Протокол № 31

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
___________________________________________________




ПРОТОКОЛ
№31


На 29 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката.
2. Обсъждане на материали от Министерството на земеделието и горите, свързани със замяната на земеделски земи и гори от държавния поземлен фонд със земи – собственост на физически и юридически лица.
3. Информация за получено писмо от Центъра за развитие на човешките ресурси във връзка със сигнала, постъпил в Комисията за корупционна среда в Центъра.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред:
1. Обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката.
2. Обсъждане на материали от Министерството на земеделието и горите, свързани със замяната на земеделски земи и гори от държавния поземлен фонд със земи – собственост на физически и юридически лица.
3. Информация за получено писмо от Центъра за развитие на човешките ресурси във връзка със сигнала, постъпил в Комисията за корупционна среда в Центъра.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Към тази точка 4 въвеждаме още една информация – за отговорите, които получава комисията през седмичния период.
Така че имате две справки в материалите, които са ви предоставени.
Колеги, имате думата по дневния ред. Има ли други предложения?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Няма.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да приемем, че се приема с консенсус предложението за дневен ред. Преминаваме към точка 1 - Обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката.
Поканени за участие в тази точка първа са Министерството на икономиката и енергетиката, Държавната комисия за енергийно регулиране, Националната електрическа компания.
Техните представители са:
от Министерството на икономиката и енергетиката
Йордан Асенов Георгиев – директор на Дирекция “Сигурност на енергоснабдяването”
Галина Андриянова Тошева Григорова – директор на Дирекция “Енергийни пазари и преструктуриране”
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Добринка Добрева – член на комисията
Валерий Влъчков – член на комисията
Анжела Тонева – директор на Дирекция “Икономически анализи и работа с потребители” в ДКЕВР
от Националната електрическа компания
Мария Генчева – началнк отдел “Управление и търговия”
Дамян Христов – началник отдел “Цени и тарифи”

Кратка история на проблема, колеги, преди да преминем конкретно към обсъждане.
Във в. “Монитор” от 12 април господин Георги Касчиев има интервю – “Вдигат цените на тока, за да се хранят обръчите”, със сигнали в няколко сектора, свързани с енергетиката за корупционна среда.
Комисията подготви на основание на интервюто на господин Касчиев пет въпроса, които бяха изпратени до съответните инстанции. Искам да припомня. Въпросите са пред вас. Какви са аргументите за поскъпване цените на електроенергията; какъв е възможният размер на увеличението; кои са фирмите и каква е ролята на частните търговци при износа на електроенергия; кои са водещите консултантски фирми в системата и какво е тяхното значение; какви са изразходваните средства за модернизация и причините за тяхното увеличаване; какво е съотношението между средствата за анализи и оценки на безопасността и средствата за техническа модернизация.
Пред вас, колеги, са отговорите, които получихме – от Министерството на икономиката и енергетиката отговор на първите три въпроса; от Националната електрическа компания относно фирмите и ролята им на частни търговци при износа на електроенергия, изразходваните средства за модернизация и съотношението между средствата за анализи и оценки на безопасността и средства за техническа модернизация. Също така и относно цените на тока и тяхната икономическа обоснованост от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Това са, колеги, въпросите, които влизат в този сигнал. Пропуснах да представя, тук е и господин Касчиев, който е автор на интервюто във в. “Монитор” от 12 април, което стана основание за това разглеждане днес.
Преди да пристъпим конкретно към разглеждане на сигнала, без да подценявам никой от присъстващите, изпратени от съответните ведомства, бих искал да изразя едно съображение относно това участие. Пак повтарям, двама директори на дирекции, началници на отдели във връзка с твърде сериозните въпроси, които са поставени в комисията.
Поставям този въпрос чисто процедурно колеги, защото не е първият случай в комисията, и мисля, че позицията ни би трябвало да бъде твърде ясна. Информирал е парламентарният секретар, че двамата заместник-министри са в командировка в чужбина. За министъра не бях информиран.
Имате ли позиция, становище, мнения по този въпрос или да продължим?
Аз предлагам да започнем с изслушване на господин Касчиев. Това е практиката, това е процедурата в комисията. Тъй като господин Касчиев е автор на това интервю, ако той би могъл допълнително да прибави аргументи във връзка с данните, които излага в интервюто, а след това, разбира се, ще предоставим възможността на представителите на съответните институции за отговори по поставените въпроси. И след това народните представители ще имат възможност да вземат отношение.
Господин Касчиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Благодаря.
Благодаря за поканата и за това, че комисията се ангажира с разглеждане на тази тема.
Исках просто да обърна внимание, че интервюто не е плод на някакъв предварителен икономически анализ, а просто бях поканен за него и изразих това, от което се интересуваше журналистката.
В допълнение, тъй като проблемът е има ли корупция в енергетиката, общо взето не може да няма, изхождайки от това, че по общо мнение България е държава, разяждана от корупция, която се е увеличила неимоверно много в последните години. И бих цитирал настоящия заместник-министър на финансите Георги Кадиев, че “е оставена поразяваща корупция от предишното управление”.
Бих цитирал също и депутата от предишното Народно събрание господин Ламбовски, който нееднократно и ясно заяви, че подкупите в енергетиката са от порядъка на 10 милиона лева на месец. Бих апелирал също комисията да изслуша този депутат, за да разбере какво има предвид той, когато говори за такива огромни подкупи.
И бих цитирал едно изследване, проведено в края на 2004 г. сред държавната администрация, от което става ясно, че корупционният потенциал в енергетиката е най-висок в сравнение с всички други държавни служби поради специфичните фактори. Именно това е съществуващият монопол, огромните средства, които се превъртат през енергетиката, и мнозинството държавни или преки поръчки във връзка с това.
Сега, както навсякъде, разбира се, когато има корупция, обикновено се казва, че не е известно всъщност от кого е тази корупция. Когато се говори обаче за такива огромни суми, според мен не може да стане това без работата да е организирана или поне с мълчаливо съгласие от най-високо ниво. Искам да ви обърна внимание, че това мнение се споделя от редица водещи журналисти и социолози, политолози. Например социологът Живко Георгиев на 12 юни тази година в интервю във в. “Сега” по повод скандала с досиетата казва, че хората най-вече ги интересува борбата срещу организираната и уличната престъпност, поведението на далеч по-реалните и мощни мафии, каквито са наркомафиите, енергийните мафии и дървената мафия.
Това само като предисловие.
Иначе ще си позволя да изложа съвсем накратко един анализ на цените и на приходите, които влизат в системата на електроенергетиката на базата на сравнение с 2000 г.
През 1999 и 2000 г. на три пъти беше извършено увеличение на цените на електроенергията, при което през 2000 г. е отчетена стабилизация на всички дружества от този сектор и общо счетоводна печалба от 445 милиона лева.
След това, следващият период, на три пъти става увеличение на цените, при което в последна сметка цената за бита сега е с 64% по-висока отколкото е била през 2000 г., което е общо взето около 5 стотинки на квч.
Цената за стопанските и обществените потребители е близо 6 стотинки на квч. по-висока, отколкото 2000 г.
И сега, ще направя някои съвсем прости сметки. На бита и на стопанските потребители се продават всяка година около 24-25 милиарда квч. При едно увеличение от 5 стотинки – умножаваме 125 милиарда стотинки, или 1,25 милиарда лева.
Значи приходите в електроенергетиката са се увеличили с над 1 милиард и 200 милиона лева.
Същевременно печалбите са изчерпани. Миналата година Националната електрическа компания отчита счетоводна печалба от 60 милиона лева, Атомната централа на загуба и т.н. Единствено на печалба са фирмите, които обслужват този сектор и според статистиките са сред най-печелившите в България. Не от телекомуникациите, не от компютрите и другите технологии, както във всяка нормална страна.
