ПРОТОКОЛ
№38



На 28 септември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Предприети мерки за преодоляване на формираната корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
2. Представяне на Доклада на Световната банка на тема “Борба с корупцията в страните в преход – ІІІ: Кой успява… и защо”?
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Справка за постъпилите отговори по сигнали за периода 22.08.2006 – 05.09.2006 г.

---

Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложение за дневен ред:
1. Предприети мерки за преодоляване на формираната корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
2. Представяне на Доклада на Световната банка на тема “Борба с корупцията в страните в преход – ІІІ: Кой успява… и защо”?
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения. Справка за постъпилите отговори по сигнали за периода 22.08.2006 – 05.09.2006 г.
Имате ли предложения по дневния ред? Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви. Приема се дневният ред.
Две уточнения по дневния ред. По т.2, тъй като представителят на Световната банка ще бъде техният постоянен представител в България господин Флориян Фихтл, заедно с г-жа Стела Илиева – икономист, и господин Николай Долчинков – преводач, сме посочили час 15,30. Така че, имайки предвид обсъждането по точка първа от дневния ред, да се съобразим с точността си за приемане на гостите по втора точка. Това ми беше уточнението.
По точка първа от дневния ред – също едно предварително уточнение. След предварителния разговор, който водих с министър Емел Етем, с оглед на информацията, която ще разглеждаме във връзка с мерките за преодоляване на формирана корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” беше предложено тази точка да бъде закрита за журналисти, имайки предвид – пак повтарям, информацията, която ще получат народните представители.
Има ли възражения по направеното предложение?
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Не, няма.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Приемаме точка първа за закрита за журналисти и представители на средствата за масова информация. Предлагам експертите на комисията да останат. Мисля, че не е проблем да участват в заседанието.
Преминаваме към точка първа от дневния ред - Предприети мерки за преодоляване на формираната корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Бих искал, имайки предвид постъпилата при нас информация, да припомня на народните представители, че на едно от заседанията на Комисията за борба с корупцията – от 20 юли 2006 г., беше поканен господин Димитър Димитров, бившият изпълнителен директор Държавната агенция, за изслушване във връзка с неговите изявления в средствата за масова информация. След изслушването комисията взе и конкретно решение за парламентарен контрол по този въпрос за формираната корупционна среда и днес всъщност привеждаме в изпълнение това решение за парламентарен контрол за необходимите мерки за предотвратяване на формираната корупционна среда в Държавния резерв. Изпълнявайки това решение, отправихме покана към министър Етем, която за съжаление е в чужбина, няма възможност да участва, затова в заседанието днес от страна на министерството участва господин Делян Пеевски – заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, господин Стоян Стоянов – директор на Дирекция “Финансово-стопански дейности” при Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, и господин Борис Михайлов – парламентарен секретар при Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Това са участниците в заседанието от министерството.
Предлагам ви първо да изслушаме господин Пеевски по мерките, които са предприети във връзка с формираната корупционна среда, информацията, която имат те, действията съответно на министерството и, разбира се, първи резултати, ако могат да посочат такива.
Колеги, имате ли възражения по такъв един подход? Не виждам.
Господин Пеевски, заповядайте.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател,
Господа народни представители,
Искам да ви запозная с някои от констатациите, които се съдържат в доклада относно Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" и също така и с предприетите от нас действия относно констатираните нарушения на длъжностни лица.
Със заповед КВ-22/29.06.2006 г. на министъра на държавната политика при бедствия и аварии беше определена междуведомствена работна група, съставена от представители на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Министерството на финансите със задача да извърши анализ на финансовото състояние. Процедурите по сключените договори през 2005 г., които се изпълняват през 2006 г., и сключените договори през 2006 г. и тяхното изпълнение и възникналите задължения на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси".
Работната група направи следните основни констатации и изводи.
По изпълнение на бюджета и финансовото състояние на агенцията към 30.06.2006 г. изпълнение на бюджетните разходи и поетите задължения. Утвърдените със закона за 2006 г. общи разходи на агенцията са в размер на 45 424 000 лв. От тях разходите за заплати и осигуровки на персонала са 4 823 000 лв., разходите за текуща издръжка – 10 000 000 лв., и разходите за доставка за прираст на Държавния резерв – 30 200 000 лв.
В края на 2005 г. са сключени два борсови договора за доставка на горива. Борсов договор №357, сключен на 14.12.2005 г. Общата стойност на договора към датата на сключването му е 84 294 000 лв. за 45 000 т дизелово гориво.
Борсов договор №358, сключен на 14.12.2005 г. Общата стойност на договора към датата на сключването му е 37 332 000 лв. за доставка на 19 740 т автомобилен бензин А-95.
През 2006 г. са сключени два договора за доставка на горивно-смазочни материали. Борсов договор №83 е сключен на 17.03.2006 г. Общата стойност на договора към датата на сключването му е 5 568 000 лв. за 2000 т моторно масло.
Борсов договор №84, сключен на 17.06.2006 г. Общата стойност на договора към датата на сключването му е 928 000 евро, или 1 816 000 лв. за 442 т универсална литиева смазка.
Общата стойност на задълженията, поети от Агенцията по договорите, сключени през 2005 г. и през 2006 г. за горива и масла, е в размер на 129 милиона.
Освен това през 2006 г. Агенцията има сключени други договори за следните доставки, които също не са осигурени със средства.
Шест договора за ремонтни работи на петролните бази на обща стойност 4 343 000 лв., които към 30.06.2006 г. не са платени. Предвидените по бюджета за 2006 г. средства за капиталови разходи са 400 000 лв. Следователно Агенцията е сключила договори за горивно-смазочни материали в размер на около 129 милиона лева, или 4 пъти над размера на средствата по бюджета, приет за Държавния резерв. Сумата по договорите за ремонти превишава определените с бюджета средства за капитални разходи с над 10 пъти.
Нашите констатации са следните.
Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" има сключени в края на 2005 г. и през 2006 г. договори за доставка на нефт и нефтопродукти или за услуги и ремонтни работи на стойност 140 милиона лева. Задълженията по тези договори превишават размера на средствата, предвидени за тези дейности в Закона за Държавния бюджет за 2006 г. с над 4 пъти, с което се формира значителен бюджетен дефицит. Този факт очевидно е в нарушение на чл. 36, ал.І и ал.ІІ от Закона за устройството на Държавния бюджет, §75 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Държавния бюджет на Република България за 2006 г. и на чл. 13 от Закона за Държавния резерв и военновременните запаси.
