---

ПРОТОКОЛ
№54

На 29 март, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:
1. Обсъждане на предложения на Българската стопанска камара за промени в нормативната уредба, касаещи регулаторните режими в България.
2. Общественото мнение за корупцията – социологическо изследване на НЦИОМ и Асоциация „Прозрачност без граници”.
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имаме кворум, можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред:
1. Обсъждане на предложения на Българската стопанска камара за промени в нормативната уредба, касаещи регулаторните режими в България.
2. Общественото мнение за корупцията – социологическо изследване на НЦИОМ и Асоциация „Прозрачност без граници”.
(Тук ще направя едно уточнение по точка 2. Не става въпрос за разглеждане на социологическо изследване, а за решение, за предложение към НЦИОМ за едно допълнително изследване, след като такива са правени през 2005-2006 г.)
3. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения (с няколко конкретни виждания относно постъпилите през седмицата сигнали и някои сигнали, които са от предходни заседания.)
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам да има други предложения. Да считам дневния ред за приет и преминаваме към точка първа - Обсъждане на предложения на Българската стопанска камара за промени в нормативната уредба, касаещи регулаторните режими в България.
Поканили сме за участие представители на Българската стопанска камара. Искам да благодаря специално на господин Божидар Данев – председател на Българската стопанска камара, за това, че прие да участва в това заседание на комисията по един такъв важен въпрос.
Тук ми е даден един списък, но освен господин Данев виждам тук госпожа Желязкова – парламентарен секретар на Българската стопанска камара, господин Камен Колев – заместник-преседатл на Българската стопанска камара, господин Рашко Рашков – главен експерт, също е тук, госпожа Анета Калчева и господин Николай Георгиев. Господин Георгиев от Министерския съвет го няма.
И така, малко предистория на въпроса.
Българската стопанска камара поставя един изключително важен въпрос, който е предмет на работата на Комисията за борба с корупцията. След редица социологически проучвания, проучвания на международни институции, на бизнес-организации се стига до извода за формиране на проблеми, свързани с бизнес-средата и с генериране на корупционни практики на базата на регулаторните режими в страната. Едно изследване, което се направи на регулаторните режими в страната, представено в тази книга, с която разполагате – „Състояние, тенденции, възможности за развитие на административния регистър за регулаторните режими в България”, показва действително, че сме изправени пред един много сериозен и тежък проблем, който трябва да бъде на вниманието на Комисията за борба с корупцията от гледна точка на корупционната среда и възможностите за промени в нормативната уредба и в законодателството.
Поискахме от Българската стопанска камара, освен този анализ, и оценка на състоянието, да предложи на комисията и виждания за промени в законодателството, което е един пряк наш ангажимент. Вие разполагате, пред вас е този материал, който сега ще ни бъде представен – „Регулаторните режими, законодателство и практика, проблеми пред бизнеса”, представен от господин Камен Колев – заместник-председател на Българската стопанска камара. И още един материал, който е от 20 февруари 2007 г., изпратен ни е също от Българската стопанска камара – също е на ваше разположение.
Така че имаме анализа и оценката на тази среда, формирана от различните регулаторни режими, разрешителни, лицензионни, появили са се и съгласувателни режими, както виждаме от анализа. Имаме и предложенията, които са направени от Българската стопанска камара.
Предлагам ви първо да изслушаме господин Данев, предполагам ще ни запознае с предложението, което има Българската стопанска камара, след което да вземем отношение по проблема и да преминем към решение на комисията.
Имате ли възражения, колеги? Господин Данев, заповядайте.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Благодаря ви, господин Председател.
Аз ще мина съвсем накратко по анализа и ще кажа какво сме свършили след това, господин Великов, какъв материал сме подготвили, който вече е в такъв вид, че може да бъде подет от депутатите при положение, че, разбира се, имат желание за подобни промени, които предлагаме.
Накратко за някои, може би, ефекти, които трябва да се свържат с явлението корупция и с явлението администриране, към некоректно администриране в страната ни. Целите, които сме си поставили - аз няма да ги чета, са преглед на съществуващите режими, анализ на нормативната уредба, състоянието на административния регистър и една концепция за развитието на регистъра.
С две думи, може би нещо, на което не се дава гласност – България се срина в оценката по конкурентоспособност с 11 места миналата година, от 61-во място на 72-ро място. Това е оценката на Давос, на Световния форум в Давос. И причината за това сриване е, както виждате, отдолу са посочени критериите, по които се оценява, макроикономическата среда е чудесна, ние сме +27 позиции нагоре. Но основното свиване на позицията по конкурентоспособност на България е работата на институциите – с 21 пункта надолу, и работата и регулаторната среда – с 11 пункта надолу. Тоест това, за което говорим, на практика е сринало конкурентоспособността на България. И ако забелязвате, дори напоследък има бягство на чуждестранни инвеститори от страната ни, което е показателно в това отношение.
Каква е правната рамка, която определя регулативните режими? Това е Законът за ограничаване на административното регулиране, който е един великолепен закон, който вие заедно сте изработили, и указания за прилагането на закона, одобрени от Министерския съвет.
Какви са законовите изисквания за регулативните режими, които за голямо съжаление не са вярно отразени във всички закони?
Регулаторен режим се въвежда само със закон – това е априори ясно. Но практиката показва, че се въвеждат с подзаконови актове повсеместно. Документите, включени в публични регистри, не се изискват. Масово се изискват от съответните органи документи, които ги има в публичните регистри. Административният орган може да изиска еднократно отстраняването на нередности или предоставена информация. Размерът на таксите при административно регулиране не трябва да превишава разходите по тяхното упражняване. Особено общините си измислят каквито искат такси, независимо от това, че разходите далеч надхвърлят разходите по тяхното администриране, тоест тези такси придобиват санкционен характер.
Законово регламентирани, това, което вие сте заложили в законовата база, са 54 лицензионни режима, 47 регистрационни режима на централно ниво, общо 58 регистрационни режима и 280 разрешителни режима. В действителност администрацията в момента администрира 113 лицензионни режима, без да има законово основание, 613 регистрационни режима и 1012 разрешителни режима и освен това си е измислила 197 съгласувателни режима, които ги няма в законодателството.
Положението е драматично, искам да ви кажа. Общо фактически централната и местната власт администрират законово 392 и неправомерно 1935 режима, за което се взимат такси, разкарва се бизнесът. Пълен анализ можем да ви дадем по всеки закон, вие накрая ще го видите, направили сме си труда.
Какви са възможните причини за въвеждането на подобни режими?
Прилагат се несъобразени със законодателството индивидуални и административни актове, както ви казвам, подзаконови актове, наредби, наредби на общини и т. н. Неправилно или неточно прилагане на режимите поради некомпетентност на администрацията, преднамерено и некоректно въвеждане за създаване на корупционни възможности. И третото е желание на администрацията за по-високи приходи към местните и републиканските бюджети. Тоест, режимите добиват фискален характер.
Проблемите в нормативната уредба, които има, говоря за централната регулираща нормативна уредба, регулиращите режими.
Голяма част от законите не са приведени в съответствие с изискванията на Закона за ограничаване на регулиращата роля на държавата в стопанската дейност. В редица закони не се прави разлика в режимите, не знаем дали поради некомпетентност или нарочно е направено подобно нещо. Не е регламентиран срок за издаване на съответния документ, което кара администрацията да разиграва бизнеса и да му казва, че за да ускори нещата, трябва да се постарае да се представи добре пред администрацията.
Не е регламентирана отговорността на органа, който като не е изпълнил в срок задълженията, какво става с този орган. И не е въведено задължението на държавен орган – контрол по изпълнението на този закон за намаляване регулиращата роля на държавата, административното регулиране на стопанската дейност.
Ние направихме едно предложение, господин Великов е запознат с това предложение – да се направи цялостен преглед на законовата уредба и привеждането й в съответствие със ЗОРРД, което вече сме го направили. Сега за първи път пред вас го докладваме.
