Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия за борба с корупцията
24/01/2008
ПРОТОКОЛ
№76
На 24 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬__________________________________________________
ПРОТОКОЛ
№76
На 24 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, виждам, че имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред в две точки:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Този път се натрупаха повече материали – има 23 сигнала, за които ще коментираме, една част от тях са и от самосезиране, има и някои анонимни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Господин Христов имаше едно предложение, не го виждам на заседанието. То е свързано с негов сигнал, който засяга Софийската община. Аз съм готов да предложа онова, което той искаше като допълнение към този сигнал, така че е възможно към точката “Сигнали” да включим и неговото предложение.
Колеги, не виждам да има допълнителни предложения. Които са съгласни с предложения дневен ред, моля да гласуват.
Приема се единодушно предложението.
Преминаваме към точка 1 – Законодателна програма на Комисията за борба с корупцията за тази пленарна сесия.
Искам да отбележа няколко неща, които се отнасят до законодателната програма, може би като допълнителни разяснения. Посочили сме онези законопроекти, по които комисията работи и по които има възможност да бъде предприета законодателна инициатива или да бъде изискана такава инициатива от изпълнителната власт, както има по някои от законопроектите.
Първият, който е посочен, е един от най-значимите закони за обществените поръчки. След становища, които получихме в комисията от Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Висшия съдебен съвет, омбудсмана, Софийската стокова борса, както и серия от различни граждански организации и браншови съюзи и асоциации – няма да ги изброявам, има ги в материала, който е пред вас.
Проведени са и две обществени дискусии, в които комисията беше съорганизатор заедно също с граждански организации. Експертна комисия обработи всички направени предложения. Изготвен беше законопроект за изменение и допълнение, който е представен за становище, включително и в Съвета по законодателство към Народното събрание.
След получаване на последните становища законопроектът ще бъде на вниманието на комисията и би могъл, ако бъде утвърден изцяло, или в някои негови отделни части, да бъде внесен в Народното събрание като инициатива естествено на народни представители. Това е един от особено важните законопроекти, по който в обществото тече дискусия по различни причини, имайки предвид множеството сигнали, които са получени и при нас. Затова сме го извели неслучайно и на първо място в законодателната програма.
Следващият законопроект с особено значение е законопроектът за подземните богатства. Разработва се изцяло нов проект за подземните богатства от междуведомствена комисия от няколко министерства. Законопроектът е в напреднала фаза, но въпреки това, не е внесен в Министерския съвет. Имайки предвид сериозното забавяне, а в същото време постъпиха сигнали за това, че действащият законопроект създава някои корупционни условия, и след направения експертен анализ са подготвени изменения и допълнения на този закон за подземните богатства, който също е на съгласувателна процедура, имам предвид от наша страна, и има готовност, след като получим съответните становища и от Съвета по законодателство, и от експертна група, която се е ангажирала с него, да предложим на комисията някои изменения и допълнения. Пак повтарям, които са свързани със срокове, с действия на изпълнителната власт по тези срокове, с мълчалив отказ и т. н., отделни действия, които би могла да предприеме изпълнителната власт и по този начин да ограничи възможностите и условията за корупция.
Третият законопроект, който е предложен, е свързан с изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой. Тук инициативата дойде от Гражданския консултативен съвет. Комисията по принцип прие това предложение, което е направено за промени в нормативната уредба. Беше проведена през ноември кръгла маса на тема “Иницииране на законодателни промени за ограничаване размера на плащанията в брой като средства за превенция и противодействие на корупцията.” Почти всички становища, които получихме на тази кръгла маса, с изключение на Асоциацията на банките, бяха положителни. Имам предвид и на Министерство на финансите, и на Националната агенция по приходите. Има разбиране по този законопроект. Не е ясна все още позицията на изпълнителната власт относно това точно в кои закони да бъде направена тази промяна, за да се стигне до тези ограничения. Продължава тази дискусия, има тази мярка в някои от европейските страни, тя не е масова във всички европейски страни, и има възможност при съгласуване и с изпълнителната власт, и съгласуване на законопроект той да бъде иницииран от народни представители от комисията.
Четвъртият законопроект, който е предложен, е свързан с конфликта на интереси (четвъртата тема, бих казал, която тук е предложена, е за конфликта на интереси). Знаете, постъпи законопроект от господин Филип Димитров – народен представител, и госпожа Елеонора Николова, който беше подкрепен по принцип от комисията, но отхвърлен от Народното събрание, основно с правни мотиви. Сега има втори законопроект, който е почти идентичен на внесения също от г-н Филип Димитров и г-жа Елеонора Николова. Не е дадено становище все още от водещата комисия по този законопроект. Има готовност в комисията да бъде внесена една презентация на европейската законодателна уредба по тази проблематика и да се направи едно сравнение с тези законови актове в България, в които имаме уредба за конфликта на интереси. На това основание има два подхода обикновено в европейската практика. Единият – самостоятелен, отделен закон за конфликта на интереси, или в отделните закони – така, както е досега практиката в България, да се разшири и да се регламентира допълнително конфликта на интереси, за което явно има нужда, имайки предвид и някои от сигналите, за които ще говорим след малко. Има такава готовност на 7 февруари, по-следващото заседание на комисията, да направим тази презентация, да видим какво е законодателството в Европа и какви възможности има за България в това отношение.
Петият законопроект е във връзка с обсъждане на предложение от Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта. Знаете, че Сметната палата направи одит, в резултат на този одит имаше няколко предложения за изменение и допълнение в Закона за хазарта. Под наш натиск определено беше изработен един вариант на изменение и допълнение на Закона за хазарта, който беше внесен тук за едно предварително обсъждане от агенцията. С две свои писма – от 16 март и от 18 март м. г., ние предприехме инициатива за това Министерството на финансите да внесе законопроекта в Министерския съвет и съответно в Народното събрание за обсъждане и приемане, имайки предвид и тези предложения на Сметната палата, и допълнителните предложения, които са постъпили от различни институции. Така че проблемът със Закона за хазарта е повече проблем на изпълнителната власт, но е в рамките на парламентарния контрол по действията на изпълнителната власт за внасяне на този законопроект в Народното събрание, имайки предвид тези корупционни условия, които се формират в резултат на посочените от одита на Сметната палата проблеми.
Следващият, шести, законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е свързан със замените. Внесен е от госпожа Елеонора Николова в Народното събрание, беше обсъден и в комисията, с положително становище. Госпожа Елеонора Николова заяви също, че има становище и от Висшия съдебен съвет по този законопроект. Така че има възможност за съответния парламентарен контрол, бих казал, и настояване от страна на парламентарните групи за обсъждане на този законопроект в Народното събрание, за търсене на общ законопроект с другите два, които са внесени, за да може да се ограничи корупционната среда по отношение на замените, които се извършват в общините, а и на държавно ниво, държавни институции.
Предложили сме една законодателна инициатива относно чл. 17, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация – това е едно самосезиране, ще го видите в справката. Самосезиране относно непълнота в закона по отношение на понятието “търговска тайна” и информацията, която трябва да се предоставя или информацията, която използването на понятието “търговска тайна”, за да не се предоставя информация или разпространява при довело нелоялна конкуренция между търговци, която не подлежи на предоставяне според чл. 17, ал. 2, така както сме отбелязали в материала. Тук има явно възможност за укриване на данни, които засягат обществения интерес. Това е един материал, който е предложен за самосезиране от списание “Правен свят” и считаме, че определено има база за обсъждане и предложение, свързано със законодателна инициатива.
И последното предложение е по промени на прословутия чл. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. Тук има две писма, които са изпратени до кабинета и включително до министър-председателя, с настояване Министерският съвет да вземе отношение. Тук проблемът е, че има положителни становища от всички институции, включително от Министерския съвет. Проблемът е в експертна група, която трябва да направи предложението. Към настоящия момент е преценено, че трябва да се направи промяна в чл. 3, ал. 1 на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, който засяга така наречения забранителен списък, и след тези предложения да бъде решен и проблемът по чл. 12 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие.
Това са темите за законодателна програма, които предлагаме за тази сесия, и ви предлагам да го разделим на две – парламентарния контрол да го гледаме отделно. Първо, ако има предложение по законодателната програма, допълнителни, заповядайте.
Ако прецените, да представя накратко и темите за парламентарен контрол и да ги обсъждаме заедно? Добре.
Няколко теми за парламентарен контрол.
Тема първа – Финансови средства от европейските фондове, по-точно програма САПАРД, Държавен фонд “Земеделие”. Имам предвид сигналите, които са постъпили в комисията относно условията за корупционни практики при усвояване на финансовите средства. Министър Кабил представи пред нас в 9 точки “Мерки за преодоляване на корупционната среда”. Има решение на комисията след определен период от време, по преценка на комисията, да бъде направен парламентарен контрол. Има допълнителни сигнали, получена е пълна информация от ВКП по отношение на тези сигнали. Дадохме пълна справка тук относно проблемите, сигналите, отговорите. Има готовност за парламентарен контрол, който ви предлагам да проведем на 31 януари, имайки предвид документацията, която сме получили.
Втората тема за парламентарен контрол е: Предприети мерки за преодоляване на формиране на корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”. Спомняте си този парламентарен контрол с участието на вицепремиера госпожа Емел Етем и изпълнителния директор на агенцията “Държавен резерв и военно-временни запаси” за изграждане система за ефективен контрол. За съжаление продължават сигнали, включително и от средствата за масова информация. Получили сме пълна справка, тук е изброено: от Върховна касационна прокуратура, от Държавен резерв, от действията, които са предприети по отношение на съдебните процедури за събираемостта на средствата от съответните длъжници. На базата на цялата тази информация в рамките на парламентарния контрол бихме могли да видим как се реализират мерките, които бяха предложени от изпълнителния директор по отношение на контрола върху Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”.
