---

ПРОТОКОЛ
№ 82

На 3 април, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Парламентарен контрол – мерки за преодоляване на корупционните условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.

Заседанието беше открито в 14,55 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, по правилата за падащия кворум имаме необходимия брой народни представители можем да започнем работа.
Имате предложен дневен ред в две точки.
1. Парламентарен контрол – Мерки за преодоляване на корупционните условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
2. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
Имате ли други допълнения към дневния ред? Не виждам. Моля народните представители, които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви.
Приема се единодушно дневният ред.
Преминаваме към т. 1 - Парламентарен контрол – мерки за преодоляване на корупционните условия в Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Колеги, предварително едно условие. От разговора, който водихме с председателя на Държавната агенция господин Боршуков, стана ясно, че докладът, свързан с проверките, които Националната агенция за приходи направи в Държавния резерв, е класифицирана информация. Освен това и в допълнителни данни към въпросите, които сме задали за отговор към Държавната агенция, също има данни, които представляват класифицирана информация. Затова предложението е заседанието да бъде закрито. Искам предварително да заявя и на журналисти, и други, които присъстват на заседанието днес, че ще публикуваме стенограмата от заседанието, с изключение на тези данни, които представляват класифицирана информация. Така че заседанието ще е закрито, но ще имате възможност по всички въпроси които са поставени, да получите отговор, с изключение на тези фактологични данни, които представляват класифицирана информация.
Колеги, имате ли възражения по едно такова предложение? Няма възражения, така че заседанието ще бъде закрито, като, още веднъж поставям ясно въпроса, че ще публикуваме стенограмата, с изключение на данните, които представляват класифицирана информация.
Кратка история на проблема, свързан с парламентарния контрол, който провеждаме днес с Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Имате тази справка за парламентарния контрол, който сме осъществили още на 28 септември 2006 г., с препоръките, които е направила Комисията за борба с корупцията тогава - за ефективен контрол чрез промени в нормативната уредба и структури, както и административни мерки. Предоставяне на пълна информация за водените съдебни дела и информация от тях и за предприемане на конкретни действия за събираемостта на средствата от длъжниците, както и на съдебните производства, водени от Държавната агенция, и докладът за предприетите действия за промяна в нормативната уредба.
Второто заседанието за парламентарен контрол е проведено на 7 юни 2007 г. със съответното решение, което е взела Комисията на база на постъпилите сигнали. Препоръчано е на Националната агенция по приходите след приключване на проверката в Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да информира Комисията за борба с корупцията.
Искам да заявя на членовете на комисията, че днешното заседание го провеждаме след като получихме всички материали, които изискахме, след приключване на проверката от Националната агенция по приходите, след като поискахме пълна справка от Върховната касационна прокуратура за хода на проверките, които се провеждат с допълнителните материали, които получихме от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Така че след като окомплектовахме цялата информация, която постъпи в Комисията, имайки предвид и решението, което имаме за продължаване на парламентарен контрол, провеждаме днешното заседание.
Колеги, имате допълнителни всички материали, свързани с информацията, която получихме от Върховната касационна прокуратура. Опитали сме се максимално синтезирано да представим всички материали, включително и проверката на Националната агенция по приходите с поставени въпроси, които са на четвърта страница към първия материал, с който разполагате.
Първият въпрос е за това изградена ли е система за финансов контрол и какви механизми са включени в нея, които да гарантират законосъобразност на сделките и ефективност на същите, недопускане продажба на стоки по цени, по-ниски от цените за придобиването им за Държавния резерв; откривани ли са търгове или конкурси за всяка една от сделките, извършени след м. юли 2007 г. Болница току-що ви раздадоха, Държавната агенция прояви разбиране за необходимостта да получим писмено отговори по тези въпроси, с които разполагате, тези отговори на шестте въпроса, които са поставени.
Вторият въпрос е за анализа на дейността на агенцията за 2007 г. относно сделките със стоки от Държавния резерв. Какви са изводите от този анализ, колко проверки са извършени на служители през 2007 г. на складовете, в които се съхраняват.
Поставен е и въпросът за “Кремиковци”, който беше една от причините да обявим заседанието за закрито.
И също така от м. юли 2007 г. до този момент има ли наложени дисциплинарни наказания или административни наказания на длъжностни лица от Агенцията за допуснати от тях нарушения, свързани с разпореждане със стоки от резерва.
Общият въпрос е какви промени са настъпили след 2007 г., упражняван ли е контрол от министерството в Държавната агенция и предприети ли са поне конкретни мерки на условията и причините за корупционна практика в дейността на Агенцията и какви са те.
Имайки предвид приетата досега процедура, позволете ми първо да предоставим думата на господин Боршуков, като отчетем информацията, която са ни предоставили като отговор по тези въпроси, като е възможно, разбира се, и допълнението.
Ще ме извините, пропуснах да ви представя участниците.
Господин Николай Боршуков – председател на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, господин Емил Колев – главен секретар на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, господин Валери Томов – директор на Дирекция “Обществени поръчки, продажби и информационно осигуряване” в Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, госпожа Елка Теохарева – експерт “Връзки с обществеността”, господин Атанас Юруков – държавен експерт в Дирекцията, господин Светлан Колев – началник отдел “Инспекторат” към Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Поканили сме също така и представители на Националната агенция по приходите, имайки предвид проверката, която те са правили. Тук е господин Стоян Марков – зам.-изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, госпожа Миглена Марчева – директор на Дирекция “Големи данъкоплатци” към Националната агенция за приходите и Десислава Йорданова – главен експерт към дирекция “Големи данъкоплатци” към Националната агенция за приходите.
