Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия за борба с корупцията
01/02/2007

    ПРОТОКОЛ
    №50







    На 1 февруари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

    Д н е в е н р е д:

    1. Парламентарен контрол във връзка с Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на изпълнението на реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение на злокачествени заболявания, заплащани от републиканския бюджет в Министерството на здравеопазването за периода от 1.01. 2001 г. до 31.12.2005 г.
    2. Представяне на законодателни предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой.
    3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
    Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
    Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

    * * *

    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред:
    1. Парламентарен контрол във връзка с Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на изпълнението на реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение на злокачествени заболявания, заплащани от републиканския бюджет в Министерството на здравеопазването за периода от 1.01. 2001 г. до 31.12.2005 г.
    2. Представяне на законодателни предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой.
    3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения и отговори в комисията.
    Колеги, други предложения по дневния ред има ли?
    АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Няма.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Няма други предложения. Преминаваме към точка първа - Парламентарен контрол във връзка с Доклад на Сметната палата за резултатите от извършен одит на изпълнението на реда за предписване и получаване на лекарства за скъпоструващо лечение на злокачествени заболявания, заплащани от републиканския бюджет в Министерството на здравеопазването за периода от 1.01. 2001 г. до 31.12.2005 г.
    В днешното заседание ще вземат участие:
    от Министерството на здравеопазването
    Д-р Емил Райнов – заместник-министър
    госпожа Нина Ръсина –директор на Дирекция “Национална здравна политика”
    госпожа Грета Атанасова – директор на Дирекция “Инвестиционна политика”
    госпожа Веселка Мандаджиева – началник на отдел “Правна дирекция”
    Поканили сме представители на Сметната палата. В заседанието ще вземат участие:
    госпожа Мария Монева Асенова – главен одитор
    господин Валери Апостолов – член на Сметната палата
    Това са представителите за тази точка на днешното заседание.
    Бих искал комисията да представи мотивите си за парламентарния контрол днес.
    На 11 май 2006 г. комисията проведе парламентарен контрол с тема Антикорупционни мерки по отношение на лекарствата и лекарствените средства. Имаше също така кръгла маса, организирана от комисията заедно с "Трансперънс интърнешънъл" за лекарствената политика, една тематична приемна, която комисията беше организирала по тази проблематика.
    Получихме и одита на Сметната палата, който обхваща периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2005 г.
    Причина да поставим този въпрос отново на парламентарен контрол са твърде тежките квалификации, определения в одита, който е направила Сметната палата. Ще си позволя да ви прочета конкретния цитат от одита – “От направените констатации и оценки се оформя заключението, че в Министерството на здравеопазването е създадена благоприятна среда за развитието на механизмите, които генерират, поддържат корупционни практики”.
    Пак подчертавам, става въпрос за периода 2001 – 2005 г.
    На същата страница 28-ма са дефинирани равнища на корупционен риск за дейността, като “прекомерно много компетенции, упражнявани от един служител – висок риск за корупция”; “произволност в процеса на вземане на решения – висок риск на корупция; “пренебрежително отношение към документацията и отчетността – много висок риск на корупция; “слаб вътрешен контрол – много висок риск на корупция”; “неравнопоставен достъп до информация – много висок риск на корупция”; “отсъствие на лична отговорност – много висок риск на корупция”; “отсъствие на антикорупционни механизми – много висок риск на корупция”; “прекомерно използване на външни услуги – нисък риск на корупция” и “липса на практика по отчитане и докладване на дейността – много висок риск”.
    Няма да представям тук обобщените изводи и заключения от доклада. Те са общо 15 на брой, но също съдържат твърде тежки квалификации и оценки относно лекарствената политика, свързана с онкоболните.
    Направени са в одитния доклад и препоръки – общо 8 на брой – във връзка с направените констатации.
    Целта на днешното заседание преди всичко е да изслушаме представителите на министерството за мерките, които са предприети и които се основават на изводите, на оценките, направени във финансовия одит, за преодоляване на тази тежка ситуация, свързана с болните от злокачествени заболявания. Тъй като този проблем като че ли стана хроничен в последните години, необходимо е да се видят причините, които явно не са от тези последни две години, а имат по-стара давност, и по-важно е да се види какви мерки предприема министерството за преодоляването и на тази корупционна среда, за преодоляването и на недостига от лекарствата за онкоболните.
    Тук говорим за две групи мерки. Едните са законодателни и свързани с нормативната уредба, и други мерки, административни, които биха могли да бъдат взети от Министерството на здравеопазването.
    Аз ви предлагам, колеги, да изслушаме първо представителите на министерството и представителите на Сметната палата, ако преценят, че имат нещо да допълнят към доклада, след което народните представители да имат думата за допълнителни въпроси, мнения, становища по този доклад и по действията на Министерството на здравеопазването.
    Имате ли възражения по тази процедура? Не виждам възражения.
    Господин Апостолов има думата. Господин Апостолов е подписал този одит на Сметната палата, така че заповядайте, господин Апостолов.
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Господин Председател,
    Дами и господа народни представители,
    Съвсем накратко, тъй като председателят уточни в най-общи рамки доклада.
    Аз искам да кажа, че целта на този одит като идея беше да формира едно независимо и обективно мнение за това как е бил проведен процесът по отношение на организацията, изпълнението и управлението като цяло на процеса по предписване и предоставяне на лекарствени средства. Като този одит, нека да подчертая, беше извън плана на Сметната палата и беше включен в юни месец 2005 г. като програма в програмата вследствие на широкия социален отзувк, който имаше в обществото по тежки проблеми, свързани с предоставянето на лекарства. Проблемът е сериозен и именно затова Сметната палата реши да се самосезира, като включи този одит така, че да даде пълна информация на Народното събрание и на изпълнителната власт по отношение на проблемите.
    Като цяло извършеният одит обхвана шест вида анализ на процедури.
    Първо, този одит направи анализ на процедурите по предписване на лекарства, направи анализ на подготовката, организацията и провеждането на обществените поръчки, анализ на изпълнението на договорите, анализ на техниката за доставка на лекарства до крайни потребители, анализ на контрола, който е трябвало да бъде осъществяван върху тази дейност, на финансирането на централните доставки и по отношение на оценката на ефективността и ефикасността на управленските решения при осъществяването на тази дейност. Вследствие на това бяха формирани констатации, които са подкрепени с одитни доказателства.
    Искам да подчертая, че периодът обхваща четирима министри. В този период на одита е имало четирима министри на здравеопазването. От настоящото управление на Министерството на здравеопазването има само няколко месеца.
    По време на одита бяха предприети много мерки, които още със започване на работа, новото Министерството на здравеопазването още при самите констатации започна да създава механизми и мерки, за да започне да отстранява тези слабости. Одитът е оценка на системата. Тук навсякъде, където се говори за корупционна среда, се имат предвид условията, които съгласно международните матрици дават възможност да се направи анализ между процесите и системите за тяхното управление на базата на оценка, която се дава на самите очаквани и действителни резултати от тази дейност по матрицата, която се използва в одита, като това е международен пряк одитен подход.
    С няколко думи, съвсем накратко, тъй като вие се запознахте с основните препоръки, основните констатации на одитния доклад. Ако имате по същество питания за това как сме достигнали до дадена оценка и как сме изградили дадена констатация, сме на разположение да отговорим на този въпрос. Но искам да подчертая, че благодарение на Сметната палата в периода между 1999 г. и 2002 г., включително в Министерството на здравеопазването имаше отказ от заверка на бюджета. Това го казвам, в смисъл, че искам да подчертая, че благодарение на препоръките, които Сметната палата направи по отношение на правилното водене на счетоводството по баланс на министерството, в момента няма проблеми за заверката на бюджета на Министерството на финансите, спазвайки препоръките на Сметната палата.
    Това беше идеята и на този одит, да може да се предостави информация както на парламента, така и на изпълнителната власт, за да могат да бъдат взети адекватни мерки за намаляване на този социален проблем.
    Благодаря.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Бих си позволил, преди да навлезем в същността, да поставя един въпрос. Тъй като казахте, че през този период е имало четирима министри, а в одитния доклад на стр.3 са посочени 5 дирекции, които явно носят пряка отговорност по изпълнението и са част от тези условия, за които говорите, в тези пет дирекции колко пъти са сменени директорите? Имате ли тази информация?
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Тази информация, господин Председател, я нямаме в момента.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Ако може, допълнително да я получим.
    Господин Райнов, заповядайте.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Благодаря Ви.
    Уважаеми господин Председател,
    Дами и господа народни представители,
    Наистина, когато получихме писмото в министерството, с министър Гайдарски изпитахме леко неудобство, защото не разбрахме каква е темата. В един момент се почувствахме, че ние трябва да понесем цялата отговорност за периода 2001 – 2005 г. Господин Апостолов много правилно отбеляза, че това обхваща период от управлението на четирима министри, с уточнението, че екипът на министър Гайдарски влезе от края на месец август, тоест в отчетения период е участвал само 4 месеца и по време на тези 4 месеца търгове и поръчки на лекарства не са правени.
    Така че държа за протокола да се запише, че одитният доклад е за 2001 – 2005 г., нещо, което в последния един месец в медиите не се отбелязваше.
