ПРОТОКОЛ
№42

---

На 26 октомври, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Парламентарен контрол на дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, въпреки някои прогнози, че няма да има кворум заседанието на комисията, искам да ви информирам, че толкова бързо не сме правили кворум на заседанието, така че можем да започнем работа. Предложението за дневен ред, което имате днес, беше в две точки: 1. Парламентарен контрол на дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители; 2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Искам да ви направя още две предложения към дневния ред, защото постъпиха след като предложихме този дневен ред.
Предлагам ви нова точка, 2 – Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Знаете, миналата седмица на заседание на комисията ние имахме среща с ръководството на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, придобито от престъпна дейност, взехме решение на комисията за промени в някои текстове. Искам тук да благодаря на господин Осман, който подготви предложения, свързани със заплатите на ръководството на тази комисия. Имаме възможност да обсъдим това предложение за изменение и допълнение в Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, точно текстове, свързани със заплатите на ръководството на тази комисия.
Така че предлагам точка 2 да остане – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения, като се преномерира и стане точка 3.
И предлагам още една, нова точка – 4, За някои въпроси, свързани със срещите, осъществени със Сдружението “Зелени Балкани”.
Имаме серия от жалби, сигнали, постъпили в Комисията за борба с корупцията. Искам да информирам комисията за проведената среща и за конкретните предложения, които възникнаха от нея.
Имате ли други предложения по дневния ред и приемате ли тези допълнения, които направих, за две нови точки? Не виждам други предложения. Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
Благодаря ви.
Заседанието ще протече при следния

Д н е в е н р е д:

1. Парламентарен контрол на дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
4. За някои въпроси, свързани със срещите, осъществени със Сдружението “Зелени Балкани” и други въпроси.

Преминаваме към точка първа - Парламентарен контрол на дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители.
Парламентарния контрол провеждаме на основание на решение на комисията и чл. 94, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 40-ото Народно събрание.
В парламентарния контрол ще вземат участие господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, и господин Асен Асенов – директор на Агенция "Митници".
Народните представители разполагат за заседанието със следните материали: справка за постъпилите 14 сигнала в Комисията за борба с корупцията и действията, предприети от нея; доклад на Агенция "Митници" по въпроси, повдигнати в жалбата на господин Любомир Терзиев, изпратен и до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински; два материала от средствата за масова информация – интервю на заместник-министър Кадиев и публикация за митнически служители; и отговор по сигнал с входящ №527/21.07.2006 г., постъпил в комисията. Отговора не предоставям, защото той не беше внесен днес в комисията, така че нямахме възможност да ви предоставим този отговор по-рано.
Кои са причините за провеждането на парламентарния контрол от Комисията за борба с корупцията относно дейността на митническите служби и мерките, предприети за преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители?
В Комисията за борба с корупцията са постъпили 14 сигнала, които представят някои проблеми, които се нуждаят от съответни отговори и решения. Зачестиха публикациите в средствата за масова информация, в които са изнесени случаи с митнически служители и извършени нарушения от тях. Също така причина за настоящия парламентарен контрол са и мерките за противодействие на корупцията, разкритите случаи и наложените наказания на митнически служители и, разбира се, подготовката на България за членство в Европейския съюз и работата на митниците по този въпрос, модернизацията на митниците и резултатите от нея, свързани с предстоящото ни членство.
Във връзка с това и изпълнението на плана за действие от месец юни 2006 г., приет от Министерски съвет във връзка с глава 25 - Митници.
Съвсем кратко бих искал да обърна вниманието ви на сигналите, постъпили в комисията.
По пет от сигналите, постъпили в комисията, е сезирано Министерството на финансите. От получените отговори един е потвърден изцяло, 3 сигнала са частично потвърдени и един е непотвърден.
По три от сигналите комисията е сезирала Върховната касационна прокуратура и по тях тече проверка, като по един прокуратурата е присъединила нови два материала с данни за длъжностни престъпления на митнически служители, получен е отговор по този сигнал и от Министерството на финансите.
По два от сигналите са сезирани органите на Министерството на вътрешните работи, като единият е предоставен на комисията, за противодействие и превенция на корупцията към Министерския съвет.
По три сигнала се очакват отговори във връзка с информацията, изнесена от длъжностни лица в Агенция "Митници" относно избирателно атакуване и прилагане на Закона за митниците от страна на митнически служители, водещо до системно нарушение на митническото законодателство и твърдения за злоупотреба от страна на митнически служители от Районна митническа дирекция – Пловдив.
По последния сигнал Върховната касационна прокуратура е възложила проверка на РЗБОП на длъжностни лица.
По един сигнал е инициирана законодателна инициатива от Министерството на финансите относно безмитните бензиностанции. Знаете, този законопроект е в ход и в Народното събрание.
По два от сигналите е имало обсъждане на заседание на комисията. Единият – относно контрабанда на цигари, който беше класифицирана информация и беше гледан на закрито заседание, и на друго заседание относно проектозакона за безмитните бензиностанции, което беше докладвано от господин Кадиев и господин Асенов на заседанието.
Това е кратка справка относно постъпилите сигнали и материали. Предлагам ви, колеги, спазвайки процедурата, която имаме досега по парламентарния контрол, първоначално да предоставим думата на господин Кадиев – заместник-министър на финансите, и на господин Асен Асенов, след което да пристъпим към въпроси, които има в комисията, мнения и предложения.
Господин Кадиев, предполагам първо Вие ще започнете. Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
За съжаление ние не сме получили точно тези 14 сигнала и аз не знам за кои конкретно говорите. Разбира се, някои от тях Вие казахте, че са стигнали до Министерството на финансите, но предлагам след това като дадете един по един, ако искате да вървим, по памет да говорим това, което знаем за тях.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би е необходимо едно изясняване, господин Кадиев. Комисията по всеки конкретен сигнал преценява каква да бъде насочеността на сигнала. Тези, които е преценила комисията директно да изпрати в прокуратурата, ние не сме изпратили до вас, защото когато прокуратурата е ангажирана, комисията не се ангажира с конкретни действия. Това е причината да нямате всички тези 14 сигнала. До Министерството на финансите са изпратени естествено част от сигналите, които комисията е преценила за необходимо.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Благодаря за това уточнение, господин Председател.
Това, което искам да кажа, е, че вероятно конкретно по някои от тях няма да мога да взема отношение, тъй като съвсем естествено не можем да знаем всичко, което се случва в системата на Агенция "Митници" и да отговаряме по всеки конкретен случай, в някои случаи за редови служители на отдалечени митници. Разбира се, за симптоматичните и най-известните и популярни сигнали вероятно ще можем да говорим и сега.
За съжаление трябва да окачествя това, което се случва в последните дни в България, като груба атака срещу Агенция "Митници". Казвам груба атака, защото, поне откакто аз съм заместник-министър, за първи път се случва такова нещо и с огромно съжаление и огромна болка от името и на Министерството на финансите, и на служители на Агенция "Митници" хвърляне на такова голямо петно върху всички тях, без избирателност, означава една огромна демотивация, съответно огромен риск от загуби за фиска. Трябва да ви кажа, че в момента това, което Агенция "Митници" събира, до голяма степен покрива и това, което не се събира от Националната агенция по приходите, така че в крайна сметка ние да стигнем до това голямо преизпълнение в бюджета, което ще имаме тази година. Ориентираме се към преизпълнение на бюджета в края на годината от порядъка на милиард и 600 – милиард и 700 милиона лева. Това са неща, които не се случват с корупция само.
В няколко интервюта съм казвал и го казвам и тук – корупция има не само в Агенция "Митници", има я и в много останали държавни администрации, няма какво да си заравяме главите в пясъка, няма защо да го крием. Целият въпрос, който е стоял пред нас, е дали тя е ръководена отгоре, пирамидално структурирана и дали се насочва към определени политически партии или икономически групировки, или физически лица. Категорично мога да кажа за себе си, че аз не участвам в такава пирамида. Господин Асенов също е заявявал това пред медиите, но всеки може да говори сам за себе си. Считам, че в момента нямам никакво основание да твърдя, че такава пирамида съществува в Агенция "Митници". Нямам и доказателства за това от най-висшите етажи на Агенция "Митници" да се ръководи някакъв вид корупционна практика, която след това, преминавайки през по-високи нива, евентуално и през Министерството на финансите, да стига до друго място, освен в Държавния бюджет. Политиката на Министерството на финансите винаги е била максимално събиране на приходите, без никакво политизиране, за да може след това вече, когато се съберат в Държавния бюджет, парламентът, чрез Закона за Държавния бюджет, да прави своята политика, като преценява къде да ги насочи – дали към здравеопазване, дали към образование, дали към отбрана, дали към вътрешен ред. Това е ваша работа в случая, не наша. Нашата работа е само и единствено да събираме приходите.
Вчера се състоя редовно месечно заседание на висшия състав на Агенция "Митници" и там отново беше повдигнат този въпрос. При явно от години уталоженото мнение в обществото, че всички митничари са корумпирани, е много трудно да се работи. И много бих искал днес да кажа, че това не е вярно. Първо, тези, които физически имат възможност да се корумпират, не са толкова много, тъй като не всички са на трасе, не всички са на бариера, не всички събират нещо. Има страшно много хора, които са едни обикновени администратори и си вършат своята работа по начина, по който трябва да я вършат. Той дори и да иска да се корумпира, няма как да го направи.
Второ, много често, когато се говори за корупцията в митници, се говори за корупцията на границите. Това са две различни неща. Знаете, че има седем служби на границата и общото наименование на тази дейност е митници, но всъщност там говорим и за съвсем други ведомства, и за пътни такси и разрешителни, ветеринарен контрол, фитосанитарен контрол. Бих искал да правим разграничението и в тази посока.
И трето, част от лицата, които отправят обвинения срещу Агенция "Митници", са точно тези, срещу които се опитваме да се борим. Не мисля, че точно Пурата е човекът, който трябва да излезе и да обяснява каква е корупцията в Агенция "Митници". Същото се отнася и за някои от другите лица. Ние сме се опитвали да направим нещо срещу тях, в определени случаи може би не сме били достатъчно настоятелни, трябвало е да го свършим по-рано, има различни причини за това нещо. Много пъти се е случвало да го свършим и след това да бъдат върнати и възстановени на работа тези лица от съда. Симптоматичен пример е случаят с ръководителката на Бюро “Горубляне”, която беше арестувана скоро, но преди това е била уволнявана два пъти и два пъти е била възстановявана от съда. И сега е напълно вероятно трети път да бъде възстановена от съда.
Както много пъти съм казвал, когато се опитваме да се борим с корупцията, трябва да имаме твърди доказателства, достатъчно силни, за да издържат в съда, иначе правим едно усилие, общо взето, на вятъра и много често и това се случва.