Това са гостите ни в днешното заседание. Можем да започнем.
Господин Боршуков, заповядайте.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Първо, искам да благодаря за възможността да присъствам на това заседание на Комисията за борба с корупцията, където допълнително да представим това, което ние сме предприели като мерки във връзка с борбата с корупцията в системата на Държавния резерв.
Второ, искам да благодаря за контрола, който се осъществява от парламентарната комисия за борба с корупцията от страна на нейните представители и на цялата комисия, тъй като за нас това е много важно. По този начин също така се гарантира тази прозрачност и публичност в нашата дейност и се повишава степента на контрола, имам предвид и парламентарния контрол, който се оказва от парламентарната комисия.
След тези встъпителни думи, искам още веднъж да кажа, че за краткото време, което имахме след получаването на писмото от председателя на комисията господин Великов, сме се постарали да дадем писмен отговор на всеки от шестте въпроса, които са ни поставени в писмото. Аз съм готов да давам и допълнителни разяснения по въпросите, които имате, включително за някои неща като примери, на ваше разположение съм.
Ако позволите, само ще маркирам по няколко важни неща във връзка с отделните въпроси.
По първия въпрос – дали е изградена система за финансово управление и контрол. Да, такава система е изградена за финансово управление и контрол в Държавната агенция. На практика тази система обхваща всички дейности от “А” до “Я”, както се казва, там, където има рискове, там, където могат да възникнат проблеми с осъществяването на съответни сделки или там, където евентуално бюджетът би могъл да носи рискове от загуби. Такава система е абсолютно нова, осъвременена, на база на действащо законодателство в страната. Прилага се съвсем отскоро, не че и преди не е имало система, но тук говорим за ефективност от началото до края и пълна прозрачност на това, което става в агенцията.
По втория въпрос - открити ли са търгове или конкурси за всяка сделка? Само с едно изречение ще кажа, че от година и половина, откакто съм председател, няма нито една сделка без за нея да бъде проведен търг или конкурс по предвидените в нормативните актове за това процедури.
По третия въпрос - за анализа на ефективността на сделките. Тук ще се върна малко към първия въпрос по отношение на тази система за финансово управление и контрол. Да, такъв анализ се прави, и то се прави постоянно. Понеже във въпроса има един такъв нюанс - как се реализират сделки и на какви цени, дали са под цените на придобиване, през месец юли, когато беше предишното заседание на комисията, аз имах възможност да кажа, сега просто ще допълня малко. 80%, даже над 80% от стоките, материалите в Държавния резерв са с изтекъл срок на годност. За съжаление, това е картинката. Ще имаме пълна реализация на политиката да няма ценови загуби за бюджета, респективно за Агенцията, в момента, в който се освободим и се реализират абсолютно всички ненужни и стари материали, суровини и стоки и се обновят, закупят се нови, пресни и качествени, които ще служат за целите, за които са заделяни. Тогава тези стоки, когато се обновяват в съответния срок на съхранение и годност и при наблюдаване точно на пазарния момент, тогава няма да има абсолютно никакви загуби за Агенцията. Но при тази ситуация, с тези 80% изтекъл срок на годност, сами разбирате, че това на практика е много трудно, да не кажа, невъзможно, да се получи. Защото тези стоки, ние вече като нова информация сме успели 30% от тези стоки, които са с изтекъл срок на годност, да ги реализираме, а 20% - да ги обновим за този период. Защото когато няма пазарна ориентация и тези материали, които не са обновявани с десетилетия след тяхното заделяне и затова тук ще се върна и към доклада на Националната агенция за приходите, където казват, че когато се правела проверката по ДДС, има много стоки, които са закупени преди 1994 г. от Агенцията и за тяхното придобиване Агенцията не е ползвала данъчен кредит, защото тогава не е бил влязъл в сила Законът за данъка за добавената стойност.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще Ви помоля по-кратко, господин Боршуков.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Да.
По четвъртия въпрос. Общият брой на осъществените проверки за цялата 2007 г., включително и годишните инвентаризации във външните съхранители и нашите складови бази на Държавните резерви и военновременните запаси, е 2193 броя. При тези проверки, дадено е в писмената информация, са дадени общо 662 предписания, от които вече 97% са изпълнени, а другите 3% са в процес на изпълнение в момента.
По този въпрос искам да акцентирам и върху един много важен момент. В процес на изграждане до дни сме на специална телефонна антикорупционна система, по която ще могат да се получават сигнали от всички граждани от цялата страна, без за това да се плаща. Тези, които подават сигналите, няма да плащат за набирането на този телефон. По тази система ще се прави архивиране на подаваните сигнали и автоматичното им прехвърляне в Комисията за противодействие и превенция на корупцията към Министерския съвет.
Относно доклада на Националната агенция по приходите, тук е подчертано, че това е за периода около три и половина години, от 2003 до 2006 г. при предишните ръководства на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Вероятно повече ще стане дума за това, ако има интерес, и колегите от Националната агенция за приходите ще кажат. Само ще кажа, че за всички тези констатирани липси за този период, те са констатирани от контролните и специализираните органи на Агенцията, нашата Агенция, след което са потвърдени от органите на Националната агенция за приходите. За това стана въпрос и на миналото заседанието на комисията през м. юли 2007 г.
По тези констатации и липси Агенцията, тук съм упоменал колко дела са заведени, и са изпратени съответните сигнали до прокуратурата.
