---

ПРОТОКОЛ
№78

На 7 февруари 2008 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Правна регламентация на “конфликта на интереси” в държавната администрация на Република България.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Имате предложен дневен ред:
1. Правна регламентация на “конфликта на интереси” в държавната администрация на Република България.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли, колеги, други предложения по дневния ред? Ще направя едно уточнение в точка първа, то е свързано с постъпили конкретни сигнали в комисията, по които допълнително ще вземем отношение, имайки предвид отговорите, които сме получили от държавната администрация. Ще посочим конкретно кои.
Има ли, колеги, други предложения по дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Против? - Няма. Въздържал се? - 1.
Със 7 гласа "за" и 2 "въздържал се" дневният ред се приема.
Минаваме към точка първа - Правна регламентация на “конфликта на интереси” в държавната администрация на Република България.
През месец ноември 2007 г. се състоя една национална кръгла маса по тази тема – “Повишаване прозрачността в работата на българската публична администрация чрез изработване и прилагане на политика за управление на конфликта на интереси”, в която имах възможност да участвам. Тогава направих едно предложение към "Трансперънс интернешънъл" за една презентация относно правната регламентация на конфликта на интереси в държавната администрация в Република България, имайки предвид конкретните факти и данни, свързани със законодателството, които бяха изнесени. Затова в днешното заседание сме поканили да участват: госпожа Диана Ковачева, изпълнителен директор на асоциацията "Прозрачност без граници"; госпожа Ася Кавръкова, програмен директор на Институт "Отворено общество" и госпожа Катя Христова Вълчева – програмен директор на асця "Прозрачност без граници".
Тъй като проблема не можем да го разглеждаме естествено само откъм теоретичната му гледна точка, бих искал да поставя три въпроса, които имат пряко отношение към този въпрос, въпроси, които комисията е обсъждала.
Първият е сигнал №742 до комисията за конфликт на интереси в Агенция "Митници" и митнически служители. Става въпрос за служители в Митническо бюро – Русе. Имаме получен отговор от Министерството на финансите, който ви е раздаден заедно със сигнала, за да имате възможност да направите необходимото сравнение за посочения конфликт на интереси, и отговорът на Министерството на финансите.
Вторият случай в комисията е самосезиране на комисията по материал №1175 относно обществени поръчки и концесии в Републиканска пътна инфраструктура на изпълнителния директор Веселин Георгиев.
И третият сигнал, който е на вашето внимание – сигнал за търговската дейност, това е сигнал №1050, на председателя на Българския лекарски съюз д-р Кехайов.
С двата сигнала комисията има конкретни ангажименти. Първият – за позиция, вторият – за решение, тъй като не сме приключили с този проблем, и третият – също с предстоящо разглеждане относно информацията, която очакваме да постъпи в комисията, но и с конкретни предложения по отношение на законодателството.
Предлагам ви, ако не възразявате, първо, да изслушаме презентацията относно правната регламентация на конфликта на интереси в държавната администрация, след това да разгледаме трите случая с конкретни решения, които бихме могли да вземем по тях.
Има ли възражения, колеги, по една такава процедура? Не виждам възражения.
Кой ще вземе думата от нашите гости? Госпожа Ковачева, заповядайте.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Добър ден. Благодаря Ви много за поканата да участваме и да представим пред вас резултата от един наш проект, който тече от 2006 г. насам. Асоциация "Прозрачност без граници" работи в областта на противодействие на конфликта на интереси още от 2002 г., към момента, когато още нямаше никаква регламентация по този въпрос. По-миналата година решихме, че е крайно време да се фокусираме не просто върху регулирането на конфликта на интереси, но и върху търсене на механизми за превенция и пресичане на съществуващите практики.
Разбира се, този проект е фокусиран върху държавната администрация. Това е смисълът на проекта. Но, така или иначе, от него в рамките на един правен анализ, който направихме, излязоха някои конкретни предложения за усъвършенства на законодателството и всъщност именно това е целта на днешната презентация.
Бих искала да ви представя госпожа Ася Кавръкова, която е между другото един от учредителите на "Трансперънс интернешънъл" – България и юрист, на когото ние наистина разчитаме. Тя фактически беше ръководител на правния екип, който осъществи това изследване и естествено тя ще го представи пред вас.
Заповядай, Ася.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, госпожо Кавръкова.
АСЯ КАВРЪКОВА: Благодаря много.
Искам да благодаря на всички участници за вниманието и разбира се, за гласуваното доверие. Ще гледам да съм максимално кратка. Изследването мисля, че е налично на страниците на "Прозрачност без граници". Също така струва ми се, че вие имате негово резюме и извлечения.
Съвсем накратко за това каква беше задачата, с която бях натоварена от асоциацията?
Целта на изследването беше да направя анализ на българската нормативна уредба за конфликта на интереси в държавната администрация, за да мога да дам отговор на следните въпроси: има ли или няма кохерентност на законодателния подход по регламентацията на конфликта на интереси; адекватна ли е тази регламентация с оглед изпълняване на превантивна функция; адекватна ли е тя тогава, когато има случаи на съществуващи конфликти на интереси извън превенцията доколко законодателят се е справил с това да регламентира тяхното идентифициране и регистриране, както и тяхното управление, и дали, разбира се, са ефективни нормите по отношение на контрола и санкционирането на правонарушителите.
Обект на изследването бяха обществени отношения, свързани с дейността на държавната администрация. Както знаете, държавната администрация, устройственият закон, който урежда нейния статут, е Законът за държавната администрация, където в държавната администрация са дефинирани и реално адресатите на този закон. Това са държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение в изпълнителната власт на двете й нива, както и в Народното събрание и в президентството за тези от тях, за които се прилага статутът на държавния служител. така че обектът на това изследване са именно държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, тоест стриктно юридическият подход е изключил субекта на изследване лица, заемащи висши държавни длъжности, които, както знаем, следват друга логика и друга регламентация на конфликта на интереси в техния случай.
Структурата на изследването може да я видите, аз няма да я чета и да я преповтарям.
По принцип, когато се прави такова юридическо изследване, има няколко различни подхода на систематизиране на анализа по отношение на правните норми, които могат да бъдат следвани. Аз съм избрала един от възможните подходи, с цел по-голяма систематичност и яснота на изследването.
