---

ПРОТОКОЛ
№74

На 22 ноември, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

Дневен ред:

1. Сигнали за конфликт на интереси в ръководството на Българския Лекарски съюз.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред в 2 точки.
1. Сигнали за конфликт на интереси в ръководството на Българския лекарски съюз.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Има ли други предложения, колеги, по дневния ред?
Моля колегите, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват.
С 9 гласа “за” и един “въздържал се” дневният ред се приема.
По точка първа - Сигнали за конфликт на интереси в ръководството на Българския Лекарски съюз - поканили сме на днешното заседание да участват представители на Българския лекарски съюз. От Лекарския съюз ни представиха госпожа Николина Танева и госпожа Виктория Бочевска – ще ги помоля да се представят в какво качество от Лекарския съюз участват. Заповядайте на масата, ако обичате.
Поканили сме представители на Столичната колегия на Българския лекарски съюз – нейния председател д-р Маджаров. Заповядайте също на масата.
Поканихме директора на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване – госпожа Деница Сачева е приела поканата, представя института. И от Министерството на здравеопазването – директора на дирекция “Правна”, госпожа Мариела Анастасова.
Това са представителите от различни институции, които имат пряко отношение към проблематиката, която сме поставили.
Също така пропуснах, извинявайте, от Асоциацията на частните болници – госпожа Соня Ангелова. Заповядайте, госпожа Ангелова.
От юли 2007 г. комисията се е самосезирала по сигнал от средствата за масова информация. Въпросът е поставен на обсъждане на комисията по няколко причини, на които ще се спра. Разбира се, на първо място стои голямата обществена значимост на Българския Лекарски съюз и повтарящите се от години сигнали, тъй като тези сигнали, за които ще споменем, една част от тях, имат давност от няколко години, в някои случаи повече от пет.
Самосезирането на комисията е свързано с неспецифична дейност на председателя на Българския Лекарски съюз д-р Кехайов. Аз очаквах, че д-р Кехайов ще приеме поканата, изпратена до Лекарския съюз и ще се яви на заседанието, но е преценил, че трябва да изпрати представители на Лекарския съюз.
Постъпиха и допълнителни сигнали към материала, които са раздадени на народните представители – публикацията, от която се самосезираме, следват някои решения на Софийски Градски съд във връзка със Сдружение “Български лекар”. Тук сме дали на разположение на народните представители и Устава на Сдружението “Български лекар”. Също така публикации от септември 2006 г. отново за петролна търговия на фирма “АНРИ 64” - Андрей Кехайов. Има правени няколко журналистически изследвания, част от които са публикувани в zdrave.net – порталът, свързан с информация в сферата на здравеопазването. Три договора са на разположение на народните представители – договорът за малки обществени поръчки МБАЛ - Златоград, договорът с Диагностичен консултантски център – Пловдив и също така договорът с МБАЛ - Панагюрище.
Представен ви е уставът на Българския Лекарски съюз, тъй като част от проблемите са свързани и засегнати с него, както и съобщения за изпратени в прокуратурата материали от УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, материал, който допълнително ви предоставихме, тъй като в последния момент беше предоставен в комисията. И два договора, единият договор – с министъра на здравеопазването през 2003 г., и един договор с “Росексимбанк”.
Това са всички материали, които са постъпили в комисията, които са на разположение на народните представители и бих искал да спра вниманието ви поне на три въпроса, които са от компетенциите и възможностите на комисията.
На първо място, разбира се, стои нормативната уредба. По отношение на нормативната уредба поне два пъти в комисията по конкретни законопроекти ние сме коментирали конфликта на интереси - законодателна инициатива на народния представител Филип Димитров и народната представителка Елеонора Николова, които са внесли отново свое предложение за такъв законопроект, имайки предвид, че явно в законодателството има празноти, свързани с конфликта на интереси. Регламентира в различни закони, примерно в Търговския закон – чл. 1 на Допълнителните разпоредби, третиращ свързаните лица или Закона за обществените поръчки чл. 35 – кои могат да бъдат членове на комисиите, които да определят самите поръчки.
Така че нормативният проблем стои пред комисията и една от причините да разгледаме този въпрос е свързана именно с нормативната уредба и необходимостта от промени в нея.
Вторият съществен въпрос, който стои на нашето внимание, е: защитен ли е държавният интерес при сключване на договори чрез обществени поръчки или чрез пряко договаряне?
С някои от тези договори разполагате. Голямата част, разбира се, няма как да бъдат предоставени, не е във възможностите на комисията, имайки предвид, че силно са ограничени възможностите за сключване на договори без обществени поръчки или по пряко договаряне. Ако държавният интерес не е защитен, тогава възниква въпросът създали ли са се условия за корупция или не?
Възниква още един въпрос пред комисията – използвано ли е служебно положение в рамките на закона с цел лично облагодетелстване от председателя на Лекарския съюз и членове на управителния съвет, тъй като има конкретни примери от материалите, с които разполагате, за сключване на договори между председателя на управителния съвет и членове на управителния съвет в качеството им съответно от търговското дружество, собственик на което е управителят, и болницата, имам предвид Пловдив, където един от членовете на управителния съвет сключва договор с “АНРИ 64” Андрей Кехайов.
Това са поне три причини, по които комисията би могла да се произнесе и от гледна точка, разбира се, на законността на извършваните процедури в тази търговска дейност, която е извършвана от председателя на Лекарския съюз и членове на управителното тяло.
Това - като встъпление, колеги. Ако имате някакви допълнения, госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател. Предварително искам да се извиня, че бързам да взема думата, защото имам и заседание на Правната комисия.
