в Полша? Така ли беше, господин Ивановски? Има ли някаква разлика в другите системи? Ако има някаква разлика, нека един анализ да се направи и да се каже, че системата с натоварването на пълната централизация един човек да управлява всички оперативни програми, един човек да прави всички обществени поръчки, през един да минава всичко, е най-добрата, кажете.
Съжалявам, че така дълго говоря, господин председателю и се извинявам за това. Но като че ли в последно време усвояването на европейските средства се превръща като флагман, като флаг на предизборната кампания на определени хора. Оттук заек няма да изскочи. Радвам се, ако всички така мислят. Но съжалявам, че на тези столове не остана никой. Докато е така лош този материал в България, кофти материал, ви пожелавам, господин Ивановски и господин Дацов, ако имате нещо, което да коригирате, коригирайте, правете го от утре, защото няма кой да свърши тази работа. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз искам да се обърна към господин Аталай. Господин Аталай, аз не смятам, че е разумно друго отношение за усвояването на еврофондовете. Това е общонационална задача. Тук има пълен консенсус и най-малкото на тази маса могат да се делят политиците на опозиция и неопозиция. Защото всъщност опозиция остава целият народ. Това само като една ремарка.
Що се касае до хората, които работят и са създали вече капацитет, няма държава, която се уважава, която да ги подменя при смяна на правителството. Говорили сме в Португалия и навсякъде сме ги питали какво се случва със заместник-министрите и с хората, които имат капацитет. Те казват: когато дойде ново правителство, ние коректно си подаваме оставката, но няма луди хора, които да ни освободят. Защото държавата е вложила много в тях.
Това, което искам да Ви кажа в отговор на Вашата много интересна реч, е, че всъщност всичко, което се случва и което е неблагополучие за България, се свежда до обществените поръчки. Нека да изчакаме поредния доклад на Сметната палата, той ще ни ориентира много точно и ясно къде са нарушенията. Те не са по хоризонталата, както казва господин Ивановски, защото те не провеждат обществени поръчки. Нека да видим хората, които провеждат обществени поръчки, как са ги провели. Защото всичките критики, които имаме, са по отношение на тях.
Ние нямаме по същество други критерии. За начина, по който се провеждат обществените поръчки, за контрола след това, какво се случва с парите. Това са много простички неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Ивановски, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря, господин председателю. Искам да отговоря съвсем стенографски на многоуважаемия господин Аталай.
Господин Аталай, аз експлицитно казах, че ние с господин Дацов не отговаряме за обществени поръчки. И не искаме да отговаряме за обществени поръчки, защото това е в размр с всякакви норми и процедури. Но ви казвам, че един от дефектите на системата – и тук не казвам по каква причина, целенасочено или нецеленасочено.... Извадете вестниците от миналата година, февруари, март, април, май, за да видите по какъв начин в обществените медии се насаждаше кой е виновен за проблемите в двете изпълнителни агенции.
Затова казвам: вие като народни представители трябва да дадете тази адекватна нормативна рамка, за да е ясно кой за какво отговаря и кой каква отговорност носи.
По отношение на това какъв е капацитетът на администрацията, аз ви казвам ясно и категорично: въпреки гръмката титла, която седи зад това какво е нешънъл оторайзинг офис, защото навремето, когато е правен преводът, даже е абсолютно неадекватно направен този превод, защото нешънъл оторайзинг офис е термин на английски, който няма нищо общо с думата „ръководител”. Но направено е, не искам да се занимавам с това нещо. Аз отговарям за една единствена дирекция, която се казва Дирекция „Национален фонд” в Министерството на финансите, в която – тук с риск малко да наруша конфиденциалността, мисля, че господин Валери Димитров в одита е дал една много добра оценка за тази дирекция и аз потвърждавам тезата си, че тази дирекция има капацитет.
Освен това много добра оценка е дадена от доклада на СИГМА – това е една междуинституционална работна група на Европейската комисия ОЙ СИ ДИ, която също ще излезе в скоро време със становище на всички структури и капацитети, които се занимават с усвояване на средствата от европейските предприсъединителни и структурни фондове, които също потвърждават високата оценка за тази дирекция, въпреки че тази дирекция имаше опити да бъде съсипана именно във връзка с всичките тези спорове, които бяха в рамките на дебата за това кой е виновен през първата половина на миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Дацов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Аз ще бъда много кратък. Но действително някой път има пълно объркване, искам да го изясня.