В резултат на сключените договори и дадените заявки за доставка на стоки и услуги са поети задължения, които не са осигурени с финансов ресурс по бюджета за 2006 г., както и с лимит за плащане на съответните месеци. Това формира значително превишаване на очакваните общи разходи в сравнение с размера на осигуреното финансиране по бюджета на агенцията за 2006 г. с над 120 милиона лева.
Размерът на краткосрочните задължения многократно превишава сумата на краткосрочните вземания, в резултат на което бюджетната организация е в устойчиво състояние на свръхзадлъжнялост. Създадени са предпоставки за предявяване на искове от страна на доставчиците, за дължими по договорите неустойки.
Проведените процедури по Закона за възлагане на обществени поръчки и Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки на 11.10.2005 г. в качеството си на възложител по чл. 7, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки председателят на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" е нарушил разпоредбите по чл. 14, ал.1, като не е провел процедура по Закона за обществените поръчки за избор на лицензиран брокер за борсово представителство. Сключен е договор за борсово представителство с “Баучоагротрейд” ЕООД договор №339/11.10.2005 г., като няма ясни мотиви за избора и не са договаряни предварително условията по комисионата за извършената услуга.
Нашите констатации са следните.
От представената документация става ясно, че “Баучоагротрейд” ЕООД е било борсов представител от различните страни при всички сделки, извършвани през борсата от страна на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси", което е предпоставка за злоупотреби при избора на борсов посредник.
Проведените процедури за ремонт на базите за съхранение. В нарушение на чл. 16, ал.1 от Закона за обществените поръчки председателят на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" е провел процедура за възлагане на обществени поръчки по реда на Наредбата за условията и реда за възлагане на специални обществени поръчки без основание. Проведените обществени поръчки нямат характер на специална обществена поръчка по чл. 13, ал.1 от Закона за обществените поръчки, свързана с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, което е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки.
Сключени са шест договора, извършени са ремонтни работи на петролните бази на обща стойност 4 343 000 лв. С решение № РД-0017 М-4/20.02. 2006 г. на председателя на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" е назначена комисия, която да извърши проучване на възможни изпълнители на специална обществена поръчка с предмет изготвяне на проект за ремонт и изпълнение на ремонт нанасяне на тикаржунна защита, извършване на калибровка на резервоар 5000 кубика №№ 1, 2, 3 и 4 и обслужващи ги тръбопроводи, намиращи се в петролна база “Антонов”.
На 23.02.2006 г. е представен доклад на комисията, която предлага да бъдат поканени за различни видове дейност три фирми – КЗУ “Шапков” ООД, ЕТ “Изотекс”-1 Пламен Тодоров и “Динев и съответствие” СД без да бъде направено проучване при спазване на изискванията за защита от нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Тук имаме предвид, че дори да беше поръчката такава, те не са спазвали реда за провеждане на специална обществена поръчка.
С решение № РД-002779/15.03.2006 г. на председателя на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" е назначена комисия, която да извърши проучване и възможни изпълнители на специална обществена поръчка с проект извършване на услуга за ремонт на резервоари, намиращи се в петролна база – Сливен, обособени позиции.
На 17.03. е представен доклад на комисията, която предлага да бъдат поканени за различните видове дейности 3 фирми – “Монтажинженеринг” АД, “Волта” СООД и “Динев и сие” СД, също без да бъде направено проучване при спазване на изискванията за защита от нерегламентиран достъп до класифицирана информация.
Нашите констатации са следните. Грубо са нарушени принципите на Закона за обществените поръчки, цитирани в чл. 2 за публичност и прозрачност, за свобода и честна конкуренция и за равнопоставеност на всички кандидати. Проведените процедури по същество представляват обект на Закона за обществените поръчки и нямат характер на специална обществена поръчка. Обектите са петролни бази, които имат специфичен достъп, но нямат характер на обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Поръчката е следвало да бъде възложена на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за обществените поръчки. Не става ясно как назначената комисия за проучване на възможни изпълнители са успявали за 3 дни да направят необходимите проучвания. В нарушение на чл. 3 от наредбата за условията и реда за възлагане на обществени поръчки кандидатите и изпълнителите на специални обществени поръчки нямат документи, от които да е видно дали отговарят на условията за достъп до класифицирана информация, съответно на условията за прилагане на специални мерки за сигурност. В нарушение на чл. 6, ал.3 комисията, извършила проучването, не е ползвала информация от съответните статистически организации, издаващи бюлетини за пазарна информация, и от браншови организации за възможни изпълнители съобразно предмета на поръчката. Нарушенията са извършени в периода, когато председателят на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" е господин Димитър Димитров и със знанието на участвалия председател на комисията зам.-председателят господин Георги Богданов.
Предприети действия от наша страна.
На базата на съобщения в медиите относно сигнали за злоупотреби в Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии е изискала информация от председателя на агенцията относно поети ангажименти и извършени плащания и предстоящи такива по договори за доставка на горива и тяхното съхранение. След получаване на информацията тя е докладвана от министъра на държавната политика при бедствия и аварии на министър-председателя на Република България. По така предоставените данни се е произнесъл и Инспекторатът на Министерския съвет.
След събиране на съответната информация заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии е сезирала главния прокурор на републиката за извършените злоупотреби и нарушения в Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси".
С оглед на горепосоченото, заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии внася в Министерския съвет на 22.06.2006 г. предложение за освобождаване на Димитър Димитров като председател на агенцията и предлага зам.-председателят Георги Богданов за временно изпълняващ длъжността председател. Със заповед КВ-22/29.06.2006 г. министърът на държавната политика при бедствия и аварии е определена междуведомствена работна група със задача да извърши анализ на финансовото състояние, процедурите по сключване на договорите и тяхното изпълнение и възникналите задължения на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси". Комисията в хода на своята работа установява, че активен участник при извършване на неправомерените действия, най-вече при избора на изпълнители по обществени поръчки, е бил Георги Богданов.
На 14.07.2006 г. след сигнал на Красимир Василовски, главен секретар на агенцията, че Богданов ежедневно допуска до сградата на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" Димитър Димитров, както и във връзка с вече изготвения доклад на междуведомствената комисия след становище на главния инспектор на Министерския съвет следва освобождаване на Богданов от заеманата длъжност.
