---

ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
----------------------------------------------------------------------------


П Р О Т О К О Л
№ 114

На 2 април 2009 година се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол за последващите действия и мерки на Министерството на финансите и Агенция „Митници” след Решение № 42 на Комисията за борба с корупцията.

2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол.

3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 19.03.2009 г. – 01. 04.2009 г.
На заседанието присъстваха: Кирил Желев – заместник-министър на финансите, Христо Кулишев – директор на Агенция „Митници”, Христо Абаджиев – заместник-директор на Агенция „Митници”.

Заседанието беше открито и ръководено от Бойко Великов – председател на Комисията за борба с корупцията.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията за борба с корупцията.
Предлагам днешното заседание да се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Парламентарен контрол за последващите действия и мерки на Министерството на финансите и Агенция „Митници” след Решение № 42 на Комисията за борба с корупцията.

2. Актуални проблеми и текущ парламентарен контрол. Колеги, във връзка с тази точка имате раздаден един материал, който ние изискахме, за стоте бенефициенти по различните програми, така че можем да направим кратък коментар по него. Имаме и двата доклада на Сметната палата във връзка с контрола по усвояване на европейските фондове.

3. Информация за получени сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции в периода 19.03.2009 г. – 01.04.2009 г.

Имате ли други предложения по дневния ред, колеги? – Няма.
Да считаме, че дневният ред се приема с консенсус.



Започваме с първа точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ЗА ПОСЛЕДВАЩИТЕ ДЕЙСТВИЯ И МЕРКИ НА МИНИИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ И АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” СЛЕД РЕШЕНИЕ № 42 НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА.
Поканили сме за участие днес министъра на финансите и негови представители, както и ръководството на Агенция „Митници” в лицето на неговия директор и неговия заместник-директор. Господин Орешарски ни изпрати писмо, с което ни съобщава, че е в чужбина в периода от 2 до 4 април. На днешното заседание ще вземе участие господин Кирил Желев, заместник-министър на финансите, господин Христо Кулишев – директор на Агенция „Митници” и господин Христо Абаджиев – заместник-директор на Агенция „Митници”.
Колеги, знаете, че комисията проведе един парламентарен контрол относно дейността на Агенция „Митници” за мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители и беше взето съответното решение, в което беше направена оценка, че дейността на митническите служители продължава да бъде рисков фактор за корупция и със съответните препоръки към засилване контрола на дейността на митническите служители. Предложено беше Национална агенция „Приходи” да извърши проверка за съответствието на доходите и разходите на митнически служители от рисковата за корупция група.
Имаме, колеги, една цялостна справка, която сме предоставили, за всички материали, които са постъпили през този период, общо 30 сигнала, преписки за допуснати нарушения от митнически служители, свързани с улеснена от тях контрабанда на стоки, начисляване на по-ниски и реално дължими митнически сборове, с което е бил ощетен държавният бюджет. Подробно в справката са изложени всички онези преписки, които са били на вниманието на комисията, действията, които комисията е предприела по тях, и резултатите.
Поискахме и от Върховната касационна прокуратура да ни предостави материали за преписки и проверки, които прокуратурата е извършила. Те също са на ваше разположение. Има такива, но интересни са резултатите от тези проверки.
Получихме и резултатите от извършените проверки от Националната агенция по приходите на имуществото на група от рисковата зона за корупция митничари. Тези материали бяха предоставени на комисията, включително и ревизионните актове. Една част от тях много внимателно бяха проучени на експертно ниво в комисията и вие също имате предоставена информация за тях.
Така че тази справка, твърде подробна и обстойна, дава една пълна картина на всичко онова, което комисията е събрала и извършила през този период.
Току-що господин Кулишев ми връчи един доклад за действията, предприети от Агенция „Митници|”, целящи ограничаване на корупционните условия и резултатите от извършените проверки по преписки, образувани в резултат на сигнали срещу митнически служители. Тъй като току-що господин Кулишев ми го предостави, той е размножен и вече е раздаден на народните представители, така че разполагате и с този материал.
Бих искал да предоставя първо, така, както е практиката в комисията, думата на нашите гости.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с решенията, взети от Комисията за борба с корупцията, една част от предварително предприетите действия намериха своето място в плана за превенция и предотвратяване на корупцията в министерството на финансите. В преобладаващата си част мерките от наша страна са изпълнени.
Аз бих предложил да изслушаме господин Кулишев. Може би само едно уточняване – една част от мерките имат текущ характер. Предприехме и някои допълнителни действия и конкретика. Но може би след като чуем въпросите, ще имаме възможност да отговорим на тях.
Съжалявам, господин председател, но аз не разполагам с тази информация, с която разполагат народните представители, и няма да бъда пълноценен във връзка с въпросите, които ще възникнат в тази връзка. Но и господин Кулишев, и господин Абаджиев предполагам, че са разполагали с тази информация.
По действащото ни законодателство аз нямам право на персонифицирана информация и това не е проблемът. Проблемът е свързан с това, че ние изработваме общо политики и съвместни действия и намираме общо решението, тъй като става дума за една от най-хармонизираните ни администрации – митническата.
И другото, което си позволявам – през Съвета за управление и през Комитета на заинтересованите при изпълнението на договора с „Краун ейджънс” да възлагане и реализиране на действия при подготвяне на методики, свързани с подобряване на ефективността от контрола.
Предлагам процедурно да изслушаме господин Кулишев.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Желев, може би преди да предоставя думата на господин Кулишев, да кажа следното. В писмото, което изпратихме до министър Орешарски и до господин Кулишев, само един абзац ще цитирам: „До този момент в комисията са подавани сигнали срещу действия на митнически служители, по които са извършвани проучвания (информация за сигналите се съхранява в Комисията за борба с корупцията и може да бъде предоставена за служебно ползване)”. Така че тя беше на разположение на всеки – и от министерството, и от агенцията, който би искал да се запознае. Цитирам част от писмото, което сме изпратили до Министерството на финансите и до Агенция „Митници”.
Господин Кулишев, заповядайте.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление едва днес дадох на Вас, господин председател, нашия доклад. Няма да ви отегчавам с това да го чета целия. Ще спра вниманието ви само на онова, което беше акцентирано и в писмото, което ни изпратихте.
Всички материали, за които става дума в поканата, които са на разположение във вашето Деловодство на комисията, са изпратени на нас и са получени от нас. По абсолютно всичките сигнали е работено. Те са общо: за 2005 г. – един сигнал, за 2006 г. са най-много – 24, за 2007 г. – 2, за 2008 г. – 3, за 2009 г. до настоящия момент са получени 4 сигнала.
За всичките тези, по които работата е приключила, като по последните 4 проверката продължава, отговори са изпратени на Комисията за борба с корупцията, като само в един случай е констатирано нарушение и служителят е освободен от заеманата длъжност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинете, че Ви прекъсвам – от всички сигнали само в един случай има установено нарушение?
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Да, само за един случай има установено нарушение и служителят е отстранен от работа. и то е установено наличие на конфликт на интереси, в резултат на което този служител – това е бил служител от митница – Бургас, е освободен.
Става дума общо за 34 сигнала, по 4 от които в момента проверката не е приключила.
Относно дейността на специализираната служба в Агенция „Митници”, която се занимава с проверка на всички сигнали, мога да кажа следното. В Агенция „Митници” по правило се проверяват абсолютно всички получени сигнали, независимо от това дали са анонимни или неанонимни, подписани, и се прави подробна проверка на изложеното в тези сигнали.
Въведена е практика, съгласно която при назначаване на служителите, всеки един служител подава имотна декларация и са длъжни през следващата година до 31 май да подадат нова. Тези декларации се съхраняват и се подлагат на проверка за констатиране на различия в имотното състояние на служителите. Поставени са на видни места във всички митнически учреждения кутии с указание, че това са кутии за подаване на сигнали и всеки, който има какво да съобщи и има, разбира се, намерение, може да подаде съответно сигнала, който също се проверява.
Имаме дадени и горещи телефони в Агенция „Митници” за подаване на жалби и сигнали, които се отнасят до действия на митнически служители.
Използва се интернет-страница на Агенция „Митници” за подаване на сигнали.
Всички митнически служители задължително носят лични идентификационни карти, за да могат да бъдат персонифицирани, да се установява кой кой е. Задължително се прави една периодична ротация на служителите на работните места, с цел да се ограничи възможността за създаване на нерегламентирани контакти и установяване на корупционни практики.
