ПРОТОКОЛ
№18

---

На 16 февруари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на сигнал за извършени нарушения в Национална служба “Гранична полиция”.
2. Информация от Агенцията за следприватизационен контрол относно неизпълнение на приватизационни договори от страните купувачи.
3. Информация по предложенията за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол в Законодателната програма на Комисията за борба с корупцията.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложение за дневен ред:
1. Обсъждане на сигнал за извършени нарушения в Национална служба “Гранична полиция”.
2. Информация от Агенцията за следприватизационен контрол относно неизпълнение на приватизационни договори от страните купувачи.
3. Информация по предложенията за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол в Законодателната програма на Комисията за борба с корупцията. Становище на Консултативния съвет по законодателство към Народното събрание.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
И предлагам една допълнителна точка – 5, във връзка с подписания протокол за взаимодействие на Комисията за борба с корупцията с омбудсмана. От страна на омбудсмана беше направено едно предложение към комисията за включване в работна група, която да се занимае с проблема неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Тъй като подобни сигнали има и в нашата комисия, аз ви предлагам да разгледаме този въпрос в точка 5 и да направим предложение за член на комисията, който да бъде включен в тази работна група на омбудсмана.
Това е допълнителното предложение, което правя, след подписването на протокола за взаимодействие днес и предложението, което направиха от страна на омбудсмана.
Има ли допълнителни предложения по направения дневен ред? Не виждам. Считам, че приемаме дневния ред и преминаваме към точка първа - Обсъждане на сигнал за извършени нарушения в Национална служба “Гранична полиция”.
По точка първа вносител е г-н Атанас Атанасов, член на комисията. По точка първа сме поканили г-н Румен Андреев, заместник-министър на вътрешните работи, и г-н Момчил Панчев, началник сектор Гранична контролна дейност към Министерството на вътрешните работи. Може би още не е дошъл господин Панчев.
Към тази точка интерес проявиха от Сметната палата, предполагам, че това са господата от Сметната палата – господин Димитър Димитров – старши одитор на Сметната палата, и госпожа Виолина Дойчинова, одитор в Сметната палата. Интересът е свързан с бъдещ одит, доколкото разбирам, от страна на Сметната палата.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Текущ.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това са поканените господа по точка първа въз основа на приетите процедури по разглеждане на отделни сигнали.
Предоставям думата първо на господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз не искам да ви отегчавам, защото още към момента, в който беше внесен докладът в комисията, в медиите, в пленарна зала бяха изнесени факти и обстоятелства от него. Искам да ви кажа само, че Дирекция “Ревизионна” в Министерството на вътрешните работи е този орган, който се занимава с контрола върху събирането и разходването на финансовите средства и изобщо с бюджета на министерството. При извършен тематичен одит в Гранична полиция са констатирани липси, тоест несъбрани суми за транзитни такси от преминаващи чужди граждани през страната. В огромното си количество те са турски граждани, защото имаме визови отношения с Турция, и сумата, която не е събрана, или може да се предполага, че е събрана, но не е внесена, е над 14 милиона лева.
За мен не е много изненадващо, но донякъде е обидно това, че Министерството на вътрешните работи не предостави на комисията всички документи, които имат отношение към конкретния случай. Аз впоследствие, ако ми позволите, господин Председателю, ще имам конкретни въпроси и към заместник-министъра в тази връзка. Така че не искам да се спирам на всички обстоятелства, докладът е прекалено голям. Но на практика констатациите впоследствие са потвърдени в други документи, в други проверки от Министерството на вътрешните работи, ще трябва да попитаме защо те не са в комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Атанасов.
Аз бих си позволил няколко въпроса преди да дадем възможност на заместник-министъра господин Андреев. Във връзка с някои противоречия, които има. Противоречия, свързани от една страна, с изводите, направени в този одит, който ни е предоставен, извършен от Дирекция “Ревизионна” на Министерството на вътрешните работи.
В изводите се казва, че са допуснати редица нарушения от страна на длъжностните лица, довели до ощетяване на държавните финансови интереси в особено големи размери.
В точка 2 се казва, че “Ръководството не е проявило необходимата ангажираност по тези проблеми”.
В точка 3 се “констатира невъзможност за поименно установяване на преминалите турски граждани – това се дължи на системата, доколкото разбираме по-нататък от отговора – допуснати са сериозни нарушения, които са накърнили държавните интереси”. Цитирам само части от изводите, които са направени. – “Нарушено е спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност на одитирания обект и съществува висок риск на същественост на извършения финансов одит”.
Казвам противоречия, защото след това ние имаме писмо, което е изпратено до комисията. Писмо, в което част от тези констатации по същество се отхвърлят, или в една значителна част. - “Национална служба Гранична полиция не разполага с данни за събрани и неотчетени по съответния ред средства от държавните такси за транзитно преминаване през България на турски граждани.”
Да не цитирам други текстове, те са на вниманието на народните представители, предоставили сме всичко каквото е постъпило в комисията. Разбира се, пред нас е и постановлението за отказа да се образува предварително производство.
Моите въпроси към господин Андреев са свързани именно с тези несъответствия, от една страна, към одита, който ни е представен, от друга страна, писмото, което получаваме от Министерството на вътрешните работи.
Колеги, имате думата за допълнителни въпроси, ако има. Заповядайте, г-жа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, Господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Андреев, само едно кратичко въпросче в продължение на това, което господин председателят преди малко визира. В писмото на министър Петков до председателя на комисията след цитирания абзац от господин Великов пише, че от началото на 2005 г. до момента за допуснати нарушения на ГКПП Калотина и ГКПП Капитан Андреево са установени такива нарушения и са наложени дисциплинарни наказания на десет служители. Малко по-надолу пише, че в резултат от констатациите на вътрешния одит на Дирекция “Ревизионна” са възложени дисциплинарни наказания на пет служители от службата. Това също според мен е противоречие. Отгоре пише “Няма данни за неотчитани средства”. И аз бих искала да попитам какво още съдържа този одит, защото ние тук препоръките ги виждаме, и кое е наложило налагането на тези пет или десет дисциплинарни наказания на вашите служители, ако наистина няма данни за извършени нарушения, които се съдържат в големия доклад на финансовия одит?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, г-н Андреев.
РУМЕН АНДРЕЕВ:
Благодаря, Господин Председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да започна с това, че за съжаление представителят на Национална служба “Гранична полиция”, който трябваше да пристигне тук с по-подробни данни по въпроса, по неизвестни за мен причини, не се яви. Но това е друг въпрос.
Искам още от началото да разделя проблема на две основни части. Едната част е наказателно-правната страна на въпроса. Другата част е административната и дисциплинарната.
Още в началото на работата на сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи то беше сезирано с вече почти готов одитен доклад, в който наистина се съдържаха много тревожни факти. Този доклад беше изпратен на Военна прокуратура с оглед нейната преценка дали в случая не става въпрос за ангажиране на наказателната отговорност на определени длъжностни лица от системата на Гранична полиция. Знаете за постановлението на Военната прокуратура – отказ за образуване на наказателно производство. Дали това е точно така или може още да се поработи, вероятно е предмет на по-нататъшно обсъждане.
Искам да се спра на другата страна на въпроса – административната и чисто служебната. В хода на проверките, които по служебен път бяха назначени в системата на Гранична полиция, наистина бяха констатирани някои административни нарушения, ако искате, недобра организация в някои от сферите на дейност и др. п., и за конкретни прояви - знаете, когато се търси голямото, малкото по-лесно се намира – на нарушение на технологичната или на служебната дисциплина. Във връзка с тази проверка са наказани служители на дирекцията.
Това, че въпросът не може да остане в този си вид, е ясно за всички. Аз много се радвам, че Сметната палата е проявила интерес към проблема и че вероятно ще бъде предмет на особено внимание при извършването на одита. И тъй като определено считам колегите от Сметната палата за много компетентни, с някои от тях се познавам и във връзка с годишните одити в предишната ми служба – Националната следствена служба, откъдето съм с много добри впечатления от тях, много се надявам, че те ще внесат една безпристрастна яснота в проблема. Защото проблемът възникна донякъде и от различното тълкуване на някои факти и обстоятелства, дадени от страна на Дирекция “Ревизионна”, и тяхното обяснение от страна на ръководството и на служителите от Дирекция “Гранична полиция”.
