Протокол № 25

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
_______________________________________




ПРОТОКОЛ
№25



На 11 май, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Проблеми на лекарствената политика и противодействие на корупционните практики.
2. Обсъждане на сигнал във връзка с продажбата на гориво в свободната зона на ГКПП-тата на пътя Е-80 София – Истанбул.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.


* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред:
1. Проблеми на лекарствената политика и противодействие на корупционните практики.
2. Обсъждане на сигнал във връзка с продажбата на гориво в свободната зона на ГКПП-тата на пътя Е-80 София – Истанбул.
3.Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Други предложения имате ли по дневния ред? Няма. Да преминем към т.1 от дневния ред – Проблеми на лекарствената политика и противодействие на корупционните практики.
По тази точка сме поканили да участват в заседанието представители на министерството. Тук е д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, д-р Светлана Спасова – директор на Дирекция "Национална здравна политика". Д-р Емил Христов – предварително е записан, но не го виждам. (Д-р Райнов: в чужбина е.) В чужбина е. И г-жа Венислава Марик – държавен експерт в Дирекция “Медицински дейности и лекарствоснабдяване”, отдел “Лекарствоснабдяване”.
Преди да започнем конкретно по тази точка, може би е необходима една кратка справка във връзка с това, което сме предприели досега в работата ни по проблема свързан с цените на лекарствата и лекарствените средства.
Още през месец януари организирахме една приемна, в която поканихме да участват представители на различни органи, които имат пряко отношение към лекарствената политика, представители на Дирекция "Медицински дейности и лекарствообразуване", представители на Националната здравно-осигурителна каса, на Българския лекарски съюз, на Изпълнителна дирекция “Лекарства”. С Изпълнителната дирекция “Лекарства” направихме едно първо обсъждане на проблема, свързан с цените на лекарствата и лекарствените средства, а след това със съдействието на Трансперанс интернешънъл и Гражданския консултативен съвет инициирахме една кръгла маса по същия проблем. В тази кръгла маса бяха представени два доклада за проблеми свързани с корупционна среда по отношение на лекарствените продукти и ценообразуването, разбира се, и дискусия по този проблем на кръглата маса. От г-н Христов на тази кръгла маса бяха представени някои основни положения от подготвения законопроект на министерството.
Така че имаме един изминат път от няколко месеца, в които експертно бяха поставени въпросите, свързани с лекарствата и лекарствените средства. Стремежът беше да изясним въпроси, свързани с високите цени на някои лекарства в страната, административните и законодателните мерки, които се предприемат от страна на министерството по този изключително важен за населението проблем. Постарахме се, разбира се, и експертно да изясним някои от въпросите.
Народните представители разполагат с писмен материал, който ни е изпратен от министър Гайдарски, за конкретните мерки, които са предприети. Този материал е от месец февруари или март.
Така че има един период от няколко месеца, през който комисията има отношение по този въпрос. Предлагам ви да изслушаме заместник-министър д-р Райнов по въпроса, заедно с нашите гости, които също могат да вземат отношение, след което да преминем към дискусия и към някои допълнителни мнения, предложения от страна на комисията.
Д-р Райнов, заповядайте.
Д-р ЕМИЛ РАЙНОВ:
Благодаря Ви, уважаеми г-н Председател на комисията.
Господа народни представители, гости,
Проблемът, за който говорим днес, и не само днес, е много важен, защото засяга съдбата на десетки хиляди хора, а и не само тяхната, но и съдбата на техните семейства. Проблемът в никакъв случай не бих казал, че датира отсега, нещата са насложени. Не бих искал да се връщам назад, в миналото, за законовата база, за наредбите, които са издавани, как са се спазвали и т.н. По-скоро бих казал това, което направи новият екип на министерството, това, което се случи, и това, което вече отчитаме като резултат, с което мислим, че донякъде сме започнали да провеждаме наистина една правилна лекарствена политика, оглавявана, изготвяна и инициирана от Министерството на здравеопазването.
Това, което се случи, е първият акт, който направи новият екип на Министерството на здравеопазването – това беше Наредба №34, която се гласува в края на месец декември, на 29 декември, която беше основата на последващите търгове за скъпо струващите лекарства, медикаменти. За резултатите от тази наредба бих казал само едни цифри, които говорят красноречиво. Цифрите са следните.
Миналата година медикаментите за онкоболните и скъпоструващите медикаменти за редките заболявания са стрували на държавата от порядъка на приблизително 100 милиона лева.
Тази година само благодарение на три мерки същите медикаменти, дори в някои от позициите по-големи по обем, министерството ги договори за сумата 69 милиона, приблизително 70 милиона лева.
Мерките, които се взеха, са следните.
Медикаментите да присъстват в така наречения позитивен списък; да бъдат заплащани от обществените фондове на осем държави, които са близки до нас. Това са Полша, Унгария, Румъния, Гърция, Словения, Словакия, Литва.
И третата, най-важната мярка, която предприехме, това беше, че предварително заявихме, че ще заплащаме медикаментите на цени не по-високи от референтните за всеки един медикамент. А референтните стойности получихме, като взехме средно аритметичното от трите най-ниски цени.
И дори нашето учудване беше голямо, когато фирмите дойдоха на цени не референтни, а дори имаме куриоза, че те паднаха на 50% под референтната цена. Оттам се получиха тези ниски цени. Просто заложихме една горна граница. Това, от една страна.
От друга страна, тази Наредба, вторият раздел е точно разпределението на тези медикаменти. И тук все още сме длъжници към пациентите, че все още ни убягва идеалният механизъм за контрол на разпределението на тези медикаменти. И затова се получава това, което е особено в последните две седмици – всички четем по вестниците. Министерството твърди, че разпределя лекарства, пациентите задават въпроса – а къде са лекарствата, след като се разпределят? В резултат на това се предприе една поредица от мерки, с които освен разписаните в тази наредба, допълнително засилихме контрола, разписахме нови механизми за контрол. Естествено започнахме да правим и проверки в тези звена, където се разпределят лекарствата. За резултатите от тях – всички сте запознати, излязоха по медиите. За мерките, които взехме с нарушителите, също всички са запознати. Това, от една страна.
От друга страна, в момента е готов проектът на нов закон, който в момента е в съгласувателна процедура по министерствата, за да влезе в Министерския съвет, където освен чисто евроинтеграционните постановки, които сме заложили, много важна е и новата глава, която се отнася точно до ценообразуването и реимбурсирането.
