ПРОТОКОЛ
№21

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
___________________________________________________




ПРОТОКОЛ
№21



На 30 март, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния


Д н е в е н р е д:


1. Обсъждане на сигнал от видни български спортисти за проблем, настъпил след прехвърлянето на собствеността на зала Универсиада и терена под нея.
2. Обсъждане на писмо на министъра на земеделието и горите относно извършените замени на земи от държавния поземлен фонд със земи на физически и юридически лица.
3. Законодателна програма – относно предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменения в Закона за местните данъци и такси и становище на Министерството на финансите по него.
4. Споразумение за формиране на Съвет за координация между Комисията за борба с корупцията към 40-ото НС, Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Висшия съдебен съвет.
5. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,30 часа и ръководено от Бойко Великов.


* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред. Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам да има други предложения.
Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Преминаваме към точка първа - Обсъждане на сигнал от видни български спортисти за проблем, настъпил след прехвърлянето на собствеността на зала Универсиада и терена под нея.
Всички участници знаят, че ние отложихме обсъждането от миналото заседание за днес, 30 март. Поканили сме участие в заседанието авторите на сигнала - г-н Андон Николов, г-жа Йорданка Благоева, г-н Иван Джиджев, който е управляващ и представляващ “Проектстройгруп” в “Спортхотелс Олимпика” ЕАД – сега “Вилдер Билд”. Също така г-н Александър Николов – бивш управляващ и представляващ “Проектстройгруп” в “Спортхотелс Олимпика” ЕАД, сега “Вилдер Билд”. Г-жа Мариела Стефанова Радкова – член на Съвета на директорите.
От областната управа – г-н Сталин Генадиев, зам.-областен управител; Росица Тодорова – директор на Дирекция “Административно и правно сътрудничество”, г-н Даниел Димов – изпълнителен директор на Националната спортна база.
Това са всички наши гости, които сме поканили за това заседание, имайки предвид необходимостта да обхванем всички аспекти по проблема, свързан със зала Универсиада, формираното дружество, продажбата на земя и т. н.
На разположение на народните представители са всички материали, които постъпиха допълнително по проблеми, заедно с материалите, които миналия път предоставихме на заседанието. Имаме получено допълнително писмо от Българския олимпийски комитет от един от авторите на сигнала – г-жа Стефка Костадинова, председател на БОК. Писмото е на разположение на народните представители, не бих искал да го преразказвам в момента. Във връзка с настъпилите промени по отношение на собствеността са настъпили промени по отношение на стопанисването и управлението. Промени, които водят до промяна на позицията на някои от тези, които са подали сигнала – ще чуем тези, които участват в заседанието след малко. Писмото завършва с уверение, че “добрата воля и модерно управление, съобразено с обществения интерес, могат да изведат зала Универсиада до равнището на модерно съоръжение с обновени функционални възможности, отговарящо в много по-голяма степен на изискванията на съвременния спорт.”
Може би г-жа Благоева и г-н Андонов, вие знаете за това писмо на г-жа Костадинова? Не сте запознати с него. Аз ще помоля да предоставите това писмо на нашите гости, също да се запознаят с него. Ако е необходимо, да го прочета, колеги, цялото писмо, за да го чуят и нашите гости при това положение?
“Уважаеми г-н Председател,
На 26 октомври 2005 г. в Народното събрание на Република България е внесен сигнал от група спортисти относно тревожни събития, касаещи стопанисването и използването на спортна зала Универсиада. Сред подписалите сигнала съм и аз. Във връзка с предстоящо разглеждане на този материал от Комисията за борба с корупцията към Народното събрание и настъпили съществени промени от октомври 2005 г. до момента считам, че следва да се направят някои уточнения.
От януари 2006 г. частното участие в “Спортхотелс Олимпика България” АД е сменено. Фирмата “Проектстройгруп” ЕАД е закупена и в момента частният акционер е “Вилдер Билд” ЕАД. На 15 март 2006 г. е проведено извънредно Общо събрание на акционерите на “Спортхотел Олимпика България” АД. Събранието е взело решения, с които допълва и променя Устава на дружеството по посока на по-пълна защита на интересите на държавния акционер Национална спортна база АД. Новият Устав изключва всякаква възможност за разпореждане с активи, увеличаване на капитала и сключване на всякакви други сделки от съществено значение без съгласието на държавата. Изцяло е подменен Съветът на директорите като в новия Съвет представителите на държавата имат мнозинство.
Считам, че тези промени са основа за по-добро управление, подчинено на обществените очаквания за бъдещата дейност на залата. При това развитие на статута на “Спортхотелс Олимпика” АД смятам, че извършената сделка за придобиване на земята, върху която е построена зала Универсиада, не накърнява интереса на държавата. Придобиването на терена дава допълнителни възможности за разширяване на този уникален комплекс в сърцето на София и привличането на допълнителни финансови средства за подпомагане на българския спорт.”
Финалния абзац ви прочетох в началото. Това е цялото писмо на г-жа Костадинова.
Аз се обръщам така, както е процедурата – първо към вносителите на сигнала. Имайки предвид, че народните представители разполагат с този сигнал, аз се обръщам към вас, ако имате допълнения, позиции, мнения по сигнала, който е внесен в Комисията с оглед предстоящото му разглеждане.
Заповядайте, г-жа Благоева.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, моето образование е спортно, аз не съм юрист и ако ние говорим за спорта, аз бих могла цял ден да разговарям, така че може би някои неща няма да ги тълкувам точно. Но това, което бих споделила във връзка със случая, 16 години нашата федерация се помещава в тази зала. Преди да настъпи тази приватизация залата беше печеливша, това може да се види, защото един от мотивите да бъде приватизирана беше – и както казва обикновено народът – в който е ножът и хлябът, той лесно може да го направи и може да го направи законно. Един от мотивите беше, че залата е губеща и ще стане търговско дружество, за да може да излезе на печалба. Вие сами виждате, че тя е на загуба по последните данни.
Мога да кажа това, че беше извършен един ремонт за няколко милиона лева, с които може да се построи нова зала. Бих поканила всеки един от вас да дойде до зала Универсиада. През тези 16 години никога не е текла голямата зала, състезателната, и нашата, малката, в която работи нашата федерация – сега залата тече отвсякъде, падат всички стени, което не зная как е правен ремонтът и къде са отишли тези милиони, но явно не е направен както трябва.
Учудена съм, аз мога да ви кажа, не се притеснявам – 60-а година карам, следващата година ще навърша 60 години, но това, което видях през последните години, това, което се случва, действително е шокиращо. Досега не съм съдена, но сега от тази частна фирма беше заведено дело срещу нашата федерация и лично срещу мен да бъдем изхвърлени от залата, да останем на улицата, въпреки че се готвим за световно първенство. Въпреки обещанията, не беше оттеглено делото, беше даден ход. Нищо чудно след 10 дни да излезе решение, че аз съм осъдена, пък нищо, на тези години нека да бъда осъдена и аз веднъж. Учудващото е това и което мен ме шокира, защото целият ми живот е минал в спорта, от 13-годишна тренирам, на 4 олимпиади съм участвала - 5 световни рекорда, 2 олимпийски медала, никога не съм вярвала, че ще дойде време, когато спортните обекти няма да бъдат използвани по предназначение, ще станат търговски дружества и ние, за да правим спорт, защото това е нашата професия, ние не можем друго да правим, трябва да останем на улиците. И сега, на тези години, аз действително търся начин да построя собствена зала, за да може нашият спорт да не остане на улицата и утре да има къде да се помещава.
Разбира се, аз вярвам, че има закони в България, има и хора, които вярват и обичат спорта. Няма да пропусна тук да отбележа, че тези дни всички ние се бием в гърдите и се гордеем с това, което направиха Албена и Максим, а за съжаление вие знаете, за което пък аз съм възмутена, – че канадците казаха, че не може една държава, която няма дори една свястна пързалка, да печели златни медали, но виждате, че спортистите обичат България и винаги ще тренират и винаги ще славят нашата страна.
Вярвам, че ще се вземе правилното решение, че спортните обекти – защото не е само зала Универсиада, има и много други обекти – трябва да служат на спорта, трябва да бъдат в услуга на спорта, за да можем действително всички ние да се бием в гърдите и да се радваме, че нашите деца, нашите състезатели славят България. Затова бих се обърнала към вас по съвест да видите дали действително всичко е законосъобразно, целесъобразно и дали спортните обекти трябва да служат на спорта или за някакви други цели.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря н г-жа Благоева. Ако някой от другите вносители на сигнала имат желание да вземат оношение, имате думата.
АНДОН НИКОЛОВ:
Уважаеми г-н Председател, уважаеми народни представители, тук не става въпрос само за зала Универсиада, а за една цялостна политика, която се отнася към спорта. Ставаше въпрос за тази политика, която трябва да води бившето министерство и сегашната агенция за младежта и спорта по отношение на спорта и спортните бази.
Аз предоставих на един от вашите колеги едни документи във връзка с ремонта на залата по вдигане на тежести. Начинът, по който е станал ремонтът, начинът на сключване на договорите, изобщо има доста фактология там, за да се види как стават тези неща. На 13 септември Българската федерация по вдигане на тежести - управителният съвет, приема решение да кандидатства за ремонт на залата в Бургас, а на 14 септември сключва договора с тази фирма, на 15 септември им превеждат 50% авансово, без да има никаква документация, без да има никакви разчети, без да е сключен договор, така да се каже, с бившето Министерство на спорта. И ако дойдете сега в залата ще видите, че тя тече. Вече минаха две години и половина. Този ремонт трябваше да завърши за три месеца – до края на 2004 г., сега продължава ремонтът, не е завършен и в другата зала. Покривът тече, горе на борците също се наводнява. Изобщо мисля, че трябва да се направи – и ние това го правим - една оценка, за да се види какви материали са вкарани, как е сключен договорът. Защото аз съм подавал много сигнали, но никой не взима отношение по този въпрос. И както казва колежката, срещу мен беше образувано следствено дело, по същия начин както и с нея, във връзка с това, че аз съм изискал да се прави качествен ремонт. Аз не зная как може когато изискваш да се прави качествен ремонт от фирмата, която си поръчал и на която си дал парите, те да завеждат следствено дело против теб.