На оперативно заседание на Министерския съвет на 20.07.2006 г. е разгледан докладът на междуведомствената комисия и е взето решение за сезиране на главния прокурор с него. Трябва да се отбележи, че с оглед констатациите на компетентните органи при данни за виновност на длъжностни лица от агенцията, то те своевременно ще бъдат освободени.
По искане на министъра на държавната политика при бедствия и аварии министър-председателят е определил работна експертна група, която да извърши цялостен анализ на законовите и подзаконовите нормативни актове, имащи отношение към дейността на Държавния резерв и да изготви необходимите промени.
Благодаря ви. Очаквам вашите въпроси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, чухте изложението на зам.-министър господин Пеевски. Имате думата за мнения, въпроси, предложения.
Аз бих си позволил, господин Пеевски, докато колегите също отправят своите въпроси, да задам няколко въпроса и те са свързани както с изложението на господин Димитров, когото ние изслушвахме тук на заседание на комисията, така и във връзка с някои сигнали, които са получени.
Един от начините, които се посочват за източване на Държавния резерв е чрез кредити – стоков и паричен кредит. Как се прекратява тази система и какви действия се предприемат за ликвидиране на тази система за стокови кредити, предоставяне на стоки от Държавния резерв, които по-късно, по един или друг начин, се изплащат в продължителен период от време с анекси, с разсрочване. И вторият е с паричен кредит – предоставяне на средства, а след това също с анекси, с допълнителни договори се увеличава периодът за закупуване на съответните стоки.
На следващо място, предприети ли са някакви действия, свързани със структурни промени в самия Държавен резерв – промени в устройствения правилник и други промени в структурата, за които господин Димитров тук спомена, доколко са били целесъобразни неговите действия тогава.
На следващо място, беше заявено, че покупките за Държавния резерв се правят вече през борсата. Той заяви – изцяло през борсата, и по този начин корупционната практика рязко се е ограничила, едва ли не е била ликвидирана корупционната практика. Не цитирам дословно, но смисълът беше този.
Считате ли, че тези действия – през борсата – действително ликвидират корупционната практика и продължава ли се с този подход?
Има един, за мен беше твърде смайващ като число, факт на заведени дела от страна на Държавния резерв. Бяха цитирани 733 дела. 305 само през периода на последната година. Имате ли информация какъв е резултатът от тези дела? Доколко те са в полза на държавата и доколко тези дела се губят в съда?
Има един много важен въпрос за одитирането на Държавния резерв. Кой прави одитите, на какъв период от време, имайки предвид формираната корупционна среда, тези финансови одити по какъв начин се извършват?
И един конкретен въпрос имам във връзка с проверката на Националната агенция по приходите, техния сектор “Големи данъкоплатци”. Те са правили проверка в 800 обекта на Държавния резерв. Поне така беше информирана комисията. Имате ли доклада от тази комисия, приключила ли е окончателно тази проверка? Даден ли е този доклад, какви са резултатите от него?
Има също така една парламентарна анкетна комисия на 39-ото Народно събрание, която е била оглавявана от господин Пламен Моллов. Тази парламентарна комисия има съответно доклад, решения. Доколко и как са изпълнени тези решения на парламентарната комисия, като тук само един момент искам да отбележа. Комисията е констатирала, че не са открили – поне от информацията, която беше предоставена – и 1 кг жито, символично казвам, разбира се, 1 кг жито.
Последният ми въпрос е свързан с Държавния бюджет, който предстои да приемем за следващата година. Това беше един от големите въпроси, поставен във връзка с Държавния резерв, за тези 500 милиона, които Народното събрание не гласува за 2006 г. Как стои въпросът за 2007 г., какви действия сте предприели и какъв резултат очаквате от тях?
Колеги, ако има допълнителни други въпроси, заповядайте, да може да ги представим.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ: Само въпроси ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може, разбира се, и мнения, и предложения. Заповядайте, господин Димитров.
АПОСТОЛ ДИМИТРОВ:
Уважаеми господин Председател,
Колеги,
Уважаеми господин Заместник-министър,
Мисля, че за втори път се връщаме на този проблем. Аз съм удовлетворен от това, което заместник-министърът информира, в смисъл че те разглеждат въпроса в два подтекста. Едното е какво е било докато настъпи промяната и безспорно има достатъчно факти, които говорят за нецелесъобразно, неправомерно разходване на средства, за лоша финансова и бюджетна дисциплина, тоест по всички тези констатации аз смятам, че трябва да изчакаме прокуратурата да се произнесе. Може би трябва да намерим някаква форма да бъдем информирани, тъй като е минала през нас тази информация.
А втората страна на този въпрос, или вторият подвъпрос, е вече какво да се направи, за да се оптимизира организацията на работата. И в тази посока аз долових, че са Вашите въпроси. Това безспорно предполага може би коренно да се промени подходът и организацията на работата, но за мен най-важният въпрос е може ли да се осъществи ефективен контрол и не само в Държавния резерв. В България в момента едно от слабите места, Ахилесовата пета – това е контролът. И като становище, но и като допълнение към Вашите въпроси, може ли да се изгради ефективна система на контрол – тя според мен трябва да бъде поне двустепенна, за да се засича по два различни пелинга, както казват матросите, а не да бъде едностранен контролът и много често да се правят безпринципни компромиси.
Завърших, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Димитров. Господин Даут Осман.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги,
Уважаеми господин Заместник-министър,
Проблемите с Държавния резерв, както с неговото управление в лицето на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси", са изключително сериозни и всеки опит за тяхното омаловажаване за мен е глас в подкрепа на създалата се корупционна среда.
Сериозността на проблема идва от значението на Държавния резерв за населението и за страната като цяло. Той е предназначен да задоволи потребностите на националното стопанство и българските граждани при кризи, при положение на война, военно или извънредно положение. За мен очевидно е налице източване на Държавния резерв. Опитите за извършване на злоупотреби са се оказали успешни. И това не се случва само днес, тази или миналата година. Още от предишното изслушване, което проведохме в комисията на тази тема, стана ясно, че процесът на източване на резерва е започнал още през 1996 г. и прогресивно е нараствал в периода 1999-2006 г. до приемането през 2003 г. на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Би могло да се приеме оправданието – липса на законова уредба. Подобно твърдение към настоящия момент не би трябвало да е състоятелно.