По време на партньорската проверка през август тази година единственото ведомство по време на пресконференцията след това, което беше упоменато еднолично като такова, което е постигнало напредък в борбата с корупцията, беше Агенция "Митници". Бяха изказани похвали за всички останали ведомства на куп, включително Националната агенция по приходите, включително Министерството на вътрешните работи, включително общините, включително Агенцията за държавен финансов инспекторат, но единствената, която еднолично беше упомената, беше Агенция "Митници". И аз мисля, че това, което са забелязали експертите от Европа, не би трябвало да е нещо, което ние подминаваме с лека ръка. Не искам да хваля тук Агенция "Митници" и да изпадам в положението на човек, който се защитава след като са го нападнали за корупцията там. Но погледнете обективните резултати. Вижте как растат приходите. Част от тях се дължат и на по-добрата събираемост. Ние разполагаме с тези данни. Част наистина се дължат на увеличения внос, част се дължи на увеличената цена на петрола, но част се дължи и на по-добрата събираемост.
Вижте как изпълняват своите задължения по глава 25 – Митнически съюз. Безспорно зелена глава. Вижте как изпълниха своите задължения по глава 24 – Вътрешен ред и правосъдие. До голяма степен заслугата да нямаме предпазна клауза към момента се дължи и на тях, както и на другите институции, разбира се. И смея да твърдя, че организацията на работа, контролът върху служителите в Агенция "Митници" е на много високо ниво. Пак повтарям, че има метиляви овце, както се казва, корумпирани служители в такава система от 3900 човека, която има достъп до пари, винаги има такъв риск. Нашата работа е да го ограничим максимално, в никакъв вариант да няма участие на висшите ешелони, защото тогава се обезсмисля цялата работа по корупцията. И да взимаме мерки всичко, което ни разрешава законът, да се прилага.
Мисля да спра дотук. Предлагам господин Асенов да допълни някои от конкретните мерки, които предприема Агенция "Митници". Раздали сме ви папка, в която са описани тези мерки. Същата папка сме раздали и на всички европейски експерти, които са дошли.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Асенов.
АСЕН АСЕНОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искал накратко да опиша онова, което ние се опитваме да постигнем в областта на борбата с корупцията, и то не в последните месец – два или една година. Аз съм директор на Агенция "Митници" от февруари 2002 г. и почти пет години вече работя в няколко направления на митническата дейност, които считам, че имат изключителен приоритет.
Вече беше споменато онова, което ние успяхме да постигнем в областта на глава 25 – Митнически съюз. Изцяло зелена зона, която е изключително сложна, изключително тежка и смея да твърдя, изключително важна за държавата, особено към датата 1 януари 2007 г.
Организационно в митническата администрация има няколко направления, които биха натрупали критична маса към пълноправното ни членство в Европейския съюз, без да влизам в специфичните зони, като митнически режими и процедури, като информатизация на митническите процеси, като прилагане на общата митническа тарифа, в тези области ние, смея да твърдя, получихме една много добра, великолепна оценка и това беше посочено и в редовния доклад. Критичната зона за митническата администрация безспорно е борбата с корупцията и аз мисля, че тя е характерна и за много други области от дейността на други администрации.
Във връзка с това се опитахме да създадем някакъв систематичен подход по отношение на борбата с корупцията в администрацията. Систематиката тръгна от това, че и световната митническа организация работи по тези въпроси и създаде единен документ, който ние се опитахме да инплементираме в нашето и законодателно, и същевременно дейност. Това е един документ, който се нарича Декларация от Деруша и на базата на който всички останали дейности – вътре са посочени основните направления, по които би следвало всички митнически администрации в световен аспект да организират своята дейност.
Аз съм ви представил в папката насоките на дейност от международен аспект, които са предприети, и след това и нашите мерки, които ние сме предприели, с конкретни факти и данни, за да прецените областите, по които ние работим в сферите вече в тази област – за борба с корупцията.
На първо място, бих искал да изтъкна законодателството. Направихме редица промени. Ние сме единствената администрация – митническата администрация, която след приемането на Етичния кодекс предложихме, и в закона вече това е факт, ние го прилагаме, за нарушение на етични норми се носи дисциплинарна отговорност. Поне не съм запознат в друга администрация, в друга сфера на дейност това нещо да е направено. Отделно от това нашите служители подлежат на редица рестрикции по отношение на това да имат право да бъдат митнически служители. Освен общото ограничение по Закона за държавния служител има специфични ограничения, които са заложени в Закона за митниците.
Следващото направление е информатизацията на дейността на митническата администрация. За да може субективният фактор да бъде сведен, да бъде намален, да бъде ограничен, ние разработихме, внедрихме и, смея да твърдя, вече функционира във всички митнически учреждения вече няколко години наша информационна система, която подпомага изключително много тези процеси.
На следващо място, развихме звено за вътрешен одит и разследване по отношение на налагането на дисциплинарните наказания в рамките на нашата система. Функционира звено, което успяхме дори да регионализираме. Освен на централно ниво имаме в петте регионални митнически дирекции звена, които подпомагат този процес на централно ниво. Утвърдихме първи кодекс за поведение на митническите служители. Пак казвам, при нарушаване на такива етични норми имаме и практика, имаме и прилагане, налагат се дисциплинарни наказания.
В областта на човешките ресурси имаме процес, който развихме по отношение на осъществяването на кадровия подбор в рамките на системата на митническата администрация. За почти всички длъжности при нас, които са ръководни, се правят конкурентни подбори на база на Закона за държавния служител. Всяко преминаване от една степен в по-висока степен на служебната йерархия, става също с такъв конкурентен подбор.
Имаме редица споразумения, следващото направление на дейност е за взаимодействие на нашата администрация с други държавни институции. Също в този материал вие бихте могли да видите кои са и на каква основа те са построени.
Успяхме според мен да създадем една добра прозрачност на администрацията относно нормите, които тя прилага. Вие можете да се убедите сами, ако влезете в нашата интернет-страница на Агенция "Митници". Практически се опитваме да покрием почти цялото сложно законодателство, за да може то да стане ясно, прозрачно за публиката и да минимизира споровете, които биха могли да възникнат при неговото прилагане, защото то наистина е изключително сложно законодателство, а особено след 1 януари 2007 г. то ще бъде наистина изключително трудно за прилагане.
Предприели сме и редица оперативни мерки, като ротация на наши служители, въвеждане на лични идентификационни карти, кутии за жалби, горещи телефони, стикери. Стигнахме до там, че направихме шаржови карикатури, които да се опитат това явление, ако е възможно, да го осмеят в лицето и на клиента, и на нашия служител, когато са тет а тет.
Работим по процеси, които след 1 януари 2007 г. съм убеден, че ще дадат своя резултат за т.нар. отдалечено електронно деклариране, което ще скъси дистанцията и няма да даде възможности за директен контакт между митническия служител и търговския оператор.
Редица инициативи имаме в тази сфера в областта на международното сътрудничество, които сме предприели като контакти с наши съседи, контакти с други митнически администрации, които ни дават възможност при обмен на данни да провеждаме допълнителни разследвания и да получаваме допълнителна информация.
Искам категорично да ви уверя, че всички тези мерки и действия, които предприехме през последните няколко години, дадоха резултат и в системата на Агенция "Митници" нашият стремеж винаги е бил да ограничим, да намалим, да сведем до минимум корупционните практики, защото наистина нашата система е подложена на корупционен натиск. Достатъчно е само да кажа, че за тази година ние очакваме приход от митническата администрация от порядъка на 6 милиарда и 600 милиона – 6 милиарда и 800 милиона лева.
И другото, което бих искал да спомена като финал, след 1 януари 2007 г. лично аз си мисля, че, ако мога да се изразя чисто статистически, може би около 50% от възможния корупционен натиск би се отнел от митническата администрация. Защо мисля така? Защото след 1 януари 2007 г. – в момента обемът на търговията ни, обемът на вноса от страни членки на Европейския съюз е между 50 и 55%. Значи този обем на митнически операции няма да бъде вече под митнически контрол, което на практика би минимизирало корупционния натиск върху системата.
Благодаря ви. Това е най-общо, което бих могъл да изложа пред вас. Уверявам ви, че наистина сме предприели, предприемаме и докато съм директор на Агенция "Митници", ще предприемам мерки в тази посока.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Асенов.
Колеги, имате думата за въпроси, мнения, предложения.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз ще помоля съвсем накратко господин Асенов да каже какви мерки са предприети – макар че той спомена за някои от тях – за ограничаване на субективния фактор, доколкото това е възможно в системата на митниците.
И второ, има ли възможност например за двустепенна система на контрол върху служителите на митниците. Мисля, че има такава практика в някои страни. С оглед превенция и по-голяма ефективност от този контрол.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз предлагам и други въпроси, ако възникнат, и след това да се отговори.
Господин Осман, заповядайте.
ДАУТ ОСМАН:
Господин Председател,
Колеги,
Солидаризирайки се отчасти с изказаното от заместник-министъра, да, така е, дейността на Агенция "Митници" не трябва да се разглежда само през призмата на изнесените през последните седмици силно негативни данни от медиите. За последните години именно оттам се осигуряват милиарди левове приход в Държавния бюджет. Но това, което се очаква от днешния дебат тук, е не повърхностно и емоционално отхвърляне или защита на една или друга позиция, а задълбочен дебат по работата на Агенция "Митници", конкретните резултати от нейната дейност, проучване на пропуските и слабостите в организацията на работата на служителите.
Въпросите, които бих искал да задам към господин Асен Асенов и към зам.-министър Кадиев, са колко и какви видове митнически нарушения са констатирани в последната година – година и половина, какво е движението на делата; какви мерки са предприети от сегашното правителство, в лицето на Министерството на финансите за борба с корупцията в митниците, какви са постигнатите резултати, констатираните нередности, слабости, в кои области на дейност на митническите служители; брой наложени дисциплинарни наказания; брой уволнени служители.
Какво е необходимо според министерството и според директора на Агенция "Митници" за избягване на възможностите за неправилно обмитяване и за конфликт на интереси; организационни и законодателни мерки?
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, поискахте думата, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря.
Доколкото господин Асенов говори за информационната система на митниците, аз бих искал да попитам как действа тя. Вярно ли е, че тази година е имало няколко срива на тази система? Случайни ли са били тези сривове, на какво са се дължали?
Вторият въпрос е има ли пряка връзка между българските митници и съответните митници на отсрещната държава? Примерно ви казвам митницата на Капитан Андреево. Доколко тази връзка се осъществява, доколко се проверява вносът и съответно от отсрещната страна, правят ли се регулярно такива засечки? Продължава ли да има драстично несъответствие между камионите, които излизат от насрещната страна, и които влизат в България? Тоест губят ли се количества стоки, образно да се каже?
Говори се за приходите от Агенция "Митници". Моят въпрос е доколко тези действително нараснали приходи се дължат на повишените акцизи, тоест на акцизните стоки – говоря тук за петрола в частност, цигарите, алкохола.
Трети въпрос – как оценява Агенция "Митници" и съответно Министерството на финансите дейността на английската фирма “Краун Ейджънтс”? Счита ли българската страна, че тази фирма има достъп до материали, които представляват секретност, и счита ли ръководството на Министерството на финансите, че тази информация може да попадне в чужди ръце, в смисъл извън България, други държави и други фирми да имат достъп до тази информация?
