ПРОТОКОЛ
№34

---

На 27 юли, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на сигнал за нарушения в Параходство ”Български морски флот” ЕАД.
2. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “Националната електрическа компания” ЕАД и фирма “Еврометал”.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имайки предвид, че по т.т.1 и 2 сме канили представители на държавните институции, а тях все още ги няма, аз ви предлагам, тъй като имаме готовност по т.3 с информация за постъпили сигнали, материали и предложения, да направим едно разместване, както следва:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Обсъждане на сигнал за нарушения в Параходство ”Български морски флот” ЕАД.
3. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “Националната електрическа компания” ЕАД и фирма “Еврометал”.
Имате ли други предложения по дневния ред, колеги? Няма. Тогава предлагам да започнем с точка първа - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения за периода от 12 юли до 26 юли, за тази седмица.
Обръщам ви внимание на три сигнала – това са 21-ви, 22-ри и специално внимание ви обръщам на последния, 31-ви сигнал, на който искам да се спрем отделно.
И така, първо на сигнал №20.
Комисията за борба с корупцията се самосезира по статия, според която Агенция "Митници" не дава достоверна информация за събраните данъци и такси. Според статията за митниците е задължителна една централна ревизия, свързана със зачестилите случаи на източване на ДДС при внос на стоки.
Тъй като зачестиха, вече имаме няколко сигнала, свързани с митниците, предлагам да се проучи този материал, да вземем информация от съответните инстанции и ако преценим, че има необходимата достоверност, че действително сигналът дава основания, да предприемем и необходимите действия съответно със сезиране на прокуратурата. Но докато не получим информация аз ви предлагам да не предприемаме някакви други действия.
Сигнал №21 – изпратен ни е одит на Сметната палата. Аз искам тук специално да благодаря, че действително Сметната палата се отнася към нас с необходимото уважение и отговорност на основание на споразуменията, които има между нас. Този одит е за нарушение от страна на Висшия съдебен съвет – плащания на материали без възлагане на обществена поръчка.
Аз ви предлагам да изпратим писмо до министъра на правосъдието за информация по случая и за предприетите административни мерки. Щом става въпрос за нарушения, предполага се, че по тези нарушения трябва да се предприемат и някакви мерки. След като получим тези материали, комисията да прецени необходимостта от разглеждането им.
Другият сигнал е от Илонка Димитрова Михайлова – Самоковско шосе, жалба до министъра. Тъй като е разпратено до много институции, да поискаме информация относно отговора на министъра по този въпрос.
И тук – аз имам опит от предишната Комисия по жалбите и петициите на гражданите, ние сме разглеждали на две заседания на комисията този въпрос. Спомням си, че още тогава – преди повече от три години може би, беше взето решение да се проведе конкурс. Но явно конкурс и досега не е проведен. Говоря за дома, за 22-ри сигнал, информация относно това какви действия са предприети по този случай.
И последният сигнал, който ни е изпратен в комисията, това е сигнал от кмета на Столичната община Бойко Борисов, който е внесъл два доклада – доклад от работна група за проверка на Топлофикация “София” АД, назначена със заповед на министъра на икономиката и на енергетиката, и на кмета на Столичната община, и второ, заключителен доклад за констатациите от извършената проверка на комисия, назначена специално със заповед на кмета на Столичната община.
Виждате, че третата графа тук е празна. Празна е, защото ви предлагам комисията да обсъди и да прецени какви действия ние бихме могли да предприемем в този случай след като сме получили двата доклада и необходими ли са някакви действия от наша страна.
Това е по-същественото от материалите, които ви предлагам. Имате ли други мнения, съображения?
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Доколкото получих информация от колеги и от журналисти, ако Вие не сте гледали докладите, които кметът ни е изпратил последно, те казаха, че вторият доклад, може би този, който е в резултат на заповед на министъра на икономиката и енергетиката за извършване на проверка, бил скандален и с него не разполагал главният прокурор.
Според мен, така или иначе, Главната прокуратура вече работи по този сигнал. Нека да помислим е ли удачно ние да посвещаваме заседание, за да обсъждаме тук, в комисията, по-скоро дали не е добре тези колеги, които са заинтересувани, да се запознаят с материалите, които са пристигнали при нас, но да получим информация от прокуратурата, доколкото е възможно да разберем на какъв етап са в тази си дейност. И ако наистина не разполагат с този материал, ние да им го предоставим чрез решение на комисията. Не знам, но някак си ми се струва малко неприемливо за нас паралелно да работим по този сигнал, независимо какви материали идват при нас, при положение, че се извършва проверка от компетентния орган.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имайки предвид практиката от работата на комисията, ние по важни сигнали, които излизат в средствата за масова информация, се самосезираме. Сигурно е направено впечатление, че по сигнала с Топлофикацията не сме се самосезирали, и то по една причина – тъй като от самото начало този сигнал е на вниманието на компетентните органи, там работи прокуратурата и по тази причина този сигнал не е влязъл в комисията. Няма никакви други основания.
Това, което казвате, че главният прокурор не разполага с един от двата доклада, мен лично ме изненадва. Ако действително е така, няма никакъв проблем той да бъде изпратен там. Аз не виждам възможност ние да се явяваме някакъв арбитър в случая кой доклад е по-добър и кой по-лош, и кой доклад не отговаря на реалностите и кой отговаря като проверка. Но нека комисията да прецени. Ако считате, че е необходим някакъв друг наш ангажимент в случая, можем да го поемем, разбира се. Ако е необходимо някаква друга, допълнителна информация, да искаме. Но при положение, че работят компетентните органи, аз не виждам нашата роля и място тук. Единствено може би, както постъпихме с Държавния резерв, ако прецените, да направим едно заседание на парламентарен контрол за мерките, които са предприети за ликвидиране на тази среда, която е създадена в Топлофикация. Според мен това е възможно да направим на основание на тези доклади. Те са на разположение, аз ги получих буквално снощи, около 17,00 ч. пристигнаха двата доклада. Така че те са на разположение, ако искате, могат да бъдат размножени и раздадени на народните представители още утре. Няма гриф “Секретно” на материалите, така че могат да бъдат на ваше разположение и ще ви ги предоставя. Готов съм да се свържа веднага с главния прокурор след заседанието. Ако той действително не разполага с някой от докладите, да му предоставим изцяло документацията, която е при нас.
Ако не възразявате, да вземем едно такова решение: всички материали да бъдат предоставени на главния прокурор с оглед съдействие на проверката, която се извършва.