През 2003 г. се приема законовата и подзаконовата нормативна база, регулираща обществените отношения, свързани със създаването, поддържането и управлението на Държавния резерв. Оказа се, че това не само не спомага за пресичане на създадените корупционни практики, но и създава условия за задълбочаване на проблемите.
Към формираната корупционна среда трябва да се подходи мултидисциплинирано. Ще се радвам да чуя от представителите на изпълнителната власт извършена ли е оценка на нормативната уредба, какви слабости и празноти са открити и какви мерки се предлагат за преодоляването им.
Що се отнася до необходимите промени в закона, аз лично се ангажирам да внеса подобни промени, които да поставят основата на отчетност и прозрачност в работата на компетентните държавни органи. Във връзка с това искам да отворя една скоба и се надявам да получа подкрепа и от моите колеги.
В последните години се наблюдава практика с подзаконовите нормативни актове, към които парламентът няма отношение и тяхното разработване и приемане е изцяло отговорност на изпълнителната власт, да се заобикалят разпоредбите на законите. Във връзка с това ми се иска да се прецени дали определени процедури и правила, залегнали в наредбите по чл. 10 от закона могат да намерят своето място в самия закон.
Ще дам само един пример. Необходимо е в закона да се посочат точно, ясно номенклатурите, от които има нужда страната за Държавния резерв и военновременни запаси. Защото един от факторите за развитие на корупционната среда идва точно оттук – какъв ще е механизмът за тяхното освобождаване?
Друг момент е чисто организационният и той не е въпрос на законодателно уреждане. За около 60 дни агенцията смени четирима председатели. Това според мен не е добър знак. Така например, когато говорим за сключваните сделки от агенцията, трябва да се държи сметка не само за тяхната целесъобразност, но и за тяхната законосъобразност. Трябва да се държи сметка за правната уредба, особено на Закона за обществените поръчки, стриктно да се спазва бюджетната дисциплина. В крайна сметка никой не може да харчи повече от това, което притежава.
Всички сме наясно, че бюджетът на едно ведомство никога не е достатъчен. Става дума за бюджета на Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси", но и всички знаем, че бюджетът е един от основните инструменти, чрез които се провеждат политиките на едно ведомство.
Бих искал, господин Председател, да заемем една по-твърда позиция, когато става дума за осигуряване на онези финансови средства, необходими за изпълнението на основните задачи, които законът поставя пред агенцията. Скоро в парламента ще бъде внесен проектът на Закона за Държавния бюджет за 2007 г., апелирам и към нашите гости да получим информация за рамките на проектобюджета, за да можем да реагираме своевременно, с наше становище, при нужда – с предложения.
И тъй като не искам повече да губя от времето на комисията, в заключение искам да кажа, че според мен извлечените икономически ползи от схемите за източване на Държавния резерв обслужват пряко сивата икономика и ние не трябва да имаме съмнение за това. Като заместник-председател на комисията и представител на Движението за права и свободи искам да заявя, че нашето не просто желание, а твърда решимост е да прекъснем този процес. Никой не е казал, че това ще е лесен и безболезнен процес, но както и днес казах в пленарна зала, това е път, който трябва да извървим.
Правя едно предложение, господин Председател, е ли възможно да се поиска информация от прокуратурата има ли образувани досъдебни производства по подадените сигнали и какво е движението по тях?
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други колеги?
Аз Ви предлагам да отговорите на някои от поставените въпроси. Заповядайте , господин Пеевски.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ:
Да, благодаря. Ще отговарям по реда на задаването на въпросите.
Започвам първо със стоковия и паричния кредит. Стоковият кредит принципно е регламентиран много добре. Нещата, които са се случвали през годините в Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси" – реално са използвани едни фалшиви банкови гаранции, което опира не до законодателен проблем или нормативна уредба, а реално до човешкия фактор, че лица, които са заемали длъжности в агенцията, са си позволявали да извършват тези нарушения и да приемат фалшивите банкови гаранции. Затова се е случило нарушението със стоковия кредит, че се дава определена стока и след това тя не се връща. Ако имаше реална банкова гаранция, дори да не върнат стоката, гаранцията щеше да се усвои от Държавния резерв и нямаше да се случи това нещо.
По паричните кредити – реално това нещо не може да се случва вече. Това, което е правено – отпуска се паричен кредит, след това стоката не се доставя. Господин Димитров е изказал пред вас твърдението, че той е приключил с паричните кредити, не е отпускал такива. Въпреки всичко в края на годината при закупуване на горивата е отпуснал един такъв кредит от 20 милиона лева. Както се казва, след това се е доставило горивото, но реално е имало период, в който тези 20 милиона лева не са имали обезпечение. Така че твърденията, че с това се е приключило по негово време, не е имало такива случки – не е вярно.
По структурните промени. Относно структурата ще направим внимателен анализ на цялата структура на Държавния резерв във връзка и с промените, които ще настъпят в Закона за Държавния резерв, като работната група, назначена от премиера, ще приеме като решения. На базата на това нещо идеите са ни да засилим контрола, да има възможност ВПК-съветът да извършва не само планови два пъти годишно проверки на резерва, което е абсолютно недостатъчно. Защото планова проверка означава, че министър-председателят определя в началото на годината кога два пъти в годината ще проверят резерва. Резервът значи знае кога ще бъде проверяван – по всички бази, навсякъде. Това за мен не е проверка, когато тя е оповестена предварително кога ще се случи, кой месец. Ще има възможност вече за внезапни проверки по сигнали. Получава се сигнал – веднага могат да проверяват, не да се чака разрешение реално от някой, планово, примерно председателят да е уведомен. Не е нужно въобще председателят на Държавния резерв да бъде уведомяван за тези внезапни проверки. Ще могат самостоятелно ВПК-съветите да ги извършват с представители на заинтересовани министерства, които са подали сигнал, или ако сигналът е от граждани и се включват представители от министерствата в зависимост от тематиката на проверката.
