ПРОТОКОЛ
№61

---

На 7 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния


Д н е в е н р е д:

1. Корупционни условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – парламентарен контрол.
2. Нарушения и корупционна среда в ГД “Контрол на качеството на течните горива към Държавна агенция за метрологически и технически надзор.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Уважаеми колеги, знаете, че съставът на комисията оредя, след като напуснаха комисията господин Евтим Костадинов, който стана председател на Комисията по досиетата, и господин Апостол Димитров, който също стана член на Комисията по досиетата. На тяхно място днес Народното събрание гласува двама нови членове на комисията – господин Добромир Задгорски и госпожа Сияна Федулова, съответно от Бургаския и от Добричкия многомандатен избирателен район. И двамата са от Коалиция за България. Така че имаме попълнен вече състава на комисията и бихме могли да започнем работа, имайки предвид необходимия кворум.
И така, имате предложен дневен ред в три точки:
1. Корупционни условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – парламентарен контрол.
2. Нарушения и корупционна среда в ГД “Контрол на качеството на течните горива към Държавна агенция за метрологически и технически надзор.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам други предложения по дневен ред.
Преминаваме към точка първа - Корупционни условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – парламентарен контрол. За участие по точка първа сме поканили вицепремиера на Република България и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, господин Николай Боршуков – председател на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и госпожа Мария Мургина – изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Тъй като имахме предвид още от парламентарния контрол, който проведохме преди близо седем месеца в комисията, информацията, която се подлага на обсъждане в комисията и след съгласуване с госпожа Етем и господин Боршуков, предложението е заседанието да бъде закрито от гледна точка на информацията, която ще бъде представена на комисията, която има класифициран характер.
Тук бих искал като допълнение да ви съобщя, че Държавната агенция ще внесе в комисията материал, който ще бъде на разположение допълнително. Всеки народен представител в рамките на процедурата за класифицирана информация ще има възможност да се запознае според техните правила.
Има ли, колеги, възражение относно характера на самото заседание? Знаете, по принцип нашите заседания са открити, но щом вносителите заявяват подобен характер на информацията, трябва да зачетем тяхното желание. Има ли, колеги? Не виждам възражения. Ще помоля страничните участници в заседанието да имат предвид, че по точка първа то ще бъде закрито. Точка втора и точка трета ще бъдат разглеждани в открито заседание.
И така, колеги, кратка предистория преди да продължим нашата работа.
На 28 септември комисията проведе парламентарен контрол, разполагате с решението от този парламентарен контрол на комисията. Разполагате с допълнителната справка, която ни беше изпратена от Държавната агенция след заседанието за съдебните производства. Също така разполагате с доклада на временната анкетна комисия от 39-ото Народно събрание. Преценихме, че е добре да разполагате с този доклад от гледна точка на препоръките и изводите, които са направени в него. Разполагате и с един сигнал на Мила Максимова, заедно с постановление на прокуратурата. Един проблем, който предложението е да бъде отнесен към прокуратурата от гледна точка на действията, които са предприети там.
Тъй като възникнаха серия от въпроси, аз ще си позволя да поставя някои от тях преди да предоставим думата на госпожа Емел Етем, вицепремиер, и господин Боршуков. Те станаха тема на обсъждането на парламентарния контрол, които би било добре да чуем като становища на самото заседание. Няколко проблема, които според нас създават корупционни условия в Държавната агенция, които биха могли да се преодолеят със съответните действия. Ще изброя тези проблеми предварително, за да може да чуем съответно и мерките, които надявам се ще бъдат посочени.
Един от проблемите е за стоковия и паричния кредит, който се реализира под различни форми.
Следващият проблем е за обновяването на резерва и възможни незаконни действия при обновяването на резерва в различните му стоки и материали, с които разполага.
На трето място, събираемост на вземанията в съдебните производства, които са проведени през този период.
Проблемът външни бази на резерва. Съотношенията външни бази – вътрешни бази на резерва.
Другият проблем е свързан с контрола – независимият външен контрол, вътрешният контрол, който се реализира.
И разбира се, важният проблем за нормативната уредба, която е от изключително значение за нашата комисия, реализирането на предложенията, направени от временната анкетна комисия и съответно онова, което допълнително би могло да се направи.
Колеги, това са част от основните проблеми, които са били на нашето внимание на предварителния парламентарен контрол, затова ще си позволя още един въпрос, тъй като беше поставено като искане към Националната агенция за приходите извършването на една цялостна проверка, която се провеждаше в обекти на Държавната агенция, госпожа Мария Мургина да ни предостави и информация за етапния резултат от тази проверка, която все още не е приключила докрай.
Предлагам първо на госпожа Етем да дадем думата, след това може би на господин Боршуков и на госпожа Мургина.
Заповядайте, госпожо Етем.
ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, преди два дена постъпи искане до мен като вицепремиер, наблюдаващ Резерва, да участваме на заседание на вашата комисия и след като обсъдихме с председателя на Държавния резерв каква информация да ви поднесем, тъй като в писмото нямаше ясно и точно очертани въпроси, решихме на днешната среща да представим на вашето внимание първо кратък анализ на това, което господин Боршуков, поемайки агенцията през септември миналата година, завари като управленско и материално състояние на резерва, проблеми, които са срещани от нормативна гледна точка. След това на вашето внимание господин Боршуков ще представи и мерките, които съответно се предприеха, с конкретни примери. Готови сме да отговаряме на конкретни ваши въпроси, и най-вече той, като молбата ми е, за да бъдем още по-изчерпателни и по-подготвени, да отправяте към нас предварително писмено вашите въпроси, за да можем и ние да идваме достатъчно добре подготвени и да ви даваме пълната информация.
Това, което бих искала да кажа като наблюдаваща Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” – от 2006 г., януари месец, със заповед на премиера на републиката бяха разделени ангажиментите и задълженията на тримата вицепремиери и в ресора, за който аз отговарям, попадна и Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Освен за Държавния резерв отговарям за още няколко министерства и други агенции.
Така че от 2006 г. се занимавам с темата Държавен резерв и проблемите, които има в него.
Каква е констатацията ни?
Не се налагат кой знае какви промени в законите, по които работи Държавният резерв. По-скоро според нас изводите са, че с много малко корекции ние бихме могли да постигнем една много по-добра ефективност. Проблемите преди всичко идват от човешкия фактор, от кадрите и ръководителите, които са управлявали тази институция. Затова и мерките, които предлагаме на вашето внимание, след малко господин Боршуков ще ви запознае с тях, ще видите, че съответстват точно на анализите, които сме направили. Имаме пълен преглед на състоянието на Държавния резерв, както от административна гледна точка, така и от състояние на номенклатурите, за които отговаря Резервът и които съхранява. Не е тайна фактът, че в Държавния резерв се съхраняват много неща, които вече са излезли от употреба, ненужни са както на икономиката ни, така и на народното ни стопанство.
В същото време имаме нужда примерно от редица други номенклатури, за които няма гарантирани средства. Защото, уважаеми колеги, по двата закона, по които работи Държавната агенция, Законът за задължителните запаси от нефт и нефтени продукти и Законът за Държавния резерв и военновременните запаси, плюс като включим и европейските ни задължения по директивата по глава 14, държавата ни трябва да разполага с един много солиден ресурс от средства, който е стотици милиони, за да можем да изпълним абсолютно всичко това, което законодателят е задължил тази институция да изпълнява.
Затова обръщам сериозно внимание на уважаемите народни представители, защото вие сте тези, които също гласувате закона за бюджета за всяка една година, когато обсъждате темите за бюджета и говорим за Държавния резерв, да имате предвид и законите, които Народното събрание е приело, и задълженията, които е вменило на тази институция.
Бих казала, че проблемите, които в публичното пространство постоянно се поставят, свързани със злоупотребите в Резерва, и до ден днешен се използват много умело от медиите, за да се нагнети едно не особено добро отношение към държавната институция Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, което ме тревожи мен лично, защото в края на краищата ние като български граждани трябва преди всичко да уважаваме държавата си и всички институции, които са изградени, а хората, които представляваме тези институции, сме виновни по-скоро, ако има някакви нарушения, престъпления и подлежим на санкция. Затова моята молба към вас, уважаеми народни представители, е когато се изказвате, моля да съхраним достойнствата на институциите и съответно да насочим изказа си към тези, които са причинители или нарушители, без да всяваме в обществото негативно отношение към институцията.
В момента има недобра атмосфера към структурите на Държавната агенция, именно поради това, че са постоянно под светлината на прожекторите и няма седмица, в която някой да не се упражнява върху Държавния резерв и върху това какво се върши в него.
До този момент, поне от тези 7-8 месеца, откакто господин Боршуков е поел управлението, искам да кажа, че има много добър синхрон между различните институции. Знаете, че Държавният резерв е орган, който няма самостоятелни правомощия за провеждане на политика в различните сфери, за които примерно има задължение за съхранение в Резерва. Това са задължения на различните институции като Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта – да не изпусна някое министерство се притеснявам, - които правят политика. Държавният резерв е органът, който трябва да изпълнява политиките, очертани от тези ведомства. Това съм сигурна, че вие го знаете като народни представители, просто го подчертавам, защото досега беше прекъсната тази връзка. Поне в досегашните ръководства аз не съм забелязала следа от комуникация с тези ведомства, изглежда доста трудно се е работило. Но за последните 8 месеца многократно се провеждаха срещи с ръководствата на тези министерства, включително и с Министерството на финансите, пропуснах, включително и с премиера, който пряко отговаря за дейността на всички държавни агенции в страната ни. И аз мисля, че благодарение на този синхрон и взаимодействие успяхме да очертаем няколко много важни мерки, едната от които е свързана и с борбата с корупцията и ограничаване на всякакви възможности за корупция.
Въпросите, които поставихте, господин Председател. След малко колегата Боршуков ще Ви даде отговор по тях, но бих казала специално за въпроса, свързан със събираемостта на вземанията, е един важен въпрос, който засяга за съжаление не само Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси, а е национален въпрос, който сме коментирали досега няколко пъти с министъра на финансите в един по-разширен кръг и имаме уверението, че в най-скоро време той ще предложи на вниманието на Министерския съвет конкретни решения по този проблем – за събираемостта на различните държавни вземания. Затова надявам се не очаквате днес от господин Боршуков той да ви даде формулата и рецептата как ще ги събираме. Да, това е сериозен проблем и за Държавната агенция.
Що се отнася до контрола, различни са начините, по които и ние, правителството, осъществяваме контрол. Последната мярка, която предприехме, е едно постановление, с което създадохме един допълнителен инструмент в лицето на малкия съвет към Междуведомствения съвет за Военно-промишления комплекс, за да може да бъде по-ефективна дейността на този съвет. Защото работата на Резерва е свързана понякога и с конюнктурата на пазара. Ако искаме този орган да е печеливш, а не да виси винаги на врата на държавата, с необходимост и от субсидии.
