ПРОТОКОЛ
№56

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬___________________________________________________




На 26 април, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Предложение към Законопроекта за съдебната власт.
2. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода м. януари – м. декември 2006 г.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, тъй като двама наши колеги преминаха на друга работа, оредяхме и затова имаме кворум според новия състав на комисията, който надявам се скоро да бъде попълнен след заседание на Народното събрание и предложение от парламентарните групи.
Така че имаме необходимия кворум, можем да започнем работа.
Имате предложение за дневен ред:
1.Предложение към Законопроекта за съдебната власт.
2.Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода м. януари – м. декември 2006 г. (Това е годишният доклад на комисията, който е разпределен на комисията от председателя на Народното събрание.)
3.Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз имам две предложения. Първото е да гласуваме да поканим на наше следващо заседание, възможно първото заседание след това, кмета на общината и председателя на Общинския съвет на София във връзка с увеличението на цената на водата, което стана факт от понеделник. Предвид това, че вече установихме корупционни практики в сключването на договора със "Софийска вода" АД, аз предлагам да не оставяме този случай, а да се запознаем по-сериозно с него. Разбира се, да поканим и господин Шушулов да обясни своите мотиви за увеличението на водата.
Другото ми предложение предвид сериозната сума, която е загубила държавата във връзка със сделката с хеликоптерите, да поканим и министъра на отбраната, да го изслушаме тук.
Благодаря.
Заповядайте, госпожо Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Господин Председател, аз мисля, че темата, която колегата Христов постави, би трябвало да бъде на нашето внимание, не възразявам да се занимаем с нея, но просто искам само да допълня, че "Софийска вода" АД е концесионерна и присъствието на кмета и на председателя на Столичната община също няма да ни помогне. В този смисъл може би господин Шушулов, като председател на регулаторния орган, заедно с длъжностни лица от "Софийска вода" АД, които вече изслушахме, това са лицата, които можем да поканим.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Искам да опонирам, че тъй като общината е другата страна на концесионния договор, задължително е те да присъстват и да кажат своето мнение относно концесията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз искам да предложа нещо по процедура. Тъй като сме на процедура приемане на дневния ред, аз бих предложил към точка “Информация за постъпили сигнали, материали и предложения”, като в тези рамки примерно за хеликоптерите и ЕОДИП нямаме сигнал, който е постъпил при нас. Но има едни цени в средствата за масова информация. Ако прецените, тук бихме могли да дискутираме, въпреки че по случая знаете много добре, че работи прокуратурата. И тогава, когато прокуратурата е пряко ангажирана с тези случаи, ние не се включваме като комисия по тази причина. Така че прокуратурата ще се произнесе по случая за това дали има нарушения и дали те са престъпление. Но аз ви предлагам към точка 3, тъй като можем да извадим и допълнителни аргументи, ще ви върна и към решението, което имаме на комисията, да спрем вниманието и по съдържание, ако прецените, по тези предложения, които направи господин Христов.
Имате ли възражения, колеги?
И така, преминаваме към точка първа от дневния ред – Предложения към Законопроекта за съдебната власт.
Предложенията към Законопроекта за съдебната власт направи Върховната касационна прокуратура, които са внесени в Съвета за координация, и преценихме, че мястото е в Комисията за борба с корупцията, имайки предвид, че тези предложения имат антикорупционен характер в някои свои аспекти. Има се предвид създаването на административни прокуратури. Затова помолихме Върховната касационна прокуратура да изложи своите мотиви пред нас. Внесено е едно предложение, подписано от господин Валери Първанов. В днешното участие ще участва господин Валери Първанов, заместник-главен прокурор, ще участва също така господин Митю Марков, също заместник-главен прокурор при Върховната административна прокуратура и госпожа Бранимира Борисова, съдебен съветник по парламентарните европейски въпроси към главния прокурор.
Колеги, разполагате отвчера с това становище на Върховната касационна прокуратура. Аз бих предложил господин Първанов и господин Марков, като допълнение може би към мотивите, които сте внесли, да направите изложение, преди колегите народни представители да вземат отношение.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ:
Аз предлагам по първия въпрос – за административните прокуратури, да вземе отношение господин Митю Марков, който да запознае състава на комисията с работата на административните прокуратури, в смисъл на тези сектори в момента в окръжните прокуратури, които се занимават с административните производства.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Марков.
МИТЮ МАРКОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Когато гледаме Конституцията и начина, по който започва проектът на Закона за съдебната власт, имам предвид чл. 4, трябва да очакваме, че в този устройствен закон би следвало да се регламентират и административните прокуратури, както това е направено по отношение на административните съдилища.
Към момента в проекта няма залегнали такива устройствени норми и ние ще се постараем да ви мотивираме да ни съдействате за това, защото то преди всичко е потребно за държавата и за обществото. Това не е някаква прищявка на прокуратурата, не е виждане от рода на онези, че колкото повече се увеличава щатът, толкова по-добре. Защото, известна е позицията на главния прокурор, ние няма накъде повече да увеличаваме щата на прокуратурата. И този щат, който тя сега има, е такъв, че съответства на щатовете на прокуратурите в Европа. Но обикновено съществува не много голяма яснота за дейността на прокуратурата в административното производство. Дори аз чух, не знам доколко е вярно, че високопоставени нашенци са казали – чакайте сега, ние защо да я следваме Конституцията по един такъв перфектен начин? Ако направим примерно горски съдилища, трябва ли да има горски прокурори?
Значи Конституцията, няма никакво съмнение, ще трябва да се спазва. Но наред с това има съвсем обясними причини, които според нас налагат създаването на административни прокурори.
Ползвам данни от доклада на Административната прокуратура за работата през 2006 г. Искам да ви докладвам, че общо прокурорите са участвали в 38 300 административни производства през годината. Ако разделите тази цифра на 28 прокуратури и примерно допуснем, че по четирима прокурори са участвали по тези дела, се получават средно по 360 заседания на година на един прокурор. Значи няма ден, в който прокурор да не участва в съдебно заседание с административни въпроси.
Отделно от това окръжните прокуратури в страната са успели да извършат 62 600 проверки на административни актове. Това е една огромна работа. Защото на много места местната администрация издава най-различни административни актове, включително и подзаконови нормативни актове, които не съответстват, по една или друга причина, на законодателството и се нуждаят от съответния надзор. Разбира се, че основният надзор се упражнява от съда, когато този акт бъде атакуван пред него. На практика атакуването пред съда става много рядко или не толкова, колкото на нас ни се иска, за да съществува един здрав, законов климат в работата на местните органи на народна власт.
Освен това са извършени от прокуратурите, пак в окръжните прокуратури, 31 300 лични проверки. Тоест това са проверки на места, проверяват се всички области на живота по места. Аз поради липса на време не мога да ви изброя колко колосален е този труд като обем, като работа.
Смятам, че това са достатъчно основания, уважаеми депутати, за съществуването на административни прокуратури. Сега, по колко примерно, ако така се реши от парламента, какъв да бъде щатният състав на тези прокуратури, нашето виждане е, че не са необходими много бройки, но са необходими хора, които да специализират в тази материя. Както е посочено и в нашето предложение, ролята на административното право никак не е маловажна, ние по никакъв начин не игнорираме значението на наказателното право. То ще има и за в бъдеще своята превенция и своя приоритет, но и в европейските страни, и в целия свят административното право придобива все по-голямо значение, защото основата на корупцията по същество са дребните нарушения в обществото. Дребните нарушения стават именно по повод на административното производство. И там ние виждаме ролята на административните прокуратури.
Не искам да отнемам повече време. Вие разбирате каква е нашата мотивация, разбирате, че се позоваваме на Конституцията. Смятаме, че проектът на Закона за съдебната власт трябва да бъде допълнен. Тези институции добре започват, структурата на прокуратурата отговаря на тази на съдилищата. Трябва да бъдат съответните норми, които сме посочили в нашето предложение. Има се предвид чл. чл. 166, 168, 169, 170, 189 и т.н., където въобще става дума за административни съдилища, да бъде допълнено и за административни прокуратури.
Благодаря ви много.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Марков.
