ПРОТОКОЛ
№53

---

На 15 март, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на предложения от Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Списъкът на присъствалите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложени две точки в дневния ред:
1. Обсъждане на предложения от Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Имате ли други предложения по дневния ред? Да считаме, че приемаме с консенсус дневния ред и преминаваме към точка първа - Обсъждане на предложения от Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта.
Поканили сме за заседанието по тока първа представители
от Министерството на финансите:
Димитър Терзиев – и.д. Държавна комисия по хазарта (ДКХ)
Георги Георгиев – главен секретар на ДХК
Симеон Симеонов – главен директор на Дирекция “Разрешение и контрол по хазарта”
от Сметната палата:
Лиляна Терзиева – главен одитор
Тодорка Косева – ст. одитор ІІ степен
от Държавната агенция за младежта и спорта:
Васил Марков – “Международна дейност и мениджмънт” на спортния тотализатор
Невена Балъкова – главен юрист в спортния тотализатор
от Висшия съдебен съвет:
Юлиян Митев – правен сътрудник към Комисията за борба с корупцията при Висшия съдебен съвет
от Министерския съвет:
Николай Георгиев – директор на Дирекция “Главен Инспекторат” и главен секретар на Комисията по превенция и противодействие на корупцията
Сия Николова – експерт към Министерския съвет

Ще ме извините, не съм ги подреждал по протокол гостите, а така както е пред мен списъкът на поканените.
И така, коя е причината днес да поставим на разглеждане този въпрос?
Преди почти една година, след доклад за резултатите от извършен одит на изпълнението на дейността на Държавната комисия по хазарта беше проведен парламентарен контрол от Комисията за борба с корупцията относно изпълнението на препоръките от този доклад на Сметната палата. Парламентарният контрол осъществихме шест месеца по-късно, след внесени административни мерки от страна на Държавната комисия по хазарта по изпълнение на препоръките.
Комисията оцени положително мерките, които бяха предприети от административна гледна точка, но заключението на комисията бе, че не е направено необходимото за предложение по изменение на Закона за хазарта.
Преди по-малко от месец получихме предложенията на Министерството на финансите за промените в Закона за хазарта и преценихме за необходимо да поставим на обсъждане в Комисията за борба с корупцията, имайки предвид, че в одита на Сметната палата, резултатите от одита, са посочени общо осем пункта, в които се изискват промени в Закона за хазарта. Имайки предвид тези предложения, те се отнасят до:
двусмислената дефиниция на изключенията, които не се смятат за хазартни игри;
липса на нормативна уредба относно организирането на хазартни игри по интернет;
отсъствие на изискване от членовете на комисията за опит в институции или области, свързани с контролната дейност;
липса на забрана за членовете на комисията и за служителите на ръководни и експертни функции да преминават на работа директно в хазартния бизнес;
ограничена възможност на комисията да осъществи адекватни проверки и проучвания поради предвидения едномесечен срок за извършване на проверки и проучвания по изискванията, което води до неефективност в процеса на проучване;
неопределен срок за произнасяне на комисията след приключване на проверката и проучването;
невключване в правомощията на комисията проучване и лицензиране на работещите в хазарта служители и други лица, които могат да са свързани с организирането и провеждането на хазартни игри;
необвързване на всяко предвидено в закона задължение на организаторите на хазартни игри с конкретна административно-наказателна норма за неизпълнение или за нарушение на съответната разпоредба.
Това са препоръките, които е направила Сметната палата.
Колегите народни представители имат предложенията за изменение на закона. Имаме становище от Силвия Илиева и Юлиян Митев – правни сътрудници към Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет по този въпрос.
Тук са и представителите на останалите институции.
Аз ви предлагам, колеги, една такава процедура, тъй като инициатор на тази проверка и резултатите са от Сметната палата, да чуем първо становище на Сметната палата относно тези изменения и допълнения доколко съответстват според тях на препоръките. След това да чуем, ако преценят за необходимо другите институции, имам предвид Висшия съдебен съвет, Министерския съвет и разбира се, тук има, ако ви е направило впечатление в предложения законопроект, на страница 1 варианти на предложения. Единият вариант на предложение е на Държавната комисия по хазарта и вторият вариант е на Комисията за младежта и спорта.
И тъй като разбирам, че има различие по този проблем, можем да изслушаме и техните представители. Разбира се, ще предоставим думата и на представителите на Държавната комисия по хазарта.
Колеги, приемате ли такъв един подход по този въпрос? Благодаря. Заповядайте, от Сметната палата.


ЛИЛЯНА ТЕРЗИЕВА:
Това, което виждаме в проекта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, отразява изпълнение на част от препоръките, които бяха дадени от Сметната палата. Уредено е нормативно провеждането на хазартни игри по интернет. Има удължаване на срока за проучване на исканията за организиране на хазартни игри от едномесечен в трийсет работни дни. Доколко той е достатъчен, ние не можем да коментираме. И важното е, че е определен срок за произнасяне от комисията, какъвто отсъстваше в Закона за хазарта.
Някои от нещата обаче, свързани със самата комисия, с допълнителни изисквания към членовете на комисията, не са намерили отражение в проекта. Тоест става дума за това членовете да бъдат от институции, които са свързани по някакъв начин с организирането на хазартна дейност или със следенето доколко тя се извършва правомерно. Става дума за това, че отсъства изискване за забрана за членовете на комисията и за служителите с ръководни и експертни функции да преминават в хазартния бизнес след прекратяване на правоотношенията си с комисията. И също отсъства това, което бяхме предложили, в правомощията на комисията да се включи проучване и лицензиране на работещите в хазарта.
Това можем да кажем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, госпожа Терзиева.
Висшият съдебен съвет и Министерският съвет? Заповядайте, господин Митев.
ЮЛИЯН МИТЕВ:
Официалното становище на Висшия съдебен съвет ще бъде изготвено след разглеждане на законопроекта и в комисията Правна политика на Висшия съдебен съвет, тъй като съгласно Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет това е комисията, която има правомощията да съгласува и да дава становища по законопроекти.
Това становище, което ние сме дали, е въз основа на становището на господин Орешарски. Няма какво друго да добавя към казаното от колегите. Официалното становище ще го получите вече след като бъде разгледано и от комисията Правна политика и съответно внесено във Висшия съдебен съвет за становище.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да чуем и представителите на Българския спортен тотализатор.
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Ние сме от Български спортен тотализатор и участвахме в работната група, която подготвяше този проект.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие сте на подчинение на ДАМС?
