Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
09/11/2006
ПРОТОКОЛ
№44
На 9 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Предварително предложеният дневен ред за днес е:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имам едно допълнително предложение, разбира се, ако комисията прецени да го приеме. То е за нова точка, втора, в която да приемем становище за Държавния бюджет, а точка втора, да стане точка трета.
Какво имам предвид?
Имам предвид характера на нашето становище, което даваме обикновено по бюджета. Ние приемаме бюджета за сведение, без да се произнасяме по принцип "за" или "против" бюджета. Затова ви предлагам, ако не възразявате, да гледаме днес бюджета, ако не – отлагаме го за следващата седмица по преценка на комисията. Предлагам това да бъде точка втора, имайки предвид, че сме поканили за участие представители на други държавни институции. Имате ли възражения, колеги? Тогава считаме, че трите точки от дневния ред, заедно с точката за Държавния бюджет, се приема от комисията и ще работим по следния дневен ред:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Приемане на становище по Държавния бюджет.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Преминаваме към точка първа - Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
За участие в заседанието сме поканили представители на всички институции. Днес в заседанието ще участва господин Юджел Атила, заместник-министър на транспорта, госпожа Добрина Любомирова Анчева, главен експерт в дирекция “Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества” към Министерството на транспорта.
Поканихме и министър Николай Василев, който е ексминистър на транспорта, оказа се, че е в чужбина, в Брюксел.
Покана отправихме и към НЕК – представителство от тяхна страна. Една техническа грешка, която сме допуснали в писмото, изпратено до НЕК – там сме записали дата 2-ри вместо 9-и ноември, грешка, която се опитахме да коригираме още във вторник, но за съжаление НЕК заявиха, че отсъствали от София и не могат да участват в заседанието днес.
Колеги, имаме две възможности за подход в тази ситуация. Едната възможност е да отложим заседанието, другата възможност е независимо от отсъствието, да разгледаме този сигнал последно и да вземем окончателно решение по него. Имайки предвид, че сме гледали на две заседания този сигнал, познаваме цялата проблематика, имаме и допълнителните отговори на всички институции, които са пред нас, на мен ми е трудно да си представя нещо повече, което би могло да бъде казано от съответните представители. Но имайки предвид поредното отношение към комисията, аз мисля да вземем едно решение към точката, свързана с конкретни сигнали и предложения, и едно решение по участието на представители на изпълнителната власт в комисията.
Господин Атанасов на предходно заседание постави достатъчно остро този въпрос и беше абсолютно прав. Мисля, че отсега нататък по проблеми, свързани с парламентарния контрол или по сигнали с обществена значимост, какъвто е този, свързан с крупни суми, по задължение трябва да участват – така както е по Правилника за дейността на Народното събрание – трябва да участват и съответните министри от съответните министерства.
Аз ви предлагам все пак окончателно като решение за днешната точка – гледаме ли точката от дневния ред, пак казвам, имайки предвид цялата информация, която сме получили, или отлагаме заседанието допълнително за ново разглеждане? Неколкократно отлагаме този въпрос, затова аз ви предлагам да вземем необходимите решения и да преминаваме по-нататък.
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз подкрепям, господин Председател, да гледаме точката, но бих помолил, тъй като имаме достатъчно информация, да чуем проекта за решение, който Вие предлагате, предварително.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбира се.
Има още едно предложение обаче, с което искам да се съобразим, за да не допуснем некоректност към предоставената ни информация. В писмо, което е изпратено до мен като председател на комисията, което е на разположение на народните представители, се казва, че “В тази връзка отправяме към вас искане – това е на първа страница, писмото е чрез министър Мутафчиев и е изпратено на 11 август – да не разкривате съдържанието им пред лица, които не са членове на Комисията за борба с корупцията, както и да изискате от членовете на комисията да не разкриват и да не разгласяват тяхното съдържание. За целта настоятелно Ви моля Комисията за борба с корупцията на основание чл. 25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да проведе отделно, закрито заседание за разглеждане на настоящия отговор и приложените документи”.
Само искам да ви кажа какво гласи чл. 25, ал. 3 – “Комисията има право да реши отделни заседания да бъдат закрити”. Почти дословно ви казвам. Ако ние преценим, можем да закрием заседанието. Обикновено досега сме процедирали така с информация, която е класифицирана. Нито един от тези документи, които са ни предоставени, няма гриф за класифицирана информация. Няма документи, предоставени и в съответното деловодство, където се предоставят такива документи с такова съдържание.
Колеги, имате думата по тази точка, по характера на заседанието. Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю,
Уважаеми колеги,
Аз не виждам никакво основание да се закрива заседанието. Първо, няма класифицирана информация и второ, кое му е чувствителното? То точно заради това има сигнал до Комисията за борба с корупцията, защото е чувствителна информацията. Аз предлагам, ако искате да гласуваме, но да бъде открито заседанието.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Моето предложение е в същата насока. Считам, че няма никакво основание да бъде закрито заседанието и настоявам то да бъде открито.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз подкрепям също това предложение. Не виждам възражения от комисията. Приемаме с консенсус заседанието да бъде открито.
Възникват няколко въпроса във връзка с въпросната цесия. Съвсем кратко, не знам дали е необходимо да разглеждаме историята на проблема по този въпрос, разглеждали сме го на две поредни заседания. Изпратихме допълнителни въпроси към съответно Министерството на транспорта и въпроси към Националната електрическа компания. Искам да припомня само тези въпроси.
Първо, какви са аргументите за допускането на дълга на БДЖ към НЕК точно в този период?
Второ, по какъв механизъм е предложен дългът на БДЖ за изкупуване?
Трето, как е определен и с какви мотиви сконтовият процент?
Четвърто, защо парите за изкупения дълг не са внесени веднага?
Пето, защо няма банкова гаранция за цялото вземане, какви са гаранциите за обезпечаване на дълга?
Шесто, има ли ДДС при тази сделка, ако няма, какви са аргументите?
Седмо, какви действия са предприели от БДЖ след сключването на договорите?
Това са тези седем въпроса, като има едно допълнение по шестия въпрос – за ДДС-сделката ние сме поискали информация от Националната агенция по приходите, разполагате с този документ, той е при вас. Така че и по този въпрос имаме отговор. Аз затова споменах в началото, че по всички повдигнати въпроси има отговори, предоставени ни от Министерството на транспорта, БДЖ и НЕК, с изключение само на един документ, който, по една или друга причина, не стигна до комисията. И това е първото основно споразумение от 27 септември 2004 г. – споразумението между НЕК и “Еврометал”. Всички останали споразумения и протоколи са на вниманието на комисията, с изключение, пак казвам, на това споразумение между НЕК и “Еврометал”.
И така, колеги, аз ви предлагам по отделните въпроси да чуем и становище, разбира се, и някои допълнителни въпроси, които са възникнали, тук са представители на Министерството на транспорта, които се отнасят, разбира се, пряко до тях. Да споделим и някои конкретни мнения по въпросната цесия, за да приключим окончателно проблема.
По първия въпрос – как е създаден дългът и по каква причина имаме такъв дълг – искам да ви обърна внимание на отговора, който ни дават от БДЖ по този въпрос, стр.2 на същото писмо, което ви цитирах: “От какво произтичат задълженията на Националната компания “Железопътна инфраструктура” към “НЕК” ЕАД, “БДЖ” ЕАД не може да отговори.”