И тук е мястото просто да призова вас като народни представители максимално бързо да съдействате този закон да мине в момента, в който дойде в парламента, за да може наистина от 1 януари 2007 г. нещата определено да бъдат променени и да можем да предложим повече качествени медикаменти съответно в рамките на бюджета, който ни се залага от правителството.
Готови сме тук с нашите експерти да отговаряме на всякакви въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
От тяхна страна има ли някои допълнения, преди да започнем с въпроси? Колеги, имате думата за мнения, въпроси, предложения. Заповядайте, д-р Райнов.
Д-р ЕМИЛ РАЙНОВ:
Извинявам се, само още нещо да добавя, че освен чисто административните мерки, които сме взели във връзка с тези проверки, в момента текат и следствени действия, защото и прокуратурата се самосезира, отделно Икономическа полиция, и по всички тези казуси в момента текат едни други мерки, когато приключат, всички ще бъдат своевременно информирани за тези резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил няколко въпроса, свързани с участията, които имахме в приемната и в кръглата маса, и тези, бих казал, най-деликатни места, в които е възможна корупционна среда по отношение на ценообразуването и търговията с лекарства, бих ги очертал кратко, като разбира се, вие вземете отношение относно мерките, възможностите, действията, които се предприемат.
На първо място, регистрацията на лекарствата и контролът по тази регистрация. По какъв начин се извършва, какви мерки има в това отношение?
Вторият елемент, който би могло да създаде корупционна среда, е процесът на подбор на лекарствата. Тук натиск от страна на съответните фирми и техните лекарства да бъдат от първа необходимост е възможен и разбира се, се наблюдава такъв натиск. По отношение на прозрачността на работата на комисиите, които извършват това и разбира се, отделните комисии, които имат пряко отношение към този процес, доколко декларират конфликта на интереси, който би могъл да съществува. Това е един проблем, който търси своите законодателни решения. За конфликта на интереси, струва ми се, че бихте могли да вземете отношение по него.
На следващо място, поръчката на лекарства. Това е една пресечна точка – поръчката на лекарства – между доставчиците и обществената система на практика. Поръчките не са подробно документирани в някои от случаите и по този начин би могло да се създадат пак условия за корупционни действия, за корупционна среда.
Възможно е, разбира се, да се създават изкуствени дефицити, като по този начин пък се предизвикат и съответните поръчки.
И четвъртият проблем, който според мен заслужава внимание – дистрибуцията. Това е достигането до елемента на субективно предписване на лекарства, връзките, които се създават в това отношение.
Така че по тези тънки места, бих казал, които създават корупционна среда, предполагам, че бихте могли да вземете отношение за мерките, които се предприемат.
Колеги, заповядайте с допълнителни въпроси, или ако прецените, да чуем отговора и да продължим по-нататък дискусията.
Заповядайте.
ВЕНИСЛАВА МАРИК:
Като казахте регистрация, имате предвид предполагам регистрация на цени, да уточним?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да.
ВЕНИСЛАВА МАРИК:
Защото Министерството на здравеопазването подпомага дейността на Комисията по цените – тя е междуведомствена комисия, която се създава с решение на Министерския съвет, и там участват представители от Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на потребителите като част от Министерството на икономиката и енергетиката, Националната здравно-осигурителна каса, Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването, разбира се. Там има изработени много ясни и точни правила, една стандартна оперативна процедура, която е съгласувана и утвърдена от министъра на здравеопазването, по която работи тази комисия, и лицата, които подпомагат нейната работа в министерството.
Искам да кажа, че всички членове и подпомагащи лица в комисията подписват декларация по специален образец за липса на конфликт на интереси. Това го декларира всеки от членовете, включително и подпомагащия екип. Това е първото изискване, което е необходимо.
На второ място, при нас е въведена система на приемане на документите на едно гише в звено за административно обслужване на гражданите. Тоест хората, които пряко работят в Комисията по ценообразуване, нямат конкретно среща със заявителите, които заявяват образуване и регистрация на цени, а това се прави от администратори в министерството, които приемат и предават по опис съответните документи, както и връчват вече изготвените готови заповеди за регистрация.
При нас е доста прозрачна работата, тъй като нашите актове, тоест заповедите ни за цени се обнародват в неофициален раздел на "Държавен вестник" и отделно се водят в два регистъра – регистър в Министерството на здравеопазването и към министъра на държавната администрация. Така че мисля, че работим прозрачно, правилата са ясно разписани в Наредбата за образуване и регистрация на цени. Какъвто и отказ да прави комисията, той се прави мотивирано. Каквато и допълнителна информация да изисква, тя е в писмен вид и се изпраща на заявителя за отговор. Канили сме и фирми да присъстват на наши заседания, когато искат да изкажат съображения по своите цени, тъй като имаме случаи, в които искат от нас увеличение на цени, които са в по-голям процент от инфлацията в България, отчетена за този период, и комисията изисква от тях информация в каква връзка е необходимо това увеличение.
Това мога да кажа като мерки, които сме предприели.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Д-р ЕМИЛ РАЙНОВ:
Колкото до следващите въпроси – по какъв начин се изготвя така наречената спесификация, тоест кои точно медикаменти се поръчват и в какви количества и как се провежда самата обществена поръчка, тук мога да кажа, че спесификацията се изготвя от комисия, назначена естествено от министъра на здравеопазването, в която освен експерти на министерството влизат и така наречените национални консултанти. Национални консултанти по онкология, химиотерапевти, хематолози. Така че те са тези, които казват какво количество е необходимо. Това количество се взима на база миналогодишни количества, прогнозни бройки пациенти и все пак накрая всичко това е съобразено в рамките на бюджета, който имаме. При всички положения там се отчитат и терапевтичните схеми, които ще се спазват, и смея да твърдя, че наистина нашите пациенти се лекуват по всички съвременни терапевтични схеми.
За пръв път тази година в Наредба №34 е разписано, че трябва да се спазват именно тези терапевтични схеми. Там е разписано за пръв път пациентите на какви критерии трябва да отговарят, за да бъдат лекувани със съответното лекарство.
Така че още веднъж казвам, спесификацията в никакъв случай не се прави на тъмно, напротив, тя е прозрачна и в нея участват всички национални консултанти, които са лекари с дългогодишен стаж, специалисти точно в тази област. Това, от една страна.
От друга страна, самото провеждане на обществената поръчка. За пръв път тази година ние заложихме максимално простите условия – медикаментът трябваше да има регистрация в България, да е регистриран в Агенцията по лекарствата, което е гаранция, че той е качествен. Второ, медикаментът трябва да бъде в позитивната листа. Трето, да бъде реимбурсиран, както казахме, поне в три от осем държави, близки до нас. И четвъртото беше цената.