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Да, ние сме си самостоятелно юридическо лице.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вашето становище по тези текстове, които се отнасят пряко до Българския спортен тотализатор.
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Аз само исках да поясня, че в чл. 9 първото предложение не е на комисията, а е на Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри, а второто предложение е на БСТ. Ние имаме разминавания в нашата и тяхната позиция, докато Комисията по хазарта мисля, че участваха, но също имаше представители, които участваха в работната група.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви за уточнението, важно е това, което казахте.
Колеги, на първа страница тази абревиатура е Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри, и от Български спортен тотализатор е второто предложение.
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Да.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Дължа извинение на комисията, да не разчитаме на абревиатурата. Заповядайте.
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Основните посоки, в които държахме да има някакви промени в Закона за хазарта, са следните. Също изхождайки може би от това, което колегите от Сметната палата са забелязали, че интернет-залаганията не са уредени по никакъв начин в българското законодателство и от едни проучвания се е стигнало до извода, че значителна част финансови ресурси изтичат в тази посока. Това, което искахме да бъде отразено, е по някакъв начин да се създаде регламентация за начина, по който се извършва това. Това е един въпрос, който е на дневен ред не само в България, а стои и в европейски и в световен мащаб – начинът, по който се организират тези игри, и начинът на данъчното облагане и въобще кумулирането на едни големи парични потоци, които от практиката е видно, че неконтролируемо се използват. Това също държахме да бъде по някакъв начин уредено в този проект, който ние предложихме.
Ако искаш, ти да кажеш за чл. 9, за мотивите. (Към Васил Марков.)
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ВАСИЛ МАРКОВ:
Специално мотивите на Държавната агенция за младежта и спорта и на Спортния тотализатор са, тъй като ние сме националният хазартен оператор в България, който е установен като такъв със закони, нашата цел е да набираме средства от хазарт, за да подпомагаме цели от широк обществен интерес. Това е една практика, която е възприета в абсолютно всички държави, най-малкото и като превенция срещу различни корупционни практики и избягване на данъчно облагане или подобни нерегламентирани дейности от страна на хазартните оператори.
Основният мотив е, че ние като национален хазартен оператор сме представители на държавата в този сектор и защитаваме единствено и само държавните интереси, а те са именно да се кумулират определени средства в цели от по-широк обществен интерес и от тази гледна точка, тъй като сме поставени в абсолютно неравностойно положение в сравнение с частните хазартни оператори, които нямат никакви задължения към държавата, нашите мотиви са, че е редно държавата да осигури някакъв вид пазарна защита на тази дейност с цел да се увеличават и да се гарантират средствата, отделяни за обществено полезни каузи, тъй като практиката на всички държави по света е хазартът да подкрепя каузи от висок обществен интерес, като спорт, култура, здравеопазване, социални политики и т.н.
В много кратка степен, това са нашите мотиви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря. Това е Държавната агенция за младежта и спорта и Българският спортен тотализатор. Остава да чуем Държавната комисия. Господин Терзиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Благодаря.
Първо, искам да направя едно уточнение по отношение на така предложения Ви проект. Това е проект в суров вид, тъй като още не е минал през съгласувателна процедура съгласно изискванията на устройствения правилник на Министерския съвет. Тоест всички бележки, които тук се кажат или после на съгласувателна процедура бъдат дадени, ще намерят място и отражение в проекта на закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Терзиев, аз само искам да Ви прекъсна, за да кажа, че ние точно затова избързахме с това заседание, за да можем в един по-начален вариант да реагираме относно текстове, които считаме, че са неприемливи или пък е необходимо да бъдат допълнени в материала. Извинявайте, че Ви прекъснах.
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Няма нищо.
С оглед на казаното до този момент, мога да кажа, че работната група, която беше създадена за изготвяне на промените в закона, се съобрази в максимална степен с препоръките, с натрупаната практика в работата на комисията. Въведени са повечето от препоръките в проекта на закон и най-вече, направили сме опит за ограничаване на SMS-игрите и за регламентиране на интернет-залаганията.
По отношение на интернет-залаганията имаме още допълнителни идеи, които ще бъдат включени в проекта на закона, най-вече по отношение на изискванията към ограничаване на достъпа до чуждестранни сайтове, които не са регистрирани на територията на страната и нямат разрешение от Държавната комисия да извършват такава дейност. Съответно и предвиждаме административно-наказателни мерки срещу такива организатори.
На следващо място, по отношение на препоръката за лицензиране на работещи в хазартния бизнес, мисля, че ние досега в определена степен го извършваме дотолкова, доколкото всеки новопостъпил в дадена игрална зала, бинго-зала или друг вид хазартна игра, всеки организатор, който е титуляр на разрешението, своевременно ни информира, като представя свидетелство за съдимост, трудов договор и длъжностна характеристика на работещите в съответната дейност. Освен това няма единна специалност в образователния сектор, който да е примерно специалист крупие, управител на игрална зала и т.н., за да може ние да следим критериите, на които трябва да отговарят лицата, които ще работят в тази дейност. Говоря най-общо, като включвам всички видове хазартни игри.
И поради тази причина преценихме, че на този етап нямаме правомощия да извършваме и такава дейност.
От друга страна, по отношение на ограничението за работа след напускане на комисията беше преценено в работната група, че се налага дискриминация по отношение на правото на работа на лицата и много лесно то би могло да бъде заобиколено. Най-елементарният пример – един от ръководните или експертните служители в администрацията на комисията, напускайки комисията, при наличие на такава забрана, регистрира фирма на свое име и нищо не пречи да извършва дейност, да бъде нает от организатор да извършва консултации или каквато искате дейност. Колегите юристи – нищо не пречи да се регистрират като адвокати и също да бъдат наемани за извършване на адвокатска защита на интересите на организаторите.
Така че дори да беше поставено такова изискване, нямаше да произведе достатъчния ефект.
По отношение на критериите на членовете на комисията, мисля, че досегашната практика е дала добри резултати, членовете, които са работили, са били свързани в една или друга степен с хазартната дейност, имат познания, самият състав на комисията не е променен толкова…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Зависи от коя страна обаче. (Това в кръга на шегата.)
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
… не е променян толкова динамично, че да идват постоянно различни хора, които нямат нищо против, и от тази гледна точка приехме също да не се слагат някакви конкретни критерии по отношение на избора на членове в Държавната комисия по хазарта.
