ПРОТОКОЛ №28

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
___________________________________________________




ПРОТОКОЛ
№28



На 8 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.
3. Обсъждане на искане, заявено от Гражданския консултативен съвет до Сметната палата на Република България относно финансовите отчети на политическите партии.
4. Правила за координация и взаимодействие в дейността на антикорупционните комисии към 40-ото Народно събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
5. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.


* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. В първоначалния вид имахте предложение за три точки на дневния ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Постъпиха още две предложения, след като предложихме дневния ред. Вчера имаше заседание на Гражданския консултативен съвет към комисията и той излезе с едно искане до комисията, с което ще ви запознае председателят на Гражданския консултативен съвет господин Валерий Русанов. Това е искане до Сметната палата на Република България относно финансовите отчети на политическите партии. Гражданският съвет ще излезе с едно предложение до комисията, което тя да обсъди и да прецени своето решение. Това да бъде точка 3 - Обсъждане на искане, заявено от Гражданския консултативен съвет до Сметната палата на Република България относно финансовите отчети на политическите партии.
И още една – 4 точка. Приключихме цялата одисея с взаимодействието между трите комисии – към Народното събрание, към Министерския съвет и към Висшия съдебен съвет. Имаме вече правилата за взаимодействие между трите комисии. Те са на ваше разположение. След като получихме становище на Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание, най-добрите наши специалисти конституционалисти се произнесоха по тези правила. Така че разполагаме с тях. Имаме и становище съответно на комисията към Министерския съвет и към Висшия съдебен съвет с окончателния текст, който ви предлагам за окончателно съгласуване и според тези правила определяне на още един представител за предстоящото заседание на трите комисии. Или точка 4 да бъде - Правила за координация и взаимодействие в дейността на антикорупционните комисии към 40-ото Народно събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
И сегашната т.3 да стане т.5.
Това е предложението по дневния ред с тези две допълнителни точки. Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Приема се следният

Д н е в е н р е д:

1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
2. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.
3. Обсъждане на искане, заявено от Гражданския консултативен съвет до Сметната палата на Република България относно финансовите отчети на политическите партии.
4. Правила за координация и взаимодействие в дейността на антикорупционните комисии към 40-ото Народно събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет.
5. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Може ли един въпрос?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, г-н Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Доколкото знам, е приключил одитният доклад на Параходство Български Морски флот. Да подскажем да ни го изпратят.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, мисля, че няма проблем в това отношение, въпреки че ние имаме договорка от заседанието с министерството. Всички материали, които трябваше да постъпят от Параходство Български Морски флот вече са на разположение на комисията. Очакваме този одит и когато окончателно окомплектоваме документите, ще проведем следващото заседание. Така че можем да им напомним.
Други предложения, колеги, имате ли? Няма.
Преминаваме към т.1 от дневния ред - Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г. Комисията за борба с корупцията е водеща по този законопроект.
Поканили сме представители от Министерството на правосъдието – господин Димитър Бонгалов, заместник-министър на правосъдието, госпожа Милена Петкова, експерт в отдел “Международно правно сътрудничество и европейска интеграция”.
Позволете ми първо да предоставя думата на господин Бонгалов, след което ще имате възможност да вземете отношение.
ДИМИТЪР БОНГАЛОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Конвенцията на ООН срещу корупцията беше подписана от Република България на 10 декември 2003 г. по време на Политическата конференция на високо равнище, проведена в Мерида, Мексико, от 9 до 11 декември същата година.
Конвенцията на ООН срещу корупцията представлява най-всеобхватният правно обвързващ антикорупционен инструмент, изработен досега. Тя е изготвена на основата на мултидисциплинарния подход и съдържа разпоредби относно превенцията, криминализирането, международното сътрудничество, възстановяването на имущество, придобито чрез корупция, техническото сътрудничество и обмяната на информация и механизмите за прилагане.
Конвенцията влезе в сила на 14 декември 2005 г. Понастоящем тя е подписана от 140 държави, като 55 държави, сред които Австрия, Великобритания, Литва, Румъния, Сърбия, Черна гора, Унгария, Франция, Хърватска и Словакия вече са я ратифицирали. Въпреки че Конвенцията беше подписана в България още през 2003 г., едва към настоящия момент са предприети активни действия за ратифицирането й, тъй като самите държави членки на Европейския съюз проявяваха известна въздържаност по отношение на нейното въвеждане във вътрешните законодателства.
Към момента това положение е преодоляно и през 2006 г. Конвенцията беше ратифицирана от Австрия, Великобритания, Латвия и Словакия. Анализът на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията показа, че българското законодателство и институционната рамка съответстват във висока степен на стандартите, установени в нея.
Приемането на нова стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията – 2006 и 2008 г. и програмата за нейното изпълнение за 2006 г., както и създаването и функционирането на Комисия по превенция и противодействие на корупцията също съответства на стандарта на Конвенцията в областта на превантивната антикорупционна политика и практика.
Ратифицирането на Конвенцията би съответствало на водената от българската държава последователна политика за превенция и противодействие на всички форми на корупция и осъществяване на широко международно сътрудничество за целите на нейното преследване и наказване.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря, господин Бонгалов.
Колеги, имате думата по Конвенцията. Преди няколко месеца, мисля, че през месец декември, имаше конференция, която беше посветена изцяло на тази Конвенция на Организацията на обединените нации. Определено се счита – това, което и господин Бонгалов заяви, че нашето законодателство в голяма степен е съобразено и отразява основните изисквания от Конвенцията. Има, разбира се, допълнителни действия, които биха могли да бъдат предприети както по отношение на кодексите в различните власти, така й по отношение на функциите и дейността на отделните структури, които са пряко ангажирани с противодействието на корупцията. Може би, ако искате, господин Бонгалов, да направи допълнение Вашият представител госпожа Петкова? Имате ли допълнения?