Аз, първо, възразявам и затова гласувах “въздържала се” по приемането на дневния ред, за включването на тази точка точно днес, най-малкото с оглед на това да не бъде натоварена нашата комисия с подозрението, че го внася в един момент, когато предстои разглеждането на бюджета на Здравно-осигурителната каса.
Както сам казахте, господин Председател, аз съм един човек и парламентарист, който много работи по въпроса за конфликта на интереси. Действително със спорадичен успех с господин Филип Димитров внасяме редица законопроекти на тази тема. Но бързам да кажа, че в случая ние не можем да говорим за длъжностни лица, защото става въпрос за неправителствена организация, която като всички такива трябва да си изработи етичен кодекс и етични правила, които да ръководят членовете на Управителния съвет в начина, по който структурират и своята търговска дейност.
Доколкото ние като комисия можем да вземем отношение по този въпрос, той е свързан с дейността на длъжностни лица, охраната на държавния интерес от тяхна гледна точка, доколкото те, съвместявайки длъжности и в една неправителствена организация, и като такива, на които е поверено като длъжностни лица в държавни структури да управляват държавно или обществено имущество, това вече е друг въпрос, но моето становище категорично е, че днес времето е неудобно избрано, за да разискваме този въпрос. Второ, смятам, че не е в кръга на нашите правомощия, защото тук нямаме длъжностно лице в точния смисъл на закона. И трето, защото единственото, което бихме могли с успех да направим като комисия, е да препоръчаме на Лекарския съюз изработването на етични правила и тяхното коректно спазване.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други мнения?
Предлагам ако има други мнения, да бъдат изложени, ако не, да приемем тази процедура, по която сме работили в други случаи с други сигнали, да предоставим думата на тези, които сме поканили за участие в заседанието и тогава да се произнесем като комисия относно въпроси, които бяха поставени.
Има ли други колеги, които биха искали да вземат отношение сега, или ще изслушаме първо поканените за участие?
Аз ви предлагам, колеги, да започнем първо от Българския лекарски съюз – госпожа Танева и госпожа Бочевска, ще ви помоля да се представите първо.
ГЛАС: Няма ги.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И двете ли ги няма?
Искам да съобщя на народните представители, не съм размножавал писмата, но две писма имаме от Българския Лекарски съюз, и в двете писма се посочват госпожа Танева и госпожа Бочевска като представители за заседанието днес. По каква причина не са се явили – на това не бих могъл да отговоря. Нашето писмо е до Управителния съвет на Българския Лекарски съюз, но явно са преценили да ни изпратят папка, а не да се явят на самото заседание.
Бих предоставил тогава думата на господин Маджаров – председател на Столичната колегия на Българския Лекарски съюз, имайки предвид, че част от материалите, предоставени на комисията, включително и последната декларация, която е на ваше разположение, е от Лекарския съюз – неговата Столична колегия.
Господин Маджаров, заповядайте.
Д-Р МАДЖАРОВ: Председател съм на Столичната колегия на Лекарския съюз. На заседание на делегатите на 43-ия събор и на управителния съвет на Столичната лекарска колегия ние изработихме една декларация. Другите точки предполагам, че не ви интересуват, но една от тях е “Участието на д-р Кехайов в Сдружение “Български лекар”, с което ние не сме съгласни, тъй като там има – който както иска да го разбира, но има явен конфликт на интереси и е в нарушение със Закона на съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, както и на устава на Българския Лекарски съюз чл. 43, ал. 2, в която се казва, че: “Участието на Българския Лекарски съюз в търговски сдружения става с разрешение на Събора на Българския Лекарски съюз.” Такова разрешение никога не е имало и явно в нарушение с този устав ние сме изработили тази декларация.
Кое ни накара всъщност да вземем отношение?
След като разгледахме устава на организацията, който, ако ви направи впечатление, там общото събрание се състои от председател на Лекарския съюз, неговата секретарка и юриста на Българския Лекарски съюз. Повтаря почти дословно целите и задачите на Българския Лекарски съюз.
Сега тук се повдига въпросът има ли право д-р Кехайов да организира такова сдружение или някой друг да го организира, защото там има записани добри намерения. Но според нас това нещо може да го направи всеки, но не и председателят на Лекарския съюз, който се явява в един момент председател на Лекарския съюз, а в другия момент - председател на това сдружение. Тъй като нещата се повтарят в едната и другата страна, ние смятаме, че може да е законно организирането на това сдружение, но не е морално, тъй като дава възможности, сериозни възможности за прехвърляне на дейността от Българския Лекарски съюз в това частно сдружение, което да се заеме с търговската дейност на дружеството. Всеки може да направи, и е редно Българският Лекарски съюз в даден момент да има такова търговско дружество, но не председателят да е председател на търговското дружество. И това ни накара да напишем тази декларация, защото всъщност всичко се извърши на тъмно и на събора в Несебър, това беше 43-ият събор, когато ние искахме да създадем комисия по строителството на този Дом на лекаря – д-р Кехайов не се съгласи, не даде никакви обяснения. Всъщност един месец преди това е била направена регистрацията. Съборът беше през септември, а регистрацията е през август на това сдружение.