Изследвала съм правната регламентация на конфликта на интереси по отношение на субектите, които са огласени по силата на Закона за осъществяване дейността на администрацията. Както вече споменах, това са държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Изследвала съм правната регламентация по същата тематика по отношение на осъществяването на някои специфични дейности, в които могат да участват държавни служители, но могат да участват и други лица, поради което спецификата на регламента на конфликта на интереси в тези специални закони, какъвто е например Законът за обществените поръчки, произтича от регламентирането и от спецификата на самия вид дейност, а не на това кой я осъществява.
Например знаете, че по Закона за обществените поръчки в комисиите, които разглеждат търговете, реално могат да участват както представители на държавната администрация, така и други лица. За тях обаче се отнасят същите норми на конфликт на интереси, които изхождат и имат своята правна логика от самата специфика на осъществяваната дейност, и правна регламентация на дейностите по контрола и санкциониране на нарушителите на нормите за конфликт на интереси от държавната администрация.
Преди да започна по същество представянето на това какво установих от този кратък преглед, искам да кажа, че…, вие знаете, че общо взето в правната доктрина има два подхода по отношение на конфликта на интереси. Някои от законодателите и от юристите считат, че е добре тази материя да бъде уреждана в специфичен закон, който да урежда само тези обществени отношения и да се занимава само с това, други пък считат, че с оглед на по-голяма пълнота и особено отчитане на спецификата на конкретните дейности е нормално да има норми, уреждащи конфликта на интереси, за всеки един специален или структурен закон.
Искам да кажа още в самото начало, че има аргументи в едната и в другата посока. Най-вероятно те са ви много добре известни, както са и ясни за обществото, но аз общо взето съм привърженик на втория подход. Аз считам, че нашият законодател, включително във ваше лице, е направил много сполучлив избор, като е уредил конфликта на интереси по отношение на придобиване на статута държавен служител и лице, работещо по трудово правоотношение, и същевременно е уредил конфликта на интереси по отношение на осъществяване на различни видове специфични дейности, като е отчел тази възможна специфика. За мен това е най-трудният законодателен подход. Така че в този смисъл по-нататък ще видите, аз не съм препоръчвала да бъде изработен специализиран закон, който да се занимава само с това. Разбира се, има колеги, които застъпват обратното становище.
По отношение на субектите, както вече казахме, това са държавни служители и лица, работещи на трудово правоотношение. Правните норми, които уреждат третираната тематика, са изисквания към задачите на входа на държавната служба. Това са онези изисквания реално, които трябва да бъдат налице, за да може едно лице да стане държавен служител или пък с него да бъде сключен трудов договор и то да работи в държавната администрация.
Законодателят също така е предвидил изисквания към поведението на работещите в държавната администрация лица, тоест такива, които те трябва да съблюдават по време на изпълнение на държавната служба, и има изисквания към субектите на изхода на държавната служба, за които ще стане дума малко по-късно.
Какви са тези изисквания на входа на държавната служба?
По своето същество те представляват отрицателни законови предпоставки, тоест ограничения, които трябва да са налице, за да може едно лице да стане държавен служител. Тези ограничения могат да бъдат от личен и семеен характер, изброени са в закона, или пък могат да се отнасят и за икономическата или обществена активност на лицето.
Тук логиката за въвеждане такива ограничения на входа на държавната служба на законодателя е да се направи максималното, за да може да бъдат ограничени реалните ситуации, в които едно лице може да попадне и да има колизия на обществения интерес, който то защитава в качеството си на държавен служител с частния си интерес, така щото да има угроза, че общественият интерес може да бъде накърнен от частния. Тоест законодателят прави всичко възможно да предотврати съвместяването на такива роли, които изобщо биха могли да поставят лицето в такива ситуации.
И какви правни техники използваме?
Предварително деклариране липсата на тези обстоятелства в декларация, което предхожда подписването на договора за работа в държавната администрация, и задължение за последващо уведомяване. Тоест, ако някоя от тези предпоставки възникне в хода на изпълнение на държавната служба, лицето е длъжно да уведоми за тях, като ги декларира.
Освен тези ограничения на входа на държавната служба, законодателят рамкира чрез повелителни и забранителни правни норми и определен тип поведение, което той изисква от държавния служител, от лицето, работещо по трудово правоотношение, да спазва по време на изпълнение на държавната служба, за да може да се гарантира безпристрастното, професионално и отговорно изпълнение на задълженията от страна на работещите в администрацията.
Тези правила са изчерпателно изброени преди всичко в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, който трябва да кажем, че макар да е кодекс за поведение и да има чисто етичен характер, всъщност представлява по своето същество подзаконов нормативен акт, тъй като нарушението на правилата в кодекса законодателят е скрепил със законоустановени санкции за нарушението. И това е предвидено в Закона за държавния служител. При положение, че са нарушени правилата на Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, лицето търпи санкции.
Също така законодателят е предвидил института на писменото деклариране на имотното състояние и на всеки търговски, финансов и друг делови интерес, като това нещо следва да се случва или се прави от всеки един работещ в държавната служба до 31 март всяка година. Нямаме легална дефиниция на търговски, финансов или друг делови интерес, в резултат на което се надявам – и не знам дали е така – самите заявления, които се попълват, да има някакви указания, кое какъв интерес е, тъй като и от законодателна гледна точка, и от чиста логика на здрав разум очевидно е, че тези интереси се припокриват и е трудно да дефинираш кой е точно търговски, кой е финансов.
Въпреки усилията на законодателя да ограничи максимално по линията на превенцията хипотезите, в които биха могли да възникнат положения на конфликт на интереси, е ясно, че това е възможно да бъде направено само и единствено, ако в рамковия закон, какъвто е например Законът за държавния служител, е разписана детайлно длъжностната характеристика на всеки един държавен служител и тя е една и съща за всички. Тъй като това не е така, е ясно, че тези превантивни норми на входа крият риск от провал, да бъдат изпуснати някои конфликти на интереси, които очевидно възникват поради спецификата на всеки един от държавните служители. Именно за тази цел законодателят е въвел правила за отвод, тоест изрични забрани за участие в процеса на вземане на решения, когато съществува риск от колизия на обществения интерес с частния интерес на правния субект. И тук на всяко едно лице, работещо в държавната администрация, е вменено като задължение декларира наличието на такъв конфликт на интереси, когато то прецени, че има такъв, като това нещо се случва, съобщава се или на органа по назначаване, или на прекия ръководител.
Тук искам само да направя един коментар по отношение на писменото деклариране на имотното състояние, както и на деловия интерес. Следва да се има предвид, че нямаме активен механизъм за проверка на тези декларации, за което може би трябва да се помисли в бъдеще, тъй като това поставя под въпрос в крайна сметка тяхната ефективност.
