ПРОТОКОЛ
№84

---

На 15 май 2008 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Парламентарен контрол – продажби и замени на военни имоти.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред ви е предложен. Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Единодушно се приема дневният ред.
Имам едно предложение, колеги, във връзка с приетия дневен ред – да направим размяна на точка 1 с точка 2, имайки предвид ангажираността на министър Цонев в момента в Комисията по отбрана, и да започнем с точка 2, за да може, в 15,30 часа очакваме министъра да вземе участие в заседанието. Така че по точка първа – Парламентарен контрол – продажба и замени на военни имоти ще започнем в 15,30 часа.
Имате ли възражения по това предложение? Няма.
Точка първа - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода от 17 април 2008 г. до 13 май 2008 г.
Сигнал вх. №1244 или това е сигнал №1. Комисията е сезирана като последен адресат на заявление от жалбоподател, който настоява за спиране на провеждаща се процедура по изменение на кадастъра. В сигнала се изнасят твърдения за собственост върху определен имот, но не са представени документи, обосноваващи твърденията. Съответното направление е към район “Витоша” и “Овча купел” – за информация относно твърденията на жалбоподателя.
Сигнал №2 вх. №1245. Жалбоподателят е подал жалба до Върховния касационен съд на 26 март 2008 г., за която към настоящия момент се твърди, че не е регистрирана, а при направената от него справка по данните на неговата молба излизат други страни. Така че, необходимо е тук да се извърши проверка от Висшия съдебен съвет, каквото е направлението на сигнала.
Сигнал №3 или вх. №1246. Сигнализирана е Софийска районна прокуратура за извършени престъпления, но сигнализаторът не е получил отговор за решенията на прокуратурата. Възможно е да поискаме от прокуратурата резултатите от проверката и те да бъдат предоставени.
Сигнал №4, или вх. №1247. Жалбата е с изложени твърдения за незаконосъобразно постановление на Софийска районна прокуратура. По случая е налице прокурорска преписка, необходими са резултатите от нея, за да видим доколко има основание тази жалба от община Лясковец на жалбоподателя.
Сигнал пореден №5 или вх. №1248. Твърденията в жалбата са, че всички съдебни инстанции са допуснали груби нарушения и са постановили незаконосъобразен съдебен акт. Оплакванията на жалбоподателката в МВР – Свиленград са оставени без движение. Водила е гражданско дело в Районен съд - Свиленград, в горестоящите съдебни инстанции са образувани дела, в които се твърди, че са допуснати процесуални нарушения в резултат на корупция на магистрати. Подавала е жалби до Висшият съдебен съвет и до главния прокурор, но не е получила отговор. В жалбата се твърди, че с постановление прокуратурата в Свиленград е отказала два пъти да образува досъдебно производство. Постановленията са били отменени от Окръжна прокуратура - Хасково, но след това не била извършена допълнителна проверка.
Сигнал №6, или вх. №1249 – сигнал относно груби нарушения на законодателството от страна на посочени редица институции, които са конкретни и чиято проверка е поискана от сигнализатора от София. Колеги, знаете, така се договорихме, умишлено не цитираме вече имена, докато нямаме ясна и конкретна и точна информация относно сигналите и резултатите от тях.
Пореден №7, или вх. №1250. Жалбоподателят е бил подсъдим и при разследването по делото били допуснати свидетели, които твърдят неверни обстоятелства, но въпреки това съдията допуснал разпита им в досъдебното производство. Жалбоподателят е отправил жалби и до министъра на правосъдието, и до Висшия съдебен съвет. Получил е отговор от двете институции с отказ да разгледат жалбата му поради липса на основание. В жалбата не се съдържат данни за корупция. Тук сме направили предложение, че има възможност жалбоподателят да потърси правата си, регламентирани в НПК, по съответния ред.
Сигнал №8, или вх. №1251. Жалбоподателят оспорва решение на Районна прокуратура - Ямбол за спиране на наказателно производство. Необходимо е писмо до Окръжната прокуратура за проверка и решение по жалбата.
Пореден №9, или вх. №1252. Жалбоподателите са лицензополучатели на изключителна лицензия върху промишлен дизайн с наименование двупластови бутилки и върху патент за полезен модел и търговска марка по описа на патентното ведомство.
Обръщам ви специално внимание, колеги, на този сигнал с пореден №9. В жалбата се твърди, че митниците стимулират нарушителите да използват стоки, предмети за закрила, без да заплащат възнаграждение като нарушават нормативните актове. В сигнала доста подробно се описват всички допуснати според жалбата нарушения. Необходимо е да поискаме, на първо място, становище от Агенция “Митници” и от Патентното ведомство и след като имаме информация, комисията да прецени какво да предприеме.
Пореден №10, или вх. №1253. Сигналът е отправен до Министерството на земеделието и храните с копие до комисията. Твърди се, че чрез декларация с невярно съдържание е възстановен неправомерно земеделски имот. Необходимо е първо да се поиска становище от Министерството на земеделието и храните с искане за резултат от проверката. След отговора да се прецени необходимостта от това дали да бъде сезирана прокуратурата или не.
