ПРОТОКОЛ
№41

---

На 19 октомври, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Проблеми, свързани с противодействието на корупцията – среща с ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате предложен дневен ред.
1. Проблеми, свързани с противодействието на корупцията – среща с ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Тъй като в последните 24 часа има някои нови моменти в дейността на Комисията, по-конкретно свързани с ръководството на Комисията, аз искам да предложа да обсъдим дали не е по-добре тази точка да я отложим за следващата седмица, като предлагам също така ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да предостави една подробна справка или да изискаме може би от Сметната палата информация относно разходите, които са правени, и точката, която е предвидена в днешния дневен ред, да я разглеждаме паралелно с дейността на ръководството на тази комисия. Предлагам да обсъдим оттеглянето с една седмица на точката. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Във връзка със скандалните разкрития за заплатата на председателя на комисията, чиято дейност разглеждаме в момента, аз имам едно допълнение към предложението на колегата, а именно да изискаме от Сметната палата пълна информация за заплатите на всички държавни служители от държавните агенции и подобни комисии като тази на господин Кушлев, и да видим те какви заплати получават. Защото според мен е изключително скандално един държавен служител да получава няколко пъти повече от самия президент.
Във връзка с това предлагам на комисията от името на комисията да излезе със становище относно един законопроект, който аз съм внесъл заедно със Стела Банкова, а именно за това политическите лица и заместник-министрите, които участват в бордове на държавни фирми, да не получават възнаграждения. Това е моето допълнение към онова, което каза колегата. Знам, че темата е малко по-различна, но тя е тясно свързана с онова, което наблюдаваме в момента относно Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други предложения? Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми колеги, информацията относно трудовите възнаграждения или заплатите на ръководството на тази комисия са известни на народните представители повече от 6 месеца, включително на хора, присъстващи на тази маса. Въпросът е защо те сега се тиражират в публичното пространство. Явно има определен политически момент или може би има среди от управляващите, които искат други хора да представляват тази комисия. Не знам каква е причината сега толкова масирано това да се появява в публичното пространство. Сигурно това има голямо значение, аз също съм възмутен от този размер на заплатите, който неправомерно е определен, с някакъв правилник или там по някакви правила, които не са гласувани от Народното събрание. Но това смятам, че е друга тема. Днес е добре да не отлагаме тази точка, нека да чуем тази комисия с какво се занимава досега. Има елементарни числа, които аз съм сигурен, че господин Кушлев ги знае, колко пари струва на данъкоплатеца съществуването на тази институция, каква работа тя е свършила за българската държава, има ли нужда от нея.
И понеже съм взел думата, аз ще си позволя да кажа нещо, което съм твърдял още към момента, в който се приемаше този закон в Народното събрание. Т.нар. закон “Петканов” е едно недоносче, една имитация на борбата с корупцията, защото това законодателство беше реципирано от Испания и Ирландия, където съществува подобно законодателство, но то е свързано със съществуването на две терористични организации. То е извънредно законодателство. А тук у нас – ще си позволя да употребя това словосъчетание – тази комисия е спънат кон. По простата причина, че за да може да предприеме каквито и да е действия, тя е зависима от дейността на органите на досъдебното производство. Трябва да има образувано досъдебно производство срещу конкретни лица, с обвинение, за да може да предприемат действия. И дали не би следвало – това е кардинален въпрос за тази дейност – прокуратурата като институция, която ръководи досъдебното производство, има достатъчно правомощия по Наказателно-процесуалния кодекс, да осъществява тази дейност, вместо да се харчат толкова много средства на данъкоплатеца за издръжка на тази тежка администрация.
Така че предложението ми е да не отлагаме точката. Нека да чуем ръководството на тази комисия какво са свършили за тази година. Ако някой счита, че трябва да се занимаваме със заплатите, - което, между другото, не е и толкова работа на нашата комисия, за заплатите на тази институция, нека да се постави въпросът по друг ред. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има ли други предложения по дневния ред? Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Искам само да вметна нещо. Едното не изключва другото. Това да се занимаем с дейността и целесъобразността, и онова, което е свършила комисията, е едно, заплатите са друго. Да, така е, но и двете неща могат да бъдат предмет на разискване в нашата комисия. Едното не пречи на другото. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Кратка информация само. Преди повече от две седмици взехме решение, свързано с необходимостта от такава среща, имайки предвид, че през месец април ние поставихме на обсъждане отчета на комисията, който беше внесен в Комисията за борба с корупцията. Тогава приехме този отчет, доклада, за сведение. Преценихме, че по-късно трябва да проведем една среща именно във връзка с дейността на комисията. Затова е и моето предложение да изслушаме ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност относно нейната дейност, защото този проблем, който се появи вчера, е проблем, който не е свързан с намеренията, които ние имахме като комисия, относно изслушването на ръководството за дейността, за мерките, които са предприели, за конкретните резултати, които те имат през този период, през който комисията е структурирана. Затова моето предложение е да следваме дневния ред така както сме го приели, като допълнително, в рамките на тази точка първа, вземем предвид предложенията за решения, които направиха господин Христов и господин Атанасов в своите изложения.
Има ли, колеги, други мнения по дневния ред?
Моля които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви. Приема се дневният ред.
Преминаваме към точка първа - Проблеми, свързани с противодействието на корупцията – среща с ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
В срещата днес участва цялото ръководство на комисията – неговият председател господин Стоян Кушлев, заместник-председателят госпожа Емилия Михайлова, членовете на ръководството – господин Николай Николов, господин Рушен Риза и главният секретар на комисията, съжалявам, че няма представено пред мен името му.
И така, споменахме още при обсъждането на дневния ред, че преди една година, през месец април Комисията за борба с корупцията се е запознала с отчета, имате внесена сега справка от председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, господин Кушлев, за дейността на комисията. Аз ще му предоставя думата, за да ни запознае с дейността на комисията, след което ще минем към обсъждане.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господа народни представители,
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е специализиран държавен орган за извършване проверка на имуществото на лицата, за които са налице условията на чл. 3 от Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Тя е колегиален орган, който се състои от петима членове. Те се назначават, съответно избират, с петгодишен мандат. Председателят се назначава от министър-председателя на Република България, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
Комисията е конституирана на 8 август 2005 г. с назначаването на петия член от президента и оттогава започна своята дейност. В първия си състав тя работи до месец ноември същата година, след което по молба на члена на комисията, назначен от президента с Указ №358, обнародван в "Държавен вестник" брой №93 от 2005 г. той бе освободен. В непълен състав от четирима членове комисията продължи дейността си до месец февруари 2006 г., след като нейният състав е попълнен с петия член, назначен с Указ №6 от 23 януари 2006 г. на президента на републиката.
В срока, установен под параграф 4, ал.2 от Правилника, приет на основата на закона, на първото си заседание, проведено на 1 септември 2005 г. Комисията прие Устройствен правилник за дейността си. С него са определени дейността, съставът, районите на действие и организацията на работа на териториалните дирекции и численият си състав. Обособени са десет териториални дирекции и са определени районите им на действие.
До края на месец септември 2005 г. се проведоха още три заседания на комисията, в които се разгледаха проблеми, касаещи осигуряване на сграден фонд и изготвяне на проектобюджет за 2006 г. Наред с това и в изпълнение на разпоредбите на чл. 10, т.т. 2 и 3 от Устройствения правилник комисията прие и вътрешни правила за своята дейност.
Дейността на комисията се осъществява с помощта на главен секретар, обща и специализирана администрация, която е организирана във функционални и териториални дирекции. Общата администрация подпомага технически дейността на комисията и специализираната администрация. Тя е пряко подчинена на председателя и главния секретар на комисията. Общата администрация е организирана в следните дирекции: “Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”, “Информационно обслужване” и “Деловодна система”.
Специализираната администрация е организирана във функционални и териториални дирекции. Същите са на пряко подчинение на комисията. Териториалните дирекции осъществяват дейността по установяване на имущества, придобити пряко или косвено от престъпна дейност, събират необходимите доказателства и осъществяват процесуалното представителство на комисията пред съда, производството по обезпечаване и отнемане на престъпно придобито имущество.