Да се въведат срокове за изпълнение на регулативни режими, където отсъстват; да се изиска там, където се изисква, да се въведат срокове за допълнителна информация какви са тези срокове; да се определят органите, които осъществяват контрол по изпълнение на разпоредбите и да се определи едно специализирано звено за постоянен мониторинг при въвеждането и въвеждането на регулативни режими. И да се възложи на държавен орган цялостното изпълнение и контрол по Закона за ограничаване регулиращата роля на държавата.
Предложихме да бъде тотално променен административният регистър, който се води от министър Василев, от неговото министерство. Трябва да ви кажа, че това, което постигнахме с господин Великов след това обсъждане, от момента на първото обществено обсъждане, което направихме на този въпрос, на другия ден министър Василев закри административния регистър – държавния, след като му показахме тези данни.
И в момента като че ли там върви тягостно един процес по уточняване какво трябва да бъде променено в този Административен регистър, въпреки че е обявена обществена поръчка за нов софтуер на административния регистър, но той вече не работи. Тоест няма къде да се направи справка какви са режимите.
Но във втория регистър имаше 1900 регулативни режима. Тоест това, което се поддържаше от Министерството на администрацията. Имаме чуваемост с министър Василев, но трудно вървят нещата, бавничко.
Това, което сме направили ново и което за първи път искам да докладвам пред вас – прегледали сме 70 закона и правим 235 предложения за промени в законодателството, тъй като законодателството не е съобразено с основни закони, какъвто е Законът за ограничаване на регулиращата роля на държавата и Административно-процесуалният кодекс.
Закони, които трябва да бъдат изменени – 60.
Лицензионните режими, предложени за корекции. Изследвани са 40 режима, 34 трябва да се променят.
Регистрационните – от 85 – 73, разрешителните – от 85 на 93, уведомителните – от 36 – 31, удостоверителните – от 8 – 4 трябва да се променят. Или от 274 режима, които сме изследвали, 235 поправки трябва да се направят.
Какви са типовете предложения за облекчаване и подобряване ефективността на регулациите?
Облекчаване на режими от лицензионни, регистрационни или от разрешителни в удостоверителни. Тоест сваляне нивото им. От 11 предложения брой закони, които трябва да се променят – 9. Ако искате, мога да вляза и в детайли кои закони трябва да се променят. Ето ги законите. Може да видим и 2 стр.
Аутсорчик на администриране от администрацията на браншови организации, което може да стане.
И привеждане в съответствие с принципите и разпоредбите на Закона за ограничаване на регулиращата роля на държавата на стопанската дейност в 11 закона. Това са законите, които трябва да се променят.
Правим и някои предложения да бъде усъвършенстван Законът за ограничаване на регулиращата роля на държавата върху стопанската дейност, не искам да влизам в детайли, вие всичките тези неща ще ги получите в пълни текстове.
Ето я нашата разработка в какъв вид е – тя е към 70 стр. Това е разработката, господин Великов, за съжаление вчера я завършихме, тоест нещо “топло” ви носим, ще го направим, живот и здраве.
В този вид е разработена, в табличен вид – вид на режима, име на режима, закона, който трябва да се промени, органите, които го администрират, документът какъв е, срокът на издаване какъв е, валидност – каква е, и каква препоръка предлагаме. Не сме написали текстовете на закона, но това е елементарно да го направим, защото е ясно за какво става дума и знаем кой член е и какво трябва да променим.
Това е една 2-ра страница, те са 80 страници, както виждате. Който проявява интерес, може да види това.
Искам да обърна внимание на следното нещо. Това е индексът на конкурентоспособност, който е от форума в Давос. Ето, България е слязла с 11 точки надолу, Румъния е с 1 точка нагоре, Турция е скочила с 12 места нагоре. Една Латвия е скочила също с 3 и е отишла на 36 място, докато България е на 72-ро място.
Сега ще ви дам индекса на корупцията. Това е индексът на корупция – забележете, най-некорумпираната страна е Финландия, съответно другите страни, България като корумпирана страна е в компания с Коста Рика, Либия, Салвадор и Колумбия.
И сега ще направим една корелация между конкурентоспособност и корупция и ще видите, че има пълно съвпадение.
Страните, които са на първо място по конкурентоспособност, са на най-добро място и по корупция. Страните, които са на ниско място по конкурентоспособност, са на ниско място и по размера на корупцията. Така че надеждата ни е във вас, господа депутати, да проявите наистина политическа воля, защото администрацията ни залива с режими и когато отидете, започват да ви съветват – може да ускорим, но да видим как ще ускорим процеса…
Десетки са, стотици са примерите, които можем да ви подадем и сме готови да подадем, стига да проявите желание в това отношение да ви въоръжим с подобни примери.
Особено е тревожно положението в общините. В общините е по-тревожно състоянието, отколкото е в централната власт. Всички общини си въвеждат с всякакви наредби каквито искат съгласувателни и разрешителни режими. Дотам се стига, че примерно в отделни райони има различни цени на разрешителните режими, възможност да получите разрешение. Или пък примерно променя се нещо, цената – 20 пъти нагоре, въпреки че е казано, че трябва да струва само разходите по издаване на самото разрешение.
Така че това е, което е една от големите пречки на бизнеса и моля наистина за вашето съдействие. Искам да ви информирам, че водим разговори с Министерството на администрацията и да се надяваме, че може да има прогрес, но зависи изключително много от вашата законодателна инициатива. Материала ще ви го предоставим в пълен текст – 80 закона, които сме прегледали, с предложение кое как да се отмени.
Новите закони, които влязоха само преди 15 дена, са препълнени с подобни грешки. Например Законът за данъците и акцизите е драматичен, новият, който отива ужким да се търси някакво съответствие с европейското законодателство, не е така.
С това, позволете ми да приключа. Разбира се, готов съм да отговоря на ваши въпроси. Тук е и колегата господин Колев, който беше ръководител на групата, парламентарният ни секретар, ако е необходимо, може да ви отговори в детайли на някои въпроси.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, имате думата за мнения, предложения. Мисля, че господин Данев очерта проблема като цяло чрез анализа и оценката, която е направена. Направени са и конкретни предложения, което е необходимо. Имате думата, колеги.
Господин Данев, аз бих си позволил един въпрос, докато колегите помислят. Казахте – това го има в анализа, - че неправомерно са разкрити 1935 режима. Под каква форма, кои са тези, които разкриват тези режими на различните нива? Кой носи отговорност за разкриването на допълнителни режими, които са неправомерни, които явно са извън закона или не са регламентирани?
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Досега никой не е понесъл отговорност. Масовото администриране на подобни режими е в общините, които с наредби въвеждат всякакви режими. Това, което предложихме на министър Василев, в регистъра за разрешителни режими има единен софтуер за всички общини и от общините да не могат да ги променят, защото регулативните режими се променят само със закон. А общината си ги сменя всеки ден, с всякакви наредби и всякакви решения на общинските съвети.
Освен това са въведени неправомерно режими със следващи закони, които не са съобразени със Закона за ограничаване на регулиращата роля на държавата в стопанската дейност, които могат да бъдат атакувани по съдебен път, разбира се, във Върховния административен съд, но ние сме тръгнали може би по този начин, първо, да се срещнем с депутатите, а не да тръгнем по съдебни процедури, тъй като и съдебните процедури са твърде бавни и скъпи, за да може да се намира решение на този проблем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Господин Осман, заповядайте.