В Министерството на финансите има четири структури, които отговарят по една или друга линия за управление, мениджмънт и контрол на фондовете, било то предприсъединителни или подфондове.
Няма как да си говорим с господин Ивановски от гледна точка на областите, които наблюдаваме, тъй като това е против правилата. Както никога не сме имали право да поглеждаме в Си Ю Си Ю какво се случва там, защото това също ни е забранено. Ако Европейската комисия беше дошла, проверила и видяла, че ние по някакъв начин сме се поинтересували или сме оказвали наблюдение или сме проявявали някой и друг интерес, това щеше да бъде срещу правилата и щеше сега да бъде в самите одитни доклади.
А четвъртата структура, както знаете, това са одиторите, които се намират в Министерството на финансите, които също трябва да са отделени.
Мога да ви уверя, че ние винаги сме спазвали тези правила. Може би това е една от причините Министерството на финансите никога да не е отбелязвано като конфликт на интереси по отношение вмешателството в различните области.
Иначе, ако трябва да поясним, за това, което аз отговарям, аз смятам, че съм си свършил добре работата. Аз отговарям да договоря средства от Европейския съюз, да направя програмирането, тоест да определя програмите и политическите области, където ще бъдат насочени парите, и тези папки, които образно са при мене, да ги предам на изпълнителните агенции. Аз мисля, че едва ли има някой, който да изкаже недоволство от тази дейност на ръководените от мен структури.
По въпроса, който повдигнахте за Полша – да, прав сте. И единствената причина не е толкова за капацитета, а че програма ФАР след присъединяването на всяка една страна е, условно казано, доста скъпо упражнение. Тъй като разходите, които се извършват за администрация, обучение, квалификация, поддържане на тези уникални правила, съотнесени към ефектите на тази програма, са относително по-малко. И това е основната причина Полша да се откаже.
Ако трябва да бъда достатъчно откровен, такава дискусия беше проведена и от българското правителство по инициатива на Министерството на финансите, при което Министерският съвет еднозначно с министрите обявиха, че контрактуването по ФАР 2006 година трябва да бъде извършено.
Аз нямам какво повече да добавя по отношение на този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз благодаря. Извинявам се, че пак взимам думата.
Все пак към края вече разбрахме какво работите. В началото на разговарят не стана въпрос за какво отговарят. Защото всичките тези политици, които в момента излязоха, изобщо не се интересуват, че вие сте подготвили начина на идването на средствата в България.. интересуваха се от съвсем други неща, които не са в интерес на нито един от седящите нас тук, нито пък в интерес на онези, ако се направи някакво нарушение. Няма политик, който да седи тук и да толерира някой да не направи нарушение в обществените поръчки. Далече сме от това. Но със същата логика би трябвало да сме наясно – контролиращите органи по изпълнението на всички поръчки – от обществената до усвояването трябва да си свършат своите задължения.
За тези контролиращи органи аз смятам, че днес става въпрос, господин председателю. А още повече, ако не сте разбрали, цялата идея тук днес не е чак толкова плача защо са ни спрели предприсъединителните фондове. Докато едните викат: защо няма власт нашата вицепремиерка, другите викат: у-у-у, вие сте маскари, защото сте на власт днес.
Аз благодаря на госпожа Николова, че каза, че тя е съпричастна към всичко онова, което става в държавата. Не съм искал ни най-малко да засегна Вас, защото поне се познаваме.
Благодаря ви. И още един път се извинявам, господин председателю.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Няма защо. Радвам се, че сте разбрали целта на днешното заседание, господин Аталай.
Само може би като едно уточнение, тъй като може би не беше даден достатъчно ясен отговор. И аз използвам доклада на подкомисията, в който се казва, че само четири страни – България, Чехия, Румъния и Словакия имат между 7 и 17 различни органи за управление, докато всички останали са централизирани и имат по един.
Казвам го, защото пред мен е таблицата с обозначени точно съответните държави със съответните органи.