Имате, разбира се, една таблица, която е приложена тук – дългът се формира за периода от 6 октомври 2003 г. до 5 ноември 2004 г., като през този период нямаме плащания от страна на БДЖ към НЕК и по този начин имаме натрупване за една година този дълг от 30 милиона лева, който по-късно се изкупува от “Еврометал” и “Кингстънентърпрайс”.
Така че поне за мен убедителен отговор относно натрупването на дълга в материалите, които са постъпили, няма. Тук отговорът, който ни дава БДЖ на цяла страница и нещо по-нататък, не се отнася до това как е натрупан дългът, а се отнася до процедурата по предоставянето на цесията.
По първия въпрос има ли, колеги, допълнителен коментар от Министерството на транспорта?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Мисля, че информацията ви е предоставена. Аз замествам ресорния заместник-министър господин Петърнейчев, ще се извиня, че няма да бъда много адекватен по темата, идвам само от гледна точка да представлявам заедно с моите колеги, които са отговорни за това, но не виждам възможност как да ви отговоря сега съвсем качествено. Въпросът е може би докато дойде експертът, да изчакаме малко, господин Великов. Аз се извинявам, че не мога да бъда адекватен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атила, на мен ми е неудобно да поставя пред Вас този въпрос, Вие сте бил народен представител и смятам, че добре разбирате, че не може парламентарна комисия да чака държавен чиновник от министерството, най-малко е обидно за статута на парламентарната комисия.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Извиняваме се. Може ли, господин Великов, аз да помоля колегите, по откритите въпроси, ако има въпроси, които вие сте поставили и ние не сме отговорили, да ги оформим отново и да ги поставим за отговор пред Министерството на транспорта?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз искам да информирам комисията още веднъж, че по всички въпроси ние имаме отговор от БДЖ ЕАД – Централно управление. От тях имаме поставени отговори, но на първия въпрос отговорът е следният – цитирам дословно: “От какво произтичат задълженията на НК “Железопътна инфраструктура” към “НЕК” ЕАД, “БДЖ” ЕАД не може да отговори.” Цитирам дословно, това е отговорът на вашето министерство.
ЮДЖЕЛ АТИЛА: Добре. Тогава би трябвало НКЖИ да отговори според мен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тогава може би НКЖИ трябва да отговори, да.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Да, така предполагам, защото БДЖ отговаря за действията, които БДЖ има.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би не бива да влизаме процедурно, но ние сме изпратили въпросите до Министерството на транспорта. И Министерството на транспорта трябва да прецени кой е компетентният да отговори на определени въпроси.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Приемаме задълженията, ако Вие поставите отново въпроса – откъде произтичат на НКЖИ задълженията, ние приемаме да отговорим. Ако липсва тази информация, която е искала уважаемата комисия, поставяте отново въпроса и ще търсим отговор отново, да допълним това, което сте искали първия път.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, ако позволите един втори въпрос. Явно е, нямаме представител на НЕК, но няма никаква процедура, по която НЕК да избере цесионер. Просто се появява “Еврометал” и той става цесионер, заедно с “Кингстънентърпрайс”.
Тук възниква според мен най-малко един деликатен въпрос. Как се избира цесионер, офшорна фирма, без да се познава състоянието на фирмата, възможностите на фирмата, положението, което има фирмата? Това е първият въпрос, който Ви задавам.
Вторият въпрос, който възниква, е свързан с това НЕК предлагал ли е на БДЖ условията за цесията така както ги е предложил на “Еврометал” и на “Кингстънентърпрайс”?
Защото имаме предлагане на сконтиран дълг и договорен 50%, в същото време подобно предложение – поне от документите, с които разполагаме, НЕК не е направила на БДЖ, или поне БДЖ така заявява, цитирам почти дословно. Това е писмо на господин Наско Цанев – изпълнителен директор на БДЖ, в което той казва: “Относно коментара, че “БДЖ” ЕАД не е предлагало толкова изгодни условия за погасяване на задълженията към първоначалния кредитор НЕК, бих искал да отбележа, че многократно са водени преговори с “НЕК” ЕАД, което дружество никога не е приемало да предостави толкова изгодни условия на “БДЖ” ЕАД.”
Възниква естественият въпрос – защо толкова изгодни условия НЕК предлага на “Еврометал” и защо толкова изгодни условия НЕК не предлага на другата държавна фирма – БДЖ? Има ли някой отговор от вас, колеги, на този въпрос?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
От НЕК няма ли представител да каже? Техният отговор какъв е?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още един въпрос имам тук към представителите на БДЖ, той е свързан с начина, по който се изплаща цесията. Според договора, над 5000 вагона – не помня точно числото, трябва да бъдат продадени и сумата – издължена на “Еврометал”. Тук възниква един интересен въпрос, който отправям към вас. Една малка част, мисля, че бяха 600 вагона, са продадени чрез търг. Всички останали са предоставени директно на “Еврометал” без търг, с аргумента, че липсвал интерес. Считате ли, господин Атила, че по подобен скрап липсва интерес на българския пазар?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Не знам, може би в него момент да е липсвал, зная ли. Но беше добре тогавашното ръководство, в лицето на министър Николай Василев да бъде тук, за да може да дава някакви аргументи. От нас би могло само такива йезуитски отговори да получите сега, защото към него момент какво е било основанието за пряко договаряне, съгласно чл. 17 от Правилника за прилагане и упражняване правилата на принципала, ние няма как минали действия да окачествим дали е било така или не, правдоподобни от тази гледна точка вече на историята.
Във възможностите е, между другото, уважаеми колеги, на един министър да реши да върви към пряко договаряне, ако управителният съвет на съответното дружество поиска това. Това е в неговите правомощия, да даде такава възможност. Дали са имали тогава някаква усложнена ситуация… Между другото, отвреме-навреме постоянно цесионерите ни натискат за обезпечение при забава на плащанията към тях. Ако е имало някакво усложнение и да е предизвикало бързи ответни реакции на дружеството, за да може да изпълни задълженията си по този дълг, може и това да са били аргументите, но аз няма как да вляза в ситуацията на бившето ръководство на Министерството на транспорта.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще цитирам само една справка, която имам относно пазара. През 2001-2002 г. са продавани вагони чрез търг, произведени 1970 г., на цена от 6 до 9000 долара. Вагони, произведени през 1978-1985 г., през 2005 г. са продадени за 2-3 хиляди лева, по цесията. Коментара го оставям на вас.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
От това, което тук чуваме всички, разбираме, че вие много добре сте изучили преписката и явно заради това никой не идва тук да го питате. Отделно от това, малко неудобна ситуация, не искам и да коментирам тук между управляващите какво се случва, но аз предлагам да приключим тази история по най-рутинния начин, по който трябва да се приключи. Според мен, според скромните ми юридически познания, най-малкото, което има, е неизгодна сделка, което е чл. 220 от Наказателния кодекс, не искам да коментирам по-нататък дали има длъжностно престъпление и т.н. Според мен всичко това трябва да отиде на прокуратурата, на вниманието на главния прокурор, да се образува производство и, разбира се, след това да ни уведомят какъв е резултатът от това, което се е случило.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, ако прецените, още няколко допълнения, защото ние можем да въздействаме, разбира се, единият подход е който господин Атанасов предложи, но има възможност и за предложение, свързано с начина, по който се вземат решенията и ние сме получили едно такова предложение още на първата ни среща, ако си спомняте, с главния прокурор, едно от предложенията беше свързано с начина, по който се вземат решения от такъв характер.
Аз бих си позволил да ви направя няколко предложения за решения, ако приемем и предложението на господин Атанасов.
Първото решение – Комисията за борба с корупцията оценява, че сключените договори за цесия и последвалите споразумения са нецелесъобразни от гледна точка на държавния интерес.