Също така в това постановление сме разписали и прозрачността, контрола, който ще се осъществява, както и лично от премиера, и се надявам това в скоро време да рефлектира така и да имате възможност и вие да се уверите в тази правилна мярка. Но предлагам да чуем господин Боршуков с един доклад, който мисля, че вече ви е раздаден. Снели сме оттам данните, които имат класифициран характер, поради горчивия опит, който имаме понякога за изнасяне на информация. Така че ако от вас постъпят такива въпроси, готов е господин Боршуков да отговаря и на въпроси, свързани с класифицираната информация. Докладът е на вашето внимание, с всички пунктове, за които преди малко и аз споменах.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Боршуков, заповядайте.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател,
Уважаема госпожо Вицепремиер,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Благодаря за възможността да мога да представя дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”в частта й относно превенцията й в борбата и противодействието с корупцията. Тази дейност не е откъсната от цялостната дейност на Държавната агенция и затова съм си позволил да подготвя този доклад на вашето внимание, който сега ще прочета, тъй като късно получихте доклада, пък и на нас в последния момент ни бе казано, че трябва да се направи.
Дейността на Държавната агенция е пряко свързана с националната сигурност на страната и понякога и с икономическата й стабилност. Тази институция, както се казва, не дай си Боже, нещо да стане, това е на практика държавата за определен период от време. И аз благодаря за добрите думи, които госпожа Етем каза, за това, което се случва, особено напоследък, това охулване на институцията, уронване на нейния престиж. В края на краищата тази институция е на цялото общество, на цялата държава и работата, която се върши, е в интерес на обществото. Да, има проблеми, безспорно, аз съм ги засегнал в този доклад. Има натрупани проблеми, но нашата дейност е тези проблеми ние сме започнали да ги решаваме, като имаме много ясна визия за управлението на държавната институция. Тази визия е следната. Да има държавен резерв и военновременни запаси като материали, стоки, суровини, които да са пресни, качествени и да отговарят на целите, за които са предназначени, и да могат да се обновяват – взимам думата от това, което господин Председателят каза за обновяването, и да се обновяват преди да изтече съответният срок за съхранение, респективно срок на годност.
Ако позволите, с тези встъпителни думи да ви запозная с доклада, който съм подготвил за вас.
Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”изпълнява функции, които са от особена важност за националната сигурност и икономическата стабилност на страната в случай на криза, военно или извънредно положение. След встъпването ми в длъжност като председател на агенцията бе направен задълбочен анализ на състоянието на ведомството…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Боршуков, аз се извинявам, че ще Ви прекъсна. Тъй като народните представители разполагат с доклада, колеги, считате ли, че е необходимо да го чете господин Боршуков? Господин Боршуков, мисля, че не е необходимо това. Мисля, че е добре може би да чуем госпожа Мургина и след това, където възникнат въпроси, на основание на доклада, да дадем възможност, ако може, да отговорите, ако не, допълнително в рамките на писмени отговори или така както преценим като комисия. Колеги, възразявате ли да приемем един такъв подход?
Господин Боршуков, ще ме извините, мисля, че така би било по-оперативно.
Заповядайте, госпожа Мургина.
МАРИЯ МУРГИНА:
Уважаеми господин Председател,
Уважаема госпожо Етем,
Уважаеми дами и господа народни представители,
По повод искането на Комисията за борба с корупцията ние също успяхме да подготвим много кратък доклад, който ще представя на вниманието на председателя на комисията, в който накратко докладваме за извършеното от страна на Националната агенция за приходите и предварителните констатации, които имаме към днешния ден. Тук трябва да направя уговорката, че това са резултати, които ще намерят място в ревизионния доклад, срокът за връчване на Държавната агенция на който е 14 юни. Така че моля да бъда извинена и от ръководството на агенцията, защото те вероятно ще чуят този доклад, това, което ревизионният екип е констатирал към момента.
Ревизията на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”е открита с акт за възлагане на данъчна ревизия още през юли 2004 г. Тук трябва да кажа, че специалните изисквания на Закона за защита на квалифицираната информация създадоха затруднения, които наложиха на екипа и всички участници в него да бъдат направени необходимите документи, за да имат необходимия законов достъп, за да продължат ревизията по начина, по който законът повелява. Освен това ревизионно производство, във връзка с претендиран данъчен кредит е възложен акт за възлагане на ревизия, допълнителен, за период, в който дружеството претендира за данъчен кредит за възстановяване.
Към настоящия момент, по предварителни данни, се очаква ревизионните производства да приключват с издаването на следните ревизионни доклади. Ревизионен доклад, който ще бъде връчен от 11.06.2006 г., който обхваща периода 1 февруари 2003 г. – 31 май 2006 г. и с размер на допълнително определени данъчни задължения от 7 244 237 лв.
За същия период Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" е декларирала ДДС за възстановяване в размер на 9 980 190 лв. Сумата на данъчния кредит се формира от Данък добавена стойност за възстановяване за данъчния период за месеците януари 2004 г., август – декември 2004 г. и декември 2005 г., както и април 2006 г. Следователно след приключване на ревизионното производство ефективно ще бъде възстановен данъчен кредит в размер на 2 736 000 лв., което представлява разликата между претендирания за възстановяване и допълнително установения от ревизионния екип Данък добавена стойност.
Следващият ревизионен доклад е №13/13.06.2007 г., който обхваща периода 1 юни 2006 г. – 31 юли 2006 г. Този ревизионен доклад не съдържа констатации за корекция на декларирания от агенцията Данък добавена стойност, затова декларираният ДДС за възстановяване за този данъчен период от 6 238 000 лв. ще бъде възстановен.
Следователно общият размер на ефективно възстановения Данък добавена стойност след извършването на ревизиите ще възлиза на 8 974 177 лв.
В хода на ревизионното производство е извършена инвентаризация на складовите бази, които се ползват от Държавната агенция. За същата са изготвени протоколи и инвентаризационни описи от проверката, съдържащи данни за наличностите към 31 май на 2006 г. Установените при инвентаризация наличности на материални запаси са сравнени със счетоводните документи на дружеството, констатирани са липси, които са били установени и от контролните органи на Държавната агенция, за които самата агенция е предприела действия, съставени са актове и са заведени съдебни искове.
Следователно при извършената инвентаризация към 31 май 2006 г. и предприетите действия от агенцията не са събрани писмени доказателства, доказващи или даващи основания за допълнително начисляване на Данък добавена стойност във връзка с неосчетоводени липси.
За целия ревизиран период от февруари 2003 г. до юли 2006 г. контролните органи на Държавната агенция са констатирали липси в размер на 33 289 000 лв., за което те са доначислили Данък добавена стойност в размер на 5 539 000 лв.
Несъответствието между стойността на стоките, които липсват, и размера на коригирания данъчен кредит произтича от факта, че за голяма част от липсващите стоки Държавната агенция не е ползвала данъчен кредит при тяхното придобиване. Тоест това са стоки, придобити преди влизането в сила на Закона за Данък добавена стойност, а именно преди 1 април на 1994 г.
По дирекции осчетоводените липси, констатирани от контролните органи на Държавната агенция, са както следва:
Бургас – 6 311 000 лв.
Варна – 1 039 000 лв.
Велико Търново – 9 157 000 лв.
София – окръг – 2 695 000 лв.
Плевен – 3 587 000 лв.
Пловдив – 1 135 000 лв.
Враца – 9 365 000 лв.
Или при тези липси, за които казах, констатирани от Държавната агенция на стойност 33 289 000 лв. е доначислен Данък добавена стойност в размер на 5 539 000 лв.
Допълнително при извършване на ревизията по места в клоновете на Държавната агенция органите по приходите са установили, че са налице осчетоводени липси на стоки, за които агенцията е ползвала данъчен кредит при тяхното придобиване. Предвид на това и на основание на чл. 82, ал. 1 от Закона за Данък добавена стойност е начислен Данък добавена стойност в размер на 1 228 000 лв.
По време на ревизията са изпратени искания за извършване на насрещни проверки на доставчиците на Държавната агенция с цел установяване на произхода на закупените стоки. Част от насрещните проверки са приключили със съставянето на протоколи, даващи основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на агенцията. Размерът на този непризнат данъчен кредит е 3 853 392 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че Държавната агенция е извършила и безвъзмездни доставки на стоки предвид на действащия тогава Закон за Данък добавена стойност. По този повод е доначислен Данък добавена стойност в размер на 35 000 лв.
От гореизложеното се налага изводът, че за периода, обект на ревизията, ефектът от предприетите действия на контролните органи на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” възлиза на 5 539 000 лв. начислен допълнително Данък добавена стойност. В същото време допълнително установените данъчни задължения вследствие на извършване на ревизията от органите по приходите на НАП е в размер на 7 244 000 лв., в това число 5 116 000 ДДС и 2 128 000 лв. липси със забава.
Това, което бих искала да допълнения, е, че е направена втора инвентаризация, която приключи през тази година и обхваща периода на дейността на агенцията до 31 декември на 2006 г., но резултатите от тази инвентаризация ще послужат за ревизионното производство, което ще последва след връчването на тези доклади, респективно актове от приключилия период, за който докладвах.
Благодаря ви. Готови сме да отговаряме на вашите въпроси. С мен е колегата Величкова, която е ръководител на екипа, извършващ ревизията на Държавната агенция.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, пропуснах в началото да ви представя гостите, които участват в заседанието на комисията.
По точка втора участва и госпожа Нина Радева, зам.-министър на икономиката и енергетиката, господин Атанас Костадинов, зам.-министър на околната среда и водите.
Колеги, имате думата за въпроси и мнения.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Не разбрах, тези липси, които са констатирани в Бургас, Варна, Плевен, Пловдив и Велико Търново, са вашите проверки до 1 януари 2006 г. и в какъв период от време?
МАРИЯ МУРГИНА:
Ще помоля да отговори госпожа Величкова.
ВЕЛИЧКОВА:
Предполагам, че Вие говорите за липсите, които са начислени от самата дирекция.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Да, да, аз се извинявам пак на председателя, защото много рядко посещавам тази комисия, и в това решение прочетох едни формулировки като “преодоляване на формираната корупционна среда”, ако е вярно това, все пак нашата комисия да даде такова решение, е много сериозно, и искам да разбера тази формирана среда откога докога, по какъв начин е създадена, къде са липсите? В такъв смисъл, все пак да може да разберем тази ревизия, която е направена, в какъв период от време е направена. В такъв смисъл.
ВЕЛИЧКОВА:
Тези 33 289 000 лв., които са констатирани липси от органите на самата Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", това са липси за периода на ревизията от 1 февруари 2003 г. до 31 юли 2006 г. Това е само за този период.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил да поставя някои въпроси.