Материята действително е много сложна. Най-вероятно има какво да се работи още по подобряването на тази материя и по нейното администриране по начин, който да не позволява несъбирането или отклоняването на средства точно от тези постъпления. Въпросът за мен е висящ и мисля, че би било полезно да си сътрудничим в тази област.
Мисля, че по този начин отговорих на въпроса за несъответствията между наказаните служители и това, че общо е констатирано в писмото на министъра, че няма съществени нарушения. Това са две различни материи.
Аз за съжаление не мога да отговаря в момента на въпроса какви материали не са предоставени на комисията от страна на Министерството на вътрешните работи. Не съм запознат добре с процедурата на работа на комисията, но бих си позволил да поканя генерал Атанасов в удобно за него време да обсъдим този въпрос и убеден съм, че всичко, което поиска, ще му бъде предоставено.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Г-н Андреев, аз директно бих Ви казал, защото в постановлението за прекратяване, тъй като попитахте за материали, се казва следното: “По тази причина определеният размер на щетата е некоректен и неточен.” И по-нататък се казва: “Този извод е потвърден и в процеса на извършената от Дирекция “Инспекторат” последваща проверка.”
Значи в постановлението ясно се казва, че Дирекция “Инспекторат” е направила последваща проверка, а ние нямаме констатациите, нямаме изводите на въпросната проверка на Инспектората към Министерството на вътрешните работи. Може би това има предвид г-н Атанасов, не искам да говоря от негово име, аз съдя по документите, които са пред мен. Г-н Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, Господин Председател.
Господин Андреев, извинявайте, Вие сте дългогодишен следовател, а днес ще се наложи да си обърнем функциите. Аз имам конкретни въпроси към Вас и за да е ясно на народните представители и на присъстващите, искам да направя няколко уточнения.
Аз съм предоставил на комисията предварителния доклад за одит. Технологията е такава, че след като се изготви предварителният доклад за одит, той се предоставя на отговорните длъжностни лица, които са посочени в доклада като виновни, за възражения или за становище. След техните възражения и становища Дирекция "Ревизионна" на Министерството на вътрешните работи изготвя окончателен доклад. А окончателният доклад има № ХІ-445/10.09.2005 г.
Искам да Ви попитам – Вие запознат ли сте с този окончателен доклад? След като компетентната Дирекция "Ревизионна" на Министерството на вътрешните работи е направила предварителен доклад, запознала се е с възраженията на отговорните длъжностни лица и е получила окончателен доклад, тогава възниква въпросът – защо е извършвана проверка от Дирекция “Инспекторат”. Или може би това е проверка на проверката?
Другият въпрос, който имам към Вас, също защото сте дългогодишен следовател. Независимо от начина, по който са интерпретирани фактите в постановлението за отказ на Военно-окръжната прокуратура, там не се отрича, че има щета. Щетата е в особено големи размери – над 13 милиона лева. Дори и да нямаме данни за присвояване, имаме най-малко данни за безстопанственост. Искам да попитам Министерството на вътрешните работи обжалвало ли е това постановление на Софийската Военно-окръжна прокуратура пред горестоящата и ако не е, защо?
И другото, което за мен буди недоумение. В хода на проверката от Дирекция “Инспекторат” са искани обяснения от ревизорите от Дирекция "Ревизионна" защо такива изводи са направили. Това ли е работата на Дирекция "Инспекторат"?
И за Ваша информация, прокурорът, който се е произнесъл от Софийската Военно-окръжна прокуратура Данчо Данов, знаете ли в какви роднински връзки с кого от Гранична полиция се намира? Ако не знаете, да Ви кажа, че е кум на заместник-директора Петър Илиев.
Това са ми въпросите. Първо, Вие запознати ли сте с всички тези документи? И защо – отново питам – не са изпратени на комисията? Сега, аз дали разполагам или не с окончателния доклад, това е друг въпрос, но би следвало институцията да го изпрати тук.
И ще Ви подскажа нещо. В окончателния доклад на Дирекция "Ревизионна" на Министерството на вътрешните работи са обсъдени възраженията на отговорните длъжностни лица, но изводите са същите и за същия размер става въпрос. Тоест щетата над 13 милиона лева е потвърдена в окончателния доклад, независимо от възраженията. Една част от възраженията са много наивни. Например това, че други институции били издавали транзитни визи и събирали такси. В постановлението на Министерския съвет е посочено, и това е обсъждано в постановлението на прокуратурата, че единствената служба, единственият орган, който събира такива такси, е Гранична полиция. Тоест абсолютно наивно е да се твърди, че някой друг бил събирал такива такси и затова не бил ясен точно размерът.
Другият довод, който е наведен, че някои граждани били с двойно гражданство и били отбелязвани като турски граждани, а пък те влизали с българските си паспорти – извинявайте, лицата с двойно гражданство, когато влизат на територията на България, или влизат с българския си паспорт като български граждани, или влизат с турския си паспорт като турски граждани и плащат таксата и съответно се отбелязват в автоматичната информационна система. Така че тези възражения са абсолютно наивни, те са обсъдени от ревизорите на Дирекция "Ревизионна" и са отхвърлени. Затова констатациите в окончателния доклад са категорични. Налице е щета над 13 милиона лева. Вие говорите тук за дисциплинарни нарушения и наказания! Става въпрос за престъпление.
Благодаря Ви. И очаквам отговор на въпросите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други въпроси? Господин Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Явно е, че материята е доста специфична и надали ние, всички народни представители, можем така компетентно както генерал Атанасов или полковник Костадинов да вземем отношение, но конкретно, тъй като има един предварителен доклад на Дирекция "Ревизионна", която е поделение на МВР и тя завършва с няколко препоръки. Аз очаквах да чуя какво е становището на министерството по тези препоръки, освен тук в една от точките, където се препоръчва да се потърси дисциплина отговорност. Но мисля, че от тези пет или шест препоръки, особено в първите, става дума за промяна на организацията, технологията ли да кажа, на събиране на тези такси за транзитно преминаване и въобще за една по-оптимална организация, за да се избегнат всички тези недостатъци, които е констатирала Дирекция "Ревизионна". И това е моят въпрос – становището, може би министерството да не приема всички препоръки, с част от тях може да е съгласно, но и дали има последващи действия на базата на тях, тъй като сроковете са някъде до края на месец октомври?
Завърших.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги? За мен, откровено, е странна бързата реакция на прокуратурата, имайки предвид случаи, по които ние очакваме с години решения от страна на прокуратурата и ги нямаме. Но това е отделен въпрос.
Г-н Андреев, заповядайте.
РУМЕН АНДРЕЕВ:
Благодаря, господин Председател.
С генерал Атанасов се познаваме от много години и той е съвсем прав, че като че ли сега си сменихме ролите. Аз в момента започвам да се чувствам като разследван.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не сте роднини, предполагам.
РУМЕН АНДРЕЕВ:
Не. (Весело оживление.) Благодаря и за това.
Ако започнем отзад-напред, дори и не познавам колегата Данчо Данев, камо ли да зная неговите роднински връзки.
По въпроса за бързото произнасяне на прокуратурата, също не мога да взема отношение. Знаете, че институциите, които се уважават, не коментират актовете си по принцип. Това е виждане на прокурорите. Дали са имали основание или не, лично моето мнение е, че може да бъде променено това тяхно виждане, особено в светлината на предстоящия одит от Сметната палата, на който лично аз много разчитам.
По въпроса за проверката, разпоредена от Инспектората. Тя засяга именно и основно административната страна на въпроса. Защото това е и основната дейност на Инспектората. Там няма специалисти, не може и да има, които биха навлезли така дълбоко в материята, която е чисто финансова, че да могат да вземат едно компетентно отношение по въпроса.
Тоест отново повтарям, въпросът за нас продължава да стои открит и ще е открит докато не получи ясен и категоричен отговор за това какво е станало, пропуснати ли са ползи или има и нещо по-сериозно. Не бих се ангажирал с твърдението, че зад тези цифри има престъпление, поне на този етап. Съжалявам, че трябва да опонирам на генерал Атанасов, но аз като юрист и като бивш следовател, мога да твърдя такова нещо едва след като се съберат съответните доказателства.
По въпроса за одита от Дирекция "Ревизионна", без да навлизам в кухнята на нещата, за да си изясня въпроса, също разговарях с ревизорите, които споделиха неофициално, че техните констатации са се мъчили да бъдат възможно най-близо до истината и възможно най-точни. Но и самите те не са убедени и уверени сто процента, че това е постигнато, защото материята е наистина сложна, свързана с проверка по всички възможни КПП-та. Защото един транзитно преминаващ или турист, или посетител, какъвто и да е, може да влезе през Капитан Андреево и да излезе през което иска КПП. Това е свързано с проверка по всички КПП-та, със справки по масивите на Министерството на вътрешните работи – влязъл-излязъл, което е къртовски труд, смея да ви уверя.