По петия въпрос - за “Кремиковци”. Имаме сключен договор между агенцията и дружеството “Кремиковци”, в което съхраняваме ..............................................................................................................................................* Основните неща, които съхраняваме там, сме ги описали в писмения отговор до вас. Това, което искам да отбележа, е, че след последната проверка в Комбината, при която се констатираха нови липси и не са възстановени голяма част от стоките и материалите, аз подадох писмен сигнал до органите на новата Държавна агенция за национална сигурност на 1 февруари за една съвместна проверка и тук, покрай този случай, просто се видя как могат да работят държавните органи в резултат на едно такова взаимодействие. Аз много се радвам за това, което се случи след тази проверка, тъй като това е един добър знак за доброто взаимодействие между съответните органи - на прокуратурата, на ДАНС и нас и тези на МВР, как трябва да се защитава държавният интерес, когато той е нарушен. Може би такъв фрапиращ случай на взаимодействие на органите досега не е имало в системата на Държавния резерв. Аз лично бих се радвал много и при други такива случаи тепърва да имаме такова взаимодействие.
По шестия въпрос. Дадена е справка колко са дисциплинарните дела, които са заведени по Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Само искам да вметна, че за година и половина единствено като професионален критерий за тяхната работа на практика са освободени всичките директори на териториални дирекции на Резерва по места и голяма част от директорите на съответните звена в Централното управление, като една част от тях са дадени на съответните органи за предприемане на по-нататъшни действия, а друга част са били освободени - къде по тяхно взаимно съгласие, къде с моя дисциплинарна заповед. Единствено искам да повторя, по професионален критерий, как се справят с работата.
Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Боршуков.
Аз бих си позволил като начало няколко въпроса. Предполагам, че и народните представители ще имат възможност да зададат и те и да изразят мнение.
Първият ми въпрос е свързан с тези 80% материали с изтекъл срок на годност, имайки предвид, че те са част от възможностите за формиране на корупционна среда и корупционни условия и имайки предвид един изминал вече период от време. Разбираме тук, че значително е намалена номенклатурата, актуализирани са номенклатурните списъци на държавните резерви и военновременните запаси и тази актуализация продължава. Бих искал тук малко повече информация за народните представители. Също така се споменава, че над 30% от стоките и материалите с изтекъл срок на годност вече са реализирани, а други 20% от стоките, фигуриращи в списъка, са обновени, включително и горива. Какво става с останалите 50%, защото това е 50%, значи има още 50%? Те бракувани ли са, други мерки ли са предприети?
По отношение на втория въпрос дали са проведени търгове, казахте, че от Вашето председателство насам всички са със съответните процедури. Разбираме, че 53 договора са борсови. Не са допускани никакви други процедури, освен борсови и търгове по продажбата на стоки? Това е само като потвърждение.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Да, точно така.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Добре.
Имам един такъв въпрос. В четвъртия отговор казвате, че е в процес на внедряване в експлоатация автоматизирана система за складовите наличности от Държавния резерв и военновременните запаси. Нещо, което е много положително, защото по този начин много бързо би могло да се проследят сроковете на различните позиции в номенклатурата, които имате, за да може да не се просрочва и да може да се изпълняват съответните действия по подмяна на тези стоки. Кога ще влезе в сила тази автоматизирана система и кога тя ще заработи? Задавам ви този въпрос, защото ние в момента правим една проверка на информационните системи в страната във всички министерства и агенции, за да видим кои системи работят и кои не работят. По тази причина ми е и този въпрос, свързан с тази автоматизирана система.
Другият ми въпрос е за тези 32 милиона, които Националната агенция по приходите всъщност и констатирала след проверката, която е направена, всъщност Националната агенция по приходите е потвърдила вече констатираните липси. Какво очаквате като възвръщаемост от тези 32 милиона, имайки предвид съдебните дела, които се водят?
В нашия материал има една схема. Най-общо сме описали схемите, по които се е работило в един период от време. Част от схемите са свързани с банковите гаранции. Осигури ли се в момента невъзможност да се използват фалшиви банкови гаранции така, както се е практикувало в един период от време и са допуснати много тежки загуби са Държавния резерв? Какво е предприето в това отношение?
И последният ми въпрос е свързан с контрола. По какъв начин сте променили системата за контрол? Знаем, че има Инспекторат, съвсем кратко бих искал да ми кажете проверките до вашия период, проверките, които се извършват сега. Има тук и за констатациите, които са направени.
Колеги, ако имате допълнителни въпроси, за да може господин Боршуков и другите наши участници да вземат допълнително отношение? Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Имам няколко въпроса, на които може би е отговорено в справката Ви, но да се кажат повече детайли.
Първият ми общ въпрос е - има ли при вас цялостна картина за това какви номенклатури има и позиции се поддържат? И как е установено това? Защото аз имам една цифра, която ми беше казана преди години, разбира се, може би е редуцирана тази технология по установяване на позициите. Аз имах информация за стотици хиляди номенклатури, десетки хиляди номенклатури. Има ли ясна картина за всички тези номенклатури или има, да кажем, картина за половината от номенклатурите?
Другият ми въпрос е - има ли разлика, защото Вие пишете, че са реализирани едни, а преди това казвате, че това позволява в най-добрия случай същите да бъдат продадени за скрап. Има ли разлика между продадено за скрап и реализация? В този контекст въпросът ми е кой решава кое и как е за реализация и кое за скрап? Свързан с това е и въпросът кой решава и по какъв начин, на какви цени това да се реализира?
Последният ми въпрос е колко пари, ако има такава информация, са разходвани за охрана на складове на такива номенклатури?
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще ме извините, но едно допълнение към въпросите, които зададох.