Провежда се обучение на митническите служители. Действително има случаи, в които имаме установени нарушения и то по линия на вътрешна проверка на Инспектората, който действа като един вътрешно-ведомствен контрол. Налагат се съответните указания.
Определено бих могъл да кажа, че след 1 януари 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз и с прилагането на европейското митническо законодателство реално и обективно условията за корупционно поведение намаляха в най-голяма степен.
В потвърждение на това бих могъл да кажа, че едва ли биха били възможни тези резултати, които Агенция „Митници” постигна през 2008 година, ако действително имаше едно сериозно корупционно поведение като масово явление. Досега, мога със задоволство да заявя, нямаме случаи на установено корупционно поведение на служител от митническата администрация в борбата с наркотрафика. Там нещата са сериозни. Може би строгостта на закона респектира. Но такъв случай досега не е имало и много се надявам да нямаме.
Индиректно, показателно за силно намаляване на корупционната среда – разбира се, индиректно е условно – е значителният брой на служители, които са напуснали митническата администрация. Напуснали са от 2005 до 2009 година 672 души, 43 души са уволнени, а са съкратени 169 души. И ние в момента изпитваме нужда от ай ти специалисти и специалисти юристи.
В общи линии това е, което мога да кажа.
Бих могъл само да добавя, че имаме едно изключително добро и полезно и за двете страни взаимодействие със службата ОЛАФ. През 2008 година, когато Франц Брюнер посети България, той подчерта изрично и посочи като пример за добро сътрудничество между институциите това, което съществува между Агенция „Митници” и структурите на ОЛАФ. Това сътрудничество с тази структура датира още от 1988 година, когато ОЛАФ се казваше все още УКЛАФ. До този момент ние нямаме критични бележки от тях, а имаме само добра оценка за взаимодействието. Имаше добри идеи, които нашата администрация подаде на ОЛАФ и бяха възприети от останалите митнически администрации на страните – членки на Европейския съюз.
Ако мога само за момент да се върна на това, което през 2008 година Агенция „Митници” успя да реализира, това са едни значителни суми. В сравнение с 2007 година, през 2008 година ние успяхме да отчетем 1 млрд. 347 млн. лв. повече, отколкото събраните през 2007 година.
Увеличението на приходите от акциз за горивата е 18,5 процента;
- от цигарите – 27, 3 процента;
- от алкохола – 43,1 процента;
- от акциз, дължим при внос на автомобили – 38,2 процента.
Пак си позволявам да повторя, че при голяма корупция тези резултати във всички случаи щяха да бъдат значително по-скромни.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като според мене се създаде едно малко погрешно впечатление в началото относно допуснати нарушения и съответните дисциплинарни наказания, които са предприети, бих искал да цитирам само няколко случая:
Преписка № 10 от 2005 година срещу заместник-директора на Агенция „Митници” – Пловдив Димитър Толев. Същият е освободен от длъжност;
Преписка № 137 от 2006 година – контрабанда на цигари. Потърсена е дисциплинарна отговорност от митнически служители.
Искам да обърна внимание, че във връзка с този сигнал категорично се доказа контрабандата на цигари. Доколкото си спомням, стоката беше сачмени лагери от Китай. Но и до ден-днешен нямаме информация за фирмите, които бяха извършили тези нарушения, въпреки ангажиментите, които имаше Агенция „Митници”.
Освен това преписка № 118 от 2006 година за нарушения от дружество „Загорка” при вноса на кроненкоркови капачки с щета на бюджета от 900 000 евро. След проверка нарушението е установено и дружеството е заплатило дължимите митни сборове.
Преписка № 749 – установени закононарушения за контрабанда на леки автомобили през митниците Кулата и Златарево. Образувани са 11 преписки, от тях 7 досъдебни производства по чл. 247 и чл. 282 срещу неизвестен извършител, които са спрени на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Обръщам внимание, че всички са спрени по чл. 244, тъй като имаме неизвестен извършител. Преписка № 1193. Установено е наличие на конфликт на интереси и съответно е преместена на работа една от служителките.
Установени са допуснати нарушения в митническо бюро Горна Оряховица.
В Агенция „Митници” – София във връзка със защита на правата на интелектуална собственост е установен конфликт на интереси.
Преписка № 1310 – за реекспорт на стоки на стойност 30 млн. и допуснати нарушения от РМД – Пловдив и митническо бюро Свиленград. Образувани са досъдебни производства, които не са приключени. Причинена е щета на бюджета от невнесени митни сборове.
Това са само една част от нарушенията. Така че една от причините да продължим контрола беше точно тази.
Аз няма да се спирам, може би ще говорим по-късно, за проверките, които Национална агенция по приходите извършва на митнически служители.
В материала, с който разполагат народните представители, има 9 митнически служители, за които явно са констатирани надвишавания на приходите, които те имат, над разходите, които са направили. Прави впечатление обаче, че всичко е приключило с плащане на допълнителни данъци и Национална агенция по приходите е решила, че въпросът е приключен по този начин. Аз чак съжалих, да ви кажа, някои от тези, които са проверявани – толкова много дългове.
Така че има няколко въпроса, които според мене заслужават внимание.
Разбира се, не можем да не оценим това, което Вие казахте, че са повишени значително приходите в държавния бюджет от действията, които са предприети. Но ми се струва, че по никакъв начин не може да се подценяват действия, които са необходими по отношение на рисковата зона за корупция, така, както беше определена.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, предложения. Разполагате с достатъчно материали. Съжалявам, че този доклад на господин Кулишев ви е раздаден в последния момент, но такива са обстоятелствата.
Господин Янев, заповядайте.
ЯНЕ ЯНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кулишев. Аз лично си оставих важна парламентарна работа, за да дойда и с интерес да изслушам това, което казвате, тъй като темата „Митници” е тема с особено висока обществена значимост. Аз се надявах ръководството на митниците, като се е получило от това, което се случи в Националната агенция по приходите, да дойде с конкретни предложения, да оповести пред Комисията за борба с корупцията, че скалпелът е започнал да реже, защото в митниците има какво да се реже, и да дойдете с една конкретна програма за противодействие срещу корупцията.
Някои си мислят, че това, което се случи в Национална агенция по приходите, ще завърши до това госпожа Мургина да се появява от време на време по някоя и друга медия. Аз искам да ви успокоя, че това няма да е така. Съвсем скоро имах разговор на много високо ниво в Брюксел. Следващата седмица до края ще пътувам специално по тази тема.
Искам да ви кажа, че в Европейската комисия вече имат достатъчно информация какво всъщност се е случило в Държавната агенция за приходите.
Затова, колкото и странно да прозвучи на някои от вас, аз бих искал, господин председател, да се обърна най-вече към Вас. Първо, политическият съвет на „Ред, законност и справедливост” е внесъл в прокуратурата и в ДАНС общо 5 сигнала за много сериозна корупция в митниците.
Надявам се част от тези сигнали Вие да ги изискате, защото те ще представляват интерес за комисията, тъй като там, за разлика от това, което чух от господин Кулишев, има много конкретни неща за много други служители, които не са изписани в това, което чухме и това, което погледнах от справката при колегите.
Затова аз считам, че, господин Кулишев, Вие сте изправен пред дилемата или цялото ръководство на Агенция „Митници” да подаде оставка, или Вие да режете живо месо от ръководството на агенцията. Но вътре има корупционни схеми, има създадени сфери на влияние между различни хора, които не се съобразяват с официалното ръководство на митниците, най-вероятно и на Министерството на финансите, и вътре действат като обособена корпоративна група, сякаш работят в холдинг, а не в една от най-отговорните държавни институции, на която се опира приходната част на републиканския бюджет.
Аз смятам, че всичките тези неща особено сега, в ситуацията, в която се намира страната и предвид финансовата криза, това е изключително опасно явление и вие трябва да вземете незабавни мерки.
Аз искам да ви кажа най-отговорно пред колегите от Комисията за борба с корупцията, че нещата в Агенция „Митници” са много сериозни. Те касаят организирани схеми, чрез които на първо място, се осъществяват митнически измами, които няма как да не се забележат. Те много ясно могат да бъдат констатирани, стига да има желание това нещо да се случи. Защото Инспекторатът, да речем, на Националната агенция по приходите беше лишен от възможността да извършва реални ревизии. Но вие, ако желаете, това може да се свърши от Агенция „Митници” и то да бъде с позитивен резултат за държавата.
