ПРОТОКОЛ
№60

На 31 май, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Изслушване на представители на ръководството на Националната следствена служба относно формиране на корупционни условия в службата.
2. Информация за постъпили материали, сигнали и предложения.

---

Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа на комисията. Дневният ред, който ви е предложен, включва две точки:
1. Изслушване на представители на ръководството на Националната следствена служба относно формиране на корупционни условия в службата.
2. Информация за постъпили материали, сигнали и предложения.
Точка първа – само като информация и припомняне – това изслушване е включено във връзка с плана, който комисията прие от 7 точки във връзка със скандала вследствие на обвинения, отправени от представителя на Националната следствена служба на министъра на икономиката и енергетиката.
Предстои да бъдат разгледани още шест конкретни проблема, те се отнасят пряко до Топлофикация, Държавния резерв, "Булгартабак", “Банско Пропъртис”и т.н., да не изброявам всичките точки от предстоящия план. Аз ви предлагам на втора точка да се спрем малко по-подробно върху продължението ни по работата по този план, имайки предвид, че става въпрос за шест допълнителни проблема, които е необходимо в по-кратки срокове да бъдат на вниманието на комисията.
И така, по днешния дневен ред има ли предложения, колеги, извън тези две точки? Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Извинявам се, че закъснях, дано не дублирам предложение. Тази сутрин по телевизията чух изявленията на бившия шеф на Резерва, които бяха наистина изключително скандални. В устна форма, тъй като нямам време да го предложа писмено, предлагам на комисията да имаме предвид, доколкото това е пряко свързано с корупционния скандал, за който стана дума, и тези изявления, тъй като мисля, че са достатъчно скандални, това, което чухме, за да се занимаем с тях.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Опитахме се в един предварителен план да подготвим тези теми, за които говорих преди малко, имайки предвид и това, което господин Христов предлага. Аз изисках още тази сутрин стенограмата от предаването на господин Коритаров, защото се отнася пряко до Държавния резерв, и това предложение, което имах намерение да ви направя – още на следващото заседание в четвъртък темата за Държавния резерв да бъде изтеглена напред и заедно с останалите проблеми, които ние имаме и сме предоставили на Държавния резерв, да включим и тази тема.
Искам да ви обърна внимание само на следното. Този сигнал, за който днес говори бившият изпълнителен директор на Резерва, беше на вниманието на комисията дотолкова, доколкото е изпратен сигналът и до главния прокурор едновременно. Така че ние разполагаме с една обемна информация от две папки с всички факти и документи, които имат пряко отношение към коментираните данни и в днешното предаване на господин Коритаров, така че всеки народен представител, който желае, би могъл да се запознае с документите, които са предоставени в комисията.
Така че аз ви предлагам още на следващото заседание в четвъртък Държавният резерв да бъде на вниманието на комисията за обсъждане, заедно със сигналите, които са постъпили, допълнителните данни.
И още една информация бих искал да предоставя на комисията. В резултат на парламентарния контрол, който проведохме преди шест месеца, Националната агенция за приходите започна една много мащабна проверка в Държавния резерв, която обхваща 600 обекта на Държавния резерв. За съжаление тази проверка не е приключила окончателно, но аз поисках от госпожа Мургина да ни предостави етапна информация за това, което Националната агенция е извършила по тази проверка. Така че на следващото заседание ще поканя и представител на агенцията, може би госпожа Мургина, да вземе участие също в заседанието, имайки предвид тази мащабна проверка, която те започнаха преди половин година.
Така че, господин Христов, предполагам, че ще приемете, днес е невъзможно, разбира се, да го включим, но за следващата седмица това ще бъде на вниманието на комисията.
Не виждам други предложения. Или може би в рамките на информацията ще получите всеки момент информацията от сигналите само като предварителна информация – днес минахме 1000 сигнала. На това заседание ще минем хилядния сигнал, един от поредните, не сме го подбирали специално, разбира се, той следва хронологично. Така че предстои да направим една равносметка по резултатите от работата на комисията специално по сигналите.
И така, по дневния ред не виждам възражения. Моля които от народните представители са съгласни, да гласуват за така предложения дневен ред. Приема се единодушно.
Преминаваме към точка първа от дневния ред - Изслушване на представители на ръководството на Националната следствена служба относно формиране на корупционни условия в службата.
По точка първа сме поканили представители на ръководството на Националната следствена служба – господин Свилен Торомаков и господин Румен Георгиев – заместник-директори на службата.
Имайки предвид ситуацията, свързана със скандала, по разбираеми причини и в съответствие с Правилника за работата на комисията, ние не сме поканили за изслушване господин Ангел Александров, тъй като всички знаем, че има прокурорска проверка, а днес има и резултати от тази проверка. Въпреки това обаче има серия от сигнали, които дават основание да се счита, че са създадени корупционни условия в Националната следствена служба. И тук бих привел няколко примера, които бяха публично известни. Единият е свързан със столичния следовател Влади Цанков, който е бил предмет на обсъждане за сваляне на имунитета от Висшия съдебен съвет за натиск, свързан с Маргарита Пецанова. Ако имате спомен, колеги, това име го споменахме във връзка с парламентарния контрол, който комисията извърши по Агенция "Митници". Това беше едно от имената, споменати по ръководството на Агенция "Митници". Така че единият случай, с който Висшият съдебен съвет се е занимавал, е случаят с Влади Цанков.
Последваха реакции от двама следователи, също от Столичната следствена служба – на Бойко Атанасов и Георги Йорданов. Може би си спомняте, във връзка със заловения с подкуп Христо Станчев, който е ръководител на една от следствените служби в София, с конкретно заявени данни, разбира се, съмнения за корупция относно потулване на следствени дела, относно пускането от ареста с обявени конкретни числа в това отношение.
И разбира се, сегашният скандал с участието на председателя на Националната следствена служба и следователите Татяна Шарланджиева и Зоя Иванова. Всичко това ни даде основание да направим това изслушване на представителите на ръководството на Националната следствена служба относно състоянието на службата, действията, които се предприемат, мерките относно преодоляването на тези корупционни условия и възможности. Разбира се, и други проблеми, които ръководството би пожелало да сподели с Комисията за борба с корупцията.
Аз ви предлагам първо да предоставим думата на господин Торомаков и господин Георгиев и след това каквито въпроси възникнат, да бъдат предмет на обсъждане в комисията.
Още един пропуск направих, колеги, ще ме извините, вероятно очакваме през следващата седмица да попълним състава на комисията, тъй като знаете, че двама колеги напуснаха комисията. И двамата бяха от Коалиция за България. Господин Задгорски, който е добре известен на колегите от комисията, който досега беше главен експерт към нея, и господин Иво Саферов от Варна, надявам се да бъдат нашите бъдещи колеги в комисията от следващото заседание.
Господин Торомаков, заповядайте.
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Това е наистина един сериозен и сложен за нас въпрос – формирането на корупционни условия. Мога да кажа, че те са формирани, защото корупцията е обществено явление и специално тази в съдебната власт не е изолирана конкретно в следствието, а е част от цялата криминогенна обстановка в страната. И при тези обстоятелства трябва да се приеме действително, че продължаващата реформа в съдебната система се превръща в съществено значение и от първостепенна важност за ликвидиране на тези процеси.
Съвсем тезисно ще отбележа това, което е посочено в задачата за нашия доклад – Корупционните условия в следствената дейност (някои от тях).