И последният ми въпрос е свързан с това до каква степен има координация между Агенция "Митници", Министерството на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба? Тъй като знаем, че всеки един контрабанден канал, общо взето, пряко засяга дейността на тези три служби. Питам това, защото в пресата се появиха достатъчно информации, в които се казва, че Министерството на вътрешните работи няма достъп до информацията на Агенция "Митници". На какво се дължи това – на някаква некоординираност или на умишлено скриване на тази информация респективно към нашите служби?
Ще спра дотук. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, мисля, че се натрупаха доста въпроси, ако прецените, да изслушаме първо отговорите и след това да продължим. Господин Кадиев и господин Асенов, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Аз ще започна с последните въпроси на господин Христов, после ще дам думата на господин Асенов.
Що се отнася до взаимодействието на Агенция "Митници", разбира се, господин Асенов ще каже конкретно, но това, което аз виждам с МВР и с Националната разузнавателна служба – забравихте да споменете Националната служба сигурност, отношенията са добри. (АТАНАС АТАНАСОВ: Тя е в МВР.) Невъзможна е борбата с контрабандните канали без добри отношения между двете институции. И последният случай с хванатите цигари в камиони с дървесина от Русия в Бургас беше след сигнал от Националната служба сигурност. Без този сигнал ние нямаше да успеем да ги хванем. Тоест не ние, а Агенция "Митници".
Що се отнася до фирмата “Краун Ейджънтс”, нека ви разкажа малко предистория за нея, тъй като вероятно не е известна. Това е фирма, която е била част от тяхната Агенция "Митници" и е обслужвала техните отвъдморски територии, по времето, когато Британия е била империя, техните територии извън, примерно Индия. В момента, в който те се оформят като независими държави, им трябва помощ от експертна гледна точка, за да изграждат собствени митници. Тогава “Краун Ейджънтс”, все още като част от структурата на британските митници, започва да обслужва тези територии и в един момент – в 97-ма година – те се отделят като частна фирма, която, забележете, се управлява от фондация, всички печалби от тази фирма отиват във фондация "Краун Ейджънтс" и всички печалби на фондация "Краун Ейджънтс" се разпределят след решение на Британския парламент. И това е нещо много особено, защото нито една частна фирма не разпределя печалбата си след решение на Британския парламент. По тази причина считам, че форма на корупция, при която ние сключваме договор с "Краун Ейджънтс", а пък те ни плащат на нас някакви пари от печалбите, които правят, е много трудно възможно, тъй като би трябвало да има санкция на парламента в Британия.
Моите впечатления от "Краун Ейджънтс" са добри, най-вече в областта на мобилните групи. Винаги съм казвал, че една мобилна група в момента се състои от един служител на Националната агенция по приходите, един служител на ГДБОП, двама митнически служители и един служител на "Краун Ейджънтс". При тази малка държава, каквато сме, и общо взето всеки е на всеки познат или е познат на познат, аз лично винаги съм предпочитал да има поне един човек вътре, който е външен и който може да гарантира някаква обективност на това, което проверяват. Разбира се, пълна гаранция никога не може да има, но мисля, че "Краун Ейджънтс" в тази си роля си изиграха ролята. Договорът на "Краун Ейджънтс" свършва в края на тази година.
Благодаря ви. Оставям на господин Асенов да продължи.
АСЕН АСЕНОВ:
Благодаря.
Аз ще се опитам по реда на задаването на въпросите да отговоря.
По отношение на субективния фактор и т.нар. двуфазен контрол. Системата на организация на митническия контрол в България, а и почти – аз съм запознат с практиката в много страни – искам да кажа, че е еднотипна. Още повече след датата 1 януари 2007 г. ние на практика няма да имаме национално митническо законодателство, а ще прилагаме регламент 2913 и регламент 2454, които детайлно регламентират формите на митнически контрол в страни членки на Европейския съюз. Но принципът на този контрол наистина можем най-общо да го наречем двуфазен, защото, от една страна, стоката се контролира или регистрира при входа в страната, транзитира се до място за обмитяване, обикновено във вътрешността на страната – и това е всъщност и целта на разконцентриране на граничния трафик. Защото представете си един натоварен пункт, какъвто е Капитан Андреево, където за 24 часа преминават над 800 товарни автомобила, практически е невъзможно да бъде извършено обмитяване на граничния пункт.
Най-общо мога да разделя контрола на граничен митнически контрол и вътрешен митнически контрол. Граничният е свързан с преминаването на превозните средства, най-вече концентрирано, а вътрешният митнически контрол е по отношение на самото обмитяване на стоките или митническото им оформяне. Тоест проверка на елементите за облагане на стоката.
По отношение на намаляването на субективния фактор – една от основните мерки, които предприемаме и които ще бъдат реализирани – вече имаме пилотен проект на една от нашите митници. От началото на следващата година той ще бъде внедрен вече за цялата страна и декларирането по електронен път, без да е необходимо присъствието на търговския оператор на място в митническите учреждения.
По отношение на статистиката за митнически нарушения аз имам и съм взел със себе си от 2002 г., мога да ви кажа и точните цифри, но, да речем, за 2002 г. имаме констатирани 12 327 нарушения, за 2003 г. - 12 408 митнически нарушения, за 2004 г. - 10 225 образувани административно-наказателни преписки, за 2005 г. са 12 332, за първите 9 месеца на 2006 г. са 12 040 административно-наказателни преписки, като най-общо ние делим нарушенията на митнически нарушения с висока степен на обществена опасност и по-леки митнически нарушения. По тези с висока степен на обществена опасност например за 2006 г. (имам, разбира се, статистика и за останалите години и мога да ги предоставя, ако трябва да вляза в детайли), от тези 12 040 – 6434 са нарушения с висока степен на обществена опасност. В тези типове нарушения се включват митническа контрабанда, митническа измама, отклонението на стоки от митнически режим.
С други думи, ако мога така да окрупня тази статистика, всеки ден ние разкриваме между 20 до 30, по някой път и 40 митнически нарушения, като 8-12 от тях са с висока степен на обществена опасност. Това е ежедневно.
В областта на наркотрафика (мога да ви дам статистика отделно), пак по години. За 2003 г. – 91 случая на наркотрафик; 2004 г. – 82; 2005 г. – 96; 2006 г. за първите 9 месеца имаме 122 случая. Или практически на всеки 4-ти или 5-и ден ние имаме някаква констатация в областта на наркотрафика.
Вие ме помолихте за статистика по отношение на нашите служители, които са наказани. В папката, която ви предоставих, в частта “Вътрешен одит и разследване, дисциплинарни санкции” има подробна статистика за нашите служители по години от 2002 г. до 30 септември 2006 г. и бих могъл и аз да ви я изложа. За 2002 г. са наложени 153 дисциплинарни наказания; 2003 г. – 172 дисциплинарни наказания. Вътре са и детайлите, колко са уволнените, какъв вид са отстранените митнически служители. 2004 г. са 99 наказания, 2005 г. – 63 дисциплинарни наказания.
Вижда се едно стагниране на тези процеси и считаме, че мерките, които ние предприемаме в тази посока, дават и конкретни резултати.
За 9-те месеца на тази година имаме 106 дисциплинарни производства срещу наши служители, наложени са 104 дисциплинарни наказания, 12 служители са уволнени, 6 са отстранени временно от работа поради образувани срещу тях наказателни производства за престъпления, извършени в качеството им на длъжностни лица.
Това е статистиката за 2006 г.
По отношение на неправилното обмитяване и конфликт на интереси – всъщност това е основата на митническата дейност във вътрешния митнически контрол, дали една стока е коректно обмитена. Има три ключови елемента за облагането на една стока: митническа стойност, тарифно класиране и произход на стоките. Всъщност всички опити или случаи, които ние констатираме за нарушения на митническото законодателство, са в опит за избягване на един от трите типа елементи – било стойност, било произход, било тарифно класиране. Полагат се невероятни усилия и самият факт – аз пак искам да насоча вашето внимание с материалите, които сме ви предоставили, в областта на приходната част на администрацията. Ние почти всяка година правим ръст с милиард – милиард и 200 милиона в приходите на администрацията, като ако погледнете (не искам да влизам в чисто икономически анализ в момента), но на 5 или 6 странички ние сме се опитали да дадем точно това – потреблението, от една страна, в страната като статистически данни запазва своя ръст, който варира между 10-12%, а нашите приходи нарастват, да речем, с няколко пъти превишаващи потреблението на страната.
С други думи, нашият извод, до който стигаме, и това сме се опитали да го подкрепим с данни, е следният – че все повече сивият сектор, сивият внос на територията на страната е изтласкван от пазара. Защото потреблението се запазва. Значи ние регистрираме все повече стоки, които влизат на територията на страната. Това е съвсем ясен извод от цифрите и ако вие ги погледнете, ще видите, особено на едната графика, очевидният изпреварващ ръст на темпа на приходите над темпа на вноса. Той е очевиден и това се вижда с просто око. За да го обвържа и с въпроса, който Вие зададохте по отношение на акциза, много детайлно ние сме описали в този аналитичен материал за 6 страници – точни детайли. Но само искам да Ви кажа какво е влиянието на всеки един от четирите компонента или петте, по отношение на приходите.
Вие ще видите, че на практика намаляването на митата, може да се приеме, че има една константа (така, за опростено разбиране, иначе детайлите са посочени в този аналитичен материал). Компенсирането на ставките на акциза е с намаляването на ставките на митата. Тоест можем да приемем, че едното ако се увеличава, а ставките на митата намаляват, има една компенсация. Данъкът върху добавената стойност остава с константна ставка от 20%, която не е променяна през годините. И тогава се пита – откъде се получава това увеличение на приходите?
След това, на първа страница в материала Вие ще видите, че акцизът – вижте, тази графика много добре илюстрира какво е влиянието изобщо на акциза по сравнение с останалите вземания, вижте какво е влиянието на Данъка върху добавената стойност. Значи 85 или 88% от приходите, които ние събираме, са всъщност от Данък върху добавената стойност. Така че акцизът като цяло, като принцип има една относително незначителна част от статистическа гледна точка. Така че в никакъв случай не би могъл да окаже това влияние, за което се твърди или се говори. Всичко това много детайлно е посочено в този материал.
По отношение на информационната система, как действа информационната система на митниците, има ли пряка връзка със съседните страни и несъответствие в количествата стоки.
Винаги при случаите на контрабанда, за които говоря като статистика, може да се говори за несъответствие естествено.
Каква политика приехме първо за съседните страни?
С всички наши съседни страни ние сключихме споразумение за сътрудничество в митническата област, което ни дава възможност да обменяме информация по наши разследвания и с няколко от съседните страни – Сърбия, Румъния и Гърция, ние имаме съгласието и на тях. Значи, за да може да имаме нещо, което да бъде осъществено, а на всички наши съседи е оферирано това предложение, с всички тези страни ние обменяме допълнително при стокообмена за всяко едно превозно средство т.нар. допълнителен информационен лист, който ни дава възможност да стиковаме данните на едно учреждение.