Същото се отнася и за зала Универсиада. За Европейското първенство миналата година, поискахме да правим там Европейското първенство – 28 хиляди лева ни беше дадено като оферта за наем на залата. Това е една огромна сума, естествено аз след това говорих с Лучано и той каза: “Няма проблеми, 15 хиляди лв. ще дадеш.” Тук става въпрос, че не фирмата управлява зала Универсиада, а Лучано – чисто и просто той нареждаше тогава колко да бъде, как да бъде и т. н. Защото аз не съм сключил никакъв договор за зала Универсиада с бордове. Кажем ли да има някакво решение, той нареди и ние сключихме този договор за наем. Не зная колко наем печелят от спортни мероприятия, но за мен специално не е реално тази зала, с тези възможности, които има, и с тази търговска площ да бъде на загуба. Очевидно нещо става там, не зная какво става. Може би вие ще проверите точно за какво става въпрос, но мисля, че трябва да се разследва не само зала Универсиада, трябва да се видят всички договори, които е сключвало за ремонт с Белмекен, залата по вдигане на тежести, по бокс и да се види какви пари са изтеглили, къде са отишли, кой ги е взел и какъв ремонт и какво качество на ремонта е направено.
Това е, което искам да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Николов. Заповядайте.
НИКОЛА ПРОДАНОВ:
Казвам се Никола Проданов – председател на Българската федерация по гимнастика. Искам да взема отношение от името на всички останали сто федерации, плюс тези, които са подписали документа.
Искам да се върна малко назад. В последните 50 години българският спорт е завоювал десетки и стотици медали от европейски, световни и олимпийски игри. Всичко това го дължим на кадрите от Националната спортна академия и за последните 50 години ние имаме над 31 хиляди специалисти професори, доценти, научни работници, които работеха добросъвестно за създаване на българската школа. Това е българска школа в световния спортен елит.
През последните четири години бяхме свидетели на един феномен, когато 1350 години българска държава първият министър на спорта да бъде със средно образование, със сладкарска специалност и прочее, и прочее, при наличието на държавна поръчка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявам се, че Ви прекъсвам, г-н Проданов, аз ще Ви помоля да се насочим към сигнала конкретно.
НИКОЛА ПРОДАНОВ:
Подред започвам. Законът за спорта вменява на министъра на спорта да паспортиризира абсолютно всички спортни бази, добросъвестно и последователно да започне техните ремонти или приватизация и прочее, и прочее. Има прецедент със зала Универсиада, която е в забранителния списък с решение на Министерския съвет, и зала Универсиада беше направена тази колаборация 50:50 и защо 50:50, а не е било 51:49 в полза на държавата – това не ми е известно. Но зала Универсиада, самият факт, че вече три пъти се прехвърли собствеността, плюс факта, че държавната земя и тя беше продадена – за мен това е изконсумирано недобросъвестно отношение на един министър на спорта.
Следващият случай. Колодрумът – също в забранителния списък. Вади се от забранителния списък, 74% в полза на частното лице, на частната, същата фирма, която е взела зала Универсиада, 24% в полза на държавата. Обединихме се всички федерации, писахме сигнална записка до прокурора – разтури се цялата сделка. По моя преценка това е абсолютно изконсумирана злоупотреба с власт.
Трети случай – със стадион “Раковски”. Добросъвестно, пак в забранителния списък, целият стадион “Раковски”, барабар с министъра на вътрешните работи, барабар с министъра на спорта, барабар вътре и министъра сега на държавната администрация дават тайно съгласие този спортен обект да стане търговски обект. Великолепна спортна база!
Питам аз кой е този градски прокурор, който съвсем добросъвестно се е вгледал в нещата и е преценил, че тук няма злоупотреба със служебно положение или няма корупция от всички тези действия, които е предприел предишният министър?
Също много внимателно следях изказването на американския посланик. Той каза следното: “За министри и хора от властта не е необходимо да ги хванеш да крадат. Фактът, че са нарушили Закона – вече това са действия на корупция.” Ние няма да оставим така, до последния етап, което позволява нашето законодателство, ще се борим, но спортни обекти не бива да преминават по този таен и неизвестен начин за българския спорт.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Проданов.
Ще ви помоля конкретно по сигнала, така, както започнахме отначало, и се обръщам към г-н Димов – изпълнителен директор на Националната спортна база.
Заповядайте, г-н Димов.
ДАНАИЛ ДИМОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз няма да коментирам законосъобразността на сделката, която е визирана в сигнала. Просто след постановленията на прокуратурата, които с изненада видях от г-жа Гроздилова, уважавана от мен, професионалната етика като юрист не ми позволява да коментирам тези постановления. По-скоро ще се спра на моралната страна на тази сделка. С оглед настоящото състояние на залата не мога да нарека тази сделка успешна. Във връзка с това бяха и основно нашите действия, лично мои и на Съвета на директорите на Националната спортна база като дружество, което е акционер с 50% в “Спортхотелс Олимпика” и по изричната заръка на г-жа Лечева, първото нещо, което предприехме, беше да поискаме свикване на извънредно общо събрание на “Спортхотелс Олимпика” с конкретни предложения за промяна на Устава, за смяна на членовете на Съвета на директорите с една-единствена цел – да спасим залата, защото залата беше пред затваряне и в момента все още е пред затваряне. И в това отношение спортистите са напълно прави. Мога да кажа, че откакто има нов купувач на другия акционер, вече имаме някакъв диалог, какъвто до смяната на собственика нямаше. Тоест отсъстваше абсолютно диалог.
Общото събрание, което мина, и решенията, които се взеха в тази насока: промени се уставът, създадоха се гаранции най-вече да не се увеличава капиталът на дружеството, за да не пада държавният дял, така взехме превес в Съвета на директорите. Аз съм избран за председател, държавата има трима представители вече срещу двама от частния акционер. Възложили сме на новия Съвет на директорите да изготви пълен анализ на дейността на дружеството, както и ясна инвестиционна програма, която ще има една-единствена цел – да гарантира запазването на залата за българския спорт. Защото ако има нещо, в което да са прави спортистите, и г-жа Благоева, която е с най-преки впечатления, това е, че в момента залата в една голяма част не става за спорт, даже е опасна за експлоатация. И ние ще съсредоточим своите усилия основно в тази насока. Искрено се надявам да имаме диалог и да успеем да вървим напред с другия акционер, защото така, както беше направен уставът първоначално, просто не можеше да мръднем и на сантиметър.
Истина е, че поддръжката на спортните обекти е скъпа и който не си дава сметка за това, в 21 век, с пазарна икономика, просто не живее с реалността. Истина е, че спортът сам по себе си не може да издържа един такъв обект. В България все още спортът не е продукт, който да се продава, но България без спорт не може. Затова ние трябва да намерим някакъв баланс, в който – г-н Проданов е прав, не трябва търговските интереси да надделяват, но е ясно, че без съпътстваща дейност спортните обекти няма да могат да се издържат. Това трябва да става по ясни критерии, ясни правила, открито, публично и с участието на спорта.
Това е, което имам да кажа за новите факти и новото развитие на този казус.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Димов.
Имаме представител – г-н Джиджев, който е управляващ и представляващ “Проектстройгруп” в “Спортхотелс Олимпика”, и г-н Николов, който е бивш управляващ и представляващ. Аз предлагам първо г-н Николов да чуем и след това г-н Джиджев, ако не възразявате.
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа,
По повод на този сигнал – чел съм го многократно, даже съм предоставил едно становище по въпроса. Категорично не съм съгласен с обвиненията, които са отправени към нас като частната фирма, която доскоро аз представлявах, сега съответно г-н Джиджев, че сделката е незаконна, нерентабилна, неизгодна и каквото там друго пише в сигнала. Тези проверки, които са текли и са направени досега, предполагам, че констатират това, че сделката не може да се нарече незаконна. Цифрите, с които аз разполагам по отношение на печалби, по отношение на размер на инвестиции и т. н., също говорят съвсем други неща.
Лошото състояние на зала Универсиада - общо взето смятам, че в момента не може да се каже, че е в лошо състояние. Предполагам, че всеки има някакво виждане по въпроса. С г-жа Благоева и частта от залата, която тя ползва под наем за федерацията, там просто ремонт не беше направен, не беше завършен, за да говорим, че има някакъв проблем и незавършена работа по простата причина, че до този момент не ни беше осигурен достъп, въпреки уверенията на г-жа Благоева неколкократно, че ще освободи за временно ползване тези помещения.
Това е. Ако някой има въпроси,моля да ги задава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би първо да приключим с изслушванията и тогава народните представители ще имат думата.
Господин Джиджев, заповядайте. Господин Джиджев – още веднъж да повторя, управляващ и представляващ “Проектстройгруп” в “Спортхотелс Олимпика” ЕАД, сега “Вилдер Билд”. Точен съм предполагам, г-н Джиджев?

ИВАН ДЖИДЖЕВ:
Има промяна, но аз ще поясня. Тъй като писмото, информацията е от етапа преди да бъде проведено извънредното общо събрание на акционерите на 15 март т. г., в предишния устав и решения на общото събрание на “Спортхотелс Олимпика” изпълнителен директор на дружеството е имало решение да бъде частният акционер. Такава е била схемата и изпълнителният директор е бил юридическо лице. След като ние закупихме през януари т. г. “Проектстройгруп”, по тази схема аз трябваше да представлявам юридическото лице – изпълнителен директор. Впоследствие, на 15 март т. г., ние извършихме тези промени в Устава, които може би колегите от Националната спортна база ще се съгласят, че бяха жест на партньорство, защото действително частният акционер имаше някои предимства в предишния Съвет на директорите и текстове в устава, които може би в някои моменти са били дисбалансирани, нека така да кажа.