    И сега нататък, по същество. Господин Апостолов правилно отбеляза, че когато влязоха в средата на годината да правят одит от Сметната палата, съвпадна с времето, когато дойде новият екип. През цялото време сме работили, съобразявайки се с резултатите, които взеха да изплуват още на първо четене, по време на работата на Сметната палата. И едно от най-първите неща, които направи министерството, това беше промяна на начина, по който се закупуват и разпределят тези медикаменти. Визирам Наредба №34, която беше издадена на 25.11.2005 г. Значи буквално в рамките на месец и половина, отчитайки грешките от предходните близо пет години, екипът на министерството създаде една нова наредба, в която изрично е указано за пръв път какви медикаменти се закупуват. Използва се опитът на националните консултанти и изрично се записа, че медикаментите, които министерството закупува, трябва да бъдат в т.нар. позитивен списък.
    Другото важно нещо беше, че тези медикаменти трябва да бъдат платени от обществените фондове поне в 3 от 8 присъединили се европейски страни. Защото преди това имаше практика да се купуват медикаменти без абсолютно никакви критерии.
    Другото важно нещо, което залегна в тази наредба, която беше доста революционна, но се доказа, че имаше ефект, за пръв път се заложи т.нар. максимална стойност, до която може да бъде закупувано някакво лекарство. Бих го обяснил по-простичко, за да стане ясно на всички. В предходните години – обявява се поръчка, че ще се купува аспирин “Байер”. Естествено за аспирин “Байер” има само един доставчик, аспирин “Байер” е само един, цената, която се дава, си я избира той. В Наредба №34 разписахме, че министерството не закупува аспирин “Байер”, а купува аспирин, което автоматически отвори вратата за повече доставчици, да се появи конкуренцията, с оглед спадане на цените.
    И другото, което направихме, взехме цената на аспирина в трите най-ниски цени в осемте държави, изчислихме средно аритметично и заложихме, че това е таванът, до който ние плащаме. Благодарение само на тези мерки в тази наредба – това мисля, че и на предишно ваше заседание съм го казвал – за 2006 г. министерството свали цените с близо 20 милиона. Тоест министерството не икономиса 20 милиона, а закупи за 20 милиона повече медикаменти. Това представлява от порядъка на 15% от стойността на общата поръчка.
    Другото важно нещо в тази Наредба №34 е, че стриктно е определен механизмът на контрол, по който закупените медикаменти се разпределят. Много ясно за пръв път се разписаха функциите и отговорностите на различните звена – и на онкодиспансерите, съответно и на районните центрове по здравеопазване.
    Нещо, което пропуснах, за пръв път се разписаха точно и отговорностите на дирекциите, участващи в цялата тръжна процедура. За пръв път се разписа, че трябва да има една комисия, която да изготви спесификацията, друга комисия, която трябва да проведе самата тръжна процедура, за да нямаме това, което е споменато в одитния доклад, че едва ли не едни и същи хора участват по цялата верига и съответно съвсем други хора да отговарят за контрола по разпределението на тези медикаменти.
    И оттук нататък ще си позволя малко по-подробно да ги прочета, за да не изпусна нещо.
    Освен Наредба №34, която още веднъж казвам, стартира на 25.11.2005 г. още преди да бъде готов резултатът от Сметната палата, тоест нещо, което ние преценихме, че ще бъде добре да се направи, след това, през април 2006 г. е сформирана комисия от експерти на Дирекция “Национална здравна политика” в Министерството на здравеопазването за извършване на текущ контрол по спазването на изискванията. Приети са методични указания относно осъществяването на контролните функции по реда на Наредба №34 през месец май. За пръв път точно са определени правомощията по осъществяване на контролните функции на Министерството на здравеопазването, регионалните центрове по здравеопазване, както и ръководителите на лечебните заведения.
    В Дирекция Национална здравна политика постъпва ежемесечна информация от лечебните заведения, крайни получатели по Наредба №34, по количествата, получени и изразходвани лекарствени продукти, както и броят лекувани пациенти. РЦЗ извършва ежемесечни проверки – планови или по сигнали в лечебните заведения, като резултатите се обобщават в месечен отчет до Министерството на здравеопазването. Припомням, имахме няколко случая, които придобиха обществено разгласяване, по сигнали, заедно с пациентски организации, ходехме и на място проверявахме какво се случва с лекарствата. Резултатите мисля, че медиите ги отразиха достатъчно ясно.
    Ръководителите на лечебните заведения осъществяват текущ контрол въз основа на ръководните им функции, произтичащи от Закона за лечебните заведения. Ежемесечно в Дирекция “Национална здравна политика” постъпват отчети от Районните центрове по здравеопазване за броя извършени проверки, както и нарушенията и наложените санкции. За контрол при лечението на пациенти по определени терапевтични схеми със скъпоструващи иновативни лекарства в Министерството на здравеопазването със заповед на министъра е създадена Централна експертна комисия от водещи специалисти онколози в областта на химиотерапията, както и експерти на Министерството на здравеопазването за поименно разпределяне на медикаментите по утвърдени критерии.
    Съгласно чл. 30, ал. ал. 2 и 3 на Наредба №34, информацията по ал. 1 на същия член се изготвя съвместно с Националния раков регистър.
    За какво става въпрос?
    Когато се готви спесификацията, се използват данни от Националния раков регистър, данни от предходната година, отчита се броят на заявките, които са подадени към Министерството на здравеопазването. Естествено предлага се и коефициентът, увеличен за следващата година – нещо, което сами разбирате, че с точност никога не може да се каже.
    През 2006 година е подписано споразумение между Министерството на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса за обмен на информация и съвместни действия за осъществяване на контрола върху рационалното изразходване на лекарствени продукти. От 1.01. 2007 година са в сила правилата за реда и начина на планиране, разпределение, разходване и отчитане на средствата за лекарствени продукти и медицински изделия, утвърдени със заповед на министъра на здравеопазването. Актуализирани са част от стандартните оперативни процедури, като ще бъдат разписани нови, относно реда за подаването на документи за лекарствата, отпускани поименно, което ще доведе до по-точно регламентиране на отговорностите и засилване на контрола върху дейността по лекарствоснабдяването.
    Другият важен момент е, че се разработва нова лекарствена политика, която за съжаление – казвам за съжаление – все още не може да стане факт, защото тя е част от цялостната национална здравна политика. Ние в никакъв случай не можем да извадим лекарствената политика като нещо встрани от цялостната стратегия. И другият важен момент е, че за пръв път в тази нормативна каша, която съществува от няколко години в областта на лекарствената политика ние се опитваме да сложим ред и това е с прословутия вече Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, който от няколко месеца се гледа. Дори и в момента в съседната зала тече заседание на Здравната комисия и точно там се гледа в момента най-важната глава от този закон – Цени и ценообразуване. С този закон искаме да променим доста порочни практики – къде умишлено създавани, къде от незнание, но все пак това е нещо, което трябва да се промени. Абстрахираме се от това, че част от закона е чисто евроинтеграционен, но ние използваме този момент, за да променим онаследени практики.
    И другото важно нещо е, че в момента в Министерството на здравеопазването се работи по задание за изготвяне на нова информационна система за прецизен контрол върху целия процес по осигуряване лечението на пациентите извън обхвата на Закона за здравното осигуряване със средства от държавния бюджет, като тази информацонна система ще бъде част от Националната информационна здравна система, заложена в програмата на правителството, в Стратегия за развитие на информационното общество в Република България.
    И накрая, бих искал да кажа, че понеже срокът от Сметната палата ни е даден до 31 март за изготвяне на доклад с всички взети мерки, поемам ангажимента, че от доклада, който ще бъде изпратен на Сметната палата, всички вие ще получите копие с всички мерки, които са взети по нарушенията и препоръките, открити от Сметната палата. Естествено не само по тях, но и доста нови, които ние в процеса на работа сме установили, както и, надявам се, дотогава да бъде факт и Законът за Здравната каса, който ще положи лекарствената политика на едно ново, бих могъл да си го позволя, качествено равнище.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Благодаря на д-р Райнов.
    Колеги, имате думата за мнения, въпроси, предложения.
    Господин Димитров, заповядайте.
    АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
    Уважаеми господин Председател,
    Това е една може би от най-деликатните теми, които се налага да обсъждаме в нашата комисия и по която малко трудно се говори. Същевременно и ние сме в такова положение, че трябва да оценяваме един друг период, както и заместник-министър Райнов каза, но след като имаме одита на Сметната палата и констатациите, аз бих разделил този проблем на две. Първата част от проблема са констатациите и как да постъпим с тези злоупотреби, които бих квалифицирал – отклоняване, злоупотреби за онкоболни хора, които са в изключително тежко състояние – с думата мародерство, защото не мога да намеря по-подходяща. А втората част на проблема е, - от което аз съм до голяма степен удовлетворен, което зам.-министър Райнов каза – какво да се прави, за да се предотвратят подобни порочни практики, доколкото ги е имало. Защото явно от един доклад всичко не може да се изведе.
    По отношение на първата част аз предлагам този доклад да се предаде по компетентност и действително, ако има допуснати нарушения, с отклоняване на средства, злоупотреби, да се потърси най-строга отговорност на длъжностните лица. Всяка злоупотреба е престъпление, но от онкоболните да се търси начин да се спечели, за мен това вече надхвърля моралните човешки норми.
    По втората част бих препоръчал в тези мерки към министерството две неща. Един много ефективен контрол, защото в цялата страна може би това е едно от нещата, които ни липсват – един ефективен контрол във всички сфери. И една изключително голяма, висока взискателност към хората, които ръководят тези процеси, от страна на министъра, на зам.-министрите. И при най-незначителни нарушения, министерството да реагира своевременно, за да се знае, че има сфери табу – или как да се изразя, не че в другите може да се правят злоупотреби, но не може от средствата, определени от бюджета на държавата някои хора да извличат полза.
    Завърших.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Благодаря на господин Димитров.
