ПРОТОКОЛ
№49

---

На 25 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с:
- експлоатацията на подземни богатства;
- незаконосъобразни действия в защитени зони в крайморски територии.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Имате предложен дневен ред за заседанието днес:
1. Сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с:
- експлоатацията на подземни богатства;
- незаконосъобразни действия в защитени зони в крайморски територии.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения. Приемаме дневния ред с тези две точки.
По точка първа от дневния ред – Сигнали за формиране на корупционни условия, свързани с експлоатацията на подземни богатства и незаконосъобразни действия, защитени зони в крайморски територии, сме поканили за участие:
Сдружение "Зелени Балкани" с представители господин Костадин Дичев, господин Трайко Милев, господин инж. Бончев и инж. Огнян Команджийски.
От Минно-геоложката камара сме поканили господин Лъчезар Цоцорков, председател на управителния съвет и господин Петър Петров, експерт.
Това са представителите на днешното заседание.
Мотивите за включването на тази точка в дневния ред на заседанието. Народните представители разполагат със справка, в която са включени всички сигнали – общо 17, които са постъпили на тази тематика. 17 сигнала, които ще се опитам да ги разгранича.
По отношение на мина “Челопеч” и други мини. Сигналът, който е постъпил от народния представител Кирил Добрев, е сигнал №185 в справката, отнася се до мина “Челопеч”.
Сигнал №277, който е постъпил при нас, също се отнася до мина “Челопеч”.
Сигнал №590, сигнал №612 и сигнал №700.
Тъй като разполагате със справката пред вас, няма да се спирам подробно на всеки един от тези сигнали, само ги визирам.
Има още два сигнала - на "Зелени Балкани", които се отнасят съответно – сигнал №109, до мините в Мадан и Кърджали; сигнал №194, който се отнася до мината край село Попинци.
Или общо имаме 7 сигнала, които се отнасят пряко до тази проблематика. Получили сме становища, които са също на ваше разположение, от Минната камара по тези въпроси; също така едно, бих го нарекъл, контрастановище, което също е на вниманието на народните представители. То е на Дънди Прешънс Метълс, относно тези сигнали, които са на вниманието на комисията.
Така че разполагаме с целия пакет от материали, които са постъпили в комисията. Представители на ръководството на комисията също така имаха среща с представители на "Зелени Балкани" по няколко проблема. Отделихме два от тези проблеми, за които има най-много сигнали. Единият е този, за който споменах, след малко, като приключим по този, ще преминем и към другата група сигнали, които се отнасят до крайморските територии и защитените зони.
Аз бих ви предложил, колеги, имайки предвид процедурите, които сме използвали досега, да започнем първо със сигналите, да чуем и другата страна от страна на минната камара. Тъй като хронологично ще разглеждам сигналите, първоначално имаше сигнал, внесен от народния представител Кирил Добрев, предлагам да чуем него. След това да чуем представител на "Зелени Балкани" по този въпрос, след това на Минната камара, да чуем мнението на народните представители преди да се ориентираме към решение по тази точка.
Имате ли възражения, колеги, по една такава процедура?
Господин Добрев, заповядайте.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Уважаеми господин Председател,
Колеги,
Наистина бях провокиран преди време от изявление в пресата на изпълнителния директор на Дънди Прешънс Метълс, който нарече България “корупционно блато”. Поставих си задачка да извадя хронологията на събитията, които са се случвали от 1999 г. насам. Искам съвсем накратко да ви запозная.
Изключително се радвам, че тук има представители на Минно-геоложката камара и представители на "Зелени Балкани".
Аз ще изложа моето становище, моето виждане за нещата, дори с риск на някой това да не се хареса.
Всички действия на правителствата досега от 1999 г. насам, след приватизацията на основните минни дружества у нас – “Челопеч”, “Асарел”, “Медет” и “Елаците”, са за мен пълна абдикация от отговорност. По Конституция подземните богатства са изключителна държавна собственост. Съгласно договорите за концесията държавата е страна и по изпълнение на тези договори. Законът изисква упражняване на контрол с оглед защита на националните интереси.
Смятам, че измененията на закона, които станаха през 2002 г. с активното участие на Минната камара, са изцяло подчинени на корпоративни интереси. И искам само да отбележа, че в тази камара присъстват всички големи собственици на приватизирани мини досега. И, в общи линии, 7 години те определят законодателството в тази насока в страната.
Класически пример, класика в жанра в този аспект, това е “Челопеч”. И ще ви дам кратка хронология.
През 1999 г. министър Божков приватизира 75% от "Челопеч" за 5 милиона долара. През 2003 г. Дънди Прешънс Метълс купува от Наван споменатите 75%, вече за 25 милиона долара. През 2004 г. останалите 25% държавна собственост се продават за 133 хиляди евро, като 90% от тях се плащат в компенсаторки и 10% в брой.
Аз не знам, но мен това ме навежда на съвсем различна история.
Сега ще ви запозная и с размера на концесионната такса. Данните, които имам, са, че господин Божков е разписал един значително добър договор като концесионно възнаграждение и то е било 1,5% от стойността на добиваните метали. През 2004 г. таксата е намалена наполовина по предложение на министър Николай Василев и в момента тя е 0,75%. Остава една тайна, аз ще помоля колегите, ако имат информация, да ми помогнат - дали от тази такса 0,75% половината остават в някакъв специален фонд и как се изразходва този фонд за екологични проекти.
Специално внимание ще отделя и на изменението на запасите. Знаете, че навремето е имало служби, които са водили изцяло запасите на дадено находище. През 2000-ата година тези запаси са в размер на 50,7 милиона тона и се изменят съгласно ДОВОС от 11.05. на 24 милиона тона. Значи находището пада наполовина като запас. Това изменение се получава чрез изменение на кондициите, тоест получава се значително ощетяване на държавното богатство.
В момента се вихри един скандал около последното инвестиционно намерение на тази фирма, в което се включва увеличение на добива. Екологичните последствия няма да ги коментирам, тук има специалисти, аз ще ви обърна внимание на икономическите параметри. Канадската компания предлага да увеличи добива до 2-3 милиона годишно, което означава изземване на находището за 3 пъти по-кратък период, имайки предвид, че концесионната такса е само една малка част от приходите, които влизат в държавния бюджет. Там ще вкараме и данъци, и осигуровки, и т.н., които реално влизат като пари. Държавата ще получи много пъти по-малко приходи, отколкото е очаквала.
Тези неща ме карат да направя следните изводи. Лош или добър, този закон съществува. Но по неясни причини държавните органи не осъществяват ефективен следприватизационен и следконцесионен контрол.
Дали не се изземват само богатите слоеве в дадено находище, тоест дали има селективен добив и реалните загуби на подземни богатства да са значително по-високи?
Тук ще задам въпроса - да изискаме проверка дали има някакви протоколи след извършената приватизация и след като дадено находище е дадено на концесия, дали са правени проверки, дали има констатация, дали има някакви предписания? Аз такава информация нямам и не знам къде да я потърся.
Размерът на концесионните такси – това е второто нещо, на което трябва да обърнем внимание. Няма такива такси в Европа. Започваме от 2% и стигаме до 5%, но 0,75% няма никъде в Европа.
И другото нещо, на което искам да обърна внимание – това е една порочна практика, наречена търговско откритие, която се допуска в Закона за подземните богатства. Дали през 2002 г. или преди това е вкарана тази поправка, не знам. Ще ви запозная накратко какво означава търговско откритие.
До 1990 г. в България страната инвестираше страшно много в геоложки и проучвателни дейности. Страната ни не е толкова голяма и мисля, че е проучена цялата. Тази информация след 1990 г. и с навлизането на чуждестранните инвеститори се предоставя за изключително смешно ниски цени. Въз основа на тези документи, които купуват, те им предоставят концесия за проучване. Получавайки концесия, с минимални средства се извършват нови проучвания около терена, които са наистина на смешна цена. Тогава, с тези проучвания и със закупения материал те обявяват т.нар. търговско откритие – новите златотърсачи, които се появяват от 1990 г. насам.
Само имам един въпрос към специалистите – какво точно са открили? При положение, че е имало научни институти…, то вече отдавна е открито.
Като вземе такова удостоверение, на него му се дава право без конкурс да получава концесия за добив. Тоест прескачат се, заобикалят се абсолютно всички нормативни документи и закони в България.
Затова си мисля, че всичко това налага Комисията за борба с корупцията да се занимава със съществуващата понастоящем практика и да изясни има ли реални основания въпросният изпълнителен директор да нарече България “корупционно блато”. Аз доколкото имам информация, него вече го и няма. Назначен е друг.
