Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
02/11/2006
ПРОТОКОЛ
№43
На 2 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме кворум и можем да започнем работа. Имате дневен ред:
1. Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Считам, че приемаме така предложения дневен ред и преминаваме към точка първа - Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива. Специално внимание обръщам на допълнението – “във връзка с иницииране на законодателна инициатива”.
Поканили сме за участие по тази точка господин Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана на Република България, господин Валери Русанов – председател на управителния съвет на фондация “Ексес” – София и председател на Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията, господин Николай Георгиев, началник Инспекторат на Министерския съвет, главен секретар на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет, госпожа Елена Петкова, експерт, излъчен от Комисията за борба с корупцията, участвала при разработването на този законопроект.
Кратко встъпление по предмета на днешното обсъждане. Предлагам ви Прегледа по изпълнение на Законодателната програма да го направим след обсъждането на законопроекта за публичност на лобистката дейност, имайки предвид, че сме поканили гости по тази част от точката, да приключим първо по нея и след това да продължим.
И така, по законопроекта за публичност на лобистката дейност. Бяха инициирани консултации между омбудсмана на Република България, Министерството на евроинтеграцията и Министерския съвет в лицето на Комисията по превенция и противодействие на корупцията, и Комисията за борба с корупцията, които излъчиха свои експерти, като работиха по този законопроект за публичност на лобистката дейност. По тази причина са поканени тези експерти, които са участвали в тази работа.
(Току-що ми съобщиха, че господин Русанов поради болест няма да може да участва в днешното заседание.)
След подготовката на един вариант на законопроекта, имаше съгласувателна процедура, ако мога така да я нарека, в Брюксел по отношение на този законопроект, и той е на разположение на Комисията за борба с корупцията след като беше обсъждан и в Гражданския консултативен съвет, беше предложен пред Гражданския консултативен съвет. Тъй като това е една процедура, която излиза извън рамките на приетата процедура по обсъждане на тези законопроекти, които са внесени официално в Народното събрание, неслучайно в точката е отбелязано “във връзка с иницииране на законодателна инициатива”, или ангажиране на народните представители от нашата комисия при решение, с възможността да се включат във внасянето на този законопроект в Народното събрание, тъй като от институциите, участвали в изработването на този законопроект, единствена нашата комисия има такива правомощия. Разбира се, това би могло да стане през Министерския съвет, но процедурата би се забавила значително.
Ако имате някакви въпроси от процедурен характер, аз ви предлагам да ги зададете, ако не, да предоставим думата на господин Цеков да направи едно представяне на законопроекта, тъй като той беше вносител на законопроект за лобистката дейност в 39-ото Народно събрание, който стана основа и начало на работата по този законопроект, приел значителни промени. Виждам, че господин Димитров иска думата. Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Различен е този законопроект и моето лично мнение е, че нещата се разгръщат в много добра насока. Аз имам бележки, но това е вече по същество. По процедура – знам, че има и друг проект, който колегите от ДПС бяха подготвили. В този смисъл не е ли по-удачно да сглобим висящите, така да се каже, законопроекти, за да може да направим един по-пълноценен проект, независимо от консултациите в европейските структури. Защото аз много не вярвам безрезервно на това с кого и как се правят консултациите. Хубаво е ние да изчистим тук текстовете. Затова мисля, че ще бъде удачно да съберем възможно повече законопроекти, за да може да свършим по-добра работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е идеята за днешното обсъждане. Разбира се, че след внасянето на всички законопроекти, доколкото ми е известно, има внесен законопроект от господин Дилов и група народни представители, на господин Камен Костадинов от ДПС също, който търпи преработка, доколкото съм информиран. Този законопроект не е внесен официално в Народното събрание. Днешното обсъждане е свързано с необходимостта от законодателна инициатива от страна на комисията. Ако преценим, че такава инициатива е възможна, разбира се, това е в правомощията на всеки един от народните представители, но мисля, че няма да е излишно да получим допълнителна информация и по самия законопроект, и по становищата, включително от Брюксел, които имаме. Те няма да бъдат излишни предполагам за комисията. Това е от процедурна гледна точка. Когато вече станат факт трите законопроекта, така както се очертава, естествено след като бъдат разпределени от председателя на Народното събрание и на нашата комисия, те да бъдат предмет на обсъждане тук, за да се прецени кой от тях ще предложи комисията да бъде приет и след като се произнесе Народното събрание, тогава да се пристъпи допълнително към работа.
Други процедурни въпроси има ли, колеги? Позволете ми да предоставя думата на господин Цеков за едно представяне на законопроекта, разбира се, и за становище. Мисля, че мотивите са достатъчно подробни, но и едно становище относно обсъждането и в Брюксел би било полезно. Предполагам, че участниците и другите експерти могат да вземат участие, по тяхна преценка. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми народни представители,
От името на цялата работна група, която имаше междуведомствен характер, искам да благодаря на вашата комисия, която поде в самото начало такава инициатива и днес ще отдели малко време за този наистина предварителен проект. Той е изготвен от работната група в изпълнение на една от мерките, предвидени в правителствената антикорупционна стратегия, където е изрично записано, че първоначално срокът беше до края на тази календарна година, след това се скъси – те са за периода октомври – ноември, трябва да бъде изготвен законопроект за лобизма. В работната група освен изброените от господин Великов членове, участва и представител на Висшия съдебен съвет в лицето на господин Димитър Токушев, който доскоро беше член на Висшия съдебен съвет, представители на неправителствени организации – и Прозрачност без граници, и Журналисти срещу корупцията, и т.н.
Опитахме се да стъпим на една по-различна плоскост от досегашни опити да се разработи законодателно тази материя, не заради простото търсене на различия от досегашни законодателни инициативи, а защото в последните 3 – 4 години настъпи едно раздвижване, ако мога така да кажа, на европейско ниво, по темата регламентация на лобистката дейност. Някои даже новоприсъединили се държави, като Полша и Литва, приеха свои закони, базирани обаче, така както бяха базирани и българските законопроекти преди време, изцяло на американския модел на регламентация на лобизма с разбирането, че това е преди всичко дейност, носеща финансови облаги за тези, които я осъществяват, следователно, изискваща от тях да се регистрират задължително, да разкриват информация за себе си, за целите на лобистката дейност и т.н., копирайки в една или друга степен, със съответни национални съобразявания, разбира се, американската система. През 2002 г. Полша прие такъв закон, наскоро това направи и Литва.
На равнище Европейски съюз обаче се разви разбирането, че съгласуването на политиките – там обикновено така наричат лобизма, съгласуването на политики със заинтересовани страни – не трябва да създава тежести за лицата и организациите, които се опитват да въздействат върху вземането на решения в една или друга институция. С други думи, не бива да има задължителна регистрация от тяхна страна, не бива да бъдат товарени с тонове бюрократични изисквания за вписване в някакъв публичен регистър и т.н., освен да се даде, както в Европейската комисия, като задължение на самата комисия да поддържа един доброволен регистър, в който да бъдат вписвани всички онези лица, организации на гражданското общество в най-широкия смисъл на думата – от работодатели, през най-обикновени нестопански организации, до синдикати, какви предложения правят по една или друга политическа тема, обсъждана на равнище комисия, която завършва с някакъв акт, с някаква конкретна политика, формулирана от Европейската комисия.
Приеха се през 2002 г. едни минимални стандарти и общи принципи за съгласуване на политиките със заинтересованите страни от страна на Европейската комисия, които казват точно това – всеки, който иска прозрачност от институциите, в случая от Европейската комисия, трябва да е готов, ако иска и да участва в процеса на вземане на решение, да разкрива информация за себе си, най-малкото, каква е представителността на организацията, какви цели преследва и какви предложения прави пред самата Европейската комисия. Тази година започна и една по-широка вече, по-институционализирана дискусия, отразена в зелената книга на Европейската комисия, където се поставя въпросът докъде да се стигне евентуално при една по-нататъшна регламентация на лобизма на равнище Европейски съюз.
Голямата отлика между двете системи, европейската (ако може да говорим за европейска на този етап) и американската, която е отлично дефинирана, е именно в това, че европейската създава задължения за институциите да обявяват лицата и организациите, които лобират пред тях за една или друга законодателна промяна, докато американската система, колкото и грубо да е това разграничение, възлага като тежест на самите организации, които лобират, да се регистрират, да разкриват информация и т.н. Стъпвайки на това различие и на тези документи и практики на Европейската комисия, в рамките на тази работна група се опитахме да намерим българския прочит на тези принципи. Дефинирайки кръга от лица, които да бъдат считани за лобисти, се прецени, че от гледна точка на обхвата на закона, той трябва да бъде насочен основно към законодателния процес, не към процеса на взимане на административни решения, тоест на приемане изменение или отмяна на административни актове, а законодателният процес на всички негови нива – от подготовката на законопроекти на ниво изпълнителната власт, през законодателния процес в Народното събрание и разбира се, законодателният процес в общинските съвети, които, както е известно, имат функцията да приемат и нормативни актове с местно значение.
Защо ограничихме обхвата до законодателния процес? Защото ако до 2001-2002 г., когато са правени предходни опити за регламентация в такива законопроекти, имаше логика да е така, то след това настъпиха редица промени в цялостната ни законодателна система. Например в края на 2002 г. се прие един текст в Наказателния кодекс, който криминализира т.нар. търговия с влияние, когато един административен орган взима определени решения. В Закона за нормативните актове се прие текст - член 2-а, за това, че при подготовката на определени актове се търси становището на заинтересованите страни, новият Административно-процесуален кодекс, също наскоро влязъл в сила, съдържа определени процедури за прозрачност в изпълнителната власт при подготовката на едни или други административни актове.
С други думи, работната група се обедини около становището, че от гледна точка на административните актове има достатъчно стриктни правила, гарантиращи липсата на конфликт на интереси, регламентирано лобиране и т.н., и затова се ограничихме до законодателния процес. И ако мога с няколко думи да резюмирам тези текстове, които са в законопроекта, те предвиждат Народното събрание, съответно органите на изпълнителната власт, както са дефинирани в Закона за администрацията и общинските съвети, да създадат едни публични регистри в интернет или на хартиен носител, където самите институции да бъдат задължени да обявяват участниците – външни лица, представители на организации, упоменати в самия закон, които вземат участие, дават свой принос, предложения, настоявания в процеса на обсъждане и приемане на един законопроект, без значение дали е на ниво изпълнителна или законодателна власт.