Мога да ви кажа, че търгът протече в два дни. В единия ден гледаха чисто документите и във втория ден отвориха цените. И всички участници в търга буквално в момента на отварянето на цените, знаейки своите цени, знаеха кой се е класирал, с каква цена и кой отпада.
И другият факт е, че тази година от 137 позиции само по една имаме обжалване от участниците, за разлика от предходни години, когато е имало от порядъка на 40, 50, 60 обжалвания по позиции. Това за нас определено е критерий, че тази година сме си свършили работата. Самият факт, че не е имало какво да обжалват, означава, че нещата са били прекалено ясни и прозрачни.
За конфликта на интереси казахме, че всички работещи в тази комисия подписват декларация.
За разпределението на медикаменти – то се извършва на база на заявки, които се подават от съответните онкодиспансери и съответните крайни получатели, защото – искам само да вметна, - когато се говори за тези медикаменти, хората остават с впечатление, че тук говорим само за онкомедикаменти. В никакъв случай това не е така. Тук са и други медикаменти. Примерно еритропоетина, други медикаменти за редки заболявания, за трансплантациите, за диализата. Така че медикаментите се разпределят на база заявки, подадени от самите лекари. И това, което се случи, напоследък имаше три случая, за които ми е малко – не бих казал болно, но може би е некоректно. Трябваше ние едва ли не от медиите да разбираме, че в даден диспансер се е свършило конкретно лекарство. А все пак ангажиментът на колегите е, когато се свърши, своевременно да подадат заявка. Иначе министерството няма как да разбере, че някъде се е свършило съответното лекарство.
Благодаря ви. Ако има други въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, заповядайте. Заповядайте, г-н Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря, Господин Председател.
Г-н Заместник-министър, аз ще ползвам една друга страна на въпроса, тя е отбелязана донякъде в материала, – за стойността на ДДС върху медикаментите. И ако приемем, че в България няма да има някаква специална преференция върху медикаментите като ДДС, евентуално министерството мисли ли в една друга посока – като регистрация на тези юридически лица, които в момента са болнични заведения, да бъдат регистрирани по ДДС? Защото това е един изключително голям процент в момента, и то не само в лекарствоснабдяването, а изобщо във всичко потребявано. Болницата, макар че някои я възприемат като краен потребител, тя не е краен, краен е пациентът. Може да звучи малко абстрактно, но искам просто да знам съществува ли някакво такова своеобразно становище в момента.
Д-р ЕМИЛ РАЙНОВ:
Благодаря Ви за въпроса. Това наистина е един въпрос, по който напоследък много усилено говорим.
Първо, при лекарствата, които не са никак малко, но останалото и при другите услуги – наистина се получава този парадокс. Като бюджет здравеопазването разполага с една сума, от която ДДС-то обратно се връща в държавата. Реално ако погледнем по-глобално на нещата, ние работим с 20% по-малък бюджет.
Не искам да се връщам в полемиката, която беше в 2002 г., когато се въвеждаше ДДС-то, защо се въвеждаше – "против" , "за", но наистина това е едно действие, което категорично Министерството на здравеопазването би подкрепило. Дори имахме идея да го инициираме, но в края на краищата това не е в нашите правомощия. И поне на предварителни разговори, които сме водили, на предварително ниво, има една доста солидна съпротива от финансистите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други въпроси? Има ли?
Две информации ми дават основание да ви предложа решения на комисията във връзка с днешната дискусия.
Първо, по приемането на новия закон. По приемането на новия закон явно ще има текстове, които ще предизвикат сериозна дискусия, текстове, по които ще има сблъсък на интереси, конфликт на интереси. Затова се обръщам с молба към министерството – след приемането на закона от Министерския съвет и внасянето му в Народното събрание, екипът в министерството да ни представи тези текстове в закона, неприемането на които би създало възможности за корупционна среда. Комисията да се произнесе с особен акцент по такива текстове, които трябва да бъдат запазени в закона, защото в противен случай би могло да се създаде корупционна среда. Мисля, че никой тук от нас не би възразил по един такъв подход, защото е ясно, че при сблъсък и при конфликт на интереси ще се упражни съответният натиск и върху приемането на тези текстове на закона, затова аз ви предлагам един такъв подход, за да може комисията да се произнесе по такива текстове.
Второто ми предложение е свързано с информация по всички следствени действия, които се водят, свързани с нарушения на закона. На базата на тази информация да проследим действията, които предприемат съответните органи, за да бъдат доведени тези действия докрай, да бъде потърсена съответната отговорност. Мисля, че съответните органи – прокуратура, следствие – ще се отзоват на информацията, която комисията би могла да поиска.
Аз пропуснах да спомена в началото, че ние имаме няколко сигнала, свързани с корупционни действия – така поне както е по сигналите – по отношение на лекарствата и лекарствените средства. Някои от тях сме препратили в министерството, очакваме и становища по тях. Има и мнения на някои неправителствени организации, така че надявам се, Министерството на здравеопазването реагира сравнително бързо на сигналите, които ние изпращаме, да получим и по тях своевременна информация.
Запазваме си правото естествено на един парламентарен контрол в следващите месеци по този проблем. Аз мисля, че не е необходимо да прекратяваме работата по проблема с лекарствата и лекарствените средства. Според мен можем да изразим една положителна оценка за действията на министерството по отношение на проблема цена и процедури, които се предприемат, свързани с лекарствените продукти. Но сами разбирате, че не можем да спрем дотук, защото цените на лекарствата продължават да са сравнително високи в страната. Има много обективни фактори, разбира се, не го отдаваме единствено и само на корупционни действия.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, предложения? Не виждам. Да благодарим на представителите на министерството, на д-р Райнов за участието. Приключваме по тази точка.
Тъй като заместник-министър Кадиев помоли за известно закъснение, ще ви предложа да преминем директно към точка 3, докато дойдат представителите на Министерството на финансите по точка 2.
