ПРОТОКОЛ
№30

---

На 22 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Сигнал за нарушения и злоупотреби в Центъра за развитие на човешките ресурси към МОН.
3. Сигнал от “Газтрейд” АД – София относно бездействие от страна на Окръжния съд и Окръжната прокуратура – Варна.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.


* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред:
1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Сигнал за нарушения и злоупотреби в Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката.
3. Сигнал от “Газтрейд” АД – София относно бездействие от страна на Окръжния съд и Окръжната прокуратура – Варна.
Имайки предвид актуалността на един от особено нашумелите случаи в пресата, към точка 1 е включен и въпросният проблем. Така че имате ли други предложения по така предложения дневен ред?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз имам едно предложение, уважаеми колеги. Депозирам едно писмо до председателя на Комисията за борба с корупцията, както и до самата комисия. Тъй като е кратко, ще го прочета.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, бих Ви помолил, ако е по този въпрос, да го разглеждаме към точка 1 от дневния ред, защото разбирам, че е свързан точно със сигнал №14 – сигнали за корупция от разследване на италианските служби.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Бих искал да знаят самите колеги за какво става дума, за 30-40 секунди ще го прочета.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моята мисъл е, че не предлагате допълнение към дневния ред.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Не, свързано е, има връзка, да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, да приемем дневния ред и след това ще Ви предоставя думата.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Добре, няма проблеми.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други предложения има ли? Не виждам други предложения, моля които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Преминаваме към точка 1 - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода от 14 юни до 21 юни 2006 г.
Тъй като един от основните въпроси, пред които ще бъдем изправени като комисия, в хронологичен ред на тази справка, която получавате всяка седмица, е под №14 – Самосезиране на Комисията за борба с корупцията от средствата за масова информация. Това е първата графа.
Втора графа – Сигнали за корупция от разследване на италианските служби.
И предложенията, които са направени в третата графа:
1. Парламентарен контрол в Комисията за борба с корупцията за действията на изпълнителната власт, Министерството на вътрешните работи относно изясняване на информацията по разследването на италианските служби.
2. Искане на Комисията за борба с корупцията за информация от главния прокурор за забавяне на предварителната проверка от Върховна касационна прокуратура по материалите от Временната анкетна комисия при 39-ото Народно събрание за Педиатрично-университетска болница, допълнително проучване и позиция на Комисията за борба с корупцията по данните на Временната комисия.
3. Искане на Договора за приватизация на БТК, информация от Агенцията за следприватизационен контрол относно изпълнението на приватизационната сделка на БТК. Проучване и позиция на Комисията за борба с корупцията.
Това са трите предложения, които са направени към комисията.
Господин Христов, поискахте думата, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз депозирам официално едно писмо. Ще ви го прочета, то е съвсем кратко.
“До
Председателя на Комисията за борба с корупцията
Г-н Бойко Великов
Уважаеми господин Председател,
Във връзка със скандалните разкрития на Италианската прокуратура, свързани с Виктор Емануил, в които са замесени имената на членове на бившия Министерски съвет на Република България, предлагам на Комисията за борба с корупцията да изиска и разгледа документите, свързани с изнесените от Италианските следствени органи факти.
Предлагам също да бъдат изискани и разгледани всички документи, свързани с приватизацията на БТК, замяната на външния дълг през 2002 г., концесията за магистрала "Тракия" и проекта за строеж на детска болница, одобрени от предишното правителство, както и да бъде поканен и изслушан в комисията господин Симеон Сакскобургготски.
Поставям на вниманието на комисията също да бъдат изискани и материалите, намиращи се в Министерството на вътрешните работи, свързани с нерегламентираните контакти на министри и депутати от НДСВ с криминално проявени лица.”
Това е писмото, поставям го на вашето внимание.
Също искам да ви кажа, че преди няколко дни официално изпратих на г-жа Бозова писмо, за да бъда информиран в какво състояние се намира, изпълнява ли се договорът за приватизация на БТК и възнамерява ли ръководството на БТК да разпродава недвижими активи на компанията, както беше посочено в пресата.
Обръщам ви внимание също, вече за пореден път да изискаме документите за магистрала "Тракия", проекта за концесия за магистрала "Тракия", тъй като аз успях да се запозная с част от документацията и наистина там има невероятно скандални неща. Мисля, че ще бъде добре комисията да се запознае с тези обстоятелства и факти и да процедираме за изясняване на тези според мен корупционни практики.
Това е накратко.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Към този проблем, колеги, имаме разпределени две декларации. Едната декларация е от председателя на Народното събрание. Декларациите са разпределени и до нашата комисия заедно с Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Едната е продукт на декларация на 40-ото Народно събрание на Република България относно отговора на българските институции на уличаването на кабинета Симеон Сакскобургготски в корупция, №6540311, внесен от Иван Йорданов Костов и група народни представители на 20 юни на следните постоянни комисии (които изброих), и втората – проект на декларация, внесен от Петър Стефанов Стоянов на 20 юни 2006 г. на следните постоянни комисии (които посочих в началото).
Така че това е цялата информация по това, което има в средствата за масова информация и реакцията на политическите сили. Имате думата за мнение и относно предложението, което е направено в информацията и писмото на господин Христов.
Г-н Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Безспорно този неприятен и за България, и за НДСВ, а може би и в личен план случай, който последните 4-5 дни интересува и вълнува българската общественост, ще трябва да се изясни докрай и да се чуе цялата истина.
Много хубаво е, че към нашата комисия има един подчертан интерес. За разлика може би и от други комисии днес и от трибуната председателят на Народното събрание ни похвали, и същевременно ние много ясно трябва да отчитаме нашите отговорности и правомощия. И от тази гледна точка аз мисля, че първо, като комисия, трябва да декларираме, че сме за установяване на цялата, пълната истина. На второ място, че трябва от всички компетентни институции и органи, които имат отношение по случая, да се изиска едно активно съдействие за изясняване на тази истина. И на трето място, аз мисля, че по този въпрос, включително и за информацията, която ние трябва да получим, може да инициираме този Тристранен съвет за координация – мисля, че това е един проблем, който трябва по наша инициатива да се постави настойчиво, да се събере този тристранен съвет и всички тези виждания, които ще се споделят, може би там да се обсъдят, включително и за информацията, тъй като съдебната система си има своите отговорности, изпълнителната власт, в лицето на Министерството на вътрешните работи, може би и други министерства, също имат. Нека да не прибързваме преди да имаме цялата информация. Засега просто, ако можем да станем гарант, че всичко, което се получи като информация, срочно ще бъде разгледано от компетентните органи, респективно съветът или ние ще бъдем обективно информирани.
Завърших.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на г-н Димитров. Може би като една кратка реплика. Не ми се иска да изглежда, че прехвърляме от комисия в комисия проблема. Нека да е ясно какви отговорности поемаме ние като комисия в случая, за да може – не отхвърлям, разбира се, идеята въпросът да бъде поставен и в Съвета за координация, но нека да се поставят ясно първо отговорностите на комисията към парламента, за да можем да поставим евентуално въпроси и в този съвет.
Г-жа Гроздилова поиска думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Като се съгласявам с основните неща, които чухме от господин Димитров, искам да продължа в тази връзка, че наистина скандалът е много неприятен, но ние най-вече като представители на политическата сила, сме заинтересовани по-бързо да излезе цялата истина.
И аз бих искала отново да обърна внимание върху това какви са ни правомощията като постоянна парламентарна комисия и доколко ние, самосезирайки се от публикациите в медиите, бихме могли да изпълним тези три основни неща, които са предложени в проекта за обсъждане на този въпрос. До момента липсва каквато и да било официална информация, а още по-малко засягаща намесата на нашия лидер Симеон Сакскобургготски. Дори вчера министърът на вътрешните работи обяви, че материалите, които те са получили и са започнали да разглеждат в неговото ведомство, също са неофициална информация.