С други думи, когато на заседанието на парламентарна комисия, което е редовна практика, бъдат поканени “н” на брой граждански организации да вземат участие в обсъждането на закона, просто това трябва да се впише в един публичен регистър и да се каже – по Закона за пчеларството участваха три организации; ветеринарните лекари представиха становище, пълният текст на което можете да видите еди-къде си.
С други думи, тежестта тук е изцяло върху институциите, за да бъдат допуснати организациите в едно обсъждане. Просто трябва да дадат своите предложения и да кажат кои са и кого представляват. Между другото, такава е практиката в германския Бундестаг. Там има един публичен регистър и всички организации, които желаят да присъстват и да участват в заседание на комисиите на Бундестага по дадени закони, трябва да бъдат вписани в този регистър, иначе не получават достъп. И там се вписва кое е управителното тяло на тази организация, какви са й целите и в какви законодателни области има интерес да работи.
Най-общо казано, това е концептуалният гръбнак, - ако има гръбнак – на този предварителен проект. Освен това в него са добавени и някои текстове, също така насочени към разширяване на прозрачността не само на законодателния процес, но и на законодателните институции, които е въпрос на преценка, разбира се, дали мястото им е тук или в други актове, и дали въобще, разбира се, са нужни. Ние сме преценили, че тук е подходящ момент и място да бъдат заложени, най-малкото заради самата дискусия. Такива са текстовете и във връзка с разкриването на интереси и регистрирането на интереси от народните представители, такива са и текстовете свързани с регистъра на сътрудниците на народните представители, които имат достъп до сградата на Народното събрание. Както е в Европейски парламент. Там има един публичен регистър и всеки експерт или представител на външна организация, който има пропуск за достъп до сградата на Европейския парламент, е вписан в този публичен регистър и всеки може да отвори интернет и да види съответния евродепутат – Ханс Еди-кой си, - че от негово име, като негови сътрудници влизат двама души – еди-кои си. Това е също част от прозрачността и от идеята, че всеки, който има достъп до законодателната институция, всъщност би могъл и е редно, особено когато става дума за сътрудници, да участва на експертно, на работно ниво във формирането на законодателната политика, ерго обществото има право да знае кой участва във формирането на законодателната политика, кой плаща неговата заплата, ако е представител на организация или пък сътрудник на доброволни начала ли е и т.н. Това са текстове, които съществуват в различните законодателства и на които ние сме се опитали, надявам се, сравнително успешно, да им намерим някакъв български прочит и да ги вплетем в систематиката на този законопроект.
Тъй като обикновено, когато се говори за такъв тип уредба и възниква естествено въпросът – да де, ама какви са санкциите, въпреки моите убеждения, че такива не би трябвало да има, заложени някакви драконовски санкции, надделя в работната група, че трябва да има един раздел за административно-наказателни разпоредби, опитали сме се да формулираме такъв раздел и смятаме, че предвиденото в него дава отговор и на този въпрос.
По отношение на това, което беше коментирано с експерти в Европейската комисия, по-конкретно с ръководителя на Отдела за борба с корупцията, прозрачност и т.н. С две думи, доколкото няма задължително европейско право по тази област, те разбира се, не биха не само могли, а и нямат никакво основание да предявяват някакви задължителни изисквания към която и да е държава членка. Много подробно бяхме запознати с политиката и практиката на Европейската комисия, на която бегло се спрях в началото, за съгласуване на политиката си със заинтересованите страни; това регистриране, това, че този доброволен регистър на организациите и лицата, които участват във вземането на решения, тенденцията е да стане задължителен. Бяха се запознали детайлно с един по-предварителен вариант на този проект и редица техни въпроси и бележки бяха взети предвид.
Така че като цяло мнението за това, че България евентуално би приела закон, който се отличава от американската система – това, което са направили в Полша и Литва, е, че това повече ще съответства на философията, която доминира на равнище институции на Европейския съюз.
И с това ще приключа засега, господин Председателю. Ако някой от работната група би желал да вземе отношение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, разполагате с проекта.
Господин Осман, заповядайте.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Цеков,
Колеги,
Безспорна е необходимостта от регламентиране на лобистката дейност и дефиниране случаите на конфликт на интереси и други обстоятелства, които поставят под съмнение почтеността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности, обективирани в Закона за публичност на лобистката дейност. И не само защото това е една от мерките, залегнали в правителствената стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006– 2008 г. Застъпвали сме мнението, че предприемането на едни или други стъпки в областта на борбата с корупцията не трябва да бъде самоцел или да остане спорадично. Те трябва да бъдат подчинени на общата цел, която мисля, че всички тук споделяме – прозрачност и почтено управление, необременено от корупционни практики и рискове. За нейното постигане е необходимо да се работи за създаването на нов тип политическа и икономическа култура.
Приемането на закон за публичност на лобистката дейност е една от крачките в тази посока. Затова приветствам представянето пред комисията на законопроекта, изготвен от работна група.
Искам обаче да припомня, че в Народното събрание вече има официално внесен законопроект за публичност на лобизма, чиито вносители са нашите колеги господин Любен Дилов-син и госпожа Ася Михайлова. В рамките на моята парламентарна група също има разработен подобен проект, в момента се работи по изчистване на някои текстове. Именно затова аз бих апелирал към разглеждането на тези законодателни инициативи в тяхната цялост, и то преди самото им разглеждане на първо четене от комисията. Защото съм убеден, че всеки от предлаганите продукти има своите силни и слаби страни. Именно в рамките на дебат, максимално прозрачен и отговорен, могат да бъдат намерени правилните и нужните за страната и обществото решения.
Казвам това, защото в света не съществуват единни законодателни практически решения. Свидетели сме дори как самата Европейската комисия среща трудности при провеждането на европейската инициатива за прозрачност и при установяването на някаква рамка за действие на хилядите лобисти в сърцето на Европейския съюз – Брюксел.
Бих искал да се спра на следните принципни моменти, които според мен трябва да намерят място и уредба в бъдещия Закон за лобистката дейност.
Дали лобистката дейност следва да се разпростира само върху оказването на влияние в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативни актове, или следва да се разпростре върху цялостния процес на взимане на решения от органите на държавната власт и на местното самоуправление.
Необходимо е да се прецени доколко разпоредбата на чл. 304-б от Наказателния кодекс е достатъчна за преодоляване извършването на лобистка дейност, по повод издаване на административните актове, по отношение на кого ще регламентираме осъществяването на лобистка дейност. Кръгът от органи и лица следва да бъде много внимателно прецизиран. Виждам, че в предложения проект тук липсват областните управители и кметовете. Ще бъдат ли въвеждани времеви ограничения след напускане на определена длъжност за осъществяване, къде ще бъде създаден публичният регистър на лобистите и дали най-правилното решение е вместо един централизиран регистър да имаме три, както е предложено тук – в Народното събрание, в изпълнителната власт, в общинските съвети?
Според мен по-целесъобразна, от гледна точка на достъпа до такъв регистър, е неговата централизация. Друг е въпросът къде точно ще бъде ситуиран регистърът. Според мен при съответни текстове в бъдещия закон за лобизма и промени в Закона за Сметната палата последната би могла да поеме подобни функции, още повече че там вече има натрупана и практика, и експертиза от прилагането на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Много ясно трябва да се посочи по отношение на какви дейности и по отношение на кои държавни органи лобистката дейност ще бъде забранена.
Това са само част от въпросите, които исках да поставя, но мисля, че сега са достатъчни за провеждането на дебата тук, в комисията. Ще се обърна и към Вас, господин Великов, с надеждата дебатът по този въпрос да продължи, а защо не и в рамките на обществена дискусия, на която да бъде домакин нашата комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Осман.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз, като продължение на изказването на колегата, също мисля, че дефиницията за лобистка дейност е твърде ограничена. Въобще дали ще дефинираме що е лобистка дейност, или ще дефинираме що е лобизъм, ние трябва много ясно да очертаем параметрите на тази дейност.
Какво имам предвид? За един проект – и за да не взимам пример от нашата съвременност, ще се върна по-назад - изгражда се Девненският промишлен комплекс край Варна. Имаше два проекта. Единият проект беше да се изгражда комплексът до града, без да се копае новият канал, който бе с 200 милиона по-евтин, другият беше вариантът, който се реализира – навътре, да се запази градът, да се прокопае канал, с 200 милиона условни единици, или долара тогава, по-скъп. Давам го като пример. Лобирането за единия или другия проект може да се счита лобистка дейност. Или всичко се свежда само до промяната на нормативната база, законопроекти. Аз не съм юрист, но тук също може би трябва да се изясни какво е нормативен акт, или може би то е дефинирано. Само закон ли е, постановление на правителството, на отделни министерства и т.н.?
Тоест за мен въпросът е основополагащ - много точно да дефинираме коя е сферата, където може да се лобира. Оттам нататък вече нещата по-лесно ще се подредят според мен.
И освен това предлагам да не закриваме днес диалога по този въпрос, бих препоръчал, може би неофициално, да се вземе становището на други комисии, на експертите, ако искаме да предложим от името на комисията този проектозакон.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Аз съжалявам, че пак процедурно ще се намеся. Мисля, че е удачно след като има един проект, който виси вече в Народното събрание, един, който още не е внесен, да се направи опит тези два законопроекта да се уеднаквят като мислене, като формулировки, като визии, като идеи, както колегата предложи в неговото изказване, за да се опитаме да минимизираме вариантите, които ще поднесем в Народното събрание, да не са 4-5-6, защото аз мисля, че е трудно всеки от нас да ангажира към този момент своята парламентарна група с позиция. Но ако се опитаме да стиковаме тези два проекта в еднаква институционална позиция, според мен ще направим една много положителна стъпка към решаването на проблема и е напълно възможно да направим едно проговаряне на вече готови текстове, като предварително бъдат раздадени тези два проекта и своевременно да направим тази дискусия с презентиране, разбира се, от страна на техните вносители. Това е моето предложение – да бъдем запознати предварително с този законопроект, който колегите от ДПС са внесли, и в един период от десетина дни или седмица да направим повторна дискусия въз основа на тези два проекта с предложение за събиране на текстовете в един материал.