Основното, на което също наблегнахме, е по отношение на избистрянето на административно-наказателните разпоредби и най-вече това, което най-много ни тормози, е ненужното съхранявне на отнети при акции на Държавната комисия по хазарта игрални автомати, с които се извършва нелегален хазарт. Плащаме сума пари за складове, а пък същевременно след като бъде приключено административно-наказателното или наказателното производство, нямаме възможност да ги реализираме. Продава ги Агенцията за държавни вземания на смешни цени – по 10-15 лв., които ако някой ги купи, пак ги излага отвън в легална зала и фактически става едно завъртане. Така че това ни беше основното искане, да бъдат унищожавани и смятам, че ще има превантивна функция спрямо бъдещи нелегални организатори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Терзиев, бих си позволил да Ви задам един въпрос веднага, за да довършите. Какво е становището на комисията относно този казус с различните текстове, вариантите на двата текста – от страна на асоциацията и на Спортния тотализатор? Има ли позиция комисията или сте представили двата варианта, за да може да се обсъждат?
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Ние представихме и двата варианта, тъй като, първо, в самата работна група не можахме да постигнем консенсус по отношение на това какво и как да бъде. Има различни предложения, но поради тази причина оставихме на политическо ниво да бъде решен въпросът с чл. 9 – дали ще има държавен монопол или ще има либерализация на пазара, с налагане на икономически ограничения за нови играчи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имахме възможност да чуем различните становища. ДАМС искате допълнително думата, или ще изслушате първо народните представители? Колеги, заповядайте за мнения, въпроси, предложения.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря.
Вие знаете, че моето отношение към хазарта е негативно. Може би ние трябва да се запитаме и да поставим въпроса целесъобразно ли е съществуването на този либерализиран режим, най-малкото, в България за хазартните игри.



Какво имам предвид?
В редица страни, като например една съседна Турция, един Израел, много щати в Съединените американски щати има изключителни рестрикции към тези игри.
Това, което ме шокира преди няколко месеца, беше информацията, мисля, че беше от зам.-министър на финансите, че данъците, които се събират от игралните зали в България, са някъде около 20 милиона на годината. Аз искам да попитам това ли е цифрата и ако е тази, вие как мислите, като специалисти, свързани с тези хазартни игри? Не е ли това подигравка към българите? Защото достатъчно е да минем покрай хилядите бинго- и всякакви други зали, казина и пр., да видите първо в какъв лукс са те, какви коли на собствениците спират пред тях. Тоест за мен е пределно ясно, че тук става дума за огромни далавери. Вероятно пране на мръсни пари, неплащане на данъци, прикриване на данъци. Аз реагирах много остро в парламента, когато освободиха хазарта от ДДС. Говоря най-малкото за тези електронни игри, за които в първоначалния вариант правителството предложи да има ДДС поне върху тях, но в комисията отпадна и тази възможност.
Тоест аз виждам едно – прощавайте, колеги, ако бъркам, нека някой ме поправи, но считам, че едно изключително толерантно, много, много меко казано отношение от страна на българския парламент и българското правителство към организаторите на тези игри. И аз считам, че ние като комисия трябва да вземем отношение за драстично, ако не за забрана на определен вид хазартни игри. За мен може би е целесъобразно да остане в закона само държавният тотализатор, нека хората да играят там, но ако парламентът реши да има бинго-зали, казина и т.н., трябва да бъде въведен жесток контрол и да бъдат събирани данъците. Като бъдат увеличени от парламента – и аз мисля, че като комисия ние това можем да помислим, по какъв начин да увеличим данъците на тези хора. Не може хиляди и хиляди игрални домове в България да плащат 20 милиона лева в хазната. Това е подигравка.
Аз бих искал да чуя и становището на специалистите в бранша, дали те мислят така. И ако мислят така, какви препоръки, какви предложения ще дадат тук на нашата комисия, за да можем като комисия да го оформим като законодателна инициатива и да прекратим това безобразие, което наблюдаваме през последните години.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Христов. Други колеги?
Заповядайте, господин Терзиев, Вие ли ще отговорите?
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Искам да направя едно уточнение. Може би по отношение на цялата цифра на събраните данъци би трябвало да има представители и на Националната агенция за приходите, които са администратори на това, но по данните, които имаме при нас, за миналата година са платени от всички хазартни оператори над 70 милиона лева като данъци, които се появяват повече от платените от банките и от застрахователните дружества.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Включително държавния тотализатор?
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Да.
МИНЧО ХРИСТОВ:
А без него?
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Държавният тотализатор и Еврофутбол са някъде около 50 милиона лева. Говоря като основни цифри, не мога да кажа със сигурност.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Горе-долу цифрата е вярна.
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Да. А иначе по отношение на данъка на бинго-залите, на игралните зали, на казината – там е на игрално съоръжение, който е фиксиран и се плаща на тримесечие. Така че по отношение на данъците не мога да коментирам дали са увеличени, дали са ниски и т.н. Не сме специалисти. Но в правомощията на Държавната комисия е при всяка извършвана проверка задължително се проверява дали организаторът е платил окончателния данък за съответното тримесечие, в рамките на което се извършва проверката, или сега, по последното изменение, за тримесечието, което е преминало. А по отношение на изискванията към организаторите на хазартни игри може би сте обърнали внимание, че сме завишили доста критериите по отношение на доказване на инвестиции, по отношение на площта на игралната зала, по отношение на броя на автоматите, които ще бъдат вътре и въобще игралните съоръжения, с цел все по-трудно да става получаването на разрешение оттук нататък за откриване на нови игрални зали.
По отношение на това дали да се забрани тотално хазартът и да остане само Българският спортен тотализатор, смея да обърна внимание върху факта, че масово се засилва участието в интернет-залаганията, което е нерегламентирано и по неофициални данни там се кумулират между 200-250 милиона лева на година. Ако няма някаква правна регламентация в тази област, всички тези пари ще изтичат от страната и финансовите потоци и данъците няма да се плащат тук.
По-трудно ще може да става контролирането на играчите, защото това става само с една кредитна или дебитна карта и от тази гледна точка не може да преценим отсреща кой играе – дали е пълнолетно или непълнолетно лице. Така че смятам, че в тази област регламентирането следва да остане и следва да бъде по-рестриктивно, за да може да контролираме нещата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това щеше да бъде моят допълнителен въпрос – считате ли, че това, което предлагате като регламент за интернет-игрите е достатъчно или трябва да бъде допълнително?

ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
На този етап това, което предлагаме, като един вид рамка, допълнението, което сме го обсъждали, но трябваше да мине през специалисти, компютърни, IT-специалисти, да кажат и тяхното мнение като чисто технически как да стане по отношение на ограничението за достъп от страна на потребителите до интернет-страници, в които се предлага залагане без те да бъдат лицензирани за извършване на хазартна дейност на територията на страната. Теоретично и технически има такава възможност, но все пак в комисията не сме чак такива специалисти от техническа гледна точка, за да кажем как да го направим.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря. Колеги, други въпроси, мнения? Господин Осман, заповядайте.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложените промени в законопроекта са многобройни – 48 изменителни параграфи, и в своята цялост преодоляват направените констатации и препоръки в доклада на Сметната палата. Но, господин Терзиев, една от препоръките на Сметната палата в одитния доклад беше да се обяви забрана за членовете на комисията за нейни служители да преминават на работа в хазартния бизнес за определен период, например 3 години след напускане на длъжността, която заемат. Подобна разпоредба не е предвидена в законопроекта. Не смятате ли законодателното закрепване на подобно правило с цел гарантиране независимостта на комисията и администрацията от хазартния бизнес?
На второ място, считате ли за необходимо въвеждането на допълнителни изисквания за професионалната квалификация за членовете на Държавната комисия, като например опит в институциите или областите, свързани с контролна дейност?
Параграф 11, касаещ промени в чл. 19, смятате ли, че предвиденият срок от 30 работни дни ще бъде достатъчен за произнасяне на комисията? Спомням си, че на едно от слушанията ни по темата миналата година беше изразено съмнението, че срокът от един месец е крайно недостатъчен, особено когато става дума за проверки за пране на пари, произход на капитали, кореспонденция със съответните институции в европейските страни.
И тъй като заговорихме за сроковете, считате ли за необходимо допълването на чл. 21, ал. 13 също със срока за произнасяне?
Един конкретен въпрос по параграф 33 относно чл. 73, ал. 1. Какво налага отпадането на досегашната точка 5? Вярно, че установяването на тези обстоятелства, повече или по-малко, са въпрос на субективна преценка, но все пак, съществуването на този текст създава определена дисциплина, още повече че нарушаването му е скрепено с административна санкция. Точка 5 – “Недопускането на лица в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества”.
Макар че е направен опит за обвързване неспазването на законите от задължените организатори на хазартни игри с конкретни административно-наказателни разпоредби за неизпълнение или нарушение, все още са налице някои празноти. Така например липсва санкция, ако при отнето разрешение по чл. 84 организаторът продължи да извършва хазартна дейност. Считате ли за нужно въвеждането на административно наказание в тези случаи?
Според мен е необходим преглед и на предвидените наказания имуществени санкции. В някои случаи маржът между най-ниската и най-високата санкция е прекалено голям и според мен това създава условия за развитие на корупционна среда. Като пример мога да посоча предложените параграф 41 и параграф 42, досегашните чл. 91, ал. 2 и чл. 96, имайки предвид маржовете за имуществената санкция от 500 до 10 000 или от 5000 до 50 000 лв.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Осман.
Колеги, ако имате допълнителни въпроси, за да отговори господин Терзиев? Не виждам други. Господин Терзиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ТЕРЗИЕВ:
Благодаря, господин Председател.
По отношение на въпросите становището по отношение на забраната го казахме. Ако препоръката отново е отправена, ще въведем такава забрана. Лично моето мнение е, че тя лесно може да бъде заобиколена – за забраната за работа след приключване на дейността в Държавната комисия.
По отношение на въвеждането на обучение на служителите, всяка година извън годишния план за обучение установихме и контакти с европейските регулаторни органи в областта на хазарта. Вече бяха осъществени няколко такива срещи с техни представители, на които се извърши обмяна на опит. Сега предстои посещение в Швейцария по покана на техния Федерален съвет по хазарта, участие в годишната среща на Европейския форум на хазартните регулатори в цяла Европа, на която ще бъде обменен опит в областта на контрола.
По отношение на останалите аспекти, не само в контрола на хазартната дейност, а и други аспекти, свързани с хазартна дейност, по отношение на прането на пари, активно сътрудничим с Агенцията за финансово разузнаване и имаме подписана методика за извършване на такива проверки и периодически се извършва обучение на служителите от комисията, както и на организатори най-вече в казината, тъй като текстовете в Закона за борба срещу мерките за изпиране на пари и финансиране на тероризма касаят основно извършване на финансови операции в казината.
Така че от тази гледна точка е поставено едно добро начало, което може само да продължи да се развива.
По отношение на сроковете, в първоначалния вариант идеята на комисията беше да бъдат въведени 60 дни за проверка и проучване, но в работата на комисията сериозно възражение отправиха представителите на БАРХИ, които казват, че по този начин те отиват в другата плоскост, комисията има възможност съзнателно да бави извършването на проверки и проучвания на подадени искания за организиране на хазартни игри. И поради тази причина стигнахме до компромисния вариант 30 работни дни, които признаваме, също няма да са достатъчни, особено когато пред комисията ще кандидатства лице, което е регистрирано в Европейския съюз и иска да извършва хазартна дейност на територията на страната по силата на хармонизираните разпоредби на закона.
По отношение на чл. 73 – изрично е записано, че лица, които са в очевидно нетрезво състояние или употребили упойващи вещества, не се допускат. След като те сами са си въвели такава практика, това изрично се спазва, решихме, че може да отпадне, а да останат само останалите текстове, по които сме констатирали нарушение и по които сме налагали наказание – лица без документи за самоличност, основно. Това е най-често срещаното нарушение на чл. 73. За съжаление голяма част от тези санкции, по една или друга причина, се отменят от съда.
По-трудно се установява – по думите и на участниците в работната група – дали едно лице е употребило най-вече упойващо вещество или е наркотично зависимо.
По отношение на имуществените санкции на маржовете работната група не се е произнасяла, запазили сме ги такива, каквито са били в досегашния текст. Ако има препоръки в тази насока, ще помислим за свиване на маржовете и приемане на суми, които са по-поносими или маржът да е по-поносим.



ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Терзиев.
Спортният тотализатор искахте да направите допълнение. Заповядайте.
НЕВЕНА БАЛЪКОВА:
Във връзка с темата, която колегата започна, факт е, че в момента хазартният режим, разрешителният режим е крайно либерализиран и няма точни, ясни определени правила, по които един оператор би се допуснал да развива дейността си в България или не. Миналата година от Европейската директива за услуги изрично беше изключен хазартът и се предостави на всяка държава възможността самостоятелно да регулира с вътрешното си законодателство начина, по който ще се развива хазартният бизнес във всяка една от тях. Повечето европейски държави са се възползвали от това, и то в една определена насока, а именно да използват хазартния бизнес да кумулират средства, които после да бъдат влагани в едни добри каузи.