Пореден №11, или вх. № 1254. Сигналът е изпратен до Районна прокуратура - Харманли, на първо място, с копие до Окръжна прокуратура и Комисията за борба с корупцията към Народното събрание. В сигнала са изнесени твърдения за извършено противозаконно отнемане на владението на недвижим имот, незаконното му застрояване. Тук е необходимо писмо до прокуратурата, по преценка, с искане - информация по хода на самата проверка, за да се отговори на жалбоподателя.
Пореден №12, или вх. №1255. Сигналът е адресиран до главния прокурор на републиката с копие до КБК. Жалбоподателят моли главния прокурор да отмени решение и резолюция на зам.-главния прокурор Валери Първанов. Необходимо е да получим информация в случая от главния прокурор, за да можем да отговорим на скандала.
Сигнал №13 е самосезиране на комисията от публикация, в която се цитират обстоятелства, които се съдържат в сигнал до Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и ДАНС, главният прокурор и посолството на Съединените щати от поддръжници на Недим Генджев. Твърди се, че посредник на подкупа Румен Солаков – близък на съдията, е взел подкуп във връзка с регистрацията на ръководство на Мюфтийството. Необходимо е да се изиска информация от ДАНС и от Инспектората към Висшия съдебен съвет по действията, които са предприети в случая.
Споменавам този случай, защото той е свързан с един друг сигнал, който имаме, който засяга същия съдия. Случаят беше на вниманието на комисията и беше предоставен на Върховната касационна прокуратура, от която имаме отговор с резолюция по причините, поради които те не извършват проверка. Считам, че е необходимо в този случай да се обърнем към главния прокурор относно тази резолюция, която са ни изпратили.
Пореден №14, или вх. №1257. В жалбата са изложени факти относно сеч на 53 декара широколистна гора в землището на Велико Търново. Твърди се, че чрез взетото решение на Общинския съвет Велико Търново да бъдат обезщетени съответните собственици с гора от 53 декара Държавната агенция по горите издава заповед, с която е изключен от горския фонд тази гора с цел изграждане на жилищен комплекс. Предложението е било направено от кмета на общината. На 14 април 2008 г. е започнала сеч на гората. Жалбоподателите твърдят, че тази заповед е незаконосъобразна и са обжалвали в съда, но предвид сроковете на водене на делата молят за спиране на изсичането, тъй като докато приключат делата гората вероятно ще бъде изсечена.
Позволих си в случая, колеги, имайки предвид спешността на случая, да отправим едно писмо до Върховната касационна прокуратура и до Държавната агенция по горите относно мотивите за тази заповед и със съответните действия, които са предприети, тъй като разбираме, че прокуратурата не се е самосезирала от данните, които са изнесени в печата.
Това са, колеги, тези 14 сигнала, които са постъпили в комисията за този период, със съответните направления, които ви представих.
Имате ли, колеги, допълнителни мнения, възражения, становища?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз мисля, че това, което ще кажа, не е извън контекста на сигналите. Имаме решение на комисията, не си спомням, беше преди ваканцията, да поканим главния прокурор. Натрупаха се страшно много проблеми, засягащи работата на комисията, които минават през компетенциите на прокуратурата, и смятам, че трябва да си възобновим поканата. Най-добре е да се определи точна дата, разбира се, след съгласуване, сега няма да го поставяме пред свършен факт. Но Ви моля, господин Председателю, аз смятам, че комисията ще ме подкрепи, направете контакт с главния прокурор и на първото или на следващото заседание, ако може, го поканете тук по всички тези въпроси, и нека да се подготви, защото има направени справки по колко сигнали не е отговорено на комисията, по колко сигнали е отговорено след години и не може да разберем какъв е отговорът. Изобщо има толкова много проблеми, за които той според мен трябва да дойде тук.
Аз бързам да кажа веднага, че много често се спекулира с така наречената независима съдебна власт. Никой не иска да се набърква в независимостта на съдебната власт или на прокуратурата. Прокурорите си вземат решенията по вътрешно убеждение, обаче като институция има много въпроси, по които трябва да комуникираме. И нека пред парламента главният прокурор или пред Парламентарната Комисия за борба с корупцията да обясни по какъв начин институцията, която той ръководи, се бори с корупцията в държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз благодаря, господин Атанасов, за този въпрос, защото действително в един продължителен период от време експертите към комисията направиха всичко необходимо да обобщят всички сигнали, които ние сме отправили до прокуратурата, и резултатите, които има от проверките, които са извършени. Обобщили сме и няколко проблема, които бихме искали да поставим пред главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, разбира се, и допълнително които народните представители биха искали да направят.
Вчера аз подписах едно такова писмо с искане за среща с главния прокурор. Единствено остана съгласувателно да уточним кога би могло представители на Върховната касационна прокуратура да дойдат на заседание на комисията. Тъй като имаме готовност по една тема за следващо заседание, ако прецените, можем да направим размяна, разбира се, но според мен е необходимо съгласуване, за да има гаранция, че главният прокурор ще дойде на това заседание.
Имаме готовност и за темата “Информационни системи”, аз ви споменах миналия път, получихме и допълнителна информация от изпълнителната власт през Комисията за борба с корупцията към изпълнителната власт за тези информационни системи и според мен там е необходима една много сериозна и задълбочена проверка и нашият парламентарен контрол е необходим. Така че, пак повтарям, имаме готовност, предстои да съгласуваме това идване. Надявам се той да се отзове на нашата покана и да поставим тези проблеми, които виждаме, че се очертават от сигналите, които са общо около 350, постъпили в комисията.