МИЛЕНА ПЕТКОВА:
Не, напълно споделям това, което казахте, действително това е разбирането на Министерството на правосъдието. Няма нужда от задължителни допълнителни действия, които ще бъдат предприети във връзка с ратифицирането на Конвенцията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има възможности за усъвършенстване, разбира се, по системата за противодействие на корупцията, но важни са преди всичко правомощията, действията и функциите на изградените вече органи към различните институции.
Колеги, имате думата по Конвенцията.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Какво да обсъждаме?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако няма възражения, да приемем по принцип Конвенцията. Ще подготвим становище. Ако има някои конкретни съображения с предложения, те биха могли да бъдат отразени и в нашето становище.
Да благодарим на господин Бонгалов и на госпожа Петкова. Пожелавам ви успешна работа.
(Господин Бонгалов и госпожа Петкова напускат заседанието.)
Добре е при обсъждане в пленарната зала да вземем отношение, ние сме водеща комисия, добре би било в областите, в които се чувстваме по-компетентни от гледна точка на възможности за противодействие, да има готовност и от наша страна по Конвенцията. Тя е твърде подробна и мисля, че има сфери, в които ние бихме могли да предложим някои допълнителни корекции – не по Конвенцията, а по отношение на нашето законодателство и подзаконови нормативни актове, някои от които споменах.
Преминаваме към т.2 - Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2005 г.
Докладът е разпределен и в нашата комисия заедно с Комисията по отбрана, вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правни въпроси и Комисията по външна политика.
В този годишен доклад за националната сигурност има отделни части от раздели в доклада, които се отнасят пряко до проблемите на корупцията в страната и отношението на тези проблеми към националната сигурност. От Министерството на вътрешните работи първоначално беше заявил готовност лично министърът да дойде за участие в нашето заседание, но поради пренасочване на заседанието на Министерския съвет, доколкото разбирам, това е причината министър Петков да не може да участва. Тук е господин Стоян Ризов, който е съветник на министъра на вътрешните работи.
Господин Ризов, може би накратко да изразите само становището на министерството.
СТОЯН РИЗОВ:
Добър ден на всички.
Докладът беше обсъждан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на господин Свинаров. Аз бих могъл съвсем кратко да кажа какво каза министърът. Той подкрепя като идея и като философия доклада, естествено с някои бележки, които допълнително евентуално ще предадем.
Министърът също отбеляза, че това е първият доклад, правен от доста години назад, който действително отразява реално, според министерството, нещата в областта, която се дискутира.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Ризов.
Колеги, имате думата по доклада. В този раздел, който е свързан с вътрешната сигурност, има засегнат специално въпроса за корупцията. Искам да информирам комисията, че вчера получихме допълнителните мерки, които Министерството на вътрешните работи е взело във връзка с решението на комисията по случая с Гранична полиция. Ще предоставим мерките на комисията, но моето предложение е ние в рамките на парламентарен контрол (не само като информация), и на заседание на комисията да бъдем информирани по цялостните действия, които е предприело Министерството на вътрешните работи, свързани с Гранична полиция и предотвратяването на възможността за преминаване без държавни таксови марки. Затова не размножих специално за това заседание информацията. Ако не възразявате, в едно от заседанията да поканим представители на министерството, на Гранична полиция, за да ни информират по-комплексно за предприетите мерки.
Имате думата по доклада.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз съм запознат изцяло с доклада и изцяло приветствам това, че Министерството на вътрешните работи е изпратило свой представител да вземе отношение по доклада, но считам, че съществено място в доклада заема ролята и борбата с природните бедствия и аварии. Това министерство е ново, създадено е от края на август миналата година, но все пак няколко месеца ни делят от навършването на почти една година. Така или иначе, много работа предстои, но има и много неясноти и нерешени въпроси, неподсказани за обществото, както и за самите нас. И бих желал да получим допълнителна информация каква е подготовката за изготвяне на съответните правилници, и най-вече за статута примерно на Гражданска защита, какво е мястото и ролята на това министерство, и най-вече при обявяването на кризисна ситуация, когато то ще бъде водещият фактор.
Аз лично подкрепям да се съсредоточи работата изцяло в превантивната дейност, и това според мен е най-подходящото, но трябва да се определи и много точно да се направят правилниците и разчетите, ако се наложи, да се действа и реагира в съответните примерно обстоятелства или т.нар. обявени кризисни ситуации. Смятам, че все още обществото и ръководните органи не са подготвени за такива действия и при евентуални събития, при нерегламентиране и при отсъствие на общо ръководство може да се стигне до невземането или до забавянето на съответните мерки.
Лично бих желал в тази насока да обърна внимание в доклада в настоящата 2006 г. да се наблегне за изчистване на тези, бих казал, технически дейности – изготвянето на правилници, наредби, и в крайна сметка да се започне целенасочена работа в превантивната дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги?
Силно впечатление правят в доклада на стр. 39 предварителните данни за 2005 г. Според тези предварителни данни за 2005 г. са разкрити 2476 престъпления, свързани с корупционна практика. А от 2004 г. в скоби е поставено, че са разкрити 2558 такива престъпления, свързани с корупционни практики. Има и продължение, разбира се. Разкрити са и 105 случая на подкуп. Тези случаи на подкуп също са си корупция в прекия смисъл.