Ние искахме да ни се представи някакъв отчет какво е свършено до момента, какви са намеренията за финансирането на този строеж, защото действително – това между другото стана по настояване на Столичната колегия, да се отпусне терен за Столичната колегия, но така или иначе се отпусна терен за Български Лекарски съюз – нищо лошо в това, но ние поставихме въпроса как може да се финансира този строеж. Начините на финансиране – аз не съм финансист, не ги разбирам, не знам какво трябва да се направи, но според нашия управителен съвет има три начина на финансиране, без разбира се, да сме се консултирали с никого. Единият е да се вземе заем от банка, другият – да се направи акционерно дружество, и третият – да се потърси инвеститор. Може да има десет други начина, но ние това обсъждахме.
И в случая имаме дълбокото съмнение, че ще се появи някой инвеститор, с който ще трябва да се дели след това построеното, което не е в интерес на Българския Лекарски съюз. Защото много лесно могат, да не използвам обикновените думи, да се вложат там примерно няколко милиона лева и човек да стане собственик след това, всеки може да го направи, да стане собственик или поне собственик на половината или на част от това сдружение, от този строеж.
Така че ние до ден-днешен нямаме информация какво се е направило досега, какво смята да направи управителният съвет и в частност д-р Кехайов, и какви са начините на финансиране. Има най-различни слухове, които не желая да коментирам сега, тъй като нямам никакви доказателства, но ми се струва, че всичко трябваше да бъде ясно и прозрачно, да бъде поставено на гласуване на събора на Българския Лекарски съюз, който да вземе отношение дали може председателят да бъде и председател на това частно сдружение.
До този момент нямаме отговор на нищо, досега не се говори, нито пък имаме някаква информация какво се случва. Бяха се насъбрали много проблеми. Ако обърнете внимание на декларацията, ще ги видите. Така че това е само една част от нея.
По отношение на търговската дейност на д-р Кехайов не сме взимали отношение, тъй като тя не ни интересува. Но по отношение на нещо, което сме се стремили толкова време да направим, да имаме някаква собственост, вие знаете, че Лекарският съюз до 1946 г. е имал доста собственост в страната. До ден-днешен нищо не е върнато от тази собственост, включително и неща, които са завещани на Лекарския съюз, така че ние решихме да направим нещо да започнем отново.
Това са нашите мотиви да пуснем тази декларация. И смятам, че сме прави. Това е решение на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия. Имам някаква алергия, извинете, не мога да приказвам. След малко може да взема пак отношение като ми помине кашлицата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Маджаров.
Предоставям думата на госпожа Деница Сачева – директор на Дирекция “Международни отношения” от Института по здравеопазване и здравно осигуряване.
Заповядайте, госпожо Сачева.
ДЕНИЦА САЧЕВА:
Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, Международният институт по здравеопазване и здравно осигуряване не е предоставил материали за днешното заседание, но доколкото разбирам, интервюта и публикации в сайта, който се поддържа от нашия институт zdrave.net, са взети под внимание при самосезирането на комисията. Не разполагам с материалите, с които вие разполагате, не знам точно какво гледате в момента.
Нашият институт от години сигнализира за случаи на конфликти на интереси, свързани с председателя на Българския Лекарски съюз. Обективността изисква да се отбележи, че на цялото общество прави впечатление фактът, че това са разговори и дебати, които се водят в продължение на четири години без никакъв краен резултат и без никакъв краен ефект. Разбирам донякъде коментара на госпожа Николова относно факта, че този въпрос се повдига непосредствено преди приемането на бюджета на Здравно-осигурителната каса, но не съм съгласна с това, че този въпрос би трябвало да остане изцяло съсловен. Да, наистина на първо място той е съсловен и ако лекарите избират този човек, и ако лекарите искат този човек да ги представлява и ръководи, то в крайна сметка ние няма какво да направим по отношение на този избор. Но що се отнася до намаляването на конфликта на интереси, които са свързани със законодателството, смятам, че вие като народни представители съвместно с колегите си от комисията по здравеопазване бихте могли да направите много.
Дотолкова доколкото ние имаме много данни за различни конфликти на интереси, свързани с петролния, с печатарския бизнес на Андрей Кехайов, включително и със сградата, за която стана въпрос, това е един терен, който се намира до Александровска болница и сами разбирате, че говорим за нещо, което е доста изгодно и доста печелившо, и в крайна сметка това беше сключено като сделка с решение на Министерския съвет и е добре да бъдат потърсени какви са били мотивите и какво всъщност е струвала тази сделка. Защото по това време министър на здравеопазването беше господин Славчо Богоев.
Дотолкова доколкото тези неща са съсловни, наистина те биха могли да бъдат решавани и от гледна точка на вътрешноетичните кодекси и правила. Но ако погледнем това, което засяга обществото, участието на Лекарския съюз в преговорите за лекарства например е нещо, което е абсолютно немотивирано и нещо, което в момента поставя като заложник пациентите. Защото знаете, че имаше доста проблеми, свързани с приемането на нов реинбурсен списък именно заради отказа на Българския лекарски съюз да участва в заседанията на тази комисия. Лекарският съюз няма място в договарянето на цените на лекарства, нито на тяхната дистрибуция. Това е нещо, което е залегнало в закон, и в крайна сметка би могло да бъде променено отново с промяна на закона.
Законът за съсловните организации също има възможност за подобрения и един от проблемите, свързан с този закон, е именно липсата на контрол върху Българския Лекарски съюз. Лекарският съюз не може да бъде контролиран нито от Държавен финансов контрол, нито от Сметната палата. И на фона на всички призиви за прозрачност никой до този момент не е виждал бюджета на Българския Лекарски съюз, нито пък е виждал отчета на бюджета на този съюз.