Моят конкретен въпрос е: не е ли малко рано ние да залагаме този проблем за задълбочено разглеждане в комисията, при положение, че все още държавата и компетентните органи, които са длъжни веднага да се заемат с решаване на този проблем и осветляването му, да се ангажираме и ние с разглеждането му. Нека най-напред да се предостави на българската държава официална информация от италианското правителство и правораздавателни органи, нека да се запознаем с първите стъпки на компетентните органи, които оперативно са ангажирани с решаване на този проблем, и тогава да видим какво ние бихме могли да направим, защото лично аз сега не виждам как бихме могли с работата в комисията, като имам предвид основно нейните функции. Вярно е, че вие визирате парламентарния контрол, но не виждам как бихме подпомогнали нашите компетентни органи за осветляване на този случай.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги? Заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Колеги, аз не разбрах, Апостоле, към кого, към политическата ли тричленка да отправим…?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Към Съвета за координация.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Защото нещо не се получава като идея.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е за заседанията на комисиите към Висшия съдебен съвет и Министерския съвет.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Тази тричленка, да. Аз мисля, че съвсем коректно, като хора, които, общо взето, ясно си даваме сметка за какво става въпрос, като подкрепям напълно това, че не бива в никакъв случай, когато няма документи, ясно потвърждаващи вината на един човек, ние да го обругаваме. На всеки един от нас ни се е случвало и знае колко е неприятно. Но мисля, че залагайки честта и на управлението на тройната коалиция, и на парламента, на парламентаризма в България, ние все пак трябва не да протакаме нещата, а да търсим възможно най-бързо истината по целия случай и тогава да се произнесем, но ние трябва да направим така, щото да съдействаме по-бързо тя да се прояви. И в тази посока мисля, че и това, което е дошло като документи, и това, което председателят на комисията изразява, трябва да го подкрепим. Защото аз в тази посока го разбирам. По-бързо да се покаже действителността, за да можем по този начин да отхвърлим обвиненията, както се очаква, или ако има такива, съответно хората и лицата, които са виновни, да понесат съответна отговорност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожа Гроздилова за реплика.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Реплика, едно изречение. При цялото ми уважение към всички членове на комисията и към Вас, господин Гъндев, моят въпрос беше много коректно поставен и аз питам – ние разследващ орган ли сме, нямаме ли компетентни органи в нашата държава, които изявиха готовност още от първия ден на огласяване на скандала да разглеждат материалите. Ние с какво бихме допринесли? Нека да изчакаме нашите компетентни органи, ние сме отговорна постоянна парламентарна комисия. Ние не сме разследващ орган и ние с нашата работа, надявам се, подпомагаме оперативните действия на компетентните органи в нашата държава. Все пак сме правова държава. Нека да изчакаме официалната информация, нека – отново съжалявам, че се повтарям – да проследим действията на нашите компетентни органи, нека им се доверим, ако щете, така да се изразя. Аз не виждам с какво нашата комисия би допринесла точно в този момент, ангажирайки се с разглеждане на проблема, за осветляването му. И най-малко смятам, че можем да подпомогнем нашите компетентни органи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За дуплика, заповядайте, господин Гъндев.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Госпожо Гроздилова, Вие въобще не сте ме разбрали. И аз съм притеснен от тази Ваша реакция, защото започвам да мисля, че… Аз, общо взето, подкрепих Вашата теза, само че в малко по-друг аспект, а пък Вие ме разбирате погрешно. Аз пак казвам, аз съм за това компетентните органи да се произнесат. Ние не сме такава комисия, всички ясно го съзнаваме. Но ние имаме правото да поискаме и да създадем условия тези органи по-бързо да се произнесат, защото това, което ви казах, то е от полза за всички нас – и като управляващи, дори и като опозиция. Става въпрос за честта на пагона, се казваше едно време в армията, за честта на управлението, на държавата. И е ненормално ние да толерираме едно поведение, когато по-бавно ще станат тези сигнали и да казваме – изчакайте, нека те да кажат, нека онова… Ние просто трябва да поискаме, и това е в нашите правни възможности и компетенции, те да се произнесат по-бързо, не ние да се произнасяме по конкретния казус. Но този казус колкото по-бързо се изчисти, толкова по-добре.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не съм Ви разбрала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров поиска думата. Заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз считам, че между това, което госпожа Гроздилова каза, и философията на предложените мерки няма противоречие, в съзвучие са. Аз също мисля, че нашата комисия не може да остане безучастна към това, което се случва, и трябва да намери своето място. Това е много важно. Не бавейки нито ден от нашето време, за да се допринесе наистина за изясняване на проблема в нашите възможности и компетенции.
Аз подкрепям логиката на тези предложения, като си позволявам да поставя два въпроса. Едното е по първата точка. Министерството на вътрешните работи не прави нищо в Италия. Аз не знам какво изясняване на информацията може да ни поднесе, защото ние или може да имаме информацията 1:1, или трябва да чакаме тази информация да премине през съответния ред, да влезе в съдебен процес и да чакаме присъда. В този смисъл считам, че една интерпретация, която би могла да бъде направена от МВР, ще бъде излишна според мен, ако няма нищо ново да каже. А то не може да се каже нищо ново, тъй като нещата са в ръцете на италианските власти. Ние може да се самосезираме, упражнявайки този контрол, като искаме някакво непрекъснато абдейтване за това, което се случва. Но изясняване на информацията според мен ще направи един допълнителен акцент, който може да усложни нещата.
И по втория случай - аз не знам дали не е достатъчно да отправим искане към главния прокурор за това какво се случва и какви са причините за забавянето на тази преписка, след което да правим допълнително проучване. Защото ако направим и двете, ще дублираме това, което ще прави главният прокурор. Още повече че вече има произнасяне на една постоянна комисия и ние трябва или да констатираме, че тя не е права, което значи да се самосезираме и да дублираме нейната работа без никой да ни е разпоредил, или трябва да кажем на прокуратурата – свършете си работата, ние ще видим дали това ни удовлетворява като извод.
Считам, че това допълнително проучване в момента е малко екстра като правомощие.
Мисля, че е добре това, че е казано на всички възможни органи, че искаме информация за това какво се случва и ще следим много внимателно всеки ден всяко тяхно действие. Според мен това е напълно достатъчно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Повод за първото предложение относно парламентарния контрол ни даде някакво изявление на министъра на вътрешните работи, затова, ако прецените за необходимо, бихме могли да поставим едно условие към първото – “при официална информация”. Ако поставим едно такова допълнение, мисля, че парламентарният контрол има своите основания.
И едно второ допълнение във връзка с изказването на г-н Димитров ви предлагам – допълнителното проучване при необходимост във връзка с отговора на Върховна касационна прокуратура. Във връзка с този отговор да преценим необходимостта като комисия относно действията, които бихме могли да предприемем.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря Ви, Господин Председателю.
България е парламентарна република, това е известно на всички и го пише в Конституцията, което означава, че върховният орган на власт е парламентът. Това е първото обстоятелство, което искам да подчертая.
На второ място, ние сме на финала на най-важния български и външнополитически приоритет за последните 16 години, а именно евентуалното членство на България в Европейския съюз. И този приоритет днес е изправен на изпитание. Трябва да си даваме сметка точно за това. Областта, в която сме най-много критикувани, е борбата с престъпността и корупцията. А тук не става въпрос за сигнали – не искам да използвам езика на бившия главен прокурор, не става въпрос за сигнали в Плод-зеленчук. Става въпрос за уличаване на бившия министър-председател на България. И това не се е случило тук, в България, това се случи навън, и то в една европейска страна.
Във връзка с това искам да ви кажа и помислете върху това. Оставете емоциите. Днес българските институции са изправени на изпитание именно по отношение на българската евроинтеграция. Всяко едно действие или бездействие на българските институции днес се отчита в Брюксел. Както вчерашното гласуване в парламента вече е известно – какво е отношението на върховния орган на власт към този проблем. Не искаме да го разглеждаме.
Така че, казвайки тези уводни думи, искам да ви кажа, че ние трябва да си направим план по този проблем. Това не е един от всички тези сигнали, които постъпват – 400-500, в парламентарната комисия, без да подценявам никой от тях, разбира се. Този сигнал има връзка с най-важния български външнополитически приоритет. И българските институции, за да реагират адекватно, на първо място, означава да реагират веднага, а не да се опитват да отлагат. Не трябва да правим имитации – включили сме го в дневния ред и след това ще видим кой какво ще дойде да ни каже тук. Аз считам и предлагам да поставите на гласуване, Господин Председателю, следващото заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията да бъде посветено само на този въпрос.