Моят въпрос към министерството е – не знам дали само към министерството или трябва да се обърнем и към съответните съдебни органи – по колко от тези случаи, над 2500 за 2004 г. и над 2400 за 2005 г. има издадени присъди? След като са разкрити престъпления, точно така е записано в доклада, - че са разкрити престъпления - по колко от тях имаме присъди, свързани с корупционни практики и действия? Тук, разбира се, има и данъчни престъпления, но тях може би да отделим в една друга група. Изобщо по цялата тази информация, която е изнесена за броя на престъпленията, да засечем информацията от страна на Министерството на вътрешните работи и в тези случаи от страна на съдебната система. Не знам доколко има информация министерството.
Заповядайте, господин Ризов.
СТОЯН РИЗОВ:
Министерството на вътрешните работи не разполага с такава информация, но можем евентуално да проверим и на някое от следващите заседания на комисията да докладваме. Защото нямаме актуална информация тези дела на каква фаза в съдебното производство са.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз мисля, че при едно съгласуване с министерството и съответните съдебни органи бихме могли да потърсим точна информация за това по колко от тези престъпления имаме вече присъди.
СТОЯН РИЗОВ:
Точно това исках да кажа, господин Председател, че ще помолим съответните съдебни институции да ни информират за това и на някое от следващите заседания на комисията ще ви информираме.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук има няколко предложения – аз ще продължа, колеги, - в този анализ, който се отнася специално до корупционни действия, които са свързани с нормативната база, регламентиране дейността на длъжностните лица, както и занижения контрол над тях. Аз ще помоля Министерството на вътрешните работи да ни представи тези пропуски, които според вас има в нормативната база, които регламентират дейността на длъжностни лица и занижения контрол над тях, за да може комисията да вземе отношение. Ако се отнася до закони, нека това бъде предложено с оглед на неговото решаване.
На следващо място, има едно тире, което е свързано с недостатъчната нормативна уредба по отношение на взаимодействието между контролните органи, призвани да противодействат срещу корупцията в превантивен план. Тук вероятно има готовност министерството да предложи възможности за това взаимодействие, може би едно от тези предложения е свързано със Съвета за координация, който предстои да подпише своите правила.
Разбира се, проблемът с лобирането в институциите, чрез които се реализират тези интереси в разрез с държавната политика, е открит проблем, който е пред комисията. Може би трябва да започне конкретна работа по Закона за лобирането и неговото внасяне в Народното събрание, защото е един законопроект, който е изцяло в предмета на дейността на нашата комисия.
И последното, с което ще се обърна към министерството, то не е пряко, може би към Министерския съвет ще се обърнем за информация, относно т.нар. план за тези месеци до доклада на Европейската комисия и ангажиментите, които имат държавните институции по този план, за да може и комисията да съобрази своята дейност с този план на Министерския съвет.
Колеги, имате думата. Заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз също имам един въпрос, господин Председател. Не така от местен патриотизъм, но при едно влизане в Европейския съюз, в което никой не се съмнява от стоящите зад тази маса, мисля, че при черноморска България ние ще станем реалната граница на Европа. И от тази гледна точка мисля, че по-големи усилия и внимание трябва да се обърнат към този регион. Има много проблеми, не говоря даже за туристически и други цели, просто даже като граница. И във връзка с това не знам какво се предвижда, как ще бъдат укрепени структури, институции, но безспорно това ще бъде една обективна потребност.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Ризов, заповядайте.
СТОЯН РИЗОВ:
По повод последния въпрос искам да кажа, че има вече конкретни предприети стъпки от Министерството на вътрешните работи от финансово и от кадрово естество. Ако прецени комисията, следващия път може да ги докладваме, които да посрещнат тези предизвикателства при ставане не само на черноморската граница като външна граница на Европейския съюз, но и цялата българска граница. Ако комисията прецени, следващия път ще докладваме по конкретните мерки.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
В доклада специално е подчертано на стр.18 - “митническите измами и измамите с Данък добавена стойност и акумулираните от тях печалби запазиха ролята си на ключов риск за вътрешната сигурност. Контрабандата на високоакцизни стоки, главно цигари и алкохол, доведе до сериозни пропуснати ползи в полза на бюджета и наложи провеждането на специални операции в граничната зона в края на 2005 г. …”, и т.н. Така че е достатъчно ясно изразен в доклада като ключов риск за вътрешната сигурност проблемът с митническите и данъчните измами.
Други колеги? Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател. Аз искам да взема отношение по един аспект на националната сигурност, който е от изключителна важност, а именно финансовата сигурност. Този проблем тук е отразен в изключително бегъл вариант и изключително недостатъчно според мен. Това е на стр.12.
Искам да обърна внимание на колегите от комисията на няколко факта, които днес оповестих също в парламента. Става въпрос за следното. Брутният външен дълг на България към настоящия момент е някъде около 17 милиарда долара и в исторически план това е най-високият външен дълг, който ние имаме през последните 15 години, а може би и в новата история на страната.
Има няколко неща, също изключително обезпокоителни, във финансовата сфера, като например кредитната експанзия, като например факта, че в момента за раздаването на необезпечени кредити няма наказателна отговорност. Аз съм внесъл такова предложение, то се придвижва по комисиите, може би от половин година или повече, и бих призовал колегите, ако считат за необходимо, да подкрепят един такъв акт, за да може да се върне тази точка в Наказателния кодекс.
Когато се разглеждаше в Правната комисия, един от основните аргументи беше, че ние не може да държим сметка на частните банки, че раздават необезпечени кредити, защото те били частни и ние нямаме право да се месим в тяхната дейност.