Второ – Комисията за борба с корупцията счита, че при такива споразумения се създават реални условия за корупционни действия.
Трето – Комисията за борба с корупцията счита, че за подобен род сделки следва да бъде давано разрешение за извършването им от Министерския съвет. (Имам предвид, когато става въпрос за особено крупни размери. Тук става въпрос за 30 милиона.)
В тази връзка на основание на предложението на главния прокурор Комисията за борба с корупцията настоява да се промени чл. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие.
Само една скоба – тъй като ние имаме предприети действия по този въпрос, отправили сме искания за становище от Министерството на икономиката и енергетиката, където имаме положително становище по този въпрос, отправили сме и искане за становище към Министерския съвет. Така че този въпрос бихме могли да го финализираме, защото този чл. 12 специално става прецедент, в няколко сигнала, които сме получавали в комисията. Затова ви предлагам да настояваме пред Министерския съвет за промяна на този член от Правилника при вземането на решения, които се отнасят до упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие, при особено големи размери, ако е необходимо да бъде конкретизиран този член.
И последното предложение, което се основава на това, което предложи господин Атанасов, основавайки се на спорния характер на нормативната уредба и предприетите действия по изпълнението на цесията, Комисията за борба с корупцията да представи на Върховната касационна прокуратура всички материали по разглеждания сигнал.
Колеги, има ли възражения по решенията? Приемаме с консенсус решенията.
Приключваме по този въпрос. Благодаря на гостите за участието.
Преминаваме към точка втора - Приемане на становище по Държавния бюджет.
На основание чл. 65, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 8, ал.1 от Вътрешните правила на Комисията за борба с корупцията предлагам за разглеждане становище на комисията по Държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Предлагам ви становището да бъде информативно, за сведение. Тъй като досега Комисията за борба с корупцията е приемала бюджета за сведение, аз ви предлагам, ако считате, че има въпроси, които засягат дейността на други органи в борбата с корупцията и ние можем да вземем отношение по тях, заповядайте с мнения и становища. Имам предвид Министерството на вътрешните работи, съдебната система, омбудсмана, други органи, които имат пряко отношение, техния бюджет, доколкото бихме могли ние като комисия да се произнесем по този въпрос.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз обръщам внимание върху тази фамозна комисия, която стана напоследък фамозна, на господин Кушлев, с този огромен бюджет от 5 милиона и половина – поне последната година. Просто искам да обърнем внимание като комисия, доколкото комисията на господин Кушлев би трябвало да се занимава с борбата с корупцията, но по последните материали, които излизат в пресата, се оказва, че освен да назначи свои съселяни, роднини и т.н. и да им дава заплати от по 1500-2000 лв., реално той нищо не е извършил. Между другото, той го призна това на изслушването на тази комисия, че реално той не е докарал нито един лев на българската държава. Няма да говоря тук за препокриване на функциите на прокуратурата с тази комисия.
Така че аз предлагам, може би като комисия да излезем със становище въобще да я закрием. Ако не, да поискаме категорично оставката на този човек.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз нямах намерение да вземам думата, защото ние трябва да приемем бюджета за сведение в нашата комисия, но и другата седмица, във вторник, има извънредно заседание на вътрешната комисия, където ще се подготвя по-конкретно. Но правят впечатление няколко неща и това не прави чест на правителството, казвам го съвсем откровено. Матрицата, по която е правен бюджетът, е абсолютно същата. Единственото нещо, което са му сложили, е “европейски” бюджет. Не мога да разбера какво му е европейското.
Но конкретно. Значи има – и както тук с колегата Апостол Димитров споделихме – роене на институциите в тази държава, които прибират някакъв бюджет и след това какъв е ефектът от тяхната работа никой не може да разбере. Днес чета някъде из пресата изказвания на шефката на ДИКСИ – колко ефективна работа свършили и как трябва също на тях да им се увеличи бюджетът. 120 човека работят в тази комисия.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: ДИКСИ какво е?
АТАНАС АТАНАСОВ:
Държавна комисия по сигурността на информацията, Цвета Маркова се казва шефката й. Сигурността на информацията. Това е наименованието на този орган. 120 човека работят в тази комисия. Тя по закон няма правомощия, защото службите за сигурност са тези, които проучват лицата и им дават достъп до класифицирана информация. 120 човека се хранят там!
И по тази логика, както говореше господин Христов, ако аз започна да обяснявам там пък кои са назначени, … и т.н.
Не знам. Харчат се безсмислено пари. По принцип в областта на борбата с корупцията няма никаква ефективност. Аз трябва да ви кажа, че може би нашата комисия все пак дава някакви сигнали в публичното пространство, ние нямаме правомощия, защото сме парламентарна комисия. Но тук все пак нещо се слага на масата, докато в тези институции нищо не се случва. Аз съвсем сериозно го заявявам това, подготвил съм законопроекта, трябва да направя определени уточнения, защото трябва да се направят предложения за изменение на Наказателния кодекс, трябва да се отмени този закон за комисията на Кушлев, ако има политическа воля. Пълна безсмислица е тази институция, пълна безсмислица е, защото се дублират функции между тази създадена институция и прокуратурата. На прокуратурата това й е задължението, когато се разследва едно престъпление, да се вземат всички мерки за обезпечаване на приходите, които трябва да бъдат получени, тоест да не се допуска нанасяне на щети на държавата, или за възстановяване на съответно нанесени щети. Това е задължение по закон. За какво е тази институция, какво прави?
И между другото, ако човек много внимателно прегледа бюджета, ще види колко пари отиват нахалост за издръжка на тези паразитни според мен структури.
Аз, разбира се, ако подложите тук в комисията на гласуване, няма да гласувам против, ще се въздържа, по простата причина, че го приемаме за сведение, но ви казвам, че в Министерството на финансите, както се изрази един човек от този бранш, се работи по една и съща щампа от 1956 година насам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз по повод и на това, което каза колегата Христов, и колегата генерал Атанасов. Може би единствено – не зная, като препоръка или как да го формулираме, или ние взехме решение на предното заседание, когато гледахме случая Кушлев, да се въведат някои прагове, да се въведат някакви норми, и то не само за тази комисия, но и за Комисията по далекосъобщения, въобще има и други комисии. Не мога да се сетя взехме ли подобно решение, ако не сме взели, да се направи една препоръка, мисля, че Министерският съвет може да го вземе това като решение, надали ще е необходимо законодателният орган да го санкционира. Поне да регулираме малко тези трудово-правни взаимоотношения на органите, които не са в рамките на изпълнителната власт, за да се въведе известен порядък. Това бих предложил.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само като отговор на господин Димитров. Има предложен законопроект от господин Даут Осман на предходно заседание, аз предложих на народните представители който желае, да го подпише, ако няма допълнително, достатъчен е подписът, разбира се, на господин Осман, за да влезе законопроектът. Той се отнася единствено и само до комисията на господин Кушлев. Там се регламентират ясно възнагражденията на ръководството на комисията, включително и на нейния председател, което е 2,5% от средната работна заплата, имайки предвид възнагражденията на народните представители, плюс 10% за заместник-председателите и 30% за председателя на комисията. Това е предложението, което господин Осман е направил.
