Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
18/01/2007
ПРОТОКОЛ
№48
На 18 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателни предложения.
2. Теми за парламентарен контрол.
3. Преглед на сигнали с решение за разглеждане на заседание на комисията.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Позволете ми първо да пожелая за много години на всички, да ни е успешна 2007 г.! Специално да поздравим господин Атанасов с именния му ден и – дълги години, както се казва!
Имате предложения за четири точки в дневния ред:
1. Законодателни предложения.
2. Теми за парламентарен контрол.
3. Преглед на сигнали с решение за разглеждане на заседание на комисията.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в този период от последното ни заседание през месец декември.
Предложението за този дневен ред е свързано с един преглед относно дейността, която ни предстои през 2007 г., на основание постъпили предложения и решения, които сме имали като комисия.
Други предложения по дневния ред имате ли, колеги? Няма. Да считаме, че всички приемат дневния ред и да преминем към точка първа – Законодателни предложения.
Имате предоставена справка със законодателна програма за предстоящата сесия. В нея са включени всички предложения, които са постъпили в последните месеци. Бих искал да обърна внимание на някои от тези предложения.
Първото предложение – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, които да регламентират лимитиране на плащанията в брой до 10 000. Едно предложение, което беше внесено от Гражданския консултативен съвет, беше обсъждано там, имате и мотивите за това предложение, свързано с контролиране и осигуряване на прозрачност при плащане на парични суми в брой. Има такава практика в редица европейски страни. Предложението, което е направено, е с една солидна мотивировка, но ще изискаме по всички законопроекти допълнителни становища и на Съвета по законодателство. Влязохме във връзка и със Съвета на юристите, които също изразиха готовност да ни помогнат по отношение на законодателни предложения, за които се счита, че имат достатъчни основания.
Второто предложение е от Върховната касационна прокуратура за Закона за частната охранителна дейност. То е свързано с възможности по отношение на регистрираните фирми в даден район, които кандидатстват за охранителна дейност.
Другото предложение е на господин Валери Русанов, председател на фондация “Акцес” и председател на Гражданския консултативен съвет. То е по Закона за общинските бюджети. Предлага и конкретен текст по този законопроект.
Предложението има сериозни основания, защото според предложението изменението и допълнението на закона ще доведе до пълна прозрачност на общинските бюджети, които да бъдат публикувани до един месец след тяхното приемане в сайта на съответната община и да бъде предоставена възможност на гражданите да получават и бюджета на хартиен носител.
Едно законодателно предложение, което също заслужава според мен сериозно внимание, това е промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Има твърде голям консенсус по този въпрос. Знаете няколко прецедента, които наблюдавахме и които бяха публично изнесени от медиите. Мисля, че по текста няма да има съществени различия. Очаквам да получим скоро тези предложения, така че да бъде на вниманието ни и това предложение.
Друго предложение – от Атанас Костадинов, председател на Съюза на трудово-производителните кооперации, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Това е второ или трето предложение за изменение и допълнение на този закон, все в една посока – контрол върху дейността на управителните органи. Една част от управителните органи допускат явно спекулации със средства, корупционни схеми и т.н. Така че търсене на възможност за по-голям финансов контрол върху тези органи.
Започнало е обсъждане на правна рамка относно публично-частните партньорства в България във връзка с приемането ни в Европейския съюз, едно предложение на Центъра за изследване на демокрацията, което ще има възможност да бъде обсъдено и в Гражданския консултативен съвет преди да влезе на вниманието на комисията.
Имаме предложение, което е много актуално с оглед обсъждането, което тече на Закона за лекарствените средства. Това предложение е от Съюза на фармацевтите. То се отнася до един от тези членове – собствеността на аптеките, право на всяко физическо и юридическо лице да открие аптека. Съюзът на фармацевтите се противопоставя на това предложение, което е внесено.
Един въпрос, който има давност почти една година и според мен трябва да проявим по-голяма настоятелност по него, това е въпросът за Закона за хазарта. Спомняте си, че ние обсъждахме на две заседания – първо, финансовия одит и мерките, които трябва да бъдат предприети от Агенцията по хазарта. След това поискахме промени в законодателството, които да бъдат инициирани от Министерството на финансите, имайки предвид конкретните бележки, направени в този одит, извършен от Сметната палата.
И предложенията са, повтарям, съвсем конкретни. Тъй като настъпиха някои промени в Агенцията по хазарта, трябва да настояваме по-бързо тези предложения да бъдат представени и да се прояви законодателна инициатива по тях.
Има няколко предложения, които постъпиха от "Зелени Балкани", те се отнасят до Закона за подземните богатства. И тук има различни становища. Имаше една среща, която направих с представители на "Зелени Балкани", за да можем да видим кои от въпросите заслужават вниманието на нашата комисия и на едно от следващите заседания ще можем да чуем някои от представителите на "Зелени Балкани" с тези проблеми, които действително се отнасят до предмета на дейност на комисията.
Постъпи едно предложение във връзка със Закона за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива, за това, че се нарушават с този закон някои пазарни принципи и отношения, но според мен би трябвало да изчакаме становищата на комисиите, към които е насочен, и разбира се, там, където е необходимо, ако се налага, ние да се произнесем по някои от текстовете, така както се счита в това предложение, което е направено.
Има още няколко предложения за законодателни инициативи на граждански екологични организации, едно твърде крайно предложение, бих казал, което е направено относно прекратяване правомощията на кметовете при установяване на незаконосъобразна дейност, свързана със замърсяване на околната среда и риск за човешкото здраве. Пак казвам, крайни предложения, които едва ли са целесъобразни.
Има и едно предложение на Русенската стопанска камара относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране и контрол върху стопанската дейност. Това предложение го свързвам пряко с една тема за парламентарен контрол, за която ще стане дума след малко.
Това е един кратък преглед на тези законодателни предложения, постъпили в комисията в последните няколко месеца. Опитахме се да ги обобщим и да представим пред комисията със съвсем кратки мотиви към тях.
Имате думата по тези предложения, колеги. Доколко са целесъобразни? Може би след като получим цялостната мотивировка, конкретните текстове, като получим и становищата от съответните институции, мисля, че бихме могли едва тогава да проявим инициатива.
Не мога да не отбележа тук, че известна слабост на комисията е законодателната ни дейност. Имам предвид работата по конкретни текстове, с които действително биха могли да бъдат направени някои промени, въпреки че голяма част от предложенията, които направихме към немалко комисии, намериха своите решения в законопроекти, както със Закона за ДДС, Закона за обществените поръчки, Закона за приватизацията, конкретни предложения, които минаха и през комисията, намериха вече своите решения.
Имате думата по законодателната програма, която е представена пред вас.
Колеги, ако няма възражения, аз ви предлагам да приемем по принцип тази програма и в зависимост от целесъобразността на направените предложения, след необходимите консултации и становища на съответните институции, да разглеждаме на заседание на комисията и да преценяваме необходимостта от законодателни предложения по тази законодателна програма, която ви е представена, която е отворена и би могла да бъде развивана допълнително.
ЙОСИФ АВРАМОВ:
По поръчка на представителството на Организацията на обединените нации в България изготвих един обстоен материал във връзка с първото предложение. Бих желал само да добавя, ако уважаемите членове на комисията преценят. В него са предложени още няколко законодателни промени, но акцентирам на две. Първото е законопроект за финансова или за данъчна полиция, второто е законопроект за заложните къщи. Просто ако не се направи финансова полиция, няма кой да контролира предлаганото от мен изменение, което разбрах, че ще се гледа на следващо заседание на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
От Гражданския консултативен съвет беше представено виждане относно първия законопроект, за който споменахме. Тъй като преценихме, че е необходима допълнителна консултация, не включих другите два законопроекта в предложената програма. След като направим необходимите консултации със съответните комисии, тогава ще направя предложение към комисията за тези два законопроекта, за които беше споменато.
Колеги, ако няма други предложения, да считаме, че приемаме програмата в този вариант, пак повтарям, с необходимите становища, консултации, които да бъдат направени преди да се предприеме съответната инициатива в комисията.
Преминаваме към точка втора – Парламентарен контрол.
Досега комисията е извършила парламентарен контрол по десет теми. По всяка една от темите ние не сме приключили окончателно парламентарния контрол. Решенията по отделните теми са парламентарният контрол да продължи. Тук са представени проведените заседания за парламентарен контрол и предложения за предстоящи заседания във времето, в какво време бихме могли, съобразно с решенията, които сме взели, да продължим с парламентарния контрол.
Бих искал да обърнете внимание специално на сроковете от втората графа – “Предстоящи заседания”, доколко някои от тези теми налагат по-бързи наши действия или по-скоро да предприемем този контрол. Имам предвид продължаващи сигнали, които постъпват в комисията, примерно по отношение на работата на Агенция "Митници", примерно по отношение на Държавния резерв. Бих посочил и някои други, разбира се, от тези теми. Така че да ускорим някои от темите за финансов контрол, очаквайки необходимия резултат.