Господин Първанов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ:
Бих искал да допълня в тази насока за ролята и мястото на прокурорите, които осъществяват този общ надзор за законност, като именно борбата срещу корупцията. При мен дойде един отчет от редови прокурор в Районна прокуратура – гр. Елена, който със своите действия предизвика доста широк обществен отзвук, тъй като си позволи да атакува пред областния управител 16 акта на разпореждане с общинска собственост на общинските съвети в Елена и Златарица. Ставаше въпрос за дарения от страна на общината чрез своя орган Общинският съвет по предложение на кмета на недвижими имоти на…
АТАНАС АТАНАСОВ:
Дарения?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ:
Да, дарения. Примерно на различни инициативни комитети за построяване на обредни домове и други такива много крупни нарушения. И тази наша колежка, която е в една малка Районна прокуратура, стана известна покрай наказателните дела, които е завела, но с тази надзорна дейност двете общини така бяха настръхнали, стигна се чак до главния прокурор, до областния управител, Висшият съдебен съвет се занимава – господин Марков също се занимава с този случай. И колежката стигна дотам, че атакува сделката, с която Общинският съвет предостави сграда на Районната прокуратура – Елена. Извади и себе си на улицата, защото не беше спазен законът.
Така че с тези свои действия тази наша колежка показа именно мястото на пресичане на корупцията, защото зад едни такива нарушения на процедури и на законови норми много често се крие и корупция на местно ниво. Затова аз смятам, че вие бихте имали основание да подкрепите, не като водеща комисия на Народното събрание този закон, но действително създаването на такива специализирани звена, където колегите да могат да усъвършенстват и да получат една специализация в областта на административното право. Аз лично съм бил само три месеца командирован прокурор на Върховната административна прокуратура и съвсем откровено мога да заявя, че действително там един магистрат работи с море от закони и от подзаконови нормативни актове, които един наказателен прокурор понякога през цялата си кариера просто не знае, че съществуват. Не може да се изисква, не е редно да се очаква някакъв резултат, когато един прокурор, който е зает с досъдебно производство, извършва лично разследване, длъжен е да носи основно отговорността за качеството на разследването, следва да бъде и в залата по тежки процеси. Вие виждате, че действително прокуратурата се опитва да изпълнява, последната година не знам колко успешно, своите основни функции по привличане като наказателна отговорност и активно участие в съдебно заседание по поддържане на обвинението пред наказателния съд, но наред с това същият този прокурор, който би трябвало да бъде и въззивен прокурор по отношение на долустоящите районни прокуратури, там минават като контрол и твърде много актове на районните прокуратури, се извършва и този общ надзор за законност в качеството си на прокурор, явяващ се, както сега предвижда законопроектът, и пред административен съд и упражняващ общ надзор за закона.
Действително тази дейност не е за подценявана и господин Борис Велчев съвсем скоро, точно на този форум – мисля, че Деветата среща, която беше в Бояна - подчерта, че прокуратурата трябва да действа в насока да активира и активизира всички останали контролни органи в страната, които са длъжни да следят за спазване на законите и на предписаните норми като санитарен контрол, като ветеринарен, строителен надзор и всички останали многобройни контролни органи на местно и на централно ниво. И именно тази дейност на прокуратурата също е в областта на общия надзор и законност, който е съсредоточен в административните прокуратури. Считам, че не бива да се подценява тази дейност и ви моля да подкрепите.
Няколко думи само, да не ви отегчавам, и по второто основно предложение, а именно усъвършенстване на раздела и на материята по осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистратите.
Недопустимо е да говорим за антикорупционни практики и борба с корупцията, когато не са налице прозрачност в работата на една институция, когато няма контрол в тази институция и в крайна сметка, когато няма ефективна процедура за реализиране на отговорност, включително дисциплинарна, в едни разумни срокове. Не е възможно и не е допустимо магистратите да бъдат извадени в някакъв отделен кръг обществени служители, извън държавните служители, извън служителите на МВР, извън кадровите военнослужещите, за които има предвиден един сравнително опростен ред и същевременно в кратък срок – 2 месеца от узнаване на съответното нарушение и 4 месеца от извършване на това нарушение, съответният дисциплинарно наказващ орган е длъжен да вземе своето решение, тоест, ако прецени, че е извършено такова дисциплинарно нарушение, да наложи дисциплинарно наказание.
В проекта на Закон за съдебната власт няма изобщо срок за налагане на дисциплинарно наказание, тоест един магистрат може да бъде наказан и няколко години след откриване на нарушението и след неговото извършване, което не е добре нито за самия него, който ще бъде през цялото това време в някаква процедура, тоест с едно нестабилно служебно положение, защото такава процедура може да доведе и до дисциплинарното му уволнение, тоест той няма да може да изпълнява спокойно своите задължения. Представете си как биха се чувствали всичките тези граждани и представители на юридически лица, когато примерно един съдия след пет години, след груби нарушения, бъде дисциплинарно уволнен. В тези пет години той гледа дела и всеки ще каже: добре де, той явно не е за тази работа, значи вероятно той и моя казус е решил неправилно.
Така че там, където има, ето, днес имаме един такъв случай за поискано дисциплинарно уволнение на следовател в Националната следствена служба, всички медии на първа страница започват с това – някой може ли да се ангажира кога Висшият съдебен съвет ще вземе отношение дали действително колежката е допуснала нарушение и следва ли да бъде дисциплинарно уволнена или тя трябва да бъде реабилитирана пред колегите и пред обществото, след като самият закон не предвижда срок, в който този, който следва да наложи наказание, именно конкретния по Конституция и по закон, Висшият съдебен съвет, не е обвързан от някакъв срок за произнасяне.
Считам, че това не е допустимо, това създава и възможност за корупционни практики.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз като съвсем колегиален съвет, разбира се, ще посъветвам колегите да насочат своите усилия в основната комисия, Правната комисия. Там трябва да спечелите подкрепа. А иначе аз си мисля, че тези, които са практикували в сферата на досъдебното производство, на общия надзор, имат понятие и знаят от какво имате нужда. Тоест вашето искане за съответствие на структурата на прокуратурата с тази на съдилищата е абсолютно обосновано, защото Конституцията го е казала буквално и няма какво да се тълкува.
Днес, понеже течеше дебат в пленарна зала по отношение на първо четене на законопроекта за съдебната власт, аз взех отношение по този текст, но в друг аспект, не знам дали трябва да ви губя времето сега с това, което също е много важно. Крайно време е обаче, ако преведем напълно в съответствие със структурата на съдилищата и прокуратурата, да се помисли върху въпроса за единната и централизирана прокуратура, защото това противоречи на прилагането на принципа по вътрешно убеждение. Дълга тема, знаете за какво става дума, няма смисъл да го обсъждаме това.
Но по отношение на дисциплинарните нарушения искам да бъда по-конкретен и по-точен. Крайно време е наистина всички граждани в държавата да бъдат равни пред закона.
Ще си позволя един пример, който, разбира се, ме касае лично, но не влагам личен елемент в него. Преди повече от една година мисля, че беше, точно преди една година Върховната касационна прокуратура поиска моя имунитет. Аз към днешна дата очаквам всеки момент да ми влезе в сила оправдателната присъда. Срещу един от прокурорите, който беше забъркан в скалъпването на процеса срещу мен, има дисциплинарно производство и към ден-днешен не се знае какво се случва с този човек. Всички знаем кой е. Той ни е съгражданин с госпожа Николова. Не се гордеем много с тази история. Това са пълни абсурди! Просто нямам думи.
Крайно време е да излезем извън политиката и да погледнем на тези неща буквално. Защото хората очакват справедливост в тази държава и как да я получат, когато виждат, че има едно общество, заради гилдийната си организация, което е отделено и за него се прилагат някакви други правила.
Взех думата малко емоционално, разбира се, като всеки един човек, който е минал през тази система, се вълнувам, когато чета тези текстове, а на мен ми се иска прокуратурата да работи нормално в държавата. Но вижте, трябва да се отнасяте наистина към всеки един случай еднакво. Някой тук, Вие, мисля, господин Първанов, казахте за тази следователка днес на първа страница. Аз преди да дойда тук на заседание на комисията, отправих въпрос към вътрешния министър, искам да го попитам, да отговори в пленарна зала – в конкретния случай има ли изтичане на класифицирана информация? И ако има изтичане на класифицирана информация, започнали ли са оперативни действия за изясняване през кого изтича тази информация и каква отговорност ще се търси?