Отделно от законопроекта на господин Осман, господин Минчо Христов е внесъл също един законопроект заедно с госпожа Стела Банкова, който се отнася не само до тази комисия, доколкото си спомням, но до всички комисии, които са с решение на Народното събрание и на Министерския съвет. Това са двата законопроекта.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Само ще кажа, че вчера беше разгледано в Комисията на държавната администрация, на господин Методиев, и нашето предложение беше следното – да бъде въведен ограничителен праг – 90% от заплатата на председателя на Народното събрание за всички висши държавни служители. За съжаление обаче всички парламентарни партии отхвърлиха това предложение в комисията. Предполагам, това ще стигне и до зала, надявам се в залата все пак политическите сили да вземат някакво конкретно решение. Казвам ви го просто за информация.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз тук бих направил едно допълнение като предложение. То е свързано с публичността на възнагражденията на държавни служители от различен ранг. Имам предвид примерно възнагражденията на данъчните служители и допълнителните възнаграждения, които те получават като процент за извършените проверки и констатираните нарушения. Добре би било да има публичност на това, което те получават. Същото важи и за възнагражденията в съдебната система. Нека също има достатъчно публичност на тези възнаграждения, за да се знае различните институции какви възнаграждения получават от държавата.
Аз ви предлагам да го включим и като предложение към становището на комисията, за да бъде част от позицията, която изразява и комисията по възнагражденията на някои групи държавни служители.
Има ли, колеги възражения, други становища по бюджета?
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ:
Проблемът е не само възнаграждението. Проблемът е в посланията, които тя изпраща чрез своя представител. И за съжаление ако според мен той по друг начин защитаваше свършеното от комисията, общественото мнение щеше да бъде на негова страна.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате предвид господин Кушлев?
ИВАН СЛАВОВ:
За съжаление, да. Мисля, че и годините му са вече повече.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е най-мекият аргумент, господин Славов, който може да се използва…
Колеги, след дискусията и предвид подкрепеното от народните представители становище, Комисията за борба с корупцията прие за сведение предложения законопроект за Държавния бюджет за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Приемаме ли такова решение? Които са "за", моля да гласуват.
"За" – 8.
Против? – Няма. Въздържали се? – 2 (Атанас Атанасов, Минчо Христов.)
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Ако ще фиксираме в нашето становище, което ще изпратим на председателя на парламента, предложение за ограничаване на възнагражденията, все пак не е ли добре да бъдем и още по- конкретни? Става дума за държавни служители, които са на мандатна длъжност, избираема от Народното събрание. Или ще поставим все пак някакъв конкретен регламент, защото според мен така малко неясно звучи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По никакъв начин предложението не е за ограничаване на възнаграждението. Аз предложих за публичност на данните за възнагражденията, които получават съответните държавни служители – така както достатъчно публични са възнагражденията на народните представители, така да бъдат достатъчно публични възнагражденията на всички високопоставени държавни служители в отделните институции. Аз споменах някои от групите държавни служители, които могат да бъдат поставени. Значи ние не изискваме ограничаване, ние искаме да бъде ясно, публично за обществото според критериите, които са приети, какви са възнагражденията на съответните държавни служители. Трябва да има механизъм, с който да се представят публично. Предлагам да се ангажираме като комисия да проучим какви са възможностите за публично оповестяване, да предложим конкретен механизъм, с който това да стане. Но ясно регламентирана прозрачност. Да предложим механизъм – дали според кодекса или според действащото законодателство, да стане действително публично и ясно възнаграждението на определени групи държавни служители.
Колеги, приключихме с точка втора.
Преминаваме към последната точка, трета - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Пред вас са двете информации за постъпили сигнали, материали и предложения.
Искам да ви обърна внимание на един от сигналите – сигнал №9. Това е една декларация на Независимия синдикат на тютюноработниците в КНСБ, в която се отправя молба за съдействие за извършване на пълна проверка на групата “Булгартабак” за периода 2002-2006 г., поради налични основания да се смята, че дружества в групата “Булгартабак” са умишлено източвани с цел фалит. Пълна ревизия на сделката за продажба на едно от дружествата на групата “Булгартабак” – Пловдив, “Юрий Гагарин”БТ, продадена на тъмно, без никакви социални ангажименти от страна на купувача.
Това е сигналът на Независимия синдикат. Има две предложения. Едното е да се предостави на Съвета за координация. И второто предложение е за парламентарен контрол на комисията. Едното, разбира се, не изключва другото. Възможно е и да бъде предоставен сигналът, тъй като проверката може да бъде направена от Министерството на вътрешните работи, съответните структури към него, и разбира се, парламентарният контрол може да бъде извършен тук, в комисията, имайки предвид сериозността на сигнала.
Имате ли възражения, колеги, по този проблем? Това е най-сериозният сигнал. Другите имат частен характер и ги насочваме към съответните институции или пък с искане за информация по някои от тях. Но е възможно, тъй като "Булгартабак" е една от структурите, които имат особено обществено и държавно значение, комисията да се ангажира с един контрол, за да установи доколко сигнали от такъв характер имат своите основания, тъй като става въпрос за сигнал от синдикат на тютюноработниците от КНСБ. КНСБ също, знаете, е член на Гражданския консултативен съвет към комисията.
Не виждам възражения.
Има ли други предложения по двете информации, които са ви предоставени? От информацията за постъпилите отговори ще видите, че няколко от сигналите се потвърждават, с предприетите съответни действия, което потвърждава и смисъла на ангажирането на комисията с някои от тези въпроси, които са поставени пред нас. Отново имаме потвърден сигнал за незаконно строителство и справка, което още веднъж пък потвърждава необходимостта от парламентарен контрол по този проблем, за който решение взехме на заседанието миналата седмица.
Колеги, има ли други предложения по информациите?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Колеги, аз искам да ви предложа нещо. Написах едно писмо във връзка със скандала, който се разрази след осъждането на България от Парижкия арбитражен съд да заплати 10 милиона долара на бившия собственик на Авиокомпания “Балкан” Гад Зееви. Ще ви прочета накратко сигнала, който написах.
“До Бойко Великов, председател на Комисията за борба с корупцията
Уважаеми господин Председател,
Във връзка с решението на Парижкия арбитражен съд относно присъждане на обезщетение на господин Гад Зееви, бивш собственик на Авиокомпания “Балкан”, предлагам Комисията за борба с корупцията да изиска материалите, свързани с приватизационния договор, и да разследва длъжностните лица, имащи отношение по въпросната приватизационна сделка. Заради силния обществен интерес и недвусмислените факти, които говорят за грубо ощетяване на интересите на българската държава, се надявам в най-кратък срок въпросният договор да бъде изискан, както и да бъде насрочено публично изслушване на замесените лица.
Надявам се също в кратък срок да бъде сезирана и българската прокуратура с цел да бъде потърсена наказателна отговорност на авторите на приватизационния договор.”
Това е моето предложение, връчвам го на председателя. Надявам се то да влезе, ако не в тази информация, в следващата и ние като комисия по най-бърз начин да реагираме на този обществен скандал.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако позволите, господин Христов, само една бележка.
В сигнала е казано – комисията да изиска материалите, свързани с приватизационния договор, което е част от нашата практика, и да разследва длъжностните лица. Това е вън от правомощията ни като комисия. Може би тук само една корекция е необходимо да направим – и да вземе позиция и становище по приватизационния договор. Можем да дадем становище относно отговорността на длъжностните лица, да вземем позиция като комисия, но без това “разследва”, защото е вън от нашите правомощия.
МИНЧО ХРИСТОВ: Приемам забележката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Включваме сигнала към внесените днес сигнали в комисията за информация.
Колеги, не виждам други предложения. Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви за участието.
(15,25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 33 902.