Покупките през борсата. Покупките през борсата – не е решението дали се купува само през борсата или не, въпросът е да могат да бъдат изработвани така документите, защото и за борсите предварително се изготвят документи как да се проведе процедурата, независимо че тя е през борсата, пак е процедура по Закона за обществените поръчки. И залагат от резерва критериите. Имаме случаи сега, точно в договорите, подписвани от Димитров, така са залагани критериите и после са сключвани договорите от борсовите представители, което дава възможност за ощетяване на Държавния резерв.
Така че внимателно ще трябва да се прецизират нещата според вида на покупките – откъде да се купува и къде да се продава. Не е решението да бъде само през борсата, защото минусите пак могат да бъдат големи.
Относно делата, които са обявени пред вас – 733 дела, моето лично впечатление за малкото време, в което имах възможност да боравя с документи в резерва, е, че делата са завеждани, с извинение, малко на кило. Без да се прецизира за какво дело, има ли смисъл, внасят се държавни такси, внасят се неща, наемат се адвокати. Просто се завеждат дела, вижда се, че събираемостта от 200 милиона задължения, които имат към резерва, Димитров е успял да събере само 2 милиона за една година, това е 1% от сумата. Ефектът е никакъв.
За мен трябва да се направи внимателен анализ на всичките дела, не просто да се завеждат и, както се казва, да се хвърля проблемът в съда, да се изследват кои са длъжниците и дори да са в ликвидация, да използваме възможностите на държавните структури да видим реално къде са отишли парите от тези структури, да може чрез възможностите на Националната агенция по приходите, на прокуратура, на следствие, на полиция да стигнем реално до лицата, до които са стигнали тези средства. Защото фирмата – хубаво, в ликвидация е, ние завеждаме дело, хвърляме го в съда, съдът ни издава изпълнителен лист, но ние няма от кого какво да приберем. Реално хвърляме проблема някъде, точат се някакви дела, харчим държавни пари за такси, за адвокати, накрая получаваме един лист просто, не получаваме реален резултат като финансови средства, които да влязат в Държавната агенция.
Според мен трябва да се назначи комисия, която да прегледа внимателно списъка на всички длъжници и към всеки индивидуален длъжник да има отделен подход, да се види коя институция трябва да бъде сезирана, за кои да се завеждат дела, за кои могат да се сключват определени споразумения, които не са ликвидирани и не са изчезнали, разбира се. Тези, които са в ликвидация, да се види защо са изпаднали в ликвидация, при условие, че са взели толкова много стоки и как се е случила тази ликвидация. Просто трябва внимателен анализ на нещата, не просто да завеждаме дела, от които реално нямаме никаква полза. Защото 733 дела – вие виждате, само по себе си говори за разход на много средства, и то на държавни средства.
Относно одитирането на Държавния резерв. Държавният резерв се одитираше от Държавния вътрешен финансов контрол преди промените в закона. След промените в закона и преобразуването на Държавния финансов контрол в Държавна финансова инспекция одиторите вече са на месторабота. Бяха прехвърлени от Държавната агенция по места, в институциите. В общи линии се случи следното нещо. Където са били одитори на Държавната агенция, там останаха одитори, но вече примерно на Държавния резерв и на даденото министерство.
В момента в Държавния резерв има 4 вътрешни одитори, които трябва да извършат контрол. Както се вижда, контролът не е бил особено ефективен, щом са се случили тези неща. Ние ще предприемем действия за смяна на одиторите и също с увеличаване на одиторите от 4 на 6 предвид това, че ни позволява Законът за одит в публичния сектор да имаме до 6 одитора при бюджет до 100 милиона. Вижда се, че за тази голяма структура 4 одитора са малко и не могат да си свършат работата, трябва да ги увеличим. Ще погледнем и на възможностите за създаване на одитен комитет от специалисти, които да помагат със своите експертни мнения относно по-ефективния контрол в резерва.
Също така структурите, които трябва по-ефективно да се занимават с него, са Държавната финансова инспекция, плановите годишни трябва да си засилят вниманието върху контрола, Държавната финансова инспекция, Агенцията за обществени поръчки. Ще молим за съдействие от тях по-често да бъде контролиран, за да може да не се случват нещата, които са се случвали в него досега.
Относно проверката на Националната агенция по приходите – поне аз нямам информация, нямаме получен доклад при нас за констатациите от нея, какво се е случило и какви са техните изводи. Ще проверя докъде са стигнали.
Относно комисията по житото с председател Пламен Моллов – аз прегледах нейните решения, има някои неща, които могат да бъдат ползвани. Досега не са въведени. Едно от тях е да се правят по-чести инвентаризации и едно от предложенията, които смятаме да направим за промените в структурата, е да бъде създадена една инвентаризационна дирекция, която постоянно да прави инвентаризация на резерва, да знаем всеки един момент какво е състоянието, при даден сигнал да има екипи от хора с необходимото оборудване, да могат да проверяват на място така ли са нещата, не са ли така. Защото в момента примерно ни се дава сигнал за гориво, ние реално не можем да отидем ефективно, нямаме оборудване да измерим нещата, наемат се външни специалисти, процедурата е много тромава. Трябва да има едно звено в резерва, което постоянно при даден сигнал да може да провери така ли са нещата, не са ли така, защото са много стоките.
Относно Държавния бюджет. Бюджетът, който е заложен за догодина, в момента е 83 милиона за прираст на стоковите запаси и 15 милиона за издръжка на резерва. Бяхме поискали 150 милиона предвид на това, че 83 милиона ще стигнат само за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти по закона. Няма да може да се направи никакъв друг прираст на Държавния резерв, което се случва и тази година. Реално то няма и парите за горивата сега предвид, че нещата не са били заложени по правилния начин, защото господин Димитров твърди, казва – аз поисках… Но той е бил председател на голяма държавна агенция, която е с ранг близък до министерство, и да казва, че не е могъл да провери какво е подал и после какво е тръгнало в Министерския съвет до парламента е, меко казано, смешно. След това, като са се похарчили средствата. Но вече това е въпрос на решение на Министерския съвет и на парламента във връзка с бюджетите, за да може реално да има ефективно попълване на Държавния резерв.
С това, което в момента се отпуска, ще можем да изпълним европейските си директиви по закона и по глава 14 Енергетика, които са много важни, но няма да може друго да се свърши в резерва за прираста му.
Във връзка с ефективния контрол в агенцията ще се опитаме чрез увеличаване на одиторите – вече го казах, - одитни комитети, да можем да направим по-ефективен контрол, да бъде засилен.
