---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬__________________________________________________


ПРОТОКОЛ
№73

На 15 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. №702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред в три точки.
1. Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
2. Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г. №702-01-47, внесен от Министерския съвет на 31.10.2007 г.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма други предложения. Да считаме, че се приема с единодушие дневният ред и преминаваме към точка 1 - Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Една кратка предистория на законопроекта, който е внесен. В комисията по различни поводи и като сигнали, и като обсъждания, проведени в Гражданския консултативен съвет, и като предложения от други организации постъпиха такива за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Реакциите бяха значителни. Мога да посоча представителите на организациите, които работиха по законопроекта, тъй като Гражданският консултативен съвет проведе свое заседание и подготви кръгла маса, която се състоя на 26 април 2007 г. На тази кръгла маса бяха обсъдени основни проблеми, свързани със Закона за обществените поръчки и беше преценена необходимостта от формиране на експертен съвет, който да обобщи всички предложения, които са направени, да изработи съответната мотивация по текстовете и да внесе такова предложение в Комисията за борба с корупцията. По преценка на комисията ние ще решим дали ще продължим допълнително да работим, или ще предприемем конкретна законодателна инициатива.
По законопроекта работи работна група, в която участваха представители на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската асоциация по информационни технологии, Българската стопанска камара, Клубът на журналистите срещу корупцията, Комисията за борба с корупцията. Всяка една институция беше със свой представител в тази работна група.
Разполагате както с предложенията за изменение и допълнение на закона, и със становищата, които са постъпили в комисията. Има становища на Сметната палата, на Софийската стокова борса, на Комисията за защита на конкуренцията, на Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет, на Съюза за стопанска инициатива, становище на омбудсмана на Република България. Това са всички материали, които досега са постъпвали към комисията и с които сме работили.
Поканихме в днешното заседание да вземат участие всички експерти, които са работили по този законопроект, който ви е представен, тези предложения са: господин Иван Иванов от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, госпожа Светлана Боянова – също представител на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, която ще представи пред нас законопроекта. Комисията беше водена от госпожа Донка Димитрова, която за съжаление е болна и няма възможност да вземе участие в днешното заседание. Господин Христо Тръндев – адвокат от Клуб “Журналисти срещу корупцията”, господин Симеон Елазаров от Стоковата борса, господин Йордан Кисьов – Българската асоциация по информационни технологии, госпожа Силвия Тодорова – Българската стопанска камара, господин Владимир Петров е по точка 2 за държавния бюджет.
И така, по точка 1, позволете ми да предоставя думата на госпожа Светлана Боянова, която да направи едно представяне на законопроекта, след което ще обсъдим заедно по-нататъшните си действия. Заповядайте, госпожа Боянова.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз имам удоволствието, госпожа Димитрова ме помоли, от името на работната група да ви представя накратко тези изменения, които считаме, че биха могли да се разгледат по Закона за обществените поръчки. Събирайки се, работната група установи, че има няколко теми, които биха могли да бъдат променени в закона, видели сте ги в мотивите, но накратко – първата група, която сме се опитали да предложим за промяна, е тази част от закона, свързана с изготвяне на документацията за обществените поръчки.
Промените, които предлагаме, са с цел да се ограничи субективизмът, който прилагат повечето от възложителите при изготвянето на документацията, както стана ясно с конкретни примери при обсъждането. Във връзка с това ние сме предложили промени в чл. 28 от сега действащия закон. Там ще видите, много алинеи сме предложили да се променят.
Следващата група от разпоредбите, които предлагаме да се променят, е свързана с методиката. Оказа се, че всеки различно гледа какво означава методика, показатели, оценка на показатели. Опитали сме се в точно две алинеи да се разбият тези неща. Имали сме предвид тук и директивата, която е 2004-18.
Другата група, свързана с промените, е да се включат експерти, освен външни консултанти, както е записано в момента, и представители на съответните браншови организации.
Другата група е с оглед големите управителни органи на неправителствени организации като, да речем, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара. Поради многочисления състав на управителните съвети да не представят документи всички, а само тези, които ги представляват по съдебно решение.
Другата група промени е свързана с обжалването. Работната група счита, че след като индивидуалните административни актове с последното изменение на Закона за обществените поръчки са вече индивидуални административни актове всъщност на възложителя, следва да се приложат разпоредбите на Административно-процесуалния кодекс, тоест оспорване законосъобразността пред съдилищата. И с единственото изключение от АПК е жалбата да не спира изпълнението.
Според някои от членовете на работната група, с които се съгласиха повечето от останалите членове, санкциите следва да бъдат завишени, като са дадени конкретни предложения и съответно мотивите към всяко едно от тези предложения са ни посочени. Всичко това цели наистина да се засили прозрачността при прилагането на Закона за обществените поръчки и намаляване на субективизма.
Това са в основни линии, накратко казано, предложенията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Откровено казано, аз лично се изненадах от така големия проект на предложения за изменение и допълнение, които са направени, но нека продължим дискусията. Ако някой от работната група би желал да вземе отношение, аз не бих възразил, и колегите вероятно, като допълнения, като виждания допълнителни по предложенията, които са направени. Има ли желание някой от работната група?