№44
На 9 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Предварително предложеният дневен ред за днес е:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имам едно допълнително предложение, разбира се, ако комисията прецени да го приеме. То е за нова точка, втора, в която да приемем становище за Държавния бюджет, а точка втора, да стане точка трета.
Какво имам предвид?
Имам предвид характера на нашето становище, което даваме обикновено по бюджета. Ние приемаме бюджета за сведение, без да се произнасяме по принцип "за" или "против" бюджета. Затова ви предлагам, ако не възразявате, да гледаме днес бюджета, ако не – отлагаме го за следващата седмица по преценка на комисията. Предлагам това да бъде точка втора, имайки предвид, че сме поканили за участие представители на други държавни институции. Имате ли възражения, колеги? Тогава считаме, че трите точки от дневния ред, заедно с точката за Държавния бюджет, се приема от комисията и ще работим по следния дневен ред:
1. Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
2. Приемане на становище по Държавния бюджет.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Преминаваме към точка първа - Обсъждане на сигнал за извършена цесия между “НЕК” ЕАД и “Еврометал” ООД.
За участие в заседанието сме поканили представители на всички институции. Днес в заседанието ще участва господин Юджел Атила, заместник-министър на транспорта, госпожа Добрина Любомирова Анчева, главен експерт в дирекция “Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества” към Министерството на транспорта.
Поканихме и министър Николай Василев, който е ексминистър на транспорта, оказа се, че е в чужбина, в Брюксел.
Покана отправихме и към НЕК – представителство от тяхна страна. Една техническа грешка, която сме допуснали в писмото, изпратено до НЕК – там сме записали дата 2-ри вместо 9-и ноември, грешка, която се опитахме да коригираме още във вторник, но за съжаление НЕК заявиха, че отсъствали от София и не могат да участват в заседанието днес.
Колеги, имаме две възможности за подход в тази ситуация. Едната възможност е да отложим заседанието, другата възможност е независимо от отсъствието, да разгледаме този сигнал последно и да вземем окончателно решение по него. Имайки предвид, че сме гледали на две заседания този сигнал, познаваме цялата проблематика, имаме и допълнителните отговори на всички институции, които са пред нас, на мен ми е трудно да си представя нещо повече, което би могло да бъде казано от съответните представители. Но имайки предвид поредното отношение към комисията, аз мисля да вземем едно решение към точката, свързана с конкретни сигнали и предложения, и едно решение по участието на представители на изпълнителната власт в комисията.
Господин Атанасов на предходно заседание постави достатъчно остро този въпрос и беше абсолютно прав. Мисля, че отсега нататък по проблеми, свързани с парламентарния контрол или по сигнали с обществена значимост, какъвто е този, свързан с крупни суми, по задължение трябва да участват – така както е по Правилника за дейността на Народното събрание – трябва да участват и съответните министри от съответните министерства.
Аз ви предлагам все пак окончателно като решение за днешната точка – гледаме ли точката от дневния ред, пак казвам, имайки предвид цялата информация, която сме получили, или отлагаме заседанието допълнително за ново разглеждане? Неколкократно отлагаме този въпрос, затова аз ви предлагам да вземем необходимите решения и да преминаваме по-нататък.
Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз подкрепям, господин Председател, да гледаме точката, но бих помолил, тъй като имаме достатъчно информация, да чуем проекта за решение, който Вие предлагате, предварително.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбира се.
Има още едно предложение обаче, с което искам да се съобразим, за да не допуснем некоректност към предоставената ни информация. В писмо, което е изпратено до мен като председател на комисията, което е на разположение на народните представители, се казва, че “В тази връзка отправяме към вас искане – това е на първа страница, писмото е чрез министър Мутафчиев и е изпратено на 11 август – да не разкривате съдържанието им пред лица, които не са членове на Комисията за борба с корупцията, както и да изискате от членовете на комисията да не разкриват и да не разгласяват тяхното съдържание. За целта настоятелно Ви моля Комисията за борба с корупцията на основание чл. 25, ал.3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да проведе отделно, закрито заседание за разглеждане на настоящия отговор и приложените документи”.
Само искам да ви кажа какво гласи чл. 25, ал. 3 – “Комисията има право да реши отделни заседания да бъдат закрити”. Почти дословно ви казвам. Ако ние преценим, можем да закрием заседанието. Обикновено досега сме процедирали така с информация, която е класифицирана. Нито един от тези документи, които са ни предоставени, няма гриф за класифицирана информация. Няма документи, предоставени и в съответното деловодство, където се предоставят такива документи с такова съдържание.
Колеги, имате думата по тази точка, по характера на заседанието. Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председателю,
Уважаеми колеги,
Аз не виждам никакво основание да се закрива заседанието. Първо, няма класифицирана информация и второ, кое му е чувствителното? То точно заради това има сигнал до Комисията за борба с корупцията, защото е чувствителна информацията. Аз предлагам, ако искате да гласуваме, но да бъде открито заседанието.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Моето предложение е в същата насока. Считам, че няма никакво основание да бъде закрито заседанието и настоявам то да бъде открито.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз подкрепям също това предложение. Не виждам възражения от комисията. Приемаме с консенсус заседанието да бъде открито.
Възникват няколко въпроса във връзка с въпросната цесия. Съвсем кратко, не знам дали е необходимо да разглеждаме историята на проблема по този въпрос, разглеждали сме го на две поредни заседания. Изпратихме допълнителни въпроси към съответно Министерството на транспорта и въпроси към Националната електрическа компания. Искам да припомня само тези въпроси.
Първо, какви са аргументите за допускането на дълга на БДЖ към НЕК точно в този период?
Второ, по какъв механизъм е предложен дългът на БДЖ за изкупуване?
Трето, как е определен и с какви мотиви сконтовият процент?
Четвърто, защо парите за изкупения дълг не са внесени веднага?
Пето, защо няма банкова гаранция за цялото вземане, какви са гаранциите за обезпечаване на дълга?
Шесто, има ли ДДС при тази сделка, ако няма, какви са аргументите?
Седмо, какви действия са предприели от БДЖ след сключването на договорите?
Това са тези седем въпроса, като има едно допълнение по шестия въпрос – за ДДС-сделката ние сме поискали информация от Националната агенция по приходите, разполагате с този документ, той е при вас. Така че и по този въпрос имаме отговор. Аз затова споменах в началото, че по всички повдигнати въпроси има отговори, предоставени ни от Министерството на транспорта, БДЖ и НЕК, с изключение само на един документ, който, по една или друга причина, не стигна до комисията. И това е първото основно споразумение от 27 септември 2004 г. – споразумението между НЕК и “Еврометал”. Всички останали споразумения и протоколи са на вниманието на комисията, с изключение, пак казвам, на това споразумение между НЕК и “Еврометал”.
И така, колеги, аз ви предлагам по отделните въпроси да чуем и становище, разбира се, и някои допълнителни въпроси, които са възникнали, тук са представители на Министерството на транспорта, които се отнасят, разбира се, пряко до тях. Да споделим и някои конкретни мнения по въпросната цесия, за да приключим окончателно проблема.
По първия въпрос – как е създаден дългът и по каква причина имаме такъв дълг – искам да ви обърна внимание на отговора, който ни дават от БДЖ по този въпрос, стр.2 на същото писмо, което ви цитирах: “От какво произтичат задълженията на Националната компания “Железопътна инфраструктура” към “НЕК” ЕАД, “БДЖ” ЕАД не може да отговори.”
Имате, разбира се, една таблица, която е приложена тук – дългът се формира за периода от 6 октомври 2003 г. до 5 ноември 2004 г., като през този период нямаме плащания от страна на БДЖ към НЕК и по този начин имаме натрупване за една година този дълг от 30 милиона лева, който по-късно се изкупува от “Еврометал” и “Кингстънентърпрайс”.