Оценката на нормативната уредба се прави в момента от работната група, назначена от премиера, след като направи констатациите те ще бъдат предложени за приемане от Министерския съвет и ще дойдат при вас за приемане. Вие, разбира се, ако имате да допълните нещо, ще го направите в парламента.
Номенклатурите. Идеята на тази промяна е точно всички ненужни неща, които са в резерва и за които плащаме излишни наеми, да може да се освободят и да може да намалим разходите за наеми, защото те са много големи. Държим адски безполезни неща, а наемите си вървят. По този начин ще се опитаме да оптимизираме разходите на резерва поне в това перо.
Ако имате нещо допълнително…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Имах евин въпрос – за проверката от Националната агенция по приходите, големите данъкоплатци.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ:
Да, аз говорих за нея, че нямаме получен доклад. И ще проверя докъде е стигнало това нещо, аз също бих искал да го видя този доклад, да видим как са нещата там.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други въпроси?
Аз бих си позволил на основание Вашите изявления да попитам относно фалшивите банкови гаранции. Установено ли е кой е давал фалшивите банкови гаранции? Но възниква още един въпрос – кой приема тези фалшиви банкови гаранции? Защото не е трудно една банкова гаранция да бъде проверена.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ:
Въобще не е трудно, господин Председател. Това, което се е случило, е меко казано, странно. Защото, както се казва, обаждат се в банката издател или пускат едно писмо до нея, тя му отговоря официално. Тя отговори ли вече, че банковата гаранция е валидна, тя няма къде да отиде. Затова трябва да се засили контролът върху това. Ако трябва, да се видят сега структурните промени, хората, които проверяват тези гаранции, да им се обърне внимание да бъдат внимателно проверявани, за да не се случват подобни неща. Защото иначе стоковото кредитиране е принципно един начин за лесно опресняване на стоките примерно със зърното. Държат се в даден склад и те го въртят това зърно. А ако примерно ние приберем цялото в наши складове, прибираме го и после трябва да го изкарваме цялото на куп, което е, меко казано, невъзможно да се случи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбрах. Колеги, други въпроси? Ако няма, бих ви предложил няколко решения на комисията.
Първото решение, имайки основание изложенията тук, отговорите на въпросите, потвърждават констатацията за формирана корупционна среда в Дирекция "Държавен резерв и военновременни запаси”.
Второ, препоръчва създаването на система за ефективен контрол на Държавната агенция чрез промени в нормативната уредба и други административни действия, които считат за необходими.
Трето, Комисията за борба с корупцията да продължи своя парламентарен контрол и след шест месеца (мисля, че е достатъчен срок, колеги), да се възползва от своите правомощия за реализирането на този парламентарен контрол с един доклад за реализацията и резултатите от предприетите мерки в Държавния резерв.
Четвърто, да се представи на Комисията за борба с корупцията информацията за водените съдебни дела и резултатите от нея.
(Мисля, че можете да направите една рекапитулация за самите дела, това ще бъде полезно и за самите вас, мисля, че и за комисията.)
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ: Докъде са стигнали.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Точно така, и за резултатите от тези дела, на каква степен са.
И още една – пета точка, бих искал да я съгласуваме – предприемане на мерки за събираемостта на средствата от съответните длъжници.(Това, което самият Вие споменахте.)
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ: Да, да, разбира се.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Препоръчително е за тези мерки, като разбира се, на следващия контрол докладвате доколко, какви са възможностите и каква е събираемостта на тези средства от съответните длъжници.
Колеги, други предложения имате ли? Пет са предложенията за решения. Някакви възражения да имате, несъгласия?
Моля ви, които са съгласни с така предложените решения, да гласуват? Благодаря ви.
Против? – Няма. "Въздържали се" – 1 (М. Христов).
Господин Христов сега дойде.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз дойдох сега и не знам за какво се гласува, затова се въздържах.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, разбира се.
Благодаря ви за участието. Желая ви успешна работа.
ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ:
И ние благодарим за вниманието.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Пропуснах, господин Пеевски, ще ме извините, има три сигнала, които ще Ви предоставя, те са при нас, и ще Ви моля за информация по тях. Заповядайте справката за сигналите и самите сигнали.
Колеги, всеки момент очакваме да дойдат от Световната банка. Докато дойдат представителите на Световната банка ви предлагам да минем към точка трета - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
По точка трета има постъпила информация за сигнали, материали и предложения в периода от 11 септември до 21 септември. Общо 17 са сигналите, които са постъпили. Не бих ви откроил сигнал, който има по-широко, бих казал, обществено значение. Почти всички сигнали са от частен характер. Една голяма част от тях, тези, които са с по-широко обществено значение, са насочени директно към Върховната касационна прокуратура или към главния прокурор. Знаете, с такива сигнали ние не се ангажираме с оглед на действията на прокуратурата, освен ако няма отношение към нормативната уредба.
Има един сигнал – само ще ви обърна внимание на него, раздали сме го и писмено, това е последният, под №17. Той е анонимен сигнал със запечатан плик. Посочва се името на предопределения победил от конкурса за малка обществена поръчка на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения за проект – създаване на национална мрежа от виртуални библиотеки за електронно обучение.
Действително може би става въпрос за малка обществена поръчка, но подходът е твърде различен от друг път. Малкото пликче е при мен, запечатано, не съм си позволил да го отворя. Бих искал все пак да обсъдим подхода ни към един такъв сигнал – пак казвам, анонимен. Може би трябва да се обърнем към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения относно тази обществена поръчка, действията, които са предприели по тази обществена поръчка и спазване на процедурите по нея, въпреки, пак казвам, анонимния характер. Ние имаме въведено правило във вътрешните ни правила – за всеки анонимен сигнал да се произнасяме поотделно. Имате ли възражения въпреки анонимността на сигнала да се обърнем към агенцията? Пак казвам, фактът, че се посочва предварително победителя, вече създава някакво впечатление. Ако прецените, че не си заслужава, може да не се ангажираме с него.
Оказва се, че проблемът обществени поръчки става един от най-сериозните от гледна точка на корупционните условия, които се създават. Имаше заседание на Гражданския консултативен съвет и в него бяха изнесени редица данни точно за корупционна среда в резултат на обществените поръчки. Явно промените в закона или не са достатъчни, или една част от тях се използват по нецелесъобразен начин. Посочват се специално като един от водещите моменти във формирането на тази среда заданията, които се изготвят. И възниква въпросът – какъв може да бъде контролът върху изработването на тези задания, така че те да равнопоставят фирмите и участниците в тези обществени поръчки.