Непрекъснатите промени в материалното и процесуалното право водят до непознаване на новото законодателство, до прояви на субективизъм, възможности за намеса на регионални интереси, до действието с неактуални подходи, мерки и стандарти, наличие на междуведомствена изолация и липса на координация чрез информационния обмен с другите правозащитни органи. Мудно въвеждане на екипния принцип в следствената работа с представители на заинтересованите органи.
През последните години това се отнася най-вече за взаимодействието на прокуратурата и органите на Министерството на вътрешните работи.
Недостатъчен и неефикасен вътрешен контрол на различни нива върху дейността на следователите.
Липса на изградена специализация в разследването, квалифицирано обучение чрез използване на все по-разширяващи се форми и методи в държавата и обществото, висока натовареност в работата, изключително високото текучество на следователи през последните години и породената от това демотивация на кадрите; често срещана липса на прокурорска и съдебна перспектива след приключване на досъдебните производства; недостатъчно пълно и обективно медийно отразяване на положителните резултати от следствената дейност.
И понеже ви казах, че това е в тезисен вид излагане на проблемите, отговарям веднага на въпроса – какви мерки са предприети от ръководството на Националната следствена служба.
През 2005 г. беше създаден специализиран сектор “Контрол, обучение и квалификация” с широки пълномощия. Директорът на Националната следствена служба издаде заповед за въвеждане на случайния принцип при разпределението на делата, съобразно с тяхното последователно постъпване в следствените служби. Ръководството на Националната следствена служба незабавно реагира на всякакви прояви на корупция чрез дисциплинарни наказателни мерки. Всички следствени дела срещу магистрати, включително срещу следователи, се водят на специален отчет от ръководството и от съответните прокуратури на окръжно, апелативно ниво и във Върховната касационна прокуратура.
Влезе в експлоатация централната информационна система на следствените служби, която е съставна част на единната информационна система за противодействие на престъпността, което дава възможност в реално време да се наблюдава и контролира движението на всички следствени дела. През последните години активно се развива екипният принцип за работа по досъдебните производства съвместно с прокурори и дознатели.
Непрекъснато се взимат мерки за повишаване квалификацията на съдебните служители и следствения апарат, за пряко подпомагане на следствената дейност. Продължава активното международно сътрудничество с чуждестранни компетентни органи по различни прояви на престъпни форми и трафик на хора, пране на пари, наркотрафик, деяния, извършени в чужбина и др.
Разбира се, зад всички тези думи се крият много обяснения, които трябва да се дадат по всички проблеми, свързани с корупционните условия в частност в следствения апарат и с тези организационни мерки, които се взимат, и сме готови да отговаряме на вашите въпроси. Имаме справка, която ще ви предоставим за всички дела, които са разследвани в последните пет години конкретно срещу следователи, и тези, които са на производство към момента, ако не се лъжа, осем на брой.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Конкретно на въпроса. Повечето от делата, които споменахте, са в съда. В тези справки за пет години общият брой на делата, които ще видите, е 25. Те са само за следователи, справката е подробна с имена, с фактическа обстановка. От тях има осем неприключени, които са висящи. По отношение на Шарланджиева има в момента дисциплинарно производство, а копия от материалите по него са изпратени на Върховната касационна прокуратура, която може да прецени дали да се образува дело. По отношение на Зоя Иванова – по нейна молба тя беше освободена. Така че два случая не са в тази справка, доколкото няма от прокуратурата образувани следствени дела.
Най-много са следствените дела срещу следователи. И макар че те се разследват също от следователи, това е в изпълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който измежду малкото хипотези, в които се предприема разследване от следователи, е изброил и тази.
Прави впечатление, че изключително висок процент от делата са приключени с мнение за съд. С други думи, ако се изследва и статистически справката, не може да се прави извод от рода на приказката за гарвана и дали вади гарвану око. Зад всеки един от тези случаи седи обикновено оперативна разработка, която е извършена със знанието и с участието на ръководството на Националната следствена служба.
Така че няма нито един случай, в който такава разработка да е отказана или да е прилаган някакъв двоен подход по отношение на корумпиран следовател.
Наличието на най-висок брой следователи, обвинени в корупция, може да води до два извода. Нашият извод е, че от трите системи – следствие, прокуратура и съд, нашата е относително най-малко заразена и най-чувствителна да разследва прояви на корупция. Разбира се, има и противоположна гледна точка – след като най-много следователи са хванати в корупция, че тази гилдия е най-корумпирана. Така или иначе, ние в момента сме 570, прокурорите и съдиите са доста повече от нас и действително броят на разследваните и предадени на съд за корупция следователи е много по-висок от този на другите колеги. Но въпрос вече на интерпретация е да се каже кое е вярното.
Тази справка за пет години дава отговор на всички въпроси, които бяха иначе поставени.
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
Ще допълня колегата. Тук става дума и за нещо друго – за правомощията на следователите да имат решаващо значение при приключването на едно дело. Защото така или иначе, приключването с обвинително заключение или със заключение за прекратяване е правомощие на прокурорските органи. Говоря за корупцията в съдебната система. А крайното решение пък е на съда. В този смисъл тези бройки, които ви докладвахме, наистина могат да се коментират по различен начин, но нашето мнение е, че не следствието е в основата на корупцията в съдебната система. Следствието е на челно място, защото в наказателния процес това е първата институция, която се сблъсква със съответния извършител на престъплението. Но така или иначе въпросът за неговата наказателна отговорност и размерът на наказанието се определят от други органи.
В този смисъл и като бройки, и като размер на корупцията, имам предвид паричния й размер, нещата стоят по-различно, по лично мое мнение, в другите институции.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
В другите институции има много по-силен корупционен натиск. Ако разкритите резултати са по-скромни, това не бива да ни успокоява, така да го кажем.
Очакваме въпроси. Ние ще ги депозираме тези неща за комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, предлагам ви, всеки, който желае, информацията е на разположение на народните представители.
Тъй като пропуснах един допълнителен въпрос, бих си позволил в самото начало да го отправя към господин Торомаков и към господин Георгиев. Днес в една публикация в национален всекидневник бяха изнесени конкретни данни, свързани с едно от делата, за които са дадени две указания в рамките на един и същи ден. Задавам въпроса не толкова заради самото дело, защото то явно е предмет на допълнителна разработка, става въпрос – не е тайна – за делото, свързано със сградата на съда и за ремонта на съда и за това, че директорът на Националната следствена служба за един ден е дал два пъти указания, които се различават по същество. Моят въпрос е от принципна гледна точка – за това доколко и какви указания е възможно да се дават и има ли някакви правила в това отношение в Националната следствена служба, за да няма разминаване между едни и други указания – така както се оказва в този случай, който е цитиран. Аз се позовавам единствено и само на публикацията, нямам предвид никакви други документи и това, което беше изнесено.
Бих допълнил въпроса си със следното, по отношение на принципния подход. Възможен ли е избирателен подход по отношение на делата, по които се работи? Имам предвид дори ако щете скандалното дело, по което следовател е Шарланджиева, по отношение и на Зоя Иванова и говоря по принцип за делата въобще – възможен ли е избирателен подход на отделни дела към отделни следователи? Това е единият ми въпрос.
Доколко устните разпореждания могат да бъдат фактор в самото разследване или е задължително да има писмени разпоредби?