    Господин Даут Осман поиска думата, заповядайте.
    ДАУТ ОСМАН:
    Благодаря Ви, господин Председател.
    Уважаеми колеги,
    Уважаеми господин Заместник-министър и гости,
    На първо място, бих искал да изразя удовлетворението си от факта, че толкова сериозна и чувствителна тема е в дневния ред на нашата комисия. В контекста от казаното на господин Апостолов, за констатациите от Сметната палата, и от господин Райнов – за мерките, предприети по Наредба №34, бих искал да разделя моите въпроси на две групи, както каза и господин Димитров. Първата е много конкретна и се отнася до направените констатации в одитния доклад на Сметната палата и по-специално по отношение на дефинираното в табличен вид равнище на корупционния риск на дейността на Министерството на здравеопазването.
    (Господин Емил Райнов временно напуска заседанието.)
    Ще изчакам да се върне заместник-министърът. Въпросите ми са към него.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Докато дойде господин Райнов, господин Апостолов, одитът предоставен ли е на прокуратурата?
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Господин Председател,
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    Законът за Сметната палата императивно вменява като задължение на Сметната палата, когато в извършения одит и в доклада има наличие на данни за престъпление, той да бъде изпратен на прокуратурата. В доклада няма наличие на данни за престъпление. Злоупотребата, както беше казана от господин Димитров, е по-скоро, аз бих казал, несъздаването на система, на организация. Тук не говорим за корупция, пряко изразена в действията на едно лице, отговорно за непровеждането или за провала на дадена процедура. Като цяло Сметната палата това, което е констатирала, е, че липсва разработена и утвърдена лекарствена политика, която ясно да визира какви са приоритетите и целите в тази дейност. Ясно е, че ангажимент за провеждането на държавната политика в областта на здравеопазването с устройствения правилник на Министерството на здравеопазването е възложен на министъра на здравеопазването. И затова тук не е персонализирана вина във формата на злоупотреба. И докладът поради тази причина не е изпращан на прокуратурата. Прокуратурата проявяваше интерес още по време на хода на одита на доклада, но това не беше по инициатива на Сметната палата.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Значи говорим за непряка корупция според Вас.
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Ние говорим за възможност за корупционна среда, не говорим за корупция, никъде в доклада не се казва, че има корупция. И ще дам пример. Казва се, че когато аз не правя анализ на това, което имам , когато не съм разпределил функциите, отговорностите и задачите, това създава условия, Сметната палата е казала, че са създадени условия, а не, че конкретно тази или онази дирекция в Министерството на здравеопазването е корумпирана или извършва корупционни сделки. Такова нещо в доклада не се казва и Сметната палата няма такива компетенции.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Защото – ще си позволя да цитирам отново – “Създадена е благоприятна среда за развитие на механизмите, които генерират и поддържат корупционни практики”. Значи вие сте констатирали кои са механизмите, които генерират и поддържат корупционни практики. Освен това аз неслучайно в началото представих цялата таблица със степента на риска, корупционен риск. И в тази таблица в по-голямата част от позициите – общо шест – имаме много висока степен на корупционен риск, посочен от вас в нея. И само в една позиция има нисък корупционен риск, в една има висок, другите са с много висок корупционен риск.
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Точно така, господин Председател, тази таблица, въз основа на матрицата за управленския риск, дава ниво на корупционен риск на дейността, не определя корупция. Дава корупционен риск за дейността. Значи при тази дейност ние смятаме, че съществува много висок риск за корупция. А дали има корупция – това не е казано никъде в доклада и не е работа на Сметната палата.
    Ние сме оценили, това е одит на изпълнението, само ще подчертая на Вашето внимание – одитът на изпълнението има за цел да направи анализ на планирането, изпълнението и контрола при осъществяването на това управленско решение. Защото всеки одит на изпълнението има за цел да направи анализ на тези три дейности на управлението и това дали са създадени механизмите, които могат да предотвратят корупционната среда. Ние говорим за корупционна среда, не говорим, че има корупция. Аз искам да подчертая, че в доклада никъде не се говори, че има корупция.
    (В заседанието влиза господин Емил Райнов.)
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Да, нарушения има, отговорни няма.
    Да продължим.
    Господин Осман, заповядайте.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Извинявам се, наложи се за малко да напусна заседанието.
    ДАУТ ОСМАН:
    Колеги, от особен интерес за мен е наличието на слаб вътрешен контрол, отсъствие на антикорупционни механизми, съсредоточаване на множество правомощия в един субект – това, което се каза тук и от представителя на Сметната палата, - негарантиран достъп до информация, посочените проблеми сякаш са останали незабелязани за повече от 6 години. Затова моля да запознаете комисията какви конкретни мерки законодателно практически е предприело министерството за преодоляване на изброените корупционни елементи, кога е станало това и има ли някакви постигнати резултати.
    Втората тема, която бих искал да засегна, е за цялостния подход на държавата, нейната политика за предоставяне на лекарства за скъпоструващо лечение на злокачествени заболявания. За мен е пределно ясно, че при натрупаните проблеми в течение на години промяната няма да стане само с едно махване на вълшебна пръчица, както и че за част от промените са необходими немалко финансови средства. Но констатацията в доклада, че в 21 век България няма лекарствена политика с ясно определени приоритети като част от държавната политика в областта на здравеопазването, е повече от смущаваща.
    Във връзка с това бих искал да попитам – предприети ли са конкретни стъпки за подобряване на стандартната оперативна процедура? Предвижда ли се създаването на база данни към Министерството на здравеопазването за броя на онкоболните, видовете заболявания, видовете лечение? Дали това, което говорите за раковия регистър, върши същата работа?
    Как си обяснявате факта, че цените за един и същ медикамент на свободния пазар е в пъти по-ниска от тази, договорена при търговете в Министерството на здравеопазването и на Националната здравно-осигурителна каса?
    Какво е необходимо и кога министерството ще започне изготвянето, и то на качествени анализи и прогнози на развитието на онкологичните заболявания, като планира своевременно нужните средства за доставка на лекарства?
    Как министерството смята да превърне осъществения контрол по изпълнение на договорите с доставчици от формален в реален и ефективен?
    Има ли изготвено предложение до министъра на финансите за включване на нови позиции по единната бюджетна класификация за нуждите на министерството?
    И не е ли редно да се засили гражданският контрол за повече прозрачност при процедурите?
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Тъй като имаше доста въпроси, колеги, ако прецените, да чуем някои отговори и след това да продължим с допълнителни въпроси. Аз се извинявам, господин Осман, но на една част, имам предвид първата група въпроси, имаше отговори в изложението на господин Райнов. По някои от останалите, заповядайте, д-р Райнов или някой от колегите Ви.

    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Благодаря Ви, аз ще се опитам да отговоря на множеството въпроси, които се зададоха.
    Да, вече има създадена методика за планиране. Резултатът от тази методика е, че за втора поредна година – тук има дори хора от пациентските организации, ще потвърдят това – търговете се провеждат навреме. Какво ще рече навреме?
    Предишни години е имало проведени търгове през април, договори - сключени през май, но сега, за втора поредна година – визирам 2005 г. и 2006 г. – търговете се обявяват в края на предишната година, за да може в началото на годината вече да има медикаменти и да не се получава вакуум между поръчките двете години, което наистина се е случвало в други години. Така че има планиране.
    Естествено, използва се базата данни, които ги има в Националния раков регистър, с малката подробност, че данните, които дава Националният раков регистър, поради техниката на обобщаване, винаги пристигат с година и половина закъснение. Не казвам нищо ново. В момента имаме обобщените данни, които са за 2005 г.
    Така че когато дойдат тези данни от Националния раков регистър, съпоставяме ги с данните на заявките от миналата година, естествено използваме опита на водещите химиотерапевти, които най-добре като специалисти знаят какви медикаменти да се използват, естествено накрая водещо е и бюджетът, който се отпуска.
    Това е една много деликатна сфера. Какво имам предвид? Не бих искал да коментирам бюджета колко е достатъчен или колко е недостатъчен. Нашият ангажимент е да отговаряме за правилното изразходване, за възможно най-рационалното изразходване на бюджета, който ни е отпуснат. Това е нашият ангажимент. Останалият ангажимент – колко ще бъде бюджетът, нашите претенции винаги са за повече, но резултатите са други. И в рамките на този бюджет ние искаме оптималния обем медикаменти, за да покрием нуждите на пациентите. Защото на пазара на медикаментите, особено в тази област – онкологията, има и по-евтини, но има много скъпи медикаменти. И ние трябва да намерим точно този баланс. Защото понякога лечението на 40 пациенти ни излиза във финансови измерения колкото лечението на 4000. Нали разбирате колко е деликатна цялата тази система? И естествено, за да няма никакъв субективизъм, е разписана цялата тази методика, в която участват всички национални консултанти, която мисля, че в последните две години сме го доказали, дори и миналата седмица на тържеството, на годишнината на една от пациентските организации “АПОС”, за пръв път човек от министерството получи награда, която е израз именно на това взаимодействие, което се случва в последните две години. Пациентските организации, всички, които имат сигнали, ги подават и на всеки един сигнал ние търсим решението. Тоест освен глобално в лекарствената политика, ние търсим решение на частния случай.
