---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬_________________________________________________


ПРОТОКОЛ
№ 69

На 27 септември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Представяне на изследването на „Трансперънс-интернешънъл” за индекса на корупцията в България.
2. Разглеждане (обсъждане) на законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост във връзка с разпореждането с общинско имущество.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, вече имаме необходимия кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред в три точки. Аз ще си позволя да ви предложа една точка – първа, за представяне на изследването на „Трансперънсинтернешънъл” за индекса на корупцията в страната, за което си позволих да поканя госпожа Диана Ковачева – председател на Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията.
Предлагам ви точка втора така, както бяхме планирали – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост във връзка с разпореждането с общинско имущество.
Точка трета – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Към тази точка по изключение сме включили един сигнал, по който бих искал да разменим мнения и становища от гледна точка на поставените в него въпроси за предстоящия избор на представители във Висшия съдебен съвет и в Инспектората. Има предприети, разбира се, и прокурорски действия, но ви предлагам в рамките на точката да преценим необходимостта от наши действия по нея.
Имате ли възражения по така предложения дневен ред?
Ако нямате, предлагам да преминем към точка 1 - Представяне на изследването на „Трансперънс-интернешънъл” за индекса на корупцията в България, да предоставим думата на госпожа Ковачева. Това е малко извън рамките на процедурата, която сме приели, но счетох, че е необходимо това, което беше изнесено по това изследване, да бъде чуто и от членовете на комисията.
Заповядайте, госпожа Ковачева.
ДИАНА КОВАЧЕВА:
Благодаря Ви, господин Председател, добър ден. Благодаря Ви за това, че се съгласихте и проявявате интерес към годишното изследване на "Трансперънсинтернешънъл". Това е всъщност най-голямата световна коалиция за борба с корупцията с централа в Берлин, която вече в над 90 държави по света има свои представителства. За България представителството на "Трансперънсинтернешънъл" е Асоциация „Прозрачност без граници” и в качеството си на официално национално представителство на тази световна коалиция всяка година ние представяме и това изследване, което се нарича Индекс за възприятие на корупцията.
Основното за изследването е, че в него не участват националните представителства на "Трансперънсинтернешънъл", то се изработва изцяло извън държавите, които са включени в изследването. Тази година са включени 180 държави. Целта на изследването е да представи една своеобразна картина на разпространението и нивото на политическата и административната корупция в целия свят като тези, които дават своите възприятия за нивото на корупция, са представителите на чуждестранния бизнес, експертите, анализаторите на риска и представителите на академичните среди. В този смисъл индексът за възприятие на корупцията е бизнес-индекс, той показва по какъв начин чуждестранния бизнес възприема съответните включени в изследването държави.
Всяка година броят на държавите, които са изследвани, се увеличава. Миналата година бяха 166, тази година са 180. И затова всъщност определящо в класацията е не толкова мястото на съответната държава, защото то се променя като се включват нови държави, а по-скоро числото – индексът.
Индексът варира между 0 и 10, където 0 е ситуация, при която в държавата има много сериозни проблеми с корупцията, а 10 съответно показва една чиста от корупция администрация и политика. Традиционно скандинавските държави са в челото на класацията. И тази година Финландия, Дания, Нова Зеландия са държавите, които имат много близък индекс до идеалната ситуация – около 9,4. Самото изследване се базира на голям брой изследвания – 14 тази година, които са направени от много известни, авторитетни международни организации, между които Световната банка, „Фридъмхаус”, „Интелиджънт-сионит”, „Икономис-итинтелиджънт-сионит”, фондация „Берталсмън” – въобще организации, които правят изследванията независимо, с представители на чуждестранния бизнес, предоставят информацията на "Трансперънсинтернешънъл", която по своя методология изработва това изследване.
Интересно е, защото България за осма поредна година се появява в този индекс. Ценността може би на изследването е, че може да се сравни, освен как през годините държавата се възприема от чуждестранния бизнес – като повече или по-малко корумпирана, същото така и възможността една държава като България да се сравни с държавите членки на Европейския съюз, с държавите от региона.
В края на тази малка брошура, която можете да видите, ние всяка година изработваме такава, са цветните графики със ситуирането на България през годините и ситуирането по отношение на другите държави членки.
Вчера в един и същи час, в един и същи ден във всичките 90 представителства на "Трансперънсинтернешънъл" беше представено изследването. Като че ли от нашата пресконференция, която направихме в България, остана такава фраза, че е устойчива конрупцията в България или България е устойчива в нивото на корупция по отношение на начина, по който чуждият бизнес ни възприема. Ако погледнете графиката на движението на индекса на България през годините, ще видите, че в периода между 2002 и 2007 г., общо взето, няма промяна в начина, по който България се възприема.
Индексът на България е 4,1 за тази година. Миналата година беше 4. Съвсем за сравнение, разбира се, явно е далеч от 10 или поне от 9,4, но за добър индекс на държава, включена в изследването, се смята индекс над 5. Такъв индекс имат почти всички държави членки на Европейския съюз, включително десетте новоприсъединили се преди нас държави. Общо взето, Румъния е държавата, която е след България. България и Румъния са двете държави с най-нисък индекс на корупция според това изследване. Особена е ситуацията в Румъния, тъй като тя дълги години беше много по-назад от България, много по-зле се представяше. Тази година обаче значително увеличава индекса си, като от миналогодишния 3,1 скача на 3,7.
Целта, разбира се, на изследването е да се види как България се съотнася към държавите членки на Европейския съюз. Средният индекс за тези държави е 6,5, а основната препоръка на "Трансперънсинтернешънъл" към държавите, които са включени в това изследване, е, че те трябва да положат повече усилия, за да направят по-ефективна съдебната си система. Тя да бъде по-ефективно действаща, независима и да полага усилия, за да наказва лицата, които са извършители на корупционни престъпления.
Смята се, че в глобален мащаб корупцията продължава да бъде много сериозен проблем, защото около 74% от държавите, включени в това изследване, всъщност имат индекс на корупция под 5, което се смята за един тревожен факт, а около 40% от държавите в изследването съответно имат индекс под 3, което вече е много тревожна ситуация.