Какво е съотношението външни и собствени бази като използване и като възможност, която се прилага от Държавния резерв? Има ли такава, може ли да бъде направено едно такова съотношение и доколко е целесъобразно използването на тези външни бази?
Аз предлагам, господин Боршуков, да започнете с отговорите, тъй като се натрупаха доста въпроси, и след това да продължим, ако има допълнителни.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ако ми позволите ще отговоря по реда на въпросите, както са зададени. Някои се припокриват.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, разбира се, няма проблем.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Първият въпрос относно 80-те процента с изтекъл срок на съхранение и актуализацията. Какво става с останалите 50%? Може би за някои неща, както и господин Димитров зададе въпроса,......................................................* Голяма част от тях са заделяни преди 1994 г., което имах възможност да го кажа. Една значителна част от тях са заделяни преди 15-20 години, когато потребностите са били съвсем различни, когато и държавата ни е членувала в друг военнополитически пакт. Искам само да добавя, че от 1994 г., когато са били актуализирани последните, понеже господин Великов ме попита, когато са актуализирани за последен път номенклатурните списъци и нормативите, цялото това съхранение на стоки и материали е било изчислено, което и аз го заварих, защото не бяха променяни до края на 2006 г. тези номенклатурни списъци, .................................................* и на база на едно население, което сега е поне 1 милион по-малко от това, което е било преди години.
През 2007 г. с новите нормативи и номенклатури, които се актуализираха, голяма част от тези материали отпаднаха, тъй като в противен случай те не са били обновявани с десетилетия наред, аз тук ще ви дам, ако искате, конкретни стоки, които са доста популярни и не са обновявани и със 100% изтекъл срок на съхранение, те не са били обновявани и ако трябваше да закупуваме по старите нормативи, държавата трябваше да отдели над 1 милиард и нещо милиона лева.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, господин Боршуков. Считате ли, че може да има известен умисъл за това, че не са обновявани известни номенклатури и по този начин се създават възможности за друг тип действия?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Аз не мога да коментирам и не знам дали има известен умисъл, това е все пак работа на съответните компетентните органи, прокуратурата, които изясняват тези неща. Но искам само да обърна внимание, че ние имаме стоки, примерно сол, която е от много години и която за да бъде реализирана и изнесена, тя трябва да излезе заедно със склада, като тухли. И затова сега предприехме мерки по определени технологии да може така да стане, че да се отдели стоката вътре от склада. Тоест в годините - аз нито имам информация, нито мога да кажа дали е имало умисъл, това ще го кажат съответните компетентни органи, но факт е, че не са обновявани материалите. Говоря и в системата на Държавната агенция като цяло, и във външните съхранители. Това е много голям проблем. И аз това, което го казах през м. юни пред уважаемата парламентарна комисия, за това декапитализиране, то идва оттам. Когато една стока не се обновява, а има такова задължение нормативно да се обнови, тя губи своята стойност.
Понеже имаше въпрос - 30%, 20%, какво правим с останалите 50%? Наложена е следната практика с вътрешни правила вече в Държавната агенция - за всяка стока, която ще трябва да се реализира, се изготвя лицензирана оценка. Лицензирана оценка от независими оценители, на които ние не плащаме. Те получават средства, ако стоките се реализират. И тук искам един много важен момент да отбележа, че ако стоките от тези оценители се оценят евтино, те няма да вземат средства за това, ако се оценят непазарно, много скъпо, пак няма да вземат пари. И затова…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинете, ще Ви прекъсна пак, но нека направим едно обобщение. Възможно ли сега след тази система, която изграждате в последната година и половина, да се допусне просрочване на номенклатура или да изтече срока на номенклатура, без да предприемете действия за нейната подмяна, имайки предвид тази система, която вие изграждате?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: При тази система това не е възможно. Но аз мога да гарантирам само за тези стоки, които сме закупили и вече ние следим сроковете за съхранение и обновяване. Да, категорично. Но въпросът е, че докато се изчистят всички останали стоки, ще мине известно време. Вие казвате – какво става с другите 50% и кой определя дали това е за брак, това е за скрап? Аз искам да ви кажа, че преди е било масова практика всичко да се бракува. Ние все пак успяхме, дори на някаква цена да ги продадем на борсите. И искам тук нещо допълнително да ви кажа, че една част от стоките, които са били и са в момента в резерва, те даже не могат и да се бракуват, те са и опасни за здравето и те трябва да бъдат унищожени или утилизирани. И вече сме направили две процедури за това нещо. Значи държавата трябва да плаща за тяхното унищожаване при спазване на всичките изисквания от екологична гледна точка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ще Ви помоля по следващия въпрос, за този Ви благодаря.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Задавате ми въпроса автоматизираната система за управление кога ще заработи? Автоматизираната система за управление е заработила. Тук основният въпрос е за криптографската защита на тази система. Ние досега направихме система, имаме от териториалната дирекция от базите получаваме съответните данни и справки, въпросът е, че тази система включва до централно управление, до председателя, да има във всеки един момент възможност да се види какво има и какво няма в Държавния резерв. Но от базите до централното управление, понеже това е свързано с много пари, .........................................*. Това, разбира се, много ни бави, защото ние трябва да имаме информация в реално време какво се случва. Понеже си има специален ред за пренасяне на тази информация, това е нещо, което, последният етап е криптографската защита. ...............................*
Тук само искам да добавя, защото и в нашия материал мисля, че не е казано. Ние от тази година за първи път Държавният резерв е на нетно бюджетиране. Какво ще рече това? Каквото продадем, това ще купим. Държавата ни отпуска единствено средствата за издръжка, за заплатите и оттам нататък и по задължителните запаси, ако има възможност, защото там наистина са много пари, тоест ние задължително контрола и пазарното поведение трябва да го имаме. В противен случай това не може да се осъществи. И тук вече ясно са очертани отговорностите. Ще се оправяме, няма как, всичко от нас зависи. Не можем да прехвърляме топката, този е виновен, онзи е виновен. Държавата ни дава, правителството ни съдейства, ето. Вие сте на нетно бюджетиране, оттук нататък действайте, оправяйте се. Няма как оттук нататък да продам сапун за 1 ст. и да го купя за 30 ст. Просто няма как да се случи това.