И второто решение да бъде: извършване на парламентарен контрол за действията, които предприема Министерството на икономиката и енергетиката за ликвидиране на явно създадената корупционна среда в Топлофикация.
Има ли възражения, колеги, да включим това към тази последна, 31-ва точка?
Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Извинявайте, господин Председател. Може би да не се ограничаваме само в министерството, защото нали се водеше дискусия дали Топлофикация не е чисто в оторизацията на Столичния общински съвет, за да не създадем погрешно впечатление, че инспирираме една линия само на поведение. Може би трябва да разширим това Ваше предложение и за други органи, които да преценят дали има създадени корупционни сделки. В контекста на дискусията, която се води кой принципал, защо и т.н.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че сте абсолютно прав, мой е пропускът, действително можем да поканим и общината и действително да се отнася и за общината, и за министерството.
Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз се мъча да разсъждавам чисто процедурно на каква база взимаме такова решение да упражним парламентарен контрол, при положение, че не сме се занимавали в комисията с разглеждане на тези материали. Чисто процедурно разсъждавам, както прецените, колеги. Но нека все пак да си спазваме и правилата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Основанието за моето предложение е, че доказателствата са недвусмислени вече, че има корупционна среда в Топлофикация. Публично излязоха много данни, които са общоизвестни, така че ние едва ли нещо допълнително на основание на тези доклади, които са тук, и някои от данните, публично достояние, можем да преминем директно към парламентарен контрол, без да минаваме през една допълнителна процедура.
Колеги, имате още една справка, която редовно идва вече при вас. Това е справката за материали, предложения в този период, по които сме получили отговори. Тя е само за информация, за сведение. Ако прецените, че имаме основание по някои от сигналите – не сме доволни от отговорите, има нужда от допълнителен контрол, има нужда от наши допълнителни действия, ви предлагам да имаме и конкретни предложения по тях.
Има ли желаещи да вземат думата?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз искам да се извиня, просто трябва да напусна буквално сега.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ние сме още на точка Информация, сигнали и предложения, не сме преминали по същество към другите проблеми.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Ако мога, понеже видях днешния дневен ред, аз се запознах внимателно с доклада…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз Ви предлагам, господин Христов, да преминем към точката и тогава да вземете отношение. Нека да приключим с тази точка.
Колеги, други предложения имате ли по тази точка?
Приема се информацията с постъпилите сигнали, материали и предложения за периода с направените предложения за решения на комисията, както и справката с отговорите от сезираните институции от комисията.
Преминаваме към точка втора - Обсъждане на сигнал за нарушения в Параходство ”Български морски флот” ЕАД.
Една кратка хронология по въпроса, тъй като ние имахме постъпил сигнал още от месец октомври. На практика това е четвъртото заседание, на което ние се занимаваме с този случай. Първото заседание е справката, в която беше включен този сигнал. На второто заседание направихме едно обсъждане на сигнала и се стигна до решение за необходимостта от финансов одит. Направихме едно трето заседание, тъй като беше забавен дълго време финансовият одит, и от необходимостта да бъде предоставена допълнителна информация заедно с финансовия одит ние отложихме. И това, по същество, е четвъртото заседание, на което комисията – надявам се и последно – се ангажира с този сигнал за Български Морски флот.
Вече разполагаме – хронологично ги представям – от Параходството с доклада на господин Донев, който той ни връчи. Имаме един първи доклад на министерството, по който е работила комисията тогава на фирменото отделение към министерството, това е вторият доклад на фирменото отделение, който е възложен от министър Мутафчиев, с който също разполагате. Заповедта на министъра на транспорта е от 13 октомври по този доклад. Имаме също така на разположение вътрешния одит на Агенцията за Държавен финансов контрол. В този одит, който е твърде обемен, на практика по отношение на Български Морски флот, имам предвид конкретния сигнал, се отнасят три страници, от стр.25, които са свързани с таймчартърите, и още на стр.15 във връзка с недвижимите имоти. Това е, което касае пряко сигнала, който имаме в комисията. Аз прецених, че е добре комисията да разполага с целия одит, а не само с това, което касае специално сигнала.
Също така разполагате и с проверка за финансовото състояние и за причините за намаление на финансовия резултат на Параходство Български морски флот. Това е един доклад, който господин Мутафчиев ни представи допълнително.
И последното, което получих непосредствено преди заседанието, е едно писмо на министъра на транспорта, придружено с протокол – протокол №143/21.07.06, в което министър Мутафчиев ни информира за решенията, които са взети относно промените в процедурите по отношение на таймчартърите. Това е в резултат и на един сигнал, който се получи и при нас, но беше адресиран и до прокуратурата, доколкото си спомням, и министър Мутафчиев ни информира, че този сигнал е изпратен до Варненската Окръжна прокуратура да се извърши проверка.
И един материал, така както на предходното заседание, на което участва и господин Клочков, който заяви това желание, ни е предоставил допълнителни данни, един анализ за фрахтовия пазар, данни с които той е разполагал, с което счита, че комисията би могла да бъде информирана допълнително.
Това е, което има при нас като информация, която ви е предоставена. Считам, че цялата информация, с която комисията разполага, в различни етапи е предоставена в тези различни заседания на комисията.
Дойдоха ли представителите на министерството? Господин Атила се е обадил, че няма възможност да участва на заседанието, както и госпожа Тонева – главен експерт. Единствено се очаква да дойде госпожа Красимира Стоянова, директор на Дирекция Правна.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Не само това, тя е и председател на борда, което е по-важно.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ами значи е важно да се появи, да я изчакаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, преценете как да продължим, тъй като я няма нито госпожа Стоянова, нито господин Атила. Имате думата за предложения.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз имам въпрос, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Вие споделихте, че министър Мутафчиев в някои от последните материали, които е изпратил в комисията, говори за предоставяне на материалите, сигнализиране на Районната прокуратура – Варна. От кога е това и дали прокуратурата работи по този сигнал, който министерството е отправило към нея, за да можем да се ориентираме докъде и как са сезирани компетентните органи по извършване на тази проверка извън вътрешните такива, за които имаме достатъчно информация и материали?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие всички разполагате с това писмо, което аз получих, пак повтарям, непосредствено преди началото на заседанието. Там е казано:
“В отговор на писмо, получено от Министерството на транспорта… - и т.н., относно сигнал до Комисията за борба с корупцията, касаещ дейността на Параходство Български морски флот, ви информираме във връзка с публикация в пресата, във в. “Стандарт”, по повод сигнала на господин Трифонов, председател на НПС “Единство”, и господин Теодосиев, председател на КТ "Подкрепа" към настоящия момент във Варненската Окръжна прокуратура се извършва проверка. За резултатите от тази проверка ще бъдете информирани своевременно.