Предложението ми пред Гражданския консултативен съвет беше на едно заседание да обсъдим всички онези възможности, които създава или са в резултат на нормативната уредба законът за тези формирани условия за корупционни практики.
Последно, колеги, по този сигнал – да се обърнем към Държавната агенция по информационни технологии конкретно с този сигнал, който е изпратен при нас.
Имате и информация за постъпили отговори от сезирани институции по сигнали на комисията. Прави впечатление – тук ви обръщам внимание само, тези отговори са 27 – в 7 от случаите имаме потвърждаване на сигналите за корупция и предприемане мерки от съответните институции на изпълнителната власт и съдебната система.
Реших да предоставя на членовете на комисията и писмото на Софийската Градска прокуратура, с което ни уведомяват, че документите, които сме изпратили в Софийската Градска прокуратура, са препратени и присъединени към материалите по следствено дело, образувано с постановление от 13 февруари 2006 г. относно изпълнителния директор на Агенция “Рибарство и аквакултури” за извършени престъпления от общ характер, за които е изготвен обвинителен акт от страна на Софийската Градска прокуратура.
Това като информация по предприетите действия.
Колеги, някои допълнителни предложения по информациите? Не виждам.
Да считаме, че се приемат справките и съответните действия, предложени към тях.
Преминаваме към точка втора - Представяне на Доклада на Световната банка на тема “Борба с корупцията в страните в преход – ІІІ: Кой успява… и защо”?
За тази точка сме поканили да участва представителят на Световната банка господин Флориан Фихтл, постоянен представител на Световната банка за България, госпожа Стела Илиева – икономист, и господин Николай Долчинков – преводач.
Предоставям думата на господин Фихтл за представяне Доклада на Световната банка. Заповядайте.
ФЛОРИАН ФИХТЛ:
Много Ви благодаря, господин Председател.
Колежката ми Стела Илиева, която е икономист за България в нашия офис в София, както и аз самият искрено оценяваме тази възможност и поканата да представим Доклада пред вас. За нас е голяма и истинска привилегия да допринесем с нещо по развитието на тази тема и да споделим с вас опита, натрупан в други държави. Ние сме напълно наясно, че имаме работа с една суверенна държава, с едни суверенни органи и че на практика ние предоставяме подкрепа за тези органи в техните национални усилия.
Всички говорят за корупцията, а също така пресата играе много важна роля в повдигането на този въпрос. Има дори много факти, които са на границата на анекдоти. На скорошния Доклад за присъединяването към Европейския съюз също ни беше напомнено на всички нас, че е необходим постоянен напредък по тази тема. От друга страна, за да бъде налице една истинска ползотворна и продуктивна дискусия, аз смятам, че понякога трябва да отстъпим крачка назад и да хвърлим един обективен поглед върху ситуацията в момента. И когато говорим за предизвикателствата, пред които е изправена България, ние имаме нужда от данни за сравнение с някои други държави и също така за тенденциите, които се наблюдават във времето.
Целта на настоящата презентация е да се подсили дебатът, като се предостави допълнителна информация за същите процеси в някои от съседните и не толкова съседните държави.
Само бих искал да добавя, че ние тук не представяме мнения и становища на Световната банка, а по-скоро представяме обратната връзка, която сме получили от фирмите в държавите в преход, в държавите, които наскоро се присъединиха към Европейския съюз и в България също, в това число.
Тези данни са събрани в три проучвания, проведени през 1999, 2002 и 2005 г. в страните в преход, като за 2005 г. са обхванати и като база за сравнение страни от Европейския съюз, между които Ирландия, Германия, Гърция и някои други. През първата година, – която е 1999, са обхванати 4500 фирми, през 2002 г. – 6500, през 2005 г. – 10 000 фирми. Аз не смятам, че сега е времето и мястото да влизаме в подробности в методологията и в технологията на извършване на проучването, но все пак съм убеден, че данните са много верни от статистическа гледна точка.
Големият въпрос беше дали положението с корупцията се влошава или се подобрява и по какъв начин страните в преход биха могли да бъдат сравнени със страните от Европейския съюз. Само една вметка искам да направя, в случай че случайно нещо пропусна или пък нещо не съм казал правилно, бих искал колежката да ми помага и набързо да ме коригира.
Като отговор на големия въпрос – дали намалява или се увеличава корупцията, с голямо удоволствие бих искал да споделя с вас – за региона като цяло корупцията намалява, което се вижда от графиката, показваща трите години. В същото време като погледнем страните от Европейския съюз, с които се прави сравнение, може да се спомене, че все още има нужда от работа, за да се стигне до тяхното ниво, което е по-ниско. И това е една обща тенденция, когато я разбием по държави, се получават някои различия. Така например ако погледнем настоящия слайт, ще видите - в Грузия, Словакия, България и Румъния ситуацията се подобрява, като в Сърбия, Албания и Киргизката република за съжаление се е влошило положението, като данните – бих си позволил да напомня – са за 2005 г.
И още веднъж , последните данни по настоящия Доклад, са от 2005 г., така че аз не бих твърдял, че те отразяват реалното положение на нещата към момента или напредъкът, който е бил постигнат през последните 18-24 месеца.
Следващият слайт също за мен е много интересен, тъй като показва, че напредъкът не е еднакъв във всички обхванати сектори. Така например като погледнем данните – и тук вече не става въпрос само конкретно за България, а за целия регион, можем да видим, че за целия регион имаме напредък в съдебната система, общо взето и в законодателната. В същото време в издаването на бизнеслицензи, в противопожарните инспекции, в данъците всъщност ситуацията не е точно такава.
Има още един аспект на настоящия слайт, който за мен е много интересен. Ако погледнем профила на държавите в преход спрямо страните от Европейския съюз, които са взети за сравнение, ще видите, че той всъщност е един и същ. Става въпрос по-скоро за разлика в нивата, отколкото за разлика в структурата. Аз бих искал да се възползвам от тази възможност да окуража почитаемите членове на комисията да свалят този Доклад от нашата уеб-страница, като адреса ще ви го дам в края на презентацията, и също така да се възползват и останалите подкрепящи документи, с които разполагаме.
