---

ПРОТОКОЛ
№71

На 18 октомври, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Проектозакон за публичност на лобистката дейност.
2. Законодателен опит и нормативна база относно статута на институции и органи за борба с корупцията в страни от ЕС – законодателно проучване.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем. Имате предложен дневен ред в три точки.
1. Проектозакон за публичност на лобистката дейност.
2. Законодателен опит и нормативна база относно статута на институции и органи за борба с корупцията в страните от Европейския съюз – законодателно проучване.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, има ли други предложения по дневния ред?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз обръщам внимание на едно мое предложение отпреди няколко седмици. Ставаше дума да изискаме договора за електроразпределителните дружества предвид проблемите, които се създават в момента. Имахме изслушване на господин Шушулов в Комисията по енергетика. Мисля, че е особено актуално да изискаме тези договори, за да можем да се запознаем с тях и да видим кой как е сключвал договорите.
Същото се отнася, разбира се, и за приватизационния договор с “Балкан“. Мисля, че би трябвало да настояваме като комисия да получим тези договори, за да се запознаем с тях.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, подписал съм писмо с искане специално за договорите на електроразпределителните дружества, така че се надявам в оперативен порядък да получим необходимото. Но не ми се иска да повторим опита от други договори, които получаваме и не вземаме достатъчно експертно и задълбочено отношение по тях, за да може като комисия да се произнесем, затова ще моля народните представители, аз ще съобщя своевременно, когато договорите бъдат на вниманието на комисията, за да може да се прецени доколко и какви проблеми има, свързани с корупционни схеми, които са заложени в тях, ако преценим, че има такива.
Колеги, има ли възражения по дневния ред? Не виждам.
Моля, които са съгласни да гласуват. Считам, че дневният ред се приема с единодушие. Благодаря ви.
Преминаваме към точка 1 - Проектозакон за публичност на лобистката дейност.
Колеги, кратко встъпление по Закона за публичност на лобистката дейност.
В продължение може би на година беше разработван този проект на Закона за публичност на лобистката дейност. Организирани бяха няколко обсъждания, включително и кръгла маса с представители на различни институции, граждански движения и обединения, които имат пряко отношение и проучване по този проблем за лобистката дейност. Знаете, в 39-ото Народно събрание имаше внесени няколко законопроекта. Единият от тези законопроекти, автори на който бяха представители на Новото време, беше използван при подготовката на този закон за публичност на лобистката дейност с известни ограничения, които бяха направени. Същността на този законопроект е насочена преди всичко към нормативната уредба, законодателството и подзаконовите нормативни актове и лобирането, свързано с тях.
Беше формирана и експертна група от антикорупционните комисии към Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет, както и представители на омбудсмана. Проектът беше консултиран и в Брюксел в Европейската комисия, така че имаме един вариант, който е резултат на едно широко обществено обсъждане със съответните експертни оценки, без, разбира се, да считаме, че той е перфектният вариант за закон за публичност на лобистката дейност. Считаме, че може да бъде обсъждан в комисията и да се предприеме съответната законодателна инициатива, ако комисията реши, от името на народните представители, тъй като нямаме право от името на комисия.
В общите положения на законопроекта са включени предметът на този законопроект, обхватът, направено е едно определение на лобистката дейност и на лобисти, както, разбира се, и изключенията от тези понятия, и това, което не се счита за лобистка дейност.
В глава ІІ “Публичност на лобистката дейност и предотвратяване на конфликта на интереси” са разработени публичните регистри в Народното събрание по отношение на лобистите, както и разкриването на интереси чрез регистриране на интереси от страна на народните представители, отговорността, която съответно се носи, и публичните регистри съответно в изпълнителната власт, в общинските съвети.
Представен е също така и достъпът до информация от публичните регистри, задълженията за декларирането на контакти с лобисти.
В глава ІІІ са представени забраните и ограниченията за лобистката дейност.
Административно-наказателните разпоредби са представени в глава ІV.
Това е съвсем накратко структурата на законопроекта, който е пред вас. Той е внесен в комисията със съответните мотиви. Ние имахме едно обсъждане може би преди около шест месеца, така че имаме възможност отново да се спрем на този законопроект след направените корекции, след допълнителните обсъждания, които бяха направени, и отново да обсъдим, може би за последен път, със съответното решение, което комисията прецени за необходимо.
Имате думата за мнения по внесения в комисията законопроект за Закон за публичност на лобистката дейност.
Няколко народни представители са заявили готовност да изразят становища за промени в закона, които не го засягат във философията и в принципната част, а се отнасят до отделни глави. Това заяви господин Илко Димитров. Предложения имаше и господин Илчев. Но това са предложения, които биха могли, разбира се, ако има иницииране на законодателна инициатива, да бъдат внесени като предложения и за второ четене. Пак повтарям, те не засягат философията на закона като цяло и неговите принципни положения.
Колеги, имате думата.
Тъй като веднъж е представен законопроектът пред комисията в неговата философия и основните му части и раздели, аз си позволих само да припомня някои части, без да влизам в съдържанието.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз няма да изпадам в конкретика по съществото на текстовете в законопроекта. Бих искала да припомня, че по-голяма част от нас участвахме в публичното обсъждане, което организирахме тук. Бих казала, че сме наясно с това каква цел преследваме с този законопроект, но по-скоро ми се иска да споделя, че според мен интересът към него е голям и хубаво би било да се мобилизираме и да направим тази законодателна инициатива, да го внесем, независимо че ще е от група народни представители, ние можем и цялата комисия да се подпишем под този законопроект, во главе с Вас, господин Председател, за да може и представителството да е на ниво, и отговорността съответно в пленарна зала. Така че поради огромния интерес от страна на обществото и медиите, нека да ускорим тази законодателна инициатива, а всички онези предложения, които ще доведат до подобряване на текстове, без да се променя философията, ние чухме различните практики за европейския модел, за американския модел, за приложимостта на текстовете в български условия. Сигурно няма да заработи от раз както трябва, но все пак да направим първата стъпка и законът да стане факт и в нашите условия. Така че подкрепям тази инициатива и ще се подпиша под законопроекта с цялата отговорност, която съм готова да понеса за по-нататъшните усъвършенствания на текстовете. Дай Боже, тяхната приложимост да стане факт веднага.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Гроздилова.
Други колеги?
Колеги, има ли други становища по законопроекта?
Ние сме имали две обсъждани досега в комисията, така че това всъщност е окончателният вариант, който е с корекциите, които бяха направени след последното публично обсъждане.
Ако няма други становища, предлагам ви да гласуваме законопроекта според позициите, които има всеки народен представител.
Моля, който подкрепя Закона за публичност на лобистката дейност, да гласува.
Шест гласа “за”; против” – няма, “въздържали се” – двама.
Законопроектът се приема.
Формата на иницииране на законодателна инициатива може да стане с подписите на народните представители от комисията. На мен ми се иска обаче да не ограничаваме законодателната инициатива само с народни представители от комисията. Би било добре ако и народни представители от различни парламентарни групи се включат в тази инициатива, имайки предвид характера на законопроекта и необходимостта от една по-широка подкрепа в Народното събрание. Така че законопроектът ще бъде на разположение за тези, които биха искали да подпишат. Разбира се, ще направим необходимото през тази седмица и други народни представители, които подкрепят този законопроект, да се включат в инициирането на законодателната инициатива.
Някакви възражения, колеги? Няма.
Преминаваме към точка 2 - Законодателен опит и нормативна база относно статута на институции и органи за борба с корупцията в страни от Европейския съюз – законодателно проучване.
Кратка история на проблема. Може би преди повече от шест месеца по инициатива на Комисията за борба с корупцията ние се обърнахме към Народното събрание с едно искане за проучване на антикорупционното законодателство и това проучване, за наше голямо удовлетворение, беше извършено много задълбочено и сериозно от един екип с научен ръководител проф. д-р Радостин Беленски и координатор госпожа Евгения Попова. В екипа като изпълнители бяха студенти, тук искам да ги изброя и да ги поканя на масата. Това са госпожица Албена Петкова, госпожица Владимира Цветкова, господин Иван Георгиев, госпожица Ивелина Маркова, господин Йордан Кънчев, госпожица Надя Недялкова, госпожица Пламена Делийска, господин Стоян Чокаджиев, господин Христо Димчев и господин Христо Йоцевски.
Темата на изследването, както обявих, е законодателен опит и нормативна база относно статута на институции и органи за борба с корупцията в страни от Европейския съюз.
Бих искал все пак да стане ясна причината за тази инициатива, която проявихме и предложението, което направихме за това изследване. То беше свързано с една инициатива, лансирана от различни институции, включително и от нашата комисия, за изграждане на независим орган за борба с корупцията, самостоятелно звено. За да се съобразим с чуждия опит в това отношение, преценихме, че е необходимо да бъде направено едно такова проучване. Имайки предвид обаче развитата вече идея за създаването на Национална агенция за сигурност, която да включва и борбата с корупцията по високите етажи на властта, част от причината за тази идея е ограничена по същество, но въпреки това, имайки предвид няколко законодателни инициативи, свързани с конфликта на интереси и антикорупционно законодателство, което би могло да бъде в полза и което би могло да доведе до резултат, включително и в нашата работа, преценихме за необходимо това изследване да бъде представено пред народните представители. Всеки един народен представител разполага с това изследване.