Това е предложението ми. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Няма съмнение, че материята е изключително сложна и съм сигурен, че ако принудим вносителите, така да се каже, да си признаят дали им е било трудно, мисля, че ще си признаят, че им е било трудно. Този закон няма прецедент в българската правна система и нищо подобно, дори и като наредба или текстове от наказателното законодателство не са били ориентирани по такъв пряк начин към дейност, която наричаме вече в съвременни условия лобистка и се опитваме да я определим.
Спомням си как в началото на 90-те години едно сдружение с нестопанска цел издаде 7-8 конституции, между които и гръцката. И тогава които се интересуваха, бяха подпомогнати изключително много. Дотогава ние си говорехме какво пише в американската конституция, ама как някои националистически неща били кодирани в гръцката конституция. Издадоха хората конституциите, а не интерпретации на конституционни текстове, прочетохме ги и видяхме какви са предимствата на една конституция, на друга, на трета, кое става за българските условия, кое не.
И тук е първият ми въпрос – ще се стремим ли този закон, когато един ден стане закон, да е максимално съзвучен с българската действителност, да отразява българските реалности, част от които са негативните процеси, за да бъде предназначен да ги неутрализира? Трябва да започнем със самата дума, с понятието, вероятно подчертано, трябва да се даде някаква универсализирана диференциация на лоби и лобизъм. Лоби и лобизъм са думи, все още негативно натоварени. Даже първите реакции на гражданите ще бъдат – “направиха си Закон за лобизма, за да им е лесно да лобират”. Те няма да кажат “направиха си закон да се самоограничат”, в никакъв случай. “Узакониха си мишкуването”. За българския гражданин лобистът е човек, който влиза, пререждайки другите, в кабинета на министъра, шушне му на ухото и на другия ден работата става.
Значи първото предназначение, Боби, на този закон е нещо да предвиди, първо, за разсейване на негативизма, с който е обрасло понятието. Това е като понятието бази. Друго си беше гарнизони, караулно градче. Сега изведнъж – бази. Естествено това е доктрина империализъм, агресия. Няма как. Той говори Байерли за военни съоръжения, ние знаем, че те са “мрачни бази за агресия”, защото не сме разсеяли негативното було на самата дума.
Второ, аз се спирам само на, според мен, важни отправни точки за работата върху текстовете. Определението на лобистка дейност се нуждае според мен от по-нататъшна детайлизация. Ако е само осъществяване на контакти, слава Богу, по-нататък в текста е казано, че тук не влизат жалби, петиции, писма, прошения. Какъв лобизъм е това, ако господин Герджиков или господин Корнезов получат писмо с оплакване, въпреки че и то преследва определено въздействие даже върху тях и тяхната намеса. Но това е изключено. Добре.
С цел оказване на въздействие. На мен ми липсва някакво изречение, което казва, че критерий за това дали една дейност е лобистка или не, е дали тя произвежда обществена полза, подобрява съществуващ параметър и обслужва, ако не всички, то доминиращи групи и граждани. Значи тук трябва да се инфилтрира идеята за полезност на лобизма. Иначе на превенцията много добре сме обърнали внимание, даже имаше предложение на колегата да се вкарат областните управители и кметовете. Правилно. Превенция, рестрикция - чудесно. А полезността на лобизма? Какъв е смисълът да предизвикаме шок и ужас и никой нищо да не лобира, никога няма да става. Не ще е отдалечен от Варна Девненският завод, но няма да има завод изобщо.
Тоест с първата си бележка намекнах, че не е лошо да имаме два – три, преведени на български език закона от други модерни държави. Аз съм чувал, че сенатори и конгресмени активно лобират. Тук ние с този закон казваме, че ние няма да правим това, дори една година след изтичане на мандата ни. Какъв е смисълът след малко да ходим с Илко горе в Комисията по отбрана, където ще говорим кой самолет е по-добър? Той ще каже, че Ф-16 е чудесен самолет, аз ще му кажа – нищо подобно, “Грипен”. Той ще каже – да, ама той е скъп. Аз ще му кажа – да, ама е шведски. Примерно. И ние лобираме. Значи това са много еластични граници на понятието, които се превръщат в живота в еластични граници на поведението ни.
И на последно място, аз знам, че така ще направим, както каза и Илко Димитров, но не съм голям оптимист в случаите, когато се препоръчва хибридизирането на законопроекти. Консенсусът е чудесно нещо, това, че в два, три и повече законопроекта има рационални зърна и трябва да се съберат в мелницата, също е вярно, обаче практиката много често по-скоро ни опровергава. Сега да видим какво ще стане със Закона за достъпа до архивите, досиетата. Три законопроекта там се събраха. Вече се говори – тази партия има група, срещу нея има още две. В другата се създава също. Следователно предстои голяма суматоха и бой. Тук дали няма да стане същото, ако ги слеем?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не чак толкова.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не чак толкова, добре.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Там няма боя.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Там няма боя, има ярки цветове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Илчев.
Други колеги? Има ли други мнения, предложения, въпроси?
Има няколко предложения, които бяха направени във връзка с обсъждането. Едното предложение е за иницииране на консултации относно сходни законопроекти, внесени в Народното събрание. Така разбрах предложението на господин Илко Димитров. Консултации с вносителите на законопроекти относно обсъждане на идеи, които са заложени в законопроектите, и търсене на възможност на един по-ранен етап за обединяване на законопроектите в един.
Има два проблема според мен по отношение специално на тази проблематика – за лобизма. Единият е този, който постави господин Димитров, и вторият е необходимостта да се потърси подкрепа при внасянето на законопроект от всички парламентарни групи, да има един широк консенсус, който да постигне Народното събрание относно един такъв законопроект. Затова идеята е, имайки предвид, че комисията има представителство на всички политически сили, по този начин да инициираме възможността и други политически сили да подкрепят един такъв законопроект, за да бъде той общо дело на Народното събрание като цяло, а не на отделна парламентарна група или на отделни народни представители от нея. Това е поне намерението, което имаме при разглеждането на тази точка от дневния ред.
Колеги, имате думата. Ако няма други мнения, ви предлагам три решения на комисията.
Първо, членовете на Комисията за борба с корупцията подкрепят инициирането на законодателна инициатива относно Закона за публичност на лобистка дейност.
Второ, Комисията за борба с корупцията да предложи провеждането на обществен дебат (чрез Гражданския консултативен съвет, в него влизат 12 неправителствени организации, бихме могли да поискаме съдействие по отношение на организирането и начина, по който да бъде проведен един такъв обществен и граждански дебат) по законопроектите за лобизма, внесени в Народното събрание.
Не ограничаваме само този законопроект, а въобще по законопроекти, които са внесени в Народното събрание. Една от целите на едно такова обсъждане, господин Илчев, е да преодолеем тези негативни нагласи, които са формирани в голяма част от нашето общество, по разбираеми причини.
Трето, Комисията за борба с корупцията да предложи консултации с вносители на сходни законопроекти с цел обединяването на общите идеи, заложени в тези законопроекти. Това на един по-ранен етап би могло да стане, преди да пристъпим към официалната процедура и нейното развитие в Народното събрание.
Колеги, има ли възражения по така предложените решения?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Във времето как го виждаме?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз умишлено не поставих срок във времето по една причина. Тъй като законопроектите вече са предоставени на една част от парламентарните групи и все още нямаме окончателно становище от тях, затова не бързам със срок. Ако прецените, че е необходимо, господин Димитров, да предложим някакъв срок.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Понеже има и други, да не излезе така, че другите ще влязат, а ние няма да можем да предложим нашия законопроект.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз предлагам до края на следващата седмица да инициираме това внасяне на законопроекта в Народното събрание. Мисля, че са достатъчни около десет дни. Да вървят успоредно и трите законопроекта.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:
Аз поемам ангажимент това, което господин Илчев представи, за чужди законопроекти и т.н., да предоставя всичко, с което е разполагала работната група, на вниманието на комисията, пък вече вие ще прецените как да се преведе, разпространи и пр.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Цеков.
Ако има допълнение от страна на експертите или от господин Цеков? Няма.
Да считам, че приемаме решенията, които бяха предложени, с консенсус и преминаваме към другата част от тази точка – за един преглед по изпълнение на Законодателната програма.
Колеги, разполагате с материал – Преглед по изпълнение на Законодателната програма, който отчита всички онези законодателни предложения, които бяха внесени в Комисията за борба с корупцията; направлението, което беше дадено на тези законодателни предложения; отчетени са законодателни предложения, които са приети вече от Народното събрание, които са влезли в закони, приети от Народното събрание. Тук влиза Законът за приватизацията и следприватизационния контрол. Комисията предложи тези направени предложения тук, при нас, в специализираната комисия. Същото се отнася до Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за ДДС. Специално по Закона за ДДС можем да изразим удовлетворение, че Комисията по финанси отрази изцяло направените предложения и всички те влязоха в новия закон. Възниква обаче един друг проблем, който вероятно скоро ще бъде на вниманието на комисията, и той е за допълнителните възможности, които се откриват, за корупционни схеми за източване на ДДС след приемането ни в Европейския съюз от 1 януари. Във връзка с новия търговски режим, пред който ще бъдем изправени от 1 януари. Затова имаме информация, че се подготвят изменения и допълнения на Закона за Данъка върху добавената стойност, именно по отношение на приемането ни в Европейския съюз. Така че ако е необходимо, комисията би могла да направи допълнителни предложения след обсъждане с експерти.
Също така по Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост - мисля, че това, което обсъждахме относно пазарните цени и оценките, които трябва да бъдат направени, и промените, които бяха извършени в съответното законодателство, са в съответствие с предложеното от комисията.
По Закона за обществените поръчки получихме девет предложения в комисията, които бяха направени от неправителствени организации. Тези девет предложения намериха своето място в Закона за обществените поръчки, въпреки че имаме немалко сигнали, които постъпват с предложения за промени в закона, които касаят по-конкретно заданията за обществените поръчки, където според вносителите се допускат най-съществени нарушения.