Как ще стане, дали ще можем да си вземем нещо от предприетите съдебни действия, дела и т.н., това, което и колегите в Националната агенция по приходите са го констатирали след нашата констатация, аз не мога да прогнозирам. Но мога да кажа обаче, че с встъпването ми в длъжност първата заповед, която пуснах, беше за обезпечаване на съдебните искове, които ще се завеждат оттук нататък. А тези, по които вече имаме висящи производства, съм наредил където има възможност, да се прави такова обезпечение. За съжаление, и миналия път го казах, сега може малко да го развия, ние можем да разчитаме много малък процент да си съберем тези вземания. Предприели сме абсолютно всички мерки, сигнали до компетентните органи, съд, там, където може, обезпечение, но ние говорим за няколко процента, които евентуално ще можем да съберем, за съжаление. Над 50 хиляди тона горива… - всичко е с фалшиви банкови гаранции. Как да се даде за обновяване нещо, което е на едноличен търговец Пешо, който има един фургон? Какво да му вземем?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз имах един въпрос за банковите гаранции, ще Ви помоля.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Веднага ще Ви отговоря. Има много прокурорски обвинения и, разбира се, вкарани нещата в съда по темата за банковите гаранции. След встъпването ми в длъжност въведох строг ред за тези гаранции. На миналото заседание на комисията го казах, сега ще го повторя. Всички сделки, които прави Агенцията, те са прозрачни. Ние изискваме банкови гаранции от нашите контрагенти за това, което имат задължения или ще имат задължения към Държавната агенция. Донася ни се банковата гаранция, завежда се в регистратурата за класифицирана информация и съм издал заповед само с мое лично нареждане оригиналът на банковата гаранция да може да се дава. Защото преди е имало е практика, това ни го казаха следствените органи, тя се съхранява къде в явно деловодство, къде при отделни служители в чекмеджетата. И в един момент тя изчезва. Дали е била фалшива, дали е била истинска, това никой не може да каже. И сега само с мое съгласие се дава тази банкова гаранция. Като след като я получим, аз искам потвърдително писмо от съответната банка. Пращам, няколко души служители като комисия отиват в банката, в деловодството, взимат го потвърдителното писмо за тази банкова гаранция и после с протокол се предоставя в регистратурата за класифицирана информация. Ние нямаме никакви проблеми откакто въведохме тази практика с банковите гаранции.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте, до Вашето председателство и до тази система, за която говорите в момента, възможността за фалшифициране на банкови гаранции, възможността за изчезване на банкови гаранции е била пълна, доколкото разбирам.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Аз не мога да кажа дали е била пълна, но след като самите следователи казаха, че имат над 10 папки, половин стая, с фалшиви банкови гаранции, за които те си водят съответните дела, за следствието и за прокуратурата. Всичко е в тези компетентни органи, те не са при нас, те са ги иззели. Пет месеца след като встъпих в длъжност, аз само се занимавах с разписване на документи, които искаха компетентните органи – прокуратурата и следствието. Половината от човешкия ресурс, може би и повече, е оказвала съдействие на компетентните органи да могат да си изпращат материали, да си снимат оригинали, които да помогнат на тези органи да си свършат работата.
Ако позволите, по другите въпроси.
Господин Димитров попита има ли при нас цялостна картина какво се съхранява. Да, имаме, и аз съм го казвал и друг път, проблем е на много председатели, явно е било, че не знаят какво управляват. Имаме цялостна картина на това, което съхраняваме при нас, и понеже знаем тази цялостна картина, сме предприели мерки и сега, миналия месец и този месец да се направят новите номенклатурни списъци и новите нормативи, да отпадне абсолютно всичко излишно, което се съхранява при нас. Това, разбира се, ще доведе до освобождаване на ресурс за съхранение в наши бази външни съхранители. Защото поне 5 милиона лева ще се намалят средствата, така го планираме, които даваме за външните съхранители. Така го планираме, след приемането на новите номенклатурни списъци от Министерския съвет, на тези, които даваме на външни съхранители.
Господин Димитров, мисля, че отговорих на въпроса кой определя за реализацията, или за продажба. Значи, има оценка. Казват – това става, това не става. Ако е за брак, имаме си специално разписана процедура как като крайна мярка тези стоки да бъдат бракувани. За съжаление, тези стоки хич не са малко. Но проблемът е и с тези, които трябва да плаща държавата, респективно вече Агенцията да плаща от собствения си бюджет, за да бъдат те унищожени или утилизирани.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: За системата за контрол, ако може накратко. Промените в системата за контрол.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Доста промени се направиха в системата за контрол, но аз ще кажа от практически аспект как стоят нещата.
Вече се правят постоянни, за определени стоки, по два или три пъти в месеца проверки, не само на нашите бази, но и на бази на външни съхранители - там, където се съхраняват наши стоки. Системата е такава, че се прави от комисия. Има представители на централното управление, има представители и на териториалните дирекции. Системата е децентрализирана с възможност за наблюдение и контрол от страна на Инспектората и лично от моето място това, което се върши по места за контрола.
