Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
20/07/2006
ПРОТОКОЛ
№33
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬___________________________________________________
ПРОТОКОЛ
№33
На 20 юли, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в Комисията.
3. Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, минаха необходимите минути за падащия кворум, можем да започнем работа. имате предложен дневен ред:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в Комисията.
3. Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Имате ли допълнителни предложения към дневния ред? Не виждам. Считам, че приемаме предложението за дневен ред и преминаваме към точка първа – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в Комисията.
В периода от 3 юли до 12 юли в Комисията са постъпили сигнали, като искам да ви обърна внимание на някои от по-важните, които считам, че трябва да са предмет на внимание на Комисията.
Сигнал №8 – сигнализира за незаконни действия в Топлофикация – Враца. Този път се отнася за друга Топлофикация, не за софийската.
Сигнал №19 – сигнализира за информация за корупционна среда в Национално и областно звено “Следствени арести”.
Сигнал №31 – изнесени са многобройни твърдения относно злоупотреби на общински кмет и се изисква необходимата проверка.
Сигнал №34 – от Приемната в Благоевград, относно неизпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците и бездействие на местните власти по тази проблематика. Предложението по този изключително сериозен въпрос е за парламентарен контрол на равнище комисия с участието на всички институции, които имат пряко отношение към изпълнението на тази национална програма за борба с наркотиците и ролята и мястото на местните власти.
И сигнал №35, на който също ви обръщам внимание, това е самосезиране на комисията от местния печат. Търсят се 7500 т зърно от Държавния резерв – една публикация, свързана също с резерва.
Искам също така да информирам комисията за това, че от Върховна касационна прокуратура постъпи отговор по решение на комисията във връзка с – условно го наричам – Савойския скандал. Едно от нашите решения на комисията беше свързано с Детската университетска болница. Имате на разположение отговора, който ни е предоставен от Върховната касационна прокуратура. Съвсем кратко ще представя неговата същност.
“Във връзка с предоставяне на информация за извършената проверка по материалите от Временната анкетна комисия на Народното събрание относно споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банк Аустрия Кредитанщалт и договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница в Република България Ивамет инженеринг Аустрия ви уведомяваме за следното.
По получените от Временната анкетна комисия материали е образувана преписка във Върховната касационна прокуратура и е била възложена проверка за установените от комисията нарушения при сключване на посочените споразумения и договори. Непълнотата на извършената проверка доведе до необходимостта от извършване на допълнителна такава, която към настоящия момент не е приключила.
Предвид значимия обществен интерес към случая са взети мерки за приключването й в кратки срокове, за което е осигурен необходимият ресурс от служители на Министерството на вътрешните работи и прокурори. В случай, че бъдат получени относими към извършената проверка материали от воденото наказателно производство в Република Италия, същите следва да бъдат приобщени към преписката и оценявани в съвкупност с установените данни.
ПРОКУРОР: (п) Несторов”
Това е по нашето решение. Върховната касационна прокуратура редовно ни е уведомявала за получените резултати от извършените проверки.
Искам също така да ви информирам, че на разположение на комисията вече е договорът за приватизацията на БТК. Този договор за приватизация е в комисията, народните представители могат да се запознаят с него. В него има клаузи, които предполагат санкция за публично изнасяне на информация. Така че желанието е при възможност народните представители да се запознаят с договора и разбира се, след това, по преценка на комисията да бъде поставен на обсъждане, ако комисията реши, че това е необходимо.
Един сигнал, който представлява интерес за комисията – това са договорите, сключени със Шимон Шевес. Това е информация, която беше поискана от комисията във връзка със сигнал, постъпил за тези договори. Материалите са на разположение на комисията. Така че е по този сигнал има готовност да бъде обсъждан на заседание.
През този период са постъпили общо 35 сигнала, 7 от тях са от приемната, която беше осъществена в Благоевград. Имайки предвид сигналите, които непрекъснато излизат в средствата за масова информация, и сигнали, по които ние работим от няколко месеца, искам да ви обърна внимание на парламентарния контрол, който осъществяваме по замените на земи и гори. Поставям го специално с оглед необходимостта от допълнителна информация, която е необходима на комисията по няколко въпроса. Имате предоставени и публикации. Имаме предвид допълнителната информация за цялостната процедура по замените, които са извършени, и другите процедури, които са извършени за замени в областите Варвара, Иракли, Камчия, Шкорпиловци, имайки предвид, че става дума за резервати и там е необходима специална процедура, да се информираме доколко тази процедура е била законна и как са извършени тези замени на земи и гори.
Допълнителната информация, която ще ни бъде необходима по този проблем като комисия, е свързана със замените, които са извършени през 2006 г. Комисията разполага с информация за 2004 г. и 2005 г., която ви беше раздадена на предходното заседание. Необходимо е да получим информацията и за 2006 г. за първото полугодие. Възниква още един проблем, който ми се струва е необходим от гледна точка на изясняване цялостната среда, създадена със замените на земи и гори, разбира се, и въпросът за извършените продажби през тези последни три години. Защото освен замените са извършвани и продажби на земи и гори. Считам, че една такава информация би ни дала допълнително една цялостна картина.
Това е, колеги, което имаме по тази точка първа като информация за комисията. Преди да пристъпим към дискусия по тази точка първа, позволете ми, пропуснах в началото, да поздравим с новия избор на господин Минчо Христов отново за заместник-председател на комисията след неколкомесечно прекъсване и господин Илиян Илиев, който е представител на "Атака" в комисията. Добре дошъл на господин Илиев в нашата комисия, да си пожелаем успешна работа в бъдеще.
Колеги, и един въпрос, който предизвиква обществен интерес, за който в комисията има постъпили три сигнала. Специално обръщам внимание на това.
Единият сигнал е от госпожа Максимова. Той е изпратен до главния прокурор на Република България, с поредица документи - според госпожа Максимова - за документни престъпления и измами от длъжностни лица. Изпратили сме до Върховната касационна прокуратура тази преписка, която сме получили, защото комисията е преценила, че това е от нейната компетентност. Има и отговори в това отношение.
Вторият сигнал, свързан с Държавния резерв. Сигнализира за източване на средства от резерва във Велико Търново към външни фирми изпълнители. Сигналът е адресиран преди всичко до прокуратурата. Ние се обърнахме към прокуратурата за съответната информация и действията, които са предприети.
И този сигнал, който ви посочих преди, в справката от днешния ден.
Така че комисията на практика има три сигнала, които са постъпили във връзка с Държавния резерв. Тъй като има голям обществен интерес, прецених, че е необходимо да поканим господин Димитров, който е освободен като изпълнителен директор на Държавния резерв. В рамките на самосезиране на комисията, без да навлизаме в дискусия, по преценка на комисията, можем да проведем специално заседание по този въпрос. Пак повтарям, единственото предложение тук е за едно изслушване на господин Димитров и комисията да прецени по-нататъшните си действия.
Имайки предвид, че материалите, по-голямата част от постъпилите сигнали са в прокуратурата, ние естествено не бихме се ангажирали да работим в тази част на проблема. Но възниква един сериозен въпрос, който считам, че е в предмета на работата на комисията – това е един парламентарен контрол за мерките, които се предприемат в Държавния резерв за преодоляване на тази среда, която се създава в Държавния резерв, тези условия, които се формират явно за корупционни действия. И в рамките на този парламентарен контрол да бъдат поставени всички онези проблеми и въпроси на базата на конкретните сигнали, за да се видят мерките, които изпълнителната власт би могла да предприеме.
Колеги, имате думата за мнения и предложения, след което да преминем към изслушване на господин Димитров.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Извинявам се на всички за закъснението си.
Искам да взема отношение относно първа точка на решение №31, относно обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви прекъсна, господин Христов. В точка 2 специално сме предвидили сигнали, които са отложени, да се ангажираме и да обсъдим специално този проблем, свързан със сектор енергетика. Извинявайте, че Ви прекъснах, но неслучайно съм размножил решението и конкретни предложения по този въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Ще го кажа после. Добре.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако няма предложения, колеги, да изслушаме господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз искам само да Ви обърна внимание – да се спрете на това, което би било предмет на нашата работа и в бъдеще, за да бъде полезно и за комисията Вашето изложение. Това е причината и за поканата към Вас – относно формиране на корупционна среда, ако има такава, в Държавния резерв, и мерките, които евентуално са необходими за бъдещи действия.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря за това, че ме поканихте да ме изслушате.
Искам да кажа следното. След това ще ми задавате въпроси, тъй като не съм подготвен и не зная в какъв ред трябва да докладвам.
По отношение на корупционната среда и корупцията в Държавния резерв мога да Ви кажа твърдо, че от май месец миналата година досега не само е ликвидирана корупцията в Държавния резерв, но и предпоставките за корупция в Държавния резерв. Смея твърдо да го заявя тук пред вас като народни представители, хората, избрани от народа, и гарантирам за думите си – че и предпоставките в Държавния резерв за корупция съм ги ликвидирал в продължение на една година.
Така че сега в момента аз не зная, никой мисля, че не е пуснал тази дума “корупция” към мен, никой не ме обвинява в корупция, а основното обвинение, което е, е нарушение на бюджетната дисциплина. Това беше първият термин, който се пусна в ефира, и първият мотив, заради който, да кажем, бях освободен. И сега, понеже този мотив не е достатъчен и няма необходимата тежест, една комисия от десетина човека вече един месец работи в резерва непрекъснато, всичко, и търсят нещо друго да се намери, където да има необходимата стойност, за да бъде като мотив за моето уволнение. Тоест тук с чиста съвест мога да кажа, че каруцата е сложена пред коня – първо ме освободиха, сега търсят обяснение за моето освобождаване, мотиви, които да имат необходимата тежест.
Аз не се притеснявам от това, че тези сигнали и тези материали и други ще бъдат дадени на прокуратурата, ще бъдат дадени на следствени органи и т.н., тъй като не мисля, че съм извършил нещо, което не е редно. Не изключвам, че може да има допуснати грешки в нашата работа, но целенасочена дейност, тенденциозност в нашата работа по отношение на неправомерно сключване на договори и освобождаване на материали, клонящи към корупционна дейност и други такива, не е имало. Това ви го гарантирам твърдо. Всичко каквото съм вършил, не съм го вършил сам, винаги зад всяка моя заповед, зад всеки мой подпис са стояли подписите поне на 4-5 човека специалисти или на цяла комисия, която е определяла една или друга дейност, която трябва да извършим.