Колеги, постъпиха и други предложения в комисията – по Закона за нотариусите, предложения по законопроекти, които бяха внесени цял пакет, които обсъждахме на предходно заседание на комисията от Българската търговско-промишлена палата и от Българската стопанска камара. Така че има достатъчно предложения, нови, които са включени в Законодателната програма, има и предложения, които не са приети, те са отразени в становището тук. Аз предлагам на едно от следващите заседания да внесем всички допълнителни предложения, с които да попълним Законодателната програма, ще отразим този преглед, който сега е направен, на приетите предложения в различни закони, за да концентрираме вниманието си върху законопроекти, за които определено се счита, че трябва да бъдат направени съответните законодателни изменения.
Има и още един проблем, за който комисията разполага с достатъчно информация, вече беше ни предоставена също от неправителствени организации относно регулативните режими в страната. Счита се, че регулативните режими създават много сериозна корупционна среда и трябва да се потърсят възможности за тяхното ограничаване, оттам за ограничаване и формирането на корупционни условия.
Така че в комисията има достатъчно материал като необходимост за работа по нормативната уредба. Исках да предоставя този преглед, за да може народните представители, всички да са наясно докъде сме стигнали, какво е изпълнено, какво не е изпълнено от тази Законодателна програма, какви решения има Народното събрание, вече взети по нея.
Някакви допълнения, предложения по законодателни действия? Няма да скрия, че срещаме трудности в законодателната дейност на комисията, по отношение на предложението на конкретни текстове. Затова може би ще бъде необходимо едно по-тясно сътрудничество със специализираните комисии.
Тук отварям една скоба. Повод за нея е това, което спомена господин Илчев относно Закона за Черноморието, и тези проблеми, които съществуват, свързани със замените на земи и гори. Една проблематика, която създава проблеми в момента. Обсъждат се в Комисията по земеделие някои законодателни изменения, вследствие и на обсъждания, които сме правили тук по замените на земи и гори с формирането на корупционни условия и корупционни възможности.
По отношение на нормативната уредба има предложение към процедурите за усвояване на европейските фондове.
Така че имаме серия от предложения, които могат да бъдат предмет на обсъждане в комисията, защото са достатъчно сериозни като въпроси. Това беше целта на този преглед – запознаване на народните представители със състоянието на Законодателната програма, нейното изпълнение и бъдещите действия на комисията.
Ако имате, колеги, допълнителни предложения, могат да бъдат внесени. В част от сигналите, мисля, че зачестиха в последно време, не много, разбира се, и в днешната справка ще видите – има предложения за законодателни промени. Това говори за едно разбиране относно същността на самата комисия. Явно има граждани, които добре разбират същността на работата на нашата комисия.
Ако няма предложения, да вземем едно решение, че приемаме този Преглед с оглед на допълнителни действия, които да предприеме комисията за законодателна инициатива по законопроекти, които имат достатъчна аргументация и мотиви за подобни действия. И разбира се, да засилим консултациите със специализираните комисии, което може да подпомогне значително законодателните действия.
Ако няма други, приключваме с тази точка.
Преминаваме към точка втора - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
На разположение са ви двете информации. Едната информация е за постъпили сигнали, материали и предложения. Искам да ви обърна внимание на някои от тях.
Зачестиха сигналите относно действията и бездействията на длъжностни лица от кметство Бургас. Аз споменах миналата седмица за кметство Хасково. Това е второто кметство, от което зачестиха – миналата седмица имахме сигнали, тази седмица отново имаме сигнали. Това е сигнал №7 в справката, с която разполагате.
Вторият сигнал, на който ви обръщам внимание, който се нуждае от специализиран парламентарен контрол, това е пореден сигнал за незаконно строителство. Трудно ми е да ви кажа точно колко са сигналите за незаконно строителство, но ще информирам комисията на следващото заседание за това. И явно трябва да предизвикаме един парламентарен контрол относно мерките и действията, които предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преодоляването на тази корупционна среда, която се формира около незаконното строителство, защото това се отнася не само единствено до ДНСК и местните подразделения – РДНСК. То се отнася и до прокуратурата, и до съответните органи, които имат пряко отношение при спиране на незаконни строежи, при събаряне на незаконни строежи, при действия, с които се прикриват незаконни строежи, и т.н., и т.н. Така че това е един значим проблем, от обществен характер.
Споменах ви за това предложение за законодателна инициатива относно Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Това е сигнал №4. Този сигнал ни е изпратен от Върховната касационна прокуратура до комисията, за което специално ще благодаря на Върховната касационна прокуратура, за разбирането относно сигнали, които налагат законодателни действия. И предложението е да се обсъди тази законодателна инициатива в комисията.
И последният сигнал, на който ви обръщам внимание, това е сигнал №11. Това е сигнал от Българската минна камара, с приложено становище на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара относно коментираните в пресата въпроси, свързани с минната индустрия. Знаете, че се подготвя Законът за подземните богатства. Във връзка с този закон е и сигналът на Българската минна камара. Този сигнал коментира и становища на Сдружението "Зелени Балкани", като се твърди, че интервютата, давани от представители на “Зелени Балкани”, са манипулативни и спекулативни.
На миналото заседание аз ви дадох кратка информация за срещата със Сдружение "Зелени Балкани", някои от въпросите, които те поставиха. Мисля, че не е излишно комисията на едно от следващите заседания да изслуша представители на Сдружение "Зелени Балкани". Ако преценим, можем да поканим и представители на Българската минна камара, да чуем и двете страни като становища. Става въпрос за законодателство. Обвиненията на Сдружение "Зелени Балкани" са, че този закон се подготвя в един твърде ограничен състав на заинтересовани среди и по този начин може да бъдат засегнати държавни интереси. Затова добре е да чуем различните мнения по въпроса, защото става въпрос за законодателство.
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Благодаря.
Господин Председател, аз ще помоля, особено по този законопроект комисията да вземе отношение. Дали ще ги изслушаме или не, в Българската минна камара присъстват единствено и само собственици на големи мини, които ползват концесии от държавата. Естествено, че законът, който те подготвят, е благоприятен за тях. Ще моля преди да бъде вкаран в зала, този законопроект да мине и през нашата комисия. Дали е възможно това нещо да се случи или не?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не сме предприемали такова действие, но ако комисията реши, аз мога да изпратя едно искане до председателя на Народното събрание, имайки предвид постъпили сигнали в комисията, какъвто е сигналът и на господин Добрев, и сигнали от Сдружение "Зелени Балкани", въпросът за подземните богатства, при внасянето му да бъде разпределен, включително на Комисията за борба с корупцията. Мисля, че няма възражение по едно такова решение, колеги.
Мнение по направленията, които са дадени.
В сигнал №10 са дадени две възможности. Едната възможност е въпросът да бъде обсъден от членовете на комисията с цел изпращане на сигнала на вниманието на Висшия съдебен съвет или отговор до подателите, че молбата им не е от компетенциите на комисията. Сигналът се отнася до собственици на сграда, депозирали молба до комисията с искане да бъде извършена проверка по действие на влезли в сила актове на посочените съдебни институции в сигнала. Същите, обвинени в нарушение с корупционен характер с цел присвояване на чужд имот.
Аз имам едно предложение, ако не възразявате, колеги. Сигнали, които касаят съдебните органи, Съвета за координация, използваме възможността да ги предоставим директно на комисията към Висшия съдебен съвет. Много бързо комисията към Висшия съдебен съвет на господин Ненков дава необходимите отговори по такъв род сигнали. Така че моето предложение е тук директно към Съвета за координация, за да предоставим на комисията към Висшия съдебен съвет и евентуално към прокуратурата, защото се оказа, че комисията към Висшия съдебен съвет се занимава със сигнали, свързани с магистрати, докато прокуратурата - пряко с прокурори, за които има такива сигнали.
Има ли други предложения? Не виждам.
И имате информация с постъпилите отговори. Искам да ви обърна внимание, че зачестиха сигналите, които се потвърждават, имайки предвид отговорите, които получаваме. Има отговори, свързани с Параходство Български морски флот, прекратяване на преписката по една част, но по друга част, относно нейните договори на някои от корабите проверката продължава. Има сигнал, свързан със самосезиране от средствата за масова информация относно дипломи, издавани от университетски центрове. Също имаме потвърждение и продължаване на проверката по тях, очакваме окончателен отговор. Потвърден е сигналът, който господин Славов е внесъл в комисията срещу осъществена продажба на скрап от Топлофикация – Сливен, “Полимаркет” ЕООД – Стара Загора при цени три пъти по-ниски от допустимите; отговорът на Районна прокуратура, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, виновно длъжностно лице. Добре е, разбира се, докрай да видим какъв е резултатът.
Без да говорим, че има конкретно корупционно действие, но се потвърждава сигналът за процедурни нарушения относно изпращането на български лектори в чужбина. Отговорът е положителен. Направена е необходимата проверка и процедурата е възстановена. По този начин има и дисциплинарни наказания, наложени от министерството.
Също така се потвърждава един сигнал до Министерството на земеделието и горите, свързан с ловни полета, предстои той да бъде решен окончателно организационно. Става въпрос за регион Елена. И съдебни решения, които са взети. След намеса на комисията, надяваме се този въпрос окончателно да бъде решен.
Това са отговори, които са потвърдени, колеги.
Искам да ви информирам още, че по някои от постъпилите сигнали, които са внесени в прокуратурата, постъпват допълнителни материали. Три сигнала има в комисията по сигнала по Национална компания “Железопътна инфраструктура” и третият сигнал е предоставен на Върховната касационна прокуратура преди няколко месеца, сега има допълнителни материали, които ви предлагам директно да ги изпратим в прокуратурата. Мисля, че не е необходимо щом прокуратурата вече се е ангажирала с проверки, допълнително да провери и сигнали, които допълнително постъпват, които третират една и съща проблематика. Няма нищо ново в сигналите, така че можем да ги предоставим. Не виждам възражения.
Колеги, с това изчерпваме дневния ред на комисията.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 47 377.
№43
На 2 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме кворум и можем да започнем работа. Имате дневен ред:
1. Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Считам, че приемаме така предложения дневен ред и преминаваме към точка първа - Преглед по изпълнението на Законодателната програма. Обсъждане на Законопроект за публичност на лобистката дейност – във връзка с иницииране на законодателна инициатива. Специално внимание обръщам на допълнението – “във връзка с иницииране на законодателна инициатива”.