Приехме огромната част от предложенията на Националната спортна база и мисля, че в момента този въпрос е окончателно решен и държавата, в лицето на нейния представител на Националната спортна база, няма основания за притеснение и за очаквани стъпки по повод на по-нататъшна приватизация, увеличаване на капитали и всякакви други процедури, които са известни и които биха могли да се ползват, ако има такова желание. Нашето желание не е такова. Ние имаме до момента основно стопанска дейност в съседна Македония, притежаваме единственото металургично предприятие в Македония. Стартирахме преди няколко месеца изграждане на вилно селище на брега на Дойранското езеро и от началото на тази година нашата фирма реши да диверсифицира дейността си и да започне работа в България, основно в сферата на управление на недвижими имоти.
Ситуацията със зала Универсиада - като място, като съоръжение, прилежащи терени, ни даде основание да смятаме, че там може да се реализира един печеливш проект, който да е в полза и на нашия стопански и икономически интерес, а така също и на държавата и на основното предназначение на залата.
Аз малко мога да кажа по историята, тъй като сме собственици на това частно участие от около месец - месец и половина, но тъй като имам поръчение от общото събрание на акционерите да изготвя пълен анализ и програма за дейността на залата, искам да споделя няколко безспорни факта, които може би биха дали по-добра представа на членовете на уважаемата комисия.
Тук има един сериозен въпрос и това е въпросът за държавната политика в областта на спорта и държавният ангажимент в тази посока. Когато държавата е решила зала Универсиада да стане търговско дружество, а това е много отдавна и няма нищо общо с частно или нечастно участие, в общи линии тя се е дезангажирала до голяма степен от подкрепата на спорта и от възможността тя да има някакви инструменти в тази посока. Зала Универсиада след три години ще стане на 50 години, съоръжението е изключително амортизирано, всичките инсталации са стари, изключително енергоемки и поддръжката на залата в настоящия етап е между 50-60 хиляди лева месечно. Споделям факти, които могат да бъдат лесно проверени, тъй като голяма част от претенциите към сегашното състояние на залата е цената на наеми и възможности за спорт и т. н.
Искам само да споделя, че ако залата се използва в половината от календарния месец по предназначение – имам предвид основната търговска зала, и не се прави нищо друго в залата, няма други източници на приходи, там наемът би трябвало да бъде около 4000 лв. дневно, при това без да се генерират никакви приходи за инвестиционни и капиталови разходи. Фактически много отдавна като че ли, и за съжаление, физиономията на залата е променена и тя функционира благодарение на един нерегламентиран базар. В зала Универсиада от години наред приходите, с които се издържа залата и съществува, са благодарение на тези сергии, които никога не са получавали разрешение за функциониране и за които има предписание от пожарната голяма част от тях да бъдат закрити. Тоест въпросът не е толкова лесен и ако държавата, в лицето нейните органи, които са призвани да провеждат тази политика, би следвало да имат ангажимент, става дума за много милиони, които трябва да се отделят, за да се инвестират в залата, тя да се модернизира и да функционира. Ако се очаква тя, работейки на общи начала на пазарната икономика да изпълнява функции и да предоставя услуги и условия за спорта – такива, каквито на нас ни се искат, е нереалистично. В този смисъл вероятно тя може да бъде управлявана по-добре заедно с околните територии и да бъде развита по посока, по която една съпътстваща търговска дейност да подпомага реализацията на спортните прояви и използване на залата по предназначение. Другото не е възможно в момента.
Що се отнася до използването или не по предназначение, в 2004 г. в залата са проведени 130 дни спортни прояви с 34 дни други. В 2005 г. спортните прояви са 149 с 39 дни други – това са изложби, конкурси и т. н. За първото тримесечие на 2006 г. има проведени 34 спортни прояви...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявам се, че ще Ви прекъсна, това вече е свързано с една фактология, която няма пряко отношение към проблема.
ИВАН ДЖИДЖЕВ:
Не, аз мисля, че има конкретно отношение, защото в сигнала има оценка, че залата не се използва по предназначение и се отива към нейното закриване. И тази фактология илюстрира истина ли е или не тази констатация, че залата не се използва по предназначение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, довършете тогава.
ИВАН ДЖИДЖЕВ:
Мисля, че има конкретно отношение, но ако не ви интересуват факти, аз ще приключа дотук. Това, което искам да кажа, е – не мисля, че участието на частен акционерен капитал в подобен род обекти е нещо грешно и нещо, което задължително води до опорочаване на функционирането на този обект. Напротив, когато са поставени на принципни начала тези партньорства, те могат да доведат до допълнителен финансов капитал, до едно много по-ангажирано управление и мениджмънт и дори в крайна сметка да действат по посока на мисията на вашата комисия, защото именно такъв тип схеми и партньорство биха лишили от възможност държавни чиновници и служители да злоупотребяват и да печелят лично от големи стопански активи, които са им дадени за управление.
Аз също бих си позволил да поканя всички членове на комисията да се запознаят със залата, защото залата действително има още много проблеми за решаване, но има и свършени неща, които не бива с лека ръка да се подминават.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви и аз, господин Джиджев.
Тъй като сме поканили господи Сталин Генадиев, заместник-областен управител на гр. София, и Росица Тодорова – директор на Дирекция “Административно и правно сътрудничество”, които имат пряко отношение към самата сделка, към земята и оценката, аз ви предлагам в хода на дискусията, ако възникнат въпроси към тях, тогава да се обърнем към господин Генадиев и госпожа Росица Тодорова.
Имате ли възражения, колеги? Няма възражения.
Преминаваме към дискусия, имате думата. Преди да предоставя думата - господин Христов е най-нетърпелив от всички. Само едно допълнение. Тъй като на предходното заседание ние решихме да поискаме от Върховната касационна прокуратура онези постановления, които са излезли, предоставени са на народните представители две постановления. Едното, което госпожа Снежана Гроздилова предостави тук, по време на самото заседание, и още едно постановление, което ми беше предоставено от Върховната касационна прокуратура – постановление на Градската прокуратура, с което вие разполагате, колеги, в материалите. Това е Постановление на Софийската градска прокуратура №62-19 от 2005 година. Това са допълнителните материали заедно с допълнителните материали, които ни предостави Областната управа – за договорите за покупко-продажба на земята, оценката и т. н. Това са всички материали, с които на практика разполагате.
Господин Христов, заповядайте.
МИЧНО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател. Аз се извинявам, че трябва да напусна залата, специално изчаках.
Мисля, че основният въпрос, за който сме се събрали, е следният, уважаеми колеги – изгодна ли е тази сделка за българската държава? Мисля, че от документите, с които разполагаме, от това, което чухме, се налага изводът, че това е една явно неизгодна сделка, тоест сключена е явно неизгодна сделка. Аз бих прибавил – със силно изразени криминални елементи, силно изразени криминални елементи. Предлагам тук на Комисията да направим всичко възможно, за да може хората, които са реализирали тази сделка, да получат заслуженото възмездие. Защото всички факти, с които ние разполагаме, ясно показват, че сделката е сключена именно с цел да бъде ограбена българската държава. Затова заявявам тук на Комисията, че ако се стигне до гласуване, давам официално своя глас именно в тази насока – да се разследва този, пак повтарям, криминален случай.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, колеги.
Господин Генадиев, аз не Ви предоставих думата. Ако Вие прецените за необходимо... Имате думата, колеги.



СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Преди всичко искам да извиня господин Тодор Модев – областният управител, пред уважаемата комисия. Той е в Стара Загора и няма физическа възможност да присъства.
От сигнала, който в момента гледа комисията, от 14-те въпроса два са за областната управа, отнасящи се главно до две насоки – по цената, ниската цена, при която е продаден имотът, и бързината, с която е станала сделката. Веднага искам да кажа, без никакъв подтекст, на всекиму за три дена да се реши една сделка, но всички необходими предпоставки за извършване на тази една сделка, както удостоверения, акт – става въпрос за земята само, не говоря за сградата – удостоверения, скици, актове са били налице и веднага е платено.
Що се отнася до втората част, другия въпрос, за оценката, той има от лицензиран оценител оценката 800 хиляди евро, някъде един милион шестстотин и петдесет лв. – отговорността е изцяло негова. По повод на цената и сделката по указание на Върховната прокуратура Софийската градска прокуратура е разгледала, има образувано предварително производство срещу Люсиен Ковачев – тогавашен областен управител, и Бисер Христов, който е оценител, и не е намерила достатъчно доказателства за извършено престъпление и с постановление прекратява предварителното производство.
Ако има други въпроси, ще отговорим с колежката Тодорова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Генадиев. Колеги, имате думата.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Прощавайте, бях провокиран току-що. Аз Постановлението го познавам. Вие официално получили ли сте го това постановление, Областната управа?
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Имаме го, ето го, то е пред мен.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Питам Ви официално дали сте го получил?
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Не мога да кажа.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Не може да кажете. А считате ли, че има основание от ваша страна да бъде обжалвано пред горестоящата инстанция?
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Аз не мога да кажа дали е получено официално...
ГЕН. АТАНАС АТАНАСОВ:
Колеги, чакайте, тук да не спорим по въпроса кой е страна по Постановление на прокуратурата. Всеки може да бъде засегнат и да го обжалва, няма никаква пречка. Не е уредено никъде в НПК това кой може да обжалва. Става въпрос по йерархия пред прокуратурата, не пред съда. Затова Ви питам за вашата позиция на Областна управа – Вие считате ли, че трябва да се обжалва пред горестоящата прокуратура или направо пред Върховна касационна?
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Що се отнася до цената на имота, моето лично мнение е, че е ниска, ако това ме питате.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Не, става въпрос за обжалване на постановлението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги?
Колеги, може би докато помислите по някои отделни въпроси, аз бих съсредоточил вниманието ви по няколко проблема, които имат законодателна и правна, от друга страна, и нормативна страна, нещо, което се отнася пряко до работата на комисията.