Така че въпросът е всъщност – а къде са отишли тези пари? Защото това, което виждаме, е, че нито една нова централа не е построена, а всички проекти, които се движат, в това число модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" е със заеми, проектите “Енергия” са със заеми, тепърва предстоят разходите по модернизацията на топлоелектрическите централи.
Сега, трябва някой да даде що-годе смислен отговор къде отиват тези пари и защо те не стигат, и защо непрекъснато всички фирми от електроенергетиката искат увеличаване на цените, къде отиват тези разходи?
Моят извод е, че разходите не могат да бъдат оправдани с присъщите разходи за горива, за резервни части, за амортизации и т.н. Това е общо взето отговорът, който би трябвало да се получи.
И сега съвсем кратък коментар на тези отговори, например от Националната електрическа компания, които са получени. Кои ги питате, кои са фирмите, които продават електроенергия, но те не ви отговарят? Единственото, което може да се разбере от техните обяснения, това са едни много, бих казал, обяснения като за наивни, прости хора, че, виждате ли, понеже съседните електрокомпании проявявали стремеж да работят чрез посредници, Националната електрическа компания не можела да си позволи такива условия, да кажем, разсрочени плащания за 60 дни – просто така пишат в отговора, може да сверите – и поради това не можела да предостави такива условия. В резултат на което, доколкото виждам от писмото, те изнасят само 10% от електроенергията навън. От износа на електроенергия, който миналата година е 7,6 милиарда квч. Националната електрическа компания е изнесла само 10%, останалите – чрез търговски посредник.
Сега, мога да ви запозная, моята информация за цените на експорт на електроенергия на Балканския полуостров са от порядъка от 3,5 до 3,7 цента на квч. Ако разгледате внимателно отчетите на НЕК, аз го разгледах този за 2004 г., от него ясно може да се види, че Националната електрическа компания е получила по 3,1 цента на квч. от износа. Разликата виждате, че е 0,4-0,6 цента на квч.
И сега, пак, ако умножим по същия начин, близо 7 милиарда квч. по 0,5 цента, са 3,5 милиарда цента, които са 35 милиона евро. 35 милиона евро са близо 70 милиона лева. Националната електрическа компания се отказва от тази печалба, предоставя я на неизвестните за вас, които не ви ги казват, но които между другото, са изнесени в редица публикации в пресата – тези посредници – и иска увеличение на цените. Иска увеличение на цените, преди няколко месеца в редица интервюта бяха изтъкнати няколко неоснователни причини, една от тях, че видите ли, понеже НЕК продавала в страната на загуба, а навън с огромна печалба, то успявала някак си да балансира това и след като следващата година естествено износът ще падне, няма да има вече тази възможност. Това не съответства на истината. Това е ясно от отчета на Националната електрическа компания, където за 2004 г. е казано, че износът е 17,2%, а осигурява 18,2% от приходите. Ако беше вярно това твърдение, примерно трябваше да осигурява 30-40% от приходите.
След това, неизвестно защо, от Националната електрическа компания, които нямат никакво отношение към Атомната централа, дават прогнози, че като се спрат І и ІІ блок, токът щял да скочи с 30%. Нещо, което съвсем лесно може да бъде опровергано. Между другото, беше опровергано преди няколко месеца в статия на заместник-министъра на енергетиката госпожа Диловска, един уважаван специалист в тази област, която съвсем ясно разясни, че при това след този процес около 3% биха се вдигнали цените.
И последната причина, която Националната електрическа компания извади, както по-късно Диловска потвърждава, че, видите ли, понеже цените на въглищата били нараствали, непременно от юли месец трябвало да пораснат с 15% цените на електроенергията. И всеки, който горе-долу има представа каква компонента са въглищата в себестойността на централите, тези централи колко осигуряват от националното производство, ще види, че за да стане такова нещо, трябва да има залпово увеличение на цените на въглищата с 56%, 50-60%, каквото няма.
Сега, съвсем кратък коментар на писмото от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Там на два пъти е казано, че комисията е извършила проверка относно икономическата обоснованост на прогнозните разходи. Според мен няма такова нещо. Не бих се съгласил, например бих питал представителите на комисията – четох, че преди известно време при проверка се е установило, че директорът на Топлофикация – София през последните 8 години бил изразходвал над 200 000 лв. за лични нужди. Тези разходи икономически обосновани ли са били пред комисията?
Бих посочил, комисията може да каже, при неотдавнашния инцидент в централата, вследствие на недопроизводство на електроенергия и унищожаването на няколко от тези механизми да се разбере причината за техния отказ, е имало общо загуби около 24 милиона лева. Тези пари шансът да се получат от руснаците е 0,0001. Тези пари трябва да се платят от някого. Тези загуби са в резултат на едно нехайно отношение на ръководството на АЕЦ "Козлодуй" към сключването на този договор. И аз питам комисията, сега тя ще ги приеме ли за икономически обосновани, ще задължи ли потребителите да ги платят? Разбира се, може да се очаква, че Националната електрическа компания и централата, които се ръководят съответно от кума и кумеца на господин Овчаров, по тази кумува линия ще се разберат може би без скандали за чия сметка да бъде. Но все пак представителите ще ги платят ли и тях?
Преди две седмици във в. “Банкер” беше изнесена информация относно договора за свежо ядрено гориво, който централата сключва с руската страна, и в него се обосноваваше, че този договор е на цена 20% над световната. За комисията това обосновани разходи ли са?
Аз бих призовал, господин Великов, да изискате от Атомната централа този договор за доставка заедно с всичките му анекси, и да възложите на някой по-специализиран орган да направи проверката това дали е така. Защото става въпрос за огромни суми. Отделен е въпросът, че руското ядрено гориво нито по своите технологични възможности има качествата на горивото, което произвежда Уестинхауз, което произвежда Сименс или Биертел, или Кажима, а на всичкото отгоре тяхното качество е толкова лошо, че на единица произведено количество електроенергия в околната среда се изхвърля десетки и стотици пъти по-голяма радиоактивност. Тоест то би трябвало даже да е 20% по-малко.
И още само един последен пример за тези разходи, т.нар. икономически обосновани. Преди известно време прегледах един доклад на правителството за една Международна конвенция, по която сме, и гледам какви дейности са се развихрили по ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй". Виждам, че разходите, които са дадени след 2001 г. за тези модернизации на блоковете, са от порядъка на 180 милиона долара. И вижте какви дейности пред света описват по ІІІ и ІV блок. Дългосрочни програми за продължаване на дейностите по вероятностната оценка на безопасността, по модернизации на системите, по аварийни инструкции, по управление на тежки аварии. Всичките тези мерки – значи този доклад е септември 2004 г. Доколкото си спомням, глава Енергетика беше затворена някъде ноември 2003 г., което означава, че правителството се е договорило с нашите съюзници от Европейския съюз, че ІІІ и ІV блок трябва да бъдат спрени в края на тази година.
И аз пак бих поставил въпроса на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тези огромни средства, които са хвърлени през последните години за такива т.нар. модернизации, икономически обосновани ли са? Как може да са обосновани разходи за блокове, които ще ги спираш след няколко години, да инсталираш нови системи? И между другото, една от тези програми, по т.нар. управление на остатъчния ресурс, пък най-явно си пише, че ще бъде завършена в 2009 г.
Сега, от една страна, изглежда много странно. Блоковете ще спрат тази година, но дейности и средства по тях ще се извършват чак до 2009 г. И ако някой се чуди защо имаше такава забележка от страна на Европейската комисия, че България не демонстрира никакви административни и технически мерки, че ще изпълни своето обещание за затваряне на тези блокове в 2006 г., просто да не се чуди. Тези неща са изложени съвсем ясно пред целия свят.