Така че не зная още какво трябва да обяснявам. Попитайте, ако трябва нещо конкретно да казвам, за някои от случаите мога да ги обясня.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие имахте изявление, че от резерва са източени значителни суми. Различни средства за масова информация публикуваха различни Ваши изявления. Източването на тези суми явно е свързано с корупционна среда. Една от причините да Ви поканим днес на това изслушване, е свързана именно с това – има ли формирана такава корупционна среда в Държавния резерв и Вие заявихте, че са ликвидирани всички предпоставки, без да коментирам, разбира се, изявления в средствата за масова информация, днес Вие сте обвинен в подкуп в един от вестниците. Но това е предоставено на народните представители, за да има пълна яснота относно непредубедеността в действията на комисията. Ние искаме да изслушаме всички страни, за да може комисията да формира и своя позиция.
Така че на какво се основават Вашите изявления, свързани с това, че има източени значителни средства от Държавния резерв?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Източването на средства започна някъде от 1996 година, като прогресивно са нараствали 1999-а, 2000-ата, 2002 г., 2003 г. и вече към 2004 г. Източването е било целенасочена дейност от ръководството на агенцията. Това, което казват, че резервът е ограбен, окраден и т.н., не почива на истината. Никой не е разбивал нищо, никой с взлом не е харчил нищо от резерва. Всичко е давано.
Начините за източване са няколко, но основно това са стоковият кредит и паричният кредит.
Стоковият кредит се изразява в даване на горива. Примерно 10 000 тона А-92 и сключване споразумение до 6 месеца за възстановяване на това гориво вече с А-95, което е по-изгодно, тоест новия тип гориво. Да, но това не последва. Следват анекси, удължаване на тези срокове, междувременно фирмата се закрива, изчезва, изгубва се и така тези горива около 40-50 хиляди тона са изчезнали от резерва и нищо не е възстановено – нито горивата, нито парите.
Вторият начин е паричният кредит. Отпускат се средства, в продължение на шест месеца някой трябва да достави нещо на резерва, като се декларират там фалшиви банкови гаранции, това всичко е толкова разяснено навсякъде, че не мисля да се спирам на него. Формулата е пак същата – следва шестмесечен срок за доставка на материалите, анекс за удължаване с още шест и т.н., до месец май миналата година, когато дойдох в резерва. Като казвам, че съм ги ликвидирал тези неща, аз се обосновавам с това, че тези неща вече в резерва не стават. Още като пристигнах, преработихме Устройствения правилник, беше утвърден. Аз отделих Главна дирекция от Дирекцията, която се занимава с покупки, продажби и информационното осигуряване. Дотогава това се управляваше от един човек и беше нещо като държава в държавата. И всичко се вършеше само с негово знание, негово разрешение и директорът даже и не знае какво става и как се върши. Затова обособих самостоятелна дирекция, която се занимава с обществените поръчки, продажби и информационно осигуряване. Там се събира цялата информация, изготвят се необходимите документи за покупка или продажба. В изготвянето на документите участва винаги комисия от 7 до 11 човека. Комисията е в състав в зависимост от това, което ще трябва да се купува или продава. Ако са зърнени храни, ще има специалист от отдела, който се занимава с тази продукция, ако е горива, съответно от другия отдел и т.н. Така че всички тези неща са обсъждани.
Покупките вече само по изключение ставаха чрез търгове в агенцията, а всичко минаваше през борсата, където считаме, че е изключително прозрачно, ясно и всичко се вижда и няма как да се регулира този процес на купуването от една или друга фирма. Търгове се провеждаха само за специална продукция, за взривни материали, боеприпаси, части за оръжие и т.н., в които участваха само няколко фирми, тоест тези, които са лицензирани за такава дейност. В условията това се описваше, така че друг и да се яви, той отпадаше автоматически. И затова провеждахме търговете само за тази специална продукция, която е с ограничен достъп. Всичко останало минаваше през борсата и там просто няма как да се регулира този процес на купуване от една или друга фирма, а участват всички, които имат възможност за доставка и за закупуване на материали от Държавния резерв.
Регламентирах строго този процес в смисъл такъв, ако някой трябва да закупи нещо, закупува го, сключва се договор, превежда парите и когато аз видя, че парите са налице, фактурата е изпълнена, тогава излиза моя заповед и вече след нейното излизане човекът може да отиде да си получи материала, който е заплатил. И обратно, когато купуваме ние нещо, то влиза вътре в резерва, докладва се по съответния ред писмено, че стоката е приета, отговаря на необходимото качество и тогава излиза моя заповед, чрез която следва заплащане на закупената стока.
Това имам предвид като казвам, че съм ликвидирал предпоставките. Защото без моя заповед нищо нито излизаше, нито влизаше вътре в резерва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Аз имам два въпроса. Разбирам, че в периода, през който Вие сте ръководили Държавния резерв, са предприети мерки. Но Вие казахте, че когато го поемахте, сте констатирали редица нарушения. Първо, има ли някаква систематизирана информация за определен период, за който Вие сте проследили, анализирали какви вреди са нанесени или какви пропуснати ползи има за държавата? И второ, въз основа на тези констатации Вие дали сте сезирали определени органи – прокуратура, Министерски съвет, и има ли някаква реакция по Вашите сигнали?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да чуем и други въпроси, ако има, и тогава да предоставим думата на господин Димитров. Има ли други въпроси? Няма.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
По принцип не е моя работа да се занимавам точно с това – разследване на тези дейности, но за всички сигнали или констатирани нарушения аз съм сезирал прокуратурата. За всичко, без изключение, включително за този прословут фасул, който го продавах по 3 ст. килограма, и за него сезирах прокуратурата, тъй като считам, че има виновност в длъжностните лица, кого са го съхранявали. Този фасул е от 1995 г., срокът му за съхранение е 2 години, а аз го продавах миналата година, когато вече не отговаряше на абсолютно никакви условия, на никакви изисквания за храна на каквото и да е – нито на хора, нито на животни. И този фасул трябваше да го загробвам – 3000т, за което – с извинение за сравнението, като Бойко Борисов сигурно щях да обикалям цяла Добруджа да търся някой кмет да ми разреши да изкопая тази огромна яма и да го загробя. В крайна сметка се намери купувач – институтът в Стара Загора, който каза, че след преработка при 150 градуса фасулът може да се използва като прибавка на храната за животните, защото си запазва протеина и белтъчините. И по този начин успях да го пласирам, вместо да дам милиони левове, за да го загробя.
Така че за всяко нещо, което съм констатирал, съм сезирал прокуратурата. Считам, че там отговорните длъжностни лица не са си свършили работата навремето, затова този фасул е доведен дотам и за всеки килограм се губи по 1,47 лв., той е купуван по 1,50 лв. навремето.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Не за фасула, за горивата кажете.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
За горивата. Голяма част от тези горива, които липсват, вече прокуратурата беше сезирана. Аз не открих нови липси. Значи това е ставало през периода 2002-2003 и отчасти 2004 г. Установих нарушение в едни брикети – 100 000 тона, които е закупила Държавната агенция без право да ги закупува. Те не влизат в номенклатурните списъци. И в продължение на 3-4 години, 2003 г. ги е закупила, тези брикети са станали на прах от неправомерно съхранение. Загубите бяха около 11 милиона лева. Също сезирах прокуратурата и да не се спирам за по-нататък, но за всяко нещо, което констатирахме, веднага изготвяхме документи и уведомявахме прокуратурата. Сега, не си спомням точно колко бяха делата, които имаше заведени, когато аз пристигнах в Държавния резерв, но в момента са 733. Тоест повече от 350 сигнала съм подал аз към прокуратурата за една година и няколко месеца.
По отношение на вредите и ползите. Информацията я имам от следствените органи на “Майор Векилски”, тъй като ходих няколко пъти там, срещах се с тях. Като казвам, че са над 200 милиона, вече може би са и над 250 милиона, тъй като всеки месец откривах по нещо ново, което не е било изпълнено по-рано, и затова казвам, че тази информация непрекъснато нараства – за вредите, които са нанесени в продължение на 7-8 години в резерва. Имам предвид 1997-ма, 1998-ма до 2004 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други мнения и становища? Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Първият ми въпрос е: защо при ограничения бюджет, с който Вие разполагахте през тази година, предприехте процедури за осигуряване на резерва с различни суровини и продукти?
И второ, тъй като сте в Комисията за борба с корупцията – беше ли оказан върху Вас политически натиск за една или друга сделка?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
За 2006 г. аз поисках бюджет 504 милиона лева. Защитихме го в Министерството на икономиката – лично аз два пъти, при министър Румен Овчаров, и третият път беше и госпожа Меглена Кунева. Обясних защо трябва да имам този бюджет за 2006 г. – 504 милиона лева, за 2007 г. - 528 милиона, за 2008 г. - 530 милиона и 540 милиона - за 2009 г. Този бюджет го искахме, тъй като голяма част от нещата, които ние трябва да съхраняваме като норма, ги няма. Говоря и за горива, говоря и за жито, говоря и за други неща. И аз се обосновах с това, че тези неща все пак трябва да бъдат попълнени, не можем постоянно да висим с тях. Като обосновах точно и конкретно, че тези 100-140 или 160 милиона, които са свързани с изпълнението на глава 14 - Енергетика, трябва да ни бъдат дадени обезателно на 100%. За другото може да се отложи за следващата година, в зависимост от това какъв бюджет има държавата и с какво може да се разполага. Но това е глава Енергетика, по която трябва да се закупят тези горива. Казвам цифрите различни, защото ние нямаме нито един грам газ пропан бутан, а трябва да имаме 20 хиляди кубика за 2006 г. Една база за газ пропан бутан е 20 милиона. Трябваше да се изградят две бази – 40 милиона. Влязох във връзка с Министерството на отбраната и уговорих места, тоест подходящи места, където да се изградят тези бази за газ пропан бутан. Едното беше в Русе, другото около Варна, около Бургас, около Сливен и т.н.