В този смисъл България се движи относително стабилно. Надяваме се, че следващата година, за съжаление това е годишно изследване, само веднъж годишно през есента го представяме и се провежда. Надяваме се, че сигналите, които България ще изпрати към чуждия бизнес в рамките на следващата година, ще бъдат по-осезаеми, така че да може да се отчете ефектът от реформите, които в България протичат. Защото коментарът на "Трансперънсинтернешънъл" към устойчивостта на индекса на България през последните години е, че или че реформите, които се провеждат, нямат ефект, тоест изчерпали са ефекта си, или че просто това, което се прави, не се комуникира достатъчно добре и не е осъзнато, не е хванато като сигнал към чуждестранния бизнес.
Най-общо това е изследването, което представихме. Разбира се, с удоволствие ще отговоря на ваши въпроси по самото изследване. Повече информация имаме и на сайта си. Днес медиите са го отразили в някаква степен, стремили сме се да сме максимално доближени до тълкуванията на нашата централа в Берлин, защото на практика ние тълкуваме едни данни, които получаваме наготово от представителите на чуждия бизнес – това е картината на корупцията в света и България, така както е видяна през очите на чуждестранните инвеститори.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само като едно допълнение, поне доколкото има информация. В първата тройка са две държави – Нова Зеландия и Сингапур, плюс Хонконг, която е на 14-о място с твърде висок положителен индекс. И в трите държави има изградени структури, самостоятелни, за борба с корупцията, с рязка промяна на индекса за няколко години е постигнато това. Давам го само като един пример, защото ако внимателно прочетем първата двайсетица, ще видим, че това са развитите европейски и други държави, а Нова Зеландия, Сингапур, Хонког, правят изключение от общата картина и това е една от причините да се различават значително от нея.
Заповядайте за въпроси, ако имате, мнения.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз схващам, че ние имаме една устойчива чувствителност при корупцията. Това едва ли е най-добре.
ДИАНА КОВАЧЕВА:
Всъщност никак не е добре. Първият негативен показател е, че въпреки че наистина България отчита реформи, които провежда, няма ефект от тези реформи. Явно не се е усетил ефектът от реформите. Устойчивостта е неприятна от гледна точка на факта, че всяка една от държавите, които се присъединиха наскоро към Европейския съюз, е повишила своя индекс. И коментарът, който ние самите прочетохме по отношение на начина, по който членството се отразява на тези, новоприсъединилите се десет държави – за тях става въпрос в момента, е, че всяка една от тези десет държави е почувствала някакво благотворно влияние от присъединяването си към Европейския съюз и е повишила индекса си. Не е ясно дали това се дължи на контрола или по-скоро на факта, че самата държава е провела успешни и ефективни реформи вътре в своите структури. Основният акцент е, че наистина членството в Европейския съюз се е отразило добре на новоприсъединилите се държави – и Словакия, и съответно Чехия, дори Полша, са повишили своя индекс в последните две, до три години.
Румъния тази година също сериозно повишава индекса си. На практика особено тревожният факт е, че само България остава на едно и също място. Всъщност тя наистина променя индекса си в сравнение с миналата година с 0,1. Аз съм юрист, не съм социолог, но това, което коментираха колегите, е, че за да има методологията на "Трансперънсинтернешънъл" промяна в индекса, трябва да има над 0,3 движение в индекса, за да може да се каже, че наистина нещо е променено. Иначе се смята, че просто методологията е по-прецизирана тази година и това е един по-прецизен поглед към мястото на държавата. В този смисъл наистина тревожно е, че България и Румъния остават двете държави с най-нисък индекс в Европейския съюз, а за самата България е тревожно, че тя не прави никаква промяна, устойчива, от гледна точка на това, че в някаква степен има стагнация на антикорупционния ефект на реформите, които се провеждат.
За мен това е сигнал, който трябва да се изпрати най-вече към изпълнителната власт от гледна точка на националната стратегия, която те изпълняват. Защото аз лично поисках информация от всички комисии, всъщност от трите антикорупционни комисии, които работят в България, и това, което получих като информация от комисията, оглавявана от господин Румен Петков, е, че практически почти всички мерки са изпълнени, които бяха заложени в стратегията. Аз получих извадка от доклада, който до Брюксел е изпратен, и вътре наистина към всяка мярка пише „изпълнена” или „в процес на изпълнение”, което значи, че почти е стигнато докрая на изпълнението, а няма ефект. Ето това е проблемното според нас, – че въпреки че се провеждат реформи, няма реален ефект от гледна точка на намаляване на възприятието за корупция в политиката и администрацията най-вече.
Приключих.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Силно впечатление, на мен поне, ми направи на заседанието на Гражданския консултативен съвет мнението на колегата, свързано с броя постъпили сигнали в МВР за корупция, те са над 5000, доколкото си спомням, и осъдените в резултат на постъпилите сигнали. Разбира се, тук възниква въпросът и какви са присъдите, една част от тях условни и съвсем незначителни. Така че при тези четирицифрени сигнали, които постъпват, аз на предишното заседание споменах, правим всичко възможно да ви представим тази информация достатъчно подробно, за да е ясно кои институции носят отговорност в края на краищата, тези наши 1100 сигнала почти да бъдат представени точно със съответните институции и ангажиментите, които те са поели по изпълнението им.
Колеги, други? Заповядай, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Силно впечатление ми направи, че според изпълнителната власт, по-конкретно визирам господин Румен Петков, всички мерки, залегнали в програмата за борба с корупцията, са изпълнени. От друга страна, съпоставям това с факта, че България и Румъния са най-корумпираните страни в Европа, в Европейския съюз може би, ако трябва да бъдем точни. Може би това означава, че тези мерки, които са залегнали в стратегията за борба с корупцията, не са точно тези, които трябва да залегнат. А може би ние като парламент носим също своят вина. И в този смисъл взимам повод от думите на председателя на комисията Бойко Великов, който каза, че от една страна – хиляди сигнали в МВР за корупция, от друга страна – броени единици осъдени, и то със символични присъди, поне аз така знам, че се случва.