Що се отнася до писмото от Министерството на икономиката и енергетиката, аз нямам намерение да коментирам, той господин Овчаров така придоби навика да лъже и вас специално да ви лъже относно инцидента в ІІІ блок, който стана.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще Ви помоля без квалификации, ако може, господин Касчиев.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Ами, няма значение, той Ви излъга, така че е хубаво да знаете това нещо.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще помоля от държавните институции, в какъв порядък ще прецените да направите отговорите? Първо, представителите от Министерството на икономиката и енергетиката. Заповядайте.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател, аз ще взема отношение по третия и четвъртия въпрос от въпросите, които ни изпратихте.
Третият въпрос е какви са изразходваните средства за модернизация и причините за тяхното увеличение.
Програмата за модернизация на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" е инициирана през 1995 г., тогава започва нейното разработване в съответствие с ръководството на Международната агенция по атомна енергия за проблеми на безопасността на реактори ВВР-1000. Конкретно програмата е изпълнена и все още се изпълнява на два етапа, като от първия етап включва основна инженерна фаза, която започва през 1998 г. и завършва през 2001 г., и основни договори с реализация на конкретни хардуерни мерки, която започва през 2000-ата година и завършва – планирано завършване през 2007 г.
Към настоящия момент съгласно последния отчет за състоянието на програмата за модернизация от общо 212 технически мерки са изпълнени 191, което представлява 90,1%, в процес на изпълнение са 20 мерки, което представлява 9,4%, и остава една мярка, която ще бъде изпълнена до края на срока на реализация на програмата. Тоест 0,5%.
По основни изпълнители, аз ще взема отношение и по това, което спомена господин Касчиев, то беше, че програмата се изпълнява с кредити, от цялата програма в обема на Европейски консорциум Козлодуй, това е Фраматом Германия – Франция и Атоменергоекспорт, са 94 мерки. В обема на Уестингхаус са 5 мерки и в обема на АЕЦ "Козлодуй" със собствени инвестиции се изпълняват 90 мерки.
Към края на май общият бюджет на програмата е 493 900 милиона евро, а са изразходвани 446 милиона евро, което е 90,47%.
По финансови дялове по проекта с натрупване към края на май месец средствата от Евратом представляват 44,9%, средствата, отпуснати от кредитното споразумение с Росексимбанк са 9,3%, Ситибанк – 10,8%. Собствените средства на АЕЦ "Козлодуй" са 34,7%.
По въпроса – причините за увеличаване на цените и средствата по програмата за модернизация, бих желал да отбележа, че в сравнение с оферираните през 1999 г. цени залегнали в основния договор, общо 39 мерки с общ бюджет от 219 милиона евро, постигнатите крайни цени за реализация по тези 39 мерки е 168 милиона, което е намаляване на цената с 51 милиона или 23% от стойността на тези мерки.
От мерките, които са изключени от основния договор и са останали за изпълнение със собствени средства на АЕЦ "Козлодуй", става въпрос за общо 25 мерки от програмата за модернизация, при договорна цена през 1999 г. от 59 милиона евро те са изпълнени със средства от инвестиционната програма на централата на стойност 24 милиона евро и общото намаление е 34 милиона, което представлява 58% от бюджета по първоначално предложения бюджет по тези мерки.
Общото намаление на договорните цени в сравнение с 1999 г., когато са оферирани, за общо 64 мерки в две групи, такива, които са намалени цени, в рамките на основния договор, и тези, които са изключени и изпълнени със собствени средства, общо 64 мерки, при договорна цена от 279 милиона евро са изпълнени за 193 милиона, което представлява намаление с 85 милиона или 30,7%.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Георгиев, мога ли да Ви задам един въпрос, извинявайте, че Ви прекъсвам?
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ: Да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук, в отговора, който сте ни дали от министерството, той е, казвам директно, пет реда. По този въпрос сте ни дали отговор в пет реда, в който ни обосновавате изразходваните средства за модернизация и причините за тяхното увеличаване.
Извинявайте, но това просто е несериозно като отношение. И много трудно е сега да чуя всичко това, което Вие казвате, и да прецениш и да вземеш отношение примерно, след като отговорът е буквално от пет реда.
Казахте, че и по петия въпрос ще вземете отношение. Заповядайте.
ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ:
Да, по следващия въпрос – какво е отношението между средствата за анализи и оценки на безопасността и средствата за техническа модернизация от тези общо 212 мерки в 10 области на подобрения, 59 са мерки за повишаване на безопасността, свързани с изменения в проекта, 40% са мерки, свързани с повишаване на надеждността на оборудването, 43 са мерки за подобряване на експлоатационните условия и 2 са мерки, свързани с извеждане на оборудване от експлоатация. 68 са изследванията и допълнителните анализи на безопасността.
Тези 68 мерки, свързани с допълнителни изследвания, оценки и анализи на безопасността, включително и допълнителните анализи, изпълнени през първата фаза на програмата за модернизация, са на обща стойност 37 милиона евро, което представлява 7,68% от общия бюджет на програмата за модернизация.
Завърших. Ако имате въпроси, …
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз предлагам да изслушаме и госпожа Григорова, също от министерството, Дирекция “Енергийни пазари и преструктуриране”.
ГАЛИНА ГРИОРОВА:
По отношение на въпроса за водещите консултантски фирми е представена информация за по-големите проекти и съответно избраните консултанти. Искам само да отбележа, че…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Защо не сте ни предоставили информация кои са фирмите? С това започва въпросът. Въпросът е: Кои са фирмите и каква е ролята на частните търговци при износа на електроенергия?
ГАЛИНА ГРИГОРОВА:
За частните търговци нали имате отговор от Националната електрическа компания, аз говоря кои са водещите консултантски фирми.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
А, извинявайте, Вие за водещите консултантски фирми говорите.
ГАЛИНА ГРИГОРОВА:
Искам само да отбележа, че наличието на консултанти при разработване и изпълнение на големи проекти в повечето случаи е изискване по кредитни споразумения, ако не, то пък от друга страна, има изискване по Закона за устройство на територията за наличие на такива консултанти. Консултантите се избират по процедури или Закона за обществените поръчки, или ако се финансират от съответната кредитна институция, в повечето случаи – по правилата на кредитната институция. Тоест винаги има състезателност и конкурсност при избора на консултанти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По първите два въпроса кой ще вземе отношение?
Първият въпрос е за цените и за ролята на частните търговци и фирмите.
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ (член на ДКЕР):
От комисията можем да вземем отношение само по първия въпрос.
Първо, искам да се извиня от името на председателя на комисията, тъй като той е възпрепятстван и не може да дойде на това заседание, моля да го извините.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може ли да ни кажете причините за отсъствието, извинявайте за въпроса?
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Служебна ангажираност и е резолирал до мен и до члена на комисията госпожа Добринка Добрева да дойдем на това заседание. Поначало в комисията ние имаме равни права и съгласно закона, когато бъдем упълномощени от председателя, ние можем да представляваме комисията и пред други институции.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, слушаме Ви.
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
По отношение на цените. Аз искам да дам едно разяснение по отношение на процеса за ценообразуване. Комисията работи по документи, които се предоставят от комисията, и правим регулаторни прегледи всяка година. Регулаторните прегледи се предшестват от подаване на заявления от компанията, която иска изменение на цените, след което в четиримесечен срок комисията трябва да се произнесе.