Единият ми въпрос е свързан с обновяването на различни стоки, които са в Резерва. Възможни ли са при тази нормативна уредба незаконни действия за обновяването от гледна точка на процедурите, по които се извършва това обновяване на различни стоки? Имам предвид примерно проверката, която прави временната анкетна комисия на 39-ото Народно събрание. Там се посочват подобни действия, свързани с незаконно обновяване на резерва. Това е единият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с външните бази. Има ли в агенцията информация за точното съотношение външни – вътрешни бази? Доколко са уплътнени вътрешните бази със стоки и ползват ли се външни бази за стоки, които биха могли да бъдат съхранявани във вътрешните бази? Защото тук става въпрос от една страна, за наеми, които плаща държавата, от друга страна, за това доколко те могат да бъдат контролирани за стоките, които се намират там, говоря за външните бази.
И тук има един голям въпрос за това лицензирани ли са всички тези, говоря за външните бази, но това се отнася и за вътрешните бази, защото ние сме вече членове на Европейския съюз и ще възникне един голям проблем относно лицензирането на тези бази, доколко те съответстват на изискванията.
Един въпрос – той има малко и конкретни измерения, ще го посоча, тъй като го срещнах в част от средствата за масова информация. Аз го поставих - за тези съдебни производства. Имаме една справка, която ни е предоставена от Резерва относно тези съдебни производства, гражданските дела, броят на гражданските дела – 299, за отклонени държавни резерви и военновременни запаси, 111 дела за неизпълнени договори, 28 дела, искови молби и т.н., да не изброявам всичките, народните представители разполагат с тях. Разбирам, че тези дела са се увеличили за този период междувременно, през тези седем месеца, и са станали повече. Моят въпрос за събираемостта на вземанията беше свързан точно с тези последни производства, доколко и какво може да се очаква от тези съдебни производства. И ще дам един пример, случаят “Видахим”. “Видахим” се оказа, че дължи, ако не ме лъже паметта, около 21 милиона лева, главница без лихвите. Аз се запознах с един материал относно “Видахим”, понеже специално се позаинтересувах от този въпрос. Възниква въпросът – носи ли се някаква отговорност за това, че синдици или други, които са ликвидирали практически “Видахим”, са разпродали това имущество? И то са разпродали имущество, което не е на “Видахим”, а е било на Държавния резерв. Не знам имате ли информация или не относно отговорността на тези, които са извършили, поне според мен, тук е необходимо да се изясни юридически този въпрос, доколко държавни органи са разпродали държавно имущество, което не е собственост на “Видахим”? Този въпрос е и към госпожа Мургина, ако разбира се, може да вземе отношение по него. Тук става въпрос за около 20 милиона лева, това са стоки за около 20 милиона лева, които са били явно във “Видахим”, които неправомерно са разпродадени тогава.
И имам още един въпрос, свързан с контрола. Срещнах го пак в част от информацията, която четох, за конфликта на интереси – конфликта на интереси на ръководни длъжности в Държавния резерв, които имат фирми, които съвместяват или имат дейност близка до тази на длъжностите, които изпълняват. Пример ви давам с моя избирателен район, защото ми е най-познат, където бившият или по-бившият – да бъда по-точен – шеф на Резерва е имал фирма, която е била с идентична дейност по отношение на някои от стоките, които са били на разположение в Резерва.
Аз ще се огранича дотук със своите въпроси, те не бяха много. Може би да чуем някои отговори, които са възможни, сега. Колеги, имате думата.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Благодаря за въпросите. Ще се опитам да отговоря в хронологична последователност на тях, доколкото съм информиран, доколкото има връщане назад във времето, както е случаят с “Видахим”. Както се казва, тук е и политически въпрос, това не искам да го коментирам повече, тъй като в случая мога само да кажа, че имаме 21 милиона лева главница на задълженията. Преди това как са разпродавани всички тези стоки, за да стигнат до липсите към Държавния резерв, има си компетентни органи, аз не мога да коментирам това. Искам само да добавя, че другите 22 милиона и нещо са лихви към тази главница, които са считано вече от 6 години и нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, че Ви прекъсвам. Зададох въпроса от гледна точка на това, че Вие споменахте компетентните органи, но се оказва, че никой не търси отговорност за определени действия. Проблемът не е във Вас, разбира се, може би, но така или иначе трябва да бъдат сезирани определени органи за това, че са допуснати подобни незаконни действия. Аз ще предложа едно от решенията на комисията да бъде да се обърнем точно за подобни действия. Може би да поискаме тук допълнителна информация от Агенцията по приватизация да видим точно как е постъпено, за да видим кой носи персонална отговорност, както и по отношение на липсите. Да видим кой носи персонална отговорност по отношение на тези изводи, които самите вие сте констатирали, доколкото разбирам. За да не стане така, че има нарушения, но няма отговорни.
Извинявайте още веднъж, че Ви прекъснах.
ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Господин Боршуков не може да отговаря за ремедетата и разни други… във времето, в което не е бил. Той може да даде само фактология за това, което е в момента.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Ако позволите, господин Председател, аз в кратък и делови порядък ще дам отговор на въпросите, които Вие зададохте.
Направих си труда, разбира се, запознах се подробно с резултатите от дейността на временната анкетна комисия на 39-ото Народно събрание от януари месец до март – април и мога да кажа някои данни, какво ние сме направили за времето, в което аз съм председател на агенцията, свързано и с тези препоръки и решения, които анкетната комисия дава.
Давам ви само един пример. Тогава е констатирано, че голяма част от зърното се съхранява във външни съхранители. Към 1 януари 2004 г. външните съхранители на зърно са 31. Сега са 8. В доклада си, който предоставих на вашето внимание, подробно съм описал състоянието на нашите бази, запълняемостта, която е между 30 и 40%, техническото състояние на базите, и искам само да ви уверя, че, познавайки добре тази система и нейното функциониране, управлението на Държавния резерв и военновременни запаси, нашата цел, един от приоритетите в нашата работа, това е да се намали до възможния минимум броят на външните съхранители за сметка на, както се казва, прибирането на всички запаси в наши бази. На практика ние можем да функционираме без външни съхранители за всички видове запаси, с изключение на една част на пшеницата и на тези хранителни стоки, които изискват специални условия за съхранение. Имам предвид хранителни стоки, за които са необходими хладилни помещения – сирене, кашкавал, меса и т.н. Нашата цел е наистина тези средства, които даваме за външни съхранители, постепенно да ги пренасочваме за реновиране и оправяне на нашите собствени бази. 10 милиона лева за миналата година са платени за външни съхранители.
Друго, което искам да ви кажа, е, че цялата тази дейност трябва да бъде съобразена и с пазарната конюнктура, имам предвид обновяването и реализацията на държавните резерви. Ние заварихме практика, може да се каже уникална. В много от случаите истината е такава. Продава се евтино и се купува скъпо. Моментът, когато се избира за това, е очевидно най-неподходящият. Дал съм един фрапиращ пример в доклада – това е по повод Вашия въпрос, господин Председател, за обновяването – когато се е внасяла пшеница от чужбина при цена в наша база 365 лева без ДДС и се е внасяла януари месец, същата тази пшеница лятото се е продавала по цена 169 лева без ДДС. Очевидно е, че за всеки един продаден тон се губи повече от един тон. И няма как дори половината от това зърно да бъде възстановено с оглед на т.нар. “пазарна политика”.
Тук мога да дам много примери на уважаемата комисия. Една част съм ги посочил в доклада. Ако представлява интерес, ще кажа още такива примери.
Съдебните дела – както ме подсеща госпожа Етем. Ние имаме към днешна дата над 220 милиона лева присъдени вземания, които може би ако ги съберем процент – два, ще бъде добре. Всички тези вземания са на база на приключени дела и на практика са кухи вземания. Няма обезпечение за тях. Една от първите ми заповеди като встъпих като председател, това беше да пусна заповед да се правят обезпечения на всички, там, където е възможно, по всички висящи съдебни производства. И оттук нататък това, което ще се завежда като дело, да се прави предварително обезпечение на тези бъдещи искове.
Към 1 октомври агенцията има 799 висящи дела. След моето встъпване в длъжност, вече близо за осем месеца има заведени само 37 дела. И това е някакъв индикативен показател за работата вътре в агенцията и дейността с външните контрагенти. Много са по-малко делата, защото дела има там, където има много проблеми във взаимоотношенията с външни контрагенти, които са близо 1000.
Издали сме за осем месеца близо 100 наказателни постановления за налагане на санкции, глоби на виновни длъжностни лица и на съответни фирми за близо 4 милиона лева. Агенцията по закон е администратор на тези приходи и тези наказателни производства са най-доброто средство поне засега за дисциплиниране на външните ни съхранители. Тоест прилагане на административно-наказателната отговорност с цялата й строгост.
По повод на другите въпроси, които господин Председателят зададе, аз искам да кажа още нещо важно. За първи път има ясно очертани приоритети и концепция какво да прави това ведомство. Описал съм в доклада какво заварих. За съжаление заварих – аз го казах – едно безвремие. На практика блокирана дейност, стресирани служители, липса на всякаква координация. Максимално откровен съм. Няма как, вие сте народни представители, трябва да знаете.
Предприеха се всички тези мерки, включително такива за превенция и противодействие срещу корупцията. Аз съм ги описал в доклада, няма да ги цитирам отново. Само ще кажа, че на близо 800 души служители в агенцията заварих двама души инспектори в Инспектората. Няма как да има контрол. При всички съкращения на хората винаги се е започвало от Инспектората. Това е картинката. Сега, в момента, след преструктурирането на агенцията и промените в устройствения правилник инспекторите в Инспектората с реално попълнени щатове са 9 – над четири пъти повече, които осъществяват наистина единна контролна политика и правят проверки навсякъде.
Относно приоритетите. Целта е, от една страна, нашите бази да придобият наистина един представителен, европейски облик, а не да бъдат – как да кажа – в такова състояние, че една част не са за показване, камо ли да се съхраняват в тях неща. Това е второто много важно нещо – да започне да се прави наистина собствен мениджмънд и пазарно поведение. Това означава – приключил е периодът да продаваме без пари или да подаряваме и да купуваме скъпо. В резултат на това нещо за последните пет години има, уважаеми народни представители, близо 50% декапитализация на Държавния резерв. Аз смятам от 2001 г. като период, когато съм бил на работа тогава – това са мои изчисления. Има и много други проблеми.
Номенклатурите, номенклатурните списъци към тях. Те бяха от 1994 г. Ако този приоритет, който беше очертан, за нови номенклатурни списъци и нови нормативи към тях не беше изпълнен и трябваше да караме по номенклатурите отпреди 13 години, които са били изготвени при други условия, с по-голяма армия, с повече население тогава, на база на съответните потребности, ние, уважаеми народни представители трябваше да закупуваме стоки, образно казано, сигурно за над 2 милиарда лева, за да можем да попълваме едни нормативи, които изобщо вече не са адекватни след толкова години и няма да служат за целите, за които ще бъдат заделяни. И затова най-важната задача и като приоритет това беше един доста упорит, къртовски труд, да се направят и предложат на Министерския съвет новите номенклатурни списъци и нормативи към тези списъци.