Тези бази ние сме длъжни да ги имаме. Те трябва да бъдат 4 или 6. Имам предвид 4 или 6, защото горивата, които ние съхраняваме по Закона за задължителния запас от нефт и нефтопродукти, нарастват ежегодно. Те се изчисляват на база среднодневно потребление на предходната година. Тоест ние тази година до 20 март изчислихме какво е било среднодневното потребление за 2005 г., изчислихме какво ние трябва да съхраняваме като горива при нас в агенцията за 15 дена и какво трябва да съхраняват всички задължени лица – 109 са за тази година – по този закон в своите бази, на базата на това какво са произвели или какво са внесли. Това са задължените лица – всички вносители и производители на горива стават автоматически задължени лица от следващата година. Тоест ако тази година внасят, за 2007 г. те стават задължени лица.
Изчислихме тези, подписах писма и изпратих до всички. Имам предвид това, че този разход на горива – среднодневният разход – непрекъснато се увеличава, затова казвам, че сигурно за 2009 г., когато трябва да имаме 30-дневни запаси при нас, в агенцията, и 30-дневни задължените лица, но то е отделно, при нас в агенцията, сигурно този разход, който е изчисляван за тази година, ще бъде доста завишен и ние трябва да създадем тази необходима материална част, където да съхраняваме тези горива.
Мога да допълня тук нещо, че горивата за нас като кандидат-членове за Европейския съюз са все още 90 дни, но всички държави членки на Европейския съюз вече имат 117-дневни запаси и ако се наруши изпълнението на тези задължения по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, Комисията по горивата в Брюксел сезира съда в Люксембург и на базата на чл. 226 и чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност се налагат изключително големи глоби, които се равняват на хиляди евро за всеки просрочен ден.
Ще ви дам един пример. Аз миналата година наложих една глоба на един нарушител от 1 544 533,50 лв. Изчислява се по една формула отклоненото количество гориво, което е длъжно да съхранява за нас. По същия начин съдът в Люксембург, по същата формула изчислява неизпълнението на договора по глава 14 и по Закона за задължителните запаси на нефт и нефтопродукти и налага глоби за всеки просрочен ден до деня, в който и последната капка гориво влезе в запаса.
Затова, когато аз сключвах договорите към 14 декември, първо, не считам, че съм нарушил бюджетната дисциплина, защото дотогава аз нямах официална информация, че някой ми е отнел бюджета, че не е вече 504 милиона, а е 42. И второ, сключих го този договор на 14 декември, понеже пред Комисията обясних – този договор трябва да се сключи сега, за да може да се изпълнят изискванията по глава 14 Енергетика и по закона, защото това гориво, което ние трябва да закупим, е зимно, то се води Е-4, с 50 милиграма сяра. Такова още в България няма. Това ще бъде пуснато по нашите бензиностанции след 1 януари 2007 година, и се произвежда от октомври до март. Значи човекът, който щеше да спечели търга, трябваше да има възможност да го произведе и да го достави, да създаде необходимата организация и да го достави в базата в Сливен. За доставката на това гориво в Сливен са необходими 4-5-6 месеца. Ако горивото се доставя за ж.п. цистерни, това са 1000 цистерни. Ние можем да разтоварим по 8 за един ден, тъй като 4 влизат на рампата и 4, да кажем, две смени. Или 12, ако се работи денонощно, което обаче не е разрешено. Ако обаче се доставя с автоцистерни, те са 1800. Затова казвам, че може би 6 месеца ще са необходими.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля да не влизате в такива подробности.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Завърших.
ИВАН СЛАВОВ:
Аз само ще репликирам. Нямам никакви съмнения във Вашите добри намерения, но като командир, когото познавам доста добре, по-добре от мен знаете, че има правила. А с действията си смея да кажа, че не сте се придържали към тях.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте по втория въпрос, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Никаква политическа сила или някой да се е обаждал от някаква структура – политическа или държавна или каквато и да е. На борсата се изпълни сключването на договора. Към мен никой нищо не е имал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, имам един въпрос към господин Димитров. Аз досега не мога да вляза в същността. Тази агенция със специален режим на работа ли е, тази агенция в обхвата на Закона за обществените поръчки ли е и, както казвате Вие, че от 1997-1998 г. има злоупотреби, включително в 2004 г., тя не е ли минавала през този период поне през планов финансов контрол, независимо от органите на Държавен финансов контрол или Сметната палата? Защото е донякъде и редно всеки един нов ръководител на определено ведомство, встъпвайки в новата си длъжност, да изисква някакъв официален вариант на ревизия. А, както казвате Вие, за всеки отделен случай сте сезирали – 733 сигнала!
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие имате повече сигнали, отколкото при нас в Комисията за борба с корупцията за една година. Заповядайте, сигурно имате информация дали е провеждан финансов контрол и одит в този период от време, за който и Вие споменахте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Ние имаме един постоянен състав от трима – четирима одитори от Агенцията за Държавен финансов контрол, а вече от 1 май те са към нас, след като разтуриха там… Така че аз ги заварих там тези и са провеждали такива редовни одити в различните служби и различните направления и голяма част от сигналите са на базата на техните проверки.
По отношение на Сметната палата – не мога да ви кажа кога за последно, но мисля, че доста отдавна не беше идвал представител. Тази година влезе в месец март и завърши миналата седмица проверката, докладът още не е готов. Държавната агенция “Големи данъкоплатци” и НАП-а от 1 юни дойдоха и извършиха проверки на повече от 800 обекта на Държавната агенция. Също не им е готов докладът. Завършват го, предполагам, че скоро ще бъде готов. Това е по отношение на контрола, който се осъществява и как се е осъществявал.
По отношение на това поисках разрешение да отговаря на господин Славов, че договорът, който съм сключил на 14 декември, от него не са произтекли абсолютно никакви вреди нито за агенцията, нито за Държавния бюджет. Тоест няма нанесени щети от изпълнението или неизпълнението на договора. Сключил съм го единствено с цел, че това трябва да се изпълни, тъй като това е част от договора ни за приемането ни в Европейския съюз, глава 14, а за нейното изпълнение отговарям аз и министър Овчаров – за една част от нея, а за другата част – аз. За това, че бюджетът ми е орязан, сезирах госпожа Емел Етем още на 29 декември. Аз на 28 декември разбрах, че парите са орязани, поисках среща, отидох и обясних – така и така, тези пари са намалени тотално, но има една сума, която няма как да не се потърси и да не се намери. Става дума за горивата по глава 14.
След няколко дена имах среща с господин Пламен Оршарски, госпожа Етем организира срещата – бяхме тримата в нейния кабинет. Обясних цялата ситуация. Обясних и това, че аз нямам откъде да доставя и друга възможност за решаване на проблема. Да обясня всъщност какво направих, когато дойдох, ако имам 1-2 минути.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За 1-2 минути, ако можете.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
В мониторинговия доклад от миналата година е отчетено, че всъщност създаването на горивата започва от май месец 2005 г. Това, което трябва да се създаде през 2004 г., през 2005 г. нищо не беше направено по този въпрос. За да изпълня тези изисквания, голяма част от горивата от Държавния резерв и военновременните запаси документално ги прехвърлих към този раздел – Задължителни запаси по нефт и нефтопродукти, за да може към 31 юли 2005 г. Държавният резерв да има 10-дневни запаси. И по същия начин се опитах да реша и за следващата, но нямаше възможност, тоест съвсем щяха да свършат горивата в другите две направления и затова поисках този бюджет, за да може да се изпълнят тези изисквания по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Имам два въпроса, ако позволите, господин Председателю.
Първият въпрос иска много кратък отговор – по какъв ред сключвате договорите – обществена поръчка или по реда на чл. 6 от Закона за обществените поръчки?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Чрез борсата.
АТАНАС АТАНАСОВ:
През борсата сключвате договорите?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да.
АТАНАС АТАНАСОВ:
И второ, след Вашето освобождаване Вие направихте един рейд от медийни изяви. Какво искахте да кажете на българското общество? Аз не можах да разбера. Слушах Ви няколко пъти. Какво искахте да кажете?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Считам, че мотивът “нарушение на бюджетната дисциплина” не е основателен за моето освобождаване.
АТАНАС АТАНАСОВ:
А защо Ви освобождават, господин Димитров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Не знам. Само това е.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Това не е отговор на генерал.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Както искате го приемайте. В заповедта, в решението няма абсолютно никакви мотиви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други въпроси, мнения, предложения?
Предлагам ви едно решение на основание изслушването, което направихме, и сигналите, които са постъпили в комисията.
Значителният брой сигнали, които сте подали и Вие в прокуратурата, и повдигнатите обвинения, защото има повдигнати и редица обвинения, свързани с Държавния резерв, явно показват наличието на корупционна среда в Държавния резерв. Затова аз ви предлагам едно такова решение.
Комисията за борба с корупцията да проведе парламентарен контрол за необходимите мерки за предотвратяване на формирана корупционна среда в Държавния резерв.
Има ли, колеги, възражения по едно такова решение? Разбира се, ще подготвим парламентарния контрол на базата на достатъчно данни, които има по този въпрос. Ако е необходимо, ще Ви поканим, господин Димитров, за участие в това заседание.
Не виждам възражения. Считаме, че се приема това решение.
Благодаря на господин Димитров за участието.
Преминаваме към точка 2 - Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в комисията.
Бих искал да се спрем специално на два, които имат важно значение. Единият е свързан с енергетиката. Знаете, преди две седмици ние на заседание на комисията разглеждахме някои въпроси, които бяха повдигнати във връзка със сигнали в средствата за масова информация за корупционна среда в енергетиката. Предлагам ви на основание на решението, което сме взели, решението, което има Комисията, точка първа – Обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката, да изиска цялостната пълна информация и на следващото заседание да продължи обсъждането на необходимото представително равнище.