Когато се определи един ценови регулаторен преглед, той трябва да бъде не по-малко от една година, за да могат да се направят точни отчети за едногодишна работа на предприятието. Когато в периода на този едногодишен ценови период настъпят обстоятелства, които не са били могли да бъдат предвиден от компанията, когато подават заявления, тя има право да поиска от комисията да бъдат изменени цените. И в такъв случай тя подава документи, заявления с документи, като обосновава това искане. Комисията е длъжна да разгледа това заявление и да направи съответния ценови преглед и да се произнесе с решение. Процесът е публичен. На заседанията на комисията присъстват както представители на дружествата, така и журналисти и всички наши решения и доклади по тези решения се публикуват в сайта на комисията.
По отношение на това за разходите на Атомната електроцентрала, в комисията ние не ги делим на атомни централи и други видове централи по отношение на регулиране. Ние ги делим като производители на електроенергия. По отношение на това дали някакви други закони, както да речем Законът за ядреното регулиране поставя някакви изисквания специално според вида на производителя, както е в случая атомната централа, ние се съобразяваме с изискванията на тези закони.
Също така се съобразяваме и по отношение на изискванията на законите за екологията, опазването на околната среда и всички останали закони в държавата.
Първи и втори блок, за да бъдат изведени от експлоатация или от регулаторно разглеждане при нас, централата трябва да подаде заявление в комисията за извеждане на тези съоръжения от експлоатация. Това заявление ще бъде подадено след като получи разрешение от Агенцията за ядрено регулиране и след това всички счетоводни и икономически документи ще бъдат разгледани и комисията ще оцени какъв ще бъде ефектът от извеждането на тези блокове. Това се отнася не само за І и ІІ блок, това се отнася и за ІІІ и ІV блок. Така че когато централата подаде заявление в комисията за извеждане на тези блокове, ние ще ги преразгледаме, ще разгледаме това заявление и ще се произнесем.
Не бихме могли да дадем каквито и да е предварителни прогнози от ефекта от извеждането от експлоатация на тези блокове, ако нямаме извършен експертен регулаторен и ценови преглед. Така че не бихме се заели и с отговорността да представяме някаква информация, където и другаде да било.
По същия начин ние се отнасяме и към топлоелектрическите централи, към водноелектрическите централи, вятървъзобновяемите централи и също към Националната електрическа компания и електроразпределителните предприятия. Подходът при всички сектори, като електричеството, природния газ, така и при топлоенергетиката е един и същ.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И по втория въпрос кой ще отговори – за фирмите посредници?
МАРИЯ ГЕНЧЕВА (началник отдел “Управление и търговия”):
Аз мога да отговаря. Господин Касчиев се опита да обясни износа и търговията с електроенергия, но бих искала да кажа следното.
Първо, цената, която той е извадил за износа на НЕК през последната година, не е съвсем тази. Може би има някакви там сметки, които той не е успял да направи. Но искам да запитам. По принцип, както за всяка една стока пазарът определя дали стоката е продаваема или не и нейната цена зависи от търсенето и от предлагането. Когато съседните държавни компании, за които ние сме написали, че сме изнесли около 10% миналата година, а това са компаниите на Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватия, не желаят повече да купят, аз искам да попитам останалите 90% произведени от нашите производствени мощности, мощностите като паметници ли да стоят или при тяхното производство трябва да бъде пласирано нанякъде? Следователно ние сме търсили пазари на тази наша продукция. Защото НЕК заплаща разполагаемост на централите и заплаща отделно по схема и закупената от тях електроенергия. Разполагаемост, така или иначе, е винаги платима, ползваш ли или не ползваш, трябва да я платиш.
И сега, фирмите, които така много интересуват господин Касчиев, ако той каже, че фирма като “Адел”, “Егеел”, “Едееф”, “Иефти”, “Енерджи холдинг” – това са румънски компании, които са големи. Да, те са частни, но когато не можеш да продадеш на друг, продаваш съответно на посредник. А това, че държавните компании предпочитат разсрочено плащане по 60 и 90 дни, невинаги НЕК може да си го позволи, защото НЕК е гарант по заеми, по кредити на различни, включително и на АЕЦ "Козлодуй", НЕК не е в състояние, отнякъде трябва да си получи тези приходи. НЕК трябва да плати на централите…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожо Генчева, ние сме Ви поканили да обясните на нас, не на господин Касчиев.
МАРИЯ ГЕНЧЕВА:
Така че това, че не сме в състояние да удовлетворим 60-те дена разсрочено плащане мисля, че е в интерес всяка една компания да защити своите финансови интереси.
Фирмите казах кои са, ако искате, да ги изброя още един път.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Любопитно е защо не сте ни ги написали в отговора си.
МАРИЯ ГЕНЧЕВА:
Ами, не съм ги написала, аз съм готвила писмото, не съм ги написала, наистина.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Създавате ни впечатление да се съмняваме в нещо, което…
МАРИЯ ГЕНЧЕВА:
Не, няма основание. А търговията ни, търговската политика на цялата наша компания от години се определя на принципа на най-високата цена. Когато дойде посредник и поиска електроенергия, ние предлагаме свои цени в зависимост от продукта, който предлагаме, дали той е при постоянна мощност, дали е модулиран, дали е в пик, дали е нощна тарифа. И тази цена, която може би господин Касчиев е видял, тя е една средна за системата, но НЕК изнася по цена по-висока от вътрешната продажна цена за страната. А знаете от таблиците и от тарифите по ДКЕР по какви цени НЕК продава на електроразпределенията и по какви цени НЕК купува от централите, по какви цени НЕК продава на клиенти високо напрежение. Нашата средна цена от цялата продажна система е по-ниска от тази, по която ние изнасяме. Но пък тази цена се определя от търсенето в региона.
Това е, което аз имам да кажа. Ако имате някакви въпроси, Господин Председател, към мен…
А сега искам да кажа защо моето ръководство е изпратило мен и господин Христов. Господин Велков, нашият главен изпълнителен директор отсъства от понеделник. Господин Папазян, нашият изпълнителен директор е на среща в Хасково, където за съжаление има производствени въпроси да решава, тъй като ние имаме обекти и ремонтна кампания. Господин Христозов, шефът на диспечерско управление, е също в Хасково. На линия сме ние с господин Христов.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз Ви благодаря за обяснението. Ние отделно ще вземем решение комисията по вашето представителство днес специално и начина, по който сте реагирали на това заседание. Но мисля, че това е наше допълнително обсъждане. Нека приключим първо с този въпрос.
МАРИЯ ГЕНЧЕВА: Разбира се.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Касчиев, заповядайте, ще Ви помоля обаче кратко, имахте допълнителни въпроси.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Вашия шеф Ал Джибури…
МАРИЯ ГЕНЧЕВА:
Господин Ал Джибури не ни е никакъв шеф…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще ви помоля да не влизате в диалог. Госпожо Генчева, тук има правила, все пак думата я давам аз все още.

ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Господин Председател, аз ви гарантирам, че ако НЕК беше частна компания, нямаше да отпусне един квч. на някой свой конкурент. Един киловатчас, един цент нямаше да отстъпи печалба на никой конкурент. И аз все пак се питам, когато от енергетиката обясняват за износа, ами според тях България е спасител на Балканите. С това, че ние успяваме да изнесем електроенергия, крепим цялата стабилност на Балканския полуостров. А тук госпожата сега казва, че едва ли не ние трябва да молим някой да купи тази електроенергия. Това са неща, които очевидно си противоречат едно с друго.
Към Вас имам един въпрос. (Към господин Влъчков.) Вие казахте, че не бихме се заели да даваме каквито и да е оценки. Не е така, господине. Вашият заместник-председател господин Игнат Томанов пред Медиапул прави смайващи изявления. Той казва, че според него след спирането на последните малки реактори разходите по поддръжката им представляват 70 до 80 на сто от средствата, нужни в режим на работа.
Вие поддържате ли такава теза?