Отгоре на всичкото, самата регистрация на преминаването на гражданите не дава на сто процента гаранция, че някой няма да бъде пропуснат. За съжаление това трябва да го призная, и това е констатация от дълги години, с която съм се сблъсквал.
Отново искам да декларирам пред вас, че всички поискани материали ще бъдат предоставени.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, г-н Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз взимам повод от Вашето твърдение, което напълно споделям, че прокуратурата твърде бързо се е произнесла. Тя се е произнесла обаче – имам определен прокурорски стаж – не по съществото на проблема, а по формално естество. В смисъл отказано е да се образува предварително производство не поради липсата на данни за престъпление, а поради липсата на данни за образуване на предварително производство, което е различно. И се позовават колегите от прокуратурата на липси на насрещни проверки и т.н., което би трябвало, ако би била извършена една стойностна проверка от прокуратурата, да не може да бъде твърдение, вложено на подобно постановление, а да бъде разпоредено извършването на подобни насрещни проверки. Тъй като се констатира и като непълнота, а прокуратурата не може да се позовава на такава непълнота. Прокуратурата би трябвало да разпореди доизясняване на тази проблематика.
В този смисъл считам, че ние бихме си свършили работата, ако насочим този проблем към един външен одит или към оценка на тези факти от една външна институция, която да провери обстоятелствата, още повече че се страхувам, че от изявлението на министър Петков е видно, че те не са предприели действия по обжалване на това постановление. Не знам кой друг би имал интерес от кръга на заинтересованите лица да обжалва това постановление, но дотолкова, доколкото това е формален акт и не преклодира нашия интерес, то би следвало да предложим на някой орган да извърши преценка на тези обстоятелства и да даде окончателен отговор на твърденията, които наистина почиват, и в двата акта – и в акта на Дирекция "Ревизионна", и в прокурорския акт – на две коренно противоположни позиции, което естествено не би могло да бъде оставено така, без последствие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Димитров.
Аз бих си позволил един въпрос, ако не възразявате, колеги. Споменахте Сметната палата, че тече в момента проверка или предстои ваш одит?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Едно уточнение. Одитът е годишен, планов, той не е във връзка с възникналия проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-н Апостол Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз имам процедурно предложение – да отложим това обсъждане по две причини.
Първо, както и сам заместник-министърът заяви, е добре да се окомплектова цялата преписка.
И второ, все пак е редно обсъждането да се води в присъствието и на Дирекция “Гранична полиция”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други? Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, аз се присъединявам към това, което каза господин Димитров, и предлагам да бъдат изискани от Министерството на вътрешните работи на първо място, възраженията на отговорните длъжностни лица, които са били направени след първоначалния доклад, предварителния доклад. На второ място, да бъде предоставен окончателният доклад на Дирекция "Ревизионна". На трето място, да бъде представена цялата преписка и докладът от проверката на Дирекция "Инспекторат". Това са документите, които съществуват по този случай. И считам за уместно да бъдат поканени и изслушани от комисията служителите от Дирекция "Ревизионна", които са извършили одита и са подписали доклада, за да може да имаме пълната картина и тогава да решим какво окончателно решение ще вземе комисията.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, други предложения? Ако няма, аз бих си позволил да формулирам окончателно решение на база на предложенията, които направиха господин Димитров и господин Атанасов: да се отложи окончателното произнасяне на комисията до получаване на цялостната информация по поставения въпрос, съответно възраженията на длъжностните лица, окончателният доклад на Дирекция "Ревизионна" и проверката на Дирекция "Инспекторат", както и одита на Сметната палата, ако е възможно.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Той може да се забави.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако прецените, че ще се забави, може би без одита на Сметната палата. Да запишем “при възможност”.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Това може да стане през май.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ние не можем да чакаме месец май.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли възражения по това предложение за решение? Не виждам.
Решението се приема с консенсус.
Благодаря на заместник-министър Андреев за участието. На базата на това решение ще направим необходимото до министерството като искане от страна на комисията. Следващото заседание ще зависи от оперативността на взаимодействието.
Благодаря ви още веднъж.
Приключихме по точка първа.
Преминаваме към точка втора от дневния ред – Информация от Агенцията за следприватизационен контрол относно неизпълнение на приватизационни договори от страните купувачи.
По т.2 сме поканили за участие в заседанието Атанаска Бозова – изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, госпожа Соня Георгиева – заместник-изпълнителен директор на агенцията, Мустафа Карадайъ, заместник-изпълнителен директор и господин Руси Статков, член на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол. Заповядайте.
Преди да предоставя думата на госпожа Бозова, искам да изкажа благодарност на Агенцията за това, че се отзоваха на няколко пъти на наши искания за информация във връзка с корупционна среда, която се създава по отношение на приватизационни сделки. На разположение на народните представители е докладът, който поискахме от Агенцията, както и списъкът на всички фирми. Аз не си позволих да го размножа сега, но ако народните представители проявяват интерес, мисля, че не е трудно всеки един от тях да се запознае със списъка на тези фирми.
Заповядайте, госпожа Бозова, във връзка с доклада, който ни предоставихте. Предполагам, че сте запознати и с предложенията по принцип за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, които са част от Законодателната програма на комисията, предложения, които направи Главна прокуратура. Казвам по принцип, защото те не са формализирани все още с текстове.
Към точка трета народните представители разполагат със становището на Консултативния съвет по законодателство, така че можем да го предоставим и на Вас, за да имате предвид това положително становище относно възможните промени.
Заповядайте, госпожа Бозова.
АТАНАСКА БОЗОВА:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Така както беше посочено в дневния ред на вашата комисия, трябва да представим информация за неизпълнение на задълженията на купувачите по сключените приватизационни договори. Ние съвсем накратко сме ви представили такава в две наши, мога да кажа, изложения или писма, понеже текстът е кратък.
Първото е, че има по 1117 договора констатирано неизпълнение на задълженията на купувачите по сключените приватизационни договори. Тази цифра е от ноември месец. Тук при нас нещата са в процес на работа, както се и очаква. Тя по всяка вероятност е нараснала. Неизпълненията, най-общо мога да кажа с две изречения, се изразяват в неизпълнение на задължението на купувачите да изплащат договорената цена. Тъй като Агенцията за следприватизационен контрол контролира само разсрочените плащания по реда на чл.24 от ЗППДОК, който вече е отменен. Мога да кажа, че от тези 118 купувачи по приватизационни договори все още не са си изплатили цената и са в просрочие на това си задължение да изплащат цената по договорите.
Другите неизпълнения се изразяват най-общо в неизпълнение на договорения обем инвестиционни програми, незапазване на определена средносписъчна численост на персонала; нарушаване на забраната за разпореждане с активи в някои случаи, тоест те са го правили без разрешение или нарушаване на забраната за разпореждане с акции, с дялове; неизпълнение на задълженията за поддържане на определен обем на военновременни запаси; нарушаване на екологичното законодателство и др.
Така както беше поискано от нас с писмо на комисията, ние трябваше да предоставим информация относно действията, които сме предприели спрямо тези на изрядни купувачи. И ние сме предоставили информация за заведените съдебни дела, като във връзка с това бих искала да кажа, че в момента Агенцията за следприватизационен контрол е страна по 858 висящи дела. Това са данни към 31 декември 2005 г. и има влезли в сила решения 495. От всички тези дела по 165 Агенцията за следприватизационен контрол е конституирана по делата, водени от бившите органи по чл.3 и Агенцията по приватизация.
Тоест може да се направи изводът, че 88% от делата са заведени от Агенцията за следприватизационен контрол, чийто устройствен правилник е влязъл в сила в края на ноември 2002 година.
Информацията, която сме ви предоставили в писмото - ние сме изходили от общия брой начислени неустойки. Това, което би трябвало да кажа, е, че в много от случаите един купувач има неизпълнение на повече от едно свое задължение, а има и такива, които не са си изпълнили нито едно от задълженията. Тоест не правят инвестиции, не поддържат определеното ниво на трудова заетост. В повечето случаи те са си прехвърлили и акциите, и дяловете. Има такива, които са в ликвидация и несъстоятелност – самите дружества купувачи.