Но вижте, забележете в каква посока питам. Дали информацията за това, че въпросната следователка водила телефонни разговори, изтичането й във всички медии не е целенасочено изпускане на класифицирана информация и ако е целенасочено, да видим кой го пуска това. Защото ние знаем кой контролира срс-тата и трябва да прилагаме закона еднакво спрямо всички. Аз съм убеден, че тук тези, които разполагат с информация от срс-тата, изпуснаха в публичното пространство, за да се спре да се говори кой беше отговорен за това, че убиха една свидетелка на улицата с шест куршума. Но това е една друга тема, не е за тази комисия и не е за това време.
Иначе ви пожелавам успех.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз мисля, че искането на Главната прокуратура е, както се казва, законосъобразно, защото Конституцията е казала какво трябва да бъде. Строежът на съдилищата, просто какъв трябва да бъде строежът на прокуратурата. След като има административни съдилища, към тях трябва да има прокуратури. Проблемът не е в това обаче. Аз виждам, че колегите са го разбрали, защото съвсем коректно са записали, че биха се съгласили с това в Преходните и заключителните разпоредби влизането в сила на този текст да бъде отложено за следващата бюджетна година.
Проблемът е в това, всички го знаем, че ние не допуснахме едно голямо разточителство по отношение на създаването на административните съдилища и там беше един компромис, защото има съдилища , които имаха по 10 административни дела. Това беше предмет на едно много хубаво изследване на Върховния административен съд, там може би колегите ви прокурори са били съпричастни към това изследване, защото страната не е равномерно натоварена с административни дела. Съвършено е ясно, че се прави разточителство в посока на това да се създават едни съдилища, за които не се знае какво ще се работи. Давам пример със Силистра. Там има между шест и десет административни дела през годината и ние създаваме цял Административен съд със сграда, със секретарки, деловодителки и т.н.
В този смисъл аз подкрепям разумното ви искане да има такъв текст в Преходните и заключителни разпоредби, защото все ми се струва, че ще дойде ден, в който това разточителство ще бъде видяно и ще се върнем към разумното предложение да има административни съдилища в районите. Така както са апелативните съдилища, в няколко района, там, където натовареността е реална.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ:
Не възразяваме, колкото са съдилищата, толкова и прокуратурите.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Защото съвсем ясно беше, че поради невъзможността да се спазарят после политическите сили в кой град точно да има административен съд, знаем големите разправии за апелативните съдилища, това щеше да се преповтори, затова да е мирно селото, вързахме попа. Но в този смисъл аз ви подкрепям, защото ние трябва да спазваме Конституцията такава каквато е, разбира се, и първият текст, който е записан в Закона за съдебната власт. Бих гласувала за този начин, но с тази уговорка, че ще го има текста в Преходните и заключителни разпоредби като един предпазлив текст, който ще ни позволи евентуално да поправим допусната грешка.
Вие също знаете, че вашите прокурори в тези съдилища въобще не влизат, а в други съдилища не могат да свършат административни дела, защото те са наистина обемни, невероятно голям обем нормативни актове, които трябва да изучат, да поддържат в зала. В този смисъл е абсолютно разумно предложението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Николова.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, колеги, аз нарочно изчаках юристите в комисията да се изкажат. Сега, надявам се, и аз ще прозвуча по-убедително и подкрепящо.
Без да съм юрист, осъзнавам крайната необходимост от двете предложения, които правите. По-скоро на второто от тях госпожа Николова добре обясни. Аз имах същото притеснение за вашето първо предложение. Но ако така се възприема и в специализираната комисия, а после и в пленарната зала, мисля, че няма да има никакъв проблем впоследствие да заработи този механизъм по-прагматично.
Но що се отнася до второто, наистина е парадоксален случай. Самото наименование дисциплинарно производство води до ефекта, който се очаква от мярката, която ще се вземе, а при тази липса на срокове за изпълнение, няма как да се случи.
Нещо повече, тук си говорим с председателя, че сигурно в тези четири – пет и “н” години, през които се точи, този човек, ако е достатъчно нечитав, той ще направи маса поразии.
Така че говорих днес в моята парламентарна група с колеги юристи, говорих с председателя на парламентарната ни група професор Мингова. Мисля, че ако ние тук достатъчно убедително направим своето предложение към специализираната комисия, можем да ви съдействаме заедно, да лобираме да стане факт тази промяна. Моята парламентарна група има разбиране, че може да бъде подкрепен всеки от текстовете, които вие предлагате.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Гроздилова. Аз за съжаление не мога да се ангажирам все още с позиция на парламентарната група в тази посока, но бих изразил подкрепата си, така както го направих на Съвета за координация по тези две предложения – за Административните прокуратури и за дисциплинарните наказания, като ще предложа на комисията две решения.
Първо, изразява подкрепа на предложенията на Върховната касационна прокуратура за създаване на административни прокуратури и за дисциплинарната отговорност на съдиите, прокурорите и следователите. Това да бъде първото решение.
Второто решение – колеги, тук бих искал да се консултираме относно начина, по който бихме изразили такава подкрепа, ако тя се приема от комисията. Не видях изказвания "против". И се надявам с консенсус да приемем това решение.
Като процедура имаме две възможности за подход.
Първо, дали има готовност от народните представители да внесат тези предложения официално за второ четене. (ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Не, няма.) Това ми е единият въпрос – дали Върховната касационна прокуратура се е обръщала към някого. Чисто процедурно е необходимо да има предложение от народни представители. И второ, да дадем в комисията едно становище по принцип за подкрепата, която изразяваме като комисия.
По втората част – изразяването на подкрепа за тези предложения, не виждам възражения от комисията. Въпросът е официалното оформяне на тези предложения и подписването им за внасяне на второ четене.
Колеги, ако не възразявате, аз ви предлагам да оформим това според изискванията и да го внесем в пленарна зала, като предложенията се подпишат от представители на всички в комисията, за да може ясно да се разбере, че това всъщност е предложение на комисията, тъй като нямаме право по Правилник да внасяме от името на комисията предложение.


АТАНАС АТАНАСОВ:
Да направим формално предложение, защото иначе няма смисъл да възразяваме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, това имам предвид. И в това предложение ще се изложат и мотивите към него, така че бихме могли в мотивите да изразим и становището. Не виждам възражения.
Искам да благодаря на господин Първанов и на господин Марков за участието днес в заседанието, да ви пожелая успех, защото ние ще предложим да бъдете поканени на заседанието на Правната комисия, за да можете и там да защитите позицията си.
Успешна работа ви желая. Виждаме, че доста работа имате в последно време.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред - Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода м. януари – м. декември 2006 г.
Споменах, че председателят на Народното събрание е разпределил единствено на нашата комисия Доклада на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Поканили сме за участие в заседанието на комисията председателя на комисията господин Стоян Кушлев, зам.-председателя на комисията Емилия Михайлова, Николай Николов, член на комисията, Рушен Риза, член на комисията и Стоянка Николакова, главен секретар на комисията. Или на практика тук е цялата комисия. Така ли е?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Госпожа Емилия Михайлова отсъства.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само госпожа Михайлова отсъства. Останалите членове на комисията са налице.
Колеги, аз ви предлагам първо да предоставим думата на господин Кушлев да направи допълнение, да изложи виждания относно работата на комисията през този период, който ни е представен в доклада, и, разбира се, ако прецените, допълнителни данни, които би могъл да изнесе пред комисията.
Заповядайте, господин Кушлев.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
В изпълнение на нашите задължения по чл. 13 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, ние сме представили нашия доклад на председателя на Народното събрание в законоустановения срок – края на месец март.
Благодаря за поканата да участваме в заседанието на комисията и да представим нашето виждане.
Изтеклата година – 2006, се характеризира по отношение на работата на комисията със следните основни насоки.
Първо, беше извършено организационното изграждане на комисията, без което тя не би могла да функционира. Бяха изградени единайсет териториални дирекции в страната, съответно бяха осигурени материално-технически условия за тяхната работа. Всички вече имат свои офиси, в които са настанени, с изключение на Териториалната дирекция – Видин, която също има офис, но той е твърде малък и ние настояваме със съответните държавни институции в областта за ново решение на проблема.