(п) министър Мутафчиев”.
Към това писмо ни беше предоставен допълнително и този протокол с взето решение. В това решение министърът на транспорта съобщава, че “се правят следните изменения и допълнения в съответните правилници”.
Госпожа Стоянова вече е тук, заповядайте, госпожа Стоянова. Госпожа Стоянова е директор на Дирекция Правна и председател на борда на БМФ. Може би друг път своевременно ще идвате на заседания на парламентарна комисия, тъй като часът е вече 15,00.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Изчакваме Ви половин час.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И така, колеги, разполагате с материалите, имате думата.
Госпожа Стоянова, имате ли нещо да добавите към материалите, които сте ни изпратили? Това, което беше ново за нас, за което информирах народните представители, е, че министърът е изпратил за нас един протокол, в който има промени, които сте извършили на нормативната уредба, която е свързана пряко с таймчартърите.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Това е единият нов документ и той е свързан пряко с препоръките, които се съдържат в доклада на Държавния финансов контрол.
Другият нов материал, който е по повод на сигнала, който е изпратен от двамата ръководители на профсъюзи и с който вие разполагате, Варненската Окръжна прокуратура се е самосезирала и в момента извършва предварителна проверка. Разполагам с писмото на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция Транспортна полиция – Варна. Това е новото, което е като информация. Всичките останали материали, с които разполагаме, са предоставени на Комисията за борба с корупцията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате думата за мнения, предложения. Считате ли, че имаме необходимост от допълнителна информация, от допълнителни становища?
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Само един въпрос, ако позволите. Прокуратурата се е самосезирала за отделни казуси или по целия обем материали, или по какво? Ясно ли е това от материалите?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Доколкото разполагам с информация, разговорите, които проведох с изпълнителния директор, материалът, с който разполагате вие, последният сигнал е изложен в пресата и по повод на него се е самосезирала Варненската Окръжна прокуратура. Тя изисква с писмо материали от Параходство Български морски флот. Възможно е това да не е единственото нещо, което ще изиска прокуратурата. Не мога да кажа дали проверката се извършва по целия случай или само за отделни части.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Този допълнителен сигнал, с който ние разполагаме, също повтаря в голяма степен стария сигнал, който имаме, той се отнася отново до таймчартърите, отново с някои други подробности, които не променят по същество темата на нашето обсъждане.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Точно така.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Ако е така, значи трябва да изчакаме прокуратурата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Колеги, аз се извинявам, че много често взимам думата, но мисля, че ние донякъде сме успели да свършим работата си, като сме принудили принципала, в лицето на екипа на министър Мутафчиев да променят нормативната уредба в тази й част, която касае таймчартърите, защото тук имаше смущаващи текстове по отношение на това изисквали ли са или не лицензиран оценител при предоставяне на тези поръчки за наемане на кораби. От друга страна, след като по същество сигналът, който разглежда Районната прокуратура във Варна, е същият какъвто беше първопричина и ние да започнем работа в комисията и да се занимаваме с този казус, според мен, не знам доколко колегите ще ме подкрепят, но може би е целесъобразно да изчакаме, да видим компетентният орган доколко и как ще си свърши работата и тогава, ако се налага, ние да разглеждаме отново. Отново излиза казусът – паралелно комисията се занимава с работата на компетентния орган с един и същи проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други предложения, мнения?
ИВАН СЛАВОВ:
Ако позволите, господин Председател, едно малко по-различно мнение. Аз смятам, че когато има въпроси, поставени пред Комисията за борба с корупцията, ние трябва да се произнасяме по тях и не бива да разчитаме единствено и само на прокуратурата. Ние трябва да разчитаме само ако поставим нашето предложение, или искане, или очакване за становище от някакъв независим орган. Смятам, че авторитетът на институцията, която представляваме, изисква да имаме становище и по този казус.
Благодаря ви.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Господин Председател, ще ми позволите ли реплика?
Аз съм съгласна, господин Славов, но все пак правилата на нашата работа са такива, че в най-тежките случаи, когато нямаме съмнение за корупционни практики и за създаване на корупционни механизми, ние предоставяме в целия комплекс материалите на прокуратурата, на компетентния орган.
ИВАН СЛАВОВ:
Но ние не сме пощенска кутия.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Само ако позволите, да продължа още две изречения, господин Славов, аз Ви изслушах внимателно. Или другите неща, които сме си позволявали, към принципала да отправим препоръки по отношение на усъвършенстване на нормативната уредба, която създава правилата за елиминиране на такива възможности за създаване на корупционни механизми. Това беше единственото, което имах предвид, когато направих предложението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други мнения, предложения? Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател, аз не знам, даже и да изчакаме прокуратурата, дали това е съществено. Ако има нещо констатирано от прокуратурата, тя съответно по компетентност ще го решава. Това е една специфична материя, защото Параходството винаги е работило на пазара, и то на външния пазар. Всеки един чартър е сам по себе си въпрос на преценка от страна на компетентния орган, където се наслагват много обстоятелства, много фактори, конюнктура, възраст на кораба и т.н., да не влизаме в детайли. Но от организацията, която е била създадена, безспорно може би остават известни съмнения, че е възможно да са допускани, така да се каже, нецелесъобразни решения от страна на определени служители, но това, пак повтарям, много трудно може да се докаже. Дори аз няма да скрия, мислил съм евентуално да се покани някаква външна консултантска фирма от Лондон или от някъде, която да направи една експертна оценка, така да се каже, за даден период за експлоатацията на корабите. Но те също ще посочат едни факти без да могат нещо конкретно да изведат и да кажат категорично – да, тук има злоупотреби или корупция. Но полезното от дейността на комисията е това, което предприе министерството, респективно бордът на Параходството, да се изгради един относително независим орган, пряко подчинен на самия борд, а не на изпълнителния директор на ръководството на Параходството, който да излиза с една експертна оценка пред ръководството на министерството и то да има право по преценка да не допуска някои чартъри, където се смята, че не съответстват на пазарните условия към момента. Това е една положителна крачка.