Ако позволите, малко отклонение с няколко примера от европейската практика. В Австрия, казино “Австрия” е монополист на всички казина в страната и това се регулира от Министерството на финансите. Това е направено с основната идея да се извършва превенция спрямо играещите дори. Всеки оператор, всяко казино е длъжно, влизайки негов клиент, да наблюдава неговото поведение, ако той играе твърде агресивно, да провери дали по този начин той не нарушава финансовото обезпечаване на семейството си. Има такива съдебни случаи, в които клиенти са осъдили казина да им върнат немалки суми пари, тъй като те не са спазили това изискване, не са проверили и са заложили на карта семейна имуществена общност, жилище и т.н. Испания използва този бизнес за подпомагане на хора с увреждания и го развиват по един много успешен начин, изцяло в приемателната мрежа са заети хора с увреждания, осигуряват се работни места и се влагат след това отново в такива каузи. Примерите са много. Всяка държава използва хазартния сектор да влага по някакъв начин тези пари в едни добри каузи. Факт е, че ние не го правим успешно. Да, наистина Българският спортен тотализатор оперира твърде отдавна на пазара и се опитва да поддържа тази своя позиция, но е все по-трудно това в тези условия, в които действаме в момента – при липсата на някакви ясни, точни критерии, които да заложи законодателят защо и кой да оперира в нашата държава и кой да кумулира средства за склонността на определен тип хора и тяхната зависимост да играят хазарт.
И другата линия, която използват държавните хазартни оператори, щом се предостави на една държавна институция да развива хазартния бизнес, е много по-лесно след това да се направи контрол какви са приходите от тази дейност. Защото един частен оператор е много лесно да манипулира темата за отчитане на постъпленията и след това данъците, които плаща.
Това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря ви.
Колеги, има ли допълнителни мнения, предложения? Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз констатирах, че това, което казах преди малко, беше потвърдено до голяма степен от специалистите тук. Може би трябва да размишляваме в две основни посоки.
Първо, как да накараме частните оператори да плащат своите данъци. Аз мисля, че ние трябва да помислим как да увеличим, бих казал, драстично техните данъци, за да могат наистина те да са в полза на обществото, както в Австрия, както в Испания. Между другото, аз съм живял в Испания и там техният тотализатор се държи от Федерацията на слепите. Може би ние трябва да помислим как инвалидите да държат хазарта в България, а не да го държат шепа бандити – извинявам се за израза всъщност, тъй като не е доказано това, което говоря, но не може хората, които държат хазарта в България, да са едни от най-богатите в Европа, а в същото време пенсиите и заплатите в България пък да са най-ниските. Аз тук виждам една директна корелация и една взаимна зависимост. Ето върху това може би ние като комисия трябва да размишляваме и да видим какво можем да направим, че да прекратим това измъкване на тези огромни ресурси от страна на българските граждани.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Косева поиска думата, заповядайте.
ТОДОРКА КОСЕВА:
Аз искам да направя по-скоро две експертни бележки по така представения законопроект и това е, първо, в чл. 15, ал. 3, при отсъствие на титуляра. Той делегира правомощията си, когато отсъства, нетрудоспособен е или в годишния си платен отпуск делегира правомощия. Нашето законодателство познава три форми на предоставяне на правомощия: делегиране, заместване и упълномощаване. Делегирането на правомощията се извършва тогава, когато титулярът едновременно в негово присъствие делегира част от функциите си на друго лице, което едновременно с него упражнява тази част от неговите правомощия. А когато е при отсъствие на титуляра, имаме само формата на заместване. И чисто правно дразнещо е, понеже то не е най-същественото в закона, така ще отиде и до края на приемането и не е приятно да има такива несъответствия във формулировката.
И другата забележка, която искам да направя, по отношение на допълнението към чл. 99 – предстои наказателното производство като издаване на актове и издаване на наказателни постановления. Щом като законът препраща към процедурата на Административно-наказателния кодекс, следва да се изчерпи изцяло, така както е регламентирано административно-наказателното производство. Тези допълнения, че когато не е открит, неизвестен извършител, така безадресно, според мен или трябва да се въведе специално административно-наказателно производство за административните задължения в областта на хазарта, или ако препращаме към общия ред, не можем да въвеждаме някакви други допълнителни мерки или постановки, които са извън общия ред. Или трябва да отпаднат ал. ал. 1 и 2, които се предлагат към чл. 99, защото те всъщност дерогират общия ред и създават някакви нови правила, които не са в общия ред, или трябва да се направи подробно производство само за административно-наказателното производство за нарушенията във връзка с хазартните игри.
В този смисъл са моите две бележки, които не са по съществото на закона. Те са от чисто правна гледна точка, защото е дразнещо това, и ако не се обърна внимание, ще остане.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Колеги, не виждам други желаещи да изразят мнение. Заповядайте.
ЛИЛЯНА ТЕРЗИЕВА:
Мое лично мнение по отношение на спора дали ограничаването на членовете и служителите в Комисията по хазарта да преминават директно в хазартния бизнес. Спорът е дали това е дискриминация. Това би могло да бъде едно ограничение, с цел ограничаване на някакви корупционни механизми, така че аз не споделям това тълкуване за дискриминация.
Също това, което каза господин Терзиев, че дори и да се въведе такава забрана, тя би могла да бъде заобиколена. Много по-трудно е нещо да бъде заобиколено, отколкото ако въобще липсва регламентация.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, госпожа Терзиева.
Колеги, не виждам други предложения.
Предлагам ви три решения на комисията.
1. Предлага на Държавната комисия по хазарта да се съобрази максимално с препоръките на Сметната палата, отразени в доклада за резултатите от направения одит, и да отрази предложенията към промените в Закона за хазарта на държавните институции, които имат отношение към този законопроект.
2. Да се ускори съгласувателната процедура за приемане на промените от Министерския съвет и внасянето на законопроекта в Народното събрание.
3. Комисията за борба с корупцията да изрази становище по окончателния проект, който ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.
Колеги, имате ли други предложения по тези решения? Идеята на решенията е да се отразят всички предложения, да се ускори процесът, тъй като има нужда от регламентация, ясно се разбра от дискусията днес по интернет-игрите, по отношение на контрола, по отношение на сроковете. Този спор може да продължи, изразявайки едно лично становище, аз считам, че Сметната палата има основание по отношение на преминаването от хазартния бизнес директно във фирми, които работят в този бранш, но това е въпрос на допълнително обсъждане и, разбира се, комисията да има своето становище по окончателния проект, съобразявайки се с направените предложения, включително и от Сметната палата.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз само едно процедурно предложение искам да направя във връзка с изпълнение на третото, ако го приемем като решение. Да поискаме от председателя на парламента като влезе законопроектът, да бъде разпределен и на нашата комисия, за да можем да изразим съвсем процедурно и нормално своето становище по въпроса.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Идеята на третото предложение е свързана точно, ако трябва да конкретизираме това, ще го включим в решението. Председателят на Народното събрание да разпредели законопроекта, включително и на нашата комисия при окончателното обсъждане в комисиите преди внасянето в пленарна зала.