На второ място, да направим дневен ред на следващото заседание в смисъл по тази единствена точка кой да бъде поканен в комисията и да бъде изслушан. На първо място, разбира се, министърът на правосъдието, който от един месец го няма, не знаем къде е този човек и трябва да разберем, може би.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Болен е човекът.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Е добре, парламентарна република сме, трябва да знаем какво се случва с министрите. В такъв случай да дойде някой друг от това министерство и да каже, защото се нарича Министерство на правосъдието, какво ще предприеме то. Предложили сме тук конкретна декларация какво считаме, че трябва да направи.
На второ място, каква друга официална информация трябва да получи вътрешният министър освен официална информация от италианските власти, за каквото той декларира вчера, че е получил такава информация. И не да си я чете сега бавно и не знам си колко време, а да дойде тук, в комисията, и да обясни каква е тази информация, която е получил от тези органи, и какво ще направи неговото ведомство, защото, както е известно, от няколко месеца 97% от разследванията в тази страна се осъществяват от Министерството на вътрешните работи. Това е компетентната институция.
И на трето място, нека не ви прозвучи силно, нека да бъде поканен да дойде главният прокурор. Защото има два проблема. Първият проблем – две години е стоял доклад на анкетната комисия на предното Народно събрание в прокуратурата и тук от медиите ние черпим информация, че някой го е държал в чекмеджето си. Да дойде и да каже. Имаше достатъчно време, какво се съдържа в този доклад. Има ли основание да започне разследване по този доклад? Това е първият проблем.
И вторият проблем – какви действия Главният прокурор е предприел, за да може да се получи необходимата информация от италианската прокуратура, за да започне разследване тук. Защото съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, за да започне разследване, са необходими два факта – законен повод и достатъчно данни. Аз съм сигурен, че са налице и двете обстоятелства. Прокуратурата публично обяснява, че едното го има, другото го няма и ще трябва да чакаме.
Всичко това го казвам не за друго, а за да разберем, че се искат бързи действия от нас. Аз не казвам кой е виновен, дали има виновен, дали няма виновен. Разберете, че трябва да демонстрираме воля да изясним своевременно този проблем. И затова моето конкретно предложение, на първо място, следващото заседание – единствена точка, и второ, да бъдат поканени тези длъжностни лица, представители на институциите, с въпросите, които поставих.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, Господин Председателю.
Разбирам трепета, с който Демократи за силна България се въртят около този проблем, само че аз призовавам към малко повече хладност, а не към институционален романтизъм, който сега се приподнася. Заседания аз бих предложил може би всеки ден за изясняване до дупка, за изясняване на истината. Това също правя като конкретно предложение.
И друго, наистина вече звучи малко странно вие, които бяхте толкова за независимостта на съдебната власт, сега да искате да се изслушва главният прокурор за това какво не е свършил или свършил не той.
Наистина призовавам към малко по-стегнато отношение към проблема, защото в момента се нуждаем от конкретни смислени действия, а не от припряно раздухване на неща, които още не са почнали да бъдат предмет, обект на разследване, естествено поради късото време, което ни отделя. Припомнете си, че става дума само за пет дни, откакто станаха известни тези факти, които се развиват в Италия, не в България. Затова една по-голяма хладност и една по-голяма прецизност в действията е от полза за всички ни.
Това беше моята бележка.
И естествено, аз съм против, правя контрапредложение да посветим следващото заседание на този случай, защото просто не виждам какво може да подлагаме на работа. Нашата работа е да контролираме другите институции какво правят или какво не правят, а не да правим паралелни разследвания и да допринасяме за истерията, която Демократи за силна България се опитват да инспирират от няколко дни.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, Господин Председателю.
Аз ще моля тук, както винаги колегиално сме говорили, да внимаваме с квалификациите, смятам, че трябва да сме толерантни. Аз квалификации не съм отправял. Искам да кажа веднага няколко неща.
На първо място, независимостта на съдебната власт означава всеки един магистрат да взема решение по вътрешно убеждение, когато решава определено дело или по определен казус. Аз предлагам да бъде поканен главният прокурор, за да ни запознае с това какви намерения има оттук нататък, а не да му казваме как да решава един или друг казус. Това не е намеса в съдебната власт и много моля, особено когато говорим тук юристи, смятам, че сме наясно за какво става дума.
На второ място, искам да кажа, тук някой употреби думата “присъда”. Вижте, докато чакаме да се произнесе някъде някаква присъда, България ще получи присъда. Това не са празни думи. Разберете го това обстоятелство. Не искам тук да правя паралели с подобни ситуации, които се случиха в съседна Румъния и по какъв начин беше действано там и каква оценка беше дадена за това.
Затова, Господин Председателю, настоявам това предложение, което направих, да бъде подложено на гласуване. Разбира се, аз схващам неловката ситуация на колегите от НДСВ. Разбира се, че те ще защитят своя лидер в тази ситуация…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Той няма нужда от защита.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Много Ви моля, не прекъсвах никого.
Вие имате това право. Въпросът е в друго, че тук става въпрос за национални интереси. Не е въпросът да бъде наказван този или онзи. Въпросът е да дадем знак към Брюксел, че парламентът, който е върховен орган на властта в тази държава, своевременно предприема действия.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Колеги, аз бих предложил да разположим разсъжденията си, изводите и предложенията, които предстои да гласуваме, в рамките на конкретната ситуация, в рамките на тясната и оскъдна конкретика, с която разполагаме. Към този час ние знаем, че министърът на вътрешните работи е получил информация, квалифицирана от него като неофициална. Допускам, че тя не е и за споделяне. Това е оперативна информация между служители.
Второ, че говорителят на Върховна касационна прокуратура твърди, че главният прокурор на републиката не е получил информация, за която се очаква да бъде официална.
Когато, и само когато, главният прокурор получи информация, която той квалифицира със съгласието на италианската прокуратура като официална, би било възможно да я сподели и ако ние държим да я докладва първо на нас, тук , е едно, а ако той в момента на получаването я огласи, е друго. При втория вариант няма смисъл да го викаме да ни я чете, ние ще я получим, предполагам.
Има смисъл в поканването на главния прокурор единствено, когато той формализира първия евентуален свой акт въз основа на тази информация от Италия. А този акт би могъл да препоръча едно-единствено нещо – начало на следствени действия на територията на страната.
Допускам, че ако това пък стане, то не може да е в обхвата на никаква друга тема – за самолети, защото те не са български, и телекомуникация, защото това е фикция, а само в обхвата на конкретно съществуващата към момента “Детска болница”. Затова намирам смисъл единствено в това да се поиска информация, което тук е изразено, то е част от цялото искане, за причините за забавянето на тази преписка. Плюс информация за това колко пъти отново, в рамките на новия мандат, са идвали представители на австрийския инвеститор и изпълнител, какви променени условия са предложили, кой от изпълнителната власт отново е преговарял с тях.
В противен случай ние ще направим огромна грешка, от която едни ще пострадат, а други ще ликуват, ще смесим нещата. Ще постигнем един тюрлю-гювеч. Виждате всички как петчленният състав на Върховния административен съд изчисти изцяло, до ослепителна белота юридическата част на проекта “Тракия”. Оттук нататък министър Гагаузов е с напълно развързани ръце да кани португалците и да преговаря за нови условия. Те могат да нямат много общо с предишните. Естествено тогава ще възникне друг, не по-малко критичен въпрос – имало ли е виновно поведение при воденето и приключването на преговорите на предишната фаза, щом новите условия са радикално различни от предишните. Това е вече друг въпрос, там вече ще проверяваме как ще завърши следващият тур преговори.
При Педиатричната клиника, простете ме за смелостта да прогнозирам, ще стане същото, колеги. Нищо чудно да има отчайващо тъжен резултат проверката за забавянето. Примерно предишният главен прокурор да е бил с нещо или от някого мотивиран да бави преписката и тя да бъде пусната устремно да се развива от новия главен прокурор, и да има разследване. И когато юридическата фаза приключи, независимо с какви препоръки към съда, ако досъдебната фаза премине в съдебна, пак ще остане на масата икономическата й част. И пак въпросът ще бъде България нуждае ли се от детска модерна, авангардна, естествено, скъпа клиника, или от седем мизерни и евтини здравни пунктове по селата.
Следователно аз предлагам да се подкрепи това, което всички тук предложиха, но разположено във времето, то да изглежда по следния начин. Комисията, чрез своя председател, да се обърне тутакси към главния прокурор господин Борис Велчев в момента, в който научим или той каже, че е получил материали от италианската прокуратура. Те твърдят, че им трябва и доста време, за да може заклет преводач да ги преведе на български.