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Аз първо искам да кажа, ние работим по документи и би трябвало да се обърнете към нашия официален уебсайт, където ние публикуваме всичко, което излезе като решение на комисията. А то не излиза като интервю по радиото.
В момента не мога да коментирам този въпрос, който Вие поставяте. Искам само допълнително да Ви дам разяснения на един въпрос, на който в предишното изказване не отговорих, това е дали признаваме такива разходи, които са направен и не са свързани пряко с производствената дейност, както е в случая аварията с АЕЦ "Козлодуй". Не, тези разходи не са признати от комисията. Ние не признаваме и много други разходи на компаниите, за което реакцията на тези компании е – дават всяко наше решение във Върховния административен съд. Вие знаете, че въпреки че взимаме решения като колективен орган, всяко решение на комисията може да бъде обжалвано в 14-дневен срок във Върховния административен съд, след което се насрочва дело и се гледа решението на комисията.
Така че официалните публикации мисля, че са най-точната представа какво е извършено от комисията.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Разбирам, но все пак, една важна дейност от вашата работа, би трябвало да бъде информиране на обществеността, нали така? Като се спазват принципите на откритост, на прозрачност, честно отношение. Когато господин Томанов дава такива изявления, аз много се съмнявам в неговата обективност и че той действа в защита на интересите на потребителите. Защото ако погледнете отчетите на АЕЦ "Козлодуй", какви са компонентите на разходите по време на експлоатация, може ли да е вярно това, което казва господин Томанов? Не може да бъде вярно, защо? Защото АЕЦ "Козлодуй" сега дава 28-30% свежо ядрено гориво. Когато спре да работи, тези разходи отпадат. 18% той внася във фондовете. Когато спре да произвежда електроенергия, тези разходи също отпадат. 23% дава за амортизация на оборудване. Когато това оборудване спре да работи и става само за скрап, няма как да се дават за неговата амортизация никакви разходи. А даваните сега 15% за персонал и 16% за разходи за експлоатация и издръжка ще бъдат многократно намалени. Така че аз твърдя, че господин Томанов много силно е заблудил обществеността чрез това свое изявление и пак изразявам съмнение в обективността на такива изявления.
Относно цените. Все пак, на мен ми прави впечатление, че например цената на електроенергията от АЕЦ "Козлодуй", ако проследим по годините какво се случва с нея, през 2002 г., и то не по вашите данни, господине, не от Вашите, а от официалните отчети на АЕЦ "Козлодуй", заделени от счетоводните документи, където се дава колко е произведена бруто, колко е произведена нето и какви са разходите за това. И както всяко елементарно правило в икономиката, себестойността е разходи, разделени на единица продукция.
През 2002 г., преди да се спрат І и ІІ блок, тази себестойност нараства с 15%. Тръгва от 3,4 стотинки на квч. нето, отива на 3,89, през 2003 г. още с 15% нараства и стига 4,4 стотинки на квч.
И сега бих си позволил да направя едно сравнение с някои международни данни, защото все пак ние трябва да се ориентираме къде сме в сравнение с данните по света. Тази себестойност по сравнимите компоненти, пак повтарям, по сравнимите компоненти, е 40% по-високо, отколкото стойността на американските атомни реактори. Значи достигнато е дотам преди години централата да произвежда по съпоставими цени, 2003-2004 г. 40% по-високо от американските централи. Достигната е ситуация, при която цените на електроенергията в България за населението са по-високи, отколкото в редица европейски страни, които са изброени – защото има много публикации, няма да ги изброявам сега. Само понеже, когато се говори за тези цени и когато се посочват цените на електроенергията в различни държави, обикновено се казва – тези са някакви лаици, те нищо не разбират, примерно при организацията на потребителите.
Исках да ви намеря едно интервю на комисаря по енергетиката господин – трудно ми е името, Иепалс, който в края на миналата година заявява, че се чуди как хората в балканските страни успяват да си платят сметките за електроенергия, тъй като – казва той – в много случаи цените за електроенергия и за газ са по-високи, отколкото в европейските страни. Имам го тук някъде, ще го намеря.
Относно консултантите. По проекта “Белене” НЕК наема редица консултанти, най-мощният от които е Парсънс и Рискинженеринг. И тук и госпожата заяви, че без това не може. Искам да ви кажа, че международната практика е друга. Може без това нещо. Например сега в Европа само на едно място се строи реактор, подобен на нашата страна, във Финландия. Но финландската компания, която участва и която не може да си позволи такива огромни разходи, не нае никакви консултанти за преглед на предложенията в търга за нови реактори, съсобственици ли ги направи, и не нае външен консултант за архитект-инженеринг. Нито за финансов консултант.
Доколкото знам, договорът на НЕК, с архитект-инженеринга е на стойност 180 милиона евро за срок от 10 години. Колко е договорът с финансовия консултант, не мога да ви кажа, предполагам, че е от същия порядък. Отделно за т.нар. принудителен технически преглед и обоснованост… не мога да ви кажа как точно се наричаше, включително обосновка за въздействието върху околната среда. Преди да е ясно какво и що има, НЕК изхарчи около 8 милиона, пак за същата фирма Парсънс за такава обосновка. Ако погледнете доклада, ще видите, че той буквално е преписан от същото изследване, което Енергопроект направи през 2000 г. за 120 хиляди лева.
Това са разходи, за които аз имам голямо съмнение, че държавната компания не просто харчи с широки пари, а просто, че тези пари отиват по съответни канали с обръчите от фирми, които заобикалят.
А специално за Вас искам да кажете. Срещнах наскоро една публикация, мисля, че беше във в. “Банкер”, в която се твърдеше, че фирмите Парсънс и Рискинженеринг са изнесли около 80%, през тях е направен износът за електроенергията. Тази публикация отговаря ли на истината, госпожо?
МАРИЯ ГЕНЧЕВА:
… техни дъщерни фирми…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще ви моля да не влизате в диалог с господин Касчиев. Ако искате да отговорите, госпожа Генчева, ще Ви дам думата след това.
Ще Ви моля по-кратко, господин Касчиев.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
И още един въпрос. Господин Георгиев каза, тук намалено, там намалено от тази програма за модернизация. Аз останах с убеждението, че тя е просто намалена многократно. Обаче, ако се върнем към 2000 г. пак, тогава програмата беше замислена на стойност под 500 милиона долара. Сега ми казват 500 милиона евро и че няма разлика. Според мен разликата е 25% поскъпване. Толкова е разликата между долара и еврото.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Касчиев.
Искахте думата, господин Влъчков.


ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Аз мисля, че ние трябва да се съсредоточим към легалните методи за такива разследвания и такива проучвания. Да се даде възможност на държавните институции, на прокуратурата и всички институции, които имат отношение по този въпрос, да се заемат с тази работа. Журналистите подават сигнали, доколкото разбирам от изказвания на отделни хора, които невинаги могат да бъдат добре представени, в смисъл аз не обвинявам журналистите, може самият човек някой път да допусне грешка и тази грешка да се мултиплицира в медиите. Смятам, че легалният начин това е официалният начин, когато има такива сигнали, да се предизвикват следствия в прокуратурата и да се заведат дела…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Влъчков, ще ни оставите ли все пак ние да преценим какви действия да предприемем като комисия?
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Да, извинявайте, добре, само ще кажа за комисията. Миналата година комисията е имала 183 заседания и това не позволява да имаме свободно време да правим отделни срещи с журналисти и интервюта, за което сме много критикувани от медиите. А по отношение на икономическите показатели, които представи господин Касчиев, аз ще ви помоля да дадете думата на госпожа Анжела Тонева, която е директор на Дирекция “Икономически анализи и прогнози”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Тонева, заповядайте.