От това, което Вие представяте като доклад – разбира се, аз не разполагам с другите данни, погледнах ги само от колегата, но те касаят едни дребни чиновници, като голяма част от тях дори не са наказани. Тук става въпрос за много по-сериозни неща. И се надявам вие – това го казвам най-доброжелателно, за да не се отправят отново срещу мене критики, както обикновено става ,че едва ли не искаме да ерозираме институциите или да има проблем с приходната част на републиканския бюджет 9а вземете спешни мерки и, както казах, да проверите за това, което се работи по нашите сигнали и в прокуратурата, и в ДАНС, и в други институции. И се надявам да има конкретни резултати.
Ние вече веднъж с колегата Абаджиев идвахме при Вас по най-доброжелателния начин, казахме някои неща, които имаме предвид. Сега казвам дотолкова, доколкото е необходимо пред колегите нв специализираната комисия. И се надяваме да има конкретни резултати в най-кратък срок от време. Защото ние знаете, че е много дисконфортно, когато информацията дойде от ОЛАФ или от вашите партньорски организации, свързани с митническия контрол в целия Европейски съюз.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Упоменах одеве 34 броя сигнали. Казах за сигнали, които според нашия Инспекторат са получени от комисията. А иначе всичко останало, което е от 2002 година, част от което споменахте и Вие, е вътре в съдържанието на доклада.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председателю. Уважаеми дами и господа, аз просто ще ви кажа какво знам и че за това време, откакто тези факти са известни, в българските държавни институции не виждам никаква воля да противодействие на тези сигнали.
Първо, господин Кулишев, искам да Ви кажа че според мене днес Агенция „Митници” е своеобразен филиал на бившето Второ главно управление на Държавна сигурност. Ето, единият от Вашите заместници е бивш офицер от Дванадесети отдел. И други такива има.
Интересно каква професионална подготовка имат тези хора. За някои от тях аз зададох въпрос на министъра на финансите – каква е професионалната подготовка на хора без нито един ден трудов стаж в митниците, за да бъдат назначени директно за заместник-директори? Какво разбират от тази работя? Явно разбират от други неща.
Искам да ви кажа, че и аз, и вие знаете кой е Румен Цайса. Той също е бивш офицер от Второ главно управление, Дванадесети отдел на Държавна сигурност и е на много висока длъжност в митницата. Интересно дали той в момента е и офицер на прикритие на ДАНС там и какви функции изпълнява. Само че цялата митническа администрация знае,, че въпросният Румен Цайса действа през Дидо Дънката и през варненската митница. Всичко това е известно на българската общественост, пише го във вестниците. Какво направихте Вие по тези сигнали? Излязохте, дадохте едно интервю и казахте: Няма такъв. Има, знае се кой е и се знае какво прави.
И за Касиера става въпрос. Основният Касиер е на „Позитано” 20. И него го знаем кой е.
Има обаче конкретни сигнали, подавани отвътре от системата, към ръководството и към други институции, по които не се взема никакво отношение. Те просто се смитат.
Аз мисля, че към ден-днешен, понеже съм русенец, все още шеф на Русенската митница е Соколов. Има конкретни сигнали, включително и до председателя на Комисията за борба с корупцията, за конфликт на интереси, за укриване, за прикриване и т.н. нещо да сте направили до ден-днешен? Нищо. Цяла поредица има за други митничари от Русенската митница, публикации в медиите. Също нищо не се е случило за всички тези хора.
Отделно от това има изключително скандален случай с Рейнджъра, който стана публично известен през медиите, дето ходи с брадви, пищови и не знам си какво на Калотина. Преместиха го за известно време някъде другаде, след което пак е върнат на старата си работа, защото спекулира, че имал връзки с Орешарски. Това дали е вярно, аз не знам. Трябва някой да го провери. И т.н., и т.н.
А за шефа на Аерогарата? Изобщо по всичките тези въпроси какво отношение взема ръководството на агенцията? Абсолютно никакво.
Това, което каза Янев, преди да излезе, е истина: или ще трябва да режете живо месо, или просто ще чакате да свърши мандатът на това правителство. Май че предпочитате да направите второто. Това си е Ваша работа, разбира се. Но това са публично известни факти.
И пак се връщам за Румен Цайса, за Дидо Дънката, за всичките тези истории – информация, публикувана, известна. Във Варна всички знаят, че ако искат да прекарат нещо през Варненската митница, трябва да действат по тази схема, през тези хора. Но като гледам, на Вас Ви е безразлично това, което чувате тук, защото не Ви интересува какво говори опозицията. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател. Аз ще коментирам съвсем накратко данните, които са в доклада на господин Кулишев, които за мене са интересни.
Съпоставям данните за наложени наказания от предишните управления и броя наложени наказания от сегашното управление, независимо дали съм „жълта мравка”, отцепена от НДСВ. Просто прави впечатление една засилена активност в периода 2001 – 2003 година и все по-занижаваща се активност в периода 2006 – 2997 – 2008 година, за да стигне до фрапиращи цифри. Едва ли е възможно да се допусне, че са поправени служителите толкова бързо.
За мене фрапиращата цифра е, че през 2008 година са наложени 33 броя наказания. За сравнение – цитирам данни от доклада, през 2003 година са наложени 172 броя наказания.
Като подкрепям твърденията и изводите на господин Атанасов, аз считам, че само един разрез на тези цифри позволява да се направи изводът, че в това държавно звено се действа така, че се създават условия за прикриване на определени корупционни практики и няма политическа воля за справяне с проблематиката. Аз съм категоричен, че не е възможно да са решени проблемите, след като константно за две-три години е имало 1 брой наложени наказания за констатирани нарушения, през следващото управление – драстично намален брой на тези наложени наказания, което значи просто едно – толериране на корупционните практики, очевидно във връзка с определени политически поръчки.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кулишев, заповядайте.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Във връзка с това, което господин Янев каза. Той действително беше в Агенция „Митници” и ме уведомиха в общи линии за подадени от тях сигнали до + прокуратурата за неправомерни действия на служители от централното управление. Казах им, че след като тези сигнали са подадени, аз чакам от прокуратурата съответната реакция. Аз не съм запознат с тях, нямам тази възможност, не мога да упражнявам следствени действия. И ако бъда уведомен от прокуратурата, със съответното постановление и решение ще направя необходимото, ще докладвам на министъра и въпросът се решава.
Но преди това по моя инициатива не мога нищо да направя. Аз дори не научих името на този, за когото става дума от това, което ми каза господин Янев.
Относно другото, което господин Атанасов каза за така наречения Рейнджър. Той никога не е бил преместван, никога не е ходил на работа с брадва, пистолети, вериги и т.н. Това беше една доста зле скалъпена - поне нашата проверка показа това – информация, изнесена в столичен ежедневник и не е бил местен никога, той винаги е работил единствено и само там. Той си спечели неприязън на колегите, с които работи, затова защото те го обявиха за предател, тъй като потвърди един сигнал, че те неправомерно са се отклонили от работа. и това се изсипа върху главата му.
Уверявам ви, че в нито един от случаите, и за този така наречен Касиер... Аз говорих с всеки от 17-те началници на митнически учреждения поотделно. Нито един от тях подобно нещо не каза. Обърнах се към тези, които казват, че такова нещо има: уведомете прокуратурата в крайна сметка, тя е в състояние да извърши тази проверка и компетентно, ангажирано и отговорно да каже: да, има такъв касиер, има такъв помощник-касиер, има такъв счетоводител.
Казвам ви напълно откровено, с абсолютно чиста съвест: аз за такъв човек не чух и не можах да установя.
Повече от това ,което съм направил, мисля, че не е във възможностите на който и да е директор на Агенция „Митници”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кулишев, имам един въпрос: Вие запознат ли сте с ревизията на тези 59 митнически служители, които Националната агенция по приходите проверява за имущество и съответствие на доходи и разходи?
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Известно ми е, че списък за 59 служители е предаден през 2007 година мисля на Националната идея по приходите за проверка на имущественото и имотното състояние. И последният отговор, който получихме, беше, че за трима души проверката не е приключила, тъй като имаше някакви обективни за това причини.
Имаше един спорен случай, с който, доколкото си спомням, сумата, която не можеше да бъде установена, беше според мене твърде скромна – около 300 лв. като разход или нещо подобно, направено от един служител. Но нищо от това, което е известно в общественото пространство, като къща на безработна, близка на бивш заместник-началник на митница не можа да бъде установено.