Искам да ви обърна внимание, първо, на това, че дружеството “Олимпика” е включено в списъка Приложение №1 от Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, в забранителния списък. Но Правилникът позволява министърът да извършва разпоредителни сделки с материални активи. И тук имаме едно противоречие между закона и Приложението със списъка и Правилника, който позволява на министъра да се разпорежда в сделки с материалните активи. Това е единият проблем, който има законодателна основа и това е единият проблем, по който ние сме дискутирали вече тук, на заседание на Комисията, във връзка с нашата законодателна програма – по какъв начин и как да се уреди така въпросът, че да няма противоречие, което възниква тук между Правилника и Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Вторият въпрос, който предизвиква необходимост от разглеждане според мен, е свързан с оценяването. И в двете постановления много ясно е казано, че оценката отговаря на всички изисквания за оценка според – цитирам почти дословно – “методиката и стандартите на Агенцията по приватизация”. Ние се обърнахме към Агенцията по приватизацията веднага след като получихме постановлението тази седмица с искане относно тази методика и тези стандарти и какви възможности позволяват те. Оказа се, че тази методика и тези стандарти дават един много голям диапазон на тези, които оценяват. Пример ни беше даден – Бобов дол, където оценката може да варира от 30 до 150 милиона лв. И това влиза в методиката и стандартите, по които се извършва оценката на един обект. Ето ви още един предмет на работа, по който нашата комисия има пряко отношение.
И в двете постановления се казва, че действията, които са извършени, са законни и ние не ги подлагаме на съмнение, тъй като са постановления на прокуратурата. Но въпросите, които поставяме, са реални и те са свързани с това доколко министърът, независимо кой е той в правителство, има право да се разпорежда с материални активи, при положение, че дружеството е в забранителния списък – така, както сме свикнали да казваме – и доколко би трябвало това право да го предоставим на Министерския съвет? Казвам само един от вариантите, разбира се.
Обръщам ви внимание на тези въпроси, за да има комисията пряко отношение към сигнала, който е тук, пред нас. Аз няма да се спирам на отделни подробности, но проблемът със скритата приватизация стои открит. И това е проблем, който ние имаме възможност по законодателен път със съответните предложения, търсене на решение и в методиките и стандартите да предложим.
Благодаря ви. Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Уважаеми господи Председател, аз искам да Ви обърна внимание на два факта.
Единият е Постановлението на Главната прокуратура за частична отмяна на Постановлението, с което е прекратено производството по преписка 18-68/2004 г. от 25 ноември 2005 г. И с това постановление на Главната прокуратура е разпоредено да се образува следствено дело срещу пет длъжностни лица. Аз искам да Ви обърна внимание, че това следствено дело практически е образувано на бюрото на прокурора и веднага след това е прекратено, защото Постановлението за прекратяване е от 23 декември 2005 г., което значи, че само формално са изпълнили указанията на Главната прокуратура с написване на Постановление за образуване на следствено дело. Не съм сигурна, трябва да се разгледа делото, да се види дали са написани постановления за привлечени в качеството на обвиняеми на определени лица, което трябва да стане. Дали са извършени определени следствени действия е голяма мъгла, защото това безспорно не би могло да стане в рамките на този един месец, който фактически е месец само за движение на преписките. И на 23 декември 2005 г. вече имаме ново Постановление на Градската прокуратура, с което се прекратява следственото дело, което е разследвано задълбочено, със събиране на качествени доказателства, буди спор.
Тоест виждаме, че имаме едно съвпадение на фактите – мигновено действие на прокуратурата, нещо, което досега поне не е нейно достойнство, и мигновено действие и на областна управа, която в рамките на един ден е сезирана, в рамките на един ден дава оценка, което също буди много голямо съмнение.
Аз няма въобще да влизам в спор с представителя на частния капитал, тук сте изключително прави. Тя между другото сделката затова е извършена към вас, за да се вкара в тази сделка трето добросъвестно лице, каквото са настоящите господа. Но в случая става въпрос за категорично неизгодна сделка, и най-вече. Ако проследим целия процес на преход, можем да кажем, че апортирането на държавно общинско имущество с много голяма доза на вероятност можем да сложим един знак на равенство и да кажем, че това е по същество едно престъпно заобикаляне на закона, защото само концесията или приватизацията са сделките, които могат на светло, в един състезателен процес да дадат такава цена на държавата, каквато е необходима.
И ако ние тук днес не вземем решение, с което да сезираме Главната прокуратура да си досвърши работата както е започнала, не виждам какъв е смисълът да се събираме.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате думата.
Има ли други мнения? Други въпроси към нашите участници?
Може би една допълнителна информация. Ние се опитахме да поискаме експертна оценка за пазарната цена на земята около зала Универсиада. За съжаление ни отказаха официално експертна оценка. Всички фирми за недвижими имоти, към които се обърнахме - три-четири, отказаха такава официална оценка. Но ако се направи едно сравнение, ще видим значителното разминаване между пазарната цена и оценката на имота, която е направена. Аз затова ви обърнах специално внимание на методиката и стандартите, по които се правят тези оценки. Защото, от една страна – те са законни, но възникна въпросът доколко са целесъобразни и доколко отговарят на обществения интерес. Ето тук е според мен възелът на проблема и възможността комисията да се намеси, от една страна – по конкретния случай предложение направи госпожа Николова, от друга страна, по отношение на законодателната уредба комисията да вземе решение. Аз бих предложил в края на нашата дискусия такива решения.
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
По отношение на оценките. Това е един безкрайно сложен проблем, в който ние се натъкнахме, господин Атанасов, в Министерството на отбраната. Само ще дам един пример като илюстрация на притесненията ми и какво можем да правим с тези оценки. В контекста на усилията да осигурим средства за модернизацията ние, след дългогодишни мъки, успяхме да продадем един имот в центъра на София, при което ни обвиниха, че сме взривили брокерския пазар и сме вдигнали цените с около 150% на квадратен метър. Това беше през 2004 г. или през 2005 г. Това беше обвинението, че благодарение на нас сме взривили пазара, вдигайки високо цената. Година и половина след това това известно лице с арабско име, разбира се, направи каквото си иска с имота и го препродаде, то си е негова работа, но го препродаде на двойно по-голяма цена от тази, на която го бяхме продали.
Кой е виновен в случая – че ние не сме чакали още 10-15 години да стане друга цената? Това лице, че го е продало? Това е пазар, аз не знам точно на какво можем да се опрем, за да стигнем до някаква обективност в преценката на това дали това е била точната цена или не е била точната цена.
Според мен това, което Вие казахте (към Елеонора Николова) като преценка, е много по-важно в тези празноти или непълноти, или неясноти в уредбата по отношение на тези възможности за апортиране на вноски и тази методика, доколкото може да бъде поправена, и там е мястото, където ние можем да съсредоточим нашите усилия повече, отколкото да се опитаме да намираме ориентири, които да ни покажат кой е точният размер на оценката, в кой момент. Просто това ми се струва наистина невъзможно. И мисля, че наистина трябва се съсредоточим към тези функции, в които е призвана нашата комисия, а това са тези непълноти, празноти или неясноти, които довеждат до възможности за реализиране на облаги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛОНОРА НИКОЛОВА (реплика):
Ще си обявяваме ли адвокатските хонорари или не тук?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Искам да ви кажа следното, с определена доза възмущение. Значи управлението на държавното имущество е работа на изпълнителната власт. Има тук действия, няма да правя оценка какви са, които са били извършени. Питам къде е днес на тази маса изпълнителната власт, която да защити определени действия, които са били извършени, или да заяви обратната позиция? Областната управа идва тук – извинявайте, дошли сте неподготвени. Кой къде е, в Стара Загора – не знам и не ме интересува. Вие не сте подготвени. Защитавате ли държавния интерес или не защитавате държавния интерес? Къде е тази агенция, която беше министерство или не знам си какво? Къде са тези хора тук да защитят интереса, ако той е нарушен, и, ние, народните представители, да разберем изпълнителната власт какво очаква от нас? Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Пропуснах в самото начало, господин Атанасов, госпожа Лечева ми се обади лично, тя е в чужбина.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Разбирам, господин Председателю, но има администрация...

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тя заяви, че ще изпрати свои заместници на това заседание днес. Това заяви госпожа Лечева, тъй като е в чужбина.
Господин Генадиев, заповядайте.
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Аз искам да попитам уважаемия господин Атанасов...
АТАНАС АТАНАСОВ:
Няма да попитате, аз съм народен представител!
СТАЛИН ГЕНАДИЕВ:
Вие ме питате, аз не съм разбрал и уточнявам. В какъв смисъл не сме подготвени? Вие ме питахте преди малко - “Обжалвали ли сте решението?” - решението и сделката, извършена от областната управа. Столичната градска прокуратура образува предварително производство по сигнал на кмета на София господин Бойко Борисов. Тя уведомява господин Борисов - Върховната прокуратура, и двете лица, които се визират в това предварително производство. Изпраща на тях и в седемдневен срок от получаването на преписа. Аз казах преди малко – всичко е законно за мен, оценката е несправедлива. И какво ние може да обжалваме, когато областната управа е направила тази сделка, подписала е сделката?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Аталай, заповядайте, искахте думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми колеги, мисля, че и предишния път разгледахме тази тема, и сега продължаваме, и имам чувството, че се въртим в един кръг...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не сме я разглеждали минали път, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Отложихме, да, да не го разглеждаме. И сега се чудя защо го разглеждаме. Да бяхме го отложили, сигурно щеше да бъде още по-добре.
Какво разбираме дотук от материалите, които имаме? Извършена е една сделка, минала е по законния ред сделката така както би трябвало да бъде, и доколкото разбрах дотук, след моето закъснение, за което се извинявам, спорим дали е справедлива цената или не. Така излиза от целия спор. Народното събрание не е институцията, която може да каже кое е справедливо, кое не е. На пазара има пазарна цена. Ако тогава е била пазарната цена толкова – това е, ако няма друга цена, която да е била.
Преди малко чухме заместник-министъра на отбраната, който каза, че така са продали един имот, смята ли са, че 150% са вдигнали цената. Впоследствие сигурно се е оказало, че 150% по-ниско са продали. И там ли има несправедливост?