В последното писмо, което сме ви изпратили, което е от 14 февруари, сме се опитали съвсем накратко да систематизираме случаите, в които е констатирано неизпълнение и не са заведени съдебни дела.
Първият случай, това е, когато купувачите доброволно са си платили неустойките. В повечето от договорите има срок за доброволно изпълнение, който понякога е две седмици, понякога е един месец.
Това, което мога да направя като консултация, че доброволно си изпълняват задължението да си платят неустойка, е в тези случаи, в които това са малки суми. Обикновено неустойки за непредставяне на документи за отчет и обикновено неустойки в по-малък размер. В този случай мога да кажа, че 249 неустойки по 196 договора са платени доброволно от купувачите и това не налага те да бъдат търсени по съдебен ред.
Около 70 неустойки по 48 приватизационни договора все още не са заведени по съдебен ред поради две причини – че текат такива срокове за доброволно изпълнение или че сме в етап на подготовка на документите, окомплектоване на самите искови молби. Искам да кажа, че това е нормално, защото все пак ние сме една постоянно функционираща администрация и тази работа би могла да бъде свършена в рамките на един – два месеца. Ежедневно се начисляват неустойки, ежедневно се завеждат искови молби, т.е. искам да кажа, че няма нищо притеснително в това, че имаме такъв брой незаведени искови молби.
Другото, което мога да кажа във връзка с нашето изложение, е, че сме предявили в производствата по несъстоятелност и ликвидация на купувачите 68 начислени неустойки по 22 приватизационни договора.
В началото казах, че Агенцията за следприватизационен контрол е конституирана по 165 дела. Има част от делата, по всяка вероятност водени от Агенцията по приватизация и бившите органи по чл.3, тоест министерствата, които са имали право да продават държавна собственост от името на държавата, са си останали страна по дела, част от които предполагам, че към датата на създаване на Агенцията за следприватизационен контрол са вече били и приключили. Такава по-подробна информация ако представлява интерес, бихме могли и ние, и вие да получите от бившите министерства. Става въпрос за 154 неустойки по 89 договора.
Това е накратко това, което ние сме представили.
Само още две изречения искам да кажа. Ние по закон всяка година изготвяме отчет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол и по задължение на Надзорния съвет той се представя на Народното събрание. Предполагам, че в рамките максимум на три седмици ще бъде готов отчетът за 2005 г. и ще бъде на разположение на народните представители. Ако можем да бъдем полезни с друг вид информация, бихме могли извън това, което включва нашия отчет, да подготвим такава информация за комисията.
Ако имате някакви въпроси, с колегите сме на разположение и се надявам, че можем да ви отговорим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил един въпрос – правили ли сте анализ какъв е финансовият размер на неустойките по приватизационните договори?
АТАНАСКА БОЗОВА:
Да, имаме вземания, които са неустойките плюс неизплатената част от цената. Възлизат, най-общо казано, на около 800 милиона лева към момента и събираемостта е много ниска. Ние можем да кажем какви са причините за това. Но към момента в задбалансовите сметки на Агенцията за следприватизационен контрол са осчетоводени вземания, възлизащи горе-долу на тази сума.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Благодаря, Господин Председателю.
Аз съм удовлетворен от отговорите, които даде Агенцията за следприватизационен контрол, но останах с убеждението, че Вие контролирате само плащанията и съответните неустойки и във връзка с това имате 156 заведени дела, доколкото си спомням. Кой тогава следи инвестиционните програми и поетите ангажименти за инвестиции? Това е първият ми въпрос.
Кой следи покупко-продажбите извън срока, в който имат ангажименти да не продават примерно активи и се продават активи с разрешение или без разрешение на съответната институция? Ние знаем, че има достатъчно сделки, които впоследствие Агенцията за следприватизационен контрол или Агенцията по приватизация дава съгласие, или съответното министерство, да се извършат тези сделки въпреки сключените договори, а има и едно голямо предприятие – вие ще кажете, че пак се връщаме на старата болка "Кремиковци", но чета тук още на първата страница пак “Балкан” и някъде настрани стои "Кремиковци". “Балкан”, ако сме загубили все пак много пари, взехме 150 хиляди долара, а от "Кремиковци" загубихме милиони и взехме “един пробит долар”. Бихте ли ни казали имате ли готовност след продажбата на "Кремиковци" да кажете докъде стигнаха запорираните акции и запорирани ли са или сте ги освободили? Има ли право новият собственик на сделки с активите си, с тези, които са запорирани? Не е само "Кремиковци", така стоят и много други предприятия, сигурен съм, че имате и ред други такива предприятия.
Знам, че сте готови и Соня с нетърпение чака да й дадем думата, за да отговори.
АТАНАСКА БОЗОВА:
По отношение на първия въпрос – какво ние контролираме. Така както е описано в закона, ние контролираме задълженията на купувачите по сключените приватизационни договори. Там, където има да контролираме инвестиционни програми, програми за трудова заетост, аз в началото ги изброих типово задълженията, ние ги контролираме.
Това, което казах, че има 118 дружества, които не си плащат разсрочената част от цената. А като се има предвид, че общо констатираните неизпълнения са по 1117 договора, тоест почти 1000 имат други неустойки, които са начислени за неизпълнение на инвестиционни програми; за разпореждане с активи, ако има такава забрана в договора; за неспазване на екологичното законодателство, военновременни запаси и т.н. Тоест това е основна част от нашата дейност.
По отношение на задълженията за неразпореждане с активи искам да кажа, че такива забрани има в много малка част от приватизационните договори, а както казах в началото, ние следим само такива задължения, които са вменени на купувача с договора. Тоест специално за активи не повече според мен от 5% от договорите имат такова задължение. И във връзка с Вашата идея ние като Агенцията за следприватизационен контрол даваме не повече на година по 10 разрешения и те стават с разрешение на Надзорния съвет за разпореждане с акции или с активи на дружества, не са повече.
А след изтичане срока на тази забрана никой не ги контролира. Все пак контролът по отношение на изпълнението на задълженията има определен срок. Ние не контролираме приватизираните предприятия извън срока на договора, просто нямаме това право.
По отношение на "Кремиковци" искам да кажа, че ние имаме информация, че се е сменил акционерният състав на дружеството купувач “Финметълс”. По договор ние нямаме задължение да следим акционерния състав на дружеството купувач. Нашите отношения с купувача “Финметълс” са си такива, каквито са били и преди сключването на тази сделка. Нашата страна по договора си е същата. Просто е “Финметълс”. Фактът, че той има други акционери няма отношение към нашите взаимоотношения с купувача. Акциите продължават да бъдат запорирани в централния депозитар. Те са обезпечение по наш иск за неизпълнение за инвестиционна програма. И това, което ние не се осмелихме да го напишем в отговора си до комисията, вие ни питахте по отношение на съдебните дела, "Кремиковци" е едно дело, по което още нямаме решение. Делото, което ние водим срещу тях за неизпълнение на инвестиционната програма, е едно дело, което няма решение още на първа инстанция, според мен повече от две години и половина няма произнасяне, трета година. Няма произнасяне още на първа инстанция. Поради тази причина обезпечението, което ние имаме, просто си е същото каквото е било и миналата година, и по-миналата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Три години не се е произнесъл съдът?
АТАНАСКА БОЗОВА:
От 2003 г. е делото, няма произнасяне на първа инстанция. Аз не съм юрист, нямам идея как функционира съдебната система чак толкова детайлно, може би самото дело е от правна и фактическа сложност, но е факт, че нямаме произнасяне по делото за "Кремиковци" дори на първа инстанция.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз затова казах, че ми прозвуча странно тази “бърза реакция на прокуратурата” по първата точка. Но това е друга тема.
Аз бих си позволил още един въпрос да задам. Казвате, че финансовият размер е 800 милиона лева.
АТАНАСКА БОЗОВА:
Около.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Около 800 милиона лева. По какъв път са събираеми тези 800 милиона лева – по съдебен или по административен, и какво е съотношението? Дали имате информация за това?
АТАНАСКА БОЗОВА:
Ние изключително по съдебен ред събираме, тъй като и задълженията за изплащане на цена при така действащото законодателство са резултат на съдебно производство. В предложенията, които са направени и които все още не са внесени в Народното събрание, даже не са гласувани, имаме такова предложение при промените на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, да може да се снабдим с изпълнителен лист поне за цената, тоест най-напред е съдебното производство. Една част от купувачите, след като ние вече сме се снабдили с изпълнителен лист срещу тях, плащат. Това пак е в случаите, в които става въпрос за по-малки суми. В другите случаи ние започваме да водим изпълнителни дела, които в тази законодателна рамка, в която са, имаме два проблема. Те нямат ясно фиксирани срокове, образуват се бавно. Другият наш най-голям проблем е проблемът с обезпечението.