Бяхме постигнали договореност и наша българска инициатива беше за осъществяване на електронна връзка между съседните пунктове - умолози, на съответната граница. В момента текат разговори за Сърбия. По обясними причини с Гърция и Румъния – не по наша вина, уверявам ви в това, всичко това може да се види, не се реализира, но настойчивостта да се реализира от наша страна беше достатъчно сериозна. Бяха проведени няколко срещи, включително на ниво генерални директори. Ние работим по тези въпроси, но те ще отпаднат от само себе си заради отпадането на митническия контрол. Докато – въпросът, който Вие ми зададохте за Турция, все още такива информационни листи не се обменят, но не по наша вина.
По отношение на действието на информационната система преминахме всички тестове. Главната ни задача в момента на митническата администрация, и тя е изключително важна за цялата страна и за икономиката на страната, е ние да направим интерканективите или взаимна свързаност със системите на Европейския съюз. Ако на 1 януари ние нямаме тази взаимовръзка, няма да можем да прилагаме митническата тарифа на Европейския съюз. Защото на практика от 1 януари се прилага митническата тарифа на Европейския съюз. Предприели сме всички необходими действия за това да бъдат приключени успешно тези процедури, като, уверявам ви, тестовете с Брюксел приключиха преди около месец. В момента отиваме на техническо внедряване.
Дали сме имали сривове? Винаги има в една система и определени грешки, случват се такива проблеми, които се отстраняват, особено когато се вкарват нови модули. Един от тези случаи беше, когато внедрихме модула за транзита, който отчиташе автоматично размера на гаранциите. Тогава се реагира малко остричко и в медиите по отношение на това, че нашата система автоматизирано следи размера на гаранциите за транзитните операции. Оттам се предизвика известно блокиране, но мисля, че в рамките на една седмица процесът беше овладян и това нововъведение в информационната система ни даде възможност да си осигурим още веднъж гърба, ако мога така да се изразя, по отношение на транзитните операции. Системата автоматично следи дали даден транзитьор е надхвърлил сумата на гаранцията, която той обезпечава, или не. Щом я надхвърля, естествено системата го отхвърля и блокира. Да, това затруднява, разбира се, транзита, но целта беше да се въведе малко по-строг контрол, в унисон с европейския. Там е изградена т.нар. система “Ню компютър транзис систем”, която ние сме длъжни като страна да въведем на територията на страната преди присъединяването и да можем да се обвържем с нея към датата на пълноправно членство.
За акцизите отговорих.
"Краун Ейджънтс". "Краун Ейджънтс" е консултантска фирма. Ние винаги сме я приемали в Агенция "Митници" като консултантска фирма, която ни подпомага. Имаме редица проекти, ние всъщност сме бенефициент по този договор. Аз смятам, че в областта на превенцията те ни съдействаха изключително силно и със създаването на мобилния контрол. Най-важното от този проект ще остане според мен мобилният контрол. Той ни даде възможност няколко години – две или три години преди, да осъществяваме наистина единствено може би в тези граници мобилния контрол. Ние успяхме да натрупаме някаква практика. Защото след отпадането на граничните пунктове с Гърция и с Румъния на практика няма да има митнически контрол. И единствената форма, за да се контролира движението, и в Европейския съюз между 27 държави, на стоки от трети страни, остава мобилният контрол. Няма друга форма. И това беше една много добра според мен генерална репетиция за това ние след 1 януари да имаме вече изградена някаква система за мобилен контрол, която оттук нататък да бъде моделирана, доусъвършенствана, разширявана при необходимост. Защото няма друга алтернатива. Единствено под някаква мобилна селективна форма на контрол може да се осъществява митнически контрол.
С колегите от Министерството на вътрешните работи мисля, че работим добре. Разбира се, различни са ни правомощията. Ние имаме единствено административни правомощия, докато вие чудесно знаете, че по отношение на престъпленията компетентни са колегите от вътрешни работи и там е допирната точка, ние оттук нататък предаваме материалите на Министерството на вътрешните работи за допълнителна работа.
Ако нещо съм пропуснал, готов съм да отговоря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще си позволя няколко въпроса към господин Кадиев и господин Асенов.
Единият от въпросите ми е свързан с контрола и проверките, които се извършват по отношение на митнически служители. Тъй като колкото и да се опитваме да оценим труда на тези, които действително работят, една част от митническите служители са се превърнали като нарицателни по отношение на корупцията, с имуществото си, с начина си, по който живеят, със социалния си статус, който имат.
Във връзка с това моят въпрос и към господин Кадиев, и към господин Асенов е свързан с декларациите, които попълват според Етичния кодекс на поведение, който е приела Агенция "Митници", което трябва да се приветства, защото малко са агенциите, които имат такъв Етичен кодекс. Подлагали ли сте на проверка тези декларации, които попълват митническите служители, и ако са подлагани на проверка, какъв е резултатът от тези проверки на тези декларации, които те попълват? Защото понякога се влиза в едно крещящо противоречие с демонстрираното имущество и онова, което влиза в декларациите на съответните служители, поне в публичен план. Но това може да се установи от съответните проверки.
През 2006 г. по информация са постъпили 277 сигнала в Агенция "Митници" и са образувани 106 дисциплинарни производства срещу митнически служители. В колко от случаите Агенция "Митници" е сезирала прокуратурата за извършени нарушения от митнически служители?
Тук възниква един въпрос, който според мен заслужава внимание. Той е по отношение на служители, които са допуснали сериозни нарушения. Казвам ви също като емблематични примери по отношение на действия на тези служители, някои от които продължават да работят. Аз ще ги цитирам дословно – госпожа Снежана Ангелова, заместник-шеф на Митническото бюро – Горубляне, за която споменах, че три пъти е уволнявана за последните 7 години, но явно продължава да заема ръководна длъжност; госпожа Маргарита Пецанова, началник на Митници – София, назначена след уволнение от месец юли, има следствено дело за 10 милиона, отказ за временно отстраняване от длъжност (господин Асенов тук ще даде пояснение); господин Христо Колев – също с нарушение е оставен на работа в системата почти половин година; госпожа Боряна Емилова – след наказание “предупреждение” е преназначена. Възникват въпроси относно тези служители.
Има още един въпрос, който искам да Ви поставя. Той беше поставен, но аз искам да го уточня, той е свързан с конфликта на интереси. Ние подготвяме, комисията прие на първо четене два законопроекта, които бяха внесени от господин Филип Димитров и госпожа Елеонора Николова относно конфликта на интереси, но явно конфликт на интереси сред митническите служители също има. Не казвам, че той е типичен като примери, но така или иначе, не са малко случаите, които биха могли да бъдат посочени. Съпругата на началника на Митница – Свиленград, Стефан Марашев, работи в обект на валутна търговия в КПП – Капитан Андреево; съпругата на заместник-директора на РМД – Пловдив Филип Кляшев, собственичка на фирма, която извършва дейност като митнически агент; съпругата на бившия главен специалист на Митници – Свиленград Георги Георгиев; съпругата на директора на РМУ – Пловдив Павел Тонев и т.н., да не продължавам с този списък.
Направен ли е преглед на митнически служители относно възможността за конфликт на интереси и продължаване на действия в тази посока, за да се преодолее този конфликт там, където той съществува? И проблемът не опира само до съпруги и съпрузи, проблемът е свързан и с други роднински връзки, които именно са създадени в някои от отделните служби. Мисля, че в това отношение би трябвало да се помисли и моят въпрос е свързан с това – регламентиран ли е конфликтът на интереси в Етичния кодекс, който имате, или предстои да бъдат направени съответните корекции?
Тъй като споменахте за електронната обработка, аз имам едно допълнение към този въпрос и то е свързано с това – подготвя ли се и кога ще бъде въведено това обслужване на едно гише? Така както в много общини беше направено това.
И един въпрос, който буди интерес, той е свързан с действията на контролния пункт – Лесово и резултатите от електронизацията, която беше извършена там, както и резултатите, които бяха постигнати. С десетки пъти се увеличиха приходите. Моят въпрос е свързан с това доколко има саботажни действия, бих ги нарекъл директно, защото изтече такава информация относно тази система, която в 20 или 30% е загубила част от възможностите си. Защото тя действително показва, че в някои сектори от някои служители се допуска корупционна среда и корупционни условия.
Дотук ще спра с въпросите. Господин Костадинов искаше думата, заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми господин Заместник-министър,
Уважаеми колеги,
Тук господин Асенов се постара да направи впечатление, че митниците успешно се борят с контрабандата и измамата. Но всички ние сме свидетели в общественото пространство и особено с помощта на медиите, че митниците са дезертирали от надзор и контролни функции и особено от внасяните стоки с облекчен режим. Знаете, че след това също като задължение на митниците е останал последващият контрол.
Също така тук е голям проблемът и с обмитяването на стоките. Има много примери, които са посочени в материалите. ТИР-овете преминават примерно през митница или КПП Свиленград, обмитяват се в Калотина, София, Добрич и т.н.
Друг е въпросът за китайското и турското карго. Създадена ли е добра организация за проверка на тези стоки? Знаете какви са мащабите, как е залят пазарът и продължава да бъде залят с такива стоки.
Въпросът с източването на ДДС и акциз. Създаде се тук впечатление, че са постигнати много добри резултати при събирането на акциза, но тук според мен има заслуга и приемането на Закона за увеличението на акциза, ако си спомняте, в края на миналата година, особено на горивата и на природния газ. За алкохола не искам да споменавам.
Аз не отричам това, което са постигнали служителите от Агенция "Митници" в борбата с контрабандата, измамите и корупцията, но има и още какво да се желае. Ние тук според мен очаквахме да чуем посочени от господин Асенов ефективни мерки за тези проблеми, за които в общественото пространство постоянно се говори. Аз лично имам информация, надявам се, че и господин Асенов има информация, че през есента, мисля, че в края на лятото, Министерството на транспорта беше принудено да плати задължения на некоректни фирми, които по една или друга причина не са си платили задълженията, особено с тези ТИР-карнети при обмитяването на стоките. Има ли, както се казва, сигнална функция от страна на Агенция "Митници" към Министерството на транспорта такива некоректни фирми да не получават повече такава лицензионна дейност, с цел да не злоупотребяват с това? Нанесена е, доколкото имам информация, сериозна щета на държавата. Държавата е платила тези задължения, за да не бъде изложена пред Европейския съюз.
Другият ми въпрос, той малко съвпада с това, което беше казано преди това, правена ли е проверка от Инспектората на Агенция "Митници" за конфликт на интереси между началниците на съответните районни митници и митническите посредници? Ако са правени такива проверки, колко са на брой, какви са констатациите от тези проверки и какви мерки са взети?
И третият ми въпрос е малко може би по-закачлив, но е с основание, според мен. Предвижда ли се информационната система на Агенция "Митници" “БИМЕС” до края на годината да дефектира? И ако дефектира, кой ще поеме отговорност? Знаете защо се предвижда това нещо и особено точно в срока до края на годината.
Имате ли вие информация колко са нанесените финансови щети на държавата от фирми, които нямат банкови гаранции? Тоест нямат необходимите средства по банковите гаранции. Пропуснати са поради тези сривове в тази информационна система и впоследствие не са платени тези банкови гаранции, тоест те не са били покрити.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Доста въпроси се натрупаха, може би да предоставим възможност за отговори.