Мога да ви кажа, че този човек, за когото толкова много се шумеше, от известно време вече не е заместник-началник на митницата в Калотина. Една къща беше показана - аз не съм му ходил на гости нито на него, нито на приятелката му – страниците на вестниците. Той вече не е служител на митницата, за която става дума.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз зададох този въпрос, защото ние много внимателно правихме един анализ на тези проверки. Аз споменах в самото начало, , че голяма част от митническите служители са ползвали непрекъснато заеми от техните сестри, бащи, баби, дядовци и т.н. близки роднини. Има фрапиращи неща за оценка на имоти. Тук се обръщам към Вас, тъй като няма представител на НАП, за начина, по който е правена проверката. Има фрапиращи оценки за недвижими имоти и начина, по който те са направени.
Освен това има странни факти, свързани с посещения в чужбина. Някои са пътували десетки пъти, а един от проверяваните 111 пъти е излизал в чужбина. Много странно относно служебните му задължения, тези пътувания и начина, по който са извършени.
Давам пример все за лица, при които има несъответствие между декларираните доходи и разходите. Всичко е приключило, както казах и преди единствено и само с това, че те са си платили данъците, без да се установи докрай къде, по какви причини, по какъв начин – става въпрос за хиляди левове тук, защо са допуснати тези разминавания и не е прието нищо нито по отношение на действия към прокуратурата, нито като дисциплинарни нарушения. Това имах предвид, когато казах за тези 59 ревизии, които бяха възложени от комисията на Националната агенция по приходите.
Имате думата, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Само да допълня. Дълго се колебах дали да взема отношение.
Господин Кулишев, осма година представлявам Благоевградски регион. Малка, силно концентрираща интереса е митница Кулата. Много усилия положихме с колегите в миналия мандат да подпомагаме ръководството на агенцията в борбата й с корупционните практики, предимно на Кулата.
Много силно ме безпокои фактът, че всичките тези 10 или 11 проверки, които са правени на тези хора в регионалната дирекция или управление, както сега се нарича, в Благоевград, са прекратени, без никакви последващи действия. А това, което цитира господин Великов, се отнася до един от тях – прословутия, легендарния в нашия регион Марио Минев. Легендарния!
Господин Кулишев, над 100 пъти е излязъл – вярно е, в съседните държави, в Гърция и Македония. Не е нужно да му ходим на гости, за да знаем какви са му имотите. Не е нужно да се формализираме на кого точно се водят, защото знаете, петричани много добре се познават. Но мене много силно ме притеснява това, че в годината, в която той има 46 излизания, в този период разходите му надскачат над приходите с моите целогодишни доходи като народен представител.
Хубаво е да се запознаете с тази справка на Националната агенция по приходите. Защото ние, тези, които сме допуснали пропуски в декларациите си за публичния регистър, включително и аз, в момента сме проверявани като физически лица от същата тази агенция, като ред други, подвластни на законите. И ние добросъвестно подпомагаме служителите на Агенцията по приходите. В момента се прави това. Ние искаме да излезе истината.
Какво се случи в крайна сметка с господин Минев? Защото имаше екшъни, издирваха го. Дали още е ваш служител? И не само той.
ХРИСТО КУЛИШЕЕВ: Мога ли да Ви отговоря?
Права сте абсолютно с определението „легендарният” Марио Минев. Той от повече от една година не е служител на Агенция „Митници”. Беше твърде сложна процедурата по връчването на заповедта за неговото освобождаване.
За нас като Агенция „Митници” беше ясно, че той е един изключително богат човек. До мене даже стигнаха слухове, че бил собственик на телевизия. На коя телевизия, не мога да ви кажа. Но с нашите възможности дотам стигнахме. Той дълго време – около година и половина или две, ползваше отпуска по болест. Това е обичайна хватка или по-скоро обичайно поведение, казано по-нормално, на такива, които са застрашени. Но , слава Богу, той вече не е наш служител.
Останалото е може би работа по-скоро на други органи, които биха могли да проявят интерес към неговото състояние – имотно, финансово.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Само една кратка реплика.
Митническата школа на Марио Минев даде много добри плодове в целия регион. Струва си да имате засилен интерес към работата на тези митнически служители.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: На служителите – да, съвършено права сте. Но много внимателно е изследвана дейността на въпросния Марио Минев. Не беше установен или по-скоро не е бил установен и от страна на предишното ръководство на Агенция „Митници” нито един подпис, нито един печат на Марио Минев.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Това говори за умение.
ХРИСТО КУЛИШЕВ: Просто е блестящ организатор за зло. И не знам дали някога ще може да бъде привлечен към отговорност, освен за имоти, които има.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като стана въпрос и за други институции, силно впечатление поне на мене ми направи справката, която получихме от Върховната касационна прокуратура за 8 случая извършени проверки и образувани досъдебни производства. Затова ще си позволя да ги цитирам съвсем накратко. Няма да казвам имената, защото мисля, че не е редно.
Внесен обвинителен акт за подкуп – Окръжен съд – София, оправдан с присъда еди-коя си от 2007 година. Подаден протест, но делото не е разгледано от въззивната инстанция.
Образувано досъдебно производство срещу митнически служители, трима, за контрабанда. Внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Хасково. Делото не е приключено. Делото е от 2007 година, вече сме 2009 г.
Окръжна прокуратура Хасково – образувано досъдебно производство за контрабанда на цигари. Привлечени били като обвиняеми две лица – посочени са имената. С постановление делото е спряно. По делото бил задържан митнически служител от Хасково, но не му е било повдигнато обвинение. Това е от 2005 година.
От 2006 година. Окръжна прокуратура Пловдив е образувала досъдебно производство срещу митнически инспектор на митница Пловдив – посочени са съответните имена. Делото е било спряно от окръжна прокуратура – Пловдив на 4 декември 2008 година поради отсъствие от страната на четирима обвиняеми. Делото е било възобновено на 8 декември 2008 година, но не е приключено поради необходимост от оказване на международна правна помощ. Срокът бил продължен до юни 2009 година. Случайно тогава завършва и нашият мандат.
В Пловдив било образувано дознание срещу съответен митнически служител. Наложено е наказание лишаване от свобода условно и лишаване от право да заема длъжност в областта на митниците в срок от 2 години. Обръщам ви внимание – това е единственият осъден поне от тези, които ние получихме като справка.
Окръжна прокуратура – Благоевград. Образувани са дела срещу митнически служители за контрабанда на китайски стоки, собственост на лице – посочено му е името.
Окръжна прокуратура – Благоевград. Образувани са 11 досъдебни производства за контрабанда на леки автомобили. Всичките дела не са приключени от 2004, 2005 и 2006 година.
Софийска градска прокуратура. Образувано е досъдебно производство срещу началника на митница за документна измама в размер на 60 млн. Внесен е обвинителен акт на 9 юни – обръщам внимание – 2006 година в Софийски градски съд по съответния член. Делото не е приключено. Насрочено е било за 16 март 2009 година.
Образувано е досъдебно производство срещу началник на друго митническо бюро за контрабанда. Внесен е обвинителен акт в Софийски градски съд. Делото не е приключено, също от 2005 година.
Разбира се, Вие не носите отговорност за това, което казвам тук. Но давам го като пример за работата на прокуратурата и съда по тези 8 случая. Това успяха да ни дадат от прокуратурата. Не казвам, че това, което са ни дали, е всичко. Но според мене то е доста показателно като действия, които са предприели съответните съдебни органи.
Колеги, имате думата. Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз след това, което чух досега, мога да кажа следното. Според мене е важно да помислим тук и сега какви конкретни действия могат да се предприемат за решаването на проблемите, на които бяхме свидетели досега.
Аз за наказанията няма да говоря. Освен че са смешно малко, предполагам, че една голяма част от тях са мъмрене, административни наказания от най-леките. Не съм запознах или поне доколкото чух сега от председателя, един единствен случай е с осъдителна присъда и то условна, ако се не лъжа.
Основните проблеми според мене са няколко.
Първо, работата на прокуратурата и съда. Според мене, колеги, основният проблем е, че в тези области, нека да ги наречем условно митнически райони, има едно срастване на корумпирани служители на митницата, корумпирани служители на прокуратурата и корумпирани служители на съда. Това е моето мнение.
Как може да бъде разсечен този възел. Според мене единственият бърз и ефективен начин за разсичането му е незабавното въвеждане на проверката за лоялност или възможността за провокация към подкуп на тези служители. Ако ние законодателно решим този въпрос, аз ви казвам, че хващането на корумпирани служители на митницата не е никакъв проблем. Просто който се излъже и вземе подкуп, и това се докаже – има специални разузнавателни средства, способи и начини, отива в затвора и толкоз.