Преди един месец, на 3 май, с решение на Министерския съвет бяха приети тези номенклатурни списъци с Държавния резерв и военновременни запаси и нормативите към тях, с които без да се намалява готовността на държавата да реагира при съответните кризи – военно и извънредно положение, ще се спести на държавата над 1 милиард и 200 милиона лева.
Това наистина е много обемна работа, която се свърши, и правителството реагира много своевременно и адекватно, благодарение разбира се, и на другите заинтересовани министерства, както каза госпожа Етем, Министерството на отбраната и другите органи на централната изпълнителната власт успяхме това нещо да го направим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз ще помоля все пак, ако има и други въпроси от комисията, да ги зададете. Заповядайте за допълнителни въпроси. Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря, господин Председателю.
Аз искам да попитам във връзка с доклада, за който става дума. Цитирам точно – “Сключвани са явно неизгодни сделки, например продажба на сапун за 1 стотинка броя и боб по 3 стотинки за килограм”.
Стана ясно, говори се тук за пшеницата, която е продавана на половин цена и т.н., може ли в някакви абсолютни цифри да кажете какви са загубите за Резерва, какво означава тази цифра, която Вие казахте преди малко – 50% декапитализация за последните пет години, какво означава в реални цифри?
Аз имах и още някои въпроси, но те донякъде се припокриват с това, което някои колеги попитаха. Може би само един допълнителен въпрос. Предполагам сте добре запознати с твърденията на господин Димитров, ако не се лъжа, бившият шеф на Резерва. Аз например го гледах с интерес в едно предаване по Нова телевизия, където той каза едни ужасяващи цифри, аз не искам да влизам в подробности, но ако може, Вие да кажете Вашето мнение. Може би въпросът е към госпожа Етем – какво е нейното мнение конкретно, верни ли са тези неща, които бяха изнесени в пресата, бяха показани и документи? Каква е ролята конкретно на Мирчо Петков (Циганина) в източването на Държавния резерв? Просто верни ли са тези неща и какви мерки са предприети за търсене на отговорност на виновните лица, разбира се, и за уведомяване на съответните органи, имам предвид прокуратурата, за тези грандиозни злоупотреби, поне както бяха изнесени?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Боршуков.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Уважаеми народни представители, аз ще направя някои уточнения и на това, което господин Христов поиска. Искам само, ако ми позволите, още две думи да кажа по въпросите на господин Великов относно обновяването на резерва.
Обновяването на резерва е една законова, нормативна процедура, която е една добра форма. Много от държавите са само с обновяване на резерва без директни продажби и после покупки. Проблемът не е в тези сделки и тяхната нормативна регулация. Проблемът е в изпълнението на тези сделки. Когато при обновяването, особено когато се касае за нарушаване съответното решение на Министерския съвет или на съвета, когато има надеждни обезпечения и банкови гаранции и други, няма проблем. Проблемът идва тогава, когато се оказва, че няма обезпечения. Затова когато казвам тези присъдени вземания и тези дела, които са в прокуратурата, те са основно за зърно и за горива, които са давани за обновяване на практика без обезпечение или пък с фалшиви банкови гаранции.
Ние сме въвели практиката, когато се налага, да се вземе банкова гаранция. Праща се писмо до банката, банката ни изпраща банковата гаранция, която съм разпоредил – оригиналът на банковата гаранция се съхранява в регистъра за класифицирана информация. Пращаме потвърдително писмо за тази банкова гаранция в банката. Хора отиват на място, взимат това потвърдително писмо и се подписват в един протокол, че са ходили на място и са получили потвърждението на банковата гаранция. Това е схемата, по която за съжаление са били отклонявани – аз мога да ви кажа, над 150 хиляди тона зърно и над 50 хиляди тона горива.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Боршуков, един въпрос, може би нямате информация, но аз все пак да го задам. Знаете ли колко са осъдени за тази работа, има ли изобщо осъдени за това?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Веднага ще Ви отговоря, че може би прокуратурата, компетентните органи трябва да кажат. Те нас не ни уведомяват за техните действия. Единственото, което мога да добавя тук, понеже господин Христов попита за моя предшественик, когото аз лично не познавам, следя понякога и със сарказъм медийните му изяви. Искам само да кажа, че получавам информация, когато като пострадало лице в качеството си на председател на агенцията трябва да вземем мерки примерно за предявяване на съответните граждански искове в съответния наказателен процес. Сега получих тази седмица едно такова искане във връзка с повдигнато обвинение на генерал Димитров по 9 пункта за длъжностни престъпления. Това са 9 пункта по различни неща. Повечето са за сделки за горива, за други неща. Но това е работа на прокуратурата. Аз като пострадало лице по смисъла на закона трябва да взема мерки поне по линия на гражданско-правната част да действаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще Ви помоля за краткост, господин Боршуков.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Само искам да кажа на господин Христов за декапитализацията. Касае се за няколко стотици милиони лева, 500. Това означава, съвсем елементарно, ако в Държавния резерв е имало, да кажем, активи за 100 единици преди еди-колко си години, сега са 50.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожо Етем, заповядайте, кратко, ако обичате.
ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители,
Господин Христов,
Аз ако се ангажирам да отговарям на всички писания по вестниците и на всички неща, които всякакви хора могат да изнесат по медиите, няма да имам време да си върша работата. Но що се отнася до поведението на някои личности, не само на генерал Димитров, но и на други, моят извод е следният. От известно време има вкаран ред в резерва. Тези, които години наред са злоупотребявали, или като длъжностни лица, или като консуматори, фирми, разни други, които имат интерес в Резерва да има безпорядък, да няма яснота къде какво се прави, къде какви номенклатури има – тук отварям една скоба, защото допреди няколко месеца нямаше единен класификатор, всеки си води за своя сметка някъде по дирекции информация, не се знае в централното ръководство къде какво има, кое как се продава, директорите на териториални звена се занимават с всичко това и това може би е била една от предпоставките за злоупотреби и за корупция. Така че откакто се въведе ред, направиха се структурни промени, направиха се персонални кадрови промени, които отговарят на изискванията на закона, така както и за професионализъм, мисля, че цялата държава разбра, че нещо се случва в Резерва. Лошото е, че всички стрели се насочват като един негатив към резерва. Защото в резерва наистина от осем месеца се въвежда ред, дисциплина, законност, контрол, прозрачност. И оттук насетне всеки един, който в публичното пространство пищи по някакъв начин от резерва, много моля, вие си направете труда като народни представители, защото имате такива правомощия, да проучите каква е неговата връзка и отношение и дали това не е свързано с някакви негови икономически интереси.
Лично аз, откакто отговарям за Резерва, от януари 2006 г., както ви казах, като вицепремиер, съм отправяла не един сигнал до прокуратурата, до Икономическа полиция, до органите, които имат правомощия да се занимават и да разследват при сигнали за някакви нарушения.
С главния прокурор съм водила неведнъж разговори, за да ускорят максимално делата, свързани с Държавния резерв, и то с една-единствена цел. Първо, да се изясни кои са нарушителите и да получат своите санкции. Второ, ако има възможност, държавата да не е губеща в това упражнение и по някакъв начин да се възстановят една част поне от тези средства, за които преди малко и господин Боршуков ви говори, на които и госпожа Мургина наблегна. Това е била единствената цел, от която съм водена, и не считам за необходимо да обяснявам или да коментирам всякакъв род изявления, най-вече на човек като генерал Димитров. Той е този, който трябва да обяснява.
Дотук са само 9 делата, както преди малко господин Боршуков каза, но лично сигналът, който аз съм изпратила и миналата година, ако си спомняте, защото това и публично го обявих, за нарушаване на бюджетната дисциплина, и аз съм дала пример само с 8 договора, 4 от които са за покупка на горива, 2 за горива с Лукойл и два за смазочни и разни други материали с Пристаойл, и 4 договора за ремонт на бази. Само те бяха на стойност повече от 121 милиона лева, при положение, че бюджетът, който вие, уважаеми депутати, гласувахте на Държавния резерв за 2006 г., беше 33 милиона. Само за 8 сделки той беше надвишил с 80 милиона, няколко пъти, правомощията си. Това ми даде основание да се притесня и да направя ревизия и проверка. И още веднъж ще го споделя пред вас, отговорът на генерал Димитров беше следният, много свойски ми каза – “госпожо Министър, Вие не се притеснявайте, това са държавни дела, тя, държавата, ще ги намери тези пари”. Защото по същата логика и аз днес мога като министър да подпиша няколко договора, пак да обясня, че са безкрайно необходими за държавата и за институцията, която аз представлявам, и след това държавата да ги намери отнякъде тези пари. Подобен отговор според мен би притеснил всеки един. И на базата на това съм подала конкретна жалба до прокуратурата и до ден днешен и аз очаквам заедно с вас отговора на прокуратурата. Има ли нарушение на бюджетната дисциплина, има ли злоупотреба с ранга и поста, който заема като държавен ръководител? И се надявам да не очаквате от мен и от господин Боршуков да коментираме прокурорски дела и разни други такива нарушения, защото ние не сме органите, които могат да ви отговарят. Но ние сме направили някакви констатации и сме отправили съответно сигналите до необходимите институции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Жеков, заповядайте.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Аз имам два въпроса.
Кога последно сте проверявали външните съхранители на зърно и вярно ли е, че над 70% зърното фактически го няма пак в резерва?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Атанасов, ако искате да допълните въпроса, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз ще го допълня, макар че имам нещо друго да попитам. Твърди се, че голяма част от резерва на зърно го няма в наличност. Имате ли информация за последните две седмици за износ на зърно от България за Турция, което зърно е било преди това собственост на Резерва?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Боршуков, заповядайте.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Благодаря.
Господа народни представители, веднага ще ви отговоря на двата въпроса.
Проверки на зърносъхранители се правят ежемесечно. Това е някаква спекулация или невярна информация, че 70% от зърното го няма. Това не е вярно.
Що се отнася до въпроса на господин Атанасов, тази информация може да я дадат Агенция "Митници", но веднага ще ви кажа, че това зърно – едно малко количество зърно, което се продаде от Държавния резерв, което беше реколта 2003-2004 г., само 8000 тона са изнесени в чужбина с кораб. Това е сега, март, април, май, единствено едно малко корабче изнесе това количество. Цялото зърно е изкупено от български потребители, имам предвид мелниците.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други въпроси, колеги?
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
Има ли липса на зърно към момента и колко е?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Аз вече казах преди малко, че като цяло има над 200 000 тона липса на зърно, даже да бъда точен, 213 000 тона отклонени, тоест невъзстановени, и другото количество не е попълнено.
