---

ПРОТОКОЛ
№81

На 20 март, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение на тема “Корупцията в обществените представи”, възложено от Комисията за борба с корупцията.
2. Законодателна инициатива за допълнение на Закона за достъп до обществената информация във връзка с понятието “търговска тайна” и условията за корупционни практики.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Имате предложен дневен ред в три точки.
1. Изследване на Национален център за изучаване на общественото мнение на тема “Корупцията в обществените представи”, възложено от Комисията за борба с корупцията.
2. Законодателна инициатива за допълнение на Закона за достъп до обществената информация във връзка с понятието “търговска тайна” и условията за корупционни практики.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Получихте справката. Извън справката ще ви бъдат раздадени допълнителни материали със сигнала, получен в днешния ден.
Имате ли предложения по дневния ред?
Извинявам се за закъснението, но уточнявахме до последния момент предложенията по дневния ред и по тази причина закъсняха. От следващото заседание ще има достатъчно готовност, има вече натрупани материали за няколко заседания напред, така че можем да ги предоставим достатъчно навреме.
Заедно с материалите, които сте получили, са и законопроектът, по който работи Комисията за обществени поръчки и законопроекта на госпожа Капон и госпожа Николова. Предоставил съм ви двата законопроекта, ще помоля след това за един кратък коментар относно действията, които ще предприемем по тези законопроекти. Предлагам ви към т. 2 - Законодателни инициативи, да поставим този въпрос.
Има ли възражения по дневния ред, колеги?
Не виждам. Приемаме го с консенсус и преминаваме към точка 1 - Изследване на Национален център за изучаване на общественото мнение на тема “Корупцията в обществените представи”, възложено от Комисията за борба с корупцията.
Позволете ми първо да предоставим думата на представителя на Националния център, след което каквито допълнителни въпроси възникнат, всички разполагате с изследването, то ви е предоставено, така че давам думата на представителя.
Моля, представете се протокола.
РАДОСТ ПАТЕВА (Национален център за изучаване на общественото мнение): В нашето изследване, което се проведе между 28 февруари и 5 март подготвихме блок от въпроси по поръчка на Комисията за борба с корупцията, което да изследва обществените представи за това явление и поне тази част, която е свързана с причините за корупцията и с представите на хората за наказания за случаи на корупция. Това, което отбелязахме накратко, беше че все повече хора в последно време са склонни да отдават корупцията на липса на морал, а не толкова на липса на пари. В сравнение с 2001 г. 32% са смятали, че корупцията по-скоро се дължи на липса на пари, докато сега вече това са 24% от респондентите.
Освен това нараства делът на хората, които смятат, че липсата на морал е по-важна причина за корупция. През декември 2001 г. на това мнение са били 23% от респондентите, през ноември 2005 г. - 27%, а през март 2008 г. процентът е 36%. Сравнително устойчив остава делът на хората, които смятат, че поравно и липсата на морал, и липсата на пари корумпират - 38% през 2001 г., 37% през 2005 г. и 35% през 2008 г.
Другите промени, които сме отбелязали във връзка с предишните ни изследвания на обществените представи за това явление, са за това кой е по-виновен - даващият или приемащият подкуп. За последните 3 години с 12% повече са хората, които смятат, че по-виновен е приемащият подкуп. При това с 8% по-малко са хората, които смятат, че еднакво виновни са и даващият, и приемащият подкуп. И намалява делът на хората, които смятат, че този, който предлага подкуп, е по-виновен.
Какво представлява доказан случай на корупция в обществените представи?
25% от респондентите казват, че доказан случай на корупция означава хванат на местопрестъплението, т.е. с белязани пари или с недоказани доходи; 19% смятат, че доказан означава наказан, т.е. осъден за престъпление; 16% смятат, че доказан е случай на корупция, който позволява случаят да бъде внесен в съда. Едва 1,6% от респондентите за доказан случай на корупция смятат, че това става, когато случаят е огласен от медиите.
Накратко ще ви запозная с нашите основни изводи, след което с колегата сме готови да отговаряме на въпроси.