ДАУТ ОСМАН:
Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги,
Господин Данев,
Изказвам благодарност за задълбоченото ви проучване по темата и най-вече за конкретните предложения и решения. Споделям мнението, че намесата на държавата в стопанската сфера е един от основните източници на корупция. От друга страна, тази намеса е задължителна, когато става дума за гарантиране правата на здравеопазването, труд, околна среда и т.н. на българските граждани. Намирането на баланс не е лесен процес и затова след чутото днес у мен се затвърди мнението, че вече е назрял моментът отново да бъде направен преглед на състоянието на регулативните режими с цел подобряване не само на нормативната, но и на административната среда за бизнес в България. Тъй като изминаха близо пет години от създаването на междуведомствената работна група по оптимизиране и регулативните режими през 2002 г., по чието предложение Министерският съвет взе решение за облекчаване на 120 и отменяне на 74 режима, ние като комисия, господин Председател, бихме могли да излезем с подобна препоръка към Министерския съвет.
За мен основните причини за корупция се крият в често сменящата се законодателна база, в неефективната и тромава държавна администрация, тоест в човешкия фактор, както и в недостатъчната прозрачност в правилата и процедурите, по които се администрират регулативните режими.
Като народни представители наша основна отговорност е приемането на законодателни решения. Изследването на Стопанската камара обхваща 70 закона в различни области на обществения и стопанския живот. Ние не бихме могли да сме компетентни по всички въпроси, затова е наложително активното ангажиране на колегите от другите парламентарни комисии и особено от Комисията по икономическа политика. Аз самият поемам ангажимента да запозная председателя на Комисията по местно самоуправление с проблемните въпроси по прилагането на Закона за устройство на територията.
Уверен съм, че това няма да е последното заседание по темата. Като предложение предлагам да бъдат изслушани министърът на държавната администрация и административната реформа по отношение на развитието на административния регистър и гарантиране на прозрачност – министърът на икономиката и енергетиката, министърът на транспорта, министърът на земеделието и горите, министърът на здравеопазването. Тези органи на изпълнителната власт, в които съгласно предложение №6 от представения ни материал е съсредоточено администрирането на значителен брой режими.
От това, което чухме от представителите на Българската стопанска камара, за мен е особено тревожна и тенденцията, която се забелязва в работата на местната власт. При съществуващата забрана за администриране на лицензионните режими местната власт е администрирала 60. Въведени в административния регистър са 379 вида регистрационни режими, при възможност за законово администриране на 11.
Не искам да повтарям посоченото в анализа. Цифрите говорят сами. Според мен недостатъчното познаване и разбиране на нормативната уредба, липсата на добра организация на работа не могат да бъдат оправдани. Затова смятам, че комисията трябва да инициира среща с представителите на Националното сдружение на общините в България, на която да получим информация по тези проблеми, познат ли е този проблем на сдружението, работи ли се по него, какви мерки следва да бъдат предприети.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на господин Осман.
Госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Уважаеми госпожи и господа, аз мисля, че темата, която днес разискваме, е твърде интересна, но тя като че ли има един много важен адресат, а това е Министерството на държавната администрация. Запозната съм с тази “Стратегия” – слагам я в кавички, защото по тази стратегия се работи целият минал мандат на министър Калчев. Запозната съм, защото Русе беше пилотна община, в която да се въвежда електронното управление. Цели 4 години въвеждахме електронно управление, сега, доколкото знам, от 2 години вече близо, пак ще се въвежда това електронно управление. Целият проблем е, че то не се въвежда и че едни данни, с които администрацията разполага, се изискват многократно от хората и от бизнеса и съвсем правилно посочихте. Естония е една държава, която си е решила проблема, защото там всички данни се вкарват, просто администрацията си тегли това, което е необходимо, без да разкарват гражданите и бизнеса хиляди пъти за едно и също нещо, да декларират включително и данни, които са защитени от Закона за личните данни.
Така че се присъединявам към становището на колегата, който току-що се изказа, че ние трябва да имаме една такава среща с министъра на държавната администрация, който по дефиниция трябва да следи тази проблематика и да ни уведоми доколко работата с въвеждане на електронно управление, с въвеждане на всички данни на всички министерства и администрацията надолу, включително и общинската, може да се въведат един път завинаги и да се ползват оттам нататък без да се затруднява бизнесът и гражданите.
Що се отнася до общините, като човек, който също познавам материята, искам да ви обърна внимание, че общините работят със Закона за местните данъци и такси и тези такси са дефинитивно определени като вид, така че няма как общинските съвети да въвеждат такси, които в закона не са включени.
Допускам, че тук става едно смесване на материята и се говори за цена на услуга, но това е нещо различно от цената на услугата, която се определя в зависимост от себестойността на труда и материалите, и всичко останало, което се влага. Заради това бих се запознала малко по-подробно с твърденията, които вие излагате, и разбира се, ако общините са допуснали да нарушат закона, нещо, което не е възможно, защото те се проверяват от Сметната палата, от финансови контрольори и т.н., администрират такси, които не се следват по закон, това е едно грубо нарушение. Ако обаче става въпрос за цена на услуга, тук вече проверката е много по-сложна, защото трябва да се провери такива услуги общините дават ли на населението и каква е себестойността на всяка една услуга. Това са два различни вида такси и цени на услуги.
Ако се установи, че общините са прекалили или просто са си дали правомощия, които законът не им е дал, действително тогава би било уместно да видим Националното сдружение на общините, но тази информация ние трябва много по-бързо да я проверим с оглед и на възможността сега да погледнем много по-внимателно Закона за местното самоуправление и местната администрация, което Националното сдружение на общините се кани да внесе по повод на това, че вече група народни представители внесоха такива частични законопроекти. Сега е времето, най-късно до месец май на предстоящите местни избори да се види регламентацията на сфера, на работата на общинските съвети, техните правомощия, излизат ли те от дефиницията, която им е дадена от един специален закон – Законът за местните данъци и такси. И ако това е така, ние действително сега му е времето да извършим тези промени, които бихме могли да направим. Аз лично съм любопитна да видя вашия впечатляващ труд, всички посочвания на законите, с нарушаването на тези закони с въвеждането на режимите, които не са елемент на законова база. Това действително е много сериозен сигнал към нас. Когато той е конкретен, аз мисля, че това е работата на нашата комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря на госпожа Николова.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Благодаря.
Аз имам само няколко кратки въпроса към господин Данев.
Много силно впечатление ми направи драстичният спад на конкурентоспособността на българската икономика – от 61-во на 72-ро място. Той говори за – цитирам – “бягство на чужди инвеститори”. Мисля, че всички тук сме наясно за тези тенденции. Вчера влязох в сайта на БНБ и видях данните за брутния външен дълг на България. Оказва се, че за края на миналата година, края на декември, той е 25 млрд. долара. Нарастването от 2002-ра до 2006 г. е горе-долу двойно. Напоследък се забелязва рязко нарастване на дела на необслужваните кредити.
В този смисъл, разбира се, мога да цитирам някои доста резки доклади на някои рейтингови агенции. Преди няколко седмици заместник-председателят на Световната банка каза, че има опасност от прегряване на българската икономика, от една евентуална финансова криза. Искам да попитам господин Данев, ако може да цитира няколко цифри за междуфирмената задлъжнялост, доколкото знам, те следят тези цифри. И ако може, да даде своето мнение има ли опасност в кратко- и средносрочна перспектива за българския валутен борд, тоест за фиксирания курс на лева към еврото.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Други колеги? Господин Славов, заповядайте.
ИВАН СЛАВОВ:
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз приемам със засилена тревога данните от анализа, който господин Данев представи пред комисията, защото най-малкото те са знак за една недобре функционираща държава. От една страна, създаването на регулаторни режими в органите на изпълнителната власт, които са предпоставка за злоупотреба, от друга страна, може би за пръв път така аргументирано се говори за засилена корупционна среда в органите на местната власт. И тенденцията вместо да е насърчителна, защото ние тук смятаме, че работим сериозно повече от година и половина, да е позитивна, тя е негативна. Не се съмнявам в достоверността на данните. Това допълнително е предпоставка за тревога от тенденциите, които представят състоянието на бизнес-обстановката в държавата и качеството на функционирането й.