ЕВГЕНИЙ ЖЕКОВ:
В това число последният обем слага ли се или се смята, че те още са в законовите срокове в замяна? И в края на краищата колко имате физическа наличност в момента, предвид на това, че се очаква все пак криза в България?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ:
Веднага ще Ви отговоря. Вчера бях на Консултативен съвет по зърното в Министерството на земеделието и горите, където бяха всички представители на браншови организации, беше и земеделският министър, беше направена единодушната констатация, че криза за зърно в България няма. Това, че има намалено производство на база на неблагоприятните климатични условия, има значение, най-вероятно няма да има никакъв износ, но това количество, което се очаква – около 2 милиона тона като зърнена реколта, то покрива 100% зърнения баланс на страната, включително и това количество, което ние ще трябва да купуваме. То е 3-4% от зърнената реколта, до 5% за нуждите на Държавния резерв. Нашите цени ще бъдат, както отиват прогнозите, може би по-високи от международните в България. И затова казвам, че вече условията са такива, че не може да има, както се казва, кризи и спекулации със зърното и зърнена криза, тъй като преди го е имало, когато в България цените са били плюс 50-60 долара на тон по-евтини, отколкото в другите държави. Сега нашите цени в България са колкото международните цени в другите държави. Така че не може да се говори в този смисъл за отклоняване, освен чиста кражба. Ситуацията не е същата, много е различна от 1 януари тази година. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други въпроси? Ако няма, да приключваме. Бих направил няколко предложения за решения. Господин Аталай, разчитам да се включите в окончателното им оформяне.
Предлагам ви точка първа – Комисията за борба с корупцията да продължи наблюденията си по Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” и по преценка да проведе парламентарен контрол. По преценка, в зависимост от допълнителна информация, която получим.
Предлагам ви една точка втора (поне моето впечатление е такова), комисията оценява, че Държавната агенция е предприела някои конкретни действия за преодоляване на корупционните условия в Държавния резерв.
Една трета точка – Националната агенция за приходите да информира Комисията за борба с корупцията относно окончателните резултати след приключване на ревизията или проверката, както конкретно е изведено. Имам предвид продължаване на наблюдението, имайки предвид и тази предстояща окончателна проверка.
Тъй като възникнаха няколко въпроса около заведени дела, аз предлагам да поискаме от Върховната касационна прокуратура, те не са ни отказвали досега, информация по всички сигнали и предприетите действия, свързани с Държавния резерв и конкретните резултати от тези проверки.
Имате, колеги, на разположение един сигнал, който ни е предоставен, с няколко постановления. Не знам доколко сте имали възможност от вчера до днес да се запознаете със сигнала и с конкретните постановления, но някои от тях будят известни смущения относно крайния резултат, заявените в сигнала, изпратени до Върховната касационна прокуратура и резултатите, затова аз имам тук предложение като решение – да предоставим на Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет въпросните постановления и прекратяването на всички производства във връзка с този сигнал, в който има посочени серия от нарушения, за да поискаме окончателното становище на Върховната касационна прокуратура по тях, тъй като това е на ниво Окръжна прокуратура.
Пропуснахме да коментираме един въпрос, за който ви предлагам решение, колеги, тъй като има серия от предложения във временната анкетна комисия, от тук поставени въпроси от предварителния парламентарен контрол. Държавната агенция да представи становище пред комисията относно необходимите промени в нормативната уредба, свързани с ограничаване на корупционните условия.
И още едно решение, тъй като не получих конкретен отговор, може би не е умишлено, господин Боршуков, Държавната агенция да извърши контрол относно възможния конфликт на интереси на служители от Държавната агенция както на национално равнище, така и на регионалните структури относно фирми, участие и т.н.
Колеги, това ви предлагам. Това са седем решения. Имате ли допълнения, предложения, несъгласия? Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Благодаря, господин Председател.
Аз имах, разбира се, претенции относно Решение №38, където сериозно сте написали, че е формирана корупционна среда, и в момента, ако мога да направя допълнение, мисля, че в точка втора, където казвате, че Държавната агенция е предприела някои конкретни действия за преодоляване на корупционните условия, може би ще бъде по-правилно да кажем, че е предприела сериозни мерки относно преодоляването на съмненията относно корупционната среда, която е в Държавната агенция. Защото това, което ни обясниха, което ни казаха, според мен не са някои мерки, а са сериозни.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих си позволил едно кратко възражение относно формулировката от предното решение. За да аргументирам предното решение, понеже възразихте на два пъти. Констатирани липси за 33 289 000 лв.
На следващо място, имаме 220 000 000 вземания без обезпечение.
Само тези цифри мисля, че са абсолютно достатъчни за една такава формулировка. И тук проблемът не е, ние не сме констатирали тази среда през последните две години, аз искам добре да се разбере това. Това не е в резултат само примерно на действия през последните две години. И затова, за да не даваме никакви определения, аз бих ви предложил формулировката, че Държавната агенция предприема конкретни действия за преодоляване на корупционните условия. Дайте да не даваме определения – сериозни,…
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Да, така може. Така, господин Председателю, съм съгласен с това определение. Но аз няма да се върна на предишното Ви решение пак, наистина са констатирани, доколкото разбрах, 33 милиона липси и 220 милиона несъбираеми вземания, но това са констатираните липси, но не е констатирана корупционната схема. Корупционната схема може да я констатират други служби, други органи и това имах предвид, не, че не е вярно онова, което не е констатирано. Но приемам Вашето последно предложение – че са предприети конкретни действия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли допълнителни възражения, предложения? Можем ли да считаме, че се приемат предложените решения?
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз се въздържам.
ЕВГЕНЙ ЖЕКОВ: Аз по втора точка се въздържам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Двама "въздържали се" общо по решенията, плюс господин Жеков по точка втора, за да не правим точка по точка гласуване, колеги.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Извинявайте, че ви занимавам с това, но все пак, трябва да обгрижваме и българската граматика. Аз се чудя, очилата ли ми пречат, чета го вече пет пъти – възможно ли е да е “за превенция и противодействие за корупцията”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, не Ви разбрах.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
Или е превенция и противодействие на корупцията, или е превенция на корупцията и противодействие… Комисията е за борба с корупцията, но превенцията винаги е на нещо, превентирам нещо. Това е печатна грешка, но…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Извинявайте, господин Илчев, във връзка с това аз видях долу на съобщенията, че ние сме Комисия по корупцията.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ:
До края на мандата може да се докажем и като такава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Етем и на господин Боршуков, на госпожа Мургина.
Господин Аталай, благодаря и на Вас.
ЕМЕЛ ЕТЕМ:
Благодарим и ние, господин Председател, и много моля да гледаме на случващото се в резерва с едно добро око и да ни поощрявате, най-вече ръководството на резерва. Критиките приемаме и молбата ми е, ако имате конкретни въпроси, да ги задавате писмено, за да можем навреме и адекватно да отговаряме, за да не остава някакво съмнение, че нещата в резерва са потулени под чадър. Днешното заседание изискахме да е закрито не по друга причина, не защото в доклада, както първоначално Ви казах, сме сложили данни, които мислехме наистина да Ви поднесем на вниманието, а защото искахме да водим един съвсем свободен разговор с вас. А когато възникне един такъв въпрос, който е с класифицирана информация, знаете, че всички ще подлежим на санкции. Затова моля да не се правят интерпретации от някои народни представители за това, че медиите не са присъствали вътре.
Благодаря ви още веднъж за конструктивизма и за предложенията, които направихте.
Успешна работа ви желая.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Аз се въздържах, защото мисля, че е безсмислено. Ако ги изгоните от коалицията, ще направите най-добре, защото 50% декапитализация на Държавния резерв за пет години, какво управляваш? … Говоря за 1997 – 2001 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, преминаваме към втора точка - Нарушения и корупционна среда в ГД “Контрол на качеството на течните горива към Държавна агенция за метрологически и технически надзор.
Колеги, всички разполагате със сигнал №955 от 16 април 2007 г. Една кратка хронология ще представя пред вас преди да започнем конкретно.
Сигнал на госпожа Албена Александрова до Министерството на икономиката и енергетиката от месец септември 2006 г. с идентично съдържание.
Следва също така изложение на господин Борис Кършев от месец август 2006 г. със същото съдържание, близко до това на госпожа Албена Александрова.
Следва проверка на Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката от 26 септември 2006 г. и по двата сигнала – и на госпожа Александрова, и на господин Кършев, със съответните отговори на Инспектората.
Следва сигнал до Върховна касационна прокуратура след отговорите, които получава госпожа Александрова от 8 декември 2006 г., и сигнал до Комисията за борба с корупцията от 16 април 2007 г. Сигнал, който на 20 април Комисията за борба с корупцията е връчила на Съвета за координация и съответно за информация от Върховната касационна прокуратура.
На 2 май 2007 г. - писмо от Върховната касационна прокуратура до Градската прокуратура и Апелативната прокуратура – София относно този сигнал.
На 16 май март 2007 г. е образувано досъдебно производство.
И последно, месец април 2007 г. Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” влиза в дирекцията и взема документацията от тази дирекция.
Това е кратката хронология изцяло по сигнала на госпожа Албена Александрова и изложението на господин Кършев.
Мисля, че сте вникнали в съдържанието на материала. Става въпрос за контрол по качеството на течните горива и сериозните обвинения, които се правят в този сигнал на госпожа Александрова за това, че става въпрос за не по-малко от 30 милиона лева, а от 15 декември 2005 г. до момента контрол на пазара на течни горива, според този сигнал, няма. Затова тъй като госпожа Александрова отсъства от София, но господин Кършев е тук, да предоставим на господин Кършев думата като един от авторите на сигнала, след това да чуем Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на околната среда и водите, за да дадем възможност и на членовете на комисията да се произнесат.
Господин Кършев, заповядайте, ще Ви помоля накратко, защото народните представители разполагат с Вашето изложение, разполагат с отговорите на Министерството на икономиката и енергетиката и на Министерството на околната среда и водите. Така че информацията е на разположение, ако бихте прибавили нещо допълнително, заповядайте.
БОРИС КЪРШЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Аз от 2003 г. пиша в медиите за защитата на интересите на потребителите, свързано с качеството на течните горива. За съжаление в периода след 2003 г. реакция в това отношение няма.
Какво трябва да се знае за това?
Трябва да се знае, че за съжаление в течните горива значителна част от фирмите, които работят с тях, се извършват нерегламентирани смеси, които водят до влошаване качеството на тежките горива, със сериозни последствия за самите автомобили. Това, което Вие казахте за размера на щетата от 30 милиона лева, от гледна точка на ремонта за автомобилите, които евентуално ще пострадат от лошото качество на горивата, е много по-голяма, отколкото тези 30 милиона. Това е главното, което ме накара този въпрос да го разглеждам, да пиша за него и да поставям въпроса.