До настоящия момент са изградени всички териториални дирекции, предвидени в Правилника за устройството и дейността на комисията, които обхващат територията на цялата страна. Техните райони на действие са определени по следния начин: София – град, София – област, Благоевград – за областите Благоевград, Кюстендил и Перник, Бургас - за областите Бургас, Сливен и Ямбол, Варна – за областите Варна, Добрич и Шумен, Видин – за областите Видин, Монтана и Враца, Велико Търново – за областите Велико Търново, Габрово и Търговище, Ловеч – за областите Ловеч и Плевен, Пловдив – за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян, Русе – за областите Русе, Разград и Силистра и Хасково – за областите Хасково, Стара Загора и Кърджали.
Освен горепосочените териториални структури, напълно са изградени и функционират специализираните звена към централната администрация на комисията, които се състоят от четири функционални дирекции, а именно: Териториални дирекции “Анализи и отчет”, дирекция “Обезпечителни мерки”, дирекция “Отнемане в полза на държавата” и дирекция “Установяване на имущество, придобито от престъпна дейност в чужбина и международни връзки”.
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност осъществява дейност, свързана със защитата на държавните интереси в производствата по установяване, обезпечаване и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин, което е на значителна стойност по смисъла на параграф 1, точка 2 от Преходните правила на закона, тоест на стойност над 60 000 лева.
Производствата по горепосочения закон се провеждат спрямо лица, които са извършили някои от престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 1 от закона, контролираните от тях юридически лица, роднините и трети физически или юридически лица, които безвъзмездно са придобили имущество от тях или са го придобили възмездно, но с цел да го укрият или да прикрият действителните права върху него. С приоритет се провеждат проверките срещу знакови личности от престъпния свят и по случаите от значим обществен интерес.
Към 18 октомври 2006 г. органите на Комисията са събрали данни за имущество със значителна стойност, несъответстващо по размер на законните доходи на тези лица и комисията е взела решение по 117 производства за установяване, обезпечаване или отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. От тях 82 броя са решения за образуване на производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност с правно основание чл. 13, ал. 1, т.1 от закона.
Към 19 октомври по отношение на образуваните 82 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност все още не е изтекъл предвиденият в чл. 15, ал. 2 от закона десетмесечен срок на тяхното приключване.
Образуваните до момента 117 производства за установяване обезпечаване или отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, са срещу лица, които са привлечени към наказателна отговорност или осъдени за престъпления от общ характер, както следва: 12 лица за престъпление по чл. 339, ал.1 от Наказателния кодекс - незаконно притежаване на огнестрелно оръжие, боеприпаси или взривове; 7 лица за престъпление по чл. 202 и чл. 203 от Наказателния кодекс - длъжностно присвояване; 8 лица за престъпления по чл. 159, 159-б от Наказателния кодекс - разпространяване на произведения с порнографско съдържание и трафик на хора с цел да бъдат използвани за развратни действия; 4 лица за престъпление по чл. 354 и 354-а от Наказателния кодекс - притежаване и разпространяване на високорискови наркотични вещества; 5 лица за престъпление по чл. 214 от Наказателния кодекс – изнудване; 5 лица за престъпление по чл. 212, ал.ал. 3, 4 и 5 от Наказателния кодекс – документна измама в големи размери; 1 лице за престъпление по чл. 213-а от Наказателния кодекс – изнудване; 6 лица по чл. 257 от Наказателния кодекс – укриване на данъчни задължения в големи размери; 3 лица за престъпление по чл. 116 от Наказателния кодекс – убийство; 4 лица за престъпление по чл. 215 от Наказателния кодекс – вечно укривателство; 2 лица за престъпление по чл. 155 от Наказателния кодекс – склоняване към проституция; 6 лица за престъпление по чл. 242 от Наказателния кодекс – контрабанда; 2 лица за престъпление по чл. 321 от Наказателния кодекс – организиране на престъпни групи; 7 лица за престъпление по чл. 209 и чл. 210 от Наказателния кодекс – измама; 1 лице за престъпление по чл. 244, ал. 2 от Наказателния кодекс – държане на подправени парични знаци; 3 лица по чл. чл. 195 и 196 от Наказателния кодекс – кражба на моторни превозни средства; 1 лице по чл. 117 от Наказателния кодекс – приготовление към убийство; 3 лица по чл. 253, ал. ал. 1 и 5 от Наказателния кодекс – изпиране на пари; 1 лице за престъпление по чл. 211 от Наказателния кодекс – измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай; 1 лице за престъпление по чл. 308, ал.3 от Наказателния кодекс – документно престъпление.
Броят на извършените престъпления е по-голям от броя на преписките, тъй като някои лица са извършили повече от едно престъпление.
От 26 от образуваните производства на основание чл. 13, ал.1, т.2 от закона, комисията е взела решение да бъде поискано от съда налагане на обезпечителни мерки върху имуществото, за което е налице основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.
Внесени са 32 молби за обезпечаване в съда, от които 30 са уважени, като по тях е забранено или запорирано имущество на обща стойност – цифрата е 13 239, но ние получихме днес на обяд информация, вчера комисията взе решение за налагане на още 3 обезпечения, по едното вече е наложено обезпечение върху един имот, който е на стойност около 1 милион и половина, така че цифрата вече е 14 700 000 лв.
Съдът е отхвърлил единствено една молба – за налагане на обезпечителна мярка на стойност 242 100 лв., като определението на съда е обжалвано от комисията и Софийският Апелативен съд е уважил възражението на комисията. По две от допуснатите определения на съда за налагане на съответна обезпечителна мярка са депозирани възражения от ответната страна, по които Софийският апелативен съд е отхвърлил направените възражения на ответника.
От образуваните обезпечителни производства с по-голям материален интерес са производствата по преписка №21/09.03.2006 г., образувана срещу лице, осъдено за престъпление по чл. 159-б, ал.2 от Наказателния кодекс – трафик на хора, по която е обезпечено имущество 7-етажна административна сграда, Бизнесцентър, на стойност 960 000 лева; преписка №35/26.04.2006 г., образувана срещу лице, осъдено за престъпление по чл. 202, ал. 2, т.1 от Наказателния кодекс – длъжностно присвояване на големи размери, по която е обезпечено имущество Птицекомбинат и две жилища на стойност 1 164 000 лева; преписка №71/28.09.2006 г., образувана срещу лице, срещу което е повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл. 212, ал.5 във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс – измама, чл. 214, ал.2, т.2 от Наказателния кодекс – изнудване, чл. 251 – престъпление против паричната и кредитната система, чл. 213-а, ал.3, т.2 от Наказателния кодекс – изнудване, за което е обезпечено имущество на дворно място с площ от 865 квадратни метра, заедно с всички подобрения в него, които представляват жилищна сграда на 4 етажа, със смесено предназначение и незавършен вид, с общо застроена площ 3120 квадратни метра на обща стойност 2 446 000 лева.
Комисията е внесла в съда 7 мотивирани искания за отнемане в полза на държавата на имущество, за което са събрани достатъчно доказателства, че е придобито от престъпна дейност. По 5 от тях съответният Окръжен съд е образувал дела и е обнародвал в "Държавен вестник" обявления, а по останалите 2 чакаме образуването и съответно обнародването на обявлението.
Цената на внесените искове за отнемане в полза на държавата възлиза на стойност 1 959 973 лева, тоест около 2 милиона, без 23 000 лева.
Две от гражданските дела са насрочени за месеците октомври и ноември 2006 г. и три са насрочени за месеците януари и февруари 2007 г.
През месец юни 2006 г. комисията образува производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, при условията на чл. 3, ал.2 от закона, срещу гражданин на чужда държава, извършил престъпление в чужбина, който е закупил имоти на значителна стойност в Република България. По искане на комисията бе запорирано и възбранено цялото имущество на лицето, възлизащо на обща стойност 678 336 000 лева. То не влиза в горния сбор, който ви посочих, от близо 15 милиона, защото е на лице, което е чужд гражданин, въпреки че по нашите закони, тъй като парите са изпрани в България, би следвало да бъдат отнети в полза на нашата държава.