Имаме получени вече отговори от трите инстанции – имам предвид Министерството на икономиката и енергетиката, Националната електрическа компания и Държавната комисия по водно и енергийно регулиране по тези въпроси, които бяхме поставили преди няколко месеца. Получихме вече и от трите институции, в края на декември и министерството даде своя отговор, така че това е една от темите, които можем да разглеждаме скоро.
Освен това обръщам ви внимание на още две, нови теми, които предлагаме за парламентарен контрол. Едната тема е корупционна среда при незаконното строителство. Има постъпили 38 сигнала в комисията за незаконно строителство. Една част от тях, разбира се, не са потвърдени, но че има формирана такава среда, мисля, че никой от хората на тази маса няма съмнение.
Затова ви предлагам да подготвим едно заседание относно незаконното строителство и формираната корупционна среда, действията, които се предприемат както в нормативната уредба, така и административните мерки от съответното министерство. Затова предложението тук е още за февруари – март да проведем този парламентарен контрол, при готовност. Вече имаме справката с всички сигнали, които се отнасят до незаконното строителство. Ще я предоставим на народните представители. Мисля, че тя не е предоставена сега. Ще я предоставим тази седмица тази справка на народните представители, за да се придобие цялостно впечатление относно този проблем и след необходимите консултации с министерството ще преминем към реализиране на този парламентарен контрол по темата незаконно строителство.
И още една тема за парламентарен контрол, която беше предложена чрез Гражданския консултативен съвет от Българската стопанска камара – за формиране на корупционна среда при регулативните режими. Оказва се, че в страната едни от най-сериозните условия, които създават условия за формиране на корупционна среда, са свързани с различни лицензионни режими, разрешителни. Над 200 са представени тук – всички лицензионни режими, разрешителни, без общините.
И във връзка с това ви връщам към последното предложение в законодателната програма – Законът за ограничаване административното регулиране и контрол върху стопанската дейност и някои нарушения, които се допускат на този закон, с които се увеличават тези регулативни режими. Проблемът е не само в увеличаването, но и в действието на някои от тези режими. Затова ви предлагам да проведем едно заседание, на което да се запознаем по-подробно с този проблем. Затова имате на разположение тази презентация – регулаторните режими в България, състоянието и възможностите за развитие на административния регистър. Има и конкретни предложения, които са направени по отношение на нормативната уредба.
Проведена беше и конференция за тези регулаторни режими, на която аз имах възможност да участвам. Имаше представители на изпълнителната власт в лицето на държавната администрация. Така че това е другата тема, която ви предлагам за парламентарен контрол, тема, която заслужава сериозно внимание. Има възможности както за промени в законодателството, така и за промени в подзаконови нормативни актове, за които бихме могли да направим съответните предложения.
И още една тема, която не е включена тук, но бих искал да изразим становище по нея, това е темата за финансовата дейност и управление на имуществото на политическите партии. Имахме едно решение, ако си спомняте, на комисията отпреди три месеца, с което предложихме Сметната палата да направи финансов одит. Финансовият одит е готов, той е на разположение на комисията, всеки би могъл да се запознае, има го и в сайта на Сметната палата. Можем да направим едно заседание на тази тема – за финансовата дейност и управление на имуществото, имайки предвид изключителната важност на въпроса за финансирането на политическите партии и за възможностите за формиране на корупционна среда по този въпрос. Казвам, на разположение на всеки е този доклад от Сметната палата от тази проверка на всички партии и на основата на този доклад бихме могли да спрем вниманието си на тази тема.
Господин Осман има някои предложения. Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, по точка втора от дневния ред – Парламентарен контрол, правя предложение за включване на темата за дейността на Министерството на здравеопазването при отпускане на лекарства за скъпо струващо лечение на злокачествени заболявания в светлината на оповестения в началото на януари доклад на Сметната палата за извършен одит по темата. Одитът обхваща периода януари 2001 – 31 декември 2005 г.
Особено смущаващо в одитния доклад за мен е заключението, че в Министерството на здравеопазването е създадена благоприятна среда за развитие на механизмите, които генерират и поддържат корупционните практики. Предлагам да бъде изслушан министърът на здравеопазването, какви мерки са предприети за изпълнение на отправените препоръки от Сметната палата и за преодоляване на създалите се условия за корупция. Това е една изключителна област, ползваща се с голям обществен интерес. Още повече че регистрираните болни от рак в България са над 200 000, а злокачествените заболявания са една от основните причини за смъртността в страната. Ако Вие, господин Председател, и колегите сте съгласни, предлагам това да бъде една от първите теми, по които комисията да проведе парламентарно слушане за тази парламентарна сесия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само един отговор в тази посока и относно предложението на господин Осман. Една от темите за парламентарен контрол, която е предвидена, е “Антикорупционни мерки по отношение на лекарствата и лекарствените средства. Предложението е февруари – март да бъде проведен този парламентарен контрол. Тъй като проблемът, който господин Осман постави, е част от тази проблематика, аз мисля, че бихме могли да проведем такъв парламентарен контрол. Той може да се основава на одита, с който разполагаме, може да бъде предоставен на народните представители, има го също и в Сметната палата, и на основание на този одит да направим парламентарен контрол за изслушване за мерките, които е предприело министерството по този въпрос. Аз не бих възразил на едно от първите заседания да бъде поставен за обсъждане в комисията.
Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз искам на вниманието на всички колеги да припомня днес един материал на Файненшълтаймс, който е препечатан и в Монитор, но който заслужава и нашето внимание. Статията в британския вестник е озаглавена “Имиджът на България е опетнен за много чуждестранни инвеститори”. В тази статия се излагат подробно аргументи, включително изказвания на наши политици, че в Министерството на околната среда и водите се задържат около 400 разрешителни, което препятства чуждестранни инвеститори, които са декларирали инвестиции за над 2 милиарда долара да бъдат реализирани.
Ние сме длъжни да го проверим, аз не твърдя дали това е така или не е така. Предлагам в програмата на парламентарния контрол да включим и изслушване на Министерството на околната среда и водите. Нека да се запознаем с това как става, кои са институциите, които издават тези екоразрешения, защото действително има много сигнали, че те се бавят много. Какъв е начинът работата им да бъде подобрена и доколко тази много сериозна статия, която злепоставя България, почива на обективната истина? Тук се говори, че 2 милиарда долара стоят и чакат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Николова. Други предложения? Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз съжалявам, колеги, може да се повторя с някого, но искам да попитам дали когато прогнозно сте определяли тези срокове за последващ контрол на съответни заседания на комисиите, сте имали предвид, че някои от тези казуси са предмет на обследване от прокуратурата и дали ще изчакваме да се произнася прокуратурата по тях и тогава да ги разглеждаме, ако е необходимо. И веднага се сещам тук за замяната на земеделски земи, за Държавния резерв и някои други теми.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще си позволя да отговоря, колеги, на госпожа Гроздилова.
Естествено ние имаме приети принципи – тогава, когато прокуратурата работи по отделни сигнали, да не се ангажираме. Част от въпросите обаче засягат и законодателството. Примерно по отношение на замените на земи и гори, проблемът е и законодателен, и на мерки, които трябва да се предприемат от министерството. Без да влизаме в конкретни сигнали и особено такива, които са предмет на съдебните органи, бихме могли да осъществим контрол именно от тази гледна точка – законодателство, нормативна уредба и административни мерки, които се предприемат от съответните министерства. Това е идеята и по отношение на тези.
Предстоящите заседания все пак са примерни, колеги. Възможно е да има проблеми, които възникват, сигнали, които бихме могли да гледаме, законодателство, което да се появи, така че тези предложения са условни относно предстоящите заседания, както сме ги посочили. Желанието ни е да вървим в такъв график, ще преценим доколко можем да го реализираме.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю,
Уважаеми колеги, да сте живи и здрави през Новата година!
Темите за парламентарен контрол, всичките до една са съществени. Това никой не може да го оспорва. Аз обаче искам да поставя няколко въпроса от системно естество, бих казал.
Постъпват много сигнали в Комисията за борба с корупцията на парламента, голямата част от тях се изпращат на изпълнителната власт за вземане на отношение, за искане на информация, справки и т.н. Аз неведнъж съм го казвал тук, пред комисията, ще го кажа и сега. Висшата администрация, тоест правителството, министрите и техните подчинени неглижират работата на комисията. Много често се отнасят повърхностно, конкретни сигнали, за които има данни за корупция, се прикриват, замазват се нещата, до нас не стига нищо, или в целия този поток, който тук тече, се загубват много съществени сигнали.
Аз имам конкретни случаи, няма сега да ви обременявам с тях, може би на някое от следващите заседания ще искам по някои от тези конкретни случаи съответно институциите, които са се опитали да прикрият тези сигнали, да дойдат тук и да отговорят по реда на парламентарния контрол. Но искам да посоча няколко насоки, които според мен трябва да бъдат част от парламентарния контрол.