АСЕН АСЕНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
По отношение на въпросите, които бяха свързани с имотното състояние на митническите служители, също в материалите, които подготвихме, сме посочили нашия начин на работа и на контрол на митническата администрация, като искам още веднъж да подчертая, и вие чудесно знаете, че нашите контролни функции вътре в системата са свързани единствено до възможността да проверим дейността на нашите служители и разбира се, дотолкова, доколкото можем, да се доберем и до данни, свързани с имотното състояние.
Какъв е механизмът на работа в тази област?
Създадохме отново две законодателни предпоставки заедно с колегите от Данъчната администрация в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и в Закона за митниците - добавихме два текста, които дават възможност на директора на Агенция "Митници" при сигнали да поиска за негови служители, работещи в системата на митническата администрация, след проверка от страна на Националната агенция по приходите да бъдат предоставени данните и сверени с декларациите, които се попълват към Агенция "Митници".
Това вече, смея да твърдя, е една практика и мисля, че като статистика, да не ви подведа, нямам точната статистика, но мисля, че на такъв вид контрол са подложени повече от 60 - 70 митнически служители. С други думи, ние се опитваме да анализираме процеса при нас, системата е несложна, онова, което е декларирано пред Агенция "Митници", се опитваме да го сверим с данните, които са декларирани в декларациите като граждани на страната пред Националната агенция по приходите.
Като статистически данни - имаме конкретни случаи, но тук все пак заседанието е открито, мога да назова и конкретни цифри, но става въпрос за лични данни за конкретни лица и мисля, че не би било разумно в този формат, ако вие прецените, аз имам готовност.
По отношение на сигналите до прокуратурата – за 2006 г. мисля, че бяха или 8, или 10 сигнала до прокуратурата, които сме дали по отношение на извършени наши проверки на Инспектората. Инспекторатът на Агенция "Митници", аз пак искам да подчертая, няма право на дознателски функции по отношение на проверката. Той има право да извърши вътрешно-административно разследване и проверка. Това са възможностите на Инспектората на Агенция "Митници".
По отношение на конкретни имена, за които Вие споменахте, Снежина Ангелова – не е вярно, смея да твърдя, че много от данните, които бяха споменати от Вас, са всъщност данни, които ние сме проверявали няколко пъти и които са лансирани в публичното пространство на много места, имаме при нас може би около 1500 страници материали, които са също от бивш наш, уволнен служител от Пловдив – Любомир Терзиев, и най-вече става въпрос най-вероятно за това.
За Снежина Ангелова, за която Вие споменахте, не е наш служител, тя също е уволнена и е уволнена за нарушение на Етичния кодекс според нас, защото от тази гледна точка след онова, което се случи, ние считаме, че митническата администрация определено е понесла морална вреда от нея. Заради това тя не е наш служител.
По отношение на Маргарита Пецанова. Ние направихме проверка и това, за което се твърдеше – при Маргарита Пецанова нещата са по-различни. Там от февруари месец имаме информация за това, следственото дело е било прекратено и ние за това сме сезирани от Маргарита Пецанова и от нейните адвокати.
По отношение на лицето Христо Колев – не мога да Ви кажа нищо, просто нямам идея дали това е наш служител и за кого става въпрос. Ако Вие можете да ми дадете някаква допълнителна информация, бих Ви бил благодарен и се ангажирам да направя проверка.
По отношение на Боряна Емилова – да, тя беше началник на Митница - Аерогара София и след докладите, които бяха оповестени в средствата за масово осведомяване, може би повече от две години или три – мисля, че от 2003 г. това се случи, ако не ме лъже паметта, тя не е началник на Митница - Аерогара София, но е служител на митническата администрация. По отношение на конкретни данни, към настоящия момент е служител на митническата администрация.
По отношение на конфликта на интереси. Това, което направихме през тази година, е да водим електронен регистър на онези наши служители, които са декларирали в декларациите си конфликт на интереси. Защото наистина администрацията е голяма и е много трудно да могат да бъдат обхванати всички наши служители на някакъв контрол, затова работим на принципа на рисков анализ. Ако срещу дадено лице има или сигнал, или някаква информация, или проверка по отношение на Инспектората, или някакъв друг елемент, който да е свързан с имотно състояние, тогава се опитваме да проверяваме и конфликта на интереси, като от тази година водим и електронен регистър на това обстоятелство.
За конфликт на интереси – от тези лица, които Вие споменахте, имаме един установен конфликт на интереси и това е по отношение на господин Филип Кляшев, който беше заместник-регионален директор на Пловдив, и той е уволнен. В момента сме в съдебна процедура, той води дела срещу Агенция "Митници" за доказване.
Искам да кажа, че е много сложно да се защити наистина понятието конфликт на интереси. Ние имаме известна практика, защото е много трудно да се докаже финансов, търговски или някакъв друг интерес, казва законът, но в този случай имаме констатации.
По отношение на Марашев информацията мисля, че не е коректна. Аз не бих искал да влизам в лични …, тъй като не съм оторизиран, но мисля, че няма конфликт на интереси и нашата проверка установява това. Готов съм да Ви представя допълнително аргументи защо мисля, че не са за аудиторията в момента.
По отношение на Георгиев – ако не ме лъже паметта и ако също става въпрос за служител от Свиленград, той също е уволнен и не е наш служител.
По отношение на съпругата на Павел Тонев съм категоричен, че няма конфликт на интереси, от извършена наша проверка.
По отношение на т.нар. проблем едно гише или единен фиш. По-скоро единен фиш. На Лесово беше въведена системата единен фиш, която до известна степен съвсем незначително касае митническата администрация. Или ако мога да се изразя по друг начин, най-малко касае митническата администрация, по простата причина, че ние на границата не събираме никакви такси, които са въведени със законодателството. По-скоро проблемът, за който Вие говорите, е характерен за друга служба от граничния контрол, по-скоро за УПТР, отколкото за митническата администрация. Независимо от това обаче ние заедно с колегите от Гранична полиция сме, смея да твърдя, двигателите в този процес, за да се създаде тази норма и тази практика и тя показа наистина нелоши резултати на Лесово, с отчитане на съответни специфики. Това беше пилотният проект. А сега вече мисля, че има решение на Междуведомствения съвет за ГКПП в порядъка мисля, че за период от шест месеца трябва да успеем да го внедрим и на двата големи пункта – Калотина и Капитан Андреево.
Не бих могъл да се съглася с обстоятелството, че митническата администрация е дезертирала от контролните си функции. Категорично не съм съгласен и аз се опитах да дам статистика, затова говорим за десетки хиляди случаи, не за един, два или пет на година. Да, не ни е леко на администрацията, съгласен съм, сигурно имаме пропуски и имаме такива пропуски. Но категорично твърдя, че подобренията в областта на контрола върху стоките от митническата администрация са осезаеми и категорични и то се вижда и от цифрите.
По отношение на т.нар., както Вие се изразихте, китайско или турско карго, нека да поясня две неща. Все пак има разлика. Ние сме разработили пет или шест рискови профила на национално ниво, какво сме направили всъщност искам да кажа, като два от тези профили са посветени наистина на проблема с турските и с китайските стоки, и то не всички стоки. С Турция все пак работим в условия на споразумение за свободна търговия, където на практика няма мита, ставките на митата са нулеви, докато с Китай – Китай е феномен в настоящия момент, не само за България, но и за Европа. Вие, предполагам, познавате добре проблемите по отношение на сериозната инвазия на китайски стоки. Стремим се да създаваме все повече условия и да разширяваме този обхват на контрол. Колкото са по-рестриктивни мерките от страна на администрацията, толкова повече е и ефектът на бумеранга, върху главата на администрацията се изсипват редица проблеми, които и преди около седмица също се случиха.
Мога да вляза в много повече детайли по тази тема, ако прецените, съм готов да го направя, и то съвсем откровено. Стремежът на администрацията и най-големият проблем там е да се обмитяват тези стоки, които се внасят, и на максимално висока цена. Най-тежките ни проблеми са свързани с митническата стойност в областта на китайските стоки. Изключително трудно е при този документооборот да се проконтролира истинският търговски документ, или онзи документ, който се представя на митническата администрация, дали всъщност наистина е истински, дали това е истинската цена. За съжаление нямаме с Китай…, преди около две години лично аз имах инициатива, направих среща и с Негово Превъзходителство Посланика на Китай в София, поискахме да подпишем двустранна спогодба с Китай, за да можем да си обменяме информация и да верифицираме данните. За съжаление до настоящия момент, не по наша вина, бяхме предложили и проект, готов беше проектът преди две години – нямаме подписана спогодба, за да можем да верифицираме по някакъв начин документите. Но Ви уверявам, имаме стотици, може да са и повече случаите, при които успяваме да установим измамата по един по-различен начин, но не бих искал също да го афиширам на глас в тази област. Тоест стремежът е ние наистина да се борим.
По отношение на акциза, влиянието на Закона за акцизите. Аз все пак твърдя, готов съм да направим, ако искате, отделна дискусия, конференция на тази тема – влиянието на приходите. Съвсем ясно в материала сме отчели влиянието и изменението на ставките по отношение на акциза и вижте колко пренебрежимо малко е влиянието на акциза. То се компенсира по отношение на намалените ставки на митата.
Не искам да говоря за компенсацията по отношение на валутния курс. Ако през 2001 г. валутният курс в България беше 2,20 –2,30, сега работим при курс 1,5-1,6, и то за около 35% от вноса на територията на страната, което пряко влияе и в този материал сме калкулирали също, в този материал сме поднесли, за да видите всеки един от факторите колко влияе и са анализирали всичките възможни фактори. Фактори, определящи приходите от внос. Веднъж събираемостта, обемът на вноса, изменението на физическия обем на вноса, изменението на индексите, на цените и единичната стойност, промените в ставките на митата и акцизите. И ако погледнете само табличката, промените в акцизните ставки колко влияят, вие ще видите какъв е индексът по отделните години в този материал. Значи събрани приходи в повече от промяна в акцизните ставки в милиони лева, само искам да ви кажа, за да видите колко пренебрежимо малко е това. За 2002 г. по сравнение с 2001 г. са само 39 милиона, значи ние сме събрали през 2002 г. 2 милиарда и 400 милиона лева, ако не ме лъже паметта, и влиянието от промяната на ставките е 39 милиона. През 2003 г. само 21 при 2 милиарда и 700 милиона, през 2004 г. имаме 127 милиона от промяна на ставките при 3 милиарда и 200 милиона, а за 2005 г. при 5 милиарда и 400 милиона събрани имаме минус 6,3. Тоест ставките на акцизните стоки са били намалени.
Така че вие виждате колко незначително на фона на милиардите е калкулацията по отношение на акцизните ставки.
Дали уведомяваме Министерството на транспорта?