С последните изменения на Наказателния кодекс, обнародвани в брой 75 от 2006 г., бе съществено променен текстът на чл. 256, който в новата си редакция предвижда наказателна отговорност за лица, които чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или на преправен документ, получават от Държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери и да дадат възможност на друго лице да получи такава сума.
Предвид тези изменения в Наказателния кодекс, това деяние бе криминализирано по чл. 212 от Наказателния кодекс – документна измама, с тази разлика, че този текст не прави разлика дали полученото имущество е от Държавния бюджет или от друг източник.
При сегашното паралелно действие на двете правни норми чл. 256 от Наказателния кодекс би следвало да се счита като специален по отношение на чл. 212 от Наказателния кодекс, тъй като въвежда допълнителни изисквания към предмета на документната измама, а именно полученото имущество да е под формата на парична сума, да е от Държавния бюджет и да е в големи размери.
При това положение предвид сходството между горепосочените два текста, решението на законодателя да не включи чл. 256 между престъпленията, изброени в чл. 3, ал.1 от закона, спрямо извършителите на които комисията може да провежда производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е лишено от логика, тъй като там чл. 212 фигурира.
Във връзка с това би следвало да се помисли за промени в закона и чл. 3, ал.1 да бъде допълнен с чл. 256 от Наказателния кодекс.
Завършвайки, искам да обърна внимание на уважаемите народни представителки и представители, че ако сегашната вече уредба, тоест с невключването на чл. 256 от Наказателния кодекс в предметния кръг на компетенциите на комисията, наложени ни обезпечения по досега действащия закон на стойност около 2 милиона и половина, ще следва да бъде поискано тяхното освобождаване, защото с тази промяна фактически те излизат извън кръга на имуществото, което може да бъде отнето в полза на държавата, придобито по престъпен начин. Така че може би ако уважаемите народни представителки и представители преценят, че е необходимо, една бърза промяна на Наказателния кодекс в тази посока, за да може тази непълнота или този пропуск, разбира се, ако е такъв, ако няма някаква друга визия по проблема, да бъде попълнен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Изслушахме председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Има ли други от ръководството на комисията, които биха желали да направят допълнения? Няма.
Колеги, имате думата за мнения, предложения. Разполагате с два материала – отчета на комисията през месец април, сега и справката, с която ни запозна господин Кушлев. Така че имате думата за мнения, предложения.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз ще задам въпроси. Те са най-общо два или три.
Какви са приходите за държавата досега, до момента, от дейността на вашата комисия? И второ, какви са разходите от страна на държавата за вашата комисия? И в този смисъл задавам третия си въпрос, чисто човешки, тук генерал Атанасов не е прав, аз научих за Вашата заплата от вестниците вчера. Аз преди време изпратих на председателя на Сметната палата едно писмо с молба да ми изпрати информация за възнагражденията на всички – повтарям, на всички заместник-министри и политически лица, които участват в държавни фирми и във фирми с преобладаващо държавно участие. До този момент не съм получил тази информация. Затова Ви питам чисто по човешки – защо и как стана така, че Вие сте решили, че Вашата заплата трябва да бъде 7000 лева? Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, искахте думата за въпрос?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Първата част от въпроса на господин Христов беше и моят въпрос – каква е ефективността от дейността на комисията, като някакво стойностно изражение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако преценим, да чуем отговор на зададените въпроси, след това да продължим, вероятно ще възникнат и други въпроси.
Господин Кушлев, Вие или някой от ръководството ще отговори?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Аз ще отговоря. Ако някой от колегите след това желае да допълни, разбира се, може да го направи.
Отнемането на имущество от което и да е лице се извършва само с влязла в законна сила присъда. Първо трябва да има влязла в законна сила присъда за извършено престъпление. Но самото отнемане на имуществото става само с решение на съда, тъй като това е основно конституционно право – правото на собственост, и само съдът може да отнеме имущество. Нашата роля на комисията е да установи има ли такова имущество, да обезпечи това имущество с оглед да запази интересите на държавата, да не бъде трансформирано то и съответно да поиска чрез искане от съда то да бъде отнето. След това самото отнемане се движи по дългата съдебна процедура, която може да продължи може би няколко години с триинстанционно производство – решение на Апелационен съд, апелация, касация, всеки един юрист знае тази процедура, която е продължителна.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представителки и представители, че комисиите, които функционират в държавите, споменати – Испания, Англия, Холандия, Ирландия, преценката за тяхната ефективност става главно по размера на обезпеченото имущество, защото след това излиза извън техните компетенции. То влиза в компетентността на съда, който ще реши, и това вече след една дълга процедура, ако е отнето и какво имущество ще бъде отнето.
Така че във връзка с това аз моля за едно разбиране от страна на народните представители. Ние сме внесли – това, което е, всички производства, които са открити, още не е изтекъл срокът, въпреки това ние сме внесли вече 7 от тях в съда с искане за отнемане. Тоест ние не можем да предсказваме кога съдът ще реши делата, които ще минат през тази триинстанционна система. Всеки един от вас я познава. Това е първо. Това е на първия Ваш въпрос. Ако нещо имате и желаете друго обяснение по него. Искам да Ви посоча, все пак трябва да виждаме и европейския опит.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Въпросът беше за средствата, постъпили в резултат на дейността на комисията и разходите, които има в този период.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Другата важна превантивна роля, която искам да подчертая пред почитаемите народни представителки и представители, е с образуването на производствата и първите обезпечения се засили събираемостта, което го потвърди при подписването на общата инструкция за взаимодействие между петте институции и министър Орешарски, значително се повиши събираемостта на данъците в страната. Защото – искам да обясня технологията – при проверка на имуществото на определено лице, извършило престъпление, се прави съпоставка между платените данъци, тоест признава се за законен доход, че лицето е получило в определения период, който ние проверяваме за придобито имущество от престъпна дейност, само за това имущество, за което са платени данъци. Каквито и други твърдения то да има, законът е приел, че това имущество вече е незаконно придобито. И в много региони на страната – министърът това го подчерта – след наложените обезпечения, които имаха определен обществен отзвук, се повиши събираемостта на данъците в страната. Това е косвен резултат от налаганите обезпечения и от дейността на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Елеонора Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз искам определено да кажа, професор Кушлев, че не съм удовлетворена от доклада, който представяте, защото моята представа беше друга, че Вие ще споделите с Комисията за борба с корупцията какви казуси са възникнали, какви трудности сте срещнали във взаимодействието си с останалите органи, които са призвани да ви помагат в събирането на доказателства, и в този смисъл семплите констатации, че един текст не фигурира в изброяването на текстовете, по които може да се образува производство, от една страна, а от друга страна, само констатацията, че недостатъчно оперативно се разкриват данни, които представляват висока степен на конфиденциалност, за мен е неудовлетворително.
Във връзка с това аз искам да Ви попитам – Вие отработвате ли казуси във връзка с много сложния фактически състав на чл. 7, т.2 и конкретно имам предвид имота на Самоковеца? Сега, аз не можах да разбера там заради това, че не е обезпечено това имущество, кой ще отговаря – прокурорът или Вие като хора, призвани за това да обезпечите имуществото?
И второ, образували ли сте производство по чл. 7, ал.2 по отношение на фирмата, която е придобила това имущество и за която може да се предполага, че е трето лице, което е знаело или е могло да предположи, че имуществото е придобито от престъпление? Най-малкото, Вие трябва да образувате такова производство, за да изследвате обстоятелствата, които са елемент на този състав.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако прецените, и други членове на ръководството могат да вземат отношение, не само председателят.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Аз дълбоко уважавам госпожа Елеонора Николова, но подробни разяснения на този въпрос не бих могъл в момента да направя, още повече че голяма част от информацията, която следва да споделя, е класифицирана, а освен това засяга…
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Ние тук имаме достъп до такава информация.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Вие имате достъп, народните представители имате право, обаче цялата аудитория тук…


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих се обърнал с предложение към господин Кушлев относно въпросите, които представляват класифицирана информация, да получим писмено отговор от Вас на поставените тук въпроси пред комисията, за да може народните представители да се запознаят с информацията по тези проблеми, които са класифицирана информация. Защото – искам да отворя само една скоба – твърде много станаха случаите, не визирам конкретно този, на информация, която ни определят като класифицирана, без да има необходимия гриф. И затова ще Ви моля действително информация, която е класифицирана, да отговаря на всички изисквания за такава информация. Пак казвам, не отнасям този въпрос към Вас, споделям го пред комисията относно някои от материалите, които постъпват, с искане да се класифицира информацията, при положение, че няма необходимия гриф за това.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ:
На другия въпрос на уважаемия народен представител – какви са разходите? Бюджетът на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за настоящата година е 5 милиона 575 хиляди лева. Може би около 2/3 от бюджета досега е усвоен. Това е бюджетът. Запорираното имущество вече е три пъти над бюджета. Запорираното. А кога ще бъде отнето, това вече ще реши съдът. Това е отговорът ми на този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, заповядайте.