Искам да попитам конкретно - какви предложения имате вие като Граждански консултативен съвет към нас като законодатели, за да можем примерно като комисия и като отделни народни представители или като политически сили, може би като Комисия за борба с корупцията, може би това е най-добрият вариант, да внесем конкретни предложения за промяна на законодателството, с които да можем да променим тази ситуация? Ще моля обаче да бъдем по-конкретни, примерно: първо, второ, трето, четвърто.
Ето, аз например се сещам за нещо – в България даването на подкуп и приемането на подкуп е едно и също престъпление, което всъщност помага на онези, които искат и получават подкупи, да се скрият от правосъдието, именно заради тази ситуация, защото и този, който дава, който изнудва, се поставя на едно и също ниво с този, който взима, иска, изнудва и т. н. Ето това се сещам аз. Може би ние като комисия трябва да поразсъждаваме върху този момент, ако трябва, да премахнем наказателната отговорност за даване на подкуп и да завишим наказателната отговорност за взимане на подкуп. Това е просто една идея, която поставям тук на вниманието на комисията. Ще бъда благодарен, ако чуя конкретни идеи, за да можем ние да се занимаем с тях и евентуално като комисия да направим законодателни инициативи в най-бърз порядък, в най-бърз срок.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Може би, госпожа Ковачева, това, което днес поне двете предложения, които днес обсъждахме, по двата законопроекта.
ДИАНА КОВАЧЕВА:
Първо, веднага ще ви върна като отговор идеята да се декриминализира посредничеството към подкуп, така че тези агенти - специални, които ги наричат или тайни агенти, да могат да правят насрещни проверки, да провокират към подкуп държавни служители, така че да не се окажат в един момент самите те в ситуация на извършители на престъпление. Това беше едно от предложенията, което излезе всъщност в рамките на обсъждане точно на Гражданския консултативен съвет и една работна кръгла маса, която провеждахме. Така че ето това е още едно предложение за възможности за по-ефективно и за по-динамично откриване на извършители на престъплението подкуп.
Що се отнася до конкретни предложения, другото конкретно предложение, което разглеждахме и върху което продължаваме да работим в съвета, е свързано с ограничаване на кешовите плащания. Предполагам, че си спомняте, защото ми се струва, че и Вие присъствахте, и госпожа Николова също така, на едно обсъждане, когато представихме пред комисията точно това експертно изследване и на нормативната база, и на най-добри практики в други държави за възможностите плащанията в кеш да бъдат ограничени до определен размер. В момента и точно днес Гражданският консултативен съвет взе решение за една по-широка дискусия, която да проведем през ноември, с конкретно вече заинтересуваните институции, които да участват и да може да се прецени дали наистина има политическа воля за вземане на едно такова решение. Иначе самите текстове веднага могат да бъдат изработени, защото още в експертното изследване бяха набелязани конкретните възможности за промяна в кои закони какви точно текстове могат да бъдат променени.
Трета идея за конкретна промяна – Законът за обществените поръчки. Всъщност и нашите изследвания, и изобщо всички изследвания, които се правят за нивото на корупция в България, показват, че много сериозен е проблемът с обществените поръчки – корупцията при обществени поръчки.
Днес обсъждахме сформирането на работната група към Гражданския консултативен съвет, вече конкретни хора имаме като имена, които започват работа другата седмица. Целта на тази работна група е да се изработят текстове, конкретно да бъдат предложени и внесени в Комисията за борба с корупцията с конкретни предложения. Между другото по този проблем имаше през пролетта, струва ми се, през април или май, една кръгла маса, на която дискутирахме, участвахме активно и ние, и всички останали колеги от Консултативния съвет. Така че тук също имаме конкретни предложения.
И накрая, по отношение на Закона за политическите партии, защото "Трансперънсинтернешънъл" доста сериозно в България се занимаваме с наблюдаване на финансиране на политически партии, сега ще наблюдаваме местните избори от гледна точка на финансирането на кампанията. Също така имаме конкретни предложения във връзка с една по-прозрачна кампания. Например даренията, които са в натура, да бъдат също така задължително обявявани – това е един пропуск, липсва в закона към момента деклариране на даренията в натура. Това е нещо, което също така има сериозна стойност - не само даренията, които са в пари, но и даренията, които са в натура, убягва все още от закона.
Имаме събрани добри практики от други държави. Например ограничаване разходите за кампаниите, медийните кампании, тоест над определен лимит, защото смятаме, че взаимодействието с медиите, повишаването на цените на рекламите по време на кампания всъщност също по някакъв начин стимулира политическите партии да търсят нерегламентирани разходи и да търсят начин да покрият разходите за кампанията си всъщност чрез използване на нерегламентирани източници и т. н.
Имаме конкретни предложения, които обсъждаме. Това е просто в момента, което се сещам, защото не съм се готвила специално за днешното заседание, но имаме наистина конкретни неща, които ще излязат докрая на тази година, при всички случаи целта е да бъдат внесени. На практика ноември ще бъде активният месец, през който ще бъдат внесени конкретни текстове за обсъждане и предложения за изменение на конкретни закони.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз съм провокирана малко от Диана Ковачева. Ние вече сме имали възможност, нашата комисия, да коментираме обстоятелството, че имаме две групи българско население, което много се радва на избори. Това са циганите и собствениците на медии. Разбира се, печалбата е в пъти различна, но все пак е налична.
Аз мисля, че е много удачно предложението да се сложи лимит на размера, който всяка една партия употребява за медии. По този начин ще се даде възможност за партиите и кандидатите да се съсредоточат върху нещо, което е по-същностното в една политическа дейност, а това е работата с хората – срещите по места, в малките населени в места, проблеми на хората, нещо, което е по-ценно. Защото сега така в голяма степен чрез медиите се решава и въпросът за популярността на една личност и за нейния избор, и остава на втори план същинската политическа дейност, която всъщност е работа с гражданите, с избирателите. Тоест малко да минем на американска система – да стиснем един милион ръце и да знаем, че по този начин сме избрали.
Мисля, че е много ценно предложението на Диана и че можем тук да бъдем взаимно полезни с асоциацията и с Комисията за борба с корупцията.