Специално внимание трябва да обърнем на действията на прокуратурата. Аз мисля, че трябва да бъдат изискани конкретни материали за сигнали, случаи в митниците, които са били потулвани от прокуратурата, а и от самия съд.
Извинявайте, какво значи дело за измама от 60 млн. лв. да се точи от 2006 година и да се насрочва делото сега за месец март! Мисля, че трябва да се потърси отговорност от съответните съдилища.
И второ, което според мене също е много важно – да се направи незабавна проверка на имуществото, но не само на митничарите. Трябва да се направи проверка, както аз съм ви го предлагал многократно тук в комисията и в залата, на имуществото на всички политици, на имуществото на магистратите.
Колеги, спомнете си, тук сме виждали справки на имущество на магистрати, които са по няколко страници. Имам чувството, че тези хора са с по десетки и десетки имоти. И имотите, и парите. Да обяснят откъде са ги взели. Ако не могат да обяснят...
Така че това е начинът - да се приемат ясни законодателни решения и да се прилагат на практика. Това е според мене пътят за решаването на проблема. Иначе ще продължим да си говорим, следващият парламент ще продължи да си говори. Тези корумпирани служители, за които ние говорим постоянно и с имена и т.н., може би ще влезнат в политиката, както разбирам. И т.н.
Затова ви казвам: две са нещата – проверка за лоялност и незабавна проверка на имуществото, като се започне от тези 240 депутати, ако щете, започнете от Минчо Христов, министрите и магистратите. Там е големият проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, Вие знаете, че има пълната възможност Сметната палата да направи необходимите проверки, стига да има необходимото желание и съответните сигнали.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Аз това искам да предложа, господин председател. Доколкото знам, през 2005 година е извършен последният одит на Сметната палата. И аз мисля, че е повече от време Сметната палата да извърши последващ одит, включително и проверка на изпълнението на тези препоръки, които са били дадени през 2005 година. Очевидно това няма да доведе до търсения резултат, защото проблемите са политически, не толкова финансови. Но във всеки случай ние сме длъжни да следваме една линия на поведение и да се продължат тези усилия на контролните органи за установяване на изпълнение на дадените вече предписания и констатиране евентуално на нови отклонения от нормите.
Искам да кажа, че правя предложение да предложим на Сметната палата извършване на одит.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Прощавайте, господин председателю, че вземам втори път думата. Аз ще подкрепя предложението на господин Димитров за това Сметната палата да направи проверка, след като през 2005 година е била последната. Трябва да сме наясно обаче с това, че Сметната палата има определени правомощия. Тя се занимава с бюджетните средства. А проблемите в митниците са от друг характер. Такива нарушения там може да бъдат намерени, но те няма да са толкова фрапиращи.
Проблемът в митниците е от друг характер и аз не виждам механизъм към този момент той да бъде разсечен. Защото на практика оперативните служби, които би следвало да се занимават с изясняването на конкретни сигнали с техните специфични средства и методи, са се сраснали с ръководството на митниците. Там има обвързаност между тях. И как може да очакваме да има някакъв резултат от тази оперативна дейност на ДАНС, след като в митниците, особено на ръководни нива, служителите са наясно кой е човекът на ДАНС там. Разбирате ли за какво става въпрос?
Явно има офицери на прикритие. Това е по закон допустима практика, за да може да се прониква оперативно и да се събира информация за корупционна дейност. Но се е получил точно обратният ефект, специфичен за времето на комунизма, когато режимните офицери основно се занимаваха с това да прикриват корупционните схеми, които участват. Явно става въпрос за същата система, която в момента съществува, и то с изпитани кадри от онова време, които познават много добре тези механизми.
Така че аз не виждам как ще се разсече този възел. Проблемът може да бъде решен само с радикална кадрова промяна, за която политическа воля няма. Защото тези хора, които са назначени там, не са назначени, за да разкриват, а са назначени да прикриват корупционните схеми.
Аз се занимавам с няколко случая за акцизи на алкохол. Не можете да си представите какви чудеса, какви хора са навързани. Разбира се, всичко стига до върховете на държавата и системата е затворена.
След което отиваме в съдебната система. И какво се получава там? Няма да обсъждаме за пореден път тук по какъв начин работи прокуратурата. Защото това, което е стигнало до съда и има обвинителен акт, там трябва да се движи някакъв процес и според мене твърде прозрачно. Проблемът е в досъдебното производство, това, което не стига до съда и механизмите, по които там се прикриват престъпленията. За това става дума. Защото в прокуратурата също са наясно кои са прокурорите, които, както каза господин Димитров, са на хранилка. Значи това е такава система, която, няма ли политическа воля от върха, не виждам по какъв начин може да се разбие.
И пак ви казвам, говорим за корупция на съдебната система. В ДАНС има създадено специално звено, направление в тяхната дирекция за борба с корупцията, специално направление за борба с корупцията в съдебната система. Да сте чули ДАНС да има реализация срещу някой магистрат?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би ще чуем, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не знам коя година ще чуем за това нещо.
Така че не знам какви палиативни мерки можем да предложим тук. Просто не съществува воля.
Аз неслучайно, макар и емоционално, започнах с посочването на наистина легендарни имена в митниците. Те се знаят персонално кои са и в митниците, и в обществеността. И нищо не се получава.
Господин Кулишев каза: няма Румен Цайса, не знаем такъв човек, няма Касиер. Разбира се, за него няма, защото е назначен от това правителство. Работата е ясна. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Все пак е ясно, господин Атанасов, да има конкретни факти и данни, когато извършваме необходимите проверки.
Аз искам да припомня на комисията, че тези 59 митнически служители бяха проверени по наше искане. Тези данни, които Националната агенция по приходите ни предостави, бяха по решение на комисията. И, разбира се, много неща проличаха.
Единственото, за което аз съжалявам, е, че ние сме ограничили обхвата на тази проверка и тя касае единствено и само митнически служители. Можело е да бъде разширен този обхват с отговорни служители в Агенция „Митници”. Но такава е била преценката тогава. Разбира се, важен е и критерият, по който ще бъде направен този подбор, за да бъдат извършени необходимите проверки.
ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РЕШЕНИЕ

Затова поне едното предложение, което ви правя, е следното: Резултати от ревизиите, извършени от Националната агенция по приходите, дават основание да бъдат продължени от Държавната агенция по национална сигурност и Националната агенция по приходите, по проверки на доходите.
Разбирам, че някои от тези служители вече не са служители на митниците. Но има достатъчно данни, за да бъдат продължени тези проверки и да бъдат завършени. Така че едно от предложенията ми ще бъде това.
Освен това предложението ми за решение ще бъде НАП, МВР и ДАНС да извършат проверки не само на митнически служители, но и на отговорни длъжностни лица от Агенция „Митници” за имуществено и финансово състояние. Мисля, че това не е проблем, имайки предвид декларациите, които се попълват, и по сигнали, които включително постъпват и в комисията.
Колеги, ще ви предложа още едно решение, имайки предвид данните, с които разполагаме. Големият брой неприключили досъдебни производства за извършени престъпления по чл. 242, 282, 257 от Наказателния кодекс, така, както ги имаме в материалите, които са ни предоставени от Върховната касационна прокуратура, в различни прокуратури от страната, образувани от 2005 година, както и спрените такива на съответните основания, дават основание информацията да се предостави на Инспектората на Висшия съдебен съвет. Бихме могли да поискаме Инспекторатът да направи необходимите проверки по тези дела. Има съответните правомощия госпожа Караиванова и инспекторите към Инспектората да извършат проверки по Закона за съдебната власт.
Така че това е, което ви предлагам засега, колеги, имайки предвид това, че едва ли допълнителни действия с оглед на приключването на мандата в следващите два месеца са възможни.
Разбира се, предлагам да включим и Сметната палата. Тя си има задължения в тази посока. Но да предложим към тези органи, които посочих, да посочим и Сметната палата при проверка на имуществото.
Иска ли някой думата за допълнително становище? Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз ще подкрепя тези предложения, които правите Вие и колегите.