И да пристъпим бързо към подготовката и внасянето на допълнения и изменения на Закона за подземните богатства, както и ще помоля господин председателя, тъй като това е подходящо ниво, към Министерския съвет е създадена една група, ръководена от вицепремиера Ивайло Калфин, да се провери решенията, с които излиза тази група, дали реално защитават националните интереси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Добрев.
От "Зелени Балкани" по тази тема кой ще вземе думата?
ОГНЯН КОМАНДЖИЙСКИ:
Дълги години участвах в проучването на нефтено-газовите находища в България в Централна и Северна България – Горни и Долни Дъбник, газовото находище в Деветаки и почти в цяла Централна България. След това дълго време бях ръководител на проучванията в Ботевградския Балкан, в Етрополския Балкан, ръководител на проучванията на "Челопеч" и в близост до "Челопеч" в етапа на предаване на основния доклад през 1972 г. След това бях ръководител на проучванията на “Асарел” – директно, и обединение на проучванията на всички тези месторождения от Ботевградския Балкан до Велинград, до Грънчерица. Главен директор на “Панагюрски мини” след 1984 г. до 1987 г., директор на същите мини след преструктуриране, директор на “Асарел – Медет” по развитието и там преквалифициран в други специалности и по-ниски длъжности.
Първо, като проучване "Челопеч" е едно от най-скъпо проучваните месторождения в света и препроучено. Там рудните тела западат под 75% и е проведено насочено многозабойно диамантено сондиране. Изразходвани са милиони долари само за проучването, мога да ги кажа и точно като цифра. Експлоатационното проучване започва през 1968 г. и завършва през 1973 г. Беше коригирана технологията, за първи път в България и в социалистическия лагер се внесоха диамантени режещи инструменти и всичко това е проучено с диамантени режещи инструменти.
Сега, фирмата по този въпрос на етапа на проучване. През 1972 г. предадохме първия доклад с 60 милиона тона запаси. Средно съдържание на медта 0,8 и на златото – 2,8 грама на тон.
Генералният проект изискваше някъде към 90% от тези ресурси да се изземат.
Участвах в започване на строителството на първите шахти от “Минстрой” и експлоатацията на рудника и въвеждането на големите мощности. Всичко беше разчетено в три варианта. Първият вариант беше 500 000 тона годишен добив, втория вариант 1 милион и с това да се изземат всички запаси, които са в основните две рудни тела – едното е на централен участък и другото е на участък “Света Петка”. На Централния участък разбирате основната експлоатационна шахта, а на “Света Петка” е шахтата, която е вентилационната.
След приватизациите, първо, на фабриката, защото още не беше излязъл Законът за подземните богатства – през това време това беше най-печелившото предприятие, не се дотираше от държавата – започна подготовка за приватизация. Първите стачки бяха организирани – няма да споменавам от кои. След първите стачки добивът спря и започна да се разпада рудникът. Започна цялата организация да се разпада. Директорът – вечна му памет – Мечкаров, беше принуден да почине, той беше също кадър на “Медет” и един хубав ден го изпратихме, когато вече беше спряла цялата дейност.
Практически след това се появиха приватизаторите, рудникът беше доведен до фалит, целият комбинат беше доведен до фалит. След прекъсване на тригодишна експлоатация се явиха приватизаторите и го взеха без пари. Мога да кажа точно по времето на кои директори - на директор Кисяков, който в момента е пенсионер и е в Копривщица, там си кара пенсионните години, а може би не зная, може някъде и да работи.
Първо, в момента собственикът, който разбира се, смени второто стъпало нови собственици, защото първите фалираха, изгони всички български специалисти. Първото нещо, което трябваше да направи, беше да изгони всички български специалисти. Беше оставил един директор, който беше началник на техническата безопасност в Софийското геологопроучвателно предприятие, който не беше компетентен в нито една от тези области – нито проектирането, нито запасите, изобщо той остана и седя някъде към 3-4 години там проформа на българската страна. След приватизацията на рудника изгониха абсолютно всички до един. И в момента работят само от началник участък по-надолу специалисти и изпълнителна служба. Голяма част от инженерите работят като сапьори, като миньори, извозчици и т.н., и т.н.
Това развитие на "Челопеч" го съобщавам, за да се знае, че в момента е дошъл един собственик, който иска да вземе двете богати рудни тела. Едното е на Централен участък, а другото е на участък “Света Петка”. От тези централни рудни тела от 60 милиона искат да вземат някъде 16 милиона тона. И, както се казва, при 3 милиона експлоатацията се свежда – можем да направим сметка, до 10 години максимум. Защото – набиране на мощност, падане на мощността и т.н.
В тази обстановка държавата мълчи, Министерският съвет мълчи. Там също се направи доста голям ход. Ликвидира се през това време Комитетът по геология – пропуснах да кажа, - в който аз бях номенклатура първите години, а той беше директно на подчинение на Министерския съвет. Практически аз бях в тази номенклатура на Министерския съвет. По това време – сега е жив още икономическият директор на Комитета по геология, Андреев…



ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля, господин Команджийски, да кажете къде виждате корупционните условия и възможности. Господин Добрев очерта няколко от тях, аз бих искал да чуя Вашето мнение.
ОГНЯН КОМАНДЖИЙСКИ:
Той ги очерта много добре, аз виждам първо корупционните условия в самата приватизация. Това е крупната корупционна сделка – приватизацията.
Второ, корупционната сделка, може да се види кой е подписал. Концесионните договори са унизително срамни и за държавата, и за обществото. Там пише, в един от концесионните договори, че фирмата – дали беше за него или за “Асарел”, - която срещне неизгода по време на експлоатацията, икономическата, включително, може след 6 месеца да напусне обекта. Това аз не го разбирам. Значи с всичките тези хвостохранилища, отпадъци и т.н. те си заминават. Няма кой да им търси сметка. Така е подписан договорът. Кои са тези министри, кой е този юрист, който е създал този договор? И много други.
В момента не се знае, от нашия концентрат, който има, в МеДеКа-то експлоатирахме и добивахме 8 елемента. В момента нашият концентрат се изнася, за държавата се изнася брутен вътрешен продукт като суровина и цената, която ние можем вътре… Пропуснах да кажа много основен въпрос – всички тези обекти “Асарел”, “Елаците”, "Челопеч", “Панагюрски мини”, “Бургаски медни мини” бяха проектирани за вътрешно потребление на метала и за крайни продукти, където цената достига от 3 до … В момента златото на България от златно-пиритното месторождение се изнася в чужбина без всякаква ефективност, бих казал, в ущърб на цялата ни държава и на нашия данъкоплатец.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
От Минно-геоложката камара, заповядайте господин Петров.

ПЕТЪР ПЕТРОВ:
Аз първо искам да разсея впечатлението, че "Челопеч" едва ли не е Клондайк и че в него се крият фантастични богатства. "Челопеч" дори не е и златно находище, то се води като медно находище. И въпреки това има един огромен проблем, който прави неговата разработка много особена. В рудата се съдържа арсен, който в годините, в които ние го работехме, нямаше възможност да бъде неутрализиран.
Няма да говоря за приватизацията, това не е било въпрос, нито някой е искал становище на Минната камара, нито нещо друго. Само ще подчертая, че имаше един момент, в който "Челопеч" беше пред затваряне и беше включен в графиците за ликвидация по ПМС №140, и тогава се яви приватизаторът, който обеща да се справи с проблема “арсен”, който за съжаление впоследствие под натиска на зелените и екологичните движения не го осъществи.
Искам да се спра на няколко технически въпроса, които господин Добрев изложи и които са важни и са много по-подвеждащи за една обща оценка.
Първо, това е по отношение на държавната собственост на подземните богатства и участието на държавата. Трябва да се разбере, че държавната собственост са подземните богатства. Приватизарана е инфраструктурата на предприятията, тоест средствата, с които може да се извлече тази държавна собственост. Така че подземните богатства не са приватизирани. Всеки един момент никъде не пише, в нито един закон не е ставало въпрос, че държавата се е лишила от това или има такъв проблем. Проблемът е в това, че държавата сама се оттегли от този сектор, предвид на това, че той е много рисков, изисква огромни инвестиции, има тежки екологически последствия. Поне до 1990 г. целият бранш беше на дотации, получавахме евтини кредити, така че развитието беше предопределено от грижите на държавата и оттам се създава това впечатление.
И сега в момента няма никакъв проблем държавата да развива мини и да ги експлоатира. Това е въпрос на стратегия. За съжаление трябва да кажа, че няма такава стратегия България, която да има отношение към подземните богатства, да определи приоритетите, кои ще се изследват, как ще се изследват и т.н. Това неколкократно сме настоявали, но засега такова нещо няма. Законът, който третира подземните богатства, е Законът за подземните богатства. Беше голям комплимент, че ние сме повлияли за неговото съставяне, но трябва да кажа веднага, че ние сме едни от най-големите опоненти на действащия закон, тъй като той в този си вид създава огромни пречки пред бизнеса.