Колеги, други въпроси, мнения, предложения?
Има един толеранс още от 5 минути, тъй като е извикан новият министър на отбраната да се представи пред Комисията по отбрана и аз затова помолих нашето заседание да започне от 15,00 часа, за да може в 15,30 часа да започнем с темата, която е предмет на днешното ни обсъждане. Добре би било действащият министър – той има отношение по този въпрос, има издадени актове, да вземе участие в това заседание.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Във връзка със скандалните замени на гори преди буквално две седмици, доколкото разбрах, кметът Бойко Борисов е изпратил на ДАНС информация за тези замени. Аз предлагам на комисията да изискаме от ДАНС тази информация, за да преценим доколко не става дума за корупционен механизъм и ще ви обясня защо.
Оказа се, че сделките са финализирани буквално ден или два след приемането на промените в закона, което може да означава и е твърде вероятно да означава това, че законът е променен именно с цел да бъдат финализирани тези сделки. Буквално папките би трябвало да стоят на бюрото на шефа на горите, за да ги подпише. Ето защо аз предлагам на комисията да изискаме тези данни и на едно заседание тук да преценим доколко това е в нашите компетенции и да се занимаем с този, според мен, изключително важен въпрос.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не възразявам, г-н Христов по поставения въпрос.
Заповядайте, г-н Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
По тази тема и по другите теми ще се опитам да взема накратко отношение.
Дано да не сгреша, господин Председателю, в моята преценка във връзка с всичко това, което ще кажа. Господин Христов ни предложи да вземем едни документи от ДАНС. Според мен не е необходимо ние да ангажираме ДАНС в момента като институция, която би трябвало да ни предоставя онази информация, която може да получаваме от съответните институции, които са породили тези документи. В края на краищата ДАНС е онази структура, която също получава информацията от производителите на тази информация. Никак няма да е зле нашата комисия да се обърне към Министерството на земеделието и храните и да искаме тази информация. Убеден съм, че ще получим съответната информация. Може и да е от Агенцията по горите, разбира се.
А колкото до това, което уважавания от мен генерал Атанасов разви тезата как и по какъв начин трябва да поканим главния прокурор да се яви под строй пред нас, ми се иска като че ли да възразя по тази тема, защо ако ние, народните представители, все пак не направим така да създадем авторитет и ниво на институциите, които разбира се, при всички случаи работят в интерес на държавата, и ги принизим до онова положение, което те по всяко време против разрезите на законите, които са в тази държава, да дойдат и да докладват, включително и за тези в момента, където отвън така чувам алармите на колите, защо да не дойде главният прокурор и да вземе мерки защо тези аларми свирят. Според мен по този начин няма да постигнем онова, което искаме да изградим в тази държава.
Нека да направим така, че онези институции и длъжностни лица, които ангажирани с проблемите, да си свършат работата и ние да търсим съответната отговорност от тях. Виждам, че преди главния прокурор има ред други инстанции, през които минават тези информации. Смятам, че самосезирането не е предпоставката да накараме главния прокурор да дойде да ни даде отчет. Далеч съм от мисълта, че не трябва да дойде главният прокурор, но нека да го ангажираме за сериозни въпроси, за които Вие сте се срещнали с него, господин Председателю. Сигурен съм, че сте систематизирали въпросите, по които той трябва да вземе отношение. Така че затова моята молба е така, както авторитетно досега е работила тази комисия, нека да не сме предпоставка ние да принизяваме авторитета на институциите в тази държава само заради това, че на някои колеги народните представители им се иска да видят главния прокурор тук, пред нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Винаги сме се стремили, спазвайки разделението на властите, да се отнасяме коректно към институциите. Искането за идването на главния прокурор според мен има сериозни мотиви и основания, имайки предвид този преглед, който направихме на тригодишната работа на комисията на всички сигнали, които ние сме изпратили до прокуратурата, и резултатите, които имаме от тези проверки на една част от сигналите, по други проверките продължават. Така че има няколко теми, по които считаме, че едно участие на главния прокурор в наше заседание би могло да помогне значително в бъдещата ни работа и в работата и на прокуратурата считам, тъй като се очертаха тези групи от проблеми. Така че според мен има достатъчно, пак повтарям, натрупани основания, които ще ни дадат възможност да направим, надявам се, една сериозна и задълбочена дискусия тук по повдигнатите въпроси, като предложението, което съм направил, е тези проблеми да бъдат предоставени предварително на главния прокурор, за да имат готовност не тук, в момента (разбира се, народните представители ще си поставят и въпросите в момента, това е в пълното им право), но по тези основни пет проблема, които ние сме очертали, ще ги предоставим на Върховната касационна прокуратура, за да получим съответните отговори за тяхното преодоляване.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря. И без това трябва да запълним времето докато чакаме министрите да дойдат, нали така?
България е парламентарна република – това е записано в член 1 на Конституцията. Върховният орган на държавна власт е парламентът. А в Правилника за организацията на работата на Народното събрание, който е със силата на закон, е записано: “Всички длъжностни лица са длъжни при покана от парламентарните комисии да се явят, да предоставят необходимите документи, които се изискват, и да дадат съответни обяснения пред комисиите.” Това може би имаше нужда да го повторя, за да се знае коя институция, защото какво значи да принизяваш работата на някого? Ние сме длъжни като институции да правим всичко необходимо, за да се спазват законите в страната.