Тъй като имах възможност внимателно да се запозная с всички доклади, които ми бяха предоставени и да изслушаме една част от нашите гости, които бяха част от това заседание, ви предлагам няколко решения, колеги, имайки предвид решението ни от преди шест месеца и необходимостта от мерки, които да бъдат предприети през този период.
1. Оценява като недостатъчно резултатни мерките за извършване на контрол по усвояване на средствата от европейските фондове от изпълнителната власт.
Тук не визирам по никакъв начин Сметната палата, имайки предвид нейните специални функции.
2. Комисията констатира, че се запазват рисковите условия за корупция при извършване на процедурите при усвояване на средствата.
3. Препоръчва на Министерския съвет да вземе съответните решения за промени в нормативната уредба за централизиране на процеса – обръщам внимание, господин Аталай, за да не стане някаква грешка – съответно и на отговорностите при усвояване на средствата от оперативните програми.
За четвърто решение предлагам следното, тъй като то е старо и искам да го потвърдим сега, тъй като имаме положителен отговор от Министерския съвет, но се надявам, че Министерството на финансите би могло да ни даде тази информация:
4. Да се предостави на Комисията за борба с корупцията информация за стоте бенефициенти, които са усвоили най-значими средства за 2008 година.
5. Министерският съвет ни изпрати отговор на това наше искане преди повече от година, като уверява в отговора, че ще ни предостави всички бенефициенти. Ние не настояваме за всички, но комисията държи на решението си да получим за стоте бенефициенти. Това беше предложено специално и обсъждано тук на заседание.
Последното, пето решение, колеги, е информационно:
5. Да изискаме информация от Върховната касационна прокуратура – това, което ни каза господин Ивановски, за да видим какви са резултатите от извършените проверки от страна на прокуратурата по тези 22 преписки. И има няколко преписки, които сме предоставили ние от комисията. Тях ги следим и знаем какъв е резултатът по тях.
Това са петте решения, които ви предлагам, колеги. Има ли възражения?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз имам възражения, господин председател. Съжалявам, че ще вземем решения, които писмено няма да мога да редактирам. Но като че ли в трета точка, доколкото разбрах, след всичките тези упражнения, които са правени два часа, а преди това и с месеци, истината е в трета точка. Затова предлагам, ако може, да допълним в трета точка: „Препоръчва на Министерския съвет да вземе съответните решения за промени в нормативната уредба за централизиране на процеса, съответно на отговорността при усвояване на средствата от оперативните програми в съответствие с изискванията на Европейския съюз”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви за същественото допълнение.
Колеги, има ли други възражения?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Господин председател, процесът в момента като планиране е централизиран. Аз не знам точно какво се има предвид, освен да отговоря, че процесът на вземане на решения е абсолютно централизиран. А процесът на изпълнение е децентрализиран. Тоест това означава ,че той е свален долу при конкретните бенефициенти, които извършват търговете и т.н.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Европейският съюз иска да децентрализира всичко, вие искате да централизирате.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Нали се извършват търгове по структурните и кохезионните фондове? Те не се извършват от управляващите органи и междинните звена.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Министерският съвет иска всичко да бъде децентрализирано.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Според мене спорът е за централизирана и децентрализирана система. В момента смея да твърдя, че управлението е централизирано и е в Министерският съвет, а изпълнението и прилагането на програмите е децентрализирано и е на ниво бенефициент.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Кой носи персонална отговорност по усвояване на оперативните програми при тази централизация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Всеки един министър носи отговорността в своята област, както и с националния бюджет. Няма нищо по-различно. Друг е въпросът, че ако трябва да кажа становището си, позволете ми, много по-голям ще бъде ефектът, ако бъдат направени няколко простички неща, които мисля, че биха задоволили и парламента.
Първо, има наличие в момента в държавата, не знам колко хора осъзнават това нещо, на три трежъра – едно национално, национален фонд и в Министерството на земеделието по отношение на селските фондове. Това е пътят на парите като начин на финансиране. Значи имаме три източника.
След това в парламента бива изпращан националният бюджет. Но оттам изобщо не става ясно какви пари и какви политики се финансират през структурните, кохезионните и всички останали фондове.