Това, което искам да си позволя да кажа, е, че има много задължения, включени в приватизационните договори, само че има и много неустойки, но те не са били предварително обезпечени, още при самото сключване. Ние по принцип винаги искаме със завеждане на исковата молба и нашият иск да бъде обезпечен, понякога даже го правим и за бъдещ иск. Обикновено съдът допуска предметът на договора, в повечето случаи това са акции и дялове и никой не пречи на купувача през това време той да се разпорежда с активи на дружеството и в момента, в който ние се снабдим с изпълнителен лист за една огромна сума, акциите просто са акции на едно декапитализирано дружество и зад тях почти не стоят активи. И поради тази причина друга промяна, която сме поискали, това е в Данъчно-процесуалния кодекс. Досега данъчните не отказваха информация за имущество на дружеството купувач. Сега вече ние искаме да сме в състояние да намерим такава информация във възможно най-ранния момент, за да я поискаме от съда, да бъде обезпечение на нашите вземания. Макар и много закъсняла, тази промяна би била по-добре, отколкото нещата да останат във вида, в който са сега.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не се изненадвам, че данъчните ви отказват информация, защото те и на нас си позволиха да ни откажат информация.
Господин Статков, заповядайте.
РУСИ СТАТКОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господа народни представители,
Като член на Надзорния съвет, тоест на другия орган, който вие избирате, тъй като Изпълнителният съвет се избира от правителството, а Надзорният съвет от Народното събрание, дойдох по собствено желание, защото вие сте поканили само Изпълнителния съвет.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинения, господин Статков, за пропуска.
РУСИ СТАТКОВ:
Не, присъединявам се към това, което колежката тук информира, тъй като ние сме двата органа, отговорни за дейността на агенцията. Така че няма нищо различно от това, което се поднесе. Но във връзка с въпросите и оформящото се становище как да ни помогнете, то е записано и в точка 3. Не толкова специалният закон трябва да се промени, а трябва да се промени Гражданско-процесуалният кодекс. Ние като Надзорен съвет внасяме отчети в Народното събрание на всяко шестмесечие и в края на годината. Предполагам всеки от вас може да погледне предисторията. От 2003 г. досега сме внесли доста отчети. Още в първия отчет сме го направили това предложение. То е – такава промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, която при наши искания за наши вземания да съкрати и улесни съдебното производство.
Дотолкова, доколкото, какво Вие правилно констатирахте, не само за "Кремиковци", но и за всички дела, най-малко от три години се въртят нашите искове – първа инстанция, втора инстанция, за да може да се получи вече изпълнителен лист.
Идеята е както за значими частни вземания, така и за тези значими държавни вземания да има един режим и той да позволи по чл.237 по Гражданско-процесуалния кодекс не само отделни частни субекти, а и държавата да може по ускорен начин да получи чрез представяне на необходимите документи, в случая ние като страна, която представлява държавата, своите искания. Тук не се нарушават с нищо правата на купувачите. Те имат възможност да си защитят по този ред на Гражданско-процесуалния кодекс своите права, но производството ще се съкрати значително. Ще се получи онова, за което пита и господин Великов, а и другите народни представители сигурно ще питат – една голяма част от тези средства. Разбира се, не 800 милиона, защото госпожа Бозова каза, че отдавна вече има декапитализация и нищо реално зад много от тези предприятия няма.
Първо, благодарим като Надзорен съвет, че една от комисиите на Народното събрание проявява такъв интерес. Нашата специализирана комисия е Икономическата комисия. Тя един път ни е слушала за последните три години. Радваме се, че Комисията за борба с корупцията проявява такъв интерес и се надяваме на вашата помощ. Специално за Гражданско-процесуалния кодекс такава промяна е изключително необходима.
И разбира се, по отношение на информационната система. Не само Данъчно-процесуалния кодекс и както е вече Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а като цяло на нас ни е нужна нова информационна система, която да ни позволи и чрез съдебната система да получаваме информация по-ускорено, защото тук госпожа Бозова каза, че липсата на обезпечение във всички договори или поне в голяма част от тях е страшен проблем за нас. Ние търсим със собствени средства възможности да обезпечим с това, което е останало, неизпълнението. Но то изисква една много тромава система в момента да бъде променена. Защото като напишем до съответния съд, получаваме след три – четири месеца отговор и въобще просто трябва да се промени като цяло информационната система. И в това отношение искаме също законодателно решение.
И следващият момент – по отношение на финансовите средства, с които разполагаме. Оказа се, че в първоначалния вариант на закона ние липсвахме като възможност да имаме собствени средства за дейност. Впоследствие тази промяна, която важеше за другата агенция, тя има сметка, се направи в някакъв смисъл за нас, но не достатъчно, за да се осигуряват средства по значими дела.
Ще дам пример. Сега спорът, който се води в Париж – има арбитраж, ние поискахме от Министерството на финансите, тъй като са ни необходими средства, и то значителни, и отговорът беше – няма, действайте. Значи ние не можем да защитим държавния интерес, без необходимите финансови средства.
Допълвам тези неща, защото от нас се иска една повишена ефективност, но тя може да бъде решена и особено подпомогната от законодателни изменения, за което ще бъдем наистина благодарни на народните представители от Комисията за борба с корупцията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Жеков.
ЕВГЕНИ ЖЕКОВ:
Ако има данни, аз бих искал да чуя една цифра – колко от вземанията, които търсите, могат да се окачествят приблизително вече като несъбираеми?
ГЛАС: всичките.
ЕВГЕНИ ЖЕКОВ:
Тогава за какво говорим?
АТАНАСКА БОЗОВА:
Като несъбираеми – нямам точна цифра. Като несъбираеми на този етап можем да включим само тези, които са на заличени дружества или ако в производство по несъстоятелност след осребряване на активите например на нас са ни дължали 600 хиляди, а са ни платили 60 хиляди, останалата част дружеството е заличено, ние няма откъде да ги вземем. Няма такава информация в момента, тъй като ние не сме отписвали вземания. Това мислим да го правим след края на годината с разрешение все пак на министъра на финансите за всеки един отделен случай. Имаме такава информация, но не е систематизирана. Тоест и след ликвидация на дружеството купувач ние вземаме една част, получаваме средства от ликвидатора от осребряването на активи, но това далеч не е цялата ни дължима сума. Точно в това е проблемът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Статков, един въпрос и от мен. Споменахте, че са ви необходими средства за дела. За какъв финансов размер става дума?
РУСИ СТАТКОВ:
Благодаря, господин Председател.
Например това, което посочих в Париж и предстои, е свързано с електроразпределителни дружества – продадени, и неизпълнение по договор, тъй като такъв ангажимент е поет от страна на продавача, че ще осигури продажба на активи на Слънчев бряг. Предполагам, че всички народни представители, в една или друга степен, са запознати. Значи 47 милиона е претенцията на купувача и съответно той е направил иск в Париж, тъй като е намерил решение към Арбитражния съд, въобще всеки един от по-големите договори, чуждестранните купувачи особено, си търсят територия, на която да се чувстват в свои води. И в случая Арбитражът в Париж. Ние трябва да конституираме нашите адвокати, защитата си. Става дума поне за един милион, които ние нямаме, няма откъде да ги вземем. Ние поискахме като Надзорен съвет, тъй като Изпълнителният съвет поиска от нас становище, точна сметка какви пари имаме, с какво разполагаме. Обаче нашата официална издръжка от държавата е милион и 200 хиляди. От едни отчисления от фонд, които имаме, тук се каза – по цена, която се плаща разсрочено, очакваме. Но те може и да не дойдат. Защото вие сами чухте, че има много купувачи, които не са платили и не плащат. Очакваме, да кажем, около милион – милион и сто. А всъщност само за това дело ни трябват един милион.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате ли официално предложение до Министерството на финансите?
РУСИ СТАТКОВ:
Да, ние направихме чрез Изпълнителния съвет искане и получихме отговор да се оправяме…
АТАНАСКА БОЗОВА:
Може ли да кажа нещо?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, заповядайте.