След като видях, че не се обръща никакво внимание на писанията, си позволих да напиша и да се обърна към министъра на икономиката и към министъра на околната среда и водите, което вие имате. Основното е това, че в период от година и половина вече контрол на качеството на горивата в България не се извършва. Държавата получава своя бюджет повече от половината от цената на горивата, които се заплащат, като тя е поела отговорността за контрола върху тяхното качество, а нормативните актове, които тя е създала – Законът за опазване на околната среда, на въздуха и Наредбата с постановление на Министерския съвет за организацията на контрола, реално не се изпълняват или ако те се изпълняват, се изпълняват с такива нарушения, които водят практически към невъзможността да се възстановят качествата на горивата.
Реално би трябвало да кажа, че комплексът, който се прилага – комплексът, това са показателите, които в момента се прилагат - не в момента, защото от година и половина не се работи – за изпитването на горивата, не дава възможност да се установи със сигурност смесването на горивата с различни други продукти, като бояджийски разтворители, отработени масла, тежки видове горива, които са с по-ниска цена от горивата, които се продават, и без акцизи, които дават възможност на този, който ги продава, да реализира незаконна печалба. В резултат на това качествата се влошават и водят до сериозни нарушения в работата на автомобилите. Всеки един от вас, който кара автомобил, му прави впечатление, че ако зареди на една бензиностанция, автомобилът му работи по един начин, ако зареди на друга бензиностанция, автомобилът му работи по втори начин, а много често започнаха и елементите на горивната уредба да отказват, както и филтруващите елементи.
Във връзка с това направих това изложение до двамата министри, като едното министерство прие това, което казах, и единствената му забележка беше, че то не пречи, комплексът не е точен, но те имали представа, Министерството на околната среда и водите, че контролът на горивата се извършвал по целия набор от показатели на стандарта, което не е вярно.
Що се отнася до отговора на Министерството на икономиката и енергетиката, този отговор е формален, некомпетентен, затова, защото той отказва реални факти в повече от 70% от случаите, които аз съм казал.
Тогава възниква въпросът защо всичко това се прави? Установи се, че са настъпили промени в изискванията на нормативните документи. Нормативните документи представляват копия на съответните документи на Европейския съюз. Аз искам да отбележа два, които имат особено значение и които са в основата на моето предварително мнение, че нещо не е в ред.
След документите на Европейския съюз са записани показателите, по които трябва да се контролират горивата. Записани са и методите. Но има и две много важни забележки. Едната забележка е, че в стойността, която е записана, са включени точностните показатели, тъй като тези, които са инженери, знаят, че при измерванията с определена точност може да е имало отклонение, повтаряемост или възпроизводимост, но те са включени в стойността и тогава, когато се прави изпитване, полученият резултат във всички случаи трябва да удовлетворява изискванията на стандарта.
Останах изключително изненадан, когато прочетох една наредба, подготвена от Главната дирекция, натоварена с контрола на течните горива, в която е записано допълнително обработване на резултатите по един стандарт, и то променен, който дава възможност нестандартно гориво да стане стандартно. Защо?
Второ, останах особено изненадан, когато разбрах, че в Главната дирекция е създадена някаква вътрешна комисия, която може след получаването на резултата да определи, че показателите, които не отговарят, може да бъдат неважни или с малка стойност, които да не изискват наказание. Това също е невъзможно, защото в документите е записано, в постановлението на Министерския съвет за утвърждаване на наредбата – “Всички горива, които не отговарят даже по един показател, се считат за нестандартни, за които се налага глоба”, тоест веднага санкция, без всякакво обсъждане. За съжаление това е дало възможност…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Кършев, аз се извинявам, че Ви прекъсвам, но всичко, което казвате, го има в сигнала.
БОРИС КЪРШЕВ:
Да, аз просто акцентирам. Това, което го няма там, е следното. В едно съобщение във вестника – аз и това съм го записал – е записана една стойност, но се установява, че по документите на лабораторията броят на пробите, които не отговарят, е много по-висок, от този, който официално се отчита от ръководството на дирекцията. При това положение ми се дава основание да считам, че това е създаване на условия за корупционна практика, тъй като глобите са от 50 000 лв. Всеки един търговец или производител на гориво е готов да даде по-малка сума и горивото му да не бъде обявено за нестандартно, в резултат на което има разлика между нестандартните проби и издадените постановления, което е факт.
Това е, което исках да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря Ви.
Може би първо да чуем Министерството на икономиката и енергетиката и след това Министерството на околната среда и водите. Госпожа Радева, заповядайте.
НИНА РАДЕВА:
Благодаря, господин Великов.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз смятам, че е много полезно, включително и на парламентарно ниво да се разглежда механизмът за контрол на качеството на течните горива, тъй като наистина това представлява една сфера на много сериозен икономически интерес, както разбира се, смятам, че е и навременен, и важен въпросът за това какво е качеството и надеждността на процедурите, по които работи Държавната агенция за метрология и технически надзор, и оттам какво е качеството на проверките, които тя прави, доколко те са надеждни и доколко отразяват реалното състояние на този пазар.
Регламентирането на контрола на течните горива включва изисквания както на българското, така и на европейското законодателство, като бих искала да кажа, че може би в тази област ползата от присъединяването е особено голяма, тъй като, така или иначе, тази система беше принудена в последните години много активно да отрази всички изисквания на европейските директиви и да промени както процедурите, по които се правят проверките, така и показателите, по които те се правят.
И разбира се, не мога да подценя и националните изисквания, които, както и европейските, са свързани с това да бъдат създадени условия за лоялна конкуренция и разбира се, да бъдат защитени интересите на потребителите, да бъде защитена тяхната собственост.
Отчитайки особеностите на България, и по-специално на неправомерните практики в търговията с течните горива, и Министерството на икономиката и енергетиката наложи своите изисквания те да усъвършенстват своята дейност, за да могат наистина адекватно да отразяват изискванията на нормативната уредба.
По тези причини всички сигнали, които се получават в министерството, в крайна сметка са били обект на внимание и именно въз основа на това внимание беше назначена тази проверка, която нашият Инспекторат направи, и смятам, че тази проверка е една много добра база, върху която можем да се изкажем не само по сигналите, които господин Кършев и госпожа Александрова дадоха, но по-скоро една много добра база, върху която оттук нататък ние можем да следим как ще се променя Държавната агенция за метрология и технически надзор.
За по-голяма част от препоръките към момента агенцията е декларирала, че са предприети действия, с които се цели намаляването на рисковете за коректно изпълнение на функциите на агенцията. А някои от препоръките изискваха промени във вътрешни правила и процедури, които промени все още не са направени, или поне министерството не е уведомено те да са направени и да са в ход.
Необходимо е също и смятам, че е коректно да отбележа, че агенцията е предприела действия за финансиране по програма ФАР и подобряване на техническото състояние и условията в изпитателната лаборатория.
При цялото ми уважение към това, че господин Кършев, ръководейки се от това да защити един голям обществен интерес, си прави труда да сигнализира толкова важни държавни институции, искам да възразя срещу това проверката и вътрешната одитна проверка на Министерството на икономиката и енергетиката и препоръките, които тя направи, да бъдат класифицирани като формални и некомпетентни. Напротив, смятам, че по всеки един от визираните в жалбата проблеми вътрешният одит прави много съществени изводи и препоръки и съм убедена, че ако тези изводи и препоръки наистина влязат в работата на агенцията, ние можем да гарантираме – условно казано – на обществото една по-голяма надеждност или сигурност на пазара на течните горива.
Аз няма да отнемам правото на народните представители да се информират конкретно по съдържанието на предоставените материали, затова спирам дотук. Тук е госпожа Манафова, която изпълнява длъжността ръководител на Държавната агенция за метрология и технически надзор, както и госпожа Величкова, която всъщност е един от основните автори и представлява екипа, който е направил одитната проверка.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз се извинявам на нашите гости, пропуснах в началото да обявя участниците. Освен заместник-министър госпожа Нина Радева участват още госпожа Олга Манафова, заместник-председател на Държавната агенция за метрология и технически надзор, госпожа Мая Топалова, директор на Главна дирекция “Контрол и качество на течните горива”, госпожа Мариана Велкова, ръководител на Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката, господин Георги Михайлов, началник отдел “Качество на атмосферния въздух” към министерството, господин Александър Григоров, главен експерт по качеството на горивата, също в министерството.
Пропуснах да представя господин Кършев, за което също му дължа извинение. Той е създател и директор на бившия Национален център за изпитване на горива и масла, 23 години е преподавател в Техническия университет по тази проблематика. Казвам го от гледна точка на професионалната квалификация на господин Кършев.
Кой друг от представителите на министерството искаше думата? От Министерството на околната среда и водите господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ:
Уважаеми господин Председател,
Дами и господа народни представители,
Колеги,
Разбира се, че всеки сигнал, който е по посока на опазване на околната среда и констатира нередности в практиката и в дейността на определени държавни институции от обществено значим интерес, е от значение за нас. Казвайки това, искам да отбележа, че Министерството на околната среда и водите, включително и неговите структури нямат контролна функция по смисъла на Закона за чистотата на атмосферния въздух върху този процес. Конкретният надзор и конкретните регламенти се следват от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор, бидейки част от Министерството на икономиката и енергетиката.
Доколкото съдържащите се в първите шест точки данни са по-скоро констатации или сигнали, общи твърдения, ние не смятаме, че от тях може да се извади някакво логично заключение за това, че има фиксирани констатирани нередности в дейността на агенцията. Нещо повече, нямаме информация за корупционни практики в тази дейност по линията и на това, че ние сме доста пряко ангажирани с околната среда и водите, Министерството на икономиката и енергетиката и самата Държавна агенция в непрекъснато усъвършенстване на този процес. Наистина, както каза и заместник-министър Нина Радева, в съответствие с новите европейски изисквания и директиви и прилагащи протоколи, които следват как да се прилагат контролните и надзорните функции, ние постоянно синхронизираме и вече сме изравнили законодателството в тази посока. Нещо повече, Българският държавен стандарт допълва по отношение на изискването за качеството на горивата такива нормативни изисквания, които европейските директиви не предполагат. Това според мен е още едно доказателство за това, че вървим в една посока на силен контрол.
Искам да ви кажа, че в противоречие на този сигнал, по отношение на т.т. 5 и 7, през 2004 г. и 2005 г. анализираните проби на течни горива са 2218, като 1043 са за 2004 г. и 1175 за 2005 г. Има несъответствие на 170 проби за този период или 16% от общия брой. За 2005 г. са около 17%. Процесът е труден, той е доста комплициран и според мен – не мога да дам експертно мнение, но това е в границата на нормалното, не нарушава общата картина. Трябва да имате предвид, че проектът по ФАР, който финансира съвременното оборудване, европейското оборудване и стандартизирането и привеждането в съответствие на тази лаборатория е съвместно с австрийската Агенция по околната среда. Той е реализиран и параметрите, и това, което е заложено проектно, абсолютно отговаря на условията и стандартите, които трябва да следваме.