На следващо място, ще кажа, че данните са знак не само за създаването целенасочено на корупционна среда в органите на местната власт, но и за това, че органите, които имат разрешението да осъществяват надзор, какъвто е областният управител, каквато е съответно всяка една окръжна прокуратура, не са изпълнявали отговорности, които държавата със законите си им е отредила.
Всичко това, както и посочените пропуски и възможности, които законодателната уредба съдържа, според мен ни задължава да подходим със завишена отговорност и да упражним правото си на законодателна инициатива през следващите седмици и близки месеци.
Благодаря, господин Данев.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря, господин Славов.
Господин Данев, да отговорите на въпросите, заповядайте.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Ще се опитам да отговоря, разбира се.
Първо, на въпросите на госпожа Николова.
Откъде сме черпили сведения за броя на административните режими, които се администрират от съответните общини? Черпили сме сведения от официалния Държавен административен регистър. Те са внесени от общините и от министерствата. Тоест това е минималният брой на регулативни режими, официално, а тези, които неофициално са въведени, ние не знаем колко са. Тоест тези режими ги има в регистъра, бяха, разбира се, господин Василев закри регистъра. Тоест ние сме ги взели от регистъра. И когато фактически един бизнесмен иска да види как трябва да се регистрира, той взима този държавен регистър. Този държавен регистър вече не функционира в разстояние на 4 месеца, от нашето събиране, господин Великов.
Второто нещо, госпожа Николова, ако това е нещо услуга, се плаща ДДС. Къде има ДДС в тези такси? Аз питам. Тук имаме данъчни нарушения. Тоест фактически тези хора, които са направили данъчните нарушения и не са си платили ДДС-то по нещо, което са събирали неправомерно, трябва да отидат по Закона за счетоводството, в зависимост от размера – от 3 до 8 години. Това е наказателната отговорност на всички тези хора.
По проблема на господин Христов.
Аз ще кажа нещо, което може би няма да Ви хареса, господин Христов. Не е фатален брутният вътрешен – той не е на Република България, а това е на част на бизнеса. Тоест той може да бъде на фирмата “Х”, това не е брутният на Република България. Държавният дълг е много малък. Тоест той е в разстояние на 7…, 6 млрд. и нещо, което е много далече под критериите на Маастрихт, под критериите за еврозоната. А това, че частният бизнес взима съответно заеми, това е отговорността на частния бизнес и тя се разполага до размера на техните активи. Няма никаква опасност да гръмне икономиката, напротив, икономиката е стабилна, има сериозен валутен резерв, който е горе-долу към 6 млрд., има и фискален резерв. Макроикономическата сфера е твърде стабилна и е нормално в една страна, която стартира инвестиции и преструктуриране, да се взимат заеми. Друг е въпросът, че нашата банкова система не дава съответните услуги и те предпочитат да ползват услугите на чуждестранни банки, които са ситуирани извън България, не само чуждестранни банки, които работят в България, да бъдат навън от България, тъй като получават по-добри лихвени проценти.
Освен това трябва да забележим също, че голяма част от чуждестранните инвеститори, които са в България, изобщо не се обръщат към българските банки, а си взимат чрез главните квартири заеми от външните институции, където е значително по-нисък лихвеният процент, поради ниския риск. Самите тези големи компании имат кредитен рейтинг и те предпочитат да си вземат не като компании от България, а изобщо като компания.
Така че няма опасност за прегряването на икономиката. Прегряването на икономиката е възможно в частта строителство, единственото нещо, ако говорим за прегряване на икономиката. И за голямо съжаление ще кажа нещо доста остричко сега. Никой не е направил анализ на чуждестранните инвестиции, за които говорим много хубави думи, че са 4 млрд. Два милиарда и 200 милиона са в недвижими имоти, които не дават добавена стойност на българската икономика, спекулативни инвестиции. А от друга страна, има едно огромно строителство, не искам да ви казвам за каква част примерно от консумирания бетон се плаща ДДС. Сигурно ще ви настръхнат косите. Това е другият проблем на сивата икономика.
Тоест в един момент, когато се изчерпи този ресурс, който в момента ние сме все пак на вълната на приемането ни в Европейския съюз и покупката на недвижими имоти е силно спекулативен процес, в един момент в областта на строителството може да настъпи, но аз не вярвам, че ще настъпи подобно нещо, просто да ви успокоя, господин Христов, защото България ще се качи на вълната вече на структурните фондове на Европейския съюз и ще влязат нови строителни обекти. И поне в близките 4-5 години не виждам никаква опасност да прегрее икономиката.
А задлъжняването на физическите лица е нещо твърде опасно. Но то е опасно за банковия сектор, не за държавата. В зависимост дали е успяла да има достатъчни гаранции по съответните кредити.
Не знам дали няколко думи – господин Колев ще ви даде повече данни, 12 на сто са междуфирмените задължения.
В понеделник ще направим пресконференция, ако ви представлява интерес, ще ви пратим материала. Продължава нарастването на междуфирмените задължения. Откриваме един нов феномен, - че се играе между свързани компании, че има задължения с оглед скриване на данъчни плащания. Тоест прави се някаква изкуствена задлъжнялост. Но задълженията в икономиката растат поради, бих казал, слаба работа на системата, независимо от приватизацията на съдебните изпълнители – и там е голям прогрес, това, което направихте, промяна в законодателството с приватизацията на съдебните изпълнители. Но господин Колев води проблема за междуфирмената задлъжнялост, може би той ще каже повече думи.



КАМЕН КОЛЕВ:
Размерът на междуфирмените задължения, последните данни, с които разполага статистиката, и ние съответно, са към 31 декември 2005 г. С година закъснение излизат данните. Те излязоха преди месец, ние ги обработихме и материалът е готов. Размерът на междуфирмените задължения възлиза на около 61 млрд. лв., тоест има увеличение около 12 млрд., в сравнение с миналата, 2004 г. Това увеличение, тъй като ние следим, за 7-8 години вече, периодично правим такива анализи за всяка година, последното увеличение – 2005 г. спрямо 2004 г., е най-значително, около 20%, докато през останалия период, предишните години е около 10-15%. Тоест има по-чувствително нарастване.
Това, което е отрицателно и което навява определени опасения, е, че този размер на междуфирмените задължения вече съществува риск да бъдат обслужвани от фирмите, тъй като те надхвърлят вече обема на приходите, откъдето фирмите черпят ресурс за покриване на тези задължения. Те вече се изравняват и са малко по-големи от размера на тези приходи, откъдето фирмите черпят ресурс, за да обслужват тези задължения. Това буди на пръв поглед определена тревога. Но по-детайлен анализ по сектори и т.н. – ще изпратим материала, той е вече готов.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Аз ще направя едно допълнение към това, което каза господин Колев. Говорим за официални данни приходи. Но тъй като в голямата си част българската икономика е на сиво, част от тези фирми може да се окаже, че имат приходи, за да си плащат задълженията.
КАМЕН КОЛЕВ:
Явно, че от сивия сектор се обслужват някак си, няма откъде другаде.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Госпожа Николова, заповядайте.

ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Господин Данев, аз много внимателно прегледах материала и виждам, че тук общините са посочени в 9 случая.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
За кое казахте?
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
За общините, за претенцията, която имате, че в 9 случая са посочени, като във всичките случаи това са най-вече разрешителни режими, които са възложени на общините по силата на закона - Закона за устройство на територията, Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за местните данъци и такси, Закона за тютюневите изделия и т.н. Тук никъде аз не виждам твърдение в това, което изнесохте гласно, че общините са превишили правомощията си, защото навсякъде, където вие искате облекчаване на тези режими, те могат да бъдат споделени, разбира се. Тук общините изпълняват една досадна дейност, която им е възложена по силата на специални закони. И разбира се, те не са си ги измислили, те просто са им възложени. Ето защо бихме могли да обмислим в тези закони самата процедура и да се облекчи, като се намали броят на документите, които се изискват, или пък въобще част от тази дейност да отиде в горските стопанства, в лесничействата и в други държавни органи, които да съсредоточат изцяло тези режими.