Аз бих си позволил само един кратък въпрос. Ако нещо смущава сериозно, то са различните предложения относно нарастване цените на тока, и то от специалисти в бранша, вашия бранш – от 2 до 5% и над 20%. Ето това е смущаващо. Какви са основанията веднъж да се говори за повишаване цените на тока до 5%, а други предложения са за над 10%? Тук пропускам предложенията на електороразпределителните дружества относно повишаване цените на тока, но по това може би и вие ще вземете отношение.
АНЖЕЛА ТОНЕВА:
Може би наистина мястото ми не е тук, уважаеми членове на комисията и уважаеми господин Председател, тъй като аз съм част от специализираната администрация. Ще ми позволите все пак с две думи да обясня как протича процесът на ценообразуване и процесът на утвърждаване на цените.
Специализираната администрация, аз съм само една малка част от нея, моята дирекция, която представлявам, преглежда абсолютно подробно и детайлно документите от правна, икономическа и техническа страна, които постъпват във връзка със заявлението за повишаване и въобще за всякаква промяна на цената. След това в подробни доклади, мерки и т.н. ние се изправяме пред 13 членове на комисията, които трябва да убедим във фактите, които са ни представили дружествата, и да дадем нашето мнение и предложение за това как да бъде променена цената.
Ще започна отзад-напред и след това с две-три думи ще отговоря на господин Касчиев по отношение на разходите на АЕЦ "Козлодуй".
По отношение на публикациите. Дружествата, съгласно нормативната уредба, са длъжни да публикуват преди да внесат заявление за цена, тяхното желание и намерение пред обществото, с което на практика те поемат отговорност за тези процентни повишения, но те досега в нито един случай от нашата практика, вече седма година, нямат съвпадение между това, което дружеството иска, и това, което ние утвърждаваме.
Преди да стигна до АЕЦ "Козлодуй", трябва да припомня пред вас, може би сте забравили, че регулирането в момента е на втория етап на цените на електрическата енергия. Първият беше свързан с т.нар. преходен период, през който приходите на производителите на електроенергия бяха толкова, колкото позволяваха приходите от крайното повишение, което мисля, че не е предмет в момента на дискусия тук.
По отношение на крайното повишение само бих искала да обърна внимание на господин Касчиев за процента, който той обяви. Не мисля, че е толкова. Той може би е толкова, ако се сравнява цената на второто стъпало. Но ние все пак като професионалисти с Вас трябва да сравняваме средната продажна цена. Така или иначе, ние имаме толкова много дела и толкова много обяснения и доклади, дори подробни виждания имаме в интернет, по този въпрос бихме могли да дискутираме, процентът не е този. Но не смятам, че тук трябва да стигаме до такива детайли. Нали сте съгласен с мен?
Още една приказка, за да стигна пак до АЕЦ "Козлодуй". По отношение на НЕК. Не уважаваме и не сме уважили до този момент желанието на НЕК да повишат цената на продажба на електроенергия на електороразпределителните дружества над цената за износ на електроенергия. Да, това, което каза госпожа Генчева, е вярно. Те и в момента продават електроенергия електороразпределителните дружества по по-ниска цена от тази, на която изнасят.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
С колко?

АНЖЕЛА ТОНЕВА:
Не съм подготвена с конкретни цифри, но е по-ниска. 57,43 е за електороразпределителните дружества.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ:
Няколко пъти…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля, господин Касчиев, да се изслушваме.
АНЖЕЛА ТОНЕВА:
И 61 цяло и нещо, под 10% е разликата. Това е факт. Но целият приход от износа, независимо добър или лош като паричен поток, се приспада от това, което трябва да плащат крайните потребители. Това е вече трета – четвърта година. Имаме и дела, заведени във връзка с това вече от другата страна, от електороразпределителните дружества, че не е законно или пък не било правилно изчислено. Да, това е един сложен процес, който ние продължаваме да се борим с всички страни, това е факт.
По отношение на АЕЦ "Козлодуй". АЕЦ "Козлодуй" със своето финансово участие в получаването на средната цена за производство безспорно е най-важният контрагент. Тук става дума наистина за страшно много пари. Но отношението ни към него въпреки специфичните обстоятелства по отношение на неговите пари, е същото както към всички останали централи. И тук трябва да кажа, че вече четвърта година част от разходите на АЕЦ "Козлодуй", които ние наричаме постоянни, защото това е – мисля, че всички вече го знаят, че разходите ги разглеждаме на две части. Едните, които са свързани с покупката на горива – това свежо гориво, което казахте, т.нар. променливи. И другите са постоянни разходи, които наистина са разходи за заплати, амортизации, ремонти, наеми и т.н. Ние утвърждаваме цените абсолютно равни, на нивото на 2002 г. абсолютно никакво повишаване няма, с едно малко изключение през 2003 г., което е свързано с возенето на отработеното ядрено гориво, което не е нещо, което може да бъде спряно като процес. До този момент те са го правили със свои собствени средства от печалбата.
По отношение на разходите за амортизация, това са разходи, които се капитализират в стойността на активите на тези блокове. Преценяваме тяхната икономическа целесъобразност безспорно и в повечето случаи ги намаляваме, не, ами да не кажа, във всички случаи. Една част от тези разходи стават т.нар. нематериални активи. Моля да ме извините, ако ви отегчавам, прекъснете ме, аз наистина мога да водя дискусия по този въпрос с вас два дни.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не ни отегчава, но има стенограма, така че ние ще се възползваме внимателно от това, което казвате.
АНЖЕЛА ТОНЕВА:
По отношение на тези разходи те стават т.нар. нематериални активи и тяхната стойност – не съм подготвена да кажа с колко, - но беше намалена, мисля, през 2003 г., а 2005 г., която е най-близката година до това, което помня, по отношение на цените, промяната на цената на АЕЦ "Козлодуй", а както и на всички други производители на електрическа енергия не е резултат от промяна на постоянните им разходи. Тоест не сме позволили ние нарастване на разходите на тези дружества, а е резултат от промяна на количествата. Вие казахте, че ценообразуването е просто – делим разходи на количества. Да, това е така. Имаме подробни анализи, можем да предоставим подробни мнения, сметки и т.н., в които вие да бъдете убедени в това, което аз казвам.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз без да настоявам да ми отговорите конкретно, имайки предвид и разговорите допълнително, които съм имал по въпроса с цените, госпожа Диловска, бившият заместник-министър, заявява процентно повишение до 3%. Докато и в интервюто тук се посочва и има изнесени данни в средствата за масова информация – над 10, в някои случаи над 20%. Ние естествено не искаме от вас, въпроса така сме го формулирали – възможният размер. Това не означава по никакъв начин да искаме да фиксирате пред нас, това не е възможно да го направите. Но с оглед на драстичната разлика беше нашият въпрос. Затова ви помолихме за отговор по този въпрос. Защото не може да става дума за такъв голям процент разлика в прогнозите, които има. От 3 до 13 или 33. Ето това е, което ни смути.
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Съжалявам, но ние не бихме могли да се ангажираме с отговор на този въпрос за точния размер без да направим един пълен регулаторен преглед и пълни анализи на всички тези неща. Аз още в началото казах, че процесът е много продължителен, трае 4 месеца. Ние непрекъснато изготвяме справки, анализи, отчети и ги предоставяме на Върховния административен съд във връзка с делата, които се водят срещу нас от всички страни – и от производители, и от потребители, и от страна на енергийните предприятия по различни наши решения. Така че с една прогноза, съжалявам, но не могат да се ангажирам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, приключихме с изслушването. Заповядайте.