Госпожа Николова искаше думата. Заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Не мога да не скрия удовлетворението си от това, че благодарение на инициатива на Комисията за борба с корупцията един закон, който още преди приемането му беше ясно, че страда от много несъвършенства и че ще доведе до проблеми в практиката, ще бъде, има шанса да бъде изправен и всъщност аз така винаги съм схващала и необходимостта от такава Комисия за борба с корупцията – да се види какъв е нашият продукт като законодатели, какво излиза от нас, как то се посреща от хората, които го употребяват, какви са недостатъците и те в много кратък срок да бъдат обрани. Защото няма спор, че Законът за обществените поръчки е във фокуса на възможността да се произвежда корупция.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само като едно допълнение, извинявам се, че Ви прекъсвам, госпожа Николова. На една от кръглите маси или на едно обсъждане, вече не си спомням точно кое, около 500 млн. лв. се счита, че изтичат по линия на обществените поръчки.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Да, това беше в доклада на Центъра за изследване на демокрацията, което беше изнесено като потресаващи данни за Закона за обществените поръчки като един, как да кажа, основен инструмент за продуциране на корупция. И не мога да не бъда доволна като член и на Правната комисия, и на Комисията за борба с корупцията, че всъщност ние заедно с бизнеса и с всички органи, които са призвани да работят срещу корупцията - Сметната палата, други институции, стигаме до един законопроект, който между другото голямата част от текстовете бяха предложени още в зала, но бяха отклонени. Аз лично си спомням, че почти се сбих с Данчо Цонев на трибуната, за да настоявам да има съдебен контрол. А изваждането на съдебния контрол, изпращането на производствата пред КЗК – беше ясно, че ние просто отказваме хората от възможността да се жалят, защото си представете обществена поръчка СЕМ, така произволно казвам, в Каварна или в Благоевград, или в Кюстендил – как хората ще си оставят работата и ще дойдат пред един колективен орган, какъвто е, и то не достатъчен, от 7 човека, КЗК да се жалят тук, а пък така, понеже сме наши хора, там се знае, че има и тарифа да се влезе в КЗК.
Тоест ние предварително така елиминирахме съдебния контрол и възможността да има какъвто и да е външен поглед върху обществените поръчки. Това е – ние трябва да си признаем, че е груба грешка на законодателя и аз се радвам, че все пак, макар и с известно закъснение, това не може да бъде така поправяно.
Вярно е, това бързам да кажа, че в момента, в който ние обсъждахме Закона за обществените поръчки, административните съдилища бяха на фаза приемане на Закона за административното производство и с половин уста се казваше, че когато този закон стане факт, ние отново ще променим закона, но ние можехме да направим запис, който да позволи със създаването на административните съдилища те моментално да поемат това производство, още повече че това си е чиста административна процедура, заповеди, с които приключва една обществена поръчка и единственият начин за съдебен контрол може да бъде Административният съд.
Разбира се, аз се радвам, че тук са видени и много други способи за заобикаляне на правилното протичане. Възможността да се заобикаля Законът за обществените поръчки чрез разбиването на различни позиции, макар и те да са повтаряеми през годината, тоест за една поръчка практически от 100 хил. лв. примерно да бъде разбита или 150 хил. лв., те вече са високи праговете, да бъде разбита на няколко малки, за да се мине под прага и за да се представят фирми, които предварително органът, който възлага заданието, е имал предвид.
Радвам се, че така добре са видени и възможностите да се заобикаля законът и във възможността да се правят различни, много спорни и относителни тегла на отделните компоненти в обществената поръчка. Това тук също е добре видяно.
Разбира се, че е чудесна практика и е добре, че законодателно това трябва да го запишем – в обществените поръчки се канят гилдиите, които са заинтересовани, примерно строителният бранш, архитектурният, и така всички, които имат отношение към изготвянето на заданието, защото “кучето е заровено там”, при изготвяне на заданието. Няма тайна, че всъщност точно по този начин става договаряне под масата – в заданието и в различната тежест на отделните компоненти, които са елемент на обществената поръчка.
Представители на професионалните организации, разбира се, и на браншовите такива е изключително полезно както при изработването на заданието, така вече при провеждането на самата процедура. Това ще гарантира прозрачност, едни добри критерии и ще даде повече гаранции за участниците в тези процедури. Няма спор, че търговците по места масово се отказват да участват в обществени поръчки, защото знаят, че това се прави и за другите персони, с оглед на личността.
Още едно достойнство на работата на тази работна група е това, че са се постарали да видят и конфликта на интереси и доколкото е възможно, той да бъде избегнат със закона.
Разбира се, правилно е видяла и това, че санкциите трябва да бъдат значителни, съобразно имотния интерес, който имат тук и възложителите, и участниците в процедурите.
Мисля, че има много добри предложения и в останалите писма, които сме получили от другите институции, те трябва отново сега да се огледат вероятно от работна група и в един окончателен вариант да се обсъдят. Аз мисля, че това трябва да стане чрез Вас, господин Председател, и приоритет в работата ни, ако може, до края на годината или най-късно в началото на следващата календарна година тези поправки да станат факт.
Само така, по този начин, ние бихме могли реално да защитим така работата си като Комисия за борба с корупцията, защото това е най-уязвимото място в нашата група.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само като едно допълнение относно процедурата, която бих искал да предложа преди да продължим обсъждането.
В Съвета за координация, където са представени трите комисии, аз помолих и ще получим становища от Върховната касационна прокуратура, ще получим становище и от Комисията за борба с корупцията при ВСС, защото една част от материалите явно са свързани и с тяхната работа, и разбира се, от изпълнителната власт – Комисията за превенция и противодействие на корупцията към изпълнителната власт.
Откровено ще кажа пред комисията и пред нашите гости, че умишлено не поканих представители на Агенцията за обществени поръчки. Според тях няма нужда от промени в закона. Според тях законът е добър, но практиките са лоши – най-кратко да изразя становище, което имах възможност да чуя. И мисля, че трябва да продължим работата по законопроекта като днешното обсъждане, поне аз го виждам, като едно първо четене в комисията, след което да получим тези становища, за които споменах, в по-съкратени срокове, моята молба беше към представителите в съкратени срокове да стане това. Разбира се, надявам се, че и народните представители ще вникнат в предложенията и ако има конкретни предложения, свързани с промени в този вариант, който се предлага, да отразим и тях, и на едно второ четене да преминем към приемане по принцип на варианта, който работната група ще ни предложи, след всички становища и предложения, които се получат окончателно, струва ми се, на онези фактори, които имат пряко отношение към процеса с обществените поръчки.