В обществените представи има наложени стереотипни идеи за повсеместност на корупцията, особено по високите етажи на властта. Хората си дават сметка, че корупцията се използва като оръжие в политическата борба, темата и дискусията, но това не променя общата представа за корумпираност на елита. Липсата на конкретни и последователни мерки и примери за борба с корупцията също допринасят за утвърждаване на тези масови представи.
Представите за корупцията създават два типа обществени нагласи, които са свързани една с друга.
Първата, това е недоверие, че нещата могат да се променят и наред с това има желание за въздаване на справедливост и възмездие, и то по възможност незабавно и веднага. Тези нагласи стоят в основата не само на т. нар. протестен вот, но и на желанието за дълбока политическа промяна и за радикална смяна на сегашното статукво.
НЦИОМ регистрира промени в обществените представи за причините за корупцията, но все още сред респондентите преобладава мнението, че и даващият, и вземащият подкуп са еднакво виновни. Това показва известно неразбиране на механизма на корупцията, т.е. на това, че тя винаги съдържа елемент на злоупотреба с власт от страна на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява определена дейност в обществения интерес. Желанието за налагане на наказание за корупция е толкова силно, че измества на заден план въпроси, свързани с доказването на конкретния случай. Както сме отчитали и в предишни наши изследвания, накърненото чувство за справедливост тласка хората към категорични искания за бързи и строги наказания на случаите на корупция.
Засега общественото мнение не е против разследването на анонимни сигнали за корупция, може би като резултат от недостатъчната увереност, че гражданите, които подават сигнал за корупция ще бъдат защитени.
Представите за служителите в администрацията и длъжностните лица са като за хора с определени права, на които никой не търси отговорност при нарушение и при корупция. Затова обвързването на длъжността с изисквания и санкции за случаите на нарушения среща много високо одобрение сред респондентите.
Това, което искам да кажа в заключение, е, че ние констатираме един много сериозен обществен консенсус в очакванията за мерки за борба с корупцията и че ако има постигнат институционален и политически консенсус за едни такива мерки, те ще бъдат възприети изключително добре от хората - това, което можем да очакваме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата за мнения, предложения.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз предложение няма да направя, но искам да ви кажа, че е изключителна смелост да се разпространи това изследване, защото не знам управляващите как ще дават отговор на тези изводи. Виждате в каква посока е общественото мнение. Хората смятат, че няма справедливост, това се засилва изключително много и, забележете, те очакват наказания независимо от разследването. Не ги интересува, те не вярват на институциите. Не знам… Аз само исках да направя този коментар. Оттук нататък отговорите, или както се казва, топката е в полето на управляващите. Трябва да се дават отговори на всички тези въпроси. Едно по едно почнете да ги четете. Тенденциите са ужасни. За какви мерки за борба с корупцията, за какви резултати можем да говорим, след като хората считат, че институциите не работят?
И пак ви заострям вниманието – желанието за налагане на наказание за корупция е толкова силно, че измества на заден план въпроси, свързани с доказването на конкретния случай. Така е. Нямам коментар.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз ще направя един кратък коментар.
Господин Атанасов, предполагам, че и Вие си давате сметка, че това не е резултат на действия само през последните две и половина години - тази тенденция, която се формира в общественото мнение.
Заповядайте, ако има други мнения.
Аз пропуснах в началото да благодаря на Националния център за изследване на общественото мнение, защото действително, голяма част от въпросите бяха предложени и от комисията и те съвсем коректно са ги отразили в изследването с намерението действително да бъдат оценени тези тенденции в обществото. Реакцията, която има по отношение на корупцията, и то в момент, в който остри проблеми се поставят на публично достояние. Ще имаме и допълнително въпроси, които, надявам се, да обсъдим, за да вземем конкретните мерки.
Допълнителни въпроси към Центъра има ли, колеги?
Ако нямате, да приемем за информация предложеното изследване на Националния център за изследване на общественото мнение, да го имаме предвид и като институция, която е ангажирана пряко, и като комисия, която е пряко ангажирана по тези проблеми, и да преминем към т. 2.