Питате ме колко пари даваме за охраната на складовете.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Външни и вътрешни бази. Това ми беше въпросът.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Външни и вътрешни. В нашите бази, с изключение на една част от пшеницата и тези хранителни стоки като сирене, кашкавал, които изискват специални условия за съхранение, ние можем да съхраняваме всичко. Въпросът е в какво състояние са тези бази. Тези бази не са в добро състояние, меко казано. Предприели сме всички мерки, с оглед на тяхното привеждане в европейски вид.
Що се отнася до зърното, например, преди няколко години външните съхранители на зърно са били над 30, да го кажем, 31. Сега са 8, с тенденция да станат малко по-малко. Тоест имаме едно солидно намаление в пъти. Въпросът е съхранението във външните съхранители на военновременните запаси. ...................* И една немалка част от тях съхраняват стоки и резерви на Държавния резерв като военновременни запаси, без да имат военновременна задача в рамките на военновременния план. Не ги обновяват, а е текло законово задължение да ги обновяват и оттам идва също така това намаление на практика на активите, които има Агенцията. Глобяваме ги, санкционираме ги, но в края на краищата това е трябвало да стане, когато е бил моментът за тяхното обновяване. Защото, когато е изтекъл срокът, ние може да ги санкционираме, но те не покриват това, което е като загуба от необновяването.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Жеков, заповядайте.
ЕВГЕНИ ЖЕКОВ: Аз искам да ви върна към предишното заседание. Първо, доволен съм от това, което чувам за подобряване системата за контрол, както и за гаранциите върху стоките, които давате на обмен. Но на предното заседание изразихме известно безпокойство все пак, през м. април бяхте пуснали едно зърно за обмен, при, меко казано, горе-долу пазарна конюнктура около 300 лева за тон. Тези фирми, които имаха задължение да го възстановят до края на годината, възстановиха ли го и колко от тях го възстановиха? Какви мерки взехте там? Много конкретен въпрос е този. И отговорът ще покаже дали работи тази нова система.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай, Вие ще зададете ли въпроса си или ще изчакате отговор? Ще изчакате.
Господин Боршуков, заповядайте.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Уважаеми господин Председател,
Уважаема народни представители,
Ще бъда конкретен по този въпрос - за обмена на зърното. Ако повече има такива сделки в системата на Държавния резерв, може би да очакваме не орден и грамота, а нещо просто да ни похвалят. Стига са ни охулвали. Досега не е имало такава сделка. Обмени е имало, но почти никога не са се връщали. Аз затова казвам, че обмяната не е лошо нещо, напротив, това е много хубаво нещо, стига да се направи с обезпеченията и гаранциите както трябва. При тази конюнктура на пшеницата миналата година, цялото количество зърно е върнато в Държавния резерв с прираст от близо 2400 т - така, като беше заложено в тази сделка по обмяната, и този прираст е над 1 милион лева. Това е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: А как бяха извършени сделките?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Чрез борсата. Ние нямаме сделка, която да не е направена по установения ред. Чрез борсата с банкови гаранции, искам да обърна внимание, когато по онова време пшеницата пазарно вървеше под 300 лева, даже 280 лева за тон, ние поискахме банкова гаранция в размер на четиристотин и няколко лева с ДДС. Тази банкова гаранция е потвърдена. Както виждате, говорим не за хиляда тона, говорим за над 50 000 тона зърно.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: А може би като едно допълнение към въпроса на господин Жеков, как стои въпросът с горивата?
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Преди мен или по моето председателство?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, по Вашето председателство, преди това горе-долу знаем как стоят нещата, и по тази причина правим трети път контрол.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Аз затова попитах, защото те са свързани нещата и с времето преди това, защото от 2003 г…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Интересуват ни промените.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: Уважаеми народни представители, има едно постановление на Министерския съвет, което казва, че всички видове горива трябва да бъдат до 1 януари 2007 г. приведени в съответствие с изискванията на Европейския съюз със съответното съдържание на сяра. Когато дойдох в края на 2006 г., почти нищо не беше приведено в съответствие. Ние оттук нататък тези горива, и това все пак успяхме в една голяма степен, ние можем да ги продаваме само за преработка или за износ в трети страни извън Европейския съюз. И тази година по линия на задължителните запаси ние трябва да обновяваме над 45 хиляди тона горива, които са със съдържание на сяра 50 мг. А трябва по новите правила да е до 10 мг., поради което ние предприехме съответните действия и досега над половината от тези горива са обновени с новите такива до 10 мг. съдържание на сяра. Това е по линия на европейските изисквания и там просто, както се казва, няма мърдане.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател,
Уважаеми колеги,
Разбира се, когато има контрол и когато има материал, който е представен от Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” с ясни и точни отговори и когато един председател е подготвен от неговите си сътрудници достатъчно добре преди едно заседание със солидни въпроси, на които получихме също така положителни отговори, за мен нищо друго не остава, освен да изразя удовлетворението си от работата и дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”.
Уважаеми колеги, ние помним времената, когато като се кажеше Държавен резерв, беше като единица мярка за корупция. Помним времената, когато всеки един народен представител или от управляващите не смееше да пипне в тази сфера, за да не изскочи нещо непредвидено от храстите. Поне доколкото се запознах с тези материали и с шестте въпроса, които са поставени към председателя на Държавната агенция и отговорите, които получихме днес устно, и на допълнително зададените въпроси от Вас, господин Председателю, и от господин Димитров. Разбира се, очаквах с нетърпение да чуя какво става и с житото в Държавния резерв.