Също така сами разбирате, че фактът, че Лекарският съюз участва в преговорите за лекарства, благоприятства възможността за дарения от страна на фармацевтични компании, които така или иначе биха били регистрирани в бюджета на Лекарския съюз. И независимо че нашият институт е търсил няколко пъти този бюджет и съответно отчета по него по Закона за достъп до обществена информация, досега сме получавали съответно мълчалив отказ.
Не е за пренебрегване и фактът, че българските лекари са принуждавани да се абонират за вестник “Кво вадис”, който е вестник на Българския Лекарски съюз и приоритетно съдържа снимки и публикации на Андрей Кехайов. Проблемът обаче с този насилствен абонамент е свързан с факта, че те срещу това получават точки за квалификация. Едва ли не означава, че даден лекар е по-квалифициран и лекува съответно пациентите по-добре и има възможност да получава по-добро възнаграждение от Здравната каса, ако той се е абонирал за партийния орган.
Това са неща, които най-малкото изискват гласност, изискват обаче и малко по-сериозна работа от страна на народните представители, ако действително конфликтът на интереси е нещо, което вие целите да предотвратите, а не е нещо, което просто дискутираме днес, защото Андрей Кехайов отказва да изпълни едно или друго. Така или иначе ролята на Лекарския съюз в преговорите за медицински услуги и за лекарства би следвало да бъде преразгледана, тъй като вече се намираме на друг етап от развитие. Ролята на Лекарския съюз в преговорния процес беше заложена през 1998 г. със Закона за съсловните организации. Днес сме 2007 г. и е напълно нормално вече да търсим съвсем други начини за развитие на здравеопазването. Десет години са един период за достатъчно добра равносметка.
И последното, с което бих искала да завърша, бих искала да обърна внимание, че конфликтите на интереси в здравеопазването далеч не се изчерпват само с Андрей Кехайов и те са забелязвани от много европейски експерти. Има различни доклади на експерти, които правят оценка на развитието на България по отношение на вътрешен ред, и там има изречения в тези доклади, които именно засягат конфликтите на интереси в здравеопазването, които в крайна сметка блокират и цялото развитие на здравния сектор у нас.
Нашият институт работи по проекта с “Отворено общество” за неформалните плащания в здравния сектор и противно на очакванията, противно на удобната на политиците теза, че борбата с корупцията би трябвало да бъде насочена към дребната корупция, защото дребната корупция е тази, която изяжда живота на хората, противно на тези очаквания – подчертавам още веднъж, хората очакват борбата с корупцията да засяга едрата корупция, да засяга законите за обществени поръчки, да засяга всичко останало, което остава все още непрозрачно за тях, а всъщност говорим за договаряне на лекарства и медицински услуги, които се заплащат от целия български народ.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Нямаме теза за дребната корупция поне като позиция от страна на комисията, но това е Ваше тълкуване.
От Асоциацията на частните болници – госпожа Соня Ангелова. Заповядайте, госпожа Ангелова.
СОНЯ АНГЕЛОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз всъщност малко съм изненадана, че ми се дава думата, тъй като дойдох повече като връзки с обществеността, от чисто журналистически интерес…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте тогава, аз помислих, че имате отношение към проблема, затова. Тъй като гледам, че сте представител на Асоциация на частните болници, мислех, че частните болници имат отношение към проблема. Щом журналистически Ви е интересът, моля да заемете мястото си при журналистите.
СОНЯ АНГЕЛОВА: Да, благодаря Ви, тъй като не съм упълномощена наистина да представлявам…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви. Съжалявам.
Аз бих спестил засега позиция на госпожа Анастасова от Дирекция “Правна” на Министерство на здравеопазването. Може би първо народните представители да вземат отношение по поставените въпроси на базата и на материалите, с които разполагате.
Колеги, заповядайте. Господин Задгорски, заповядайте.
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ: Уважаеми колеги, аз като в дългите години в различно качество на пребиваване в тази комисия, много рядко съм виждал такъв прослужен доказателствен списък, от който става ясно, че една неправителствена организация, която да, неформално може би не е в нашите правомощия да разглеждаме в чисто юридическия смисъл на думата, но както каза и госпожа Сачева, това е една организация с претенции за особено значими функции в обществения живот. При това в сфера на обществения живот, която засяга всеки един от нас – цените на лекарствата, състоянието на болниците и въобще здравното състояние на обществото.
А тук аз като чета, виждам нещо уникално – 12 фирми, 5 от тях лични и персонални, включително “АНРИ-ГАЗ”, включително участие в “Рудметал”. Виждам много интересни други участия, които са в съдружие и най-вече един уникален списък, много дълъг списък, уникален с това, че се оказва, че частните фирми на господин Кехайов са сключили договори с половин България. НО Забележете, не с частни фирми, а с държавни такива, най-вече с лекарски заведения, с училища и с други обществени сгради. А и между другото, с цели министерства – тук има договори за доставка на газ, на други подобни неща.
Аз не мисля, че това не ни засяга. Напротив, това ни засяга, защото Комисията за борба с корупцията е призвана именно да защитава интересите на българските граждани като не подценява именно големите случаи на корупционна практика, както каза и госпожа Сачева. Така че аз смятам, че това тук, което четем, е недопустимо като конфликт на интереси, та макар и на един лидер на обществена организация, с целия му останал живот като частно лице и като бизнесмен. Защото аз тук виждам един бизнесмен с много широк бизнес и с много малко общо със здравните интереси на обществото. Така че мисля, че това е точно наша работа.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други колеги?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги и гости, аз ще бъда изключително кратък. От това, което чух, и това, което видях в материалите, аз наистина съм потресен от мащаба на това, което се случва. Считам, че като народни представители ние трябва да концентрираме нашите усилия в две насоки, особено като народни представители от Комисията за борба с корупцията – как можем да намалим цените на лекарствата, които вие знаете, че тук сме имали специално разискване по тази тема в комисията, как може да намалим цените на лекарствата, които в България са най-високи? И как може да намалим цените на болничните услуги, които явно също са необосновано високи спрямо реалната им цена?