Мисля, че на втори план някакси изоставихме нашата обща работа след кръглата маса по Закона за обществените поръчки и за концесиите. Те просто не търпят отлагане, още повече че целият бизнес тогава, доколкото беше представен, даде много ценни предложения - те са написани, хората ни ги пратиха и се иска малко политическа воля от нас, за да ги направим факт.
На трето място, малко съм резервирана по отношение на влизане в Наказателния кодекс по отношение на представите за подкуп. Провокацията към подкуп е ненаказуемо деяние, провокираният тоест не се наказва. А що се отнася до това ние да декриминализираме даването на подкуп, аз мисля, че тук трябва да бъдем много внимателни, защото ниската стойност от сензитивност към корупцията сочи, че всъщност корумпираността на изпълнителната власт върви не отвътре навън, а обратно. Натискът върху изпълнителната власт и върху администрацията е много висок от страна и на бизнеса, включително, поради което се смята нещо редовно да си купиш услугата, която иначе не ти се полага по закон.
На този етап моето лично мнение е, че нямаме готовност да се откажем и да изоставим идеята за декриминилазиция на даването на подкуп, защото това е също много спорен въпрос, който трябва да изследваме, но мисля, че може да се продължи да се работи в тази посока. Аз свързвам всъщност натиска на външната среда с ниската степен на чувствителност, за мен има пряка корелация между двете, поради което е рано още да говорим за декриминилазиция на активния подкуп.
ДИАНА КОВАЧЕВА:
Ако позволите, само една реплика. На практика това, което всъщност ние виждаме, е, че по-скоро не се знае достатъчно добре, че активният подкуп също е инкриминиран. Тоест хората смятат, че те не извършват престъпление когато дават пари, а по-скоро им се струва, че този, който взима парите, извършва престъпление, а те просто се опитват да си свършат по-лесно работата. Но в този смисъл би могло например да се обмисли една кампания за информиране на обществото за това, че даването на подкуп също е престъпление. Поне такива са нашите данни и това получаваме като информация от нашата гореща линия за сигнали за корупция. Обикновено граждани се обаждат и всъщност изобщо не знаят, че ако са дали без значение каква сума, те са извършили престъпление. Разбира се, това не важи за представителите на бизнеса, които в голяма степен са наясно, че извършват престъпление. Това е от една страна. От друга страна, ако се тръгне по линия на декриминализиране на активния подкуп, струва ми се ще имаме сериозни проблеми със Съвета на Европа, защото ние направихме много големи промени в нашия Наказателния кодекс през 2002 г., спомняте си сигурно, във връзка именно с привеждане в съответствие на нашия Наказателен кодекс с Наказателната конвенция за борба с корупцията на Съвета на Европа, в резултат на което в нашия Наказателния кодекс влязоха нови текстове, които са свързани с инкриминиране на обещаването на подкуп и приемането на обещание за вземане на подкуп. Тоест едни ситуации, които са малко гранични, трудно доказуеми. Аз лично, но това е изцяло мое лично мнение, по-скоро си мисля за възможности за олекотяване режима на доказване на корупцията, защото всъщност използването на специални разузнавателни средства в много случаи забавя изобщо възможността да се реагира при поискан подкуп. Но това разбира се, е мое лично мнение, защото пипането на Наказателния кодекс наистина е сериозно. Там трябва с много мисъл да се подходи. Но наистина обикновено основният проблем, който и от прокуратурата казват, е, че не могат да се съберат годни доказателства, за да се докаже, че наистина е извършено такова престъпление, а също изтичането на информация е другият проблем, защитата на свидетелите, вече доста комплексен е проблемът. Въпросът за доказването на подкупа е най-съществен, поне от нашия опит е така и от моя личен опит.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз искам само да внеса едно уточнение, може би не се изразих достатъчно ясно. Моята идея беше да се даде възможност на определени служби да съблазняват с подкуп български политици и висши държавни чиновници, както, между другото, е общоприетата практика в Съединените американски щати, където всеки определен период – ние срещаме по тяхната преса, определен сенатор или конгресмен е уличен във взимане на подкуп и съответно отива в затвора, за разлика от ситуацията в България.
Може би, идея сега ми хрумна, вие знаете, че аз два пъти съм го внасял като предложение за промяна в конституцията – една много сериозна стъпка за борба срещу корупцията, особено говоря за организираната корупция, организираната престъпност, говоря за депутатите, министрите, всъщност за депутатите конкретно и висшите магистрати – е премахване на техния имунитет. За съжаление имаше някаква стъпка, прие парламентът, но тя съвсем не е достатъчна. Ако бъде премахнат имунитетът на народните представители, аз мисля, че това ще бъде една сериозна стъпка именно към осветляване на тяхната дейност и изчистване на редица корупционни практики в българския парламент, ако говорим конкретно, може би за магистратите може, доколкото при тях също остана определен имунитет.
Ето това са конкретни идеи, надявам се вие също да вземете отношение по тези въпроси като гражданска организация, за да може ние да процедираме като комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Съвсем кратък коментар бих си позволил.
По Закона за обществените поръчки експертната група вече е формирана, предстои, поне ще настоявам в кратък срок да ни представят текстовете, за да не говорим по принцип вече за обсъждане, а по принцип на конкретни текстове, които да влязат в комисията.
По отношение на кешовите заплащания имаме няколко становища на различни ведомства. Има известни различия в изпълнителната власт по този въпрос, така че ще имаме готовност и по него за тази кръгла маса с представители на различните държавни институции.
Много важен въпрос, който има отношение към антикорупционните действия е влизането в сила на Търговския регистър. Това е една корупционна среда, свързана с източването на ДДС, схемите и измамите, част от които се реализират по този начин. Помолиха от министерството да отложим с една седмица, за да се подготвят по-добре за заседанието и аз приех тяхното предложение, така че другата седмица, на 4 октомври, от Министерството на правосъдието ще докладват за готовността на министерството по въвеждането на Търговския регистър.