МИНЧО ХРИСТОВ:
Господин Кушлев, имаше още един въпрос – за приходите, разбрах, че няма никакви, за разходите, разбрах, че са 5 милиона и половина. А имаше един въпрос и за Вашата заплата – по какви критерии…
СТОЯН КУШЛЕВ:
Аз ще отговоря на този въпрос след като изчерпим, ако има, други въпроси по същество.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Не бягам от този въпрос, но след като изчерпим въпросите, които има по същество.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз имам също един въпрос към Вас и към членовете на ръководството. Повече от една година функционира комисията. Каква е Вашата оценка относно действието на закона, каква е Вашата оценка за възможни промени и считате ли, че имате достатъчни законодателни основания в дейността, която реализирате повече от една година, откакто функционира комисията? Защото има няколко рискови групи, които са пряко обвързани с корупционна среда, рискови групи, които биха могли да бъдат предмет на разследване, разбира се, и на установяване на имущество, придобито по незаконен път. Имайки предвид това, моят въпрос е за Вашата оценка извън този пропуск в Наказателния кодекс, за който Вие споменахте, който касае ДДС, каква е оценката Ви като цяло по действието на закона през този период?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Аз бих казал, че законът, който е лаконичен, от 32 текста, все пак даде възможност комисията да бъде създадена, ситуирана и да започне работа. В хода обаче…, недостатъците на един закон, проблемите, които могат да възникват, могат най-добре да се видят в неговото практическо прилагане. И досегашното фактически, макар че имахме 6-месечен срок организационен период, комисията работи по същество от началото на месец януари, откроиха се някои съществени проблеми, които не са решени в закона или не са решени задоволително. Ако е необходимо, ще спомена някои от тях, чрез които се заобикаля фактически целта на закона. Най-често това става чрез трансформация на имуществото, придобито от престъпна дейност или чрез пряко придобиване от близки или роднини на осъденото лице.
Нека ви дам един конкретен пример. Законът е предвидил, че може да бъде отнето имущество, придобито от престъпна дейност от бащата, майката, сестрите и роднините по съребрена линия от втора степен, ако е трансформирано, тоест прехвърлено от лицето, извършило престъпление, на тях и те са знаели, предполага и законът, че те са знаели, тоест укоримата презумпция, че те са знаели. Какво установяваме в хода на приложението на закона? Тоест лицата, които са извършили престъпна дейност и предоставят паричните средства направо на своя родител. Нямаме прехвърлителна сделка, нямаме трансформация. И той придобива имущество на свое име. Тоест констатираме, че един баща, който получава пенсия за 70-80 лв., придобива имущество на стойност неколкостотин хиляди лева за един кратък период от време. Трябва да подчертая, например, че лицето същевременно е и единствен наследник на баща си. Това имущество, тъй или иначе, ще дойде в него. В този случай правомощията на комисията спират дотук. Това е един от сериозните пропуски, който затруднява работата на комисията. И това са вече няколко случая.
Втори проблем, който възниква – това е придобиване на имущество, но по такъв начин, че да не може да се докаже собствеността на лицето върху това имущество. Нека ви дам един пример. Всички, особено чуждестранните наблюдатели, които идват в България, ги дразнят лъскавите возила, много скъпите коли, които се управляват в България. Установи се, че много от лицата, към които ние започваме процедура, не са закупили тези автомобили, а са ги взели на лизинг. Нашият закон изисква да бъдат тяхна собственост. А при лизинга те не са тяхна собственост, те са собственост на фирмата, която им ги е дала на лизинг. Тоест те се возят на автомобили за по 200-300 хиляди или половин милион лева, но остават недосегаеми за комисията да им бъде отнето това имущество.
В трети случай – това особено се отнася до лицата от ромски произход – имуществото се придобива от трето лице, тоест нотариалният акт е на трето лице, което почти не е извършило никаква дейност, но то е подставено лице. То е характерно за много богати хора от ромски произход. Там си имат вътре свои правила и свой съд – мешерето. Виждаш, че живее в дворец, в палат, така да се каже, но той не се води на негово име тоест не е негова собственост. За да можем да го обезпечим и да искаме от него, трябва да докажем пред съда, че е негова собственост.
Друг начин на заобикаляне на закона, където ние се изправяме пред проблеми, това е построяване на големи жилища, бих казал, също понякога много добре устроени, без да се съставят каквито и да е документи, без да има никакви документи. Как са взети строителни разрешения, как е построен, просто остава тайна. Възниква примерно в Стара Загора една цяла поредица от 7-8 къщи на богати роми, които се занимават главно със склоняване към проституция и трафик на хора за това, само за една от къщите има нотариален акт, която вече ние сме обезпечили. За останалите няма никаква документация. Ние нямаме никакви документи, даже не са регистрирани като незаконни строежи. Натъкваме се и на този проблем.
Бих ви изброил още доста проблеми от такъв характер, с които се заобикаля законът. Често става чрез различни трансформации, прехвърляне на юридическо лице, няколко трансформации на имуществото след това, при което можем да вземем само това, което лицето е получило, а обикновено се документира много ниска стойност.
Тези проблеми разбира се, се виждат. Ние обаче досега не сме направили предложение за промяна на закона, защото искаме да преценим неговите качества и съответно пропуски в хода на няколко съдебни производства. Нека минат седем – осем дела за отнемане на имущество, да видим как се движат, какви проблеми ще възникнат. Защото има и процесуални непълноти в нашия закон и съответно в ГПК, които трябва да бъдат решени.
Това са проблемите, които засега се очертават. Разбира се, поставя се и въпросът, който също може да бъде решен само на законодателно равнище, и то от Народното събрание, за прага на този значим материален интерес, значимо имущество. Нашият закон е приел имуществото да е на стойност над 60 хиляди лева. Примерно във Великобритания – ние изучихме британския опит, сега ще изучим и ирландския, оттам са взети много текстове от нашия закон, прагът е 5 хиляди паунда, тоест 13 хиляди лева, няколко пъти по-нисък праг във Великобритания. Аз не пледирам пред народните представители това да стане сега. Защото административният капацитет на комисията все още не функционира в своята пълнота, ние не сме попълнили все още щата, за да се развива съобразно дадените ни параметри от Министерството на финансите. Но това е също един проблем, който може да се обсъжда.
Другият проблем, който също се поставя, и се поставя от много народни представители в разговори, това е проблемът за самосезиране на комисията. При сегашната уредба, както някои от уважаемите народни представители, включително господин Атанасов, споменаха, ние можем да започнем производство само ако имаме уведомление по чл. 21, като изрично в уведомлението, което ни се изпраща от досъдебното производство, е казано – “на основание чл. 21 ние ви уведомяваме”. Даже ако го няма този текст, малко трудно вече е тълкуването. Ние знаем примерно, че има образувано производство, върви, но не получаваме уведомление. Бих казал, даже ние по собствена инициатива няма как да поискаме, да обърнем внимание на прокуратурата – “при вас върви еди-какво си дело, то е в компетенциите на комисията”. Сега вече, при подписване на общата инструкция съществува някакъв механизъм за уреждане на този въпрос, но той също не е решен.