И отделно, аз лично и от това, което чувам и от други колеги, които се изказват, не държим толкова главният прокурор тук да дойде да ни дава разяснения по конкретни дела, а имаме системен проблем. Подчертавам, имаме системен проблем – изпращани сигнали от Парламентарната комисия за борба с корупцията до прокуратурата, а не им се отговаря с години. Може да се каже, че това е тенденция. Така че за това става въпрос. Да дойде тук главният прокурор като ръководител на единната и централизирана система на прокуратурата и да каже как работим съвместно. Така че не знам какви са тези адвокатски защити тук – имало или нямало нужда и кой от какво се притеснява за главния прокурор.
Две думи за ДАНС, защото с това се започна. Аз смятам, че най-нормалната релация, която трябва да съществува между органите на парламента и новосъздадената агенция ДАНС е точно между Комисията за борба с корупцията и ДАНС. Защото една от основните задачи, която беше поставена на тази агенция при нейното създаване, беше да се бори с корупцията. И информацията, която се събира там, не се събира за собствено ползване, а тя трябва да отива по предназначение, разбира се, на първо място – в прокуратурата.
Така че и двете предложения са съвсем резонни и аз, както чувам господин председателя, изобщо не знаем за тези контакти, които той е осъществил. Смятам, че е съвсем резонно на първото удобно и за комисията, и за главния прокурор заседание той да дойде.
А по отношение на повдигнатия въпрос от колегата Христов смятам, че най-правилният, най-прекият и най-простият начин да получим информация за тези скандални замени, е наистина да поискаме от ДАНС, след като на тях им е възложено да извършат проверка. Тоест те са събрали информацията, сега, откъде да я търсим? Ако след запознаване с информацията от ДАНС възникнат въпроси, няма проблем да поканим председателя на Държавната агенция по горите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам, тъй като пропуснах този въпрос, който постави господин Христов, да поискаме необходимата информация от Държавната агенция по горите и от министерството, защото една част от информацията, която се изнася, е свързана и с работата на министерството. И да се обърнем към ДАНС за резултатите от извършената проверка, а не да искаме информация за това какво те са получили в момента. Има си институции, които могат да ни предоставят тази информация.
Приемам Вашия въпрос, господин Христов, като поставяне на темата към сигнали, за които сезираме комисията. И обръщайки се към ДАНС и към Държавната агенция по горите и министерството, ние можем да получим първо информацията, след това резултатите от проверката и да преценим необходимостта от един парламентарен контрол, ако се сметне, че има формирана корупционна среда и има формирани корупционни условия.
Виждам, че и това се приема.
Колеги, тъй като минава 15,30 часа, аз предлагам, ще ви помоля да поканите…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако разрешите, господин Председател, и така, и така…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз предлагам да започнем.
Министърът когато дойде, ще се включи и той. Ето, господин министърът идва.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По тази тема, разбира се, аз като че ли няма да мога да се съглася с генерал Атанасов напълно, защото да предполагаш и да създаваш невярна информация и от тази невярна информация да правиш след това тези и да се опитваш да си докажеш, че си прав, не е най-правилното нещо, което може да разглежда парламентарната комисия, ни най-малко пък да ангажираме и главния прокурор с такива информации, да не ги казвам, лъжливи, ни най-малко.
По тази тема може да говорим дълго и широко, но и аз така казвам, да минем към втората тема, защото с генерал Атанасов ще спорим дълго и сигурно накрая трябва да се съгласим, че и двамата сме прави.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Надявам се на това, за да преминем към точка първа от дневния ред.
Поканили сме за участие в заседанието днес министъра на отбраната господин Николай Цонев. Поканили сме също така заместник-министър Радослав Бозаджиев. Също така е поканен Цоко Пантелеев – бивш директор на Изпълнителна агенция “Държавна собственост” към Министерството на отбраната. Госпожа Тоня Тодорова – съветник на ексминистър Близнаков, когото също сме поканили на нашето заседание. Можем да започнем работа по тази точка.
Колеги, разполагате с материали, които са ни предоставени от Министерството на отбраната. Съвсем накратко, имате една история на проблема в началото на материалите, които са пред вас, писмо – отговор на министъра на отбраната, тогава господин Близнаков, относно извършваните замени; 7 списъка приложения, които са ни изпратени от министерството с извършените замени; допълнителните писма, които сме изпратили от комисията. Разполагате с тази част от доклада на Сметната палата, която се отнася пряко до замените на военните имоти, констатациите, които са направени от проверката на Сметната палата, както и изводите и оценките от нея. Нормативната уредба по замените, Законът за държавната собственост, три заповеди на министъра от 2006 г., 2007 г. и 2008 г. също са на ваше разположение; 9 статии с изявления също в материала; сигнал №1029, който ние сме получили в комисията относно така наречената гарнизонна фурна - Варна и поделение Галата - той също е на разположение на комисията; отговорът на министъра на отбраната и постановление на Софийска градска прокуратура, което е приложено към отговора, и справка за финализираните процедури за 2007 г.