Другата тема – дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители. Тук бях възложени проверки от страна на Министерството на финансите и съответно на Националната агенция по приходите, проверка на имотните декларации на митнически служители от рисковите за корупция групи, за които да се информира комисията за резултатите от проверките, които са направени, както и от ВКП информация за хода на преписките и делата за контрабанда през последните години и наблюдаващите ги прокурори. Преписка, която също сме изисквали от ВКП. Можем да кажем, че има готовност за парламентарен контрол по тези актуални програми относно дейността на митническите служби. Тук стои един въпрос за конфликта на интереси, който поставихме, включително и пред господин Асенов. Някои от тези конфликти на интереси са изяснени, други недостатъчно са изяснени. Така че има няколко важни и съществени проблема, по които можем да поставим за парламентарен контрол пред Агенция “Митници”.
Във връзка със законодателството стои въпросът и за парламентарен контрол по отношение на подземни богатства, има се предвид лицензионни разрешителни режими, договори за концесия. Това беше относно концесията за добив на подземни богатства в находище “Челопеч”, оттам възникна и този въпрос. Като информация, която има от изпълнителната власт по отношение на Челопеч – има формирана комисия, която работи за промени в договора, които ще бъдат съществени относно процента на държавата. По-важният въпрос според мен в този парламентарен контрол е информацията, която трябва да получим, която засяга постъпили и забавени преписки, свързани със заявление за проучване на търговски открития, предоставени на концесия за добив, и други въпроси, свързани със Закона за подземните богатства. За съжаление на два пъти не получаваме информация от Министерството на околната среда и водите, за което сме се обърнали, имайки предвид правомощията, които имаме по правилник, към министър-председателя и към председателя на Народното събрание и по двата въпроса. Така че при получаване на пълната информация – такава, каквато получихме от Министерството на икономиката и енергетиката и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има възможности за парламентарен контрол и по този въпрос.
Другият проблем, пети, който предлагаме като тема – предложението на Българска стопанска камара за промени в нормативната уредба, която засяга регулаторните режими в България, които за съжаление не се намаляват, а се увеличават. Имаше различни становища по този въпрос. Комисията има решение за парламентарен контрол по отношение на регулаторните режими с участието на министъра на държавната администрация, свързано е с действието на закона, който беше приет през 2004 г. Бих могъл да кажа, че и по този проблем има готовност за извършване на парламентарен контрол, имайки предвид корупционната среда, която се формира при лицензионни разрешителни и друг вид режими, които се осъществяват от изпълнителната власт.
Два въпроса, които са били на вниманието на комисията, но които заслужават да влязат отново в комисията, са контролът за качеството на течните горива - Държавна агенция “Метрологически и технически надзор”. Надявам се това да бъде последният парламентарен контрол в комисията, имайки предвид мерките, които са предприети и от страна на изпълнителната власт, но и проблеми, които по предварителен експертен анализ не са доведени докрай.
И другата тема, която също е била на вниманието, разбира се, по-подробно е представен този въпрос пред нас, е за мерките за предотвратяване на корупционни условия по отношение на международните осиновявания, по които бяха декларирани мерки от страна на Министерство на правосъдието, предприети бяха конкретни административни действия за извършените нарушения. Тук предложението е да разширим тази тема, не само с международните осиновявания, защото тази практика за съжаление се наблюдава и при вътрешни осиновявания.
Три нови теми за парламентарен контрол, които могат да бъдат на вниманието на комисията, това са замените на военните имоти – една практика, която показва корупционни условия от гледна точка на сигнали, които са получени, и такива, които са изнесени в средствата за масова информация.
Другата тема е формиране на корупционна среда при изграждането на информационни системи в държавните институции. Имаме информация за всички информационни системи, които са били финансирани и би трябвало да работят в различните институции. Необходимо е да бъде изяснена системата за финансиране на тези информационни системи и доколко тези информационни системи изпълняват тези функции, за които предварително са отпуснати държавни средства и средства по линия на европейските фондове. Защото сигналът, който постъпи при нас, е финансиране на системи, които по същество не работят или не изпълняват в необходимата степен своите функции, а средствата, които са вложени в тях, са значителни.
И последната тема, която предлагам, не по значимост, а от гледна точка на материали, които са получени, това е темата за формиране на корупционна среда при незаконно строителство. Тя е свързана, от една страна, с множеството сигнали с нас, от друга страна – с необходимостта явно от засилване на контрола в тази сфера и с необходимостта от промени в нормативната уредба.
Това са темите, които предложихме на база на проучване на всичко онова, което имаме като решения досега, като теми, които сме разглеждали, и като теми, които биха могли да бъдат на вниманието на комисията.
Колеги, заповядайте. Имате думата за възражения, предложения, разширяване на проблематиката.
Господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, искам да обърна вниманието ви към един въпрос, който бях поставил миналата година, става дума за дейността на фирма “Паркинги и гаражи” – София.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, аз казах на комисията, че ще имате такъв въпрос. Бих Ви предложил в рамките на сигналите да го предложим, ако не възразявате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, по законодателството и по темите за парламентарен контрол, госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председателю, само няколко изречения, ако ми позволите.
Впечатлена съм и благодаря и на експертите и сътрудниците, и на Вас лично за много сериозната заявка за нашата бъдеща работа в тази година, а като гледам, и до края на мандата, на нашата комисия. Но все ми се струва, че специално от участието ми на кръгли маси, разбира се, не по всяка тема имах възможност, но специално за ограничаване на плащанията в брой имаше там сериозни възражения по отношение на това доколко една такава мярка би могла да допринесе ефективно в общата ни борба срещу изграждане на корупционни практики в този процес на плащанията между търговци и други контрагенти. Или моето предложение е все пак да не бързаме, ако не съм разбрала добре, защото при един такъв сериозен отпор, аз разбира се, не се базирам само на поведението на момичето, което представляваше там асоциацията на банките, но нека все пак да проучим по-добре и ако бихме могли да въведем една мярка чрез законодателна промяна или пък някаква друга подзаконова такава в нормативната уредба, но тя да си бъде работеща в наши, български условия. Защото от скромния ми опит – много пъти променяме най-добронамерено текстове и понякога и по-радикални промени правим, а в крайна сметка резултатът не е такъв, какъвто на нас би ни се искало, когато сме замислили промяната.
Специално за ограничаване на плащанията в брой моето усещане тогава, господин Председателю и колеги, които бяхте на кръглата маса тогава, беше такова. А иначе подкрепям…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще ви прекъсна тук, госпожо Гроздилова, за да не се натрупват, после ще продължим. Само като едно допълнение по това предложение, което сме направили. Аз също имам своите резерви по отношение на законодателство от такъв характер, имайки предвид европейската практика, разбира се. Но поставянето на този проблем може да открие възможност за търсене на решение не само чрез този метод за ограничаване на кешовите плащания. Бяха споделени на експертно ниво и други подходи, включително и чрез Нотариалната камара, които да доведат до режим, който би могъл да следи тези плащания, така че да се ограничат максимално корупционните условия, които се създават. Така че поставянето на проблема вече открива допълнителни възможности и в законодателството, и от друг характер да се търси решение на този въпрос, а не само с радикалната мярка ограничаване на кешовите плащания. Казвам го като едно допълнение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Има, намират там някакви вратички. Ако позволите, да продължа, още няколко думи.
Изцяло приветствам идеята и донякъде настоявам от скромния ми опит и донякъде негативите, които поехме в миналия парламент, промените в Закона за хазарта нека бъдат така добри да си ги изработят в държавната комисия под координация или надзор на Министерството на финансите, а ние да бъдем тук само корективът или благодетелят, който ще благослови техните намерения, с примерно предложения между двете четения. Идеята е ние да внесем законопроекта или очакваме от тях? Моето предложение е да го очакваме от тях, а ние вече като народни представители да се активираме когато пристигне, за хазарта имах предвид.
С другите неща по отношение на законодателната дейност съм съгласна, само имам въпрос докъде стигнахме със законопроекта за лобистката дейност, не знам дали вече е факт в деловодството?
И за парламентарния контрол, нали остава отворена тематиката за контрола, така че приветствам това, което е замислено. И особено първите теми според мен си заслужава веднага да започнем с тях, вече има и преструктуриране на сектора, и промяна на политиките, и императивни програми, по които е хубаво да си поговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само като отговор на някои от въпросите, които постави госпожа Гроздилова.
Първо, по отношение на Закона хазарта нашата роля в случая е само на парламентарен контрол за действия на изпълнителната власт този законопроект да стане факт. За съжаление продължават дълго време съгласувателни процедури. И последното писмо, което си позволих да подпиша, до министъра на финансите, е, че в комисията оставяме с впечатление за тенденциозно забавяне на въпроса, защото повече от година и половина измина от разглеждането на този въпрос, а почти две години - от проверката на Сметната палата. А в тази проверка много конкретно и ясно са казани точно тези промени, които са необходими в закона. Те не са много, отнасят се до отделни срокове и действия, които трябва да извърши администрацията, за да не се създават условия за корупция. Така че, пак повтарям, нашата роля тук е само в рамките на парламентарен контрол да бъде факт този закон, имайки предвид и варианта, който разглеждахме тук на заседание.
По отношение на лобистката дейност законопроектът е готов, единствената причина да задържаме да не се внесе, е желанието той да бъде подписан и от представители на други парламентарни групи извън управляващата коалиция. Има такава готовност, заявена предварително от други представители, това е единствената причина. Ако в следващата седмица няма такива подписи, законопроектът може да бъде внесен. Той е подписан вече от повече от 10 народни представители, така че има готовност, това е единствената причина за забавянето. По такъв законопроект добре би било да потърсим едно по-широко обединение на народни представители, така че това е единствената причина за забавянето на законопроекта, иначе има готовност за внасяне.