Правейки анализ на постъпилите сигнали, през периода на миналата година, да речем, се вижда, че огромната част от тях ние ги изпращаме за проверка, отношение и т.н. на Министерството на вътрешните работи. И оттам, минават месеци, някаква проверка се чака, после идва нещо и ние му изпускаме края, както се казва.
Аз ще моля, господин Председател, нека сътрудниците към комисията да направят един анализ на сигналите през миналата година, да ги групират по институции, към които са отправени. И към тези институции, към които са отправени, нека да видим кой какво отношение е взел, за да сме наясно кои са най-сезираните от комисията институции и какво отношение са имали те към сигналите, които са изпратени към тях.
Аз на око мога да кажа, че става въпрос за МВР и за прокуратурата. Основно към тези институции са изпратени сигналите. В много от случаите няма адекватно поведение.
Например – не исках да ви обременявам, но ще ви кажа – има доста сигнали, които са дребни на вид и не са работа на парламентарната комисия, обаче зад тях се крият конкретни неща. Има извършени съставомерни деяния, които са престъпление, това нещо обаче не се изпраща в прокуратурата, да речем. Мен ме сезира един служител на МВР в Кърджали преди пет – шест месеца за конкретен сигнал, който той е отправил, подписал се е човекът, не е анонимен сигналът, и сочи конкретни деяния, извършени от директора на Областната дирекция в Кърджали, бившият, както се казваше, директор на РДВР. Конкретни сигнали за престъпление. Минал е оттук сигналът, вие сте го изпратили в Министерството на вътрешните работи за справка, оттам са изпратили едно ксерокопие, някаква си справка и нищо повече. А във Вашето писмо пише – да се изпратят всички изпратени материали. Няма да ги изпратят, защото ще се види какво се е случило в цялата тази история, а човекът идва няколко пъти при мен и казва – вижте какво бе, има престъпления тук, може да са дребни, може да се наказва за до 3 години лишаване от свобода, но има доказани престъпления. За това има доказателства и това се прикрива от министъра и от Инспектората. Аз заставам с целия си авторитет и с името си зад това нещо, готов съм да ми се търси отговорност за клевета, ако съм оклеветил някой, настоявам това нещо да се случи.
Така че този случай го разказах като илюстрация на това как често висшата администрация си позволява да ни заобиколи. Разбира се, прокуратурата не подлежи на парламентарен контрол, знаем го това нещо, но подобна е ситуацията и с прокуратурата. Дори да не подлежат на парламентарен контрол от прокуратурата, в крайна сметка ние сме институция, която е адресирала към тях определени случаи и не може да ни заобикалят или да си правят оглушки за тези неща, които стигат до тях.
Вижте, казвам го това, защото с този начин на работа авторитетът на институцията – и парламент, и комисия, пада. И сигналите към нас ще намалеят още повече, защото хората казват – пращаме, ама нищо не се случва. В тази насока моля това нещо да го направим, независимо колко време ще ни отнеме, да се групират сигналите през миналата година, да се види към кои институции най-много са изпратени и какво отношение са взели по тези сигнали.
Спомняте си, тук всички се съгласихте с това, че имаше данни за извършени престъпления от Гранична полиция – 14 000 000, установени безспорно с два доклада на Инспектората на Министерството на вътрешните работи. Знаете ли какво се случва от цялата работа? Тихомълком беше освободен директорът на Гранична полиция, който днес е виден експерт в Министерството на държавната администрация, и междувременно беше тихомълком пенсиониран в края на миналата година директорът на служба Инспекторат на МВР. И на мен ми изпратиха няколко съобщения – пенсионирането е в резултат на това, че той ви е подал сигнала. Не го познавам човека. Уволниха го, избутаха го, защото се усъмниха в него.
И какво се случва? Това е наказателна операция срещу лица, които си позволяват да подават сигнали. Не може да се случват тези неща и на практика нищо да не вършим.
Това е моята молба, за да може след като видим към кого какво сме отправили, как е реагирано, да поискаме съответно парламентарен контрол, да се яви ръководителят на даденото ведомство, което е получило толкова сигнали и по една част от тях не е свършена съответната работа, да отговори защо така се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, господин Атанасов има основание в предложенията, които направи. Ние сме почти в невъзможност, бих казал, да проверяваме всички отговори, които постъпват при нас. Сами разбирате, че с тези оперативни възможности, с които разполагаме, ние не можем да проверяваме отговорите. Но там, където народните представители действително имате поглед върху отделни сигнали, там, където може да се види, че по тези сигнали е отговорено повърхностно или са заобиколени по някакъв начин, аз мисля, че трябва своевременно да ги представим тук и да поискаме съответните действия от страна на изпълнителна власт.
Така беше в началото, си спомням, и с Гранична полиция. След това успяхме да доведем докрай това, което зависи от нас специално, като комисия.
Така че ще моля останалите колеги там, където има сигнали за подобни действия от страна на изпълнителна власт, действително да направим необходимото.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Прощавайте, господин Председател, но в хода на диалог – за три дни Военната прокуратура констатира, че няма никакви данни за престъпления, извършени от директора на Жандармерията. Може да е така, нямам представа какво представляват тези сигнали. Една година не се произнесоха по преписката, изпратена от нас за Гранична полиция. Сега, да извиняват, не сме късогледи, знаем как стават тези неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имах преди Нова година разговор с главния прокурор във връзка със сигнали, които по една или друга причина се забавят от прокуратурата. Искам да ви кажа, че само за последния месец след този разговор, по голяма част от сигналите е даден отговор от прокуратурата – дали се работи по тях, приключили ли са, и в момента правим една пълна рекапитулация по отношение на тези сигнали специално, които са към прокуратурата. Ще има възможност, мисля, че няма да отнеме много време да систематизираме сигналите според министерствата и държавните агенции, към които са подадени.
Мисля, че по тези, по които успеем, ще ги предоставяме своевременно на комисията, така както са отправени.
Готвим една пълна справка, тя още не е готова, но е към края си, за всички сигнали, съвсем кратко какво сме изпратили и какво сме получили, по-кратко и от това. Така че за всички сигнали ще имате на разположение тази справка, да видите какви писма сме изпратили и какви отговори сме получили.
Сега, за известно удовлетворение на комисията ще кажа, и това съм поискал, кои са резултатните ни сигнали. Над 100 са, 100 и няколко сигнала са тези, по които сме получили потвърждение, че има корупционни действия или закононарушения. Тази справка също ще я предоставим на народните представители, за да се види резултатът от дейността ни. Да, аз съм съгласен, че по една част от тях са необходими допълнителни действия. И пример ще дам с първия сигнал, който разглеждахме за “Росица”. Отлежава година и колко вече, може би господин Костадинов по-точно от мен ще отговори.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Вие си спомняте, колеги, че тук първия сигнал го разглеждахме през месец октомври 2005 г. Какво стана впоследствие?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И заявихме, че е корупционна практика, официално.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Да. С пълно единодушие беше гласувано и изпратен сигнал в Главната прокуратура. Впоследствие, в средата на 2006 г., още не беше образувана проверката или дело по тази преписка. Отговорът на окръжния прокурор на град Добрич беше, че е станало грешка по някакво друго дело.
В другата сфера – жителите на това село още нямат вода, а там се получи друга драма. По указание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше изкопан нов канал, положени бяха нови тръби, но се оказа, че тези тръби са също фалшификат. Извадиха се отново, зарови се този канал. След това, в края на 2006 г. се изкопа нов канал и тръбите бяха положени върху канала. Паднаха температурите и в крайна сметка се изключи каналът и се работи със стария канал, който е направен, който в момента има някъде над 200 ремонта. Сложете средно по 150, да не са 200 лв. корупционни, представяте си за каква драма става дума. Вода още няма в това село. Двама от колегите, мисля, че Апостол Димитров ходи, когато бяхте на откритата проверка. Станаха и големи ями по пътя, защото каналът пропада от течовете, и т.н. А отговор от прокуратурата и действие няма.
Между прочем, аз видях фирмата, която беше спечелила търга, тя е – казано на общ език – източена и стои само управителят на фирмата – една възрастна дама, около 80-годишна.
Аз лично съжалявам директора на ВиК, защото въпреки всичко това опира до него и той харчи държавни пари.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Според мен трябва да направим един преглед на сигналите и там, където има нужда от действия, действително да се обърнем по-категорично към съответните власти. Можем да отбележим още един плюс тук – че след една година най-после има вече съдебна процедура за Ерман Занков. Но кога ще приключи делото, това е вече вън от нашите правомощия и възможности.
Колеги, приключваме с парламентарния контрол.
Преминаваме към точка 3 – Преглед на сигнали, за които сме взели решение да бъдат разглеждани на заседание на комисията.
Тук са на вашето внимание тези сигнали, някои от тях са групирани.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
По хронология или по теми?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По хронология са подреждани, но там, където са общи по теми, сме събрали няколко сигнала. Единият от посочените сигнали е за Националната компания “Железопътна структура”, свързана с освободения вече изпълнителен директор Димитър Гайдаров.