Разполагате също така и със заповедта на новия министър господин Цонев за отмяна на решение на министър Близнаков, свързано със замените на имоти. Така че получихме днес за съжаление, предоставихме ви го сега, допълнително за 2007 г. извършените замени, които са на ваше разположение. И един материал от 460 страници за трите сделки, които сме посочили в нашето писмо. Този материал естествено не сме ви го предоставили, но той е на разположение на народните представители, те биха могли да се запознаят с цялата документация по тези три сделки, които сме отбелязали в последното писмо, което изпратихме до Министерството на отбраната.
Предлагам ви, колеги, в началото да започнем с едно кратко встъпление относно процедурите и действията на министерството по тези замени, имайки предвид множеството реакции, свързани с формиране на корупционни условия по отношение на тези замени, процедурите, по които те са извършени. По тези няколко сделки, по-съществени, които сме посочили, ако е възможно, да се вземе конкретно отношение и след това преминем към въпроси от народните представители.
Кой от представителите на изпълнителната власт ще вземе думата, първо, по принцип за замените, начина, по който те са извършени и причините за тези реакции, по процедурите като цяло?
Господин Министър, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, извинявам се за закъснението, но бях в другата комисия, по отбрана.
Аз искам да взема отношение по това, което чух, че аз съм издал заповед за спиране на търговете. Да, има такава заповед, но искам тук коректно да кажа пред всички, че тази заповед е не защото смятам, че тези търгове са започнали и има нещо незаконно, а защото аз имам график, план за действие, че до края на юни ние ще създадем новата структура и тогава тя ще изпълнява други задачи. Тоест ние имаме други виждания по разпореждането с имоти. Това е основното, което исках да ви кажа. Естествено, има такива разпоредителни сделки, които са извън възможностите вече на министъра на отбраната. Има търгове, които са проведени и аз естествено нямам законово право да ги спра. Има замени, които са излезли вече извън Министерството на отбраната и аз съм се съгласил с всички административни органи, които са ги извършили.
Исках това уточнение да внеса, че не защото смятам, че са незаконни и нещо нередно има в търговете, а защото ние имаме смяна на визията на Министерството на отбраната по отношение на разпореждането с имоти, а именно, че ще наблегнем изключително на отстъпването право на строеж, тъй като това е един добър способ за реализиране на по-добри резултати за администрацията на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Близнаков, ако прецените, Вие да започнете или някой от министерството относно процедурите и начина, по който се извършват замени, и причината за тези реакции и сигнали, които се получават с тези замени.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин Председател,
Уважаеми колеги,
Въпросът за осигуряване на жилища на военнослужещите от Българската армия е изключително актуален. Той произтича от дългосрочната визия за развитие на войските по “План 2015”, който знаете, че беше актуализиран преди около два месеца от Министерския съвет, и пълната професионализация и отпадането на наборната военна служба.
Наличието на ведомствен жилищен фонд е много важен стимул, един от най-важните, за набиране на професионални войници. А ние имаме определени трудности след отпадане на наборната военна служба със създаването на атрактивност, на привлекателност на службата в армията именно поради недостатъчните социални придобивки и недостатъчно доброто заплащане на професионалните войници.
Какво е законовото основание за тази дейност?
Процедурите по замяната се извършват по реда на чл.46 и чл.46-а от Закона за държавната собственост; от чл.68 до чл.92 от Правилника за неговото прилагане. И това се прави, тъй като бюджетът на Министерството на отбраната не е в състояние да осигури средства за закупуване на жилища, които да се предоставят на професионалните военнослужещи. Едновременно с това трябва да кажа, че Министерството на отбраната отделя чрез своя бюджет 18 милиона лева всяка година за предоставяне на средства на професионалните войници, за да си доплащат наема в гарнизоните, където те служат.
Има регистрирани 19 700 молби към края на миналата година от нуждаещи се за жилища професионални военнослужещи. В момента се разполага с 3000 жилища. И затова предприехме тези действия, но искам да кажа как ги предприехме и кога ги предприехме.
Сметната палата извърши одит на тази дейност за периода 1998 г. – 2005 г., тоест за един период, който предшества моя мандат. Имаше констатации, че няма например ясна процедура, че няма достатъчно прозрачност и т. н. и ние предприехме решителни действия, за да отстраним тези слабости, които са съществували. Изготвихме такава процедура, качиха се данни на интернет. Седем месеца – от септември 2005 г. до април 2006 г. не е направена нито една сделка, нито една процедура не е стартирала, именно за да се подготви подход и процедура, която да отговаря на обществения и на ведомствения интерес.
И искам да кажа, че процедурата по замените се постарахме да осигурява следните условия: да има по-голяма прозрачност на процеса, да се подпомогне министърът на отбраната при вземане на съответното решение. Тук искам само да вметна, че замяната на имоти за жилища е равностойна сделка. Ние, Министерството на отбраната, не можем да вземаме повече от определените от оценителите цени.