Извън това оборудване изпитателната лаборатория на Държавната агенция е оборудвана с апаратура за определяне на основна температура съгласно един стандарт по ИСО и са доставени две мобилни лаборатории за изпитване на горива, което още веднъж в противоречие на точка 7 от сигнала показва, че са взети мерки в тази посока. Пак казвам, за нас това е сериозна гаранция, наличието на участието в проекта на Австрийската агенция по околната среда, че ние не само че се отдалечаваме, а напротив, изпълняваме комплексно поставените в нормативно отношение задачи от Европейската комисия и Европейския съюз.
Две други констатации от наша страна. 30 милиона лева, за които се говори в преписката, за нас е цифра, до която нашите експерти не могат да стигнат по никакъв начин. Не знам как е калкулирано. Добре, че господин Кършев е тук и той може вероятно чисто хипотетично да каже какво би се случило, ако неговите тези са верни, дали ще настъпи подобна щета. Но на наше ниво има увеличение на приходите по отношение на “Пудус” близо три пъти. Те са се увеличили с над 3 800 000 лева в сравнение с 2004 г. и 2005 г. Много сериозен фактор, много сериозен довод за това, че дейността на променящата своите стандарти Държавна агенция, както и на Дирекцията за контрол на качеството на течните горива от гледна точка на околната среда е най-ефективна.
Уважаеми господин Председател, при всички положения задачата на народните представители и на изпълнителната власт е да бъде под надзора на общественото мнение и под неговия публичен контрол. В същото време ние трябва да се запознаваме, за да вземаме адекватно решение и с цялата информация и с всички детайли в този процес. Искам да ви кажа, че това не е първият сигнал, по който разговаряме с господин Кършев, и доста преписки сме изпратили. Аз имам, без да бъда разбран неправилно, едно странно усещане, че сега обществената и публичната страна е много позитивна за такъв тип скандали, особено закачвайки за тях корупция в особено големи размери, и могат да се прокарат абсолютно всякакви хипотези.
Повтарям, че не искам никой да обидя, но за да имате цялата информация и за да бъдете наясно с възможността ние да не решаваме обективен въпрос, а да бъдем арбитър в някакъв частно-правен спор, трябва да е ясно, че синът на господин Борис Георгиев Кършев – Калоян Борисов Кършев е директор на Инвестиции в “Петрол”, госпожа Албена Александрова е уволнена от Държавната агенция, ще бъде нов служител в тази структура. Там има също лаборатория, дано… – аз не го вярвам, не смятам, че и морално господин Кършев поставя на тази плоскост нещата, но все повече за нас нещата започват да приличат на едно спречкване между – не знам как да ги нарека, те може би не са и лобистки, те са по-скоро търговски интереси. Нямаме данни за това нещо, но това са факти, които искам да ви предоставя. Тук има в случая пряка връзка, родствена с жалбоподателя и е възможен интерес от страна на “Петрол” по някакъв начин на дейността на Държавната агенция да й се придаде друг статус.
Имаше много хипотези, пак мисля, че от писма на господин Кършев или на други негови колеги, че крайно време е да се приватизира Държавната агенция или лабораторията и тогава вече, приватизирана, тя ще бъде независима. Нашето становище като на отговорни държавни служители и хора, на които им е вменена някаква отговорност пред държавата, е, че независимият орган в лицето на агенцията и на лабораторията, която е към нея, под ръководството на Министерството на икономиката и енергетиката на този етап доста добре, със сериозни крачки върви напред.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Костадинов, само една констатация ще направя. Останах с впечатление, че това, което Вие казвате, се разминава радикално със становището, което от министерството сте дали по сигнала на господин Кършев. Там вие потвърждавате почти всички данни, свързани със сигнала на господин Кършев, сега чуваме нещо друго. Аз Ви благодаря за информацията за роднинските връзки.
Имам да задам няколко въпроса към стоящите тук на масата.
Първо ще започна от това – не е документиран въпросът защо ГДБОП е влизала в дирекцията. Това е въпрос вече на компетентните органи. Единствената причина да поискам тук обсъждане на заседание днес на комисията е за мерките, които се предприемат по отношение на констатираните нарушения. И във връзка с това искам да поставя няколко въпроса.
За периода 2004 г. – 2005 г. имате около 2600 проби. Не казвам точно число, но приблизително толкова. При около 1000 – ще ме коригирате в точността, ако греша – има констатирани нарушения. А представените актове са за около 17%. А пък издадените наказателни постановления са още по-малко. И тук възниква едно противоречие, което искам да изясните пред комисията на какво се дължи.
Последващ въпрос е кой по какъв начин и при какви критерии прекратява административно-наказателна процедура.
Следващият ми въпрос относно арбитража е кой е арбитър в ситуацията? Защото се оказва, че в самата дирекция се извършва този арбитраж.
И тъй като, господин Костадинов, Вие споменахте два въпроса, свързани с апаратурата, разбира се, стои въпросът защо не работи лабораторията, мисля, че беше от декември 2005 г., коя е причината да не работи?
Един друг въпрос, който бих искал да задам, относно процедурата. Инспекторите за цялата страна разполагат с еднакви идентификационни номера на тези клещи за проба. Защо е въведено това, по каква причина е въведено това?
Тази лаборатория доколко отговаря на европейските критерии за акредитация, тази налична апаратура, която и господин Костадинов спомена?
Споменахте и за тези мобилни лаборатории за контрол на качеството на горивата. Може би ще ни помогнете в кои държави от Европейския съюз се използват подобни мобилни лаборатории?
Мисля, че тези въпроси на първо време са достатъчни, ако имат колегите допълнителни, да чуем и тях. Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
В контекста на това, което вече казахте, посочените в сигнала нарушения за създадени корупционни практики са изключително сериозни. Без да подценяваме изнесените обстоятелства, ще си позволя да задам и да допълнения въпроси, които бяха вече зададени от председателя, а именно за прекратяването на административните наказания, какво е правното основание за съществуването й, кой определя състава и на какво основание се прави предложение за прекратяване на наказанието?
От частни лаборатории ли се изпитват взетите проби? Спазени ли са изискванията на Закона за обществените поръчки при избор на лаборатория? Както каза и председателят, през 2006 г. лабораторията е била в ремонт и ако да, за какъв период? И това означава ли, че не е имало възможност за извършване на тестове?

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
ОЛГА МАНАФОВА, и.д. председател на Държавната агенция за метрология и технически надзор:
Аз съвсем накратко искам да коментирам въпросите относно лабораторията. Лабораторията наистина не е работила през цялата 2006 г. във връзка с ремонта й, а ремонтът беше поставен като условие от Европейската комисия за доставка на новото оборудване и съответно договорът за доставка на оборудването беше обвързан с началото на ремонта в лабораторията. Това беше изискване, което бяхме длъжни да изпълним, за да получим новото оборудване.
Ремонтът формално можем да кажем, че е приключил на 1 юни тази година. От тази дата е акт №16, който е подписан от ДНТК. Така че можем да смятаме, че 1 юни тази година е датата, на която е приключил ремонтът. През този период наистина нямаше възможност лабораторията да работи нормално. Оборудването беше събрано в две помещения, като в едното помещение са осигурени минимални възможни условия за изпитване на проби, които се вземаха или по сигнал на граждани, по сигнали, които получаваме, или при проверки заедно с Главна дирекция “Борба с организираната престъпност”, тъй като периодично има такива проверки. Броят наистина е крайно ограничен и само тези случаи бяха отработени, тъй като тези помещения не отговарят и на никакви условия във връзка с безопасни условия на труд.
Лабораторията беше акредитирана по-рано, сега поддържа своята акредитация и отговаря формално на изискванията на стандарта за изпитвателни лаборатории. За съжаление не бих могла да кажа, че след като приключи ремонтът, оборудването е инсталирано персонално, персоналът е обучен за работа с новото оборудване. Наистина апаратите, които получихме, покриват изискванията на съответните европейски директиви и стандартите. Бих могла да декларирам, че лабораторията ще започне своята работа тутакси, тъй като имаме следваща стъпка, която трябва да направим – да подновим своята акредитация. И смятаме, че отговаряме на изискванията и това трябва да бъде потвърдено от българската служба за акредитация. Съответно тази информация е напълно вярна. Иззета е документацията на лабораторията. Тоест лабораторията, за да докаже своята компетентност, за да докаже правилата, които спазва при своята работа, трябва да го докаже със своите документи.
За съжаление в момента не можем да направим това. Правим стъпки с наблюдаващия прокурор да получим копие от документите и да можем да подновим акредитацията на лабораторията и да започнем работа.
Арбитраж по принцип се прави в трета, независима лаборатория. Тоест, ако една лаборатория е на производителя и на вносителя на горивата, другата лаборатория е на нашата агенция. Съответно при установени отклонения арбитраж се прави в трета лаборатория, това са акредитирани лаборатории.
Този въпрос къде извършваме изпитвания, да, през годината са извършвани изпитвания във външни лаборатории, тъй като ние не сме могли да го правим. Те са в много ограничен брой и са далеч под прага за обществените поръчки. От порядъка на няколко хиляди лева сме платили, като в случаите, когато сме издали наказателни постановления като е имало отклонения от показателите, тези изпитвания са по принцип за сметка на нарушителя, на който е съставено наказателно постановление, и те се вписват в наказателното постановление. Така че в случая това е далеч под прага, необходим за обществените поръчки. Между другото, това е едно от възможните решения, ако не успеем да подновим своята акредитация, в близките седмици ще стартираме процедура с цел да можем да ползваме външни лаборатории за втората половина на годината. За целта с първостепенния разпоредител с бюджетни кредити трябва да съгласуваме увеличение бюджета на агенцията, тъй като в рамките на бюджета, с който разполагаме, просто не можем да си позволим повече проби да изпратим за изпитване във външни лаборатории.
Искам да кажа, че през годината наистина след проверките от Инспектората на агенцията, които бяха направени от Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката, практически всички препоръки, които сме получили, са изпълнени. Тяхното изпълнение е съгласувано и с Инспектората на Министерството на икономиката и енергетиката и смятам, че наистина за момента сме направили всичко възможно да намалим възможностите за корупционни практики и да ги сведем до минимум, тъй като винаги съществуват някакви подозрения при вземането на проби, при явяването на инспектори на бензиностанции. Така че тези подозрения разбирам, че винаги ще съпътстват нашата дейност, но сме се постарали да осигурим пълна анонимност на пробите, които постъпват в лабораторията, тоест да няма по никакъв начин проследимост и информация този, който се намира на обекта, от който е взета пробата, инспекторът, който е взел пробата – да няма никаква проследимост към данните на пробата, която се изпитва в лабораторията. С тази цел е била променена тази процедура за номерацията на клещите, тъй като в един период от работата на агенцията само 18 инспектори са вземали проби, съответно всеки има клещи със своя идентификационен номер и естествено за деня е ясно проба №17 на кой обект е взета. Съответно проба №17 постъпва в лабораторията, тоест осигурена е проследимост. Точно с тази цел е била променена тази процедура и номерата са 1, 2 в момента. Затова е направено това, само за да се осигури пълна анонимност на пробата, която постъпва в лабораторията. Надявам се, че това евентуално ще ни позволи да ползваме и външни лаборатории, тъй като те ще получават напълно анонимни проби.