В този смисъл нашите усилия неминуемо трябва да минат и през случаи на жесток конфликт на интереси, на какъвто сме свидетели сега. Аз не знам дали има политически мотиви или няма политически мотиви, но като народни представители ние трябва да се насочим към фактите. А фактите говорят сами по себе си – този куп материали, който имаме пред себе си, е достатъчно красноречив. Затова аз предлагам, може би в хода на разискването, може би след това, Комисията за борба с корупцията да се събере и да направи някакви законодателни предложения, така че да избегнем подобни случаи и занапред. А конкретният казус мисля, че не е толкова важен, колкото принципът и колкото интересът на обществото да намалим цените на лекарствата, да намалим източването на болниците, под една или друга форма, и да осигурим наистина достъпно здравеопазване, каквото е записано в българската конституция.
Завършвайки, искам и силно се надявам като народни представители да подкрепим и предложението за отпадане на ДДС върху лекарствата или поне силното му намаляване, да го направим така, както е в останалите страни от Европейския съюз. Знаете, там ставката е между 0,5% - 0,6% - 0,7%-0,8%, за да облекчим наистина този жесток товар върху българските граждани, каквото е здравеопазването към настоящия момент.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Гущеров, заповядайте.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Гледайки тези материали, се връщам на онзи период, когато беше изработена законодателната уредба, свързана с Лекарския съюз, с логиката на формирането му, със задължителния характер и механизма на кореспонденция и работа и взаимоотношения между Лекарския съюз и държавните структури. Тоест когато разглеждаме тези материали, ние в никакъв случай не разглеждаме дейността на Лекарския съюз, но ние разглеждаме конфликт на интереси между този, който представлява Лекарския съюз във взаимоотношенията си с държавни институции, какъвто е примерно договорът за доставка с Министерство на здравеопазването. Така че за мен тук има два проблема.
Единият проблем е новият анализ, прочит и модернизация на механизма на взаимоотношения на Лекарския съюз и държавните структури на базата на нов анализ на заплатите. Вие знаете, още преди една година беше поставен този въпрос, включително и от председателя на Комисията по здравеопазване. Това е единият момент, който трябва наистина да анализираме.
На второ място, ние говорим за един проблем, свързан с възможностите, които дава институцията Лекарски съюз.
Разбира се, че много е важно да е ясно разграничение кой докъде и в какви преговори ще участва.
Така че в това отношение мисля, че това е правилно, но акцентът не е свързан с нашия анализ на Лекарския съюз и неговото функциониране, а е в конфликта на интереси, свързан с отношенията между Лекарския съюз и… (не се чува).
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз затова в самото начало исках да насоча вниманието към нарушаването на държавния и на обществения интерес в подобни търговски отношения.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Нямах намерение да вземам думата, но съм провокиран от това поведение, което има управляващата Социалистическа партия и го казвам категорично и директно. Много моля да не ме прекъсвате, господин Гущеров, защото в тази комисия има друг тон, между другото, и Вие днес тук дойдохте като слон в стъкларски магазин, извинявайте.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще помоля да не влизате в диалог.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Позволих си да кажа това нещо, защото има голям проблем в българското общество с конфликта на интереси. Този проблем трябва да намери законова регламентация, защото когато днес разглеждаме тази история с председателя на Лекарския съюз, аз се сещам за едно питане, което направихме ние, от Парламентарната група на Демократи за силна България, за едни такива договори, сключени от съпруга и сина на министър Масларова в Старозагорския район, за същите продукти. А ако отидем и по-нататък, може да ви разкажа още неща за братя, сестри в ДПС из районите и т. н.
Въпросът обаче сега е, аз взех думата, защото според мен неслучайно е съвпадението на разглеждането на този въпрос с акцент председателят на Лекарския съюз точно преди гласуването на бюджета. Защо го правите сега? Това ми е въпросът.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Като отговор, господин Атанасов. Старали сме се по всички сигнали да ги внасяме на заседание на комисията след като са окомплектовани като материали. Ние се обърнахме към почти всички институции, които имат отношение към този проблем, включително и към Лекарския съюз, и то в един продължителен период.
Получихме и другия упрек – Вие казахте защо сега, получихме и другия упрек – защо отлагаме внасянето на този въпрос. Така че трудно ми е да отговоря и на едната, и на другата страна. Важни за нас бяха конкретните факти в материалите, с които разполагаме. А тези факти според мен никак не са малко от гледна точка на един много широко дискутиран, в продължителен период от време, проблем, свързан с конфликти на интереси.
Аз неслучайно в самото начало направих тази уговорка, че на първо място стои законодателната уредба на проблема, свързан с конфликта на интереси, на второ място са държавните интереси и накърняването на тези държавните интереси – аз бих предложил конкретно предложение, свързано с накърняването на държавните интереси, по договори, които са сключени с една търговска дейност. И на трето място, доколко се използва служебното положение за лично облагодетелстване.
Колкото до въпроси, които сте поставили, аз отговорих и на господин Иванов – представител на вашата парламентарна група, че в момента, в който имаме информация по въпрос, който той е внесъл в комисията, ние веднага ще го внесем на обсъждане на заседание на комисията, след като окомплектоваме материалите. Старали сме се винаги да предоставяме всички възможни документи и материали, с които комисията би могла да разполага, на база на информацията, която сме поискали от съответните институции.