На следващо място, процедурата трябва да осигурява равнопоставеност на участниците, става въпрос за физическите лица и представителите на фирмите. Тази процедура трябва да защитава по-добре интересите на Министерството на отбраната като поставя определени минимум изисквания, които в редица случаи са по-големи като изисквания, отколкото тези, които се изискват в закона. Например вие знаете, че когато се предоставят нови жилища, се съставя акт 16, трябва да има акт 16. Но акт 16 изисква жилищата да бъдат на циментова замазка, а ние искаме задължително да има подови настилки. Искаме задължително да има вградени гардероби. Да може военнослужещият да има някакви условия да започне да живее, а не да сме принудени да правим някакви ремонти след това. И именно затова ние качихме всичко, за първи път, на интернет-страницата на агенцията. Тази информация се поддържаше досега, предполагам, че още се поддържа.
Какви са процедурите при замените?
Най-напред се публикува списък в интернет-страницата на агенцията. След това се приемат предложения за замяна в срок от 15 работни дни. Разглеждат се предложенията от комисия, която е назначена със заповед на министъра на отбраната. Утвърждава се докладът на комисията от министъра на отбраната в 10-дневен срок. Открива се процедура за замяна от министъра на отбраната до областния управител. Областният управител иска съгласуване на замяната от Министерството регионалното развитие и благоустройството. Министерството регионалното развитие и благоустройството разглежда искането на областния управител и дава съгласие за извършване на замяна или не дава такова съгласие. Областният управител накрая финализира замяната със своя заповед, сключва договор със заменителя.
От около 200 процедури, повече от 200, няма нито една, която да е обжалвана в съда. Нито една. Има само един случай на едно оплакване, и аз мисля, че комисията е запозната – във връзка с една замяна в Кюстендил.
Освен това аз предложих, и Комисията по отбрана прие, да разгледа дейността на агенцията, което се случва на 31 януари тази година. Там се направиха редица констатации и препоръки. Най-общо, има стенограма, тя е, разбира се, поверителна, вие имате допуск - всички народни представители, и всеки може да се запознае. Там например се изказаха предложения да се засили активността по тази дейност, тъй като изключително много се изостава със снабдяването с жилища. Второ, да се промени нормативната база - и ние я променихме, вие знаете, Законът за отбраната и въоръжените сили беше преди два или три месеца променен, по мое предложение, да се даде възможност за преотстъпено право на строеж (министър Цонев спомена за това) като възможност, която ще се ползва. Но законът досега беше друг, той се промени едва преди два или три месеца, чл. 240-а.
Как стават оценките? Защото много често се коментира това. Как се оценяват имотите, които ще се заменят?
Това става като се възлага на лицензирани оценители да извършват тези оценки. Лицензът се дава от държавен орган, той не се дава на оценителя, той не се дава от Министерството на отбраната. Оценителят отговаря пред закона за това, че ще извърши професионално и съвестно оценката. Тези оценители са включени в списък, който се ползва от агенцията, след като е проведен конкурс и те са се явили, кандидатствали са и една част от тях са били одобрени.
Кога се преценява главно дали един имот може да бъде предложен за замяна?
Трябва да има инвестиционен интерес към него. Трябва да има пазарен интерес. Трябва да има писма за намерения от физически лица или от фирми, които да желаят да се включат в този процес, или да проявяват интерес към дадени имоти.
Много често, когато се коментира цената на имота, която определено е, отново да кажа, от лицензиран оценител, независим, се прави аналогия с други имоти, които не са военни - другият имот толкова струва, защо тази оценка е толкова? Не може да се прави аналогия между военни имоти и други имоти.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Сега ще кажа. Защото много често военните имоти са извън регулация. Много често военните имоти нямат необходимата инфраструктура. И това е становище на Сметната палата. Това не е мое становище. И ако има някакви съмнения относно цената, това се дължи на спазването на закона, а законът казва лицензиран, независим оценител да определя цената.
Какво се случва, когато цената на имота е различна от жилището, което се предоставя? В единия случай имотът е с по-висока цена, а в другия случай жилището е с по-висока цена. Много трудно или почти никога не може да дойде на кантар, както се казва, сделката. Тогава, когато имотът е с по-висока цена, се задължава заменителят да доплати разликата, и той доплаща. Значи предоставя жилище и разликата, например която е 10-15 хиляди недостатъчна за още едно жилище, я доплаща. Когато е в обратния случай – жилището е с по-висока цена, той се отказва от претенции, ние никога не плащаме. Министерството никога не заплаща разликата.
Искам да кажа, че след промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили и даване на възможност за отстъпване на право на строеж, което се случи преди два – три месеца (има ли три месеца, не знам, по-скоро два месеца), аз разпоредих 90% от сделките да бъдат чрез продажба и много малка част да продължим със замените.
Защо преди това не сме го правили?
Защото когато министерството придобива средства от различни дейности, в бюджета на министерството, който е приет със закон за държавният бюджет, има определена сума собствени приходи. Тя е 48 млн. лв. в последните години, включително и тази година – 48 милиона лева. Всеки лев над тези 48 милиона лева се прибира и отива в резерва.
Хайде, кажете ми как да постъпя аз, за да защитя нуждите на Българската армия от жилища, след като например през 2006 г. имаме 30% повече приходи, мисля, че бяха 16 милиона лева – и се прибраха, взеха се. Не ги ползва никое министерство, нито на отбраната, нито някое друго. Сега може да се продават предимно, защото се постига и доста висока цена, когато имотът е атрактивен. Но след като променихме Закона за отбраната и въоръжените сили, при това законът не ни стимулираше, не ни даваше възможности да увеличаваме собствените приходи. Така че това бяха намеренията за тази, 2008 г. – предимно да се набляга на продажбите, а не на замените, и отстъпването на право на строеж.