И второ, вече вие преценете, които сте юристи, от получаването и превеждането на такава информация какъв е разумният срок до конкретните разпоредителни действия на главния прокурор. Ето тогава има смисъл да го викнем да седне тук и да каже: разпоредих арести; разпоредих разследване на излитанията и кацанията на всички частни самолети в периода от - до; разпоредих издирване на лицата, с които Черани е пил кафе при своите 30 посещения в България. И когато това приключи, ще го изпратя също в папка на италианския ми колега.
Няма друга логика. Самите италианци са в рамките на много ранен следствено-съдебен процес. Това е досъдебното производство, както е при нас. И те визират половината от третите лица, а ние искаме първите лица да ги докараме. Имам предвид господин Сакскобургготски. Ние и "Софийска вода" АД не разпитваме тук в размерите на едната страна, на едната втора от субекта на действие. Ние каним двете страни – жалващата се и ответната, или протестиращата и сигнализиращата, и отговорната. Ние с битови драми се занимаваме тук коректно, като каним двете страни. И в момента, в който италианското следствие дори не е призовало или арестувания – и другия от подслушваните, а само единия, ние искаме вече първите лица да са пред нас и да отговарят, след като там става дума за действия между трети лица, от които са призовани ½.
Значи ние сме на път с тази своя идея да изпреварим италианците, както тук някой се пошегува – да осъдим на бърза ръка който сме решили да го съдим, а след това и Черани може да се окаже оневинен там. Ето това ме смущава. Ако Главният прокурор довечера каже, че и той вече разполага с информацията и тя ще бъде преведена в понеделник, моля ви, поканете го в понеделник следобед, г-н Великов, и ще дойдем на спешно заседание. Но да дойде Борис Велчев, който няма информация или тя е още на италиански – аз не мога да науча италиански до понеделник.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Първо, за автомагистрала "Тракия". Важно е да се каже, ако колегите не са обърнали внимание на това, че съдът се произнася, че протестът е недопустим, защото не е подаден в срок. Трябва да се забележи това нещо. Защо заместник-главният прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура е пропуснал срока? Но това е друга тема.
Вижте, за каква информация говорим? Тук има доклад на временна анкетна комисия на предното Народно събрание. Информацията е тук, в България. Онова, което се е случило в Италия, беше само повод. Искам да кажа нещо – извинявайте, че по този начин ще го кажа – защо да не дойде открито господин главният прокурор тук, пред Комисията за борба с корупцията, вместо представители на вашата партия, извинявайте господин Илчев, да му стоят на главата в кабинета му? Достатъчно казах.
Другото, което искам да кажа. Не знам по какъв начин четем законите, но нека да видим, има определени текстове в Наказателния кодекс, за които няма смисъл да обсъждаме кой с кой самолет е летял. Става въпрос за действия или бездействия на министър-председателя на страната. Затова аз настоявам, разберете, виждате, че независимо от всичко, половината ни заседание вече отива по този проблем. Дайте да имаме бързи действия.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Аз бих насочил моето изказване по следния начин. Нашата комисия до настоящия момент винаги е доказвала, че е стояла надпартийно и винаги е приемала сигналите по същество и се е стремяла да взема отношение също така без признак на партийност. И тук, в случая този казус действително е сложен и неприятен за цялата наша общественост и за цялата държава, но смятам, че се правят опити комисията да бъде въвлечена в заемане на дадена позиция или вземане на дадена страна.
Аз смятам, че имаме възможност да преценим нещата и да заемем съответната позиция. Какво имам предвид?
Тук ще си позволя да спомена няколко думи по двете предоставени декларации, които са разпределени от председателя на Народното събрание и на нашата комисия. Какво ми прави впечатление? Примерно в първата декларация по първа точка има една дума “Министърът на правосъдието да предостави…”. Добре, аз съм съгласен, че трябва да ги предостави, но дали точно тези документи да предостави или други документи ще бъдат необходими или изискани от италианското, в бъдеще време, правосъдие?
По-надолу четем: министър-председателят да предложи на президента… На какво основание да предложи – примерно си задавам въпроса? Комисията изисква и разглежда всички нови сигнали и доказателства.
Мисля, че ние нямаме функцията на разследващ орган, всички го признаваме и го подчертаваме.
Няма да чета и следващата декларация, която може би пак има същата позиция – да предостави всички материали… и т.н.
Аз лично смятам, че би имало и полза да има декларация, в декларацията с няколко думи да се изрази политическата воля и цялата управленска мощ на държавата при поискване от италианска страна да се предоставят исканите от тях материали бързо и точно от съответните институции, които разполагат с тези материали.
Общо взето по декларациите е това.
Няколко думи искам да спомена и по въпроса за това, че в предишното Народно събрание с решение на временната комисия е изпратено до тогавашния главен прокурор искане и до настоящия момент всъщност в тези дни стана дума за тази информация, която е предоставена на главния прокурор. Тук възниква въпрос според мен в две посоки.
Първо, защо е забавена от тогавашния главен прокурор и второ, настоящият главен прокурор – той вече четвърти – пети месец откакто е влязъл в длъжност, да каже какво е станало с тази преписка.
И аз предлагам на комисията да изискаме тази преписка, да не губим време, да се запознаем за какво става дума, да вникнем в нещата. Имало ли е примерно корупционна практика да се забави и какви са били интересите за забавянето на тази преписка. Това го казвам в интерес на това да не се губи вероятно време в последващите месеци примерно, ако се наложи да имаме вече готова представа за това нещо.
И още нещо. Аз бих подчертал и бих се върнал малко по-назад. Ако си спомняте, мисля, че в края или в началото на годината също беше станало дума за БТК. Ние и тук бяхме поставили въпроса и искахме да разглеждаме и договора за приватизацията на БТК, но мисля, че в отговор на Агенцията за следприватизационен контрол имаше отговор, че нищо не може да се направи и т.н. Аз не възразявам и ако комисията прецени, да си опресним информацията и да имаме становище и евентуална готовност за отношение по този въпрос в бъдеще време.
Категорично смятам, че никой според мен няма интерес в момента да пречи или да не дава, както се казва, бърза и точна информация, но при поискана такава на италианските власти. Но до настоящия момент така, както е известно на всички ни, няма такава.
И още искам да обърна внимание на цялата комисия, на колегите, все пак, ние сме политици и трябва да вземем и под внимание, че в Италия има ново правителство, нова политика, както се казва, и може би едното с другото е съчетано. Просто изразявам на глас мисли, които се породиха у мен.
Аз приканвам все пак колегите да запазим и добрия тон, и работата, която сме извършили до настоящия момент, да не се поддадем на различно влияние и да поработим в светлината и в духа, в който сме работили до настоящия момент.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги има ли?
Заповядайте, г-н Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз ще бъда кратък.
Уважаеми колеги, тъй като случаят представлява особен обществен интерес, мисля, че би трябвало да вземем някакво решение на това заседание и в това отношение аз подкрепям предложението на генерал Атанасов, както, разбира се, и своето собствено. Както забелязвате, уважаеми колеги, именно защото не сме съд, нито сме прокуратура, аз съм записал в своето предложение – предлагам да бъдат изискани и разгледани всички документи, свързани с приватизацията на БТК, замяната на външния дълг и т.н.
Понеже стана дума за БТК. Уважаеми колеги, има факти, те са неоспорими. БТК беше приватизирана за 230 милиона евро, още няколко месеца след това новите собственици си върнаха дивидента за миналата година от 90 милиона лева. След това бяха продадени 30% от акциите за сума два или три пъти повече, или четири пъти, вие може да си ги сметнете и т.н. Това са факти, които са достатъчно ясни и неоспорими и мисля, че въз основа на тези факти ние може да процедираме.
За външния дълг. Аз съм сезирал тази комисия от доста време насам. Приложил съм официален документ – стенограма от Народното събрание на министър Пламен Орешарски. В отговор на мой въпрос той официално изнесе тази информация, призна, че загубите от двете сделки по външния дълг са някъде около 1 милиард лева. Това са официални данни.
За яхтения скандал искам да ви кажа още нещо, да информирам комисията по т.нар. яхтен скандал. Аз официално от месеци съм помолил министър Румен Петков да ми предостави информацията по този скандал и все още чакам неговия отговор. Просто казвам го за информация на колегите.