    И пак се връщам на глобалния въпрос – за лекарствената политика. Лекарствената политика за да се прави, е нужен законът, който в момента чакаме да излезе. Защото на базата на този закон ние ще променим много неща. Ще променим и ценообразуването, и реимбурсацията. Всъщност ще ги променим, няма да направим нищо по-различно от това, което се прави в Европа. В края на краищата в Европа има изисквания за регистрация на медикаменти, за ползването на медикаменти, но ценообразуването, контролът си е национален приоритет. Ние може да внесем нашия национален момент в него, но няма нищо лошо да се поучим от европейската практика. Така че е разписано и това, което го има в Наредба №34 досега, реферирането, спрямо кой ще реферираме. Пак ще реферираме спрямо най-ниските цени, за да търсим оптималното разходване на средствата.
    Това е накратко. Ако нещо съм пропуснал, извинявам се.

    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Заповядайте, господин Христов.
    МИНЧО ХРИСТОВ:
    Благодаря.
    Ако ми позволите, ще изкажа едно мнение. Взимам повод от това, което чухме преди малко, че според авторите на одита нямало корупция, имало условия, корупционна среда. Аз считам, че ако едно лекарство в България е два, три или четири пъти по-скъпо, отколкото в съседна Гърция, това може да го наречем корупция, може да го наречем мародерство, както каза колегата, може да го наречем бандитизъм, но във всички случаи това е престъпление.
    Искам да обърна внимание, не беше отговорено тук на колегата, който говори преди малко – господин Осман. Как така в България се получава следното? Цените на свободния пазар на някои лекарства са в пъти по-евтини, отколкото цените, които плаща Здравната каса? Ето това е един много логичен въпрос. И ако се получава така, че има лекарства, които са в пъти по-скъпи, тоест, Здравната каса ги плаща в пъти по-скъпо, аз мисля, че тук имаме основание да се говори за престъпление. И ако има такива факти, те незабавно трябва да бъдат отправени към прокуратурата и ние като Комисия за борба с корупцията сме първите, които трябва да настояваме за това.
    Тук се каза, че имало риск за корупция, но не е работа на Сметната палата. Аз мисля, че това е работа на всички нас, доколкото става дума за здравето и живота на българските граждани. Затова моля, ако може, да ми бъде обяснено на какво се дължи тази драстична разлика в някои случаи между раздутите цени, които плаща Здравната каса, и продажбата на тези същите лекарства на свободна продажба. Ето това е, за мен тук става дума за умишлено източване на държавни средства. Вероятно това е една много стройна схема, в която участват държавни служители. Така че за мен става дума за престъпление.
    И още нещо. Ако може, да ми обясните. В някои европейски страни има пределни цени на лекарства. Има един такъв индикативен списък, където са фиксирани пределни цени. Например, ако не се лъжа, в съседна Гърция има такова нещо.
    Какво е становището на министерството по този въпрос? Не е ли добре да се изработи един такъв списък, за да не се дава възможност на някои недобросъвестни търговци да увеличават цените?
    Благодаря.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Думата поиска господин Янев, заповядайте.
    ЯСЕН ЯНЕВ:
    Благодаря, господин Председател.
    Уважаеми гости, моят въпрос е към Министерството на здравеопазването, понеже наистина аз съм удовлетворен от корекцията на наредбите, които са настъпили, и механизмите за контрол най-вече върху разходването на средства за скъпоструващи лечения чрез трансфери от републиканския бюджет.
    Но исках да попитам – това ли е хипотетично, така да се каже, фундаментът, който ще смени тази практика? И мисля, че министерството, имайки изключително регулативни функции и е ведомство, което трябва да сформира философията на здравеопазването и на добрата лекарска медицинска практика, предвижда ли се евентуално децентрализация на тази функция, като прехвърляне на тези отговорности на съответните второстепенни разпоредители или пък евентуално, прехвърляйки отговорността върху Здравно-осигурителната каса, тя да играе търговете, включително и за медикаменти, които са извън здравно осигурените лица, с трансфера от републиканския бюджет. Защото мисля, че, занимавайки се изключително също с разплащане по реда и на здравно осигурените лица с частично или напълно безплатни лекарства, може да бъде вменена тази функция на нея, или хипотетично, пак казах в началото, може да бъде вменено включително 14-те или 15-те онкодиспансера да играят тези търгове своеобразно и най-вече своевременно по Закона за обществените поръчки. Естествено, че министерството ще бъде контролиращ орган, естествено, че то ще дава пределни цени, естествено, че ще ги контролира, включително и в общата информацонна система, брой на пациентите, новооткрити и пр. Тоест с решението на новата наредба да се изправят тези дисхармонии, които се получават.
    А иначе, по отношение на изказването на господин Христов, в пъти – 4-5 пъти по-скъп медикамент никъде не съм срещал да има в България.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Господин Райнов, заповядайте.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Аз ще започна от последния въпрос – би ли могло да се децентрализира. Все пак, понеже пак се връщам, паралелно текат дебатите по Закона за лекарствата, в цял свят, когато имаме изразходване на публични средства и на обществени ресурси за медикаменти, ангажиментът на държавата е да регулира и да контролира как ще бъдат изразходвани. В цял свят това е ангажимент на държавата. Това не подлежи на децентрализация, защото ние не можем да вменим отговорности на онкодиспансерите да си правят, да си подреждат каквито си искат поръчки, защото тогава примерно от 20 онкодиспансера ви гарантирам, че медикаментите ще бъдат на 20 различни цени, познайте в кой диапазон.
    Колкото до въпроса за пределните цени, искам да ви кажа, че и в момента по сега действащия закон, ценообразуването в момента в България е от типа на пределните цени. Има цена на производителя, навсякъде търговецът формира една пазарна цена, на която може да се продава. Това е сега действащият механизъм в България.
    Колкото до въпроса за това да има по-евтини медикаменти, точно този момент е разписан в новия закон под името “паралелен внос”. Това какво ще рече? Когато в България някой достави медикамент на цена 10 лв., това му е цена за България, ако се намери друг търговец, който някъде в европейските страни го намери на цена 5 лв., той има право да го вземе оттам, да осъществи т.нар. паралелен внос и да го вкара в България на цена под тази, на която се продава в България. Това сме го приели като механизъм на понижаване на цените. Тоест има я тази възможност.
    Колкото до въпроса – искам тук малко да подиференцираме нещата – одитът в момента е за цените на лекарствата в Министерството на здравеопазването. И понеже се засегна въпросът за Националната здравно-осигурителна каса, там нещата стоят малко по-различно. И ще обясня защо стоят по-различно. Докато министерството провежда търгове, тоест обявява документите на търга , вижда кой ще даде най-ниска цена, Касата по сега действащото законодателство, което се опитваме да променим с този закон, договаря цени, но без да знае количеството. Тоест Касата договаря една цена, примерно аспиринът, който ще се плаща на пациента за домашно лечение, колко ще струва, но не дава колко е количеството. И оттам какво произтича? По сега действащото законодателство Касата има право само по веднъж в годината да договаря. И на практика какво се получава? Идва фирма “Х”, договарят се медикаменти “У” на цена 10 лв. и тази цена Касата по закон я плаща през цялата година. Междувременно на пазара е излязъл друг подобен медикамент, генеричен, фирмата може да си е сменила фирмената политика, да си свали цената, съответно в аптеката, но Касата по сега действащото законодателство веднъж в годината е договорила цената и няма право, няма система да реагира по-гъвкаво на пазарната логика. Това се опитваме да променим в новия закон за лекарствата.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Заповядайте, господин Илиев.
    ИЛИЯН ИЛИЕВ:
    Господин Председател,
    Уважаеми колеги,
    Моят въпрос е към заместник-министъра господин Райнов.
    Искам да Ви попитам има ли информационна система в министерството, която да ни дава ясна представа за лекарствената обезпеченост на онкодиспансерите в реално време? В смисъл да се реагира по-гъвкаво, ако в даден онкодиспансер някой медикамент липсва, веднага да се вземат мерки от министерството, както и да има представа, ако няма резерви в министерството, да се прехвърли медикаментът от друг онкодиспансер, респективно от аптеката на съответния онкодиспансер. И в този смисъл какъв е контролът на министерството в тази посока и обезпеченост на диспансерите? Има ли политика, която да развива и такава система, както и да отчита заболеваемостта в отделните региони? Отчита ли се тя и във вашето планиране за съответната година как правите този разчет, примерно в регион Шумен да определите повече химиотерапевти, отколкото, да речем, в София? Има ли такава съпоставка за следващата година?
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Благодаря Ви.
    В момента в Министерството на здравеопазването действа системата наречена онконет, която е създадена преди няколко години, когато медикаментите, позициите, които са били закупувани, са били неколкократно по-малко. Тоест в момента министерството закупува около 150 позиции, докато навремето, когато е създавана, позициите са били около 30. Това, от една страна, от друга гледна точка самата система обхваща много малък обем данни на пациентите и към днешна дата тя е морално остаряла, работи, ползва се, но е морално остаряла. Затова ненапразно аз прочетох, че в момента в Министерството на здравеопазването се работи по задание за изготвяне на нова информационна система, която да не решава частния случай, а да бъде част от една цялостна информационна система, цялостна здравна мрежа, която пък е свързана с цялостната стратегия за развитие на информационното общество в Република България.
    Естествено, както споменах, при планирането се взимат данните, които са подадени от районните центрове по здравеопазване, както и от онкодиспансерите на база предходната година. Винаги се залага на база тенденции процентът, който се увеличава. Така че има планиране. За пръв път от две години има планиране за лекарствопотребяването в областта онкозаболяване и редки заболявания.
    И това, което - Вие сте прав - в момента съществува и точно този метод, когато някъде възникне липса, а някъде примерно са заявили по-голямо количество, но по една или друга причина не е използвано, извършваме преразпределение. Тоест, когато се ходи по проверки, се намират натрупани запаси, които се преразпределят. Така че това се прави непрекъснато.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Отново се натъкваме, колеги, на една позната за нас формула – извършването е законно, но е нецелесъобразно. Срещаме го на няколко пъти в доклада.