Искам да ви обърна внимание, колеги, че въпреки че са частни, тези частни банки оперират и раздават парите на българските вложители. И в този смисъл ние не само трябва, но сме длъжни да обърнем внимание на този въпрос и да се занимаем с него преди да се случи нещо, което сме наблюдавали вече през 1996-1997 г. Аз отбелязвам този пункт като особено важен и призовавам да обърнем внимание на него.
Също така има няколко законодателни пропуска, нека да ги наречем така, макар че аз мисля, че те са напълно умишлени, като например пропуска в Закона за БНБ, че БНБ не може да рефинансира търговски банки, но при определени обстоятелства може. И там е казано, че пък търговските банки могат да дават като залог злато, чужда валута и други бързо ликвидни активи, между които спадат и българските държавни ценни книжа. Аз мисля, че всеки студент първокурсник по икономика много добре знае, че между българските държавни ценни книжа и златото има съществена разлика, и това не е нужно да го обясняваме тук. Моят призив е да обърнем внимание, че аспектите на финансовата сигурност са изключително недостатъчно засегнати в този доклад.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, тъй като в нашата комисия рядко се налага да изразяваме становище по законопроекти, както в случая по доклада, аз не приемам практиката с изработване на предварителни становища, все пак становището е резултат на дискусията в комисията. Затова, ако ми позволите, становищата да ги подготвяме след заседанията на комисията, когато можем да отразим всички мнения, които са изразени.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Господин Ризов излезе.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не, Вие си кажете мнението, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Така или иначе, според мен всички въпроси, които са отразени в доклада, са коректно отразени и споделихме мнение, че все пак има доклад за 2005 г. Това е и напредък.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не считате, че това е единственото достойнство?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Не е, но все пак, има доклад, доклад, в който в общи линии са отразени проблемите, отразени са и насоките за 2006 г. и в бъдещи периоди, но аз специално имах конкретния въпрос към взаимодействието на Министерството на вътрешните работи и пак наблягам върху Министерството на бедствията и авариите. Все пак бих казал, че тези две министерства при тези нещастия, които сполетяха държавата миналата година и в началото на тази година с тези наводнения, се предполага, че трябва да се вземат съответни бързи ефективни мерки за недопускане на некоординирани действия между ведомствата.
Така че въпросът ми беше – все пак Министерството на вътрешните работи разполага с обучен ресурс, в лицето на Противопожарната охрана, и в областта на ефективното използване на техническите средства. В бъдещи периоди според мен трябва да се отпуснат допълнително средства, колкото е възможно в бюджета, които да се предоставят за закупуване на съответни технически средства – имам предвид и летателни апарати, които е въпрос обаче на кое министерство ще бъдат предоставени и използвани. Тук трябва да се намери най-удачната формула за взаимодействие и за използване не само за поддръжка, но и ефективно използване. Да не стане на практика да ги има, да стоят за евентуална готовност и когато се наложи да действат, тези примерно средства да не може да бъдат използвани поради причина, която никой не може да предвиди в настоящия момент.
Мисълта ми беше – има ли вече наченки за изготвяне на такава наредба за взаимодействие евентуално с тази институция – Министерството на вътрешните работи, като считам, че тя е основната, която може да реагира, понеже има и изграден определен ред в нея, те така или иначе, не са военизирани, но има възможност да бъде първа в помощ на Министерството на бедствията и авариите, но според мен трябва да има определен правилник и особено за използването на техническите средства.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Ризов не успя да чуе въпроса, господин Костадинов, може би да повторите.

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Само да допълня – погледнах средствата, ако са точни, в т.7.4, т.1 в милион лева, на Министерството на вътрешните работи – тук не е посочено за Министерството на бедствията и авариите, но според мен трябва да се наблегне в това отношение. Ние сме длъжници към народа и трябва да осигурим ефективни действия при природни бедствия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като засегнахте този въпрос, само като една информация – два от сигналите, които сме подали до Министерството на вътрешните работи, са свързани с пожарна и аварийна безопасност. Така че ние очакваме отговори по тези сигнали. Аз нямам информация дали точно по тези сигнали тече проверката, която извършва министерството и са направени някои кадрови действия в министерството, но надявам се, след като приключи тази проверка, да получим информация от нея.
Господин Костадинов, имахте един въпрос.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Господин Ризов, въпросът ми конкретно, с две думи, беше – има ли подготовка за изготвяне на инструкция или правилник за ефективно използване на техническите средства в настоящия и в бъдещи периоди от време и за летателни апарати, които да бъдат използвани за реагиране в кризисни ситуации от двете министерства? И ако се закупуват примерно, на кое министерство ще бъдат предоставени? Общо този въпрос коментираме и в бъдеще време ще се изглажда.
СТОЯН РИЗОВ:
Отговорът е – да, въпросът се коментира, но окончателно решение все още не е взето.
По отношение на това, което господин Бойко Великов каза, за пожарната и аварийна безопасност и за проверките, които текат в министерството, предполагам, че до края на следващата седмица ще има окончателен доклад по трите проверки, които вървят паралелно в тази област.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председател, аз нямах намерение да вземам думата, благодаря Ви, но тук предизвика моето внимание това, което Вие казахте. Защо работите с двоен аршин в Министерството на вътрешните работи? Сега, когато проверявате Войнов, го отстранихте от длъжност, а когато проверявахте Гранична полиция, Григоров го направихте съветник на министъра?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вече не е, доколкото знам, но може би господин Ризов ще ни информира.
СТОЯН РИЗОВ:
Аз съм съветник в Политическия кабинет на министър Румен Петков. По кадрови въпроси Ви предлагам да се обръщате направо към него, господин Атанасов.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявайте, че ще взема пак думата, но ще бъда кратък този път. На стр.24-25 се говори за участието на България в борбата с тероризма. Аз бих искал да знам каква е равносметката от това участие.