Колеги, според мен дайте да видим целта каква е, какво търсим. Има една сделка, която е свършена. Има ли корупционен елемент в тази сделка и ние оттам ще можем ли да извлечем нещо в полза на законите дотук? Ако има нещо такова, ни кажете. Ако спорът е това дали да отиде материалът до прокуратурата, дали да се върне – доколкото виждам тези материали, пред мен поне които бяха, материалите един път са стигнали до прокуратурата, били са там. Сега ние наново трябва да ги пратим в прокуратурата. Сигурно имаме това право като народни представители. Е и? Кой закон ще променим?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Аталай, Вие понеже пак закъсняхте и не чухте някои от въпросите, които се поставиха. Така че всеки път може би се налага да Ви обясняваме допълнително.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Не съм завършил още, господи Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте.



РАМАДАН АТАЛАЙ:
Ако е необходимо, да не Ви ангажирам времето, може да ми обясните, оттук да мина при Вас да пием по едно кафе, само на мен да ми обясните, ако нещо има в тази насока.
Но според мен този материал един път е минал през прокуратурата, оттук нататък наново разглеждане тук, наново изпращане в прокуратурата – за мен е наново създаване на работа на прокуратурата, което според мен няма да има никакъв ефект. До този извод достигам аз.
А дотолкова, доколкото дали е справедлива цената или не, аз пак ви повтарям, не е наша работа да определим дали е справедлива или не цената.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димов, заповядайте.
ДАНАИЛ ДИМОВ:
Господи Председател, само ако ми позволите. Почувствах се лично засегнат от обвиненията на генерал Атанасов, че не сме направили всичко възможно да защитим държавния интерес, той обвинявайки явно госпожа Лечева и Агенцията, пряко обвинява и нас. Аз мисля, че достатъчно ясно обясних какво сме направили в рамките на закона. Това са законовите рамки и това ни позволява законът да направим, за да защитим интересите на държавата в това дружество до момента. Ако някой си мисли, че може с други средства, извън позволените от закона, да защити държавния интерес, аз ще се радвам да ми даде някакъв съвет в тази насока. Но аз лично не бих се нагърбил да защитавам държавните интереси по друг начин, освен в рамките на закона!
Това е, което исках да кажа.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА:
Може ли да взема думата?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се, госпожа Благоева, заповядайте.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА:
Извинявам се, че още веднъж вземам думата. Възникват два въпроса в мен. Първият – говорим за Националната спортна база. Не са толкова много националните спортни бази, които се поддържат от държавата и се ползват от националните отбори. Въпросът е – отново става дума за ножа и хляба, правомерно ли министърът си е позволил да извади тази Национална спортна база от забранения списък и да бъде направена скрита приватизация? Вече има някакво споразумение между 50-те частни процента и 50-те процента на държавата. Виждаме доброто желание на господин Джиджев да се работи в името на спорта и вярвам, че това ще бъде така оттук нататък, едва ли тази сделка ще бъде развалена. Но аз се вълнувам този, който е позволил това, дали ще понесе своята отговорност?
Ще си позволя тук пред вас нещо да кажа, не зная дали е редно, но вчера за първи път го срещнах бившия министър след юни месец миналата година. Той ми каза, че аз съм направила много фатална грешка като съм повдигнала този въпрос и ако не спра моите хора, той няма да ми го прости и ме чака това (показва с жест отрязване на главата). Аз не знам какво значи това. Съжалявам, че си позволявам да го кажа пред вас. Най-отговорно казвам, аз нямам мои хора. Аз просто се борех да оцелее моят спорт, да има място, където да работим, и тези деца, които са по цял ден в залата, да могат да тренират.
Съжалявам, че си позволих още веднъж да взема думата. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Благоева. Заповядайте, господин Николов.
АНДОН НИКОЛОВ:
Не зная дали сте обърнали внимание, но в пресата, в медиите излязоха схемата за закупуване на зала Универсиада по какъв начин е станало. Мисля, че този въпрос може да се разследва, защото действително тя е взета без пари тази зала. Теглят се кредити, а след това от зала Универсиада - връщат се, нещо от този род, някаква много сложна схема. Мисля, че трябва да обърнете внимание на този въпрос, защото много месеци вече излизат материали по този въпрос, обаче никой не взема никакво отношение как е купена тази зала – с какви пари и по какъв начин. Действително собствени пари ли са или са пари на зала Универсиада, или на някой друг?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Гъндев иска думата. Заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Уважаеми колеги, аз се извинявам, че се включих много късно, но вземам повод от последните реплики и смятам, че тук се използват наистина празноти на закона, но това е една перфектно неморална сделка, с която са придобити сериозни държавни активи – уверявам ви, без пукната стотинка. Отгоре на всичкото след това са източени още пари – такава е схемата. Когато се внасят някъде пари – ако някой от вас не го знае, това е друга тема – някой дава пари, другата част е собственост. Само че тези пари, когато влизат в дадена фирма, след това могат да се изтеглят, това е капитал на фирмата. А в същото време тук наблюдавах внимателно, проследявайки документите, как фирмата след това тръгва на загуба – това е вече прането, за да се докаже, че тези пари са влезли вътре. Това е истината – без нито един лев те са я придобили тази собственост.
И нещо друго ми прави впечатление, аз по-късно ще представя на комисията още един документ за още едно участие на същата тази форма пак в спортните среди – сделка, в която може би част от тези пари, които е получила по схемата, са влезли в приватизацията на зала Универсиада, тъй като очевидно е, че тази част от министерството е финансирала фирмата, за да си внесе апортната вноска в това. Може би ако Вие внесете документите в Комисията, господин Председател, на следващото заседание, ще забележим и този момент. Тук има очевидно много топли връзки между тази фирма и министерството, не очевидно, а очевадно, и всичко е направено обаче много фино. Тук трябва много сериозно да се потърсят според мен възможности в закона, защото все пак, освен моралната страна, мисля, че има и други пропуски. Във вторите документи ще се види, че има разминаване в датите – много интересни разминавания в датите, в което според мен също може да се съзрат едни целенасочени действия в определена посока с изгода на определени хора.
Убеден съм и смятам, че не можем да останем – както някои тук споделиха – безпристрастни към този случай, защото става дума за сериозно имущество на държавата, става въпрос за един опит и то не опит, то е факт вече, защото виждам, че е преминало в собственост на друга фирма от документите, които днес получих. И мисля, че трябва да се намесим, и може би и в законодателната ни инициатива да влезе нещо подобно, за да се затвори тази вратичка, която дава възможност без реално участие на пари по тази схема, при създаване на тези дружества, да се придобива нещо, срещу което ти нищо не влагаш. А аз съм убеден, че ако внимателно проследим и други сделки, ще намерим подобни сделки, перфектни – тоест при които някои хора са облагодетелствани много сериозно за сметка на държавата. Разбира се, това са хора, които са били много близко до властта. Не казвам само за предходното, а при различни правителства. Затова аз мисля, че този случай не бива да го подминем с лека ръка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги?
Колеги, за мен възниква един особено важен въпрос, тъй като господин Аталай го постави косвено – каква е ролята на Събранието. Възниква въпросът за закона и трябва ли той да отговаря на обществения интерес? Възниква въпросът възможно ли е законът да бъде против обществения интерес, което е изключено. Затова, ако има, а явно се очертават такива празноти или бели петна в закона, ние сме длъжни да направим предложения в това отношение, господин Аталай. И аз обърнах внимание на това, че има разминаване между закона и Правилника. Законът включва забранителен списък, а в Правилника се разрешава на министъра да работи с материални активи от тези дружества, които са в забранителния списък – ето ви противоречие, което е в рамките, в правомощията на Народното събрание.
Другият много голям въпрос, мисля, че едва ли има различия на тази маса, относно това доколко оценката е обективна - аз няма да я наричам справедлива или несправедлива, но доколко е обективна и съответна на пазарната цена? Ако направим една груба сметка на тези 1 милион и 600 хиляди лв. за тези 20 декара, ще се убедите, че това е твърде далеч от някаква минимална пазарна цена, твърде далеч. Затова според мен трябва да обърнем специално внимание и да поискаме – аз ще го предложа като решение – от Агенцията по приватизация становище относно методиката и стандартите за оценяване. Защото в Постановлението е казано, ще го прочета конкретно: “Експертната оценка на недвижимия имот е изготвена съгласно методика и стандарти на Агенцията по приватизация, действащите закони и нормативни уредби в Република България към датата на оценката и датата на експертизата. При изготвянето на експертната оценка са използвани три метода за оценки. Спазени са всички изисквания, като са взети под внимание всички фактори и обстоятелства, свързани с оценявания имот.” Край на цитата.
Възникват серия въпроси, това е от Постановлението на Градската прокуратура. Аз затова казвам – въпросът за методиката и стандартите, защото такъв въпрос стои открит. Тази методика и тези стандарти ще продължават да действат и за други обекти, не само за този. И ние нямаме право да мълчим в този случай и да се правим, че не го забелязваме този проблем, защото това е в рамките на изпълнителната власт, а ние можем да настояваме пред изпълнителната власт за промени в тази методика и в тези стандарти.
Тъй като възникнаха няколко въпроса, госпожа Елеонора Николова предложи на Върховната касационна прокуратура отново да бъде предоставен въпросът и материалите от сигнала за зала Универсиада, за да довършат своята работа – така доколкото Ви разбрах. Ако може, да го формулирате.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Да разширят кръга на проверката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да разширят кръга на проверката. Това е едното предложение на госпожа Николова за решение. Аз ще се опитам да формулирам още две предложения, които са свързани с въпросите, които развих току-що пред вас.
Едното е – да се предложи на Министерския съвет да бъдат извършени промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, като решенията относно извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни активи и други такива по чл. 11 и чл. 12 от Правилника бъдат взимани съвместно от Министерския съвет, а не едностранно от отрасловия министър. Тъй като не министърът е този, който е правил списъка, Министерският съвет е правил забранителния списък и редно би било, когато се вади от забранителния списък, това да става от същия орган, за да няма това разминаване.
Аз ви предлагам чисто законодателно – правя предложението по принцип, след като направим съответните консултации със Съвета по законодателството, да направим и конкретно предложение, след като го обсъдим тук, на заседание на комисията.