След като внимателно анализирахме стенограмата от заседанието, ви предлагаме въпросите, по които да бъде изискана информация от компетентните институции на тема енергетика. Тези въпроси са общо шест, с някои допълнения към отделните въпроси. Предлагам ви да обсъдим този въпросник за информация, тъй като са достатъчно сериозни въпросите, които бяха повдигнати в дискусията, която беше проведена миналата седмица, и предстои да проведем нова дискусия по тази проблематика, но след като получим необходимата информация.
Тук става въпрос за модернизацията на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за ядреното гориво, което е внесено в страната, за цената на това ядрено гориво, става въпрос и за износа на електроенергия от страната, фирмите, които са внасяли електроенергия и, разбира се, печалбите – това е последният въпрос, който е формулиран, - които се отчитат съответно от Националната електрическа компания през последните години.
Имате ли някои предложения по така направения въпросник? Твърде голям, разбира се, но и проблемите са много, не са един и два в тази система. Считам определено, че е необходимо да бъдат разгледани. Освен този въпросник имате приложени и две публикации на в. “Банкер” – “Посредници ли се намърдаха в ядреното гориво?” и “Каскадата “Долна Арда” – подаръци като за последно”. “Риск инженеринг” се добра до тройно раздутия бюджет на хидроенергийния проект”.
Това са допълнителни данни, някои от които бяха цитирани на заседанието миналата седмица, които ние се постарахме да ви представим на това заседание. Има ли, колеги, предложения по въпросника?
Господин Христов, заповядайте, искахте думата по този въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз предлагам - всъщност сега чета документа, прощавайте, ако нещо ми е убягнало – да изискаме приватизационните договори на енергоразпределителните дружества. Ще ви кажа, преди време изпратих едно официално писмо на госпожа Атанаска Бозова, където я молих да предостави въпросния договор, както и материали относно това как се спазва приватизационният договор. За съжаление писмото е доста кратко и, бих казал, неясно. Тя твърди, че “в договорите за приватизационната продажба на енергоразпределителните дружества няма предвидени клаузи за извършени инвестиции в приватизираните дружества”. Това беше ясно още от самото начало, но относно това как се спазва договорът казва, че до 3.06.2006 г. те са получили данните и сега ги обработват. Тоест не изпраща абсолютно нищо. Аз мисля, че няма да е лошо да изискаме официално тези договори, да ги видим, да преценим как са сключвани, изгодни ли са те за държавата. И може би да я поканим на един разговор тук. Това е моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не възразявам на едно такова предложение, но, колеги, искам да ви обърна внимание. Не ми се иска да се превръщаме долу в архив на договори. Не възразявам, пак казвам, нека да поискаме договора. Но договорът с БТК примерно е на наше разположение. Той представлява четири големи папки. И ще ви моля, тъй като аз се подписах лично за този договор, проблемът не е в това като отговорност, но нека да се запознаем, щом изискваме договорите, да бъдем така добри и да седнем да изчетем тези договори и да видим има ли нещо в тях, което представлява интерес за комисията или не.
Същото се отнася, аз неслучайно поставих въпроса и за “ШАВЕС” – договорите, които получихме, също са на разположение на комисията. БТК е на разположение на комисията и “Тракия” е на разположение на комисията. Така че има възможност всеки от народните представители, който желае, да се запознае с тях. Не виждам обаче кипящ интерес у народните представители за това.
Така че не възразявам, господин Христов, да включим това към предложенията, които сме направили относно договорите за енергоразпределителните дружества и тяхното изпълнение.
Ако прецените, като начална информация да поискаме изпълнението на договорите, като информация, която да ни бъде предоставена, и ако счетете за необходимо, да поискаме и самите договори. Пак казвам, не възразявам на това. Можем да ползваме и Вашето писмо, което сте изпратили до агенцията. Естествено, че при обсъждане ще поканим агенцията, за да чуем и тяхното мнение и позиция.
Не виждам възражение в комисията. Приема се тези въпроси, които да поискаме като информация от съответните ведомства – Министерството на икономиката и енергетиката, Националната електрическа компания и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като ще настояваме разбира се, следващия път да се явят на достатъчно високо равнище като представителство съответните институции.
Още един сигнал, който отлежа доста време в комисията и не по причина, че сме се опитвали да го забавяме, а защото бяхме уверени, че ще получим допълнителна информация от тези, които подадоха сигнала – синдикатите. Тъй като мина доста време, аз ви предлагам да започне работа по сигнала и ако е необходимо, да проведем специално заседание по него. Става въпрос за Държавно предприятие “Ръководство въздушно движение”. Там има няколко въпроса. Искам да информирам, че сигналът освен до нас е предоставен на прокуратурата. Тук имаме идентичен случай с този от Държавния резерв и тъй като е предмет на Върховната касационна прокуратура, на нейната работа, аз не бих се спирал върху тази страна на проблеми, като ако има виновни длъжностни лица, те ще отговарят по съответните процедури по закон.
Но има въпроси, които са свързани с работата на РВД, и въпроси, които навеждат на формиране на корупционни условия. Затова ви предлагам в рамките на парламентарния контрол, неслучайно ви предоставих една част от сигнала, може би най-синтезираната част от сигнала, за да не размножаваме целия сигнал, той е цяла папка, има и една бяла книга, допълнение към него, при положение, че всеки от народните представители може подробно да се запознае с него.
Има няколко по-важни въпроса, които се отнасят до този сигнал. Тези въпроси са следните. За модернизацията на радарите, за три фази за изграждане на единен център за управление на полетите, за закупуването на Фалкон и т.н. Сигнали за допуснати нарушения. Дали има такива можем да установим след като получим информация, и от действията на прокуратурата, и Министерството на вътрешните работи също се е ангажирало с този Конституцията, още от месец март е постъпил в МВР този сигнал. Така че надявам се да имаме пълна информация по него, за да може комисията да се ангажира със съответните действия и евентуално разглеждане на заседание на комисията. Предоставена ви е цялата информация по тези два отложени сигнала, които имаме.
Има ли други предложения? Не виждам други предложения. Мисля, че можем да приключим по тази точка.
По точка трета – Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Имате две допълнителни информации, като ангажимент комисията да бъде своевременно информирана.
Пред вас едната справка е за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции повече от месец. Общо шест министерства, три агенции, областен управител и двама районни кметове и РДНСК са забавили отговорите, някои доста продължителен период от време. Специално може да погледнете третата графа. Там е отбелязана датата на нашето изходящо писмо. И виждате, че там има дати – 16 февруари 2006 г., 17 април 2006 г., също 17 април 2006 г., 14 април 2006 г., също 14 април, 19 април и т.н., да не изреждам всички сигнали.
Тук искам специално да обърна внимание на сигнал №311 до Министерството на отбраната. По този сигнал освен едно писмо, с което искаме информация по сигнала, който получихме, имаме и напомнително писмо, което сме изпратили на 21 юни, и въпреки това, след две писма Министерството на отбраната продължава да мълчи по този сигнал, който сме изпратили там за отговор. Става въпрос за обществена поръчка с особено големи размери – така както се посочва в сигнала, на който приложението беше една докладна записка на заместник-министър на отбраната.
Внасям специално тази справка с оглед необходимостта от допълнително настоятелно искане и комисията да се произнесе относно тези забавяния, защото те затрудняват и нашата работа по определени сигнали. Въпреки че не мога да не отчета, че след нашата реакция преди няколко месеца, имаме значително по-оперативна работа на институциите, значително по-бързо предоставяне на информацията, която сме получили.
Тук имате още една справка – за всички отговори, получени в периода от 6 юли до 18 юли 2006 г. Тези 24 отговора също са на разположение на народните представители, може да се запознаете. Има графа кои са получени, потвърдени или непотвърдени са сигналите, кои продължаваме да наблюдаваме, по кои очакваме допълнителна информация от съответните структури. Така че разполагате с пълната информация по тези сигнали.
Имате ли, колеги, въпроси, мнения, предложения?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Може би и на вас ви е направило впечатление, но на мен като съм пряко запознат, особено със случаите, които засягат моя избирателен регион, ми прави впечатление, че прокуратурата като срокове започна да отговаря на отправените писма и питания от наша страна, но съм крайно възмутен от качеството и съдържанието на получените обратни писма. Дори сега в момента отсъства това писмо, отговорът, който получихме за писмото по корупционната практика, ако си спомняте, още през месец октомври, който пратихме до прокуратурата. Беше написан в рамките на три – четири изречения, в което явно личеше пълно неангажиране и неприемане на въпроса с необходимата строгост. А въпросът продължава да тежи с цялата отговорност в региона.
Тук прочетох и още няколко неща, които са отговор също от нашия регион, и ми прави силно впечатление, че се отговаря повърхностно и в онзи тривиален вид, както беше при стария главен прокурор. Не зная по какъв начин, но моята цел в моето изказване в настоящия момент е да се гони качеството в работата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че съвсем сериозно основание има господин Костадинов в аргументите, които изложи, защото действително една част от отговорите, които получаваме от различните прокурори, на различни равнища показват едно такова отношение. Трудно би могло да подложим на един цялостен анализ всички тези отговори, те са неколкостотин. Но според мен бихме могли да обърнем внимание на господин Велчев със специално наше писмо и в срещите, които имаме с него, аз ще го направя, разбира се, да обърнем внимание на необходимостта от много по-ангажирано отношение на прокуратурите към сигналите, по които ние искаме информация.
Може би ви е направило впечатление, но в тази справка, която сте получили за забавените отговори, тук няма отговори от съдебни инстанции и от прокуратурата. Аз умишлено извадих тези отговори, оставих само изпълнителната власт, към която ние имаме пряка отговорност и бихме могли да настояваме за своевременни отговори, докато съдебната власт е независима и те по преценка – въпреки че не можем да се оплачем – отговарят ни на немалко от сигналите, някои от тях достатъчно ангажирано и отговорно. Но мисля, че бихме могли да обърнем внимание на господин Велчев относно необходимостта от една по-ангажирана, по-отговорна позиция към сигналите и информацията, която изискваме.
Други колеги? Ако няма, колеги, да благодаря за оперативността на днешното заседание и да ви пожелая приятна вечер.
(Закрито в 15,40 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 44 937.
№33
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬___________________________________________________
ПРОТОКОЛ
№33
На 20 юли, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в Комисията.
3. Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, минаха необходимите минути за падащия кворум, можем да започнем работа. имате предложен дневен ред:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в Комисията.
3. Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Имате ли допълнителни предложения към дневния ред? Не виждам. Считам, че приемаме предложението за дневен ред и преминаваме към точка първа – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в Комисията.
В периода от 3 юли до 12 юли в Комисията са постъпили сигнали, като искам да ви обърна внимание на някои от по-важните, които считам, че трябва да са предмет на внимание на Комисията.
Сигнал №8 – сигнализира за незаконни действия в Топлофикация – Враца. Този път се отнася за друга Топлофикация, не за софийската.
Сигнал №19 – сигнализира за информация за корупционна среда в Национално и областно звено “Следствени арести”.
Сигнал №31 – изнесени са многобройни твърдения относно злоупотреби на общински кмет и се изисква необходимата проверка.
Сигнал №34 – от Приемната в Благоевград, относно неизпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците и бездействие на местните власти по тази проблематика. Предложението по този изключително сериозен въпрос е за парламентарен контрол на равнище комисия с участието на всички институции, които имат пряко отношение към изпълнението на тази национална програма за борба с наркотиците и ролята и мястото на местните власти.
И сигнал №35, на който също ви обръщам внимание, това е самосезиране на комисията от местния печат. Търсят се 7500 т зърно от Държавния резерв – една публикация, свързана също с резерва.
Искам също така да информирам комисията за това, че от Върховна касационна прокуратура постъпи отговор по решение на комисията във връзка с – условно го наричам – Савойския скандал. Едно от нашите решения на комисията беше свързано с Детската университетска болница. Имате на разположение отговора, който ни е предоставен от Върховната касационна прокуратура. Съвсем кратко ще представя неговата същност.
“Във връзка с предоставяне на информация за извършената проверка по материалите от Временната анкетна комисия на Народното събрание относно споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банк Аустрия Кредитанщалт и договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница в Република България Ивамет инженеринг Аустрия ви уведомяваме за следното.
По получените от Временната анкетна комисия материали е образувана преписка във Върховната касационна прокуратура и е била възложена проверка за установените от комисията нарушения при сключване на посочените споразумения и договори. Непълнотата на извършената проверка доведе до необходимостта от извършване на допълнителна такава, която към настоящия момент не е приключила.
Предвид значимия обществен интерес към случая са взети мерки за приключването й в кратки срокове, за което е осигурен необходимият ресурс от служители на Министерството на вътрешните работи и прокурори. В случай, че бъдат получени относими към извършената проверка материали от воденото наказателно производство в Република Италия, същите следва да бъдат приобщени към преписката и оценявани в съвкупност с установените данни.
ПРОКУРОР: (п) Несторов”
Това е по нашето решение. Върховната касационна прокуратура редовно ни е уведомявала за получените резултати от извършените проверки.
Искам също така да ви информирам, че на разположение на комисията вече е договорът за приватизацията на БТК. Този договор за приватизация е в комисията, народните представители могат да се запознаят с него. В него има клаузи, които предполагат санкция за публично изнасяне на информация. Така че желанието е при възможност народните представители да се запознаят с договора и разбира се, след това, по преценка на комисията да бъде поставен на обсъждане, ако комисията реши, че това е необходимо.
Един сигнал, който представлява интерес за комисията – това са договорите, сключени със Шимон Шевес. Това е информация, която беше поискана от комисията във връзка със сигнал, постъпил за тези договори. Материалите са на разположение на комисията. Така че е по този сигнал има готовност да бъде обсъждан на заседание.
През този период са постъпили общо 35 сигнала, 7 от тях са от приемната, която беше осъществена в Благоевград. Имайки предвид сигналите, които непрекъснато излизат в средствата за масова информация, и сигнали, по които ние работим от няколко месеца, искам да ви обърна внимание на парламентарния контрол, който осъществяваме по замените на земи и гори. Поставям го специално с оглед необходимостта от допълнителна информация, която е необходима на комисията по няколко въпроса. Имате предоставени и публикации. Имаме предвид допълнителната информация за цялостната процедура по замените, които са извършени, и другите процедури, които са извършени за замени в областите Варвара, Иракли, Камчия, Шкорпиловци, имайки предвид, че става дума за резервати и там е необходима специална процедура, да се информираме доколко тази процедура е била законна и как са извършени тези замени на земи и гори.
Допълнителната информация, която ще ни бъде необходима по този проблем като комисия, е свързана със замените, които са извършени през 2006 г. Комисията разполага с информация за 2004 г. и 2005 г., която ви беше раздадена на предходното заседание. Необходимо е да получим информацията и за 2006 г. за първото полугодие. Възниква още един проблем, който ми се струва е необходим от гледна точка на изясняване цялостната среда, създадена със замените на земи и гори, разбира се, и въпросът за извършените продажби през тези последни три години. Защото освен замените са извършвани и продажби на земи и гори. Считам, че една такава информация би ни дала допълнително една цялостна картина.
Това е, колеги, което имаме по тази точка първа като информация за комисията. Преди да пристъпим към дискусия по тази точка първа, позволете ми, пропуснах в началото, да поздравим с новия избор на господин Минчо Христов отново за заместник-председател на комисията след неколкомесечно прекъсване и господин Илиян Илиев, който е представител на "Атака" в комисията. Добре дошъл на господин Илиев в нашата комисия, да си пожелаем успешна работа в бъдеще.
Колеги, и един въпрос, който предизвиква обществен интерес, за който в комисията има постъпили три сигнала. Специално обръщам внимание на това.
Единият сигнал е от госпожа Максимова. Той е изпратен до главния прокурор на Република България, с поредица документи - според госпожа Максимова - за документни престъпления и измами от длъжностни лица. Изпратили сме до Върховната касационна прокуратура тази преписка, която сме получили, защото комисията е преценила, че това е от нейната компетентност. Има и отговори в това отношение.
Вторият сигнал, свързан с Държавния резерв. Сигнализира за източване на средства от резерва във Велико Търново към външни фирми изпълнители. Сигналът е адресиран преди всичко до прокуратурата. Ние се обърнахме към прокуратурата за съответната информация и действията, които са предприети.
И този сигнал, който ви посочих преди, в справката от днешния ден.
Така че комисията на практика има три сигнала, които са постъпили във връзка с Държавния резерв. Тъй като има голям обществен интерес, прецених, че е необходимо да поканим господин Димитров, който е освободен като изпълнителен директор на Държавния резерв. В рамките на самосезиране на комисията, без да навлизаме в дискусия, по преценка на комисията, можем да проведем специално заседание по този въпрос. Пак повтарям, единственото предложение тук е за едно изслушване на господин Димитров и комисията да прецени по-нататъшните си действия.
Имайки предвид, че материалите, по-голямата част от постъпилите сигнали са в прокуратурата, ние естествено не бихме се ангажирали да работим в тази част на проблема. Но възниква един сериозен въпрос, който считам, че е в предмета на работата на комисията – това е един парламентарен контрол за мерките, които се предприемат в Държавния резерв за преодоляване на тази среда, която се създава в Държавния резерв, тези условия, които се формират явно за корупционни действия. И в рамките на този парламентарен контрол да бъдат поставени всички онези проблеми и въпроси на базата на конкретните сигнали, за да се видят мерките, които изпълнителната власт би могла да предприеме.
Колеги, имате думата за мнения и предложения, след което да преминем към изслушване на господин Димитров.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Извинявам се на всички за закъснението си.
Искам да взема отношение относно първа точка на решение №31, относно обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви прекъсна, господин Христов. В точка 2 специално сме предвидили сигнали, които са отложени, да се ангажираме и да обсъдим специално този проблем, свързан със сектор енергетика. Извинявайте, че Ви прекъснах, но неслучайно съм размножил решението и конкретни предложения по този въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Ще го кажа после. Добре.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако няма предложения, колеги, да изслушаме господин Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз искам само да Ви обърна внимание – да се спрете на това, което би било предмет на нашата работа и в бъдеще, за да бъде полезно и за комисията Вашето изложение. Това е причината и за поканата към Вас – относно формиране на корупционна среда, ако има такава, в Държавния резерв, и мерките, които евентуално са необходими за бъдещи действия.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Благодаря за това, че ме поканихте да ме изслушате.
Искам да кажа следното. След това ще ми задавате въпроси, тъй като не съм подготвен и не зная в какъв ред трябва да докладвам.
По отношение на корупционната среда и корупцията в Държавния резерв мога да Ви кажа твърдо, че от май месец миналата година досега не само е ликвидирана корупцията в Държавния резерв, но и предпоставките за корупция в Държавния резерв. Смея твърдо да го заявя тук пред вас като народни представители, хората, избрани от народа, и гарантирам за думите си – че и предпоставките в Държавния резерв за корупция съм ги ликвидирал в продължение на една година.
Така че сега в момента аз не зная, никой мисля, че не е пуснал тази дума “корупция” към мен, никой не ме обвинява в корупция, а основното обвинение, което е, е нарушение на бюджетната дисциплина. Това беше първият термин, който се пусна в ефира, и първият мотив, заради който, да кажем, бях освободен. И сега, понеже този мотив не е достатъчен и няма необходимата тежест, една комисия от десетина човека вече един месец работи в резерва непрекъснато, всичко, и търсят нещо друго да се намери, където да има необходимата стойност, за да бъде като мотив за моето уволнение. Тоест тук с чиста съвест мога да кажа, че каруцата е сложена пред коня – първо ме освободиха, сега търсят обяснение за моето освобождаване, мотиви, които да имат необходимата тежест.
Аз не се притеснявам от това, че тези сигнали и тези материали и други ще бъдат дадени на прокуратурата, ще бъдат дадени на следствени органи и т.н., тъй като не мисля, че съм извършил нещо, което не е редно. Не изключвам, че може да има допуснати грешки в нашата работа, но целенасочена дейност, тенденциозност в нашата работа по отношение на неправомерно сключване на договори и освобождаване на материали, клонящи към корупционна дейност и други такива, не е имало. Това ви го гарантирам твърдо. Всичко каквото съм вършил, не съм го вършил сам, винаги зад всяка моя заповед, зад всеки мой подпис са стояли подписите поне на 4-5 човека специалисти или на цяла комисия, която е определяла една или друга дейност, която трябва да извършим.