Имате ли възражения? Няма възражения.
Преминаваме към точка 2 - Законодателна инициатива за допълнение на Закона за достъп до обществената информация във връзка с понятието “търговска тайна” и условията за корупционни практики.
Предоставена ви е информация, свързана с този въпрос, като в информацията освен една кратка анотация, с която разполагате, има няколко решения на Върховния административен съд, има представен чл. 41 на Конституцията на Република България, свързан с този въпрос, Наказателно-процесуалния кодекс – чл. 12, Закона за администрацията, Закона за вътрешния одит, Закона за авторското право, Кодекса за социално осигуряване, да не изброявам всички документи, които сме представили.
Преценихме за необходимо да поканим, съжалявам, че в последния момент се обадих на програмата “Достъп до информация”, като най-информирани и с най-професионално отношение към този въпрос. Те са подготвили становище с конкретни предложения и аз още веднъж благодаря за това, че толкова бързо, за такъв кратък период от време госпожа Жулева, изпълнителен директор на програмата “Достъп до информация”, господин Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на програмата, се справиха. Така че, имайки предвид кратката анотация, която ви е представена, материалите, които сме ви предоставили, извадките от съответните закони, нека първо да предоставим думата на представителите на програмата “Достъп до информация”, след което да имаме възможност да вземем отношение относно възможните законодателни инициативи, имайки предвид формирането на корупционни условия, свързани с понятието “търговска тайна”.
Господин Кашъмов, Вие или госпожа Жулева ще вземете отношение? Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря. Ние благодарим за поканата, разбира се.
Действително набързо го направихме това становище, но доста време сме работили, години наред по тази проблематика. Искам да кажа в началото, че добавихме още едно извлечение от закон, от Закона за защита на конкуренцията, където се съдържа дефиниция на понятието “търговска тайна”, всъщност единствената дефиниция в българското законодателство. Това е т. 7, §1 от Допълнителните разпоредби. И още три съдебни решения в допълнение към тези, които уместно са подбрани, които също визират тематиката.
Това, което е важно, според нас са две неща.
От една страна, съществува дефиниция на понятието “търговска тайна”. Това, което произтича като практика, както е добре известно, и председателят на комисията в медиите включително се позова на годишните доклади на програма “Достъп до информация” и на казусите с достъп до договори и т. н., е, че се злоупотребява с това понятие, когато става въпрос за достъпа до обществена информация. И в тази връзка е важно как да бъде постигнато необходимото стеснително тълкуване на понятието, когато става въпрос за искания за достъп до обществена информация.
Това, което ние също смятаме за много важно, е, че въпреки че в Закона за достъп до обществена информация понятието “търговска тайна” се употребява само в чл. 17, ал. 2, на практика неговата приложимост, то се прилага и в чл. 31 от закона, където се говори за съгласие на третото лице, и в чл. 37 от закона. Това са симетрични разпоредби, тъй като в чл. 17, ал. 2 се говори само за достъпа до информация от субектите по чл. 3, ал. 2 от закона, т.е. публично-правните субекти и лицата, които получават държавно финансиране. Но органите на държавна власт и органите на местно самоуправление на практика се сблъскват с търговската тайна в други разпоредби на закона и това е чл. 31 и чл. 37.
Това, което ние предлагаме като законодателен подход, което е възможно според нас да бъде постигнато и при това със съвсем малки изменения в закона, е да бъде въведен категорично правният принцип на преобладаващия обществен интерес. Този правен принцип вече съществува в българското законодателство, той съществува в чл. 20 от Закона за опазване на околна среда, той съществува в чл. 4 от Орховската конвенция, която е ратифицирана от България, и абсолютно неотклонно съществува във всички закони за достъп до обществена информация по света, които са напредничави, съществува в регламента на Европейския съюз – 249, който урежда достъпа до документи на Европейския съюз, и в документите на Съвета на Европа.