Изисквания на изхода на държавната служба на практика няма. Има единствено в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, като тези изисквания се отнасят преди всичко до забрана за употреба за информация, но не са скрепени с никакви санкции, в резултат на което имат чисто етично измерение.
Струва ми се, че би било удачно законодателят да помисли за възможности за въвеждане на ограничения на изхода на държавната служба. Например чешкият закон за уреждане на конфликта на интереси забранява на лице, което е работило в държавната администрация в продължение на една година след напускането й да заема ръководни и други длъжности в търговски обекти, които са имали предишните 3 години договорни отношения със звеното или в администрацията, в която лицето е работило.
Разбира се, не мисля, че би могло да се въведе едно изискване на ниво закон, може би в подзаконови нормативни актове е възможно да се въведат такива изисквания, които да отчитат спецификата на дейността на различните държавни служители. Но разбира се, това е въпрос на законодателно решение.
По отношение на осъществяването на специфични дейности в изследването съм разгледала няколко типа дейност. една от тях е, разбира се, изразходването на публични средства по линия на Закона за обществените поръчки, също така дейности по линия на приватизацията и следприватизационен контрол и по отношение на осъществяване на финансов контрол. Има и всякакви други дейности, които са предмет на специфична регламентация в специални закони.
Ако трябва да обобщим по какъв начин законодателят се е отнесъл към регламентирането на конфликта на интереси по отношение на различните видове специфични дейности, можем да кажем, че най-общо подходите са два. И двете неща фигурират като подход, комулативно са дадени. Задължение за деклариране на определени отрицателни законови предпоставки, които следва да са налице, за да може лицето да участва в упражняването на съответната дейност, и правила за отвод в процеса на вземане на решение при наличие на конфликт на интереси задължително, като в някои от законите са предвидени детайлни процедури за това, а в други няма толкова детайлни процедури.
Контрол и санкциониране.
Контролът бива административен и съдебен. За административния след малко ще кажа две – три думи. Съдебният предвижда специална защита по реда на Административно-процесуалния кодекс, където всеки заинтересуван може да иска от съответния административен съд установяване наличие на конфликт на интереси и тогава съдът се произнася с разпореждане дали има представени на практика по приложението на АПК. Интересно е да се види какво се случва след като бъде издадено такова разпореждане, което установява наличие на конфликт на интереси. В смисъл дали органът по назначаване е уведомен за това. Какво се случва примерно с правната сила на актовете, които са постановени в условия на конфликт на интереси, тъй като това е нещо, което ако имаме насрещна законова регламентация, тези последици са важни, ако наистина се изпадне в такива случаи.
Административният контрол бива общ и вътрешноведомствен. Общият се осъществява по линия на държавната администрация и административната реформа, който е подпомаган от държавни главни инспектори и най-общо, държавните главни инспектори правят проверки по предварителен план или пък по сигнали. Това е нещо, което законът регламентира.
Адресат на общия административен контрол е органът по назначаване. Тогава, когато бъдат установени нарушения в съответната държавна служба, министърът на държавната администрация издава задължителни предписания, които са задължителни за органа по назначаване, а вътрешноведомственият контрол се осъществява от Инспектората на всяко министерство, като са на пряко подчинение на органа на назначаване, на министъра, които правят проверки по сигнали за конфликт на интереси, и предлагат в повечето случаи образуване на дисциплинарни производства при констатирани нарушения.
Тук санкциите винаги се налагат от органа по назначаване в рамките на вътрешноведомствения контрол.
Същевременно към Министерския съвет законът е предвидил наличието на Главен Инспекторат, който също има методически функции. Аз поне, като правих анализ на дейността, поне по начина, по който е разписана на законово и подзаконово ниво на дейността на министъра на държавната администрация, на държавните главни инспектори и на Главния Инспекторат към Министерския съвет в рамките на вътрешноведомствения контрол, аз лично смятах, че има съществено припокриване в техните правомощия. Нямам представа на практика как е уреден въпросът, но възможно е с някакви вътрешни взаимодействия те да са си разделили функциите. Поне от законодателна гледна точка така изглеждаха нещата.
Сега, по отношение на санкциите.
За разлика от други закони, какъвто е например чешкият, нашият законодател е много строг по отношение на санкциите. Ключова санкция е прекратяване на служебното взаимоотношение със служителя, при констатиран конфликт на интереси. На общо основание, поради несъвместимост, без предизвестие, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен или когато не спази задължение за уведомяване за възникнало основание за недопустимост.
Тогава, когато държавният служител пропусне да си направи отвод за случаи, в които има конфликт на интереси и то бъде констатирано, задължително се налага дисциплинарно наказание уволнение. Има определена роля дисциплинарен съвет, който събира доказателства, образува дисциплинарно дело и предлага на органа по назначаване становище по отношение на санкцията.
В други закони, какъвто е чешкият, акцентът пада върху глоби, които биват различни по размер, в зависимост от различните нарушения на конфликта на интереси. Нашият законодател е твърде строг и на мен ми се вижда, че една и съща санкция, която е уволнение и прекратяване на трудово правоотношение по отношение на всички видове нарушения, свързани с анализа на конфликт на интереси, някак си не е пропорционална. Може би си заслужава да се помисли за някаква градация на санкциите, още повече че тази тежка санкция реално прави нейното налагане, както знаете, не много широко разпространено в крайна сметка.
Изводи.
От моя гледна точка има относителна кохерентност и пълнота законодателният подход. Както вече споменах, за мен е удачно това съчетаване на правната регламентация на конфликта на интереси по отношение на субектите с такава, която отчита спецификата на отделни типове дейности. В цялото ни законодателство наистина няма дефиниция на понятието конфликт на интереси.
На определени места се срещат такива дефиниции, но те се отнасят само до отделни хипотези на конфликта на интереси което ги прави според мен съвсем неприложими, не съвсем удачни.
Аз считам, че има резон да се мисли за една обща, легална дефиниция на конфликт на интереси поне в Закона за държавния служител и в Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация, тъй като това са законите, които рамкират поведението на държавния служител и въвеждат норми за предотвратяване на конфликт на интереси на входа и в течение на изпълнение на държавната служба.