И имаше още един въпрос, който пропуснах, по отношение на готовността ни за хазарта, лобистката дейност, може би пропуснах нещо.
Колеги, заповядайте, ако има други въпроси, мнения, предложения.
Пропуснах да информирам, но това е в рамките на допълнителните точки, които ще влязат на следващи заседания, имаме готовност вече с анализ на една част от сигналите, които са при нас, примерно сигналите, които сме получили за кметове на общини. Състоянието на тези преписки – кои са приключени, кои са висящи, кои са потвърдени, кои са непотвърдени, какви действия е предприела изпълнителната власт, какви действия има на прокуратурата, съда и т. н. Така че има тази готовност по този въпрос.
Имаме предварителна готовност и с всички сигнали, които са предоставени на прокуратурата. Състоянието на тези сигнали, какво е предприела прокуратурата по какви проблеми, по колко от тях имаме откази, по колко от тях има прекратени производства, колко от тях са предадени на съда и т. н. Намерението беше, както реши комисията, да поканим на това заседание и главния прокурор с предварително, разбира се, подготвени въпроси, свързани с тези над 330, мисля, че бяха, сигнали, по които ние сме работили през този период. Така че и по тази проблематика в рамките на парламентарен контрол ще продължим, имайки предвид сигналите, имам предвид разбира се, парламентарен контрол върху изпълнителната власт по тези сигнали, които сме анализирали, по проблематика ще ги внасяме в комисията и ще ги разглеждаме.
Има ли, колеги, по тази точка други мнения, предложения?
Мисля, че има възможност в рамките на тази парламентарна сесия парламентарният контрол да бъде осъществен и една част от законодателните предложения също, доколкото, разбира се, имаме готовност и решение на комисията за това.
Ако няма, да приключваме по тази точка. Има ли възражения по програмата и по темите? Няма, считаме, че се приема.
Преминаваме към точка 2 – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Справката, която е пред вас, е за един по-дълъг период, от 29 ноември 2007 г. до 23 януари 2008 г. Постъпили са общо 23 сигнала. Обръщам внимание, че има няколко важни от обществена гледна точка сигнали, на които бих искал да обърна внимание. Няма да спирам вниманието ви за сигнали от по-частен характер.
Сигнал №2 или входящ номер 1155. Този сигнал съобщава за неадекватни действия от страна на служители на Окръжния съд – Търговище. Отделили сме сигнали, които засягат съдебната система, с обществено значение, защото те зачестяват в нашите справки. Твърди се, че необосновано в Окръжен съд - Търговище се задържа дело, по което решението е обжалвано и което трябва да бъде придвижено до Върховния касационен съд. Имам предвид и това, че подобен род сигнали сравнително лесно се проверяват от гледна точка на законовите срокове, които трябва да се спазват.
Сигнал №3 поставя два въпроса. Той е за законодателни инициативи в ежедневните нарушения на Закона за движението по пътищата и законодателна инициатива за изграждането на строителни борси, чрез които да се регулира справедливо строителство в градовете. Законодателни предложения, които би трябвало да се анализират внимателно преди комисията да се ангажира с действие по тези инициативи. Има предложени тук направленията, в които комисията би могла да се ориентира.
Сигнал №5 или вх. №1158. Жалбоподателката се оплаква от незаконно изпълнен строеж непосредствено до дома й. Обръщам внимание на този сигнал от гледна точка на това, че отново е сигнал за незаконно строителство – тема, която споменахме за парламентарен контрол.
Сигнал №7 или вх. №1160. Това е анонимен сигнал, по който би трябвало да се предприемат действия, не съобщавам, има го в справката – става въпрос за укриване на криминален престъпник. Мисля, че може да бъде направена проверка тук бързо и оперативно. Не е от корупционен характер, но сигналът, който е подаден, е анонимен. Мисля, че не бихте възразили да предоставим на МВР информацията да направят необходимата проверка.
Сигнал №8 е срещу прокурори от Окръжната прокуратура – Добрич. В него се твърди, че решаването на съответните дела, които са получени, двамата прокурори са допуснали едностранчиво обсъждане на доказателствата и не са анализирали в тяхната съвкупност всички доказателства, поради което неоснователно са прекратили делата. Има възможност за проверка от ВКП, което предлагаме.
Сигнал №9 или вх. №1162. Твърди се, че са нарушени правата на над 400 семейства от с. Брестовец, област Плевен от страна на арендатори. Твърди се, че арендодателите не получават договорените суми. Два проблема се поставят. Определено да бъдат лишени въпросните арендатори от получаване на държавни субсидии до издължаване на рентата и да бъде направена законодателна промяна, съгласно която арендаторите да получават субсидия от държавата след представяне на документ, че са изплатили рентата по арендните си договори.
Няма да представям тук направлението, което е предвидено, имайки предвид, че арендните договори са уредени в Закона за арендата и има възможност да се търсят сумите по съдебен ред, което е една сложна и трудна процедура. От друга страна, направените предложения за обвързване на дължимото с арендните договори със субсидираните от държавата може да бъде отправено като становище до министъра на земеделието, за искане на становище от министъра на земеделието, доколкото това е възможно от законова гледна точка.
Сигнал №10, вх. № 1163 - това е срещу действие на Областната администрация – Ловеч за действията на прокурори и съдии във връзка с образувани дела от общината. Твърди се, че още през 1998 г. е изградена престъпна схема, представена пред вас в информацията. Твърди се, че е образувано дознание със съответния номер по описа на Окръжната следствена служба - Велико Търново. Прекратени са поради изтекла давност едната част, по единия от сигналите поради забавено разследване – нещо, което би могло да бъде установено. Затова и направлението, което е дадено в сигнала, е до Окръжната прокуратура - Велико Търново за окончателното решение по една от преписките, да се изиска информация от Висшия съдебен съвет относно действията на магистратите при приключване на дознание и следствие във връзка със сроковете за разследване и изразяване на позиция към Висшия съдебен съвет относно ефективността на конкретното разследване, което е извършено.
Сигнал №11, или вх. №1164. В него се твърди, че е извършена подмяна на една от страните в договора за обществена поръчка във връзка с изграждането на завод за преработка на битови отпадъци. Счита се, че причината за подмяна е с цел да се прикрие присвояването и безстопанстването на 20 милиона лева от бюджета на община Пловдив и държавния бюджет. Подлежат, разбира се, на проверка твърденията. Има направления сигнала в няколко посоки. Община Пловдив във връзка с възложената обществена поръчка, относно резултатите на извършената проверка по сигнала и Агенцията за държавен финансов контрол да извърши проверка по законосъобразността на възложената обществена поръчка.
Сигнал №12, или вх. №1165. Авторът твърди, че разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от Закона за МВР създава условия за корупционни действия. Има се предвид финансовото осигуряване дейността на МВР от странични източници, извън държавния бюджет. Има разпоредба в закона, необходимо е да се прецени доколко това, което е изнесено в сигнала, е в противоречие с тази разпоредба на закона, която гласи, че финансово осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Сигнал №15, или вх. №1168 – отново свързан със съдебната власт. Съдия от Окръжен съд – Бургас изнудил автора на сигнала и негови близки да му дадат значителна сума подкуп. Трудно за доказване, но би могло да се обърнем единствено към ВКП за проверка и отношение по случая.
Сигнал №16, или вх. №1169. Този сигнал е наситен от три фирми, посочени са фирмите в сигнала. Счита се, според авторите на сигнала, че върху тяхната дейност се оказва нерегламентиран административен произвол и постоянни проверки от органите на МВР – Варна, които действия са провокирани, поръчани или изпълнявани от определени икономически кръгове с цел отнемане на лиценза. В сигнала са описани обстоятелства, които са дали основания на адресата също да бъдат посочени по-горе съответните институции. Сигналът е изпратен и до други органи, включително и до прокуратурата, така че на основание чл. 95, ал. 1 от Правилника за дейността на Народното събрание може да се изискат от двете институции резултатите от извършените проверки по сигнала от трите фирми, които тук са посочени.
Сигнал №18, или вх. №1171. В сигнала е изнесено твърдение за сключване на неизгодни сделки от страна на Държавно лесничейство - Враца за залесяване на земеделски земи, временно стопанисвани от общините. Твърди се, че от страна на Министерството на земеделието и продоволствието не е била извършена качествена проверка и са укрити данни за виновни длъжностни лица. Настоява се за повторна проверка, от страна на която би могло да бъде изискано от Министерство на земеделието и продоволствието след получаване на данни, по преценка да се сигнализира прокуратурата или съответните институции за проверка на вредите, които се посочват в сигнала.
Сигнал №19, или вх. №1172. В жалбата се твърди, че при разследването на следственото дело и изготвянето на обвинителен акт са допуснати нарушения от следователи, прокурори, съдии, особено по отношение на мярката задържане под стража, която е наложена. Твърди се, че тя е поради заинтересованост на определени лица. Жалбата може да бъде изпратена до главния прокурор предвид неговите правомощия по чл. 149 от Закона за съдебната власт да контролира работата на прокурора и би могло да се изиска информация за резултатите, тъй като жалбата не е отправена само към нас.