Разбира се, един въпрос, на който разбирам, че отговорът е почти невъзможен, но все пак, дължа да го кажа, имайки предвид част от данните, които се изнасят, относно това един следовател на база на данните, с които разполага, да може да прикрие част от информацията, за да бъде използвана тя в определена ситуация. Вземам повод от случая с Влади Цанков, който също беше изнесен. Той изнася една информация, след това срещу него се изнася друга информация. Доколко е възможно подобно прикриване на информация? Пак казвам, тези въпроси поставям от принципна гледна точка. Може би веднага да отговорите и след това да преминем към другите въпроси. Заповядайте, господин Торомаков.
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
По отношение на избирателния подход, дали е възможен? Лично аз считам, че избирателният подход трябва да е приложим, независимо от това, което вече докладвах за случайното разпределение на делата. В Националната следствена служба се провеждат редовно квалификационни мероприятия, в които се специализират следователи за разследване в различен вид престъпления. В този смисъл не е без значение, но така или иначе, уверявам ви, тази заповед се спазва – това е Заповед №1217 от 2006 г. на директора, но не е без значение дали ще попадне делото при съответния подготвен следовател, със съответната квалификация и подготовка.
Когато липсват указания за разследване на конкретен следовател, за да спазим тази наредба, ръководството възлага делата за разпределение на съответните ръководители на отдели, които спазвайки тази наредба и последователното приемане на тези досъдебни производства, ги възлагат за разследване на колегите, които на случайния принцип поемат разследването. Това е по първия въпрос.
Дали са възможни писмени разпореждания на административните началници? Да, те са възможни, но всичко е в рамките на постановлението, с което делото идва при нас от прокуратурата. В това постановление категорично са посочени задачите, които трябва да се изпълнят в рамките на разследването. И другото е въпрос на организация от страна на административните ръководители. Имам предвид ръководителите на отдели и ръководството на Националната следствена служба за това по какъв начин и как да се изпълнят тези неща. Тоест аз изключвам да има разпореждания, които са извън темата на разследването. Естествено те могат да бъдат дадени в писмен и в устен порядък. Обикновено оперативно по-бързо се решават нещата в устен порядък. Това става на различните оперативки и други форми на заслушване на делата при следователите, но има и случаи, в които сериозни задачи се изпълняват след съответни писмени нареждания на административните ръководители.
И на последния въпрос – може ли да се скрие информацията и разследването? – аз лично смятам, че това е възможно. Тази информация, която лично следователят по свое вътрешно убеждение би я свързал с конкретен въпрос, установен при разследването. Тази информация може да се използва злоумишлено естествено и по друг начин, защото тя остава извън делото, така да се каже.
Благодаря.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Само за да поясня – ръководството на разследването по същество какви действия да бъдат извършени, каква е квалификацията, кой да бъде привлечен като обвиняем, кой не, е работа на прокуратурата. Много внимаваме да не се намесваме в тази работа. А това, което предвижда Законът за съдебната власт, организационното и методическото ръководство от страна на директора или на ръководителя на отдела, то пак е изключително важно, защото успехът на едно разследване може да бъде и организационен проблем. Например за всяко криминално разследване най-важна е първата вълна следствени действия, тези, които се извършват в рамките на 12, на 36 часа. Ако имате един сложен случай, в който трябва да се разпитат 40-50 човека и го възложите само на един човек, за който денонощията също са от 24 часа, той каквото и да направи, няма да може да се справи. А след като изтече този срок, събирането на доказателства става вече много по-трудно.
И оценката на това какво се е случило. Тук е работата на ръководителя на следствената служба, която не е дублиране на прокурорската дейност, да се организира в смисъл един случай, първата вълна да бъде възложена на достатъчен брой следователи, да бъдат осигурени те с машини, с екипи, с оперативни експерти от МВР, които да вършат работа, и т.н. Просто двете неща трябва да се разграничат.
Аз лично предпочитам, и според мен е много по-коректно, когато се дават такива методически указания от ръководителя, това да бъде писмено, най-малкото, защото не защото така визират във в. "Труд", а защото е хубаво винаги да се види кой какво е разпоредил и да има една чистота. Разбира се, това невинаги е възможно. Особено когато се прави разследване в няколко града на страната от няколко служби.
И да допълня, за да не разберете превратно господин Торомаков, в следствието изпълняваме стриктно Закона за съдебната власт със случайния подбор, но в рамките – това е разликата между нашата формулировка и тази на прокуратурата – на специализацията, която съществува. Какво означава специализация? Това означава, че имаме един отдел с шест – седем души, които разбират от катастрофи и аварии - като потъне кораб, падне самолет. Ако евентуално въведем това право, може да стане стопански следовател, който разбира от паркове и разследвания, да разследват самолетна катастрофа, и обратно. Тогава специализацията на следователите е напълно лишена от смисъл. Не е така в прокуратурата и в съда, които за разлика от нас, не събират от празна папка да направят дело, те четат вече направено дело. Там може да си позволи прокурорът или съдията, който се произнася вече само по правни въпроси, в рамките на установените факти, подборът да бъде напълно случаен. При нас това е по-трудно или дори не е обществено приемливо. Това са рамките, в които може да се избира. А понякога има и аварийни ситуации. Например напускане на следователи. Примерно 1998 г., когато Народното събрание прие, а президентът върна и наложи вето на един законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, напуснаха някъде 600 следователи. Има екстремни случаи, в които трябва да се преразпредели работата. Или пък, както беше екстремният случай, когато следователят е уличен с това, че недобросъвестно работи, че изтича информация и това налага естествено реакция замяна на разследващия екип.
Ако у някой от вас има някакво съмнение във връзка с организацията и считате, че трябва да отговорим и на допълнителни въпроси, готови сме да отговорим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, заповядайте. Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми гости, лаишки ще подходя, не съм професионалист в сферата, но мен ме притесняват няколко факта. Аз приемам всички онези причини, които вие изтъквате, които са допринесли за демотивация на работещите в ресора на следствието. Възприемам и това разпределение на случаен принцип, но в рамките на една специализация – има резон и в това. Но неслучайно господин председателят така формулира и своя въпрос – укриване на информация в хода на следствието, работата по следственото дело все пак ще рефлектира и върху крайния резултат от това съдебно дирене.
И другото, което в последните месеци като лавина ни залива от пресата, много често се случва така, интензивно в няколко дни интервали, как вие като ръководство намирате начини хем да стимулирате в тежкия им труд вашите колеги от следствието, хем формите на контрол да бъдат достатъчно ефективни по това да намаляват случаите за откриване на достатъчно информация, която ще бъде използвана злонамерено на по-късен етап? Или опити на по-висшестоящи във вертикалата на управлението на следствието ваши колеги да получават междинна информация в хода на самата работа по следственото дело? Защото тези две неща според мен са твърде притеснителни и, пак казвам, рефлектират върху крайния резултат. Хората искат да видят все пак наказани престъпници. А при тези възможности и при недостатъчно добри възможни по вертикалата някак си се губи нишката. Дано сте ме разбрали.
Благодаря.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Първо, във връзка с този скандал започват да ни сравняват със специалните служби, които държат някакви досиета и ги използват при нужда. Това не е възможно. Аз си спомням, че един министър на правосъдието дори от Брюксел ми се обади, защото пак в парламента един народен представител беше казал, че коминът на следствието пуши и горят досиетата и т.н. и се наложи да обяснявам на иначе много добър юрист, но цивилист, какъв е характерът на нашата работа. Ще се наложи с две думи да го обясня и тук.