Но от твърденията, които направихте, поне в писмения материал, няма корелация между това, което казахте, и това, което сте написали. Без желание да се заяждам, но просто явно, че с Вас трябва допълнително да видим Вашето твърдение, че общините са надвишили правомощията си, събирайки такси, които не са регламентирани по закон. Тук имате 9 случая.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Ще позволите ли, господин Великов?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Госпожа Николова, може би не сте ме следили внимателно или не сте направили внимателен прочит на нещата. Ние сме намерили незаконно въведените режими от общината от Държавния административен регистър. А това, което ви предлагаме, е кои закони трябва да се променят, за да може да се облекчи още съответната регулативна база. Ние не може да изследваме тук, в този материал, незаконно въведените режими. Ние само казваме кои закони трябва да се променят, а незаконните въведени режими сме ги взели от Държавния административен регистър и те там си седят. Тоест ние на вас като законодатели сме дали какво трябва да коригирате в законовата база. Но аз не мога да ви дам някакъв материал какво е направила община Русе, примерно, извинявайте, че Вас Ви цитирам, като е издала 15 наредби, в които има регулативни режими, или, да кажем, администрира лицензионен режим. Незаконно го администрират.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Добре, разбрахме.
Благодаря, господин Данев.
БОЖИДАР ДАНЕВ:
Не е стил на заяждане, госпожа Николова.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Аз бих ви предложил, колеги, решение в тази посока, мисля, че има известно обединение на мнението ни. Има две възможности според нас за намеса на комисията. Едната е по отношение на изпълнителната власт и аз бих предложил едно решение.
Първо. Комисията за борба с корупцията да проведе парламентарен контрол по темата за регулативните режими с участието на министъра на държавната администрация господин Николай Василев.
Второ. Комисията за борба с корупцията да осъществи контрол по действията на изпълнителната власт относно предложение за промени в действащата нормативна уредба.
Тук бихме могли на база на предложенията, които са постъпили, да предоставим тези предложения в изпълнителната власт, в съответните министерства, и да поискаме становища от тези министерства по направените предложения. Предложенията биха могли да бъдат предоставени и към съответните специализирани комисии към Народното събрание. Вие добре разбирате, че ние не можем да обхванем този цял периметър от законопроекти, имайки предвид спецификата им, затова предлагам една такава процедура по контрол и в действията на изпълнителната власт, разбира се, и предоставяйки на специализираните комисии към Народното събрание.
И още едно решение бих ви предложил, то е като оценка, ако преценим комисията, че е необходимо, имайки предвид анализа и оценката на средата, която се формира, Комисията за борба с корупцията оценява като развиваща се корупционната среда при действията на регулативните режими в държавните и местните органи на власт.
Защото няма друга причина, по която ние да се ангажираме с тези регулативни режими, ако действително не се установява формиране на такава корупционна среда, корупционни условия при тези разрешителни, лицензионни, съгласувателни и т.н. регулативни режими.
Колеги, имате ли възражения по тези три решения, които ви предложих?
Парламентарния контрол бихме могли да осъществим според мен не по-рано от месец май, имайки предвид този период, който предстои, в който Народното събрание няма да работи до средата на месец април. След това имаме планирани две заседания вече по различни теми, затова вероятно през месец май ще поканим господин Василев. Надявам се дотогава административният регистър да е възстановен, господин Данев, или имате съмнения в това отношение?

БОЖИДАР ДАНЕВ:
Това, което зная, аз утре имам среща с екипа на господин Василев, преговаряме, да Ви кажа откровено, имаме чуваемост с господин Василев. Първо, той забрани ползването на регистрира, закри го, обяви обществена поръчка за нов софтуер. Обществената поръчка като задание е некоректна. Тоест отново не отговоря на изискванията, които ние предлагаме като бизнес как да се направи. Министър Василев просто Ви казвам конкретно нещата, нареди в рамките на 15 дена да се намери контакт с фирмата, която е спечелила конкурса, и ако може да се промени заданието. Утре сутринта имам среща с екипа на господин Василев, дали може, ние искаме това нещо да стане публично достояние.
Примерно най-простичко ще обясня на колегите тук, говоря тези, които се занимават в областта на икономиката, от тази гледна точка казвам колеги. Когато подадеш заявление да искаш някакъв разрешителен режим, това да е публично достъпно кога си го подал, кога ти е отговорено и кога ти е издадено разрешението. И това нещо ние не възразяваме да го направим дори безплатно. Не искам да Ви казвам, господин Великов, колко държавни пари са изхарчени за т.нар. намаляване на регулативните режими, никой не е правил такова изследване, ние предлагаме безплатно да го направим, само за да облекчим бизнеса. Дори сега има заявка от едно министерство за 3 милиона заем, за да направят намаление на регулативните режими. Не искам да кажа кое е министерството. И това, ако ни го възложите, можем да го въведем, обещавам Ви, да, от собствената тази дейност да наблюдаваме, никога държавната администрация няма да има такъв инструмент за ефективност на администрацията, когато следим издали ли са разрешенията. Защото той ще има реален инструмент да разбере коя администрация работи ефективно, когато всичко е качено в регистъра и следи датите – кога е подадено и кога е излязло, защо не е излязло. И да има обратна връзка за санкция на чиновника, който не си е свършил работа. Елементарно, просто, готови сме безплатно да го направим, ще го пуснем за три месеца и нещата ще дрънкат. Ще стане революция в страната ни по режима и по условията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря, господин Данев.
Един пример само. Преди може би около месец ние изпратихме до няколко министерства писмо с искане да ни бъде предоставена информация относно забавянето на отговори и разрешителни, свързани с подземните богатства, така най-общо да го формулирам. Искам да кажа, че комисията още не е получила отговор. Оказа се, че кипи бурен труд в министерствата, за да получим тази информация, тъй като тя е в три или четири министерства, ако не се лъжа. Но това само като информация. В момента, в който получим тази информация, тя ще бъде на вниманието на народните представители от комисията.
Колеги, има ли други допълнителни въпроси? По решението не видях възражения. Считаме, че приемаме трите точки: за парламентарен контрол относно действията по реализация на предложенията и обсъждането им в съответните органи, и оценката по ситуацията, свързана с регулативните режими.
Благодаря Ви, господин Данев. Ще Ви поканим, когато е парламентарният контрол.
Колеги, преминаваме към точка втора от дневния ред - Общественото мнение за корупцията – социологическо изследване на НЦИОМ и Асоциация „Прозрачност без граници”.
Пред вас имате няколко изследвания, които са правени на общественото мнение за корупцията. Националният център има едно предложение по въпросите, свързани с корупцията. Предоставих ви този въпросник с цел които имат допълнения, предложения към тези предложения, да ги направят. Националният център за изследване на общественото мнение очаква нашите предложения. Може да стартира едно такова изследване, имайки предвид изключителната важност на въпроса, не само от гледна точка на мониторинг на Европейския съюз и предстоящия доклад, а преди всичко като действие на системата за противодействие на корупцията и ролята, която ние имаме като комисия. Може би, поне според мен, трябва да поставим въпроси, свързани с тематиката или с проблеми, с които гражданите се сблъскват, за да потърсим допълнителни възможности за по-конкретни въпроси, които да поставим на вниманието на комисията, и да се потърсят, разбира се, съответните решения.
Ако в момента се затруднявате, бихме могли допълнително в писмен вид да ги представим в комисията, за да можем да ги включим. Имате ли конкретни виждания? Госпожа Николова.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз искам да кажа, че поздравявам ръководството на комисията, че сте свързали двете теми, защото те са безспорно свързани.