Затова ще помоля първо неговият научен ръководител проф. д-р Беленски да вземе отношение, както и госпожа Попова. След това ще преминем към представяне на самото изследване.
ПРОФ.Д-Р РАДОСТИН БЕЛЕНСКИ: Много благодаря.
Уважаеми дами и господа, аз работя много време с усърдни млади хора. Искам да изразя благодарността си към тях заради това, че независимо от липсата на опит, забележете, някои от тях са студенти по международни отношения, не са по право, не са завършили всички семестриално, те не са полагали някои от тях и изпити по наказателно-правни науки, а антикорупционното законодателство предполага такъв опит, те се справиха перфектно, хвърлиха много усилия и не го казвам от куртоазия, а искрено го мисля.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Кой курс е най-малкият?
ПРОФ.Д-Р РАДОСТИН БЕЛЕНСКИ: Имаме от трети и четвърти курс, които са тук.
Другото, което трябва да отбележите за усърдието им, е, че всъщност те започнаха проучването след една тежка юнска сесия в юридическите факултети по традиция и непосредствено преди парламентарната ваканция. Тоест, те се трудиха извънредно. Това го казвам като благодарност, защото те заслужават такива публични похвали.
Аз ще бъда много кратък, в рамките на около пет – шест минути ще се опитам да създам впечатление за това какви трудности ние свързахме и какъв обем информация трябваше да бъде събран, обобщен и анализиран. Огромен по обем, разностранен по съдържание, в много случаи противоречив, в много случаи даващ основания за допълнителни изследвания. Не само законодателството проучихме, но ние се насочихме към проучване и на литературни източници във връзка с антикорупционното законодателство. Мога да твърдя, че успяхме още на първия етап, когато създавахме методиката на извършване на изследването, да насочим нашето внимание в три насоки, свързани с развитието на антикорупционна практика и законодателство – институционално, социокултурно и политико-икономическо обяснение и търсене на решение в тези три основни направления за антикорупционно поведение и изграждане на законодателна рамка. Поради тази причина ние се насочихме и към три групи нормативни актове.
Първата е актове, които са свързани с международни организации. Това са актове на Организацията на обединените нации, общностното право на Европейския съюз и националното законодателство, така както беше поставено в искането на комисията за извършване по страни. Нещо повече, господин Председател и уважаеми господа народни представители, ние разширихме нашето проучване поради една-единствена причина, че имаше достатъчно информация за размисъл по отношение на някои държави, които, макар и да не се водят в кръга на евроатлантическите ценности, имат антикорупционно законодателство. Такива са страните Азербайджан и Казахстан, които между другото правят изключително сериозни реформи в момента под натиска на Европейския съюз и Съединените щати.
Опитахме са да обобщим нашите резултати и да улесним вашата работа, като изведохме една типизирана структура на нормативните актове в антикорупционната сфера. Вие виждате, че общо взето се съдържат шест групи мерки, които се приемат в антикорупционната сфера, и те са свързани с определяне на систематичното място на антикорупционните нормативни актове, мерките за търсене на отговорност – ние ще минем при представянето в тази насока – не само наказателно-правни, но и административно-правни и свързани с граждански оборот и регулиране на граждански оборот по особен начин.
На следващо място, тръгнахме да търсим обяснение на типовете на корупционно поведение и изграждането на система от наказания в зависимост от лицата. Защото вие знаете за този стар юридически спор за отговорността на юридически и физически лица, когато се отнася за лични действия. Направихме справка в много от страните, в които искахте да направим това изследване, и установихме, че се търси юридическа отговорност и от юридически лица и това е тенденция, която се засилва между другото.
Следващата много важна стъпка е това, което установихме в структурата на нормативните актове, че се предвижда комулация на отговорности, това, което говорих преди малко. За това, че не само наказателна отговорност, но в антикорупционните актове се препраща за търсене на отговорност и в други сфери на гражданския оборот.
И най-накрая, при всички нормативни актове установихме, че има разпоредби, които засягат международното сътрудничество, от което ние правим някои важни извода.
Първият извод, че корупцията не е изолирано явление в съвременния свят.
Вторият извод, че корупцията налага многостранно, междудържавно и институционално сътрудничество.
Законодателните мерки, които установихме, че се използват в проучените държави, обхващат тези шест групи от обществената практика. Най-напред, в основата на всички антикорупционни актове се забелязват финансови данъчни мерки и търговско-правни мерки там, където се регулират първичните потоци.
На трето място, по тежест, могат да бъдат поставени административно-организационните мерки.
На четвърто място са организационно-политическите мерки.
Върхът, острието на борбата с корупцията очевидно са наказателно-правните мерки, когато се предвижда наказателна отговорност за различни корупционни поведения и деяния.
Не без значение е и как ще се разследват и как ще се установяват и доказват тези корупционни поведения и деяния, тоест трябва да има единство между всички пет останали системи, пет направления в законодателните мерки, това са наказателно-процесуалните мерки, свързани с разкриването, разследването и доказването на корупционно поведение и корупционни действия.
Типичната структура на корупционните престъпления, защото както сами знаете, нямаме легална дефиниция, поне у нас, за понятието корупция, но за това ще говорят колегите малко по-нататък, традиционно се свързва с подкуп, длъжностно присвояване, търговия с влияние. Това почти в 90% от проучените страни се забелязва. Освен това финансови престъпления там, където има парични потоци, пране на пари и данъчни престъпления. В отделните държави те са криминализирани по различен начин. Някъде са криминализирани, някъде се търси административна отговорност. Това, с което се постарахме да улесним народните представители, е извеждането на преден план на легални дефиниции. Установихме, че в практиката на проучените държави, на законодателството им, могат да се намерят две големи групи дефиниции.
Първо, относно деянието, свързано с това що е корупция извеждаме и от международно-правен аспект, и в националните законодателства типични четири легални дефиниции относно корупцията, относно корупционните деяния, корупционни действия и измама като една от проявните форми на корупционното поведение.
Относно лицата също има четири типични дефиниции.
На първо място, длъжностно лице, защото корупцията се свързва с длъжностни престъпления най-често.
На второ място, чуждо длъжностно лице, което е въведено по силата на няколко международни конвенции във връзка с корупцията,
На трето място, юридическо лице като субект на наказателна отговорност.
И на четвърто място, организираната престъпна група като една специфична среда за осъществяване на корупционното поведение.
С какви характеристики се отличават, уважаеми народни представители, легалните дефиниции, които срещнахме? Опитахме се да ги систематизираме и стигнахме до следните изводи.
На първо място, във всички нормативни актове, независимо от ранга им, независимо от техния произход – международен или локален, се използва единен понятиен апарат и това е наложено от международната практика.
На второ място, всички дефиниции обхващат както публичния, така и частния сектор.
На трето място, всички легални дефиниции разкриват общата черта разширен обхват по отношение на лицата.
На четвърто място, те винаги са свързани с имуществен характер, регулират имуществени отношения, коментират имуществени отношения или трансфер на облаги.
И най-накрая, ние установихме, че в легалните дефиниции се създава възможност и се препраща към институционално и междудържавно сътрудничество.
Когато говорим за международна правна помощ, аз споменах и за структурата на нормативните актове, такава беше и по отношение на легалните дефиниции. Искам да ви кажа, че тези пет елемента от международната правна помощ, които съществуват понастоящем и в нашия Наказателно-процесуален кодекс, но не се използват достатъчно добре и не са синхронизирани достатъчно добре с международните правни актове, се използват в абсолютно всички законодателства на Европейския съюз и в част от законодателствата извън Европейския съюз. Очевидно е, че става въпрос за многостранно, всеобхватно проучване и възможност за сътрудничество във всички тези пет направления, които изразяват волята на повечето от държавите и волята по двустранните и многостранни договори за справяне с корупцията.
Съществена роля имат разпоредбите, регламентите, цялото общностно право в Европейския съюз. Но, забележете, безброй са нормативните актове от различен характер. За нас обаче се налагат следните три извода.
На първо място, би следвало - и повечето от държавите и понастоящем, макар и не с еднаква степен на категоричност, поддържат създаването на “Корпус Юрис”. ”Корпус Юрис” е проект, който датира от 1998-2000 г. на 12 професори в областта на наказателно-правните науки от държави – членки на Европейския съюз, който се опитва да създаде единно материално наказателно право и единно процесуално право по отношение на няколко типа престъпления, които са характерни за съвремието.
На първо място, първото регламентирано престъпление, което се опитва да бъде разгледано в “Корпус Юрис”, забележете, е корупцията. За да не оставаме само на материално-правната основа, ние установихме и видяхме какви са процесуалните възможности, тоест способите за реализация на отговорността за корупцията, и правим следния извод. Най-ефективната институция, най-ефективната структура в рамките на Европейския съюз, която може да се бори с корупцията, е ОЛАФ с всичките нейни три подразделения. С колегите подробно сме изложили институционалното развитие, структура и правомощия на отделните отдели на ОЛАФ.
Другото, което не трябва да се забравя, въпреки че има дублиране на функциите с Интерпол, е новосъздадената институция Европол. Има тенденция към разширяване на правомощията, разширяване на бюджета и много бързо оперативно сътрудничество във връзка с издирване, задържане на лица във връзка с извършени престъпления по корупция, регистрация, което е изключително важно, и обмен на данни по оперативен път, включително и чрез механизмите на договора от Прюм за обмяна на криминалистично значима информация по полицейски разследвания.