Има сигнали за няколко кметове, по които сме взели решение да ги гледаме. Сигнал има за кмета на Варна, кмета на Велико Търново, кмета на Хасково.
Зачестиха сигналите, свързани с местната власт. Това определено мога да го констатирам. Наближават изборите и сигналите зачестиха по отношение на местната власт. Вече сме окомплектовали една част от тези сигнали с необходимата информация и ще имаме възможност да ги гледаме на някои от следващите заседания.
Сериозен сигнал имаме по отношение на РВД (Ръководство въздушно движение), получи се и допълнение към този сигнал.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Профсъюзите?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Двата сигнала са все от профсъюзите. Някои от нещата се повтарят, разбира се, в тези сигнали, но не сме получили окончателни отговори по тях, за да направим съответния парламентарен контрол. Доколкото ми е известно, и в ръководството на РВД са направили промени. Но промените са само част от мерките.
За община и област Бургас също има сигнал, за Несебър има сигнал. Сигналите за кметовете зачестиха доста сериозно.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
За определен срок да се разгледат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За София – област имаме отговори от областния управител по всички въпроси, които са поставени. Така че там имаме готовност. Но те са отправени в качеството му на кмет, сигналите са свързани с времето, когато е бил кмет, а не с времето, когато е бил областен управител.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Господин Председател, има доста сигнали, свързани с Министерството на образованието и науката, може да поканите министъра, ако разбира се, решите. И за дистанционните форми на обучение, и за други неща… Ако прецените, може да го поканим. Аз правя предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Без да звучи тенденциозно моят отговор, но един от министрите, който реагира бързо на наши сигнали, е министърът на образованието и науката. И мисля, че една част от реакциите бяха съвсем категорични и ясни. Разбира се, има един сигнал, на който аз съм един от авторите – сигналът за незаконните центрове, действително ще заслужава сериозно внимание, когато гледаме този сигнал. Това е една тема, с която съм ангажиран вече четвърта година и съм с намерение да я доведем докрай. Не мога да не изразя удовлетворение, че 90 на сто от тези центрове са закрити, но има още 10%. Възниква обаче един такъв въпрос – нарушение има, а отговорни няма. Прекратяваме дейността и, както казва народът, пито – платено. Само че в случая е пито, обаче не е платено. Говоря за отговорността, която трябва да се носи.
Колеги, имате ли нови предложения по сигналите? Това са сигналите, за които ние сме взели решение да ги гледаме на заседание на комисията. Ако сме приключили със сигналите, аз ще ви предложа още един сигнал, който не е включен тук в справката. Този сигнал се отнася до “Ловико” – Сухиндол. Въпреки че голяма част от процедурите са изчерпани, и съдебните включително, моето предложение е да влезе на заседание на комисията по една причина – да се види абсурдът, включително и в съдебни решения. Днес имах среща с ексминистър-председателя Димитър Попов, който работи по този проблем като председател на единия от съюзите на кооперациите. Той е готов пред комисията да изложи една част от проблемите, свързани с “Ловико” – Сухиндол.
Мисля, че няма да е излишно пред комисията, не че не познаваме проблемите, свързани със съдебната система, но нека да видим ясно в комисията, включително един такъв проблем. Ако не възразявате, можем да го включим като един от сигналите. Това - по думите на господин Попов, аз днес го научих, признавам си – била най-голямата кооперация на Балканите преди, разбира се, да бъде ликвидирана.
Колеги, има ли възражения по тези сигнали, които са предложени, след готовност на окомплектоване на информацията, която е необходима, да бъдат предоставени на вниманието и за обсъждане от комисията.
Преминаваме към последната точка – 4, Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Обръщам ви внимание на няколко сигнала.
Сигнал първи – нарушения, извършени от длъжностни лица от общинската администрация – Пловдив за 60 000 кв. м частна общинска собственост. Предложението е до Окръжна прокуратура – Пловдив за проверка с оглед на извършено длъжностно престъпление, ако се прецени, разбира се, че има такова. Пак е свързано с местната власт.
Сигнал №10 – относно неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Специално съм го отбелязал, колеги, защото разбирате сами недопустимостта на такъв род действия. Те обикновено са свързани с корупция.
Сигнал №12 – измама отново с участието на нотариус и частен съдебен изпълнител. Пак е свързано тук в подкрепа на законодателната ни програма.
Нарушение от корупционен характер от страна на магистрати, сигнал №14.
Сигнал №15 – отново е за кмет на община – Шумен.
Сигнал №17 е свързан с Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Пазарджик.
Сигнал №19 – незаконна приватизация на “Черно море” Акционерно дружество – Варна. Имало е молба до Върховната касационна прокуратура. Единствено, което е, искаме информация по този сигнал.
Има един сигнал срещу ръководителя на Областна дирекция Полиция – Стара Загора, сигнал за Районната инспекция на образованието – Русе. Тук искам да отворя една скоба – една част от сигналите, които постъпиха в Русе, се потвърдиха изцяло от това, което получихме от институциите.
Тук има инициативен комитет относно незаконно строителство в “Люлин”.
Един сигнал, който ми направи силно впечатление, сигнал №27, където 7 длъжностни лица са се подписали под документ с невярно съдържание, на който пише “Вярно с оригинала”.
Един сигнал, който заслужава също внимание, е за топлинното счетоводство. Тези сигнали за топлинно счетоводство започнаха да зачестяват, свързано е и със сезона, разбира се, но явно проблемът продължава да стои открит.
Има два сигнала за корупция в затворите. Това също започва да прави впечатление.
Сигнал №31 – за изнудване и получаване на подкуп от затворници, сочен е затвор и извършител.
Сигнал №36 – неоснователни, незаконни действия на администрацията на Софийския затвор.
Отново "Софийска вода" е на нашето внимание - действия на служители на дружеството.
Сигнал, свързан с директор на Стопанска професионална гимназия, също заслужава внимание. Занимавана е прокуратурата с този въпрос – сигнал №40.
Това са по-съществените сигнали.
Господин Атанасаов, искахте нещо по тези сигнали да кажете. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз искам две неща да кажа.
Първо, искам да помоля, може би тук господин Чанко Апостолов се е занимал със сигнал №20. Понеже при мен пристигнаха конкретни факти, става въпрос за една позната схема за кражба на фирми чрез фалшификация на документи и използване на връзки в съдебната система. Конкретният случай е много драстичен. Писмото до апелативния прокурор в Пловдив е за информация, но в сигнала се сочи, че лично районният прокурор на Пловдив е участвал в тези действия и аз не мога да вярвам, че апелативната прокуратура в Пловдив ще бъде обективна по този случай. Затова молбата ми е да бъде уведомен главният прокурор и да се иска намеса на Върховната касационна прокуратура в конкретния случай.
Между другото, нещата в тази ситуация, която е изобщо извън дейността на Комисията за борба с корупцията, са такива, че може да се стигне, дето се казва, и до кръв. Защото става въпрос за много големи интереси. И тук са струпани през Министерството на вътрешните работи отговорни фактори, ангажирани, и в прокуратурата, и в съда. Аз като ги четох тези неща, срещах се с хора и ги изслушвах и се изплаших от това, което се говори. Не искам да употребявам имена кой докъде е ангажиран. Изобщо когато ви говорих и преди, не знам, хората на място нямат вяра в институциите. Това е голям проблем. Казват – всички са свързани тук, на кого да имаш доверие? Има един сигнал, по който работя, не съм го довършил, ще го внеса от мое име, защото хората, които ми подават информацията, се страхуват да застанат. Става въпрос за Русе за безмитна зона – същата история. Такова потапяне, такова нахалство! И преди седем – осем месеца е подадена информация в Областната дирекция на полицията до Окръжната прокуратура, след пресконференция тези институции потвърдиха, че има такива случаи и не са реагирали изобщо. Разбира се, аз ще поискам впоследствие да проверим и те какво са свършили през този период от време, тоест че нищо не са свършили. Но може би ще трябва да се вдига нивото и да се иска реакция на централно ниво, защото на място не може да се намери обективност. Искаме информация от местната прокуратура и тя отговаря така, както е действал нейният човек в частното си качество.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук ще коригираме това – директно до Върховната касационна прокуратура.
Колеги, само за ориентация, с двата инициала е отбелязан експертът, който пряко е ангажиран и отговаря по сигнала. Така че сигнал №20 е действително при Чанко Апостолов, Виолета Граматикова, Росица Каракачанова.
Ако няма други предложения по сигналите, благодаря на всички за участието.
Колеги, пропуснах, на разположение имате информация за постъпилите отговори. Постъпили са отговори по 53 сигнала. Може да ви направи впечатление, че са доста. Голяма част от отговорите тук са на Върховната касационна прокуратура в резултат на действията, които предприеха. Така че и тази информация е на ваше разположение. Няма да се спирам на отделни отговори. Прави впечатление, че 11 или 12 от отговорите са в потвърждение на сигналите, които са подадени и са потвърдени като сигнали, които са ни изпратени.
С това окончателно приключваме.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов).
№48
На 18 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателни предложения.
2. Теми за парламентарен контрол.