В този смисъл предлагам да процедираме по-ефикасно може би, отколкото друг път, и да приемем ясни, точни решения, за които аз пледирам.
ИВАН СЛАВОВ:
Една реплика, ако позволите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ:
Следвайки логиката на дискусията тук, си помислих, че ако ние, по идеята на господин Христов поканим бившия министър-председател господин Сакскобургготски да докладва в комисията, би било логично да поканим и бившия главен секретар, защото той наскоро, преди 3-4 дни обяви, че насмалко да събори правителството поради един проблем тогава. Разбира се, не така мисля аз.
Споделяйки логиката в съжденията на господин Илчев, на госпожа Гроздилова, господин Димитров, давайки си сметка за мотивите в позицията на господин Атанасов, аз смятам, че не е необходимо нарочно заседание на комисията. Смятам, че предлаганите мерки от председателя на комисията са логични да бъдат подкрепени в следващите няколко дни с оглед развитието на ситуацията с проблемите по скандала в Италия. Комисията може да реагира и актуално според отговорностите, които носи.
Това е, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, бих ви предложил следното решение на база на дискусията, която проведохме.
1. При получаване на официална информация Комисията за борба с корупцията да се обърне незабавно към главния прокурор и проведе заседание. (Така както предложи господин Илчев.)
2. След получаване на официална информация в Комисията за борба с корупцията, да прецени необходимостта от допълнителни действия, които да предприеме във връзка с тази информация, която влезе в комисията. (Ако тази информация има допълнителни данни, комисията може да се ангажира, ние бихме могли да поемем тези действия.)
3. Предлагам ви да запазим това искане от комисията до главния прокурор за забавянето на проверката по ВКП. Това, което е записано в предложението.
Относно БТК, тъй като господин Христов внася официално писмо тук, изнесе някои аргументи, които би могъл да изложи и писмено, но официален сигнал от него до БТК нямаме, аз предлагам, господин Христов, ако Вие прецените, това би могло да влезе и като допълнително решение на комисията.
По отношение на външния дълг, господин Христов, имахте възможност да зададете два пъти въпроса към двамата главни прокурори – и към господин Филчев, и към господин Велчев. Ако прецените, че е необходимо допълнително искане към главния прокурор, тъй като господин Велчев все пак отвори възможността за проверка, ние бихме могли да се обърнем към него и да поискаме да го направи.
Последното, с което бих искал да завърша, все пак, имайки предвид процесите, свързани с това, което получаваме като информация от италианските служби, има конкретни следствени действия и ние досега като комисия не сме си позволявали в нито един от случаите да се намесваме, когато има такива.
Имайки предвид особената важност и от политическа гледна точка на този случай, аз ви предлагам тези решения с оглед незабавната реакция, която би могла да има комисията при постъпване на официална информация от италианските служби и органите на правосъдието.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря.
Господин Председател, бихте ли формулирали първата точка – предложение за решение – малко по-обстойно, защото аз не можах да разбера. Искаме писмена информация от главния прокурор, когато тя постъпи по официален път при него или го каним на заседание на комисията? Нека да бъде по-точно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Мисля, че бях достатъчно конкретен – при получаване на официална информация, имам предвид от Главна прокуратура, защото ако бъде получена официална информация, тя ще бъде получена в Главна прокуратура, да се обърнем незабавно към главния прокурор и да проведем заседание на комисията. Ако Главният прокурор прецени, че може да дойде на комисията и да представи информацията, това е въпрос вече на негов избор. Ние ще се обърнем към него, може да прецени, че ще ни изпрати информацията писмено или няма да ни я предостави – това е вече избор на главния прокурор. Това имам предвид като конкретна формулировка. Мисля, че в тази посока беше и предложението на господин Илчев.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има ли други предложения, колеги? Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Понеже стана дума за БТК, вижте, колеги, в пресата последната седмица се появиха достатъчно данни, че ръководството на БТК замисля да разпродава недвижима собственост, включително и палатата, която е тук, в София. Мисля, че като комисия ние трябва спешно да реагираме. Ако има такива намерения, ако хората, които приватизираха БТК, мислят сега да разпродадат каквото могат и да си заминат след като оставят тук руини, мисля, че ние би трябвало да реагираме като комисия, тъй като ние би трябвало да защитим обществения интерес в случая. България все пак е парламентарна република. Затова настоявам договорът за БТК незабавно да бъде изискан, да се видят клаузите, кой какво е подписвал и да се предотврати разпродажбата на БТК и съответно облагодетелстването на няколко фигури, които ръководят тази компания.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, аз предложих като точка трета да приемам като сезиране от Ваша страна на комисията относно проблемите в БТК. Ще съберем цялата необходима информация и това, което сме заложили, бихме могли да го предприемем.
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Благодаря. Аз се зачудих защо държавата е създала Агенцията за следприватизационен контрол.
Господин Христов, нека да поканим вдругиден агенцията, да я алармираме нея пред медиите и да й дадем срок тя да извърши това. Иначе тези две-три лица аз и Вие не може да предотвратим да продават сгради, те са собственици. Но Агенцията за следприватизационен контрол, първо, има целия набор тръжни документи, второ, договор и трето, тя следи, затова е “следприватизационен контрол”. Затова води стотици следприватизационни дела – за отклоняване от предмета на дейност, за съкращаване на работни места, за неизпълнение на инвестиционния план, ерго, за разпродажба, ако това не е разрешено в договора. Как ще спрем някой да продава? Аз и Вие не можем, нито комисията. Да поканим агенцията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих направил едно предложение, с което да обединя, ако е възможно, разбира се, и приемете, нека да поканим представител или ръководителя на агенцията, да направим едно изслушване в рамките на парламентарния контрол по тези въпроси, които, господин Христов, Вие предлагате, и ако комисията прецени на база на това, което бъде изнесено тук, да изискаме тогава допълнително договора, след като изслушаме представителите на агенцията.
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Колеги, нека да сме реалисти. Аз поне съм духал веднъж тази “попара” с казуса “Химко”, господин Христов, проблемът е приключил в предния парламент и морално, и финансово. Договорът е перфектен. Много малко вероятно е да се намери нещо в договора, което да го развали, защото няма друга възможност. Така че оттук нататък тези собственици ще правят каквото си поискат, и то законно. Просто искам да кажа, че моралната и финансовата отговорност е приключила в предния парламент. За съжаление, Вие чувате, аз искам нещо конкретно по повод на нашето решение да попитам – какво да разбираме под официална информация? Защото притеснен съм като сложим едно такова определение отпред, епитет, и после трябва да се чудим. Какво значи официална…
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Информация, потвърдена от източника. “Ало, бонджорно, това ли е информацията? – Това е официалната информация.”
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Аз много се притеснявам от това, че ние се опитваме тук в момента – тук има специалисти на тази тема – да си вменяваме нещо, което никога не сме го правили, да бъдем съдници. Това много ме притеснява.
Второ, ние търсим информация, нашата работа е такава. И по този повод ще си повторя казаното в началото – за да имаме авторитет, за да бъдем уважавани, ние трябва да покажем пред обществото, най-вече, че ние също сме развълнувани от този проблем. Значи ние трябва да намерим информацията и трябва да кажем – не ние, органите, а ние да способстваме, че това е нещо, в което се петнят хора или че някой по някакъв повод е повишил правомощията си или постъпил, най-меко казано, непочтено. Ние трябва просто да способстваме за тази информация, трябва като парламент да направим всичко възможно, а пък като комисия още повече. И няма нищо лошо в това, което се предлага тук – да инициираме тези органи по-бързо да вземат тази информация. Разбира се, ние сме загубили доверието на обществото в България, - а това всички го знаем, с нашите действия или бездействия. Аз се притеснявам, че това е нещо, което не само не ни вълнува вече, не ни прави впечатление, но се притеснявам, че вървейки по тази инерция, ние искаме да загубим доверието, което макар и в недостатъчен вид го имаме в европейските институции. Това е вече страшното за България. И тук трябва да покажем, че ние като парламент искаме и способстваме да бъде открита истината.
Аз също смятам, че истината е така, че това са може би похвати, да ги наречем. Но ние трябва да способстваме да бъде открита истината. И с всяко едно действие трябва да прозира това наше намерение. Другото – жалки сме, не вършим никаква работа и не защитаваме никой. Напротив, с тези наши действия ние подсилваме мнението в обществото, и жалкото е, че става навън, че ние се опитваме да прикрием нещо, което, пак казвам, моето лично мнение е, че не е извършено. Разбирате ли за какво става въпрос? И няма нищо страшно, ако ние сме комисията, която се опитва да катализира по-бързото приключване на този случай.