Считам, че изработването на такава дефиниция на конфликта на интереси е удачна от гледна точка на изпълнение на образователни функции спрямо обществото. Защото дори да приемем, че държавната администрация е много наясно с това какво е конфликт на интереси и как той се регулира, мисля, че за една голяма част от обществеността това все още е доста тъмна сфера. Знаем какво се говори, конфликт на интереси е това, “когато някой има конфликт с моите собствени интереси”.
Струва ми се, че от гледна точка на образователна функция е добре да има такава дефиниция. Аз лично намерих такава дефиниция на конфликт на интереси в Правилника за устройство на дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси в Министерството на образованието и науката. Тя е обща и мисля, че е съвсем бланкетна, така че е възможно най-широка.
Също така, както вече споменах, мисля, че е удачно да се помисли за въвеждане и на изхода на държавната администрация, специфични спрямо спецификата на отделните видове дейности.
Струва ми се удачно да се мисли за въвеждане на процедура за активна проверка на истинността на декларираните от работещите в държавната администрация, тъй като иначе това просто остава норма с пожелателен характер при положение, че нищо не следва оттам нататък.
Детайлна регламентация на забрана за получаване на подаръци, облаги липсва. Има такава, която никак не е лоша, в Правилника, който урежда дейността на Столичната голяма община и администрацията на Столичната голяма община, включително с размери на подаръци и т.н. И детайлна регламентация на процедурите за отвод в ситуации на конфликт на интереси. Такива няма предвидени като детайлна процедура. Струва ми се, че това е важно, защото неспазването на тези норми са скрепени със санкция дисциплинарно наказание и уволнение, което е много сериозно.
Процедури за проверка на сигналите за конфликт на интереси, когато такива са възникнали, също няма. Има такава процедура предвидена в Правилника, който урежда дейността на Комисията за финансов надзор, и тя е добре разписана.
И механизми за получаване и третиране на сигнали от обществеността за конфликт на интереси в държавната администрация. Има някои подзаконови нормативни актове, основно правилници на министерства и ведомства, които предвиждат такава възможност, но по никакъв начин не е разписана процедура. Чешкият закон, в който е регламентиран конфликтът на интереси, тази част, получаването и третирането на сигналите от обществеността, е много силно застъпена.
Искрено се надяваме, че се вместих във времето, не ви досадих много. Много благодаря за вниманието. Имате презентацията, имате изследването налично на страниците на "Прозрачност без граници". За мен би било огромна чест, ако съм могла по някакъв начин да ви бъда полезна във вашата работа.
Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате ли конкретни въпроси към презентацията, която беше направена? Мисля, че доста ясно беше казано кои са плюсовете в нашето законодателство и какви недостатъци има то. В рамките на предстоящите обсъждания, които имаме по тези три сигнала, мисля, че бихме могли да оформим конкретно предложение, свързано със законодателството.
Така че, ако не възразявате, да благодарим за презентацията, която беше направена относно правната регламентация. Считам, че беше полезно за нас от гледна точка на действията, които би трябвало да се предприемат по законодателството свързано с конфликта на интереси.
Благодаря още веднъж на "Трансперънс интернешънъл" и за презентацията, която ни направиха.
Колеги, предлагам ви да преминем по конкретните сигнали, които бяха и повод за разглеждането днес.
Хронологично – сигнал №742. Той се отнася до конфликт на интереси в Агенция "Митници", където е извършена проверка по отношение на господин Соколов, директор на РМД – Русе, във връзка с дейността на конкретния …….. ООД и едноличен търговец – Соколова.
В сигнала се посочват 4 конкретни случая. По тези 4 конкретни случая за конфликт на интереси има отговор от Министерството на финансите. Този отговор на Министерството на финансите посочва установеното относно възможен конфликт на интереси. Правят впечатление отговорите в поне два от случаите. В първия случай – относно наличието на конфликт на интереси на директора на РМД – Русе, за който се казва, че действително има фирми на неговата съпруга, но дейността, която е извършена, е свързана с неговите подчинени, а не със самия него.
Подобен е отговорът и по отношение на старши митничар в същата митница, където по същия начин е установено – връзки, които не са преки, а са с неговите подчинени.
В един от случаите по отношение на госпожа Мариана Тодорова – началник на митнически пункт в пристанище Русе, отново във връзка с установен конфликт на интереси от Агенция "Митници" са предприети съответните действия по компетентност и доколкото имаме информация, не е посочено в отговора, получен от Министерството на финансите, въпросната служителка е уволнена.
Възниква въпросът обаче относно това има ли конфликт на интереси в тези два случая, които споменах, където не пряко, а през подчинените са извършвани действия с близки, случая съпругата, в единия, и във втория случай също с близки по отношение на старши митничар.
Бяха посочени и други случаи, които ние разгледахме в рамките на парламентарния контрол, по които е взето отношение. Мисля, че заслужават внимание тези случаи не толкова от гледна точка само на конкретиката, а и на условията, които се създават, имайки предвид, че конфликтът на интереси е явен, но непълноти в законодателството не дават възможност той да бъде санкциониран.
Мисля, че на всички е ясно, че когато става въпрос за преки подчинен, възможността за въздействие е достатъчно голяма, особено в структури като тази, в случая митниците.
Колеги, имате думата по този сигнал конкретно и по отговора, който имаме от Министерството на финансите. Мисля, че достатъчно ясно са казани нещата в него.
Имате ли конкретни въпроси по този случай? Прави впечатление, че проверката е много обстойно извършена и самият сигнал е подписан от няколко високопоставени служители в Агенция "Митници", включително от Министерството на финансите. Така че имаме възможност да направим конкретни предложения в случая. Те се отнасят, от една страна, до конкретните два, които визират, отнасят се, разбира се, и до възможности за промени в нормативната уредба.
И така, имате ли конкретни предложения, колеги, по този случай?
Едно от решенията, които бих ви предложил, ако не възразите, Министерството на финансите и Агенция "Митници" да преразгледат становищата си относно конкретните случаи, които сме посочили в РМД – Русе, и да предприеме административни действия, които съответстват на действията, предприети със случая, който посочих, на началника на митнически пункт – пристанище Русе, госпожа Тодорова. Като че ли има различен подход в идентични в случая проблеми и предложението ми е да бъде преразгледан отново случаят с РМД – Русе, за да може действително да съответстват наказанията, административните мерки, които се предприемат по отношение на служители в Агенция "Митници".
Това е едното ми предложение за решение, конкретно по този случай.
Разбираме каква е законовата уредба, но в случая явно става въпрос за конфликт на интереси.