    Оказва се, че има възможности според нормативната уредба да се извършат дейности, които са в ущърб на обществото. И аз имам въпрос точно по отношение на отговорността. Ще се позова на няколко цитата от доклада.
    “Чести са случаите на произволност при вземане на решение въз основа на лична преценка и без ясна аргументация и мотиви.” Кой е вземал тези решения? Разбира се, не очаквам да ми дадете отговор сега. Кой е вземал тези решения по лична преценка, без ясна аргументация и мотиви? Когато има такъв субективен момент и няма ясна аргументация и мотиви, можем да си представим какъв е резултатът.
    След това, казва се също в матрицата за управленския риск, че “организационната структура и финансовата отчетност – обръщам ви внимание – на министерството не съответства на характера на извършената дейност”. Когато финансовата отчетност не съответства на дейността, възниква въпросът на какво съответства тази отчетност и какви са финансовите резултати от това?
    Още една констатация. “Установиха се порочни практики при вземане на решения за провеждане на процедури.” Кой е вземал тези решения за провеждане на тези процедури, които са ставали и въз основа на които е формирана тази корупционна среда?
    Следващ момент – “наличие на пропуски във воденето, регистрацията и съхраняването на документацията и отчетността на дейността”. Кой е довел до тези пропуски? Защо са направени те, като част от корупционния риск?
    Тук стана въпрос за информацонната система. За контрола също стана въпрос и за мониторинга.
    И се връщам на началния си въпрос, тъй като тези конкретни мои въпроси са свързани с тези пет дирекции. По същество министрите работят със своите кабинети. Но дирекциите са едни и същи. А тук става въпрос за пет дирекции, които упражняват тази дейност – “Медицински дейности и лекарствоснабдяване”, “Национална здравна политика”, “Управление и преструктуриране на собствеността”, “Управление на финансовите ресурси”, “Национална служба по наркотичните вещества”. Моят въпрос отново е – каква е отговорността на тези дирекции и какви административни мерки, ако такива са предприети или имате намерение да предприемете от страна на министерството, сте взели? Това е моят конкретен въпрос. Защото по същество – казвам мое мнение – решенията относно тази нормативна уредба, голяма част от предложенията се правят и се изпълняват точно на това управленско ниво.
    Заповядайте, господин Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Започвам от последния Ви въпрос.
    Вие сте напълно прав, господин Председател, именно затова, когато се направи новият правилник на Министерството на здравеопазването, всъщност това беше един от мотивите, за да се промени Правилникът на Министерството на здравеопазването. Там вече, в новия правилник, който е от март месец 2006 г., много ясно са разписани отговорностите и задълженията на всички дирекции. Много ясно се знае коя дирекция за какво точно отговаря. Именно това беше ползата от одитния доклад, за да не се получава концентрирането само на едно място, тоест само в една дирекция, а всеки да си носи своите отговорности. Така че в правилника това е отразено и като резултат действа.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Други от нашите гости? Заповядайте, господин Апостолов.
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Господин Председател, аз ще поискам да отговоря на един от Вашите въпроси, тъй като Вие цитирахте матрицата на управленския риск, по отношение на организационната структура и финансовата отговорност, какво се е имало предвид, когато е написана тази оценка при съпоставка на очакваните действия и действителните резултати. Министерството на здравеопазването в един параграф отчита и води всички свои стойности както по онколечението, лекарствата, така и кръвна плазма, и консумативи, и редица други медикаменти. И този обобщен параграф не дава възможност да се направи точна оценка на позицията единствено и само за ръководства, които се финансират от републиканския бюджет през бюджета на Министерството на здравеопазването.
    Такава препоръка сме дали и до Министерството на финансите да отдели този параграф.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Аз бих си позволил два въпроса.
    Единият въпрос е, тъй като една част от публичните длъжности в държавата декларират своите имущества, директорите на дирекции декларират ли своето имущество?
    ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ:
    Господин Председател, аз ще се помъча да отговоря от позиция на Сметната палата. По Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности те не декларират, но по Закона за държавния служител декларират. Но пред Сметната палата не декларират директори на дирекции.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Но като държавни служители декларират.
    Господин Райнов, заповядайте.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Бих допълнил и другото, че всички, които участват в провеждането на търговете, в комисиите подписват декларация за липса на конфликт на интереси – това е изискване, което е по Закона за обществените поръчки, и това категорично се спазва.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    И другият въпрос, мисля, че е важен. За тази една година и половина, имайки предвид причините за недостига на лекарства, специално за тези със злокачествени заболявания, има ли промяна, имайки предвид и обективни причини, които са настъпили – и с Данък добавена стойност, наблюдава се едно увеличаване на онкоболните. Има ли промяна по отношение на обезпечаването с лекарства на тези болни? Тъй като това беше остър социален проблем, бих казал, настъпи ли промяна по отношение на обезпечаването, ако прецените, в проценти, ако прецените, въпреки че е грубо да търсим такива измерители, все пак каква е степента на обезпеченост в резултат на мерките, които са предприети, разбираме в последните месеци и година, за да може действително болните от злокачествени заболявания да бъдат осигурени, доколкото това е възможно, от страна на държавата?
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Малко съм притеснен да отговоря на този въпрос, защото, както Вие сам казахте, на кои критерии да стъпим. Чисто техническият критерий – аз Ви гарантирам, че спрямо 2005 г. миналата година имаше с 20 до 25% по-голям обем медикаменти. За тази година все още не мога да кажа, защото все още текат търговете за 2007 г., но пък от друга гледна точка тази година парите са с 20 милиона повече спрямо 2006 г., което означава, че медикаментите също ще бъдат спрямо миналата година близо с 15 до 20% повече като обем. Ако това е някакъв измерител за задоволяване на потребностите.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря.
    Последен въпрос, господин Христов.
    МИНЧО ХРИСТОВ:
    Понеже не ми стана ясно, извинявам се, че питам пак. Като стана дума за пределните цени, Вие, господин Райнов, казахте, че в България има нещо – цитирам точно – от типа на пределните цени. Моля да ми кажете пределни цени ли са или са от някакъв такъв тип.
    И второ, тук колегата Даут Осман ми каза един пример, лекарство за сърце 19 пъти по-скъпо в България, отколкото в Гърция. Аз не знам, кой определя тези пределни цени и защо се получава така, че в тази съседна Гърция има такъв драстичен случай? За другите лекарства Ви казах, че са 3-4 пъти. И аз мисля, че само тези факти са достатъчни, за да се изпратят всичките тези материали на прокуратурата, да се започне една много сериозна проверка във всички структури, за които говорим в момента, и може би, колеги, трябва да помислим за създаването на една държавна фирма или министерството да натовари едно дъщерно дружество, което да се занимава само с внос на лекарства. Защото явно тук не става дума за корупционни практики, а става дума за някаква невероятна корупция, която си играе със здравеопазването и живота на българските граждани. Ако може да ми отговорите просто, как се определят тези пределни цени, защо в България са 19 пъти по-скъпи, отколкото в съседна Гърция?
    Благодаря.
    ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви.
    Явно не съм се изразил правилно. В България, по сега действащото законодателство действа системата на пределните цени. Не нещо като, а в България в момента действат пределните цени. Има Комисия по цените, има наредба как се определя. Там е разписано, че фирмата вносител трябва да дойде, да докаже каква е производствената цена и оттам нататък има законово определени надценки за търговец на едро, търговец на дребно и се получава цената, която е пределна. По закон никой не може да продава над пределната цена. Надолу може да слиза. Това е сега действащото законодателство.
    МИНЧО ХРИСТОВ:
    На какво се дължи тази драстична разлика, аз това Ви питам и моля да ми отговорите?
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Благодаря Ви за въпроса, само че ще помоля да ми дадете конкретния пример като медикамент, за да проуча, защото така не мога да говоря кой медикамент към коя дата къде колко е струвал.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Колеги, бих ви предложил две решения на днешното заседание по тази точка. Имайки предвид това, че министерството трябва да отговори на обобщените изводи и оценки, направени от Сметната палата и на препоръките, които има от Сметната палата, господин Райнов съобщи, че ще ни предостави този доклад своевременно, аз ви предлагам първото решение да бъде следното.
    “1. Комисията за борба с корупцията да се запознае с доклада за мерките на Министерството на здравеопазването и на основание на направените оценки да прецени необходимостта от продължаване на парламентарния контрол по този въпрос.”
    След като получим доклада, комисията да се запознае с него, на базата на този доклад ще имаме вече и приетия закон, надявам се, дотогава, за да може комисията да се произнесе като цяло. Искам да ви припомня, едно от решенията от 11 май 2006 г. беше свързано с предстоящото приемане на закона. И аз пак се обръщам към господин Райнов – ако прецените, че има текстове, които според Вас ще създадат корупционни условия, моля Ви, обърнете се към комисията, ние сме готови да заемем позиция, ако бъдем убедени, разбира се, в необходимостта от корекция на такива текстове.
    И още едно решение ще предложа на комисията.
    “2. Министерството на здравеопазването да прецени необходимостта от предприемане на административни мерки по отношение на отговорни длъжностни лица, свързани с реализацията на лекарствената политика в периода от 2001 до 2005 г.”
    Заповядайте, господин Райнов.