В хода на нашата работа, защото от месец февруари комисията и нейните структури започнаха да функционират, се появи необходимостта от изграждане на оперативни бюра, които представляват изнесени звена на териториалната дирекция. Така бяха изградени 18 териториални дирекции в областните центрове, където не е ситуирана териториалната дирекция. Това се налага и от необходимостта да се поддържа постоянна връзка със съответните структури, с които ние си взаимодействаме, без които не бихме могли да изпълним задачите и целите, които са ни поставени със закона – Министерството на вътрешните работи, окръжните прокуратури и окръжните съдилища, а и областните администрации на данъчните органи.
Второто направление, в което беше съсредоточена главно работата на комисията, това е изпълнението на нашите задачи по закона – откриване на производства, три вида производства. Производства по установяване на имущество, комисията е именно комисия за установяване на имущество. През годината са открити сто производства за установяване на имущество в резултат на получени сигнали по чл. 21 и параграф 5 от Преходните разпоредби на закона. Повече от 21 хиляди сигнала са проверени от нашите инспектори, от нашите оперативни работници, за да може да се образува производство.
Приблизително от около 200 получени сигнала само един отговаря на изискванията, които законът е установил, да достига онази значителна стойност от 60 000 лв., която представлява материалната основа за образуване на производство за установяване на имущество.
През годината са отправени 51 искания за налагане на обезпечения в окръжните съдилища, всички до едно са удовлетворени от съдилищата. Четири от тях – на първа инстанция, вече е отказано налагането на обезпечителни мерки, но след обжалване апелативните съдилища уважиха нашите решения. Три от обезпеченията са минали през цялата йерархия на съдебно обжалване. Тоест имаме вече и три решения на Върховния касационен съд, с което се създава и практика по приложението на нашия закон, което е едно радостно явление в правния мир в страната.
И разбира се, една от най-важните наши задачи, това е вече предявяването на исковете за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Това става след като лицето бъде осъдено и присъдата влезе в законна сила, ние предявяваме мотивирано искане пред окръжните съдилища за отнемане на имуществото, което сме установили, че е придобито от престъпна дейност. Такива дела са заведени в окръжните съдилища, те са досега на брой 15, от изтеклата година са 12, на обща стойност на имуществото, за което претендираме да бъде отнето в полза на държавата, около 3 милиона и 900 хиляди лева, приблизително за 4 милиона лева. Някои от тези дела са гледани на две или три заседания от първоинстанционния съд. Очакваме до края на годината по някои от тях вече да има решение за отнемане на първоинстанционните съдилища.
Тук искам да отбележа – забавянето на този процес, който е при нас, в развитите страни завеждането на делото за отнемане и произнасянето на последната, касационна инстанция се вмества във времето около шест месеца. При нас продължава години.
Връщам се от един семинар, който беше организиран в Европа, точно по проблемите на отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Там европейските съдилища в този срок, до шест месеца, решават през всички инстанции исканията за отнемане. Така че у нас може би трябва да се мисли за ускоряване на тези процедури чрез промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
И една друга област, в която комисията успешно стартира през годината, това беше установяването на контакти със сродни и сходни организации в европейските държави, членки на Европейския съюз. Ние вече имаме установени контакти със съответната служба в Ирландия, с АРА, Агенцията за отнемане на престъпни активи в Англия, Дирекцията за отнемане на имущество в Холандия. Продължаваме да установяваме връзки с останалите институции от страните членки на Европейския съюз, които изпълняват дейност, сходна с нашата.
Бих искал да кажа и няколко думи за тенденциите, които се очертават през настоящата година, това не може да не интересува уважаемите народни представители. Ние през настоящата година сме образували досега 39 производства по установяване, 25 са внесените от нас искания за налагане на обезпечителни мерки на обща стойност на имущество в размер на 15 милиона и 302 хиляди.
Пропуснах да добавя, че през миналата година общият размер на исковете за наложени обезпечения е 21 милиона и 770 хиляди лева. Тенденцията, която се очертава за тази година – досега имаме вече 8 милиона и половина през първото четиримесечие, да надхвърлим резултатите, които достигнахме през миналата година в налагането на обезпеченията.
Разбира се, не мога да пропусна, че в нашата практика, в нашата работа се очертават и някои слабости и допуснати грешки. Забави се ситуирането на някои териториални дирекции, изостана, бих казал, не е в онзи темп, с който се развива в останалите. Понякога, поради трудности в кадровото обезпечаване, други са по-скоро, в повечето случаи трудностите са с материално-техническите условия, тоест липсата на помещения, в които ние да ситуираме нашите териториални дирекции и още една слабост бих споменал, това е известното забавяне на темповете на работата на нашата териториална дирекция в град София.
Ние предприехме мерки, в предишните наши решения, в нашия устройствен правилник “София – град и София – област” беше една териториална дирекция, разделихме ги. Сега сме имали предвид значението на столицата и ръста на престъпност в нея, създадохме специална териториална дирекция за София – град. Тези допуснати слабости са оправени вече. Имаше и някои кадрови неудачи с назначаването на ръководител на тази дирекция, той беше освободен от тази длъжност, имаме нов директор и процесът на структурата в град София върви добре.
По отношение на установени от нас пропуски в закона – този въпрос се дискутираше и на миналата среща. Има решение на правителството, в националния план за организиране на борбата с организираната престъпност е включено мероприятието промени в Закона за отнемане на имущество в полза на държавата. Това задължение е за три ведомства и за нашата комисия. Водещо място има Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, ние също участваме в междуведомствената работна група. Госпожа Николакова, главният секретар на комисията, е тук и би могла, ако народните представители проявяват интерес, да изложи нашата визия за промени в закона, който ние ще поддържаме в тази междуведомствена работна група, която имаше за срок до края на април да подготви проект за изменение на закона, но не по наша вина тези срокове не се спазиха и това ще стане до края на месец май. Така че може би в тази сесия, която вече открихте и в която вие ще приемете нови закони и ще изменяте закони, да гледате на първо четене този закон както във вашата комисия, така може би и в централната комисия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря, господин Кушлев.
Колеги, имате думата. Имахте възможност да се запознаете с доклада, раздадохме го още миналата седмица. Господин Христов, Вие ли искате думата? Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председател.
Имам няколко въпроса към господин Кушлев, които възникнаха у мен, когато четох доклада.
Силно впечатление ми прави диаграмата за разпределение на образуваните производства по териториални дирекции. Оказва се, че в София – град, където живеят може би милион и половина, а според някои и два милиона души, има 3%, или ако са стотина делата, това значи три дела, ако не се лъжа. Моля да ме поправите, ако бъркам. Предвид, че вашият офис е тук, в София, имате възможност най-директно да контролирате тази дирекция, на какво се дължи тази, ако ми позволите, неефективна работа на самата дирекция?
След това, бих искал да попитам, защото виждам накрая, сега ще ви кажа точно страницата – 21-24, е отделена горе-долу на екскурзионната дейност на вашата комисия, в много градове в Европа. Какво точно научихте от тези посещения и което е по-важно, каква е стойността на тези посещения в общия бюджет на вашата комисия? Аз виждам тук една цифра – 3 милиона и 38 хиляди лева за текуща издръжка. Може ли да кажете от тези разходи колко примерно са за заплати на вашата комисия, ако може, да кажете колко са точно служителите? Просто да разбиете малко разходите по пера.
Имам няколко конкретни въпроса, които може би интересуват и обществото.
Какво става конкретно с имотите на т.нар. Косьо Самоковеца, които бяха разкрити в Англия? Какво стана, знам, че имаше там един спор между английската страна, българската страна?
След това, колко е сега Вашата заплата, господин Кушлев? Вие бяхте си фиксирали една заплата около 7000 лева. Аз лично направих всичко възможно, предложих в парламента, за съжаление не се прие, на всички изборни длъжности в парламента и в правителството заплатата да не надвишава 90% от заплатата на председателя на парламента. За съжаление не се прие, но искам да Ви питам - колко е сега Вашата заплата и на Вашите заместници?
В общи линии това е, което искам да попитам. Ако в хода на дискусията възникнат още въпроси, надявам се председателят да ми позволи да взема думата още веднъж.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други въпроси, мнения, предложения? Може би да чуем, господин Кушлев, първо отговор на тези въпроси, след това ще продължим.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Благодаря за поставените въпроси. Аз вече отбелязах, че един от недостатъците, който ние констатираме и който вече работим, проверяваме, е изоставането на работата в София – град. Ние създадохме териториалната дирекция в София – град през месец август миналата година. Дотогава дирекцията беше една – “София - град и София – област”. След като видяхме известно изоставане, работата на тази дирекция по отношение на София – град, за да изправим този пропуск, създадохме специална дирекция за София – град. Но докато се организира тази дирекция, да й се намери помещение, тя и досега се помещава само в една стая, работят 8 или 9 инспектори. Имаме вече предоставени помещения. Имаше известно забавяне на нейната работа.