Аз бих предложил да насрочим в удобно време в следващите ни заседания едно изслушване на председателя на ДАНС. Нека той да обясни какви мерки са предприели в институцията, която той ръководи, именно за борба с престъпленията в областта на митниците. Защото се очаква оттам ефективност. Аз неслучайно наблегнах на това, че има проблеми в оперативното обслужване, събирането на информация. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бих предложил, господин Атанасов, да разширим проблематиката, да не са само митниците, тъй като се натрупаха няколко въпроса. Бихме могли да поканим господин Сертов на едно заседание.
Колеги, доколкото виждам, няма възражения по решенията. Искам да благодаря на господин Кулишев, на господин Желев за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ И ТЕКУЩ ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Така, както се договорихме, Министерството на финансите изпълни един ангажимент, който имаше към комисията от доста продължителен период от време. Става въпрос за искането, което комисията направи след предложението на народния представител Николай Камов за стоте бенефициенти, които са усвоили най-много средства по съответните програми ИСПА, САПАРД и ФАР. Предоставена е цялата информация на народните представители да се запознаят подробно с нея. Могат да се направят различни изводи относно бенефициентите, които са усвоявали тези средства.
Аз не бих правил на този етап изводи и оценки, но считам, че определено публичността и прозрачността на материалите дават възможност да имаме поглед върху начина, по който те усвояват средствата от европейските фондове.
Така че, колеги, тази информация е на ваше разположение. Мисля, че тя представлява интерес не само за народните представители да се запознаят кои са тези, които са усвоили най-значими средства от европейските фондове. В никакъв случай не искам да кажа, че тази информация трябва да има някакъв санкциониращ ефект. Но публичността и прозрачността все пак е пътят към ограничаване на корупционните действия.
Ако възникват въпроси, можем, разбира се, да поработим допълнително.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Колеги, не знам вие дали гледахте този списък. Не знам как сме го искали, но на мене ми се струва абсолютно формален. Като изключим общините и държавните институции в лицето на агенции и други структури, има наименование на фирми, на които поне регистрацията да бяха дали, какво е седалището. Усвояват се милиони, стотици хиляди евро и ние трябва да обогатяваме списъка, за да проследим доколко има свързаност при подбора на тези фирми като бенефициенти и доколко те законосъобразно са усвоили тези пари, ако изобщо тръгнем да се занимаваме. Защото това наистина на мене нищо не ми говори. Аз открих по имената само две от всичките тези фирми – не че много ме интересува, но понеже целта беше да осветлим, да стане по-прозрачна тази дейност в избора на бенефициенти. На мене лично списъкът нищо не ми говори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, целта беше дад поставим начало на тази прозрачност и това да стане традиция, а не искане непременно на Комисията за борба с корупцията към определен парламент. Да се продължи с тази прозрачност и да се знае кой усвоява тези средства. Защото в много голяма степен този процес беше твърде закрит, поне досега.
Аз неслучайно искам тази информация да стане достатъчно публична и прозрачна, за да може и средствата за масова информация, и други народни представители, и граждани, и структури на гражданското общество, запознавайки се, да видят доста неща, които може би на нас няма да ни направят впечатление. Защото все пак ние не сме част от този процес или доколкото знам, членовете на комисията не са част от този процес на еврофондовете...
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: И не би трябвало.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Но има други, които добре познават системата и начина, по който тя действа.
Така че това е целта, която имахме, пак казвам, за да поставим едно начало с тази прозрачност и публичност, каквато досега не сме имали.
Би могло, разбира се, ако преценим, да поискаме разширяване на информацията.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Няма време.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има време, защо да няма време? Вярно, забавиха тази информация, но, ако прецените, можем да поискаме разширяване на информацията.
Имате време да прегледате тази информация и ако възникнат въпроси следващата седмица, дайте да ги поставим или да разширим. Вярно, малко време остана, но независимо от това можем да го направим.
Предоставяме ви, също към точката „Актуални въпроси”, два доклада на Сметната палата - за резултатите от извършени одити и системи за усъвършенстване във връзка с решения на комисията, доклад за структурните и кохезионните фондове на Европейския съюз за периода от 1 януари 2006 до 2008 година. Другият доклад е за резултатите от извършен одит на системата за прилагане на Националния стратегически план за развитие на селските райони и Националния стратегически план за рибарство и аквакултури.
Това са двата доклада на Сметната палата. Предоставил съм ви ги, колеги, във връзка с решението, което комисията има след парламентарния контрол, който правихме на институциите, които носят съответната отговорност.
Колеги, с това тези актуални въпроси приключиха.
Може би към тях има още един въпрос. Има го към отговорите, но бих искал да ви запозная.
Знаете, че преди време, във връзка с изтичане на информация от Секретната секция към Народното събрание за сигнал в комисията ние поискахме прокуратурата да извърши необходимата проверка. След предварителната проверка има постановление на Софийска градска прокуратура за образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 8 септември 2008 г. до 30 октомври 2008 г. в град София е разгласил информация, представляваща държавна тайна – справка на Държавната агенция по национална сигурност със съответния регистрационен номер, която му е била станала известна по служба, престъпление по чл. 357, ал. 1 от Наказателния кодекс по една от преписките за Хасково.
Казано е: В хода на разследването да се извършат всички необходими процесуални следствени действия за разкриване на обективната истина за извършителят на престъплението и реализирането на наказателната му отговорност, включително разпит на установените свидетели и назначаване на експертиза. В случай, че бъдат събрани доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъплението и делото да се докладва на наблюдаващия прокурор за преценка достатъчността му по смисъла на чл. 219 от НПК. И т.н., да не го чета цялото. За когото представлява интерес като информация, може да го види.
АТАНАС АТАНАСОВ: Това действие на прокуратурата е законосъобразно. Когато са налице данни за извършено престъпление, а няма достатъчно данни за автора, се образува дело срещу неизвестен извършител, разбира се, за умишлените престъпления.
Въпросът е в друго – дали прокуратурата действа във всеки един случай, когато има изтичане на информация? Ежедневно в българските медии има класифицирана информация, която се подава, тоест умишлено се подава от институциите, които я съхраняват, и там няма образувани никакви дела.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: След малко ще говорим за един такъв случай.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не ми се коментира тази институция. Не знам дали ще има политическа воля да бъде коментирана.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: След малко ще видим такъв случай. Защото, както се опитах да обясня в средствата за масова информация, от комисията не е изтекла такава информация. В случая дори – колеги, искам специално да отбележа това – моята лична убеденост, познавайки системата поне при нас, от комисията не е изтекла тази информация. Това е станало извън членовете на комисията.
АТАНАС АТАНАСОВ: На кого е възражението?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: На Столичната следствена служба. Това е в рамките на сигналите, аз не го разглеждам отделно.
Колеги, имате го в справката за сигналите, така че ще стигнем и до него.

Колеги, продължаваме с трета точка от дневния ред:
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОЛУЧЕНИ СИГНАЛИ, МАТЕРИАЛИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ И ОТГОВОРИ ОТ СЕЗИРАНИ ИНСТИТУЦИИ В ПЕРИОДА 19.03.2009 Г. – 01. 04.2009 Г.
Бих искал да обърна внимание на някои от отговорите.
Започвам с отговор на наш сигнал от бившия народен представител Евтим Костадинов относно закононарушения и съмнения за сериозни корупционни практики, рехабилитация на водопровод в с. Росица – колеги, това е онзи случай. Затова обръщам внимание – имаме писмо от Върховната касационна прокуратура до комисията. В отговора е отразено, че в Софийската градска прокуратура е образувана преписка със съответния номер. С постановление от 27-ми в окръжна прокуратура – Добрич е образувано предварително производство срещу неизвестен извършител по чл. 256 от Наказателния кодекс, което е изпратено по компетентност на Софийска градска прокуратура.
С постановление от 22 февруари 2007 г. прокурор от СГП е дал конкретни указания за водещия разследването. Срокът е продължен със 7 месеца – до 27 януари 2007 г.
С постановление от 15 януари 2008 г. делото е спряно на основание чл. 244.
С постановление от 20 февруари 2009 г. делото е възобновено и е изпратено на Софийската следствена служба за продължаване на разследването.
Отбелязвам само тези, които заслужават внимание.
Сигнал № 3 или 1383. Публикация със заглавие „ Гори с дъх на пари” за замени във Велико Търново и общината. Имаме писмо от окръжна прокуратура – Велико Търново със съответния номер. Образувано е дело по преписка 681 на Комисията за борба с корупцията.