Нашата работа е изцяло публична. Делата, с които се занимаваме, не са плод на агентурни разработки, а се образуват от прокуратурата и идват при нас за разследване. Доколкото има тайни и секретни материали, те идват също при нас от оперативните служби, но преди това са били разрешени от съдия и идват при нас по волята на прокурора. В момента особено след 2005 г. с новия НПК по отношение на специалните разузнавателни средства инициативата е изцяло на прокурора. Само той общува със съда, когато се иска разрешение да се следи, филмира, подслушва и т.н. някой, и материалите после му се изпращат на съответен носител и прокурорът трябва да ги даде на следователя.
Така че всичко, което следователят прави, трябва да влиза в папките по делото и влиза по абсолютно прозрачен и публичен ред, дори когато става дума за секретни материали или поверителни, те минават просто през друго деловодство. Оттук опасност няма. Въпросът е, че в крайна сметка обемът информация, който се получава, изисква следователят да е наистина почтен. Най-важното нещо е следователят да е почтен и искрено, от обществен интерес да води разследването на базата на тази информация, да разпитва когото трябва, да рови където трябва, да назначава експертизи каквито трябва. Не е възможно някой, който е извън делото или пък началник, в детайли да познава всички дела и да може да прецени дали винаги се работи с достатъчна настъпателност… Това е в крайна сметка извън нашето задължение, това е в момента по силата на НПК задължение на наблюдаващия прокурор. Нещо повече, за да бъда пределно ясен, аз ще ви кажа, че според мен ние като ръководители не трябва да имаме достъп дори до имената на хората – те са много важно нещо, кои са страните, но организирайки следствената работа, и аз специално трябва да ви кажа, че не помня имена и не ме интересува как се казва обвиняемият по едно дело. Нашата работа е свързана с организацията. Дали това ще е синът на някой сиромах или някой много силен човек, за закона не би трябвало да има разлика. Така че навлизането в детайли вече поначало е една по-чувствителна сфера. Ръководителят може да навлезе в тази сфера само доколкото е необходимо да се запази следователят примерно от действие на една организирана група. Имаме седем – осем случая, в които наши следователи бяха пребити, една жена беше пребита с тръби във входа на жилището й.
Хората, с които работим и които свързват влизането си в затвора с нас, невинаги естествено са доброжелателни. Но извън това няма особен риск, така да се каже, вече работа на наблюдаващия прокурор е ако счита, че разследването не се води по всички направления, по всички версии така както трябва, да даде съответни указания. В този смисъл не бива да считате, че следствието работи с някакви тайни материали, които някой вади, а друг противопоставя. Специално този случай, за който стана дума с господин Цанков, може би се е създало такова впечатление – аз не съм навътре в случая, но доколкото ми е известно, в рамките на производство, което е насочено срещу господин Цанков, той е избързал да отправи някакъв упрек. И това остава впечатление, естествено пък и човек, уличен в нещо, което е закононарушение, да търси начин да защити себе си. Много често обвиненият в дисциплинарно нарушение или в служебно нарушение, или в престъпление контрира това обвинение с насрещно обвинение. Не е свързано с някаква специфика на следствието, мисля, че го наблюдаваме навсякъде. В този смисъл не сме някаква империя на злото, в която се съдържат някакви страхотни секрети, които да се вадят като аса от ръкавите. 99,9 на сто от делата ни са без секретни материали, движат се публично, предявяват се на страните, на техните адвокати, във всички следствени действия участват защитници и повереници на хората, които се явяват по делата. В този смисъл ние не сме специална служба, секретна, с шпиони, затова е допустимо да работят и хора, които не са като Джеймс Бонд, да изглеждат като него, да могат да скачат и да стрелят – като мен, примерно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз, извинявам се, господин Георгиев, се позовавам на този пример с Влади Цанков, на който е свален имунитетът като един от столичните следователи, защото има известна аналогия и със скандала, който тече и в момента. Използване на насрещна информация, по този начин естествено и резултатът от делото, пък и ходът на самото дело може да бъде рязко променено в друга посока.
Господин Христов искаше думата и след това господин Саферов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз имам само няколко кратки въпроса, свързани със скандала, който тече през последните седмици. Конкретният въпрос е следният – имало ли е изтичане на информация от страна на едната или и на двете следователки – Шарланджиева и Зоя Иванова, към Красимир Георгиев, което да е причинило или да е довело като последствие опразването на някои банкови сейфове, изнасянето на значително количество пари? Това първо.
Второ, какви са тези снимки, за които вашият началник говори? Има ли ги, няма ли ги? Ако може, да внесете някаква яснота, защото ние се объркахме вече.
Трето, какъв е механизмът на подбор на следователите? Това е принципен въпрос, но аз веднага ще го конкретизирам с конкретен пример – детето чудо – Делян Пеевски, който, както всички знаем, на крехката 22-23-годишна възраст стана шеф на най-голямото пристанище, след което стана шеф на младежкото НДСВ, след което пък стана заместник-министър от квотата на ДПС? Имате ли информация този човек държал ли е някакъв конкурс? Доколкото разбрах, той е бил ваш служител и даже е имал намерение да се върне при вас. Може ли да кажете дали не се е и върнал всъщност?
Това са основните ми въпроси. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Торомаков, заповядайте.
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
На мен ми е трудно да кажа дали има изтичане на информация по делото на Топлофикация, свързано с действия на следователите Шарланджиева, Иванова и всички останали. От материалите, с които съм запознат, които са служебни, но държа да подчертая, че съм запознат с тези материали в качеството си на член на Висшия съдебен съвет, има такъв момент, по който се извършва съответната прокурорска проверка и не мога да коментирам дали и какво е установено по тази проверка.
Що се отнася до въпроса за механизма на подбора на следователите, този механизъм е определен в Закона за съдебната власт. Следователите като магистрати трябва да отговарят на съответните изисквания за назначаване на магистрат, а с последните изменения, в сила от 16 май 2006 г., ако не се лъжа, се предвижда и конкурсното начало, като всички следователи се назначават с конкурс първоначално като младши следователи, след това като следователи с оглед на професионалния стаж, който имат.
Отговарям и на следващия Ви въпрос, свързан с господин Пеевски. Не ми е известно кога е назначен, но ако е назначен преди това изискване, което е вписано в Закона за съдебната власт, напълно е възможно да е било и без конкурс, и това да е в рамките на правилата, които са били установени по това време.
Благодаря ви.
Все пак, това е Столичната следствена служба, трябва да има цели 12 години юридически стаж. Така че докато изтекат, не може да ни стане началник Делян Пеевски поне, докато не ги навърши тези години, законът иска 12 години.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Аз имам един много кратък въпрос – има ли случаи да изчезват преписки, отделни документи от тях и колко често?
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
Ще ви отговоря на този въпрос, ние не може да избягаме – и това е всъщност темата на обсъждането, корупцията в съдебната система и конкретно в следствието. Такива случаи има. По тези случаи, особено напоследък, се извършват проверки. Последната проверка е в Окръжната следствена служба в Пазарджик по повод на една заповед на апелативния прокурор на Пловдив. Преди това беше извършена проверка – говоря в рамките на последните десет дни или месец, да кажем, преди това беше извършена и съответна проверка в Окръжната следствена служба в Търговище, преди това – в Окръжната следствена служба във Варна. Такива случаи действително има. Установяват се и такива случаи, в които по дела, по които не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, установяват се случаи в минало време, установяват се случаи, по които делата, след като не е работено по тях, влизат в сроковете на съответната давност и се прекратяват по давност. Такива случаи за съжаление има. И това не от последните пет, а от последните 15 години е свързано с корупцията като обществено явление. И понеже се засегна този въпрос за публикациите на двама столични следователи, той ме засяга лично, но в тази връзка ще говоря по този начин, защото ме засяга лично – ще ви обясня в какво ме засяга.