Така че не зная още какво трябва да обяснявам. Попитайте, ако трябва нещо конкретно да казвам, за някои от случаите мога да ги обясня.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие имахте изявление, че от резерва са източени значителни суми. Различни средства за масова информация публикуваха различни Ваши изявления. Източването на тези суми явно е свързано с корупционна среда. Една от причините да Ви поканим днес на това изслушване, е свързана именно с това – има ли формирана такава корупционна среда в Държавния резерв и Вие заявихте, че са ликвидирани всички предпоставки, без да коментирам, разбира се, изявления в средствата за масова информация, днес Вие сте обвинен в подкуп в един от вестниците. Но това е предоставено на народните представители, за да има пълна яснота относно непредубедеността в действията на комисията. Ние искаме да изслушаме всички страни, за да може комисията да формира и своя позиция.
Така че на какво се основават Вашите изявления, свързани с това, че има източени значителни средства от Държавния резерв?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Източването на средства започна някъде от 1996 година, като прогресивно са нараствали 1999-а, 2000-ата, 2002 г., 2003 г. и вече към 2004 г. Източването е било целенасочена дейност от ръководството на агенцията. Това, което казват, че резервът е ограбен, окраден и т.н., не почива на истината. Никой не е разбивал нищо, никой с взлом не е харчил нищо от резерва. Всичко е давано.
Начините за източване са няколко, но основно това са стоковият кредит и паричният кредит.
Стоковият кредит се изразява в даване на горива. Примерно 10 000 тона А-92 и сключване споразумение до 6 месеца за възстановяване на това гориво вече с А-95, което е по-изгодно, тоест новия тип гориво. Да, но това не последва. Следват анекси, удължаване на тези срокове, междувременно фирмата се закрива, изчезва, изгубва се и така тези горива около 40-50 хиляди тона са изчезнали от резерва и нищо не е възстановено – нито горивата, нито парите.
Вторият начин е паричният кредит. Отпускат се средства, в продължение на шест месеца някой трябва да достави нещо на резерва, като се декларират там фалшиви банкови гаранции, това всичко е толкова разяснено навсякъде, че не мисля да се спирам на него. Формулата е пак същата – следва шестмесечен срок за доставка на материалите, анекс за удължаване с още шест и т.н., до месец май миналата година, когато дойдох в резерва. Като казвам, че съм ги ликвидирал тези неща, аз се обосновавам с това, че тези неща вече в резерва не стават. Още като пристигнах, преработихме Устройствения правилник, беше утвърден. Аз отделих Главна дирекция от Дирекцията, която се занимава с покупки, продажби и информационното осигуряване. Дотогава това се управляваше от един човек и беше нещо като държава в държавата. И всичко се вършеше само с негово знание, негово разрешение и директорът даже и не знае какво става и как се върши. Затова обособих самостоятелна дирекция, която се занимава с обществените поръчки, продажби и информационно осигуряване. Там се събира цялата информация, изготвят се необходимите документи за покупка или продажба. В изготвянето на документите участва винаги комисия от 7 до 11 човека. Комисията е в състав в зависимост от това, което ще трябва да се купува или продава. Ако са зърнени храни, ще има специалист от отдела, който се занимава с тази продукция, ако е горива, съответно от другия отдел и т.н. Така че всички тези неща са обсъждани.
Покупките вече само по изключение ставаха чрез търгове в агенцията, а всичко минаваше през борсата, където считаме, че е изключително прозрачно, ясно и всичко се вижда и няма как да се регулира този процес на купуването от една или друга фирма. Търгове се провеждаха само за специална продукция, за взривни материали, боеприпаси, части за оръжие и т.н., в които участваха само няколко фирми, тоест тези, които са лицензирани за такава дейност. В условията това се описваше, така че друг и да се яви, той отпадаше автоматически. И затова провеждахме търговете само за тази специална продукция, която е с ограничен достъп. Всичко останало минаваше през борсата и там просто няма как да се регулира този процес на купуване от една или друга фирма, а участват всички, които имат възможност за доставка и за закупуване на материали от Държавния резерв.
Регламентирах строго този процес в смисъл такъв, ако някой трябва да закупи нещо, закупува го, сключва се договор, превежда парите и когато аз видя, че парите са налице, фактурата е изпълнена, тогава излиза моя заповед и вече след нейното излизане човекът може да отиде да си получи материала, който е заплатил. И обратно, когато купуваме ние нещо, то влиза вътре в резерва, докладва се по съответния ред писмено, че стоката е приета, отговаря на необходимото качество и тогава излиза моя заповед, чрез която следва заплащане на закупената стока.
Това имам предвид като казвам, че съм ликвидирал предпоставките. Защото без моя заповед нищо нито излизаше, нито влизаше вътре в резерва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Аз имам два въпроса. Разбирам, че в периода, през който Вие сте ръководили Държавния резерв, са предприети мерки. Но Вие казахте, че когато го поемахте, сте констатирали редица нарушения. Първо, има ли някаква систематизирана информация за определен период, за който Вие сте проследили, анализирали какви вреди са нанесени или какви пропуснати ползи има за държавата? И второ, въз основа на тези констатации Вие дали сте сезирали определени органи – прокуратура, Министерски съвет, и има ли някаква реакция по Вашите сигнали?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да чуем и други въпроси, ако има, и тогава да предоставим думата на господин Димитров. Има ли други въпроси? Няма.
Господин Димитров, заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
По принцип не е моя работа да се занимавам точно с това – разследване на тези дейности, но за всички сигнали или констатирани нарушения аз съм сезирал прокуратурата. За всичко, без изключение, включително за този прословут фасул, който го продавах по 3 ст. килограма, и за него сезирах прокуратурата, тъй като считам, че има виновност в длъжностните лица, кого са го съхранявали. Този фасул е от 1995 г., срокът му за съхранение е 2 години, а аз го продавах миналата година, когато вече не отговаряше на абсолютно никакви условия, на никакви изисквания за храна на каквото и да е – нито на хора, нито на животни. И този фасул трябваше да го загробвам – 3000т, за което – с извинение за сравнението, като Бойко Борисов сигурно щях да обикалям цяла Добруджа да търся някой кмет да ми разреши да изкопая тази огромна яма и да го загробя. В крайна сметка се намери купувач – институтът в Стара Загора, който каза, че след преработка при 150 градуса фасулът може да се използва като прибавка на храната за животните, защото си запазва протеина и белтъчините. И по този начин успях да го пласирам, вместо да дам милиони левове, за да го загробя.
Така че за всяко нещо, което съм констатирал, съм сезирал прокуратурата. Считам, че там отговорните длъжностни лица не са си свършили работата навремето, затова този фасул е доведен дотам и за всеки килограм се губи по 1,47 лв., той е купуван по 1,50 лв. навремето.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Не за фасула, за горивата кажете.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
За горивата. Голяма част от тези горива, които липсват, вече прокуратурата беше сезирана. Аз не открих нови липси. Значи това е ставало през периода 2002-2003 и отчасти 2004 г. Установих нарушение в едни брикети – 100 000 тона, които е закупила Държавната агенция без право да ги закупува. Те не влизат в номенклатурните списъци. И в продължение на 3-4 години, 2003 г. ги е закупила, тези брикети са станали на прах от неправомерно съхранение. Загубите бяха около 11 милиона лева. Също сезирах прокуратурата и да не се спирам за по-нататък, но за всяко нещо, което констатирахме, веднага изготвяхме документи и уведомявахме прокуратурата. Сега, не си спомням точно колко бяха делата, които имаше заведени, когато аз пристигнах в Държавния резерв, но в момента са 733. Тоест повече от 350 сигнала съм подал аз към прокуратурата за една година и няколко месеца.
По отношение на вредите и ползите. Информацията я имам от следствените органи на “Майор Векилски”, тъй като ходих няколко пъти там, срещах се с тях. Като казвам, че са над 200 милиона, вече може би са и над 250 милиона, тъй като всеки месец откривах по нещо ново, което не е било изпълнено по-рано, и затова казвам, че тази информация непрекъснато нараства – за вредите, които са нанесени в продължение на 7-8 години в резерва. Имам предвид 1997-ма, 1998-ма до 2004 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други мнения и становища? Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Първият ми въпрос е: защо при ограничения бюджет, с който Вие разполагахте през тази година, предприехте процедури за осигуряване на резерва с различни суровини и продукти?
И второ, тъй като сте в Комисията за борба с корупцията – беше ли оказан върху Вас политически натиск за една или друга сделка?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
За 2006 г. аз поисках бюджет 504 милиона лева. Защитихме го в Министерството на икономиката – лично аз два пъти, при министър Румен Овчаров, и третият път беше и госпожа Меглена Кунева. Обясних защо трябва да имам този бюджет за 2006 г. – 504 милиона лева, за 2007 г. - 528 милиона, за 2008 г. - 530 милиона и 540 милиона - за 2009 г. Този бюджет го искахме, тъй като голяма част от нещата, които ние трябва да съхраняваме като норма, ги няма. Говоря и за горива, говоря и за жито, говоря и за други неща. И аз се обосновах с това, че тези неща все пак трябва да бъдат попълнени, не можем постоянно да висим с тях. Като обосновах точно и конкретно, че тези 100-140 или 160 милиона, които са свързани с изпълнението на глава 14 - Енергетика, трябва да ни бъдат дадени обезателно на 100%. За другото може да се отложи за следващата година, в зависимост от това какъв бюджет има държавата и с какво може да се разполага. Но това е глава Енергетика, по която трябва да се закупят тези горива. Казвам цифрите различни, защото ние нямаме нито един грам газ пропан бутан, а трябва да имаме 20 хиляди кубика за 2006 г. Една база за газ пропан бутан е 20 милиона. Трябваше да се изградят две бази – 40 милиона. Влязох във връзка с Министерството на отбраната и уговорих места, тоест подходящи места, където да се изградят тези бази за газ пропан бутан. Едното беше в Русе, другото около Варна, около Бургас, около Сливен и т.н.