Точка 3 – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, пред вас е информацията за постъпилите сигнали в периода 26 април – 9 май. Общо 24 сигнала за тази една седмица. Спестил съм някои имена в таблицата, която е пред вас, защото това са сигнали, които подлежат на проверка. И това, което подлежи на проверка, според мен докато не се потвърди или не се отхвърли, не бива да излиза като едва ли не сигнал на комисията. Аз тук ще си позволя, докато се произнесете по информацията, да ви кажа един конкретен случай, който имахме. Изпратихме сигнал до една от институциите, писмо за становище, в което кратко отразихме същността на сигнала. И това кратко отразяване на същността на сигнала се приема едва ли не като становище на комисията и се предприемат веднага действия срещу посочените в сигнала, въпреки че изрично в следващите текстове казвахме, че искаме становище по тези въпроси, искаме позиция, за да вземем отношение като комисия. Затова ще си спестяваме имена в някои от тези справки не заради друго, а просто за да стигнем до окончателно становище, да имаме позиция като комисия по някои от тях.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, по поредност сигнал №14 – Сергей Мишовски от Кърджали е изпратил жалба, в която изразява недоволството си от извършена проверка в РДВР – Кърджали. Аз ще ви помоля да променим направлението, което тук е отразено в табличния вид. Посочено е, че комисията ще изпрати писмо до господин Румен Петков – министъра на вътрешните работи за отношение по оплаквания и обратна информация.
Авторът на жалбата ми е изпратил жалбата и на мен вътре с писмо, което посочва, че ще изпрати в комисията, затова аз не съм правил нищо, изчаквах да бъде внесена и днес я виждам тук в справката. Този човек беше началник на Службата за сигурност в Кърджали, сега са го пратили някъде в последния район, където може да работи. Той твърди, че е изпратил жалба до министъра на вътрешните работи, в което е посочил конкретни данни за корупция на ръководни служители в РДВР – Кърджали. На базата на тази негова жалба е била извършена проверка от Инспектората на министерството, нарушенията – да не казвам по-силна дума – са били замазани, не е взето никакво отношение. Затова той на практика атакува позицията на министъра на вътрешните работи. Затова ние сега да изпращаме на министъра за отношение – това означава същата работа да свършим. Той ми каза, че в жалбата и съответно в материалите по проверката има данни, които са класифицирана информация. Затова аз предлагам да изискаме от министъра на вътрешните работи да изпрати всички материали по извършената проверка, да се запознаем с тях и тогава да решим какво отношение да вземем. Това е моето предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Всъщност правим една корекция, че изпращаме искане до министър Румен Петков за материалите по случая. Ако някои от тях са класифицирана информация, по съответния ред ще бъдат гледани.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз имам два въпроса.
Единият въпрос е – преди месец бях поставил въпроса, който според мен единодушно беше подкрепен от комисията, да изпратим писмо до председателя на Народното събрание и до министър-председателя за отношението на министър Нихат Кабил към Комисията за борба с корупцията, както и за задълженията му като министър на земеделието. Питам до настоящия момент има ли отговор от тези две инстанции до комисията и какъв е той?
И второ, вчера на една непринудена среща с двама граждани от Стара Загора ме попитаха дали в Комисията за борба с корупцията е преминал материалът. Аз, доколкото си спомням, беше вписан материалът и е изпратен също до Министерството на вътрешните работи за отношение още от 3-4 години назад към тях, проявено от началника на Районно управление Гурково, и т.н. И тази тяхна тирада към настоящия момент почти е ескалирала и те търсят вече помощ за последен път от Комисията за борба с корупцията. Днес имах възможността да прегледам материалите, които са отговор на Министерството на вътрешните работи. Бих казал, че са, първо, крайно некомпетентно оформени и отговорът, който е изпратен до тях, прикрива изцяло дейността както на началника на Районното управление там и на още някои към тях и впоследствие се дават възможности за постоянен тормоз и репресии към тези граждани.
Ако е възможно, предлагам да вземем тези материали, да ги разгледаме и да преценим впоследствие как да подходим, защото считам, че става дума за доста сериозни неща в този сигнал.
Това е, което имах да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
На двата въпроса.
Първо, по отношение на писмото до министър-председателя и председателя на Народното събрание решението на комисията беше за тези сигнали, по които ние нямаме своевременна информация и по които съответно изпълнителната власт не е предоставила документи или не е изразила становище по тях. Беше подготвено и изпратено писмо веднага и до министър-председателя, и до председателя на Народното събрание. Беше поискано от тяхна страна подробно да се представи списък по министерства и ведомства, там, където нямаме съответните отговори. Беше предоставен този списък от страна на комисията и, доколкото имам информация, със съответните искания от страна на министър-председателя и от председателя на Народното събрание те са стигнали до съответните ведомства. Бих предприел, разбира се, допълнителни действия, да поискаме и предприетото от тях конкретно с писмата, които са изпратили.
Не мога да не отбележа, че в резултат на тези действия получихме отговори – повече от половината от включените в списъка отговориха, но все още имаме сигнали, по които нямаме съответните отговори. След малко очакваме представителите на Министерството на финансите, един от тези сигнали е проблемът, който ще разглеждаме, по който ние, въпреки три писма, които сме изпратили до Министерството на финансите, отговор не сме получили.
Така че по този въпрос се надявам да се подобри значително бързината на действие от страна на институциите и отговорите, които получаваме.
По втория въпрос, който постави господин Костадинов, аз също съм запознат с реакциите на жалбоподателите, които предизвикаха със своя първи сигнал една проверка от страна на Министерството на вътрешните работи. Не бих могъл да кажа точно кой е правил проверката, говоря като структура, но получихме отговор за тази проверка. Но са последвали, според жалбоподателите, действия от страна на органите на Министерството на вътрешните работи срещу фирмата, която те представляват и срещу самите тях, разбира се.
Новият сигнал е включен в справката, но комисията, ако прецени, бихме могли, разбира се, да включим на заседание, да поискаме по-конкретна информация за предприетите действия. Защото не можем да подлагаме хора, които подават сигнали, на допълнителни атака и на допълнителни действия от органите, пак казвам, ако сигналът е достоверен. Ако господин Костадинов предлага, бихме могли да включим като една от следващите точки в някое от следващите заседания едно искане за разглеждане на този проблем, имайки предвид известен рецидив, бих казал, с атака срещу подаващите сигнала. Защото ако това действително отговаря на истината, според мен трябва да бъдат предприети действия от страна на нашата комисия с ясни искания по този въпрос.
Колеги, има и едно самосезиране, което ви е предложено, това е последната точка – 24. И това самосезиране е не толкова по съответния сигнал, защото той е предоставен на главния прокурор и прокуратурата работи по него. Така че ние да се ангажираме със случай, по който прокуратурата работи, според мен не е естествено. Но тук има в материала упрек, свързан със законодателството, по така наречените блокови сделки дупка в закона. Затова ви е предложено в сигнал №24 проучване и включване в законодателната програма, ако това е необходимо. След като бъде направено едно експертно проучване, ако се прецени, че действително има такава дупка в закона, би могло да бъде включено в законодателната програма и да се предприемат някакви действия.