Сигнал №21, обръщам внимание, колеги, това е анонимен сигнал. Във връзка с протокол №29 на Висшия съдебен съвет и назначаването на съдия във Висшия съдебен съвет. Изпратено е извлечение в този сигнал от протокол №29 на Висшия съдебен съвет и препис на неофициален раздел от Държавен вестник брой 84, от 19 октомври 2007 г., с което се установява, че назначената за съдия в Районен съд е избрана за член на Съвета на директорите на „Персенк” АД, Хвойна. Според Закона за съдебната власт съдия докато заема длъжността не може да участва в надзорни и управителни съвети и съвети на директорите и е налице несъвместимост. Тъй като съдържа два документа с конкретни дати и данни, предложението е да се информира Висшият съдебен съвет, да се направи необходимата проверка вярно ли е това, има ли такава несъвместимост или не, ако не възразявате може да бъде направена проверка, въпреки че сигналът е анонимен.
Сигнал №22, или вх. №1175. Публикацията е свързана с журналистическо разследване на журналиста Иван Михалев за Фонд „Републиканска пътна мрежа”, свързана с конфликт на интереси на изпълнителния директор на фонда Веселин Георгиев. Господин Михалев ни е пратил допълнително по имейл до комисията искане за сезиране, което ние бяхме подготвили. По информация има формирана комисия в Министерството на финансите за проверка по изнесеното в материала. Комисията би могла да изиска материалите от тази проверка и на тази основа да прецени има ли необходимост по-нататък от парламентарен контрол, който да бъде извършен по отношение на този проблем, подробно изнесен във вестник „Капитал”.
И последният сигнал №23, вх. №1176 – това е сигналът самосезиране от списание „Правен свят”. Юристът Владимир Петров, според който може да се изнася информацията, за която спомена преди, свързана с търговската тайна и липсата на определения в Търговския закон по този проблем. Може да се направи необходимото проучване и след анализ да се прецени доколко има основание. Имайки предвид представителността и на списанието, и авторите, които се публикуват в него, може да се направи едно проучване, в което да се прецени необходимостта от такава законодателна инициатива, имайки предвид формирането на корупционна среда.
Това са всичките 23 сигнала, които са постъпили в комисията със съответните предложения.
Господин Христов искаше да направи едно предложение. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз предлагам може би да включим към тези сигнали проблема, който поставих пред вас, колеги, миналата година – за фирма „Паркинги и гаражи” – София. Причината да поставя въпроса беше, че в свое изказване шефът на тази фирма твърдеше, че от 500 паркоместа, които държавата е окупирала незаконно – аз тук не искам да взимам отношение, разбира се, кой крив, кой прав, но от тези 500 паркоместа той твърдеше, че общината е губила 2 700 000 лева годишно. В същото време ми направи впечатление от справката, която изисках от кмета Бойко Борисов, че тази фирма има чиста печалба за 2006 г. от 1 600 000 лева. Получи се писмо от шефа на „Паркинги и гаражи”, аз няма да го коментирам, конкретно неговия стил и начин на изказване, но искам да ви обърна внимание, че сумата наистина е драстична. За 10 000 паркоместа, колкото в момента са паркоместата в София, а те вероятно са и повече, се получава милион и половина, а от 500 се губят 2 700 000 лв. Нещо не се връзва.
В обясненията си шефът на фирмата твърдеше, че може би огромната част от паркоместата са неизползваеми и са празни, но достатъчно е да се разходим по софийските улици и да видим, че паркингите и тази синя зона, т.нар., е пълна.
Според мен лично, аз имам тези сериозни основания да мисля, че става дума за източване на тази фирма, и то в особено големи размери, затова ви предлагам да се обърнем към органите, които са оторизирани да направят една по-обстойна ревизия на тази фирма и да се проверят действията й, какви приходи, какви разходи, съответно по съответните зони.
И искам да ви алармирам и за друго. Прави ми впечатление, тази фирма драстично увеличава паркоместата. Аз не казвам, че няма основание за такова увеличение, но например в зоната между Руски паметник и площад Възраждане бяха ликвидирани зелени площи. На други места в София - също. Увеличават се улиците, които тази фирма всъщност контролира, което според мен е неприемливо. Също в зоните около болниците, например до Военна болница това също е станало синя зона, просто хора, които отиват до болницата, много пъти им се заключват колите и т. н. Трябва да видим, може би с общината, и да поканим представители, може би кмета, шефа на Общинския съвет, да видим какво става въобще с тази фирма и нейната дейност. Затова моето предложение е да изпратим съответните факти, които аз бях изнесъл, и да се направи пълна финансова ревизия, да се види имаме ли основания за тези съмнения конкретно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само един допълнителен въпрос, господин Христов.
Дали тази финансова ревизия ще се извършва от общината или от държавен орган?
МИНЧО ХРИСТОВ: Мисля, че от държавен орган трябва да се извърши, защото ми прави впечатление, може би някакво субективно мнение, но за разлика от проверките в други фирми, „Паркинги и гаражи” остава някак извън полезрението на общинските органи. Затова мисля, че би трябвало да се обърнем към държавен орган, който да направи тази ревизия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други предложения, мнения има ли? Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Мисля, че слушайки колегата Христов, а и Вас, господин Председателю, Вие според мен, колега Христов, можете и сам да искате от финансовата инспекция. Те са длъжни да осъществят проверката само когато има конкретен повод или тема, или конкретна причина от дейността на съответния субект, фирма или каквото и да е. И си мисля доколко е целесъобразно да се ангажираме цялата комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Той е внесъл официално сигналът тук, при нас, и ние поискахме, на това основание се обърнахме към общината за становище по сигнала, който господин Христов е внесъл в комисията. Получихме това становище от общината през фирмата „Паркинги и гаражи”, тоест отговор дойде при нас, всичко мина през комисията. Така че тъй като ние сме ангажирани вече с това, това, което допълнително би могло да се направи според мен, е на база на отговора, който е получен и информацията, която има в сигнала, вече да се поиска съответната финансова ревизия от Финансова инспекция.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е всъщност и моето предложение, господин Председател.
Ще ви дам само още един факт. В писмото си шефът на „Паркинги и гаражи” твърди, че голяма част от паркоместата са неизползваеми, защото между смяната на различните коли се получавало някакво време, където всъщност не се получават пари. (Не знам дали добре го обяснявам.) Искам да ви кажа обаче, че истината е съвсем друга. Плаща се, това се отнася и за общинските паркинги, на час. Само че ако човек бъде един час и пет минути или един час и десет минути, плаща за два часа. Това е все едно, колеги, да отидете в магазина, да си вземете килограм и половина и да платите за два килограма нещо. Това е също проблем, който ние трябва да уточним с общината и въобще законово редно ли е да караме гражданите да плащат за нещо, което те примерно не са ползвали. Така че тук аргументите на шефа на „Паркинги и гаражи” не са много издържани и ви го казвам просто като пример.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Тъй като моето разбиране е, че „Паркинги и гаражи” е “н”-тата фирма, която създава модели за лошо управление на собственост, публична собственост, иска ми се преди “н”-тата да свършим доста друга работа. И смятам, че проблем на собственика е да се грижи за ефективността на всяка една дейност, която той е организирал и я осигурява.
Не съм склонен да се съглася с някои от аргументите тук, засягащи взаимоотношенията на собственика Столична община, на която въобще не съм фен, и потребителите на услугата „паркинги”, защото, когато паркира шофьорът, той приема условията на организацията, която го осигурява. Там се произнася той – един час ли ще бъде, два часа ли ще бъде, и никой не го насилва. В този смисъл не упреквам фирмата „Паркинги и гаражи”. Вероятно има практики, които са отрицателни, но смятам, че институциите, които трябва да се грижат за функционирането на тази фирма, както и някои други, това сме ние. И доколкото според Вас има вероятно недопустимо корупционно поведение , има органи и в Столичната община, към който Вие с покойно може да се ориентирате, и, разбира се, държавата, която евентуално вече след като сте входирали предложение, би могла да извърши проверка, ако това вече не е приключено.
Това е моето мнение. Завърших. Благодаря.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само да отговоря, може би с две думи.
Аз считам, че органите в Столичната община не обръщат необходимото внимание на това, което става в тази фирма, а може би и в много други фирми. Ето защо съм сезирал тази комисия.
Що се отнася до това защо не се обръщам към органите на Столичната община – просто защото нямам доверие в тях и именно затова си мисля, че трябва да има един държавен орган, който да проучи въпросната дейност. Може би трябва да се занимаем и с много други общински фирми, но конкретно за тази фирма мисля, че е добре да се направи една пълна финансова ревизия и да се видят реалните факти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други предложения, колеги?
Да считаме, че приемаме направленията в сигналите. Има ли възражения? Ако няма възражения, да считаме, че предложените направления са приети.
Разполагате и с информация за постъпилите отговори по сигнали. Имайте предвид, че по една част от сигналите правим допълнителен контрол. Примерно сигнали, по които са образувани производства в прокуратурата, вече се обръщаме с искане до тях за информация докъде е стигнало производството, приключило ли е то, с какво становище е приключило, влязло ли е в съда. Така че един последващ контрол, който установи в някои от сигналите допуснати сериозни нарушения в сроковете от следователи, от прокурори, което ни беше дадено като информация от Върховната касационна прокуратура, и сигнали, по които биха могли да се предприемат съответните действия и от тяхна страна. Така че ще ви направи впечатление сигурно, че в отговорите правим един допълнителен, бих го нарекъл, контрол относно действията на изпълнителната власт, действията на съдебните органи по сигналите, които сме получили.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: И до края на мандата може да дочакаме и съдебни решения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има такива съдебни решения, те са отразени в отговорите. Не са много, но има и съдебни решения.
Благодаря ви за участието, закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 44 285.