Значи това, което е европейска практика, по-скоро е, ако в парламента средствата от Европейския съюз станат неделима част от бюджетите на министерствата и по такъв начин директно парламентът да може да контролира тези средства и програми за всяка една година.
Мисля, че от гледна точка на прозрачност няма по-голям контрол от това, че всяка година правителството ще докладва в парламента какво предвижда да бъде финансирано и направено през следващата година.
Иначе дали ще се направи една агенция първо, не смятам, че е реалистично в този период да бъде извършено преди 2012 година, а и от управленска гледна точка не бих посъветвал никой да го прави. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че доста ясно отбелязах, че става въпрос за централизиране на процеса, а не за изграждане на централизирана структура. Как ще бъде преценено от изпълнителната власт да се централизира процесът, това е решение на изпълнителната власт. И аз ще ви помоля тези ваши разсъждения да ги изразите в Министерския съвет, за да бъде по-ясно и добре направена структурата. Но неслучайно показах тук цитираното в доклада относно начина, по който е структурирана по-голямата част от страните от Европейския съюз.
Колеги, приехме допълненията на господин Аталай. Има ли възражения по решението? – Не виждам.
Ако не възразява господин Димитров, да ни изпрати непосредствено след решението, което ще вземе Сметната палата, да получим целите доклади на Сметната палата.
Колеги, не виждам възражения.
Тогава приемаме решението в този му вид:

РЕШЕНИЕ:

1. Оценява като недостатъчно резултатни мерките за извършване на контрол по усвояване на средствата от европейските фондове от изпълнителната власт.
2. Комисията констатира, че се запазват рисковите условия за корупция при извършване на процедурите при усвояване на средствата.
3. Препоръчва на Министерския съвет да вземе съответните решения за промени в нормативната уредба за централизиране на процеса, съответно и на отговорностите при усвояване на средствата от оперативните програми в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
4. Да се предостави на Комисията за борба с корупцията информация за стоте бенефициенти, които са усвоили най-значими средства за 2008 година.
5. Да изискаме информация от Върховната касационна прокуратура, за да видим какви са резултатите от извършените проверки от страна на прокуратурата по тези 22 преписки. И има няколко преписки, които сме предоставили ние от комисията. Тях ги следим и знаем какъв е резултатът по тях.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За общо гласуване ме пишете „въздържал се”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай се въздържа по отношение на оценката.
С това приключваме по тази точка.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧЕНИ СИГНАЛИ, МАТЕРИАЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ОТГОВОРИ ОТ СЕЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ В ПЕРИОДА 22.01.2009 Г – 04.02.2009 Г.
Има няколко съществени сигнала.
Единият съдържа искане за спиране на неправомерно отнемане на земи и други имоти, собственост на научни институти и опитни станции от системата на Селскостопанската академия.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз ще помоля да ми дадете копие от оригиналния сигнал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тук искаме информация от министерството да се изпрати в Дирекция „Главен инспекторат” към Министерския съвет, защото те имат възможност да направят такава проверка. Тогава ще предприемем допълнителни действия.
Не чета цялата анотация, колеги, вие разполагате с нея.
Сигнал 9546. Твърди се, че бившият управител на ДКЦ – София д-р Никола Славчев е сключил неизгодни договори с две търговски дружества, чийто собственик е Пламен Пантев, довеждащи до финансови задължения в особено големи размери на дружеството. Посочва се, че през 2004 година са сигнализирали прокуратурата и е било образувано досъдебно производство по тяхна жалба, но въпреки това не е спряно действието на договорите, а са насочени срещу дружеството исковите претенции, което прави обективно невъзможна дейността на центъра.
Тук информацията се иска от Министерството на здравеопазването, да се изиска становище от Софийска община, информация от Върховната касационна прокуратура за резултата от образуваното досъдебно производство.
Сигнал № 3. Допуснати нарушения в дейността на НОИ във връзка с отпускането на инвалидна пенсия и обезщетение за инвалидите.
Колеги, сигналът не е само персонален. Той засяга и по-голяма група от инвалидите. Затова е необходимо да изискаме от НОИ проверка по конкретния случай.