Така че поне за мен убедителен отговор относно натрупването на дълга в материалите, които са постъпили, няма. Тук отговорът, който ни дава БДЖ на цяла страница и нещо по-нататък, не се отнася до това как е натрупан дългът, а се отнася до процедурата по предоставянето на цесията.
По първия въпрос има ли, колеги, допълнителен коментар от Министерството на транспорта?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Мисля, че информацията ви е предоставена. Аз замествам ресорния заместник-министър господин Петърнейчев, ще се извиня, че няма да бъда много адекватен по темата, идвам само от гледна точка да представлявам заедно с моите колеги, които са отговорни за това, но не виждам възможност как да ви отговоря сега съвсем качествено. Въпросът е може би докато дойде експертът, да изчакаме малко, господин Великов. Аз се извинявам, че не мога да бъда адекватен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атила, на мен ми е неудобно да поставя пред Вас този въпрос, Вие сте бил народен представител и смятам, че добре разбирате, че не може парламентарна комисия да чака държавен чиновник от министерството, най-малко е обидно за статута на парламентарната комисия.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Извиняваме се. Може ли, господин Великов, аз да помоля колегите, по откритите въпроси, ако има въпроси, които вие сте поставили и ние не сме отговорили, да ги оформим отново и да ги поставим за отговор пред Министерството на транспорта?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз искам да информирам комисията още веднъж, че по всички въпроси ние имаме отговор от БДЖ ЕАД – Централно управление. От тях имаме поставени отговори, но на първия въпрос отговорът е следният – цитирам дословно: “От какво произтичат задълженията на НК “Железопътна инфраструктура” към “НЕК” ЕАД, “БДЖ” ЕАД не може да отговори.” Цитирам дословно, това е отговорът на вашето министерство.
ЮДЖЕЛ АТИЛА: Добре. Тогава би трябвало НКЖИ да отговори според мен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тогава може би НКЖИ трябва да отговори, да.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Да, така предполагам, защото БДЖ отговаря за действията, които БДЖ има.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би не бива да влизаме процедурно, но ние сме изпратили въпросите до Министерството на транспорта. И Министерството на транспорта трябва да прецени кой е компетентният да отговори на определени въпроси.
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Приемаме задълженията, ако Вие поставите отново въпроса – откъде произтичат на НКЖИ задълженията, ние приемаме да отговорим. Ако липсва тази информация, която е искала уважаемата комисия, поставяте отново въпроса и ще търсим отговор отново, да допълним това, което сте искали първия път.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, ако позволите един втори въпрос. Явно е, нямаме представител на НЕК, но няма никаква процедура, по която НЕК да избере цесионер. Просто се появява “Еврометал” и той става цесионер, заедно с “Кингстънентърпрайс”.
Тук възниква според мен най-малко един деликатен въпрос. Как се избира цесионер, офшорна фирма, без да се познава състоянието на фирмата, възможностите на фирмата, положението, което има фирмата? Това е първият въпрос, който Ви задавам.
Вторият въпрос, който възниква, е свързан с това НЕК предлагал ли е на БДЖ условията за цесията така както ги е предложил на “Еврометал” и на “Кингстънентърпрайс”?
Защото имаме предлагане на сконтиран дълг и договорен 50%, в същото време подобно предложение – поне от документите, с които разполагаме, НЕК не е направила на БДЖ, или поне БДЖ така заявява, цитирам почти дословно. Това е писмо на господин Наско Цанев – изпълнителен директор на БДЖ, в което той казва: “Относно коментара, че “БДЖ” ЕАД не е предлагало толкова изгодни условия за погасяване на задълженията към първоначалния кредитор НЕК, бих искал да отбележа, че многократно са водени преговори с “НЕК” ЕАД, което дружество никога не е приемало да предостави толкова изгодни условия на “БДЖ” ЕАД.”
Възниква естественият въпрос – защо толкова изгодни условия НЕК предлага на “Еврометал” и защо толкова изгодни условия НЕК не предлага на другата държавна фирма – БДЖ? Има ли някой отговор от вас, колеги, на този въпрос?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
От НЕК няма ли представител да каже? Техният отговор какъв е?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още един въпрос имам тук към представителите на БДЖ, той е свързан с начина, по който се изплаща цесията. Според договора, над 5000 вагона – не помня точно числото, трябва да бъдат продадени и сумата – издължена на “Еврометал”. Тук възниква един интересен въпрос, който отправям към вас. Една малка част, мисля, че бяха 600 вагона, са продадени чрез търг. Всички останали са предоставени директно на “Еврометал” без търг, с аргумента, че липсвал интерес. Считате ли, господин Атила, че по подобен скрап липсва интерес на българския пазар?
ЮДЖЕЛ АТИЛА:
Не знам, може би в него момент да е липсвал, зная ли. Но беше добре тогавашното ръководство, в лицето на министър Николай Василев да бъде тук, за да може да дава някакви аргументи. От нас би могло само такива йезуитски отговори да получите сега, защото към него момент какво е било основанието за пряко договаряне, съгласно чл. 17 от Правилника за прилагане и упражняване правилата на принципала, ние няма как минали действия да окачествим дали е било така или не, правдоподобни от тази гледна точка вече на историята.
Във възможностите е, между другото, уважаеми колеги, на един министър да реши да върви към пряко договаряне, ако управителният съвет на съответното дружество поиска това. Това е в неговите правомощия, да даде такава възможност. Дали са имали тогава някаква усложнена ситуация… Между другото, отвреме-навреме постоянно цесионерите ни натискат за обезпечение при забава на плащанията към тях. Ако е имало някакво усложнение и да е предизвикало бързи ответни реакции на дружеството, за да може да изпълни задълженията си по този дълг, може и това да са били аргументите, но аз няма как да вляза в ситуацията на бившето ръководство на Министерството на транспорта.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще цитирам само една справка, която имам относно пазара. През 2001-2002 г. са продавани вагони чрез търг, произведени 1970 г., на цена от 6 до 9000 долара. Вагони, произведени през 1978-1985 г., през 2005 г. са продадени за 2-3 хиляди лева, по цесията. Коментара го оставям на вас.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
От това, което тук чуваме всички, разбираме, че вие много добре сте изучили преписката и явно заради това никой не идва тук да го питате. Отделно от това, малко неудобна ситуация, не искам и да коментирам тук между управляващите какво се случва, но аз предлагам да приключим тази история по най-рутинния начин, по който трябва да се приключи. Според мен, според скромните ми юридически познания, най-малкото, което има, е неизгодна сделка, което е чл. 220 от Наказателния кодекс, не искам да коментирам по-нататък дали има длъжностно престъпление и т.н. Според мен всичко това трябва да отиде на прокуратурата, на вниманието на главния прокурор, да се образува производство и, разбира се, след това да ни уведомят какъв е резултатът от това, което се е случило.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, ако прецените, още няколко допълнения, защото ние можем да въздействаме, разбира се, единият подход е който господин Атанасов предложи, но има възможност и за предложение, свързано с начина, по който се вземат решенията и ние сме получили едно такова предложение още на първата ни среща, ако си спомняте, с главния прокурор, едно от предложенията беше свързано с начина, по който се вземат решения от такъв характер.
Аз бих си позволил да ви направя няколко предложения за решения, ако приемем и предложението на господин Атанасов.
Първото решение – Комисията за борба с корупцията оценява, че сключените договори за цесия и последвалите споразумения са нецелесъобразни от гледна точка на държавния интерес.