Има ли, колеги, други предложения, възражения?
Предоставих на всички народни представители трите законопроекта, с които разполагате, които регламентират конфликта на интереси – в Търговския закон, регламентирането на конфликта на интереси, Административно-процесуалния кодекс и в Търговския закон. Така че имате възможност да направите една съпоставка с отговорите, които имате в сигнала, който е на ваше разположение.
Предложението ми е за едно преразглеждане на база на конкретните факти и данни, а не на пряката буква в закона. Има ли възражения по това решение? Няма възражение за такова перазглеждане от страна на Агенция "Митници" и Министерството на финансите.
Вторият случай, по който комисията се е самосезирала, е свързан с обществените поръчки в Републиканската пътна инфраструктура. Преди две седмици комисията се самосезира на база на материалите, които бяха получени в комисията, след което ние поискахме проверките, които бъдат направени от Министерството на финансите и Държавната агенция “Финансова инспекция” и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Инспектората, материалите да бъдат предоставени на комисията, за да може тя да се произнесе относно възможностите за парламентарен контрол или действия, които комисията би могла да предприеме. Пределно е ясно, че при допуснати нарушения те ще бъдат предоставени на прокуратурата, но в случая явно отново имаме – по подобие на първия, който говорихме за митниците – конфликт на интереси, но по отношение на подчинени на изпълнителния директор. Отново можем да говорим за празноти в законодателството, затова имам едно предложение, колеги, което мисля, че би могло да бъде и е в рамките на правомощията на комисията – Министерският съвет да предложи промени в действащата нормативна уредба, с които да се регламентират идентифицирането и регистрацията на конфликт на интереси, както и конкретни мерки за контрол и санкциониране на правонарушителите. И в единия, и в другия случай бяха посочени в презентацията празноти в законодателството. Считам определено, че Министерският съвет би могло да поеме този ангажимент, останалото е право на съответните органи.
Мисля, че информацията, която ще получим, надявам се тя да приключи достатъчно бързо, вие разполагате, тогава, когато се самосезирахме, аз ви предоставих материалите, по които се самосезирахме. Така че едно такова решение би могло да улесни значително действия, които биха могли да предприемат.
Имаме предвид естествено и законопроекта, който е внесен съвсем скоро отново от народните представители господин Филип Димитров, госпожа Еелеонора Николова и други народни представители, който също се отнася до Закона за държавния служител и конфликта на интереси, така че той също ще бъде на вниманието на комисията.
Имайки предвид тези конкретни случаи – в Агенция "Митници" и в Републиканската пътна инфраструктура, държавната агенция, мисля, че бихме могли да предложим на Министерския съвет едно по-обхватно попълване на законовата уредба, свързана с конфликта на интереси.
Колеги, заповядайте за други предложения, мнения. Не влизаме в подробности в проблема, тъй като той е въпрос на проверки в момента на съответните органи.
Има ли други предложения, колеги? Заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Би ли могло да бъде за нашата комисия достатъчен повод, аз си давам сметка, че ще бъде безпрецедентно такова действие, но достатъчен повод да се обърнем към правителството с апел да даде информация за всички подобни взаимовръзки между членове на изпълнителната власт и по министерства и ведомства, по агенции, до възможно най-ниското равнище? Защото този случай се смята за индикативен, в същото време пак си остава изолиран, докато гръмне друг подобен случай. Тогава започва припомняне на единия, позоваване на третия. Толкова ли е трудно хората, които се занимават с кадровата политика по отделните сектори, да извадят всички братя, сестри, синове, свекърви, дъщери, от един брак, от три брака, от пет брака, и да се каже – тук няма конфликт на интереси, а там има? И ако те се чувстват засегнати, титулярите на тези министерства, да кажат – няма такова нещо, този човек работи 100 години тук, а пък онзи ден брат му е направил фирма, това не е конфликт на интереси. Или обратното – да конфликт е, и ще вземем мерки да ги разграничим.
Тази комисия през следващите мандати периодично ще се занимава с такива случаи. Разликата ще е в мащабите или в профила на съответната подставена фирма – дали ще е инфраструктурна, или спедиторска, или компютърна, няма никакво значение, ако пак бъдат уличавани преки роднини.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че основанието е достатъчно, господин Илчев, да поискаме една такава проверка, която да бъде извършена от Министерския съвет, секретариата или друга структура на Министерския съвет, която информация да бъде предоставена на комисията и, разбира се, да бъдат предприети съответните действия там, където те са необходими.
Друго предложение, колеги? Не възразявате, предполагам, по нормативната уредба и необходимостта от това Министерският съвет заедно с екипите, които има, юридически, да подготви на база на информацията, която има, регламент относно тази идентификация на конфликта на интереси и тази регистрация на тези конфликти на интереси, за да могат те да бъдат съответно контролирани и санкциионирани, да има контрол и конкретни мерки за санкциониране на правонарушителите.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само една неяснота остана у мен – каква законова форма ще предлагам на Министерския съвет, може би проекторешение да вземем парламентът в някакъв срок Министерският съвет да предостави тази информация? Или просто ще изпратим писмо. Мисълта ми е да поставим някакъв конкретен срок за изпращане на този списък.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Бихме могли да предложим срок както по отношение на тази проверка, така и по отношение на законодателството. Защото тези въпроси са достатъчно болезнени в момента, за да се търсят по-бързи решения. Въпреки че законодателният процес е труден процес, независимо от това мисля, че бихме могли да настояваме за едни по-бързи действия от страна на Министерския съвет.
Господин Илчев, колко мислите, че е реалистичният срок относно една такава проверка?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Един месец.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Така. Заповядайте, господин Янев.