И по Закона за политическите партии – един много сериозен проблем. Аз споделих с Гражданския консултативен съвет, че всъщност началото на корупцията, поне по отношение на местната власт, започва от изборите, там, където разбира се, част от тези, които участват в изборите, са принудени, за да бъдат конкурентоспособни и да участват на равни начала с всички останали, да изразходват значителни средства както за медии, така и за всичко онова, което се изисква по време на избори, които не съответстват на реалните възможности, които имат партиите по места от техните структури. Всички онези средства, които постъпват в щабовете, по един или друг начин, са свързани или могат да бъдат свързани с ангажименти, които след това те трябва да изпълнят.
Така че един много сложен въпрос, който може да намери решение в Закона за политическите партии относно тяхното финансиране с определени лимити, които би могло да има и по отношение на медиите, тъй като те са едно от основните пера, но не единственото. Същото се отнася и до художествени програми, участието на различни артисти, певци, изпълнители, които също участват. Тук са проблемите, свързани с авторските права и участието, и много широк кръг от въпроси има по отношение на участието на политическите партии и техните представители в изборите. Сега вече се включи и бизнесът много активно в тези избори. Така че има основание да се помисли сериозно по този въпрос, въпреки поне две промени, които сме правили в последните години в Закона за политическите партии – явно се оказват недостатъчни.
Поле има достатъчно, аз се надявам, следващата ни точка е по Закона за общинската собственост, свързано е със замените, които се правят, с апортирането на имущество – една много широка корупционна основа.
Да благодарим на госпожа Ковачева за представянето на изследването на "Трансперънси”. Да се надяваме, че следващата година тази графика ще има малко по-друга насоченост, дано не е надолу, и да променим тази тенденция на устойчивост, която наблюдаваме.
Успешна работа Ви желая!
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост във връзка с разпореждане с общинско имущество.
Така, както комисията реши на своето последно заседание да разгледа внесения законопроект на госпожа Елеонора Николова относно разпореждането с общинско имущество, ви предлагам госпожа Николова да представи предложенията, които е направила, след което да имаме възможност за дискусия и конкретно за становище по този законопроект.
Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Уважаеми колеги, радвам се, че имам възможност в нашата комисия точно да представя идеите, по които работя от май т. г. Искам да ви кажа, че съм консултирала тези текстове като идея, не точно като изписване, с Красимир Мирев – председателя на Националното сдружение на общините в република България, а също така и с колеги, бивши кметове, в Народното събрание – г-н Йовко Йовков, г-н Мечев. Те като добри кметове, сблъсквайки се с подобни практики, които са чукали на тяхната врата, приемат добре тези предложения и смятат, че също биха могли да се подпишат под тях.
Аз искам да ви обърна внимание, че всъщност идеите са в няколко групи. Аз ще говоря принципно, а вече начинът, по който ще се разпишат текстовете,… Те, разбира се, могат да претърпят промяна, важното е в каква посока сме разсъждавали.
Един от начините, по които се разпореждат общините и всъщност губят много атрактивни имоти и много атрактивна собственост, това е така нареченото апортиране в смесени търговски дружества, където инициативата обикновено излиза от частен инвеститор, който примерно иска да построи хотел, мол, различни активи и обикновено се съсредоточава върху апетитен имот, който общините притежават. В този случай вместо да се премине към продажба на общинския актив, към продажба на недвижимата собственост, се прави едно смесено дружество, а апортът всъщност това значи крайно разпореждане със собствеността, след което в това смесено дружество инвеститорът чрез промяна на капитала или редица други действия, които са в негова полза и Търговският закон, разбира се, ги разрешава, се стига до едно положение, че общината губи имота и възможността след това да получава дивидент от него, тоест да получава приходи. Разпореждането с имуществото от години върви в общините – те са вече почти без имущество, като обратната мисъл – по какъв начин ще влизат средства в общинските бюджети, е изцяло загърбена. Защото с продажбата евентуално кърпиш дупки в бюджета, но с апорта абсолютно нищо не правиш, защото нямаш никаква насрещна претенция. Ти имаш едно обещание за дивидент, след което не се и получава.
Това е първият вид дейност, който и Сметната палата в много свои констатации, с много свои одити на общини установява, че апортирането на имуществото на общините в смесени дружества по същество е един способ, с който общината се разделя с имуществото и не е в интерес на местната общност.
За замяната на имотите – излишно е да говорим, това беше и поводът да имаме днешното заседание. Знаете, скандалните замени и в Пловдив, и в София, винаги преди приключване на мандата на Общинския съвет последните сесии са посветени на замени – всеки гледа да осребри каквото може. Това, че е кон за кокошка, е най-малката беда, просто пак казвам, отново и отново общините се лишават от атрактивна своя собственост, която вместо да носи приходи, практически обслужва частни интереси. Никога не може да се проследи какво получават общинските съветници за тази дейност, но сумите са различни. Знае се, че от 500 лв. до 50 000 лв. и т. н., в зависимост от интереса и от разликата в стойностите на заменяните имоти. Аз съм записала тук като текст, че: „Замяната трябва да остане един способ на разположение на общината само когато трябва да се обслужат инвестиционни или инфраструктурни проекти.” Можем да разширим този текст с „проекти, които вече са приети като програма на общината за годината”, тоест имало е едно сериозно обсъждане, че такъв проект ще бъде реализиран и за необходимостта на реализацията на този проект е възможно да се групират и може да се вършат замени. Но тук инициативата трябва да бъде на общината, и то подчинено действително на една обществена необходимост, която преди това е била обсъждана, включително и с едно публично обсъждане на съответната инвестиционна дейност на общините.
Много са спорни въпросите – вече минавам на третата група въпроси - във връзка с търговските дружества. Търговските дружества на общините са със 100 процента капитал общински, а дивидентът, който се получава насреща, или отсъства, или е просто смешен като стойност, което показва, че по този начин е обездвижено едно голямо имущество, без общината по принцип да може да получава нещо от него. Да не говоря, че обикновено тези търговски дружества се източват, преминават през процедури на несъстоятелност, ликвидация, без общината да може да влияе върху този процес и да получи в края на краищата нещо срещу имуществото, което е внесла в тези търговски дружества, което е на стойност милиони.