На следващо място, уважаеми народни представители, това, което може би ще представлява най-голям интерес за вас, това бяха откритите, анализираните модели на борба с корупцията. Установихме три модела, които се повтарят в една или друга степен, в различна комбинация на отделните елементи на всеки от моделите.
Първият модел - когато борбата с корупцията се осъществява от органи в съдебната система, и два пътя са реализирани за този модел.
Първият път – специализация на магистрати при разследване на корупционни престъпления.
Вторият път - създаването на специализирани разследващи органи, но в рамките на магистратурата.
Това е логичният подход на повечето от старите демокрации, защото там има институционално изграждане и стабилност на съдебната система.
Вторият модел, който се прилага частично и в някои от старите демокрации, но е и предпочитан модел в новите демокрации, е специализирани органи за разследване на корупционни престъпления, които са независими. Те са наричани по различен начин в различните държави, но вие виждате - Белгия, Франция, Литва, Азербайджан, Казахстан, Молдова – многообразието от държави, които предпочитат вече или да изнесат част от натовареността на съдебната система в самостоятелен орган, или пък изграждайки нов орган, да елиминират корупционно поведение и в самата съдебна система.
И смесеният подход, при който се прилагат едновременно и се изграждат и органи за борба с корупцията в някои от системите на държавното управление, или в изпълнителна власт, или в съдебната система, или като независим орган, или и трите едновременно. Типичен случай за такъв комплексен подход е нашата съседка Румъния, ние подробно сме я описали и след малко колегите ще говорят на тази тема.
Следващата стъпка, която ние обобщихме, е свързана с правомощията на тези органи. Успяхме да изведем четири групи правомощия - разследващи, разузнавателно-аналитични, превантивни и комплекси. Особено тогава, когато става въпрос за независими органи, се реализира комплексният подход в правомощията на отделните органи.
Не е важно само какво се разследва, но и по какъв начин се разследва. Ние насочихме усилията си към способите на доказване. Наред с традиционните способи на доказване на традиционна престъпност, ние установихме, че по силата на международните актове се използват най-новите способи на доказване, които са на ръба, на границата на защитаване на правата на личността.
На първо място, ефективност се постига със специалните разузнавателни средства.
На второ място, със съвместните екипи за разследване тогава, когато имаме установяване на транснационална корупция с извършването на конферентни разпити, тоест, когато имаме възможност за защита на лицата, които съдействат за разследването на корупция,
На трето място, претърсването и изземването като класически способ. Тук включваме и някои компютърни и информационни системи, това ще го видите по-нататък в изложението.
И на четвърто място, със съдебните експертизи за установяване на способа на извършване и размерите на корупцията.
Искаше ми се да кажа и две думи за специалните разузнавателни средства такива, каквито са заложени в нашия Наказателно-процесуален кодекс, но не са достатъчно развити на подзаконово ниво, нито в самия закон. Такива проблеми ние установихме и в други законодателства. Тези четири способа на доказване, контролиране на доставка, доверителна сделка, агент под прикритие, електронно наблюдение са най-ефективните сред всички способи за доказване и би следвало да се имат предвид в изграждането на институционалната система и правомощията на отделните органи.
И накрая, като обобщение.
Изграждането на ефективна антикорупционна система, антикорупционно законодателство според нас следва да се основава - и това го установихме във всички проучени нормативни актове и литературни източници - на тези пет елемента.
На първо място, активно гражданско общество тогава, когато може да има “рапортуване” на корупция.
На второ място, институционален баланс между органите, които се занимават с разкриване и разследване.
На трето място, конкурентен частен сектор, който да подпомага това институционално сътрудничество.
На четвърто място, политическа отговорност и отчетност във връзка с изграждането на нормативна база.
И най накрая, това, което е напълно естествено, прозрачно управление на публичните финанси, за да не се допуска злоупотреба с корупционно поведение.
Това беше моето кратко встъпление. Ще дам възможност на всички останали колеги да говорят във връзка с конкретните техни проучвания. Ако имате въпроси, готови сме да отговаряме по всяко време.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, професор Беленски.
Колеги, ще ви моля да се представяте, когато вземате думата. Заповядайте.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми дами и господа,
Уважаеми колеги,
Аз съм студент по право в Софийския университет. Съвсем накратко ще представя пред вас най-характерните моменти, които се срещат в общностното право, с което се опитват да се защитят финансовите интереси на Европейската общност.
В актовете на общностното право е характерно, че се дефинира понятието корупция чрез някои от нейните проявни форми. Така например пасивната корупция е определена като умишлено действие на длъжностно лице, което пряко или чрез посредник поиска или приеме изгода от всякакъв вид за себе си или за трето лице, или приема обещание за същата изгода с цел да извърши или пропусне да извърши нещо във връзка с неговите задължения и от това настъпят вреди или е възможно да настъпят вреди за финансовите интереси на Европейската общност.
Разликата между пасивната и активната корупция е по-съществена. Освен, че при активната корупция изгодата трябва да бъде обещана или да се предостави, субект на пасивна корупция може да бъде само длъжностно лице.
Пасивната корупция в частния сектор е определена като умишлени действия на лице, което във връзка със своята търговска дейност пряко или чрез посредник поиска или получи прекомерна облага отново във всякакъв вид. Тук вече е заложен един количествен критерий за облагата, която трябва да бъде прекомерна. С това оценъчно понятие в общностното право са целили да се избегнат дребните суми, които се получават в рамките на обикновената търговска дейност.
Дефинирано е и понятието “измама”, като всяко умишлено действие или бездействие, свързано с отчитане на разходи посредством употреба или предоставяне на неистинско, некоректно или непълно изявление или документи, довели до злоупотреба или погрешно задържане на пари от бюджета на Европейската общност.
Дефинирани са също така и субектите на корупционни правонарушения.
На първо място, това може да бъде всяко наказателно отговорно лице.
На второ място, това е длъжностното лице, като Европейската общност е целяла да даде максимално широко определение и това е всяко длъжностно лице на Европейската общност или на държава – член на общността.
Понятие за юридическо лице също има в актовете на Европейския съюз. Това е всяко обединение, което има статут на юридическо лице според националното законодателство на съответната държава, като се изключат държавните институции и публично правните международни организации.
Международното сътрудничество се изявява най-вече с европейската заповед за арест, която представлява съдебно решение, издадено от държава – член, с оглед задържане и предаване на друга държава – член, на издирвано лице с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане. Това понятие е залегнало и в нашия Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест.
Има и друго понятие – заповед за арест, което е свързано с европейската заповед за арест, но единствената разлика е, че то е насочено към възможността на държави, които са извън общността, да осигуряват такова задържане или предаване в друга държава. Такова е споразумението на Европейската общност с Кралство Норвегия.
По отношение на съдържанието на актовете.
На първо място, предприемат се мерки за търсене на наказателна отговор при злоупотреба с финансови средства на Европейския съюз. Изисква се също така въвеждане на адекватни наказания, процедура по екстрадиране, спазване на принципа, че лице, осъдено в държава – член на общността, да не може да бъде съдено за същото деяние в друга държава.
Много често срещана мярка е предвиждането на санкции за юридически лица.
Отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност. Това също вече е включено в нашия закон за отнемане в полза на държавата и корупционните престъпления са изцяло включени като основания за започване на такава процедура.
Друг елемент, който се среща в много от актовете, са предвидените юридически отговорности да не изключват наказателната. Това става и по принцип, с изключение на административно-наказателната, което е съвсем нормално.
Отстраняване на кандидати или оференти в процедура по възлагане на обществени поръчки, когато лицето е било осъдено за корупция, измама, участие в престъпна организация или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на общностите.
Бих искал да ви кажа и няколко неща за органите за борба с корупцията. Проф. Беленски започна с Европейската служба за борба с измамите. Аз съвсем накратко ще ви разкажа за нея.
Тя е създадена през 1999 г. с решение на Европейската комисия и нейната цел е била да замени Звеното за координация на възпрепятстването на измами и да поеме неговите функции. Разследванията, които се извършват от ОЛАФ, са абсолютно независими. Председателят на службата няма право да приема инструкции нито от комисията, нито от което и да било правителство, институция или орган.
Създадена е и комисия за надзор, чиято функция е да следи за извършените проверки от страна на ОЛАФ.
Европейската служба се оглавява от председател, който се номинира от комисията. Мандатът на председателя е пет години и може да бъде преназначаван на същата длъжност само веднъж. Всички инспекции, проверки и други мерки, които се предприемат от служителите на ОЛАФ по никакъв начин не засягат възможността на държавите – членки на общността да предприемат наказателно преследване.
Външните разследвания, които се извършват в държави – членки на общността, започват по решение на председателя на ОЛАФ, по негова инициатива, или по молба на държава – членка на общността. А вътрешните, които се извършват от институции, органи, служби и агенции - с решение на председателя, взето по негова инициатива или по молба на институция, орган, служба или агенция.
Във връзка с междуинституционалното сътрудничество съществува задължение за всеки служител, председател и дори технически изпълнител в институции, органи и служби да съдейства на служителите на ОЛАФ във връзка с предоставянето на информация.