Сигнал № 4 или входящ № 1422. В сигнала се твърди, че се извършват злоупотреби съответно във фирмите – господин Атанасов излезе, става въпрос за сигнал, който той е подал. Имаме писмо от ВКП. Отразено е, че отдел „Инстанционен контрол” е извършил проверка. Постановлението се счита за законосъобразно, но проверката от НАП още не е приключила. Така че очакваме да завърши проверката от НАП.
Сигнал с входящ № 1467 или пореден № 6. Сигнализират за евентуални престъпления от директор на целодневна детска градина. Тук ви обръщам внимание, колеги, че имаме писмо от Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура, постановление от 11 март, с което се отменя постановлението на Софийска районна прокуратура за отказ да се образува производство. Указва на Софийска районна прокуратура да извърши проверка по реда на съответния член, след което да се състави мотивиран прокурорски акт. Това е пак по настояване на комисията. Всичко е по действие и по искане на комисията.
Входящ № 1511 или пореден № 8. Колеги, обръщам ви внимание върху следното. В сигнала се твърди, че служител на Държавна агенция в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии е нарушил служебните си задължения. Става въпрос за Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Имаме писмо от Софийска градска прокуратура от 19 март. В Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу съответното лице по сигнала, който проверяваме.
Пореден № 9 или входящ № 1551. Това е сигнал относно съмнения за неизвършена проверка на инспектората на Агенция „Митници”, РМД – Русе. Имаше го и в справката, която разглеждахме преди малко.
Имаме писмо от Върховната касационна прокуратура до Окръжна прокуратура – Видин, Комисията за борба с корупция. Наше писмо от 11 март, заедно с приложения сигнал, е изпратено по компетентност на разпореждане на Окръжна прокуратура – Видин. Явно и от Върховната касационна прокуратура са преценили, че има достатъчно данни в сигнала, който им е подаден.
Последният отговор, на който ви обръщам внимание, е с входящ № 1570. Сигналът е срещу частен съдебен изпълнител Атанас Серафимов Атанасов – Пловдив във връзка с образувани от него неоснователно изпълнителни дела срещу дружеството. Има писмо от МВР, което подробно излага проблема.
Предложението е да се изчака информация от всички адресати, тъй като сме изпратили и до прокуратурата. Днес получихме отговор от прокуратурата. Там проверките продължават. Проблемът явно се оказва доста сериозен.
Това е, колеги, по отговорите.
Поредният отговор дойде и за нарушенията на д-р Андрей Кехайов и „Анри 64”. Може би докато свърши мандатът, ще продължава всяка седмица да идва по едно писмо във връзка с проверките, които извършва Държавна агенция „Финансова инспекция”.
Колеги, преминаваме към сигналите. Има няколко интересни неща, които предстои да разгледаме. Ще се спра само на тези сигнали, които представляват по-голям обществен интерес и не са свързани с конкретни частни случаи.
Сигнал с пореден № 2 или 1607. Сигналът е внесен от „Ред, законност и справедливост” и е относно данни за извършени нарушения и престъпления от висши служители в Данъчната администрация. Това е същият сигнал, за който по-миналата седмица господин Янев каза, че е внесен. Не беше внесен. Сега го предоставиха.
Това ,което комисията ще изиска, са резултатите от проверките, които извършва Главна прокуратура и ДАНС.
Обръщам внимание на сигнал с пореден № 5 или входящ № 1610. Получен е сигнал от посоченото лице на съответното основание за предотвратяване разкриването на конфликт на интереси.
Колеги, има една част от сигналите, които идват при нас. Става въпрос за директора на държавно горско стопанство. Неговата съпруга работи като служител в поземлената комисия, а синът му си има собствена фирма. Изобщо добре са се подредили. Би могло да се извърши необходимата проверка, за да се види има ли конфликт на интереси.
Предлагам първо да получим информацията и след това да видим какво е възможно да се предприеме, първо, дали сигналът отговаря на истината като информация.
Сигнал с пореден № 6 или входящ № 1611. Сигналът е за неправомерно извършена продажба на имущество на акционерно дружество в Монтана. Твърди се, че на основата на издаден констативен нотариален акт за собственост върху поземлен имот неправомерно се е сдобил със собственост на общински поземлен имот. Затова обръщам внимание на този сигнал, защото става въпрос за общинска собственост. В течение на 10 години не е плащан наем в община Монтана.
Да се поиска информация от общината за наличието на посочените обстоятелства, съществуват ли годни мотиви за въпросните средства.
Сигнал с пореден № 7 или входящ № 1612. Сигналът е за неправомерни действия на временно изпълняващия длъжността началник на общинска служба по земеделие в Сливница. Твърди се, че е корумпиран, като неправомерно снабдява със скици и други документи. Можем да получим информацията, за да предприемем съответните действия.
Сигнал с входящ № 1614. В сигнала се твърди, че длъжностни лица от държавното горско стопанство – Варна са извършили закононарушение, с което са причинили щети за милиони лева във връзка със залесяването на гори, сечта, дърводобива, сделките с имоти от горския фонд. Има достатъчно данни за проверка от прокуратурата.
Сигнал с пореден № 10 или 1615. Визира се договор за лесокултурни мероприятия на територията на държавно горско стопанство – Копривщица, сключен със съответния едноличен търговец без провеждане на процедура, като държавното горско стопанство е наело частнопрактикуващ лесовъд. Тук може да се получи необходимата информация и да се преценят действията на комисията на база на тази информация.
Следващите два сигнала с поредни номера 11 и 12 или с входящи номера 1616 и 1617 съответно са за незаконно строителство. Продължават, колеги, тези сигнали за незаконно строителство.
Следва сигнал с входящ № 1618. Авторът на сигнала твърди, че срещу него е заведено съответното дело. Посочени са обстоятелства относно това ,че съдебни състави не са взели предвид представени доказателства с аргументи, които сочат на извършени престъпления, свързани с доказване на твърденията на ищцата. В сигнала се настоява да бъде извършена проверка от прокуратурата. В него има достатъчно данни действително да се обърнем към прокуратурата.
Сигнал с входящ № 1619. Твърди се, че служители на НАП – Шумен са злоупотребили с правото си на проверка спрямо фирмата на жалбоподателката. Давам го само като пример. Бихме могли да поискаме съответната информация от Министерството на финансите и да видим действително има ли такива проверки. Защото понякога действително има случаи на злоупотреба със служебното положение.
Обръщам ви внимание, колеги на сигнал с входящ № 1620, тъй като имах възможност да се срещна и лично с автора на сигнала, собственик на 67 декара земеделска земя, от която той изхранва семейството и двете си деца. Но са предприети действия да бъде принуден да напусне тази земя, като я продаде. Упражнява се натиск, включително и с неправомерни действия. Затова предложението е да се изпрати този сигнал първо към „Напоителни системи” към Министерството на околната среда и водите и към МВР. Действително в случая имаме доста груб натиск към един съвсем обикновен човек, който работи със земята си. Затова ви обърнах специално внимание.
Стигаме до сигнал с входящ № 1622 или пореден № 17, на който ви обръщам специално внимание. В сигнала са посочени данни, свързани с финансовото състояние на „Кремиковци” от месец януари 2008 година, когато господин Александър Томов е бил изпълнителен директор на дружеството. Сигналът е подаден от самия господин Александър Томов. Настоява се народните представители да извършат проучване относно наличието на умисъл за срив в производството и неплащането на задължения на акционерите през месец април – май 2008 година. Посочено е, че в резултат на това загубите на дружеството са 300 милиона за сметка на неплатените разходи на „Булгаргаз” и НЕК на работници и служители и т.н.
Господин Томов предлага да бъде изслушан в комисията, както и други компетентни лица, за да бъде даден отговор на 8 въпроса, които са конкретизирани в сигнала.
Дойде днес едно допълнително писмо от господин Томов във връзка с това, че комисията на господин Кушлев е извършила съответни действия за запор на неговото имущество. В писмото си господин Томов настоява да бъде изслушан във връзка с тези действия, които е предприел господин Кушлев, защото той счита, че са предприети незаконни действия от страна на комисията по отношение на неговото имущество.
Колеги, тъй като на нас ни е разпределен отчетът на тази комисия за едногодишната й дейност, ако прецените, бихме могли да поканим господин Томов. Но ми се иска предварително да получим писмена информация от господин Кушлев за мотивите, с които са извършени въпросните действия, за да преценим ние необходимо ли е господин Томов да бъде канен или не на това заседание.