От друга страна, със Закона за местното самоуправление и местната администрация на общините са вменени редица услуги, които те трябва да извършват, което е тяхното предназначение. В много случаи общинското предприятие като мероприятие на общината е много по-пригодно да обслужва тази дейност, защото, първо, дейността се извършва сто процента финансирана от общинския бюджет. Служителите на общинските предприятия по дефиниция са служители на общината. Те нямат самостоятелна сметка, което е в известен елемент затруднение, но така или иначе имат собствен ред в общия бюджет на общината. Всяка година Общинският съвет може да преценява какви средства са необходими за нормалното функциониране на предприятието и за вида услуга, която общината чрез него осигурява. И мисля, че с оглед на едно решение на Върховния административен съд, който прие, че с чл. 53 изброяването на търговските дружества, е изчерпателно, ние бихме могли с този текст да препоръчаме създаването на предприятия и по отношение на други дейности да дадем възможност на общинските съвети на общините да решат в бъдеще каква правна организационна форма на своята дейност ще предпочетат. Но във всички случаи, пак казвам, общинското предприятие няма как да злоупотреби с общинските средства, то е изцяло под контрола на администрацията и на общинския съвет. Средствата, които излизат от общинския бюджет, се разходват от служителите, за да се осъществи публичната услуга. И мисля, че е много по-полезно като начин на организиране на тази услуга.
Това са текстовете.
И на последно място, аз предлагам да се създаде един нов текст, с който да се опитаме за първи път в нашето законодателство да направим едно определение що е то публично-частно партньорство. В мотивите аз съм записала няколко отлики между апорта и публичното частно партньорство.
Първо, при апортирането - това, което се прави сега при обща инициатива на частния капитал и на общините, ние имаме окончателно разпореждане с имота. При публичното частно партньорство, първо, целият риск се носи от частния инвеститор. Второ, страните записват всяка една с какво влиза в това публично-частно партньорство, облечено в договор. Има санкционна част, тоест общината би могла да изиска от партньора си във всеки един момент да спазва ангажиментите – нещо, което сега не се прави при смесените дружества, и освен това да налага санкции. Според мен най-важната, най-същностната отлика е, че когато се изчерпи времето на гражданското дружество, защото то се създава с определен срок от време, новопостигнатият актив, новият актив, който се е реализирал в резултат на това партньорство, става публична собственост и това е най-същностното, най-важното. И мисля, че трябва да насърчим общините, те имат необходимост да бъдат насърчени за това, с едни ясни правила.
Нека да не забравяме, че усвояването на европейските средства всъщност ще мине през тези публично-частни партньорства. Хората искат да видят едно партниране между общините и частния капитал, така че накрая да има създаден един работещ обект и, разбира се, да има гарантиране на работни места, за което носи всъщност отговорност и инвеститорът включва своите усилия, своите капитали към тези на общините.
Това е накратко. Ако имате въпроси, на ваше разположение съм.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само като едно допълнение. Във връзка с публично-частното партньорство в Центъра за изследване на демокрацията разработваха, правеха изследване в това отношение за законопроект за публично-частното партньорство. Нямаме информация докъде е стигнала разработката на този законопроект, но го подготвяха, за да го предложат в парламента.
Господин Христов, искахте думата. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Аз бих подкрепил току-що предложеното от колегата Елеонора Николова, защото, колеги, всички знаем, че досега практиката показва, че действително общините и чрез така наречените заменки, и чрез общинските фирми се източват жестоко като се облагодетелстват определени лица от общинските съвети, кметове и т. н. Не искам да говоря тук с конкретни примери, макар че ще спомена само случая със Здравния холдинг в София, който сме разисквали тук, в тази комисия, с „Паркинги и гаражи”.
Аз поставих преди две-три седмици на вашето внимание този въпрос, ще го внеса и писмено. Самият шеф на фирмата „Паркинги и гаражи” твърди в медиите, че от 500 паркоместа „Паркинги и гаражи” губели 2 милиона и 700 хиляди лева годишно. В същото време от над 10 000 паркоместа същата тази фирма печели – аз извадих справката от Бойко Борисов писмено, от същите тези десетина хиляди, а може би вече са станали 20 хиляди, като гледам скоростта, с която се увеличава тази синя зона, „Паркинги и гаражи” за 2006 г. е спечелила около 1,5 милиона лева. Сами си правете изводи за какво огромно източване става дума и за какъв огромен грабеж. Това е, разбира се, само конкретен случай, но има и още десетки такива фирми, които не са в общественото полезрение и които продължават да крадат от общините. Не само в София, а и в Пловдив, и т. н. Така че всяка една стъпка, която ще прекрати този грабеж, аз бих я приветствал и аз категорично ще подкрепя подобно решение.
Що се отнася до публично-частното партньорство или така нареченото, аз ще го нарека малко по-простичко – концесиониране, ще ви кажа, че досега практиката в България ясно показва, че винаги е ощетена държавата или общината за сметка на определени финансови интереси. Тук няма да се спирам също подробно, само случаят със „Софийска вода” е достатъчен, ние сме се занимавали с конкретния казус. Знаете, че концесионерът, взел „Софийска вода”, трябваше още през 2006 г. да намали загубите на 32%. В същото време те в момента са 62%. И аз се чудя защо Софийска община мълчи по този въпрос?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Има реакции в последно време, господин Христов. Не знам дали сте се запознали…
МИНЧО ХРИСТОВ:
Те са вербални по-скоро. Според мен договорът трябва да бъде прекратен, концесионерите трябва да бъдат изхвърлени от територията на София. Няма да говоря за другия факт, че концесионерът купува един кубик вода за 0,02 лв. , а го продава за 1,2 лв., а сега иска ново увеличение на водата. Тоест аз лично считам, че и общините, и държавата трябва категорично да оставят някои дейности, да се занимават те чрез общински или държавни фирми. Да не се дават на концесия, защото, как да ви кажа – практиката показва досега, че тези концесии драстично и категорично ощетяват.