Завърших.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Гъндв. Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Вижте, разбира се, че аз съм съгласен да поканим, и подкрепям тази идея, още на следващото заседание госпожа Атанаска Бозова да докладва за ситуацията в БТК. Само че, колеги, за разлика от някои други колеги, които се изказаха, аз категорично считам, че ние трябва да изискаме договора такъв, какъвто е, за да се запознаем с него, а не да слушаме свободни съчинения – дали е изпълнен, дали не е изпълнен, без да сме запознати със самия договор. Просто всяко изслушване е безпредметно. Затова настоявам договорът да бъде изискан в най-кратък срок. Пак ви казвам, аз съм изпратил официално писмо на госпожа Бозова и го чакам. Но надявам се комисията да вземе подобна позиция.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други предложения? Ако няма други предложения, да преминем към гласуване на тези предложения за решение, които направих – за незабавно заседание при официална информация, за преценка на действията в зависимост от тази информация и относно искане от главния прокурор на информация по забавянето на действията по университетската педиатрична клиника. А по отношение на БТК, казах, господин Христов, приемаме го като Ваше сезиране на комисията.
Който е съгласен, моля да гласува.
“За” – 8, "против" – 2 (М. Христов, Ат. Атанасов), "въздържали се" – няма.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Вижте, аз съм човек, който уважавам всеки и на всеки достойнството трябва да бъде уважавано. Уважавам всички като колеги тук. Разбирам различията на всеки, защото по време на комунизма ни учеха, че сме еднакви, не сме еднакви, всички сме различни. Партиите се създават, за да защитават интереси и т.н. Не искам да изнасям лекции тук. Но първото и основно правило при демокрацията е, че демокрацията представлява процедури. Ние не спазваме процедурите. Не искам да Ви упреквам, Господин Председателю, с цялото уважение, което имам към Вас. Аз направих конкретно предложение, Вие, разбира се, дезавоирайки го, защото не Ви е удобно да го поставите на гласуване, предложихте проект за решение. Затова гласувах "против", поне една от причините е това.
И искам да Ви кажа, може да прозвучи високопарно, но разберете, днес се видя тук, не за пръв път, разбира се, се вижда, че вашите коалиционни интереси са над всичко, и над България даже. Защото този проблем, който сега е проблем на България, на практика разклаща коалицията или може би повече я сцепва – кой както иска, така да го тълкува. И не искате, под напора на емоциите, да схванете нещо много просто. Аз говорих съвсем точно, никакво обвинение към никого не съм отправял. Казвам и за съжаление ще употребя тази дума – това в очите на хората, през медиите ще излезе, че е имитация. Имитираме активност, а на практика не правим нищо. Разберете го, че това е проблем. Това е проблем и не може да става дума… Тук се говори да изчакаме официална информация. Каква официална информация, имаме доклад на анкетна комисия в българския парламент, който е скрит две години в някакво чекмедже, никой не е проявил интерес… Да не говорим за това, че когато е трябвало да се извършва разследване и този доклад е стоял в чекмеджето на бившия главен прокурор, той е изпратил официално писмо до председателя на парламента, че се работи. Понеже като влязох тук в залата, както обичаме да се шегуваме, казахте – хайде тук, за Филчев… Няма да говоря за Филчев, няма да говоря, но официално писмо е пратил бившият главен прокурор до председателя на парламента, че се работи по преписката, а тя му е в чекмеджето. И е ясно за какво става въпрос. Тук юристите ще ме разберат, че това е директно доказателство за осуетяване на наказателно преследване.
Така че няма какво да се занимаваме с това какво прави италианската магистратура, да чакаме официална информация. Дайте да видим какво правим ние тук, днес, и то с адрес Брюксел.
Може както искате, така да ви прозвучи това, което ви казвам, но на практика отлагаме да дойде… ще насрочим заседание, когато някой нещо направи и накрая нищо няма да направим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, аз след като предложих решението, изчаках достатъчно. Ако имате реакции, аз не бих възразил тук по никакъв начин да гласуваме Вашето предложение. Не съм отхвърлил умишлено Вашето предложение.
По отношение на това, че едва ли не симулираме дейност, мисля, че едно от решенията е веднага да поискаме информация от главния прокурор точно по отношение на педиатричната болница и защо е забавено. Това е третата точка от решението. Четвъртата точка в решението е свързана с това, което предложи господин Христов. И мисля, че по отношение на БТК не постъпиха възражения относно предложението на господин Христов. Така или иначе, по БТК ние също взимаме необходимите решения. И по двата казуса мисля, че се произнасяме. Затова не считам, че имитираме дейност.
И трето, заявяваме, че при официална информация, каквато действително не е постъпила досега, ние сме готови незабавно – така е записано в решението, така както и господин Илчев предложи – да се обърнем към главния прокурор и да проведем заседание на комисията.
Така че според мен едва ли е възможна по-ясна позиция на комисията от тази.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Вижте, аз казах, че става въпрос за процедури. Вие дали сте имали намерение да подложите на гласуване моето предложение, не знам. Но според мен трябваше да го подложите първо него на гласуване, защото това беше конкретно, формално направено предложение, абсолютно точно. Не го подложихте на гласуване.
Аз смятам, че това щеше да бъде най-правилното. Разберете, че отлагате проблема по този начин във времето. Казвам ви го съвсем откровено това нещо. Подчертавам, ние няма да се занимаваме с разследването на италианската магистратура. Да, можем да окажем съдействие, има законов ред, съдебни поръчки и т.н. Какво правим тук с наличната информация в България, която сега се показа, след като се вдигна завесата в прокуратурата. Както искате.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Приключихме по точка първа.
Колеги, извинявайте. Тъй като по информацията, която ви предложих, ние се произнесохме само по т.14, по останалите не сме се произнесли, ако имате някои допълнения, предложения по останалите предложения, заповядайте. Има няколко сигнала, които според мен заслужават специално внимание, но не бих искал да се спирам отделно на тях.
Има ли възражение по предложеното в справката за постъпилите сигнали? Не виждам. Считаме, че се приема справката с консенсус.
И така, преминаваме към точка втора – Сигнал за нарушения и злоупотреби в Центъра за развитие на човешките ресурси към Министерството на образованието и науката.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Вижте, колеги, уважавам всеки от вас, не си позволявайте по този начин. Напускам демонстративно, защото в тази зала днес разбрах, че на опозицията даже и процедурните предложения не се поставят на гласуване.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Не е така.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не е така, господин Атанасов.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не сте прав.
Поканили сме по точка втора за участие в заседанието представители на Министерството на образованието и науката. Тук са госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката, господин Кирчо Атанасов, заместник-министър на образованието и науката, господин Лъчезар Станоев, началник на Инспектората на министъра на образованието и науката.
Колеги, по постъпилите материали. В постъпилия сигнал в комисията са описани нарушения, злоупотреби и данни за престъпления.
Първо. За оценители на голяма част от проектите са определяни близки и приятели на директора Людмил Ковачев, които са давали необосновани благоприятни оценки на проекти на определени фирми. Някои оценители са правили огромен брой оценки за кратки периоди, което не е качествено и обективно.
Някои оценители са нямали изискуемия образователен ценз. През 2006 г. са определени за финансиране проекти, близки по тематика на финансираните през 2005 г., което сочи на двойно, повторно финансиране.
Трето. За проектите, определени през 2006 г. като такива с висок рисков коефициент и за които се изисква да представят банкова гаранция, директорът решава това да не се изпълнява “по политически причини” (посочено в кавички).
Назначение без конкурс на ръководител на агенция “Сократ”, редовни командировки в чужбина на главната счетоводителка и други служители за участие в мероприятия, по които те нямат никакво отношение.
Може да се счита, че някои от сигналите имат и по-сериозен характер от това – фалшив документ, писмо от чуждестранен партньор, който уведомява, че писмото не е подписано от него, фалшифицирани подписи на членове на управителния съвет под решение на управителния съвет, използване на нарушения на служебни задължения от директора за лично облагодетелстване и облагодетелстване на други лица. Фактическите обстоятелства на тези и други нарушения са подробно описани в писмените материали.