Поканили сме за участие по тази точка господин Борислав Цеков, главен секретар на омбудсмана на Република България, господин Валери Русанов – председател на управителния съвет на фондация “Ексес” – София и председател на Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията, господин Николай Георгиев, началник Инспекторат на Министерския съвет, главен секретар на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет, госпожа Елена Петкова, експерт, излъчен от Комисията за борба с корупцията, участвала при разработването на този законопроект.
Кратко встъпление по предмета на днешното обсъждане. Предлагам ви Прегледа по изпълнение на Законодателната програма да го направим след обсъждането на законопроекта за публичност на лобистката дейност, имайки предвид, че сме поканили гости по тази част от точката, да приключим първо по нея и след това да продължим.
И така, по законопроекта за публичност на лобистката дейност. Бяха инициирани консултации между омбудсмана на Република България, Министерството на евроинтеграцията и Министерския съвет в лицето на Комисията по превенция и противодействие на корупцията, и Комисията за борба с корупцията, които излъчиха свои експерти, като работиха по този законопроект за публичност на лобистката дейност. По тази причина са поканени тези експерти, които са участвали в тази работа.
(Току-що ми съобщиха, че господин Русанов поради болест няма да може да участва в днешното заседание.)
След подготовката на един вариант на законопроекта, имаше съгласувателна процедура, ако мога така да я нарека, в Брюксел по отношение на този законопроект, и той е на разположение на Комисията за борба с корупцията след като беше обсъждан и в Гражданския консултативен съвет, беше предложен пред Гражданския консултативен съвет. Тъй като това е една процедура, която излиза извън рамките на приетата процедура по обсъждане на тези законопроекти, които са внесени официално в Народното събрание, неслучайно в точката е отбелязано “във връзка с иницииране на законодателна инициатива”, или ангажиране на народните представители от нашата комисия при решение, с възможността да се включат във внасянето на този законопроект в Народното събрание, тъй като от институциите, участвали в изработването на този законопроект, единствена нашата комисия има такива правомощия. Разбира се, това би могло да стане през Министерския съвет, но процедурата би се забавила значително.
Ако имате някакви въпроси от процедурен характер, аз ви предлагам да ги зададете, ако не, да предоставим думата на господин Цеков да направи едно представяне на законопроекта, тъй като той беше вносител на законопроект за лобистката дейност в 39-ото Народно събрание, който стана основа и начало на работата по този законопроект, приел значителни промени. Виждам, че господин Димитров иска думата. Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Различен е този законопроект и моето лично мнение е, че нещата се разгръщат в много добра насока. Аз имам бележки, но това е вече по същество. По процедура – знам, че има и друг проект, който колегите от ДПС бяха подготвили. В този смисъл не е ли по-удачно да сглобим висящите, така да се каже, законопроекти, за да може да направим един по-пълноценен проект, независимо от консултациите в европейските структури. Защото аз много не вярвам безрезервно на това с кого и как се правят консултациите. Хубаво е ние да изчистим тук текстовете. Затова мисля, че ще бъде удачно да съберем възможно повече законопроекти, за да може да свършим по-добра работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това е идеята за днешното обсъждане. Разбира се, че след внасянето на всички законопроекти, доколкото ми е известно, има внесен законопроект от господин Дилов и група народни представители, на господин Камен Костадинов от ДПС също, който търпи преработка, доколкото съм информиран. Този законопроект не е внесен официално в Народното събрание. Днешното обсъждане е свързано с необходимостта от законодателна инициатива от страна на комисията. Ако преценим, че такава инициатива е възможна, разбира се, това е в правомощията на всеки един от народните представители, но мисля, че няма да е излишно да получим допълнителна информация и по самия законопроект, и по становищата, включително от Брюксел, които имаме. Те няма да бъдат излишни предполагам за комисията. Това е от процедурна гледна точка. Когато вече станат факт трите законопроекта, така както се очертава, естествено след като бъдат разпределени от председателя на Народното събрание и на нашата комисия, те да бъдат предмет на обсъждане тук, за да се прецени кой от тях ще предложи комисията да бъде приет и след като се произнесе Народното събрание, тогава да се пристъпи допълнително към работа.
Други процедурни въпроси има ли, колеги? Позволете ми да предоставя думата на господин Цеков за едно представяне на законопроекта, разбира се, и за становище. Мисля, че мотивите са достатъчно подробни, но и едно становище относно обсъждането и в Брюксел би било полезно. Предполагам, че участниците и другите експерти могат да вземат участие, по тяхна преценка. Заповядайте, господин Цеков.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми народни представители,
От името на цялата работна група, която имаше междуведомствен характер, искам да благодаря на вашата комисия, която поде в самото начало такава инициатива и днес ще отдели малко време за този наистина предварителен проект. Той е изготвен от работната група в изпълнение на една от мерките, предвидени в правителствената антикорупционна стратегия, където е изрично записано, че първоначално срокът беше до края на тази календарна година, след това се скъси – те са за периода октомври – ноември, трябва да бъде изготвен законопроект за лобизма. В работната група освен изброените от господин Великов членове, участва и представител на Висшия съдебен съвет в лицето на господин Димитър Токушев, който доскоро беше член на Висшия съдебен съвет, представители на неправителствени организации – и Прозрачност без граници, и Журналисти срещу корупцията, и т.н.
Опитахме се да стъпим на една по-различна плоскост от досегашни опити да се разработи законодателно тази материя, не заради простото търсене на различия от досегашни законодателни инициативи, а защото в последните 3 – 4 години настъпи едно раздвижване, ако мога така да кажа, на европейско ниво, по темата регламентация на лобистката дейност. Някои даже новоприсъединили се държави, като Полша и Литва, приеха свои закони, базирани обаче, така както бяха базирани и българските законопроекти преди време, изцяло на американския модел на регламентация на лобизма с разбирането, че това е преди всичко дейност, носеща финансови облаги за тези, които я осъществяват, следователно, изискваща от тях да се регистрират задължително, да разкриват информация за себе си, за целите на лобистката дейност и т.н., копирайки в една или друга степен, със съответни национални съобразявания, разбира се, американската система. През 2002 г. Полша прие такъв закон, наскоро това направи и Литва.
На равнище Европейски съюз обаче се разви разбирането, че съгласуването на политиките – там обикновено така наричат лобизма, съгласуването на политики със заинтересовани страни – не трябва да създава тежести за лицата и организациите, които се опитват да въздействат върху вземането на решения в една или друга институция. С други думи, не бива да има задължителна регистрация от тяхна страна, не бива да бъдат товарени с тонове бюрократични изисквания за вписване в някакъв публичен регистър и т.н., освен да се даде, както в Европейската комисия, като задължение на самата комисия да поддържа един доброволен регистър, в който да бъдат вписвани всички онези лица, организации на гражданското общество в най-широкия смисъл на думата – от работодатели, през най-обикновени нестопански организации, до синдикати, какви предложения правят по една или друга политическа тема, обсъждана на равнище комисия, която завършва с някакъв акт, с някаква конкретна политика, формулирана от Европейската комисия.
Приеха се през 2002 г. едни минимални стандарти и общи принципи за съгласуване на политиките със заинтересованите страни от страна на Европейската комисия, които казват точно това – всеки, който иска прозрачност от институциите, в случая от Европейската комисия, трябва да е готов, ако иска и да участва в процеса на вземане на решение, да разкрива информация за себе си, най-малкото, каква е представителността на организацията, какви цели преследва и какви предложения прави пред самата Европейската комисия. Тази година започна и една по-широка вече, по-институционализирана дискусия, отразена в зелената книга на Европейската комисия, където се поставя въпросът докъде да се стигне евентуално при една по-нататъшна регламентация на лобизма на равнище Европейски съюз.
Голямата отлика между двете системи, европейската (ако може да говорим за европейска на този етап) и американската, която е отлично дефинирана, е именно в това, че европейската създава задължения за институциите да обявяват лицата и организациите, които лобират пред тях за една или друга законодателна промяна, докато американската система, колкото и грубо да е това разграничение, възлага като тежест на самите организации, които лобират, да се регистрират, да разкриват информация и т.н. Стъпвайки на това различие и на тези документи и практики на Европейската комисия, в рамките на тази работна група се опитахме да намерим българския прочит на тези принципи. Дефинирайки кръга от лица, които да бъдат считани за лобисти, се прецени, че от гледна точка на обхвата на закона, той трябва да бъде насочен основно към законодателния процес, не към процеса на взимане на административни решения, тоест на приемане изменение или отмяна на административни актове, а законодателният процес на всички негови нива – от подготовката на законопроекти на ниво изпълнителната власт, през законодателния процес в Народното събрание и разбира се, законодателният процес в общинските съвети, които, както е известно, имат функцията да приемат и нормативни актове с местно значение.
Защо ограничихме обхвата до законодателния процес? Защото ако до 2001-2002 г., когато са правени предходни опити за регламентация в такива законопроекти, имаше логика да е така, то след това настъпиха редица промени в цялостната ни законодателна система. Например в края на 2002 г. се прие един текст в Наказателния кодекс, който криминализира т.нар. търговия с влияние, когато един административен орган взима определени решения. В Закона за нормативните актове се прие текст - член 2-а, за това, че при подготовката на определени актове се търси становището на заинтересованите страни, новият Административно-процесуален кодекс, също наскоро влязъл в сила, съдържа определени процедури за прозрачност в изпълнителната власт при подготовката на едни или други административни актове.
С други думи, работната група се обедини около становището, че от гледна точка на административните актове има достатъчно стриктни правила, гарантиращи липсата на конфликт на интереси, регламентирано лобиране и т.н., и затова се ограничихме до законодателния процес. И ако мога с няколко думи да резюмирам тези текстове, които са в законопроекта, те предвиждат Народното събрание, съответно органите на изпълнителната власт, както са дефинирани в Закона за администрацията и общинските съвети, да създадат едни публични регистри в интернет или на хартиен носител, където самите институции да бъдат задължени да обявяват участниците – външни лица, представители на организации, упоменати в самия закон, които вземат участие, дават свой принос, предложения, настоявания в процеса на обсъждане и приемане на един законопроект, без значение дали е на ниво изпълнителна или законодателна власт.