По тази причина е предложена тази т.24, а не във връзка с конкретната афера, както тук е наречена, за тези 300 милиона, които нищи прокуратурата.
ИВАН СЛАВОВ:
Преди десетина дни вестник “Дневник” помести едностранична публикация относно корупционни практики в Министерството на образованието и науката, свързани с механизъм за придобиване на бази за отдих чрез създаването на смесени дружества между частни лица и Министерството на образованието и науката. Ние коментирахме с вас тази публикация и очаквам на заседание на комисията да обсъдим отношенията на министерството, защото става дума за действия, проведени преди една година или преди близо една година.
И на второ място, тъй като в последните няколко дни общественото внимание силно е провокирано от проблемите на фонд “Земеделие”, програмата САПАРД, мисля, че е уместно много скоро министърът на земеделието и шефът на фонд “Земеделие” да докладват за проблема, по корупцията в САПАРД.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По първия въпрос. Тъй като ние сме се самосезирали веднъж по една публикация от вестник “Сега”, ако не се лъжа, която третира тази проблематика, затова тази публикация от вестник “Дневник” я слагаме като продължение на публикацията, по която вече сме се самосезирали. Предприели сме действия с искане на комисията до Министерството на образованието и науката този път малко по-конкретно.
Какво имам предвид?
Имам предвид оценките, които са направени на продадени вече имоти. Това е публикацията, която беше във вестник “Сега”. И нашето искане до министерството е относно оценителите, които са извършили тези оценки. И тъй като според публикацията тези оценки са значително под пазарната цена, нека бъде обяснено тук пред комисията какви са основанията, на базата на каква методика на стандартите, на същата методика, на същите стандарти ли става въпрос, каквито имахме възможност да се запознаем вече в един от случаите тук, в комисията, и да поставим тези въпроси конкретно към конкретните извършители. Имам предвид на оценките. Ако е необходимо, разбира се, ако комисията прецени, можем да поканим представители на министерството във връзка с целесъобразността относно продажбата на тези имоти.
Имаме информация от министерството, че има предложение от страна на Министерството на образованието и науката обекти от тези за отдих и туризъм, които са към министерството, да бъдат включени в така наречения забранителен списък на агенцията.
Това е, което е по този въпрос. Ако има допълнение, като необходими допълнителни действия, господин Славов, мисля, че бихме могли да предприемем.
И вторият въпрос, колеги, мисля, че бихме могли по отношение на САПАРД да преценим, ако комисията реши, да поканим министъра на земеделието във връзка със зачестилите сигнали по изразходването на средствата по САПАРД, процедурите, по които става предоставянето на тези средства, да получат една цялостна информация от министъра. Аз не бих възразил, ако комисията реши за подобно действие.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз няма да изразя сега становище, ще се замисля върху това, разбира се, което предложи господин Славов, обаче искам да уведомя членовете на комисията – не знам дали всички сте разбрали – днес, не знам там, преди обяд Софийският градски съд е отказал искането на прокуратурата да отстрани от длъжност обвиненият заместник-председател на фонд “Земеделие” Неделчев, което е много интересно развитие на проблема. След като се говореше за 390 и не знам си колко хиляди лева подкуп… А съдът отказва да го отстрани от длъжност, дори няма искане за задържане. Това е важен детайл. А иначе, ако питате мен, аз с две ръце ще гласувам всеки път като идва тук на заседание. А би могло, господин Славов, да поискаме министърът да дойде по принцип да ни обясни механизмите, по които се работи изобщо по програмата, а не само за конкретен случай, защото чувам, че там има интересни неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, би трябвало да конкретизираме темата, по която каним министъра в заседание. Според мен това, което господин Славов предлага, е свързано със зачестили сигнали по отношение на средствата по САПАРД и фонд “Земеделие”. Една такава формулировка, с която да поканим господин Кабил. Разбира се, бихме могли и някои въпроси, които са били на разглеждане в комисията, да получим информация от господин Кабил, но това да бъде конкретната тема, по която да поканим министъра. Не виждам възражения по този въпрос.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Само да допълня обаче, нека да бъде наистина темата корупция, защото господин Кабил съвършено лежерно се измъква от темата, защото даде на прокуратурата да се разследват случаите, в които Фондът отказва да плати парите, те са предварително инвестирани. Там ние не можем да говорим за корупция, там евентуално хората не са си свършили работата по процедурата и ако ще се занимаваме с това, не виждам никакъв смисъл. А иначе е интересно да видим тези пари, за които твърди Бюрото за финансово разследване за кого са предназначени по същество. Това е една тема, която си заслужава вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз затова ще помоля, колеги, нека формулираме конкретно темата, ясно да я формулираме, за да нямаме разминаване.
Зачестилите сигнали за корупция по отношение на усвояване на средствата по САПАРД и фонд “Земеделие”. Така точно ли е – усвояване? Ако не е точно, … Добре, колеги.
Колеги, имаме трудности, не мога да не споделя, относно някои от сигналите, защото поне моето желание е да участва лично министърът по такъв сигнал. И имам предвид два сигнала, по които ние вече имаме готовност. Разбирам, че министерството приключи. Единият е Български морски флот и другият е цесията на БДЖ. По тези два сигнала ние имаме готовност вече за заседание, въпреки че (една скоба ще отворя тук), НЕК не ни отговаря мисля, че три месеца, ако не се лъжа, по цесията, която е сключена с БДЖ. И затова сме изпратили допълнително до министър Румен Овчаров за това, че НЕК не отговаря, което предизвиква съмнения относно забавянето на отговора. Така че имаме готовност, но министър Мутафчиев на 18-и ще отсъства от страната, няма да има възможност да участва в заседанието, 25-и пък се оказва, че е проблемен ден, доколкото разбирам, има вероятност за удължаване на седмицата, но това още не е решено. Така че това ни създава проблеми относно готовността и организацията за самото заседание.
Така че за БМФ и за цесията на БДЖ имаме готовност и като отговор, и като становища, въпрос е вече на съгласуване с министър Мутафчиев, който също държи да участва на това заседание.
(В заседанието влиза заместник-министър Георги Кадиев и участващите по т.2.)
И тъкмо навреме влиза г-н Кадиев, заповядайте.
Колеги, имаме ли още нещо по тази точка трета? Мисля, че взехме достатъчно отношение.
Колеги, преминаваме към точка 2 от дневния ред – Обсъждане на сигнал във връзка с продажбата на гориво в свободната зона на ГКПП-тата на пътя Е-80 София – Истанбул.