И тук като едно допълнение само. Господин Кехайов изпрати току-що, след като започнахме заседанието, получихме една папка, включително и с едно дълго обяснение от 4 страници. Аз съм готов и съдържанието на папката да размножим, и това, не знам доколко народните представители в момента биха искали да им прочета тези 4 страници обяснения на д-р Кехайов, които е дал по конкретния сигнал, плюс тези всички материали, които са на разположение на комисията, но естествено материали, по които ние в момента не бихме могли да реагираме.
Така че ще искаме становище на колегите относно това, което ни е предоставено сега чак от Лекарския съюз, въпреки че сме отправили искане, и то за немалко от материалите, които са постъпили тук.
Биха могли да бъдат посочени редица примери – те са на ваше разположение, аз не бих искал да ги повтарям отново. Да чуем ако има и други становища.
Ако представлява проблем провеждането точно сега на заседанието, аз съм готов да отложим решенията, които би могла да вземе комисията, за да не се остава с впечатление, че точно сега сме решили да вземаме някакво решение от комисията по отношение на това, което наблюдаваме години наред, за което е писано многократно в средствата за масова информация. Това не е въпрос, който е възникнал сега спонтанно.
Заповядайте, господин Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ:
Може би това ще е едно разумно решение, още повече да имаме възможност да се запознаем и с официалната реакция на Лекарския съюз. Защото вярно, че тук се поставят редица проблеми, но главно от морална гледна точка. Преки нарушения, груби, на закона няма. Друг е въпросът, че това нещо законът към момента го позволява. Ние, за съжаление, не сме църква или нещо друго, затова дайте да не оставяме в обществото това усещане, че се опитваме да окажем натиск върху една браншова организация посредством пряка атака на ръководители, и то в такъв момент.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тук възниква един въпрос само относно закононарушенията. Ние, разбира се, не сме в състояние да направим този тип проверка, за да установим. Но когато става въпрос за обществени поръчки и тогава, когато става въпрос за договаряне, без да се използва процедурата обществени поръчки, тогава възникват сериозни съмнения защо се е стигнало до договаряне и по какъв начин са проведени самите обществени поръчки. Говоря за съответните болници с държавно участие, тогава държавата би могла спокойно да използва своите контролни органи, за да направи и съответните проверки – нещо, което мисля, че ние сме в състояние да вземем като решение.
Госпожа Гроздилова искаше думата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Само две изречения. Благодаря, господин Председател.
Колеги, ние и бездруго от началото на заседанието по разглеждане на тази точка от дневния ред се намираме в особена ситуация. Аз имам въпроси, но адресатът го няма. Значи ние не бихме могли да направим задълбочено обсъждане, на каквото сме свикнали, преди да вземем някакво окончателно решение, така че аз нямам съмнение, че председателят ще използва това заседание, за да ни предложи проект за окончателни решения по казуса. Но нека да вземем и някакво справедливо решение. Ние не бихме могли да заставим д-р Кехайов или който и да било член от управителния съвет на Българския Лекарски съюз да уважи наше заседание, но нека да мислим както съобразно вътрешните правила, които сме приели, така и с уважение към това ръководно тяло, което представлява една огромна многочислена гилдия в страната. И затова аз съм склонна да приемем тази позиция да не вземаме окончателно решение, но нека да оставим въпроса открит, дебатът предстои според мен.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, за да не оставаме с впечатление, че някъде във времето отлагаме един въпрос, аз бих предложил комисията да се обедини около някакво становище кога.
АТАНАС АТАНАСОВ: След гласуването на бюджета.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Предложението на господин Атанасов е след гласуването на бюджета. Аз не бих възразил, това означава в началото на януари 2008 г., едно от първите заседания ние окончателно, след като получим материалите, след като проучим това, което ни е изпратил Лекарският съюз, да се произнесем като комисия. Пак повтарям, по три въпроса според мен, съществени: доколко е накърнен държавният и общественият интерес при сключването на договора; доколко е използвано служебно положение; и, разбира се, проблемът с нормативната уредба така, както бихме могли да се съобразим със становища, които можем да получим включително и от министерството, и от организации, които бяха в наша полза в този период.
Има ли други предложения, колеги?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз предлагам във времето, което остава, да се обърнем към експертите на комисията, за да направят предложения, а и експертите на колегите, за да направят съответните предложения за промени в законодателството, за да не се допуска подобен конфликт на интереси, независимо дали е д-р Кехайов или министър Масларова, или някой друг. Ние като комисия би трябвало да предложим конкретни решения тези неща да не се случват в бъдеще.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
На мен не ми се иска да надхвърляме капацитета, не подценявам никой от колегите експерти в комисията, но народните представители знаят, може би за нашите гости – ние разполагаме с трима експерти към комисията, с които работим, а не с неограничен ресурс от експерти, така че затова поставих въпроса, обръщайки се към министерството, обръщайки се към неправителствени организации, които имат пряко отношение към секции на Българския Лекарски съюз, както в случая д-р Маджаров се яви и с позиция по някои въпроси, биха могли да помогнат и в законодателството, включително и самият Лекарски съюз. И разбира се, въпросът с конфликта на интереси, за който имаме внесен и законопроект, който предстои да обсъдим. Веднъж отхвърлен законопроект в пленарна зала, който отново предстои да обсъждаме и в комисията.
Така че това са според мен въпросите, които предстои да обсъдим, с решение януари 2008 г. да бъде окончателният срок за приключване на този въпрос.