С други думи, когато на заседанието на парламентарна комисия, което е редовна практика, бъдат поканени “н” на брой граждански организации да вземат участие в обсъждането на закона, просто това трябва да се впише в един публичен регистър и да се каже – по Закона за пчеларството участваха три организации; ветеринарните лекари представиха становище, пълният текст на което можете да видите еди-къде си.
С други думи, тежестта тук е изцяло върху институциите, за да бъдат допуснати организациите в едно обсъждане. Просто трябва да дадат своите предложения и да кажат кои са и кого представляват. Между другото, такава е практиката в германския Бундестаг. Там има един публичен регистър и всички организации, които желаят да присъстват и да участват в заседание на комисиите на Бундестага по дадени закони, трябва да бъдат вписани в този регистър, иначе не получават достъп. И там се вписва кое е управителното тяло на тази организация, какви са й целите и в какви законодателни области има интерес да работи.
Най-общо казано, това е концептуалният гръбнак, - ако има гръбнак – на този предварителен проект. Освен това в него са добавени и някои текстове, също така насочени към разширяване на прозрачността не само на законодателния процес, но и на законодателните институции, които е въпрос на преценка, разбира се, дали мястото им е тук или в други актове, и дали въобще, разбира се, са нужни. Ние сме преценили, че тук е подходящ момент и място да бъдат заложени, най-малкото заради самата дискусия. Такива са текстовете и във връзка с разкриването на интереси и регистрирането на интереси от народните представители, такива са и текстовете свързани с регистъра на сътрудниците на народните представители, които имат достъп до сградата на Народното събрание. Както е в Европейски парламент. Там има един публичен регистър и всеки експерт или представител на външна организация, който има пропуск за достъп до сградата на Европейския парламент, е вписан в този публичен регистър и всеки може да отвори интернет и да види съответния евродепутат – Ханс Еди-кой си, - че от негово име, като негови сътрудници влизат двама души – еди-кои си. Това е също част от прозрачността и от идеята, че всеки, който има достъп до законодателната институция, всъщност би могъл и е редно, особено когато става дума за сътрудници, да участва на експертно, на работно ниво във формирането на законодателната политика, ерго обществото има право да знае кой участва във формирането на законодателната политика, кой плаща неговата заплата, ако е представител на организация или пък сътрудник на доброволни начала ли е и т.н. Това са текстове, които съществуват в различните законодателства и на които ние сме се опитали, надявам се, сравнително успешно, да им намерим някакъв български прочит и да ги вплетем в систематиката на този законопроект.
Тъй като обикновено, когато се говори за такъв тип уредба и възниква естествено въпросът – да де, ама какви са санкциите, въпреки моите убеждения, че такива не би трябвало да има, заложени някакви драконовски санкции, надделя в работната група, че трябва да има един раздел за административно-наказателни разпоредби, опитали сме се да формулираме такъв раздел и смятаме, че предвиденото в него дава отговор и на този въпрос.
По отношение на това, което беше коментирано с експерти в Европейската комисия, по-конкретно с ръководителя на Отдела за борба с корупцията, прозрачност и т.н. С две думи, доколкото няма задължително европейско право по тази област, те разбира се, не биха не само могли, а и нямат никакво основание да предявяват някакви задължителни изисквания към която и да е държава членка. Много подробно бяхме запознати с политиката и практиката на Европейската комисия, на която бегло се спрях в началото, за съгласуване на политиката си със заинтересованите страни; това регистриране, това, че този доброволен регистър на организациите и лицата, които участват във вземането на решения, тенденцията е да стане задължителен. Бяха се запознали детайлно с един по-предварителен вариант на този проект и редица техни въпроси и бележки бяха взети предвид.
Така че като цяло мнението за това, че България евентуално би приела закон, който се отличава от американската система – това, което са направили в Полша и Литва, е, че това повече ще съответства на философията, която доминира на равнище институции на Европейския съюз.
И с това ще приключа засега, господин Председателю. Ако някой от работната група би желал да вземе отношение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, разполагате с проекта.
Господин Осман, заповядайте.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Цеков,
Колеги,
Безспорна е необходимостта от регламентиране на лобистката дейност и дефиниране случаите на конфликт на интереси и други обстоятелства, които поставят под съмнение почтеността и професионалната роля на лицата, заемащи висши държавни длъжности, обективирани в Закона за публичност на лобистката дейност. И не само защото това е една от мерките, залегнали в правителствената стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006– 2008 г. Застъпвали сме мнението, че предприемането на едни или други стъпки в областта на борбата с корупцията не трябва да бъде самоцел или да остане спорадично. Те трябва да бъдат подчинени на общата цел, която мисля, че всички тук споделяме – прозрачност и почтено управление, необременено от корупционни практики и рискове. За нейното постигане е необходимо да се работи за създаването на нов тип политическа и икономическа култура.
Приемането на закон за публичност на лобистката дейност е една от крачките в тази посока. Затова приветствам представянето пред комисията на законопроекта, изготвен от работна група.
Искам обаче да припомня, че в Народното събрание вече има официално внесен законопроект за публичност на лобизма, чиито вносители са нашите колеги господин Любен Дилов-син и госпожа Ася Михайлова. В рамките на моята парламентарна група също има разработен подобен проект, в момента се работи по изчистване на някои текстове. Именно затова аз бих апелирал към разглеждането на тези законодателни инициативи в тяхната цялост, и то преди самото им разглеждане на първо четене от комисията. Защото съм убеден, че всеки от предлаганите продукти има своите силни и слаби страни. Именно в рамките на дебат, максимално прозрачен и отговорен, могат да бъдат намерени правилните и нужните за страната и обществото решения.
Казвам това, защото в света не съществуват единни законодателни практически решения. Свидетели сме дори как самата Европейската комисия среща трудности при провеждането на европейската инициатива за прозрачност и при установяването на някаква рамка за действие на хилядите лобисти в сърцето на Европейския съюз – Брюксел.
Бих искал да се спра на следните принципни моменти, които според мен трябва да намерят място и уредба в бъдещия Закон за лобистката дейност.
Дали лобистката дейност следва да се разпростира само върху оказването на влияние в процеса на подготовка, обсъждане и приемане на нормативни актове, или следва да се разпростре върху цялостния процес на взимане на решения от органите на държавната власт и на местното самоуправление.
Необходимо е да се прецени доколко разпоредбата на чл. 304-б от Наказателния кодекс е достатъчна за преодоляване извършването на лобистка дейност, по повод издаване на административните актове, по отношение на кого ще регламентираме осъществяването на лобистка дейност. Кръгът от органи и лица следва да бъде много внимателно прецизиран. Виждам, че в предложения проект тук липсват областните управители и кметовете. Ще бъдат ли въвеждани времеви ограничения след напускане на определена длъжност за осъществяване, къде ще бъде създаден публичният регистър на лобистите и дали най-правилното решение е вместо един централизиран регистър да имаме три, както е предложено тук – в Народното събрание, в изпълнителната власт, в общинските съвети?
Според мен по-целесъобразна, от гледна точка на достъпа до такъв регистър, е неговата централизация. Друг е въпросът къде точно ще бъде ситуиран регистърът. Според мен при съответни текстове в бъдещия закон за лобизма и промени в Закона за Сметната палата последната би могла да поеме подобни функции, още повече че там вече има натрупана и практика, и експертиза от прилагането на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Много ясно трябва да се посочи по отношение на какви дейности и по отношение на кои държавни органи лобистката дейност ще бъде забранена.
Това са само част от въпросите, които исках да поставя, но мисля, че сега са достатъчни за провеждането на дебата тук, в комисията. Ще се обърна и към Вас, господин Великов, с надеждата дебатът по този въпрос да продължи, а защо не и в рамките на обществена дискусия, на която да бъде домакин нашата комисия.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Осман.
Господин Димитров, заповядайте.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Аз, като продължение на изказването на колегата, също мисля, че дефиницията за лобистка дейност е твърде ограничена. Въобще дали ще дефинираме що е лобистка дейност, или ще дефинираме що е лобизъм, ние трябва много ясно да очертаем параметрите на тази дейност.
Какво имам предвид? За един проект – и за да не взимам пример от нашата съвременност, ще се върна по-назад - изгражда се Девненският промишлен комплекс край Варна. Имаше два проекта. Единият проект беше да се изгражда комплексът до града, без да се копае новият канал, който бе с 200 милиона по-евтин, другият беше вариантът, който се реализира – навътре, да се запази градът, да се прокопае канал, с 200 милиона условни единици, или долара тогава, по-скъп. Давам го като пример. Лобирането за единия или другия проект може да се счита лобистка дейност. Или всичко се свежда само до промяната на нормативната база, законопроекти. Аз не съм юрист, но тук също може би трябва да се изясни какво е нормативен акт, или може би то е дефинирано. Само закон ли е, постановление на правителството, на отделни министерства и т.н.?
Тоест за мен въпросът е основополагащ - много точно да дефинираме коя е сферата, където може да се лобира. Оттам нататък вече нещата по-лесно ще се подредят според мен.
И освен това предлагам да не закриваме днес диалога по този въпрос, бих препоръчал, може би неофициално, да се вземе становището на други комисии, на експертите, ако искаме да предложим от името на комисията този проектозакон.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ:
Аз съжалявам, че пак процедурно ще се намеся. Мисля, че е удачно след като има един проект, който виси вече в Народното събрание, един, който още не е внесен, да се направи опит тези два законопроекта да се уеднаквят като мислене, като формулировки, като визии, като идеи, както колегата предложи в неговото изказване, за да се опитаме да минимизираме вариантите, които ще поднесем в Народното събрание, да не са 4-5-6, защото аз мисля, че е трудно всеки от нас да ангажира към този момент своята парламентарна група с позиция. Но ако се опитаме да стиковаме тези два проекта в еднаква институционална позиция, според мен ще направим една много положителна стъпка към решаването на проблема и е напълно възможно да направим едно проговаряне на вече готови текстове, като предварително бъдат раздадени тези два проекта и своевременно да направим тази дискусия с презентиране, разбира се, от страна на техните вносители. Това е моето предложение – да бъдем запознати предварително с този законопроект, който колегите от ДПС са внесли, и в един период от десетина дни или седмица да направим повторна дискусия въз основа на тези два проекта с предложение за събиране на текстовете в един материал.