№76
На 24 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬__________________________________________________
ПРОТОКОЛ
№76
На 24 януари, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния
Д н е в е н р е д:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, виждам, че имаме необходимия кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред в две точки:
1. Законодателна програма и теми за парламентарен контрол.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Този път се натрупаха повече материали – има 23 сигнала, за които ще коментираме, една част от тях са и от самосезиране, има и някои анонимни.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Господин Христов имаше едно предложение, не го виждам на заседанието. То е свързано с негов сигнал, който засяга Софийската община. Аз съм готов да предложа онова, което той искаше като допълнение към този сигнал, така че е възможно към точката “Сигнали” да включим и неговото предложение.
Колеги, не виждам да има допълнителни предложения. Които са съгласни с предложения дневен ред, моля да гласуват.
Приема се единодушно предложението.
Преминаваме към точка 1 – Законодателна програма на Комисията за борба с корупцията за тази пленарна сесия.
Искам да отбележа няколко неща, които се отнасят до законодателната програма, може би като допълнителни разяснения. Посочили сме онези законопроекти, по които комисията работи и по които има възможност да бъде предприета законодателна инициатива или да бъде изискана такава инициатива от изпълнителната власт, както има по някои от законопроектите.
Първият, който е посочен, е един от най-значимите закони за обществените поръчки. След становища, които получихме в комисията от Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията, Висшия съдебен съвет, омбудсмана, Софийската стокова борса, както и серия от различни граждански организации и браншови съюзи и асоциации – няма да ги изброявам, има ги в материала, който е пред вас.
Проведени са и две обществени дискусии, в които комисията беше съорганизатор заедно също с граждански организации. Експертна комисия обработи всички направени предложения. Изготвен беше законопроект за изменение и допълнение, който е представен за становище, включително и в Съвета по законодателство към Народното събрание.
След получаване на последните становища законопроектът ще бъде на вниманието на комисията и би могъл, ако бъде утвърден изцяло, или в някои негови отделни части, да бъде внесен в Народното събрание като инициатива естествено на народни представители. Това е един от особено важните законопроекти, по който в обществото тече дискусия по различни причини, имайки предвид множеството сигнали, които са получени и при нас. Затова сме го извели неслучайно и на първо място в законодателната програма.
Следващият законопроект с особено значение е законопроектът за подземните богатства. Разработва се изцяло нов проект за подземните богатства от междуведомствена комисия от няколко министерства. Законопроектът е в напреднала фаза, но въпреки това, не е внесен в Министерския съвет. Имайки предвид сериозното забавяне, а в същото време постъпиха сигнали за това, че действащият законопроект създава някои корупционни условия, и след направения експертен анализ са подготвени изменения и допълнения на този закон за подземните богатства, който също е на съгласувателна процедура, имам предвид от наша страна, и има готовност, след като получим съответните становища и от Съвета по законодателство, и от експертна група, която се е ангажирала с него, да предложим на комисията някои изменения и допълнения. Пак повтарям, които са свързани със срокове, с действия на изпълнителната власт по тези срокове, с мълчалив отказ и т. н., отделни действия, които би могла да предприеме изпълнителната власт и по този начин да ограничи възможностите и условията за корупция.
Третият законопроект, който е предложен, е свързан с изменение и допълнение на нормативната уредба относно ограничаване на плащанията в брой. Тук инициативата дойде от Гражданския консултативен съвет. Комисията по принцип прие това предложение, което е направено за промени в нормативната уредба. Беше проведена през ноември кръгла маса на тема “Иницииране на законодателни промени за ограничаване размера на плащанията в брой като средства за превенция и противодействие на корупцията.” Почти всички становища, които получихме на тази кръгла маса, с изключение на Асоциацията на банките, бяха положителни. Имам предвид и на Министерство на финансите, и на Националната агенция по приходите. Има разбиране по този законопроект. Не е ясна все още позицията на изпълнителната власт относно това точно в кои закони да бъде направена тази промяна, за да се стигне до тези ограничения. Продължава тази дискусия, има тази мярка в някои от европейските страни, тя не е масова във всички европейски страни, и има възможност при съгласуване и с изпълнителната власт, и съгласуване на законопроект той да бъде иницииран от народни представители от комисията.
Четвъртият законопроект, който е предложен, е свързан с конфликта на интереси (четвъртата тема, бих казал, която тук е предложена, е за конфликта на интереси). Знаете, постъпи законопроект от господин Филип Димитров – народен представител, и госпожа Елеонора Николова, който беше подкрепен по принцип от комисията, но отхвърлен от Народното събрание, основно с правни мотиви. Сега има втори законопроект, който е почти идентичен на внесения също от г-н Филип Димитров и г-жа Елеонора Николова. Не е дадено становище все още от водещата комисия по този законопроект. Има готовност в комисията да бъде внесена една презентация на европейската законодателна уредба по тази проблематика и да се направи едно сравнение с тези законови актове в България, в които имаме уредба за конфликта на интереси. На това основание има два подхода обикновено в европейската практика. Единият – самостоятелен, отделен закон за конфликта на интереси, или в отделните закони – така, както е досега практиката в България, да се разшири и да се регламентира допълнително конфликта на интереси, за което явно има нужда, имайки предвид и някои от сигналите, за които ще говорим след малко. Има такава готовност на 7 февруари, по-следващото заседание на комисията, да направим тази презентация, да видим какво е законодателството в Европа и какви възможности има за България в това отношение.
Петият законопроект е във връзка с обсъждане на предложение от Министерството на финансите за промени в Закона за хазарта. Знаете, че Сметната палата направи одит, в резултат на този одит имаше няколко предложения за изменение и допълнение в Закона за хазарта. Под наш натиск определено беше изработен един вариант на изменение и допълнение на Закона за хазарта, който беше внесен тук за едно предварително обсъждане от агенцията. С две свои писма – от 16 март и от 18 март м. г., ние предприехме инициатива за това Министерството на финансите да внесе законопроекта в Министерския съвет и съответно в Народното събрание за обсъждане и приемане, имайки предвид и тези предложения на Сметната палата, и допълнителните предложения, които са постъпили от различни институции. Така че проблемът със Закона за хазарта е повече проблем на изпълнителната власт, но е в рамките на парламентарния контрол по действията на изпълнителната власт за внасяне на този законопроект в Народното събрание, имайки предвид тези корупционни условия, които се формират в резултат на посочените от одита на Сметната палата проблеми.
Следващият, шести, законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост е свързан със замените. Внесен е от госпожа Елеонора Николова в Народното събрание, беше обсъден и в комисията, с положително становище. Госпожа Елеонора Николова заяви също, че има становище и от Висшия съдебен съвет по този законопроект. Така че има възможност за съответния парламентарен контрол, бих казал, и настояване от страна на парламентарните групи за обсъждане на този законопроект в Народното събрание, за търсене на общ законопроект с другите два, които са внесени, за да може да се ограничи корупционната среда по отношение на замените, които се извършват в общините, а и на държавно ниво, държавни институции.
Предложили сме една законодателна инициатива относно чл. 17, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация – това е едно самосезиране, ще го видите в справката. Самосезиране относно непълнота в закона по отношение на понятието “търговска тайна” и информацията, която трябва да се предоставя или информацията, която използването на понятието “търговска тайна”, за да не се предоставя информация или разпространява при довело нелоялна конкуренция между търговци, която не подлежи на предоставяне според чл. 17, ал. 2, така както сме отбелязали в материала. Тук има явно възможност за укриване на данни, които засягат обществения интерес. Това е един материал, който е предложен за самосезиране от списание “Правен свят” и считаме, че определено има база за обсъждане и предложение, свързано със законодателна инициатива.
И последното предложение е по промени на прословутия чл. 12 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала. Тук има две писма, които са изпратени до кабинета и включително до министър-председателя, с настояване Министерският съвет да вземе отношение. Тук проблемът е, че има положителни становища от всички институции, включително от Министерския съвет. Проблемът е в експертна група, която трябва да направи предложението. Към настоящия момент е преценено, че трябва да се направи промяна в чл. 3, ал. 1 на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, който засяга така наречения забранителен списък, и след тези предложения да бъде решен и проблемът по чл. 12 от Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие.
Това са темите за законодателна програма, които предлагаме за тази сесия, и ви предлагам да го разделим на две – парламентарния контрол да го гледаме отделно. Първо, ако има предложение по законодателната програма, допълнителни, заповядайте.
Ако прецените, да представя накратко и темите за парламентарен контрол и да ги обсъждаме заедно? Добре.
Няколко теми за парламентарен контрол.
Тема първа – Финансови средства от европейските фондове, по-точно програма САПАРД, Държавен фонд “Земеделие”. Имам предвид сигналите, които са постъпили в комисията относно условията за корупционни практики при усвояване на финансовите средства. Министър Кабил представи пред нас в 9 точки “Мерки за преодоляване на корупционната среда”. Има решение на комисията след определен период от време, по преценка на комисията, да бъде направен парламентарен контрол. Има допълнителни сигнали, получена е пълна информация от ВКП по отношение на тези сигнали. Дадохме пълна справка тук относно проблемите, сигналите, отговорите. Има готовност за парламентарен контрол, който ви предлагам да проведем на 31 януари, имайки предвид документацията, която сме получили.
Втората тема за парламентарен контрол е: Предприети мерки за преодоляване на формиране на корупционна среда в Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”. Спомняте си този парламентарен контрол с участието на вицепремиера госпожа Емел Етем и изпълнителния директор на агенцията “Държавен резерв и военно-временни запаси” за изграждане система за ефективен контрол. За съжаление продължават сигнали, включително и от средствата за масова информация. Получили сме пълна справка, тук е изброено: от Върховна касационна прокуратура, от Държавен резерв, от действията, които са предприети по отношение на съдебните процедури за събираемостта на средствата от съответните длъжници. На базата на цялата тази информация в рамките на парламентарния контрол бихме могли да видим как се реализират мерките, които бяха предложени от изпълнителния директор по отношение на контрола върху Държавна агенция “Държавен резерв и военно-временни запаси”.