Друг случай ще ви кажа конкретно за София – минералните извори. Сега ако вие отидете до Горна баня, ще видите, че има две чешми, които едва текат, хората не могат да си налеят минерална вода. Докато има няколко завода, които бълват огромни количества вода, които се изнасят. Аз много бих се заинтересувал какви печалби правят тези концесионери, колко от тези печалби влизат в Софийска община и кой е дал на концесия тези извори. Но мисля, че това е дейност, с която би трябвало да се занимава и Комисията за борба с корупцията, защото според мен има точно такъв елемент. Но за да не отнемам времето на колегите, пак ви казвам, категорично ще подкрепя колегата Елеонора Николова, защото това вярната посока да се ограничат възможностите за кражби от общините.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Минчо, само искам да те поправя, че концесията и публично-частното партньорство си приличат, но не са едни и същи. Аз ще дам пример какво би могло да бъде публично-частно партньорство и ще ме разбереш. Примерно Халите, Централните хали, за които Стефан Софиянски имаше неприятности. Вместо да се прави смесено дружество, в което ти да апортираш земята и да я забравяш, ако беше публично-частно партньорство, как щеше да изглежда то? Софийска община дава терена, инвеститорът дава парите, прави се една сметка колко време инвеститорът ще си възстанови печалбата, ще си възстанови инвестицията и колко би смятал да спечели и примерно се казва, че този обект ще се експлоатира заедно с разпределение на дивидента в рамките на 20 или 30 години, като след тези години тези Хали вече остават общинска собственост. Остават в публична собственост. Това е разликата между апорта и публично-частното партньорство. Концесията обикновено има предвид дейности, разбира се, и активи. И затова казвам, че като се направи тази рамка, да видим какво се случва със Софийските Хали, същото е и с „Милениум-център”. Всичките неприятности на Стефан Софиянски идват на база на апорт. В едно дружество ти вкарваш един имот и забравяш за него. И разбира се, няма да бъде осъден никога, защото това разпореждане се извършва с акт на самия Общински съвет, който е колективен орган.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Един въпрос, госпожа Николова, имам към Вас. Доколкото имам информация, са постъпили още два законопроекта, свързани със замените. До каква степен те кореспондират или нямате информация за тях?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Не бяха качени още на сайта. Аз разбрах, че Иван Сотиров и група народни представители от СДС са внесли във връзка със замените. Аз ще поема ангажимента да ги видя. Евентуално идеите са общи, можем да разгледаме и техните законопроекти, всъщност да ги обобщим в един общ. Допускам, че нещо по-различно няма да са предложили колегите, все ще е в посока на ограничаване на възможността да се извършва този вид сделка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, заповядайте.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Из искам да изразя своята подкрепа към госпожа Николова, към нейната инициатива и изключително навреме мисля, че постави тя тези въпроси. В този ред на мисли искам да кажа, че се надявам, че и цялата наша парламентарна група ще подкрепи нейните инициативи.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Още един кмет имаме тук, господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Аз искам да кажа, че приемам предложението на госпожа Николова, споделям посоката, но и стремежа да се осъществява по-активен контрол върху процедирането с общинска собственост. Давма си сметка, а Вие го вмъкнахте в репликата преди малко, госпожо Николова, за ролята на човешкия фактор във вземането на решения и управлението на собствеността. Ясно е, че преди малко информацията, която обсъдихме тук, ни подсеща за функционирането на властите и за съжаление в нашия диалог всичко бе отправено към органите на изпълнителната власт и игнориране, -а Вие, господин Председател, посочихте фактите за санкционираните, доказани или недоказани, но в процес на производство факти, нарушения по презумция.
Споделям мотивите, подкрепям съображенията. Давам си сметка, че те разширяват повече възможностите на общините да управляват дейностите, което е много важно, защото преди десетина години тогавашният Търговски закон ги ограничи или поне така се тълкуваха от органите на местната власт, което не беше в интерес на потребителите на предлаганата от общината услуга. Може би някои текстове могат и да се дооправят, разбира се. Например предложението в чл. 40 по инициатива на общината, общинският съвет има правилник – той обсъжда предложения и на кмета, и на общинските съветници. Така може би е по-точната формулировка, да не е само общинският съвет.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз мисля, че на второ четене вече би могло да се мисли за конкретизация на отделни текстове, да се прецизират някои от тях или да се търсят други формулировки.
Има ли други, колеги? Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Само искам два аргумента, които пропуснах, да допълня. При общинските предприятия нека да сме наясно, аз съм говорила и със стари кметове, че премахването на извънбюджетните сметки от Муравей Радев сложи общините на колене и ги принуди едни дейности, които функционираха много добре като общински предприятия или като дейности, да бъдат трансформирани в търговски дружества зорлем. Зорлем – това е точната дума.
Има кметове, които не са се съобразили докрай, но те са си носели последствията за това.
Това, че се разходва чрез търговските дружества, най-малкото при тези общински дейности изглеждаше обществената поръчка като още един корупционен натиск, защото това са средства, които излизат от общинския бюджет и се разходват през общинското предприятия – там нямаш необходимост да правиш обществена поръчка и да търсиш сходни, сродни, близки и всякакви роднински фирми, за да възлагаш обществената поръчка. Тя се извършва от служителите, които са в съответното общинско предприятие. И отделно няма нужда да назначаваш контрольори, бордове и т.н., тоест да отгледаш един куп храненици по този начин. Нека да не забравяме, че при прословутото предприятие „Паркинги и гаражи” стои конфликтът със столичното СДС и в основата на фиаското е Надежда Михайлова. Така че виждате колко важно нещо е когато се заговори за общински дружества, които носят пари.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Задгорски.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ:
Аз само искам да кажа, че и като политик, и като публицист дълги години се занимавам с общинските безчинства - и в София, и във Варна, и на други места, ми се е налагало многократно, и искам да кажа, че подкрепям мотивите на госпожа Николова, с които тя предлага тези промени.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, виждам, че има обща воля на комисията да подкрепим законопроекта на госпожа Николова. Имам едно предложение само, на едно от следващите заседания да видим и другите два законопроекта. Ако има възможност за обединение на законопроектите, да потърсим общ законопроект, което мисля, че би било добре от гледна точка на по-бързото приемане. Мисля, че аз лично ще настоявам пред мнозинството докато траят изборите, в по-ускорен порядък да бъде приет, за да може новите органи на местно самоуправление, на общинските съвети и кметове вече да имат промени в закона. Затова би било добре още на следващи заседания да приключим с този въпрос. Разбира се, нямам информация дали господин Пирински е разпределил на нашата комисия тези законопроекти, но ако не е, ще поискам да има становище и от Комисията за борба с корупцията, защото характерът на тези законопроекти е антикорупционен преди всичко.