Не са само три, нали, 3% е, но не са само три производствата, които са открити от комисията за София – град. Сега, в настоящия момент, в последните два – три месеца София – град внася в заседание на комисията по две или три предложения и се откриват нови производства, а ние заседаваме четири пъти в седмицата. Има много сериозно активизиране. Разбира се, има и вече случаи, за които вие четете в пресата, на извършени сериозни престъпления, които са в предметния обсег на нашата комисия. Но конкретно не мога да говоря за това, защото се определя като класифицирана информация и изнасянето й означава да наруша закона.
Така че ние констатираме тази слабост. За съжаление, колежката заместник-председател, която отговаря за София – град, по неизвестни за мен причини, не присъства на заседанието.
За посещенията в европейски държави. През миналата година ние сме посетили три държави, не повече. Ние сме отбелязали контактите с всички държави, които имаме и с които поддържаме връзка оттук. Посетили сме три държави, законите, на които са образец за нашия закон, бих казал, като първообраз за нашия закон. Това са Ирландия и Англия. Това посещение стана по тяхна покана, за да се запознаем с опита им.
Имаме ли, бих казал, полза от тези посещения? Разбира се, имаме, не само в обмена на информация, но в организиране на работата, на самото функциониране, на използването на методите по отстраняване на имуществото, това са, бих казал, технологии в работата, които се споделят само когато се срещнем очи в очи. Ние изградихме едно взаимно доверие с тях и много от техния опит в тази насока, който по известни съображения, вие сами разбирате също, не бих могъл да говоря за това, ние го възприехме и го прилагаме.
Бих казал, че някои от нашите виждания за промени в закона, който вероятно ще стане през тази сесия или през следващата сесия, през есента, също са почерпени от техния опит, като особено на Ирландия, която е най-близка по статут и по решения със статута на нашата комисия.
Ние имахме около 80 000 лева за командировки в чужбина, това представлява не повече от 10-12 000 лева, похарчени за тези три командировки, извършени през годината. Останалите средства си останаха и трябва да подчертая това, бяха върнати в бюджета 800 000 лева. Тоест малко са институциите в страната, които са върнали средства в бюджета. Това е някъде около 1/5 от нашия бюджет, които средства са върнати в бюджета.
Що се отнася до работните заплати, те бяха фиксирани в бюджета на комисията в размер на 1 милион от общата сума 5 милиона и половина, те бяха в размер на 1 милион и 600, тази приблизителна цифра. Имахме около 2 милиона и половина за капитални вложения, имайки предвид ремонта на сградата, който в момента тече и който скоро ще приключи, и се надяваме след месец, месец и половина да влезем в новата сграда на Раковски 112. Не е нова сграда, но сградата, която ние ремонтираме. Така че определена част от средствата отиде за извършването на този ремонт от миналата година. И разбира се, текущите разходи, които са приблизително около 1 милион за поддържане на 28 офиса в страната.
Това са приблизително разходите, които са направени през годината. Връщането на тези 800 000 и за тази година, която мина, отделени са около 350 000 лева за закупуване на автомобили за нашите териториални дирекции. За всяка дирекция е необходимо да има по един автомобил, за да може да посещава района, защото територията е три области на една териториална дирекция. Примерно Бургас включва и Ямбол и Сливен.
Така приблизително бяха разпределени средствата. Те бяха одобрени от парламента в тази форма.
За Косьо Самоковеца. По този въпрос бих могъл да говоря дълго. Мога да кажа само това – в момента, след нашето посещение във Великобритания, ние донесохме първични документи оттам, на основата на които беше образувано следствено дело срещу съпругата на Косьо Самоковеца за пране на пари и за контрабанда. Дотогава следствено дело е имало, но срещу неизвестен извършител. Тези оригинални документи, които доказаха транзакция от Холандия в Германия, от Германия във Великобритания, при което вече участва и Ангелина Димитрова, не само той, послужиха като основание за възбуждане на това следствено дело.
Възбуждането на делото беше от голямо значение, тъй като във Великобритания срокът на наложените обезпечителни мерки изтичаше. И без да бъде възбудено в България следствено дело срещу наследниците, продължаването на срока на тези обезпечителни мерки във Великобритания не би могло да стане. Целият въпрос вече е в прокуратурата, там се извършва разследване за имотите на Косьо Самоковеца и ако някой от уважаемите народни представители желае да получи информация, би могло да я получи оттам. Това, което ние донесохме от Великобритания, аз нося в мен писмата, но не мога да ги процитирам, защото са класифицирана информация, ние сме предоставили на прокуратурата тези документи и какви документи сме донесли от Великобритания по този процес.
Ако вие желаете, вие имате възможност, мога да ви дам писмата, под гриф “Строго секретно”, да видите още един факт, не желая да го коментирам. Но след като бяхме предоставили на 12 юни 2006 г. документите, искането за образуване на следствено дело срещу нея, образуването става на 28 август – след два месеца и половина. Това не мога да изтърпя да не го кажа. Документите са в мен – и писмото, с което ни уведомяват на 28 август, и писмото от 12 юни, с което ние сме ги сезирали и сме им предоставили оригиналните документи, донесени от Великобритания.
Това мога да кажа по този случай. Останалото би означавало да наруша закона. Ако вие желаете повече подробности, мога да ви покажа и писмата, можем и да говорим вече очи в очи по проблема, защото имате право на “Строго секретно”.
И, разбира се, последният въпрос – за моята заплата. Първо искам да подчертая, както и на заседанието на 18 октомври, тя беше коригирана още през месец септември миналата година, тоест повече от един месец преди да се постави този проблем в пресата. Размерът на сегашната ми заплата е две брутни работни заплати, които са определени с постановление на Министерския съвет на комисията. Тя е съгласувана, тъй като моят патрон е премиерът, с Кабинета на премиера, с хората, през септември. Така се съгласиха, а е определена с нашия устройствен правилник. И вече по съответния ред се подреждат останалите членове на комисията. За съжаление досега за всички органи, създавани със специален закон, какъвто е нашият, винаги законодателят е определял начина на формиране на работната заплата на тези колективни органи. Това нещо е пропуснато от законодателя. Това не е упрек към народните представители. Аз бях тогава народен представител, участвал съм в Правната комисия при приемането на този закон, знам всичко как стана, не искам да го дискутирам, и какви бяха намеренията по този закон. И този пропуск трябваше да го поправим, защото сами разбирате, не можеше да съществува такава празнота и, бих казал, саморегулиране, което не е редно. Вече има два законопроекта, които са внесени – единият от вашата комисия, другият от група народни представители, за определяне размера на работната заплата на членовете на комисията и на председателя. Който и да бъде приет от Народното събрание, ние приемаме това решение.
Приблизително това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил да ви поставя два въпроса.
Първият ми въпрос е за контрола в системата, вътрешния контрол. Какви са правомощията на регионалните директори по отношение на преписките при тях и имат ли те такива да прекратяват преписки?
Вторият ми въпрос е свързан с първия – по отношение на отделни преписки какви са правомощията на комисията спрямо регионалните директори и има ли инструкция при вас или правилник, който сте приели, за това как и по какъв начин да процедират в регионалните дирекции по отношение на отделни сигнали, по които вие се произнасяте? Или, по кратко казано, имате ли конкретна инструкция за това в писмен вид, в устен вид или по какъв начин комисията работи с регионалните директори по отношение на конкретни сигнали и преписки?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Благодаря за въпросите, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
И пропуснах, това, което споменахте за класифицираната информация. Колеги, ако предложите, бихме могли да изискаме тази информация, тя ще бъде предоставена от господин Кушлев в секретната секция, всеки би могъл да се запознае с нея, ако проявявате специален интерес към нея. Имам предвид въпроса на господин Христов. Или вторият вариант – на тази база бихме могли да закрием заседанието и по този начин да обсъдим, ако се налага, този въпрос, ако прецените, че има такава необходимост.
Господин Кушлев, заповядайте.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Благодаря Ви, господин Председател.