Другата тема – дейността на митническите служби и мерките, предприети за ограничаване и преодоляване на корупционни действия от страна на митнически служители. Тук бях възложени проверки от страна на Министерството на финансите и съответно на Националната агенция по приходите, проверка на имотните декларации на митнически служители от рисковите за корупция групи, за които да се информира комисията за резултатите от проверките, които са направени, както и от ВКП информация за хода на преписките и делата за контрабанда през последните години и наблюдаващите ги прокурори. Преписка, която също сме изисквали от ВКП. Можем да кажем, че има готовност за парламентарен контрол по тези актуални програми относно дейността на митническите служби. Тук стои един въпрос за конфликта на интереси, който поставихме, включително и пред господин Асенов. Някои от тези конфликти на интереси са изяснени, други недостатъчно са изяснени. Така че има няколко важни и съществени проблема, по които можем да поставим за парламентарен контрол пред Агенция “Митници”.
Във връзка със законодателството стои въпросът и за парламентарен контрол по отношение на подземни богатства, има се предвид лицензионни разрешителни режими, договори за концесия. Това беше относно концесията за добив на подземни богатства в находище “Челопеч”, оттам възникна и този въпрос. Като информация, която има от изпълнителната власт по отношение на Челопеч – има формирана комисия, която работи за промени в договора, които ще бъдат съществени относно процента на държавата. По-важният въпрос според мен в този парламентарен контрол е информацията, която трябва да получим, която засяга постъпили и забавени преписки, свързани със заявление за проучване на търговски открития, предоставени на концесия за добив, и други въпроси, свързани със Закона за подземните богатства. За съжаление на два пъти не получаваме информация от Министерството на околната среда и водите, за което сме се обърнали, имайки предвид правомощията, които имаме по правилник, към министър-председателя и към председателя на Народното събрание и по двата въпроса. Така че при получаване на пълната информация – такава, каквато получихме от Министерството на икономиката и енергетиката и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има възможности за парламентарен контрол и по този въпрос.
Другият проблем, пети, който предлагаме като тема – предложението на Българска стопанска камара за промени в нормативната уредба, която засяга регулаторните режими в България, които за съжаление не се намаляват, а се увеличават. Имаше различни становища по този въпрос. Комисията има решение за парламентарен контрол по отношение на регулаторните режими с участието на министъра на държавната администрация, свързано е с действието на закона, който беше приет през 2004 г. Бих могъл да кажа, че и по този проблем има готовност за извършване на парламентарен контрол, имайки предвид корупционната среда, която се формира при лицензионни разрешителни и друг вид режими, които се осъществяват от изпълнителната власт.
Два въпроса, които са били на вниманието на комисията, но които заслужават да влязат отново в комисията, са контролът за качеството на течните горива - Държавна агенция “Метрологически и технически надзор”. Надявам се това да бъде последният парламентарен контрол в комисията, имайки предвид мерките, които са предприети и от страна на изпълнителната власт, но и проблеми, които по предварителен експертен анализ не са доведени докрай.
И другата тема, която също е била на вниманието, разбира се, по-подробно е представен този въпрос пред нас, е за мерките за предотвратяване на корупционни условия по отношение на международните осиновявания, по които бяха декларирани мерки от страна на Министерство на правосъдието, предприети бяха конкретни административни действия за извършените нарушения. Тук предложението е да разширим тази тема, не само с международните осиновявания, защото тази практика за съжаление се наблюдава и при вътрешни осиновявания.
Три нови теми за парламентарен контрол, които могат да бъдат на вниманието на комисията, това са замените на военните имоти – една практика, която показва корупционни условия от гледна точка на сигнали, които са получени, и такива, които са изнесени в средствата за масова информация.
Другата тема е формиране на корупционна среда при изграждането на информационни системи в държавните институции. Имаме информация за всички информационни системи, които са били финансирани и би трябвало да работят в различните институции. Необходимо е да бъде изяснена системата за финансиране на тези информационни системи и доколко тези информационни системи изпълняват тези функции, за които предварително са отпуснати държавни средства и средства по линия на европейските фондове. Защото сигналът, който постъпи при нас, е финансиране на системи, които по същество не работят или не изпълняват в необходимата степен своите функции, а средствата, които са вложени в тях, са значителни.
И последната тема, която предлагам, не по значимост, а от гледна точка на материали, които са получени, това е темата за формиране на корупционна среда при незаконно строителство. Тя е свързана, от една страна, с множеството сигнали с нас, от друга страна – с необходимостта явно от засилване на контрола в тази сфера и с необходимостта от промени в нормативната уредба.
Това са темите, които предложихме на база на проучване на всичко онова, което имаме като решения досега, като теми, които сме разглеждали, и като теми, които биха могли да бъдат на вниманието на комисията.
Колеги, заповядайте. Имате думата за възражения, предложения, разширяване на проблематиката.
Господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, искам да обърна вниманието ви към един въпрос, който бях поставил миналата година, става дума за дейността на фирма “Паркинги и гаражи” – София.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, аз казах на комисията, че ще имате такъв въпрос. Бих Ви предложил в рамките на сигналите да го предложим, ако не възразявате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, по законодателството и по темите за парламентарен контрол, госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председателю, само няколко изречения, ако ми позволите.
Впечатлена съм и благодаря и на експертите и сътрудниците, и на Вас лично за много сериозната заявка за нашата бъдеща работа в тази година, а като гледам, и до края на мандата, на нашата комисия. Но все ми се струва, че специално от участието ми на кръгли маси, разбира се, не по всяка тема имах възможност, но специално за ограничаване на плащанията в брой имаше там сериозни възражения по отношение на това доколко една такава мярка би могла да допринесе ефективно в общата ни борба срещу изграждане на корупционни практики в този процес на плащанията между търговци и други контрагенти. Или моето предложение е все пак да не бързаме, ако не съм разбрала добре, защото при един такъв сериозен отпор, аз разбира се, не се базирам само на поведението на момичето, което представляваше там асоциацията на банките, но нека все пак да проучим по-добре и ако бихме могли да въведем една мярка чрез законодателна промяна или пък някаква друга подзаконова такава в нормативната уредба, но тя да си бъде работеща в наши, български условия. Защото от скромния ми опит – много пъти променяме най-добронамерено текстове и понякога и по-радикални промени правим, а в крайна сметка резултатът не е такъв, какъвто на нас би ни се искало, когато сме замислили промяната.
Специално за ограничаване на плащанията в брой моето усещане тогава, господин Председателю и колеги, които бяхте на кръглата маса тогава, беше такова. А иначе подкрепям…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ще ви прекъсна тук, госпожо Гроздилова, за да не се натрупват, после ще продължим. Само като едно допълнение по това предложение, което сме направили. Аз също имам своите резерви по отношение на законодателство от такъв характер, имайки предвид европейската практика, разбира се. Но поставянето на този проблем може да открие възможност за търсене на решение не само чрез този метод за ограничаване на кешовите плащания. Бяха споделени на експертно ниво и други подходи, включително и чрез Нотариалната камара, които да доведат до режим, който би могъл да следи тези плащания, така че да се ограничат максимално корупционните условия, които се създават. Така че поставянето на проблема вече открива допълнителни възможности и в законодателството, и от друг характер да се търси решение на този въпрос, а не само с радикалната мярка ограничаване на кешовите плащания. Казвам го като едно допълнение.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Има, намират там някакви вратички. Ако позволите, да продължа, още няколко думи.
Изцяло приветствам идеята и донякъде настоявам от скромния ми опит и донякъде негативите, които поехме в миналия парламент, промените в Закона за хазарта нека бъдат така добри да си ги изработят в държавната комисия под координация или надзор на Министерството на финансите, а ние да бъдем тук само корективът или благодетелят, който ще благослови техните намерения, с примерно предложения между двете четения. Идеята е ние да внесем законопроекта или очакваме от тях? Моето предложение е да го очакваме от тях, а ние вече като народни представители да се активираме когато пристигне, за хазарта имах предвид.
С другите неща по отношение на законодателната дейност съм съгласна, само имам въпрос докъде стигнахме със законопроекта за лобистката дейност, не знам дали вече е факт в деловодството?
И за парламентарния контрол, нали остава отворена тематиката за контрола, така че приветствам това, което е замислено. И особено първите теми според мен си заслужава веднага да започнем с тях, вече има и преструктуриране на сектора, и промяна на политиките, и императивни програми, по които е хубаво да си поговорим.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само като отговор на някои от въпросите, които постави госпожа Гроздилова.
Първо, по отношение на Закона хазарта нашата роля в случая е само на парламентарен контрол за действия на изпълнителната власт този законопроект да стане факт. За съжаление продължават дълго време съгласувателни процедури. И последното писмо, което си позволих да подпиша, до министъра на финансите, е, че в комисията оставяме с впечатление за тенденциозно забавяне на въпроса, защото повече от година и половина измина от разглеждането на този въпрос, а почти две години - от проверката на Сметната палата. А в тази проверка много конкретно и ясно са казани точно тези промени, които са необходими в закона. Те не са много, отнасят се до отделни срокове и действия, които трябва да извърши администрацията, за да не се създават условия за корупция. Така че, пак повтарям, нашата роля тук е само в рамките на парламентарен контрол да бъде факт този закон, имайки предвид и варианта, който разглеждахме тук на заседание.