Това е предложението ми. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Илчев.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Няма съмнение, че материята е изключително сложна и съм сигурен, че ако принудим вносителите, така да се каже, да си признаят дали им е било трудно, мисля, че ще си признаят, че им е било трудно. Този закон няма прецедент в българската правна система и нищо подобно, дори и като наредба или текстове от наказателното законодателство не са били ориентирани по такъв пряк начин към дейност, която наричаме вече в съвременни условия лобистка и се опитваме да я определим.
Спомням си как в началото на 90-те години едно сдружение с нестопанска цел издаде 7-8 конституции, между които и гръцката. И тогава които се интересуваха, бяха подпомогнати изключително много. Дотогава ние си говорехме какво пише в американската конституция, ама как някои националистически неща били кодирани в гръцката конституция. Издадоха хората конституциите, а не интерпретации на конституционни текстове, прочетохме ги и видяхме какви са предимствата на една конституция, на друга, на трета, кое става за българските условия, кое не.
И тук е първият ми въпрос – ще се стремим ли този закон, когато един ден стане закон, да е максимално съзвучен с българската действителност, да отразява българските реалности, част от които са негативните процеси, за да бъде предназначен да ги неутрализира? Трябва да започнем със самата дума, с понятието, вероятно подчертано, трябва да се даде някаква универсализирана диференциация на лоби и лобизъм. Лоби и лобизъм са думи, все още негативно натоварени. Даже първите реакции на гражданите ще бъдат – “направиха си Закон за лобизма, за да им е лесно да лобират”. Те няма да кажат “направиха си закон да се самоограничат”, в никакъв случай. “Узакониха си мишкуването”. За българския гражданин лобистът е човек, който влиза, пререждайки другите, в кабинета на министъра, шушне му на ухото и на другия ден работата става.
Значи първото предназначение, Боби, на този закон е нещо да предвиди, първо, за разсейване на негативизма, с който е обрасло понятието. Това е като понятието бази. Друго си беше гарнизони, караулно градче. Сега изведнъж – бази. Естествено това е доктрина империализъм, агресия. Няма как. Той говори Байерли за военни съоръжения, ние знаем, че те са “мрачни бази за агресия”, защото не сме разсеяли негативното було на самата дума.
Второ, аз се спирам само на, според мен, важни отправни точки за работата върху текстовете. Определението на лобистка дейност се нуждае според мен от по-нататъшна детайлизация. Ако е само осъществяване на контакти, слава Богу, по-нататък в текста е казано, че тук не влизат жалби, петиции, писма, прошения. Какъв лобизъм е това, ако господин Герджиков или господин Корнезов получат писмо с оплакване, въпреки че и то преследва определено въздействие даже върху тях и тяхната намеса. Но това е изключено. Добре.
С цел оказване на въздействие. На мен ми липсва някакво изречение, което казва, че критерий за това дали една дейност е лобистка или не, е дали тя произвежда обществена полза, подобрява съществуващ параметър и обслужва, ако не всички, то доминиращи групи и граждани. Значи тук трябва да се инфилтрира идеята за полезност на лобизма. Иначе на превенцията много добре сме обърнали внимание, даже имаше предложение на колегата да се вкарат областните управители и кметовете. Правилно. Превенция, рестрикция - чудесно. А полезността на лобизма? Какъв е смисълът да предизвикаме шок и ужас и никой нищо да не лобира, никога няма да става. Не ще е отдалечен от Варна Девненският завод, но няма да има завод изобщо.
Тоест с първата си бележка намекнах, че не е лошо да имаме два – три, преведени на български език закона от други модерни държави. Аз съм чувал, че сенатори и конгресмени активно лобират. Тук ние с този закон казваме, че ние няма да правим това, дори една година след изтичане на мандата ни. Какъв е смисълът след малко да ходим с Илко горе в Комисията по отбрана, където ще говорим кой самолет е по-добър? Той ще каже, че Ф-16 е чудесен самолет, аз ще му кажа – нищо подобно, “Грипен”. Той ще каже – да, ама той е скъп. Аз ще му кажа – да, ама е шведски. Примерно. И ние лобираме. Значи това са много еластични граници на понятието, които се превръщат в живота в еластични граници на поведението ни.
И на последно място, аз знам, че така ще направим, както каза и Илко Димитров, но не съм голям оптимист в случаите, когато се препоръчва хибридизирането на законопроекти. Консенсусът е чудесно нещо, това, че в два, три и повече законопроекта има рационални зърна и трябва да се съберат в мелницата, също е вярно, обаче практиката много често по-скоро ни опровергава. Сега да видим какво ще стане със Закона за достъпа до архивите, досиетата. Три законопроекта там се събраха. Вече се говори – тази партия има група, срещу нея има още две. В другата се създава също. Следователно предстои голяма суматоха и бой. Тук дали няма да стане същото, ако ги слеем?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не чак толкова.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не чак толкова, добре.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Там няма боя.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Там няма боя, има ярки цветове.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Илчев.
Други колеги? Има ли други мнения, предложения, въпроси?
Има няколко предложения, които бяха направени във връзка с обсъждането. Едното предложение е за иницииране на консултации относно сходни законопроекти, внесени в Народното събрание. Така разбрах предложението на господин Илко Димитров. Консултации с вносителите на законопроекти относно обсъждане на идеи, които са заложени в законопроектите, и търсене на възможност на един по-ранен етап за обединяване на законопроектите в един.
Има два проблема според мен по отношение специално на тази проблематика – за лобизма. Единият е този, който постави господин Димитров, и вторият е необходимостта да се потърси подкрепа при внасянето на законопроект от всички парламентарни групи, да има един широк консенсус, който да постигне Народното събрание относно един такъв законопроект. Затова идеята е, имайки предвид, че комисията има представителство на всички политически сили, по този начин да инициираме възможността и други политически сили да подкрепят един такъв законопроект, за да бъде той общо дело на Народното събрание като цяло, а не на отделна парламентарна група или на отделни народни представители от нея. Това е поне намерението, което имаме при разглеждането на тази точка от дневния ред.
Колеги, имате думата. Ако няма други мнения, ви предлагам три решения на комисията.
Първо, членовете на Комисията за борба с корупцията подкрепят инициирането на законодателна инициатива относно Закона за публичност на лобистка дейност.
Второ, Комисията за борба с корупцията да предложи провеждането на обществен дебат (чрез Гражданския консултативен съвет, в него влизат 12 неправителствени организации, бихме могли да поискаме съдействие по отношение на организирането и начина, по който да бъде проведен един такъв обществен и граждански дебат) по законопроектите за лобизма, внесени в Народното събрание.
Не ограничаваме само този законопроект, а въобще по законопроекти, които са внесени в Народното събрание. Една от целите на едно такова обсъждане, господин Илчев, е да преодолеем тези негативни нагласи, които са формирани в голяма част от нашето общество, по разбираеми причини.
Трето, Комисията за борба с корупцията да предложи консултации с вносители на сходни законопроекти с цел обединяването на общите идеи, заложени в тези законопроекти. Това на един по-ранен етап би могло да стане, преди да пристъпим към официалната процедура и нейното развитие в Народното събрание.
Колеги, има ли възражения по така предложените решения?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Във времето как го виждаме?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз умишлено не поставих срок във времето по една причина. Тъй като законопроектите вече са предоставени на една част от парламентарните групи и все още нямаме окончателно становище от тях, затова не бързам със срок. Ако прецените, че е необходимо, господин Димитров, да предложим някакъв срок.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Понеже има и други, да не излезе така, че другите ще влязат, а ние няма да можем да предложим нашия законопроект.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз предлагам до края на следващата седмица да инициираме това внасяне на законопроекта в Народното събрание. Мисля, че са достатъчни около десет дни. Да вървят успоредно и трите законопроекта.
ВАЛЕРИ ЦЕКОВ:
Аз поемам ангажимент това, което господин Илчев представи, за чужди законопроекти и т.н., да предоставя всичко, с което е разполагала работната група, на вниманието на комисията, пък вече вие ще прецените как да се преведе, разпространи и пр.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Цеков.
Ако има допълнение от страна на експертите или от господин Цеков? Няма.
Да считам, че приемаме решенията, които бяха предложени, с консенсус и преминаваме към другата част от тази точка – за един преглед по изпълнение на Законодателната програма.
Колеги, разполагате с материал – Преглед по изпълнение на Законодателната програма, който отчита всички онези законодателни предложения, които бяха внесени в Комисията за борба с корупцията; направлението, което беше дадено на тези законодателни предложения; отчетени са законодателни предложения, които са приети вече от Народното събрание, които са влезли в закони, приети от Народното събрание. Тук влиза Законът за приватизацията и следприватизационния контрол. Комисията предложи тези направени предложения тук, при нас, в специализираната комисия. Същото се отнася до Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за ДДС. Специално по Закона за ДДС можем да изразим удовлетворение, че Комисията по финанси отрази изцяло направените предложения и всички те влязоха в новия закон. Възниква обаче един друг проблем, който вероятно скоро ще бъде на вниманието на комисията, и той е за допълнителните възможности, които се откриват, за корупционни схеми за източване на ДДС след приемането ни в Европейския съюз от 1 януари. Във връзка с новия търговски режим, пред който ще бъдем изправени от 1 януари. Затова имаме информация, че се подготвят изменения и допълнения на Закона за Данъка върху добавената стойност, именно по отношение на приемането ни в Европейския съюз. Така че ако е необходимо, комисията би могла да направи допълнителни предложения след обсъждане с експерти.
Също така по Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост - мисля, че това, което обсъждахме относно пазарните цени и оценките, които трябва да бъдат направени, и промените, които бяха извършени в съответното законодателство, са в съответствие с предложеното от комисията.
По Закона за обществените поръчки получихме девет предложения в комисията, които бяха направени от неправителствени организации. Тези девет предложения намериха своето място в Закона за обществените поръчки, въпреки че имаме немалко сигнали, които постъпват с предложения за промени в закона, които касаят по-конкретно заданията за обществените поръчки, където според вносителите се допускат най-съществени нарушения.