Поканили сме за участие представители на Министерството на финансите – г-н Георги Кадиев, заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция "Данъчна политика", и Мария Пашова – данъчен експерт в Агенция "Митници".
Сигналът, който е постъпил в комисията от месец декември – може би ще чуем отговор от страна на представителите на министерството за това, че въпреки нашето сериозно настояване, ние не получихме писмено становище относно безмитната бензиностанция, от която се жалват общо 21 представители на бензиностанции. С този сигнал предполагам, че и вие разполагате, ние сме го изпратили в министерството.
Дадени са конкретни данни в сигнала, които не бих искал да повтарям тук. Посочени са числа, свързани с ощетяване на държавата, според подателите на сигнала, със 140 милиона годишно. Давам го само като данни от сигнала. Сигналът е изпращан и до президента, и до премиера, и до министъра на финансите, до екипа на “Краун ейджънтс” (Агенти на короната), но според жалбоподателите без резултат. Имайки предвид, че този проблем се познава добре от Министерството на финансите, аз бих предоставил думата на господин Кадиев първоначално – има ли някакви мерки, които са предприети във връзка с безмитните бензиностанции – тя не е само една, има и други, какво е виждането на Министерството на финансите относно действията по този въпрос?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Министерството на финансите готви и днес разпрати за съгласуване към министерствата и ведомствата проектозакон за безмитна търговия, който урежда всички проблеми на безмитните магазини, включително и на безмитни бензиностанции. Специално в частта за безмитните бензиностанции в него са предвидени известни ограничения за бензиностанциите, които са на вход, и те звучат така: “Забранява се на автомобили и на автобуси да зареждат на вход и се ограничава зареждането за товарни превозни средства на 500 л”, което е приблизително в рамките на един нормален резервоар.
Причината, поради която го направихме, беше тази, че по информацията, която имаме, над 90% от товарните превозни средства, които преминават през безмитните бензиностанции, са турски и са транзит към Европа. Цифрата от 140 милиона, която е спомената, не е вярна, цифрата, която ние имаме, е 95 милиона. Но тя се смята по един чисто математически начин. Ако тези тирове и автомобили бяха платили акциза, допълнително щяха да дойдат 95 милиона лева за миналата година. Само че по този чисто математически начин това е вярно, но на практика не е вярно, тъй като фактът, че ако ние сложим акциз на безмитните бензиностанции, не означава, че те ще продължат да зареждат там. Проблемът е, че от другата страна – от турска страна, също има безмитни бензиностанции и просто ще се преместят от едната страна в другата, от едната бензиностанция, на другата. Така че в крайна сметка в нашия бюджет пак нищо няма да влезе.
Така че има потенциална загуба, но тя няма да бъде възстановена от това, че ще бъдат затворени безмитните бензиностанции, докато не бъдат предприети съвместни мерки с турското правителство и то да затвори техните. По време на посещение в Анкара преди месец заедно с министъра на финансите – бяхме три дни там, срещнахме се с техните митници, с техния министър на финансите – няколко срещи. И там съвсем категорично ни беше казано, че политиката на Турция е точно в обратна посока. А тя е изграждане на все повече безмитни бензиностанции с цел стимулиране на износа от Турция. Те вече имат изградени безмитни бензиностанции по всичките си пристанища. Там говорим за фериботи. Тировете отиват на пристанището, зареждат безмитно, качват се на ферибота и пристигат в Италия или в Гърция, или в друга страна и турската страна няма никакво намерение да затваря своите безмитни бензиностанции. В момента строят безмитна бензиностанция на Лесово. Една от причините трафикът в Лесово да бъде много малък, е именно липсата на безмитна бензиностанция. От обясненията, те ни казаха – по-ниската цена от горивото, разликата, остава като допълнителна печалба за шофьора. За един турски шофьор тези 50 или 100 евро, които са му на резервоар, са много и той е склонен по-скоро да минава по по-дълъг път, ако може да си спести тези 50 или 100 евро.
Така че от чисто практическа гледна точка Министерството на финансите прецени, че затварянето на бензиностанциите не решава проблема. Това първо, икономически.
Второ, начинът, по който са сключени договорите. Много от тях са сключени през 1952 г. и след това са удължени до 2003 г., изтичат 2009, 2010, 2011-та година за различните бензиностанции. Те са сключени по начин, по който, ако ние едностранно ги затворим, най-вероятно ще има съдебни дела срещу Министерството на финансите. Някои от тях са по Закона за чуждестранните инвестиции, тъй като се водят турска инвестиция на “Форт гевен”, което означава, че отиват на Арбитражен съд във Вашингтон и вероятността да бъдат загубени тези дела от държавата е много голяма. В същото време разходите по тези международни дела са много високи.
Така че Министерството на финансите прецени, че по-правилното е да тръгне в посока ограничаване на зареждането чисто административно, което също е уязвимо като бизнес-логика. Бизнес-логиката е след като той е транзит и преминава през страната, оставяйте го да зарежда колкото иска. Но така или иначе, ние решихме, че нещо трябва да се направи и като че ли това е нещото, по което се обединихме, че ще бъде направено от Министерството на финансите.
Всъщност проблемът е по-скоро как не да ги ограничим толкова на границата, защото наистина много от тях са транзит, а по-скоро да ги хванем тогава, когато източват от резервоара вътре в страната, обикновено на малките бензиностанции, не вярвам, че някоя от големите вериги ще тръгне да се занимава с такива неща. И вече проблемът става данъчен по-скоро, контролът е във вътрешността на страната, отколкото митнически. И то си е вид контрабанда, тук вече има роля Министерството на вътрешните работи.
По наша информация, очакваме да видим дали ще се случи това нещо, но тези безмитни бензиностанции сключват франчезинг договор с ЛУКойл, тези бензиностанции занапред вече ще имат отгоре логото на ЛУКойл. Разбира се, те ще бъдат собственост на съответните компании и те са две – три компании, които по един или друг начин са свързани с Форт гевен, но с различни имена, което за нас е добре, в смисъл, че транспортът на горивото от Нефтохим – Бургас до самата бензиностанция вече ще бъдат задължение на ЛУКойл и ние ще знаем, че ако там има някакво изтичане на гориво, можем да отидем при ЛУКойл и да санкционираме тях. И разчитаме на това, че като голяма компания няма да се занимават с такива неща.