За запасите. Трябва да се знае, че количеството запаси се изчислява чрез т.нар. кондиции, това е минималното съдържание на полезните компоненти в рудата и то е икономическа категория. Колкото цените на един обект са по-високи, могат да се въвличат по-бедни запаси и запасите са повече. Колкото са по-бедни, обратното – граничните точки се увеличават и запасите се намаляват. Това не е никаква манипулация, това е един обективен процес. Само за сравнение трябва да ви кажа, че когато се въведе новата методика за изчисляване на запасите, европейската методика, не само запасите на "Челопеч", но и запасите на ГОРУБСО от над 50 милиона тона се сведоха до 13 милиона тона. Поради това, че от 0,5 минимално съдържание стана на 2,50 минимално съдържание.
Така че това не означава, че запасите са загубени, това не означава, че са неизвлекаеми.
Увеличението на добива. Господин Команджийски каза, че още преди имаше проекти за развитието на рудника до над 1 милион тона. Във всички случаи увеличаването на добива е също икономически фактор. Той повишава ефективността и създава условия за по-ефективното му изземване. Трудно ми е да приема, че изкуствено трябва да се поддържа добивът, за да може да продължава мината да работи много по-дълго.
Що се отнася до неефективния контрол по добива, на концесията, лично аз се съмнявам, тъй като концесията е под контрола на Министерството на икономиката и енергетиката, а там е най-добрият концесионен отдел в рамките на министерствата, изграден е от висококвалифицирани специалисти, които си разбират от работата.
Размерът на концесионното възнаграждение – тук трябва да направя едно пояснение – трудно ми е да кажа как е определено, защо е определено, но трябва по закон да подчертая, че то се определя на базата на т.нар. концесионни анализи и преди всичко на финансово-икономическия анализ, където въз основа на една оценка на развитието на предприятието в продължение на целия концесионен период се изважда една средна ефективност, която се залага при изчисляването на концесионното възнаграждение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Счита се, че е нормално това.
ПЕТЪР ПЕТРОВ:
В случая, че 0,75, който каза господин Добрев, доколкото на нас ни е известно, е породен от факта, че при сключването на договора и при излизането на постановлението за ликвидирането на миналите екологични щети на "Челопеч" не са отпуснати средства. И когато се водят преговорите за новия договор, се е възприело, тъй като държавата не е имала тогава готови пари да отдели и да им предостави да извършат тези мероприятия, се е приело, че 0,75, част от концесионното възнаграждение се заделя за фонд за рекултивация на терените, които е трябвало да бъдат рекултивирани от миналите дейности.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Извинявайте, само за секунда, тази разлика от парите остава за сметка на концесионер или се превежда за сметка на държавата?
ОГНЯН КОМАНДЖИЙСКИ:
Тази сума се превежда за сметка на държавата и се изразходва по контрола на държавата по предварително утвърдени проекти, които са само за екология. И ако отидете сега в "Челопеч", ще видите каква огромна работа е свършена. Маса отвали вече ги няма и вече се вижда резултатът от това. Този процес се контролира много строго от Министерството на околната среда и водите. И пак си позволявам да кажа, че се съмнявам, че може да е обект. Друг е въпросът дали концесионното възнаграждение от 1,5% е достатъчно или не. Ние в последно време, както каза господин Добрев, водим дискусии, предложена ни е една нова методика, изчисляваме, правим съпоставки, сравнения и т.н. Във всички случаи вероятно ще има завишаване. Но що се отнася до средните размери на концесионното възнаграждение в Европа, то е в рамките на 2 до 5% за особено богатите находища. Но в нашите условия – на бедни находища, с вредни елементи и т.н., ние считаме, че това са приемливи концесионни възнаграждения.
За търговското откритие. Това е един много важен елемент, защото също много се спекулира с него. Както каза и господин Добрев, то е елемент на извършващи геоложки работи. Известни нарушения, не мога да ги нарека и нарушения, но недооценяване на обстановката, се получи с прилагането на новата класификация на запасите, с която се определиха определени параметри и редица проучени находища, които имаха някакви запаси, в категории, които не са достоверни и изискват много допълнително проучване, преминаха в ресурси, тоест все едно това находище го няма. А за да има едно находище, за да се работи, то трябва да е икономически ефективно. По принцип търговското откритие е именно тази категория, то доказва, че това находище може да се експлоатира ефективно и че това, което е намерено в него, са запасите. Има такива случаи, които каза господин Добрев. Известен е даден регион, че е имало нещо, но то не е било достатъчно, за да се развие на базата на тези запаси рудник или нещо друго.
Така че понятието се употребява и в Европа, и е известно, то е заимствано в закона, няма нищо лошо в това нещо. Може би е необходимо да се прецизират условията и вероятно с новия закон, където сега се правят промени, ще бъде прецизирано това нещо и ще се избегнат евентуални такива пропуски.
Две думи за фирмата, която работи сега. Мисля, че се създаде една негативна обстановка около тях, която пък ги извади от равновесие и те също предприеха някои непремерени стъпки. Фирмата е световно известна, с богат опит и самата й работа в последните години показа това. Тя е внедрила фактически, може да се каже поне в минната дейност, ние нямаме в момента предприятие, което да се развива по подобен начин. Мениджмънта е на много високо ниво, работят изключително със софтуер, прилагат всички последни новости, които съществуват в света, и самото инвестиционно предложение, което са предложили сега и което, така да се каже, и ние недоумяваме защо още се бави вземането на решение по него, именно решава главния проблем на "Челопеч". Преработката на рудата елиминира арсена, извличането е много високо за условията на "Челопеч" и най-важното, добива продукти. Добива директно метали, без да минават през металургия.
Проблемът с околната среда, тъй като там, както казах, се употребяват цианиди, е решен при спазване на всички изисквания на европейската практика.
Така че, пак повтарям, недоумяваме защо все още няма решение по това предложение.
Що се отнася до българските експерти, дълбоко не е вярно това, което каза господин Команджийски, във всички отдели има водещи български експерти. Условието е, разбира се, да знаят английски език. Не само това, но те бяха пратени във всички учебни заведения в света, в най-модерните мини, за да се обогатят, и сега ние, самата камара, трябва да кажа, ползваме доста техния опит, тъй като има какво да научим.
Що се отнася до израза “корупционно блато”, явно той беше емоционален и ние доста си приказвахме в камарата, направена му беше сериозна забележка, той самият се коригира пред нас, каза, че съжалява за така изпуснатата дума. Но за съжаление те търсят някакво обяснение на това, което става около тях и ако действително не се даде отговор, нещата стават още по-сложни. Предполагам знаете, тези дни пак излезе във Файнаншъл таймс статия по този повод, което също ще създаде проблеми.
Това е, което мога да кажа за "Челопеч". Ако има въпроси, ще отговоря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има няколко желаещи да вземат думата. Първо ще дам думата на народните представители, ако имат допълнителни въпроси, и тогава ще предоставя думата на всички, които искат допълнително да вземат отношение.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Господин Председател, искам да попитам, господин Петров, явно Вие сте адвокат на "Челопеч Майнинг” или на Дънди Прешънс, тогава не се сърдете на мен, че аз съм адвокат на интересите на държавата. Първо искам да Ви задам следния въпрос – при въвеждането на тази нова технология колко работни места ще бъдат разкрити? Според Вас това нарушение ли е на първоначалния концесионен договор, тъй като вече отиваме на краен продукт, а при краен продукт знаете, че концесионната такса е около 10% от стойността на крайния продукт. Поне европейската практика е такава. Има ли такава промяна, според Вас, Вашето мнение?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Пред мен възникна един много остър въпрос, свързан с цената на приватизирането на предприятието. Господин Добрев изнесе според мен смущаващи числа. Първоначално е била приватизирана за 5 милиона, доколкото чух от господин Добрев, след това е била препродадена за 25 милиона долара. На какво се дължи тази разлика от около 20 милиона долара от купувача и новия купувач? Разликата е в две години, нищо съществено не се е случило в самата мина.
Господин Христов, заповядайте.


МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз във връзка с въпроса на господин Великов искам да попитам – прокуратурата преследвала ли е тази сделка досега? И ако не е, колеги, моето мнение е, че ние трябва да предоставим тези данни. Както и друго, което ми направи впечатление, е, че концесионната такса, ако не се лъжа, е била 1,5 по време на Александър Божков, след което господин Николай Василев я смъква наполовина. Моят въпрос е също това разследвано ли е от прокуратурата и ако не е, аз предлагам да дадем съответния сигнал на прокуратурата, защото това е наистина много смущаващо.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Само да допълня – заради тежки геоложки условия. Значи в рамките на 4 години имаме промяна на геоложките условия, което позволява промяна на таксата наполовина. Това искам да добавя към това, което каза Минчо, за мотива.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още един въпрос възникна и той е свързан с информацията, която е предоставена на чужди фирми. Информацията за различни находища във връзка с търговското откритие. Има ли ред в държавата, по който се предоставя информация от такъв характер, кой е разполагал с тази информация, как е предоставена тя, за да може след това да се използва като възможност за търговско откритие с всички произтичащи от това последствия? Имам предвид както каза господин Добрев, че по този начин се сключва директно договор, без да е необходим търг за самата концесия.
Заповядайте.
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Аз съм бивш директор на “Нипроруда” дълги години и съм главен проектант на голяма част от находища в България, в това число и на Челопешкото находище, и разполагам с документация от 1962 г. досега, изцяло, пазя я вкъщи.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Милев, аз искам да съсредоточите вниманието си върху тези въпроси, които в момента обсъждаме, и по тях да кажете Вашето мнение.
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Аз искам да направя известно възражение по изказването на представителя на камарата, тъй като някои въпроси се поставиха неточно и аз искам да ги доизясня за аудиторията.
Първо, през 1983 г. запасите на "Челопеч" по старите проучвания бяха 57 милиона, с мед 0,9 и злато 2,5 грама на тон. Оттогава – 2000-ата година, 2001 г., 2005 г., 2006 г. седем пъти са преизчислявани запасите. С това преизчисляване металното съдържание на медта се увеличава от 0,9% на 1,5%. А съдържанието на златото от 2,5 грама през 1983 г. се завишава на 4 грама на тон, при което се ограбва находището в богатата му част. Имам документи, мога да ви представя официално тази справка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
А кой прави тази преоценка?
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Тази преоценка я прави Министерството на околната среда и водите. Говори се тук, че предприятието през 1999 и 1990 г. е било губещо. Абсолютно не е вярно това. Ето ви една официална справка, ето ви изходните материали, които са при мен, от тях се вижда, през 1988 г. аз ръководех една група по отношение на решението на Министерския съвет за преоценка и изготвяне на стратегия до 2010 г. в България на всички губещи предприятия. Ето тук, имам табличка за медта.
Бургаски медни мини – 1988 г. са добивали със стойност на продукцията 13 милиона и 900 хиляди лева, загубата е 23 милиона лева. Защото в Бургаски мини е работено в голяма дълбочина, с много скъп добив, докато навремето, аз съм работил през 1951 г. там, се добиваше по 6% мед, и се изнасяше в чувалчета, е след това се обогатява. Сега там падна на 0,6% медта.
Второ находище – Панагюрски мини. Добива 700 хиляди тона, при което себестойността на продукцията е 9 милиона лева, а загубата е 16 милиона лева. Правете сметка какво е положението.
“Асарел” – тогава е добивало 4 милиона тона, себестойност на продукцията 32 милиона лева, 26 милиона лева е загубата. Защото тогава инвестициите бяха много големи, тогава още не бяха преизчислявани и амортизационните отчисления бяха много високи.
“Елаците” – тогава добиваха 6 милиона тона запаси, себестойността на продукцията е 63 милиона лева, 27 милиона лева е загубата.
"Челопеч" – добиваха 512 хиляди тона, стойността на продукцията е 28 милиона, 12 милиона е печалбата. Никога "Челопеч" не е губил. Тогава тази технология, по която работеше "Челопеч", беше насочена така, че да се използва изцяло колективният концентрат, тогава добивахме колективен концентрат, в който имаше и злато, и всички елементи, и герман, и т.н. и отиваше за преработка в медодобивния завод и всичко се извличаше. Обаче този колективен концентрат беше със съдържание от 3 до 6% на медта и всичко се извличаше в медодобивния завод. Сега тези метали не отиват в медодобивния завод, а отиват в Канада. Първо се оскъпява с транспорта, и второ, сега се добива селективен концентрат, в който се добива по-високо съдържание на мед и на злато, обаче в България нищо не остава от цялата тази работа.
Сега, искам да поставя един въпрос тук – можем ли в България да решаваме тези въпроси? По "Челопеч" навремето, когато решавахме въпроса, го свързвахме с проекта за добив на мед и всички елементи от “Медет”, “Асарел” и “Елаците”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Милев, ние не сме Министерски съвет, нали си давате сметка? Ние сме Комисия за борба с корупцията.


ТРАЙКО МИЛЕВ:
Да, но от това по-голяма корупция, здраве му кажете. Аз мога да Ви представя всички документи в това отношение.
При това положение аз направих два пъти посещение с помощта на генералния директор на "Челопеч", с едно микробусче ходихме там, проучихме какво е състоянието на находището. Разговаряхме с тогавашния директор на мината Роберт Бел който през цялото време – 2 часа, и 2 часа след като излязохме, ни слушаше, обаче не издаде никакъв звук, да видя той има ли мнение или няма мнение по въпроса. Доколкото разбрах, сега са го изтеглили.
Там положението е следното. В добива на рудата се използва такава технология, каквато се използваше и навремето. Оттогава 30 години се прави експеримент известно пространство да се запълва, за да може да се използва по-пълно металът. Това нещо не се изпълнява, защото не са готови с тази работа.
Имам две техни решения. Един от моите проектанти от “Нипроруда” сега е там, технологът. В едно от решенията се добива тази златно-медна руда със запълнение, при което се изисква запълнението да има някъде около 45 кг на квадратен сантиметър, а пък другото е около 10-12 кг на квадратен сантиметър. Това е като почвата – не може да издържи това запълнение. И още не е решен въпросът в това отношение.
Второ, сега се добива селективен концентрат, медно-златен концентрат, обаче в същото време една голяма част от медта и златото отива в пиритния концентрат, който се изхвърля в хвостохранилището и аз им поставих втория път въпроса – колко ви е златото при добива в рудата и колко остава, изнася ли се и колко е в хвоста? Те заявиха, аз имам техни отчети тук – 4 грама се добива злато в 1 тон руда, 2 грама отива в Канада и 2 грама в хвостохранилището. Това е хищническа експлоатация. Това са официални документи, които ги имам. И от тях подписани, разбира се. Има ги, мога да ви ги представя тези всички документи. Това показва, че находището не се експлоатира правилно.
Тук се постави въпросът за арсена. Навремето, когато решавахме въпроса с “Медет”, “Елаците” и “Асарел”, нарочно в нашата технология на “Нипроруда” бяхме заложили арсенът да се ликвидира посредством шихтоване на концентратите от “Асарел” “Елаците” и "Челопеч" така, че да влезем в стандарта, в нормите на вредните елементи с арсена. И тогава всичко това отиваше в медодобивния комбинат, арсенът беше в рамките на нормативите и той се унищожаваше практически и нямаше никакви вредни явления. След демокрацията този концентрат започна да става лош, защото там се явиха някои специалисти, които искаха да покажат – ние знаем повече… Това абсолютно не е вярно и находището се закопава.
При това положение искам да Ви поставя един друг въпрос. Пак Дънди… правихме една експертиза…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Сега, вижте, ние тук не сме експертен съвет, господин Милев, и не бихме могли по всички въпроси да навлезем по такъв начин, че да отговорим.
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Аз изцяло поддържам господин Добрев за това, което постави, че е абсолютно вярно и можем да го докажем. И ние сме предлагали официално в Министерския съвет да се направи експертен съвет, на който да разгледаме тези въпроси, а не на конференции да ги правим тези работи. Аз ги поставих. Ето и тук един документ, с който…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Милев.
ПЕТЪР ПЕТРОВ:
Да отговоря на въпросите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, по-кратко, ако обичате, господин Петров.

ПЕТЪР ПЕТРОВ:
Първо искам да кажа, и моля да не ни считате за адвокати. Ние сме колеги и сме пред вас тук, за да кажем истината, а друг е въпросът кой как ще я приеме. Ние уважаваме чуждите инвеститори, виждаме техния принос и доколкото те не работят както не трябва, ще ги поддържаме.
Сега, колко работни места ще се открият с новия проект, трудно ми е сега да кажа, тъй като не съм запознат с подробности.
Другият въпрос беше – нарушен ли е концесионният договор с новата технология? Трябва да кажа, че технологията и концесионният договор нямат връзка. Едното е икономически документ, другото си е чисто технически проблем. Така че връзването на двете неща е неправилно.