Ето това са проблемите, които засега се очертават. Безспорно в хода на приложението на закона ще се очертаят и други. Аз бих помолил, господин Председател, да дадете възможност и на моите колеги, на главния секретар, ако е необходимо, да допълнят моето изложение в тази насока.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други въпроси? Госпожа Николова, заповядайте.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Господин Кушлев, с всичкото уважение към Вас, всъщност Вашето изложение потвърди моята забележка и упрек към Вас, че всъщност в доклада Ви отсъстват тези проблеми, които не позволяват комисията да бъде ефективна. Защото Комисия за борба с корупцията работи по този начин – ние се срещаме с различни институции, за да видим къде евентуално законът има празнина, не обслужва идеята, която законодателят е имал, за да можем като хора парламентаристи да направим съответните промени. И всъщност аз ще предложа на председателя на комисията решение, а то да бъде в смисъл да Ви се даде един срок, в който Вие точно такъв доклад да изработите – какви са проблемите, които срещате по конкретни казуси? Как според Вас те могат да бъдат решени по законодателен път, така че в следващите случаи Вие да не се затруднявате?
А що се отнася до възможността трети лица да придобиват директно на своето име, когато са в роднинска връзка, мисля, че е хипотезата в чл. 9 и срещу един хонорар бих могла да ви образувам производство. (Това в кръга на шегата.)
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, след това господин Атанасов.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Аз мисля, че днес ние трябваше да получим доклад или отчет за това доколко комисията, която е създадена, за да отговори на определени обществени потребности, в рамките на година и няколко месеца е изпълнила тази задача, която е възложена от законодателя. И тук пред мен възникват два въпроса – дали комисията неправилно е създадена или комисията се ръководи неправилно? И в продължение на това, което каза и госпожа Николова, аз действително искам да видя един отчет или доклад не за това да прочета, че една година се е конструирала – в първия отчет, който ни е предоставила комисията, тя може на ход да се конструира, но мисля, че не това е основната функция на комисията – да се конструира, още повече при един много солиден финансов ресурс. Пет милиона и половина – това са огромни пари. Една средна община в България има такъв бюджет. И от тази гледна точка аз неслучайно в самото начало помолих евентуално да отложим точката. Действително трудно е да водим дебат и диалог върху един подобен отчет. И аз се придържам и подкрепям това, което и госпожа Николова, и аз в началото казах, да се представи един цялостен отчет за дейността на тази комисия, която за 14-15 месеца можеше да свърши, според мен, много повече работа.
И Вие преценете, господин Председател, но според мен оттук нататък да не вкарват господин Кушлев в различни правни казуси, според мен няма смисъл да губим време. Действително те трябва да дадат отговор на този въпрос – доколко комисията отговаря на обществените потребности, поради които е създадена. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов поиска думата.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми гости, това, което ще кажа, не искам да ви засяга в никакъв случай лично, защото, както е казал народът, не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава.
Аз, когато ставаше въпрос дали да си остане точката в дневния ред, казах някои от нещата. Искам сега да подредя своето изложение. Разбира се, разумно е това предложение на колегите, да направите един по-добър доклад, по-аналитичен, в смисъл да посочите къде са слабостите на процедурата. Моето лично мнение обаче, и аз ще се опитам да лобирам в тази насока, да получа по-широка подкрепа, е, че трябва да се подготви един законопроект, с който да бъде отменен законът, по който работите. Това е една излишна институция и това се вижда от много обстоятелства.
Първо, няма никаква ефективност.
Второ, съществува паралелна, успоредна процедура по Наказателно-процесуалния кодекс за осъществяване на тези цели, които са заложени в закона и вие би следвало да преследвате. Тоест прокуратурата като институция, която е господар на досъдебното производство, образувайки всяко едно досъдебно производство, има и задължението по закон да предприеме всички необходими мерки за обезпечаване – аз даже тук се пошегувах с госпожа Елеонора Николова да не съм пропуснал, да е отменен чл. 53 от Наказателния кодекс, ама се оказа, че не е отменен. Тоест конфискацията по Наказателния кодекс си стои. И затова тази конфискация се осъществява от същия този съд, от който вие чакате присъда. Какъв е смисълът тогава да съществува тази институция?
Така че за съжаление това, което чуваме тук – мен не може да ме учуди, но на практика е доказателство на сентенцията, че една институция, веднъж създадена, работи, за да доказва нуждата от своето съществуване на практика. Пет милиона и половина лева на година за издръжка на една държавна администрация, от която няма никакъв смисъл, аз не мога да разбера защо трябва да съществува. Отделно от това, отново чисто професионално се връщам на темата, съществува паралелен механизъм. И тук правилно госпожа Николова ви зададе въпроса по конкретния казус със Самоковеца кой ще е виновният – прокурорът или вие? Кой не си свърши работата за обезпечаване на това имущество?
И между другото, някакви съвместни инструкции се подготвят, подписват се. Какъв нормативен характер имат те? Аз си мисля, че Закона за нормативните актове май много институции отдавна не го четат. Кои нормативни актове имат нормативен характер и кои нямат? Защото може да си подписвате всякакви инструкции, каквито си искате, но те са неприложими или вие си ги прилагате, защото така сте решили.
На практика тук законодателят е имал една идея, която в крайна сметка не е осъществил докрай, защото противоречи на българската Конституция – не може да има извънредни способи за отнемане на имущество, а само предвидените в закона. Това отнемане на имущество може да почива само на базата на влязла в сила присъда, по никакъв друг начин това нещо не може да се случва. Тоест след като е доказано едно престъпление по съответния ред и след като има произнасяне на всички инстанции, които са сезирани, като се започне от първата и се стигне до последната. И тогава аз пак казвам – какъв е смисълът на съществуването, без да имам нищо против персонално който и да е от вас, защото не ви познавам, на това отгоре. Въпросът е обаче защо трябва да съществува този ред. Аз разбирам политическият мотив на тези, които са го направили. Той целеше да създаде впечатление в Европейската комисия, че тук има политическа воля за борба с корупцията. Само че година и колко след приемането на закона се видя, че това е една имитация. И нека да спрем с имитациите – смятам аз, и това предлагам за размисъл на колегите. За да има ефективност, не е важно да има в една държава “н” на брой институции, които да имат сродни правомощия. Това е безсмислие, припокриване на правомощия и това води само до борба за повече правомощия или за по-голям бюджет.
Така че това е моето мнение. Категорично считам, че правилното решение е да се отмени този закон, да се закрие тази институция и да се потърси механизъм през досъдебното производство и прокуратурата. Защото вижте, какво прави Министерството на вътрешните работи? Или може би вие и с тях съвместно работите? А не може ли техните данни, които те са придобили, да бъдат предоставени на прокуратурата, да се образува досъдебно производство и на базата на техните данни да се поиска обезпечаване в деня, в който се образува досъдебно производство? Не само че може, а те са длъжни да го направят по закон.
Така че примери могат да бъдат дадени много в тази посока. Това, което е създадено, на практика няма никаква ефективност и по-добре още в началото да се поправи тази грешка, защото не бива да се харчат пари. Има понякога желание в управляващите – няма значение днешните или вчерашните, по принцип има желание за създаване на институции. Какво ще свършат те и колко ще струва това на държавата?