На следващо място, бих предложил Агенцията по приватизация да представи становище относно методите и стандартите за оценка и необходимостта от тяхната промяна, тъй като те са тези, които са изработили тези методи и стандарти, те са ги приели, тъй като те самите имат резерви, доколкото разбираме от тези стандарти, нека ни предоставят тяхно становище и на база на тяхното становище да прецени Комисията допълнително решение, което да вземе за необходимостта от тяхната промяна.
Това са трите предложения, които има за решение. Има ли други предложения, колеги?
ИВАН СЛАВОВ:
Безспорно се разгърна една интересна и съдържателна дискусия на днешното заседание. След толкова много аргументи по отношение на правомерността, целесъобразността на сделката и защитения държавен интерес, и особено след Вашето, уважаеми господин Председател, у мен възникна въпросът за това как Главната прокуратура е блюстител на държавния интерес, как Градската прокуратура е блюстител на държавния интерес и смятам, че след постановленията, които прокуратурата е издала, имаме основания да се обърнем към Главната прокуратура да поискаме да бъде извършена проверка относно правомерността и законосъобразността и целесъобразността на сделката, в която несъмнено има и основания да предполагаме наличие на корупция, която вероятно при една сериозна работа можем да докажем. Моето предложение е – да се изпрати на Върховната прокуратура за проверка на сделката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Всъщност Вие подкрепяте по същество предложението, което госпожа Елеонора Николова направи.
ИВАН СЛАВОВ:
Подкрепям го, да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, други колеги по решението?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Аз имам един въпрос. Ако гласуваме това предложение на госпожа Николова и го изпълним, имаме ли право да настояваме не същият прокурор и не същият прокурорски състав да се занимава с този въпрос и ако не се получи това, автоматично ли ще въведем в действие евентуално взетото днес решение отново за трети път да върнем казуса във Върховна касационна прокуратура?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Илчев, аз бих си позволил – не е реплика, може би в продължение на това, което казахте, тъй като то е едно съобщение за комисията. Вчера имах среща с новия главен прокурор с искане да дойде на среща с комисията, като поставим въпроси, които комисията е обсъждала, като разгледаме въпроса за нашето бъдещо взаимодействие с новия главен прокурор и мисля, че един такъв въпрос ние бихме могли да поставим пред господин главния прокурор на следващо заседание, ако комисията вземе решение по този случай. Но мисля, че и не само по този случай, а по принцип, когато се обръщаме към тях по случаи, по които вече се е произнесла прокуратурата, а имаме и други такива, можем да поставим пред главния прокурор едно подобно виждане от страна на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председателю.
С цялото ми уважение към професията на госпожа Николова, искам малко да поразвия това, което господин Илчев каза. От постановленията е видно, че сигналите са пращани до Върховна касационна прокуратура, която ги е препращала към Софийска градска прокуратура.
Радвам се, че вчера сте направили тази среща, господин Председателю, с главния прокурор. Нека все пак, разсъждавайки в тази посока, със съмненията, които госпожа Николова изрази тук за бързане и недостатъчност на гледане на случая от прокурорите в Софийска градска прокуратура, нека този път да не допуснем грешка и да не стане така – само да вземаме решения, които няма да доведат до промяна на резултата, а това ще остави негатив в Комисията като формулиране на своите решения. Нека бъдем по-прецизни и да видим къде точно да се отправи този сигнал, защото тук имаме налице две прокурорски постановления вече от Софийска градска прокуратура, едното от които е по препратка на Върховна касационна прокуратура – сигналът е до нея и се препраща отново към Софийска градска прокуратура.
Това исках само да вметна, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Николова, след това господин Димитров.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Не искам да влизам в полемика, защото смятам, че е напълно излишна. Почти съм убедена, че този случай ще бъде оставен в папка, не почти, а сто процента убедена. Но за чистота на моята съвест искам да кажа, че тук е действано смело, смахнато и по кавалерийски. Имаме разпореждане на Главна прокуратура да се образува следствено дело. Следственото дело е образувано - в момента, в който е образувано, то е прекратено, тоест на ход е пак Главна прокуратура. С това завършвам и никога повече няма да взема отношение по този казус, уверявам ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви.
Аз мисля, че само господин Христов говори на ангро, учудвам се от изказването на госпожа Николова. А технологията е излишно да я обяснявам. Актът на Градска прокуратура е отишъл по реда си в Касационна прокуратура, която е в правото си и задължението си, в дискрецията си да отмени, да измени, да направи всичко за този акт на Градска прокуратура.
В такъв случай нашата правилна реакция е да отправим питане до Касационна прокуратура и това според мен е в контекста и на предложението на г-жа Николова, и на нашата точна реакция да питаме какво становище те са взели по получените от тях на 22 декември и 29 декември постановления. Това ги обвързва с това да кажат те потвърдили ли са тези постановления или са ги отнесли, което е невъзможно, към кошче… и т.н. Но това наше сезиране е за тях достатъчен повод да преценят, ако не са го направили, основателността на тези постановления.
Така че нашата реакция би трябвало да бъде според мен, аз така правя предложение – да питаме Касационна прокуратура за тяхното становище по отношение на изпратени им за сведение от 22 и 29 декември постановления на Градска прокуратура.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, благодаря на господин Димитров за това уточнение. Други колеги по въпроса?
Мисля, че можем да се обединим – разбира се, въпрос е на гласуване - около това предложение, което господин Димитров направи. Да се обърнем към Върховна касационна прокуратура за становище относно постановленията на Софийска Градска прокуратура.
Това е едното решение.
Другите две решения, които ви предложих, ако имате някои възражения или допълнения?
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Аз подкрепям решенията, които Вие предлагате в рамките на законодателните промени или препоръките, които ще дадем към Министерския съвет, защото се вижда, че наистина има едно нарушение, което е направено, особено при изваждането от забранителния списък. Смятам, че комисията е в състояние да даде едно такова предложение към Министерския съвет, да се предприемат съответните мерки.
Подкрепям също така последното, което каза господин Иванов – да се отправи питане, защото наистина вече, така както се запознах с тези материали, то е минало на всички инстанции. Наново повтаряне на този процес и преминаване през тези инстанции, както казах още отначалото, нито е наша работа, нито ще подкрепи нашия авторитет, както каза госпожа Гроздилова.
Но подкрепяйки всичко това, бих помолил госпожа Благоева все пак това, което каза пред всички народни представители, ние не можем да останем безучастни, ако имате наистина такива заплахи, които са Ви отправени , да направите всичко възможно още днес да отправите писмена молба към министъра на вътрешните работи да дсе вземат мерки, независимо дали е бивш министър или сегашен народен представител, който и да е, няма никакво право, никакво основание по този начин да реагира, дори и с жестове да бъде. Така че ние като народни представители, не можем да подминем това изказване на госпожа Благоева тук, пред нас, и бих Ви помолил още днес да си свършите гражданското си задължение, да се обърнете към институциите и това е Министерството на вътрешните работи.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Аталай. Аз се извинявам, преди да преминем към гласуване на предложените решения имам един въпрос, който пропуснах, съжалявам, че го пропуснах. Тъй като са внесени 917 хиляди и 500 лева, които представляват 25%, “Проектстрой БГ” АД е внесла тази сума. Двегодишният срок е изтекъл, а за момента ние не разполагаме с данни дали е довнесена сумата. Довнесена ли е сумата от страна на дружеството учредител и по какъв начин е направено това?
ИВАН ДЖИДЖЕВ:
Сумата е довнесена на 100 процента към настоящия момент.
ЙОРДАНКА БЛАГОЕВА:
Има документи за това.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И така, колеги, има ли възражения по предложените три решения – едното, което беше за питане до Върховната касационна прокуратура, и двете решения, които се отнасят до решение на Министерския съвет и по методиката и стандартите?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Нека да проверим как е изпълнен договорът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И има едно допълнително предложение на господин Гъндев, ако искате, господин Гъндев, формулирайте го.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз предлагам да проверим как е изпълнен договорът с апортните вноски от страна на фирмата “Проектстройгруп”, нека да бъде извършена проверка от съответните органи. Предполагам, че са го направили коректно, нека да се убедим, че е така.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Трябва да се обърнем към Държавната агенция за младежта и спорта за този въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Предполагам, че господин Гъндев имаше предвид сумите, които са превеждани, дали една и съща сума не е превеждана няколко пъти и дали не са от приходи от дейност. Така ли? Правилно съм разбрал. Да, аз подкрепям Вашето предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, аз ви предлагам, колеги, като едно допълнително решение – да бъде изяснен механизмът по плащане на съответния дял на “Проектстройгруп” в акционерното дружество.
Има ли възражения по този, четвърти, въпрос?
И всички данни след отговора, който е последен от Върховна касационна прокуратура, съответно аз предлагам да финализираме окончателно становището си по този казус.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Приемаме ли тези решения? Възражения има ли? Няма. Считам, че с консенсус приемаме тези решения.
Благодаря на всички за участието, благодаря на нашите гости.
Колеги, готови ли сме да преминем към точка втора?
(В залата влиза бившият министър на спорта Васил Иванов – Лучано..)
Ако бях Ви поканил, господин Иванов, щеше да се остане с впечатление, че умишлено съм го направил. Здравейте. (Бойко Великов се ръкува с Васил Иванов – Лучано.)
ВАСИЛ ИВАНОВ – ЛУЧАНО:
Само да кажа добър ден на всички. Понеже чух горе-долу и за съжаление го чух от медиите, добре е когато се обсъжда някой въпрос, ...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви поканим, още едно обсъждане ще има, господин Иванов.
Колеги, преминаваме към точка втора - Обсъждане на писмо на министъра на земеделието и горите относно извършените замени на земи от държавния поземлен фонд със земи на физически и юридически лица.
ВАСИЛ ИВАНОВ – ЛУЧАНО:
Значи мисля, че не можем да минем без да ме изслушате, при положение, че е поставен въпрос на един народен представител... За мен ще бъде щастие да върнете в залата хората, които са казали нещо на медиите, да изслушате нещата, които са казани...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Иванов, съжалявам, но приключихме по точка първа.
(Господин Иванов напуска залата.)
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, по точка втора ви предложих писмото, което министър Кабил изпрати до Комисията, във връзка със замяна на държавни земи и гори, срещу частни такива.