АТАНАСКА БОЗОВА:
Тъй като ние в това дело сме ответници заедно с Агенцията по приватизация – ние сме първи ответник, те са втори, в Арбитража в Париж, те направиха процедурата. Избраха процесуален представител, тъй като ние през това време, както каза господин Статков, се опитвахме да намерим финансиране, така че държавният интерес е защитен. Те го избраха, той представлява и нас, ние го упълномощихме, тъй като това би било изгодно от две страни. От една страна, държавата да не плаща на две държавни институции за едно и също процесуално представителство, друго е все пак да има координация. Така че този въпрос е решен на този етап, но ако възникнат други такива… Случаят приключи, то имаше срок, все пак има един месец срок.

РУСИ СТАТКОВ:
Без да влизаме в спор, казвам становището на Надзорния съвет. В случая ние сме органът, който трябва да поеме процесуалното представителство. Агенцията по приватизация е била продавач. Така че тук нещата се уредиха, но се уредиха не по начина, по който трябва да станат, по най-добрия начин. Просто те имат сметка, могат да дадат парите, но това не е най-доброто решение, защото ние сме по закон страна.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това означава ли, че ще ги загубим тези активи или?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз може би ще поставя един конкретен въпрос – има ли в своята практика Агенцията като крайна мярка да е възвърнала в първоначален вариант собствеността върху приватизирано предприятие или не? Разваляне на договора.
АТАНАСКА БОЗОВА:
В случая мога да изразя мое лично мнение. Такава мярка би била ефективна, ако развалянето на договора, тъй като повечето от договорите са за акции и дялове, би станало при първите констатации на неизпълнение. След 7-8 години, при всичките основания за разваляне, в резултат на развалянето държавата ще върне цената, платена от купувача, ще получи едни акции на едно дружество, което е в по-лошо финансово състояние, с по-малко активи, отколкото е имало преди приватизацията. Това би било възможно в случаите и ефективно в случаите, когато се отнася за приватизация на активи на обособена част. Но развалянето в този случай – имаме такива дела – става чрез решение по съдебен ред, което разваляне също трае известен период от време.
Например такова решение има на Агенцията за следприватизационен контрол за разваляне на договора на Завода за съобщителна техника – Благоевград (ЗСТ). Мисля, че в момента е на втора инстанция. Решението е от 2002 г. или в началото на 2003 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Заповядайте господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
В резултат на това считате ли, че Агенцията за следприватизационен контрол се нуждае от допълнителни правомощия, освен в първоначалния стадий, когато вие вече почти установите, че купувачът не е във възможност да изпълнява задълженията си по договора и по по-облекчен начин, по административен начин да се преустанови действието на договора? Има ли такава необходимост, считате ли го това нещо като възможност все пак да защитим интереса на държавата?
АТАНАСКА БОЗОВА:
Аз мисля, че по отношение на по-голямата част от договорите, тоест сключените приватизационни договори, по които осъществяваме контрол, са 7140. В момента е приключил контролът на повече от 5000. Подлежат все още на контрол 1150, грубо казано. Това са последните договори, които са сключени. В повечето от тях задължения за инвестиции и за трудова заетост почти няма. Има задължения за неразпореждане с акции например, с дялове и т.н. Мисля, че на този етап тази мярка е закъсняла според мен, а може да има и други виждания, нека и колегите да кажат. Би било например възможно преди години, както се иска удостоверение за платени данъци преди разпореждане с активи, така да се представи и удостоверение от Агенцията за следприватизационен контрол, че този, който иска да се разпорежда с активи, си е изпълнил ангажиментите, но това е много закъсняло и предполагам, че не би било добро и за бизнеса. Всъщност нямам идея, това е лично мнение. Мисля, че вече е много късно. Но ако някой от колегите има друго мнение, може да го изрази.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може ли, извинявам се, господин Статков, за “нездравия” интерес от моя страна към Парижкия арбитраж – защо се е стигнало до този арбитраж в Париж и коя е причината?
РУСИ СТАТКОВ:
Започвам от втория въпрос. По един от сключените ни договори за продажба на електроразпределителни дружества, аз казах, има поет ангажимент за продажба на активи на едно – не обособено, но все пак се води – електроразпределително предприятие – Слънчев бряг. По същество това е някакво звено, което е било към Слънчев бряг, и е обособено на базата на лицензи като самостоятелно. Иначе се продават две електроразпределителни предприятия. Едното е Стара Загора, което е включвало преди Слънчев бряг.
Моето лично мнение, не ангажирам никого, е, че това е лош договор и по същество са поети ангажименти, които противоречат поне на няколко закона – Закона за конкуренцията, Закона за публично предлагане на ценни книжа и т.н. Тоест в самия договор има възможност, ако ние – и сигурно такава ще бъде защитата ни – търсим защита, за да не се реши въпросът във вреда на държавата. Има възможност за обявяване за нищожни отделни клаузи. Самият договор го позволява. И то не преустановява дейността му.
Така че този въпрос вече е в Арбитража. За съжаление е и въпрос на защита, Дерменджиев, който е ангажирал Агенцията по приватизация, ни даде едно предварително становище. В тази посока са неговите идеи – да се разполага защитата.
Що се отнася до първия въпрос – за развалянето, искам да ви кажа, че ние се опитахме в предишното събрание да търсим няколко законодателни идеи в тази посока, но това, което всъщност се реши, беше, че не само че не трябва да се бърза с процедурата, а трябва да начислим неустойки, да ги предявим и тогава да отидем в съдебна зала. Тоест доутежни се процедурата. Сега, тя не може да стане чисто административна, защото има спор в теорията дали договорът за приватизация и приватизационна продажба е частен или е друг вид договор. Този спор за съжаление не ни решава проблемите. По-скоро това са си едни частни сделки, равнопоставени са купувач и продавач и във всички случаи подлежат на общите принципи, а те са, че трябва да се мине по съдебна процедура.
Лично аз считам, че би могло да се мисли по някои сделки от гледна точка на ефекта, който ще бъде дисциплиниращ по отношение на другите, ако се търси съкращаване на процедурата, но това допълнително нашите юристи трябва да го погледнат като проблем. Не е според мен сега предмет на подробности тази идея да я развиваме, дотолкова доколкото считаме, че трябва да се помисли допълнително.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Във връзка с това, което чух, съществува ли някакъв добър договор въобще погледнато през последните години?
И искам да Ви питам конкретно за две сделки. Сделката с БТК и сделките с енергоразпределителните дружества. Всички знаем, че БТК беше приватизирана за 230 милиона евро, 67%, ако не се лъжа, след което на борсата останалите проценти бяха приватизирани над два пъти повече.
Колкото за енергоразпределителните дружества, тъй като съм в Комисията по енергетика, на едно от последните заседания извадих факти, където се оказа, че енергоразпределителните дружества като цяло са приватизирани на цени, близки до балансовата им стойност. Това е, разбира се, проблем, който едва ли засяга вашата агенция. Но искам да ви питам във връзка с тези две приватизирани сделки. Доколкото аз получавам доста сигнали, свързани с това, че новите собственици не изпълняват своите ангажименти, имам предвид запазването на работните места, телевизията преди няколко седмици се занима с уволняването на хора във Варна, в Горна Оряховица и т.н., всички знаем за това, моят въпрос е каква е ситуацията в тези две конкретни дружества и има ли основание от страна на държавата да се търси по някакъв начин – не знам, ако има начин да се потърси разваляне на сделките, за мен би било най-добре, но поне да се задължат новите собственици да изпълняват своите ангажименти и изпълняват ли ги реално те?
И ако ми позволите, само още един въпрос – каква е ситуацията с проблема около приватизацията на “Балкан”? Доколкото съм чул, явно не е потвърдена информация, в момента се води дело, в което бившият собственик господин Гад Зееви е предявил много сериозни претенции. Предполагам, че всичко това е свързано отново – и се връщам на това, което чухме – с начина, по който е подписан съответният договор. Затова Ви питам каква е ситуацията и с “Балкан”, и във връзка пак с това има ли начин да се потърси сметка от хората, които са подписвали подобни договори? И какъв е той? Вашата агенция може ли да участва в този процес?
Благодаря.
АТАНАСКА БОЗОВА:
Уважаеми господин народен представител, нашата агенция, още веднъж искам да кажа, контролира изпълнение на задълженията по така сключените приватизационни договори. Тоест ние не контролираме начина, по който са сключени договорите, не контролираме параметрите. Други институции го правят. Така или иначе, ние съдействаме на всички – на следствие, на прокуратура, на полицията, като им предоставяме исканата от тях информация. Тоест на Вашия първи въпрос по отношение на цените на приватизационните договори по отношение на включените в тях клаузи ние не можем да имаме отношение. По закон ние контролираме изпълнението на задълженията на купувачите.