Един друг орган, който също изпълнява функции за борба с корупцията, е “Евроюст”. Той е орган на Евросъюза, който притежава самостоятелна правосубектност. Този орган се състои от един национален член, който е командирован от всяка държава в съответствие с нейната правна система, като той е прокурор, съдия или полицейски служител. Целите на “Евроюст” са да стимулира и подобрява сътрудничеството между компетентните органи на държавите – членки при разследване в съответните държави, като искането на компетентните органи на държавите е всяка информация, предоставена от всеки орган, компетентен по силата на разпоредби, приети в рамките на договорите.
Има и една съвсем нова инициатива, от края на месец август тази година. Тя е на Германия и е за създаване на мрежа от звена за контакт срещу корупцията. Идеята е тази мрежа да обедини Европейската комисия, Европол и Евроюст и да се състои от органи и учреждения на държавите – членки на ЕС, като всяка държава да посочи най-малко един и не повече от три органа.
Задачата на мрежата е да представлява форма за обмен на информация в целия Европейски съюз по отношение на ефективните мерки и опит в областта на превенцията и борбата с корупцията, както и да улеснява установяването и активното поддържане на контакт между своите членове.
Международно-правните актове за противодействие на корупцията. В доклада, който сме представили на Вашето внимание, ще видите актове, които обхващат различни територии от Латинска Америка, Централна Америка, Африка.
За нас интерес представляват най-вече актовете на ООН и на Съвета на Европа, страни, по които сме и ние като държава. В тези актове понятието “корупция” фигурира единствено в Гражданската конвенция на Съвета на Европа. Там тя е дефинирана като искане, предлагане, даване или приемане пряко или косвено на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещанието за такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагаща се облага или обещаването на такава.
За ваше сведение ще ви кажа, че най-краткото определение се дава от британската общност на нациите, според които корупцията е злоупотреба с обществени функции в частна полза.
Дефинира се и понятието “тежко престъпление”. Това е престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода най-малко четири години или друго по-тежко наказание. Такива престъпления трябва да бъдат корупционните. Това понятие се различава от въведеното в нашия Наказателен кодекс.
Корупционните деяния в някои от актовете не се дефинират, а се изброяват. Това можете да видите в материала, който сме подготвили.
Субекти на корупционни престъпления - отново могат да бъдат длъжностни лица и юридически лица.
Длъжностното лице е това, което отговаря на определението служител, държавен служител, кмет, министър или съдия съгласно националния закон на държавата, в която лицето изпълнява тази функция и както се прилага в нейния наказателен закон.
Чуждо длъжностно лице е всяко лице, което взема законодателна, административна или съдебна длъжност в чужда страна, независимо от това дали е назначено или е избрано.
А юридическо лице е това лице, което има такъв статус съгласно приложимия национален закон, с изключение на държавите или други публични органи при упражняването на държавна власт и на публични международни организации, тоест аналогично с това, което се дава и в общностното право.
В “Предмет на престъплението” е посочено единствено имущество като определение, което е всякакъв вид активи, изразяващи се във вещи или права, движими или недвижими, материални или нематериални, правни документи или инструменти, които доказват права или интерес върху тези активи.
В съдържанието на актовете е записано наличие на политическа воля за противодействие на корупцията. Противодействие в отделни сектори. Такива сектори са държавната служба, обществените поръчки, международните търговски сделки, мерки за защита на свидетелите, въвеждане на адекватни наказания за корупционни престъпления и последици от извършването на корупционни престъпления.
Международното сътрудничество се изразява в няколко аспекта.
На първо място има невъзможност за позоваване на банкова тайна като основание да се откаже сътрудничество. Това е заложено в наказателната конвенция относно корупцията.
Предвидена е процедура по екстрадиция, връчване на документи, събиране на доказателства, изпълнение на съдебни решения, съвместни действия между държавите, както и отнемане на имущество във връзка с извършеното корупционно престъпление.
Благодаря за вниманието.
Това беше от мен. Сега искам да дам думата на колегата, който да продължи.
ХРИСТО КЪНЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз съм студент по международни отношения и сега ще ви говоря за използваните легални дефиниции на понятието корупция, както и свързаните с нея корупционни престъпления.
Както разбрахте от проф. Беленски, това, което сме направили, е направено по точки с цел да бъде по-акуратно и по-достъпно.
Това е една от точките, като няма да ви давам дефинициите, а просто ще обобщя държавите, ще ги разделя на групи и ще ви кажа изводите, които аз съм направил лично за себе си за държавите, разделени по групи.
Азербайджан и Казахстан, както стана ясно, имат много интересно законодателство и за момента е доста развито по отношение на борбата с корупцията и корупционните престъпления. Това, което може да се забележи, е че в двете държави то е доста сходни и почти идентично, като се забелязва припокриване на основните постановки.
Литва и Латвия – две държави, които нас ни вълнуват, тъй като вървят по същия път, или са го извървели, по който ние вървим, присъединили са се към НАТО и Европейския съюз малко по-рано от нас. Това, което аз забелязах там, е, че корупцията и престъпленията, свързани с корупция, не са толкова изчерпателно засегнати, самото законодателство не е толкова добре развито. Сравнявайки двете държави, може да се установи, че Литва притежава по-адекватно законодателство и е по-добре развито за момента.
Румъния и Молдова. Румъния – страната, с която ние се сравняваме по всички показатели, и Молдова – страна, с която смятам, имат обща история, и можем да ги наречем в кавички братски държави, като аз тук бих присъединил и Беларус, защото ще направя едно сравнение между Румъния и Молдова.
Въпреки че двете страни в момента имат различно развитие, парадокс се забелязва там, че антикорупционното законодателство на Молдова е в пъти по-развито от това на Румъния. В Молдова съществува Закон за борба с корупцията още от 1995 г., като от 2006 г. е изготвен и проектозакон, който обаче не променя основните постановки на закона от 1995 г., а само допълва и доизгражда мерките и органите за борба с корупцията. Същото се забелязва и в Беларус – изключително развито законодателство – много, много са напред.
Франция, Великобритания, Белгия и Германия, т. нар. стари демокрации, от които всички би трябвало да взимат пример и от които всички би трябвало да се ръководят, но тук нямаме ясна дефиниция на понятието “корупция”. Среща се на много места, в много актове, но няма точно определение какво е това корупция, както и на корупционните престъпления, корупционни действия, корупционно поведение. Само във Франция изчерпателно са изброени и дефинирани някои от тези правонарушения.
Полша. Това, което забелязах при Полша, е, че наистина доста добре е разработена там система и законодателството и нормативните актове са уредени прекрасно, като смятам, че определението за корупция, което притежава Полша, може да се приеме като едно обобщаващо определение – кратко, ясно и точно, в сравнение с всички държави, които сме разработвали. Вярно е, че има някои пропуски, но те не са толкова съществени, тъй като основните неща, които се целят да се отбележат при корупция, присъстват.
Чили и Уругвай, Латинска Америка. Там нещата стоят по малко по-друг начин, но ние сме ги разгледали, защото са интересни. Законодателството им се базира на общностни принципи и може да се приеме. В Латинска Америка имат споразумения, имат интерамерикански конвенции, законодателствата основно се градят на взаимни конвенции. Но и при двете липсват ясни дефиниции на понятието корупция. Колегата малко по-късно ще ви даде по-подробна информация за това. Но престъпленията са изчерпателно изброени.
Благодаря за вниманието.
Сега ще дам думата на колежката да продължи.
ВЛАДИМИРА ЦВЕТКОВА: Уважаеми народни представители,
Аз също уча международни отношения в Софийския университет и ще ви представя това, което групата държави за борба с корупцията са създали за справяне с тези проблеми.
Виждате нормативната база. Групата държави към момента наброява 44, България е член. Основана е 1999 г. от Съвета на Европа, тоест това, за което говори колега Иван, тук малко ще повторя.
Основните актове, нормативната база, са Гражданско-правната конвенция за корупцията и Наказателно-правната конвенция, като има допълнителен протокол към Наказателно-правната конвенция, резолюции и препоръки.
По-интересното е, както Иван вече спомена, дефиницията на понятието “корупция”, което може да бъде открито в чл. 2 на Гражданско-правната конвенция за корупцията.
Имаме също определяне на понятието “държавен служител”. Това е според Наказателно-правната конвенция за корупцията. Понятието се тълкува в съответствие с дефиницията на понятията “служител”, “държавен служител”, “кмет”, “министър” или “съдия”, дадени от вътрешното право на държавата, в която съответното лице изпълнява функциите си. Вземат се обаче предвид и наказателните закони на страната.
Имаме дефиниция на “юридическо лице” и на “арбитър”.
Интересни са също видовете престъпления, като тук се прави разлика между активните и пасивните. Това всъщност са различни форми на подкупа, виждате, те са доста. Освен това вид престъпления са и злоупотребата с влияние, прането на пари и счетоводните измами. Тук са посочени органи и мерки за борба с корупцията, като се предвижда във всяка страна по конвенцията да се предприемат необходими мерки за сигурност в специализацията на хората и институциите, които се борят с тези проблеми. Те трябва да разполагат, разбира се, и с независимост, за да могат ефективно да изпълняват функциите си. Трябва също да се осигури и подходяща подготовка и ресурси за изпълнение на тези задачи. Трябва да се съблюдава също така и една закрила за лицата, които съобщават за корупционни престъпления. Предвиждат се и мерки за установяване на щетите.