Второ – Комисията за борба с корупцията счита, че при такива споразумения се създават реални условия за корупционни действия.
Трето – Комисията за борба с корупцията счита, че за подобен род сделки следва да бъде давано разрешение за извършването им от Министерския съвет. (Имам предвид, когато става въпрос за особено крупни размери. Тук става въпрос за 30 милиона.)
В тази връзка на основание на предложението на главния прокурор Комисията за борба с корупцията настоява да се промени чл. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие.
Само една скоба – тъй като ние имаме предприети действия по този въпрос, отправили сме искания за становище от Министерството на икономиката и енергетиката, където имаме положително становище по този въпрос, отправили сме и искане за становище към Министерския съвет. Така че този въпрос бихме могли да го финализираме, защото този чл. 12 специално става прецедент, в няколко сигнала, които сме получавали в комисията. Затова ви предлагам да настояваме пред Министерския съвет за промяна на този член от Правилника при вземането на решения, които се отнасят до упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие, при особено големи размери, ако е необходимо да бъде конкретизиран този член.
И последното предложение, което се основава на това, което предложи господин Атанасов, основавайки се на спорния характер на нормативната уредба и предприетите действия по изпълнението на цесията, Комисията за борба с корупцията да представи на Върховната касационна прокуратура всички материали по разглеждания сигнал.
Колеги, има ли възражения по решенията? Приемаме с консенсус решенията.
Приключваме по този въпрос. Благодаря на гостите за участието.
Преминаваме към точка втора - Приемане на становище по Държавния бюджет.
На основание чл. 65, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и чл. 8, ал.1 от Вътрешните правила на Комисията за борба с корупцията предлагам за разглеждане становище на комисията по Държавния бюджет на Република България за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Предлагам ви становището да бъде информативно, за сведение. Тъй като досега Комисията за борба с корупцията е приемала бюджета за сведение, аз ви предлагам, ако считате, че има въпроси, които засягат дейността на други органи в борбата с корупцията и ние можем да вземем отношение по тях, заповядайте с мнения и становища. Имам предвид Министерството на вътрешните работи, съдебната система, омбудсмана, други органи, които имат пряко отношение, техния бюджет, доколкото бихме могли ние като комисия да се произнесем по този въпрос.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз обръщам внимание върху тази фамозна комисия, която стана напоследък фамозна, на господин Кушлев, с този огромен бюджет от 5 милиона и половина – поне последната година. Просто искам да обърнем внимание като комисия, доколкото комисията на господин Кушлев би трябвало да се занимава с борбата с корупцията, но по последните материали, които излизат в пресата, се оказва, че освен да назначи свои съселяни, роднини и т.н. и да им дава заплати от по 1500-2000 лв., реално той нищо не е извършил. Между другото, той го призна това на изслушването на тази комисия, че реално той не е докарал нито един лев на българската държава. Няма да говоря тук за препокриване на функциите на прокуратурата с тази комисия.
Така че аз предлагам, може би като комисия да излезем със становище въобще да я закрием. Ако не, да поискаме категорично оставката на този човек.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз нямах намерение да вземам думата, защото ние трябва да приемем бюджета за сведение в нашата комисия, но и другата седмица, във вторник, има извънредно заседание на вътрешната комисия, където ще се подготвя по-конкретно. Но правят впечатление няколко неща и това не прави чест на правителството, казвам го съвсем откровено. Матрицата, по която е правен бюджетът, е абсолютно същата. Единственото нещо, което са му сложили, е “европейски” бюджет. Не мога да разбера какво му е европейското.
Но конкретно. Значи има – и както тук с колегата Апостол Димитров споделихме – роене на институциите в тази държава, които прибират някакъв бюджет и след това какъв е ефектът от тяхната работа никой не може да разбере. Днес чета някъде из пресата изказвания на шефката на ДИКСИ – колко ефективна работа свършили и как трябва също на тях да им се увеличи бюджетът. 120 човека работят в тази комисия.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: ДИКСИ какво е?
АТАНАС АТАНАСОВ:
Държавна комисия по сигурността на информацията, Цвета Маркова се казва шефката й. Сигурността на информацията. Това е наименованието на този орган. 120 човека работят в тази комисия. Тя по закон няма правомощия, защото службите за сигурност са тези, които проучват лицата и им дават достъп до класифицирана информация. 120 човека се хранят там!
И по тази логика, както говореше господин Христов, ако аз започна да обяснявам там пък кои са назначени, … и т.н.
Не знам. Харчат се безсмислено пари. По принцип в областта на борбата с корупцията няма никаква ефективност. Аз трябва да ви кажа, че може би нашата комисия все пак дава някакви сигнали в публичното пространство, ние нямаме правомощия, защото сме парламентарна комисия. Но тук все пак нещо се слага на масата, докато в тези институции нищо не се случва. Аз съвсем сериозно го заявявам това, подготвил съм законопроекта, трябва да направя определени уточнения, защото трябва да се направят предложения за изменение на Наказателния кодекс, трябва да се отмени този закон за комисията на Кушлев, ако има политическа воля. Пълна безсмислица е тази институция, пълна безсмислица е, защото се дублират функции между тази създадена институция и прокуратурата. На прокуратурата това й е задължението, когато се разследва едно престъпление, да се вземат всички мерки за обезпечаване на приходите, които трябва да бъдат получени, тоест да не се допуска нанасяне на щети на държавата, или за възстановяване на съответно нанесени щети. Това е задължение по закон. За какво е тази институция, какво прави?
И между другото, ако човек много внимателно прегледа бюджета, ще види колко пари отиват нахалост за издръжка на тези паразитни според мен структури.
Аз, разбира се, ако подложите тук в комисията на гласуване, няма да гласувам против, ще се въздържа, по простата причина, че го приемаме за сведение, но ви казвам, че в Министерството на финансите, както се изрази един човек от този бранш, се работи по една и съща щампа от 1956 година насам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз по повод и на това, което каза колегата Христов, и колегата генерал Атанасов. Може би единствено – не зная, като препоръка или как да го формулираме, или ние взехме решение на предното заседание, когато гледахме случая Кушлев, да се въведат някои прагове, да се въведат някакви норми, и то не само за тази комисия, но и за Комисията по далекосъобщения, въобще има и други комисии. Не мога да се сетя взехме ли подобно решение, ако не сме взели, да се направи една препоръка, мисля, че Министерският съвет може да го вземе това като решение, надали ще е необходимо законодателният орган да го санкционира. Поне да регулираме малко тези трудово-правни взаимоотношения на органите, които не са в рамките на изпълнителната власт, за да се въведе известен порядък. Това бих предложил.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само като отговор на господин Димитров. Има предложен законопроект от господин Даут Осман на предходно заседание, аз предложих на народните представители който желае, да го подпише, ако няма допълнително, достатъчен е подписът, разбира се, на господин Осман, за да влезе законопроектът. Той се отнася единствено и само до комисията на господин Кушлев. Там се регламентират ясно възнагражденията на ръководството на комисията, включително и на нейния председател, което е 2,5% от средната работна заплата, имайки предвид възнагражденията на народните представители, плюс 10% за заместник-председателите и 30% за председателя на комисията. Това е предложението, което господин Осман е направил.