По отношение на изпълнението на задълженията на купувача за БТК – срокът за представяне на отчетни документи беше месец септември. Искам да кажа с едно изречение, че ние контролът, който изпълняваме, е последващ. Тоест приключва финансовата година, купувачът представя всички първични документи, които удостоверяват извършване на инвестиции, баланси. Искам да кажа, че ние сега, в 2006 г., след 31 март ще получим документите за 2005 г. Поради тази причина най-ранните констатации, които можем да направим за изпълнение или неизпълнение, са една година след изтичане на финансовата година или малко преди това.
Във връзка с това искам да кажа, че за БТК документите са представени през септември месец. Все още не сме приключили с констатациите. Изискани са допълнителни документи, само описът им е 133 страници от допълнителните документи, удостоверяващи изпълнение на инвестициите. Те за 2004 г. са в размер на 15 милиона долара. Това е по отношение на инвестиционната програма. Аз смятам, че до 31 март ще бъдем готови с констатация.
По отношение на работните места, в договора за приватизация на БТК има клауза, че не се счита неизпълнение намаляване на средносписъчната численост в случай на доброволно напуснали работници и служители, случаи на такива, на които са предоставени средства за частен бизнес, на пенсиониране и т.н. И разликата между задължението по договора и това, което е представено и потвърдено от НОИ като средносписъчна численост, възлиза на 8000 души. Поради тази причина – казвам грубо – нашата задача е доста сложна, защото трябва да се запознаем с всичките тези 8000 досиета, за да видим дали наистина попадат в една от тези категории. Но се надявам, че до 31 март ще имаме констатации както по едното задължение, така и по другото.
По отношение на енергоразпределителните дружества бих искала да кажа, че срокът по първата година за контрол, това е 2005 г., първите отчетни документи ще пристигнат сега, след 31 март. Но там нямат задължение за поддържане на определена средносписъчна численост. Имат задължение за т.нар. разходи за труд, в което влизат работни заплати, предполагам, осигуровки, включително и средства за обучение на персонала и т.н. Тоест те трябва да запазят разходите за труд по дефиниция в приватизационния договор, на стойността, на която са били отпреди датата на приватизацията, преди прехвърляне на собствеността.
Така че е възможно да се намали средносписъчната численост, без ние да сме в състояние да констатираме неизпълнение на задължението по договор, защото не е просто средносписъчна численост на заетите, а е разходи за труд. Но е рано да се направи такава констатация, бихме могли да го направим след като представят отчетните документи. По всяка вероятност минимум два месеца след 31 март.
За авиокомпания “Балкан”. Има дело, което Гад Зееви води срещу българската държава. Ответници са Агенцията по приватизация и Министерството на финансите, доколкото не ме лъже паметта, то е за размер от 230 милиона долара. Има предявен насрещен иск срещу Гад Зееви в това дело, където са включени част от начислените от Агенцията за следприватизационен контрол неустойки, които са за неизпълнение пък на задълженията на Гад Зееви съгласно приватизационния договор. Тоест на даден етап имаше две дела. Другото беше, което водеше Агенцията за следприватизационен контрол.
Нашето дело е спряно до решаване на първото, тъй като част от предявените от нас неустойки са включени в насрещния иск. След като приключи делото (по наша информация това би могло да приключи Арбитражът с решение – очаква се най-късно до края на април), тогава съгласно решението на Арбитража ще стане ясно ние ще продължим ли да водим делото за неустойки срещу Гад Зееви или съдът ще прецени, че ще направи прихващане или нещо друго.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Само един въпрос – на каква стойност са неустойките, които България предявява към господин Гад Зееви?
АТАНАСКА БОЗОВА:
Мисля, че са някъде около 50-60 или 70…, не мога да Ви кажа, тъй като ние не сме страна по това дело, просто не бих искала да се ангажирам с конкретна цифра. Ние можем да кажем нашите неустойки на какво възлизат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, г-н Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
Господин Председателю, аз днес се опитах да присъствам, защото имаше един материал, с който изневиделица аз се запознах, че след Гранична полиция тук ще присъстват и от Агенцията за следприватизационен контрол.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Той е от една седмица, господин Аталай. Аз се учудвам защо казвате изненадващо.


РАМАДАН АТАЛАЙ:
Изненадващо аз получих, не обвинявам вашата комисия, вашето ръководство и секретарките и т.н., те са си свършили работата. Днес моето присъствие беше тук с голямото желание да установя, че най-после може би в тази комисия днес ще чуем нещо, което от дълго време се очаква да се чуе в обществото. Защото нашата комисия – казвам не като председател на Енергийната комисия, а Комисията за борба с корупцията по право и по правилник се занимава със сигнали, при които са допуснати корупционни елементи, поне съмнения, за да може ние да тръгнем да обсъдим тук някои неща.
А ние чухме един обстоен анализ от Агенцията за следприватизационен контрол за тяхната си дейност. Наистина такава, с каквато са натоварени те и от Министерството на икономиката и разбира се, Надзорният съвет от Народното събрание.
Аз за да не изпадна в по-нататъшни съмнения, които господин Христов задаваше в момента, защото в живота и на някои политици съмненията са винаги реалност, в живота невинаги е така. Затова се учудвам защо господин Христов постоянно задава едни и същи въпроси, като че ли оттам нататък не стигаме до изхода – има ли корупция в тези елементи и има ли корупционен елемент в изказването на някой народен представител, дори и така да кажем. Защото господин Христов казва, “ако развалим сделката с електороразпределителните дружества, за мене най-добре”. Аз не виждам за България да е добре едно разваляне на сделката. Ако за някой е добре, тогава това е едно корупционно изказване, може ли като сигнал да се занимаваме с този въпрос и следващия път?
Оттук нататък се връщам, приключвайки с това, господин Христов, трябва да знаете, че електороразпределителните дружества са продадени само 70%, и то при една добра цена, за разлика от другите сделки, които са сключени, които не са за добра цена наистина. Това са “Балкан”, "Кремиковци" и аз смятах, господин Председателю, че днес най-после сме открили примерно в моето любимо предприятие "Кремиковци" корупционните елементи, колко корупция е допусната, в кого се съмняваме и Агенцията за следприватизационен контрол да ни даде тези материали и ние да се занимаваме оттук нататък с тях.
АТАНАСКА БОЗОВА:
Нямаме такива правомощия.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Сега, дали вие имате правомощията или ги нямате, аз нали затова чаках, днес тук най-после, си казвам, може някое дело да е приключило. Защото представете си, ако тръгнем от зародиша, от създаването на Агенцията за следприватизационен контрол, непопълването с достатъчно експерти специалисти, оставането на тази агенция само във формата на следприватизационен контрол, със занимаване с документация, която те получават, без да имат право да влязат в съответното предприятие, да предприемат мерки, когато усещат, че тръгва източване на предприятието, намаляването на акциите. Ние какво действие искаме от Агенцията за следприватизационен контрол, първо? И второто, което е, питам се аз, по какъв начин и по кой закон да търсим отговорност за над останалите проценти – 70% "Кремиковци", 29% са държавни? Участникът на държавата кой е там? Какво е правил през това време? Уведомил ли е съответните министерства, министри и т.п. хора, които да се занимават с този проблем, да не се почувства, да не тръгва? За “Балкан” не съм запознат толкова, но съм убеден, че сигурно и там е имало някакво държавно участие. Кой е бил, какво е направил, по какъв начин? Ние още не можем да посочим корупционните елементи в тези сделки, а какво остава да посочим фигурите, лицата. А съмненията в политиците с всеки изминал ден растат и започваме да олекваме с тези съмнения като политици.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще Ви обясня, господин Аталай, защото явно имате нужда от обяснения.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Сигурно, сигурно, Господин Председател.
И затова моето предложение – даже с предложение ще изляза – ако от тези 5000 сделки, които са сключени, в 1117, съгласно приложения списък, от тях има загуба от 850 милиона, за колко общо стойност са сключени сделките в тези – за 10 милиарда, за 20 милиарда, за 30 милиарда? Защото изведнъж пък да кажем, че цялата приватизация не е била добре, също не съм съгласен. Убеден съм, че през това време, през този период в България се смени собствеността и минахме на един друг етап. Сега, доколко е сполучливо в определени договори, нека тук да си кажем кои са сполучливи, кои не са. Но не може да зачертаем всичко и изведнъж да кажем, че всичко е било в корупция.