И второто нещо, предлагаме в Допълнителните разпоредби на Закона за достъп до обществена информация една конкретна норма, която да даде по-конкретно приложение на този принцип. И в този смисъл обръщам внимание на уважаемите народни представители върху следните наши предложения.
Предлагаме, общо взето, почти един и същи израз да влезе в чл. 17 , ал. 2, чл. 31, ал. 5 и чл. 37, т. 2 от закона. Зачитам само член 17 и смятам, че ще стане ясно как ще се приложи по-нататък този принцип.
Чл. 17, ал. 2 казва: “Информацията по ал. 1…”, т.е. свързана с публично-правните субекти и другите по ал. 2, “…която представлява търговска тайна или чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци, не подлежи на предоставяне”. Законът свършва дотук, ние предлагаме да продължи с “…освен когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.”
Същата формулировка предлагаме в чл. 31, т. 5, където се казва, че в тези случаи не е необходимо съгласие на третото засегнато лице, когато е от обществен интерес информацията, и в чл. 37, т. 2.
И тук възниква въпросът – а как ще се тълкува общественият интерес? Ние предлагаме в допълнителната разпоредба - това е в съответствие със законите на други страни, конкретно мога да цитирам една Великобритания, която има, общо взето, консервативно законодателство дори в това отношение.
Ето какви хипотези сме предложили.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кашъмов, понеже целта на днешното заседание е малко по-друга, ще си позволя да Ви прекъсна, ще ме извините за това.
По предложението, което по принцип правим пред комисията, това е принципното съображение за това необходими ли са промени в закона и ангажира ли се комисията с такива промени, които да бъдат предложени, съответно приети, и задвижени по процедурния ред за едно такова законодателство. Затова си позволихме да направим цялата тази информационна справка за действащото в момента законодателство, вашето становище, за да може комисията да се ориентира в тази проблематика и да вземе принципно решение има ли необходимост от такива промени или не. Ако комисията прецени, че има потребност от такива промени, тогава ще формираме една експертна група, ще поканим и вас за участие, заедно и с други граждански организации и с комисията, за да можем да подготвим предложенията, които да бъдат на вниманието на комисията.
Заповядайте господин Кашъмов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Да, ние смятаме, че са необходими такива изменения и смятаме, че те са необходими точно в този смисъл - въвеждане на преобладаващия обществен интерес, надделяващ обществен интерес, което ще даде възможност вече да не бъде прилагана търговската тайна така, че да се прикриват злоупотреби и корупция и смятаме, че общественият интерес може да бъде дефиниран като обхващащ информация, включително която би разкрила злоупотреби, корупция и т. н. Текст, който вече съществува в Административно-процесуалния кодекс и може да бъде внесен в Закона за достъп до обществена информация.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря. Госпожа Жулева, заповядайте.
СНЕЖАНА ЖУЛЕВА: Само едно допълнение.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че от миналата година насам се работи по текста на конвенция на Съвета на Европа по достъпа до официални документи. Както е ясно, най-голям дебат в работната група беше дебатът, свързан с ограниченията на достъпа до информация. Търговската тайна е едно от тези ограничения. Ето защо ние като организация имаме цялата информация по тези дебати, които са текли там, имаме допълнителни изследвания, направени от подобни на нашата организации на европейско равнище, и бихме могли да предоставим цялата тази информация, тъй като там са прегледани законите на всички страни – членки на Съвета на Европа. Всички знаем, това са 47 страни, всички страни, които имат закони за достъпа до информация по тази проблематика - за търговската тайна. Така че изследванията са направени и има възможност да бъдат предоставени, като се преведат. Разбира се, това не е някакъв проблем.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожа Жулева.
Колеги, имате думата за мнения и предложения.
След проучванията, които направихме на база на самосезирането на комисията от материала, предложението е действително да се работи по едно изменение и допълнение, пак казвам, с една процедура експертен състав, който да ни предложи тези изменения и допълнения с участието на достатъчно компетентни експерти по тази проблематика.
Имате думата, колеги.