    ЕМИЛ РАЙНОВ:
    Благодаря Ви. Само едно допълнение. Наистина Ви благодаря за предложението, което отправихте, защото имам лекото притеснение от последните няколко заседания на Здравната комисия, че философията, която беше заложена в закона, вече се променя и в момента не мога да се наема да дам анализ на това, което ще излезе като краен вариант, до какво ще доведе. Така че ще се възползвам от това, когато видя в окончателен вариант нещата, дали бихте могли да помогнете.
    Благодаря Ви.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Госпожа Гроздилова поиска думата, заповядайте.
    СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
    Благодаря, господин Председател.
    Уважаеми д-р Райнов, ние всички участваме и в заседанията на парламентарните си групи, където особено се развихря дебатът по отношение на заемане на една или друга позиция. Много ни е трудно да се ориентираме, защото не е тайна, Вие вероятно сте често и потърпевш, каква емоция друса всяко заседание на Комисията по здравеопазване. И затова аз също исках да поставя този въпрос и да предложа, и да благодаря на председателя, че го формулира по най-добрия начин. Ние можем да Ви помогнем, но не знам доколко сте прав, като казвате, че се излиза извън философията на това, което вие сте внесли като законопроект. Защото ние точно три пъти на заседание на парламентарната група ставаме свидетели на, меко казано, бурни спорове. Затова ще бъдем особено благодарни, ако осветлите членовете на нашата комисия. Аз си оставам с убеждението, че немалко са текстовете, при които наистина се съдържат доста добри условия за развихряне по-нататък на корупционни действия. Ако желаете, да помогнем, ако не, пак ще продължим парламентарния контрол и след действието на новите текстове.
    Благодаря.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Мисля, че има основание господин Райнов с предложението, което прие по отношение на закона. Действително трябва да се направи анализ и оценка на приемането на закона като цяло. Ако прецените в хода на приемането, че бихме могли също да помогнем, ние сме на разположение, ако не, ще очакваме окончателната Ви оценка.
    Колеги, други предложения? Има ли възражения по предложените решения? Не виждам. Приемам, че с консенсус приемаме предложените решения.
    Благодаря на нашите гости за участието в заседанието. Надявам се и в бъдеще да продължи сътрудничеството ни със Сметната палата, скоро ще ви каним отново по един друг ваш одит. Така че ще имаме възможност отново да обсъждаме един въпрос.
    И искам да се извиня на нашите гости, които са дошли за точка 2 от дневния ред, предполагах, че по-бързо можем да обсъдим тази важна точка, но заповядайте. Ще представя нашите гости по точка втора от дневния ред – Представяне на законодателни предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой.
    Поканили сме за участие в заседанието съответни представители. Инициатива по отношение на тези законодателни изменения в комисията постъпи от Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията, затова сме поканили за участие следните представители.
    От Гражданския консултативен съвет и граждански организации:
    Госпожа Диана Ковачева – изпълнителен директор на Асоциацията “Прозрачност без граници”. Госпожа Ковачева в момента е и председател на Гражданския консултативен съвет.
    Сред нас е, и благодарим за участието му, господин Нийл Буне, представител на Програмата за развитие на ООН.
    Също така господин Васил Мирчев – член на Консултативния съвет на Глобалния договор (ООН).
    Госпожа Валя Чилова от Консултативния съвет на Глобалния договор.
    Госпожа Катя Христова от Асоциация “Прозрачност без граници”
    Госпожа Мая Няголова от Програмата за развитие на ООН.
    Госпожа Андриана Тошева, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
    Госпожа Галя Петрова, експерт към Асоциацията.
    Господин Стамен Тасев, изпълнителен директор на Български форум на бизнеслидерите.
    Господин Константин Главанаков от Българска търговско-промишлена палата.
    От Българската стопанска камара – госпожа Таня Желязкова.
    Колеги, разполагате със становище на 4 неправителствени организации по предложенията за изменение и допълнение на закона. Това са 4-те становища, които са ни представени. Аз бих помолил първо госпожа Диана Ковачева да представи виждането относно законодателните промени, свързани с кешовите плащания, след което да преминем към становищата на останалите организации и да преценим действията на комисията по-нататък.
    Госпожа Ковачева, заповядайте.
    ДИАНА КОВАЧЕВА:
    Благодаря Ви, господин Великов.
    Добър ден. Много Ви благодаря за възможността, която ни предоставяте. В момента говоря в качеството си на председател на Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.
    Това, което бихме искали да ви представим, е едно експертно изследване, което беше направено в периода ноември – декември 2006 г. То се състои от едно експертно становище за въвеждане на нормативно ограничение на плащанията в брой над определен размер и от едно сравнително-правно изследване на най-добрите практики на държави - членки на Европейския съюз.
    Това изследване на практика е подкрепено от Консултативния съвет на Българската мрежа на Глобалния договор на 4 декември 2006 г. и след това е предоставено на вниманието на Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията.
    Бих искал да ви представя госпожа Катя Христова, която е програмен директор на Асоциация "Прозрачност без граници" и която съвсем накратко ще ви представи хронологията на инициативата, която на практика доведе до изработването на подобно експертно становище, а след това аз отново ще взема думата и ще представя самото предложение.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Заповядайте.
    КАТЯ ХРИСТОВА:
    Благодаря ви много.
    Уважаеми господин Председател,
    Уважаеми господа членове на Комисията за борба с корупцията,
    Инициативата, която ви представяме днес, всъщност има една почти едногодишна история и ми се струва важно да очертаем основните стъпки в тази история, защото тези основни стъпки показват ангажиментите на различни граждански организации. Вплетени са в общата логика на инициативата на ООН “Глобален договор”, един от основните компоненти на която вече е и ангажиментът за противодействие на корупцията и безспорно се вплитат в логиката на "Трансперънс интернешънъл", чието национално представителство е Асоциация "Прозрачност без граници", поради което и ние като гражданска организация подкрепяме тази инициатива.
    За първи път инициативата беше представена в рамките на националния форум “Бизнесът срещу корупцията”, проведена през април месец миналата година, с участието на представители както на Програмата за развитие на ООН в България, така и с участието на председателя на комисията господин Бойко Великов, така и с генералния директор на "Трансперънс интернешънъл".
    В своето развитие тази инициатива обаче стъпи на едно по-задълбочено изследване, от една страна, на нивото на подкрепа, която може да получи инициативата от страна на различни бизнес-организации, но също така и на експертно изследване, което, както стана ясно, ще бъде представено малко по-късно.
    Цялата тази работа беше подкрепяна от Програмата за развитие на ООН в България и тя обхвана периода юли – октомври 2006 г. Това, което беше изработено като експертно становище, като преглед на практиката и нормативната уредба в Европейския съюз, в държави - членки на Европейския съюз, бяха представени за одобрение от страна на Консултативния съвет на българската мрежа на Глобалния договор през декември месец 2006 година и инициативата по решение на Консултативния съвет беше представена на вниманието и на Гражданския консултативен съвет към парламентарната Комисия за борба с корупцията.
    Кои са основните мотиви, които бяха изтъкнати в целия този процес на консултиране, дори още на първата среща на Конституционния съд на българската мрежа на Глобалния договор през юли месец?
    Консултациите с всички бизнес-организации доведоха до един основен извод, до един основен мотив, който е много ясно очертан, и той е, че според българския бизнес противодействието на корупцията в България следва да се базира на системното разбиране за това негативно явление и следва вече да се стреми да ограничи основните канали за корупционен натиск, които преди всичко се инициират от движението на финансови средства, генерирани от сектора на сивата икономика.
    В рамките на инициираното през юли месец обсъждане бяха предоставени резултатите от една анкета, предварително проведена сред шест водещи бизнес-организации в страната, като нивото на подкрепа, което регистрирахме още юли месец 2006 година, беше изключително категорично. Пет от анкетираните и участвали в обсъждането бизнес-организации категорично подкрепиха възможността да се инициират инициативи, общо действие от страна на българския бизнес, които да завършат с предложение за законодателна уредба, която да ограничи плащанията в брой над определен размер.
    В резултат на това решение, на този консенсус, който беше регистриран юли месец в решението на заседание на Консултативния съвет на българската мрежа на Глобалния договор, бяха възложени няколко експертни оценки, които всъщност са предмет и продукт от тази инициатива, която предлагаме днес на вашето внимание и която госпожа Ковачева ще коментира.
    ДИАНА КОВАЧЕВА:
    Най-общо мотивите са предложението на нормативно регламентиране на ограничаване на кешовите плащания, разбира се, свързани с осигуряването на по-голяма прозрачност при трансфера на големи парични суми. По-конкретно става въпрос за осигуряване на по-добри възможности за контрол и прозрачност при осъществяване на плащанията и, разбира се, не на последно място, много важно е възможността за подобряване на бизнес-средата и възможностите за работа на легитимния бизнес.
    Тук съвсем накратко аз ще резюмирам експертното правно становище, което вие имате в материалите, които са ви предоставени в папките, подробно представено. Но разбира се, можете да се запознаете и с конкретните предложения на промени на текстове на Закона за паричните преводи и електронните платежни инструменти и платежни системи.
    Съвсем в резюме, това, което е предложено от страна на експертите, разработили становището, е, на първо място, свързано с въвеждането на императивна разпоредба за ограничаване на плащанията в брой до 10 000 лв., а плащанията над тази сума да се осъществяват единствено по банков път или безкасово. Има проект на текст за изменение в закона.
    Същият режим се предлага да бъде прилаган и при сделки с недвижими имоти, плащания в чуждестранна валута на територията на страната, заеми на големи парични суми между две физически или юридически лица.
    Предвижда се също така да бъде въведена евентуално и забрана за заобикаляне на закона чрез разделянето на една сделка на няколко транша плащания, които да са под 10 000 лв.