И затова първото ми предложение – може ли Агенцията за следприватизационен контрол да ни каже кои хора и в момента участват в тези големи сделки от страна на държавата и какви са им на тях отговорностите?
Второто, което е, взимайки една или две, или три сделки, нека да вземат и да дойдат тук пред нас и да кажат. Примерно сделката с "Кремиковци" има корупционен елемент в тези, в тези – в инвестиционния процес, в плащането, в неплащането. Но да се занимаваме вече тук с точни неща, защото "Кремиковци" заминава, още два – три месеца и ще отиваме не да режем лентата, а имам чувството, ще отиваме за затваряне на предприятието, да режем цеховете.
И в един такъв аспект, господин Председателю, пак, без да засягам дейността и специално комисията, искам да наблегна на това, че Агенцията за следприватизационен контрол, изпълнявайки задълженията, с които е натоварена, с малкия персонал, който има, можеха да направят това, което са направили. Повече от това не можеха да направят. И да искаха, не можеха да го направят. Надзорният съвет съм убеден, че повече от това, което са направили, не можеха да направят. Но в онова, което са направили, нека да търсим има ли корупция, къде е корупционният елемент, от тях да дойде като сигнал тук, да седнем и да започнем да се занимаваме.
Благодаря. Ако съм бил по-обстоятелствен, се извинявам още веднъж и ако не съм имал документи предварително и не съм бил добре запознат. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз обещах все пак да обясня някои неща на господин Аталай, тъй като той по изключение днес е на заседание на комисията. И искам да Ви кажа, господин Аталай, че комисията досега по три случая конкретно е заявила и взела решение, че има данни за корупция. Вие за съжаление не бяхте и на трите случая.
Освен това Агенцията имаше за задача да ни даде информация, така както сме записали, за следприватизационния контрол относно неизпълнение на приватизационни договори. И тъй като имаме информация за корупционна среда, която се създава около неизпълнението, ние искаме да видим къде и по какви причини. Целта ни като законодателна комисия преди всичко е да потърсим законодателни решения относно причините. И ако сте обърнали внимание, точка 3 е Информация по предложенията за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Законодателната програма на комисията.
Споменах в началото на заседанието, че ние имаме и становище на Комисията по законодателството по този въпрос и мисля, че сме длъжни като комисия да изпълним тези законодателни ангажименти, които приемаме със Законодателната програма. И аз след малко ще ви дам конкретни предложения за решение.
Аз се обръщам с молба към господин Аталай, тъй като разбирам, че добре познава проблема "Кремиковци", да сезира комисията, така както господин Атанасов днес специално сезира комисията, ще приемем един такъв сигнал от господин Аталай, с подробни данни. Надявам се Агенцията за следприватизационен контрол няма да откаже такива данни на господин Аталай, да подготви сигнал и да го внесе в комисията. Ние сме готови да го разгледаме, няма да откажем. И не само "Кремиковци", имам предвид и други такива случаи.
По правилата, които сме приели, комисията действа след като е официално сезирана или се самосезира от данни, които има в средствата за масова информация. Ако, разбира се, Агенцията за следприватизационен контрол прецени, че има данни за отделни сделки и може да ни ги предостави, също бихме били готови да разгледаме такива сделки и да ги обсъждаме.
Така че аз ви предлагам, приемайки предложението на господин Аталай, да приемем следните решения. Може би, колеги, приключихме? Имам две предложения за решение.
Първо, приема информацията за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол.
Аз искам да благодаря на Агенцията и на Надзорния съвет за информацията, която ни беше предоставена.
И една втора точка предлагам – Агенцията да разработи конкретни законодателни предложения. Някои от тях имаме. Ще ви бъдем благодарни, ако допълнително ни предоставите осигуряващи условия за ефективен следприватизационен контрол и действие на Агенцията. Защото разбираме, от това, което чухме и днес, че вие имате ограничение по отношение на процедури, съдебни и други, които биха могли да бъдат облекчени.
Ако не възразявате, сега ще обединя тази точка 2 с точка 3 – Информация по предложенията за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в Законодателната програма на Комисията за борба с корупцията, тъй като те пряко кореспондират.
Имаме становище, което ни е предоставено от Консултативния съвет по законодателството. В това становище много ясно се казва…
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Може ли нещо за "Кремиковци"?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Аз бих предложил комисията да вземе решение като материал да разгледаме доклада на Временната комисия, която беше създадена в предишния парламент.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Устно не приемаме, писмено.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Няма възражение, господин Аталай, с два реда внасяте доклада и комисията ще го гледа. Не възразявам.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
И с един ред може.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може и с един ред, добре. Приемаме комисията да бъде сезирана от господин Аталай относно действията на Временната анкетна комисия по "Кремиковци" от предишния парламент.
Колеги, готов съм да предложа конкретно предложение – Комисията за борба с корупцията да вземе под внимание решенията на доклада на Времената анкетна комисия от 39-ото Народно събрание и действията, които са предприели държавните органи след тези решения.
Така ли да разбирам, господин Аталай, Вашето предложение?
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Да, доклада и съответните решения, обстойно. Защото ако не разглеждаме доклада, а само решенията,… Защото в самия доклад ясно и точно се описва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И действията, предприети след решенията. Добре. Надявам се да ни помогне с информация Агенцията за следприватизационен контрол.
Колеги, тъй като направихме една връзка с точка 3 по отношение на Законодателната програма на комисията и становището на Консултативния съвет по законодателство, цитирам дословно, съвсем кратко: “Премахване на законовите възможности за корупционни практики и съдействие за постигане на съответствие с правото на Европейския съюз и подобряващи действащата правна уредба.”
Това е положителното становище на Съвета по законодателство и са разработени положителни становища по всичките шест предложения, които са в Законодателната ни програма. Нашето предложение към Агенцията е да участвате в процеса на конкретизиране на текстовете – по тези шест по принцип предложения, които са предложения и на Главна прокуратура и Консултативният съвет по законодателството е дал своето положително становище относно необходимостта от текстове по тези положения.


АТАНАСКА БОЗОВА:
Господин Председател, като ни бъдат предоставен, ние не сме се запознали с конкретните текстове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще ви предоставим и по принцип предложенията, и становищата на Консултативния съвет по законодателството, както и разбирам, че имате предложения и по ГПК, а надявам се, господин Статков, ще подготвите и тези предложения, които имате.
Колеги, друго? Няма. Мисля, че предложението, което имам, е свързано пряко с точка трета – конкретизация на текстовете по направените предложения в Законодателната програма.
И ни остава точка 4 – Информация за постъпилите сигнали.
Съвсем кратко, колеги, обръщам ви внимание на един сигнал от информацията. Мисля, че последната беше т.14. Това е един сигнал относно продажба на задължения на БДЖ ЕАД на частни фирми от НЕК. Националната електрическа компания, според сигнала, има длъжник БДЖ ЕАД и Националната електрическа компания е продала част или цялото задължение на БДЖ, за което имаме сигнал в комисията. Това е форма на цесия, поне според мен от това, което имаме като сигнал. Така че само ви обърнах внимание на него. Да поискаме становището на Министерството на транспорта и съобщенията и на НЕК и след като получим тези становища, едва тогава със становище за разглеждане в комисията. Сигналът е за дълг от 20 милиона, които БДЖ е имало към НЕК. Дълг, който е продаден, според сигнала, без търг, без конкурс. Но това подлежи на проверка и едва тогава да се произнесе комисията, след като получи необходимата информация.
Това е, което имаме като информация.
И предложенията, които сме направили.
Имате ли възражения по информацията и съответните данни в нея? Приемаме информацията.
Последната точка – 5. Днес подписахме протокол с господин Гиню Ганев за взаимодействие на Комисията за борба с корупцията с омбудсмана на републиката. Той направи едно предложение за включване на наш член в работна група, която да работи по проблемите на неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Един съществен, важен въпрос, тъй като не са малко съдебните решения, които не се изпълняват от различни органи и омбудсманът иска да се създаде такава работна група. Трябва да излъчим наш представител. Откровено, не съм готов в момента да предложа член на комисията. Ако прецените, че има желаещи от комисията, оперативно да направим необходимата консултация и следващия път да предложим конкретно предложение на господин Ганев.
Мисля, че по принцип приемаме предложението на господин Ганев, но персоналното предложение да го направим на следващото заседание.
Благодаря на всички за участието.

(Закрито в 16,15 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

)