Има ли възражения по един такъв подход?
Надявам се това в сравнително кратки срокове да бъде направено, защото не са толкова много измененията и допълненията, които се предлагат. Да можем да ги внесем в комисията, за да можем да ги обсъдим конкретно. Не виждам възражения от комисията.
Много случаи имаме на спекулиране с търговската тайна. В същото време трябва да има и тази защита, разбира се, която е необходима, и обратните случаи са възможни, така че трябва да се потърси това решение. Има европейско законодателство по този въпрос, мисля, че можем да стигнем до решение.
Колеги, ако не възразявате, да считаме, че с консенсус се взима решението? Има ли против? Не виждам.
Приемаме с консенсус това предложение за подготовка на законопроекта, внасянето в комисията и тогава ще ви поканим отново заедно с другите участници да признаем конкретно и текстовете, и мотивите към тези текстове.
Още веднъж ви благодаря.
Колеги, към тази точка обещах да направим едно кратко обсъждане, свързано с организацията ни по Закона за обществените поръчки.
На вашето внимание са двата законопроекта за обществените поръчки. Този, по който комисията работи, който прие на 15 ноември, с решение приехме това да стане на следващо обсъждане, след като получим становището на Съвета по законодателство към Народното събрание. И получихме новия закон, който е внесен от госпожа Капон и госпожа Елеонора Николова на 21 февруари 2008 г.
Имайки предвид двата закона, аз се обръщам към вас с мнение относно бъдещата ни работа по тези изменения и допълнения, които са, според мен, много важни за ограничаване на корупционна среда, формирана по отношение на обществените поръчки.
На вашето внимание са и допълнителните становища, които получихме от министерства, които получихме от Агенцията за обществените поръчки, други институции, Съвета по законодателство. Изобщо имаме пълния пакет от всички възможни институции, на които бихме могли да поискаме съответното мнение.
И така, имаме един законопроект, който е внесен, имаме един законопроект, по който се работи повече от половин година - с две кръгли маси, с участието на гражданските структури. Така че, колеги, бих искал да чуя и вашето мнение по този въпрос.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз разгледах и двата законопроекта и ми прави впечатление, че те са почти еднакви, да не кажа, че…
ИЛКО ДИМИТРОВ: Има завидно единомислие.
МИНЧО ХРИСТОВ: Разбира се, първият закон е внесен от комисията и от експертите на самата комисия, но просто ми прави впечатление, че не виждам някакви съществени разлики, което наистина ме учудва. Не знам колегите какво отношение биха имали, но за пръв път ми се случва подобно нещо в живота, може и така да се каже.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да, аз също мисля като господин Христов, че имаме интересен феномен. За мен е впечатляващо единомислието на двата законопроекта. И бих отишъл малко по-напред, за да не изпадаме в деликатна ситуация в зала. Може би е хубаво да се каже, че имаме един законопроект, по-скоро на комисията е законопроектът, защото той е пръв – пръв по време и съответно пръв по право. А ако има текстове, които са извън материята на първия законопроект, защото мисля, че имаше такива, те просто да бъдат тези, които са оригинални текстове… Но според мен не виждам технология те да вървят едновременно двата, защото са огледални.
Може би изход от тази деликатна ситуация е да се обединим около идеята, че проектът на кръглата маса и на експертите на комисията е законопроектът и тези предложения, които са екстра в този законопроект, да се подкрепят като предложения на колегите Капон и Николова между първо и второ четене.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Колеги, много правилно сте забелязали огледалния образ на двата законопроекта и няма как да не се случи. Ако в тази справка, която сътрудниците са ни подготвили, обърнете внимание на датите, ще видите, че месец януари нашият председател изпраща до председателя на парламента законопроекта, който е подготвян тук месеци наред, с наши санкции, разбира се, своевременни, надявам се, и с молба да бъде предоставен на Съвета по законодателство за становище. Месец по-късно нашите две колежки, като съавтори внасят този същия законопроект. Това е истината, няма какво да се заблуждаваме. И аз съжалявам, че я няма госпожа Елеонора Николова, за да си го кажем открито. Тя също е член на нашата комисия. Ние имаме консенсус изцяло по намеренията ни за проявяване на законодателна инициатива, и то текстове, които са особено чувствителни за цялото ни общество по редица дейности в публичния сектор, и ако сега не се изчисти проблемът, просто няма за какво да продължаваме с тези законодателни инициативи.