Новото ръководство – имам предвид ръководството на Националната следствена служба от 2004 г., предприе редица мерки за ликвидиране на всякакви възможности за продължаване на тези корупционни практики. Мерките включваха подмяна на ръководителите на териториалните отделения на следствените служби в страната и конкретно в Столичната следствена служба, където общоизвестно е, че корупцията би трябвало да е най-голяма. С конкретни данни за корупция не мога да говоря, защото, пак казвам, корупцията не е правно понятие, това е обществено явление и зад тези лица и дела в справката, която ви предоставихме при доклада, трудно може да се направи извод дали това е всичко. Най-вероятно не е.
В този смисъл беше назначена проверка в Столичната следствена служба и конкретно в ІV териториално отделение, където нещата бяха изключително сериозни, по наша оценка. И в рамките на тази проверка беше установено и това кой следовател колко е работил, какви дела са свършени и какви са били условията за работа там.
На годишния анализ на Окръжната следствена служба във Велико Търново в почивката, която беше дадена, коментирах резултата от тази проверка пред журналисти. Резултатите от проверката, изложени писмено, бяха плачевни, защото ставаше дума за лица следователи, които са работили в рамките на цяла година. Така беше направена тази проверка – само няколко часа. Дори мога да си спомня, че имаше следователи, които бяха работили 30 часа в годината. Все пак, ставаше дума за професионален поглед върху процесуално-следствени действия, които са извършени по едно дело или по всичките дела, които са възлагани на съответния следовател.
Позволих си да коментирам това, че в Столичната следствена служба и конкретно в ІV териториално отделение, което беше нашумяло след случая със Станчев, нещата въобще не изглеждат така както обществото смята, че са, и проблемите са изключително сериозни. Защото по време на проверката се установиха случаи на употреба на алкохол, на лоша организация на работа и т.н. Това коментирах пред журналистите, които ми зададоха въпрос. Аз не бях чел вестници, защото ставаше дума за пътуване рано сутринта. Същият ден – това беше ден събота – беше излязла тази публикация на колегата Бойко Атанасов, в която описваше по какъв начин и срещу колко пари се укриват дела, прекратяват се дела и т.н.
Сигурно това е вярно. Той не говореше за себе си, не говореше и за конкретни имена, а говореше за неща, които са известни на цялото общество. В този смисъл ми беше и коментарът, че ако констатациите касаят Столичната следствена служба, респективно ІV териториално отделение, те касаят и него. Един месец по-късно – това вече лично ме засяга, но ще го докладвам пред вас – ми беше връчена призовка като обвиняем по дело от частен характер за клевета срещу Бойко Атанасов. Дело, което приключи с оттегляне на частната тъжба и по формите на Наказателно-процесуалния кодекс със съответни споразумения в съда. Но така или иначе, това беше нещо изключително сериозно за мен, споделям го, защото това беше една реакция на хора, които напълно е възможно да са участвали в тези корупционни практики във времето до 2004 г. Напълно е възможно да са участвали, както аз ги наричам, в такива ООД-та.
Това е случаят, общо взето, с Бойко Атанасов и с Георги Йорданов. Те съответно си имат и прякори, които не искам да съобщавам, и всичко, което говоря за тях в момента, е известно на останалите колеги от Столичната следствена служба. При тази обстановка се появи и случаят с Христо Станчев, защото, така или иначе, той нанесе много сериозно петно върху авторитета на ръководството, току-що назначено ръководство на Националната следствена служба и на Столичната следствена служба. Но нещата не са свързани само с личното поведение на Станчев, когато е получавал подкупа, а и на цялата обстановка, която е съществувала до това време.
Колкото до квалификацията, аз имам особено мнение – дали става дума за подкуп – защото той като длъжностно лице не може да реши въпроса с наказателната отговорност на съответното лице, нито пък да прекрати делото. Така или иначе, фактът е факт, парите са взети от него и това е документирано. Останалото е въпрос на прокуратурата и съда да уточнят деянието и да се произнесат по съответната му наказателна отговорност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви, господин Торомаков, за изчерпателния отговор.
Господин Атанасов, поискахте думата, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми колеги, (и едните, и другите са колеги) аз съзнавам деликатната ситуация, в която са поставени тук двамата магистрати, но така или иначе Народното събрание е политически орган и това, което тук ще си говорим, е политика. Вие се опитвате може би несъзнателно да спестявате определени факти и обстоятелства, но нямате избор за някои неща след като сте седнали днес тук на масата.
Аз искам да ви задам един въпрос във връзка с изтеклата вече днес по обяд информация във всички медии, информация от пресконференция, която е дала прокуратурата, на която пресконференция са обявени резултатите от т.нар. предварителна проверка на прокуратурата по скандала “Овчаров – Александров”. Прокуратурата казва – има тук някакви данни, но ние ще изпратим всички материали да бъдат разследвани в общия куп по делото “Топлофикация”, понеже малко неща има да се вършат по това дело, да влезе и това там.
Ние политически разбираме за какво става въпрос. Това на практика е поставяне на министър Овчаров на вилка. Значи материалите – по общото дело. Ако си внимателен, след като те освободим от правителството, ще забравим за тези материали, те ще потънат в общия кюп, но ако не си внимателен, може и да ти повдигнем обвинение.
Но когато е извършена тази проверка, тъй като се твърди, че имало данни за престъпление против правосъдието, а пък има досъдебно производство, не е влизало делото в съд, това означава, че тази проверка трябва да е била извършена с ваше съдействие. Защото делото се води от вас. Искам пред комисията да обясните в каква насока беше водена тази проверка от прокуратурата, какви материали и данни бяха изискани от вас, за да се установи, че имало данни за престъпление против правосъдието. Най-вероятно става въпрос за опит за препятстване на правосъдието. Това ми е въпросът.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Торомаков, заповядайте.
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ:
Благодаря.
Господин Атанасов, безкрайно Ви уважавам, но две неща искам да внеса във Вашия въпрос като корекция.
Първо, Вие казахте, че това са политически въпроси и тук говорим за политика. Това означава, че нашият доклад е приключил, защото с политически въпроси не се занимаваме.
И второ, което Вие сам казахте, проверката е извършена от прокуратурата и лично аз нищо не мога да кажа – на какви данни се позовава и какъв е резултатът от тази проверка. Вярвайте ми, аз наистина нищо не знам.
Благодаря ви.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз много благодаря на господин Торомаков за този откровен отговор. Това означава, че прокуратурата е гледала тавана и е правила някаква проверка. Може ли да събираш данни за престъпление против правосъдието по отношение на водене на едно досъдебно производство, а тези, които водят досъдебното производство, не знаят какво съдържа тази проверка?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Георгиев, искате да допълните?
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Само едно уточнение. Делото по Топлофикация има екип от разследващи органи. На мен въобще не ми е в ресора икономическата престъпност, а и господин Торомаков не е в кръга на магистратите, които са го разследвали, нито самото дело, нито пък сме участвали в някаква проверка по-нататък. По тази причина, а и защото при нас е спазен принципът да се знаят неща доколкото е необходимо това за пряката ни дейност, ние не можем да отговорим на този въпрос не от нежелание, а от това, че не разполагаме с информация. От друга страна, първо, това е чуждо дело за нас двамата като магистрати, което не бихме могли да коментираме. Така че не че укриваме нещо от почитаемата комисия или от Народното събрание, но ние наистина не разполагаме с фактите.