Накратко ще ви представя една от старите демокрации – Германия, и достиженията им в антикорупционното законодателство.
Тук в нормативната база, на първо място, важат вътрешните закони. На първо място е конституцията, има специален Закон за борба с корупцията от 1997 г. Има и отделни разпоредби в отделните клонове на правото – в данъчното законодателство, в трудовото право. Тук също се вземат под внимание, разбира се, международните нормативни актове. Това е Законът за борба срещу подкупването на чуждестранни държавни служители в международните бизнессделки от 1998 г.
Прави впечатление, че няма дефиниция на понятието “корупция” в законодателството на Германия, но има дефиниция на “подкуп”-а, който не е престъпление, а е нарушение и се прави отпращане към правото за нечестна конкуренция. Интересно е различието между подкупването като активна корупция и вземането на подкуп като пасивна и възползването от служебно положение – също активна корупция, дефинира се като такова, и разрешението за възползване е пасивна корупция.
Тук са изброени в Наказателния кодекс различните престъпления.
Органите са също изчерпателно изброени. На федерално ниво има Федерално бюро за криминално разследване, има и Федерално бюро само за разследване. Разбира се, тук основно място заема Министерството на вътрешните работи като правомощия имат митническите служби и Министерството на отбраната.
Способите за доказване са традиционни – разпознаване на лица и предмети, разпити, претърсване, изземване. Използват се и специални разузнавателни средства.
Благодаря. И вече давам думата на колегата Йордан Димитров да ви запознае с другата стара демокрация.
ЙОРДАН ДИМИТРОВ: Уважаеми господа народни представители,
Както вече разбрахте, казвам се Йордан Димитров, студент съм по международни отношения и право в Софийския университет. Ще ви запозная накратко със законодателството на Франция в материята на борбата с корупцията, като акцентът е главно върху органите за борба с корупцията.
Френската република не разполага със самостоятелен нормативен акт в материята на борбата с корупцията. Основите на уредбата можем да търсим в конституцията. Наказателният и Избирателният кодекс съдържат съставите на корупционните престъпления, Наказателно-процесуалният кодекс – процесуални норми и норми относно разследващите органи. Международните актове също допринасят за цялостната картина в законодателството на Франция.
По отношение на легалните дефиниции в Наказателния кодекс, както и в Избирателния кодекс на Франция са изчерпателно уредени съставите на множество корупционни правонарушения, но няма изведена на преден план легална дефиниция, на понятието корупция или корупционно правонарушение. Все пак изброените състави дават известна рамка на понятието корупция. Както можете да видите от изписаните на екрана няколко корупционни престъпления, доста задълбочено е разработена във Франция тази система. Разделят се пасивна корупция и трафик на влияние, активна корупция, активна и пасивна корупция от лица, които не изпълняват публични функции, корупция от страна на магистрат и съдебен заседател, нарушаване на свободата на достъп до обществени поръчки, избирателна корупция, нарушение на правилата за финансиране на предизборни кампании, пране на незаконно придобити блага, незаконно присвояване на облаги, корупция в администрацията на европейските общности, тези на държавите – членки на Европейския съюз, и международните правителствени организации. В текста, който се получили, ясно и детайлно са изброени изпълнителните деяния, субектите и санкциите, свързани с тези престъпления, както и с други, които сме проучили.
И сега основно за органите за борбата с корупцията.
На първо място във Франция - това е Централната служба за превенция на корупцията. Както личи от наименованието на органа, става въпрос за превантивен орган. Това като начало е един добър подход, защото превенцията винаги е по-ефективна, отколкото последващата репресия. Целта на този орган е да събира и централизира информацията, необходима за откриване и превенция на корупционни престъпления. Това става чрез наблюдаване на проблемни и податливи на корупция сектори. Този орган – Централната служба за превенция на корупцията, е съставен главно от магистрати, но също така и от държавни служители от различни сектори с 4-годишен мандат. Характерно за този орган, както и за другите органи във френската система, е че те са съставени от различни експерти, различни като професионална подготовка, като това придава комплексност на дейността и по-голяма ефективност, защото обработваната информация е с много по-широк обхват.
Начинът на дейност на тази служба се състои в събиране на информацията, след това сезира прокуратурата, като след това функциите и спират, т.е . тя не разполага с разследващи функции. Във Франция разследващите функции са дадени главно на следствието, прокуратурата, съдебната полиция и други специализирани разследващи органи в системата на Министерството на вътрешните работи. Освен това службата дава мнения на административни органи, при поискване от тяхна страна, за мерките за превенция и изготвя годишен доклад с предложения за мерки за превенция на корупцията.
На следващо място е Службата за обработване на сведения и за дейност срещу незаконните финансови потоци “Тракфин”. Това е една служба, насочена за борба срещу прането на пари и финансирането на тероризма. За тази цел тя събира и обобщава всякакви сведения, чрез които може да се съди за произхода на сумите и естеството на валутните операции. И тук по същия начин съставът е широк както по численост, така и по компетентност на лицата, които се включват в този орган. Ще повторя, че това помага за ефективността, за комплексността и динамичността на работата на този орган. Той действа по подобен начин – събира информация, но този път не с цел превенция, а с цел намиране на корупционни престъпления, които вече се случват. След това се сезира прокуратурата. Тук също нямаме разследващи функции. Характерно както за този орган, така и за предишния, е че има институционализирана връзка с администрациите, а също така и с останалите държавни органи във Франция чрез комитети за връзка и работни групи.
Развито е и международното сътрудничество. Със службата “Тракфин” са подписани 28 споразумения с подобни служби от страни в Европа.
От казаното дотук за органите мога да направя следния извод за това какъв трябва да бъде един орган за борба с корупцията.
На първо място, той не трябва да бъде многочислен, но същевременно трябва да съдържа комплексни специалисти с различна подготовка, което придава комплексност и динамичност на работата и прави по-широк обхвата на дейността и на обработвана информация.
На второ място, да има добра институционализация на връзките между тези органи и останалите администрации и държавни органи.
И на трето място, освен слагането на акцента върху намирането на престъпления и налагането на наказания, органите за борба с корупцията трябва да полагат особено внимание на превенцията чрез наблюдаване на проблемни сектори и сектори от обществения живот, податливи на корупция.
Благодаря за вниманието. Това е от мен, предавам думата на колежката.
НАДЯ НЕДЯЛКОВА: Уважаеми дами и господа,
Аз завършвам право и финанси в УНСС.
Това, което ще ви кажа накратко, ще бъдат основните принципи, които парламентарното Кралство Испания е възприело за борбата с корупцията. За да бъде по-впечатляващо, защото ние се впечатляваме само от неща, които лично ни засягат, и тъй като вие сте народни представители, може би ще си помислите какво ще следва да се случва с всички като вас и държавни служители, които злоупотребяват. Защото България все си мисли, че ние ще останем незасегнати. Няма такова нещо, и при нас идва, въпрос на време е.
В парламентарното Кралство Испания са взели мерки във връзка с осъзнаването на проблема и неговите връзки с политиката, както и нуждата от прозрачност за публичното и частното финансиране на политическите партии и приоритетите и новите правила на Европейския съюз.
Законодателството на Испания е изградено на няколко закона, но те са доста обхватни, така че няма да има празноти, с които да им се размине на служителите, упражняващи злоупотреби. Те нямат конкретен закон за борба с корупцията, основният закон е Наказателният кодекс на Испания, който много обширно и подробно обхваща всякакви вариации на корупция, на продажба на влияние, натиск, незаконно присвояване, измама, злоупотреба с власт, както и всякакви други комбинации, които в България са доста добре познати.
Другият закон, който много подробно се занимава с този проблем, е Избирателният закон. Той обхваща много подробно несъвместимостта на отговорностите на всички длъжностни лица и политици с бизнес- и други интереси. Този закон налага изискването, че всяко едно длъжностно лице, всеки един политик преди встъпването си в длъжност, както и при всяка промяна в неговото имуществено състояние, да попълва декларация, която се записва в регистър. За да бъде по-описателно, ще ви изброя само, че декларирането на имуществото включва недвижими имоти, банкови депозити, ценни книжа, акции в дружества и други прехвърлими ценни книжа, художествени произведения, антики и всичко от този род. Просто няма да има шанс нещо да се размине, което да не е вписано. Преди встъпването в длъжност и по време на длъжността всяка промяна трябва да бъде отчитана и декларирана. След приключване на мандата също трябва да се подаде декларация. Няма да уточнявам в какъв размер са санкциите и отговорностите за недекларирани обстоятелства или за декларации с невярно съдържание.
По същия начин в тази декларация трябва да се уточнят всички дейности на въпросния кандидат, които биха могли да имат облага от неговия пост.
Конвенциите, които са издадени във връзка с Договора на Европейския съюз за борба срещу корупционното замесване на длъжностни лица, също засилват тежките мерки, вече установени от испанските вътрешни закони, за да подсигурят, че няма да има празноти.
Органите можем да ги разделим на две групи.