Аз, извинете ме, седма година съм в парламента, някакси не разбирам този стремеж за внасяне на законопроекти като автори, без да си даваш сметка как това ще рефлектира после върху твоята личност като народен представител, без да си положил никакво усилие. По-добре да положим усилия в подобряване на текстовете, когато започне съдържателното им разглеждане, отколкото всеки да се стреми отнякъде нещо да пипне от работата на експерти. Защото, извинете, но никой от нас, тук седящите на тази маса, няма смелостта да каже, че сме незаконотворчествали по този законопроект. Нали така? Ние сме участвали в публични обсъждания, ние сме говорили по философията на проблемите, но ние не сме изработвали тестовете. И сега изведнъж двете мили колежки, съучредителки на новата политическа формация, решиха да проявят особена активност. Разбирам го, но не съвсем. И аз не бих искала това да се лепне на гърба на всички ни от комисията.
Така че, господин Председателю, аз моля, познавам Ви вече като един изключително толерантен колега, но все пак нека да намерим някаква по-прагматична форма за реакция, защото аз не съм съвсем съгласна с господин Димитров просто да подкрепим техния законопроект. Трябва да направим нещо.
Благодаря ви.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Аз казах друго – да има законопроект на Комисията.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Извинявай, ако не съм разбрала нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, ние в момента имаме един законопроект. Реално имаме един законопроект. Но моето предложение е следното.
Нека в първо решение на комисията ние да отчетем, че всъщност госпожа Николова и госпожа Капон са внесли законопроекта с много малко допълнения, които са само по един член, свързан с обжалванията. Всичко останало - и с мотивите, и с конкретните текстове, едно към едно, копи и пейст е законопроектът, по който работиха гражданските структури, експертите към комисията, под ръководството на госпожа Димитрова месеци наред, който внесохме през месец ноември и Комисията тогава по принцип подкрепи този законопроект, който видяхме по-късно като официален, внесен от двете колежки.
Моето предложение обаче към т. 2 от решението е следното.
Тъй като постъпиха становища на Съвета по законодателство, някои са и критични по отношение на отделни текстове, имаме становища и на няколко министерства, на агенции. Моето предложение е експертната комисия да поработи още малко, да се опита да отчете всичко, което имаме дотук като предложение от тези институции, да ни подготви един вариант на база на тези корекции и едва тогава, отчитайки всичко, ние да проявим тази инициатива, за която говорите в момента. Желанието ми е ние да внесем максимално добър законопроект. Затова изчакахме толкова много и толкова много фактори да се произнесат по този законопроект. Нямам намерение да бързаме, въпросът е този законопроект да бъде достатъчно обективен от гледна точка на тази необходимост, която явно съществува по отношение на обществените поръчки.
Има ли възражения по един такъв подход?
Заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Изцяло се солидаризирам с това, което чувам, господин Председателю, но забравяме ли, че законопроектът, който е внесе от двете колежки, е същият? Ще имаме ли някакво решение в тази връзка?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Ако им подскажем да го оттеглят,... Ние трябва да внесем законопроект на Комисията. Не може да кажем, че той е същият.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Нашата дискусия е достатъчно публична. Освен това тя още в понеделник ще бъде на сайта на комисията. Така че няма нищо тайно. Госпожа Николова специално дойде да се извини за невъзможността си да участва днес в заседанието.
Първото решение, което предложих, е свързано с това, че всъщност имаме копи пейст на закона, с изключение на две – три допълнения по обжалванията. Всичко останало е едно към едно. Моето предложение е това да залегне като първа точка, което не налага нашето допълнително становище по този законопроект, защото той е нашият законопроект, и второ, да възложим на експертната група в кратки срокове да оцени и да отчете всички предложения, които са направени, за да можем да имаме готовност по законопроекта.