ЯСЕН ЯНЕВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Аз съм малко, така, смутен от това определение конфликт на интереси. Според мен той има единствено етичен характер и трябва да се свързва с някакъв Етичен кодекс на държавния служител, или реципрочно на друго ниво служител. Защото всичко друго оттам нататък, което означава като хипотеза, конфликт на интереси, свързано хипотетично за материално облагодетелстване, попада вече в обхвата на друг закон. И мисля, че и в България все още не е изчистено понятието конфликт на интереси, защото то е някаква етична норма. В никакъв случай не произтича от това нещо друго. В този смисъл определено, ако трябва да направя аналогия с последния случай, който се случва в Пътна инфраструктура, бих направил контрахипотеза, – че никога няма дори и някой близък кръг или лице, което трябва да изпълни определена държавна или друга обществена поръчка, когато тя е конкурентна и равнопоставена на всички останали участници. Да дълбаем в едната и в другата посока, мисля, че е крайност и в двата случая, и все пак, нека да определим ние тук, като комисия или Народното събрание, че това е етична норма и в никакъв случай не произтича от нея нищо друго.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ние се опитахме да съберем информация от етичните кодекси в различните министерства и се надявам да имаме пълнота по тази информация относно тези етични кодекси и доколкото те се спазват, тази проверка ще ни даде възможност да установим това спазване на тези етични кодекси. Но ако не е регламентиран ясно конфликтът на интереси, трудно ще установим следващата мярка, кога става въпрос за лично облагодетелстване всъщност и да преминем към НПК. Така че добре би било да се приключи с това регламентиране. Разбираме, че е извървян солиден път по отношение на конфликта на интереси в законодателството, но все още има празноти, които биха могли да бъдат попълнени както по отношение на понятията, които са недостатъчно ясно определени, така и по отношение на санкциите, които могат да бъдат предприети. Така че попълване, от една страна, на законодателството, за да може да е ясно кога попада под ударите на НПК при лично облагодетелстване.
Господин Гущеров, заповядайте.
ДОБРОМИР ГУЩЕРОВ: Колегата е абсолютно прав, тъй като на практика всички стопански субекти са абсолютно равнопоставени. И тази равнопоставеност на стопанските субекти е от гледна точка на тях като търговци. А от гледна точка на етичната норма – това е друг въпрос. Но тук кореспондира с другото – при наличието на конфликт на интереси дали има злоумишлени действия, с цел спечелване на даден конкурс. Значи това е третата страна.
Какво значи спечелване? Задаване на параметри, предварително уточнени, подаване на предварителна информация за участниците в даден конкурс, търг или каквато и да е там форма. Въвеждане на правила и изисквания, които биха могли да доведат до ущърб на интересите на друг стопански субект.
Тоест тук имаме налице три различни момента. Първият – и в това отношение не бива по никакъв начин да направим крачка назад в процеса на демокрация – това е равнопоставеността на стопанските субекти. На второ място, това е етичният момент, който далеч по-сериозно трябва да кореспондира в едно гражданско общество с всеки един, който иска да участва в законодателна или в изпълнителната власт. И на трето място, това е чисто наказателен момент, когато имаме конкретно нарушение на закона, изтичане на информация, подправяне на документите, задаване на фалшиви или предварителни условия. Тоест имаме три различни момента. И ако наистина търсим някакъв нов вариант, нов прочит, ново виждане, то е за свързването на онзи момент, който в много общества решава проблемите за отношението към политически структури, към определени формации на гражданското общество. А това е конфликтът на интереси. И когато преди няколко заседания ние говорихме за Лекарския съюз, тук една структура на гражданското общество, която си има свои правила, вътрешни норми на поведение, на взаимоотношения, но при която ние търсим санкцията от чисто, пак казвам, етичен, морален аспект.
И е хубаво, че се започва това търсене, защото според мен чрез този тип говорене другите два момента ще се засилят – свързано с наказателната част, наказателното преследване, и предната пък – за равнопоставеността на стопанските субекти.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Гущеров.
Господин Христов има думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Сега, аз както и да поглеждам случая, не ми се струва нормално един брат да даде на своя собствен брат търгове за десетки милиони левове, както, разбира се, не е етично, не е незаконно, но трябва да се потърси дали в действията на този брат няма някакъв умисъл. И тук прокуратурата трябва да се задейства моментално.
Но ще ви дам и друг пример, с извинение на колегите, както не е етично един човек да ръководи заседания на Министерски съвет, на които се връщат имоти, които не са негови. Примерно ето ви друг случай. Имам предвид вашия партиен и държавен ръководител господин Симеон Сакскобургготски.
Ето ви друг случай. Тук също става дума за етика, за морал. Тук става дума и за законосъобразност, ако щете. Или редно ли е да назначаваш хора, които да ти връщат или да ти дават имоти, които, пак повтарям, не са твои.
Искам да ви кажа, колеги, че ние трябва, така или иначе, не да влизаме в някакви софизми и дълбоки анализи, а да търсим решение на проблема. И ако трябва, дори да го направим законодателно, да забраним на братя, сестри и т.н. да раздават или да решават търгове, където участват техни роднини. Не знам. Аз говоря за търговете. Вижте, казвам го така, ориентировъчно, но трябва да помислим за някакъв механизъм, където да спрем това нещо. Пак ви повтарям – брат, роден брат, даваш му търгове за десетки милиони. Винаги остава съмнението, не че остава, то е очевадно, че тук става дума за някаква непочтена симбиоза. И би трябвало да потърсим начин как да решим този казус, като комисия, ако щете, в парламента.
Това е моето мнение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, ние мисля, че достатъчно ясно изяснихме и в двата казуса – става въпрос за подчинени, които са предоставяли и са давали възможност за обществени поръчки. В този случай няма пряко действие. Иначе е регламентирано в закона – по отношение на братя, сестри, роднини по пряка линия, това е регламентирано в закона. Така че там, където има възможност… Затова казваме идентифицирането и регламентирането на конфликта на интереси. Това ни е необходимо допълнително от гледна точка и на тези, които са подчинени в дадена ситуация. Защото е напълно прав господин Гущеров, когато казва, че е възможно тези задания, които се правят по отношение на търговете, една част от тях действително са свързани с показатели само на определени фирми, които могат да отговорят на тези задания. Да не влизаме в подробности. Ще имаме възможност да говорим по изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който сме дали на Съвета по законодателство, и очакваме във всеки момент да получим това становище, за да предприемем законодателна инициатива. Защото това е един от особено спорните в момента закони и измененията и допълненията явно там са необходими, заявено от множество граждански организации и кръгли маси, на които правихме две обсъждания по този въпрос.
Така че мисля, че тези две решения дават добри възможности.
На миналото заседание господин Тадаръков докладва за освобождавания, които са направени на служители, които действително са в роднински връзки, и са възможни условия за конфликт на интереси в случая.
Така че това, което предложи господин Илчев, с една проверка и да бъде предоставена информацията, това естествено ще бъде последвано и от конкретни мерки, които могат да бъдат взети в различните ведомства – и министерства, и агенции, държавни и ведомствени съответно.
И второ, с предложението до Министерския съвет - мисля, че и тук можем да поставим срокове - относно нормативната уредба и регламентирането, идентифицирането и регистрацията на конфликта на интереси, водени от конкретните случаи и възможните хипотези, които явно се явяват в тези случаи, които имаме.