При изграждането на структурата на комисията Инспекторат или контролен орган не беше създаден. Това можем да го кажем открито пред народните представители. Това не е, бих казал, направено съзнателно. Ние възнамерявахме и сега възнамеряваме да изградим такъв орган и на определен етап от развитието на комисията аз предложих създаването на този орган, но в комисията нямаше единство по проблема. Аз в отговор на Вашия въпрос по-нататък искам да кажа, че съзнавам и затова съм изложил пред моя патрон и пред Кабинета на министър-председателя съществуващата възможност за корупция в териториалните дирекции. Нашите териториални дирекции притежават правомощия да прекратяват определена преписка на предварителния етап, преди да се възбуди производство за установяване на имущество. Тоест, постъпва сигналът от съответното следствие, дознание или прокуратура, проверява се дали съществува най-важното – имущество на значителна стойност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, че Ви прекъсвам, господин Кушлев, но възможно ли е член на комисията да нареди на директора да прекрати една преписка и това да стане устно, примерно?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Това не е възможно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не е възможно, това трябва да стане с официално предложение.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Защото само директорът притежава това правомощие. Всеки месец той изпраща в комисията списък на прекратените преписки и, бих казал, ние можем да отидем, имаме тази правна възможност, и да проверим кои от тях са прекратени и защо са прекратени. Но сегашният, бих казал, капацитет на комисията, на централното бюро на комисията все още не ни позволява да извършим това. Ако имаме получен сигнал обаче за злоупотреба или за извършено нарушение, ние такава проверка трябва да направим. Моето виждане, а аз съм го поддържал и в комисията, е, че трябва да се създаде специализиран контролен орган, но както ви казах, ние в момента сме 4 души, не сме в пълен състав, липсва членът на комисията, който е от квотата на президента, единство по този въпрос няма. Съжалявам, че трябва да разкрия един проблем, по който няма единство в комисията, но това е главната причина да се забавя изграждането на този орган.
Сега, при промяна на щатното разписание, което ще стане през месец май, възнамеряваме да изградим Правен отдел, самостоятелен, на който да възложим тези функции на проверка. Защото мнозина се плашат от думата Инспекторат или контролен орган. Правният отдел отива в една дирекция и проверява всички прекратени преписки примерно през годината, има ли основание те да бъдат прекратени. Това възнамеряваме да направим в близко бъдеще.
Законът дава много големи правомощия на териториалните дирекции. Само те, нито член на комисията, нито председателят, само те могат да внесат искане в комисията за образуване на производство за установяване на имущество, за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане на това имущество, придобито от престъпна дейност. Такива са разпоредбите на закона. Разбира се, ние ги контролираме в тези рамки, в които това е възможно, със сегашните разпоредби на закона.
Що се отнася до самата процедура за движение на производствата, за установяване на имущество, за обезпечение и за всички, така да се каже, процесуални въпроси, движението на преписките, сроковете – всичко това е визирано в тази специална инструкция и се следи за нейното точно изпълнение. Примерно мога да ви кажа за една разпоредба, че преписката, по която се иска отнемане, трябва да бъде пет дни преди датата на заседанието в комисията, за да могат експертите на комисията да се запознаят с нея и да преценят нейната основателност.
Така че вътрешнонормативни правила за работа и процедури съществуват.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Христов има някои уточнения.

МИНЧО ХРИСТОВ:
За няколко секунди само ще взема отношение, тъй като не ми беше отговорено на въпроса.
Вие казвате за Вашата заплата, не че ме интересува толкова, но тъй като тя беше предмет на един обществен интерес, казвате две брутни заплати от тези на вашата комисия, но тъй като аз не знам колко е брутната заплата от вашата комисия, може ли да ми кажете абсолютната цифра?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Тя е писана в "Държавен вестник", уредена с постановление на Министерския съвет – 897 лева.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е Вашата заплата.
СТОЯН КУШЛЕВ: Не, тя е 1790 лева.
МИНЧО ХРИСТОВ:
И другото – никъде не можах да намеря, извинявам се, може би не съм търсил внимателно във вашия доклад, колко са служителите на вашата служба, за да може да се раздели този 1 милион и 600 хиляди, който Вие казвате, че е за заплати, за да видим колко е средната заплата в комисията. Колко служители, защото в началото Вие казвате – в тази година назначихме толкова, в онази – толкова, но аз нямам информация, поне…, ако може да ми кажете точната бройка.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Сто петдесет и седем са служителите към края на 2006 г., сега вече са 185.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз нямах намерение да се изказвам, но не знам, провокиран съм, ще попитам някои неща. Аз съм се изразявал дали трябва да съществува вашата комисия – нищо лично. Има друга институция, която има много по-сериозни задължения – прокуратурата. Не знам защо трябва да съществува този орган. Може би това беше един политически опит да се имитира дейност за борба с корупцията, като се имитира опитът на ИРА, РЕТА… Те са създадени, за да се борят с терористични организации, а в България няма такава дейност…
Но аз имам няколко въпроса.
Приели сте такава наредба, такава инструкция. Съгласно закона е посочено кой какви правомощия има. Народното събрание приема Конституция, законите и следващите нива – Министерският съвет е този, който приема…
Аз се чудя, това сте го копирали от някои органи на съдебната власт. Кой орган сте вие, че ще приемате нормативни актове? На какво основание? Вие създавате нормативни актове, които важат за всички. Изземвате компетенции.
Искам да Ви кажа нещо много интересно. Тук Вие споделихте загриженост, че не може да намерите единомислие по създаване на специализиран орган към комисията, Инспекторат. Като създадете, вие какво ще правите в комисията? Вашата работа каква е?
Имам един въпрос (аз знам отговора), но кажете вие – какъв е редът, по който Вие назначавате Вашите служители? Обявявате ли конкурси, искам да Ви попитам? Защото става въпрос за институция, която по закон има много правомощия. Защото този доклад, който сте дали, половината е посветен на вашата кадрова политика.
Между другото, трябва да имате назначени 157, от тях 143 пишете, че са с висше образования, а от тях 28 – висококвалифицирани. Останалите не са толкова квалифицирани. Какви са? Обяснете ми по какъв начин кадрово комплектовате вашето поделение изобщо. Какъв е критерият?
ЕВГЕНИ ЖЕКОВ:
Един много кратък въпрос. За 2006 г. сте изхарчили към 5 милиона, завели сте 12 дела на стойност около 4 милиона. От тях има ли приключили и колко имущество сте конфискували към момента реално? Защото само по заведени дела струвате 1 милион лева на данъкоплатците. Даже да ги реализирате всичките. Аз споделям това, че в България терористични организации няма и вие копирате една дейност, за която ние плащаме едни пари и не знаем за какво ги плащаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз отново повдигам един въпрос, който, признавам си, че поради липса на време и на мен не ми остана възможност да проследя точно, да наслагам двата закона – Закона за гражданската конфискация, който приехме като хармонизиращ българското законодателство, и който – по спомени говоря, не твърдя, че съм абсолютно точна, припокрива изцяло предмета на дейност на този специален закон “Петканов” и на комисията на господин Кушлев. По Закона за гражданската конфискация правомощието е на прокуратурата. Един орган, който е конституиран, който си работи и който много добре знае през годините как се отнема имущество, за което е образувано досъдебно производство, тоест как се налагат обезпечителни мерки по отношение на такова имущество, което след това трябва евентуално да бъде отнето или да послужи като обезпечение на жертвата.
В този смисъл, господин Председател, аз бих помолила едно от решенията, които вземаме, да бъде да възложим на нашите експерти да направят един сравнителен анализ между текстовете, които регулират предмета на дейност на този закон, който е приет през 2006 г. – за гражданската конфискация, и Закона Петканов, и да видим, ако изцяло имаме припокриване на предмета на дейност или на 90%, то просто да преосмислим имаме ли необходимост непрекъснато да създаваме една нова и нова администрация, да харчим едни хубави пари, без да имаме някакъв реален резултат.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Николова.
Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Благодаря, господин Председател.