Аз лично смятам, че и да го отложим, нещо ново в този доста деликатен казус няма да излезе. Но ако има възможност да оберем тези тежки, даже и като предпоставки, ако са съществували, с такива организационни мерки, да излезем с някои препоръки към министерството. Това мога да предложа. Другото всичко остава в сферата на определени съмнения за некоректност, за злоупотреби, но неща, които ние специално трудно може да докажем. Ако специализираните органи могат, тогава да се действа по компетентност.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има ли други изказвания? Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз виждам тук много интересни позиции на моите колеги. Но гледам всичките документи, чета, да, пазарни условия, всички работим в тази конюнктура, компетентните органи ги определят, но за мен е непонятно, ето и тази докладна записка, няма един случай, в който това, което е определил и подписал…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Втория доклад държите, доколкото виждам.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Да, докладната записка. Погледнете я, прочетете я и нека тогава да я коментираме. Някак си е обидно да вземаме такава позиция при такива констатации на компетентните органи. Защото смея да кажа, че тази проверка е правена от некомпетентни органи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз ви предлагам (тъй като все пак одитът представлява основен документ от тези, с които разполагаме, последният документ), едно решение, което да се основава изцяло на този одит и то да бъде следното.
След като комисията се е запознала с цялата налична документация във връзка със сигнала, който е постъпил, реши: оценява като недостатъчна степен на законосъобразност на отделни етапи от проведените процедури по отношение на таймчартърите. (Цитирам ви дословно това, което го има от финансовия одит, и преди малко мисля, че господин Димитров в подобна посока направи своето изказване.) Като допълнение към това решение – че не са налични доказателства за изпълнение на нормативните и вътрешните актове и процедури. (Отново цитирам дословно финансовия одит.) В одита е казано: “При част от сключените договори не са налични доказателства за изпълнение на предвидените процедури.”
И също на основание на одита, т.2 – “Има извършени незаконосъобразни действия и неизпълнение на предвидените процедури за отдаване под наем на недвижими материални активи”. (Това мисля, че е на стр.5, ако не се лъжа, в одита. Без да даваме квалификации относно тези нарушения, тъй като те са констатирани.) Имайки предвид тези нарушения, предполагам, че министерството е било принудено да направи предложенията за изменение на съответните процедури.
И тъй като имаме произнасяне на две инстанции – и Окръжна, и Апелативна прокуратура, също материали, с които вие разполагате още от предходното заседание, аз ви предлагам цялата документация, с която разполагаме, имайки предвид, че долни инстанции са се ангажирали с това, да я предоставим на главния прокурор за проверка на основание на тези две предварителни решения.
Колеги, има ли възражения по така предложените решения? Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Това, което предлагате като проект за решение, господин Председателю, Вие акцентирате върху определени обективни обстоятелства, които са довели до определен вредоносен резултат – казвам го съвсем убедено, за вредоносния резултат. Ние изобщо не се занимахме със субективния фактор в случая. Има предоставени категорични данни за поведение на отговорни длъжностни лица в Български Морски флот, които с действията си са донесли вреда. Разбира се, че ние не сме прокуратура и е хубаво, че ще изпратим материалите на главния прокурор, но тази констатация не може да бъде подминавана. Аз не знам кой с какво разполага, но тук чета материали, категорични данни за хора, които управляват Български Морски флот, в същия момент имат създадени собствени търговски дружества, управлявани от техни роднини, приятели и т.н., категорични данни, че именно чрез тези дружества от офшорните зони се отклоняват пари, а тези хора днес управляват Български Морски флот.
Питам аз, министърът като е тръгнал да променя нормативната уредба, защото била създавала условия за корупция, не се ли смята тук, че трябва да се предприемат действия по отношение на тези лица, които независимо каква е нормативната уредба, пак ще си намерят пътя да отклоняват тези пари? Има данни, които са много смущаващи, в смисъл, че в момента, в който дружеството е разполагало със свои депозити в много интересни банки, в размер, да речем, на 34-35 милиона долара и 15-16 милиона лева, в същия момент взема кредити, и то при много неизгодни условия, от определени банки. И същите тези хора днес продължават да си управляват Български Морски флот. И министърът на транспорта, който е давал обещание още в предизборната кампания как ще се бори с този проблем, се съгласява с тези неща. И ние казваме тук – ще променим само нормативната уредба, министърът щял да промени нормативната уредба и този проблем щял да се реши. В ход е механизъм за скрита приватизация на Български Морски флот и са извършени една камара действия, от които да се намали стойността на това дружество. За това става въпрос. Ще го подминем ли това?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих Ви помолил, господин Атанасов, ако прецените, да формулирате и конкретно предложение. Може би не веднага, в хода на дискусията, относно решението.
Господин Ралчев, поискахте думата, заповядайте.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
Благодаря Ви.
Аз бих Ви помолил да ми дадете възможност да задам един въпрос към госпожа Стоянова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се, няма проблем.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
В тези промени, които вие сте предвидили в нормативната уредба и поднормативната такава, какво ви е отношението към двата основни пункта от одиторския доклад, а именно, че таймчартърите трябва да бъдат подлагани на принципите на обществената поръчка и т.нар. лицензиран оценител? Вие познавате ли в България да има такава процедура за лицензирания оценител и има ли такъв?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Благодаря Ви.
Безспорно е, че таймчартърите не могат да бъдат възлагани или избирани изпълнители за тях по реда на Закона за обществените поръчки. Това е безспорно. Аз мисля, че дори, господин Ралчев, поправете ме, ако бъркам, но няма и такава констатация в одитния доклад.
Това, което се констатира в одитния доклад, е, че при сключването на договори за таймчартър не е било взимано становище от Агенцията за приватизация. При получаването на одитния доклад като дружество ние възразихме срещу тази констатация по силата на един елементарен факт, а именно становище на Агенцията за приватизация, подписано от нейния изпълнителен директор, че при сключването на такива договори не е необходимо даването на разрешение на Агенцията за приватизация. Тоест когато е сключвало тези договори, Параходството е имало акта на органа, който би следвало да дава разрешението и който казва – аз не смятам, че е необходимо да давам такова разрешение.
Не бих искала да влизам в ролята си на защитник на изпълнителния директор на Параходство Български морски флот, но все пак трябва да кажа, че един сигнал не означава нищо. Такива сигнали може да има десетки и стотици. Именно това са компетентните органи – прокуратура, и след това съответно образуването на съдебно производство, които да кажат има ли извършено нарушение или не.