Колеги, постъпиха и други предложения в комисията – по Закона за нотариусите, предложения по законопроекти, които бяха внесени цял пакет, които обсъждахме на предходно заседание на комисията от Българската търговско-промишлена палата и от Българската стопанска камара. Така че има достатъчно предложения, нови, които са включени в Законодателната програма, има и предложения, които не са приети, те са отразени в становището тук. Аз предлагам на едно от следващите заседания да внесем всички допълнителни предложения, с които да попълним Законодателната програма, ще отразим този преглед, който сега е направен, на приетите предложения в различни закони, за да концентрираме вниманието си върху законопроекти, за които определено се счита, че трябва да бъдат направени съответните законодателни изменения.
Има и още един проблем, за който комисията разполага с достатъчно информация, вече беше ни предоставена също от неправителствени организации относно регулативните режими в страната. Счита се, че регулативните режими създават много сериозна корупционна среда и трябва да се потърсят възможности за тяхното ограничаване, оттам за ограничаване и формирането на корупционни условия.
Така че в комисията има достатъчно материал като необходимост за работа по нормативната уредба. Исках да предоставя този преглед, за да може народните представители, всички да са наясно докъде сме стигнали, какво е изпълнено, какво не е изпълнено от тази Законодателна програма, какви решения има Народното събрание, вече взети по нея.
Някакви допълнения, предложения по законодателни действия? Няма да скрия, че срещаме трудности в законодателната дейност на комисията, по отношение на предложението на конкретни текстове. Затова може би ще бъде необходимо едно по-тясно сътрудничество със специализираните комисии.
Тук отварям една скоба. Повод за нея е това, което спомена господин Илчев относно Закона за Черноморието, и тези проблеми, които съществуват, свързани със замените на земи и гори. Една проблематика, която създава проблеми в момента. Обсъждат се в Комисията по земеделие някои законодателни изменения, вследствие и на обсъждания, които сме правили тук по замените на земи и гори с формирането на корупционни условия и корупционни възможности.
По отношение на нормативната уредба има предложение към процедурите за усвояване на европейските фондове.
Така че имаме серия от предложения, които могат да бъдат предмет на обсъждане в комисията, защото са достатъчно сериозни като въпроси. Това беше целта на този преглед – запознаване на народните представители със състоянието на Законодателната програма, нейното изпълнение и бъдещите действия на комисията.
Ако имате, колеги, допълнителни предложения, могат да бъдат внесени. В част от сигналите, мисля, че зачестиха в последно време, не много, разбира се, и в днешната справка ще видите – има предложения за законодателни промени. Това говори за едно разбиране относно същността на самата комисия. Явно има граждани, които добре разбират същността на работата на нашата комисия.
Ако няма предложения, да вземем едно решение, че приемаме този Преглед с оглед на допълнителни действия, които да предприеме комисията за законодателна инициатива по законопроекти, които имат достатъчна аргументация и мотиви за подобни действия. И разбира се, да засилим консултациите със специализираните комисии, което може да подпомогне значително законодателните действия.
Ако няма други, приключваме с тази точка.
Преминаваме към точка втора - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Отговори на държавни институции и други органи по сигнали и материали от Комисията.
На разположение са ви двете информации. Едната информация е за постъпили сигнали, материали и предложения. Искам да ви обърна внимание на някои от тях.
Зачестиха сигналите относно действията и бездействията на длъжностни лица от кметство Бургас. Аз споменах миналата седмица за кметство Хасково. Това е второто кметство, от което зачестиха – миналата седмица имахме сигнали, тази седмица отново имаме сигнали. Това е сигнал №7 в справката, с която разполагате.
Вторият сигнал, на който ви обръщам внимание, който се нуждае от специализиран парламентарен контрол, това е пореден сигнал за незаконно строителство. Трудно ми е да ви кажа точно колко са сигналите за незаконно строителство, но ще информирам комисията на следващото заседание за това. И явно трябва да предизвикаме един парламентарен контрол относно мерките и действията, които предприема Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преодоляването на тази корупционна среда, която се формира около незаконното строителство, защото това се отнася не само единствено до ДНСК и местните подразделения – РДНСК. То се отнася и до прокуратурата, и до съответните органи, които имат пряко отношение при спиране на незаконни строежи, при събаряне на незаконни строежи, при действия, с които се прикриват незаконни строежи, и т.н., и т.н. Така че това е един значим проблем, от обществен характер.
Споменах ви за това предложение за законодателна инициатива относно Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Това е сигнал №4. Този сигнал ни е изпратен от Върховната касационна прокуратура до комисията, за което специално ще благодаря на Върховната касационна прокуратура, за разбирането относно сигнали, които налагат законодателни действия. И предложението е да се обсъди тази законодателна инициатива в комисията.
И последният сигнал, на който ви обръщам внимание, това е сигнал №11. Това е сигнал от Българската минна камара, с приложено становище на управителния съвет на Българската минно-геоложка камара относно коментираните в пресата въпроси, свързани с минната индустрия. Знаете, че се подготвя Законът за подземните богатства. Във връзка с този закон е и сигналът на Българската минна камара. Този сигнал коментира и становища на Сдружението "Зелени Балкани", като се твърди, че интервютата, давани от представители на “Зелени Балкани”, са манипулативни и спекулативни.
На миналото заседание аз ви дадох кратка информация за срещата със Сдружение "Зелени Балкани", някои от въпросите, които те поставиха. Мисля, че не е излишно комисията на едно от следващите заседания да изслуша представители на Сдружение "Зелени Балкани". Ако преценим, можем да поканим и представители на Българската минна камара, да чуем и двете страни като становища. Става въпрос за законодателство. Обвиненията на Сдружение "Зелени Балкани" са, че този закон се подготвя в един твърде ограничен състав на заинтересовани среди и по този начин може да бъдат засегнати държавни интереси. Затова добре е да чуем различните мнения по въпроса, защото става въпрос за законодателство.
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Благодаря.
Господин Председател, аз ще помоля, особено по този законопроект комисията да вземе отношение. Дали ще ги изслушаме или не, в Българската минна камара присъстват единствено и само собственици на големи мини, които ползват концесии от държавата. Естествено, че законът, който те подготвят, е благоприятен за тях. Ще моля преди да бъде вкаран в зала, този законопроект да мине и през нашата комисия. Дали е възможно това нещо да се случи или не?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не сме предприемали такова действие, но ако комисията реши, аз мога да изпратя едно искане до председателя на Народното събрание, имайки предвид постъпили сигнали в комисията, какъвто е сигналът и на господин Добрев, и сигнали от Сдружение "Зелени Балкани", въпросът за подземните богатства, при внасянето му да бъде разпределен, включително на Комисията за борба с корупцията. Мисля, че няма възражение по едно такова решение, колеги.
Мнение по направленията, които са дадени.
В сигнал №10 са дадени две възможности. Едната възможност е въпросът да бъде обсъден от членовете на комисията с цел изпращане на сигнала на вниманието на Висшия съдебен съвет или отговор до подателите, че молбата им не е от компетенциите на комисията. Сигналът се отнася до собственици на сграда, депозирали молба до комисията с искане да бъде извършена проверка по действие на влезли в сила актове на посочените съдебни институции в сигнала. Същите, обвинени в нарушение с корупционен характер с цел присвояване на чужд имот.
Аз имам едно предложение, ако не възразявате, колеги. Сигнали, които касаят съдебните органи, Съвета за координация, използваме възможността да ги предоставим директно на комисията към Висшия съдебен съвет. Много бързо комисията към Висшия съдебен съвет на господин Ненков дава необходимите отговори по такъв род сигнали. Така че моето предложение е тук директно към Съвета за координация, за да предоставим на комисията към Висшия съдебен съвет и евентуално към прокуратурата, защото се оказа, че комисията към Висшия съдебен съвет се занимава със сигнали, свързани с магистрати, докато прокуратурата - пряко с прокурори, за които има такива сигнали.
Има ли други предложения? Не виждам.
И имате информация с постъпилите отговори. Искам да ви обърна внимание, че зачестиха сигналите, които се потвърждават, имайки предвид отговорите, които получаваме. Има отговори, свързани с Параходство Български морски флот, прекратяване на преписката по една част, но по друга част, относно нейните договори на някои от корабите проверката продължава. Има сигнал, свързан със самосезиране от средствата за масова информация относно дипломи, издавани от университетски центрове. Също имаме потвърждение и продължаване на проверката по тях, очакваме окончателен отговор. Потвърден е сигналът, който господин Славов е внесъл в комисията срещу осъществена продажба на скрап от Топлофикация – Сливен, “Полимаркет” ЕООД – Стара Загора при цени три пъти по-ниски от допустимите; отговорът на Районна прокуратура, че е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, виновно длъжностно лице. Добре е, разбира се, докрай да видим какъв е резултатът.
Без да говорим, че има конкретно корупционно действие, но се потвърждава сигналът за процедурни нарушения относно изпращането на български лектори в чужбина. Отговорът е положителен. Направена е необходимата проверка и процедурата е възстановена. По този начин има и дисциплинарни наказания, наложени от министерството.
Също така се потвърждава един сигнал до Министерството на земеделието и горите, свързан с ловни полета, предстои той да бъде решен окончателно организационно. Става въпрос за регион Елена. И съдебни решения, които са взети. След намеса на комисията, надяваме се този въпрос окончателно да бъде решен.
Това са отговори, които са потвърдени, колеги.
Искам да ви информирам още, че по някои от постъпилите сигнали, които са внесени в прокуратурата, постъпват допълнителни материали. Три сигнала има в комисията по сигнала по Национална компания “Железопътна инфраструктура” и третият сигнал е предоставен на Върховната касационна прокуратура преди няколко месеца, сега има допълнителни материали, които ви предлагам директно да ги изпратим в прокуратурата. Мисля, че не е необходимо щом прокуратурата вече се е ангажирала с проверки, допълнително да провери и сигнали, които допълнително постъпват, които третират една и съща проблематика. Няма нищо ново в сигналите, така че можем да ги предоставим. Не виждам възражения.
Колеги, с това изчерпваме дневния ред на комисията.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 47 377.