Това бих предложил като процедура за по-нататъшните ни действия, но да продължим, други мнения и оценки?
Аз също бих искал специално да благодаря на работната група, защото в сравнително кратки срокове, и то твърде интензивно и според мен ефективно, са работили по тази никак лека материя -обществените поръчки, и аз лично нямам излишни илюзии за това, че ще има съпротива срещу някои от промените, и то съществени.
Има ли други изказвания, мнения? Заповядайте господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Законопроектът е актуален. Ще потвърдя тезите от изказването на госпожа Николова за това, че прилича на Комисията за борба с корупцията да произведе такъв тип законопроект. Хубавото е, че освен работен, законопроектът е и представителен с ангажираните институции в подготовката му. И без да съм убеден, че е достатъчно комплексен, в защита на подсигуряване на процедурите по Закона за обществените поръчки, мисля, че е един сериозен принос в стремежа ни да има ясни и категорични правила за пораждане на процедурите от различен характер, засягащи обществените поръчки. В този смисъл, мисля, че е логично и колкото може по-навременна необходимостта от завършването на законопроекта и внасянето му в пленарна зала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Славов.
Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Ако позволите, само две думи и на мен. Аз се присъединявам към оценката на колегите и благодаря на работната група.
Особено важно беше да чуем това, което госпожа Николова каза, защото освен като законотворец в Правна комисия, която директно се сблъскваше с текстовете в предишни проекти, тя има и опита като кмет от приложението на тези текстове в практиката. Но ако ми позволите, нямам претенции кой да ми отговори, може би малко лаически, но мен малко ме притеснява тази точка 10, в която предлагате – за съжаление в момента не мога да видя цялата разпоредба в сега действащия закон на чл. 34, ал. 3, но доколко бихме могли да гледаме на това предложение за промяна, ако то стане факт, че ще бъде работещ текст – “възложителят привлича като членове или консултанти на комисията и външни експерти”? Аз не се съмнявам във възможността да се привлекат повече хора и от браншовия сектор, на мен даже по-скоро ми се иска те да бъдат и като официални членове на комисията, която ще възлага обществената поръчка. Но да ви призная, от скромния опит, който имам като народен представител и наблюдател на възлагане на обществени поръчки от изпълнителната власт както на местно, така и на национални ниво, някак си се притеснявам, че този текст ще заработи.
Как вие виждате участието на тези хора от браншовия сектор, дори и като консултанти, практически имам предвид?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще продължа с въпросите, за да може да получим отговори на някои от тях поне.
В точка 9, досегашната ал. 4, това касае чл. 28, т. 9 от текста, който вие сте ни представили, в последното изречение се казва, че “лицата имат право да разгледат документацията на място преди да я закупят”. Имам предвид това означава ли, че сега лицата нямат възможност да разгледат документацията преди да я закупят? Това като задължително условие означава ли, че това е нарушавано досега и по някакъв начин са препятствани тези, които получават документацията и я закупуват, да разгледат тази документация? Това като въпрос имам.
Заповядайте. Може да има и други въпроси.
ИВАН ИВАНОВ: Веднага отговарям на въпроса за документацията. Практиката сега е – първо се купува документацията и след това се запознава този, който я е закупил, със съдържанието.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Отчасти се и гаврят…
ИВАН ИВАНОВ: Твърдо да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това е във всички тръжни процедури? Извинявайте, аз не съм участвал в търг, признавам си го тук, пред комисията, и затова може би…
ИВАН ИВАНОВ:
Мисля, че за външните консултанти господин Кисьов би отговорил по-добре от мен.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Става дума за точка 10, господин Кисьов, от предложението за промени. Как то ще бъде гарантирано...
ИВАН ИВАНОВ: За включване на браншовите организации.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: За включването на външни експерти и консултанти от браншовия сектор?
ЙОРДАН КИСЬОВ: Браншовите структури, примерно нашата – БАИТ, си има списък от такива хора. Те не са някакви много специални, това са признати експерти в областта на IT, които познават в някаква степен закона, основните правила.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Извинявайте, Вие не разбрахте, аз зададох въпрос. Аз не се съмнявам в качествата на хората. Как ще се гарантира тяхното участие? Тоест доколко текстът ще бъде работещ? Доколко възложителят ще бъде задължен да ги кани да участват?
ЙОРДАН КИСЬОВ: А, това аз не знам. То ние не може това да го решим. Ако в закона изрично се казва, че трябва да ги има – да, иначе сега практиката е съвсем друга.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Само да допълня, тук в действащия текст пише: “Възложителят може да привлича експерти.” А сега ние смятаме например привлича…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Това звучи пожелателно, извинявайте.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Действащият текст е…
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: В действащия пише “може”. А сега предлагаме да няма “може”, да изчезне думата “може”.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз питам доколко това ще ни гарантира задължителен елемент за спазване на този текст?
ЙОРДАН КИСЬОВ: Това трябва да питате юристите, които формулират тези неща, аз не мога да отговоря. Само мога да кажа, че ако има такива хора и се отчитат пред браншовите структури, поне прекалено големите...
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако това прави процедурата нарушена, те ще бъдат длъжни да ги привличат.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако се счита за нарушаване на процедурата, те ще бъдат длъжни да ги привличат.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Да.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Който е задължителен.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да. Мисля, че така означава задължителен. Това е имал предвид.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И това ще става по браншове и всеки бранш ще си има задължителен списък, от който са длъжни да включат представители.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Само че тук същественото, извинявайте, искам да добавя, е, че не възложителят да си избира експерт – това е другият момент. Защото колкото и – знаете какво става с експертите по съдилищата, не само че не са експерти, ами са… Мога да ви покажа веднага, примерно експертиза правена по повод електронното правителство, няма нищо общо с действителността, абсолютна фалшификация. Трябва да има някакви санкции за тези неща.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Да. Колеги, дано не съм досадна, но аз мисля, че това е много важно. От една страна, отваряме към прозрачност самата процедура още в зародиша, но и възложителят ще бъде контролиран и от неправителствения сектор, който има активно отношение към процедурата, която ще последва, и ред други такива важни за обществото дейности, които са включени.