Сигнал № 1548. Сигнализира се, че неоснователно е уволнена от длъжност в РИОКОС – Пловдив. Сигнализира се също, че друг уволнен служител от РИОКОС писмено е декларирал, че директорът е вземал подкупи и е посочена сумата.
Следващият сигнал е 1550. Сигнализира се за злоупотреба със служебно положение на ректора на Югозападния университет в Благоевград. Тук данните са за проверка от прокуратурата.
Сигнал № 1551 – Симеон Пенков Крумов.
Обръщам внимание, колеги – това са три сигнала. Двата са обединени в сигнал № 1552, защото имат един и същ предмет. Но обърнете внимание – сигналите се дават от началника на митницата – Видин. Господин Крумов ни е изпратил три поредни сигнала, пак казвам, два от които сме обединили. Затова тук се нуждаем от една по-цялостна проверка. Защото един началник на митницата се предполага, че има достатъчно информация и то достатъчно достоверна, за да ни изпрати тези сигнали.
Господин Крумов е поискал и среща с ръководството на комисията допълнително.
Така че тези сигнали са с всички необходими действия, които сме определили.
Сигнал № 1555. Сигнализира се, че Районната прокуратура – Разлог и Окръжната прокуратура – Благоевград неоснователно отказват да образуват наказателно производство за извършени документални престъпления. Това би могло да се изиска, разбира се, като информация, за да се прецени за по-нататъшни действия.
Колеги, има и анонимни сигнали. Ще помоля журналистите да напуснат, такова е решението на комисията.


АНОНИМНИ СИГНАЛИ

Първият анонимен сигнал, който е получила комисията, е с приложено копие от статия във в. „Борба” за изплатени 11 784 лв. през април 2008 г. от държавно предприятие „Транспортно строителство” за възстановяване на външна фирма на майката на счетоводителката на предприятието за работа, която финансовата ревизия е установила, че не е извършена.
Съвсем конкретни са данните, колеги, затова предлагам да направим проверка и да изискаме тази информация. Би могло да се докаже, ако сигналът отговаря на истината.
Сигнал № 1553. В сигнала се изнасят данни и се настоява проверка за конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение при изпълняваната от д-р Владислав Владински длъжност директор на РИОКОС. Оказва се, че той е и директор и в същото време се явява като дистрибутор на фирма. Ние проверихме през сайта фирмата. Той е и директор на РИОКОС, дистрибутор на фирма, което е конфликт на интереси и би могло да видим какви действия ще предприеме съответно Министерството на здравеопазването.
Другият сигнал сигнализира за нарушение при процедурата за конкурс за научното звание „доцент” в Русенския университет. Има писмо и до ВАК за проверка на конкретните факти по този случай.
Другият сигнал е – обръщам внимание на него, колеги, защото считам, че е достатъчно сериозен – от прокурори от Окръжната прокуратура в Стара Загора. Подписали са се прокурори от Окръжната прокуратура. Твърди се, че са подавани от тях множество сигнали до главния прокурор, до Инспектората към ВКП и до Висшия съдебен съвет срещу действия на окръжния прокурор в Стара Загора Божилов, но нямат информация дали са извършени проверки и как са приключени тези проверки.
Мисля ,че не представлява трудност за комисията да изискаме какви действия са предприели, включително и по този сигнал, в който има конкретни данни. Сигналите са на разположение, колеги, който желае, може да се запознае. Но този специално според мене заслужава внимание.
Сигнал № 1557. Получено е копие, адресирано до представителството на Европейската комисия в България, в което са цитирани публикувани обяви в „Държавен вестник” - Бюлетина за обществени поръчки, свързани със закупуването на консумативни материали за санитарно оборудване за нуждите на администрацията на Министерския съвет, съответно за 2004 и 2005 година.
Твърди се, че исканите отстъпки, давани единствено от тази фирма, са гарант за монополното й положение и снабдяването на Президентството и Министерския съвет, Правителствената болница и Националната телевизия.
В този материал, който ни е изпратен, ясно се вижда тази обява, която е направена за обществената поръчка. Мога да ви я прочета: „Доставка на санитарни консумативи, съвместими и действащи в сградата на Министерския съвет дозатори „Хартлайтмер”.