Да считаме, че комисията единодушно приема законопроекта с това предложение и ще подготвим становището. Ако има възможност да го разширим, ще го направим заедно с другите законопроекти.
Колеги, приключваме и с този въпрос. Преминаваме към точка трета – Информацията за получените сигнали, материали и предложения.
От постъпилите за тази седмица седем сигнала по-голямата част са частни. Обръщам внимание на два от тях. Единият сигнал е №5, на Георги Иванов срещу Димитър Шереметев – бивш директор на ОДП - Кърджали, настоящ на ОДП - Перник, за корупция и злоупотреби със служебното положение.
И още един сигнал, който си позволих малко извън правилата да размножа и раздам на всички народни представители да се запознаят с него. Това е сигналът на госпожа Елена Беновска – представител на радио „Вива”. В сигнала са представени съображения, свързани с кандидатурата на висш магистрат от квотата на Народното събрание за новия Инспекторат към Висшия съдебен съвет поради злоупотреба със служебното положение.
Позволих си да го направя, защото има серия от документи, които са предложени към сигнала. Имам предвид и това, че в парламентарните групи са в процес на обсъждане предстоящи предложения от квотата на Народното събрание за Висшия съдебен съвет, а след това и за Инспектората. Във връзка с това сигналът е на ваше разположение. Ангажирана е, разбира се, прокуратурата. Но освен прокуратурата са ангажирани и органи на изпълнителната власт, това е КРС и Съветът за медии.
Имате конкретно предложение, направено във връзка с този сигнал. Предложението е да се разгледа в Съвета за координация, утре има такова заседание. То е свързано с това по-бързо да получим информация за това как е придвижен сигналът в прокуратурата, има ли резултати от него, тъй като има представител на прокуратурата в Съвета за координация. Също така да поискаме допълнителна информация на база на това, което е постъпило като сигнал, от КРС съответно и от Медийния съвет.
Това е, което ви предлагам. Считам, че трябваше да разполагат народните представители с този сигнал, достатъчно сериозен е като информация, която е постъпила относно тези 50% на радио „Вива”.
Това са сигналите, на които исках да обърна специално внимание. Имате думата, колеги, за мнения, допълнителни предложения. Явно има сериозни аспирации към новия Висш съдебен съвет и участието в него по различни линии и се появяват и реакции, разбира се. Но този въпрос не стои от този период само на предложенията и номинациите за Висшия съдебен съвет.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Две неща само ще кажа.
Буквално преди да се кача тук, по стълбите ми връчиха един сигнал, който аз ще приложа с придружително писмо още утре. Става дума за строежа на нова сграда, която ще глътне или ще включи в себе си, ако ми позволите да го кажа така, Националната художествена академия, която се намира до Народното събрание.
ИЛИЯН ИЛИЕВ:
Професор Станилов постави този въпрос на парламентарен контрол.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Не съм чул вероятно. Но човекът ми връчи сигнала, документите и според мен става дума за една корупционна схема, тъй като се провежда конкурс с награден фонд от 20 хиляди лева, в програмата на конкурса съществува клауза за допълнителен договор за над 2 млн. лева. Тоест това е начин за, според мен ако ми позволите тази волност, за огромна далавера.
Аз ще приложа документите, имайте предвид, че става дума за съсипване на част от зелените площи, които са до Художествената академия. Твърди се, че бъдещите офиси…

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Само един въпрос, извинявайте, че Ви прекъсвам, господин Христов – общинска или държавна е собствеността на сградата?
МИНЧО ХРИСТОВ:
Не съм влязъл в такива подробности. Вероятно в документите, които аз ще приложа – буквално на стълбите ми ги предадоха, е изяснено това нещо, но самият начин на правене на конкурс е достатъчно съмнителен, за да се занимаем с него.
И вторият аргумент е, че става дума за силно намаляване на зелените площи в самия център на парламента. В тази сграда според предварителните информации ще бъдат включени и офисите на българските евродупутати, и става дума пак за някаква форма на такова публично-частно партньорство, тъй като ще бъде реализирано от частна фирма, която ще вземе съответните помещения, и т. н. Но всичко това ще го внеса още утре в комисията и надявам се в един бърза порядък да го придвижим, първо до прокуратурата и, второ, ако е възможно, самата комисия да покани съответните лица, за да се изясни този казус.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Моят въпрос беше само по една причина, господин Христов. За да не изчакваме другата седмица, за да го включим в справката, за да можем да реагираме, моята идея беше още сега това да бъде част от решението ни, имайки предвид тази информация, която вие предлагате, ако не възразявате, да възложим на експертите след проучването, да можем още тази седмица да изпратим съответните искания и при първа възможност, ако прецените за необходимо, да поканим съответните институции за едно обсъждане и в комисията. Разбира се, на следващото заседание аз ви предлагам да преценим необходимостта и ако преценим, да изпратим сигнала във ВКП или в съответната прокуратура за разследване. Но това ще стане след като Вие връчите сигнала, затова го считам като част от тази преписка за действие на този етап.
МИНЧО ХРИСТОВ: Още утре ще го внеса.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре. Други предложения, колеги, имате ли? Имате, разбира се, отговорите.
Едно съобщение. Които имат възможност, утре от 11,30 часа в зала „Запад” ще се състои среща с делегацията на Бундесрата, която е в България, те са я поискали, така че които имат възможност, ви моля да присъствате. Мисля, че бихме могли да споделим опит, да чуем и тяхно мнение и виждания по борбата с корупция.
Колеги, искам да ви благодаря за участието и Ви предлагам, госпожа Николова, да подготвим становището по законопроекта, след като видим и останалите два законопроекта и ако имаме възможност, да го разширим.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Мисля, че те имат внесено, ще го видя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, така се договаряме. Приятна вечер ви желая!

(Заседанието беше закрито в 15,50 часа.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)