Приемаме ли такова становище на комисията? Не виждам възражения от колегите – да считаме, че единодушно се приема това решение.
Благодаря на всички колеги и на гостите за участието.
Колеги, този път сме облекчени. Има три сигнала, постъпили в комисията – материали и предложения.
Сигнал №1 или №1145 относно отказ за издаване на разрешително за тротоарно право – частен случай, който ще бъде разгледан в оперативен порядък.
Сигнал № 2 или №1146, органи на КАТ съставили акт на жалбоподателя и издали наказателно постановление с глоба в размер на 40 лв., а едновременно с глобата му били отнети 10 контролни точки. Счита, че законът е несправедлив и отнема възможността да докаже неоснователността на наказанието.
Проблемът тук не е в конкретния случай според мен, проблемът е от гледна точка на законодателство и предложение за промяна в закона. Тук е възможна и една консултация с Транспортната комисия доколко е целесъобразно подобно предложение.
И сигнал №3 или пореден номер 1147, постъпил от името на Божидар Божинов – председател на Българската търговско-промишлена палата, и съдържа предложение до председателя на Комисията за бюджет и финанси към 40-ото Народно събрание за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, свързан с електронния обмен на данни. Пратено е до нас от гледна точка на подкрепа на становището, което е изпратил до комисията господин Божинов.
Не мисля, че има много пряко отношение този въпрос, но във връзка с това бих искал да поставя един друг въпрос, който е свързан със законодателството. Два пъти ние искаме становище от министъра на финансите за това докъде е стигнал законът за хазарта. Там имаше няколко предложения, ако си спомняте, на Сметната палата относно промени в Закона за хазарта. Последният отговор, който получихме от министъра на финансите е, че законът е за съгласувателна процедура, която продължава твърде дълго. Аз не знам колко продължава една съгласувателна процедура в Министерския съвет, но и досега нямаме отговор.
Поставям този въпрос, защото има няколко проблема в Закона за хазарта, които действително се нуждаят от законодателна промяна. Има няколко въпроса, които засягат отделни министри и аз ще ги предложа на следващо заседание на комисията, затова ще си позволя да посоча две конкретни теми, по които имаме готовност. Да ги обсъдим предварително, за да не остане някой с впечатление, че има някаква тенденция.
Ще си позволя да кажа на комисията, казах го в неформален порядък, буквално бяхме грубо обвинени за това, че отлагаме този въпрос с д-р Кехайов и задържаме информация – подобни обвинения, нещо, за което знаете много добре, че комисията никога нито е крила информация, нито е задържала по някакъв начин, след като има окомплектована такава.
Единият въпрос, по който имаме готовност, това е с двата сигнала от бившите директори на Териториалните данъчни управления в Бургас и Силистра – единият сигнал, и вторият сигнал е във връзка с нарушения във фонд САПАРД. И по двата имаме готовност. Така че следващата седмица на вашето внимание ще бъдат проблемите “НАП”, условно казвам НАП, като ще поканим госпожа Мургина, сигнализаторите, за да чуем позиции и становища, за да може комисията да се произнесе по двата сигнала. Там има обвинения, включително и срещу политици. Поискали сме информация, тук искам за колегите да е ясно, тъй като чл. 72 е много категоричен от гледна точка на използване на информацията и последното, до което стигнахме като становище, прието от агенцията, е да ни предоставят тези материали, но да минат по линията на класифицирана информация, която да бъде ползвана от народните представители по този механизъм.
Така че докладът от проверката, която ще бъде извършена, ще бъде на вашето внимание. В момента, в който постъпи материалът, аз ще ви сигнализирам, за да може да се запознаете с него в съответната секция на Народното събрание и да може, разбира се, и сигналите, които са постъпили, в тях няма класифицирана информация, но госпожа Мургина заяви, че от проверките има такава и чл. 72 след една кореспонденция, която осъществихме, включително и със становище на Правната комисия към Народното събрание, която е ясна в своята позиция за възможността да получаваме всякаква информация от държавните институции и органи.
Така че, колеги, това са двата проблема, които имаме възможност да гледаме до, условно казано, края на тази сесия. Защото остават фактически 3 заседания, като последното ще бъде едно обобщаващо за годината.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз искам думата, господин Председателю.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Аз използвам възможността вече в отсъствие на медиите да си кажем няколко неща. Ние сме колеги и никой не трябва да се засяга от поведението на другите.
Господин Гущеров, в тази комисия винаги е имало много добър тон на работа, независимо от политическите позиции, които заемаме. Не знам защо реагирахте по този начин. Аз смятам, че не е във ваш интерес, на управляващата политическа сила, да го поставяте този въпрос сега. Защото по принцип конфликтът на интереси е един много сериозен проблем, неразработен в България. Използват се властовите възможности за облагодетелстване по всяка една линия. Въпроса аз бих го поставил така: защо като мотив за законодателно регламентиране на този проблем трябва да се използва конкретният случай с Кехайов? Може да използваме конкретния случай с Масларова и с всеки един друг. Това нямахте интерес преди да се гласува бюджетът. Както и да го гледате, внушаването остава. Затова си позволих да имам такава реакция и да отложим нещата, за да може в една по-спокойна обстановка наистина да се седне и да се работи.
Лошото е друго. Поставя се на обсъждане този проблем, в същия момент законодателното тяло отхвърля направени според мен експертно добре обосновани предложения, като тези на Филип Димитров, защото е от опозицията, да речем.