Колеги, други предложения? Не виждам. Възражения против решението? Няма.
Приемаме решението с консенсус.
Искам да благодаря на всички участници днес в това обсъждане и се надявам в сравнително кратки срокове да продължи вашата дейност. Ние не фиксираме в това решение сроковете за прекратяване, но предлагайки ви да ускорите, имаме точно тази идея – в сравнително кратки срокове това да приключи. Ще разчитаме на Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет да упражни пряк контрол върху този процес.
Още веднъж ви благодаря за участието.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
През този период са постъпили общо 16 сигнала. Искам да обърна вниманието на колегите по някои от сигналите и едновременно с това ми се иска чисто организационно да решим една процедура в комисията, тъй като имаме известен прецедент от последните заседания.
И така, обръщам внимание на сигнал №1. Сигналът е подаден от Иво Стефанов Кашавелов. Известно име, нашумяло около убийствата в жилищния квартал Люлин – София. Сигналът е от около 80 страници, свързани с процедурите на производството по отношение на Кашавелов. Имайки предвид правомощията на комисията, предложили сме комисията да не се ангажира с този сигнал, защото нямаме право по същество да анализираме действията на органите на съдебната власт по конкретни наказателни дела. Ако имате, колеги, други възражения, ще ви моля да ги изразите. Тези, които проявяват интерес, биха могли да се запознаят със сигнала.
Сигнал №2. Незаконосъобразни действия и злоупотреби с фондовете на Европейския съюз. Сигналът е внесен от Панчо Тенев, председател на дружество, Ганка Кольовска, също председател, Димитър Калинов, заместник-председател.
Едно уточнение само бих искал да направя тук, че по отношение на госпожа Кольовска има обвинителен акт в момента, което е свързано пряко със сигналите. Така че трябва да имаме предвид, когато гледаме този сигнал. Необходимо е едно допълнително проучване, за да можем да внесем конкретно предложение относно тези, доколко са незаконосъобразни, действия. Ако действително сигналът отговоря на истината, той заслужава нашето внимание. Имайте предвид, че няколко сигнала получаваме по отношение на европейските фондове, които са на нашето внимание.
Сигнал №3 също заслужава внимание. БАИТ ни е изпратил за информация предложението за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. В комисията вече има няколко такива предложения. Има предложение от омбудсмана, има предложение от Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет, БАИТ е третата структура, която ни изпраща такива предложения. Явно Законът за обществените поръчки, въпреки промените, които бяха направени, създава трудности и условия за корупционна среда, поне според сигналите, които постъпват. И дискусията в Народното събрание показа известни възражения по някои от промените, така че тук ще е необходимо специално да се поработи.
Имаме едно предложение за формиране на експертна група с тези структури и Гражданския консултативния съвет, които да внесат конкретни виждания относно промените в Закона за обществените поръчки, за което ще е необходимо, пак повтарям, едно по-широко експертно обсъждане.
Сигнал №5. Той е от редакционните екипи на вестниците “Арда”, “Отзвук”, “Родопи”, които се издават в Кърджали. Тук сигналът е за ощетяване на републиканския бюджет чрез извършване на строителство при някои съмнителни условия, при провеждане на процедури, отново на Закона за обществените поръчки.
Предложението е за това сигналът да се изпрати на Върховна касационна прокуратура, тя ще прецени и необходимостта от пренасочването му към съответната прокуратура.
Сигнал №6 – само е щрихиран пред вас, защото отново става въпрос за разпродажба на имущество на кооперация без надлежните за това решения на общото събрание и управителния съвет – една, бих казал, широка практика в момента. Явно, имайки предвид и обсъждането, което направихме за кооперация “Гъмза” – Сухиндол, са необходими промени в законодателството по отношение на кооперациите, и то в сравнително кратки срокове, защото тази порочна практика продължава.
Сигнал №7 – незаконосъобразно поведение на директора на Държавното лесничейство – Разград. Алармира се за изключително високия стандарт на живот на директора, плод на незаконните му действия. Тук предлагаме да се обърнем към Окръжната прокуратура за проверка, с обратна информация. Едновременно с това и към Министерството на земеделието и горите за проверка относно нарушенията по отношение на служители в лесничейството.
Сигнал №9 – от председателя на СРС – Разград относно корупционни практики в общината, свързани с провеждане на конкурси за определяне на автобусните превозвачи, отдаване на общинска собственост и т.н. Това е към Окръжната прокуратура – Разград за проверка.
Сигнал №10. Това е един добре познат случай, ние сме се самосезирали по него, за местния бизнесмен Йордан Хараламбев, който е измамил десетки граждани от Разград да теглят банкови кредити и да поръчителстват, да му предоставят сумите, които той щял да възстановява. Тъй като едното сме записали да се обедини с публикацията в сп. “Тема”, по което сме се самосезирали, по случая работи прокуратурата, но има две възможности за наше въздействие. Те се отнасят, първо, до Банковия надзор, тъй като според авторите на сигнала – те се явиха в приемната в Разград – Банковият надзор е извършил проверка, но нищо не е последвало от тази проверка на Банковия надзор за участие на банкови служители в тази измама. И още – има проверка на Инспектората на МВР относно служители на Районното полицейско управление, които са освободени от работа за участие, за това, че са поръчителствали.
Така че бихме могли да се запознаем и с двата материала.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз съм запознат с този случай, тези хора са жертва на измама, а ги уволниха.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Точно по тази причина, господин Атанасов, поисках да ни предоставят от Инспектората проверката, която са направили, за да видим на какви основания се стига до уволнение. Тези хора действително са жертва на една измама.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Няма друго, това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Беше един от служителите и по тази причина предложението на групата, която бяхме на Приемната, беше да изискаме от Инспектората проверката, която са направили и основанията, с които тези хора са уволнени.