Благодаря.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
За лицензирането.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Лицензирани оценители няма никъде по света. Сключването на договори за таймчартъри не се извършва след получаване на оценка от лицензиран оценител. Това е световната практика, може да бъде проверено.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
Да си довърша тогава.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
С оглед на това, понеже Вие, господин Председател, акцентирахте върху този абзац или този дял от одиторския доклад, свързан с таймчартъра, на мен ми се струва, че констатациите в тази част на доклада указват за необходимост от подобрени или, по-точно, съгласувани действия, но в никакъв случай не указват на необходимата преценка дали има извършено престъпление или не. В този смисъл аз смятам, че Вие нямате основание въз основа на събраните данни пред вашата комисия да направите извод, свързан с прокурорска проверка.
Второто основание е, че вече такива проверки са извършени. Комисията не е органът, който може да определи на прокуратурата в нейната йерархия коя е степента, която трябва да се произнесе.
На трето място, всеизвестно е, и Вашите правни съветници ще Ви кажат, че това е от компетенцията на съответната Окръжна, максимум Апелативна прокуратура.
На четвърто място, Вие преди 15 минути чухте, че по съответните правила Варненската Окръжна прокуратура за съответния сигнал се е самосезирала.
Като имам предвид и казаното от Вас, че предметът на обследване, който вие имате, и предметът на сигнала, са идентични, то очевидно е, че вашият сигнал, отправен към Главната прокуратура, се явява, първо, неоснователен, и второ, ненужен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би като кратък отговор, господин Ралчев.
Аз в предложението си за решение предложих конкретни текстове от одита. В текстовете не се засяга този, който се отнася до лицензираните, отнася се в недостатъчна степен на законосъобразност на отделни етапи от проведените процедури, доказано от всички документи, с които разполагаме. Към тази точка също одитът заявява, че “не са налични доказателства за изпълнение на нормативните и вътрешните актове и процедури”.
И в двата случая има допуснати нарушения на съответната нормативна уредба, доказано, пак казвам, от редица документи, с които разполагаме. Аз не преминавам тази мярка, за която говори господин Атанасов, който може би след малко също ще има свое предложение.
Колкото до това дали и коя прокуратура ще се ангажира със случая, аз неслучайно предложих главния прокурор, нека той да прецени. Ако главният прокурор прецени, че ще го възложи на Окръжна и на Апелативна прокуратура, това е негово решение. Ние не сме тези, които ще кажем има ли състав на престъпление или не.
Това, което аз бих предложил като допълнително решение, имайки предвид и това, което господин Атанасов спомена, да настояваме пред Министерството на транспорта и съобщенията да предприеме необходимите административни мерки за допуснатите нарушения, констатирани във финансовия одит и други документи, с които комисията разполага.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
Може ли само една реплика?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Ралчев.
БОРИСЛАВ РАЛЧЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което Вие прочетохте, има ясно и точно съдържание. Вярно е, че някои от изискванията, нормативните такива въобще не са изпълнени. Едно от тях е да се правят обществени поръчки по съображения, които госпожа Стоянова изложи.
На второ място, не е изпълнена процедурата с оценителя, защото такова нещо по света и в конкретните възможности няма. Дотук съм съгласен с Вашата формулировка. Но остава да прецените и това, което госпожа Стоянова Ви каза, това, което господин Апостол Димитров Ви каза, за да може да направите обоснована преценка за налични данни за извършено престъпление и оттам нататък. Те са две различни неща. Винаги във всяка една система има място за подобрение на нейната работа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз се извинявам, но за да няма съмнение в нито един от нас как върви дискусията, искам да предложа две неща, ако е възможно. Първо, всеки от нас да декларира има ли колизия на интереси там, и второ, госпожа Стоянова от каква позиция взема мнение да го казва това, защото, доколкото знам, тя се явява в момента в две позиции – веднъж като шеф на борда, нещо такова, ако не се лъжа, и като представител на Министерството на транспорта.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вероятно и в двете позиции. Аз не бих могъл да допусна да я разделяме госпожа Стоянова шизофренично…
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Съвсем ясно е, че в единия случай интересите са очевадни там. Затова нека да нямаме съмнения след това в колегите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Стоянова не може да говори тук за връзка на лични интереси и, надявам се, в тази позиция… Това е достатъчно високопоставена държавна позиция.
Господин Димитров искаше думата.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз имам притеснение с възпроизвеждането на изводите от външни нам органи. Защото ако сме възприели техните констатации, то ние трябва да вземем решение, което е лично наше. Или подкрепяме сезиране на прокуратурата и предприемането на мерки от съответното министерство, ако сме предприели, че тези изводи са верни, както Вие казахте, че са налице закононарушения, или не ги приемаме и не сезираме съответните органи. Но ми се струва, че ще бъде дублиране на функции, ако констатираме тези неща, от една страна, и от друга страна, въз основа на тях сезираме прокуратура и ангажираме министерството. Може би по-прецизно ще бъде, ако се заяви, че възприемаме тези изводи като цяло и обосноваваме във връзка с това в този контекст необходимостта или подкрепяме сезирането на прокуратурата, която вече се е самосезирала, и намираме за необходимо да бъде ангажирано министерството за предприемане на съответните мерки. Но това преповтаряне според мен ще бъде излишно.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз считам, че има пълни основания г-н Димитров с тази бележка. Има ли, колеги, други мнения, предложения? Заповядайте, господин Иванов.

ИВАН ИВАНОВ:
Господин Председателю, аз няма да изразя отношение, тъй като утре имам питане към министъра на транспорта Петър Мутафчиев именно по Български Морски флот и дойдох по-скоро да чуя това, което ще се разисква в комисията. Благодаря Ви, че ми дадохте думата. Искам все пак да кажа, че напълно подкрепям това, което каза господин Гъндев, и трябваше участникът в дискусията господин Ралчев да декларира съгласно чл. 103 от нашия Правилник дали има финансов или друг икономически интерес от разискваната тема. Това е задължително при разискванията в комисиите, както и при разискванията в пленарна зала. Може би трябваше това да бъде направено, когато възникна предложението на господин Гъндев.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Иванов, без да визирам конкретния пример на днешното заседание, не сме имали практика досега, имате пълно основание за това, че е необходимо такова деклариране. Може би, колеги, ако отделен колега, който участва на заседанието, има интерес, който го засяга пряко (аз ви предлагам това да влезе във вътрешните правила), предварително да декларира има ли такъв или няма. Ако няма деклариран предварително, това ще означава, че няма такъв интерес у тези, които участват в обсъждането.
И тъй като господин Ралчев не е член на комисията, така както и Вие не сте член, но всеки има право, ние не сме ограничавали участието в заседания на комисията, така че това ще се отнася и ще бъде един от моите дежурни въпроси, когато колеги участват в заседанието.