И все пак, питам, как да се конструира, ако ние примерно решим, че имаме волята, имаме и възможността да наложим тези промени в 40-ия парламент към Закона за обществените поръчки, можем ли да направим така, че този текст след промяната в чл. 34, ал. 3 ще задължава възложителя да включва в комисиите и такива представители? Това е моят простичък въпрос. Защото, пак повтарям, скромният ми опит на външно лице, народен представител, който донякъде се е опитвал да лобира, да подпомага добри неща да се случват в региона ми, опитът ми подсказва, че ще има особено силна съпротива от страна на конкретния възложител, представител на местната или централната изпълнителна власт. И затова много ми се ще, ако ще внасяме такъв текст, той да бъде категоричен, не пожелателен.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Може ли да добавя нещо? Не само да е категоричен, а трябва да се разработи процедура как да стане това.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тук аз щях да се обърна към госпожа Николова от гледна точка на законодателна техника може би е това, дали е необходимо тук, дали в закона трябва да се разпише начинът, по който се избират тези външни представители, или това е въпрос на правилник към закона, който ще регламентира начина, по който става този избор? Защото явно той трябва да става на някакъв принцип жребий или подобен, който да не дава възможност на възложителя да си избира експерти от самия списък?
Заповядайте, госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Аз мисля, че добрите практики вече са наложили на голяма част от възложителите предварително в началото на годината да сключват такива общи споразумения за работа и за партньорство по повод на обществените поръчки със строителните браншове, най-вече с организациите на строители, архитекти и други.
Разбира се, това зависи, от една страна, от инициативата на възложителя, от друга страна – от самата активност на съответните камари, които представляват специалистите, които търсят, настояват и изискват да има такова споразумение, което да обвърже съответния възложител, имам предвид една община или едно министерство, с това партньорство през годината.
Аз мисля, че този текст така е добре разписан и ако ние предвидим и санкция за това, че след като е казано, че привлича като членове и включени в списъка и който е задължителен за възложител, при констатации, че при наличие на такъв списък отсъства такова лице в конкурсната комисия, да бъде свързано със санкция за възложителя, нещата ще добият своето равновесие. Тоест ние ще бъдем гарантирани като законодатели, че този път сме вменили по един категоричен начин на възложителя не само да се възползва, а да бъде длъжен да прибегне към този способ когато го грози една санкция от една такава глоба. Глобите тук са доста чувствително сега определени. Ако ние изрично запишем това като нарушение, което е свързано със санкция, това ще гарантира необходимостта възложителят във всички случаи да включи от списъка на браншовите камари този специалист, вероятно с предмета на обществената поръчка, ако е строителство – да бъде строителна камара, ако е свързано с проектиране – съответно с камарата на архитектите, ако е свързано с IT-технологии – съответно БАИТ и т. н.
Мисля, че това би могло да ни успокои донякъде. И разбира се, аз пак казвам, че и най-добрият закон не може да обере всичко, то предполага активност и добра воля и от двете страни – и от страна на възложителите, и от страна вече на камарите, почти всички браншове вече си имат такива камари, които предполагат активно действие, активен диалог и партньорство по изработването на такива общи правила за годините. Това са добрите практики.
И мисля, че госпожа Гроздилова е права, че всяко нещо трябва да бъде двойно гарантирано. Аз мисля, че можем да предвидим една симетрична санкция за случаи, че този текст бъде злоумишлено нарушен.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Ще ми позволите ли, господин Председателю, аз малко отклонение да направя, една вметка защо съм толкова скептична?
Години наред в Комисията по образование и наука се опитвахме да наложим отваряне малко на ножицата и допускане в един разширен състав на академичната общност при вземане на решенията и участие на студенти. Да не ви кажа как реагират ректорите. “Как така един студент ще ми наднича как си харча парите?” Не е ли така, доцент Великов?
Значи страшно е. А пък ректорът има мислене малко по-високо от кмета. Извинявайте, кметът по-често мисли като феодал, защото одобрението е ежедневно около него. Нали те го боготворят понякога – общности в общината. Ректорът е малко по-извисен и той е и малко по-силно контролиран от колегите си.
Колеги, разберете моя скептицизъм. Аз не съм юрист, аз не мога да кажа както госпожа Николова, че тук вижда…, но на мен ми звучи така. Възложителят избира от този списък, който е задължителен, но той длъжен ли е да покани в комисията такъв експерт и консултант, или ако реши да го покани, от този списък трябва да избере? Не, аз предлагам да не задълбаваме, нека да видим основния текст, но това беше малко отклонение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че идеята е ясна на всички.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Бих я развил малко. Не трябва да избира, а трябва в някакъв друг документ, извън закона, да се опише точно каква е процедурата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Как да бъде избиран в състава на комисията.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Не трябва възложителят да избира, защото ще тръгнат подкупи и всичките тези работи, дето сега си ги има с експертите в съдилищата, които всъщност не са никакви експерти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще се разширят лицата, които могат да се възползват.
ЙОРДАН КИСЬОВ: И като знаят кой е, ще има голям напън да стане експерт там.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: …и зачитане правото на ръководството на браншовата организация да предлага персонално.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз без да влизам в техника, бих се възползвал примерно от един опит, знаем, че сега делата как се разпределят?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: На случаен принцип.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: На случаен принцип. Значи на случайния принцип би трябвало да се определят и тези външни представители. Въпрос на законодателна техника е това.
Аз имам още един въпрос и той е свързан с точка 13 – създаване на нова алинея 6 на чл. 37 със следното съдържание: “Възложителите нямат право да отказват при поискване от страна на кандидатите да присъстват при действията на комисията при разглеждане, оценка и класиране на офертите.”