Не виждам възражения по тези две точки така да формулираме и да стане ясно, че …
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: А конкретно становище по внесения вече законопроект…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не виждам необходимост от такова становище. Ние такова становище вече сме имали. Това е законът, по който ние сме се поизнесли през месец ноември. Аз мисля, че няма нужда да се произнасяме отново по този законопроект и това ще го отчетем в становището, което официално ще дадем на господин председателя по този въпрос.
Колеги, не виждам възражения по този подход.
Предлагам да преминем към точка 3 - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате общо 6 сигнала, които са постъпили тази седмица в комисията. Отчитайки характера на тези сигнали, те имат повече частен характер, отколкото по-широк обществен, бих казал, затова не спирам вниманието ви специално на някои от тези сигнали. Има конкретни предложения по направленията на дейността.
Внимание заслужава анонимният сигнал, който получихме в последния момент, но си позволих веднага да го предоставя на народните представители, защото има много фактология в него и явно е необходимо ангажиране с този сигнал. Той е относно корупционна практика в Агенция САПАРД, имайки предвид твърде широката обществена реакция, която има по Агенция САПАРД. Това ме накара и да ви предоставя директно този материал.
Знаете, че по всеки един анонимен сигнал ние се произнасяме отделно дали е необходимо ангажиране на комисията или не. Предоставих този сигнал, пак повтарям, защото в него има прекалено много фактология, част от която би могла много бързо да се установи доколко е вярна и доколко съответства на това, което ни е посочено, и да се види действително има ли подобни действия, включително и с конфликт на интереси, който отново едва ли би могъл да бъде хванат от закона, имайки предвид начина, по който е посочен този конфликт тук.
Колеги, имате думата и по сигналите, които посочих, плюс този анонимен сигнал №7, с вх. №1228.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Сега ли пристигна?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да. Нямаше възможност да го отразим в справката по тази причина. Прецених, че е необходимо веднага да го внесем, защото наблюдавам тази чувствителност, която има по отношение на подобни сигнали, и не ми се иска по никакъв начин комисията да се възприема, че бави или по някакъв начин не ги внася.
Заповядайте господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз предлагам да приемем решение, че бидейки анонимен, все пак този сигнал има достатъчно основания за ангажиране на компетентните органи – имам предвид сигнала за Карамишев, и предлагам с този сигнал да бъде сезирана ДАНС и, разбира се, министъра. Не е възможно да бъде оставен без разглеждане.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Едно допълнение, господин Димитров, ако приемате.
Част от информацията би могла много бързо да се провери по сайтовете. След като направим тази проверка, ако съответстват данните, тогава ви предлагам действително да предприемем това, което Вие казвате. Имам предвид фирмите, има ли такива, със съответните лица, които са посочени в тях като собственици. Това можем да го направим бързо, но пак казвам, исках да ви предоставя веднага този материал, за да не се остава с впечатление, че някой крие или задържа информация в комисията.
Господин Димитров предложи направо към ДАНС. Моето предложение е да установим поне част от фактите и тогава да го предоставим.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Аз това исках да предложа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да. Невинаги това, което се внася, отговаря на истината, така че поне частично ние да установим отговаря ли или не и тогава да предприемем съответните действия.
Колеги, имате ли възражения по един такъв подход? Няма възражения.
По останалите сигнали също не видях да има възражения за това, което сме предложили. Но пак ще кажа, че това са сигнали повече от частен характер, затова не се спирам на всеки един от тях поотделно. Тях ще ги работим по експертен път, по който ще се произнесат съответните институции в съответните срокове.
Не виждам възражения. Ако няма възражения, с това сме готови да приключим днес заседанието.
Искам да ви благодаря за участието. Следващата седмица вероятно ще пропуснем, колеги, защото имам пътуване и в четвъртък няма да съм тук.
Още веднъж ви благодаря.

(Закрито в 15,15 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)