Остава втората част на отсечката. Вече след като е заредено на бензиностанцията, разтоварването във вътрешността на страната, където, пак ви казах, е контрабанда и е проблем и на данъчната администрация, и на Министерството на вътрешните работи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Сигналът има едно допълнение, свързано с това, че митничарите са си затворили очите за напускащите непломбирани ТИР-цистерни, които зареждали след 20,00 часа. В това отношение – мисля, че господин Кадиев го засегна, но има ли някакви мерки, които митниците предприемат по отношение на надзора на зоната, която е поверена на митнически полицай там в случая?
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА:
Благодаря, Господин Председател.
Само по отношение на това, което сме предвидили в проектозакона за безмитната търговия. Там предвиждаме, че на всяка касова бележка се записва контролният номер на превозното средство и се следи съответно от колонката до размера на това, което той има право да сипе, което във всеки случай би могло да се проследи от влизането на въпросния ТИР до неговото излизане по брой и т.н. Така че каквото можем откъм законодателно уреждане, сме се постарали да затегнем като контрол.
Също така се предвижда да има телевизионни камери на всеки от обектите, включително на бензиностанциите, които да съхраняват записа, така както е при чейнчбюрата сега на територията на страната.
Другото, което предлагаме в проектозакона, е онлайн-система за отчитане, която ще бъде свързана със съответното митническо учреждение, така че в съвсем реално време ще може да става ясно кой колко зарежда и да се вземат своевременно мерки, тъй като това ще бъде информация в реално време при митничарите, те ще могат да го виждат – колко се зарежда, какви обороти се отчитат и т.н. във всеки момент.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за мнения, въпроси, предложения.
Законопроектът, г-н Кадиев, вече е факт или е като решение за такъв законопроект?
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Не, законопроектът е готов. Днес е изпратен за съгласуване по министерствата, има десетдневна процедура, след това влиза в Министерския съвет – по-следващия четвъртък, и след излизане от Министерския съвет влиза в парламента. Имаме задължение към Фонда до 30 юни да бъде приет, за да влезе в сила от 1 юли заедно със Закона за акцизите, тъй като там има предвидени данъчни складове и неща, които са свързани между двата закона.
Може би само една чисто математическа сметка. Дизелът там се продава в момента по наша информация от порядъка на 70 цента на литър, което прави 1,40 лв. Във вътрешността на страната има бензиностанции, които го продават по 1,70 – 1,85 лв. Добре, 45 стотинки е разликата. Ако вие сте един турски шофьор и возите 500 литра в резервоара и решите да се освободите, 200 от тях ви трябват, за да стигнете до следващата бензиностанция или 300 литра. Остават Ви 200, от които можете да се освободите. Разбира се, няма да го продадете на 1,85 лв., на някоя дребна бензиностанция ще го продадете за 1,60 лв., да речем, за да има и за нея част от печалбата. 200 литра по 20 стотинки са 40 лв. Това е горе-долу това, което би спечелил един турски или един български шофьор, или какъвто и да е, ако реши да прави тази далавера. Аз, общо взето си мисля, че е малко безсмислено, не знам дали някой ще тръгне да се занимава за 30-40-50 лв. с такива неща. Целият въпрос е организирано дали има някакво…, не толкова дали тези шофьори продават тук-там по 200 литра. Според мен това е по-малко вероятно. Въпросът е дали организирано по пътя от Нефтохим до безмитната бензиностанция изтича гориво и след това дали на безмитната бензиностанция не се зареждат цистерни и цели композиции, които влизат във вътрешността на страната. Поне според мен мисля, че няма такова нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Безмитната бензиностанция, тази, за която говорим, тя собственост ли е на Форт гевен или е предоставена за…?
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Те са няколко. Първо, трябва да ги разделим на две. Има бензиностанции, които са на границата, на митницата, шест, ако не се лъжа – три на вход и три на изход. Три са на Капитан Андреево, три на Калотина. И има три безмитни бензиностанции или нефтени депа, които са в свободните зони. Те вървят по друг ред – едната е в Русе, другата е в Свиленград, третата е във Видин. Тези, които са на границата, са собственост на “Братя Василеви”, те официално не се водят собственост на г-н Гювен, но общо взето слухът е, че той ги е изкупил, макар че официално, пак казвам, и аз съм го питал лично дали са негови, той твърди, че не са. В същото време той е човекът, който води преговорите с ЛУКойл за франчайзинга на тези бензиностанции, което ме навежда на мисълта, че той е собственик. Но така или иначе, това няма значение в случая. Важното е, мога да Ви кажа - “Братя Василеви” за миналата година са декларирали 22 милиона лева печалба. Не знам дали е само от тази търговия, тъй като те са големи данъкоплатци, напълно е възможно да имат и други дейности, но мисля, че голяма част идва от този вид дейност. и са си платили съответния данък. Значи, когато ние правим преценката дали да затворим този бизнес, трябва да гледаме от няколко гледни точки. Първо, дали сме уязвими по съдебен път след това да има дела срещу нас. Това вече го обясних. Второ, като затворим, решаваме ли проблема? Според нас не го решаваме, защото турските бензиностанции стоят. И трето, губим ли някакви приходи от това, че сме го затворили? Преценихме, че допълнително акциз няма да дойде вероятно тук, те просто ще се преместят на турските бензиностанции, а в същото време ще загубим печалба, която в момента събираме от тези фирми, които се занимават с това нещо. И те отделят също така 2% от стойността на оборота си на митниците. Има и на митниците нещо, то е повече от 2%.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Един допълнителен въпрос, господин Кадиев. Кои са причините за толкова утежняващи клаузи в договора, Вие споменахте дори арбитраж във Вашингтон? Кое е причината за толкова тежък и утежняващ договор, което би предизвикало дори арбитраж във Вашингтон?
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Аз не съм юрист, тук юрист трябва да отговори. Госпожа Елкова е юрист, тя ще Ви каже. Но това за Вашингтон специално е за бензиностанциите, които са в свободните зони. Те се водят турска инвестиция тогава, когато е била разрешена фирмата на – мисля, че се казваше “Шипка фоат Гювен” – турска фирма, регистрирана в Турция, която прави чуждестранни инвестиции в България, и по Закона за защита на чуждестранните инвестиции всяко предприемане на действия може да бъде обжалвано вече пред международен съд.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА:
Аз нямам какво много да допълня. Съществуват арбитражни клаузи. Също дружеството “Братя Василеви” е с британско участие. И там също би могло да възникне спор пред Международния арбитраж, което в нашия случай би трябвало да бъде Арбитржният съд на Вашингтон, и последствията биха могли да бъдат изключително тежки.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моят въпрос беше точно този – коя е причината за толкова тежки клаузи в договорите, които се сключват? При “Братя Василеви” също ли става въпрос за чужда инвестиция”
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА:
С британско участие са.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Те са с британско участие, но там мисля, че няма да мине по Закона за чуждестранните инвестиции, не съм много убеден, докато за другата съм убеден, за свободните зони. Ние имаме доклад от Правния отдел на Министерството на финансите, който разглежда точно въпроса, беше поръчан от нас. Ако едностранно българското правителство реши да затвори тези бензиностанции, на какви рискове се подлагат съответни дела и каква е вероятността да спечели един или друг. Мога да ви предоставя, тъй като е все пак информация, която не бихме искали да излиза в пресата, но мога да го предоставя на членовете на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Възможно е с гриф да го представите, имаме си процедура, по която народните представители в Специалния отдел се запознават с информацията.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Точно така. Ако някой иска да види това нещо…
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Има ли българска митница въобще?