Това са накратко. Аз съжалявам, че нещо много намаля съставът след това първо обсъждане, но да продължим по-нататък.
Госпожа Виткова, първо Вие имате думата, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА:
Благодаря, г-н Великов.
Уважаеми народни представители,
На 12 юни тази година в Министерството на образованието и науката се получи писмо от Комисията за борба с корупцията към Народното събрание, в което се съобщава, че в комисията е постъпил сигнал за свързани фирми на Центъра за развитие на човешки ресурси, управляващ програмите “Сократ” и “Леонардо да Винчи” по проекти на Европейската комисия. Писмото предупреждаваше, че предстои подписване на 65 договора за отпускане на финансова субсидия по програма "Леонардо да Винчи" и се настояваше за стопиране на сключването им до проверката на подадения сигнал.
Същият ден с писмо №070828/12.06. до директора за развитие на човешките ресурси Людмил Ковачев Министерството на образованието и науката нареди спиране на подписването на договорите до второ нареждане. В резултат на това подписването на общо 72 договора, а не 65, както се оказа впоследствие, беше осуетено. По куриер и по факс на комисията е изпратен списък с одобрените за подписване проекти, за да се провери дали посочените като пример за свързани фирми фигурират като получатели на финансиране.
От своя страна, Министерството на образованието и науката поиска допълнителна информация от комисията за постъпилия сигнал. След като такава информация беше получена, министърът на образованието и науката господин Даниел Вълчев издаде заповед №09459/20.06., с която назначи проверка в Центъра за развитие на човешките ресурси, която да се извърши от Инспектората на Министерството на образованието и науката, чийто председател господин Станоев е тук. Комисията се състои от четирима души, които са инспектори в Инспектората на МОН, както и вътрешни одитори от Дирекция “Вътрешен одит”. Комисията има за задача да извърши проверка на твърденията по сигнала на Комисията за борба с корупцията към Народното събрание за периода 1 януари 2004 г. до 15 юни 2006 г. Става въпрос за твърдения, отнасящи се до дейността на Центъра програма "Леонардо да Винчи", директорът на центъра и останалите длъжностни лица да оказват пълно съдействие на проверяващите и да предоставят на ръководителя на проверката в определени от него срокове всички необходими документи и справки.
Според заповедта на министъра тази проверка трябва да се извърши в срок от 20 до 30 юни 2006 г.
Какво очакваме от тази проверка?
Комисията ще провери всички твърдения, като ще докаже фактическото състояние с копие от документи и сведения, получени от засегнатите лица. Въз основа на това фактическо състояние комисията ще изготви препоръки за отстраняване на евентуални нарушения и за предприемане на мерки и подобряване дейността на центъра. В случай, че се установи виновно поведение на длъжностни лица от центъра, комисията ще препоръча търсене на дисциплинарна, имуществена или наказателна отговорност. Срокът за проверката изтича на 30 юни, след което в едноседмичен срок ще се изготви доклад до министъра на образованието и науката Даниел Вълчев.
Съществува възможност за евентуално удължаване на срока, ако обемът от работа се окаже твърде голям, защото се обхващат две години. След одобряване доклада на комисията, Министерството на образованието и науката ще изпрати писмен отговор до парламентарната комисия за резултатите от проверката и за предприетите мерки.
Ако имате допълнителни въпроси за дейността на центъра и за списъка от проектите, които са били предложени за финансиране, можем да ви отговорим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз бих ви предложил едно решение на основание на това, което чухме от госпожа Виткова, да поискаме от Министерството на образованието и науката като приключи проверката да ни предоставите доклада и на основание на тази информация, която получим от вас като доклад от министерството и на взетите мерки, тогава комисията да прецени необходимостта от разглеждането на специално заседание, имайки предвид данните, които са постъпили при нас.
Искам да изразя мнение, че проверката ще бъде достатъчно обективна и в нея няма да участват длъжностни лица, които са засегнати в сигнала. Това първо.
Второ, искам да изразя също желание подалите сигнала да не бъдат допълнително санкционирани, ако няма причина за това. Защото имаме няколко случая, в които хора, които са подали сигнали, са подложени на натиск само за това, че са имали гражданската съвест да го направят.
Така че, колеги, предлагам ви едно такова решение. Вие имате цялата информация, която е постъпила при нас, и първия и допълнителния сигнал. Предполагам, че имате и приложенията към сигнала. Ще ви ги предоставим, ако не са получени, там са посочени конкретните регистрации на фирмите с лицата, които са в тези фирми, които по един или друг начин показват тази свързаност.
Ако имате нещо да допълните, заповядайте.
Колеги, възразявате ли за едно такова решение?
ИВАН СЛАВОВ:
Да поискаме становище на господин министъра върху проверката, която се прави.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
След приключване на проверката, мисля, че не е необходимо допълнително да се обръщаме – ето, тук са двама заместник-министри, - комисията да получи доклада от проверката и на основание на този доклад комисията да прецени необходимо ли е допълнително разглеждане или не е необходимо, имайки предвид констатациите, които там са направени.


ИВАН СЛАВОВ:
Ще си позволя само да кажа, че ми направи впечатление, в списъците присъстват хора, които участваха в една доста смущаваща процедура по придобиването на държавни активи по най-опростен начин преди една година, времето на лагерите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще помоля, господин Славов, допълнително като информация каквото има, да бъде предоставено.
ИВАН СЛАВОВ:
Аз исках да го кажа, само за да заостря вниманието на министерството, че със сигурност има сериозни проблеми по свързаността на лицата във фирмите и процедурите в тях.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако има допълнителна информация, мисля, че бихте могли да я предоставите на министерството в хода на тяхната проверка.
Допълнения и предложения от ваша страна? Благодаря ви за участието и за търпението.
Госпожа Виткова, заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА:
Само исках да Ви кажа, че всъщност ние, доколкото знаем, този сигнал е анонимен, така че предполагам не съществува опасност някой да пострада за това, че е дал информация. Тоест при нас няма данни за автори на сигнала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като ние имаме една такава процедура при нас, че работим само по анонимни сигнали, към които има приложени документи, комисията прецени, че тези документи дават основание ние да разгледаме този сигнал.
Искам и още нещо да ви обърна внимание, да го имате предвид, това също е анонимно. Не твърдя за неговата достоверност, но получихме по имейл – “anticorruption@parliament.bg”, имаме основание да ви информираме, че в настоящия момент в Агенцията "Леонардо да Винчи" – София, ул. Граф Игнатиев и т.н. изтриват информация от компютрите за заличаване на следи и възпрепятстване на разследването за корупция. Длъжен съм да Ви информирам за това. Вие имате възможност, разбира се, да направите пълна проверка по данните, с които разполагате. Пак казвам, не твърдя, че това отговаря на истината, но бях длъжен да Ви го съобщя. Своевременно ще получите и приложенията към сигнала.
Благодаря ви още веднъж.
Колеги, преминаваме към точка трета – Сигнал от “Газтрейд” АД – София относно бездействие от страна на Окръжния съд и Окръжната прокуратура – Варна.
Поканили сме, комисията изпрати материалите, които постъпиха, за действие и бездействие на Окръжния съд, Окръжна и Районна прокуратура и РДВР – гр. Варна, които водили до огромни загуби на дружеството. За случая е била сезирана и Върховната касационна прокуратура. Поискахме информация за отношение на прокуратурата при сигнала, приложение и писмото на “Газтрейд” АД.
Поканили сме тук собственика на “Газтрейд” АД да ни информира относно този сигнал, тъй като твърде ясни са извършените действия. Извършена е вече проверка по сигнала, предприети са действия, но мисля, че заслужава специално внимание този сигнал от гледна точка на действията на магистрати и представители на изпълнителната власт. Заповядайте, господин Василев.
МИЛЧО ВАСИЛЕВ:
Действията, които бяха извършени спрямо нашата фирма от бивш наш съдружник, за които ние уведомихме и главния прокурор, и Инспектората на правосъдието, и заведохме редица дела във Варненския Окръжен съд, не би трябвало да занимават вашата комисия, ако наистина беше само гражданско-правен спор, а нямаше намеса на държавни органи, по-скоро на магистрати.
Към момента искам да посоча, че необходимите действия от страна на прокуратурата бяха предприети, бяха извършени графологични анализи, които доказаха по недвусмислен начин, че обсебването на една сериозна сума от фирмата, извършена на база на фалшиви документи и подправяне на подписи на съдружници, но буди недоумение престъпното бездействие от страна на Варненския Окръжен съд и на някои колеги от Районния съд.