3. Преглед на сигнали с решение за разглеждане на заседание на комисията.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Позволете ми първо да пожелая за много години на всички, да ни е успешна 2007 г.! Специално да поздравим господин Атанасов с именния му ден и – дълги години, както се казва!
Имате предложения за четири точки в дневния ред:
1. Законодателни предложения.
2. Теми за парламентарен контрол.
3. Преглед на сигнали с решение за разглеждане на заседание на комисията.
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в този период от последното ни заседание през месец декември.
Предложението за този дневен ред е свързано с един преглед относно дейността, която ни предстои през 2007 г., на основание постъпили предложения и решения, които сме имали като комисия.
Други предложения по дневния ред имате ли, колеги? Няма. Да считаме, че всички приемат дневния ред и да преминем към точка първа – Законодателни предложения.
Имате предоставена справка със законодателна програма за предстоящата сесия. В нея са включени всички предложения, които са постъпили в последните месеци. Бих искал да обърна внимание на някои от тези предложения.
Първото предложение – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, които да регламентират лимитиране на плащанията в брой до 10 000. Едно предложение, което беше внесено от Гражданския консултативен съвет, беше обсъждано там, имате и мотивите за това предложение, свързано с контролиране и осигуряване на прозрачност при плащане на парични суми в брой. Има такава практика в редица европейски страни. Предложението, което е направено, е с една солидна мотивировка, но ще изискаме по всички законопроекти допълнителни становища и на Съвета по законодателство. Влязохме във връзка и със Съвета на юристите, които също изразиха готовност да ни помогнат по отношение на законодателни предложения, за които се счита, че имат достатъчни основания.
Второто предложение е от Върховната касационна прокуратура за Закона за частната охранителна дейност. То е свързано с възможности по отношение на регистрираните фирми в даден район, които кандидатстват за охранителна дейност.
Другото предложение е на господин Валери Русанов, председател на фондация “Акцес” и председател на Гражданския консултативен съвет. То е по Закона за общинските бюджети. Предлага и конкретен текст по този законопроект.
Предложението има сериозни основания, защото според предложението изменението и допълнението на закона ще доведе до пълна прозрачност на общинските бюджети, които да бъдат публикувани до един месец след тяхното приемане в сайта на съответната община и да бъде предоставена възможност на гражданите да получават и бюджета на хартиен носител.
Едно законодателно предложение, което също заслужава според мен сериозно внимание, това е промяна в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Има твърде голям консенсус по този въпрос. Знаете няколко прецедента, които наблюдавахме и които бяха публично изнесени от медиите. Мисля, че по текста няма да има съществени различия. Очаквам да получим скоро тези предложения, така че да бъде на вниманието ни и това предложение.
Друго предложение – от Атанас Костадинов, председател на Съюза на трудово-производителните кооперации, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кооперациите. Това е второ или трето предложение за изменение и допълнение на този закон, все в една посока – контрол върху дейността на управителните органи. Една част от управителните органи допускат явно спекулации със средства, корупционни схеми и т.н. Така че търсене на възможност за по-голям финансов контрол върху тези органи.
Започнало е обсъждане на правна рамка относно публично-частните партньорства в България във връзка с приемането ни в Европейския съюз, едно предложение на Центъра за изследване на демокрацията, което ще има възможност да бъде обсъдено и в Гражданския консултативен съвет преди да влезе на вниманието на комисията.
Имаме предложение, което е много актуално с оглед обсъждането, което тече на Закона за лекарствените средства. Това предложение е от Съюза на фармацевтите. То се отнася до един от тези членове – собствеността на аптеките, право на всяко физическо и юридическо лице да открие аптека. Съюзът на фармацевтите се противопоставя на това предложение, което е внесено.
Един въпрос, който има давност почти една година и според мен трябва да проявим по-голяма настоятелност по него, това е въпросът за Закона за хазарта. Спомняте си, че ние обсъждахме на две заседания – първо, финансовия одит и мерките, които трябва да бъдат предприети от Агенцията по хазарта. След това поискахме промени в законодателството, които да бъдат инициирани от Министерството на финансите, имайки предвид конкретните бележки, направени в този одит, извършен от Сметната палата.
И предложенията са, повтарям, съвсем конкретни. Тъй като настъпиха някои промени в Агенцията по хазарта, трябва да настояваме по-бързо тези предложения да бъдат представени и да се прояви законодателна инициатива по тях.
Има няколко предложения, които постъпиха от "Зелени Балкани", те се отнасят до Закона за подземните богатства. И тук има различни становища. Имаше една среща, която направих с представители на "Зелени Балкани", за да можем да видим кои от въпросите заслужават вниманието на нашата комисия и на едно от следващите заседания ще можем да чуем някои от представителите на "Зелени Балкани" с тези проблеми, които действително се отнасят до предмета на дейност на комисията.
Постъпи едно предложение във връзка със Закона за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, алтернативни енергийни източници и биогорива, за това, че се нарушават с този закон някои пазарни принципи и отношения, но според мен би трябвало да изчакаме становищата на комисиите, към които е насочен, и разбира се, там, където е необходимо, ако се налага, ние да се произнесем по някои от текстовете, така както се счита в това предложение, което е направено.
Има още няколко предложения за законодателни инициативи на граждански екологични организации, едно твърде крайно предложение, бих казал, което е направено относно прекратяване правомощията на кметовете при установяване на незаконосъобразна дейност, свързана със замърсяване на околната среда и риск за човешкото здраве. Пак казвам, крайни предложения, които едва ли са целесъобразни.
Има и едно предложение на Русенската стопанска камара относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране и контрол върху стопанската дейност. Това предложение го свързвам пряко с една тема за парламентарен контрол, за която ще стане дума след малко.
Това е един кратък преглед на тези законодателни предложения, постъпили в комисията в последните няколко месеца. Опитахме се да ги обобщим и да представим пред комисията със съвсем кратки мотиви към тях.
Имате думата по тези предложения, колеги. Доколко са целесъобразни? Може би след като получим цялостната мотивировка, конкретните текстове, като получим и становищата от съответните институции, мисля, че бихме могли едва тогава да проявим инициатива.
Не мога да не отбележа тук, че известна слабост на комисията е законодателната ни дейност. Имам предвид работата по конкретни текстове, с които действително биха могли да бъдат направени някои промени, въпреки че голяма част от предложенията, които направихме към немалко комисии, намериха своите решения в законопроекти, както със Закона за ДДС, Закона за обществените поръчки, Закона за приватизацията, конкретни предложения, които минаха и през комисията, намериха вече своите решения.
Имате думата по законодателната програма, която е представена пред вас.
Колеги, ако няма възражения, аз ви предлагам да приемем по принцип тази програма и в зависимост от целесъобразността на направените предложения, след необходимите консултации и становища на съответните институции, да разглеждаме на заседание на комисията и да преценяваме необходимостта от законодателни предложения по тази законодателна програма, която ви е представена, която е отворена и би могла да бъде развивана допълнително.
ЙОСИФ АВРАМОВ:
По поръчка на представителството на Организацията на обединените нации в България изготвих един обстоен материал във връзка с първото предложение. Бих желал само да добавя, ако уважаемите членове на комисията преценят. В него са предложени още няколко законодателни промени, но акцентирам на две. Първото е законопроект за финансова или за данъчна полиция, второто е законопроект за заложните къщи. Просто ако не се направи финансова полиция, няма кой да контролира предлаганото от мен изменение, което разбрах, че ще се гледа на следващо заседание на комисията.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
От Гражданския консултативен съвет беше представено виждане относно първия законопроект, за който споменахме. Тъй като преценихме, че е необходима допълнителна консултация, не включих другите два законопроекта в предложената програма. След като направим необходимите консултации със съответните комисии, тогава ще направя предложение към комисията за тези два законопроекта, за които беше споменато.
Колеги, ако няма други предложения, да считаме, че приемаме програмата в този вариант, пак повтарям, с необходимите становища, консултации, които да бъдат направени преди да се предприеме съответната инициатива в комисията.
Преминаваме към точка втора – Парламентарен контрол.
Досега комисията е извършила парламентарен контрол по десет теми. По всяка една от темите ние не сме приключили окончателно парламентарния контрол. Решенията по отделните теми са парламентарният контрол да продължи. Тук са представени проведените заседания за парламентарен контрол и предложения за предстоящи заседания във времето, в какво време бихме могли, съобразно с решенията, които сме взели, да продължим с парламентарния контрол.
Бих искал да обърнете внимание специално на сроковете от втората графа – “Предстоящи заседания”, доколко някои от тези теми налагат по-бързи наши действия или по-скоро да предприемем този контрол. Имам предвид продължаващи сигнали, които постъпват в комисията, примерно по отношение на работата на Агенция "Митници", примерно по отношение на Държавния резерв. Бих посочил и някои други, разбира се, от тези теми. Така че да ускорим някои от темите за финансов контрол, очаквайки необходимия резултат.