Ясен ми е замисълът. Може би е необходимо малко да разясните сегашното положение какво е, какво налага този текст и какви биха били евентуалните възражения по този текст? Питам директно. Защото могат да възникнат, поне у мен, въпроси, свързани с това доколко комисията трябва да работи достатъчно прозрачно пред всички и доколко все пак има обществени поръчки, при които се налага комисията да работи при закрити врати, примерно. Затова искам малко повече разяснения може би по този въпрос. Не ми се иска да действаме като работна група, но все пак, кратко.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Само ако ми позволите тук да кажа, този текст, който е по чл. 37, не зная, може би копирането, пействането и т. н., а след това да го няма, защото ние сме го предложили по-нататък в чл. 68, ал. 5. Просто при разговорите се оказа, че искаме този текст с такъв смисъл да го има в чл. 68, ал. 5 и затова сме написали в него, че възложителите нямат право нямат право да отказват. Тоест ние искаме да запазим действащия чл. 68, ал. 5, като добавим, че ако кандидатът желае да участва, да няма право възложителят да му откаже. Но в същото време ние искаме да оставим, че участниците могат да участват, тоест те да преценят, за да не се спъва работата на комисията, ако някой от кандидатите нарочно не идва и трябва да го чакат. Защото ако напишем императивно, че да, трябва да участва кандидатът, може и да спре процедурата, което ние не искаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: А това е смисълът.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, това е смисълът. И затова всъщност не би трябвало да я има тази точка 13, в чл. 37, не знам по каква причина е останала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би е техническа грешка.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, техническа. Това е смисълът, който сме искали да вложим - в чл. 68, ал. 5, промяната.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Тоест вие предлагате тази точка да отпадне.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да бъде в чл. 68.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Тя в момента даже също е в чл. 68, ал. 5, но поради някаква причина е останала.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще помоля да прецизираме окончателно това предложение преди то да придобие ход към институциите, за които споменах.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, предложения?
Аз бих ви предложил по принцип да приемем на първо четене това, което е предложено, условно казано, на първо четене, разбира се, от работна група, да получим тези становища, за които споменах. Ако има предложения от народни представители допълнително, те да бъдат направени в кратки срокове и при готовност да внесем вече за окончателно обсъждане в комисията преди да дадем ход на тези промени. Моето желание е максимално широк кръг граждански структури и държавни институции да вземат отношение, за да бъдем достатъчно аргументирани, когато внасяме законопроекта в Народното събрание.
По реакциите – изразявам лично мнение, разбира се, - на отделни законопроекти разбирам дали действително имаме основание да действаме по един законопроект или не. По реакциите на този мисля, че имаме пълните основания да действаме.
Сега наблюдаваме реакциите по кешовите плащания и също разбирам, че сме на прав път. Не знам дали ще стигнем докрай, но явно има смутени. И за мен най-смущаващото от дискусията – извинявайте, че отварям скоба тук, вчера на кръглата маса беше, че банковите институции и тази асоциация на търговските банки изрази противно становище на нещо, което би било в полза на банките. Така че ще продължим да работим, много е важно, разбира се, от експертна гледна точка да се огледат всички възможности и проблеми, които биха възникнали евентуално.
Аз изразих и преди това едно положително становище от среща с госпожа Мургина, че има положителен знак, да го нарека, от Министерство на финансите и от НАП, поне това, което имахме като разговори, но ще видим продължението по-нататък. Аз не бих искал да ангажирам тук господин Петров, разбира се, защото това е проблематика от друг характер.
И така, имаме ли по законопроекта други мнения и предложения?
ЙОРДАН КИСЬОВ: Аз искам само да кажа, че това, дето сме правили, не е това, което сега обсъждаме. Ние седяхме, опитахме се да формулираме някои работи – след това са редактирани и не можем да ги познаем. Примерно методиката за оценка има работи, дето явно някой…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Вижте, добре, нека тогава, моето предложение, господин Кисьов, Вие закъсняхте, беше работната група да продължи. Това не означава, че е приключила Вашата работа.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Ние ако правил член този, член онзи и след това се връщаме пак като слаби ученици, никога няма да свършим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще ви помоля тогава в работната група, ако е необходимо, аз съм готов също да взема участие от чисто процедурна гледна точка.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Тук има подпури от нашите неща, но не е това, което на мен лично не ми харесва.
СВЕТЛАНА БОЯНОВА: Да, но в работната група не сте само Вие.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Е, добре, не съм само аз, но аз съм бил там и сме се разбрали за нещо и след това излиза нещо друго. Това мен ме смущава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Добре, аз бих ви предложил да продължите на ниво работна група. Уточнете се окончателно по текстовете, особено по тези, по които има общо съгласие. Аз бих ви предложил и нещо друго на работната група. Ако имате различия в отделни текстове, дайте ги във варианти. Дайте ги във варианти, това също е възможно. Ние все пак можем да преценим на база и на становища, които ще поискаме от други институции, да преценим окончателните възможности. Има и специализирана комисия.
Заповядайте, господине.
СИМЕОН ЕЛАЗАРОВ:
Само две думи. От Софийска стокова борса съм, Елазаров се казвам.
Смущава ме нещо открай време, от 1999 г. участвам в тези закони, одобряването им, усъвършенстването им – непрекъснато този Закон за обществените поръчки нараства, непрекъснато. Аз разбирам, че демократичните процедури са бавни, сложни, трябва да се описват на много места. Но няма ли начин - аз моля работната група - да се свали всичко, което е процедури, и да отиде в правилника, да останат само някакви постановки, които да дават философията? Защото след няколко години този закон ще бъде томове, разбирате ли? Просто няма да може да действа практически и хората се затрудняват.