И така, аз бих ви предложил да се ориентираме окончателно към предложеното от господин Димитров, в две решения.
Едното е, че на основа на цялата налична документация и проучванията, които е направила комисията, преценява за необходимо да предостави материалите на главния прокурор за проверка относно законността на предприетите действия и процедури в Параходство Български морски флот.
И второ, настоява пред Министерството на транспорта и съобщенията да предприеме необходимите административни мерки за допуснатите нарушения, констатирани във финансовия одит и други документи, които са предоставени на комисията.
Имам предвид двата доклада, имам предвид и допълнителните материали, с които разполагаме.
Госпожа Стоянова, заповядайте.
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Беше поставен въпрос към мен в какво качество съм тук. В качеството на представител на министъра на транспорта в Параходство Български морски флот. Председател на Съвета на директорите съм от месец ноември 2005 г. и тук присъствам в качеството си на член на Съвета на директорите и представител на министъра на транспорта, както подобно участие и представителство имат и други лица.
По отношение на предприетите мерки бих искала да кажа, че министърът на транспорта вече е предприел необходимите мерки и гаранция и доказателство за това е и съответната промяна по правилата за сключването на договори за таймчартъри. И ви уверявам, че ще бъдат спазени препоръките на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имам чувството, че не ни разбрахте съвсем добре, госпожа Стоянова, но надявам се, министърът да ни разбере относно мерките, които трябва да бъдат предприети. Тъй като господин Атанасов предполагаше някои субективни фактори.
АТАНАС АТАНАСОВ:
С цялото ми уважение, госпожо Стоянова, ние сме и колеги, но ще трябва да се питаме направо. Вие считате ли, министърът бил предприел всичките мерки? Вие считате ли, че е предприел необходимите персонални мерки да бъдат освободени от Български Морски флот лица, които имат пряк търговски личен интерес?
КРАСИМИРА СТОЯНОВА:
Аз казах – министърът е предприел мерки, не казах министърът е предприел всички мерки. Оттук нататък право на министъра е да предприеме.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Нали мога да питам?
Аз например държа пред себе си един протокол от заседание на Съвета на директорите на Български Морски флот, който е взет на подпис, както се казва, а не на заседание, с който Съветът на директорите решава да се сключи извънарбитражно споразумение за отказ от иск за 6 950 000 долара и т.н. Това, както тук каза колегата Димитров, доколкото разбираме от право, е чл. 219 на Наказателния кодекс. Всички, дето са подписали тук, днес са на работа в Български Морски флот, и т.н.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, аз се извинявам, че ще Ви запитам – това е материал от нашите материали или?
АТАНАС АТАНАСОВ: Не.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вероятно ще го предоставите да го включим в материалите, които ще изпратим…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Вижте, Уважаеми дами и господа, ние сме народни представители и хората, които виждат нередности в определена сфера на обществено-икономическите отношения, търсят начин тези факти и обстоятелства да стигнат до институцията, която може да предприеме действия. Какъв е проблемът в цялата тази работа? Аз не виждам.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Никакъв. Само се чувстваме пренебрегнати.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Ще го размножим и ще го дам на всички.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се, няма проблем за това, господин Атанасов, предполагам, че не приемате репликата като специално отправена. Има и допълнителни материали, колеги, аз споменах в самото начало, които господин Клочков представи. Те са включени и ние казваме в решението си, че ще предоставим цялата документация с всички материали, които са налични там. Господин Иванов, може да ползвате дори тези материали във Вашето питане.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Аз съм леко озадачен, не леко, силно озадачен. Първо, декларирам, че нямам интереси в Български Морски флот, защото като бургазлия, за мен са достатъчни безсмъртните думи на Христо Фотев, че “единствено Бургаското пристанище живота ми изпълва с възхищение”. Към Варненското нямам формирано отношение. Това първо.
Второ, откъде идва моята озадаченост? Сезираме Окръжна прокуратура – Варна. Ние от какво сме разтревожени – че тя не прави нищо? Или тя ще скрие резултатите, ако те не са в полза на заинтересовани лица от БМФ? Или че тайно главният прокурор ще изиска преписката и според солидната традиция в прокуратурата, ще я държи известно време, може би пет години?
Ние кого визираме, когато искаме да изпратим материалите някъде? Визираме Окръжна прокуратура – Варна и по презумпция я зачеркваме като ефектно действащо звено на прокуратурата в страната. Или натоварваме с допълнителен ангажимент главния прокурор? Тогава според мен е достатъчно да изпратим едно писмо на главния прокурор на републиката, в което го молим светкавично да информира нашата комисия за резултатите, до които е стигнала Окръжната прокуратура във Варна. В противен случай ние правим нещо, което с нищо не се различава от случая “Йордан Костадинов”. Докато Окръжната прокуратура във Враца започна да работи, беше практически сезирана Главната прокуратура от самия министър на вътрешните работи. Това да е предизвикало някаква динамика в случая АЕЦ "Козлодуй"? Не. Очевидно няма разлика в скоростта, с която работи едно от звената на прокуратурата, и не настъпва нито забавяне, нито ускоряване, ако ние решим да прескочим едно от тези звена и да алармираме директно центъра.
Може би разсъждавам нелогично. Тогава ми помогнете да предвидим, да си представим резултата от сезирането на Главната прокуратура. То няма друг инструмент там освен тя да обърне внимание, в най-добрия случай, на Окръжната прокуратура. Ако някой от вас има съмнение, дайте да изплюем камъчето. Някой вероятно смята, че едно варненско лоби толкова добре е окомплектовало със свои хора Окръжна прокуратура – Варна, че тя няма да разнищи тази история. Тогава ние трябва да се заемем с Окръжна прокуратура – Варна, колеги. Тогава трябва да се заемем с Окръжна прокуратура – Варна, където очевидно темите не се изчерпват с БМФ. Къде е заровено кучето – в една индоктринирана прокуратура, да не работи в името на закона, или другаде? Защото това е вторият случай, по мои бегли изчисления, но с този темп ние до края на 2006 г. вероятно ще направим солидна статистика от случаи, при които сме сезирали Главната прокуратура. Каква е логиката да съществуват други звена на прокуратурата? Ето това аз не мога да разбера, защото сега, ако решим да сезираме Главната прокуратура, създаваме трайната матрица за работата в тази комисия. А моята представа е друга – че тази комисия помага на граждани и на цели групи или на групи от граждани, когато те не намират алтернатива в Окръжната прокуратура, в Районната, в Апелативната, във Върховната и тогава се обръщат към нас. Но до момента, до който това не е доказано, не можем всичко да препращаме в Главната прокуратура. Аз разсъждавам по законите на житейската логика, а не на вътрешноинституционалната. Другото за мен би било пълно недоверие към всички окръжни прокуратури в България и сляпа убеденост, че само Борис Велчев може да ни помогне.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще се опитам, господин Димитров, преди да Ви предоставя думата, тъй като направих предложението към Главната прокуратура, към главния прокурор специално, да се обоснова отчасти и имайки предвид изказването на господин Илчев.