Това е, което искам да кажа.
За цифрата от 30 000 000 – ние сме я обсъждали. По принцип всички наши наказателни постановления подлежат на обжалване. Тази сутрин например получих потвърдено наказателно постановление на втора инстанция, но това наказателно постановление е издадено през декември 2005 г., така че трудно е да се каже дори какви постъпления ще има в бюджета от наказателни постановления, издадени през 2005 г., тъй като това е доста дълъг процес на обжалване пред две инстанции.
Това е. Ще дам думата на госпожа Топалова по броя на пробите, взетите, изчистените и резултатите от изпитванията в лабораториите тя да каже.
МАЯ ТОПАЛОВА:
Аз ще отговоря на по-краткия въпрос – в кои държави се използват мобилни лаборатории. Гърция използва мобилни, Румъния, Естония. Използването на мобилни лаборатории у нас беше съгласувано с експертите по проекта ФАР, естествено, както и от делегацията на Европейския съюз в София.
Мобилните лаборатории също ще бъдат акредитирани, тъй като и законът, и наредбата изискват пробите от течни горива да бъдат изпитвани в акредитирани лаборатории. Така че проблем с ползването на мобилните лаборатории естествено няма да има.
В наредбата за изискванията за качеството на течните горива са въведени изискванията на европейските директиви по отношение на качеството на автомобилните бензини и на горивото за дизелови двигатели. Въз основа на тези изисквания в директивата за автомобилните бензини се включва задължително изпитване на 10 показателя, а за дизеловото гориво са задължителни 5 показателя. Тези показатели - Европейската комисия изисква всяка година държавата да предоставя доклад с национални данни за качеството на течните горива от предходната година. В това отношение искам да кажа, че нашата лаборатория до изпълнението на проекта по ФАР не разполагаше с апаратура, с която да можем да определяме тези задължителни показатели. По тези задължителни показатели бяхме в състояние да определяме 4 или 5 за автомобилните бензини и 2 за дизеловите горива. Това бяха възможностите на нашата лаборатория.
Правили сме постъпки за отпускане на средства за закупуване на необходимата апаратура, като ще добавя, че още при приемането на наредбата през 2003 г. финансовите обосновки, които подавахме до тогавашния министър на финансите, изисквахме допълнителни средства в бюджета на агенцията за закупуване на такава апаратура, поради което и приемането на наредбата за 2003 г. се забави, тъй като трикратно финансовите обосновки ни бяха връщани от Министерството на финансите и ние всяка следваща обосновка намалявахме сумата, докато се стигна дотам, че написахме, че средства не са ни нужни, за да може наредбата да бъде придвижена и приета, защото тя се забави твърде много.
Сега с новата апаратура сме готови да покрием всички задължителни изисквания и да представяме необходимите доклади. Дори сега искам да ви кажа, че ние вече изпратихме първия доклад на Европейската комисия с данни за 2005 г. за качеството на горивата, като разбира се, там сме посочили показателите, които ние можем да определяме, както и сме обяснили, че оттук нататък ние разполагаме с нужната апаратура и следващият ни доклад ще бъде съгласно изискванията на решение №2002/159 на Европейската комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз се извинявам, но не чух отговор на въпроса ми за числата.

МАЯ ТОПАЛОВА:
Да, първо тръгнах за мобилните лаборатории, сега и за това ще Ви отговоря, разбира се.
По поетите ангажименти на Република България за присъединяването ни към Европейския съюз фигурира задължението да изработим инструкция за прилагане на стандарт 4259…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Много се извинявам, дайте конкретно на въпросите.
МАЯ ТОПАЛОВА:
Този въпрос е много важен, тъй като той касае точно броя…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ние сме свикнали да ни смайват със стандарти и директиви.
МАЯ ТОПАЛОВА:
Добре, добре. От тези взети близо 2600 проби установените несъответствия – говоря за несъответствия – са 526. Издадени са и са връчени 422 акта за установяване на административни нарушения, което представлява 74%, а не 17%, както се твърди в сигнала на госпожа Александрова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това са констатирани несъответствия.
МАЯ ТОПАЛОВА:
Да, несъответствия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: 422 акта от общо колко?
МАЯ ТОПАЛОВА: От 526.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
526 са констатираните нарушения, така ли?
МАЯ ТОПАЛОВА: Несъответствия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
А каква е разликата между несъответствия и нарушения?
МАЯ ТОПАЛОВА: Същата, същата. Само че ние издаваме констативен протокол за несъответствие, а актът е вече за установяване на административно нарушение по този констативен протокол.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
А наказателните постановления колко са?
МАЯ ТОПАЛОВА: Наказателните постановления са 287.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: За какъв период е това?
МАЯ ТОПАЛОВА: От 1.10. 2003 г. до 31.12. 2006 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
А по каква причина – извинявайте, пак в тази връзка ми е въпросът – имаше една проверка отново на ГДБОП, ако не ме лъже паметта, и Министерството на вътрешните работи излезе с едно становище, официално и публично заявено, че около 70 или 80% от горивата не съответстват на качеството?
МАЯ ТОПАЛОВА:
Да, ще Ви кажа. Това беше проверката, която миналата година се направи през март месец съвместно с ГДБОП на бензиностанции, посочени от органи на МВР. За съжаление аз не зная бензиностанциите на мошениците, за да тръгна да ги проверявам. Докато МВР все пак имат сигнали за бензиностанции, в които действително биха се открили некачествени горива.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Вие смятате, че МВР е правило изборно проверки.
МАЯ ТОПАЛОВА: Да, те изборно проверяват и всъщност проверяваме обекти, по които те имат сигнали, че там действително се продават некачествени горива. Това не може, разбира се, да бъде една представителна извадка за цялата страна. В страната имаме над 3000 обекта, разпространяващи течни горива.
Във връзка с това искам да кажа, че възможностите на нашата дирекция годишно са да проверява 400 обекта. Говоря за обекти. От всеки обект взимаме около 3 проби, тоест годишно можем да изпитаме около 1200 проби.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, други въпроси имате ли? Ако нямате други въпроси, аз бих предложил няколко решения по сигнала.
Първо, предлагам Главната дирекция “Контрол и качество на течните горива”, разбира се, съгласувано с Държавната агенция за метрология и технически надзор, да предостави на Комисията за борба с корупцията пълна информация за направените проверки, съответните наложени актове и постановления. Не разбира се, да ни изпращате всички актове и постановления, а като брой и като време, през което са извършени тези проверки и съответните констатации.
На второ място, бих предложил да поискаме информация от Министерството на вътрешните работи относно извършените проверки от министерството и начина, по който те са осъществени, и констатираните нарушения.
И трето, за мерките, които предприема Държавната агенция за метрология и технически надзор, по-точно Главната дирекция за контрол и качество на течните горива, за преодоляване на посочени конкретни нарушения в Главната дирекция, защото една част от тях са констатирани и от двете министерства, в една или в друга степен.
Така че, колеги, ако имате допълнителни предложения, заповядайте. Не се ангажираме с допълнителни данни, които са работа на компетентните органи. Нека МВР, прокуратурата да си свършат своята работа, ние не сме разследващ орган тук, но това, което касае работата на изпълнителната власт за преодоляване на някои посочени нарушения, мисля, че е в рамките на нашите правомощия.
Колеги, други допълнения, предложения? Заповядайте.
ЯСЕН ЯНЕВ:
Благодаря, господин Председател.
Не трябва ли да предприемем някакви законодателни мерки и инициативи в смисъл, че както е видно, от 2600 проверени има издадени 422 акта? Това е почти 25% в тази информация, в информацията на БОП, даже и много по-висок резултат. Не трябва ли да предприемем малко законодателна инициатива, ако не криминализираме това действие? То подлежи на конфискация и отнемане на лиценз и т.н. Защото то нарушава не само потребителския интерес на гражданите, но включително и по отношение на опазване на околната среда и редица други мултиплициращи следствия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих предложил още една точка във връзка с това, което господин Янев заяви. Може би предложение от министерството през, разбира се, Държавната агенция и Главната дирекция, техни виждания относно предложения за промени в нормативната уредба, ако прецените, че такива са необходими, и да обсъдим заедно с тези предложения, господин Янев, да преценим можем ли да поискаме допълнителни промени в нормативната уредба.
Заповядайте.
НИНА РАДЕВА:
По посока на повишаване тежестта на наказанията…
ОЛГА МАНАФОВА:
Аз искам да кажа, че ние подготвихме днес по този сигнал, който ни беше изпратен от комисията, информацията и сега ще ви предоставя информацията и точно как сме отразили както данните за нашата работа, така и резултата по изпълнение на препоръките, дадени от Министерството на икономиката и енергетиката.
МАРИАНА ВЕЛКОВА, ръководител Инспекторат на министерството:
Може ли и аз малко да добавя? Аз също съм подготвила информация със съответно приложение, която бих искала да Ви оставя, ако разбира се, я приемете.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Разбира се, всякаква информация, която ни се предоставя на комисията, ще ползваме. Ще направим, разбира се, необходимата проверка, доколкото ни позволяват експертните възможности като комисия, и аз предлагам комисията, ако прецени за необходимо, допълнително да се произнесе по предоставената информация.
Има ли, колеги, други предложения? Искам да благодаря на всички участници в днешното заседание, на нашите гости.
Приключваме с тази точка и преминаваме към последната точка – Информация за постъпилите сигнали, материали и предложения в периода от 31 май до 6 юни.
Има няколко сигнала в този период. Искам да обърна внимание, колеги, че три сигнала - №1005, №1006 и №1014, се отнасят до съдебните органи със съответните предложения, които сме направили като комисия.
Има няколко сигнала, които отново са свързани с незаконно строителство. Продължават тези сигнали.
Има един сигнал, последният, който ни е предоставен, за проявена безстопанственост и лично облагодетелстване, извършени от директора на държавна институция, държавно предприятие, държавна дивечовъдна станция “Сеслав” - Кубрат.
Това са сигналите, на които ви обръщам внимание. Те са повечето от частен характер. Тук имаме и сигнал за затвора в Пазарджик - №1013. Тук е необходима информация от Министерството на правосъдието за проверка по този сигнал преди да предприемем допълнителни действия.
Това е, на което бих могъл да ви обърна внимание на тези сигнали, които сме получили дотук.
Колеги, ако вие имате допълнителни мнения, предложения, заповядайте. Следващата седмица вероятно ще поставим на обсъждане "Булгартабак" с някои от сигналите, които са получени при нас, и допълнителни сигнали, които са били предмет на обществен интерес.
Благодаря ви за участието в това най-дълго заседание, което комисията е имала от своето създаване досега.

(Закрито в 17,00 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)