Да погледнем ситуацията в Афганистан, където активно участваме в тази борба. Според данните на ООН производството на суров опиум от 185 т годишно се е увеличило на над 5000 т. Ако погледнем борбата срещу тероризма в Ирак, по официални данни на Държавния департамент на САЩ терористичните акции от началото на войната в Ирак са се увеличили двойно. Това твърди Държавният департамент на САЩ. В този смисъл мисля, че би трябвало да има доста по-подробен анализ и да бъде направена една равносметка на нашето участие. Да се види какви са плюсовете, какви са минусите. Редно ли е да продължим това участие, редно ли е да го увеличаваме, да го намаляваме и т.н. Искам да ви кажа, че в този аспект и Румъния заяви, буквално преди два дни, че съкращава драстично своя контингент в Ирак, Италия обяви, че изтегля контингента, няма да говоря за страните, които вече се изтеглиха. Та в този смисъл мисля, че би трябвало да има по-голяма яснота и повече подробности, доколкото това пряко засяга националната сигурност.
Няма да говоря тук за това доколко се увеличава опасността от терористични нападения. Няма да го обвързвам сега с разполагането на американските бази, но това също е един изключително важен момент. Говоря за терористични нападения срещу цивилни и военни обекти на територията на страната и т.н.
Това е моята препоръка.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, поне моето разбиране относно обсъждането в нашата комисия, е, че то се отнася преди всичко до онези части от доклада, които се отнасят до проблемите на корупцията, затова той е разпределен в тези четири комисии, без да ограничавам естествено дискусията. Но нямаме представители тук на Министерството на отбраната и на Министерството на външните работи, за да вземат отношение по тези въпроси, което не означава, че господин Христов не може да ги постави в пленарна зала при обсъждането на доклада, разбира се.
Други има ли? Приключваме по този доклад с гласуване за приемане по принцип на доклада, с изразените мнения и предложения по него.
Които са "за", моля да гласуват.
Против? – 1 (Ат. Атанасов).
Въздържали се? – 1 (М. Христов).
Благодаря на колегите.
Господин Атанасов, искате думата? Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председател, аз вземам думата за обяснение на отрицателен вот. Само няколко изречения. Този доклад беше гледан и във Вътрешната комисия. Днес, доколкото знам, се гледа и в Комисията по отбрана и външна политика. Аз гласувах "против", не по отношение на тази част от доклада, която засяга борбата с корупцията, а като цялостен продукт. Считам, че единственото достойнство на този доклад, в интерес на истината, е, че има внесен доклад. Защото четири години нямаше такъв доклад, макар и правителството да е длъжно да внася.
Има много сериозни проблеми в този доклад, които не са заели своето място, отнасящи се до основните заплахи към българската национална сигурност, идващи от намесата или присъствието на чужди разузнавателни служби на територията на страната, липсата на противодействие в тази насока. Също така има много голям проблем по отношение на степенуването на външните заплахи към българската национална сигурност, свързани с наблюдения на рискове и заплахи от българските разузнавателни служби, и т.н. Не искам да бъда подробен. Просто исках това нещо да го отбележа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, приключихме по тази точка.
Преминаваме към т.3 – Обсъждане на искане, заявено от Гражданския консултативен съвет до Сметната палата на Република България относно финансовите отчети на политическите партии.
Господин Русанов, заповядайте. Господин Валерий Русанов, колеги, е председател на Гражданския консултативен съвет в първия ротационен мандат.
ВАЛЕРИЙ РУСАНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Аз ще започна моето изложение с една малка корекция. Общественият съвет няма да направи искане до Сметната палата, той предлага на тази комисия да направи това искане.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моя беше грешката.
ВАЛЕРИЙ РУСАНОВ:
Да. Ние нямаме искане към вас, имаме съвет. Вчера имахме заседание, на което аз представих моите основания да посъветваме комисията да изиска от Сметната палата заверените финансови отчети на политическите партии за последните три години. Основание за това аз намерих в мониторинговия доклад на Европейската комисия от месец май, тоест последния, където в частта “Политически критерии” и точка “Борба с корупцията” се твърди, че Законът за политическите партии не обхваща дарения в натура, дарения от политически фондации на партии не подлежат на проверка от страна на Сметната палата и политическите партии не са задължени да обявяват публично своите дарители.
Нито едно от тези твърдения – аз направих справка със Закона за политическите партии, не е вярно. Законът е категоричен в това отношение, той задължава политическите партии да обявяват всички свои дарения, независимо дали са във финансово изражение или в натура. Българското законодателство не дели фондациите на политически и неполитически. То дели фондациите на такива в обществена полза и такива в частна полза. Няма такова нещо у нас, в Германия има, разбира се, но при нас няма.
И по отношение на задълженията на политическите партии те са също така категорични да декларират всички свои дарители. Очевидно няма законов проблем. Аз предполагам, че по-скоро тук става въпрос, макар че експертът, който е писал тази част в доклада, е трябвало да бъде по-ясен. Става въпрос за фактическото състояние на нещата. Вярно, че от тази година за пръв път политическите партии, които предоставят своите отчети до 31 март, ще подлежат и на одит. Досега не се е случвало, защото законът не го е изисквал, но тази година за пръв път това ще стане и трябва да бъде извършено в шестмесечен срок.