Тези, които са законотворчески, изпълнителни или по всякакъв начин имат връзка с борбата с корупцията. Знаете, испанският парламент е двукамерен – сенат и бюро на конгреса. Сметната палата много строго се занимава с контрола на финансирането на политическите партии както от частни, така и от публични спонсори.
Криминалната полиция също има един много силен департамент, отдел, който се занимава с антикорупция и антимафия.
Министерството на правосъдието, в частност министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи работят в един много силен отбор и, както всички знаем, Испания е страната, която има едно от най-ниските нива на корупция и мафия в света. Като изключим нашите български влияния.
На върха на разследващите органи е съдия-следовател, който има най-силни правомощия. Всички останали органи са изцяло подвластни на неговите заповеди.
Полицията и антикорупционният отдел в полицията са под ръководството на министъра на вътрешните работи за тяхната практическа работа. Но в едно разследване те са длъжни да изпълняват и да следват заповедите изцяло и само на съдия-следователя. Същото важи и за прокурора, който е едно по-висше ниво от полицията. Прокурорът е от специален отдел за борба с корупцията и мафията. Той е по-висше ниво от полицаите, но същевременно също е изцяло под ръководството на съдия- следователите.
Прокурорите се избират от главния прокурор, който пък се назначава от министъра на правосъдието.
Съдия-следователите са под прякото ръководство на Висшия съдебен съвет, който, забележете, е независим орган. Висшият съдебен съвет се състои от дванадесет члена, които са съдии, заедно с други осем, които са адвокати, юрисконсулти. Тези двадесет члена, които те избират с гласуване от Конгреса, избират извън тях двадесет и първия член, който е директор на Висшия съдебен съвет. Всички съдии-следователи са под ръководството на този Висш съдебен съвет, който е политически независим орган.
Да видим най-интересното – санкциите. Най-основните понятия, които са заложени в испанския Наказателен кодекс, са корупцията, продажба на влияние, незаконно присвояване, измама или злоупотреба с власт, престъпленията срещу публична администрация, срещу съдебната администрация, както и на международно ниво. Испанският кодекс търси имуществена наказателна отговорност не само на длъжностните лица, но и на физическите и на юридическите лица. Наказанията са най-тежки за тези, които са пасивни, които приемат корупция. Най-често това са длъжностни лица, но под същата отговорност могат да бъдат санкционирани и физически лица, както и управители на различни юридически лица и частни лица.
Наказанията варират. Наказание за лишаване от свобода, което варира от 6 месеца до 15 години. Освен лишаването от свобода, всяко едно лице, независимо дали е длъжностно, дали е частно, подлежи на имуществена санкция, равняваща се на утроената стойност на сумата или на предмета на престъплението. Представете си, взели сте комисионна 10 000 евро. Никой не е виновен, докато не бъде заловен. При едно евентуално залавяне и доказване не само че ще лежите 12 години в затвора, ами трябва да платите и 30 000 евро. А да не говорим, че няма да имате право до 12 години да си упражнявате професията и да заемате никакъв държавен или обществен пост. След 12 години, ако искате, заемете какъвто пост можете.
На същите наказания в по-лека степен подлежат и лицата, предложили, подтикнали към корупция. По-леки са наказанията, малко по-леки, на частните юридически лица. Те могат да стигнат до затваряне на клонове, затваряне на дружества, прекратяване на дейността и други подобни.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може ли един въпрос към екипа?
Каква е вашата оценка за мястото на българското законодателство по отношение на антикорупционния му характер в сравнение с държавите, които вие сте проучвали?
НАДЯ НЕДЯЛКОВА: Може ли аз да отговоря?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Господин Председател, трябва да Ви кажа, че това ще бъде абсолютно импровизиран отговор сега, защото задачата и проучванията, които се правят в програмата, е да се представи една обективна картина, без да се изкривява, а оттук нататък законодателят да си състави концепцията за българското законодателство, която ще отговаря най-добре на българските условия. Разбира се, както виждате, тук нищо не е режисирано, всеки свободно изказва своето мнение от проучванията. Така че заповядайте, след като имате такава покана, но ние не сме подготвени за критика и допълване на българското законодателство.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Попова, аз имам предвид участието на младите хора тук и пределната им откровеност. Затова поисках да чуя тяхното мнение относно оценката на българското законодателство и неговото място в рамките на тези държави, които представихте. Защото наскоро имаше един индекс на “Трансперънс интернешънъл” относно мястото на държавите в антикорупционната им същност, така да се изразя, и можем да видим промени, които са настъпили в някои държави за много кратък период от време след промяна в законодателството. Бих посочил тук Хонг Конг и Сингапур, колкото и далечни да са те от нас. Но така или иначе с радикални промени в законодателството се наблюдават някъде и много радикални промени в борбата с корупцията. В тази връзка попитах, имайки предвид това, което са проучвали младите хора.
ПРОФ. Д-Р РАДОСТИН БЕЛЕНСКИ: Може ли, господин Председателю, да кажа две приказки преди да дам трибуна на младите?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Професор Беленски, не ми се иска да ориентирате отговорите на младите.
ПРОФ. Д-Р РАДОСТИН БЕЛЕНСКИ: Не, в никакъв случай, пази Боже от тази работа. Не мога да им окажа никакво влияние, по никакъв начин, те не са зависими по никакъв начин от мен, не са били, няма и да бъдат.
Аз изразявам лично мнение, но мисля, че и колегите са стигнали до този извод, че българската правна традиция е изпреварила много от старите европейски демокрации. След малко ще чуете кога е първият закон във Великобритания за борба с корупцията. Само че в Държавен вестник, бр. 13 от 1895 г. се приема Закон за отнемане на имуществото на престъпно забогателите чиновници. Само това ще кажа. Това е български закон – Държавен вестник, бр. 13, 1895 г., подписан е указ за обнародване на 20.12.1894 г.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Двадесет години след Освобождението почти.
ПРОФ. Д-Р РАДОСТИН БЕЛЕНСКИ: Да. Много години преди някои други демокрации. Само това исках да кажа. Самият Ваш въпрос предполага едно самостоятелно законодателно проучване.
ПЛАМЕНА ДЕЛИЙСКА: Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз ще бъда съвсем кратка. Изучавам право в Софийския университет.
Както сами можете да видите, държавата, която ще разгледам, е Великобритания. Ще се спра само на особеностите в нейното законодателство.
Както можете да видите от съответния слайд, Великобритания приема три основни нормативни акта, които регламентират борбата с корупцията, като особеностите, с които се отличава законодателството на Англия във връзка с борбата с корупцията са инкорпорирани именно в тези три акта. Това, на което искам да ви обърна внимание, е, че те регламентират както превантивните мерки, така и конкретните мерки за справяне с корупционните практики. Според английската прецедентна система наказуеми са не само конкретните корупционни деяния, но и опитите към тях, както и съучастието към такива престъпления, което е едно доказателство за висока степен на обществена опасност на корупционните престъпления като цяло.
Друга специфика е разглеждането на делата по бързата процедура, което не затруднява и не отлага във времето доказването и наказването на субектите на корупция.
Системата на наказания е същата, както в повечето европейски държави, като особеност е задължителното възстановяване на полученото. Наказанията са алтернативно налагане на глоба и лишаване от свобода и комулативното налагане на същите тези наказания.
Отговорността за извършените деяния се носи не само от гражданина, предложил подкуп или дал подкуп на длъжностно лице, но и от самия орган, който е приел или обещал да приеме материална придобивка или нематериална изгода за осъществяване на конкретното действие или съответно за неизвършването на своето задължение.
Като последна особеност - английското прецедентно право прави разлика между корупционни престъпления, извършени на и извън територията на Великобритания, тъй като ако деянието не е извършено на английска земя, то не е наказуемо по т. нар. common law или прецедентно право.
Благодаря за вниманието.
АЛБЕНА ПЕТКОВА: Добър ден на всички,
Аз съм бакалавър международни отношения, студент по право в УНСС. Аз ще ви представя Република Полша.
Като кратко въведение само ще цитирам “Трансперънс интернешънъл” от 27.09.2007 г. В техен доклад те казват, че Полша заема 61 място от общо 180 държави, нарежда се на едно ниво с Куба и Коста Рика. Цитирам: “Въпреки факта, че полската позиция се е подобрила в световен мащаб, то страната все още показва високи показатели на корумпираност и вече не е най-корумпираната държава в Европейския съюз, само защото Румъния и България се присъединиха.”
Въпреки тези не толкова позитивни думи както за България, така и за Полша на “Трансперънс интернешънъл”, Полша е важна страна, защото тя предприема една изключително последователна и целенасочена политика за справяне с корупцията. През 2002 г. полското правителство приема програма, т. нар. антикорупционна стратегия, която предвижда редица структурни и законови мерки, разпределени в два етапа. Първият етап е през 2002-2005 г. Вторият етап е през 2005-2009 г.
Преди да започна да ви говоря за тази стратегия ще спомена, че още преди 2002 г. Полша започва да прави редица поправки в нормативната си база с цел борба с корупцията. Тук опорни точки са криминализацията на активен и пасивен подкуп както на полски, така и на чуждестранни служители, замяна на административната отговорност на колективните субекти с наказателна такава, въвеждане на понятието злоупотреба в малки размери, големи размери и съответните наказания, предписания, подпомагащи по-добро правно взаимодействие между държавните ведомства и изключването на фирми, за които има доказателства за подкуп, от обществени поръчки.