Друго, което искам да посоча, понеже колегата също каза 0,75%, 1,5% е и сега, но 0,75% държавата отделя за минали технологични щети. Така че вместо да отделя от другаде пари, тя отделя от полученото концесионно възнаграждение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Но таксата е 1,5.
ПЕТЪР ПЕТРОВ:
Таксата е 1,5. Така че този въпрос… – пак повтарям, друг е въпросът дали е малко или е много.
По информацията, която питахте. Има дадена технология и ред, по който може да се ползва цялата налична информация. Тя се намира в Министерството на околната среда и водите, има специален архив, където всеки срещу заплащане може да ползва онова, което е налично в България. Друг е въпросът кой как я интерпретира, дали може да извлече нещо от нея или не. Така че възможно е през тези години някои от експертите, които ги няма вече, да са си заделили информация и както ето, господин Трайко Милев какъв богат архив има. Така че това е възможно. Но, пак повтарям, има си ред, по който се извършва тази дейност.
Що се отнася до приватизацията и прокуратурата, не е от нашата компетенция и аз мисля, че не е правилно ние да взимаме отношение дали е правена, как е правена, защо е правена. Само това мога да кажа, че предприятието беше пред закриване, ако не беше станала тази приватизация, с всичките последствия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Просто направи впечатление, господин Петров, голямата разлика в цената, за която е купена и препродадена.
ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ:
Да допълня. Колеги, искаме да подкрепим господин Добрев, по принцип той е прав и ние се разграничихме с позицията на "Челопеч" относно това, че България е “корупционно блато” и мисля, че тяхно право е да реагират както намерят за добре, но ние се разграничихме и в това отношение подкрепяме напълно това, което каза господин Добрев. Освен това напълно подкрепяме това, че имаше години, когато държавата абдикира от управлението на индустрията въобще. И единственото спасение за мините беше последният влак, на който те се “качиха”, тяхната приватизация, защото те също щяха да станат на скрап и щеше да стане екологична пустош, ако не бяха продължили своята работа.
Искаме да кажем, че ние подкрепяме, тъй като уважаваме това, което говорят нашите колеги – и уважаемия колега господин Трайко Милев, и господин Команджийски. Никой няма да оспори техните данни, които са от онзи момент, когато те са работили на съответните длъжности, които са имали в България, но единственото, което считаме, че просто не трябва да се забравя, това е, че всички тези факти и тези събития са за друго време, при друга пазарна среда, при други условия.
И аз веднага отговарям защо една мина ще струва примерно през 1990 или 1999 г. 5 милиона, две години по-късно ще струва 10 милиона. Имайте предвид, че характерът на минното производство е такова, че там борсовите цени и условия са променят не на една година, а на всеки ден. И ако международните цени в момента на продаването на мината са ниски или високи, това също влияе върху покупната им цена.
Освен това имайте предвид – и това е азбуката на бизнеса, че едно нещо струва точно толкова, колкото някой в момента е готов да плати за него. А не колко струва на държавата или колко струва на този, който е създал това нещо. Защото трябва да се приемат тези икономически реалности и да не се връщаме в история и в минало, което нищо няма да ни помогне да решим днешните проблеми на мините в България. Минната камара е изпратила своята позиция, тъй като току-що получихме от "Зелени Балкани" една папка, където пише “Престъпления”. Ние сме отговорили на всички тези въпроси и сме дали на господин Великов също, знаете, нашето становище. Надявам се, че го е размножил…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Предоставено е.
ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ:
…, с което считаме въпросът за приключен. И въвличането на бизнеса във всякаква друга полемика е безперспективно. Ние сме информирали главния прокурор, предоставили сме всички данни и факти по нашата позиция. Готови сме да дадем обяснение, ако някой се интересува. Ние държим Главната прокуратура да провери всички сигнали, които са подадени от "Зелени Балкани" или от който и да било относно минната промишленост, стига да се намери някаква вина или неспазване на закона, или някакви корупционни номера, нека всеки, който се установи в този момент, че е допуснал такива отклонения или незаконосъобразности, да му се потърси най-строга отговорност. Но до този момент, както виждате, ние от началото на годината сме изразили тази позиция, и ние сме сезирали прокуратурата и "Зелени Балкани", просто сигурно никой не вярва и никой не вижда каквито и да било проблеми в тези въпроси, които се поставят.
Искам да кажа, че във връзка с два факта, във връзка с позицията, че концесионните възнаграждения в България били ниски, ние проучваме, по повод комисията, която работи при господин Калфин, изследвахме цялото състояние всяка година на всяка фирма след приватизацията. Средното концесионно възнаграждение, което българските мини са платили след приватизацията, е 1,84% само за последните две години, което при 2% от нетните приходи за продажби – това 1,84 – в Румъния, която е най-близка по природни, икономически и политически условия до България и заедно влизат в Европейския съюз, при приетото концесионно възнаграждение от 2%, което е приела Румъния, за последните 2 години "Челопеч" например плаща 2,66%. Говорим в процент, средствата, които е предоставила на държавата, това изследване е на Българската минна камара и то подлежи на проверка. То може да се провери от отчетите за приходите и разходите.
Категорично държавата следва да си проверява, ние сме съгласни, че трябва да се засили контролът. Тук също подкрепяме господин Добрев, държавата трябва да засили контрола. Има много добри специалисти в министерството, но те трябва да засилят контрола, за да няма съмнение, че някой не спазва закона или концесионните договори. Нека се засили контролът, нека се привлекат още експерти, ако трябва, в контролната дейност на държавата. Ние сме за това, защото това е за нас правилно и се защитават по-добре интересите на бизнеса, когато се спазват правилата на играта.
Така че концесионното възнаграждение – благодарим на тази позиция, която се постави от "Зелени Балкани", да се види какво става с концесионните възнаграждения в България. Те са от порядъка на това, което е в подобни или близки до наши условия европейски държави и специално това, което се получи като резултат.
Тук искаме да изразим нашата готовност, ние също можем да предоставим всякаква информация, ако колегите се интересуват от тези въпроси в бранша.
Имайте предвид, че не искаме да сме адвокати на "Челопеч", но това, с което ние разполагаме като информация, която може да се даде от… Аз не знам защо господин Добрев не се обърне към Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката да му дадат тази информация, тъй като те имат всичката информация, където се казва, че ако държавата тези пари вместо да ги даде на "Челопеч" ги отчислява, то е от единия джоб в другия, половината от концесионната такса му дава право да се разходват с контрола на държавата. Всъщност де факто няма намаление на концесионната такса от 1,5%, а на практика "Челопеч" плаща 2,66% на база нетни приходи от продажби. Това са фактите, без да ги защитаваме, с колегите даже понякога имаме остри спорове, че не се отнасят с уважение към България, но това са фактите, които могат икономистите от министерството да предоставят на комисиите в Народното събрание и на всички, които се интересуват, и тогава да се дават оценки и квалификации. Така че ние сме за спазване на закона.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви. Заповядайте.
ОГНЯН КОМАНДЖИЙСКИ:
Господин Председател, само един въпрос искам да поставя и да се запише в протокола. Значи последните 4 години цената на концентратите и на цветните метали, на благородните и на редките и разсеяните се увеличи 3 до 4 пъти. А тези предприятия, комбинати и ведомости не отчитат печалба и при тази цена. Не коригират кондициите. Моля запишете го този въпрос – да подлежи на корупционна проверка.
ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ:
Напълно сме съгласни да се провери това нещо. Това е икономика. Там няма илюзии, няма нищо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря. Заповядайте, ако обичате, накратко.
РАДИ РАДЕВ:
Аз съм председател на сдружение “Екофорум”, аз с един от членовете на сдружението сме подпомагали депутата Кирил Добрев при изясняване на някои въпроси и затова напълно подкрепяме това, което той тук изтъкна. В допълнение на това искам да ви заявя, че тук не се разглеждат редица въпроси, които ние в открити писма отправихме до министъра на околната среда и водите, до председателя на Министерския съвет с копие до вицепремиера Калфин. Имаме 3 открити писма, в едно от които поставяме 19 въпроса. Никой не уважава гражданския сектор, да го повика и да чуе допълнение по тези въпроси…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Фактът, че сте тук, говори нещо друго.
РАДИ РАДЕВ:
… и да даде пояснение. Аз идвам дотук и затова Ви благодаря, че ми давате възможност да Ви кажа още няколко обстоятелства. Но аз смятам, че изпълнителната власт в едно демократично общество трябва да има уважение към гражданските сдружения и Вие като председател на Комисията за борба с корупцията може би трябва да се замислите дали това мълчание на някои платени държавни служители е напълно свързано с тяхната заетост или има друг подтекст.