Има ли възражения по двете решения? Няма. Приемаме ги единодушно двете решения – и за проверката, и за законодателната уредба, с предложение на Министерския съвет и след разглеждане на внесения законопроект от народните представители.
Приключваме по този втори случай.
Преминаваме към третия случай, който ние сме разглеждали – това е сигнал №1050. Това е също самосезиране на комисията относно търговската дейност на председателя на Лекарския съюз д-р Кехайов.
Разглеждахме случая през месец декември. Тогава преценихме, че от политическа гледна точка не е необходимо да стигаме до решение. Сега имаме възможност да вземем решение. Дадена ви е една справка, в която са посочени и е дадена пълна информация за онова, което е постъпило в комисията, свързано с тази дейност. Имам предвид търговията с горива, преди всичко с болнични заведения, има се предвид и хотелиерската дейност, и то по отношение на прояви, които са на Българския лекарски съюз, има се предвид и издателската дейност на фирми, свързани пряко с д-р Кехайов.
И в случая нормативната уредба не дава яснота относно конфликта на интереси, въпреки че ако бъде направен един преглед, ще се види рязкото увеличаване на търговската дейност с горива, именно в периода, в който д-р Кехайов става председател на Българския лекарски съюз.
Така че аз бих ви предложил, без да влизаме в подробности, тъй като ние вече веднъж обсъждахме този въпрос, има и образувани производства по отношение на някои от обществените поръчки, и по-точно на качеството на горивата, които са довели до повреди в системите в някои от болниците – тук проверките продължават, но имаме освен обществени поръчки и преки договаряния, които също предизвикват съмнение. Изобщо пълният преглед на Едноличния търговец и действията, предприети от д-р Кехайов предполагат една проверка.
Затова аз бих ви предложил да се обърнем към Агенцията Държавна финансова инспекция, която осъществява контрола и би могла да провери тези обществени поръчки през този период, както и тези при пряко договаряне по реда на Закона за обществените поръчки, които са извършвани със здравните заведения, и ако са допуснати нарушения на база на тази проверка, която е направена, тогава бихме могли да се обърнем към прокуратурата. За това е задължена, разбира се, и самата Държавна финансова инспекция.
Тук ще ви обърна внимание на това, че подобни действия предприехме към обществени поръчки в Топлофикация и видяхте, че бяха установени, и то немалко нарушения, мисля, че бихме могли да се обърнем тук и да поискаме тази проверка от Финансовата инспекция, която да покаже има ли нарушения в тези обществени поръчки.
Имате ли, колеги, възражения по едно такова предложение за проверка от Държавната финансова инспекция?
И постъпи едно предложение, което е на вашето внимание, за изменение и допълнение на закона за Българския лекарски съюз. В закона чл. 35 – имате действащата нормативна уредба, и предложението, което е направено и което подлежи на един експертен анализ, но аз го предлагам на вашето внимание. Ще го цитирам дословно. Предложението за чл. 35 е - “Управител и/или изпълнителен директор на лечебни заведения, служители и експерти на Министерството на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса, лица, които имат търговскаи взаимоотношения с Министерството на здравеопазването и Националната здравно-осигурителна каса или нейни подразделения или лечебни заведения, както и лица, които участват в търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел, с предмет на дейност, сходен с целите и функциите на Българския лекарски съюз”. Това е един опит за регламентиране на конфликти на интереси, за да не се допуска той в бъдеще от бъдещи избрани ръководства на Българския лекарски съюз.
Пак казвам, подлежи на един експертен анализ. Предложението е на ваше разположение. То е предложение на софийската колегия, обсъждано е и е на вниманието на комисията, отпечатано е въпросното предложение в “Български лекар”. Така че имаме възможност да се произнесем. Разбира се, това не може да стане веднага, но аз ви предлагам един експертен състав да обсъди заедно с представители на изпълнителната власт, представители на Лекарския съюз и на Народното събрание, за да преценим доколко това е целесъобразно и доколко е възможно като законодателна инициатива, която да бъде предложена.
Би могло да се направи такова предложение. Но пак повтарям, нека да се направи анализ от експерти, юристи, за да се види доколко е прецизирано от правна гледна точка. Възможно е да претърпи промени законодателството по отношение на Лекарския съюз, на Националната здравно-осигурителна каса и това да бъде съобразено и с тях.
Виждам, че няма възражения по тези промени и обсъждането на тези промени, които да бъдат направени след съответния анализ.
Колеги, с това приключваме по тези три казуса, които имахме в комисията, които имат пряко отношение към конфликта на интереси. Други мнения и предложения? Не виждам.
Приключваме по точка първа.
Преминаваме към точка втора - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода от 31 януари до 6 февруари 2008 г.
Първият сигнал е за незаконосъобразни действия на бивш служител на МВР. Описано е подробно какви са тези незаконосъобразни действия, свързани преди всичко с имотни отношения, има и съдебни процедури. Така че предложението е преписката да се изпрати в Окръжна прокуратура (СПОЕН) за извършване проверка относно фактите, изложени в жалбата, с оглед наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. Затова не влизам в подробности, колеги, да цитирам конкретно имена и структури, защото при една проверка не трябва да има отношение към тези субекти и конкретни лица.
Вторият сигнал - №1118, или пореден №2, се отнася до подадени неверни данни от община по отношение на имот, който жалбоподателката ползва. Частен е сигналът, но касае местна структура. Информирах ви на миналото заседание, че има готовност да бъде предоставена една справка за всички сигнали в комисията, движението по тези сигнали, свързани с местни органи на власт, за да се види какви са типичните случаи на нарушение на местните органи на власт; колко от сигналите са приключили с потвърждение и колко от тях не са се потвърдили.
Следващият сигнал - №3, или №1182, е адресиран до министъра на правосъдието, до Висшия съдебен съвет и главния прокурор. В жалбата се съдържат обстоятелства, свързани с дейността на частен изпълнител в град София и Инспектората от Министерството на правосъдието. Жалбоподателката настоява да бъде извършена проверка и да бъдат съобразени всички факти в нейната жалба. Тук се обръщаме към Министерството на правосъдието, за да видим каква проверка е извършена, какви са резултатите от тази проверка, необходимо ли е допълнителна намеса и парламентарен контрол от страна на комисията.