В документацията, която е представена на членовете на комисията, мисля, че има три случая, които са посочени като проявен обществен интерес, в медиите и т. н. Министър Цонев е представил такава информация, мисля, вие можете да се запознаете, вие притежавате тази информация. Ако има въпроси по тези три случая, аз съм готов да внеса някои разяснения.
Благодаря ви.
Само искам да кажа, че всичко по замените е законосъобразно. Няма нарушаване на законите, когато се е извършвала замяната.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на министър Близнаков.
Колеги, относно трите случая, по които сме поискали специална информация от Министерството на отбраната и която ви е предоставена, имате само входящото писмо, тъй като ви казах, че 460 страници е документацията по трите случая. Те са на ваше разположение, който прецени за необходимо, може да се запознае подробно. Ще бъдат предмет на оценка, разбира се, на експертно ниво, за да видим доколко имат основание и сигналите, и въпросите, които са повдигнати по тези три сделки. Затова ви е предоставено само това входящо писмо.
Аз имам два въпроса като начало.
Единият ми въпрос е: защо е избрана процедурата “замени” директно, при положение, че е възможно тази процедура “замени” да се извършва чрез търг?
И вторият ми въпрос е: считате ли, имайки предвид стойността на имотите, Вие отбелязахте, министър Близнаков, за това, че по различен начин трябва да се оценяват, че държавният интерес е защитен чрез подобен тип сделки със замени, имайки предвид, пак повтарям, стойността на тези имоти – говоря за пазарната стойност на тези имоти. Аз ще взема отделно отношение за начина, по който се извършва оценяването и тук приемам тезата, че извършените сделки са законосъобразни, но възниква въпросът дали са целесъобразни от гледна точка на държавния интерес? Това е въпросът, който предизвиква и днешното обсъждане, и днешния парламентарен контрол.
Разбира се, тези оценки се извършват по законовия начин, но тези оценки се оказва, че понякога с пъти отстъпват на пазарната цена и това не се отнася само до тези замени, които се отнасят до военните имоти, това се отнася по принцип до извършването на замени от такъв характер. Даже ние сме разглеждали няколко пъти на заседание тук и замените на земи и гори, замените на общинска собственост. Има законопроект, който е предмет на обсъждане вече в парламентарни комисии. Не искам да влизам в тази тема, но ще предложа накрая като решение един въпрос, който е пряко свързан точно с оценяването на имотите, защото оттам идва според мен и тази порочна практика.
Колеги, заповядайте за допълнителни въпроси. Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Господин Председател, уважаеми господин Министър и гости, в продължение на въпросите, които господин председателят задава и аз бих искала да фиксирам вашето внимание върху три въпроса.
Дали има разработени критерии във вашето ведомство за определяне на имоти като такива с отпаднала необходимост на основание на приетата от вас стратегия за развитие на социалната политика във ведомството до 2015 г.?
Дали има критерии за подбор на имотите, определени за разпореждане чрез продажба или замяна?
И доколко в цялата тази процедура, в която и в одитния доклад е записана в някаква степен липса на прозрачност при осъществяване на процедурата? Бих искала да попитам, разбира се, ако можете сега да ми отговорите, къде е и в каква степен е отговорността на областния управител, който финализира сделката?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, може би е добре да преминем към отговор дотук, а след това допълнително въпроси каквито имате.
Може и зам.-министър Бозаджиев, и представителите на агенцията да вземат думата. Заповядайте.
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Дали – и единият Ви въпрос беше, господин Великов, не може чрез търг да се извършва замяната? Той се обявява, имотът, който ще подлежи на замяна, се обявява предварително, има определен срок, аз ви споменах сроковете, в който всеки може да кандидатства. И обикновено кандидатстват повече от един кандидати за заменители. Има критерии, които отчитат кое предложение е най-добро. Има комисия, председател е зам.-министър Бозаджиев, която отчита кои предложения са най-изгодни по отношение на местоположението на имотите, в частност на апартаментите, тяхното състояние, тяхната цена и т. н. Така че има изработени критерии. Именно по тези критерии се води комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би като допълнение тук, извинявайте, че Ви прекъсвам, но тъй като в доклада на Сметната палата се казва, че липсва прозрачност в процедурите за този период до 2005 г., а Вие казвате, че се обявяват предварително, значи има известно разминаване. Или прозрачност…
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Няма разминаване. Ние говорим какво сме направили в тези седем месеца, когато сме поели управлението. Това е период преди мен. И нали затова казах, че седем месеца, след като излезе одита, ние не сме направили нито една процедура, за да дадем прозрачност, да качим на интернет, да направим критерии, затова ни бяха нужни тези седем месеца. Тези констатации не са за моя мандат.
По отношение на това дали за законосъобразни, дали са целесъобразни сделките, аз ви казах, че няма друг начин да снабдяваме армията с жилища, докато не променихме този закон сега, Закона за отбраната и въоръжените сили. А ако трябва да се подходи по друг начин за ценообразуване на имотите и на жилищата, трябва да се промени законът. Защото в момента законът казва - оценка се прави от независими оценители. Може би трябва да се промени законът? И затова ние спазвайки закона, извършваме процедурите прозрачно.