Въпросната фирма декларира в своите документи, с които набира акционери в чужбина възвръщаемост на вложения капитал 4 години. Не искам да коментирам къде в минната практика – господин Цоцорков, Вие сте доктор по икономика, мисля, че в нашия научен съвет получихте тази титла, кажете ми къде има ефективност на инвестиции 4 години. Аз казвам факти, които ги има в техните документи, които не са свързани с корупция.
Второ, което искам да ви кажа. Проверете като Комисия за борба с корупцията как се дава званието “инвеститор І клас”. Много Ви моля, проверете. Защото документът, с който Дънди Прешълс Метал е получил това звание е въз основа на идеята “нова технология”. Аз съм доцент по минно дело, икономика и чета лекции в един или два университета и искам да Ви кажа, че никъде не знам да се титулува само за идея. Но в България има такива случаи от оторизирани органи. Ако искате, мога да продължавам нататък. И ако вие се занимаете, тези два примера са ми достатъчни.
Искам да кажа по въпроса за търговското откритие. Много е важно да се разбере това, което подтекстово произтече от изказването на колегата Петров. Как така онази класификация на запасите, която я ползвахме до 1997 или 1998 г., която беше действаща в стария СИВ, и естествено ще преминем на международната класификация, но как е направен преводът от балансови запаси по категория “а” + “б” + “с1” в новите категории, които дават възможност за това търговско откритие? Дали това е добро познаване на английския език или има други подтекстове? А това са неща, с които е свързана значителна част от националното богатство.
И още един въпрос искам да Ви поставя, ако не Ви отегчавам. Това, което тук се говори, това, което говори господин Петров, че новите технологии не нарушават, за съжаление всичките членове на Коалиция “България без цианиди” – ние вътре в коалицията може да имаме някои различия, - но сме категорично против това, че трябва да се разрешава в България прилагането на цианидни технологии без да има полупромишлени и промишлени изпитания. Ние не вярваме само на специалисти, посетили и водени от инвеститора в съответните страни.
Мога да продължа, но не искам да Ви отегчавам. Моята препоръка е като представител на неправителствено сдружение, наистина много неща от тази сфера подлежат на детайлен контрол и сме готови на по-детайлни разговори.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, аз ви предлагам няколко решения във връзка с дискусията, която проведохме и въпросите, които бяха поставени.
Тъй като една част от тези въпроси имат експертен характер, аз се опитах да формулирам едно решение, което ще даде възможност да ги отделим в рамките на тази дискусия и на стенограмата, която се води.
Затова първото решение, което ви предлагам, е: Комисията за борба с корупцията да изиска информация по всички въпроси, които могат да създадат корупционни условия или да предизвикат корупционни действия. Тук бяха посочени няколко такива въпроса, мисля, че ние трябва да получим информация от съответните ведомства, ще ги отделим като въпроси, вие ги казахте твърде ясно. На мен ми е трудно да ги повторя, сами разбирате, достатъчно експертни са тези въпроси, които бяха поставени, но на наше разположение е стенограмата. Ние ще отделим тези въпроси и ще ги адресираме до съответните ведомства.
На база на формулировките можем да ползваме вашето съдействие допълнително, ако ни е необходимо в рамките на подготовката на тези въпроси към съответните ведомства.
Един въпрос, който беше поставен и срещна подкрепа от всички, е свързан с контрола върху експлоатацията на съответните находища. Така разбирам господин Добрев. Затова тук трябва да се обърнем към Министерството на околната среда и водите. Нека първо да получим информация те провеждали ли са и какъв контрол досега. Това е едното, което бихме искали да разберем.
И второ, на база на тази информация вече да изработим нашето становище относно контрола, който е извършван, като разбира се, обръщайки се към тях, ние ще подчертаем изразеното становище за занижен контрол. Ще изразим това становище и на тези основания ще поискаме информация от тях за действията, които са предприети.
И още един въпрос, който е според мен важен и който е обърнат вече към бъдещето, и той се отнася до закона. Колеги, аз ви предлагам по отношение на този въпрос следните две решения.
Комисията за борба с корупцията да поиска становище от Министерския съвет относно възможностите за формиране и развитие на корупционни условия с приемането на новия Закон за подземните богатства.
Това е едното, което ще искаме от Министерския съвет с едно такова ясно становище, имайки предвид сигналите, които вие сте изпратили, и до тях, доколкото разбирам.
И второто ни решение да бъде – Комисията за борба с корупцията да представи искане до председателя на Народното събрание за разпределение и обсъждане на закона в нашата комисия с оглед някои текстове, които могат да създадат такива условия за становище от комисията.
Тъй като знаете процедурата в Народното събрание, председателят на Народното събрание според профила на съответния законопроект го разпределя на специализираната комисия. Разбира се, ние няма да искаме да бъдем водеща комисия, тук Комисията по опазване на околната среда към Народното събрание ще бъде водеща комисия вероятно, но ние бихме могли като комисия, която има отношение към този въпрос, да се запознаем и евентуално да направим някои предложения, ако това е необходимо.
Други предложения има ли?
ЛЪЧЕЗАР ЦОЦОРКОВ:
Господин Великов, ако разрешите, по тази точка, която Вие правилно формулирахте, с контрола, не само Министерството на околната среда и водите, но по отношение на концесионните договори, една част от контрола е в Министерството на икономиката и енергетиката, друга част е в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, така че и от трите министерства според нас трябва да се поиска затягане на контрола върху концесионните договори.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря и аз.
ОГНЯН КОМАНДЖИЙСКИ:
Господин Великов, аз ще Ви помоля в последните две точки, ако е възможно, да направите известна корекция.
Първо, законът беше създаден с доста сериозно лобиране на различни, бих казал, в миналото, няма да споменавам по-нататък, да се включат независими експерти, защото такива в момента не са включени. Също така Вие искате да се обсъди при Вас, но онзи ден гледах по телевизията Закона за спорта, на някакъв невероятно голям форум, с всичките ведомства, с всичките федерации и го подлагат на обществено обсъждане. Ние този закон, както се казва, до голяма степен го правим на тъмно. Ако може да включите в последните две точки, както решите Вие и народните представители, разбира се, този момент.
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Господин Великов, може ли още едно малко допълнение?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може, да. Но нека да приключим по този въпрос и тогава ще Ви предоставя думата.
Ние бихме могли да препоръчаме на Министерския съвет да създаде условия за по-широко обсъждане на готвения законопроект с участие на експерти и представители на граждански организации. Това бихме могли да включим в нашето предложение.
ТРАЙКО МИЛЕВ:
Господин Великов, имам още едно предложение като последна точка, евентуално.
Този материал, ако се обсъжда в такива форуми, трудно може да се стигне до неговите решения. Предлагам този въпрос да се внесе в прокуратурата и тя отговорно да направи проверка и да види къде са най-слабите места.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Искам да поясня. Тъй като първият въпрос, който поставихме като решение, е свързан с възможни корупционни условия и корупционни действия, след като получим необходимите материали по отделните въпроси, комисията ще прецени по кои от тях да се обърне към прокуратурата със съответното искане. Така че ние ще си формулираме въпросите на базата на дискусията и след това сме готови, ще се наложи да направим едно обсъждане в комисията, и на база на тези отговори да сезираме прокуратурата по някои от тези въпроси, ако комисията реши да го направи.
Приключихме по този въпрос.
Имаме още един въпрос. Тъй като един час и 20 минути продължаваме само тази дискусия, аз ще ви помоля по другия въпрос – за защитените зони в крайморските територии - по-стегнато да дискутираме. Господин Дичев, Вие ли ще вземете думата? Благодаря за участието на другите гости.
КОНСТАНТИН ДИЧЕВ:
Ако ми позволите, ще я взема.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, заповядайте, господин Дичев.
КОСТАДИН ДИЧЕВ:
Благодаря.
За съжаление Тома Белев, нашият председател, не можа да дойде. Предупредихме го, за съжаление малко по-късно. В последния въпрос – за “Камчийски пясъци” специално, написано е 2 страници, не мога да го коментирам, защото не съм се занимавал с тези неща.
Предния път, господин Великов, господин Председател, говорихме за управление на горите в България, какви проблеми има. Няма да се задълбочавам във всичките проблеми. Бих искал да кажа за онези проблеми, които са свързани със застрояване на Черноморието, един вид тези корупционни сделки, които започват преди няколко години и зачестиха през последната година – това са разпоредителните сделки с Държавен горски фонд, с Общински горски фонд и с Поземлен фонд, именно покрай курорти, които са значими за България и бъдещи курорти, които видяхме как изникнаха като гъби по цялото Черноморие. Това е една сериозна според нас корупционна сфера и ние сме я разделили на няколко части.