Много е сериозен този въпрос. Трябва наистина да се потърсят – аз смятам, че в неправителствения сектор има разработени проекти. И най-добре е оттам да се поиска помощ, да ги видим тези неща и добре би било точно тази комисия да излезе със законодателно предложение в тази посока – да се регламентира конфликтът на интереси и на изискванията.
И исках нещо друго да каже. Според мен не може да очаквате да дойдат представителите на Лекарския съюз тук. Те не са длъжностни лица и не са длъжни да се явят тук. Така е.
Разбира се, журналистите някои ще ги атакуват, други еди-какво си ще направят. Присъствието беше масирано, тоест сега не го разгласявам това нещо. Трябва да се потърси отговорност от длъжностните лица за конкретния случай, защото народът е казал: не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. В конкретната ситуация, ако има отговорни, включително и наказателно, би могло да се мисли, това са тези, които от страна на държавата са подписвали. А сега, да се занимаваме с Лекарския съюз, от другата страна – нищо не може да излезе от цялата тази работа.
Това исках да ви кажа. Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще си позволя и за протокола ще го кажа. Едно от моите предложения за решение беше – аз ще го предложа и за януари. Да се направи финансова ревизия точно на тези сделки, имам предвид обществените поръчки.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, разбира се, как е станало това.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Как е станало това и доколко е засегната държавата. Това беше едно от предложенията ми, които бях подготвил като решение. И това е, което исках да насоча в тази посока, но имате основание, че политическият момент може да бъде тълкуван по всички възможни начини.
ДИМИТЪР ГУЩЕРОВ: Реплика само.
Прав сте, господин Атанасов, за момента, нямам възражения. Но в моето изказване аз никъде не засегнах нито Съюза на демократичните сили, нито обединената десница, нито съм засегнал Иван Костов, когато говорих, че законът не е добър. Не споменах нищо. Но когато започвате едно изявление със социалистите какво направили, не е коректно. В момента говорим за колегите.
АТАНАС АТАНАСОВ: На власт вече трябва малко да имате повече търпение.
ДИМИТЪР ГУЩЕРОВ: Това за властта, аз имам друга теза дали сме на власт или не, но казвам нещо много важно, става въпрос за нещо много важно – аз не засегнах никъде зле поставения закон преди години.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: И още два допълнителни въпроса. Другата неделя има лекарски събор.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Той не е изборен, доколкото знам, този събор.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Ама ще има пак разноски по някакъв начин, така че беше добре да излезем от това положение… Има и дело за “168 часа”.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте, аз не попитах – дело срещу “168 часа” е заведено? А има и проверка, която тече от прокуратурата, ще поискаме информация за тази проверка относно некачествените горива.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Тогава вече трябва да видим кой как доставя, какво прави…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Но ето, възниква и още един въпрос. Встъпва в длъжност Кехайов. В момента, в който встъпва в длъжност, вади сметката от ВИЛХЕЛМ и я вкарва в … За да предприемеш действия, свързани с финансовите договори, предполага да има решение на управителния съвет. Аз допускам, че решение на управителния съвет вече има. Контролният орган е ясно как функционира.
АТАНАС АТАНАСОВ: Има един друг момент – каквото и да се е случило, ако няма настъпила щета, нищо не можеш да направиш. Прехвърля от едната банка в другата – има ли щета? Ако е има щета, тук има основание за наказателна отговорност. Би следвало прокуратурата да извърши проверка, защото ако има умисъл и има щета.
Това е друга тема вече.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
По отношение на законодателството, свързано с конфликта на интереси, колеги, оказа се много сложен въпрос от гледна точка на законодателството. По никакъв начин не искам да давам квалификации на законопроект на Филип Димитров и Елеонора Николова. Нямам и право да го правя, дори от колегиална гледна точка, но се нуждаем от редица становища, да видим и европейската практика каква е. Защото ние в момента имаме текстове в различни закони, в Търговския закон имаме, в Обществените поръчки имаме, в други закони имаме. Затова ще поискам различни становища, за да видим възможно ли е да направим едно – тук ще ме коригира сигурно господин Атанасов – специализирано законодателство, специален закон да направим за конфликта на интереси, за да съберем на едно място този проблем и да го регламентираме с един закон, за да го извадим от останалите.
АТАНАС АТАНАСОВ: В Европа има маса закони в тази насока, те много фино са ги изработили, понеже ги заобикалят.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Въпросът е затлачен от години и ако нещо прави впечатление, това е абсолютното бездействие на институциите по този проблем. Има някъде действия, да. И затова на мен ми се искаше да го поставя по принцип въпроса, за да потърсим някакви решения в рамките, разбира се, и на нашите правомощия и на нашите възможности.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вместо да се занимаем с конфликт на интереси, внася се със Закон за лобизма. Ами те са насрещни влакове, разбираш ли какво става?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз не казвам, че Законът за публичност на лобистката дейност решава радикално този въпрос, но поне дава прозрачност на тези, които участват в процеса.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз имам съмнение, че се регистрират. Българинът е скептик, подозрителен към всякакви такива неща… Екстравагантна е тази идея. Рецепцията на законодателството е много сложна дейност. Да речем, Търновската Конституция е реципирана от Белгийската конституция. Но имали сме много добри юристи след Освобождението, българи, завършили на Запад, Начович и т.н., които… знаете ли колко трудно е да вземеш норми, които работят в една държава някъде, и да ги пренесеш? Това трябва да става съобразно конкретните условия. Същата история е и със Закона за лобизма.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, закривам заседанието.
Благодаря ви за участието.

(Закрито в 15,50 часа.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)