Тези бази ние сме длъжни да ги имаме. Те трябва да бъдат 4 или 6. Имам предвид 4 или 6, защото горивата, които ние съхраняваме по Закона за задължителния запас от нефт и нефтопродукти, нарастват ежегодно. Те се изчисляват на база среднодневно потребление на предходната година. Тоест ние тази година до 20 март изчислихме какво е било среднодневното потребление за 2005 г., изчислихме какво ние трябва да съхраняваме като горива при нас в агенцията за 15 дена и какво трябва да съхраняват всички задължени лица – 109 са за тази година – по този закон в своите бази, на базата на това какво са произвели или какво са внесли. Това са задължените лица – всички вносители и производители на горива стават автоматически задължени лица от следващата година. Тоест ако тази година внасят, за 2007 г. те стават задължени лица.
Изчислихме тези, подписах писма и изпратих до всички. Имам предвид това, че този разход на горива – среднодневният разход – непрекъснато се увеличава, затова казвам, че сигурно за 2009 г., когато трябва да имаме 30-дневни запаси при нас, в агенцията, и 30-дневни задължените лица, но то е отделно, при нас в агенцията, сигурно този разход, който е изчисляван за тази година, ще бъде доста завишен и ние трябва да създадем тази необходима материална част, където да съхраняваме тези горива.
Мога да допълня тук нещо, че горивата за нас като кандидат-членове за Европейския съюз са все още 90 дни, но всички държави членки на Европейския съюз вече имат 117-дневни запаси и ако се наруши изпълнението на тези задължения по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, Комисията по горивата в Брюксел сезира съда в Люксембург и на базата на чл. 226 и чл. 227 от Договора за създаване на Европейската общност се налагат изключително големи глоби, които се равняват на хиляди евро за всеки просрочен ден.
Ще ви дам един пример. Аз миналата година наложих една глоба на един нарушител от 1 544 533,50 лв. Изчислява се по една формула отклоненото количество гориво, което е длъжно да съхранява за нас. По същия начин съдът в Люксембург, по същата формула изчислява неизпълнението на договора по глава 14 и по Закона за задължителните запаси на нефт и нефтопродукти и налага глоби за всеки просрочен ден до деня, в който и последната капка гориво влезе в запаса.
Затова, когато аз сключвах договорите към 14 декември, първо, не считам, че съм нарушил бюджетната дисциплина, защото дотогава аз нямах официална информация, че някой ми е отнел бюджета, че не е вече 504 милиона, а е 42. И второ, сключих го този договор на 14 декември, понеже пред Комисията обясних – този договор трябва да се сключи сега, за да може да се изпълнят изискванията по глава 14 Енергетика и по закона, защото това гориво, което ние трябва да закупим, е зимно, то се води Е-4, с 50 милиграма сяра. Такова още в България няма. Това ще бъде пуснато по нашите бензиностанции след 1 януари 2007 година, и се произвежда от октомври до март. Значи човекът, който щеше да спечели търга, трябваше да има възможност да го произведе и да го достави, да създаде необходимата организация и да го достави в базата в Сливен. За доставката на това гориво в Сливен са необходими 4-5-6 месеца. Ако горивото се доставя за ж.п. цистерни, това са 1000 цистерни. Ние можем да разтоварим по 8 за един ден, тъй като 4 влизат на рампата и 4, да кажем, две смени. Или 12, ако се работи денонощно, което обаче не е разрешено. Ако обаче се доставя с автоцистерни, те са 1800. Затова казвам, че може би 6 месеца ще са необходими.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля да не влизате в такива подробности.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Завърших.
ИВАН СЛАВОВ:
Аз само ще репликирам. Нямам никакви съмнения във Вашите добри намерения, но като командир, когото познавам доста добре, по-добре от мен знаете, че има правила. А с действията си смея да кажа, че не сте се придържали към тях.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте по втория въпрос, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Никаква политическа сила или някой да се е обаждал от някаква структура – политическа или държавна или каквато и да е. На борсата се изпълни сключването на договора. Към мен никой нищо не е имал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, имам един въпрос към господин Димитров. Аз досега не мога да вляза в същността. Тази агенция със специален режим на работа ли е, тази агенция в обхвата на Закона за обществените поръчки ли е и, както казвате Вие, че от 1997-1998 г. има злоупотреби, включително в 2004 г., тя не е ли минавала през този период поне през планов финансов контрол, независимо от органите на Държавен финансов контрол или Сметната палата? Защото е донякъде и редно всеки един нов ръководител на определено ведомство, встъпвайки в новата си длъжност, да изисква някакъв официален вариант на ревизия. А, както казвате Вие, за всеки отделен случай сте сезирали – 733 сигнала!
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие имате повече сигнали, отколкото при нас в Комисията за борба с корупцията за една година. Заповядайте, сигурно имате информация дали е провеждан финансов контрол и одит в този период от време, за който и Вие споменахте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Ние имаме един постоянен състав от трима – четирима одитори от Агенцията за Държавен финансов контрол, а вече от 1 май те са към нас, след като разтуриха там… Така че аз ги заварих там тези и са провеждали такива редовни одити в различните служби и различните направления и голяма част от сигналите са на базата на техните проверки.
По отношение на Сметната палата – не мога да ви кажа кога за последно, но мисля, че доста отдавна не беше идвал представител. Тази година влезе в месец март и завърши миналата седмица проверката, докладът още не е готов. Държавната агенция “Големи данъкоплатци” и НАП-а от 1 юни дойдоха и извършиха проверки на повече от 800 обекта на Държавната агенция. Също не им е готов докладът. Завършват го, предполагам, че скоро ще бъде готов. Това е по отношение на контрола, който се осъществява и как се е осъществявал.
По отношение на това поисках разрешение да отговаря на господин Славов, че договорът, който съм сключил на 14 декември, от него не са произтекли абсолютно никакви вреди нито за агенцията, нито за Държавния бюджет. Тоест няма нанесени щети от изпълнението или неизпълнението на договора. Сключил съм го единствено с цел, че това трябва да се изпълни, тъй като това е част от договора ни за приемането ни в Европейския съюз, глава 14, а за нейното изпълнение отговарям аз и министър Овчаров – за една част от нея, а за другата част – аз. За това, че бюджетът ми е орязан, сезирах госпожа Емел Етем още на 29 декември. Аз на 28 декември разбрах, че парите са орязани, поисках среща, отидох и обясних – така и така, тези пари са намалени тотално, но има една сума, която няма как да не се потърси и да не се намери. Става дума за горивата по глава 14.
След няколко дена имах среща с господин Пламен Оршарски, госпожа Етем организира срещата – бяхме тримата в нейния кабинет. Обясних цялата ситуация. Обясних и това, че аз нямам откъде да доставя и друга възможност за решаване на проблема. Да обясня всъщност какво направих, когато дойдох, ако имам 1-2 минути.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За 1-2 минути, ако можете.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
В мониторинговия доклад от миналата година е отчетено, че всъщност създаването на горивата започва от май месец 2005 г. Това, което трябва да се създаде през 2004 г., през 2005 г. нищо не беше направено по този въпрос. За да изпълня тези изисквания, голяма част от горивата от Държавния резерв и военновременните запаси документално ги прехвърлих към този раздел – Задължителни запаси по нефт и нефтопродукти, за да може към 31 юли 2005 г. Държавният резерв да има 10-дневни запаси. И по същия начин се опитах да реша и за следващата, но нямаше възможност, тоест съвсем щяха да свършат горивата в другите две направления и затова поисках този бюджет, за да може да се изпълнят тези изисквания по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Имам два въпроса, ако позволите, господин Председателю.
Първият въпрос иска много кратък отговор – по какъв ред сключвате договорите – обществена поръчка или по реда на чл. 6 от Закона за обществените поръчки?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Чрез борсата.
АТАНАС АТАНАСОВ:
През борсата сключвате договорите?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Да.
АТАНАС АТАНАСОВ:
И второ, след Вашето освобождаване Вие направихте един рейд от медийни изяви. Какво искахте да кажете на българското общество? Аз не можах да разбера. Слушах Ви няколко пъти. Какво искахте да кажете?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Считам, че мотивът “нарушение на бюджетната дисциплина” не е основателен за моето освобождаване.
АТАНАС АТАНАСОВ:
А защо Ви освобождават, господин Димитров?
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Не знам. Само това е.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Това не е отговор на генерал.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ:
Както искате го приемайте. В заповедта, в решението няма абсолютно никакви мотиви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други въпроси, мнения, предложения?
Предлагам ви едно решение на основание изслушването, което направихме, и сигналите, които са постъпили в комисията.
Значителният брой сигнали, които сте подали и Вие в прокуратурата, и повдигнатите обвинения, защото има повдигнати и редица обвинения, свързани с Държавния резерв, явно показват наличието на корупционна среда в Държавния резерв. Затова аз ви предлагам едно такова решение.
Комисията за борба с корупцията да проведе парламентарен контрол за необходимите мерки за предотвратяване на формирана корупционна среда в Държавния резерв.
Има ли, колеги, възражения по едно такова решение? Разбира се, ще подготвим парламентарния контрол на базата на достатъчно данни, които има по този въпрос. Ако е необходимо, ще Ви поканим, господин Димитров, за участие в това заседание.
Не виждам възражения. Считаме, че се приема това решение.
Благодаря на господин Димитров за участието.
Преминаваме към точка 2 - Предложения относно отложени за обсъждане сигнали в комисията.
Бих искал да се спрем специално на два, които имат важно значение. Единият е свързан с енергетиката. Знаете, преди две седмици ние на заседание на комисията разглеждахме някои въпроси, които бяха повдигнати във връзка със сигнали в средствата за масова информация за корупционна среда в енергетиката. Предлагам ви на основание на решението, което сме взели, решението, което има Комисията, точка първа – Обсъждане на сигнал за корупционна среда в енергетиката, да изиска цялостната пълна информация и на следващото заседание да продължи обсъждането на необходимото представително равнище.