Имаме получени вече отговори от трите инстанции – имам предвид Министерството на икономиката и енергетиката, Националната електрическа компания и Държавната комисия по водно и енергийно регулиране по тези въпроси, които бяхме поставили преди няколко месеца. Получихме вече и от трите институции, в края на декември и министерството даде своя отговор, така че това е една от темите, които можем да разглеждаме скоро.
Освен това обръщам ви внимание на още две, нови теми, които предлагаме за парламентарен контрол. Едната тема е корупционна среда при незаконното строителство. Има постъпили 38 сигнала в комисията за незаконно строителство. Една част от тях, разбира се, не са потвърдени, но че има формирана такава среда, мисля, че никой от хората на тази маса няма съмнение.
Затова ви предлагам да подготвим едно заседание относно незаконното строителство и формираната корупционна среда, действията, които се предприемат както в нормативната уредба, така и административните мерки от съответното министерство. Затова предложението тук е още за февруари – март да проведем този парламентарен контрол, при готовност. Вече имаме справката с всички сигнали, които се отнасят до незаконното строителство. Ще я предоставим на народните представители. Мисля, че тя не е предоставена сега. Ще я предоставим тази седмица тази справка на народните представители, за да се придобие цялостно впечатление относно този проблем и след необходимите консултации с министерството ще преминем към реализиране на този парламентарен контрол по темата незаконно строителство.
И още една тема за парламентарен контрол, която беше предложена чрез Гражданския консултативен съвет от Българската стопанска камара – за формиране на корупционна среда при регулативните режими. Оказва се, че в страната едни от най-сериозните условия, които създават условия за формиране на корупционна среда, са свързани с различни лицензионни режими, разрешителни. Над 200 са представени тук – всички лицензионни режими, разрешителни, без общините.
И във връзка с това ви връщам към последното предложение в законодателната програма – Законът за ограничаване административното регулиране и контрол върху стопанската дейност и някои нарушения, които се допускат на този закон, с които се увеличават тези регулативни режими. Проблемът е не само в увеличаването, но и в действието на някои от тези режими. Затова ви предлагам да проведем едно заседание, на което да се запознаем по-подробно с този проблем. Затова имате на разположение тази презентация – регулаторните режими в България, състоянието и възможностите за развитие на административния регистър. Има и конкретни предложения, които са направени по отношение на нормативната уредба.
Проведена беше и конференция за тези регулаторни режими, на която аз имах възможност да участвам. Имаше представители на изпълнителната власт в лицето на държавната администрация. Така че това е другата тема, която ви предлагам за парламентарен контрол, тема, която заслужава сериозно внимание. Има възможности както за промени в законодателството, така и за промени в подзаконови нормативни актове, за които бихме могли да направим съответните предложения.
И още една тема, която не е включена тук, но бих искал да изразим становище по нея, това е темата за финансовата дейност и управление на имуществото на политическите партии. Имахме едно решение, ако си спомняте, на комисията отпреди три месеца, с което предложихме Сметната палата да направи финансов одит. Финансовият одит е готов, той е на разположение на комисията, всеки би могъл да се запознае, има го и в сайта на Сметната палата. Можем да направим едно заседание на тази тема – за финансовата дейност и управление на имуществото, имайки предвид изключителната важност на въпроса за финансирането на политическите партии и за възможностите за формиране на корупционна среда по този въпрос. Казвам, на разположение на всеки е този доклад от Сметната палата от тази проверка на всички партии и на основата на този доклад бихме могли да спрем вниманието си на тази тема.
Господин Осман има някои предложения. Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, по точка втора от дневния ред – Парламентарен контрол, правя предложение за включване на темата за дейността на Министерството на здравеопазването при отпускане на лекарства за скъпо струващо лечение на злокачествени заболявания в светлината на оповестения в началото на януари доклад на Сметната палата за извършен одит по темата. Одитът обхваща периода януари 2001 – 31 декември 2005 г.
Особено смущаващо в одитния доклад за мен е заключението, че в Министерството на здравеопазването е създадена благоприятна среда за развитие на механизмите, които генерират и поддържат корупционните практики. Предлагам да бъде изслушан министърът на здравеопазването, какви мерки са предприети за изпълнение на отправените препоръки от Сметната палата и за преодоляване на създалите се условия за корупция. Това е една изключителна област, ползваща се с голям обществен интерес. Още повече че регистрираните болни от рак в България са над 200 000, а злокачествените заболявания са една от основните причини за смъртността в страната. Ако Вие, господин Председател, и колегите сте съгласни, предлагам това да бъде една от първите теми, по които комисията да проведе парламентарно слушане за тази парламентарна сесия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само един отговор в тази посока и относно предложението на господин Осман. Една от темите за парламентарен контрол, която е предвидена, е “Антикорупционни мерки по отношение на лекарствата и лекарствените средства. Предложението е февруари – март да бъде проведен този парламентарен контрол. Тъй като проблемът, който господин Осман постави, е част от тази проблематика, аз мисля, че бихме могли да проведем такъв парламентарен контрол. Той може да се основава на одита, с който разполагаме, може да бъде предоставен на народните представители, има го също и в Сметната палата, и на основание на този одит да направим парламентарен контрол за изслушване за мерките, които е предприело министерството по този въпрос. Аз не бих възразил на едно от първите заседания да бъде поставен за обсъждане в комисията.
Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз искам на вниманието на всички колеги да припомня днес един материал на Файненшълтаймс, който е препечатан и в Монитор, но който заслужава и нашето внимание. Статията в британския вестник е озаглавена “Имиджът на България е опетнен за много чуждестранни инвеститори”. В тази статия се излагат подробно аргументи, включително изказвания на наши политици, че в Министерството на околната среда и водите се задържат около 400 разрешителни, което препятства чуждестранни инвеститори, които са декларирали инвестиции за над 2 милиарда долара да бъдат реализирани.
Ние сме длъжни да го проверим, аз не твърдя дали това е така или не е така. Предлагам в програмата на парламентарния контрол да включим и изслушване на Министерството на околната среда и водите. Нека да се запознаем с това как става, кои са институциите, които издават тези екоразрешения, защото действително има много сигнали, че те се бавят много. Какъв е начинът работата им да бъде подобрена и доколко тази много сериозна статия, която злепоставя България, почива на обективната истина? Тук се говори, че 2 милиарда долара стоят и чакат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Николова. Други предложения? Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз съжалявам, колеги, може да се повторя с някого, но искам да попитам дали когато прогнозно сте определяли тези срокове за последващ контрол на съответни заседания на комисиите, сте имали предвид, че някои от тези казуси са предмет на обследване от прокуратурата и дали ще изчакваме да се произнася прокуратурата по тях и тогава да ги разглеждаме, ако е необходимо. И веднага се сещам тук за замяната на земеделски земи, за Държавния резерв и някои други теми.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще си позволя да отговоря, колеги, на госпожа Гроздилова.
Естествено ние имаме приети принципи – тогава, когато прокуратурата работи по отделни сигнали, да не се ангажираме. Част от въпросите обаче засягат и законодателството. Примерно по отношение на замените на земи и гори, проблемът е и законодателен, и на мерки, които трябва да се предприемат от министерството. Без да влизаме в конкретни сигнали и особено такива, които са предмет на съдебните органи, бихме могли да осъществим контрол именно от тази гледна точка – законодателство, нормативна уредба и административни мерки, които се предприемат от съответните министерства. Това е идеята и по отношение на тези.
Предстоящите заседания все пак са примерни, колеги. Възможно е да има проблеми, които възникват, сигнали, които бихме могли да гледаме, законодателство, което да се появи, така че тези предложения са условни относно предстоящите заседания, както сме ги посочили. Желанието ни е да вървим в такъв график, ще преценим доколко можем да го реализираме.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю,
Уважаеми колеги, да сте живи и здрави през Новата година!
Темите за парламентарен контрол, всичките до една са съществени. Това никой не може да го оспорва. Аз обаче искам да поставя няколко въпроса от системно естество, бих казал.
Постъпват много сигнали в Комисията за борба с корупцията на парламента, голямата част от тях се изпращат на изпълнителната власт за вземане на отношение, за искане на информация, справки и т.н. Аз неведнъж съм го казвал тук, пред комисията, ще го кажа и сега. Висшата администрация, тоест правителството, министрите и техните подчинени неглижират работата на комисията. Много често се отнасят повърхностно, конкретни сигнали, за които има данни за корупция, се прикриват, замазват се нещата, до нас не стига нищо, или в целия този поток, който тук тече, се загубват много съществени сигнали.
Аз имам конкретни случаи, няма сега да ви обременявам с тях, може би на някое от следващите заседания ще искам по някои от тези конкретни случаи съответно институциите, които са се опитали да прикрият тези сигнали, да дойдат тук и да отговорят по реда на парламентарния контрол. Но искам да посоча няколко насоки, които според мен трябва да бъдат част от парламентарния контрол.
Правейки анализ на постъпилите сигнали, през периода на миналата година, да речем, се вижда, че огромната част от тях ние ги изпращаме за проверка, отношение и т.н. на Министерството на вътрешните работи. И оттам, минават месеци, някаква проверка се чака, после идва нещо и ние му изпускаме края, както се казва.