Колеги, следващият сигнал, който също представлява специално внимание, е внесен от директора на Териториална дирекция НАП – Добрич. Сигналът е класифицирана информация и се намира в Секретната секция на Народното събрание. Предоставени ни са данни по отношение на сигнала, които не представляват класифицирана информация. Най-общо е представен сигналът тук, няма да ви представям тези данни.
Госпожа Банкова заяви, че ще предостави допълнителни материали във връзка с тези сигнали за господин Тодоров, така че всеки един от колегите – членове на комисията – такава е поне резолюцията, която съм поставил на сигнала – могат да се запознаят със съдържанието на този сигнал, който има и три приложения: ревизионни доклади и доклад на госпожа Банкова. Така че доста са фактите и данните, с които разполагаме в този сигнал. В случая той е изпратен и до Върховната касационна прокуратура, изпратен е и до ДАНС. В нашите възможности е да изискаме резултатите от проверката.
Колеги, след като се запознаете със сигнала, тъй като видях, че само аз досега съм го чел и всъщност това е представянето на сигнала в комисията, ако прецените, че е необходимо комисията да се ангажира допълнително с него, не възразявам на следващото заседание да вземем съответното решение.
И последният сигнал с пореден № 19. Беше обърнато внимание в комисията от журналисти относно два града. Един от националните всекидневници е дал публикация във връзка със Закона за обществените поръчки относно събирането на Сливен и Ямбол. Тъй като Държавна агенция „Финансова инспекция” има необходимите правомощия да провери тези обществени поръчки, да се обърнем към агенцията. Ако се налага, бихме могли да се обърнем и към ДАНС за допълнителни проверки. Но това, след като Държавна агенция „Финансова инспекция” направи необходимите проверки.
Това е, колеги, което ви предлагам. Заповядайте по тези въпроси.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Във връзка с добричкия сигнал. Не знам дали сте разговаряли с госпожа Банкова, но на мене ми е страшно любопитно действащ териториален директор на предоставя класифицирана информация в нашата комисия. Значи ли това ,че по вертикалата структурата е безпомощна?
И другото, което много силно ме притеснява вече – времето, в което тя подава сигнала. Ние четири години се пазим от политизиране, тя подава сигнала вчера, на 1 април.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не е на 1 април. Сигналът е получен преди дебата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: А защо е регистриран при нас сега?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Защото аз го изисках вчера.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: На мене много ми се иска в края на мандата да не се обвързваме с такива неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Гроздилова, веднага отговарям и имам конкретно предложение в случая.
Тъй като аз отсъствах миналата седмица, сигналът е получен, когато съм заминал, а е изпратен преди дебата от госпожа Банкова. Изпратен е едновременно до всички институции, включително и до нас. Като видите сигнала, ще видите датите, на които е изпратен.
И тъй като аз подкрепям това, което казвате относно ангажираността на комисията, така, както сме постъпвали досега, можем да изискаме само резултатите от извършените проверки. Ако има резултат от проверките през този период до края на мандата, нека да бъдат така добри да ни ги предоставят, ако се налага комисията да вземе някакво отношение.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председателю. Аз никога не съм имал съмнение във Вашата коректност и в конкретния случай съм сигурен, че Вие сте коректен. Въпросът е в друго – и ще моля после Вие да ми отговорите, защото не съм го чел, но искам, разбира се, да изразя становище.
Тази госпожа Банкова, когато праща един сигнал в Комисията за борба с корупцията, парламентът какво иска от нас? Това искам да попитам: какво иска от нас?
Отделно от това абсолютно съм солидарен тук с госпожа Гроздилова – тя е държавен служител на отговорна държавна работа, има си механизми, по които би следвало да се проверяват сигналите за корупционни практики. Тя фактически е на неговото място, нали така? Има прокуратура, има ДАНС и т.н.
Аз съм приготвил, понеже тази седмица пуснах два въпроса и нямам право на трети, другата седмица ще пусна въпрос към министър-председателя да ми отговори има ли изтичане на класифицирана информация в публичното пространство, че еди-кой си е сътрудник на ДАНС? Ако има, откъде не изтече тази информация и дали не изтече още вечерта на прословутия дебат?
Не съм адвокат на никого, не ме интересува въпросния Тошко Тодоров, този, който си го е взел в партията, нека да си го отглежда. Като гледам, много добра работа му върши. Но тези политически спекулации нека да ходят в медиите.
И да ви кажа, тази дама, аз съм сигурен, че на нея е поставена задача по този начин да действа, за да се правят политически спекулации. Да не ни се бъркат в тези неща. да си правят каквото си искат. Всички в България разбраха кой е Тошко Тодоров, какво е правил. Интересно, че е бил кандидат за работа и в нашата комисия, не знам дали е вярно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще обясня след малко.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защото и такива неща се писаха. Интересно, че след като е бил освободен и след като в държавните институции има всякакви такива данни: той е сътрудник на ДАНС, който трябва да се бори с корупцията и с тези явления, изобщо за цялото това мазало нямам думи. Но да не ни занимават с тия неща.
И моля Ви, кажете ми, като е изпратен този сигнал до нас, какво очаква госпожа Банкова от нашата комисия?.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Не съм убедена, че е политическа поръчка. Може да е обсебена от реваншизъм, след като вече стана известно името на господин Тодоров, и тя да изпитва някакво лично неистово удовлетворение. Но може и това да е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Първо, искам да изясня и на колегите, защото не е достатъчно ясно, за ролята на господин Тодоров и Комисията за борба с корупцията. През 2005 година, колеги, когато готвихме парламентарния контрол, свързан с източването на ДДС, правихме тематични приемни и кръгли маси с различни експерти. Тогава решихме на експертно ниво и поканихме редови инспектори, директори на териториални данъчни управления, представители на Инспектората и на ръководството на НАП – всички нива да бъдат обхванати. Тогава, тъй като най-сериозните схеми и измами с ДДС са обикновено със зърно и с петрол, с нефтопродукти, преценихме, че двата центъра са Добрич и Бургас. И по тази причина господин Тодоров, когото аз за първи път видях на тази кръгла маса, участва на нея заедно с госпожа Дулева от Бургас. Тогава госпожа Дулева дори ни предостави един цял списък с фирми, които са замесени с източване на ДДС. Още тогава ние подадохме на прокуратурата тези материали. Господин Тодоров не предостави материали, но взе отношение във връзка с източването на ДДС.
От това, което чета и сега като данни, разбирам, че е добър специалист в тази област – казвам го в кавички. Не отивам по-нататък. Спрях дотук.
Колеги, по отношение на самия сигнал струва ми се, че е добре да се запознаете. Но аз държа на предложението си, за да не се стига до някаква политизация, нека органите да разследват.
Единственото, което би се отнасяло до нас като комисия, това е системата за контрол по отношение на ДДС.
Имам една идея на експертно ниво, колеги, за първи път си позволявам да я кажа, която е много интересна – относно действия против източването на ДДС. В момента, в който съм готов, ще я предоставим на комисията. Тя ще предизвика доста публични реакции. Използвана е в някои държави, така че ограничава значително. Появява се една малка промяна от едно изречение в закона. Ако има политическа воля, вероятно ще има възможност за промени. Но сигурно ще навлезем в професионалните и експертните дебри. Така или иначе обаче този проблем продължава да стои
Освен това госпожа Банкова заяви пред мене в разговор по телефона, който имах с нея, че има допълнително материали, които ще бъдат предоставени.
Това, което бих могъл да кажа като допълнителна информация, е, че е извършена проверка сега, на базата на тази проверка, свързани с 2008 – 2009 година се установяват данни, които са свързани със стари периоди от време. И това е принудило да продължат тази проверка. Но най-добре, колеги, да се запознаете.
Има ли други въпроси?
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз имам процедурно питане. Понеже работим максимум още три седмици, господин председателю, колко заседания предвиждате до края на този мандат?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Откровено казано, не съм ги броил. Разбирам, че на 16 април, в четвъртък, ще има тържествена сесия по повод Деня на Конституцията. Доколкото разбирам, с това ще приключи заседанието и на Народното събрание, предлагам тогава да не правим заседание на комисията.
Имам едно предложение, колеги. Правим един подбор за сигнали с особено обществено значение. И ми се иска по няколко от тези сигнали да направим един кратък обзор за предприетото и за резултата. Има време, през май месец ще се работи.
Колеги, предлагам да изясним тези неща и на следващото заседание да видим какво правим.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

Стенограф:
(Божана Попова)
116842 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
(46) КОМИСИЯТА ЗА
БОРБА С
КОРУПЦИЯТА:
(Бойко Великов)