Сега, повече за антикорупционната стратегия.
Като основни стратегически цели за първия етап 2002-2005 г. са ограничаване на влиянието на държавата и политическите партии върху икономиката и дефиниране на допустими механизми за влияние на икономически лобисти върху решенията на държавните власти; намаляване на общественото мълчаливо съгласие и толериране на корупцията; иницииране на програми за информиране на обществото; стартирате на процеси за повишаване ефективността на публичната администрация, което ще доведе до по-високо качество на услуги; повишаване ефективността на засичане на корупционни престъпления и заздравяване на антикорупционния контрол върху държавната администрация.
Като втори етап трябва да се отбележи създаването на институции и структури в Полша. Това е създаването на Централно антикорупционно бюро, създаване на надзорни финансови институции – Комисия за банков надзор, Комисия за надзор на ценни книжа и валутна обмяна, Комисия за надзор на застрахователните и пенсионни фондове. Създадени са отдели за вътрешен надзор към различните държавни структури, отдели за финансова информация с цел следене на подозрителни финансови транзакции.
Като резултат от тази антикорупционна стратегия в Полша се създава Централното антикорупционон бюро със закон от 2006 г. Законът е резултат от работата на канцеларията, упълномощена от правителството за разработване на програма за борба със злоупотребите в държавните институции, която е част от канцеларията на министър-председателя. Централното антикорупционно бюро е правителствена единица, която се занимава с борба с корупцията в държавните институции и тези на самоуправление. Ръководителят се назначава и освобождава от министър-председателя със съгласието на президента, има мандат от 4 години, може да бъде преизбиран само веднъж. В границите на задълженията на Централното антикорупционно бюро влизат превенция на корупцията, операционни действия, криминално разследване, събиране на информация. Това корупционно бюро има полицейски функции. То извършва разузнавателни действия с цел да се избегне извършването на корупционни престъпления, тяхното разпознаване и разкриване, ако съществува принципно подозрение за извършване на престъпление, извършването на следствено-разузнавателни действия с цел залавянето на извършителите, контролна дейност и аналитично-информационна дейност. Управителят на Централното антикорупционно бюро трябва да бъде уведомен, когато се напускат границите на Полша, трябва да се иска разрешение за напускане границите на Европейския съюз.
В заключение мога да посоча, че Полша има успех в дефинирането както на корупцията, така и на корупционно престъпление и корупционно действие, които са взети от международните актове. Дефиницията за корупция е залегнала в Закона за създаването на Централното антикорупционно бюро, където са изчерпателно посочени всички закони, които имат отношение към създаването на това бюро. Корупцията се определя като обещаване, предлагане, даване, поискване, приемане от който и да било, непосредствено или посредствено, на каквито и да било имуществени ползи, лични или други, за себе си или за други лица, или приемане на предложени или обещани такива ползи в замяна на действие или отказ от действие за извършване на обществена функция, икономическа дейност. Доста всеобхватно понятие са се опитали да постигнат полските служители.
За корупционно престъпление се счита поискването, приемането, взимането на определени придобивки непосредствено или чрез посредник, едностранната дейност на действие, който желае придобивки за себе си и дава много ясно да се разбере, че друго лице трябва да заплати, за да може деецът да извърши някакъв вид действие или да се въздържи от такива. Корупционното действие трябва да бъде умишлено.
Това е, което мога да посоча за полските колеги.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само за информация на комисията, тъй като миналата седмица получих от холандски представители от холандското посолство едно изследване. Много малко се говори за нашите резултати от борбата с корупцията. Ние сме склонни винаги да негативизираме нещата. ”Витоша рисърч” е направила едно изследване по поръка на холандското посолство сред 500 холандски граждани, посетили България това лято. Цел на проучването е била корупцията в граничните зони и в страната, всички сфери, до които се докосват холандските туристи в България. За наше удовлетворение, в рамките на 1 година, защото преди 1 година аз имах среща с холандския посланик по проблеми на Граничната полиция и корупцията по границите, вие си спомняте, че ние се занимавахме на специално заседание с Гранична полиция тук, четири пъти е спаднала корупцията според това изследване в рамките на 1 година. Холандското представителство тук специално благодари от името на правителството за това значително ограничение на корупционната среда специално на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Разбира се, не можем да кажем, че е ликвидирана по същество корупцията. И там има един процент около 20, но е бил значително, четири пъти по-висок преди година. И това в резултат само на конкретни мерки, които са взети през тази година. Те са технически, организационни.
Това има своите значителни отражения. Давам само един пример, изследването е с чужди граждани, не с български, така, както е изследването на “Трансперънс интернешънъл”, което е правено от чужденци без българска намеса. И този индекс също е без българска намеса, за който споменахте преди.
Аз ви благодаря за това, което сте направили като изследване. Няколко неща, които предстоят на комисията и би могло да бъде от полза това изследване, защото освен ограмотителната част за народните представители, има и една част, свързана с бъдеща наша работа. Имаме представени няколко законопроекта, по които трябва да се произнесе и комисията включително. Единият законопроект е за конфликта на интереси, а той е представен от народни представители от опозицията - г-жа Елеонора Николова, Филип Димитров. Обмисля се един по-цялостен закон за конфликта на интереси, който също би могъл да влезе в Народното събрание, по който ще се наложи вероятно ние да се произнесем.
Знаете, че в ход в момента на първо четене е приет Законът за националната агенция по сигурността. Тази национална агенция за сигурност трябва да има и звено за борба с корупцията, поне такива бяха намеренията, заявени включително и от министър-председателя. В закона има поставени цели, свързани с корупцията по високите етажи. Вероятно ще бъде обособено и законодателно това звено, но е въпрос на обсъждане на второ четене и народните представители ще преценят. Така че тук се подготвят предложения и за второ четене специално по това звено към Националната агенция за сигурност.
Възможно е да възникнат и други предложения за антикорупционно законодателство. Тук ще спомена още един пример. Широките обсъждания по т. нар. кешови плащания. Ние сме правили досега две обществени обсъждания, предстои трето. Има законодателство във Франция и в Румъния по този проблем. Счита се, дори преди да вляза на заседанието подуправителят на БНБ е подготвил едно становище по тези кешови плащания, включително и Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, и се счита, че е един от сериозните антикорупционни закони, изменения и допълнения на закони, които могат да променят значително средата. Въпросът е за граници, в рамките на ограничаване на кешовите плащания и т. н.
Преди малко видяхте, приехме сравнително бързо Закона за публичност на лобистката дейност, но ние сме имали възможност няколко пъти да го обсъждаме, така че не беше необходимо да повтаряме отново неща, които сме казвали тук. Проблемът, разбира се, не е само в приемането на законите, проблемът е в тяхното изпълнение и във възможността да се постигат резултати в борбата с корупцията. Нашето желание и работа на комисията е насочено в тази посока.
Ще завърша със следното. Давал съм в медиите като пример, ще си позволя и сега да го кажа – много ефектно е да разкриеш един корупционен акт за няколко милиона и въобще не ефектно да се занимаваш със законодателна дейност, която е свързана с ограничаване на корупцията. Примерно ще ви кажа – измамите с ДДС. Те са в рамките на около милиард годишно. Обществото почти не се интересува от тази скучна, процесуална дейност, свързана с приемане на законодателството. Но ефективността и резултатите от законодателството са много по-големи отколкото от няколко ефектни акта, които могат да имат психологически ефект повече, отколкото като конкретни резултати. Дадох примера с Гранична полиция, там бяха направени няколко промени в нормативната уредба и има резултати. Сега се готвят примерно промени в нормативната уредба за международното осиновяване, която вероятно ще стане, но те са в една сфера, в която най-малко човек би трябвало да допусне, че има корупция, но се оказа, че и там я има. Така че това са усилията ни към конкретни резултати, до които може да доведе работата на тази комисия с ограничените възможности и правомощия, които имаме по закон.
Аз още веднъж искам да ви благодаря специално. Подготвили сме ви по една книга. Заровени в чуждото законодателство, може би по-малко знаете за българското, някои от вас може и да го познават. Но това издание отразява работата на комисията за 1 година – от 2005 г. до 2006 г. Сега готвим втория си доклад за втората година от нашата работа, така че ще имате възможност, тези, които провяват интерес, да се запознаете по-подробно с трите направления в дейността на комисията – законодателство, парламентарен контрол и работа по конкретни сигнали. Ако имате търпение, можете да чуете част от сигналите, които са постъпили тази седмица, само за една седмица в комисията. Но това са реалностите, с които сме се сблъскали. Над 1100 са сигналите, а вече са 1120 сигналите, които са в комисията за две години. Ние ще продължим да работим. Елена Петкова, експерт при комисията, ще ви предостави по едно издание.
Ще ви бъдем благодарни, разбира се, ако направите и конкретни препоръки на базата на проучванията, които сте направили, в един съпоставителен план с българското законодателство. Това би било от полза, знам колко е трудно и колко специфична е тази работа, включително и за юристи на много високо ниво. Аз затова си позволих да задам този въпрос, може би на този етап да остане без отговор, ако прецените. При необходимост сме готови да се обърнем към вас с конкретни искания относно подобни изследвания, ако комисията има нужда при изработването на някои от законопроектите, по които предстои да работим.
Колеги, имате ли въпроси, допълнения?