Аз ще моля, господин Председател, нека сътрудниците към комисията да направят един анализ на сигналите през миналата година, да ги групират по институции, към които са отправени. И към тези институции, към които са отправени, нека да видим кой какво отношение е взел, за да сме наясно кои са най-сезираните от комисията институции и какво отношение са имали те към сигналите, които са изпратени към тях.
Аз на око мога да кажа, че става въпрос за МВР и за прокуратурата. Основно към тези институции са изпратени сигналите. В много от случаите няма адекватно поведение.
Например – не исках да ви обременявам, но ще ви кажа – има доста сигнали, които са дребни на вид и не са работа на парламентарната комисия, обаче зад тях се крият конкретни неща. Има извършени съставомерни деяния, които са престъпление, това нещо обаче не се изпраща в прокуратурата, да речем. Мен ме сезира един служител на МВР в Кърджали преди пет – шест месеца за конкретен сигнал, който той е отправил, подписал се е човекът, не е анонимен сигналът, и сочи конкретни деяния, извършени от директора на Областната дирекция в Кърджали, бившият, както се казваше, директор на РДВР. Конкретни сигнали за престъпление. Минал е оттук сигналът, вие сте го изпратили в Министерството на вътрешните работи за справка, оттам са изпратили едно ксерокопие, някаква си справка и нищо повече. А във Вашето писмо пише – да се изпратят всички изпратени материали. Няма да ги изпратят, защото ще се види какво се е случило в цялата тази история, а човекът идва няколко пъти при мен и казва – вижте какво бе, има престъпления тук, може да са дребни, може да се наказва за до 3 години лишаване от свобода, но има доказани престъпления. За това има доказателства и това се прикрива от министъра и от Инспектората. Аз заставам с целия си авторитет и с името си зад това нещо, готов съм да ми се търси отговорност за клевета, ако съм оклеветил някой, настоявам това нещо да се случи.
Така че този случай го разказах като илюстрация на това как често висшата администрация си позволява да ни заобиколи. Разбира се, прокуратурата не подлежи на парламентарен контрол, знаем го това нещо, но подобна е ситуацията и с прокуратурата. Дори да не подлежат на парламентарен контрол от прокуратурата, в крайна сметка ние сме институция, която е адресирала към тях определени случаи и не може да ни заобикалят или да си правят оглушки за тези неща, които стигат до тях.
Вижте, казвам го това, защото с този начин на работа авторитетът на институцията – и парламент, и комисия, пада. И сигналите към нас ще намалеят още повече, защото хората казват – пращаме, ама нищо не се случва. В тази насока моля това нещо да го направим, независимо колко време ще ни отнеме, да се групират сигналите през миналата година, да се види към кои институции най-много са изпратени и какво отношение са взели по тези сигнали.
Спомняте си, тук всички се съгласихте с това, че имаше данни за извършени престъпления от Гранична полиция – 14 000 000, установени безспорно с два доклада на Инспектората на Министерството на вътрешните работи. Знаете ли какво се случва от цялата работа? Тихомълком беше освободен директорът на Гранична полиция, който днес е виден експерт в Министерството на държавната администрация, и междувременно беше тихомълком пенсиониран в края на миналата година директорът на служба Инспекторат на МВР. И на мен ми изпратиха няколко съобщения – пенсионирането е в резултат на това, че той ви е подал сигнала. Не го познавам човека. Уволниха го, избутаха го, защото се усъмниха в него.
И какво се случва? Това е наказателна операция срещу лица, които си позволяват да подават сигнали. Не може да се случват тези неща и на практика нищо да не вършим.
Това е моята молба, за да може след като видим към кого какво сме отправили, как е реагирано, да поискаме съответно парламентарен контрол, да се яви ръководителят на даденото ведомство, което е получило толкова сигнали и по една част от тях не е свършена съответната работа, да отговори защо така се случва.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, господин Атанасов има основание в предложенията, които направи. Ние сме почти в невъзможност, бих казал, да проверяваме всички отговори, които постъпват при нас. Сами разбирате, че с тези оперативни възможности, с които разполагаме, ние не можем да проверяваме отговорите. Но там, където народните представители действително имате поглед върху отделни сигнали, там, където може да се види, че по тези сигнали е отговорено повърхностно или са заобиколени по някакъв начин, аз мисля, че трябва своевременно да ги представим тук и да поискаме съответните действия от страна на изпълнителна власт.
Така беше в началото, си спомням, и с Гранична полиция. След това успяхме да доведем докрай това, което зависи от нас специално, като комисия.
Така че ще моля останалите колеги там, където има сигнали за подобни действия от страна на изпълнителна власт, действително да направим необходимото.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Прощавайте, господин Председател, но в хода на диалог – за три дни Военната прокуратура констатира, че няма никакви данни за престъпления, извършени от директора на Жандармерията. Може да е така, нямам представа какво представляват тези сигнали. Една година не се произнесоха по преписката, изпратена от нас за Гранична полиция. Сега, да извиняват, не сме късогледи, знаем как стават тези неща.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имах преди Нова година разговор с главния прокурор във връзка със сигнали, които по една или друга причина се забавят от прокуратурата. Искам да ви кажа, че само за последния месец след този разговор, по голяма част от сигналите е даден отговор от прокуратурата – дали се работи по тях, приключили ли са, и в момента правим една пълна рекапитулация по отношение на тези сигнали специално, които са към прокуратурата. Ще има възможност, мисля, че няма да отнеме много време да систематизираме сигналите според министерствата и държавните агенции, към които са подадени.
Мисля, че по тези, по които успеем, ще ги предоставяме своевременно на комисията, така както са отправени.
Готвим една пълна справка, тя още не е готова, но е към края си, за всички сигнали, съвсем кратко какво сме изпратили и какво сме получили, по-кратко и от това. Така че за всички сигнали ще имате на разположение тази справка, да видите какви писма сме изпратили и какви отговори сме получили.
Сега, за известно удовлетворение на комисията ще кажа, и това съм поискал, кои са резултатните ни сигнали. Над 100 са, 100 и няколко сигнала са тези, по които сме получили потвърждение, че има корупционни действия или закононарушения. Тази справка също ще я предоставим на народните представители, за да се види резултатът от дейността ни. Да, аз съм съгласен, че по една част от тях са необходими допълнителни действия. И пример ще дам с първия сигнал, който разглеждахме за “Росица”. Отлежава година и колко вече, може би господин Костадинов по-точно от мен ще отговори.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Вие си спомняте, колеги, че тук първия сигнал го разглеждахме през месец октомври 2005 г. Какво стана впоследствие?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И заявихме, че е корупционна практика, официално.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Да. С пълно единодушие беше гласувано и изпратен сигнал в Главната прокуратура. Впоследствие, в средата на 2006 г., още не беше образувана проверката или дело по тази преписка. Отговорът на окръжния прокурор на град Добрич беше, че е станало грешка по някакво друго дело.
В другата сфера – жителите на това село още нямат вода, а там се получи друга драма. По указание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше изкопан нов канал, положени бяха нови тръби, но се оказа, че тези тръби са също фалшификат. Извадиха се отново, зарови се този канал. След това, в края на 2006 г. се изкопа нов канал и тръбите бяха положени върху канала. Паднаха температурите и в крайна сметка се изключи каналът и се работи със стария канал, който е направен, който в момента има някъде над 200 ремонта. Сложете средно по 150, да не са 200 лв. корупционни, представяте си за каква драма става дума. Вода още няма в това село. Двама от колегите, мисля, че Апостол Димитров ходи, когато бяхте на откритата проверка. Станаха и големи ями по пътя, защото каналът пропада от течовете, и т.н. А отговор от прокуратурата и действие няма.
Между прочем, аз видях фирмата, която беше спечелила търга, тя е – казано на общ език – източена и стои само управителят на фирмата – една възрастна дама, около 80-годишна.
Аз лично съжалявам директора на ВиК, защото въпреки всичко това опира до него и той харчи държавни пари.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Според мен трябва да направим един преглед на сигналите и там, където има нужда от действия, действително да се обърнем по-категорично към съответните власти. Можем да отбележим още един плюс тук – че след една година най-после има вече съдебна процедура за Ерман Занков. Но кога ще приключи делото, това е вече вън от нашите правомощия и възможности.
Колеги, приключваме с парламентарния контрол.
Преминаваме към точка 3 – Преглед на сигнали, за които сме взели решение да бъдат разглеждани на заседание на комисията.
Тук са на вашето внимание тези сигнали, някои от тях са групирани.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
По хронология или по теми?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По хронология са подреждани, но там, където са общи по теми, сме събрали няколко сигнала. Единият от посочените сигнали е за Националната компания “Железопътна структура”, свързана с освободения вече изпълнителен директор Димитър Гайдаров.
Има сигнали за няколко кметове, по които сме взели решение да ги гледаме. Сигнал има за кмета на Варна, кмета на Велико Търново, кмета на Хасково.