Последният сигнал - №1183, или сигнал №4. В него се твърди, че представител на кооперацията, в съучастие със служител на РПУ са извършили престъпление от общ характер и са ощетили кооперацията. Тези връзки между представители на кооперацията и служители на Министерството на вътрешните работи действително заслужават внимание и проверка, която явно се налага, и такава е препоръката, която е направила комисията по този случай.
Имате ли, колеги, допълнителни предложения по сигналите? Пред вас е и справката с всички отговори, които сме получили през тази седмица по различни сигнали и материали. Няма да се спирам на тези отговори, те са на вашето внимание, можете да направите преглед относно движението на сигналите. Предстои на едно от следващите заседания, в края на месеца, едно обобщение с всички проблеми по сигнали, които са предоставени на различни прокуратури – районни, окръжни, апелативни, разбира се, и Върховната касационна прокуратура – над 330 сигнала, които ние сме предоставили за обобщение от Върховната касационна прокуратура със съответните проблеми, които поставяме пред прокуратурата за нейните действия. Надяваме се в един диалог с прокуратурата на заседание на комисията да изясним тези проблеми, да се потърсят решения, които да направят нашата съвместна дейност по-ефективна по отношение на тези сигнали, които постъпват в комисията.
Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз, колеги, миналия път ви запознах с един материал от в. “Поглед” – органа на Съюза на българските журналисти, по отношение на материал, който визираше някои процеси и някои факти, свързани с Българската национална телевизия. Там например бяха извадени данни за рейтинга на Българската национална телевизия, как върви процесът през последните няколко години. Оказа се, че Националната телевизия вече е далеч след Би Ти Ви и след Нова телевизия. Бяха дадени данни относно прехвърляне на предавания в негледаема зона или където рейтингът на предаванията е драстично по-нисък, съответно приходите от реклама са по-ниски. Беше отразено, че Националната телевизия не е изпълнила финансовия си план близо 30%.
Мисля, че въз основа на тази обширна публикация ви предложих миналия път, предлагам го и сега ние като комисия да сезираме може би Държавната финансова инспекция, може би някои други органи, за да бъдат проверени тези факти. Пак повтарям, аз говоря на базата на конкретната публикация на в. “Поглед”, но това, което прочетох там, наистина беше доста смущаващо. Затова ви предлагам като комисия да обърнем внимание на този казус и да видим дали е така. Ако е така, защо е така. Казвам го не за друго, а защото Българската национална телевизия се издържа с парите на българските данъкоплатци, тоест с парите на всички нас, и би трябвало да имаме едно изключително отговорно отношение към харченето на тези пари.
Моето предложение е като комисия да предприемем необходимите мерки за изясняване на конкретния случай.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Миналата седмица господин Христов отново постави този въпрос. Аз бих предложил на комисията едно такова решение. Нека да поискаме отговор на тези въпроси от Българската национална телевизия, които са поставени в тази публикация. И ако комисията прецени, че тези отговори са неубедителни и че действително е необходим някакъв парламентарен контрол, някакви действия от страна на комисията, нека тогава да преценим тези действия и необходимостта от евентуални проверки. Предложението ми е да бъдем максимално обективни, защото е възможно, знаете, не всички сигнали се потвърждават, да има и субективни мнения в случая. Така че нека поискаме първо информация преди да решим, че това е предмет на работа на Комисията за борба с корупцията, защото една такава санкция вече предполага и отношение към случая.
Затова една информация мисля, че не би била излишна за комисията по тези въпроси, които се поставят, и тогава да преценим какви действия можем да предприемем, ако такива се налагат.
Господин Янев искаше думата, заповядайте.
ЯСЕН ЯНЕВ: Господин Председател, благодаря.
Така, в хармония с Вашето мислене, аз също мисля, че най-напред трябва да се запознаем, защото категориите са две. Има комерсиални телевизии, чиято цел е точно рентабилност и печалба, и други телевизии, както е в случая Българската национална телевизия, те са официоз на държавата. Не можем да преминем директно към някаква санкция, която, започвайки с тежка артилерия, като Държавен финансов контрол и т.н. Редно е да се запознаем все пак, да видим има ли обективност в тези неща. Не възразявам иначе, ако има явления, които са свързани с корупционни практики, да задълбочим дебата.
Благодаря.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е и смисълът на моето предложение, господин Председател, да се запознаем със справките, такива каквито са, и да видим отговарят ли на истината в публикацията на в. “Поглед”. Сега, доколкото в. “Поглед” е официоз на българските журналисти, мисля, че си заслужава определено внимание. Пак казвам, би трябвало да проверим фактите, и това е моето предложение всъщност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Мисля, че предложението, което ви направих, е да поискаме информация и на база на тази информация да преценим необходими ли са действия от страна на комисията или не са необходими такива действия. Ако достатъчно обективно получим отговор, тогава ще преценим.
Господин Илчев, заповядайте.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Като при това поискаме заедно с Комисията по медиите. Материята е много специфична. Официозът е орган на единия от журналистическите съюзи, има и друг, алтернативен, а и самият вестник мина през сериозни кадрови сътресения преди месец. Това всичко ме прави много взискателен към един-единствен… “Поглед”, в същото време е издание на СБЖ. Те така няколко вестника бяха издания на казионни организации преди 10 години и един свиреп закон, вдъхновен от радикализъм, който изповядва и днес, господин Христов, трябваше да ги върне на обществото, но ги даде в ръцете на собственици.
Така че никога не е късно, но за някои неща е напълно късно, изцяло. И от тази гледна точка източникът, информацията, отговорът на телевизията, пак казвам, и Комисията по медии да поканим или ние да им отидем на гости, когато настъпи този сакрален момент на четене на глас на отговора на Българската национална телевизия спрямо статията в “Поглед” и чак тогава да тръгнем нанякъде.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: А то ще има такова слушане ли, господин Илчев?
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Не, не знам. Аз предлагам щом темата е в циркулация в нашата комисия, да поканим и комисията по медиите. Те имат експертни знания в тази област и биха могли да ни кажат къде свършва обществената функция на БНТ, къде започва комерсиалната и къде двете функции евентуално се пресичат нездравословно, във вреда на данъкоплатеца.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бих доуточнил, господин Илчев, нека да получим отговор от БНТ и едва ако се налага, комисията да прецени подобно заседание. Ако това налага подобни действия. Ако не налага, комисията може да прекрати по-нататъшно действие по този сигнал.
Господин Христов, мисля, че приемате такъв вариант. Да.
Колеги, благодаря за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,45 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)