И още един сигнал - №11, за незаконна лихварска дейност на бизнесмена от Разград Иван Стойчев. Имахме “щастието” да се запознаем лично с господин Стойчев, който дойде на комисията. Първо изслушахме тези, които заявиха, че са измамени в случая, и самият господин Стойчев ни обясни пък, че те не са измамени. Нямаше конкретни оплаквания, но комисията получи два материала от в. “Екип”. Най-същественото и важното от участието на господин Стойчев в срещата с групата, която беше там, беше, че той заяви, че разполага с документи за това, че полицаи и съдии са получавали пари от него. На нашия въпрос срещу какво са получавали пари, той каза, че ще запази коректност по отношение на тези, на които е предоставил средствата. Цитирам почти дословно това, което беше заявено пред нас.
След като направихме обсъждане в групата след Приемната, преценихме, че това трябва да бъде предоставено на прокуратурата за проверка, за да се види какви са тези документи, кои са тези, които са получили пари – полицаи и съдии – срещу какво са ги получили и има ли корупция или няма в случая. Защото няма друго тълкувание на получаването на средства, имайки предвид това, което се е случило с предоставянето на тези данни от страна на господин Стойчев.
Имаме един интересен сигнал, който самият господин Стойчев е изпратил до нас, той се жали. Този сигнал е минал през комисията. С народния представител госпожа Елеонора Николова ние направихме едно кратко обсъждане на този сигнал и имаме предложение той да бъде специално на вниманието на комисията. Защото имаме известно съмнение по коректността на сигнала, който е подаден за нас. Затова ще предоставим на вниманието този сигнал, след съответното експертно становище, за да може комисията да се произнесе и по него.
АТАНАС АТАНАСОВ:
От какво се оплаква? Че смениха окръжния прокурор и стана зле…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Оплаква се от това, че един дълг от 150 000, който е нараснал на 3 милиона и половина, с една лихва от 1% на ден, господин Стойчев заяви, че в резултат на това, че е повдигнал въпрос за този дълг, са последвали всички неприятности за него по-нататък.
Така че заслужават внимание двата сигнала от гледна точка на изясняване на истината по тях. Защото аз – от лична позиция заявявам – нямам съмнение, че е формирана някаква корупционна среда. Как точно, кои участват – това е работа на други органи, които трябва да го установят.
Има сигнал №15, постъпил от заместник-председателя на комисията господин Минчо Христов. Сигналът е по повод на няколко случая, внос на силно токсични и канцерогенни храни. Месо, внос от Ирландия, фъстъци – внос от Гамбия, превишаващи многократно допустимите норми. Това е накратко анотация на сигнала на господин Христов и госпожа Банкова. Предложението е сигналът да се предостави на вниманието на комисията за вземане на решение за бъдещи действия с оглед предотвратяване на по-нататъшни случаи от този род.
Доколкото имам информация, не е искано официално обаче, искам да кажа, господин Христов. Прокуратурата работи по случая с фъстъците от Гамбия – това е обществено известно от средствата за масова информация. Доколкото знам, и за това месо, внос от Ирландия. Единственото, което ние сме в правомощията си като комисия в този случай да направим, е да изискаме мерките, които предприемат съответните министерства по тези въпроси, във връзка с допускането на подобен внос и липсата на достатъчно контрол по тези токсични и канцерогенни храни. Може би господин Христов допълнително, ако имате предложение?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Защо предложих това на Комисията за борба с корупцията? Защото според данни, които се появиха в пресата, един тон от тези канцерогенни фъстъци, които се внасят от Гамбия, се закупуват на цена от около 50 долара. Докато в България цените на едро са около 800, 1000 долара. Тоест вие сами разбирате, че това е една разлика, която може би е съпоставима единствено с наркотиците. Не мога да преброя процентите, нямам калкулатор, но е невероятна разликата. Говоря за цени на едро. Така че считам, че именно това дава възможност за създаване на една силно корупционна среда и тук вече възниква въпросът за здравето на хората, на всички нас. Тези, които си позволяват да го правят, не могат да го правят без съучастие от страна на митническите власти, на санитарните власти. Имам предвид, че при вноса на месото бяха уличени двама души от Санитарната инспекция. Тоест да се проследи целят механизъм, това имам предвид. И доколкото вносът на ирландското месо беше преди месеци, а все още – поне аз нямам информация да има някакво развитие, в този смисъл се съгласявам с това, което каза председателят – да направим всичко възможно, за да разберем какво прави прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и всички останали органи, свързани с този внос. Моята идея е да пресечем схемата или възможните бъдещи схеми за подобен внос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За пресичане е твърде претенциозно, но ако можем поне да ограничим възможностите на подобен внос.
Това, което бихме могли да направим в рамките на парламентарен контрол, е да видим всички институции, които имат отношение и за мерките, които са предприели в този внос.
Бихме могли тук да помислим доколко можем да го включим, разбира се, предстои парламентарен контрол по Агенция "Митници". Ние казахме, че след шест месеца ще направим отново парламентарен контрол. И част от контрола да включва и този сигнал, който, господин Христов, Вие подавате в момента. Натрупаха се още няколко сигнала – по Агенция "Митници".
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявам се, може ли да добавя нещо? Доколкото аз имах въпрос към министъра на здравеопазването и той каза нещо, което наистина е вярно – че те нямали абсолютно никакви задължения да проверяват тези пратки. В този смисъл трябва да помислим тогава за някакви законодателни промени, за да задължим примерно санитарните инспекции да проверяват определени партиди от продукти.
ЯСЕН ЯНЕВ:
То си има компетентни органи.


МИНЧО ХРИСТОВ:
Така ми обясни министър Гайдарски.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако може, господин Костадинов, да изясните.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
С няколко думи – то си има компетентни органи, това е към Министерството на земеделието и горите и по-точно към доцент Жеко Байчев, тази институция, няма нищо общо с Министерството на здравеопазването. Но общо взето има такъв контрол, друг е въпросът какво е качеството на контрола.
И ако позволите, аз исках като допълнително изказване да направя, може би въз основа на днешното предаване в сутрешния блок на телевизията, на Коритаров – “Лайф”. Известно е вече, че първото тримесечие има силен дефицит на приходите в бюджета. Основните отговорници според мен са Националната агенция за приходите и Агенция "Митници". Тези неща, които се декларираха, спомняте си тук и присъствието на госпожа Мургина, че едва ли не те работят така…, в крайна сметка сме свидетели на два големи случая и според мен са резултат не на тяхната ефективна дейност, на самата Национална агенция за приходите, а в резултат на, бих казал, оперативните служби, които в крайна сметка във взаимодействие с тях допринесоха за реализацията на тези, да станат общо достояние действия на служителите. В крайна сметка и в Агенция "Митници", и това, което тук констатираме, случаят с фъстъците и с месото, прехвърлянето на отговорности и знаете силното отстояване на шефа на Агенция "Митници" от господин Асенов, че едва ли не всичко там е блестящо и е наред и в крайна сметка да се реализират такива примерно ниски приходи – около 75%, спрямо приходите за първото тримесечие на 2006 г. – това е факт, такава е отчетността, аз лично смятам, че, дори ако е възможно, както предстои заслушването на Агенция "Митници", така също да направим и с Агенцията по приходите заслушване.