По отношение на лицензи, най-вероятно имате предвид лицензите, които са по отношение на използване на Конвенцията ТИР. Да, тях имате предвид. Значи не само ги уведомяваме, в комисията, която се занимава с лицензирането, има двама наши представители. Мисля, че или месечно – да не ви подведа – или на три месеца тази комисия заседава и обменяме база данни. Единият от тези представители при нас е специалист в областта на процедурите, другият е специалист в областта на нарушенията. Специално ще поговоря и с Пламен Цалков дали има някакъв, но за конкретните случаи, които бяха свързани с множеството камиони, категорично ви уверявам – да, това беше направено и самите ние отнехме лиценза на това дружество, и то още тогава.
Конфликт на интереси между наши служители и митнически посредници. Всъщност основното, където би могло да има конфликт на интереси според нас, е именно в този отрасъл – между търговец, който осъществява митническа дейност, митническо посредничество, и наш митнически служител. Имаме такива проверки на конкретни случаи. Ако вие имате конкретни лица, които също бихте ми подали като необходимост да бъдат проверени в тази посока, разбира се, ще го направим. Но извършваме такива проверки и в момента тече такава проверка за двама наши служители. Мисля, че са извършвани за няколко случая – с Филип Кляшев преди това, и още няколко такива проверки, които се опитваме да извършваме.
За “БИМИС” – чукам на дърво – това, което Вие казвате, не е вярно, въпреки че…, дано да се шегувате, аз това си пожелавам. Няма да е по причина на митническата администрация. Ако някой се опитва да провокира и да се случи нещо такова, дано наистина не го направи, защото наистина последиците биха били много, много сериозни. Каквото можем, ние ще направим и правим от наша страна, но това наистина би било една груба провокация, ако някой се осмели да направи такова нещо. Дано не се случи.
Вие споменахте за гаранциите по отношение на пропускане на камиони и не са заплатени гаранциите. Не става въпрос за такова нещо изобщо, и не става въпрос за заплащане. Нека да обясня системата. За какво става въпрос?
По отношение на информационната система, казах, че тя следи размера на гаранциите. Когато този размер е надвишен, би следвало това превозно средство да бъде спряно. Нищо не губи фискът, дори и да бъде пропуснато. Ако превозното средство пристигне по място на назначението, фискът по никакъв начин не е ощетен и няма никакъв проблем, защото главно е превозното средство да пристигне до местоназначението, където то да бъде обмитено. Дали ще бъде взета гаранция или няма да бъде взета гаранция, е второстепенен въпрос. Целта на тази система е обаче в максималния брой от случаите да се вземе тази гаранция, защото в случай, че има такова отклонение на стоката, фискът би могъл да бъде удовлетворен от тази гаранция. И ако е имало блокирания в тези процеси на информационната система – ние наистина имахме 7 до 10-дневен период на налаждане на информационната система, новия модул на транзита, е възможно да нямаме случаи на отклонения от режим транзит в този период от време. По-скоро бяхме обвинявани в това, че затормозяваме търговския поток.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател. Аз ще се опитам за минута – две да поставя нещо като доуточняващ въпрос, но преди това искам да кажа, че никой, уважаеми господа Кадиев и Асенов, не отрича усилията, които се полагат, защото ние можем да видим респектиращите резултати от събираемостта в края на всяка календарна година след 2002 г. Въпросът обаче е друг. В условията на развиване на демокрацията и активизиране на гражданския контрол и ние подпомагаме това със своя парламентарен контрол, част от което се случва и днес на нашето заседание, колко вие обръщате внимание на всички онези сигнали, които стават достояние до гражданите чрез медиите. Неслучайно интересът на всички медии е много голям към днешното ни заседание, защото и ние като народни представители – аз тук мога да изброя няколко колеги, които сме от райони с важни за страната ни митници – неслучайно няколко пъти сме се занимавали с тези въпроси в предишния и в този мандат. Похвално е това, че имате Етичен кодекс като формирани правила на поведение, но не мога да се съглася, господин Асенов, докрай с Вашето виждане, че да, ние по несложен начин можем да сверяваме декларираното. Защото демонстрацията на някои митнически служители, разбира се, не става дума само за митнически служители, има арогантно поведение на държавни служители от всички сектори на нашата икономика, ако щете, и от политиката. Но когато това е особено акцентирано в публичното пространство и подхванато и от медиите, доколко вие имате механизъм да упражните по-строг контрол върху доходите на вашия служител и съответно, както господин Великов се изрази, социалния статус? Той спомена няколко примера тук от сигнали, които са пристигнали при нас. Нас журналистите ни обстрелват като политици и като представители от различни региони с конкретика. Става дума за яхти, става дума за огромни еднофамилни къщи. Доколко вие бихте могли със собствени сили или с добро взаимодействие на компетентните органи в държавата по-отговорно да подходите при тези сигнали? Далеч съм от мисълта, че всички се потвърждават. Така е както и при нас – голяма част от сигналите не се потвърждават. Но нека да дадем знак на нашите съграждани, че все пак на нас не ни е безразлично какво е публичното поведение на служителите, за които ние отговаряме в своите сектори. Дано разбрахте добре моя въпрос, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
От изложението на господин Асенов стана ясно, че тази съвместна система между двата митнически пункта с Турция не става, но не по вина на митниците, става дума на нашите митници. Искам да попитам по вина на кого не става? Защото знаем, че огромният поток от стоки идва именно от Турция. Какво пречи да се прокара един кабел, да се сложат два компютъра от двете страни на митниците и да се следи за товаропотока, ако ми позволите този израз, от двете страни? Какво ви пречи? След като отделните митнически служители не могат да пречат, аз питам направо, директно, кой ви пречи – някои политици, някои партии, някои правителства, ако е така?
Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Янев, заповядайте.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заметник-министър,
Уважаеми колеги,
Един конюнктурен въпрос, може би той не е по основния фундамент, но създава едно явление, както каза моята колежка, в тези региони, които са гранични, което е феноменално, на т.нар. група на тези куфарни търговци, или уандей-екскурзиантите, което пряко корелира в голяма степен с дейността на т.нар. безмитни магазини и бензиностанции. Създаде се един прецедент определена група, която вече дори има и своите работодатели – това са в голяма част и превозвачи, които са пътнически и т.н., да правят еднодневни екскурзии, няма да говоря за многобройността на леките коли, които ежедневно по два – три пъти влизат в съседни нам държави, пазарувайки както реципрочно някои стоки и зеленчуци, така реципрочно безмитните магазини, основно цигари и от бензиностанциите горива, и създадоха депа в пограничните села, в това число Капитан Андреево и т.н. Как ще превантираме този процес след 2007 г.? Ако смятаме, че това е някаква социална политика и създаваме някаква прехрана на хора, които дневно си докарват до 100-150 евро, бихме ли се съгласили да има такава насоченост и да толерираме процеса? Но как ще бъде в бъдеще – безмитни магазини, такъв феномен в Европа не съществува?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля, господин Асенов, по-кратко да отговорите на поставените въпроси. Заповядайте.
АСЕН АСЕНОВ:
Съвсем накратко. Мисля, че имаме механизъм по отношение на проверката на имотното състояние на нашите служители. Посочили сме и този механизъм в същия този материал – как го правим, какъв е анализът, по какъв начин се опитваме да категоризираме рисковите групи митнически служители, какви сигнали сме получили и от кои органи.
В администрацията има 3900 човека. Както при митническия контрол, така и при контрола на Инспектората се стремим да извършваме рискови анализи, рисков профил. И когато лица попаднат в този рисков профил, извършваме проверка на декларациите, които са при нас. Доколко това е ефективен механизъм, не знам, но мисля, че това е единствено възможният механизъм, който имаме към настоящия момент. Ако има някакъв друг модел, който би могъл да стане, ние нямаме полицейски функции, чрез които да бихме могли да отидем и да извършим някаква формална проверка на място. Ние не притежаваме такива правомощия. Ние не притежаваме правомощия на органите по приходите, за да извършим ревизия, но използваме, създадохме законова възможност, за да ги помолим те да извършат съответната проверка и да получим тази информация. И ако информацията се потвърди, на база на разпоредбите на кодекса на поведение, за които се носи дисциплинарна отговорност, ние можем да вземем най-тежката санкция – уволнение за нашия служител. А ако има данни за престъпление, оттук нататък вече престъпленията са в друга област и би трябвало да бъдат сезирани компетентните органи на прокуратурата.
По отношение на България – Турция, не съм казвал, че някой пречи. Просто исках да кажа, че за да може да се направи нещо такова, трябва да има съгласие на две страни и казах, че нашата страна е съгласна. Така Ви отговарям на този въпрос.
По отношение на куфарната търговия – напълно споделям това, което Вие казахте. Това е един от тежките проблеми като цяло на контрола. В момента има сериозен поток на стоки от физически лица, които влизат на територията на страната, особено в областта на цигарите. За цигарите мога да ви кажа, че поне два пъти са се увеличили случаите на залавяне на цигари, които се пренасят от физически лица, по сравнение със същия период на миналата година, и това до голяма степен се дължи на различния режим. Аз не бих могъл да кажа, че е свързано само с дютифри-бизнеса. Разбира се, да, там наистина стоките наистина са с по-ниски цени. Но дори и в страни, където няма дютифри-търговия, наши съседи, но пък ставките на акцизите са много по-ниски, чисто икономически едно лице, което отиде, да речем, в Сърбия и ако цената на пакет цигари там е 1,20 – 1,50, в България вече заради ставките на акциза, които са значително по-високи, хармонизирани с европейските, винаги ще има един такъв стремеж за импорт на стоките. Стремим се всички складове на практика, които митническата администрация притежава, са почти пълни с конфискувани цигари.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Асенов, един въпрос, тъй като ми се струва, че не получихме достатъчно ясен отговор, той е свързан с увеличаването на приходите от митниците. Какво имам предвид по-точно? Има ли методика, според която може да се установи доколко събираемостта се е увеличила в резултат на действията на митническите служители и доколко се е увеличила в резултат на значително повишения внос от увеличените акцизни ставки и от почти три пъти увеличените цени на енергоносителите? Доколко можем да преценим, има ли такава методика, която да оцени на какво се дължи увеличаването на приходите, за да се прецени достатъчна ли е тежестта на действията на митническите служители?
АСЕН АСЕНОВ:
В материала, който сме предоставили на всеки един от вас, сме приложили точно такава методика. И не само че е приложена методиката, дадени са и конкретните цифри и анализ. Прави се въведение и методиката е следната. Анализират се компонентите, които влияят на отделните части на приходите, и от тях се изважда онова, което е променено в съответния период от време, за да се елиминира неговото влияние. И по този начин е оценен стойностният обем на вноса, по този начин е оценен физическият обем на вноса – в този материал, който сме ви предоставили - по този начин са оценени елементите от митническата стойност, по този начин е оценено влиянието на ставките на митата и акцизите и е остойностено в този материал, за който говоря, промените в акцизните ставки. Остойностено е и влиянието от изменението в курса на щатския долар и накрая е дадена една таблица – общата равносметка на измереното влияние на факторите върху приходите от внос. Всеки един от тези приходи – приходи от подобрена събираемост, приходи от повишен стойностен обем на вноса, приходи от физическия обем и даже сме го сравнили с крайното потребление, за да кажем, че дори и там, където физическият уж обем на вноса се увеличава – ами защо се увеличава физическият обем на вноса? Защото го регистрираме. Българинът не е започнал да консумира 4 пъти повече – се оказа – ние регистрираме по-голям физически обем на вноса. От какво? Значи защото го регистрираме. Всеки от тези фактори е остойностен с цифри. Точно за четирите години 2002 г. – 2005 г.