След като внимателно анализирахме стенограмата от заседанието, ви предлагаме въпросите, по които да бъде изискана информация от компетентните институции на тема енергетика. Тези въпроси са общо шест, с някои допълнения към отделните въпроси. Предлагам ви да обсъдим този въпросник за информация, тъй като са достатъчно сериозни въпросите, които бяха повдигнати в дискусията, която беше проведена миналата седмица, и предстои да проведем нова дискусия по тази проблематика, но след като получим необходимата информация.
Тук става въпрос за модернизацията на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", за ядреното гориво, което е внесено в страната, за цената на това ядрено гориво, става въпрос и за износа на електроенергия от страната, фирмите, които са внасяли електроенергия и, разбира се, печалбите – това е последният въпрос, който е формулиран, - които се отчитат съответно от Националната електрическа компания през последните години.
Имате ли някои предложения по така направения въпросник? Твърде голям, разбира се, но и проблемите са много, не са един и два в тази система. Считам определено, че е необходимо да бъдат разгледани. Освен този въпросник имате приложени и две публикации на в. “Банкер” – “Посредници ли се намърдаха в ядреното гориво?” и “Каскадата “Долна Арда” – подаръци като за последно”. “Риск инженеринг” се добра до тройно раздутия бюджет на хидроенергийния проект”.
Това са допълнителни данни, някои от които бяха цитирани на заседанието миналата седмица, които ние се постарахме да ви представим на това заседание. Има ли, колеги, предложения по въпросника?
Господин Христов, заповядайте, искахте думата по този въпрос.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз предлагам - всъщност сега чета документа, прощавайте, ако нещо ми е убягнало – да изискаме приватизационните договори на енергоразпределителните дружества. Ще ви кажа, преди време изпратих едно официално писмо на госпожа Атанаска Бозова, където я молих да предостави въпросния договор, както и материали относно това как се спазва приватизационният договор. За съжаление писмото е доста кратко и, бих казал, неясно. Тя твърди, че “в договорите за приватизационната продажба на енергоразпределителните дружества няма предвидени клаузи за извършени инвестиции в приватизираните дружества”. Това беше ясно още от самото начало, но относно това как се спазва договорът казва, че до 3.06.2006 г. те са получили данните и сега ги обработват. Тоест не изпраща абсолютно нищо. Аз мисля, че няма да е лошо да изискаме официално тези договори, да ги видим, да преценим как са сключвани, изгодни ли са те за държавата. И може би да я поканим на един разговор тук. Това е моето предложение.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз не възразявам на едно такова предложение, но, колеги, искам да ви обърна внимание. Не ми се иска да се превръщаме долу в архив на договори. Не възразявам, пак казвам, нека да поискаме договора. Но договорът с БТК примерно е на наше разположение. Той представлява четири големи папки. И ще ви моля, тъй като аз се подписах лично за този договор, проблемът не е в това като отговорност, но нека да се запознаем, щом изискваме договорите, да бъдем така добри и да седнем да изчетем тези договори и да видим има ли нещо в тях, което представлява интерес за комисията или не.
Същото се отнася, аз неслучайно поставих въпроса и за “ШАВЕС” – договорите, които получихме, също са на разположение на комисията. БТК е на разположение на комисията и “Тракия” е на разположение на комисията. Така че има възможност всеки от народните представители, който желае, да се запознае с тях. Не виждам обаче кипящ интерес у народните представители за това.
Така че не възразявам, господин Христов, да включим това към предложенията, които сме направили относно договорите за енергоразпределителните дружества и тяхното изпълнение.
Ако прецените, като начална информация да поискаме изпълнението на договорите, като информация, която да ни бъде предоставена, и ако счетете за необходимо, да поискаме и самите договори. Пак казвам, не възразявам на това. Можем да ползваме и Вашето писмо, което сте изпратили до агенцията. Естествено, че при обсъждане ще поканим агенцията, за да чуем и тяхното мнение и позиция.
Не виждам възражение в комисията. Приема се тези въпроси, които да поискаме като информация от съответните ведомства – Министерството на икономиката и енергетиката, Националната електрическа компания и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като ще настояваме разбира се, следващия път да се явят на достатъчно високо равнище като представителство съответните институции.
Още един сигнал, който отлежа доста време в комисията и не по причина, че сме се опитвали да го забавяме, а защото бяхме уверени, че ще получим допълнителна информация от тези, които подадоха сигнала – синдикатите. Тъй като мина доста време, аз ви предлагам да започне работа по сигнала и ако е необходимо, да проведем специално заседание по него. Става въпрос за Държавно предприятие “Ръководство въздушно движение”. Там има няколко въпроса. Искам да информирам, че сигналът освен до нас е предоставен на прокуратурата. Тук имаме идентичен случай с този от Държавния резерв и тъй като е предмет на Върховната касационна прокуратура, на нейната работа, аз не бих се спирал върху тази страна на проблеми, като ако има виновни длъжностни лица, те ще отговарят по съответните процедури по закон.
Но има въпроси, които са свързани с работата на РВД, и въпроси, които навеждат на формиране на корупционни условия. Затова ви предлагам в рамките на парламентарния контрол, неслучайно ви предоставих една част от сигнала, може би най-синтезираната част от сигнала, за да не размножаваме целия сигнал, той е цяла папка, има и една бяла книга, допълнение към него, при положение, че всеки от народните представители може подробно да се запознае с него.
Има няколко по-важни въпроса, които се отнасят до този сигнал. Тези въпроси са следните. За модернизацията на радарите, за три фази за изграждане на единен център за управление на полетите, за закупуването на Фалкон и т.н. Сигнали за допуснати нарушения. Дали има такива можем да установим след като получим информация, и от действията на прокуратурата, и Министерството на вътрешните работи също се е ангажирало с този Конституцията, още от месец март е постъпил в МВР този сигнал. Така че надявам се да имаме пълна информация по него, за да може комисията да се ангажира със съответните действия и евентуално разглеждане на заседание на комисията. Предоставена ви е цялата информация по тези два отложени сигнала, които имаме.
Има ли други предложения? Не виждам други предложения. Мисля, че можем да приключим по тази точка.
По точка трета – Информация за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции до 20 юни 2006 г.
Имате две допълнителни информации, като ангажимент комисията да бъде своевременно информирана.
Пред вас едната справка е за забавени отговори на сигнали, изпратени до съответните институции повече от месец. Общо шест министерства, три агенции, областен управител и двама районни кметове и РДНСК са забавили отговорите, някои доста продължителен период от време. Специално може да погледнете третата графа. Там е отбелязана датата на нашето изходящо писмо. И виждате, че там има дати – 16 февруари 2006 г., 17 април 2006 г., също 17 април 2006 г., 14 април 2006 г., също 14 април, 19 април и т.н., да не изреждам всички сигнали.
Тук искам специално да обърна внимание на сигнал №311 до Министерството на отбраната. По този сигнал освен едно писмо, с което искаме информация по сигнала, който получихме, имаме и напомнително писмо, което сме изпратили на 21 юни, и въпреки това, след две писма Министерството на отбраната продължава да мълчи по този сигнал, който сме изпратили там за отговор. Става въпрос за обществена поръчка с особено големи размери – така както се посочва в сигнала, на който приложението беше една докладна записка на заместник-министър на отбраната.
Внасям специално тази справка с оглед необходимостта от допълнително настоятелно искане и комисията да се произнесе относно тези забавяния, защото те затрудняват и нашата работа по определени сигнали. Въпреки че не мога да не отчета, че след нашата реакция преди няколко месеца, имаме значително по-оперативна работа на институциите, значително по-бързо предоставяне на информацията, която сме получили.
Тук имате още една справка – за всички отговори, получени в периода от 6 юли до 18 юли 2006 г. Тези 24 отговора също са на разположение на народните представители, може да се запознаете. Има графа кои са получени, потвърдени или непотвърдени са сигналите, кои продължаваме да наблюдаваме, по кои очакваме допълнителна информация от съответните структури. Така че разполагате с пълната информация по тези сигнали.
Имате ли, колеги, въпроси, мнения, предложения?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Може би и на вас ви е направило впечатление, но на мен като съм пряко запознат, особено със случаите, които засягат моя избирателен регион, ми прави впечатление, че прокуратурата като срокове започна да отговаря на отправените писма и питания от наша страна, но съм крайно възмутен от качеството и съдържанието на получените обратни писма. Дори сега в момента отсъства това писмо, отговорът, който получихме за писмото по корупционната практика, ако си спомняте, още през месец октомври, който пратихме до прокуратурата. Беше написан в рамките на три – четири изречения, в което явно личеше пълно неангажиране и неприемане на въпроса с необходимата строгост. А въпросът продължава да тежи с цялата отговорност в региона.
Тук прочетох и още няколко неща, които са отговор също от нашия регион, и ми прави силно впечатление, че се отговаря повърхностно и в онзи тривиален вид, както беше при стария главен прокурор. Не зная по какъв начин, но моята цел в моето изказване в настоящия момент е да се гони качеството в работата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че съвсем сериозно основание има господин Костадинов в аргументите, които изложи, защото действително една част от отговорите, които получаваме от различните прокурори, на различни равнища показват едно такова отношение. Трудно би могло да подложим на един цялостен анализ всички тези отговори, те са неколкостотин. Но според мен бихме могли да обърнем внимание на господин Велчев със специално наше писмо и в срещите, които имаме с него, аз ще го направя, разбира се, да обърнем внимание на необходимостта от много по-ангажирано отношение на прокуратурите към сигналите, по които ние искаме информация.
Може би ви е направило впечатление, но в тази справка, която сте получили за забавените отговори, тук няма отговори от съдебни инстанции и от прокуратурата. Аз умишлено извадих тези отговори, оставих само изпълнителната власт, към която ние имаме пряка отговорност и бихме могли да настояваме за своевременни отговори, докато съдебната власт е независима и те по преценка – въпреки че не можем да се оплачем – отговарят ни на немалко от сигналите, някои от тях достатъчно ангажирано и отговорно. Но мисля, че бихме могли да обърнем внимание на господин Велчев относно необходимостта от една по-ангажирана, по-отговорна позиция към сигналите и информацията, която изискваме.
Други колеги? Ако няма, колеги, да благодаря за оперативността на днешното заседание и да ви пожелая приятна вечер.
(Закрито в 15,40 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 44 937.