Това е моето мнение. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Аз не мога да приема доводите на господин Атанасов, защото се смесват две различни правни институции – конфискация, наказателната конфискация, предвидена в Наказателния кодекс за имущество, което пряко и непосредствено е придобито от престъпна дейност – това е наказателната конфискация. Тук се касае за нещо съвсем друго. Отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, което не пряко, а само косвено е свързано. Нека вземем случая, който ви дадох за пример в Пловдив със запорираната сграда на Ванко 1. Сега вече можем да го кажем, защото е излязло в публичното пространство. Сградата не е негова собственост. Сградата преди даже да се постанови присъдата е прехвърлена на неговата майка, и то на юридическо лице, в което управител е неговата майка. Тоест съгласно нашия закон тя контролира това юридическо лице. Но тук имаме прехвърляне. И ако не съществува специалният закон и тази процедура, която е установена чрез комисията, тази сграда е недостъпна. Прокуратурата щеше да я запорира и конфискува още в хода на съдебния процес срещу Ванко 1, но остана извън нейния обсег, защото не е в правомощията на прокуратурата. Касае се само за наказателната конфискация, а това е гражданско производство за отнемане в полза на държавата на имущество, което може да бъде и на юридическо лице. Прокуратурата може да търси отговорност само лично от лицето, извършило престъпление, тоест осъжда се личността. Тя не може да посегне даже и ако е на юридическо лице, което контролира това юридическо лице. Това е в правомощията на комисията. Ето заради тези случаи, за тези възможности е създадена комисията. Освен това тя може да търси трансформацията, която е настъпила. Прокуратурата не може да отнеме имущество, което е на семейството на лицето, което е осъдено, на неговата съпруга. При нас щом е придобито, независимо че е на името на съпругата, в семейна имуществена общност, щом е придобито, се отнема цялото имущество. И законът предполага, когато се докаже, че тя няма доходи, а е на нейно име. Или на децата, които са непълнолетни. Това са разпоредбите на закона и именно затова е създаден законът. Да различи наказателната конфискация от гражданското отнемане на имущество, което е придобито от престъпление. Но така е трансформирано, че не може да бъде отнето чрез наказателната конфискация. Това е смисълът на закона и затова трябва много добре да се прецени каква наказателна политика трябва да се следва при преценка на ефективността от действието на този закон и дали е необходим или не е. Обстоятелството, че най-старата демокрация в Европа – Англия, съществува, и то много добре работеща институция, от която ние се учим – “АРА”, тяхната агенция за отнемане на такова имущество, и действа при много по-строги условия, много по-строг е техният закон, бих казал, също трябва да ни наведе на размисъл относно необходимостта от този закон и от институция, която да го прилага.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За да изчерпим този проблем, господин Атанасов, госпожа Николова и господин Христов ще вземат думата.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Господин Професоре, извинявайте за емоционалната реакция, но явно ще се наложи тук да стигнем до детайли. Големият проблем на вашия закон е, че няма легално определение за престъпна дейност. И Вие това го знаете. Какво означава престъпна дейност? От самото словосъчетание е ясно, че една дейност, за да е престъпна, трябва да има извършено престъпление. Не може извън обсега на конкретно деяние да има престъпна дейност. Нали разбирате за какво става дума? Така че това е нон сенс.
Второто, което е – Вие казвате прокуратурата не може да отнеме. Не само че не може, а не бива, защото тя не е орган, който отнема. Съдът е този, който отнема. Има си процедура за това. Аз Ви казвам, че вие дублирате част от дейността на прокуратурата, което е безсмислено. За това става дума. Защото може да се образува производство по отношение на конкретно лице само тогава, когато има образувано досъдебно производство или завършило производство с влязла в сила присъда. В други случаи вие нямате правомощия. Какъв е смисълът тогава?
Отделно от това, тук госпожа Николова припомня нещо, което е много важно и може би тя ще го развие. Ние приехме Закон за отнемане на имущество от юридически лица. Това е нещо съвсем друго и съвсем различно от вашата дейност. Аз пак Ви казвам, разбирам Вашето желание по максимата, че една институция, веднъж създадена, доказва нуждата от своето съществуване, но Вие сте заинтересовани в случая да съществувате като институция. А ние трябва да се опитаме като законодатели да помислим какъв е по-ефективният механизъм нещо реално да получава държавата, а не да съществува институция, която да обяснява ежедневно каква работа би могла да свърши. Благодаря.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Моята реплика всъщност е към колегите в комисията, не към професор Кушлев и на неговия екип, защото действително трябва да видим как се съотнася този закон “Петканов” със закона, който приехме, за отнемане на имуществото, придобито чрез престъпна дейност. Наименованието се повтаря, където трансформирахме европейската директива и където всъщност дадохме възможност с една много подробна, много детайлна формулировка и процедура – да се отнема имущество, за което се предполага, че е придобито чрез престъпление, включително от юридически лица, включително от трети лица, най-малкото като законодатели сме длъжни да видим къде имаме повторение на правни норми, къде могат да бъдат изчистени от единия или от другия закон, и това вече действително сме задължени да го направим. Забележката е само към нас.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще предложа решение по този въпрос.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря. Аз моля да има предвид господин Кушлев, че нищо лично нямам към комисията и към него самия. Аз нямам и честта да го познавам. Но все пак от това, което чух досега, от това, което беше прочетено, от това, което прочетох аз самият в доклада, аз стигам до следния извод - че тази институция въз основа на онова, което е направила досега, е абсолютно излишна. И в този смисъл аз споделям мнението на моите колеги. Ясно става, че прокуратурата би могла да извърши онова, за което тази комисия е създадена.
Това, което прави впечатление, и Ви го казвам направо, е огромният, бих казал, астрономическият бюджет на тази комисия – 5 милиона и половина лева!
Искам, колеги, да ви припомня тук, че 5 милиона лева беше бюджетът на специалния фонд, който беше създаден за лечение на лицата, които нямат здравни осигуровки. Това са някъде около 1 милион българи. В същото време ние даваме възможност на няколко човека, на една комисия, да получава астрономически заплати и – не се сърдете, господин Кушлев, - но аз Ви поставих един въпрос в началото. Кое Ви накара, въз основа на какви критерии Вие решихте, че Вашата заплата трябва да бъде 7000 лева? Между другото, използвам случая да попитам Вас специално, каква е заплатата на Вашите заместници? И чисто морално, по човешки Ви питам – считате ли, че това е една заслужена заплата, имайки предвид онова, което сте свършили досега? Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Кушлев, последно за отговор и приключваме.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Ще отговоря и на този въпрос.
Един от големите недостатъци на този закон, на основата на който ние провеждаме днешното обсъждане, е, че той, за разлика от всички останали закони, когато създават специализирани органи, решават проблема за размера на трудовото възнаграждение на ръководството на съответния орган, който се създава. Това е с всички закони – Законът за защита от дискриминация, тези, които създават подобни институции – Законът за защита от конкуренция. Самият закон решава този проблем. В този закон това пропуск ли е? Разбира се, аз бях член тогава на Комисията по правни въпроси, която го обсъжда. Законът се обсъжда повече от пет месеца и половина. Имаше и различни виждания за размера на възнаграждението на ръководството на комисията, но така или иначе, в закона не се записа нищо. Тоест остана празнота. По закон комисията е специализиран и независим орган, тъй като се създава на основата на три квоти. Квотата на парламента, която е най-голяма – от трима души; квотата на президента – един; и квотата на изпълнителната власт, на министър-председателя. Тоест тя не е подчинена. Тя се отчита съгласно закона един път годишно на тези институции. И никоя от тези институции няма доминиращо… – освен парламента, където са трима души, тоест в решаването на проблемите. Но проблемът за трудовото възнаграждение, който трябваше да бъде решен, в закона не беше решен. В чл. 12 от закона се възлага на комисията да приеме устройствен правилник, в който да уреди всички проблеми на структурата, на организацията и функционирането на дейността, включително ние смятаме и организацията на работната заплата. Друг начин на решаване, след като законодателят не го е решил този въпрос, не съществуваше. Ние не можем, нямахме основание да приложим разпоредбите на тези закони, отнасящи се до тези институции, примерно както е за председателя на Комисията за защита от дискриминация, тоест неговото възнаграждение се определя 90 на сто от възнаграждението на председателя на Народното събрание. Ние нямаме право да се съизмеряваме с други институции. Тоест това може да го направи само законодателят. Това го разбирахме явно при този съществен пропуск. А ние трябваше да решим да създадем комисията, да назначим хора, Министерството на финансите да утвърди щата.