    По отношение на санкциите, в самото становище в разширения вариант можете да видите, че има коментар за това дали да бъдат с наказателно-правен характер или административни санкции. По-скоро предложението е свързано с въвеждане на административни санкции в случаите на нарушаване на разпоредбите на закона.
    Разбира се, експертното правно становище беше проведено, но наред с него беше направено и едно сравнително-правно изследване на общностното законодателство. Това сравнително-правно изследване беше направено от екип на "Трансперънс интернешънъл" в България, то вървеше по две линии.
    На първо място, основната идея беше да се проучи до каква степен в общностното законодателство се съдържат разпоредби, които изрично да ограничават плащанията в брой. Анализът, който беше проведен (беше проучен наистина сериозно въпросът), установи, че на практика общностното законодателство не установява изрична забрана за извършване на плащанията в брой над определен размер и няма праг на плащанията по банков път. Това има обяснение, защото на практика, знаете, общностното законодателство до голяма степен е свързано със защита на финансовите интереси на общността и като цяло в разширения вариант и на самото правно изследване можете да видите, че всъщност подробно са представени разпоредбата и директивата, която предвижда по-скоро защита на финансовите интереси на общността от гледна точка на превенция на престъпления като пране на пари и финансови измами.
    В рамките на общностното законодателство наистина се съдържат ограничения, но те са свързани с изисквания към финансовите институции, които да установяват самоличността на лица, които прехвърлят парични суми над 15 хиляди евро.
    Въпреки това обаче, когато беше проведено изследването, ние на практика имахме и една втора линия на изследване, която беше свързана с националното законодателство на държавите - членки на Европейския съюз. Беше направен преглед на законодателството на почти всички държави - членки на Европейския съюз и в две от тях бяха открити изрични разпоредби, които наистина въвеждат сериозни ограничения.
    На първо място, държавата, в която има изрично ограничение на плащанията в брой, е Франция. На вашето внимание представяме една синтезирана извадка от Кодекса за валутните и парични плащания.
    На практика френското законодателство предлага три групи ограничения. Първата група е свързана с ограничаване на плащанията в брой в размер над 3000 евро, когато плащането е извършено от частно, от физическо лице, което не осъществява търговска дейност. Втората група ограничения е свързана с ограничаване на плащанията в брой тогава, когато те са извършени от търговец. В този случай прагът, виждате, е 1100 евро. Третият случай на ограничение във Френския Кодекс за валутните и парични плащания е свързан с работодателите, най-общо казано, на практика ограничението засяга изплащането на заплати на стойност над 1500 евро. Във всички тези случаи работодателите са задължени, когато сумата на заплатата надвишава 1500 евро, да извършат плащането по банков път.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Тук, в България, тези са много малко…
    ДИАНА КОВАЧЕВА:
    И за да приближим в някаква степен нещата и до България, другият пример, който открихме, вече е на държава – членка на Европейския съюз, това е Румъния. Румъния предвижда в своето национално законодателство също ограничение. На практика забраната в Румъния е свързана с юридическите лица, тоест отнася се до юридическите лица. Тя касае плащанията в брой на суми над 10 000 румънски леи, които приблизително обърнати в съответния курс, са около 2900 евро. Всяка сума, която е над 2900 евро, преведена от страна на юридическо лице, следва задължително този превод да бъде направен по банков път.
    Също така румънският закон предвижда и забрана за заобикаляне на закона чрез разделяне на плащанията на по-малки суми така, че да може да се преодолее законовата разпоредба.
    Най-общо казано, това са основните изводи от правното изследване и от сравнително-правното изследване, което беше направено. В рамките на Гражданския консултативен съвет това изследване беше представено, съответно беше изпратено за становища. Господин Великов спомена, че сме получили и становища, Българският форум на бизнес-лидерите също така даде становище, представители на организациите, които са дали становище, се намират в момента в залата и, разбира се, в случай, че имате въпроси, биха могли да коментират.
    Благодаря ви много за вниманието и за възможността, която ни дадохте да представим това изследване.


    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Ако имате допълнения, нашите гости, ще ви помоля да ги направите, след което ще дам думата на колегите. Има ли допълнения по презентацията на госпожа Ковачева? Колеги, имате думата. Не виждам желаещи.
    Господин Христов, заповядайте.
    МИНЧО ХРИСТОВ:
    Аз ще изкажа своето мнение като университетски преподавател. Аз категорично, разбира се, съм за това да има контрол върху плащанията, в смисъл такъв, да се ограничи ролята на т.нар. сива икономика в държавата. Безспорно в този смисъл предложението спомага за това.
    Искам обаче да ви представя и другата гледна точка, за да можем ние, колеги, да вземем своето решение. Вчера тук беше заместник-председателят на Световната банка. На своя среща с премиера той заяви, че пред българската икономика – мисля, че цитирам точно по смисъл – съществуват сериозни рискове. Преди броени месеци в доклад Европейската централна банка заяви, че са възможни – говореше се за Румъния и България – верижни банкови фалити.
    Искам да ви кажа като цифри, че брутният външен дълг на България към настоящия момент е между 24 и 25 милиарда долара, ако не е надминал и 25-те милиарда. Заместник-председателят на Световната банка говори и за кредитната експанзия през последните месеци като изключително сериозен рисков фактор и т.н. Мисля, че тук присъстващите са в течение на всички тези неща.
    Аз ви обръщам внимание върху следната хипотеза. Приемането на това решение ще доведе до това да бъдат извадени парите от обръщение, да бъдат вложени в банковата система. Поставям го само като повод за размисъл, за да вземем своето правилно решение. Ако се случи това, за което ни предупреждават хора от Международния валутен фонд, от Световната банка вчера, от Европейската централна банка, за възможен банков срив, срив на валутния борд в България, това няма ли да облагодетелства онези хора, които са взели големи кредити и чиито кредити ще бъдат обезценени от инфлацията? И няма ли да ощети онези български граждани, които трябва сега да вложат своите пари в банковата система и които ще загубят част от своите спестявания чрез инфлацията?
    Това е единственото, което ви го поставям като повод за размисъл. А иначе категорично подкрепям идеята, мисля, че тази идея трябва да се приветства. В този конкретен момент обаче искам да помислим, може би по-сериозно да дебатираме. Аз ще поставя въпрос на министъра на финансите за финансовата ситуация в България, стабилна ли е банковата система според него, има ли възможност за нов банков срив, подобен на този от 1996-1997 г.? Между другото, за това ни говори Ханс Фликеншилд само преди около година и половина. Та всички тези неща ви ги предоставям като един повод за размисъл.
    Благодаря ви.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Без разбира се, да се обръщам към господин Христов, трябва да бъдем много внимателни в оценките си по такива тежки проблеми, защото те могат да предизвикат много опасни реакции в обществото.
    Заповядайте, господин Костадинов.
    ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
    Аз ще бъда много кратък, господин Председател.
    Лично с внимание изслушах изказванията и намирам предложенията за удачни и това, което се иска като императивно задължение – за плащанията до 10 000 лв., считам, че в настоящия момент и обществено-икономическите отношения, в които вече живеем, налагат това. Давам един конкретен пример. Един хубав плазмен телевизор вече струва над 5000 лв. и спокойно гражданите си го плащат и си го купуват. Това е според мен нарушение на настоящия закон, но никой не го спазва. Императивната форма, която се иска – плащанията да стават до 10 000 лв., аз лично приемам за удачна.
    Приемам и предложението, че всички плащания или даване заеми на физически лица над 10 000 лв., да минават по банков път, по този начин ще се узаконят и тези всъщност т.нар. приятелски услуги пред данъчните служби, които се правят, с доказване на имущество и т.н. от спортни звезди, има ги в бизнеса тези неща.
    Това, което се предлага в настоящия момент, и като човек от практиката и от законодателната дейност, считам, че е уместно и го приемам.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Само една реплика, господин Костадинов, скоро не сте ходили в Техномаркет, по-ниски са цените на плазмените телевизори. Разбира се, това в кръга на шегата.
    Господин Тасев, заповядайте.
    СТАМЕН ТАСЕВ:
    Уважаеми господин Председател, благодаря за досегашната подкрепа. Само искам господин Христов да не остава с погрешното впечатление, че тук целта е да изземем паричните наличности от населението и да ги вкараме в банките. Статистиката, която е посочена в становището на Българския форум на бизнес-лидерите, показва следната картина. Парите са в банките, обаче през 2004 година са изтеглени или са внесени 98 000 транзакции над 30 000 лева. Дали са били по 1 милион или по 2, по 3 или по 5, не се знае, но са със сигурност над 30 000 лв. Този параметър се е увеличил само за една година с около 50%. През 2005 година са станали 145 хиляди подобни транзакции. Значи парите си стоят в банките, обаче лицето “Х” отива, тегли ги, прави някаква “мръсна” операция и лицето “У” след това отива и ги внася някъде. Тоест ние няма да ощетим хората, да ги накараме да си вкарат своите пари в банките. Те и сега са си в банките.
    И нещо друго. Истинският бизнес, без някой да го задължава, води такава практика. Няма нормална фирма, която да даде на свой служител 50 000, за да ходи да купи каквото и да е. Няма да рискува някой да открадне, да го убие и т.н. Това е едно предложение, което е изключително рационално и е в посоката, в която вие държите да бъде – да изсветлява бизнеса и да се създават равни условия за него.