Няма да правя коментар на предходната тема. Там има една дума “бомбастики”, ще я повторя, защото ние не получихме нито един пример за това, че се събират такси или пък са въведени регулативни режими, които не са санкционирани от закона. Аз това исках да чуя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Числото беше…
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
То беше впечатляващо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: 1935.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
А пък в материала, който аз много внимателно прегледах, тук виждам, че и колегите го прегледаха, там са посочени законови актове, само за закони става въпрос, където се предлага видовете на режима да се сменят, примерно ако е лицензионен, да мине в разрешителен и т.н., просто да се смъкне с една степен режимът, да се облекчи. Нещо, което разбира се, че с удоволствие ще прегледаме и където е възможно, това е нашата работа. Но по някакъв начин една голяма част от твърденията аз поне в писмените материали не ги виждам документирани.
Ето защо мисля, че този материал, който НЦИОМ ни дава, свързва, разбира се, с режима, който администрацията работи. В този смисъл нашата работа бихме могли да разгледаме като преглед на законодателството, на сигнала, който получаваме от хората от Стопанската камара, и намаляването на режимите. Това е най-добрият начин, колкото може по-малко и бизнесът, и гражданите да имат съприкосновение с администрацията, което всъщност създава условия, което ще намали и възможността администрацията да притиска населението и да очаква да получи неследваща се облага за нещо, което трябва да извършат по служба. Това е нещо, което можем да си направим като извод. И без това бяхме слушали, разбира се, че можехме да стигнем сами до този извод – колкото се намалят режимите, колкото се намали необходимостта хората да чакат от чиновниците да получат нещо, което им е жизнено необходимо, толкова ще се намали и корупционният натиск върху гражданите и корупцията.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тук само едно допълнение. Ние забавихме това заседание относно регулативните режими по една причина. Аз настоявах много пред Стопанската камара да имаме конкретни предложения. И тези предложения, виждате, дойдоха като законодателни предложения днес, бяха ни предоставени от господин Данев. А предварително ни беше предоставен този материал, с който се запознахме, който е анализ и оценка. Защото едно е да имаме анализа и оценката, друго е да имаме вече конкретни предложения за промени в средата. И затова ние ще предоставим, разбира се, съответните материали и да проследим доколко, кои са целесъобразни. Не можем да кажем и аз не се ангажирам да кажем, че всички предложения са целесъобразни. Съответните органи трябва да кажат своето мнение. Ще изслушаме и министъра на администрацията относно действията, които те предприемат. Мисля, че това са възможностите, които имаме като комисия.
Връщайки се отново на този въпрос, аз ви предоставих този материал, който е стар, който би могъл да ни даде едно сравнение за средата – през 2005 г. е единият материал, значи през 2000, 2001 и 2005 г., три са изследванията, които НЦИОМ е правил специално за корупцията. И сега, имайки предвид ситуацията, в която се намираме след влизането ни в Европейския съюз, е това предложение на НЦИОМ с конкретни въпроси, да се направи едно проучване на база на проучванията досега, едно ново проучване, което да бъде стартирано. Аз затова ви помолих, ако прецените, за допълнителни въпроси, мнения, предложения относно темите, проблемите, с които най-много се сблъскват гражданите, за да ни бъде едно полезно проучване от гледна точка на работата на комисията. Аз така бих го разгледал. Не само като равнище на корупцията.
Ще поискам и от Центъра за изследване на демокрацията, правили са проучване за корупционната среда, индексите на корупцията, което ще предоставим на следващото заседание на комисията. Ще помоля и Центърът де представи това проучване, мисля, че ще представлява интерес и за комисията, и за проблемите, които те са изследвали.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Благодаря, господин Председател.
Аз приветствам по принцип идеята да изхождаме от възможностите на НЦИОМ, за да поръчаме едно такова социологическо изследване, но според мен все пак трябва да видим на база досегашен опит в комисията и материали, които сме разглеждали за периода откакто работим в 40-ия парламент, ние искаме най-общо да тестваме хората. Защото според мен корупцията и по сектори, и по дейности съответно можем да я разглеждаме, а тук виждам тези примерни 8 въпроса, които са прекалено общи. Не общи, а за мен това са много общи въпроси, които абсолютно нищо не биха ни казали с резултатите от това изследване.
Според мен е хубаво, ако могат нашите експерти да извлекат по-важните сектори, в областта на които ние сме проследили развитието на корупционни механизми или използване на корупционни практики, и да подадем нещо конкретно. Те, разбира се, имат своята методика при изработване на анкетните листове, но ние да дадем суровината, на базата на която и това, което казахте, от Центъра за изследване на демокрацията, също може да ни бъде полезно. Иначе някак си пак ще създадем работа на НЦИОМ без да ни послужи в комисията.
Така че ако можем да използваме досегашния си опит, всички решения, които сме вземали, последващият контрол, който сме осъществявали, защото колегите си спомнят, че немалко важни за хората въпроси сме разглеждали тук.
И не на последно място, ако искаме да бъдем и полезни, ако ще го огласяваме публично като наша дейност, според мен е хубаво да хванем и всички онези сектори, които не са толкова важни в макроикономически мащаб, но са изключително важни за ежедневието на хората. И неслучайно госпожа Николова няколко пъти засяга въпроса за това обслужване на гражданите от местната администрация или пък от общинските държавни служби. Ако можем така да го направим, според мен ще бъдем най-полезни и ние съответно доволни.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Това беше причината да предложа като точка в дневния ред, защото и на мен ми се искаше да обсъдим в комисията преди да предложим окончателния вариант на НЦИОМ, преди да пуснат самото изследване. Защото и аз бих се съгласил за твърде общия характер, който ни е предложен. Но той ни е предложен на първо четене, с искане за мнение на комисията и наше становище.
Така че, колеги, когато сме готови, ще направим едно обсъждане, може и в оперативен порядък да го направим с народните представители, за да може да го стартираме своевременно.
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Аз изцяло се солидаризирам с госпожа Гроздилова, защото тези въпроси са направени на база на досегашните изследвания, а пък ние имаме една конкретна, свършена работа, която не е малко. И ако видим с кои въпроси сме се занимавали, къде сме видели гнездата на корупцията от нашата конкретна работа и ги поставим като въпроси, мисля, че така би било по-ефективно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Благодаря.
Ще се позовем основно на парламентарния контрол и проблеми в законодателството, темите от парламентарен контрол и темите от законодателните теми, които биха могли да влязат в самото изследване, а и някои от сигналите бихме могли да посочим.
Колеги, има ли други предложения? Не виждам.
След като оформим предложенията на комисията на базата на дискусията, ние ще запознаем оперативно народните представители, за да може да стартира самото изследване.
Преминаваме към точка трета – Информация за постъпилите сигнали.
Колеги, разполагате с материала пред вас. Бих искал да обърна внимание на няколко сигнала.
Сигнал №3. Това е сигнал за данни за основния доставчик на канцерогенни фъстъци от Гамбия. Причините за повишено количество на аплотоксини в тях и се посочват извършените закононарушения, в това число нелегален внос на сувенири дървени статуетки, на митнически и други служители от пристанище Варна.
Тук предложението е за Съвета за координация с оглед по-бързи действия, защото знаете, че има прокурорска проверка, която тече по този въпрос. Утре ще има заседание на Съвета за координация, ще предоставим този материал, за да може да бъде от полза и на разследващите органи.
Сигнал №6. Колеги, сигнал №6 е анонимен. Твърди се, че общински съветник от Столичната община има имотно състояние далеч над законовите му доходи. Сигналът е подаден за един. Не представлява проблем сигналът да се даде за проверка на Софийска градска прокуратура. Който проявява интерес от колегите, може да се запознае със сигнала.
Сигнал №9. Сигнал №9 е изпратен и до главния прокурор, но спирам вниманието ви, защото той е от колегата д-р Илиев, за наличие на корупционна среда по отношение на продажбата на летище край град Шумен от държавната фирма “Воинтех”. Тъй като е предоставен материалът на главния прокурор, нашата единствена възможност е да изискаме информация относно действията, които прокуратурата е предприела, стартирала ли е прокурорската проверка по случая и какво е движението й към момента. Също бихме могли и в оперативен порядък, и на Съвета за координация с господин Първанов, който участва в заседанията на съвета, да поставим този въпрос.