Защо е това предложение за точка в дневния ред?
Тъй като Комисията взе решение, че с създава корупционна среда във връзка с тези замени, особено в атрактивните зони в страната, курортните зони, ние се обърнахме с искане към господин Кабил да ни бъде предоставена информация относно тези замени. Пред вас е справката, която представя тези замени. Поисках да разгледаме специално този въпрос, защото за мен тази справка не дава информация, която би била основание за Комисията да обсъди сериозно и задълбочено този въпрос. Затова аз бих искал и бих предложил на комисията да се обърнем с искане към господин министър Кабил да ни предостави пълна информация по сделките. Пълна информация, като под това разбираме не само броя и декарите, а къде и какви точно са сделките, от кои райони за кои райони е направена земята, да бъдат посочени сделка по сделка. Мисля, че една такава пълна информация може да ни предостави възможност ние да преценим доколко се създава корупционна среда или не и да поискаме, евентуално след обсъждане, промени в закона. Защото поне от дискусиите, които е имало, включително в Комисията по земеделие, ще се наложат промени в закона точно по отношение на тези промени, които се правят.
Това е предложението, с което внасям този въпрос за разглеждане. Заповядайте, имате думата.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, подкрепям Вашето предложение. Искам да направя обаче един коментар. Не сте съвсем прав, че тази справка ни дава информация, тя не е достатъчна.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не е достатъчна информация, аз може би съм неточен във формулировката.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Обръщам внимание върху няколко цифри, като разбира се, с някои изключения относителният дял на направените замени по региони съответства на относителния дял на постигнатите изборни резултати от Движението за права и свободи. Вижте Благоевград, вижте Добрич, вижте Силистра, Разград и т. н. Това е, само исках да Ви го кажа между другото.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не внесох политически елемент, господин Атанасов, внасяйки този въпрос.
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз подкрепям това, което Вие казахте, господин Председател. Също според мен трябва да върнем тази преписка и да бъде по-надлежно и по-точно оформена. Но аз ще си позволя малко да разширя своето изказване и предлагам, почти се въздържам от изразните средства, с които искам пред Комисията да изкажа своето отношение към министъра на земеделието.
Пред мен е материалът от вчерашната публикация във вестник “Труд”, с който той коментира – ще си позволя да прочета само един абзац, решенията на тази комисия какво са, случаят “Занков”. Тук ще подчертая, за да се запише и в протокола, че тези решения на нашата комисия по случая “Занков” бяха в резултат на два одита, извършени от Министерството на земеделието, което лично министърът на земеделието ръководи. И аз вече си задавам въпроса какво е това отношение?
Ако си спомняте, ние очаквахме министърът поне веднъж да удостои със своето присъствие Комисията за борба с корупцията. До настоящия момент той дори чрез медиите поставя под съмнение какво представлява нашата комисия. В резултат на всичко казано до настоящия момент аз определям неговите действия, че почти са действия, които са еднолични и предлагам пред комисията да излезем с решение в днешното си заседание, в своите си правомощия да информираме в писмен вид както председателя на Народното събрание за отношението на министъра на земеделието към комисията, така и министър-председателя за вземане на съответните мерки. Считам, че в крайна доза чашата от търпение на всички според мен вече преля.
Няколко думи само за това, което се крие зад тези цифри. Аз напълно споделям това, което и колегата Атанасов каза. Не го виждам толкова от политически аспект преимущество, а го виждам от позиции на определен министър в определен регион. Ако вземем, и Плевен, имам предвид и предишния министър на земеделието, от този регион беше, има така малко и давление по този начин, но това според мен в допълнителния материал, ако се получи коректен такъв, ще можем да го тълкуваме.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще се опитам максимално точно да формулирам искането на комисията за цялостна информация по направените замени на земи, така че да имаме основание да обсъдим този въпрос и да преценим необходимостта от законодателни промени.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз сега погледнах, уважаеми господин Председател, че става дума за 2004 г. за 261 замени, 2005 г. – 259 или общо около 520 замени. Ако поставим така задачата, в смисъл това искане към министерството, боя се, че можем пак да не вникнем в дълбочина. Информацията е точна, но не е пълна, ако мога така да кажа.
Не знам дали да не се спрем на два - три региона, които ние тук да обсъдим, и да поискаме за тях по-конкретно информация, за да може да се види картината. Иначе с 520 заменки да можем да съобразим, според малко ще е трудно и сигурно пак ще ни подадат с още допълнително две - три цифри и няма да може да си направим нашият анализ.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мога да се досетя предложението Ви за кои региони ще бъде, но ако искате, конкретизирайте го. Колеги, преценете как да постъпим, аз съм готов да... Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Предполагам, че става въпрос за заменки на горски фонд около морето и закъде е той заменян, на каква цена са оценени горите там и на каква в другите региони. Може би, ако формулираме така въпроса, ще получим по-точна информация. Нека да си казваме нещата директно, няма смисъл да ги...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Те са няколко районите. Едните са Силистра, Добрич, Варна и Бургас – това е Черноморието, мисля, че не пропускам някой. Благоевград – Банско, Пампорово – Смолян. Това са горе-долу регионите. Това ли имате предвид господин Димитров?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Общо взето, така върви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, приема ли се един такъв подход или да поискаме цялата информация? Приемаме ли един такъв подход, да конкретизираме регионите?
ДАУТ ОСМАН:
Придържам се към това, което каза ген. Атанасов, колеги. След като има резон в това, което той се изрази, че е аналогично с гласовете, които получи ДПС, Кърджали има два броя...
АТАНАС АТАТАНАСОВ:
Това е някакво изключение.
ДАУТ ОСМАН:
Нека и Кърджали, нека всички да бъдат.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз ви предлагам да поискаме цялата информация, а след това нека да работим със селектирана от нея. Нека да получим цялата информация и да преценим доколко да селектираме тази информация и да работим с нея в комисията.
Има ли възражения по този подход? Господин Славов, имате думата.
ИВАН СЛАВОВ:
Не за да направя възражение, а само за да кажа, че това е една много интересна тема. По друг повод наскоро установих, че тази практика е характерна и за някои други министерства и, господин Председател, бих призовал да я проучим и в други министерства, от минали години и към настоящата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други министерства – имате предвид за замени на земи?
ИВАН СЛАВОВ:
На активи, цена на активи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз бих се обърнал към вас с една молба. Не възразявам към едно такова предложение, но нека да го формулираме ясно, да видим по този въпрос какво ще свършим първо и тогава да преценим. Не възразявам да внесем, господин Славов, да конкретизираме едно такова предложение, което правите сега, но нека за следващото заседание да имаме готовност за едно по-ясно предложение.
Мисля, че се обединихме, няма възражения по тази точка. Преминаваме към точка трета - Законодателна програма, относно предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изменения в Закона за местните данъци и такси и становище на Министерството на финансите по него.
Колеги, то е част от законодателната ни програма, аз ще помоля тук госпожа Каракачанова...

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Господин Председател, аз направих предложение – не се коментира.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявам се.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
За уведомяване на председателя на Народното събрание и министър-председателя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ви предлагам колеги, тъй като в точка пета към информацията ще ви предложа и съм ви раздал няколко писма, по които ние нямаме отговори от съответните инстанции, да съчетаем този въпрос от тази точка с тези следващите въпроси, за да можем да се обърнем евентуално към министър-председателя и председателя на Събранието.
Госпожа Каракачанова, заповядайте по това законодателно предложение, което ни беше направено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и което е възразено по същество от Министерството на финансите. Така че комисията трябва да прецени своите действия по-нататък, затова си позволих да го включа. Заповядайте, госпожа Каракачанова.
КАРАКАЧАНОВА:
Благодаря ви, господин Председател.
Уважаеми членове на комисията, в края на миналата година на вниманието ви беше депозиран сигнал от господин Ангел Гарев. Той съвсем конкретно поставяше въпрос, свързван с попълване на данъчните декларации от гражданите и това явно несъответствие между чл. 105 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, и Таблица №1 към чл. 5, ал. 2 на Закона за местните данъци и такси. По повод неговия сигнал ние направихме запитване до Министерството на регионалното развитие и благоустройството и до Министерството на финансите. В подкрепа на предложението на господин Гарев Министерството на регионалното развитие и благоустройството с писмо от 18 януари т. г. подкрепя искането на господин Гарев – мисля, че то е на вашето внимание, като прави съвсем конкретно предложение за промяна в Таблица №1 на Закона за местните данъци и такси, като предлага съвсем конкретно описание на сградите предвид техния начин на застрояване и устойчивост.
Това предложение, така както беше направено и включено в нашата програма за законодателни промени, беше представено на Министерството на финансите за становище и такова становище беше депозирано на 22 март 2006 г., където по същество Министерството на финансите се съгласява, че има такова противоречие, но излага аргументи, че вече имаме декларирани такива имоти, това би създало проблем и за вече декларираните. Съгласява се, че такава промяна е нужна, но не уточнява кога и дали това ще стане с оглед на следващата финансова година, когато трябва да се подават тези данъчни декларации. Въпросът остава открит.
Вие трябва да решите дали ще поискаме конкретен отговор от Министерството на финансите дали такова изменение в данъчните закони ще бъде придвижено, с оглед поне за другата година в данъчните декларации гражданите да могат да подават своите данъчни декларации и да не им бъде налаган различен данък, предвид това кой е направил своята декларация съобразно член 105 от Правилника или съобразно Таблица №1 от член 105 от Закона за местните данъци и такси. Това противоречие никой не го отрича, но решение няма към тази година. Вие трябва да решите дали ще настоявате или ще го оставите за неясно кога и неясно бъдеще.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз бих ви предложил, имайки предвид становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и по същество Министерството на финансите не отхвърля това предложение...
КАРАКАЧАНОВА:
Не го отхвърля, да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Препраща във времето. (Каракачанова: да.) Затова аз ви предлагам да настояваме за следващата година да бъдат направени тези промени и предложението, което прави Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да се има предвид от Министерството на финансите за следващата година.
Приемате ли един такъв вариант с настояване, с искане към Министерството на финансите да ни уведоми за сроковете, в които вижда въвеждането на данъчните промени?