Що се отнася до разследването, което ще продължи, вярно е, че трябва да стане в Националната следствена служба, просто няма къде, другият вариант е да внесем съдии-следователи отнякъде, както един популярен политик днес иска. Но за съжаление тази хипотеза не е уредена от нашия закон по този начин.
Аз съм сигурен, че в крайна сметка ще има решение. Много неприятно е действително, господин Атанасов е съвършено прав в това, че едно и също разследване ще разследва не само една престъпна дейност, но и ще разследва сама себе си. За съжаление. Въпрос на прокуратурата обаче е дали ще отдели материалите за евентуална престъпна дейност по разследването, дали ще ги отдели да са в отделни разследвания. Защото действително, ако в разследването на Топлофикация само по себе си също е извършено престъпление, то би следвало да се отдели. Аз така разбирам Вашия въпрос. Но и в този случай не ние сме компетентните органи. Знаете, че и образуването, и разделянето на дела, и възлагането им за разследване е въпрос, който е уреден в НПК, не е наше правомощие.
И още веднъж искам да подчертая, че нито господин Торомаков, нито аз укриваме някакви данни. Просто нямаме информацията за този случай.
АТАНАС АТАНАСОВ: Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, разбира се, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Все пак трябва да изясним. В цяла България и извън България от ежедневните брифинги се знае, че прокуратурата разследва Топлофикация. Има ли екип от следователи, които работят с прокурорите заедно или само прокурорите разследват?
СВИЛЕН ТОРОМАКОВ: Има, разбира се, и дознатели, и следователи – всичко това е под ръководството на прокуратурата.
АТАНАС АТАНАСОВ: И вие не знаете какво става.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Значи изяснихме, че има екип от следователи и дознатели, които работят по делото.
Господин Саферов, заповядайте.
ИВО САФЕРОВ:
Изкушен съм да задам тогава следния въпрос, също непрофесионално. Но понеже темата е обсъждане изобщо на корупцията във вашата служба, вие казахте в началото в доклада, ако правилно съм разбрал, и то сигурно е така. Значи конкретният следовател да разследва даденото деяние, но вие като ръководители не сте в течение на целия процес. Нали така? Което дава възможност на човека следовател “Х” да скрие някоя информация, която той получава в момента на разследването, аз с такова впечатление оставам, и след това, даже и в момента на разследването, той може да си я скрие и да пише мемоари едва ли не, и да си прави търговия с тази информация. Така, най-грубо казано. Пак казвам, ако правилно съм разбрал.
В същото време тези хора – ето ние, да речем, аз като съм получил достъп до класифицирана информация, значи морално и законно съм задължен, когато я получавам, да не я изнасям. Нали така? Тези хора нямат ли това задължение да не изнасят тази информация извън органа, който ги контролира, който иска тази информация, в случая прокуратурата? Не знам последователен ли съм и точен ли съм.
С две думи казано, Вие казахте преди малко, то наистина става като ООД – човекът “Х” назначен, получава заплата, но той може част от тази информация да я даде на държавния орган, но другата да я запази за себе си. Извинете, ако не съм разбрал.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Съвсем правилно сте разбрал, но има изключително много норми, които гарантират разследването от следовател да не попада… – не че е невъзможно, това искаше да каже вероятно и господин Торомаков. Хубаво е, добрата новина е, че все пак повечето следователи не са чак толкова лоши. Ние не сме империя на злото. Факт, че имаме 25 разследвания – срещу 1070 следователи бяха до съкращението от миналото лято или преминаването на работа в прокуратурата и в съда, сега сме 570. 25 все пак е по-малкото число. Дори с латентната корупция не мисля, че сме изправени пред някаква вълна над 50% да са лоши. Между другото, ако гледаме общественото одобрение, може и такъв извод да се направи. Общо взето и ние сме под 50% одобрение от обществеността. Хубавото е, че сме най-малко зле от съдии, прокурори, следователи. Следователите са по-малко мразената част, ако трябва да бъда точен, от магистратурата.
Същевременно има десетки норми, включително в етичните правила, които забраняват на следователя търговия с информация или политическа дейност с информация. Значи следователите по Закона за съдебната власт, както и съдиите и прокурорите, имат да пазят като служебна тайна това, което им е възложено. Имат забрана за коментиране на чужди дела, имат забрана за коментиране на несвършени дела, имат забрана за коментиране или изнасяне на лични данни, които може да са примерно извънбрачни връзки или нещо, което може да засегне престижа на когото и да било, което е научено във връзка с едно разследване, което иначе няма нищо общо. Така че забрани има много.
Етичният кодекс на следователя също въвежда много строги забрани в тази насока, а неговото нарушение, по силата на измененията на Закона за съдебната власт, може да води до най-тежката дисциплинарна отговорност, включително освобождаване от длъжност на несменяеми иначе и като години магистрати. Това са гаранциите, които съществуват в закона.
Законът, първо, не допуска административният ръководител от следствието, измествайки наблюдаващия прокурор, да е в течение на всяко разследване. А това е и невъзможно. Дори при редукцията сега на делата все пак говорим за няколко хиляди случая. Така че ние не може да избягаме от това да се уповаваме на добросъвестността на следователя и на неговата почтеност. И статистически това е по-верният подход.
ИВО САФЕРОВ:
Аз благодаря и само да допълнения, че аз имам много добри приятели от вашите среди, така че не обвинявам службата като цяло и не това съм искал да кажа. И понеже тук се заговори малко за политика, за мен и на тук присъстващите сигурно е ясно, че разбиването на държавната ни структура от 17 години дава резултат – ето го и при вас, и другаде, и другаде. Между прочем един от тези приятели е човекът, който днес се появи там във вестника като защита на господин Александров.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Бих си позволил още няколко въпроса, ако не възразявате.
В комисията, в самото начало на нейното структуриране с народния представител Иван Иванов от ДСБ внесохме един сигнал. В този сигнал имаше наше виждане относно действията на господин Мирчо Гюров, който е следовател в Националната следствена служба. Сигналът беше свързан с разследването с т.нар. изнесени центрове на висши училища. Защо поставям този въпрос? Защото предложението, което прави господин Гюров към прокурора Лещаков от Окръжната прокуратура – Велико Търново, е за прекратяване на производството с – по мое виждане, и мога да го докажа, разбира се – данни, които са крайно недостатъчни от гледна точка на тези, които биха могли да бъдат получени. Оказа се, че ние като народни представители разполагахме с повече информация от следователи от Националната следствена служба. Повече информация от гледна точка на данните, които имаме, и аз тези данни съм ги предоставил на прокуратурата. Давам това само като факт.
Освен това получихме допълнителни данни от Министерството на вътрешните работи, които са в пълно противоречие, включително с някои от експертизите, които са дадени. Включително и справки на районните дирекции на БОП, господин Атанасов, ако не греша в наименованията.
Така че моят въпрос е – вероятно в момента не можете да ми отговорите, защото не познавате информацията, но аз бих искал една проверка в това отношение или в рамките на службата да бъде направена, относно действията на следователя. Защото по едно стечение на обстоятелствата бих искал да ви кажа, че следователят Мирчо Гюров скоро след това е награден. Окръжният прокурор Лещаков след прекратяване на производството също е награден. И казвам, може би е стечение на обстоятелствата, може би не се дължи на това, което аз казвам, но така или иначе, става въпрос за сериозен удар върху българското образование като цяло.