В приложението, което е последно и което изпратихме на Инспектората на Министерството на правосъдието, сме упоменали поименно магистратите, които се занимават с отделните казуси по нашия проблем, и с нарушенията, които те извършиха.
Ще си позволя накратко да ви запозная с някои от тях, директните имена на магистратите, като на първо място поставям съдията от Варненския Окръжен съд Дарина Маркова, която с престъпното си бездействие позволи с едни фалшиви документи да бъде вписан особен залог на фирмата, което представлява де факто обсебване на нашата фирма от мним кредитор, без изобщо да погледне, че само една седмица преди това тя е снела правомощията на управителя и същият е подписан договор, без да има представителна власт.
На господин Георги Йовчев, също от Варненския Окръжен съд, който без да се съобрази, че така вписаният в Окръжния съд особен залог реално няма потвърждение в централния регистър на особените залози и той не може да бъде вписан там поради липса на представителна власт от човека, който го е подписал – бившия ми съдружник Юлиян Стоянов, и позволи със свое решение на 12 май да пристъпи към принудително изпълнение на особения залог и да назначи управител на дружеството ни, който най-малкото може би не знае и да се подписва, един фитнес-инструктор.
Искам да акцентирам и върху частния съдебен изпълнител Станимира Данова към Варненския Районен съд, която без да има никакви основания пристъпи към принудително изпълнение и дори нахълта в централната база, която няма нищо общо с дружеството ни “Газтрейд – Блекси” във Варна, което е собственост на Акционерното дружество. Въведе мнимия кредитор, който за 48 часа изнесе горива за милиони левове. Накара дори полицията да й съдейства, тъй като нейното задължение е да съдейства на съда.
По отношение на всичките тези съдии са подадени съответно жалби, включително и до камарата на съдия-изпълнителите относно действията на Станимира Данова и са обявени съответни изпълнителни производства.
Не бих искал да пропусна и колегите от Варненския Районен съд – господин Филип Рачев, който въпреки че в срок бе поискано да спре принудителното изпълнение поради липса на всякакви доказателства относно особения залог на база ГПК – чл. 250. Нашият многоуважаван магистрат заключи, че единственият начин, за да може да спре е когато удостоверим, че сме върнали на мнимия кредитор 2 800 000 лева, без да сме получили и един лев от тях.
Изобщо не се съобрази с нито едно доказателство, даже имаше нахалството да посочи, че ние се съгласяваме, че договорите са подписани с представителна власт, въпреки че точно върху това е акцентирано в самата молба.
Не на последно място, бих искал да поставя и районния съдия Георги Митев от Пети състав, който след като прокуратурата извърши експертизите и установи по недвусмислен начин фалшификацията и образува наказателно производство срещу Юлиян Стоянов, когато беше поискана постоянна мярка “задържане под стража” за причинени вреди по отношение както на нас, така и на банката, защото банката може би още да не е предявила иск, но тя е реално ощетена, тъй като е сключила договори за 7 милиона лева на база на фалшиви документи, едно поставяне в съда ще обяви сделките за нищожни. Господин Георги Митев сметна, че експертизите не са достатъчно доказателство и отхвърли иска за задържане под стража.
Най-после дългоочакваният момент да се размърда Варненският съд се получи, когато мярката “задържане под стража” беше обжалвана от Окръжната прокуратура на ниво Окръжен съд. Там вече трябваше да се реши въпросът от тричленен състав. И може би това, че вече трябваше трима магистрати – а трудно се обработват трима магистрати да вземат едно и също решение, наистина правдата възтържествува и се постанови постоянната мярка. Не зная докога ще бъде. Защото едно обжалване ще върне отново на Районен съд, където ще се гледа от един.
За тези своеволия си позволихме да се обърнем и с лично писмо до председателката на Варненския Окръжен съд госпожа Ванухи Арикилян, която, разбира се, до този момент не ни е отговорила, въпреки че жалбата е повече от 40 дни при нея. Бихме искали, ако има възможност, по някакъв начин да се сезира Висшият съдебен съвет и най-малкото, ако не се стигне до някакво заключение и решаване на въпроса, при едно бъдещо разпределение при изграждане на бъдещите съдилища, да се има предвид, че тази практика в нашата държава не може да продължава. Вярно, че съгласно Кодекса всеки един магистрат решава на база на доказателствата и вътрешното си убеждение. Но когато доказателствата се пренебрегват на сто процента и се разчита само на вътрешно убеждение, а знаем, че то може да се формира и по особен начин, смятам, че това е недопустимо да се прилага в нашата съдебната система в момента, когато очакваме да влезем в Европа. Защото тези съдебни решения само след една година, както в момента имат отношение спрямо една българска фирма, 2007 г. това съдебно решение на госпожа примерно Дарина Маркова ще имат същата сила в Париж или в Брюксел. Аз мисля, че това е недопустимо и може би заради това и Европа ни критикува по отношение на съдебната ни система.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Василев.
Колеги, предложих да разгледаме днес този случай, имайки предвид ясно създадени условия и корупционна среда в съдебната система, условия за това да бъде обрана една фирма със 7 милиона. И моето предложение - разбира се, може да вземете отношение – е да поискаме информация за проверката, която ще се проведе от Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет. Аз си позволих да предоставя материалите на комисията към Висшия съдебен съвет, да поискаме информация за предприетите действия относно тези магистрати, които са посочени в случая. Разбирам изцяло независимостта на съдебната система, но мисля, че в рамките на нашите правомощия това е възможното ние да направим.
Пак казвам, позволих си го като емблематичен пример, който би могъл да послужи в нашата практика сега.
Колеги, имате думата. Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз си позволявам, колеги, защото участвах на заседанието, на което господин Великов детайлно запозна господин Румен Ненков като председател на комисията към Висшия съдебен съвет за борба с корупцията и той пое ангажимент, така че изцяло подкрепям предложението на господин Великов. А това, което се е случило, наистина е вандализъм. И аз мисля, че те де факто са ви ликвидирали с тези злоупотреби, които са си позволили.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Били са на път поне да го направят.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Или поне са осъществили част от пъкления си план. Сега прегледах Вашето изложение, не мога да гадая доколко и как са се справили с благословията на тези магистрати, които са участвали по веригата в района на Варненския Апелативен съд. Но ако с нещо можем да ви помогнем, това е точно този акт, който сега можем да предприемем, да легитимираме едно решение и да искаме от нашата колегиална комисия, ако мога така да се изразя, към Висшия съдебен съвет за информация за това доколко те веднага са реагирали и са осъществили проверката и дай Боже, да съумеят навреме да се намесят.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Пропуснах в самото начало, не умишлено, разбира се, постъпи в комисията едно отворено писмо от Надежда Иванова Иванова, което е, бих казал, контра-писмо по отношение на информацията, която има при нас. Аз ще ви помоля за кратък коментар, господин Василев, защото писмото го получихме буквално в последния момент и нямаше никаква възможност да каним госпожа Иванова. Доколкото разбирам, това е майката на този, който е арестуван за извършените действия.
И тук искам да отбележа, че тъй като ние предоставяме цялата информация на съответните органи, които извършват проверка, това писмо също ще го предоставим на комисията като допълнителна информация. Заповядайте.
МИЛЧО ВАСИЛЕВ:
Запознах се с писмото, погледнах го преди идването ми. Това наистина е майката на господин Юлиян Стоянов, нашия съдружник, който направи всичките тези действия по отношение на нашата фирма.
По отношение на сигнала, няма никакъв проблем. Това е случай отпреди три години. Внос на газ, която е неакцизна. Този сигнал е проверяван още 2004 г. Първо са взимани проби от НСБОП, запознати са, правена е ревизия на фирмата, включително както от големи данъкоплатци, така и от Главно Данъчно управление, има приключили ревизии, не само на нас, но и на други вносители, които са правили това. Случаят е приключен още преди две години.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Бях длъжен да го поставя, тъй като е получен в комисията.
МИЛЧО ВАСИЛЕВ:
Може да попитате към Главно Данъчно управление.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Естествено, ще го имат предвид в проверката, предполагам, за да изчистим окончателно.
Предлагам да приключим с това предложение за решение. Има ли други въпроси? Няма.
Благодаря ви за днешното участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,15 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)