И имам една проста молба към членовете на работната група -всичко, което може да се махне, което е като процедура в тези предложения, махнете го и го оставете за правилника. Законът става необятен. Извинявайте за мнението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като пропуснах една институция, която мисля, че е важна, този Съвет по законодателство, ние ще поискаме становище и чрез председателя, разбира се, от Съвета по законодателство. Мисля, че тук това, което Вие предложихте, Съветът обикновено дава препоръки относно необходимостта от такива промени, които да отнасят отделни текстове към правилника.
Ще моля народните представители, които…
ЙОРДАН КИСЬОВ: Трябва да се разберем, че като правим нещо, никой няма право след това да го пипа, без ние да сме уведомени. Трябва да знаем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кисьов, аз ще Ви съдействам в нещо, няма да занимавам комисията с този въпрос, разбира се, чисто процедурно как да продължите по-нататък. Ако е необходимо, дори ще ви осигурим стенограф, имаме възможности, включително и финансови, за да няма промени, за да няма възражения по окончателните текстове, които са направени.
ЙОРДАН КИСЬОВ: Има си техника за това.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, има ли възражения? Ще помоля които са съгласни с така предложените текстове, по принцип говоря, да гласуват.
Със 7 гласа “за” се приема, без “против” и “въздържали се”.
Благодаря на работната група. Ще имам предвид възраженията на господин Кисьов. Ще предложа на госпожа Димитрова, казах, за съжаление, че е болна и ще отсъства известно време, така че ще продължите работа по законопроекта и, разбира се, ще изчакаме и становищата, които ще получим от институциите.
Благодаря ви още веднъж.
Колеги, преминаваме към точка втора – Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
По законопроекта за държавния бюджет сигурно си спомняте, че досега Комисията за борба с корупцията се е произнасяла само по принцип по отношение на държавния бюджет и е приемала за сведение, според спецификата, която има. Тъй като ние нямаме, условно казано, ресор, за който да заявим отношение. Аз бих си позволил да предложа на комисията и сега ние да се произнесем по принцип, защото сме комисия, която трябва да вземе становище и да приемем само за сведение предложения бюджет. Като, разбира се, бих предложил едно допълнение към нашето становище. Това допълнение да бъде свързано с два въпроса.
Единият е формирането на новата Държавна агенция за национална сигурност и стимулиране финансово на действията на комисията, свързани с борба с корупцията по високите етажи на властта. Това е едното ми предложение, имайки предвид това, че бюджетът за държавната агенция ще бъде формиран след нейното създаване, защото няма такава възможност предварително, и след като законът е факт, тогава разбирам, че ще се премине на база на средства, които са дадени на отделните институции, които ще влязат в новата агенция, да бъде формиран и бюджетът.
Предложението, което бихме си позволили да направим в тази посока, е едното, което лично аз правя – да бъдат стимулирани дейностите, свързани с борбата с корупцията по високите етажи на властта.
И на второ място, бихме могли да направим едно предложение, което също има общ характер и е свързано с превенция и противодействие на корупцията в администрацията и действията, които могат да бъдат предприети в това отношение. Тук имам предвид ролята на инспекторатите към съответните министерства, към комисиите, които са формирани към отделните ведомства, имам предвид вече работата на Висшия съдебен съвет и комисията към него, бъдещия Инспекторат към съдебната система и т. н.
Това е най-общо като препоръки само, които, пак казвам, можем да продължим този списък, разбира се, ако народните представители преценят. Но нашата възможност е тази – да преценим по принцип.
Ако Вие, господин Петров, имате нещо да добавите в тази посока, заповядайте.
ВЛАДИМИР ПЕТРОВ: Не, аз мисля, че и вчера в Комисията по сигурност и обществен ред по питането на председателя на комисията му обяснихме, че работим при действащо законодателство и за случая законът за тази Национална агенция за сигурност не е още факт, не е приет от вас, народните представители.
Ние в момента казахме, че запазваме състоянието на трите структури, поне в това предложение, което е визирано, че ще влязат в новата агенция, като за това, че ще се получи една нова структура сме предвидили в централния бюджет едни 9 млн. лева, които ще послужат евентуално, за да се укрепи капацитетът на новата агенция. Това е финансова практика, която правим при всички закони, които са вече в правния мир, но не са приети още. Тоест, за да не изпаднем после във вакуум и да стопираме дейността на новосъздадения орган, затова се предприема така наречената превантивна мярка, която ние от финансовата практика, която сме натрупали в продължение на години, спазваме и в този случай.
Иначе Вашето предложение е съвсем коректно, аз го подкрепям, защото действително вашата територия, върху която действа вашата комисия, няма пряк адрес в Закона за бюджета и това Ваше предложение лично на мен много ми допада и като експерт го подкрепям.
Само понеже Вие споменахте, че ще гласувате по принцип, като членове, за сведение, знаете, че в Закона за бюджета има една малка особеност, която произтича от Закона за съдебната власт – законът е разработен с два варианта, с една дума – със становището на Висшия съдебен съвет и със становището на Министерския съвет. Това е изискване на Закона за съдебната власт. И аз мисля, че като се гласува, вие като народни представители, като комисия, която макар и по принцип ще се произнесе, би трябвало да гласувате със становището на Министерския съвет. Но това аз мога само да препоръчам, а не да задължа народните представители.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Колеги, стана дума за това, че когато разглеждаме на първо четене законопроекта за бюджет 2008 г., се налага освен самия законопроект, да гласуваме и становището на Министерския съвет за законопроекта за бюджет на съдебната власт.
Така че и ние в специализираните комисии така подхождахме, даже аз вчера се пошегувах с нашия председател от другата комисия, че не сме го и виждали, но така или иначе, след като подкрепяме законопроекта на Министерския съвет за Закон за бюджета, има логика да подкрепим и становището по законопроекта за бюджет на съдебната власт. За това става дума, една чисто такава процедура – всяка година го правим, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Двама народни представители пред мен изразиха становище, бих искал да го споделя. Добромир Задгорски днес отсъства понеже има рожден ден, колеги, и господин Гъндев, който също отсъства поради проблеми, но изрази становище по отношение бюджета.