Сигнал №14. Този сигнал е от проф. Ставрев, това е трети или четвърти сигнал от проф. Ставрев, свързан с Техническия университет – Варна. Другите сигнали са за други нарушения във Варна, текат там прокурорски проверки в момента. Този сигнал е за изнесен център на Техническия университет – Варна в Пловдив. Тук има мнение относно контрола, който трябва да упражни Министерството на образованието и науката, искам само да припомня…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
За магистрати или магистратури? За обучение на магистрати.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
За незаконно обучение… не на магистрати, извинявайте. Магистри. Това е грешка, не за магистрати, а за магистри в град Пловдив.
Тук, разбира се, ще поискаме информация от министъра на образованието и науката за съществуването на такъв център.
И тъй като има и наш сигнал, който се проверява, имам предвид наш сигнал – мой и на колеги народни представители, предлагам ви този да го включим, защото той е също за изнесени центрове на висшите училища, затова сме го сложили също за Съвета за координация.
Сигнал №15 е относно неправомерно разпореждане с имоти на ЕООД “Ученически отдих и спорт” при Министерството на образованието и науката. В сигнала се говори за скрита приватизация. Поставят се и няколко въпроса относно мълчанието на прокуратурата, въпреки сезирането й преди година, бездействието на министерството и защо лицата са действали по апортирането на сгради. Това е според сигнала.
Предложението е за Съвета за координация и след като бъде направена проверка от комисията към изпълнителната власт, към Министерския съвет за борба с корупцията и съответно министерството, да преценим има ли данни, които налагат разглеждането и в заседание на комисията.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Понеже съм я чел преписката преди тази комисия да се ангажира със случая, става въпрос за имоти, които са апортирани в кухи дружества. Ако министерството е извършвало сделки като чиста покупко-продажба, те вече са приключили, там нищо не може да направим. Но има кухи дружества, в които просто са апортирани имоти срещу нищо реално. Има ли вариант да измислите към кой да изпратим писмото тези дружества да бъдат развалени, тъй като там не са вкарвани пари? Там примерно “Ученически отдих” вкарва бунгала на стойност 1000 лв., а регистрират дружество с капитал 50 000 лв. и “Ученически отдих” има 1% от това дружество.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Къде е далаверата?
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Далаверата е в това, че срещу нищо, без да си сложил нищо, точно така.
По-скоро, с риск госпожа Гроздилова да се засегне, да изпратим едно писмо до министъра на образованието, как ще процедира той към тези дружества, които вече са сключени от предшественика му? (Глас: на морето ли са?) Да, на морето са всичките.

СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Не се засягам, господин Добрев, колкото по-осветлена е дейността на нашите министри, които са и ваши между прочем, толкова по-добре за всички ни. Само искам да споделя, колеги, че още в първия ден от встъпване в длъжност на министър Вълчев по сигнала, който пристигна при мен по факса от една водеща журналистка в сектор “Образование” аз му препратих всички материали, а те бяха много интересни документи, не само сигнал, а документи. И той на следващия ден издаде заповед за всички такива дейности на дружеството. След това смени Съвета на директорите, но то така или иначе си остава търговско дружество “Ученически отдих”, или не знам вече как се нарича. И, доколкото знам, направи много сериозна вътрешна проверка докъде са стигнали, какви са крайните резултати. Не мога да кажа. Така че приветствам идеята да искаме от него информация, той периодично подхвърля, че за съжаление не би могъл да развали вече осъществени сделки по апетитни собствености на лагерите.
Не знам какво и как може да се случи, но знам едно. Беда е, че не може да се използва дори и отчасти съхранената база от самите ученици. Това е бедата. И колкото по-бързо се намесим и ние, може пък и да му помогнем на министъра да се реши този тежък казус.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Включих се в обсъждането, тъй като мисля, че според мен адресатът не е правилен, тоест да изпратим писмото до образованието, а не до Съвета по координация за проверка. До министъра на образованието, тъй като той е човекът, който разпорежда.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Тъй като прокуратурата тук казва, че бездейства от една година, а в Съвета за координация прокуратурата участва с представител, в съвета участва и представител на изпълнителната власт в лицето на Комисията за борба с корупцията към Министерския съвет. Бихме могли да поискаме от министъра, аз не възразявам да включим допълнително и министъра на образованието и науката, да поискаме информация.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
И мога да ви съдействам за въпроса като изпратите.
ИВАН СЛАВОВ:
Но според мен министърът е страна в проблема. Логично е да се осъществи това, което е предложено.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Не възразявам. Предложението беше свързано единствено с по-голяма оперативност в действията ни. Ще изпратим писмо до министъра, ако няма възражения. Госпожа Гроздилова, предполагам, не възразявате.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Разбира се, че не възразявам.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Сигнал №17. Това е сигнал от изпълнителния секретар на Българската минно-геоложка камара. В сигнала се изнасят данни за приватизацията на ТЕЦ - Бобов дол и опорочената процедура при провеждането на конкурс с условие, изключващо участието на български фирми в него и непрозрачността при последващите преговори между фирмата, спечелила конкурса, и Агенцията за приватизация. Сигнализаторите се опасяват от изхода на преговорите и сериозното засягане на интересите на българския въгледобив и мини в региона.
Когато тук сме писали Съвета за координация, сме имали предвид по-бързо да стигне сигналът до съответните проверяващи органи, ние да получим информация за проверката и тогава вече да влезе на вниманието на комисията. Това е единственото желание.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Да върнем топката на Кирил Добрев, да информираме и съответния министър?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ако прецените.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Колеги, наистина проблемът е много сериозен.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Ние сме им създали доста работа на министрите, които имат пряко отношение.
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Ние искаме отговор от Агенцията по приватизация, нали така? Проблемът тук наистина е сериозен.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Тя проверката е приключила. Не е приключила за мина Бобов дол…
КИРИЛ ДОБРЕВ:
Не е приключила процедурата за ТЕЦ-а и за Бобов дол, Агенцията по приватизация не е излязла с решение. Просто се бави да излезе с решение, защото ако се дадат на гърците, моментално ТЕЦ-ът се газифицира и моментално целият район, мините фалират. И просто в момента въпросът е какво решение да вземат – дали държавническо или икономическо.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА:
Защо разделиха пакета?...
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
За да приключим темата, навремето ТЕЦ – Бобов дол е изградена, за да се обслужва от двете мини – мини Бобов дол и мини Пирин край Симитли. Така че, ако говорим за пакет, трябва да приобщим и мини Пирин, не само мини Бобов дол.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Когато влезем по същество, предлагам тогава да изразим становища.
Сигнал №19 е интересен, колеги, от гледна точка на предмета, първо, и автора на жалбата. Госпожа Тодорова е митничар в митническия пункт – Русе. Сигналът е предизвикал проверка в Русе, в резултат на тази проверка госпожа Тодорова заявява, че според нея виновни длъжностни лица не са понесли необходимата отговорност, има се предвид ръководителят на митница Русе. Тук става въпрос за свързани фирми във връзка с конфликт на интереси. И мисля, че трябва да обърнем специално внимание на този сигнал. Той е част от серията от сигнали, които имаме за Агенция "Митници". Предвидили сме парламентарен контрол в това отношение. Госпожа Тодорова поиска среща в комисията. Аз имах възможност да се срещна лично с нея. Ако прецени комисията, бихме могли да я изслушаме на наше заседание.
Сигналът изцяло отразява това, което тя представи пред мен, от проверката, която е направена, с конкретни факти относно длъжностни лица. Става въпрос за конфликт на интереси, използване на служебното положение.