По отношение на лобистката дейност законопроектът е готов, единствената причина да задържаме да не се внесе, е желанието той да бъде подписан и от представители на други парламентарни групи извън управляващата коалиция. Има такава готовност, заявена предварително от други представители, това е единствената причина. Ако в следващата седмица няма такива подписи, законопроектът може да бъде внесен. Той е подписан вече от повече от 10 народни представители, така че има готовност, това е единствената причина за забавянето. По такъв законопроект добре би било да потърсим едно по-широко обединение на народни представители, така че това е единствената причина за забавянето на законопроекта, иначе има готовност за внасяне.
И имаше още един въпрос, който пропуснах, по отношение на готовността ни за хазарта, лобистката дейност, може би пропуснах нещо.
Колеги, заповядайте, ако има други въпроси, мнения, предложения.
Пропуснах да информирам, но това е в рамките на допълнителните точки, които ще влязат на следващи заседания, имаме готовност вече с анализ на една част от сигналите, които са при нас, примерно сигналите, които сме получили за кметове на общини. Състоянието на тези преписки – кои са приключени, кои са висящи, кои са потвърдени, кои са непотвърдени, какви действия е предприела изпълнителната власт, какви действия има на прокуратурата, съда и т. н. Така че има тази готовност по този въпрос.
Имаме предварителна готовност и с всички сигнали, които са предоставени на прокуратурата. Състоянието на тези сигнали, какво е предприела прокуратурата по какви проблеми, по колко от тях имаме откази, по колко от тях има прекратени производства, колко от тях са предадени на съда и т. н. Намерението беше, както реши комисията, да поканим на това заседание и главния прокурор с предварително, разбира се, подготвени въпроси, свързани с тези над 330, мисля, че бяха, сигнали, по които ние сме работили през този период. Така че и по тази проблематика в рамките на парламентарен контрол ще продължим, имайки предвид сигналите, имам предвид разбира се, парламентарен контрол върху изпълнителната власт по тези сигнали, които сме анализирали, по проблематика ще ги внасяме в комисията и ще ги разглеждаме.
Има ли, колеги, по тази точка други мнения, предложения?
Мисля, че има възможност в рамките на тази парламентарна сесия парламентарният контрол да бъде осъществен и една част от законодателните предложения също, доколкото, разбира се, имаме готовност и решение на комисията за това.
Ако няма, да приключваме по тази точка. Има ли възражения по програмата и по темите? Няма, считаме, че се приема.
Преминаваме към точка 2 – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Справката, която е пред вас, е за един по-дълъг период, от 29 ноември 2007 г. до 23 януари 2008 г. Постъпили са общо 23 сигнала. Обръщам внимание, че има няколко важни от обществена гледна точка сигнали, на които бих искал да обърна внимание. Няма да спирам вниманието ви за сигнали от по-частен характер.
Сигнал №2 или входящ номер 1155. Този сигнал съобщава за неадекватни действия от страна на служители на Окръжния съд – Търговище. Отделили сме сигнали, които засягат съдебната система, с обществено значение, защото те зачестяват в нашите справки. Твърди се, че необосновано в Окръжен съд - Търговище се задържа дело, по което решението е обжалвано и което трябва да бъде придвижено до Върховния касационен съд. Имам предвид и това, че подобен род сигнали сравнително лесно се проверяват от гледна точка на законовите срокове, които трябва да се спазват.
Сигнал №3 поставя два въпроса. Той е за законодателни инициативи в ежедневните нарушения на Закона за движението по пътищата и законодателна инициатива за изграждането на строителни борси, чрез които да се регулира справедливо строителство в градовете. Законодателни предложения, които би трябвало да се анализират внимателно преди комисията да се ангажира с действие по тези инициативи. Има предложени тук направленията, в които комисията би могла да се ориентира.
Сигнал №5 или вх. №1158. Жалбоподателката се оплаква от незаконно изпълнен строеж непосредствено до дома й. Обръщам внимание на този сигнал от гледна точка на това, че отново е сигнал за незаконно строителство – тема, която споменахме за парламентарен контрол.
Сигнал №7 или вх. №1160. Това е анонимен сигнал, по който би трябвало да се предприемат действия, не съобщавам, има го в справката – става въпрос за укриване на криминален престъпник. Мисля, че може да бъде направена проверка тук бързо и оперативно. Не е от корупционен характер, но сигналът, който е подаден, е анонимен. Мисля, че не бихте възразили да предоставим на МВР информацията да направят необходимата проверка.
Сигнал №8 е срещу прокурори от Окръжната прокуратура – Добрич. В него се твърди, че решаването на съответните дела, които са получени, двамата прокурори са допуснали едностранчиво обсъждане на доказателствата и не са анализирали в тяхната съвкупност всички доказателства, поради което неоснователно са прекратили делата. Има възможност за проверка от ВКП, което предлагаме.
Сигнал №9 или вх. №1162. Твърди се, че са нарушени правата на над 400 семейства от с. Брестовец, област Плевен от страна на арендатори. Твърди се, че арендодателите не получават договорените суми. Два проблема се поставят. Определено да бъдат лишени въпросните арендатори от получаване на държавни субсидии до издължаване на рентата и да бъде направена законодателна промяна, съгласно която арендаторите да получават субсидия от държавата след представяне на документ, че са изплатили рентата по арендните си договори.
Няма да представям тук направлението, което е предвидено, имайки предвид, че арендните договори са уредени в Закона за арендата и има възможност да се търсят сумите по съдебен ред, което е една сложна и трудна процедура. От друга страна, направените предложения за обвързване на дължимото с арендните договори със субсидираните от държавата може да бъде отправено като становище до министъра на земеделието, за искане на становище от министъра на земеделието, доколкото това е възможно от законова гледна точка.
Сигнал №10, вх. № 1163 - това е срещу действие на Областната администрация – Ловеч за действията на прокурори и съдии във връзка с образувани дела от общината. Твърди се, че още през 1998 г. е изградена престъпна схема, представена пред вас в информацията. Твърди се, че е образувано дознание със съответния номер по описа на Окръжната следствена служба - Велико Търново. Прекратени са поради изтекла давност едната част, по единия от сигналите поради забавено разследване – нещо, което би могло да бъде установено. Затова и направлението, което е дадено в сигнала, е до Окръжната прокуратура - Велико Търново за окончателното решение по една от преписките, да се изиска информация от Висшия съдебен съвет относно действията на магистратите при приключване на дознание и следствие във връзка със сроковете за разследване и изразяване на позиция към Висшия съдебен съвет относно ефективността на конкретното разследване, което е извършено.
Сигнал №11, или вх. №1164. В него се твърди, че е извършена подмяна на една от страните в договора за обществена поръчка във връзка с изграждането на завод за преработка на битови отпадъци. Счита се, че причината за подмяна е с цел да се прикрие присвояването и безстопанстването на 20 милиона лева от бюджета на община Пловдив и държавния бюджет. Подлежат, разбира се, на проверка твърденията. Има направления сигнала в няколко посоки. Община Пловдив във връзка с възложената обществена поръчка, относно резултатите на извършената проверка по сигнала и Агенцията за държавен финансов контрол да извърши проверка по законосъобразността на възложената обществена поръчка.
Сигнал №12, или вх. №1165. Авторът твърди, че разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от Закона за МВР създава условия за корупционни действия. Има се предвид финансовото осигуряване дейността на МВР от странични източници, извън държавния бюджет. Има разпоредба в закона, необходимо е да се прецени доколко това, което е изнесено в сигнала, е в противоречие с тази разпоредба на закона, която гласи, че финансово осигуряване на дейността на МВР може да се извършва и от други източници по ред, определен със закон или с акт на Министерския съвет.
Сигнал №15, или вх. №1168 – отново свързан със съдебната власт. Съдия от Окръжен съд – Бургас изнудил автора на сигнала и негови близки да му дадат значителна сума подкуп. Трудно за доказване, но би могло да се обърнем единствено към ВКП за проверка и отношение по случая.
Сигнал №16, или вх. №1169. Този сигнал е наситен от три фирми, посочени са фирмите в сигнала. Счита се, според авторите на сигнала, че върху тяхната дейност се оказва нерегламентиран административен произвол и постоянни проверки от органите на МВР – Варна, които действия са провокирани, поръчани или изпълнявани от определени икономически кръгове с цел отнемане на лиценза. В сигнала са описани обстоятелства, които са дали основания на адресата също да бъдат посочени по-горе съответните институции. Сигналът е изпратен и до други органи, включително и до прокуратурата, така че на основание чл. 95, ал. 1 от Правилника за дейността на Народното събрание може да се изискат от двете институции резултатите от извършените проверки по сигнала от трите фирми, които тук са посочени.
Сигнал №18, или вх. №1171. В сигнала е изнесено твърдение за сключване на неизгодни сделки от страна на Държавно лесничейство - Враца за залесяване на земеделски земи, временно стопанисвани от общините. Твърди се, че от страна на Министерството на земеделието и продоволствието не е била извършена качествена проверка и са укрити данни за виновни длъжностни лица. Настоява се за повторна проверка, от страна на която би могло да бъде изискано от Министерство на земеделието и продоволствието след получаване на данни, по преценка да се сигнализира прокуратурата или съответните институции за проверка на вредите, които се посочват в сигнала.
Сигнал №19, или вх. №1172. В жалбата се твърди, че при разследването на следственото дело и изготвянето на обвинителен акт са допуснати нарушения от следователи, прокурори, съдии, особено по отношение на мярката задържане под стража, която е наложена. Твърди се, че тя е поради заинтересованост на определени лица. Жалбата може да бъде изпратена до главния прокурор предвид неговите правомощия по чл. 149 от Закона за съдебната власт да контролира работата на прокурора и би могло да се изиска информация за резултатите, тъй като жалбата не е отправена само към нас.