Така че предлагам ви да гласуваме по принцип двете предложения, свързани със съдебната система и държавния бюджет, предложенията на Министерския съвет, и да приемем за сведение, тоест така, както сме отбелязали в становището и предния път. Така че по принцип, които са за предложения държавен бюджет и становището на Министерския съвет, моля да гласуват.
Благодаря. 4 гласа – “за”, плюс 2 “за”, които споменах, 6 гласа “за”.
Против? – Няма. Въздържали се? – Двама.
И по становището за законопроекта за съдебната система. Които са “за”, моля да гласуват. Против? – Няма. Въздържали се?
Минчо, предполагам че си “въздържал се” или “за”?
МИНЧО ХРИСТОВ: Въздържам се.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Значи 5 гласа “за”, плюс 2 “за” – 7 гласа “за”.
Против? – Няма. Въздържали се? – Един.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви за участието, господин Петров.
Колеги, преминаваме към последната точка от дневния ред – Сигнали, материали и предложения.
Постъпили са в комисията 7 сигнала през тази седмица, искам да се спра на някои от тях.
Първи сигнал е от жилищно-битов въпрос, който да бъде отпратен за компетентност до органите на общинската администрация. Не бих искал да спирам вашето внимание на този сигнал.
Сигнал №2. Жалбоподателят твърди, че от страна на служители на служба “Земеделие и гори” – Тетевен са налице неправомерни действия и бездействия, които увреждат интересите им по повод на възстановени земеделски земи. Това е втори сигнал, който е свързан с Рибарица и със земи. Единият беше на журналистката Маргарита Михнева. Така че и по двата сигнала предлагам да предприемем съответните действия за изясняването им и ако е необходимо, да се предприемат съответните действия. На госпожа Михнева мина сигналът на заседанието миналата седмица.
Сигнал №3 или сигнал №1140. Авторът на сигнала твърди, че господин Хранков като главен акционер в хотелска верига “Хранков” – АД е извършил измамни действия по отношение на него във връзка със замяна на един вид акция с друг вид. Тук предложението е за обръщане към Районна прокуратура – София за проверка и обратна информация по случая дотолкова, доколкото бихме могли да получим такава, за да преценим дали са необходими наши допълнителни действия за сезиране на съответните институции.
Сигнал №4. Обръщам ви внимание на този сигнал. Жалбата е отправена до всички инстанции, които имат отношение по случая, който се отнася до това, че единствен собственик на капитал във фирма “ДЖ-ЕООД”, с регистрация в Софийски Градски съд, твърди, че на 2 ноември 2007 г. в Софийски Градски съд е подадено заявление, подкрепено с неистински документи, по силата на което се иска промяна на дружеството и са прехвърлени неправомерно дружествени дялове на лица, което жалбоподателят твърди, че никога не е виждал, иска намесата на прокуратурата по случая. Тъй като е изпратено, доколкото имам спомен, и до прокуратурата, за нас остава да поискаме информация за движението на сигнала там.
Сигнал №5. Авторът оспорва справедливостта на влезли в сила съдебни решения – поредният сигнал за оспорване на съдебни решения. Знаете доколко се простират нашите правомощия, но бихме могли да поискаме информация от комисията към Висшия съдебен съвет. Искам да ви кажа, че там вече е формирана тази комисия в новия Висш съдебен съвет – Комисия за борба с корупцията, господин Цонев мисля, че е председател на тази комисия, така че можем да продължим да работим заедно с тях.
Сигнал №6 или №1143. Сигналът е постъпил от името на Веселина Кавръкова – програмен ръководител на “Коалиция 17 природозащитници” Дунавско-Карпатската програма “България” относно извършено незаконно строителство в района на Паничище, национален парк “Рила” с възложители община Сапарева баня и “Рила спорт – АД”.
Този сигнал нашумя. Едва сега идва при нас, но в публичното пространство бяха изнесени няколко пъти информации за това незаконно строителство. Предлагам ви да поискаме необходимата информация относно законността на строителството и по преценка, на базата на информацията, да предложим сигналът да бъде гледан включително и на заседание на комисията.
Още един сигнал, за който беше изнесена много подробна информация, за мен учудващо откъде, но беше представена така във вестник “Труд” във вчерашния брой. Господин Георги Трифонов е внесъл сигнала. Твърди се, че съдия Руслан Донев от Районния съд - Търговище е допуснал нарушение на служебните си задължения във връзка с образувано по описа на Районен съд – Търговище съответното дело с номера, който е упоменат в сигнала. Сигналът съдържа данни, свързани с превишаване на правомощията от частния съдебен изпълнител Слави Сербезов, съответният регистрационен номер, във връзка с образуваното по него изпълнително дело. Авторите на сигнала са акционери на “Тракия-банк – АД”, понастоящем ДЗИ-банк, и са адресирали сигнал и до Върховна касационна прокуратура. Образувана е преписка – съответният номер, срещу пълномощника си Георги Вълев от град Велико Търново. В сигнала се твърди, че са допуснати нарушения от магистрати от Районен съд – Търговище и от частен съдебен изпълнител, регистриран в Окръжен съд – Добрич, и са създали корупционни практики при решаване на образуваните при тях дела.
Сигналът, който дойде при нас, беше с единствен адресат Комисията за борба с корупцията. Вероятно сигнал със същия текст е пратен, така както разбираме, и до Върховна касационна прокуратура, така че ще следим действията на прокуратурата, в отношение и онова, което тя ще предприеме.
Прави впечатление обаче, че зачестяват тези сигнали, свързани с действията на съдия-изпълнители по прехвърляне на дялове в акционерни дружества и в дружества с ограничена отговорност. Явно проблемът с Търговския регистър става все по-актуален и все по-важен. Една от причините - специално да обърна внимание на този сигнал - е относно необходимостта, според мен, да продължим парламентарния си контрол и по Търговския регистър.