Отделно от законопроекта на господин Осман, господин Минчо Христов е внесъл също един законопроект заедно с госпожа Стела Банкова, който се отнася не само до тази комисия, доколкото си спомням, но до всички комисии, които са с решение на Народното събрание и на Министерския съвет. Това са двата законопроекта.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Само ще кажа, че вчера беше разгледано в Комисията на държавната администрация, на господин Методиев, и нашето предложение беше следното – да бъде въведен ограничителен праг – 90% от заплатата на председателя на Народното събрание за всички висши държавни служители. За съжаление обаче всички парламентарни партии отхвърлиха това предложение в комисията. Предполагам, това ще стигне и до зала, надявам се в залата все пак политическите сили да вземат някакво конкретно решение. Казвам ви го просто за информация.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз тук бих направил едно допълнение като предложение. То е свързано с публичността на възнагражденията на държавни служители от различен ранг. Имам предвид примерно възнагражденията на данъчните служители и допълнителните възнаграждения, които те получават като процент за извършените проверки и констатираните нарушения. Добре би било да има публичност на това, което те получават. Същото важи и за възнагражденията в съдебната система. Нека също има достатъчно публичност на тези възнаграждения, за да се знае различните институции какви възнаграждения получават от държавата.
Аз ви предлагам да го включим и като предложение към становището на комисията, за да бъде част от позицията, която изразява и комисията по възнагражденията на някои групи държавни служители.
Има ли, колеги възражения, други становища по бюджета?
Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ:
Проблемът е не само възнаграждението. Проблемът е в посланията, които тя изпраща чрез своя представител. И за съжаление ако според мен той по друг начин защитаваше свършеното от комисията, общественото мнение щеше да бъде на негова страна.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имате предвид господин Кушлев?
ИВАН СЛАВОВ:
За съжаление, да. Мисля, че и годините му са вече повече.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е най-мекият аргумент, господин Славов, който може да се използва…
Колеги, след дискусията и предвид подкрепеното от народните представители становище, Комисията за борба с корупцията прие за сведение предложения законопроект за Държавния бюджет за 2007 г., внесен от Министерския съвет.
Приемаме ли такова решение? Които са "за", моля да гласуват.
"За" – 8.
Против? – Няма. Въздържали се? – 2 (Атанас Атанасов, Минчо Христов.)
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Ако ще фиксираме в нашето становище, което ще изпратим на председателя на парламента, предложение за ограничаване на възнагражденията, все пак не е ли добре да бъдем и още по- конкретни? Става дума за държавни служители, които са на мандатна длъжност, избираема от Народното събрание. Или ще поставим все пак някакъв конкретен регламент, защото според мен така малко неясно звучи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По никакъв начин предложението не е за ограничаване на възнаграждението. Аз предложих за публичност на данните за възнагражденията, които получават съответните държавни служители – така както достатъчно публични са възнагражденията на народните представители, така да бъдат достатъчно публични възнагражденията на всички високопоставени държавни служители в отделните институции. Аз споменах някои от групите държавни служители, които могат да бъдат поставени. Значи ние не изискваме ограничаване, ние искаме да бъде ясно, публично за обществото според критериите, които са приети, какви са възнагражденията на съответните държавни служители. Трябва да има механизъм, с който да се представят публично. Предлагам да се ангажираме като комисия да проучим какви са възможностите за публично оповестяване, да предложим конкретен механизъм, с който това да стане. Но ясно регламентирана прозрачност. Да предложим механизъм – дали според кодекса или според действащото законодателство, да стане действително публично и ясно възнаграждението на определени групи държавни служители.
Колеги, приключихме с точка втора.
Преминаваме към последната точка, трета - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Пред вас са двете информации за постъпили сигнали, материали и предложения.
Искам да ви обърна внимание на един от сигналите – сигнал №9. Това е една декларация на Независимия синдикат на тютюноработниците в КНСБ, в която се отправя молба за съдействие за извършване на пълна проверка на групата “Булгартабак” за периода 2002-2006 г., поради налични основания да се смята, че дружества в групата “Булгартабак” са умишлено източвани с цел фалит. Пълна ревизия на сделката за продажба на едно от дружествата на групата “Булгартабак” – Пловдив, “Юрий Гагарин”БТ, продадена на тъмно, без никакви социални ангажименти от страна на купувача.
Това е сигналът на Независимия синдикат. Има две предложения. Едното е да се предостави на Съвета за координация. И второто предложение е за парламентарен контрол на комисията. Едното, разбира се, не изключва другото. Възможно е и да бъде предоставен сигналът, тъй като проверката може да бъде направена от Министерството на вътрешните работи, съответните структури към него, и разбира се, парламентарният контрол може да бъде извършен тук, в комисията, имайки предвид сериозността на сигнала.
Имате ли възражения, колеги, по този проблем? Това е най-сериозният сигнал. Другите имат частен характер и ги насочваме към съответните институции или пък с искане за информация по някои от тях. Но е възможно, тъй като "Булгартабак" е една от структурите, които имат особено обществено и държавно значение, комисията да се ангажира с един контрол, за да установи доколко сигнали от такъв характер имат своите основания, тъй като става въпрос за сигнал от синдикат на тютюноработниците от КНСБ. КНСБ също, знаете, е член на Гражданския консултативен съвет към комисията.
Не виждам възражения.
Има ли други предложения по двете информации, които са ви предоставени? От информацията за постъпилите отговори ще видите, че няколко от сигналите се потвърждават, с предприетите съответни действия, което потвърждава и смисъла на ангажирането на комисията с някои от тези въпроси, които са поставени пред нас. Отново имаме потвърден сигнал за незаконно строителство и справка, което още веднъж пък потвърждава необходимостта от парламентарен контрол по този проблем, за който решение взехме на заседанието миналата седмица.
Колеги, има ли други предложения по информациите?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Колеги, аз искам да ви предложа нещо. Написах едно писмо във връзка със скандала, който се разрази след осъждането на България от Парижкия арбитражен съд да заплати 10 милиона долара на бившия собственик на Авиокомпания “Балкан” Гад Зееви. Ще ви прочета накратко сигнала, който написах.
“До Бойко Великов, председател на Комисията за борба с корупцията
Уважаеми господин Председател,
Във връзка с решението на Парижкия арбитражен съд относно присъждане на обезщетение на господин Гад Зееви, бивш собственик на Авиокомпания “Балкан”, предлагам Комисията за борба с корупцията да изиска материалите, свързани с приватизационния договор, и да разследва длъжностните лица, имащи отношение по въпросната приватизационна сделка. Заради силния обществен интерес и недвусмислените факти, които говорят за грубо ощетяване на интересите на българската държава, се надявам в най-кратък срок въпросният договор да бъде изискан, както и да бъде насрочено публично изслушване на замесените лица.
Надявам се също в кратък срок да бъде сезирана и българската прокуратура с цел да бъде потърсена наказателна отговорност на авторите на приватизационния договор.”
Това е моето предложение, връчвам го на председателя. Надявам се то да влезе, ако не в тази информация, в следващата и ние като комисия по най-бърз начин да реагираме на този обществен скандал.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако позволите, господин Христов, само една бележка.
В сигнала е казано – комисията да изиска материалите, свързани с приватизационния договор, което е част от нашата практика, и да разследва длъжностните лица. Това е вън от правомощията ни като комисия. Може би тук само една корекция е необходимо да направим – и да вземе позиция и становище по приватизационния договор. Можем да дадем становище относно отговорността на длъжностните лица, да вземем позиция като комисия, но без това “разследва”, защото е вън от нашите правомощия.
МИНЧО ХРИСТОВ: Приемам забележката.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Включваме сигнала към внесените днес сигнали в комисията за информация.
Колеги, не виждам други предложения. Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието. Благодаря ви за участието.
(15,25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 33 902.