Сигнал №21, обръщам внимание, колеги, това е анонимен сигнал. Във връзка с протокол №29 на Висшия съдебен съвет и назначаването на съдия във Висшия съдебен съвет. Изпратено е извлечение в този сигнал от протокол №29 на Висшия съдебен съвет и препис на неофициален раздел от Държавен вестник брой 84, от 19 октомври 2007 г., с което се установява, че назначената за съдия в Районен съд е избрана за член на Съвета на директорите на „Персенк” АД, Хвойна. Според Закона за съдебната власт съдия докато заема длъжността не може да участва в надзорни и управителни съвети и съвети на директорите и е налице несъвместимост. Тъй като съдържа два документа с конкретни дати и данни, предложението е да се информира Висшият съдебен съвет, да се направи необходимата проверка вярно ли е това, има ли такава несъвместимост или не, ако не възразявате може да бъде направена проверка, въпреки че сигналът е анонимен.
Сигнал №22, или вх. №1175. Публикацията е свързана с журналистическо разследване на журналиста Иван Михалев за Фонд „Републиканска пътна мрежа”, свързана с конфликт на интереси на изпълнителния директор на фонда Веселин Георгиев. Господин Михалев ни е пратил допълнително по имейл до комисията искане за сезиране, което ние бяхме подготвили. По информация има формирана комисия в Министерството на финансите за проверка по изнесеното в материала. Комисията би могла да изиска материалите от тази проверка и на тази основа да прецени има ли необходимост по-нататък от парламентарен контрол, който да бъде извършен по отношение на този проблем, подробно изнесен във вестник „Капитал”.
И последният сигнал №23, вх. №1176 – това е сигналът самосезиране от списание „Правен свят”. Юристът Владимир Петров, според който може да се изнася информацията, за която спомена преди, свързана с търговската тайна и липсата на определения в Търговския закон по този проблем. Може да се направи необходимото проучване и след анализ да се прецени доколко има основание. Имайки предвид представителността и на списанието, и авторите, които се публикуват в него, може да се направи едно проучване, в което да се прецени необходимостта от такава законодателна инициатива, имайки предвид формирането на корупционна среда.
Това са всичките 23 сигнала, които са постъпили в комисията със съответните предложения.
Господин Христов искаше да направи едно предложение. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз предлагам може би да включим към тези сигнали проблема, който поставих пред вас, колеги, миналата година – за фирма „Паркинги и гаражи” – София. Причината да поставя въпроса беше, че в свое изказване шефът на тази фирма твърдеше, че от 500 паркоместа, които държавата е окупирала незаконно – аз тук не искам да взимам отношение, разбира се, кой крив, кой прав, но от тези 500 паркоместа той твърдеше, че общината е губила 2 700 000 лева годишно. В същото време ми направи впечатление от справката, която изисках от кмета Бойко Борисов, че тази фирма има чиста печалба за 2006 г. от 1 600 000 лева. Получи се писмо от шефа на „Паркинги и гаражи”, аз няма да го коментирам, конкретно неговия стил и начин на изказване, но искам да ви обърна внимание, че сумата наистина е драстична. За 10 000 паркоместа, колкото в момента са паркоместата в София, а те вероятно са и повече, се получава милион и половина, а от 500 се губят 2 700 000 лв. Нещо не се връзва.
В обясненията си шефът на фирмата твърдеше, че може би огромната част от паркоместата са неизползваеми и са празни, но достатъчно е да се разходим по софийските улици и да видим, че паркингите и тази синя зона, т.нар., е пълна.
Според мен лично, аз имам тези сериозни основания да мисля, че става дума за източване на тази фирма, и то в особено големи размери, затова ви предлагам да се обърнем към органите, които са оторизирани да направят една по-обстойна ревизия на тази фирма и да се проверят действията й, какви приходи, какви разходи, съответно по съответните зони.
И искам да ви алармирам и за друго. Прави ми впечатление, тази фирма драстично увеличава паркоместата. Аз не казвам, че няма основание за такова увеличение, но например в зоната между Руски паметник и площад Възраждане бяха ликвидирани зелени площи. На други места в София - също. Увеличават се улиците, които тази фирма всъщност контролира, което според мен е неприемливо. Също в зоните около болниците, например до Военна болница това също е станало синя зона, просто хора, които отиват до болницата, много пъти им се заключват колите и т. н. Трябва да видим, може би с общината, и да поканим представители, може би кмета, шефа на Общинския съвет, да видим какво става въобще с тази фирма и нейната дейност. Затова моето предложение е да изпратим съответните факти, които аз бях изнесъл, и да се направи пълна финансова ревизия, да се види имаме ли основания за тези съмнения конкретно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само един допълнителен въпрос, господин Христов.
Дали тази финансова ревизия ще се извършва от общината или от държавен орган?
МИНЧО ХРИСТОВ: Мисля, че от държавен орган трябва да се извърши, защото ми прави впечатление, може би някакво субективно мнение, но за разлика от проверките в други фирми, „Паркинги и гаражи” остава някак извън полезрението на общинските органи. Затова мисля, че би трябвало да се обърнем към държавен орган, който да направи тази ревизия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други предложения, мнения има ли? Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Мисля, че слушайки колегата Христов, а и Вас, господин Председателю, Вие според мен, колега Христов, можете и сам да искате от финансовата инспекция. Те са длъжни да осъществят проверката само когато има конкретен повод или тема, или конкретна причина от дейността на съответния субект, фирма или каквото и да е. И си мисля доколко е целесъобразно да се ангажираме цялата комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Той е внесъл официално сигналът тук, при нас, и ние поискахме, на това основание се обърнахме към общината за становище по сигнала, който господин Христов е внесъл в комисията. Получихме това становище от общината през фирмата „Паркинги и гаражи”, тоест отговор дойде при нас, всичко мина през комисията. Така че тъй като ние сме ангажирани вече с това, това, което допълнително би могло да се направи според мен, е на база на отговора, който е получен и информацията, която има в сигнала, вече да се поиска съответната финансова ревизия от Финансова инспекция.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е всъщност и моето предложение, господин Председател.
Ще ви дам само още един факт. В писмото си шефът на „Паркинги и гаражи” твърди, че голяма част от паркоместата са неизползваеми, защото между смяната на различните коли се получавало някакво време, където всъщност не се получават пари. (Не знам дали добре го обяснявам.) Искам да ви кажа обаче, че истината е съвсем друга. Плаща се, това се отнася и за общинските паркинги, на час. Само че ако човек бъде един час и пет минути или един час и десет минути, плаща за два часа. Това е все едно, колеги, да отидете в магазина, да си вземете килограм и половина и да платите за два килограма нещо. Това е също проблем, който ние трябва да уточним с общината и въобще законово редно ли е да караме гражданите да плащат за нещо, което те примерно не са ползвали. Така че тук аргументите на шефа на „Паркинги и гаражи” не са много издържани и ви го казвам просто като пример.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Тъй като моето разбиране е, че „Паркинги и гаражи” е “н”-тата фирма, която създава модели за лошо управление на собственост, публична собственост, иска ми се преди “н”-тата да свършим доста друга работа. И смятам, че проблем на собственика е да се грижи за ефективността на всяка една дейност, която той е организирал и я осигурява.
Не съм склонен да се съглася с някои от аргументите тук, засягащи взаимоотношенията на собственика Столична община, на която въобще не съм фен, и потребителите на услугата „паркинги”, защото, когато паркира шофьорът, той приема условията на организацията, която го осигурява. Там се произнася той – един час ли ще бъде, два часа ли ще бъде, и никой не го насилва. В този смисъл не упреквам фирмата „Паркинги и гаражи”. Вероятно има практики, които са отрицателни, но смятам, че институциите, които трябва да се грижат за функционирането на тази фирма, както и някои други, това сме ние. И доколкото според Вас има вероятно недопустимо корупционно поведение , има органи и в Столичната община, към който Вие с покойно може да се ориентирате, и, разбира се, държавата, която евентуално вече след като сте входирали предложение, би могла да извърши проверка, ако това вече не е приключено.
Това е моето мнение. Завърших. Благодаря.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само да отговоря, може би с две думи.
Аз считам, че органите в Столичната община не обръщат необходимото внимание на това, което става в тази фирма, а може би и в много други фирми. Ето защо съм сезирал тази комисия.
Що се отнася до това защо не се обръщам към органите на Столичната община – просто защото нямам доверие в тях и именно затова си мисля, че трябва да има един държавен орган, който да проучи въпросната дейност. Може би трябва да се занимаем и с много други общински фирми, но конкретно за тази фирма мисля, че е добре да се направи една пълна финансова ревизия и да се видят реалните факти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други предложения, колеги?
Да считаме, че приемаме направленията в сигналите. Има ли възражения? Ако няма възражения, да считаме, че предложените направления са приети.
Разполагате и с информация за постъпилите отговори по сигнали. Имайте предвид, че по една част от сигналите правим допълнителен контрол. Примерно сигнали, по които са образувани производства в прокуратурата, вече се обръщаме с искане до тях за информация докъде е стигнало производството, приключило ли е то, с какво становище е приключило, влязло ли е в съда. Така че един последващ контрол, който установи в някои от сигналите допуснати сериозни нарушения в сроковете от следователи, от прокурори, което ни беше дадено като информация от Върховната касационна прокуратура, и сигнали, по които биха могли да се предприемат съответните действия и от тяхна страна. Така че ще ви направи впечатление сигурно, че в отговорите правим един допълнителен, бих го нарекъл, контрол относно действията на изпълнителната власт, действията на съдебните органи по сигналите, които сме получили.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: И до края на мандата може да дочакаме и съдебни решения.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има такива съдебни решения, те са отразени в отговорите. Не са много, но има и съдебни решения.
Благодаря ви за участието, закривам заседанието.
(Закрито в 15,35 часа.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)
Знаци: 44 285.