При това положение единственият принцип, върху който можеше да се изгради трудовото възнаграждение на членовете на комисията, тоест на нейното ръководство, е съизмеримостта със средната работна заплата, която е по щата на самата комисия. Друг начин няма. Като гледахме, като преценявахме, съответно основното възнаграждение – аз говоря за основното възнаграждение на ръководителите на тези институции, да бъде приблизително към това на съответните институции, които са равни, нали, приблизително по статут, създадени със специални закони, които ги споменах. Така беше определено на тази основа в началото – три, но тогава средната основна заплата при нас беше по-ниска, беше 580 лв. И три основни заплати по онова време се равняваха някъде на това възнаграждение, което е за останалите три институции. Разбира се, има си, ние работим при малко по-други условия – орган на досъдебно производство, допълнително заплащане, заплащане за класифицирана информация, която е. Впоследствие тук една от допуснатите слабости – впоследствие на два пъти, тоест средната работна заплата беше повишена с Постановление на Министерския съвет. Ние в известен смисъл закъсняхме с промяна на Правилника за привеждане на новата средна работна заплата с размера на възнаграждението на членовете на комисията, тоест на нейното ръководство – председателя и заместник-председателя.
Това беше направено, нали, вече не три, а две средни заплати. Ние не можем да се съизмеряваме с никой друг освен с персонала, със средната работна заплата на персонала. Няма друг принцип при това положение, когато законодателят не го е решил.
Ето така беше формирано на основата на този принцип. При това се съветвахме и с научни работници в областта на трудовото право. При тази непълнота, при този пропуск, а ние трябва да започнем работа и да работим, да се уреди въпросът с трудовото възнаграждение. Така за известен период от време се получи, главно и с допълнителните възнаграждения, по-високо възнаграждение на членовете на комисията и на нейното ръководство. Сега вече този пропуск през миналия месец беше изправен, с промяна в Правилника, при което заплатата на председателя е като тази на останалите комисии и на членовете на комисията също с останалите членове на комисии.
Ето това са моите разяснения по този проблем.
Сега, специално за моята заплата, аз съм работил 45 години, имам 45-годишен трудов стаж. При нас с вътрешните правила е прието, ние сме орган на досъдебно производство в тази насока, предаваме на съд, нали, отправяме искания до съд за отнемане на имущество. Тоест имаме на специализиран орган, в това отношение на гражданско досъдебно производство, нали, то се получава в известен смисъл от големия ми трудов стаж и от процента за трудов стаж. Но сега е сведена до тези размери, които са за съответно… Аз бих казал не в защита на нашата теза, ние нямаме… Аз винаги съм отклонявал… Имаше предложения, които смятам, че не следва да се приложат за нашата комисия и е обсъждано с мен, да се даде процент от обезпеченото имущество на комисията, която да го разпредели, както става при данъчни, при митници. Не съм се съгласявал с това, защото все пак ние сме орган на досъдебно производство, което предава на съд, иска отнемане на имущество от съд. Това би мотивирало, би довело до някакъв обвинителен уклон, излишен обвинителен уклон нашите териториални органи.
Повече от това не бих могъл да добавя.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Господин Кушлев, с едно изречение ще Ви отговоря следното. От Вашия отговор нищо не разбрах, освен това, че парламентът е виновен за Вашата седемхилядна заплата. В този смисъл предлагам на комисията да изработим допълнение към вашия закон, а искам да допълня, че категорично подкрепям предложението вашата комисия да бъде закрита, тъй като тя досега не е свършила никаква работа. Но докато бъде закрита, аз предлагам да внесем една поправка от името на Комисията за борба с корупцията, където да установим точните граници на вашите заплати. Защото утре вие може пак с някакво вътрешно разпореждане да си направите заплатата – поне от това, което аз чух преди малко – на 50, и на 100, и на 200 хиляди. Както виждате, петте милиона много бързо и много лесно могат да бъдат изхарчени. Така че в този смисъл предлагам на комисията да изработим една поправка към закона и в най-бърз порядък да я внесем, за да се гласува от пленарна зала. Благодаря.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, извинявайте, но…
Господин Кушлев, преди малко обяснявахте, че това производство е гражданско, а сега обяснявате, че сте орган на досъдебно производство. Кое вярното?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Гражданското производство, защото предава на съд. Предава на съд.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Не, вижте, това е безсмислено - да водим такива спорове. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря, господин Атанасов.
Приключваме обсъждането.
Колеги, ще предложа няколко решения от заседанието по точка първа от дневния ред. Съвсем накратко бих искал да изразя едно становище преди да предложа тези решения.
Първо, искрено съжалявам, че обсъждането преминава под знака на обявените вчера заплати в един изминал период на ръководството на комисията. Според мен, споделено беше в комисията, този въпрос има преди всичко не законов, а морален характер. И това, че заплатите са били коригирани съществено, показва, че вие самите сте оценили, че сте допуснали съществена грешка.
Разбира се, едно от решенията ще отнесем пряко и към този проблем, надявам се комисията да го приеме.
И така, предлагам няколко предложения на комисията за решения.
Първо, Комисията за борба с корупцията да обсъди предложения, свързани с промени в законодателството, и след направените обсъждания и становища на съответните органи (имам предвид Съвет по законодателство, специализирани комисии), да се произнесе окончателно по необходими промени в действащите закони.
Второ, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да предостави материал за проблемите пред нейната конкретна дейност. Комисията за борба с корупцията да изиска информация относно трудовите възнаграждения на ръководствата на комисиите – там, където те не са определени от закона. Защото има комисии – спомням си тук едно обсъждане, Закона за комисията за личните данни, ние определихме конкретно възнагражденията на ръководството на тази комисия. Така че можем да изискаме конкретна информация и да проявим законодателна инициатива в рамките на предложенията, които господин Атанасов и господин Христов направиха.
Трето предложение за решение – Комисията за борба с корупцията да получи отговор на въпроси, които са класифицирана информация – така както се договорихме в хода на обсъждането.
Четвърто предложение – то, разбира се, ще дойде само в резултат на предходните решения и това, което комисията прецени за необходимо – да се осъществи необходимото взаимодействие по проблеми, свързани с противодействието на корупцията, които представляват обществен и държавен интерес. Има случаи в комисията, ние сме подготвили една справка, предоставили сме тази справка, включително и на вас. Разбираме, че правомощията ви са ограничени в това отношение, но и в следващите случаи на парламентарен контрол ние ще заявим своята позиция относно придобиване на имущество чрез незаконна дейност или от престъпна дейност.
Така че това са, колеги, предложенията, които ви правя. Ако има допълнения, заповядайте. Мисля, че те отразяват всички предложения, които бяха направени. Има ли други предложения?
Моля колегите, които са съгласни с така предложените решения, да гласуват. Благодаря ви.
Приемат се от комисията с консенсус. Благодаря на ръководството на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за участието.
Продължаваме с точка втора от дневния ред - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате няколко предложения, които според мен заслужават внимание. Едното от предложенията е свързано с народен представител, не е упоменато в анотацията, мисля, че беше №669. Това е сигнал №10.
Има преписка в прокуратурата по отношение на този сигнал, така че проблемът не е конкретно наш. Ще поискаме информация от прокуратурата относно действията, които са предприети, за да преценим необходимостта от приключване на този сигнал.
Обръщам ви внимание на още един сигнал, който ви е раздаден, той е свързан с една от националните агенции – Агенцията по туризъм. То е публикация във в. “Седем” – самосезиране на комисията. Беше ни предложен сигналът в сайта на комисията, беше изпратен. Аз ще изразя едно съжаление тук пред комисията за това, че нямаме възможност да проследим цялата преса, включително на страната. Този въпрос ни беше зададен на приемната в Русе. Затова по сигнали, по които вие имате информация, включително и в средствата за масова информация, ще ви помоля своевременно да ги предоставяме на комисията, за да видим необходимостта от конкретни действия. Тъй като се отнася до държавна агенция, а сигналът съдържа доста данни, аз ви предлагам да се самосезираме по него и да предприемем необходимите действия, да изискаме информация по тези конкретни случаи, които са посочени в сигнала. След като получим информацията, да преценим дали е необходимо да се обърнем директно към прокуратурата, за да предприеме своите действия и дали да оценим съответно има ли корупционна практика или не.
Това, което бих представил от тази информация, която е пред вас, продължават сигналите, свързани с работата на съдебните органи. Виждате тук. Продължават сигналите за незаконно строителство – това е другият масов, бих казал, проблем. Аз си мисля, че можем да мислим в едно от следващите заседания за един парламентарен контрол по тази тема – незаконно строителство, защото там корупционната среда действително е голяма. И можем да направим едно предварително проучване, една експертна оценка и да осъществим един парламентарен контрол. Ще се позова само на един пример.