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
След 1 януари, така или иначе, митница на границата с Европейския съюз няма да има. Така че тогава няма да има никаква митница – нито българска, нито британска, нито никаква. Говоря за границите с Европейския съюз. Мисля, че поне според мен е направена една грешка някога назад във времето и нейното оправяне в момента радикално е свързано за жалост и със съдействие от страна на турската страна, а пък там като че ли не усетиха много разбиране. При срещата с британския посланик тук и с Фонда, които настояваха да вземем мерки в тази посока, ние предложихме Фондът и Британското посолство там да разговаря с турското правителство, да се опитаме заедно да направим нещо. Истината е, че такъв проблем при положение, че съществуват бензиностанции и от двете страни, се решава само и единствено във взаимодействие. Махате и двете или ги има и двете. В противния случай просто подаряваме бизнес на другата страна, нищо повече не правим, ако просто затворим едната бензиностанция, а другата си стои там. И всички тирове отиват и зареждат в турската бензиностанция и край.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли въпроси? Аз лично съм приятно изненадан от това, че има готов закон и той е вече в съгласувателна процедура. В скоро време ние, като народни представители, ще имаме възможност да се запознаем със закона. Ако имате притеснения специално от министерството относно приемането на закона, бихте могли да ги споделите, след като той е окончателно съгласуван и внесен от Министерския съвет. Защото на първа точка от дневния ред ние обсъждахме готовността на Закон за лекарствените средства, където вероятно ще има конфликт на интереси, сблъсък на интереси. Затова, ако този законопроект представлява някакво безпокойство за вас, може да се обърнете към нас и ние също да се ангажираме със съдействие по законопроекта, но не виждам такива възможности тук, поне според мен.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Ние доста дълго време го готвихме, повече от три месеца. Той е малък закон - 4-5 страници може би. Направихме много срещи с безмитните оператори, тъй като в предишни години е имало много вълнение по тази тема – много интереси, много лобиране. Общо взето изходихме от следната логика. След като не можем да ги затворим, пак поради причина, че от другата страна има безмитни магазини, нека поне им дадем правото да развиват нормален бизнес и ако правят грешки, тогава да ги наказваме безкомпромисно. И това е логиката на закона. Вътре има доста тежки наказания. Примерно буквално за липса на няколко бандерола от бутилки може да бъде затворен магазина за шест месеца, при второ провинение – да му се отнеме лицензът изцяло, при което те веднага естествено казаха – ами може при разтоварването да е паднал някой и друг бандерол, което също е възможно.
Едно от ограниченията, което сме сложили специално за цигарите, е при вход, отново. Всички ограничения са при вход. Когато е изход, оценяваме, че това е изход, износ и не ни интересува. Там да се оправят вече митниците от другата страна. Един картон цигари и един литър алкохол имат право, при което безмитните оператори казаха друго нещо – ние сме търговци, ние ще продаваме колкото искаме, пък вие си ги хващайте на митницата. Той може да иска да си купи пет картона цигари, пък след това да декларира четири – един му е разрешен. Четири да си ги декларира и да си плати акциза. На това ние казахме, че това е нон сенс, тъй като никой няма да си купи цигари и да си плаща акциз след това на митницата.
Така че там ги принудихме, общо взето, и те приеха този вариант. Мисля, че 99%, може би и малко повече от нещата са изчистени след много срещи с тях и много труд и обсъждане и от двете посоки и не очаквам някакви особени сътресения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Кадиев. Явно, работейки по закона, сте пропуснали да ни дадете информация и отговори на писмата, които сме ви изпратили. Надявам се в бъдеще да поддържаме по-близка кореспонденция по проблеми, които ви поставяме.
Колеги, аз нямам други въпроси. Вие ако имате допълнително? Не виждам.
Предлагам да приемем информацията на Министерството на финансите и на господин Кадиев и неговите колеги.
Ще очакваме закона.
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Искам да спомена нещо. Може би на вниманието на комисията или да го разгледате в парламента по възможност – проблема отново с този безмитен внос, с безмитните бензиностанции и бензини. Търсим начин вътре, във вътрешността на страната да направим невъзможно това един ТИР да спре и да продаде неговите 200 или 300 литра. Срещахме се с Асоциацията на малките бензиностанции, както Ви казах. Проблемът е там, че много е раздробен бизнесът в страната. Има и няколко фирми, които според нас действат лоялно, правят достатъчно големи обеми и няма смисъл за тях да се занимават с дребни далавери. И има много малки фирми, едни от които са лоялни, други са нелоялни. Имаме случаи на внесено корабно гориво, след това е разбъркано тук с химикали, продавано там, съсипва двигатели и т.н. И едно от нещата, което Министерството на финансите мисли да предложи, е да се мине заедно с Петролната и газова асоциация може би на някакъв режим на лицензиране, който ще бъде в Министерството на икономиката и енергетиката. Но може би това е едно от нещата, които не знам коя комисия в парламента, и вашата, включително, ще гледа, тъй като това пряко засяга вече и разпространението на контрабандно гориво в страната.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ние имаме един такъв сигнал и той е самосезиране на комисията. Мисля, че беше едно предаване на бТВ на Миролюба Бенатова, ако не се лъжа. Ние сме изискали от бТВ касета със запис точно по тази проблематика, за която Вие споменавате. И мисля, че на експертно ниво, след като преценим, ще се ангажираме допълнително, ако е необходимо, ще потърсим и възможности за решение на този проблем със съответните институции. Но ще го поставим на обсъждане в комисията този въпрос. Имаме такъв сигнал. Той е точно свързан с това, което господин Кадиев посочи.
Да благодарим на представителите на министерството, на заместник-министър Кадиев. Успешна работа ви желаем!
Колеги, приключихме с дневния ред. Благодаря ви за участието.

(Закрито в 16,00 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)