Госпожа Гроздилова.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Наслушахме се на становища и лични мнения на участниците днес, наши гости. Аз съм доволна от това, че господин Касчиев, макар и извън системата вече, проявява своята гражданска позиция по такива важни за цялото общество решения, каквито предстои и в бъдеще да се вземат от управляващото мнозинство. Но някакси, господин Председателю и колеги, аз оставам с убеждението, че ние на експертно ниво забихме дискусията и моето усещане е, че господин Касчиев се превърна в един обвинител на вземане на решения на трите органа и всички много добре знаем, тези, които сме представители на парламента, че определянето на цената на електроенергията и за битови, и за промишлени нужди, не е чисто експертно мнение.
Може би е хубаво, господин Председателю, преди да се произнесем окончателно, да чуем все пак и политическите представители в тези институции, защото те в крайна сметка ще вземат своето решение и дай Боже, тогава да получим най-разумния отговор, защото аз нямам съмнение, че част от информацията, която се подава по медиите при интервюта, невинаги съвпада с колективното мнение на органа, а още по-малко след провежданата политика в него. Лично аз не можах да се ориентирам от това заседание.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще поставя само няколко конкретни, повтарям, конкретни въпроса.
Сега, представителите на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране тук заявиха, че ние работим – цитирам точно – по документи. Искам да ви попитам, във връзка с тази проверка, която беше извършена в Топлофикация – София, аз съм сигурен, че това е валидно и за останалите топлофикации – близалките, джетовете, джакузитата, масажистките, попфолк-звездите и т.н., влезли ли са в техните разчети?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Отговори се на този въпрос преди малко. Вие не сте обърнал внимание.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявам се. В калкулацията на цените.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Казаха, че не са влезли.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Така. Изключително важен въпрос, не съм сигурен дали не са влезли. Аз имам по-особено мнение, тъй като съм член и на Комисията по енергетика и се занимавам конкретно с въпроса.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че достатъчно отговорно се говори в тази комисия, би могло да се провери отговорът.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Съгласен съм, ще го проверим.
Относно електороразпределителните дружества. Аз поставям този въпрос на министър Румен Овчаров миналата седмица, той не ми отговори. Поставил съм го многократно в Комисията по енергетика. Защо частните електороразпределителни дружества имат норма на печалба около 16%, а държавната Националната електрическа компания има норма на печалба малко над 1%? Защо държавната комисия е определила тези разчети, въз основа на какво?
Искам да ви кажа и друго. За цените. В Гърция дневната тарифа за един квч. е точно 6,9 евроцента или горе-долу 13 стотинки и 8, нека да са 14.
В България – 1 квч. дневна тарифа струва 17 стотинки и половина и сега Държавната комисия по енергийно и водно регулиране дава съгласие за допълнително повишаване на цените на тока. Аз тук гледах в документите, оказва се, че 1 квч. от АЕЦ "Козлодуй" струва някъде около 1 стотинка и половина. А на българските граждани се продава по 17 стотинки и половина. За мен това е – извинете ме, колеги, може би съм малко остър, но това е едно престъпление и тук трябва да се занимае и прокуратура, и съд и т.н.
След това, казаха ни, че комисията, ако не се лъжа, не дала на НЕК да повиши цените на частните електороразпределителни дружества. Тоест тя ги продава по няколко стотинки, а тези частни електороразпределителни дружества ги продават на двойно и тройно по-висока цена. Аз питам защо комисията не се занимае с това защо частните електороразпределителни дружества имат такава висока норма на печалба, необоснована норма на печалба, и защо те не прекратят възможността на точно тези дружества да повдигат цените на българските граждани? Ето това е моят конкретен въпрос. Защо се облагодетелстват частните дружества за сметка на държавните? И аз досега не съм чул елементарен отговор на това.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми Господин Председател,
Уважаеми присъстващи,
Ние днес смесваме според мен два проблема. Единият е социално-икономическият проблем, за който като че ли повече се води диалог, а вторият, това е дали има прояви на корупция в системата и мисля, че е предмет на нашата комисия. Да, но ние тук надали трябва да изпадаме в такива социално-икономически анализи. Можем да се обърнем, първо, към министерствата, които имат отношение. Второ, има Комисия по енергетика, ако трябва нещо да изясним, експерти можем да ангажираме. Според мен преди всичко ние трябва да концентрираме нашето внимание върху това има ли корупционна практика в системата. И аз затова предлагам да не завършваме днес това заседание. Бяха повдигнати конкретни проблеми от господин Касчиев, даже той назова някакви цифри, по негова преценка това са средства, които са отклонени и по отношение на експортната цена на енергията, и някои други данни. Затова моето предложение е да се поканят на едно следващо заседание политически лица, в лицето на заместник-министри или министри, като предварително много добре формулираме към тях допълнителни въпроси в духа на неговото изказване.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих предложил решение, затова, господин Христов, моля Ви накратко.

МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз мисля, че двата проблема са много тясно свързани. Когато на нас ни говорят, че НЕК не могъл да си намери купувачи навън, ами хората, които се занимават с продажбата на ток, трябва да бъдат много внимателно анализирани техните действия, а може би и техните връзки, евентуално ако има такива, разбира се, със съответните частни фирми контрагенти.
Така че двете неща, пак повтарям, уважаеми колеги, са много, много тясно свързани.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, бих предложил едно решение. Може би ще искате отговор на въпросите, господин Влъчков? На една част от тях мисля, че Вие отговорихте. Ако прецените, заповядайте.
ВАЛЕРИЙ ВЛЪЧКОВ:
Аз мисля, че тук вече навлизаме в един много експертен разговор и не знам дали ще ни стигне времето да отговорим на всички въпроси, които се повдигат. Така че това е въпрос на друго заседание, на което да се поставят конкретно тези въпроси.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Предлагам изрично да се запише, да се покани министърът на икономиката…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, аз ще ви предложа едно решение, което мисля, че ще ви удовлетвори.
Колеги, предлагам ви комисията да вземе две решения.
Първо, Комисията за борба с корупцията да изиска допълнителна информация от съответните институции по повдигнатите на заседанието въпроси.
Бяха повдигнати много въпроси, ние ще прегледаме внимателно стенограмата и на основание на повдигнатите въпроси ще изискаме допълнителна информация от съответните институции, които разполагат с нея.
И второто решение – Комисията за борба с корупцията да продължи обсъждането по поставените въпроси след получаване на необходимата информация на необходимото равнище.
Колеги, има ли възражения? Господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Предлагам изрично да се запише или да се вземе предвид да извикаме министъра на енергетиката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това имах предвид, като казах на необходимото равнище.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Да, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на всички за участието.
Колеги, приключваме по точка първа. Имам едно предложение. Тъй като точка втора изисква по-сериозно и задълбочено разглеждане, предлагам да я отложим за следващото заседание, ако не възразявате, колеги. Ще имате възможност допълнително да се запознаете и със становището…
Има ли възражения по това да отложим точка втора за следващото заседание? Няма.
Ще ви помоля по точка трета специално - има изпратено едно писмо от Центъра за човешки ресурси към Министерството на образованието и науката. Ние миналия път поставихме на обсъждане и получихме отговор, че Министерството на образованието и науката започва проверка и след като приключи проверката ние ще се запознаем с резултатите и тогава ще се произнесем. И веднага след нашето заседание виждаме едно писмо, изпратено до министъра с копие до президента, председателя на Събранието, министър-председателя, да не изброявам всички. В това писмо има твърде спекулативни и манипулативни тези, ако бъде внимателно прегледано и внимателно бъдат анализирани. Една от най-опасните от тях е, че комисията е блокирала и по този начин ще препятства, ще доведе до загубата на България на 2 милиона и 500 хиляди евро. Говоря за нашата комисия.