Моето мнение, моето становище е, че тук трябваше да присъстват и други колеги, като господин Атанасов и ред други, които все още се съмняват в колегиалността, възможностите и квалификациите на нашите експерти, които са назначени и управляват съответните системи. Аз съм убеден, че онова, което е започнато в Държавния резерв под контрола - така, както Вие казахте, господин Председателю, в самата система, включително и всички онези процедури, които са въведени в частта за продажба, обновяване или закупуване на нови стоки, се спазват и съм убеден, че когато господин Боршуков като един известен юрист застанал начело на тази Държавна агенция, ще направи всичко възможно да няма пропуски нито в процедурите, нито в действията при покупко-продажбата или обмяната на съответните стоки.
Убеден съм, господин Боршуков, че имате подкрепата на всички политици, които явно осъзнават, че системата, където Вие седите в момента, в началото беше сериозна бъркотия, аз лично съм убеден, че подредбата, която Вие сте наложили не би трябвало да има промяна, в смисъл да не отстъпите от това, което сте направили досега. Защото при всеки един компромис Вие ако допуснете, поради ред причини, ще започнем да говорим пак за прозрачност във вашата система. А когато започне да се говори за прозрачност в една система, това означава, че там всяко прозрачно действие е под съмнение. А съмнението в политиката е реалност. Поне засега в България е така. Затова, господин Председателю, аз смятам поне ако дадем една оценка за дейността на Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, тя да бъде една добра оценка и да им предпишем, че при един следващ контрол поне да запазят тези постигнати резултати, включително и по-нататъшно подобряване в тези 50%, които са останали за обновяване или за смяна на стоките, които са останали при вас. Доколкото разбрах, по-голямата част от тях са с изтекъл срок.
Аз Ви благодаря, господин Председателю, и смятам, че ръководството на Резерва направи онова, което в началото дори аз не вярвах, че ще може да постигнете, защото системата е достатъчно разпръсната и трудно можеше за един кратък период от време да бъде окомплектован, да бъде поставен под наблюдение, а Вие даже успяхте да направите и определени крачки и в неговото развитие. Затова Ви поздравявам и Ви благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други въпроси, мнения, предложения?
Ако няма, бих ви предложил две решения, колеги, ако не възразявате.
Първото решение е: Комисията оценява положително предприетите мерки и действия за преодоляване на корупционните условия в Държавната агенция. И второ: Комисията за борба с корупцията да проведе парламентарен контрол при постъпване на сигнали или констатирани нарушения.
Считам, че ако имаме допълнително сигнали, ако се констатират допълнително нарушения, тогава Комисията да се ангажира и с нов парламентарен контрол. Тъй като това е трети парламентарен контрол, който провеждаме, считам, че тази система дотук може би е достатъчна и само в случай че постъпят сигнали и има констатирани нарушения, за които Комисията бъде информирана, тогава да бъде предприет и парламентарен контрол.
Възразявате ли, колеги, по тези две решения? Няма възражения. Тогава ще помоля колегите, които са съгласни, да гласуват. Благодаря ви, приемат се с единодушие.
Аз благодаря на представителите на Държавната агенция и лично на господин Боршуков. Благодаря на Националната агенция по приходите, не се наложи да задаваме въпроси към тях, но им благодаря за участието.
Господин Боршуков, пожелавам Ви да бъдете може би първият, който няма да бъде предмет на правоохранителни и правораздавателни органи, председател на агенцията. Желая Ви успешна работа.
НИКОЛАЙ БОРШУКОВ: И аз благодаря на уважаемите членове на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, преминаваме към точка 2 - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения за периода от 20 март до 2 април.
Колеги, по постъпилите сигнали, материали и предложения.
Сигнал №1, или вх. №1229. В жалбата се съобщава за превишаване на служебни задължения от служители на Окръжна дирекция - Сливен, за които министерството е взело отношение по дисциплинарен ред. Материалите по случая са били изпратени своевременно на Военно-окръжната прокуратура – Сливен за вземане на отношение по компетентност, с оглед на квалификацията на деянията им като евентуални престъпления. Направлението е Военно-окръжна прокуратура – Сливен за информация за извършеното от нея.
Сигнал №2, или вх. №1230. Жалбата е срещу ръководни длъжностни лица на Българското национално радио, допуснали нарушения на Закона за обществените поръчки при възлагане на обществени поръчки за доставчици на апаратура за оборудване на музикални студия в РРС – Пловдив и РРС – Благоевград, както и за допуснати нарушения на Закона за защита на конкуренцията според сигнала.
Тук направлението на сигнала е Държавна агенция “Финансова инспекция” за извършване на проверка относно данните за нарушения по Закона за обществените поръчки, тъй като те са оторизираният държавен орган в това отношение. Също така и да се изиска решението на Комисията за защита на конкуренцията, което те ще поставят по жалбата на “Фактор” ЕООД.
Сигнал №3, или вх. №1231. Сигнализира се за служебни нарушения от длъжностни лица от администрацията на затвора във Варна. Вече няколко сигнала от затворници имаме в Комисията. Писмо до Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието за проверка и обратна информация – това е направлението по този сигнал.
Сигнал №4, или вх. №1232. Сигналът е за злоупотреба със служебно положение и власт на служител от РПУ – София. В сигнала се твърди, че последният е упражнявал системен психически тормоз върху съседи, отправял е обиди и заплахи, нанесъл е побой, използвал е неправомерно служебна си карта и оръжие, изградил е незаконно ограда и т. н. Има известен частен характер, но въпреки това направлението е СДВР за проверка и обратна информация.