Първо, това са замени на държавни гори, които се извършват с разрешение на министъра на земеделието и горите и се извършват до значими български курорти. Придобитите гори се изключват от горския фонд и след подробен устройствен план, което става сравнително бързо, тези гори от 100 до може би 1000 пъти повишават своята стойност от чисто икономически план и облагодетелствани са именно тези, които са направили замените.
Значи именно същият министър на земеделието и горите ги изключва. Един път ги заменя, един път ги изключва. В него е цялата власт, за да придобият определени хора огромни средства от тези разлики.
Следващото е продажба. За Общинския горски фонд с решение на общинските съвети се продават земи и гори на безценица. Може би не сме записали следното – първо, че на общините се раздадоха огромни количества земи и гори, които никога не са били тяхна собственост, а само са им били дадени за управление, за да подпомогнат общините с горски материали. И те би следвало да нямат никакви възможности за разпоредителни сделки с тях. Но това е фактът. Само за Своге на фирмите “Мирта инженеринг” и “Бета форес” са продадени 70 хиляди дка елитни букови гори почти за 1 лев – 160-250 лв. на дка. Това са елитни букови гори в зряла възраст – от 130 до 160 години, и струват поне 10 пъти повече. Фирмите са регистрирани един месец преди търга. Това го проверихме и документите ще ви бъдат представени другата седмица, за съжаление. Те са регистрирани един месец преди търга и само те закупуват горите.
Видяхте във в. “Дневник”, доколкото си спомням, двама журналисти са участвали във втората сделка от 19 000 дка, същите фирми, там едно момченце и едно момиченце закупуват тези огромни десетки хиляди квадратни метра българска гора.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Журналисти са ги закупили, така ли?
КОСТАДИН ДИЧЕВ:
Не, те са участвали, отишли са в търга и там само са били…, ще ви предоставя тази статия, в момента я нямам.
Това закупуване, закупилите търга – това става без актове за собственост, без оценки. Това ще ви го покажа. Това също е една сериозна корупционна сделка. Отделно тези гори са закупени като швейцарско сирене – само най-хубавите гори, които са на най-висока оценка, закупени за 1 лев, това е ясно, но като швейцарско сирене са избрани. И това го е направила общината. Има голяма вероятност новите собственици да заменят новопридобитите земи с такива до значими курорти, ловни стопанства и да станат еднолични собственици в тях.
Една от следващите сделки, то се разшумя по вестниците и списанията също и по наши данни, това е т.нар. подаряване. Така сме го кръстили. Общински гори с апортна вноска се подаряват на никому неизвестна фирма, случаят в Гърмен, преди това с покойния Кюлев имаше в Боровец същите неща. И доколкото знам, други фирми по същия начин го правят и в момента, пак покрай Боровец и на други места. И оценките, ако има такива, специално за Гърмен, са направени за 1 лев на дка, или 50 000 дка от общината се дават, 50 000 от фирмата и фирмата притежава 66% от акциите. Това не е корупционна сделка, ами…, даже не е и грабителство. Не знам може ли даже да се определи с някакво понятие.
Другите неща вече са за управление на самите горски ресурси. Аз съм ви ги дал тези неща, може да ги видите, за 60-те фирми, които 60% от българските гори без търг и процедура всъщност добиват материалите в българските гори. Преди да влезем в Европейския съюз имаше сериозни критики в това отношение, нещата не са се оправили. И зелените български гори са подложени на безобразна сеч, нищо не влиза в бюджета на страната. Около 100 милиона, по наши данни, можем да ги докажем тези неща, отиват в нечия партийна каса или там вече Вие ще установите къде отиват.
Изводи сме написали, те са близки до тези неща. Необходими незабавни действия, както ги виждаме ние, също сме дали предложение.
Следващото нещо, което ни притеснява, това са именно структурните фондове, но това не е предмет на разсъждение сега. Структурните фондове се опасяваме, че ще бъдат по същия начин затворени за България чрез различни корупционни схеми и няма защо да гадаем дали това ще се получи или не, след като сме разкрили толкова корупционни схеми, а бих казал, че трябва да се дадат на главния прокурор. Тези неща сме ги давали през годините. От 5 години постоянно на различните главни прокурори, двамата последните, които бяха. За съжаление не виждам някакъв сериозен конкретен отговор, дори когато сме работили с чисти доказателства.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би само като информация, ще ме извините, че Ви прекъсвам, господин Дичев, но ние сме поискали информация от прокуратурата общо за 8 от сигналите, които са предоставени от "Зелени Балкани". Така че по една част от тях отговор има, но по друга част няма. Може би не са стигнали до Вас някои от отговорите, които сме изпратили до прокуратурата. По два от сигналите очакваме отговор от Министерството на околната среда и водите и по един от сигналите очакваме отговор от министър-председателя, той е свързан с подземните богатства, ние сме изпратили до Министерския съвет едно искане за информация. Така че от комисията това е излязло като реакция по повод на сигналите, които сме получили. Това пропуснах в началото да Ви съобщя.
Заповядайте, продължете.
КОСТАДИН ДИЧЕВ:
Всъщност говорих за прокуратурата, не за Комисията за борба с корупцията, би следвало да Ви благодарим на цялата комисия за това, което правите в момента.
Още едно, последно изречение, именно за разпоредителните сделки със земите. Каква е връзката с т.нар. строително лоби, би трябвало да се каже, да не се използват по-силни думи. Това също трябва да се провери. Именно хората, които са се облагодетелствали от тези замени, сега в момента, както виждате, вдигат въстания – и по морето, и на други места, против Натура 2000. Тези неща са свързани, на един непредубеден човек ще му станат ясни, именно по тези причини. И дървеното лоби също е против екологичната мрежа по същите причини. Защото, ако забележите, именно тези територии на страната, които според нас не са управлявани от дървеното, от строителното и от златното лоби, всъщност само тези територии са оставени в Натура 2000. Защо? За да имат именно тези лобита безплатна маса от дребни собственици, които да протестират на улицата. Това е близко до ума и е едно от сериозните доказателства за поредните корупционни схеми, така както сме ги описали за разпоредителните сделки.
Това е, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви и аз.
Няколко неща като обобщение и като предложение за решения.
Първо, утре има Съвет за координация, ще настоявам пред заместник-главния прокурор, който участва в съвета, за по-бърз отговор на тези сигнали, които и вие сте предоставили, които и ние сме изискали като информация, за да видим докъде са стигнали тези преписки от страна на Върховната касационна прокуратура или някои от по-ниските прокуратури.
След това, предлагам ви две решения. Едното се отнася пряко до “Камчийски пясъци”. Този материал, който е пред вас. Тъй като там има изразени становища от министъра на околната среда и водите, има и действия, предприети от Министерския съвет. Затова ви предлагам едно такова решение – комисията да обсъди становище на Министерството на околната среда и водите относно защитената зона “Камчийски пясъци” и предприетите действия за защита на този резерват.
Нека да получим цялата информация от страна на министерството и на това основание, имайки предвид, пак казвам, тази публикация, която има във в. “24 часа”, за която ние сме се самосезирали, след това да обсъдим становището, което получим и съответно становищата, които предприема министерството. Това е едното предложение за решение.
Второто ми предложение за решение е свързано със сигналите относно замените на земи. Това е един от големите въпроси за парламентарен контрол, с който се занимаваме почти една година вече. От ръководството на Комисията по земеделие към Народното събрание имат готовност и като варианти за законодателни предложения за изменение и допълнение на закона, с които да се предприемат действия за ликвидиране на тази корупционна среда, защото сме се произнасяли не само ние по този въпрос.
Към решението съм включил и обсъждане и включване на тези сигнали, които ще ни предоставите, надявам се, скоро, господин Дичев, за които споменахте и за които казахте, че имате и конкретни документи. При готовност, вероятно през месец март ще направим това обсъждане относно замените на земи и продажбата, включително, защото продажбата и промяна на статута, което се прави със земи и гори, за да се ориентираме към някакво законодателно предложение. Там където преценим, сигнали, за които считаме, че е необходимо, да ги предоставим директно на прокуратурата.
Това е, което Ви предлагам. Заповядайте.
РАДИ РАДЕВ:
Ако позволите, господин Великов, може би във Вашето решение, където говорите за замени на земи и гори, би трябвало да включите, ако прецените, че тези замени на земи и гори в крайна сметка водят до значително намаляване на лесистостта в страната, което има крайно неблагоприятни последици.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Този термин, извинете ме за невежеството, не можах да го разбера точно, ако обичате да го повторите.
РАДИ РАДЕВ:
Тези замени на земи и гори, наред с т.нар. горски пожари доведоха до рязко намаляване на площта, заета от гори, с всички неприятни дълготрайни последствия. Това е първото.