По предварителни данни аз мисля, че проблемът започва оттам, че 82%, според господин Валери Димитров, председателя на Сметната палата, от политическите партии не са подали своите отчети. Това е сериозен процент. Остават 18%, които са подали такива отчети. Моето предложение е да се изиска както от тези, които са подали отчетите, така и от тези, които не са подали отчети, в това отношение след като се запознаете с фактическата страна на нещата, да предложите някакви по-сериозни мерки, санкции в самия Закон за политическите партии, защото в сегашния си вид санкциите са просто смешни. При първо непредставяне – 1000 до 2000 лв., при второ непредставяне – между 5000 и 10 000 лв. Това не е сериозна санкция и затова вероятно 82% просто не желаят да се отчитат.
И второ, тези, които са представили своите заверени отчети, би трябвало да изтърпят един финансов одит, одит на финансирането и управлението на финансите в политическите партии. Аз предлагам това също да бъде предоставено в текущ порядък на комисията да се запознае със съвпаденията или несъвпаденията на отчетеното в отчетите.
Това са основанията. Разбира се, и по този въпрос бихте могли да предприемете някакви допълнителни мерки от законодателен тип.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Русанов.
Колеги, всъщност проблемът се изразява в това, че имаме отчети на партиите, дадени за предпоследната година – 2005, но те досега не са одитирани. Искането от страна на Гражданския консултативен съвет до нашата комисия е след извършването на одити, които вече са задължителни по закон, комисията да се запознае с тези одити и ако има разминавания, несъответствия, да вземем отношение и да насочим проблема към съответните органи.
Силно впечатление прави този висок процент – 82% партии, които не са подали своите отчети за миналата година. Тук може би е необходим преглед на законодателството, защото при 350 и няколко партии, регистрирани в страната, 82% означава около 270 партии, които не са подали своите отчети. Логичният въпрос е доколко тези партии функционират и доколко реално съществуват в политическия живот и дали не са необходими по-сериозни санкции в законодателството, свързани с отчетите, които се правят. Затова аз ви предлагам да подготвим един преглед на законодателството и европейската практика по този въпрос. Да направим това искане до Сметната палата за тези одити, които трябва да бъдат проведени в рамките на шест месеца и комисията тогава да се произнесе на база на тези одити, които получи от Сметната палата.
Има ли възражения по този въпрос, колеги?
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Господин Русанов, добре дошъл при нас. Ще се радваме, ако периодично ни каните в този Граждански консултативен съвет, за да можем да придобиваме и преки впечатления.
ВАЛЕРИЙ РУСАНОВ:
Имате перманентна покана, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря. Аз бих искала, господин Председател, все пак да се уточним – какво точно ще искаме. Иначе съм твърдо зад това, което господин Русанов изложи, и Вие. В докладната записка пише, че те желаят да изискаме всички финансови отчети и одити. Вие, господин Председател, говорите само за одити. Аз смятам, че е редно да искаме одитите от Сметната палата и затова нека да се уточним. Иначе да, много е добро предложението и то във всички случаи – аз съм сигурна, че всички колеги мислят като нас с Вас, - ще повлече и потребност от промени в законодателството, от резултата, който ще видим там. Но нека все пак да знаем, защото аз лично не мога чисто технологично да си представя ние да се запознаваме с всички отчети на политическите партии. А един финансов одит на Сметната палата е вече нещо различно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз лично предполагам, че след като се направят тези одити на отчетите на партиите, ще има обобщен доклад на Сметната палата и ние ще поискаме този доклад или доклада по отделните одити. Възможни са и двата варианта. Аз не знам точно как биха процедирали Сметната палата, но обикновено те имат обобщен доклад. А ако нямат обобщен доклад, ще поискаме отделните заключения за одитите, които са направени по отделните отчети на партиите. След като направим необходимия анализ, вече можем да обсъдим възможността от законодателни промени, ако такива се счете, че са необходими.
Заповядайте, господин Русанов.
ВАЛЕРИЙ РУСАНОВ:
Благодаря. Само от порядъка на пояснение, законът задължава Сметната палата от тази година да прави одити. Тоест досега не е имало такава разпоредба и съответно не е имало одити на политическите партии. Така че сега е стартирало, след като те са предали своите отчети до 31 март, е започнал шестмесечният период, в който те ще правят одити.
Така че искането е в следния дух. Да се искат отчетите, те и без това не са толкова много – при 82% неподали отчети, и вероятно е по-добре да се изчака краят на шестмесечния период – това е октомври месец, за получаване на някакъв обобщен доклад. Това е единият вариант. Ако прецените, бихте могли и в оперативен порядък да получавате одитите от Сметната палата.
Има и такъв проблем, който не е засегнат тук, но поне засега сигналите, които идват от Сметната палата, са, че те нямат капацитет, нямат ресурса да свършат тази работа. Не знам, може би когато се прави това искане, да се подкрепи едно искане за увеличаване ресурса, който се отпуска на Сметната палата или нещо от този порядък, за да могат те да си свършат работата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Действително възникна този въпрос за липсата на достатъчен ресурс на Сметната палата за осъществяване на тези одити. Но тъй като ние нямаме официалното становище на Сметната палата, бихме могли да се обърнем към тях. Ако Сметната палата действително има нужда от увеличаване на този ресурс, ние бихме могли да изразим становище по тази необходимост като комисия. Разбира се, аз мисля, че Сметната палата може да се обърне към изпълнителната власт за увеличаване на този ресурс по отношение на извършване на тези одити на политическите партии, но ще поискаме официалното им становище.
Колеги, имате ли възражения по един такъв подход? Не виждам възражения. Да считаме, че приемаме това предложение.
Благодаря Ви за участието, господин Русанов.
Само едно допълнение. При всяко заседание на Гражданския консултативен съвет аз ще помоля да бъдат информирани всички народни представители, който прецени, че има възможност, Гражданският консултативен съвет работи достатъчно открито, за да може всеки народен представител да вземе участие в това заседание, ако прецени, че има достатъчно време.