Моето мнение е, че дебатът за това дали да има или не комисия се е състоял преди две години. След като комисията е създадена със закон, логично е оттук нататък органите на държавата да създават условия тя да работи. И мисля, че право на неглижиращо отношение ние не бива да присвояваме, доколкото също сме орган на държавата, който трябва да контролира, да оценява, да стимулира или евентуално да променя. Ако нещо от законовата уредба не ни удовлетворява, имаме всички предпоставки да я променяме. В този смисъл, без да съм необходимият сподвижник на комисията, бих казал, че няма как да не се впечатлявам от усилията тя да намери място на територията на държавата ни, да прояви по-голяма решителност и да предприеме действия в сектори, които не са най-благоприятната среда за проява на един или друг субект, лице. И смятам, че може би на всяка една територия на държавата ни чрез местните органи бяха предприети действия, които не бяха подминати от общественото мнение и отделните хора. Не смятам обаче, че това е целта на компютризирането. Смятам обаче, че има още възможности, които трябва да стигнат до т.нар. лица с имущество придобито от престъпна дейност, и смятам, че не само закононарушителите, които са видни и знайни от голямата част от обитателите на отделни територии, но и длъжностни лица, които също биха могли да се причислят към този тип извършители на незаконна, придобиваща имущество дейност.
Мисля, че усилията на комисията трябва да продължат и смятам, че органите на държавата трябва да помагат за това. Разбира се, не възразявам по отправените въпроси към колегите току-що, касаещи икономизиране на дейността, дисциплиниране на организацията на работа и носене на функциите на комисията в по-голяма и продуктивна за държавата дейност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Славов. Не виждам други колеги. Господин Кушлев, Вие ли ще отговорите?
СТОЯН КУШЛЕВ:
Господин Николов ще отговори на някои въпроси, на другите ще отговоря аз.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Николов.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искал да кажа в началото едно впечатление от този дебат. За втори път оставам с впечатление, че същността от нуждата на нашата комисия се изчислява според заплати, според разходи и според различни материални предпоставки.
Уверявам ви, през 2006 г. това не беше най-важното за този държавен орган. Най-важното според мен е на база на дебата, в случаите през 2004-2005 г., когато беше обсъждан и приет този закон, че в частта за обезпечителните мерки той работи.
Аз ще спомена следното. През месец октомври, когато бяхме пред вашата комисия, имахме близо 15 милиона обезпечителни мерки. На 31 декември те бяха 21 милиона, днес те са 30 милиона. Естествено това не означава, че всички тези имущества, представляващи недвижими собствености на територията буквално на цялата страна, запорирани банкови сметки, запорирани пътни превозни средства, ще влязат в Държавния бюджет след приключване на дългата и сложна съдебна процедура, за която се спомена преди малко. Но това означава, че държавата в лицето може би на нашите скромни усилия е успяла да създаде впечатление у лица като Маргините в София, като Кобрите в Габрово примерно или като Седмиците в Сливен за това, че, образно казано, е предприела действия и им диша във врата. А голяма част от тези обезпечителни мерки са довели до завеждане на конкретни дела.
Разбирам, основателно се поставя въпросът – добре, колко пари вкарахте в Държавния бюджет? Според мен отговорът би могъл да бъде резюмиран в следното. Има дълга триинстанционна съдебна процедура по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, в резултат на което трябва да бъде отнето това имущество. Това е състезателна процедура. Вярвам, че всички знаят това. Тя протича с призоваване на страните. До момента първите дела, които тръгнаха, есента на миналата година, са на пет съдебни заседания. Очертава се да има още поне по две, за да приключим с решения за отнемане, защото вярвам, че сме подготвили добре предварително доказателствения материал, поне на първа инстанция, след което ще последва втора инстанция – Апелативен съд и трета инстанция – Върховен касационен съд.
Важно е колко пари ще влязат директно в Държавния бюджет в резултат на дейността на нашата комисия, но не по-малко важно е, че може би в лицето на парламента е демонстрирана воля да се отнеме икономическата мощ на организираната престъпност и се правят реални действия в това отношение.
На второ място, за мен вторият голям резултат в работата на нашата комисия – и той е резултат от три определения на Върховния касационен съд, е, че солидното доказателство за това, че имуществото е придобито от престъпна дейност, е липсата на законен източник на доходи. Именно там ние насочихме нашите усилия, чрез изключително прецизни проверки на доходите на конкретните лица, на техните извънредни разходи, на техните обичайни разходи за издръжка на семействата им.
Смятам, че от чисто юридическа гледна точка тази насока е зададена в закона, в чл. 4, ал. 1, който казва – имущество, придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник, беше много важен резултат именно в частта за обезпечителните мерки. Защото те са един малък успех. Пак да кажа, голямото предизвикателство, решението за отнемането тепърва предстои. И се надявам ние да спечелим всичките от заведените към момента 15 дела. Апропо, във висока степен на готовност са още две решения за отнемане и буквално до две седмици още два съда на територията на Република България ще бъдат сезирани с още две искови молби.
Но това, което за нас е важно, е, че действително именно доходите на лицата са важни, за да бъдат уважени нашите бъдещи искове.
Бих искал да кажа също така, че във всички тези обезпечителни мерки, допуснати от 21 съда, до момента само няколко окръжни съда, в периферията на страната, от типа на Монтана, на Силистра, на Разград все още не са сезирани с конкретни мотивирани искания за обезпечение, за съжаление. Надявам се скоро това да стане. Във всички тези случаи конкретните окръжни съдилища са приели, че нашите искове са вероятно основателни. Ако ние приемем една логика, при която се изчислява смисълът на съществуване на комисията по следния ред – наложени обезпечителни мерки за 30 милиона, изхарчени 4 милиона и значи плюсът от тях е 16 милиона, това не е правилната логика. Най-малкото да кажа това, защото не е ясно дали ние ще спечелим всичките тези дела. Смятаме, че сме подготвили добре нещата. Но това, което според мен е изключително важно, е че сред нашата комисия се демонстрира една много ясно изразена воля на българската държава.
Аз съм съгласен, че вероятно имаме вътрешни пропуски, приемам казаното от председателя на комисията и от господин Бойко Великов, но в същото време искам да кажа следното. Членовете на комисията имат директни отговорности по отношение на работата на териториалните дирекции. Естествено без писмено нареждане не би могло да се осъществи прекратяване на преписката. Но смятам, че липсата на Инспекторат не е съществен проблем в нашата работа. Защото кой друг да отговаря за работата на органите на комисията, които са една система, разбира се, в рамките на държавата, ако не хората, които директно са излъчени от министър-председателя, президента на републиката и Народното събрание?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие не сте ме разбрали добре. Аз не съм казал, че трябва да правите Инспекторат. Аз попитах господин Кушлев дали осъществявате някакъв вътрешен контрол. Под каква форма ще го направите, това е съвсем друг въпрос. Аз не съм казал, че трябва да изграждате допълнителни органи. Не е била такава моята идея.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ:
Може би по-скоро в допълнение на казаното от професор Кушлев.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не, не опонирам, просто се опитвам да направя една добавка.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ:
Само още няколко периферни въпроса.
Цифрата 3% за София – град не е вярна, цифрата е нагоре. Както беше казано, в средата на отминалата 2006 г. дирекция “София – град и София област” беше разделена на две и както повеляват правата на административното право, всички производства, които бяха образувани до момента на разделяне на дирекцията, бяха поети от старата дирекция “София – област”. Тоест в тези 13% влизат и голяма част от тези производства, които са за лица, които имат постоянен адрес на територията на град София и имуществата им се намират на територията на град София.
На второ място, позволявам си да кажа по отношение на Закона за нормативните актове. Естествено вътрешните документи, които ние приемаме и които, разбира се, условно се наричат инструкции, нямат силата на подзаконов нормативен акт. Те не са валидни по отношение на неограничен брой лица, неограничено в пространството и времето. Те са точно вътрешноведомствени административни актове, валидни единствено и само за служителите на комисията, във всички случаи.
Другият въпрос, по който бих искал също така да взема едно становище, пак да кажа, голямото предизвикателство пред комисията предстои и то трябва да стане факт през 2007 г. Тогава трябва да стане ясно дали този механизъм работи, когато ние, надявам се, ще изкараме първите съдебни решения за отнемане, без значение на кой съд на територията на Република България. Стане ли това юридически факт, повтарям, юридически факт, това означава, че този механизъм в държавата работи. Въпреки всички неща, които се казаха при обсъждането на закона през 2004-2005 г., че едва ли не всеки български гражданин е заплашен от репресия, въпреки всички неща, които чуваме в последно време за това, че този механизъм не е достатъчно ефикасен, и въпреки всичко друго, което се чува.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Кушлев, заповядайте, но по-кратко, тъй като твърде дълго продължи дискусията.