И второто, за земите, то засилва т.нар. процес на опустиняване, което противоречи на Конвенцията на ООН за разглеждането на опустиняването в техните три аспекта: загуба на природен, социален и икономически потенциал. Формално то е корупционно, но то има много по-сериозни дълготрайни последици.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, благодаря Ви.
И още един съществен въпрос поставихте, той е свързан с Натура 2000, относно начина, по който са определени зоните в Натура 2000. Тъй като той има остро изразен корупционен характер, аз ще Ви помоля да предоставите това становище за трите лобита, които определихте, и начина, по който са определени зоните, за да преценим доколко това има основание.
Заповядайте, колеги.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Може би трябва да предложим и премахване на системата на големи ползватели, защото от 10 години тя е една от основните корупционни схеми в разпределение на дървесината. Ако е вярно, че само за една година 60% са се увеличили фирмите, които са регистрирани като големи ползватели, то значи, че просто основната част от дървесината на България се отдава без търг по неясни системи, а пък те я преотдават на множество малки фирми. А другите – на митничарите, само че частни, преразпределители.
И крайно време е да обърнем внимание на този процес. Просто да се преразгледа. Това е една наредба, която е на ниво Министерски съвет и да се пооправи, хайде, ако не да се прекратят тези неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, има ли други предложения? Не виждам. Приключваме и с този въпрос, имайки предвид и последното предложение, което беше направено.
Заповядайте, г-жа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Дали излезе прокурорско постановление по проверката за замените?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Нямаме отговор по една част от сигналите, които сме дали до прокуратурата относно замените. Следим, по някои от сигналите получаваме отговори, но не по всички имаме отговори. По-важно за нас обаче е освен отговорите да видим какви са възможностите за законодателни промени, защото този процес така или иначе продължава. Въпреки реакциите, въпреки действията, процесът си продължава – и със замените, и с продажбите. Дори в един период имам чувството, че усилихме този процес, защото останах с впечатление, че може да бъде прекратен. И някои от преписките бяха приключени по-бързо с продажбите и със замените. Така че не ми се иска никак комисията да играе ролята на катализатор за действия от страна на различни ведомства.
Искам да ви благодаря за участието още веднъж, за всичко онова, което предоставихте на комисията. Надявам се да продължим да работим и в бъдеще.
Колеги, преминаваме към точка втора.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз бих помолила от "Зелени Балкани", можете ли по-бързичко да ни изпратите становището по Натура 2000, защото текат едни сложни процеси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Сравнително бързо текат процесите.
КОСТАДИН ДИЧЕВ: Да, веднага ще го изпратим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: По електронната поща.
Колеги, имате информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Обръщам ви внимание на няколко въпроса.
Първо, втори въпрос – относно корупционни действия на началника на съдебна полиция, след това въпрос трети, свързан с Якоруда – тук предложението е да се обърне комисията към Висшия съдебен съвет за проверка.
След това имаме сигнал шести, относно облекчаване на режима и сумите, които се искат за това. Аз се съмнявам относно възможността да се докаже, но са показателни тези сигнали за корупция в затворите.
Обръщам ви специално внимание на сигнал №8. Петнайсет собственици в село Говедарци имат влязло в сила съдебно решение за възстановяване на земя. Общинската поземлена комисия обаче отказва да възстанови земята. И тази практика с отказ да се изпълнят съдебни решения продължава. Да не казвам масово, но сигналите в това отношение продължават. Преди повече от половин година може би омбудсманът имаше намерение да направи специална комисия по този въпрос, да се занимае с неизпълнението на съдебни решения по отношение на връщането на земи и гори.
Освен това, което сме предложили тук като действия, да поискаме от общинската служба “Земеделие и гори” да ни дадат информация защо не изпълняват съдебните решения и според мен трябва да се обърнем и към Министерството на земеделието и горите, да възобновим това предложение към омбудсмана за такава комисия относно неизпълнението на съдебни решения. Да се направи едно обобщение, за да видим какво може да се предприеме.
Заповядайте.
ЕВГЕНЙ ЖЕКОВ:
Допускам, че тук има неточност. Те им възстановяват собствеността. Поземлените комисии стриктно изпълняват решенията, ако става въпрос за конкретен имот в реални граници, той може да е възстановен. Но тук има известно неразбиране. Те им възстановяват правото на собственост, обаче когато няма къде да ги настанят, автоматично ги препращат към обезщетения. И тук е големият проблем. Те не че не изпълняват съдебното решение, те го изпълняват, обаче ги пращат на обезщетение и те го считат, че не е изпълнение. Тук е разковничето. Всичко, което е възстановено като скица в реални граници го изпълняват, защото няма как, те просто ще си подпишат уволнението.
И тук трябва да се прегледа казусът, защото иначе няма смисъл просто само да говорим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, г-жа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Аз съм съгласна с това, което Евгенй каза, препращат ги към обезщетяване, но моят скромен опит от приемните показва и друго, че там, където не са им готови кадастралните планове по вина на лицензираните фирми, ги препращат натам и оттам започва отново ходене по мъките. Значи има едно безотговорно отношение от страна на служителите в общинските служби “Земеделие и гори”, не дотам отговорно подхождат към правото на собственика да получи някакво удовлетворение от взетото вече съдебно решение. Така че си заслужава според мен и Министерството на земеделието и горите да бъде включено. Благодаря.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Там дадохме възможност, пише – или инструменти, или това, или земя. И вече оттук започват тълкуванията дали е изпълнено решението или не.
Обикновено няма подходяща земя, министърът на земеделието като право отказва. Същото нещо е и когато отчуждават държавни, публични обществени нужди, защото там пак съществува текстът “или земя”, при което… Но практиката е парично обезщетение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Предложение да получим първо информацията и тогава да преценим какво да предприемем.
Обръщам внимание на още три сигнала.
Сигнал №9. Тези сигнали също зачестиха, свързани с кооперации и за престъпно посегателство върху имуществото на кооперациите. Има действие, дадено е на прокуратурата, освен да получим информация, нищо друго не бихме могли да предприемем в случая. Аз го казвам като показателен пример, но просто контрол върху ръководните органи на кооперациите. Водил съм разговори с Васил Калинов като председател на Комисията по земеделие, доколко могат да бъдат направени промени в закона. Оказва се, че единствените контролни органи са в съответните съюзи, съответните съюзи могат да правят само такива. Или пък ако се налага вече, да се обърнат към прокуратурата, ако се счита, че има престъпни действия.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Освен това на някой етап самите съкооператори са гласували доверие на един, който е злоупотребил с това доверие и се получава един омагьосан кръг.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има един сигнал, №11, за строеж на морска администрация – пристанище Лом. Строителството е преустановено, похарчени са огромни суми според сигнализатора. Предложението е до Инспектората на Министерството на транспорта и съобщенията, за да се направи една справка, да видим каква информация има относно верността на сигнала.
И последното, сигнал №12, в който се твърди, че по повод реституция на земеделски земи в района на нос Форос са извършени многобройни неправомерни действия от страна на различни длъжностни лица. Със случая е бил сезиран главният прокурор единствено за информация от Главна прокуратура.
Това е като информация. Разполагате и със справката за отговорите, която имаме тази седмица, с което изчерпваме дневния ред. Ако имате някои други въпроси, заповядайте.
Следващата седмица ще имаме един парламентарен контрол относно лекарствата за онкоболните и мерките, които министерството е предприемало в тази насока, основавайки се основно върху доклада на Сметната палата. Поканили сме Министерството на здравеопазването и представители на Сметната палата, по-специално ръководителят на екипа, който е правил одита, така че искаме да изслушаме представители на министерството по големия въпрос за лекарствата. Тъй като този въпрос е особено болезнен за онкоболните, да видим какви мерки и действия предприема Министерството на здравеопазването.
И още едно съобщение – на 30 януари, вторник ще има една приемна, тъй като непрекъснато се обаждат граждани. Ще моля колеги, които имат възможност, за около час и половина от 15,30 да приемем тези граждани. Насрочвам една дата, тъй като се обръщат, искат срещи тук, затова я насрочвам една дата като се съберат повече, да може да направим тази приемна. Тъй като господин Осман напусна заседанието, приемната, която готвим за Разград, ще бъде за месец март, ще уточним датата. Имахме и някаква готовност – 5 или 12 март, понеделник. Можем да помислим до следващата седмица да фиксираме вече дата – 5 или 12 март, исках господин Осман да бъде тук, за да съгласуваме и с него и да направим съответната организационна подготовка.
Благодаря на всички за участието. Желая ви приятна вечер.

(Закрито в 16,15 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Б. Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)