Сигнал №5, или вх.№1233. Жалбоподателката е подала жалбата си до господин Гиньо Ганев, национален омбудсман, до в. “Земя” и до Комисията. В Комисията това е повторна жалба, по която вече е работено. В сигнала са изнесени твърдения за извършени злоупотреби при регистрацията и дейността на фирма “Изворите” АД, както и в дейността на арендатора на земи в района. Комисията е отправила писмо до Върховната касационна прокуратура по случая, оттам е разпоредена проверка. Тук предложението е обединяване на сигнала с предишния по случая и да се отговори на жалбоподателката за извършените до момента действия от страна на комисията и, разбира се, да изискаме окончателните резултати от проверката, които ВКП извършва.
И последният сигнал №6, или вх. №1234. В сигнала се твърди, че от страна на СЕМ не се спазват законовите изисквания за предоставяне на радиочестота за библейска програма, въпреки че жалбоподателите имат индивидуален лиценз за това. Твърди се, че от страна на СЕМ несправедливо са били дисквалифицирани като участници за разпределяне на радиочестотите в района, като предимство е отдадено нецелесъобразно и незаконосъобразно на други радиа, които според жалбоподателите не са уникални като тях.
Тук предложението е едно проучване на нормативната база по поставените въпроси за изясняване фактологията по случая, като се вземе и становището на СЕМ.
Това са шестте сигнала, които са постъпили в Комисията, със съответните направления.
Колеги, имате думата за мнения, предложения. Имате и информацията за постъпилите отговори в комисията.
Има ли възражения по тези направления, колеги, до тук?
Заповядайте господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Едно предложение. Всъщност преди време аз поставих на вашето внимание, колеги, проблеми с фирмата “Паркинги и гаражи”. Тогава мисля, че изпратихме документите до Държавния финансов надзор или..
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Финансовата инспекция.
МИНЧО ХРИСТОВ: Да, Държавната финансова инспекция, благодаря, за да се извърши една цялостна проверка на тази фирма.
Искам да ви кажа, че последната седмица стана ясно, че паркоместата ще бъдат увеличени с още 5000 или близо 30% повече. Тоест, както върви, тенденцията е цяла София да стане синя зона. Считам, че тази политика не е много адекватна, виждате проблемите с транспорта всеки ден, ежедневните проблеми с транспорта в София, просто според мен “Паркинги и гаражи” има пряко отношение и към тези задръствания. Не е построен, по моя информация, нито един подземен паркинг досега, т. е. политиката на фирмата е да окупира все повече и повече пространство на София, без реално да се решават никакви проблеми. Тоест тук трябва първо да се направи една цялостна проверка на фирмата, и второ, да се търсят решения, които явно досегашното ръководството, а и общината има пряко отношение към този въпрос, не решава. Та моето конкретно предложение е да видим докъде е стигнал този сигнал, дали ще бъде извършена тази проверка и ако трябва, да извикаме кмета Бойко Борисов, шефа на тази фирма “Паркинги и гаражи” и да видим какво ще правим с транспорта в София, тъй като това е един от изключително тежките социални проблеми в града. Само за сведение ще ви кажа, че на ден, според председателя на Агенцията за енергийна ефективност, ежедневно в тези задръствания се харчат близо 600 хиляди литра гориво. Тоест ежедневно се прахосват, дори има и много по-лош ефект, защото всичко това се диша от жителите на София. Ежедневно се прахосва гориво за над милион и двеста, милион и триста хиляди лева.
Моето предложение е да предприемем незабавни, енергични действия към тази фирма, да обърнем внимание на Софийска община, конкретно на кмета Бойко Борисов, да поканим и председателя на Общинския съвет, и да направим едно публично изслушване и да търсим решаване на проблема.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам, нека да видим какво ще направи Държавната агенция “Финансова инспекция”, ако не греша точно наименованието, и тогава да видим, тъй като въпросът с трафика, с натоварването, аз не бих го квалифицирал към корупционните въпроси… Има действията на въпросната общинска фирма, нека да получим резултата от проверката, да видим какъв е той и тогава да преценим по-нататъшните си действия. Виждам, че няма възражения.
Колеги, раздаден ви е отговорът, който получихме от Българската национална телевизия във връзка със сигнал, който беше изпратен от нас, и с доклад за резултатите от извършения одит на финансовото управление на бюджета и имуществото на Българската национална телевизия и съответният отговор.
Господин Христов, ако Вие имате някакви възражения по предложението, което е направено тук, или не сте се запознали с материалите?
МИНЧО ХРИСТОВ: За съжаление не успях да се запозная, може би за следващия път, ако не е проблем…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз Ви предлагам, господин Христов, ако имате възражения по това предложение, което е направено тук, може би на следващо заседание може да го направите, имайки предвид отговора, който сме получили. Обръщам се към господин Христов, защото той внесе материала в Комисията, раздаден е на всички народни представители и отговорът, и анотацията, която има в отговора с експертно становище по проблема.
Няма възражения. Другият път ще приключим и този въпрос.
На следващото заседание сме планирали регулаторни режими, тъй като ние сме се занимавали поне два пъти с този въпрос, желанието е да видим конкретните действия на изпълнителната власт по изпълнение на намеренията, които бяха заявени във връзка със съкращаването на тези лицензионни, разрешителни и други режими, както и регистърът за лицензионни режими, законодателната уредба - всички тези въпроси на следващото зсние .
Колеги, благодаря ви за участието, желая ви приятна вечер.


(Закрито в 16,05 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)


N.B. Пасажите маркирани със * представляват класифицирана информация