Колеги, приключихме. Преминаваме към т.4 – Правила за координация и взаимодействие в дейността на антикорупционните комисии към 40-ото Народно събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. Пак бих искал да повторя, надявам се, че тази одисея е приключила. След становището на Съвета по законодателство към Народното събрание и окончателните становища на двете комисии – съответно на комисията към Висшия съдебен съвет и към Министерския съвет. Дадоха си мнението конституционалистите от Съвета по законодателство и двете комисии, за които споменах. Ние разглеждахме различни варианти на тези правила. Това е окончателният вариант, разработен основно от нас, разбира се. Ако имате някои допълнителни предложения, трудно ми е да кажа колко пъти са обсъждани тези правила вече.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Колеги, извинявайте, но искам да изясним нещо, защото аз малко тук се обърквам по точките 6, 7 и 9.
Господин Председател, какво точно се има предвид? Ето сега, т.5: “На заседанието могат да бъдат канени за участие представители на други държавни институции, неправителствени организации… след съгласуване между членовете на комисиите.”
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има се предвид на участниците в заседанието.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Тогава нека да пише Съвета за координация. Защото аз така го разбирам, че с всички членове на съответните три комисии и едва ли не излиза…, а и във всички останали точки е така. Ние на предварително заседание на всяка от трите комисии ще съгласуваме и ще определяме дневния ред на съответното заседание на Съвета за координация. Аз поне така го разбирам.
Това е смисълът, може би редакционно трябва да го оправим. Защото членове на комисия разбирам членове на парламентарната ни комисия, едната от трите. Това е първото, което исках да кажа.
И второто, т.9: “Стенографските протоколи от заседанията са публични, освен когато председателите на комисиите вземат друго решение.”
Сега, ние по-рано обсъждахме проекта, който, разбира се, беше озаглавен “Статут”, но според мен няма значение как точно ще бъде озаглавен. Да разбирам ли, че останалите членове на този Съвет по координация няма да имат равен глас с председателите при вземане на решение?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Нямаше такъв елемент това, но ако прецените, можем да го поставим.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Защото, да припомня, господин Председател, че в онзи проект на “Статут” имаше една точка, където пишеше, че решенията на Съвета за координация се вземат с консенсус. Тук сега го няма. Ако си спомняте, ние тълкувахме с Вас. Така че е хубаво да се изчисти и това.
И не на последно място, т.10: “При закрити заседания председателите на комисиите вземат решение за информацията, която ще се предостави на медиите.” Това е свързано с т.9 всъщност. Хубаво е да изчистим нещата, за да не се получават гафове в бъдеще.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
“Участниците в заседанията” ще запишем.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ако позволите, да допълня. Защото аз нямам съмнение, че когато стане работещ този орган, така необходим на определен етап от нашата дейност за координация на работата на трите комисии, поне на мен ми се иска да каним и колеги от комисията по определени въпроси. И е хубаво да се изчистят тези неща, за да няма разминаване по-нататък в бъдеще.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други предложения има ли, колеги? Няма. Приключваме с правилата.
Преминаваме към последната точка – 5 Информация за постъпили сигнали в периода.
Обръщам внимание на няколко сигнала.
Сигнал №2 – използване на служебното положение от кмет на община. Мисля, че трябва да се направи необходимата проверка.
Сигнал №7 – постъпил в комисията чрез началника на кабинета на председателя на Народното събрание. Изнесена е информация за възможни корупционни практики от държавни служители в Националната ветеринарно-медицинска служба в Министерството на земеделието и горите. Приложени са документи относно проведен търг по възлагане на обществени поръчки и е посочен точно документът. Необходимо е тук да се направи проверка, за да прецени комисията по-нататъшните действия на основата на документите, които ще получим.
Сигнал №13 – представен от председателя на Гражданското сдружение Юрий Иванов. В този сигнал има молба за съдействие дължимите от гражданите от Сливенска област суми в периода, в който са действали две частни водни сдружения, да бъдат погасени от излишъка в Държавния бюджет. Аз бих ви предложил тук да разширим обхвата на този сигнал, тъй като тези частни водни сдружения, които закрихме със закон в 39-ото Народно събрание, включват не само Сливенска област. Те включват и Великотърновска, и Бургаска област. Дали това ще бъде от излишъка от Държавния бюджет, мисля, че тук трябва да се проведе дискусия, защото една част от средствата са постъпили в тези частни водни сдружения и трябва да се установи коя част от сумата е дължима от държавните структури и тогава коя част е дължима от частните структури. И тази, която е дължима от държавата, да се намери форма и начин да се изплати от държавата, но да се изиска от тези частни структури, които са усвоили тези средства, също да ги изплатят.
Така че предлагам този въпрос специално да го разгледаме на заседание на комисията, след като получим пълна информация не само за Сливенска, но и за Бургаска и Великотърновска област.
Още един сигнал, който заслужава внимание, е сигнал №17. Той е постъпил от народни представители от 40-ото Народно събрание. Той е внесен от 50 депутати за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на фонд “Земеделие” и на контрола, условията и реда при подпомагане на специална предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието.