Зачестиха сигналите, свързани с местната власт. Това определено мога да го констатирам. Наближават изборите и сигналите зачестиха по отношение на местната власт. Вече сме окомплектовали една част от тези сигнали с необходимата информация и ще имаме възможност да ги гледаме на някои от следващите заседания.
Сериозен сигнал имаме по отношение на РВД (Ръководство въздушно движение), получи се и допълнение към този сигнал.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Профсъюзите?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Двата сигнала са все от профсъюзите. Някои от нещата се повтарят, разбира се, в тези сигнали, но не сме получили окончателни отговори по тях, за да направим съответния парламентарен контрол. Доколкото ми е известно, и в ръководството на РВД са направили промени. Но промените са само част от мерките.
За община и област Бургас също има сигнал, за Несебър има сигнал. Сигналите за кметовете зачестиха доста сериозно.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
За определен срок да се разгледат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За София – област имаме отговори от областния управител по всички въпроси, които са поставени. Така че там имаме готовност. Но те са отправени в качеството му на кмет, сигналите са свързани с времето, когато е бил кмет, а не с времето, когато е бил областен управител.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Господин Председател, има доста сигнали, свързани с Министерството на образованието и науката, може да поканите министъра, ако разбира се, решите. И за дистанционните форми на обучение, и за други неща… Ако прецените, може да го поканим. Аз правя предложение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Без да звучи тенденциозно моят отговор, но един от министрите, който реагира бързо на наши сигнали, е министърът на образованието и науката. И мисля, че една част от реакциите бяха съвсем категорични и ясни. Разбира се, има един сигнал, на който аз съм един от авторите – сигналът за незаконните центрове, действително ще заслужава сериозно внимание, когато гледаме този сигнал. Това е една тема, с която съм ангажиран вече четвърта година и съм с намерение да я доведем докрай. Не мога да не изразя удовлетворение, че 90 на сто от тези центрове са закрити, но има още 10%. Възниква обаче един такъв въпрос – нарушение има, а отговорни няма. Прекратяваме дейността и, както казва народът, пито – платено. Само че в случая е пито, обаче не е платено. Говоря за отговорността, която трябва да се носи.
Колеги, имате ли нови предложения по сигналите? Това са сигналите, за които ние сме взели решение да ги гледаме на заседание на комисията. Ако сме приключили със сигналите, аз ще ви предложа още един сигнал, който не е включен тук в справката. Този сигнал се отнася до “Ловико” – Сухиндол. Въпреки че голяма част от процедурите са изчерпани, и съдебните включително, моето предложение е да влезе на заседание на комисията по една причина – да се види абсурдът, включително и в съдебни решения. Днес имах среща с ексминистър-председателя Димитър Попов, който работи по този проблем като председател на единия от съюзите на кооперациите. Той е готов пред комисията да изложи една част от проблемите, свързани с “Ловико” – Сухиндол.
Мисля, че няма да е излишно пред комисията, не че не познаваме проблемите, свързани със съдебната система, но нека да видим ясно в комисията, включително един такъв проблем. Ако не възразявате, можем да го включим като един от сигналите. Това - по думите на господин Попов, аз днес го научих, признавам си – била най-голямата кооперация на Балканите преди, разбира се, да бъде ликвидирана.
Колеги, има ли възражения по тези сигнали, които са предложени, след готовност на окомплектоване на информацията, която е необходима, да бъдат предоставени на вниманието и за обсъждане от комисията.
Преминаваме към последната точка – 4, Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Обръщам ви внимание на няколко сигнала.
Сигнал първи – нарушения, извършени от длъжностни лица от общинската администрация – Пловдив за 60 000 кв. м частна общинска собственост. Предложението е до Окръжна прокуратура – Пловдив за проверка с оглед на извършено длъжностно престъпление, ако се прецени, разбира се, че има такова. Пак е свързано с местната власт.
Сигнал №10 – относно неизпълнение на влезли в сила съдебни решения. Специално съм го отбелязал, колеги, защото разбирате сами недопустимостта на такъв род действия. Те обикновено са свързани с корупция.
Сигнал №12 – измама отново с участието на нотариус и частен съдебен изпълнител. Пак е свързано тук в подкрепа на законодателната ни програма.
Нарушение от корупционен характер от страна на магистрати, сигнал №14.
Сигнал №15 – отново е за кмет на община – Шумен.
Сигнал №17 е свързан с Регионална дирекция “Социално подпомагане” – Пазарджик.
Сигнал №19 – незаконна приватизация на “Черно море” Акционерно дружество – Варна. Имало е молба до Върховната касационна прокуратура. Единствено, което е, искаме информация по този сигнал.
Има един сигнал срещу ръководителя на Областна дирекция Полиция – Стара Загора, сигнал за Районната инспекция на образованието – Русе. Тук искам да отворя една скоба – една част от сигналите, които постъпиха в Русе, се потвърдиха изцяло от това, което получихме от институциите.
Тук има инициативен комитет относно незаконно строителство в “Люлин”.
Един сигнал, който ми направи силно впечатление, сигнал №27, където 7 длъжностни лица са се подписали под документ с невярно съдържание, на който пише “Вярно с оригинала”.
Един сигнал, който заслужава също внимание, е за топлинното счетоводство. Тези сигнали за топлинно счетоводство започнаха да зачестяват, свързано е и със сезона, разбира се, но явно проблемът продължава да стои открит.
Има два сигнала за корупция в затворите. Това също започва да прави впечатление.
Сигнал №31 – за изнудване и получаване на подкуп от затворници, сочен е затвор и извършител.
Сигнал №36 – неоснователни, незаконни действия на администрацията на Софийския затвор.
Отново "Софийска вода" е на нашето внимание - действия на служители на дружеството.
Сигнал, свързан с директор на Стопанска професионална гимназия, също заслужава внимание. Занимавана е прокуратурата с този въпрос – сигнал №40.
Това са по-съществените сигнали.
Господин Атанасаов, искахте нещо по тези сигнали да кажете. Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз искам две неща да кажа.
Първо, искам да помоля, може би тук господин Чанко Апостолов се е занимал със сигнал №20. Понеже при мен пристигнаха конкретни факти, става въпрос за една позната схема за кражба на фирми чрез фалшификация на документи и използване на връзки в съдебната система. Конкретният случай е много драстичен. Писмото до апелативния прокурор в Пловдив е за информация, но в сигнала се сочи, че лично районният прокурор на Пловдив е участвал в тези действия и аз не мога да вярвам, че апелативната прокуратура в Пловдив ще бъде обективна по този случай. Затова молбата ми е да бъде уведомен главният прокурор и да се иска намеса на Върховната касационна прокуратура в конкретния случай.
Между другото, нещата в тази ситуация, която е изобщо извън дейността на Комисията за борба с корупцията, са такива, че може да се стигне, дето се казва, и до кръв. Защото става въпрос за много големи интереси. И тук са струпани през Министерството на вътрешните работи отговорни фактори, ангажирани, и в прокуратурата, и в съда. Аз като ги четох тези неща, срещах се с хора и ги изслушвах и се изплаших от това, което се говори. Не искам да употребявам имена кой докъде е ангажиран. Изобщо когато ви говорих и преди, не знам, хората на място нямат вяра в институциите. Това е голям проблем. Казват – всички са свързани тук, на кого да имаш доверие? Има един сигнал, по който работя, не съм го довършил, ще го внеса от мое име, защото хората, които ми подават информацията, се страхуват да застанат. Става въпрос за Русе за безмитна зона – същата история. Такова потапяне, такова нахалство! И преди седем – осем месеца е подадена информация в Областната дирекция на полицията до Окръжната прокуратура, след пресконференция тези институции потвърдиха, че има такива случаи и не са реагирали изобщо. Разбира се, аз ще поискам впоследствие да проверим и те какво са свършили през този период от време, тоест че нищо не са свършили. Но може би ще трябва да се вдига нивото и да се иска реакция на централно ниво, защото на място не може да се намери обективност. Искаме информация от местната прокуратура и тя отговаря така, както е действал нейният човек в частното си качество.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук ще коригираме това – директно до Върховната касационна прокуратура.
Колеги, само за ориентация, с двата инициала е отбелязан експертът, който пряко е ангажиран и отговаря по сигнала. Така че сигнал №20 е действително при Чанко Апостолов, Виолета Граматикова, Росица Каракачанова.
Ако няма други предложения по сигналите, благодаря на всички за участието.
Колеги, пропуснах, на разположение имате информация за постъпилите отговори. Постъпили са отговори по 53 сигнала. Може да ви направи впечатление, че са доста. Голяма част от отговорите тук са на Върховната касационна прокуратура в резултат на действията, които предприеха. Така че и тази информация е на ваше разположение. Няма да се спирам на отделни отговори. Прави впечатление, че 11 или 12 от отговорите са в потвърждение на сигналите, които са подадени и са потвърдени като сигнали, които са ни изпратени.
С това окончателно приключваме.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов).