И за народните представители, които не са в течение, ще кажа, че става въпрос за над 20 000 дипломи, които са получени по този начин. Тук въпросът не е само в конкретните случаи. Въпросът е, пак казвам, за удар върху образованието като цяло, инфлацията, която имаме чрез дипломи и чрез действия, които се предприемат от различни висши училища. Защото това не касае един университет, това касае няколко висши училища в страната.
Така че това ми е единият въпрос, свързан със следователя Гюров и възможностите по-нататък.
Вторият ми въпрос е свързан с изнесения в публикацията днес въпрос във в. "Труд" относно ремонта на Съдебната палата и двете указания, които са дадени тук във факсимилета. Не знам дали този случай е прегледан от вас, може би не сте имали още достатъчно време. Но аз ще предложа на комисията, имайки предвид данните, които са изнесени, ако това не е включено и няма самосезиране, комисията би могла да се самосезира и да направи съответните предложения към прокуратурата.
Но доколко бихте дали допълнителни пояснения по този случай със Съдебната палата?
Един въпрос, за който вие споменахте, бих искал да се обърна към вас – действията на Етичния кодекс. Как действа Етичният кодекс при следователите? Защото сме запознати с много етични кодекси, които по един или друг начин нямат необходимия ефект.
Ще си спестя един голям въпрос, защото едва ли сме в състояние сега да го обсъдим – за реформата на съдебната система и мястото на следствието в него. Вие, ако прецените за необходимо, бихте могли да вземете отношение.
Благодаря ви.
Заповядайте. Господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Двата конкретни случая, за които говорите, просто нямаме готовност в момента и ще представим писмена справка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ползвам повода само за да ги поставя, не толкова като…
РУМЕН ГЕОРГИЕВ:
Да. На какво положение е делото?
Що се отнася до общия проблем, дали системата гарантира най-добрите да получат награди, личното ми мнение е “не”. В момента и по критериите, които са залегнали в Закона за съдебната власт, се набляга на количеството и на формализма, при което е възможно следовател, който има много приключени дела, но ги е приключвал без да се задълбава в тях, без да си дава много зор или да полага много усилия да разкрие истината, да стане много по-голям отличник и да бъде и награден. За съжаление този сложен проблем за оценката на магистратския труд, включително в актовете на Висшия съдебен съвет, засега е уреден само количествено.
Що се отнася до следващия проблем – за мястото на следствието, аз мисля, че той трябва да се разгледа, знаете, че има едно Решение №3, което свързва прекрояването на съдебната власт с решение на Велико Народно събрание. Същевременно законодателят заобиколи тази необходимост с приемането на Наказателно-процесуален кодекс от 2005 г. и последва редукция на следствения апарат. Бъдещето ще покаже дали този модел е бил успешен.
Що се отнася до реформите, краткият отговор на въпроса за мястото на следствието го дава конституционният законодател. До 2005 г. дознанието дори можеше да бъде атакувано за противоконституционност. Хубавото е, че никой адвокат не се е сетил да приложи това. До третата поправка в конституцията можеше да се направи възражение за неконституционност на полицейското дознание.
Така че въпросът е решен в конституцията. Дали трябва да бъде пререшен този въпрос, може би това е по-интересният отговор, след като не харесваме това, което имаме в момента, очевидно е, че трябва да търсим друго решение, ако говорим откровено. Но другото решение страхувам се, че трудно ще стане, доколкото все още за тези 17 години аз като страничен наблюдател на дейността на почитаемото Народно събрание в една парламентарна република мога да кажа, че все още ни липсват национални приоритети, които са безспорни, особено примерно за структурата на държавата. А ми се струва, че едно правителство, въпреки че предпоследното си свърши мандата и има вече някаква повишена стабилност, в мандата на едно правителство дори да бъде изпълнен, като че ли няма време за чак такива сериозни реформи. Ако говорим откровено, само за две минути, на мен ми се струва, че реформата на наказателната политика на държавата е много наложителна. За това говори и главния прокурор Велчев, и много други хора от години наред. Според мен трябва да има категоризиране на деянията; трябва силно да се намали наказателната репресия и държавата да не плаща по 670 лева издръжка на един затворник, от които само 40 са за неговата храна. Само 40 лв., храноденят на затворника е 1,16 лв. В много затвори им дават по една опаковка маргарин “Линко”. Но държавните разноски за лишаваните от свобода са високи и тенденцията е да нарастват с енергоносителите и всичко друго.
Следователно България не би трябвало да е на пето, шесто място в Европа по брой на затворници на 100 000 души, по простата причина, че не може да си го позволи. Няма пари за такава наказателна политика. Същевременно нашата държава хем много наказва, хем хората казват, че няма законност, защото не тези, които са най-лоши, са в затвора, така да го кажем, общо. Следователно в наказателната политика на държавата трябва да настъпи корекция с един нов Наказателен кодекс, който да съсредоточава усилията, и това значи много неща. Това значи за Министерството на вътрешните работи да се знае, че разкриваемостта му е едноцифрено число, което значи който министър го каже, да падне веднага от власт, защото всички други ще казват – а при мен е вече 67 или 85%. Ако първо започнем детайлите да си казваме… В една такава вече среда, когато ще искаме да си направим държава, би могло да се постави въпросът какви места да има за разследване, но не защото работим във все още закритата следствена служба с господин Торомаков, просто от позициите на доста десетилетия в този бранш, не е лошо за българската система това, че има алтернативни места за разследване. Значи ако държавата си слага всички яйца в една кошница, ще сбърка.
Друг е вече въпросът това независимо разследване дали нашата служба е на висотата на законодателя, като хора, като организация, дали ние сме това, което законодателят е поискал – да бъдем компетентни, да не се занимаваме с политика, да не правим търговия от делата. Защото всъщност това иска от нас законодателят. Една малка институция, която да помага да се решат споровете, когато възникне конфликт на институциите. Това е фактически въпрос и може би ако, разбира се, няма да ви губя времето с тези разсъждения, но действително една реформа изисква изключително много време и много по-сериозна подготовка. Вие тук по-добре от мен знаете, че английската реформа трая 38 години, италианската – шестнайсет, а моят приятел Антон Станков написа НПК за 12 дни и го преведоха на английски и го изпратиха в Брюксел. Очевидно е, че не би могло да се очаква да се изпълни пак Димитровският призив и за 12 дни да направим това, което други народи за половин век. Ще ми позволите и този коментар.
Така че според мен не бива да се смесва влизането в Европейския съюз с това как искаме да изглежда българската държава. Но това пак не е въпрос само на Комисията за борба с корупцията, защото нещата са много по-сложни.
Ако ви задоволява този отговор, това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Колеги, не виждам други заявки за въпроси.
Позволете ми да благодаря на господин Торомаков и на господин Георгиев, мисля, че достатъчно откровено отговориха на въпросите, които бяха поставени от комисията, и да ви предложа едно решение: в рамките на законовите възможности Комисията за борба с корупцията да бъде информирана по поставените въпроси (тези, които поставих в края на заседанието) относно Съдебната палата, относно работата на следствието по случая с изнесените центрове.
Още веднъж ви благодаря, успешна работа ви желая.
(Румен Георгиев и Свилен Торомаков напускат заседанието.)