Аз няма да скрия известното си учудване, колеги, че сигналът е и при нас не от гледна точка на проблематиката, а от гледна точка на процедурата. Защото най-логичното е това искане да бъде към пленарна зала, с искане за обсъждане от Народното събрание. И ако колегите са преценили, че трябва да се направи допълнително обсъждане тук, в комисията, може би по-ясно трябва да заявят своето искане. Затова аз ви предлагам да се обърнем към вносителите на това предложение, към някои от тях, по преценка. Защото ако такава временна анкетна комисия бъде формирана, аз не виждам тогава каква би била ролята на нашата комисия. Защото тези проблеми ще се обсъждат в тази временна анкетна комисия. Не знам, досега в пленарна зала ние не сме гласували това предложение, доколкото си спомням.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Не беше допуснато.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че не е гласувано още. За създаване на временна парламентарна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Аз ви предлагам след като се изясни дали такава временна анкетна комисия ще бъде създадена или не, тогава да видим къде е мястото на нашата комисия. Ако бъде създадена такава временна анкетна комисия, аз лично не виждам мястото на нашата комисия, освен след решенията и констатациите. Ако се прецени, че някои от констатациите могат да бъдат внесени към комисията тук, тогава бихме могли да вземем отношение.
Следващият сигнал, №19 – това е един сигнал за сезиране на комисията от материал в списание “Тема”. В сигнала се твърди, че повече от 200 жители на град Кубрат са били измамени от бивш общински съветник да станат поръчители на кредити. Сега той се намира в друг район на страната, продължава, доколкото имаме информация, тази дейност. Явно става въпрос за измама в този случай. Необходимо е проучване. Доколкото имаме информация, прокуратурата работи, но нека изясним дали органите имат отношение по този въпрос и ако е необходимо, тогава да ангажираме и комисията с него.
И сигнал №20, пак за самосезиране от в. “Монитор” – пред вас е този материал. Той е с надзаглавие “Комисия от експерти, оценила земи до морето по 1 лев на квадратен метър”. Абсурдът на тези оценки го знаем не само от този случай. Така че предлагам ви това да влезе като сигнал към тези от седмицата.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз приемам Вашето предложение, но бих споделил с Вас по сигнал №10. Аз дори не знаех, че се е получил тук сигналът. Имам поглед върху ситуацията по този сигнал и бих споделил, че това е една сага, започнала от 1996 г. Виждате, че има и влязло в сила решение на Върховния административен съд, в петчленен състав и въпреки всичко никой не взима отношение и не влиза в изпълнение. От 1996 г. му е блокирана стоката на КПП Дуран кулак, в безмитната зона, и мъките на този господин явно са започнали оттогава, дори има и намеса на бившия главен прокурор Филчев и бившия министър на вътрешни работи Георги Петканов. Един военен прокурор от Военна прокуратура – Варна е и потърпевш, понеже, доколкото съм запознат със случая, е взел обективно решение, за да се действа по този въпрос.
И какво е конкретно моето предложение? Ако е възможно, да възложите на някой от експертите на комисията да проведе разговор и ако се стигне до някакво предложение, защото тези писма, които ще бъдат изготвени и изпратени до Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи, те са точно тези, които всъщност пречат.
И предлагам, ако е възможно, една предварителна проверка на документацията, с която разполага съответният господин Миков, и оттам да се преценят по този сигнал съответните действия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Каракачанова работи по този сигнал.
Колеги, други предложения? Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, по отношение на сигнал №19 – “за проучване и евентуално разглеждане от заседание на комисията”. Означава ли проучването, че се изисква информация от прокуратурата?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, разбира се, това имам предвид. Да получим пълна информация и тогава…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Защото аз съм наясно с този сигнал. Тази сага е от две – три години, аз не знам как още няма жертви по цялата тази история, защото наистина е отвратителна тази измама. И предварителните данни, които ги има в публичното пространство, са, че прокуратурата бездейства на практика. Трябва да видим какво правят тези хора, защото гражданско-правен спор било, не се намесва прокуратурата. Там са навързани една камара хора. Парите са взети, потулени са нещата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това беше един от мотивите ми да го включим.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Добре, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, един кратък преглед, който направихме по сигналите, показа, че тези сигнали, които се отнасят до прокуратурата и до съдебните органи, – аз дори го заявих и публично - всички сигнали не се потвърждават. Нямаме сигнал, който се отнася до прокурор досега, да се е потвърдил. Нямаме сигнал за съдия, който досега да се е потвърдил. А сигналите са над 50. Прави впечатление, че немалка част от останалите сигнали, които постъпват – за изпълнителната власт, за други органи, имат своите потвърждения. Ето и днес по един от сигналите получихме информация от Министерството на вътрешните работи, че е отстранен служител, и то не на ниско равнище, в съответната регионална дирекция, докато, пак повтарям, в тези органи няма сигнал, който да се потвърждава. Изглежда тази система е най-чиста откъм корупция. Това само като констатация, ние ще направим справка, аз съм помолил…
Колеги, приключихме с дневния ред.
Остана въпросът по организация на приемната в понеделник. Да ви информирам – в 10,00 ч. започва приемната в Благоевград. Ще бъде или в областта, или в общината, предстои доуточняване на залата. Това първо.
След като приключи приемната, ще направим едно обсъждане на постъпилите сигнали в комисията на тази приемна. След това една пресконференция и с това ще приключим официалната част на приемната.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз имам един въпрос, господин Председател. Областният управител ми каза, че в писмото, получено от Вас, пише среща с него или неговия екип.
Втори въпрос – срещаме ли се с кмета?
Трети въпрос – къде ще бъде обядът?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Предлагам съвсем оперативен да бъде обядът, защото тогава ще бъдем в работен порядък. По отношение на срещите - обикновено се срещаме с областния управител преди началото на приемната и уточняваме участие на областния управител или негови експерти в окончателното обсъждане. Бихме могли да направим среща и с кмета на общината. Според мен е добре да направим и една среща с кмета на общината като домакин. Въпрос на преценка, чисто организационно е кога да направим тази среща.
Колеги, уточнили сме състава на участниците.
Има ли други въпроси?
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)