Ако е необходимо, с повече детайли бих могъл да го развия, но на 7 страници сме дали подробно, а накрая има и графика, в която се опитваме да дадем – в приходите изменението на физическия обем е повлияло 57%, изменението на цените на вноса – 24%, ефективност 14%.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Асенов, ще си позволя да Ви прекъсна, зададох Ви този въпрос, защото получихме материали, ние ще предоставим всичко, с каквото разполагаме. Получихме при нас материали, според които е предоставена една методика, която влиза в противоречие с някои от становищата, които бяха изразени относно увеличаване на приходите, което се дължи единствено на митническите служители. Пак казвам, не твърдя, че това, което ни е предоставено, отговаря на истината. Затова ще ви предоставя изцяло материалите, за да се запознаете.
Заповядайте.
АСЕН АСЕНОВ:
Искам само нещо да кажа. На тази тема съм изключително чувствителен и искам да споделя нещо с вас, което вече от две години върви като кампания. Първият опит срещу Агенция "Митници" да се дискредитира дейността на агенцията беше през приходите. Значи някой да омаловажи приходите на Агенция "Митници". И се опитаха различни анонимни играчи, през всякакви сайтове, всякакви опити за полупубликации, защото това не са легитимни публикации, но никой не излиза с лице, никой не излиза срещу мен. Нека да излезе този анализатор икономист, който е направил тази методика, който защитава тази теза, и да каже – аз считам, че това е така. Досега такова нещо в Агенция "Митници" никой не е дал, освен чрез – пак казвам, опити за някаква манипулация, никой не е дал такава методика. Ние предлагаме своята методика, ние я казваме и я отчитаме и сме готови да направим и дискусия по този въпрос. Данните са прозрачни, откровени и са след като са сверени с Министерството на финансите и БНБ.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Кадиев, искате да направите допълнение? Заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Да, искам да подкрепя господин Асенов за методиката. Тъй като ние в момента разговаряме с Международния валутен фонд, там върви една подобна методика за оценка на приходите за следващата година. Методиката е относително проста. Взимате данните за една година, наслагвате върху тях растежа на вноса, физическия обем, растежа на стойността на вноса, получавате някаква цифра. След това я сравнявате с това, което действително сте получили и ако има разлика, тя се дължи на подобрената събираемост, а не на ръст на физическия обем на вноса или на стойността на вноса. Такава разлика в случая има. Тази повишена събираемост може да се дължи на различни фактори, не само на добра работа на митниците. Тя може да се дължи на добра икономическа обстановка в страната, по-ниски данъци и просто решение на отделни фирми все по-легитимно да действат на пазара. Това вече е трудно да се разграничи доколко се дължи точно на Агенция "Митници", доколко на решенията на фирмите да действат в една легитимна обстановка.
От всичко това, което чух днес тук, най-опасното нещо си мисля, че беше това, което каза един от народните представители, за очакван срив на “БИМЕС” до края на годината. Не знам откъде има тази информация, но това ако се случи, е такъв огромен проблем за България, на практика означава неприсъединяване на България към Европейския съюз. На 1 януари 2007 г., ако нашата митническа система не е вързана за европейската система, Европейския съюз за България няма. Затова върви един проект в момента “ТАРИК” в Агенция "Митници" и затова говорим за този термин “интерканективити”, тоест връзване на двете системи, категорично има ли срив, догодина приходи няма за периода, за който е сривът, и има проблем с целия бюджет. Не знам откъде изтича тази информация, но аз съм много силно обезпокоен от нея, защото това означава явен саботаж на Държавния бюджет. Ако имате данни, нека взимаме мерки.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще помоля господин Костадинов допълнително да Ви предостави информацията, с която разполага.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Ще Ви бъда наистина благодарен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, искахте думата, заповядайте.

АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз въпроси няма да задавам, защото от това, което слушам за втори път в тази комисия от двамата господа, ми става ясно, че няма въпрос, на който те да нямат готов обтекаем отговор. Някои от отговорите даже приличат малко на лекции, които на нас не са ни нужни, защото няма да кандидатстваме в митниците, уважаеми господа. Така си мисля.
Искам да ви кажа няколко оценки.
В последния доклад в Държавния департамент в Съединените американски щати се казва, че митниците са най-корумпираното държавно ведомство в България. Миналогодишният доклад на “Трансперънсинтърнешънъл” определя корупционен индекс, характерен за българските митници, характерен за Колумбия, за Фиджи и за Сейшелите. Европейската комисия в мониторинговия доклад от май месец посочи, че Държавната агенция "Митници" е най-уязвима от корупция в България. Исках да ви го кажа това, макар че вие ги знаете тези работи.
Така че тъй като в България няма обективен критерий за оценка на вашата дейност, трябва да видим какво казват хората отвън.
Господин Кадиев, няма политическа воля на управляващите за борба с корупцията в българските митници. Вие казахте, че имало атака срещу Агенция "Митници" напоследък. Защо не кажете откъде идва тази атака? Идва от среди на вашата партия, господин Кадиев, които са свързани с отдел 12-и на бившето ВГО на Държавна сигурност, защото считат, че схемата 3:5:8 на разпределение на кадрите вътре не е задействана, затова е цялата история.
По отношение на приходите – дълга е темата. Господин Асенов, това, което направихте, може да предизвика реакция. Аз мога да Ви обясня под каква система са се увеличили приходите, но много сте бил чувствителен, казвате, на тази тема, затова.
Сега, защо Ви казвам, че няма политическа воля на управляващите за борба с корупцията в митниците? Защото тук и от колегите бяха посочени няколко случая, аз разполагам с много други такива – не знам дали всичките трябва да ги излагам тук и дали е смислено, но най-големият проблем на българските митници, който създава корупционна среда, се нарича свързаните лица и конфликт на интереси – нещо, за което Вие тук загатнахте. Попълвали се декларации за тези неща. В района на всяка една митница е известно и на населението, което живее там, и на гражданите или фирмите, които имат отношение с тези митници, през коя посредническа фирма трябва да минат, за да им се реши проблемът. И всичко това, както казва народът, като свински черва са навързани – посредническите фирми със служителите вътре в митниците. Ей ги тук, една камара са. Но във връзка с това може би трябва да си позволя един въпрос – господин Асенов, Вие декларирали ли сте конфликт на интереси с някой служител от митниците? Например с Иван Кожухаров, който е шеф на митницата на Калотина? Ще отговорите, надявам се.
И във връзка с това другият проблем – съгласно Правилника за приложение на Закона за митниците, там е обоснована една законова формулировка за икономически обоснован маршрут. Това е една измислица на митническата администрация. Как кореспондира обоснованият икономически маршрут с това, че цялото карго от митницата на Свиленград се обмитява в Калотина, да речем? Как ги правите тези неща? И тук не искам да говоря и за циментовата афера, и за “Загорка”, и за всичките тези неща, и за други, които са известни. Вътре в митническата администрация се знае кои са привилегированите служители, кои са свързани със схемата, кои са отстрани. И това, което ни обяснявате, е една имитация и нищо друго. И аз затова ви казвам, затова започнах с цитат на оценките отвън. Защото вътре в България обективна оценка на вашата дейност няма, за съжаление.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате думата последно за отговори, господин Асенов и господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ:
Мисля, че оценката отвън специално от Европейската комисия, която дадохте от май месец, вече е по-стара от доклада, който излезе на 26 септември, вижте какво пише там. Пише, че Агенция "Митници", Националната агенция по приходите и другите приходни агенции са подложени на корупционен натиск. И това нещо го знаем всички ние. Но по никакъв начин не пише, че най-корумпираното ведомство в България е Агенция "Митници". Ако през май месец е писало това нещо, което аз не си спомням, така или иначе, до 26 септември експертите са успели да установят друго нещо.
Що се отнася до това кой отдел – от Втори до Дванайсети, или който и да било там, политиката на Министерството на финансите, която надявам се се транспонира и в Агенция "Митници", е да не се прави политика и политически назначения в приходната част на бюджета. Пак Ви казах, нашата политика е съвсем проста – събирайте приходите колкото можете повече, вкарайте ги в бюджета и там нека депутатите да решават за какви разходи ще ги дават.
Смея да кажа, че поне откакто аз съм тук, политическо назначение в Агенция "Митници" не е правено. Същият е случаят с Националната агенция по приходите. Още повече че там има определени ограничения, хората, които се назначават, трябва да отговарят на такива критерии, които почти изключват политически назначения, да не кажа съвсем.
Благодаря.
АСЕН АСЕНОВ:
Ако ми позволите, господин Атанасов, само да кажа, защото когато цитираме, бих искал да сме коректни един към друг и аз винаги съм бил коректен човек. Това, което Вие цитирате за майския доклад, все пак, да прочетем целия текст. Там е казано “правоприлагащите органи, в това число и Агенция "Митници". И цялата спекулация, че е спомената Агенция "Митници", е по простата причина, че тя не е правоприлагащ орган, тя няма правомощията на правоприлагащ орган, но тя също е включена. И аз съм съгласен, че ние в тази констатация бяхме включени в майския доклад. И това е истината. Пред мен е докладът и на български, и на английски, и на френски език и мога да го предоставя на който пожелае. Прав сте, безспорно, ние в тази област имаме какво да работим. Но това е коректният смисъл.
И по отношение на доклада от 26 септември – всеки може да се запознае какви са констатациите от него. Ще ви зачета само мнението на един от експертите в това отношение. “Особено впечатляващи по мое мнение бяха антикорупционните мерки, предприети от Националната агенция "Митници" в България срещу нейните служители.” Това са коректните текстове от докладите, само като факти.
Дали съм декларирал конфликт на интереси с колегата Иван Кожухаров. Не съм декларирал, защото считам, че нямам конфликт на интереси. И ще обясня, ако трябва, защо. Можете да проверите и всеки един от вас може да провери кариерата на Иван Кожухаров. Факт е, ние сме започнали работа с Иван Кожухаров заедно през 1991 г., но не виждам какво общо има неговата кариера и моята кариера в митническата администрация. Ако Вие мислите, че има нещо общо, готов съм отделно да говорим на тази тема. Но наистина няма, повярвайте ми.
Това, за което Вие говорихте сега за Капитан Андреево. В материалите, които бяха изнесени, се говори, че на Калотина са обмитявани стоките, сега говорихте за Капитан Андреево, преди това беше споменато в различни публикации Кулата. Ние си направихме труда, за да извадим статистически данни и ще Ви кажа, че само около 1% - 1,1% беше мисля за 2006 г., за 2005 г. около 2,4% от стоките, които влизат от Кулата, са дестинирани за Калотина. И аз мога да предоставя на всеки един от вас от който и да било граничен пункт закъде се дестинира стоката и какъв е процентът на отделните митнически учреждения. Но това е истината. Останалото е спекулация. Защо преди да се анонсира това нещо, не ни попитаха и аз щях да отговоря – колко процента от стоките, които влизат оттам, се обмитяват по стойностен обем. Ние поддържаме такава статистика и не мога да излъжа, защото това е в официалните регистри на Агенция "Митници".