Затова аз се постарах да ви предложа едно експертно становище, което ако нямате възражения, да стане становище и на комисията. Защото не може по този начин да се интерпретират действията на комисията. Ние поискахме проверката, защото имахме сигнали за корупционна среда. И в случая по никакъв начин ние няма да препятстваме, има възможности. И затова в това становище се казва, че е манипулативно и определено невярно. Защото дори при повторна оценка на проектите има време да се сключат договорите. И представянето – не искам да се спирам на другите точки и становища пред вас – на работата на комисията като препятстване на усвояването на европейските фондове, според мен е най-меко казано, манипулативно, г-жа Гроздилова каза и нагло. Затова искам едно становище на комисията, за да можем да се обърнем към министъра на образованието и науката, когато се изпращат такива писма, тези, които ги изпращат, да носят отговорност за тези писма. Те са на негово подчинение, затова е пратено до него, с копие до всички останали институции. Ние сме поставени на финала – няма значение къде сме поставени. Авторът е този, който е шефът на центъра. Но са се подписали – знаем как се събират подписите – отдолу всички служители.
Затова искам да обърнем внимание, да приемем едно становище на комисията, което да изпратим до господин Даниел Вълчев, защото не бива да допускаме подобни спекулативни действия от страна на държавни служители, и то високопоставени държавни служители.
Господин Костадинов, заповядайте.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Господин Председател, аз подкрепям Вашето предложение и мисля, че колегите ще се съгласят, защото питането на комисията, което беше отправено до Министерството на образованието и науката, не спира действието на техния орган. Това въобще не пречи на тяхната работа и ако те са убедени в правилността на техните решения, аз не виждам нищо смущаващо да продължи и тяхната работа и след питането на нашата комисия. Така че според мен тук явно се търси някаква такава инсинуация в работата и предлагам действително да бъде сезиран и министърът на образованието. Да се разпореди, както се казва, да си върши работата. Това не пречи и успоредно да върви проверката.
Подкрепям изцяло Вашето предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, Господин Председател.
В продължение на това, което колегата Костадинов каза, само искам да кажа, че вследствие на запитването на нашия председател до министъра, той наистина е спрял работата по тези програми и веднага е разпоредил проверка. Това е недопустимо и аз виждам, че първият адресат е министър Вълчев, нямам съмнение, че той вече е реагирал, ако е стигнало до него това писмо от неговите служители.
Защото според мен основание да се изразя по-остро, ми дават всички останали адресати. Не може те, в качеството си на какви и каква толкова важна дейност за цялата ни държава провеждат, че само на една реакция и желание на нашата комисия да разгледаме сигнала по-задълбочено, що се отнася до тяхната работа, те информират и президента Първанов, и всичко надолу.
Така че твърдо съм за приемане на становището, с огромно съжаление, че не съм го прочела, но имам доверие на нашите експерти и на комисията като цяло.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз смятам, че е ясен въпросът. Ние не реагираме срещу целесъобразността, дейността на този център, а спрямо стила, подхода и… да не изреждам по-нататък. Така че няма защо да се притесняваме, министърът е достатъчно широко скроен човек, да прецени, ако трябва, и да поеме отговорност тези пари да се усвоят. Така че аз съм за едно такова писмо, достатъчно ясно и категорично и същевременно да изразим позицията на комисията.
Завърших.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз не мога да не отбележа тук коректното отношение на министъра. След като получихме сигнала, тъй като предстоеше подписване на тези проекти по договорите, аз си позволих да изпратя веднага писмо до министъра, с което го помолих да спре подписването на договорите, да се изяснят сигналите и тогава да продължи това подписване.
Министърът постъпи коректно в случая, спря подписването на договорите, въпреки всички подготвени процедури в това отношение, и назначи проверка, за която ни докладваха миналия път тук на заседанието. Ние заявихме, че ще изчакаме проверката и след тази проверка ще се произнесем като комисия. Изведнъж се получава това становище от страна на въпросния център, изпратено до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и т.н., с което едва ли не ни упрекват, че се ангажираме с един сигнал за корупция във въпросния център. И затова искам да излезем със становище, което да изпратим на министъра, да няма излишни спекулации по отношение на работата на комисията.
Има ли възражения? Благодаря, виждам, че се приема предложението.
И остава последната точка – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате две информации в последната точка. Едната информация – за пръв път я внасяме в комисията, споменах в самото начало, за получени отговори през седмицата. Започваме тази информация да я внасяме своевременно, всяка седмица. Така че да има всеки възможност да се запознае какви отговори получаваме, какви са резултатите от работата ни в комисията.
По другия сигнал, по другата информация за постъпили сигнали, материали и предложения, ви обръщам особено внимание на един от сигналите. То по-точно е предложение. Това е №4. Писмо на Максим Бехар от Българската федерация на бизнес-лидерите чрез председателя на 40-ото Народно събрание е изпратено до нас. В писмото до министър-председателя, председателя на Народното събрание и комисията се предлага да се уреди законодателно при продажбите и услугите плащанията над 10 000 лв. да са през банкови сметки, а не в брой. Това е една световна практика и трябва да се прецени и би могло да се направи едно експертно обсъждане на въпроса.
На базата на това обсъждане – дали в комисията или в друг формат, въпрос на преценка, да представим това предложение до министъра на финансите. Дали комисията би се ангажирала – не казвам да го правим още сега, нека да подготвим становище на комисията. В Консултативния граждански съвет е представена тази организация. И според мен би трябвало да поискаме писмено становище от тази организация, да го внесем на обсъждане и тогава да преценим дали комисията би подкрепила едно такова предложение, което да изпратим до министъра на финансите. Те искат становище от страна на нашата комисия по този въпрос, тъй като това е свързано с ограничаване на корупционна среда по този начин, ограничаване на възможностите за корупция, затова са го пратили и при нас. Аз не мисля дали е законодателна инициатива, аз го приемам повече като становище по един такъв въпрос и затова ви предлагам да получим материала, да го внесем в комисията, да чуем мотивите и тогава да излезем със становище по принцип, а не с конкретна законодателна инициатива. Ако има такава законодателна инициатива, тогава бихме могли да обсъдим. Тук над 10 000 е предложението.
Има още два – три сигнала, на които бих ви обърнал внимание. За незаконното строителство в Русе. Жалбата е адресирана до Върховна касационна прокуратура и други органи. Тук можем да получим само информация по действията, свързани с това незаконно строителство, тъй като то е масово.


ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Те са над 70 години, бивши строителни инженери, само с това се занимават.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, г-жа Николова, просто не прецених, че сигурно имате достатъчна представа за случая.
Има един въпрос, който е от години. Той е въпросът с Бургаския университет “Асен Златаров”. Това е №12. Постави се въпросът относно беззаконията и корупция в университета “Проф. Асен Златаров” – Бургас, за което има преписки и в прокуратурата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Ралев си отиде…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
В сигнала има и допълнителни данни, така че в прокуратурата явно се работи по този въпрос и има становище. Нека първо да изискаме информация от прокуратурата, за да преценим. Това е, което имам, колеги, като предложение.
…….
Това е предложението на г-н Минчо Христов, внесено в миналото заседание, затова не го поставям на обсъждане сега. И така е формулирано тук, че каквото е предоставено на вниманието на народните представители в комисията на 22 юни, след обсъждане е взето решение № еди-кой си и е отразено предложението на господин Христов в решението. И дори съм му дал ход.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Само че не знам как господин Христов е получил информация от италианската прокуратура, защото ние всички само от медиите получаваме, включително и българските. А тук пише – разкрития на италианската прокуратура.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Имаше достатъчно интервюта на италиански магистрати във връзка със случая, които излязоха включително и в българската преса, в италианската и т.н.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще ви помоля да не влизате в диалог. Формулировката в анотацията е взета изцяло от сигнала на господин Христов.
Колеги, има ли възражения по информацията? Няма.
Благодаря ви за участието.

(Закрито в 16,10 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Б. Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)