ГЛАСОВЕ: Да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, няма възражения.
Преминаваме към точка четвърта - Споразумение за формиране на Съвет за координация между Комисията за борба с корупцията към 40-ото НС, Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Висшия съдебен съвет.
Колеги, след немалко предложения, които бяха направени по споразумението, след допълнителни консултации, които и аз направих по това споразумение за създаване на Съвета за координация, пред вас е вариантът за споразумение с една, бих казал, правописно-редакционна бележка. Тя е на последната страница, т. 5, най-горе. Ще ви я продиктувам устно: “При невъзможност да участва в заседание член на Съвет за координация, председателите на съответните комисии упълномощават друг член, който да участва”.
Това е, което ви предлагам като промяна от този вариант. Имате думата за мнения, допълнения, предложения.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател, колеги, аз първо искам да благодаря на господин председателя за тази готовност, която прояви днес, и коректно отношение към всички нас, да благодаря и на господин Димитров, че отделиха доста време, за да може това, което сега е обект на нашето внимание, да бъде един добре прецизиран текст за проект за споразумение.
Само искам, господин Председателю, да помислим още в преамбюла, където пише “...приемайки стратегията за прозрачно управление и за превенция, противодействие на корупцията, приета от Министерския съвет на Република България.” Нека да напомня, Вие помните, господин Председател, че ние не само в 39-ия парламент приехме тази стратегия, но година или две по-късно приехме и нейния актуализиран вариант. Не знам доколко е удачно да бъде думичката “приемайки”, при положение, че едната стратегия два пъти е гледана в залата. Дали не можем да измислим някаква друга дума тук, защото излиза, че ние не познаваме този документ, така както смятам, че не е стигнала до нас другата стратегия, на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Единият вариант беше “вземайки предвид...”
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Нека да помислим за това, защото така ние сами сякаш сега за първи път приемаме нещо, което вече два пъти сме гледали и гласували в зала като Народно събрание.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не, аз се извинявам, госпожа Гроздилова, но стратегията, която Министерският съвет прие преди около два месеца (не мога да си спомня колко точно) за борба с корупцията, аз поне не си спомням да е обсъждана в Народното събрание. Тя е приета от Министерския съвет, но не е обсъждана в Народното събрание.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ако има нова, изцяло нова...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Изцяло нова е.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
... от това правителство, значи приемам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За това става дума.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ако става дума за това, приемам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Става въпрос за новата стратегия, която Министерският съвет прие.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Много добре звучи в общите положения точка 2 според мен, много ясно, много добре е формулирана целта на Съвета за координация и се надявам така вече разписани всички текстове по проекта на споразумението не само да улеснят работата, но наистина Съветът за координация да си тежи на мястото като такъв координиращ орган.
Само искам да вметна друго, в предмета на дейността и функциите пета и шеста точка не биха ли могли да се обединят в една, с по-кратко съдържание? Става дума за взаимодействие и общи инициативи с неправителствени организации.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Обсъждахме и този въпрос, но за да дадем известно не предимство, а, бих казал, приоритет на неправителствените организации и медиите, затова решихме да запазим тази точка.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Приемам. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други предложения?
Мисля, че отчетохме всички възможни предложения. Договорихме се с председателя на Народното събрание аз да му предоставя това споразумение и след като и Консултативният съвет по законодателството даде свое становище, мнението, доколкото аз имам информация, е, че бихме могли в този вариант споразумението, без да се обсъжда в Народното събрание в пленарна зала, да бъде придвижено по-нататък за решаване.
Мисля, че приемаме споразумението. Приключваме по точка 4. преминаваме към точка 5 - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Първо, информация за постъпилите сигнали.
Колеги, на разположение пред вас е информацията. Бих ви обърнал внимание на два от сигналите, които се предлага да бъдат гледани на заседание на комисията.
Единият е сигнал №5 в справката, входящ №235 и другият е сигнал №12 от справката. Обръщам ви внимание на тях, защото се опитваме да изведем сигнали с по-голяма обществена значимост, по които може комисията да се произнесе. Разбира се, обръщайки внимание на №5 и №12, считам, че би могло и останалите сигнали да се погледнат, за да се прецени това ли е направлението, което избираме. Виждате, сигналите са вече 244 на брой. Опитваме се да направим една класификация, за да видим по направления как са и по сфери как са тези сигнали. Вече се натрупаха достатъчно. Имаме договорка с господин главния прокурор на следващо заседание да му представим някои от тези сигнали, които касаят пряко прокуратурата от всичките й нива.
Има още един въпрос, който не е включен в справката, но аз ви предлагам следващия път да го включим в справката с възможност за разглеждане. Това е един сигнал за нарушение в Митница – Варна. Получихме по него служебна информация и при служебна информация ние не можем на открито заседание да разглеждаме този сигнал. Ако прецените за необходимо, аз ще предоставя информацията. Обръщам се към колегите да намерят време в рамките на тази седмица да се запознаят с отговора, който имаме от Агенция “Митници” – мисля, че беше от Министерството на вътрешните работи, да се запознаят с отговора, първо с въпроса, разбира се - въпросът е много кратък, и отговорът, за да преценим необходимостта от евентуално разглеждане на заседание тук.
Колеги, имате ли бележки по информацията? Ако нямате бележки, бих се обърнал към вас във връзка с информациите, тъй като с безпокойство искам да поставя един въпрос и информацията, която получаваме от отделните министерства.
Предоставили сме ви два проблема, които ще бъдат предмет на обсъждане в комисията. И по двата проблема сме поискали информация от съответните органи. Едното писмо е от 15 декември м. г., което сме изпратили до министъра на финансите. Вече сме 30 март 2006 г. Позволихме си второ писмо да изпратим, което е от 6 март т. г., с настояване за незабавен отговор. Към 30 март т. г. ние продължаваме да нямаме отговор по тези въпроси.
Още един въпрос, до изпълнителния директор на НЕК. От 23 февруари и от 6 март т. г. също имаме писма, без никакви движения по тях. С безпокойство поставям този въпрос, защото проблемът за необходимостта от информация, за да работи комисията нормално, е ясен за всички. Мисля, че достатъчно ясно са разписани правомощията на парламентарните комисии и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. И изрично в чл. 95 е казано, че са длъжни да ни предоставят всякаква информация, която ние поискаме, включително и класифицирана, знаете, беше ни изпратена по един от случаите.
Не знам дали е необходимо да се обръщаме с трето писмо или да се обърнем към председателя на Народното събрание и съответно към министър-председателя, изразявайки своето отношение към подобни действия, със силното настояване да ни бъде отговаряно в срок и във време, за до можем ние да работим достатъчно оперативно.
Това аз бих предложил на комисията. Има и някои други сигнали, забавени, но те не са свързани с въпроси, които предстои да гледаме на заседания. Аз затова изведох тези, защото са от по-значимите. Тук включвам и проблема, който постави г-н Костадинов относно информацията, която получаваме пък по някои от сигналите.
Има ли допълнения по информацията и по предложението за сигнализиране на председателя на Народното събрание и председателя на Министерския съвет?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Подкрепям Вашето предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател. Колеги, извинявайте, че вземам пак думата. Слушайки Ви, си спомних за едно заседание, на което бяхме пренебрегнати и от едно друго ведомство – Министерството на земеделието и горите, във връзка с проблема със Захарните заводи – дали получихме оттам становище? И затова аз мисля, че е хубаво да обмислим добре, може би да информираме най-напред нашия председател на Народното събрание и след това направо министър-председателя, защото не само ние като парламентарна комисия имаме това право, но и всеки от нас като народен представител да получава информацията при изпълняване на своите функционални задължения.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин председателят на Народното събрание сподели, че когато е поискана информация от Народното събрание от министри по определени сложни въпроси, свързани със съдебни дела, които се водят, Събранието се е отзовавало в рамките на 3 дни максимум, и то по една огромна информация, която се е отнасяла за години стенограми в Народното събрание. Така че аз приемам това предложение на госпожа Гроздилова да се обърнем първо към председателя на Народното събрание, като тази проблематика я изложим като цяло, не само по тези конкретни сигнали, може да посочим някои конкретни сигнали в случая, и за отношението на изпълнителната власт към комисията. В същото време, колеги, не ми се иска да обобщаваме, защото не всички – знаем, че господин Орешарски се отзова на заседание, господин Мутафчиев с отзова на заседание на комисията, тогава, когато е имало настояване от наша страна. Но внимателно, аз предлагам ръководството да подготвим текст, с който достатъчно внимателно настоятелно да се обърнем към изпълнителната власт за участие в заседанията.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Нали се сещате, че не принципалите имат основно вина, а служителите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Така е.
Искаше думата господи Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Аз настоявам и като мое предложение беше едновременно да уведомим и председателя на Народното събрание, и министър-председателя. Какво имам предвид, защо точно министър-председателя? Все пак според мен той е водещата фигура в Министерския съвет. Това, което всъщност ние искаме да се прави в Министерство на земеделието, е да се взема бързо, адекватно решение, без да пречим в работата на министър на земеделието. Но тук виждаме явно упорство и аз не виждам кой може да го накара или примерно председателят на Народното събрание дали той със своето въздействие като председател на Народното събрание, затова предлагам и двамата едновременно да бъдат уведомени.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не възразявам, господин Костадинов, текстът, който е подготвен, да бъде и към министър-председателя, и към председателя на Народното събрание.
Има ли възражения, колеги?
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Ако това е вярно (държи копие от публикация пред себе си), аз си спомням заседанието по този повод на комисията и си спомням, че в материалите дори на министъра на земеделието беше написано, че този човек ще бъде санкциониран. А сега тук е...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не ми се иска да коментираме отново публикации. Моето предложение е текстът, който подготвим, да бъде достатъчно ясен и категоричен от страна на комисията по отношение на нейната работа. (Снежана Гроздилова: и уважението на институциите.) Разбира се - уважението на институциите в една парламентарна република.
Колеги, по информацията има ли допълнителни предложения? Ако няма и по информацията, да считаме, че тя се приема. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:

(Р. Никова)