Колеги, вие всички разполагате с постановленията на Окръжна и на Апелативна прокуратура. В едно от заседанията, господин Илчев, може би поради Вашите ангажименти не сте били на него, ние изразихме съмнения, тук, на заседание, беше изразено съмнение относно тези становища. И имайки предвид – аз го споменах в изказването си преди – тези съмнения, имайки предвид и допълнителната информация, която е получена при нас, защото сигналът дойде след тези постановления на Окръжна и на Апелативна прокуратура, което означава, че вече идването на сигнала е форма на недоверие към изразените постановления от Окръжна и съответно от Апелативна прокуратура. Защото Апелативната прокуратура по същество е преповторила в становището си Окръжната прокуратура – Варна. Сега по същия проблем отново ще се произнася Окръжната прокуратура – Варна и аз нямам никакво съмнение, че тя ще повтори онова, което е заявила вече в свое постановление Окръжната прокуратура – Варна. Затова, за да бъдем максимално обективни от гледна точка на това, че двете прокуратури вече са се произнесли, ние се обръщаме към главния прокурор. Това е едната аргументация.
Колкото до това, че се обръщаме само към главния прокурор, мисля, че нямате достатъчно основание, защото отделни сигнали, които са от по-частен, от битов характер, за които считаме, че не е необходимо да ангажираме Върховната касационна прокуратура, ние сме се обръщали директно към Районната прокуратура, към Окръжната прокуратура или съответно вече към главния прокурор по особено важни и значими случаи. Това беше аргумент за моето предложение да предоставим материалите на главния прокурор и той да прецени на база на всичко, което има като материали, какви действия ще предприеме.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз също исках тук да репликирам господин Илчев, че на една Постоянна комисия към Народното събрание все пак й подхожда да кореспондира със съответните институции и особено когато става дума за такива проблеми, които трябва да се изчистят. Мисля, че не бива чак до Районни прокуратури да слизаме, което не ни обижда, но все пак, трябва да се държи на институцията. Като принципен подход имам предвид.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други мнения, предложения? Не виждам.
Предлагам ви тогава да преминем към гласуване. Моля колегите, които са съгласни с така направеното предложение за решение, да гласуват.
“За” – 9, "против" – няма, "въздържали се" – 4.
С 9 гласа "за" и с 4 гласа "въздържали се" решението се приема.
Благодаря на госпожа Стоянова за участието.
Преминаваме към точка трета - Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “Националната електрическа компания” ЕАД и фирма “Еврометал”.
Това е сигналът за цесията между НЕК, за дълговете на БДЖ към НЕК и “Еврометал”. Искам да благодаря специално на министър Николай Василев, че се отзова на нашата покана по тази точка от дневния ред, разбира се, и на останалите наши гости по тази точка. Виждам господин Янков, ексзам.-министър, господин Любомир Велков, главен изпълнителен директор на Националната електрическа компания, госпожа Мария Евгениева Генчева, началник управление “Търговия” в НЕК ЕАД, и Юлиян Желязко – ръководител на управление “Правно”.
Колеги, тук разполагате с един солиден пакет от документи, въпреки че се забави получаването на тези документи, всички разполагате с тях. Може би е необходимо една кратка хронология да направя – от началото, която започва с едно искане от “Еврометал” до НЕК – изпълнителния директор. След това със заповед, подписана от изпълнителния директор тогава господин Васил Анастасов във връзка с постъпилото предложение. Следва протокол от заседание на НЕК ЕАД относно предложението, което е направено. След това имаме доклад от господин Юлиян Желязков, който присъства в заседанието тук, ръководител управление “Правно”, до господин Анастасов – изпълнителния директор. Имаме също така протокол във връзка с тази цесия от заседание на членовете на Съвета на директорите на НЕК. Пред нас е също така прехвърлянето на просрочените вземания до господин Василев, подписано от господин Милко Ковачев. Имаме също така протокол от даване на решението на НЕК да сключи договор. Този протокол е от месец февруари 2005 година. След това имаме до господин Васил Анастасов изпълнителен директор, доклад от господин Желязков – получени предложения за цезиране на просрочените вземания, даване на разрешение за цезирането. Споразумението е пред нас, договорът между Националната електрическа компания и “Еврометал”. Да не цитирам всички писма, които имаме тук, които са изпратени. На разположение е и въпросът, който господин Яни Янев, народен представител, е отправил до министъра по тази сделка, и съответно отговора на министерството. Има, разбира се, и доклад от господин Любомир Велков, главен изпълнителен директор, относно писмо на началника на Кабинета на председателя на Народното събрание във връзка със сигнала, който е при нас.
Това е цялата документация на практика, с която, колеги, разполагате. Имате едно кратко становище относно цялата тази документация от една страничка, за да помогнем на народните представители, завършващо с няколко въпроса.
И така, може би, имайки предвид цялата информация, ако има необходимост от допълнения, мнения, становища, въпроси на народните представители към нашите гости. Това е всъщност второ заседание, на което ние се занимаваме с този въпрос. Така че ако имате допълнения, господин Велков, Вие по цесията, може би и господин Василев, Вие ако искате да направите някои допълнения към тези материали, които предполагам Вие добре познавате като процедура изцяло. Господин Янков, ако някой от вас прецени. Този път излизаме извън рамките на предприетата процедура, тъй като имахме едно обсъждане вече в комисията, там бяха поставени някои въпроси. Имате тук и становището, така че заповядайте за мнения по тази цесия.
Господин Велков, може би Вие ще започнете? Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЕЛКОВ:
Вижте, аз смятам, че представената папка с този набор от документи достатъчно ясно описва каква е ситуацията и хронологията и просто ако има някакви допълнителни въпроси от вас по детайли, по-подробно, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има няколко въпроса, на които може би в недостатъчна степен е отговорено тук, в материалите. Има едно предложение, което възникна от народни представители в хода на заседанието, в неговата подготовка, ако прецени комисията. Тези седем въпроса, които са в края на становището, с което разполагате, колеги, аз мога да ги зачета.