Аз имам известни съмнения, дано те не се оправдаят, че Търговският регистър може да не влезе и от 1 януари 2008 г. И тези, които многократно намекваха, че Търговският регистър няма да бъде факт от 1 януари 2008 г., може да се окажат прави. Затова може би ще е необходимо, пак казвам, да продължим парламентарния контрол, въпреки че аз съм убеден в добрите намерения на министър Тачева, която предприема енергични действия в тази посока. Но явно и съпротивата не е малка по отношение на Търговския регистър, защото виждаме за какви действия става дума.
По отношение на този сигнал измеренията са около 12 млн. лв. – така, както беше написано във вчерашния брой на вестник “Труд”.
Колеги, имате ли по тези предложения ваши оценки, мнения или да приемем действията по посочените сигнали и да продължим по-нататък?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз искам да предложа, що се отнася до сигнала, който касае Паничище, да обърнем едно по-особено внимание към този случай предвид особената обществена значимост на проблема. Аз лично получих едно писмо, даже го гледах, предполагам, че е същото, което е отправено и до комисията, от Веселина Кавръкова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, точно така.
МИНЧО ХРИСТОВ: Веселина Кавръкова, аз чух Диана, но вероятно е същата. Предлагам може би да направим едно специално заседание, където да поканим заинтересованите лица, министъра на околната среда, кмета на съответното селище, което е там, за да се видят различните гледни точки и да се види къде е проблемът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това е предложението, господин Христов, което сме направили тук. Конкретният текст е: “На заседание на комисията да бъде обсъдена необходимостта сигналът да бъде разгледан на открито заседание между Комисията за борба с корупцията, Министерството на околната среда и водите”. И, разбира се, можем да прибавим тук допълнително, но нека да поискаме първо писмените им становища. В момента, в който ги получим, имаме готовност да разгледаме този сигнал.
Не виждам други.
Колеги, по два сигнала си позволих да ви представя допълнителна информация, които не са включени в справката, но и двата имат отношение към досегашната ни работа.
Единият е извлечение от Протокол №25 от 11 май 2006 г., с участието на зам.-министър тогава Кадиев по въпроса за безмитните бензиностанции и безмитните магазини. Конкретният сигнал беше за безмитните бензиностанции. След като се забавиха повече от година с отговора си по този въпрос, министър Кадиев - затова ви предоставих и стенограмата, за да си припомните това заседание и заетите позиции, ни увери, че законопроектът е на съгласувателна процедура, той ще бъде приет и този въпрос в рамките на интересите на държавата ще бъде решен. Пак казвам, в рамките на интересите на държавата, защото господин Кадиев изнесе тогава някои данни, чисто финансови, които показват в какво е и държавният интерес в случая.
За съжаление явно се оказва, че няма развитие с този законопроект и затова моето предложение е в рамките на парламентарния контрол ние да се обърнем към Министерство на финансите с искане за позицията им по този проблем, след като е имало законопроект, който е бил на съгласувателна процедура, така както господин Кадиев заявява, но явно съгласувателната процедура е прекратена на някакво ниво и не е имала по-нататъшно развитие, за да заявят позиция относно бъдещи действия, които Министерство на финансите има намерение да предприеме. Това е единият ми въпрос.
И вторият ми въпрос е един отговор от Министерството на финансите, който получихме с известно закъснение, може би по някакви технически причини. Поне аз нямам логично обяснение на забавянето на този отговор. Причината явно не е в Министерството на финансите, но при повторното поискване на проверката получихме материала.
Искам да ви обърна внимание на това писмо от гледна точка на изясняване на конфликта на интереси. За мен са фрапиращи някои от данните, дадени в тази проверка, за това, че се оказва, че ръководител на звено, в случая “Митници”, има конфликт на интереси с фирма на собствената си съпруга, но се оказва, че самият той лично не е вземал решения, а са вземали неговите подчинени решения, свързани със съответните действия. Ако това не е конфликт на интереси, на мен ми е трудно да определя какво друго бихме нарекли конфликт на интереси. А обясненията, които ни дават, са абсолютно противоположни. И фрапиращи са данните в това писмо и затова си позволих да ви го размножа и да ви го предоставя.
Надявам се народните представители да се запознаете с този материал. Явно е необходимо. Проблемът с конфликта на интереси стои открит. Аз не искам да изразявам становище по качествата на един или друг законопроект, който е влизал вече в Народното събрание, по качеството на законодателството ни като цяло, но така или иначе тълкуването на конфликта на интереси е абсурдно, поне според това писмо, което сме получили от министъра на финансите, което е подписано от още четирима – изготвил, проверил, съгласувал, одобрил и чак това министърът подписал, включително и господин Асенов е подписал това писмо.
Така че явно проблемът конфликт на интереси стои открит пред нас. Предлагам и двата въпроса да бъдат включени в рамките на необходим парламентарен контрол. Митниците – въпросът, разбира се, е много по-широк, но той засяга и конфликта на интереси – нещо, което сме обсъждали на заседание на комисията, както и този въпрос за безмитните магазини и безмитните бензиностанции, който явно се е оказал и продължава да стои открит пред нас след 2 г. и 6 месеца.
Но писмото е любопитно, което сме получили, затова си позволих да го предоставя на народните представители.
Колеги, ако нямате други въпроси, на следващите заседания предстои да гледаме също един въпрос за конфликта на интереси в Българския лекарски съюз и участието на представители на управителния орган в конфликт на интереси – самосезиране на комисията. Предстои ни едно заседание, по-следващо заседание, ще бъде за два сигнала, които получихме съответно от Силистра и от Бургас от бившите вече директори на териториалните дирекции на данъчните управления. Може би греша в наименованието, но по-следващото ни заседание ще бъде по тази проблематика.
Колеги, ако нямате други въпроси, благодаря ви за участието.


(Закрито в 15,45 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)