И последният сигнал, на който бих искал да спра вниманието ви, сигнал №20. Господин Валери Русанов е подал искане относно прозрачността за изпълнението на правителствената стратегия за превенция и противодействие на корупцията. Ще предоставим искането на господин Русанов до Съвета за координация, за да може максимално бързо да получат информация, която според мен е задължително да бъде прозрачна. Няма никакви причини такъв род информация да остава затворена в държавните институции.
Колеги, това бяха въпросите. Искам да спра вниманието ви на още един. По повод едно писмо, което е изпратено до всички членове на комисията, в което има твърде обидни квалификации за комисията, които не бих искал да премълчим по никакъв начин, за да не се остава с впечатление, че подобни сигнали и действия от страна могат да предизвикат комисията да нарушава своите правила и действия.
Искам да започна с това писмо, което е свързано със сигнала, изпратен на 17 февруари. Никакви основания няма в твърденията, които са посочени. Действително е изпратено писмо от мен по отношение на сигнала, защото сигналът всъщност бе една публикация. Трябваше да проверим има ли автор, защото по единия от сигналите за народен представител се оказа, че няма насрещен автор. Има име, а няма човек зад името. Оказа се пощенска кутия. Затова поискахме такава проверка и допълнителни сведения, ако има.
След това сме процедирали така както с всички сигнали, които са постъпили в комисията. Аз съм ви предоставил писмото, въпреки че знаете, нямаме практика досега да се предоставят всички писма на комисията, само тогава, когато сме преценили, че това е необходимо. Пред вас са и отговорите, които са получени от Районната прокуратура и съответно от Окръжната прокуратура – Враца.
Също така комисията добре познава правилата, според които при действия на прокуратурата наше ангажиране със сигналите е в противоречие с правилата, които ние сме приели. Освен това като допълнение ще прибавя, че Окръжната прокуратура е заявила в своето писмо, което също е на ваше разположение, че “След приключване за резултата ще ви уведомим”. Подписано е от административен секретар Пантелеева това писмо, което сме получили на 7 март 2007 г. Срокът за приключване е 19 март.
Така че аз не виждам никакви основания в това писмо, но прецених за необходимо да ви предоставя писмото с цялата документация по случая, защото, всеки опит да ни обвиняват в това, че слагаме чадър или че имитираме дейност, или всички обвинения по-горе, взети заедно, и т.н. трябва да бъдат опровергани.
Аз ви предлагам следното. Да изчакаме отговора на информацията от Окръжна прокуратура и Икономическа полиция – Враца. Окръжна прокуратура ще се произнесе на базата на проверката, която Икономическа полиция – Враца прави. Така че след като получим отговора и на Окръжна прокуратура, тогава комисията да прецени – ще разполага и с двата отговора, как да продължи по-нататък.
. Аз предлагам да изчакаме отговора и тогава комисията да прецени по-нататъшните си действия.
Има ли други предложения? Няма.
Колеги, имате справка и с отговорите на сигнали, които сме получили. Искам да ви кажа, че по отношение на "Софийска вода" – специално пред комисията искам да отбележа този въпрос – има внесено предложение в Комисията по водно-енергийно регулиране за повишаване цената на водата на 1,20 лв. Аз ви предлагам, колеги, на базата на сигналите, които имахме със "Софийска вода", да подготвим едно писмо до господин Шушулов. Там оценките относно договора, който е сключен за "Софийска вода", за концесията, знаете колко тежки са по отношение на обществения интерес. И нашата констатация, която имахме тук, с решение на комисията, тъй като прокуратурата вече се занимава с този въпрос и проблемът е в прокуратурата от тази гледна точка на отговорност. Но по отношение на цената мисля, че спокойно можем да се обърнем към Комисията по водно-енергийно регулиране, да поискаме тяхното становище, дори ако е необходимо, казвам го днес, защото разбирам, че заседанието на комисията по този въпрос ще бъде на 3 април, което е във време, в което ние няма да имаме възможност да реагираме допълнително. Затова да изпратим още утре едно такова писмо до комисията, която да се съобрази изцяло с данните, защото според експертна информация, за повишаването на водата голямо влияние оказва повишаването значително на загубите на вода. И оттук идва и рязкото повишение на цената на водата. Затова ви предлагам да подготвим едно такова писмо, с което да настояваме пред Комисията по водно-енергийно регулиране преди да вземе решението за повишаване цената на водата, да направи експертен анализ на предложението за това повишение. И да настояваме след заседанието, което те проведат, да бъде информирана комисията относно аргументите, с които е извършено това повишение, ако приемате един такъв подход.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Може ли?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
За "Софийска вода" ние имахме едно изслушване. Сега някак си нещата малко увиснаха във въздуха.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Увиснаха, защото ние предоставихме всичко тогава с решение на комисията на Върховната касационна прокуратура.
Не е възможно по-нататък ние да се ангажираме с допълнителни действия. Предприемаме това, пак казвам, с оглед на предложенията за повишение на цената.
МИНЧО ХРИСТОВ:
От това, което аз чух тогава, това, което си спомням, и информацията, с която разполагам от специалисти, водата в София може би трябва да бъде най-евтината в България, тъй като идва по гравитажен път, това първо, и второ, оказа се, че сделката, така както е сключена за концесия, има – пак по моя лична преценка – силни корупционни елементи. Затова аз предлагам да обърнем внимание на тази тема, може би в близките две – три седмици да направим още едно изслушване, да видим докъде са стигнали. Общината ще разваля ли сделката, защото според мен трябва да се пристъпи към разваляне и търсене на отговорност на тези, които са я сключили. Просто да не оставяме този въпрос така да виси.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ:
Доколкото си спомням, на една среща с министър Гагаузов стана дума за цената на водата, при негово посещение в Добрич. Реално цената на водата, по сметки на ВиК, понеже е ЕООД, държавно участие 100%, за Добричкия регион се явява някъде по 2,19 лв., по смисъла на неговото изказване, защото въпросът съвпадна с неговото посещение в региона, беше обяснено, че няма да се даде тази цена, тя е някъде около 1,50 лв. и населението буквално прие тази цена. Но явно, за да се получи тази компенсация, защото регионът не е виновен, че тази цена на водата, независимо че е от другите региони на доставка, вероятно по този начин се получава компенсацията, като се вдига цената примерно за "Софийска вода" – София.
Не знам дали съм прав в това нещо, което беше споделено, но това беше.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ:
Само две думи мога да кажа, защото тази тема съм я изследвал много задълбочено преди време. Това са различни дружества, нямат нищо общо, категорично. Минчо е прав, че едно от най-добрите обстоятелства е в София. Но искам да ви кажа, че при формирането на цените на различни места има толкова допуснати нарушения от самата комисия, с най-различните такси – държавни, други, така че е добре да се направи един хубав анализ.
А специално за "Софийска вода", нещата са тежки там и от гледна точка на самия договор. То е приватизация или покупко-продажба, не знам.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА:
Това още повече налага да сигнализираме в Държавната комисия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, има ли други въпроси? Ако няма, само няколко думи. Тъй като някои неправителствени организации се обръщат към нас с искане за подкрепа относно разработване на проекти, едно такова искане е дошло от Българско бюро за разследване на екологичната безопасност и борбата с наркоманията.
Обикновено, колеги, позволявахме си в два случая досега съвсем индиферентен текст по отношение на такива, които разработват проекти за борба срещу корупцията. Мисля, че можем да подкрепим една такава разработка. Предлагам ви и това, ако не възразявате, разбира се. Тези, по които сме изразили становище, работят в момента и мисля, че има и резултати. Говоря само за тези, които са се обърнали към нас. Работят с Международния център за изчезнали в Съединените американски щати, асоциацията “Интернет-доставчици”, гореща линия Гърция, Турция, Румъния, България и т.н.
Благодаря ви за участието.
(Закрито в 16,15 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)

Стенограф:
(Р. Никова)

Знаци: 72 647.