Първи въпрос: Какви са аргументите за допускането на дълга на БДЖ към НЕК в този период?
Втори въпрос: По какъв механизъм е предложен дългът на БДЖ за изкупуване?
Трети въпрос: Как е определен и с какви мотиви сконтовият процент?
Четвърти въпрос: Защо парите за изкупения дълг не са внесени веднага?
Пети въпрос: Защо няма банкова гаранция за цялото вземане, какви са гаранциите за обезпечение на дълга?
Шести въпрос: Има ли ДДС при тази сделка, ако няма, какви са аргументите?
Седми въпрос: Какви действия са предприети от БДЖ след сключването на договорите?
Това са седемте въпроса. Аз споделих в самото начало някои становища относно това, ако прецените и вие, разбира се, като гости, че е необходим достатъчно аргументиран отговор на тези въпроси, да направим писмено. Ние не сме против това да бъде направен допълнително и след като получим необходимите материали, да се произнесем окончателно, тъй като все пак бихме искали на тези по-деликатни, бих ги нарекъл, въпроси да се отговори достатъчно аргументирано, за да разполагаме с тях. Но това е въпрос и на ваша преценка. Ако прецените, можем и сега, ако прецените, можем и допълнително, разбира се, и комисията трябва да реши. Аз казвам като едно предложение, което правя на комисията.
Господин Василев, Вие искате думата? Заповядайте.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Благодаря, уважаеми господин Великов.
Най-напред бих искал да Ви благодаря за поканата за това участие и да изразя едновременно и своето уважение към вашата комисия, която според мен е изключително важна за държавата особено в този момент от гледна точка и на ситуацията в Брюксел.
Специално по тази тема се запознах внимателно със стенограмата от предишното заседание, когато разбрах, че сте ме поканили. Да ви призная, не съм видял, не знам дали мога да го получа в бъдеще, сигнала, който е пристигнал. Макар че това не е чак толкова важно в момента. И възможно е паметта ми, заедно с тогавашния зам.-министър Янков, да не е перфектна към този момент, но Ви уверявам, че много внимателно министерството е вземало решения като това и всички документи безспорно са налице в Министерството на транспорта и в самото БДЖ.
По-скоро на този етап аз бих искал да Ви запозная с голямата картина, която горе-долу води към отговора на повечето от тези въпроси.
От гледна точка на Министерството на транспорта, което е принципал очевидно на БДЖ, за нас нещата стояха така. Традиционно – като казвам традиционно, това е от 90-те години, през целите 90-те години, след 2001 г, след 2005 г. и прогнозата ми е и след 2010 г., железниците реализират големи финансови загуби по редица причини, с едно малко изключение. Имаше период, в който БДЖ беше печелившо, това е втората половина на 2004 г. Но традиционните финансови загуби означават, че дружеството има много повече разходи, отколкото приходи и съответно част от разходите никой не може да ги плаща и те се натрупват. Естествено много по-неприятно е да се натрупват разходи към персонала, много по-традиционно е да се натрупват например разходи към други държавни фирми. Те могат да бъдат НЕК, към фиска и др. Обикновено едно държавно дружество не обявява друго в несъстоятелност. Това може да не е правилно, но е така.
В предходния мандат, през последните две години, знаете, бях министър на транспорта. Още когато бях министър на икономиката сме обсъждали много пъти тези проблеми с държавните дружества, засягащи и БДЖ, и НЕК, и Булгаргаз, и много други. Когато бях министър на транспорта, министър Ковачев, тогавашният министър на енергетиката, много пъти, да не кажа десетки пъти, но много пъти и едва ли не през няколко седмици и месеци и писмено, и устно обръщаше внимание на проблема с неразплатените задължения към НЕК от системата на железниците. Много пъти сме искали двамата с него среща с министъра на финансите с надеждата за някакъв вид помощ от държавата под различни форми. Много пъти и писмено, и устно ни беше отговаряно, че това е абсолютно невъзможно и това е очаквана реакция на министъра на финансите.
Сега, все пак да уточня, че за периода 2004 г. основно БДЖ в много направления намали своите задължения. Успяхме и към ЛУКойл, и към персонала да ги нулираме на много последователни пъти. Към НЕК няма възможност и 10 години да управляваме железниците, да ги нулираме. Заедно с наказателните лихви те ставаха все повече и повече. НЕК по моя преценка никога няма да може да си събере парите от БДЖ. Както няма да може да събере и сега новонатрупаните тази година примерно вземания от БДЖ.
Това, което са направили колегите от НЕК, е в един момент на, да не казвам отчаяние, но осъзнаване, че не могат да решат този проблем, и са предприели едно действие, което всяко дружество би предприело по целия свят. Това, което ние от гледна точка на принципала на БДЖ виждаме, е, че според нас това решение на НЕК е съвсем логично. Ние направихме сериозен анализ дали то е полезно за цялата система, основно за БДЖ. Решихме, че е полезно. И в крайна сметка това доведе до поредица от действия, които от гледна точка на двете дружества са някаква крачка напред. Това, което не знам засега, е какво е твърдението за някакъв вид корупционен потенциал, защото за мен това е неразбираемо. За мен от гледна точка на всички участници в процеса това са логични действия.
Така че, ако има конкретни въпроси, съм готов да се намеся отново в тази дискусия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, заповядайте за мнения, въпроси, предложения. Има ли допълнителни въпроси? Ако няма допълнителни въпроси, аз се връщам на първото си предложение – да получим писмен отговор на тези седем въпроса, които са формулирани в експертното становище, и тогава да се произнесем окончателно по тях.
Има ли възражения? Не виждам. Да приемем с консенсус тогава това решение. Не виждам възражения още веднъж – за писмен отговор по тези седем въпроса. Ще ви ги предоставим от съответните институции, ще отправим това, което е към НЕК, и това, което е към БДЖ. Ние можем да разграничим вече институциите и техните отговорности. И когато сме готови, няма да ви ангажираме допълнително. Ще ви ги изпратим специално с формулирано решение на комисията.
Благодаря ви.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ:
Към нас няма въпроси?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, виждам, че няма въпроси от колегите.
Искам да Ви благодаря, г-н Министър, още веднъж, че се отзовахте на тази покана да участвате в това заседание.
Колеги, с това приключихме дневния ред. Искам да благодаря на всички за активното участие.

(Закрито в 15,50 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)