СТОЯН КУШЛЕВ:
Благодаря Ви.
Бих искал да продължа това, което каза господин Атанасов. Основният принцип на работа при нас е екипност. Ние не сме държавни служители и при нас не се прилага нито Законът за държавния служител, нито Законът за държавната администрация. Ние в устройствения правилник уреждаме трудово-правните отношения по реда на Кодекса на труда. Това е първото.
В устройствения правилник на комисията, което е по силата на закона правомощие на комисията да приеме такъв правилник, е предвидено, че определени длъжности – това са ръководни длъжности – могат да бъдат заемани с конкурс. Но това не означава, че съществува някаква безразборност и не съществува ред в кадровото подбиране. Използвайки екипния принцип, териториалните директори се предлагат след внимателно оглеждане от съответния член на комисията, който отговаря за региона и измежду няколко кандидати, които се обсъждат, се правят събеседвания, интервюта с кандидатите и разбира се, се подбира този кандидат, който отговаря най-добре на условията със своята професионална подготовка и морални качества. И той се назначава от комисията. Това е в разпоредбите на нашия закон.
Второ, именно водейки се от този принцип, ние даваме на териториалната дирекция да създаде екип и да предлага и така е в закона – директорът на териториалната дирекция предлага инспекторите и те се утвърждават от комисията. Но това не значи, че той не подлежи на контрол. С лицата, които той предлага, се прави събеседване, първо, от члена на комисията, който отговаря за района, и второ, от една по-малка комисия, в която е членът на комисията и председателят на комисията, тогава се прави интервю с вече подбрания кандидат да бъде назначен. Това става за всеки инспектор – провежда се този разговор, интервю с председателя, члена на комисията и териториалния директор. Имало е редица случаи, когато предложеният кандидат не е бил одобрен. Това е предварителният подбор. Утвърждаването на инспектора става на заседание на цялата комисия с решение на комисията за всеки инспектор, който започва работа в нашата структура.
Така че се провежда един конкурс след събеседване, измежду няколко кандидати се подбира този, който покаже най-добри качества.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Колеги, бих ви предложил следното. Тъй като бяха повдигнати много въпроси по отношение на докладчиците, моето предложение е да бъде подготвено становище от ръководството на комисията, което да бъде внесено на следващото заседание, като в това становище влязат въпросите, свързани с ефективността на работата на комисията, правните основания, заплащането на членовете на комисията, вътрешния контрол, нормативните документи, законодателни промени, бюджет на комисията, кадрово обезпечаване – всички въпроси, които обсъждахме, да влязат в становището. Тъй като ми е трудно в момента да формулирам всичко това по отношение на дискусията, затова ви предлагам на следващото заседание ръководството на комисията да внесе това становище и тогава комисията да се произнесе окончателно по него. Така бихме били най-прецизни като цяло като комисия.
Имате ли възражение, колеги, по този подход? Не виждам възражения.
Благодаря Ви, господин Кушлев, и на останалите членове на комисията, за участието. Успешна работа ви желая.
Колеги, преминаваме към последната точка – трета, Информация за постъпили материали, сигнали и предложения в периода, като тук ще включим и предложенията, които господин Христов направи в самото начало на заседанието на комисията.
Искам да обърна внимание на комисията на няколко сигнала.
Сигнал №2, на господин Васил Иванов Кънев, който сигнализира комисията за безстопанственост и длъжностни престъпления от ръководството на ДНС АД – Варна. Тъй като има изпратен сигнал вече, предложението е този да бъде съпътстващ към него, да не ангажираме комисията отново по един проблем, по който тя е работила, въпреки че може да има различен предмет сигналът, който изпратихме тогава в прокуратурата. Но знаем твърде много от въпросите, които бяха поставени в сигналите, които разглеждаме.
Обръщам внимание, колеги, в няколко сигнала, такъв е сигнал №3, за незаконно строителство в квартал “Изток”, ул. Латинка №5. Ще видите и в следващите сигнали – отново проблемът е незаконно строителство.
Сигнал №4 е петиция, която е постъпила от група общински съветници – град Карлово, за незаконосъобразни действия на кмета на общината господин Кабаиванов. Мисля, че взехме едно решение на комисията – за сигнали, свързани с кметове, да не се ангажираме на заседание, имайки предвид предстоящите избори, да ги предоставим на прокуратурата по преценка, в зависимост от основателността. В случая общински съветници са подписали, мисля, че трябва да уважим това.
Сигнал №5 също е свързан с две общини – превоз на пътници на територията на община Карлово и Сопот. Има конкретно предложение за съответна информация, която би могло да се получи и ако действително има основание, тогава да го предоставим на прокуратурата, да не реагираме директно. Понякога сигналите нямат никакво основание и става безпредметно. Не бих искал сега да употребявам тежка формулировка, но прокуратурата се принуждава да отговаря и на сигнали, които са свързани с нелицеприятни неща – пак казвам, не искам да употребявам по-тежки квалификации.
Сигнал №6 – пак за незаконно строителство.
Сигнал №7 – също за незаконно строителство.
Сигнал №10 – пак за незаконно строителство в района на Панчарево.
Сигнал №15 – в сигнала се твърди, че двама съдии от Окръжен съд – Разград незаконосъобразно са включени за членове на Районна избирателна комисия в Разград. Трябва да се провери в ЦИК това и изобщо има ли противоречие със закона, не бих могъл да отговаря в момента дали влиза в някакво противоречие със закона. Ако влиза в противоречие, трябва да се обърнем към ЦИК. Не влиза в противоречие. При това положение не виждам и достатъчно основание по този сигнал.
Сигнал №16 – той е част от сигналите за центрове във висшите училища. На едно от следващите заседания ние ще поставим този въпрос за разглеждане в комисията.
Това са сигнали, които представляват по-голям интерес, тези, които изброих.
Колеги, ако имате нещо допълнително по тези сигнали, по предложенията, които са направени? Ако няма, да преминем по двата въпроса, които господин Христов постави.
По първия въпрос имаме решение на комисията да изискаме информацията от общината. На база на тази информация комисията да прецени необходимостта от изслушване на представители на общината. Аз ви предлагам, нека да получим тази информация за действията, които има намерение да предприеме общината, и на тази база да преценим необходимостта от изслушване на кмета на общината и на общинския съвет, които биха могли да се произнесат по решенията на Комисията по енергийно и водно регулиране. На база на решенията на ДКЕВР комисията да прецени има ли нужда от допълнителна намеса. Това е решението, което сме взели, господин Христов, на предходното заседание. Казвам дословно решението на комисията: 1. Препоръчва на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да приеме обективно решение за цената на водата в съответствие с концесионния договор, без да създава условие за неговата промяна по същество (имайки предвид базисната цена); 2. Да проучи становището на Софийската община относно концесионния договор и предстоящите им действия в това отношение, които да не допуснат нарушение на обществения интерес.
Това е второто ни решение – да проучим, което означава да поискаме пълна информация от общината и след като я получим, ще предоставим, разбира се, информацията на комисията и комисията да се произнесе относно по-нататъшните ни действия.
И вторият въпрос, господин Христов, извинявайте, беше за?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Вторият въпрос беше за “ЕЛБИТСИСТЕМ” - сделката с хеликоптерите, мисля, че в пресата имаше предостатъчно материали. Загубата за държавата беше 7-8 милиона долара. Предлагам комисията да се самосезира, ако нямате нищо против.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не съм бил никога по принцип против, напротив, стимулирал съм самосезирането, но знам от информации, пак от средствата за масова информация, че Комисията по жалбите и петициите внесе сигнала във Върховната касационна прокуратура, тъй като и преди комисията да внесе сигнала, може би година или повече, във Върховната касационна прокуратура е имало сигнал по това. Според мен това, което бихме могли да направим по този сигнал, е да поискаме информация от Върховната касационна прокуратура за извършените действия и за резултатите от тези действия на прокуратурата. Но при положение, че тя е ангажирана пряко, не мисля, че е редно в комисията да се занимаваме с този случай. Но бихме могли да поискаме информация, разбира се, за което аз не възразявам да изпратим до Върховната касационна прокуратура такова искане. Не виждам възражение.
Колеги, с това приключваме днешното заседание.
Благодаря на всички за участието и ви желая приятна вечер.

(Закрито в 16,15 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)