Аз не зная на какво основание, мисля, че това е някаква вътрешна наредба, предстои преструктуриране на Агенцията по приходите. Не знам това достъпно ли е тук до народните представители, което означава, че ние се стремим за децентрализация, а всъщност те искат да направят централизация на Националната агенция по приходите. Примерно териториалните данъчни управления по приходите, по областните центрове да се съсредоточат в един областен център на по-големия град. Мога да дам като пример моя регион – Добрич, Шумен и Варна да се съсредоточат във Варна, което според мен ще доведе до невъзможност дори до този контрол, който в момента се осъществява и до намаляване на ефективността от контрола. Това означава намаляване на служителите, централизиране на по-голям брой служители, съответно, да кажем, в случая Варна – териториална служба или регионална служба ще стане тогава. И в този случай аз не виждам по този начин да се засили ефективността на контрола, а камо ли количеството на събираните приходи в бюджета.
Така че ако има възможност, правя предложение за решение, да се заслуша и Националната агенция за приходите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря.
Само искам в продължение на това, което Евтим казва, да допълня и аз, че да, той е прав за това преструктуриране, което виси в публичното пространство от много време, и изземване на част от важните функции на териториалните звена под шапката на измислени центрове при нас, в Югозападна България, се говори и за София, но искам само да допълня едно изречение, че идеологът на цялата тази схема на преструктуриране беше уволненият миналата седмица Свраков. Може би си заслужава един такъв контрол да бъде направен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Те, идеолозите, по някой път си отиват, но идеологията остава.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Господин Председател, благодаря Ви.
Аз имам едно принципно предложение. Виждам – и не само от тази справка, имам предвид постъпилите сигнали и техните направления, – че често се изпращат определени сигнали на териториални поделения на определени институции, например прокуратурата. Един от големите проблеми, който България откакто съществува, е, бих го нарекъл местничеството.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Обвръзката.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Обвръзката по места. Затова, за да може все пак да се въздейства върху една такава среда, би било добре всички сигнали да бъдат…, а това отделно от това отива на парламентарната Комисия за борба с корупцията. Всички сигнали да се изпращат на националните институти, те да възлагат проверки и по този начин да се контролира една проверка. Защото не знаем дали районният прокурор в еди-кой си град не е приятел с тези, които трябва да бъдат проверявани. В повечето случаи е така, разбира се.
Това ми е една принципна бележка.
А иначе, по отношение на първия сигнал, аз имам някаква представа за това дело, за този Кашавелов. Има влязла в сила присъда, потвърдена от последната инстанция – Върховния касационен съд. Така че ние не сме съд. Но има извънредни способи за проверка на влезли в сила присъди и тези извънредни способи са на разположение на прокуратурата и на съдилищата, така че според мен освен да му се пише писмо, че ние не сме компетентни, би следвало този сигнал да бъде изпратен на главния прокурор. Може и да е изпратен там като копие, но нямаме представа.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само до нас е пратен, поне като…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Да, а би следвало да бъде изпратен на главния прокурор, за да си го прочетат, защото може да има основание да се иска извънреден способ в конкретния случай. Не коментирам фактите, разбира се, пак казвам, има си влязла в сила присъда. Но компетентният орган е прокуратурата в случая да направи съответната проверка и ако няма основание, ще откаже, разбира се.
А иначе, бих коментирал и другите сигнали, за които се говори, но нямам микрофон.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, още един сигнал - №16, остана, на който исках да обърна внимание. Това е една статия във в. “Уикенд”, в която се изнася информация относно незаконни дипломи и корупция във висшето образование у нас, осигурило дипломи на длъжностни лица, посочен ни е конкретен пример.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Този сигнал е изпратен точно където трябва.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук обръщам внимание и на нещо друго, което чисто организационно бих искал да решим в комисията. Преди две седмици знаете, че имаше сигнал в комисията за колегата Гъндев и по неразбираеми за мен причини изтече информация, която вече представяше колегата като човек, който трябва да обяснява, че не е корумпиран. Затова аз бих предложил ето тук, в този сигнал, формулировката е “посочен е конкретен пример”, има се предвид и конкретно лице. Затова обръщам се към всеки народен представител, бих искал да ограничим имената в справките, не заради друго, а защото вече представен веднъж сигналът, излиза, че този, който е визиран в сигнала, трябва да обяснява онова, което е изнесено, преди да се направи необходимата проверка.
Затова аз ви предлагам, колеги, в такива случаи в информацията да не включваме имената, всеки народен представител, който иска да се запознае със сигналите, няма никакъв проблем да го направи в комисията. Който иска да си преснима, също би могъл да го направи, с едно условие, мисля, че няма проблем по сигналите, този, който се е запознал, просто да отбележим името и да се подпише, че се е запознал с този сигнал, за да се знае кой е разполагал на практика с материала. Искам да ви обърна внимание, преди време имаше сигнал за министър, тогава комисията постъпи коректно, не изтече информация кой е министърът, не се потвърди този сигнал след проверката, ставаше въпрос за свързани фирми. Оказа се, че той е излязъл от фирмата преди да стане министър. Не се потвърди. Но ако бяхме обявили сигнала, тогава трябваше да обясняваме един месец отново, така както в случая.
По отношение на колегата Гъндев искам да информирам комисията, че има едно постановление, има втора проверка, мисля, че на Окръжната прокуратура. След като приключи и тази проверка, имайки предвид двете постановления, комисията ще бъде запозната. Спазваме процедурата – когато работи прокуратурата, ние не се ангажираме със случая.
Така че няма основание случая да го поставяме на разглеждане в комисията. Но тъй като става въпрос за народен представител, мисля, че добре би било да бъде информирана комисията относно постановленията и действията, които са предприети от съответната прокуратура. И тогава да прецени комисията – дали е необходимо да се обърне към Върховната касационна прокуратура или да приключи със сигнала.
Колеги, това са предложенията ми. Чисто организационно, мисля, че няма основание за възражение по един такъв подход.
Имате една информация и за получените отговори. Не бих искал да я коментирам. Трябва да се запознаете с отговорите, с това доколко са потвърдени, по кои продължаваме да работим.
Колеги, няма други въпроси.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)