Преминавайки към данните, които са характерни конкретно за България, виждаме горе-долу същите тенденции. Според много фирми корупцията представлява проблем в България. Но през 2005 г. е по-малък броят на фирмите, които идентифицират корупцията като проблем спрямо предходната година, в която е провеждано такова проучване.
Освен това според българските фирми нивото на корупция е най-високо в следните области: при възлагането на обществени поръчки; при издаването на лицензи и разрешителни за фирми; в митницата, въпреки че там положението се подобрява; в съдебната система и в проверките в здравеопазването и по безопасността. Като намесата на държавата в процеса на създаване на законите също се смята за доста висока.
С риск да се повторя, виждаме един общ напредък като цяло за България, но при разбивката все пак виждаме някои по-различни тенденции. Това, което бих отчел като положително, е, че когато става въпрос за големи, за установени, може би дори за чуждестранни фирми, при тях положението се е подобрило драстично. За нас обаче все пак остава притеснението, че по-малките, новосъздадени и тепърва навлизащи в бизнеса фирми, изразяват едно притеснение, че все още върху тях има отрицателен ефект.
Сега бих искал малко да пренасоча вашето внимание към едно друго проучване, което е свързано с правенето на бизнес, при което са обхванати адвокати и счетоводители – специалисти от тези две професии, като проучването е свързано конкретно със създаването, с функционирането, със закриването на фирми, с процедурите, през които трябва да се мине, и времето, което е необходимо, за да бъдат изпълнени съответните изисквания. И на базата на отговорите на тези въпроси ние си отговаряме защо са настъпили такива подобрения в ситуацията в Европа и Централна Азия, в страните, които се намират в този регион.
Погледнато глобално, Източна Европа и Централна Азия, държавите в тези региони всъщност водят на световната сцена при стимулирането на реформи за подобряване на бизнеспрактиките. Тук ще си позволя малко пак да бъда скромен, тъй като в крайна сметка не говорим за ракетостроене, а всъщност въпросниците са общо взето много прости, да не кажа елементарни. Става въпрос какво се прави, в какви количества. Но ние вярваме, че тези проучвания, както и следенето на други показатели, в течение на времето представят доста точна картина.
Дори когато отчитаме количеството на реформите, не толкова тяхната дълбочина или тяхното качество, ние виждаме къде е Грузия, къде е Румъния. По този елементарен показател България се нарежда на 11 място.
СТЕЛА ИЛИЕВА:
На този слайт виждаме промяната в подреждането на държавите – 2006 спрямо 2005 г. Това не означава, че Грузия е най-добрата държава просто защото е на първо място, но означава примерно, че тя от 120-о място например е слязла на първо място, на база година спрямо година.
ФЛОРИАН ФИХТЛ:
По отношение на леснотата за правене на бизнес има много големи разлики между държавите от този регион като в жълто са показани държавите в преход. Вие виждате, че България там доста твърдо се е установила. И ако направим още едно сравнение, ползвайки данните от това проучване за леснотата на правене на бизнес и сравним България с новоприетите страни от Европейския съюз, ще видим, че България се справя по-добре в някои области и не толкова добре в други.
Разбира се, аз не съм тук, за да правя преценка. Просто споделям с вас резултатите от проучването. Когато гледаме категории като например кредита като защита на инвеститорите, като регистрацията на фирми, отчитаме, че България се справя доста по-добре спрямо някои други държави. Но когато гледаме лицензирането на фирмите, данъците, трудовото право, виждаме, че картината там не е чак толкова добра.
На този слайт скалата е обърната, всъщност по-високите колонки показват по-добро положение. Всъщност ние виждаме, че при проблемите от типа на прозрачност и отчетност все още има какво да се желае. И смятам, че тук на този слайт става въпрос по-скоро за качеството на антикорупционното законодателство по мнението на адвокатите.
Колежката току-що ме поправи, че на този слайт става въпрос за данни, свързани с трето проучване, а не с двете, които вече споменах.
Бих искал в заключение да споделя каква е мотивацията, какви са факторите, които мотивират една такава промяна в региона. Мисля, че много добре се вижда, че присъединяването към Европейския съюз е може би най-силният фактор, който влияе на тази тенденция.
В лявата част на графиката виждаме две групи държави, в които по-голямата част от реформите са направени преди присъединяването към Европейския съюз, а не след това.

СТЕЛА ИЛИЕВА:
Всъщност преди още държавите да са били наясно дали изобщо ще бъдат приети в Европейския съюз. Като стане сигурно приемането, реформите започват да намаляват.
ФЛОРИАН ФИХТЛ:
Аз смятам, че най-важният фактор, който стои зад успеха на всяка една държава, която е постигнала голям напредък, е наличието на едно силно и ангажирано политическо ръководство с визия.
В заключение, когато се имат предвид връзките между държавата и фирмите, корупцията в много държави в преход, включително и в България, намалява. Но разбира се, има различия между индивидуалните сектори, както и между отделните държави.
На второ място, няма съмнение, че политическите и институционалните реформи всъщност са от значение и като се отбелязва, че възлагането на обществени поръчки, съдебната система, издаването на разрешения и митниците са някои от основните области, които стоят пред България.
И най-накрая, аз бих искал да изразя личното си мнение, пък и мнението на Световната банка – ние сме убедени, че реформите задължително трябва да продължат и след приемането в Европейския съюз. Средата е много конкурентна и всички тези реформи ще се изплатят в бъдеще. И ако ние бихме могли по някакъв начин да помогнем, с най-голямо удоволствие бихме го направили.
На последния слайт е показан нашият интернет-адрес - www world bank.org /act 3; www world bank.org eca/econ.
Там е публикувана информацията, която може да ви бъде необходима. Току-що забелязах, че говорих малко повече, отколкото бях планирал предварително, за което се извинявам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Фихтл, на госпожа Илиева.
Колеги, ако имате въпроси, можете да ги зададете.
Мисля, че беше много интересна презентацията, така както и колегите споделиха. Една оценка за това къде е България на прага на Европейския съюз, както и сериозни изводи – да не спираме реформите, а обратно, да продължим достатъчно ускорено.
Колеги, ако няма въпроси, още веднъж ви благодаря за презентацията.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
(Закрито в 16,00 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)