Две решения на прокуратурата за спиране на строителство, писмо от нашата комисия до Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и въпреки това, промяна няма никаква, строежът си продължава с пълна сила.
Така че вземам повод само от един случай, но той не е единичен. Това е масово явление – проблемът с незаконното строителство. Дано този закон, който приемем специално за София, ограничи тази възможност или ще създаде по-добри предпоставки, въпрос на време. Но аз ви предлагам да подготвим едно специално заседание за парламентарен контрол относно незаконното строителство.
Като следващо заседание, на база на информацията, която има в комисията – зачестилите сигнали и анализи в средствата за масова информация, ви предлагам да бъде един парламентарен контрол по работата на Агенция "Митници", по-точно, мерките и действията, които се предприемат, за ограничаване на корупционната среда в този сектор. Мисля, че е необходимо да изслушаме представители на министерството и на агенцията, за да преценим действията, които се предприемат там.
Обръщам ви внимание, колеги, на още един въпрос, който заслужава внимание. Изпратиха ни след обсъждането, което направихме за Медицинския холдинг – предоставени са ви на всички два материала. Единият – от Столичната община, за предложенията, които кметът е направил за промени, така както бяха обсъждани тук в комисията, и един материал, който ни е изпратен от Столичния медицински холдинг. Той е изпратен и до кмета, разбира се, изпратен е и до нас, с оглед на това, че се ангажира комисията с този въпрос. Аз бих искал да преценим заедно действията, които предприемаме по-нататък по този проблем.
Има различие в становищата на общината и на ръководството на Медицинския холдинг. Може би на едно заседание да поставим като точка този въпрос, имайки предвид възможностите и корупционната среда с оглед функционирането на Столичния медицински холдинг, възможностите за скрита приватизация. Там е големият проблем с холдинга.
Необходимостта от промени в съотношението на собствеността между Столичната община и Медицинския холдинг. В момента е 49 : 51, искането е било да се промени това съотношение. Искането е било обвързано с персонални промени. Оттук се стига и доколкото разбирам до отхвърляне на това искане. Но може би е необходимо да се доизясни докрай въпросът. Не знам доколко трябва да се вмесваме в работата на местния Общински съвет и да се ангажираме, но тъй като веднъж го обсъждахме като сигнал, считам, че бихме могли да го поставим още веднъж за кратко обсъждане в комисията, без да навлизаме в дълбочина отново, така както бяхме го обсъдили.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Мисля, че трябва да поискаме среща с председателя на Столичния общински съвет или поне председателя на комисията, която се занимава с тези въпроси, защото това не е от правомощията на кмета, както знаете. Разпорежданията с имущество се вършат само от Общинския съвет. Така че, ако вземем отношение, рискуваме да вземем страна на кмета или да не вземем. По-добре е да ги чуем и тях, защото те вероятно имат някакви съображения, за да му отхвърлят исканията. Редно е да ги чуем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Според мен добре би било да ги изслушаме.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз също съм съгласен да изслушаме както представители на Столичния общински съвет, така и представители на общината, така и представителите на холдинга. Но доколкото става дума за една явно корупционна схема, която цели скрита приватизация, цели фалит на лечебните заведения на София, след което те да бъдат разпродадени на определени лица, аз считам, че това е точно предмет на нашата комисия и доколкото става дума за интересите на милион и половина, може би близо два милиона жители на София, мисля, че би трябвало и е редно да се занимаем с този проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам да направим едно изслушване, като поканим представители на общината, представители на Общинския съвет и представители на ръководството на Медицинския холдинг да изложат своите съображения тук. Никак не ми се иска комисията да се превръща в арбитър в тази ситуация. Но по отношение на ликвидиране на корупционната схема, така както е направена, мисля, че комисията може да се произнесе с искане специално едно от решенията, а останалите – относно персонални промени, решения, които ще вземат, считам, че това е работа на Общинския съвет и на кмета на общината. Но по отношение на ограничаване и доколкото е възможно ликвидиране на тази възможност с корупционната среда, която може да се формира с една приватизация, извършена по този начин, можем да се произнесем окончателно в комисията.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю, ако ми позволите, една бележка за конкретния случай.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Всеки от нас има някаква представа как работят парламентите в държавите с установена демокрация. Обидно е парламентарна комисия, когато иска да изясни определен проблем, кани определени представители и те си пращат опашката, с извинение, тук. Или ще идва председателят на Общинския съвет или кметът, или няма да пращат никого. Същото се отнася и по отношение на министерствата. Каним министъра, праща се не знам си кой тук. Тук трябва да идват отговорните лица, които представляват институциите, за да може да се работи ефективно. Иначе само си губим времето. Защото идва заместник-кметът или секретарят на общината, забавлява ни с много приказки. В крайна сметка обаче той не е орган, който може да вземе решение или отношение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате достатъчно основание, господин Атанасов, по този въпрос. Настоявали сме винаги титулярът да идва на заседанията. И може би веднъж или два пъти трябва да ги върнем, за да е ясно, че в парламентарна комисия трябва да идва титулярът. Опитваме се да съгласуваме максимално, дори когато те не са ангажирани, за да могат да участват в заседанията. А в случая, искам като подкрепа на това, което казахте, да кажа, че на заседанието, когато обсъждахме Медицинския холдинг, имаше някакъв представител на Общинския съвет, който така и не можа да се разбере – съветник ли е или просто представител на Общинския съвет.
Така че действително нито господин Кисьов, нито някой от неговите заместници, нито председателят на Здравната комисия се отзоваха на това предложение. Обикновено формулираме писмата “До титуляра или негови представители”. Може би това “или негови представители” трябва да го махнем от писмата, за да може действително да участват тези, които отговорни.

РОСИЦА КАРАКАЧАНОВА:
Мога ли само да помоля?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Експерт Каракачанова, заповядайте.
РОСИЦА КАРАКАЧАНОВА:
По повод Столичния медицински холдинг, по който аз работя. Всъщност това, което обсъждате, за среща с Общинския съвет, е предложение на кмета – доклад във връзка с нашата проведена комисия, нашите взети решения. Във връзка с това, което тук, в тази зала, е взето като решение, е внесен този доклад. Освен предложението за промяна на процентното съотношение Столична община – холдинг, имаше и предложение за промяна от двустепенна в едностепенна система, така както беше взето тук решение. И това е сведено на вниманието на Общинския съвет. Значи във връзка с нашето решение това е направено, а отхвърлянето на този доклад и на нашите решения мисля, че вече изисква действително някакъв отговор от Общинския съвет. Големият проблем там е поставен като нов момент в доклада и той е свързан с това, че до 2007 г. има забрана за разпореждане с имуществото на холдинга от самия холдинг. Тази забрана отпада 2007 г. И във връзка с това е последната подточка на доклада и искането за промяната на това съотношение. И новият момент е именно кой ще охранява интереса на болничните заведения след като отпадне забраната за разпореждането със собственост в 2007 г. Това е новият момент. Може би тези три въпроса трябва да бъдат в поканата към Общинския съвет съвсем конкретно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Каракачанова.
Да формулираме тези въпроси и на основание на решението на комисията и поставените въпроси да проведем дискусията и изслушването тук. Като – само едно допълнение, аз го споменах, но ще го повторя – има опит за обвързване на решенията и се е стигнало до отхвърляне на решението като цяло. Но не искам да навлизам в подробности. Действително големият проблем е кой ще управлява след 2007 г. въпросния холдинг и как.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Трябва да си даваме сметка, че Общинския съвет и кметът са пряко избрани, не можем да им нареждаме, не сме им началници.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се. Аз затова поставих на обсъждане въпроса. Ние можем да се произнесем със становище по случая като комисия, установявайки определени условия.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Даването на гласност през нашата комисия може да подтикне към определени решения. Иначе не можеш да ги накараш…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Приключихме с дневния ред. Закривам заседанието. Благодаря ви за участието.
(Закрито в 16,15 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)