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Приключваме, колеги. Искам да ви предложа няколко решения от днешния парламентарен контрол.
Първо, Комисията за борба с корупцията оценява, че българските митници, въпреки предприетите мерки, продължават да бъдат рисков сектор за корупция в страната.
Второ, Комисията за борба с корупцията да предостави всички материали, постъпили в комисията, във връзка с провеждания парламентарен контрол на Министерството на финансите, на специализираните органи и на прокуратурата за съответните проверки.
Трето, Комисията за борба с корупцията да продължи парламентарния контрол след периода от три до шест месеца по конкретните проблеми, поставени на днешното заседание и след информация от приключените проверки.
Четвърто, препоръчва на Министерството на финансите да засили контрола по дейността на митническите служители в рисковите за корупция групи.
Пето, Сметната палата и Националната агенция по приходите да извършат проверка на имуществените декларации на митническите служители от рисковите за корупция групи и да информират комисията за резултатите от нея.
Шесто, Комисията за борба с корупцията да поиска от Върховната касационна прокуратура информация за хода на делата за контрабанда през последните години. (Има данни, постъпили при нас, че една част от тези дела се бавят в продължение на години, да видим какъв е резултатът от тях като информация.)
АТАНАС АТАНАСОВ:
И от кои прокурори са решавани. Те са двама – трима.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре. Има ли несъгласия, предложения по решенията?
Моля които са съгласни с така предложените решения, да гласуват. Благодаря ви.
Искам да благодаря за участието на господин Кадиев и господин Асенов.
Взехме решение за продължаване на парламентарния контрол. Комисията ще прецени в рамките на този период кога по някои от поставените въпроси, които представляват особен интерес, ще продължим. Благодаря ви.
Колеги, преминаваме към точка втора - Закон за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
Разполагате със законопроекта по точка втора – за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност. Разполагате и с мотивите, които ви бяха предоставени.
Има две съществени неща в законопроекта, който внесе господин Осман в комисията. Едното е свързано с това кои членове на комисията не могат да бъдат във връзка с възможен конфликт на интереси, и вторият въпрос е свързан със заплатите. Предложението е за 2,5 средно месечни работни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, като 10% повече за заместник-председателя и 30% по-високо месечно възнаграждение за председателя на комисията.
Имате ли възражения по предложения законопроект, по мотивите, които са предложени? Нуждаем ли се от допълнително обсъждане или днес можем да вземем решение и да предприемем законодателна инициатива? Всички членове на комисията, които преценят и приемат този законопроект, биха могли да го подпишат.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз съм против, господин Председател, защото това е палиативна мярка, нищо не решава. Но трябва да напусна.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов изрази становище "против". Той има по-крайно становище – изобщо за закриване на тази комисия, предполагам, че аргументите му са свързани с това. Мисля, че това е един по-друг дебат, който може да се води във връзка с целесъобразността на тази комисия. Имайки предвид онова, което взехме като решение, лично аз бих подкрепил този законопроект.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз споделям мнението на колегата Атанасов, че наистина това е палиативна мярка, но считам, че е по-добре да се направи една малка стъпка в правилна посока, отколкото никаква. Затова ще подкрепя законопроекта. Но искам да заявя тук, че от това, което ние чухме миналия път, а именно, че практически тази комисия не е свършила – да не кажа абсолютно нищо, ще кажа почти нищо. И предвид изключително високото заплащане както на нейните членове, така и високия бюджет – 5 милиона и половина, припомням тук, считам, че трябва да се преосмисли може би на един по-късен етап, в близко време цялата тази дейност на комисията и да се направят радикални промени в самия закон. Но спрямо тези предложения – аз ще ги подкрепя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Христов. Има ли други мнения? Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз приветствам оперативността на колегата Даут Осман с предложения законопроект. Не смятам, че мярката е палиативна, но е закономерно да продължим започнатия преди седмица разговор за функционалността на комисията, може би и в контекста на изразеното мнение на господин Атанасов и господин Христов, за целесъобразността от функционирането на тази комисия с оглед на пълноценността на функционирането на институциите на държавата, които се изразяват в изпълнителната власт, в съдебната власт, функционалността на прокуратурата също по проблеми, касаещи особено тежки престъпления по придобиване на имущество от престъпна дейност. В този смисъл може би да не затваряме дебата само върху законопроекта във вида, в който е, още повече че паралелно с дискусията, която мина на заседанието в комисията, имаше и други мнения от народни представители, които са в духа на изразените мнения тук. Подкрепям законопроекта, но смятам, че имаме още работа, която да довърши работата на комисията към перспективите за работа на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Славов.
Колеги, има ли други мнения и съображения? Да считаме ли, че приемаме с един глас "против" на господин Атанасов предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност? Не виждам възражения. Приемаме го с един глас "против".
Преминаваме към точка трета – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате предоставени двете справки. Едната е за постъпилите сигнали, материали и предложения за периода от 13 до 24 октомври 2006 г. и втората е за отговорите от сезирани институции.
Обръщам ви внимание на няколко сигнала от тази справка за постъпили сигнали за периода от 13 до 24 октомври.
Сигнал №22 - сигнализира се за корупция на действия на заместник окръжен прокурор в Бургас. Обръщам ви внимание неслучайно, защото зачестиха специално сигнали за Бургас и за прокуратурата в Бургас – както за Апелативната, така и за Окръжната прокуратура в Бургас. Изобщо имаме струпване на сигнали, бих казал, пак свързани с по-атрактивните и представляващи особен интерес зони около морето и в планинските райони.
Тук също има сигнал срещу бившия областен управител на Бургас. Това е сигнал №23.
Сигнал №24 – корупция и драстични нарушения на законите в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Подробен материал е бил изпратен до Инспектората на Министерския съвет и Агенцията за държавната финансова инспекция, искат съдействие от комисията.
Тук има един сигнал, колеги, който ме връща и към приемната ни в Добрич, във връзка с Конезавода, доколкото имам спомен. Сигнал, по който все още нямаме отговор, след няколко месеца вече, от Министерството на земеделието и горите. Затова, ако е необходимо, ще отправим второ писмо до министерството, с искане на отговор по този въпрос.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Ако трябва, няколко думи да кажа по този сигнал.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, заповядайте.

ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Не мога да си спомня, но мисля, че в началото на лятото е сменен директорът на Конезавода и респективно, казвам, по наше настояване, на народните представители от Добричката листа, беше въведена проверка от прокуратурата за финансовото и икономическото състояние на Конезавода. Има, бих казал, фрапиращи неща, които са се открили. Надявам се, че прокуратурата ще си свърши работата и в законоустановения срок ще ги поднесе. Така че ако Вие сметнете, но смятам, че Министерството на земеделието и горите в този случай си е свършило работата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря. Може би формално ще трябва да получим отговор от гледна точка на това да бъде информирана комисията като цяло относно действията, които са предприети.
Това са сигналите, които имат по-общ характер. Има и сигнал от колегата Христов, който влезе в справката на комисията, във връзка с инвалидите и действия от “Паркинги и гаражи”.
Имате ли, колеги, някакви възражения по направлението, което е дадено по тези сигнали, които са предложени? Не виждам. Приемаме ги с консенсус.
И последната точка – 4, За някои въпроси, свързани със срещите, осъществени със Сдружението “Зелени Балкани”, и други въпроси.
Искам да ви информирам по няколко въпроса.
Първо, вчера, след постъпили многобройни сигнали, бих казал, от Сдружението “Зелени Балкани”, предложих на експерти на сдружението да проведем една среща, за да се уточним относно някои от въпросите, тъй като проблемите са много, които са представени от Сдружение "Зелени Балкани". Исках да конкретизираме някои от тях и да видим каква би могла да бъде ролята на комисията при решаване на някои от важните проблеми, които се поставят от Сдружение "Зелени Балкани".
Мисля, че срещата беше полезна. Набелязахме някои конкретни възможности и едно от предложенията, които направихме на Сдружението "Зелени Балкани", беше не само да влязат в Гражданския консултативен съвет, но и да ги изслушаме по някои проблеми на едно от следващите заседания на комисията. Мисля, че въпросите, които поставят по отношение на подготвяния закон за подземните богатства, за изменение и допълнение на Закона за горите, по отношение на защитените зони и действията, които са предприети в някои от тях, са въпроси, които заслужават вниманието на комисията и тя би могла да вземе отношение. Така че ще има готовност след няколко заседания, тъй като стана много претрупана нашата програма, да изслушаме тези представители на Сдружението "Зелени Балкани". Една част от тях бяха сериозно подготвени от тези, които се явиха по проблемите, и аз мисля, че е необходимо да ги изслушаме.
Втори въпрос, по който искам да ви информирам, е от приемната в Благоевград, беше много остро поставен пред комисията и ние тогава поехме ангажимент с решение на комисията да проведем парламентарен контрол по отношение на търговията с наркотици и изобщо за борбата с наркотиците в страната. Има обвинение от вносителите на сигнала, че стратегията за борба с наркотиците и плана за действие към тази стратегия не се изпълнява. Затова мисля, че след няколко месеца забавяне е възможно да проведем този парламентарен контрол през следващата седмица, като отправим искане до министър-председателя да изпрати тези, които пряко отговарят по изпълнението и на стратегията, и на конкретните действия в плана за действие, за да ги изслушаме относно това какво е предприето по изпълнението на стратегията и по плана към стратегията в този период след 2003 г. Стратегията е приета през 2003 г., така че имаме един продължителен период от три години, което ни дава възможност да направим оценка за изпълнението на тази стратегия.
Естествено рисковите зони, свързани с корупцията, са достатъчно ясни и публично известни, мисля, че комисията би могла да вземе отношение.
И третият въпрос, по който искам да ви обърна внимание – имайки предвид част от дейността на комисията, структурата, по която работим, известно неразбиране от някои от държавните институции, недобрата им ориентация в работата на комисията, ви предлагам да направим едно издание на Комисията за борба с корупцията за едногодишната дейност, което да включва доклада, заедно с дебатите, които бяха проведени, и решението, да включва всички онези документи, които са свързани процедурно с работата на комисията, имам предвид тази част от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, вътрешните правила на комисията и направените изменения в тях, сключените споразумения с омбудсмана, сключеното споразумение с двете антикорупционни комисии, тези правила, които приехме за взаимодействие с комисията към изпълнителната власт и към Висшия съдебен съвет – изобщо всички онези документи, които регламентират дейността на комисията. Тук е и статутът на Гражданския консултативен съвет и неговия персонален състав и като сдружения. Мисля, че това би могло да бъде полезно, да бъде предоставено на министерства, агенции, на общините, на областните управи, за да са наясно с дейността на комисията и с начина, по който тя функционира, за да можем по-лесно да работим и в бъдеще.
Има ли възражение? Не виждам. Приема се с консенсус.
С това изчерпахме всички точки от дневния ред и всички проблеми. Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,40 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)