ЕВГЕНИЯ ПОПОВА: Господин Великов, ако разрешите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, госпожа Попова.
ЕВГЕНЯ ПОПОВА:
Може би сме били прекалено изчерпателни. Надяваме се по този начин да сме заинтригували, да сме събудили любопитството в народните представители и допълнили тяхната картина за чуждия опит в антикорупционното законодателство.
Искам публично да изкажа благодарност за усърдието, което проявиха стажантите и които, макар и да имаха желание да се изкажат в най-кратка форма, не можаха повече да сумират това, което са извършили като проучване. Специална благодарност искам да изкажа на проф. Беленски, който действително се посвети с много голямо желание на това проучване. Благодаря му и за неговата компетентност и съдействието, което ни оказа за това проучване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Ще ни бъде от полза и по някои други законопроекти. Примерно по Закона за политическите партии се правят обсъждания относно органи, свързани с финансирането на партии по време на кампании, прави се мониторинг в момента на кампании по време на местните избори. Такъв мониторинг беше направен по време на президентските избори, заедно с едно публично обсъждане на този мониторинг на различните кандидатури от президентските избори и начинът, по който се прави това отчитане. Започнаха отчетите на партиите пред Сметната палата през последната година и вече първите санкции са факт в това отношение. Знаем, че това не е всичко, разбира се, далеч сме от мисълта, че сме изчерпали възможностите, напротив, съществуват и допълнителни такива в законодателството и в нормативната уредба.
Благодаря ви още веднъж.
Ние продължаваме нашата работа.
Сега ще предложа на колегите да преминем към последната точка 3 - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Колеги, имаме няколко сигнала. Този път няма да се ограничавам в значимостта им, защото считам, че почти всички сигнали заслужават специално внимание от гледна точка на работата на комисията по-нататък при тях.
Сигнал №1, или сигнал №1120 от информацията, която е пред вас. Той е свързан с назначения, които са направени в регионален сектор Благоевград без изискуемото необходимо образование, роднински връзки, конфликт на интереси, според сигнала, което би могло да бъде изяснено.
Сигнал № 2, или №1121 е сигнал, който съдържа твърдения за намеса в работата на Териториална данъчна дирекция – Бургас, и намеса на народни представители с упражняване на натиск, според сигнала. Искам да ви обърна внимание, че това е втори сигнал, свързан с данъчно управление. Първият беше от Силистра, вторият сигнал е от Бургас. Така че имаме предварителни проучвания и ще имаме възможност на заседание на комисията да разгледаме материалите по тези два сигнала, заедно с проверките, които са направени от Националната агенция по приходите. По този начин ще поставим няколко съществени въпроса на това заседание, което ни предстои.
Сигнал №3, или №1122 е сигнал за допуснати нарушения по Закона за обществените поръчки при възлагането на обществена поръчка с решение на Министерството на образованието и науката и избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки. Посочва се от сигнализатора Боян Байчев, председател на Българската асоциация за информационни технологии – БАИТ. Според сигнала бюджетът на Министерството на образованието и науката ще бъде ощетен с 800 хил. лв. Сигналът е изпратен не до нас, той е изпратен до всички институции. Сигналът би могъл да бъде полезен в случая от гледна точка на подготовката на комисията по работата по изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Тук има постъпили серия от предложения по този законопроект, експертната група работи по него, включително и от БАИТ има направени предложения за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Така че ще имаме предвид тези предложения и с примерите, които са дадени в този сигнал.
Сигнал №4, или №1123. Това е сигнал, подаден от публично известния Игнат Раденков - сигнал срещу ниската цена, на която се разменят държавни и общински имоти. Посочват се и някои конкретни проблеми. Въпросът за заменките на имоти стои. Предстои обсъждане от Народното събрание на първо четене на законопроекта на г-жа Елеонора Николова за ограничаване на замените на общински имоти, така че тук комисията има положително становище по този въпрос. Но можем да направим проучване и по конкретния сигнал, който ни изпраща Игнат Раденков, който е само до нашата комисия.
Сигнал №5, или пореден №1124 на г-н Яни Янев и Емил Василев, народни представители от партията “Ред, законност и справедливост”. Сигналът е по един публично нашумял случай, който е депозиран в нашата комисия от Политическия съвет на тази партия. Той е по повод обвинения за подкуп в особено голям размер на Красимир Гергов и на Кирил Гоцев, бившия директор на БНТ. Сигналът е изпратен до всички възможни органи, но в случая според сигнализаторите не се предприемат действия от страна на прокуратурата и следствието и е необходимо според тях искане на допълнителна информация за това, което са предприели съответно съдебните органи по този въпрос.
Сигнал №6, или №1125 срещу действията на служители от Изпълнителна агенция “Държавна собственост” на Министерството на отбраната отново във връзка с продажба на недвижими имоти. Имотите са частна и държавна собственост. Вече започнахме да получаваме по военните имоти сигнали, които са за отделни случаи. Въпреки че имаме една първоначална информация за всички досегашни действия, които са предприети от Министерството на отбраната, очакваме цялостна информация, за да я внесем на обсъждане на заседание на комисията.
Тук има един по-частен сигнал №7, или №1126, на който не се спирам.
Сигнал №8, или №1127 е анонимен сигнал. Колеги, тук ви обръщам внимание на това, че този анонимен сигнал е придружен с конкретни сметки, които са направени в резултат на проучвания от експерти за вложените средства в ремонтни работи в община Златарица, обл. Велико Търново и се счита, че е направена една значителна спекулация с държавни средства, които са отпуснати по различни програми за община Златарица за ремонтни работи вследствие на наводненията и на други природни бедствия. По наша информация по проблема работи и Икономическата полиция - Горна Оряховица, така че можем да получим необходимата информация от гледна точка на процесуалните действия, които са предприети, и какъв резултат има. Разбира се, тук имаме решение на комисията, според което до края на изборния период да не се ангажираме пряко, за да влияем върху него. Така че това е въпрос, по който ще продължим да работим и непосредствено след изборите.
Сигнал №9, или №1128 е отново за неизпълнение на съдебни решения по отношение на имота на жалбоподателя. Частен е случаят, но обръщам внимание на него, защото отново става въпрос за неизпълнение на съдебни решения. Като че ли става масова практика това. Сигналът е подаден при нас чрез народния представител и заместник-председател на Народното събрание проф. Любен Корнезов, така че ще го имаме предвид. Омбудсманът специално работи по този въпрос за неизпълнението на съдебните решения и за мерките, които трябва да бъдат предприемани в тези случаи.
Сигнал №10, или №1129 на Антон Донев, управител на ВиК, Кресна. Сигнал срещу постановление от 5 юли 2007 г., с което се създават сериозни предпоставки за корупционна практика в подкрепа на безстопанственост в особено големи размери на общината и държавната собственост. Има молба за съдействие и проверка, която може да бъде извършена.
И сигнал №11, или пореден №1130. Автор на сигнала е известната журналистка Маргарита Михнева, която в свое предаване сигнализира за неправомерно реституирани гори, по право принадлежащи на Гложенския манастир, от две тетевенски семейства, които впоследствие продават на общински съветник.
Тук ще изискваме допълнителни материали от общината, документи, които са необходими за изясняване на цялостната картина по този сигнал.
Това бяха, колеги, тези 11 сигнала, които са постъпили в последните 10 дни в комисията и които са на вашето внимание със съответното направление, което ви е представено.
Имате ли, колеги, предложения? Има ли допълнителни предложения, колеги?
Може би да обърна внимание само на двата сигнала, свързани с данъчните – на Силистра и на Бургас. Може би си спомняте, в Силистра и Бургас, имахме отстраняване на двамата данъчни, от тяхна страна се заявява упражняване на натиск. Тук искам да обърна внимание на нещо, което е необходимо от гледна точка на информацията. Според Данъчно-процесуалния кодекс, чл. 72, информация, с която разполага Националната агенция по приходите, не може да бъде предоставена на институции, освен изброените в чл. 72. Многократно сме поставяли този въпрос, но за да бъдем окончателно наясно с него, аз си позволих да изпратя едно писмо до правната комисия с тълкувание на чл. 72, въпреки наличието на чл. 95 в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В чл. 95 много ясно се казва, че всички държавни институции трябва да подават информация, от която комисията на Народното събрание, народните представители имат необходимост в своята работа, като тук обръщам внимание на нещо, което би могло да бъде използвано. Ако се прецени, че тази информация е класифицирана, тя може да бъде предоставена на Народното събрание по процедурата за класифицирана информация и да бъде ползвана по този начин от народните представители. Аз лично нямам съмнения в тълкуванието, което ще ми даде правната комисия на този чл. 72, но имайки предвид безпокойството на ръководството на Националната агенция по приходите, си позволих да поискам това тълкувание от Правната комисия, за да не стигаме до излишни дебати отново тук в комисията имаме ли право или не на информация. Мисля, че никой от народните представители няма съмнение, че всякаква информация трябва да ни бъде предоставяна. Ако тази информация представлява класифицирана информация, ще поискам това заседание, на което ще разглеждаме тези два случая - Силистра и Бургас, защото те са идентични от гледна точка на случаите, които се третират в тях.
Колеги, ако нямате други въпроси, благодаря ви за участието.

(Закрито в 16,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)