Колеги продължаваме с точка втора – Информация по постъпили сигнали, материали, предложения в периода от 10 май до 30 май. Това е в рамките на 20 дни. Сигналите са доста. Искам да обърна внимание на някои от тях.
Сигнал №981. Този сигнал се отнася до тези, които водят счетоводна отчетност с невярно съдържание, с цел укриване на данъчни задължения. Длъжностни лица от Областна дирекция предприемали системни незаконни действия срещу този, който подава сигнала.
Сигнал №983. Той се отнася пряко до Държавния резерв отново, публикацията ни беше предоставена във връзка с въпроси, които се повдигат около Държавния резерв. Тук използвам повода за това, което постави господин Минчо Христов в началото, да го считаме като самосезиране с информацията от сутрешното предаване в Нова телевизия, така че то също ще бъде включено в материалите за следващото заседание по Държавния резерв.
Сигнал №989. Тук са няколко статии в национални всекидневници – “Монитор”, “Експрес”, “Сега”, статии, касаещи конфликт на интереси според публикациите за спечелени обществени поръчки от съпруга на министър от правителството, възлизащи на обща стойност над 5 милиона. Това е за самосезиране в комисията.
Сигнал №990. Отнася се до Инициативен комитет за защита на интересите на гражданите от община Бобов дол. Договорихме се, колеги, виждате, че сигналите от общини зачестяват. Буквално всяка седмица получаваме сигнали за работата на общинските кметове и на общинските служби. Писали сме предложение до Съвета за координация от гледна точка на придвижване към прокуратурата по-бързо, защото прокуратурата участва на тези заседания.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, разбира се, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз имах по този повод въпрос до министър Овчаров, защото тук не се отнася за работата до общината, а става въпрос за едно – няма да чета квалификацията, незаконосъобразно даване поднаем на мини “Бобов дол”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Да, прощавайте, моя беше грешката.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз наистина мисля, че трябва да съберем материали, хората много отдавна пишат – на прокуратура, навсякъде. Те са отдали като крепостни цялата мина. В една ситуация на открита процедура за приватизация, мината е дадена поднаем. И то само управлението на мината е дадено поднаем. Много странна правна помощ. Така че трябва да ги изслушаме тези хора.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би, ако не възразявате, госпожа Николова, предвиждаме във връзка с този план, който приехме, по случая "Челопеч" и другите мини, да поставим и този въпрос и да ги поканим тогава.
Сигнал №995. Данни за присвояване на сума в размер на 3000 лева от служители на Службата за социално подпомагане. Средства са били отпуснати и усвоявани в продължение на няколко години по програма “Личен асистент” въпреки че лицето титуляр на правото е починало. Изпратените сигнали до Министерството на труда и социалната политика не са довели до обективния резултат на проверката. Тук не е въпросът толкова в сумата, колкото до действията, които са предприети. Във връзка с това сме поставили този сигнал.
Сигнал №996. Той се отнася до община Русе и фирма “Шели” по повод внесени опасни биологични отпадъци от Германия през КПП - Дунав мост. Отпадъците са изхвърлени на русенското сметище, което не разполага със специални условия за тяхното унищожаване. За инцидента РДВР – Русе се е самосезирала и е извършила проверка. Материалите са внесени и от страна на кмета на община Русе в прокуратурата. Тук бихме могли да поискаме информация за действията, които са предприети по този случай с изхвърлянето на тези отпадъци.
Сигнал №997. Сигналът е отправен до всички инстанции в България, като се твърди, че в град Русе се готви незаконосъобразна замяна на Държавен горски фонд с общински, изцяло във вреда на обществеността. Тук можем да изискаме съответната информация от министъра на земеделието и на община Русе по описаното в жалбата. Жалбата е от "Зелени Балкани", така че можем да получим информация по нея и да реагираме, ако е необходимо.
Сигнал №999. Той е изпратен от кмета на община Русе, за създадени корупционни условия и среда, свързана с дейността на бизнес-центъра за подпомагане на малки и средни предприятия в град Русе. Наведени са множество данни за нарушения при осъществяване дейността на дружеството, което обосновава необходимостта от проверка на изнесената информация.
Сигнал №1004. Писмо за нарушения и престъпления при използването на горите в Държавно лесничейство – Павел баня. Касае се за незаконно изсичане и унищожаване. По случая се иска съдействието на комисията.
Колеги, опитах се да откроя по-съществените сигнали, ако прецените, че е необходимо. Останалите по моя преценка са от по-частен характер, без да подценяваме нито един, разбира се, но тези сигнали са от по-голяма обществена значимост.
Имате ли други предложения по сигналите, някои допълнения? Ако прецените, че някой друг сигнал от тези, които са внесени в комисията, заслужава допълнително внимание, също бихте могли да го поставите.
ИВАН СЛАВОВ:
Може би сигнал 1003…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: По принцип да се разгледа на заседание на комисията. Това е предложението, а не на 31-ви. Грешка е това. Да се постави днес въпросът, така както е включен в справката, но, господин Славов, предлагате да бъде на заседание на комисията така, както е предложението и така сме го включили в справката.
Госпожа Николова, няколко русенски проблема виждам, че има.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Ние сме запознати с господин Атанасов. Прави се проверка. Трябва да видим докъде са стигнали.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още един въпрос бих искал да поставя в рамките на справката за сигналите. Това е един сигнал, който господин Минчо Христов беше внесъл в комисията, по който направихме едно обсъждане, но не взехме конкретно решение, затова го поставям пред комисията. То касае договора за приватизация на електороразпределителните дружества с принадлежащите анекси. Съвсем кратък е сигналът, предложението, което внася господин Христов – комисията да изиска от Агенцията по приватизацията въпросните договори с принадлежащите анекси. Тъй като не сме вземали решение за това, аз ви го предлагам сега на комисията, за да мога да предприема съответните действия с искане към комисията. Има ли възражение по този въпрос? Не виждам възражения. Ще направим съответното предложение до Агенцията по приватизация.
Колеги, имате ли други предложения? Това, което исках да предложа на комисията и го споменах в началото, тъй като въпросите, които набелязахме в този план, са твърде много и обемни от гледна точка на материалите, които има и в комисията, и не само в нея, аз ви предлагам от следващото заседание да разглеждаме по две теми, а не както днес – една тема, като на следващото заседание основна тема бъде Държавният резерв, защото се натрупаха достатъчно материали. Споменах за онова, което е постъпило в комисията, допълнителните данни, които се изнасят, проверката на Националната агенция по приходите, която тече с около 600 обекта, има вече предварителна информация. Би могло етапна информация да ни бъде дадена, защото не е приключила проверката. Мисля, че е по-добре да поставим въпроса още сега, а не да изчакваме допълнително Националната агенция по приходите да приключи с проверката като цяло. Така че следващият въпрос следващата седмица, един от въпросите да бъде за Националната агенция по приходите. Бихме могли и като втори въпрос да разгледаме "Булгартабак". Защото там постъпиха допълнителни данни и за приватизацията на “Юрий Гагарин” – Пловдив, изнасят се непрекъснато данни в пресата относно мрежата за дистрибуция, относно действията на ръководството на "Булгартабак", проблеми, свързани с приватизацията на "Булгартабак" и т.н. Така че ще се наложи малко по-натоварено да работим следващите три седмици, за да може в рамките на три седмици да изчерпим тези шест въпроса, доколкото можем, разбира се.
Имате ли възражения, колеги? Ако нямате, да ви благодаря за участието и да ви пожелая приятна вечер.
(Закрито в 16,10 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Б. Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)