    Позволявам си да се върна назад, преди 3 години, когато подобни предложения са разглеждани и са одобрявани, но поради предизборната обстановка не са придвижвани напред. Сегашният момент – и това Народно събрание, и комисията, имат изключително благоприятната възможност да се възползват от едно предложение, което идва от бизнеса - както виждате, ние сме единни, и да бъде придвижено. Бъдете сигурни, че това няма да утежни бизнеса, още повече че тук само преди седмица беше прието с решение на Народното събрание изплащането на болничните да става по банков път – за 20-30 лв., нали разбирате? Така че за 10 000 лв. – това е една разумна сума, която в никакъв случай не би затруднила един нормален бизнес. Помислете и попитайте близките си и тук околните, колко плащания ви се е наложило да правите над 10 000 лв.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Други желаещи? Колеги, бих ви предложил няколко решения.
    “1. Комисията за борба с корупцията приема по принцип направеното предложение за изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой.”
    “2. Комисията за борба с корупцията предлага да се конкретизира окончателно законодателната инициатива в конкретни закони със съответните текстове, които да бъдат представени пред нея.”
    “3. Комисията за борба с корупцията да поиска становище на специализираната Комисия по бюджет и финанси към Народното събрание, Съвета по законодателството и Съюза на юристите. Окончателното становище на комисията да бъде взето след получаване на съответните становища и проведената дискусия в нея.”
    Имате ли възражения, колеги, по тези предложения за решения? Мисля, че това е най-резонният път, който трябва да изминем. Може да изглежда малко дълъг, но нямаме ли тази достатъчно солидна обосновка и подкрепа на съответните комисии, мисля, че трудно можем да направим следващата крачка към законодателна инициатива. Не е голям проблемът, ние да проявим законодателна инициатива чрез членове на комисията, тъй като ние като комисия нямаме право на такава, но като народни представители имаме такова право. Въпросът е тази инициатива да има резултатен завършек, а не просто да бъде проявена самата инициатива. Затова предлагам този тип обезпечаване на една законодателна инициатива, за да може тя да бъде доведена до успешен край.
    Има ли възражения по направеното предложение? Не виждам.
    Благодаря на гостите, първо, за инициативата и на Гражданския консултативен съвет. Аз ви предлагам становищата като бъдат получени, да бъдат обсъдени и в съвета, и тогава, в готовия им вариант, да бъдат представени и в комисията.
    Още веднъж ви благодаря за инициативата, за участието и да пожелая бъдещо успешно взаимодействие между нашите организации. Специално искам да благодаря на господин Буне за участието в нашето заседание. Надявам се, че няма да е последно.
    Благодаря.
    Колеги, преминаваме към точка трета от дневния ред – Информации за получените сигнали, материали и предложения и отговорите.
    Трудно ми е да откроя някои от сигналите. Имам едно предложение, то е към комисията и към експертите – да започнем да отсяваме част от сигналите от гледна точка на компетентност на комисията. Започнаха да постъпват много сигнали, които са извън нашите компетенции. Аз си позволих да направя една приемна, миналия път запознах членовете на комисията. На тази приемна дойдоха само хора с претенции към съдебни решения за връщане на земи и гори. Изключвам и още един въпрос, който мина през комисията и който намери място и в медиите – за едно изнасилване, което също е криминален случай, по който комисията се произнесе с директно отправяне към прокуратурата. Защото не е наш въпрос да се занимаваме с тази проблематика. Въпреки че сега допълнително беше заявено пред комисията, че има забавяне в действията на прокуратурата и несъобразени действия, но това вече е работа на други органи, извън нас. Така че последният сигнал, който ни е даден, виждате, тук в справката е сигнал №12, е за действия, които не са от компетентност на комисията. Така сме го и записали.
    Може би единствено сигнал №6. В този сигнал, обръщам внимание, колеги, ние сме предложили, тъй като имаме становище на омбудсмана да бъде обсъден на заседание на комисията, този сигнал ни е препратен от председателя на Народното събрание господин Пирински, относно констатирани нарушения в процедурата по избора на екипа на “ОМОНИТ” ООД по реда на Закона за обществените поръчки.
    Спомняте си, имаше при обсъждането на "Софийска вода" и сигнал, който беше даден от неправителствена организация, господин Теодор Дечев, за тези нарушения на обществените поръчки. Предлагам ви след като имаме пълната информация по този сигнал, да комплектоваме, а можем да преценим обсъждането и тук, на заседание, защото проблемът за "Софийска вода" продължава да стои открит. Ние предоставихме на прокуратурата да се произнесе, знаете, с решение на комисията. Но тук омбудсманът е констатирал конкретни нарушения на Закона за обществените поръчки. Така че ако прецени комисията, ще предоставим материалите и след като се запознаят с тях народните представители, можем да решим необходимостта от гледането на този въпрос на специално заседание. Трудно ми е да отговоря, тук вероятно при анотацията е ползван част от текста на омбудсмана, така предполагам. Така че аз ще предоставя текста на омбудсмана на всички, той не е голям, от няколко страници. То е може би избор директно на “ОМОНИТ” ООД, как е избрана фирмата в случая. Затова, ако е необходима корекция, ще я направим редакционно в анотацията, ако е неточно това.
    Колеги, по тази информация някакви възражения имате ли?
    ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
    По другата имам.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    По отговорите? По отговорите предполагам, че имате реакция и се досещам за какво. Заповядайте, господин Костадинов.
    ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
    Благодаря, господин Председател.
    Може би малко повече изказването ми ще прозвучи аналитично.
    Първо се позовавам на първия сигнал в информацията – за постъпили отговори. Правя един анализ и силно съм обезпокоен, че прокуратурата започна да използва процедурни прийоми дори в отговорите си, отколкото да търси решението на въпросите и на проблемите. И това, което виждам и във всички отговори по-надолу, в резултат и на постъпилите жалби, явно това, което ние желаехме и при срещата с главния прокурор в началото на неговия мандат, като правим препоръки към него, явно нещо става в прокуратурата и като гръбнак в борбата с корупцията, на което ние разчитахме, няма да се получи този ефект и ние няма да стигнем до необходимите резултати.
    С няколко думи.
    По първия сигнал, този случай е от 2003 г. Прекратяван, после има прокурорско разпореждане на Апелативна прокуратура за образуване. Ние в Добрич, когато бяхме на изнесеното заседание, бяхме сезирани и в крайна сметка с наше писмо е изпратено до прокуратурата. При напомнянето, мисля, че в края на месец декември 2006 година, получаваме отговора сега за това какво е станало, и виждаме, че прокуратурата в град Добрич, използвайки времето и може би не е очаквала, че ние ще отправим запитването, го е прекратила отново в края на месец декември 2006 година. Отново отива в Апелативна прокуратура – Варна за служебна проверка, а това, което се цели за вземането на решение и в крайна сметка става дума за един неправомерно изтеглен кредит от 6 милиона лева, няма да има решение по въпроса.
    Вероятно и в много други случаи, където аз не съм запознат, има такива проблеми и детайли и ми прави впечатление, че по места прокуратурата действа по този начин. Само една информация, мисля, че е достоверна, в България има около 9000 дела, които са забавени. Само в региона Североизточна България, Варна, Добрич, са около 3000 общо, в прокуратурата. Именно това ме обезпокоява, че в този регион се използват тези прийоми, което дава и големия оттенък, представяте си 3000 дела на общия фон 9000, в този регион, за какво става дума. Явно тук, не зная защо, аз лично съм уверен в действията на главния прокурор, но може би нещата не стават така бързо, но ако се движим с такива темпове, просто ще закъсаме. Става дума според мен за това да се действа малко по-смело и по-бързо.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
    Бих искал да дам едно допълнително обяснение към господин Евтим Костадинов и към комисията, разбира се. На Съвета за координация на трите комисии – към Министерския съвет, Висшия съдебен съвет и Народното събрание, вече участва и заместник-главният прокурор Валери Първанов. Аз си позволих на последното заседание да поставя този въпрос, свързан с проблеми в някои от прокуратурите и специално визирах Добричката прокуратура. Моето предложение към заместник-главния прокурор беше по тяхна преценка, на Върховната касационна прокуратура, да бъде направена проверка в Окръжна прокуратура – Добрич. Това беше просто като препоръка, защото това е в рамките на нашите възможности.
    Бих си позволил на следващото заседание на Съвета за координация, господин Костадинов, и Вие, да поставим конкретно въпроси с конкретни случаи, за да бъде още по-мотивирано едно такова предложение. Има основание това, което казахте. Аз поставих въпроса и на заседание на Съвета за координация, че се получава един омагьосан кръг, когато специалните служби, бих ги нарекъл, които имат отговорност, като започнем от службите към Регионални дирекции на полицията, прокуратура, следствие и др., са един омагьосан кръг, от който трудно може да се излезе по решаването на някои казуси, ако няма възможност за друга намеса. И затова имаме отделни сигнали, които говорят точно това, че когато върнем даден сигнал към дадена прокуратура, тя обикновено потвърждава взети вече решения за отказ за образуване на предварително производство или пък за прекратяване на образувано вече производство.
    Така че е възможно там, където сме съвсем конкретни, да дадем и съответните предложения към прокуратурата.
    Имате ли, колеги, други въпроси по информациите? Не виждам.
    Благодаря ви за участието.
    На следващото заседание, както поех ангажимент пред вас, ще изслушаме ексминистър-председателят Димитър Попов по един от казусите, по който ще видим как е приватизирана по същество една от най-големите кооперации на Балканите – “Ловико” - Сухиндол.
    Закривам заседанието.
    Приятна вечер на всички.

    (Закрито в 16,30 часа.)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    (Б. Великов)
    Форма за търсене
    Ключова дума