Трудно ми е да преценя, колеги, каквото и да значи това. Бихме могли поне да видим доколко отговаря това на истината.
Това са, колеги, анонимните сигнали, които са получени – пет анонимни сигнала. Пак казвам, и петте имат конкретни факти и данни, по които би могло да се работи.
Пропуснах, колеги, да отбележа, съжалявам, че в малък състав останахме, ще поискам да бъде съобщено на останалите народни представители във връзка със сигнала на Яни Янев и Петър Абаджиев по повод бившия заместник-председател на ДАНС господин Драшков.
В Секретната секция е получено постановлението на Военната прокуратура за отказ да се образува производство. Има резолюция на материала. Той е достъпен за всички народни представители – членове на комисията и за авторите на сигнала, които да получат съответната информация. Ще помоля да бъде съобщено на останалите народни представители, които не са запознати с това.
Колеги, по сигналите имате ли някакви възражения?
Ако прецените, мога да представя отговорите, но те са на ваше разположение. Специално сме болдирали последните отговори, които сме получили, така че имате възможност да се запознаете с тях. Част от сигналите са резултатни. Разбира се, една част от тях не са потвърдени.
Трябва да помислим, колеги, за една процедура, в тесен състав останахме, но въпреки това, как да финализираме дейността. Имам предвид, че сигнали продължават да постъпват непрекъснато. Тук имаме 13 сигнала за последните 10 дни. Само днес имаме три или четири вече готови, другата седмица сигурно ще дойдат още. Това натрупване на сигнали дали ще продължава или просто в един момент ще спрем и ще кажем какво сме направили дотук.
Как мислите и вие, колеги, че можем по отношение на сигналите да преустановим дейността на комисията? Считате ли за необходимо да сложим някакъв срок и да прекратим приемането на сигналите, за да можем да финализираме поне една част от тях. Защото явно е, че една част няма да можем да финализираме, защото текат проверки по една или друга линия.
Това го поставям само като организационен въпрос, без да искам в момента отговор. Ако прецените, разбира се, че има такъв, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз не мога да ви кажа моето мнение в момента, трябва да помисля. Но веднага се сещам, че ако ние спрем да внасяме сигнали – добре. Но тези, които идват после, какво ще ги правите? Не може да ги хвърлите в кошчето.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Въпросът е много деликатен. Аз не предлагам да прекратим приемането им. Просто казвам различните варианти, които са възможни.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не е възможно да се спре. До последния момент тече това завеждане на сигнали и вземане на решение за изпращане на институциите за проверка. А другото събрание, ако има такава комисия, да си ги поеме. Ако няма, ще приключи тази дейност. Въпросът е, че голямата част от сигналите идват от гражданите. И ние не можем да ги спрем. Няма как.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ: Можем да ги завеждаме.
АТАНАС АТАНАСОВ: Ще ги изпращаме на институциите за проверка. Ще вземаме решение, пък докъдето стигнат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би това е най-добро.
АТАНАС АТАНАСОВ: Кажи ми какво ще правиш с тези, които идват?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Защото не се забелязва процес на намаляване броя на сигналите, а обратното.
АТАНАС АТАНАСОВ: Знаем, че не остана много време. Колко ще бъдат заседанията на комисията до края на Народното събрание никой не може да сметне. Но сигурно планирате, има важни неща, които трябва оставени на гледане.
Днес това, което гледахме, от решенията, които взехме, разбрах каква е целта накрая. И аз като Аталай накрая разбрах за какво става дума. Тоест сигурно ще има други важни неща, които касаят пак изпълнителната власт.
Но имам един конкретен сигнал, който аз съм внесъл на 1 февруари 2007 година. Аз съм го внесъл. Следя подробно какво се случва. Трябва да ви кажа, че такова нахалство се проявява в Министерството на финансите от заинтересовани хора, които имат конфликт на интереси. И всичко това се покрива, знаейки, че този сигнал в крайна сметка е от Комисията по корупция и че някой все пак ще попита за какво става въпрос.
Затова ми се иска този сигнал да го сложим на парламентарен контрол не за друго, а за да се видят язвите в контролната дейност извън комисията. Защото изпращаме, възлагаме, а оттам започват да се пишат едни писма...
Става въпрос за един сигнал за Свободната зона – Русе. Не можете да си представите какви усилия съм положил. През лятната ваканция пусках питане до министъра на финансите, за да разбере, че аз следя какво се случва. Защото те там криха ревизии. Назначена е ревизия от Държавна агенция „Финансовата инспекция”. Ревизорката там работа и докато шефката на агенцията е в отпуск, тази, която я замества, издава заповед за спиране на ревизията. Можете ли да си представите! И всичко се прави, за да се покрият тези неща.
Аз пускам питане до министъра на финансите, на когото пиша: Моля да ми отговорите. Не възлагайте обаче подготовката на отговора на еди-кого си, защото е заинтересован. – Директно съм го написал. След което се отменя тази заповед и ревизията продължава.
Ревизията завърши с 15 акта за начет. Някакви чудеса – крадене, истории... Сега от няколко месеца прокуратурата в Русе не иска да приеме актовете за начет. Абсурдни неща! От друга страна, полицията била извършила проверка, преди да има актовете.
Всички институции, които трябва да упражняват контролната дейност и да извършват проверките, замазват нещата. Аз си представям, че в една голяма част от случаите, които ние възлагаме, по този начин се действа. И чакаме накрая някакъв резултат! Какъв резултат ще има?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, там, където имаме информация за подобни действия, сме се опитали максимално да упражним контрол. Защото ние улавяме където се опитват да ни подвеждат, да тушират или да протакат определени сигнали.
Не възразявам по принцип. При готовност имаме достатъчно възможност да направим един парламентарен контрол. Ще ви помоля, съгласувано с госпожа Димитрова, да уточним участниците в контрола, да уточним материалите, които са необходими. Аз не възразявам да проведем този парламентарен контрол, мисля, че и колегите ще са на това мнение.
АТАНАС АТАНАСОВ: За да видите каква е картинката. Просто срамни неща! ревизира се Свободна зона – Русе. Главният секретар на Министерството на финансите е член на борда на директорите! А той е човекът, който подготвя заповедите за ревизии и за тези неща. такъв директен конфликт на интереси! Просто безумие!
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще отворя една скоба. Говоря по принцип в случая. Аз изразих веднъж на заседание на комисията удовлетворение от работата на Държавната агенция „Финансова инспекция”. Те правиха серия от одити, които дадоха резултати. Не знам случаят какъв е. Но участват одитите, които сме изискали от агенцията. Действително имат резултати и то сравнително бързо
АТАНАС АТАНАСОВ: В крайна сметка завършиха ревизията с 15 акта за начет.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще помоля, може би и като присъствие в това отношение да поискаме от Инспектората на Върховната касационна прокуратура да дойде прокурор, който да слуша. Ние не искаме по никакъв начин да упражняваме контрол върху тяхната дейност. Но да получат пряка информация от заседанието. Разбира се, ние можем след това да им изпратим протокола. Но друго е все пак да слушат.
АТАНАС АТАНАСОВ: Обаждат ми се една камара хора във връзка с този случай.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Въпрос на отговорност и въпрос на авторитет на институцията. Аз поне така го разглеждам.
АТАНАС АТАНАСОВ: От тези 15 акта за начет седем са за въпросното лице.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Когато констатирахме конфликт на интереси в РМД – Русе, тогава изгоря един от долните нива, не си спомням точно името на жената. Но само тя. Другата част от структурата остана непокътната. Но сега не искам да навлизам в подробности допълнително.
Предстои ни един парламентарен контрол специално по митниците. Готвим го този парламентарен контрол. Тук тези сигнали, които дойдоха от РМД – Видин, са направо конкретни, с факти и с данни. И много е важно каква информация ще получим съответно от агенцията.
Но не ми се иска да смесваме парламентарния контрол с този въпрос. Той така ще избледнее и ще потъне в общата маса. Така че при готовност, господин Атанасов, можем да го разгледаме.
Има ли други въпроси? – Няма.
Благодаря ви за търпението и за участието.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Стенограф:
(Божана Попова)

114782 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
(46) КОМИСИЯТА ПО
КОРУПЦИЯ:

(Бойко Великов)