И второ, задължително процедурата минава през Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на регионалното развитие и благоустройството във всеки случай, всеки конкретен случай има право да коригира цената. Те имат консултанти. Те имат право ако цената не е добра, имат право да я променят или да предложат по-висока цена.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това означава ли, господин Близнаков, че по всяка една от сделките има становище на Министерството регионалното развитие и благоустройството?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Иначе няма как да се получи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: С въпроса за отговорността на областния управител възникват някои спорни моменти, най-меко го казвам, защото има реакции от областни управители, включително и на вниманието на нашата комисия, с предложение за промени в закона, свързани точно с подобни сделки. Предложението от областния управител и от няколко областни управители е този, който подготвя сделката, той да я финализира и той да носи отговорността за самата сделка, а не областният управител, защото те заявяват в тяхното искане включително, пак повтарям, и с искане за промяна в закона, че по същество само подписват готови вече сделки. И те понасят законовата отговорност за нещо, което е извършено в други институции.
Това е, което имаме като предложение при нас - един законопроект, който е гледан на експертно ниво, но има реакции, включително от Министерския съвет, против една такава промяна в закона.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Говорили сме с областния управител за становището на, но това не влиза в правомощията на министъра на отбраната.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата за мнения, въпроси, предложения.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря. господин Председател.
Уважаеми колеги, пред мен е одитният доклад, който аз, това е всъщност моят пръв въпрос – защо се е ограничил до 2005 г., защо в този доклад не е включена 2006 г., 2007 г.? Това е първият въпрос, той разбира се, не е конкретно към министъра, той е по-скоро към Сметната палата – защо не ни е даден доклад, който включва периода, в който министър Близнаков е бил министър? Ще ви прочета само част от може би четири реда от този доклад до 2005 г., а в същото време докладът е правен през 2008 г. Просто губят се тези три години и аз искам да разбера защо се губят. Нямам обяснение. Ако наистина бившият министър може да отговори, ще бъда благодарен.
Но вижте какво пише: “Замяната на имоти – частна държавна собственост на Министерството на отбраната, с жилище, собственост на физическо или юридическо лице се извършва при липсата на публичност и прозрачност на процедурата на финансово-икономически анализ – забележете, няма никакъв финансово-икономически анализ – и обосновка на решението за избор на най-изгодното за Министерството на отбраната предложение.”
Във връзка с изводите на този доклад аз имам едно конкретно предложение и го предлагам на вашето внимание. Нека да сезираме прокуратурата за дейността на министъра, който е бил по време на правителството на господин, или както аз го наричам, гражданинът Кобургготски, за да извърши прокуратурата много обстоятелствена проверка въз основа на доклада на Сметната палата. Това, първо.
И вторият въпрос, който искам да поставя пред вас, е следният. Може би като комисия ние трябва да видим какъв е този статут на така наречените независими оценители. Най-после, явно чрез този институт ние позволяваме, казвам ние, като народни представители, да се извършват невероятни кражби в нашата държава. Защото аз имах един въпрос към министъра на околната среда и аз там цитирах едни данни, може би министър Близнаков ще вземе отношение по този въпрос. Бяха заменени земи, мисля, че военна собственост, в района на Паничище, ако не се лъжа, на стойност около 2-3 лева квадратния метър. Цитирам по памет, мога да предоставя допълнително тези данни.
Подобни случаи – пресата е пълна през последните седмици и месеци за заменки по българското Черноморие, имоти на първа линия до морето. Не искам да ви казвам за Рила, за изключително апетитни имоти, които просто тези независими оценители – аз не мога да разбера какъв е този оценител, който може да оцени квадратен метър на първа линия на морето на стойността на една пица. Или може би под тази стойност, защото знаем, че пиците в момента са по-скъпи от квадратен метър на първа линия.
Затова аз мисля, че ние трябва незабавно да предприемем действия, за да спрем и да разрешим този проблем с този институт на независимия оценител, защото става ясно, че това не са никакви независими оценители. Те са изключително зависими, и то зависими от страна на групировки, на хора, които перат пари, на хора, които ощетяват българската държава.
Това са моите предложения конкретно. Ще се радвам да чуя отговора на бившия министър господин Близнаков.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми колеги, одитът на Сметната палата обхваща периоди по мандати. Това не означава, че след 2005 г. няма да бъде одитиран периодът. А защо точно тогава, точно този период е одитиран, би трябвало да отговори Сметната палата.
Но това, което прочетохте, господин Христов, се отнася за разпорежданията със собственост въобще в държавата – и за общините, и за областни управители, и т. н., не за Министерството на отбраната само. И то председателят затова спомена, че има и други такива сигнали, и то много. Тоест заключението не трябва, понеже аз съм сега тук или министърът на отбраната, да се смята, че одитният доклад е само за Министерството на отбраната.
Аз съм разговарял тогава с представители на Сметната палата и помолих не може ли, когато се одитираше в началото на моя мандат, да се увеличи размерът на периода, който се одитира? Казаха ми, че това е въпрос на следващи действия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Значи тук трябва да направим едно уточнение, господин Близнаков – извинявайте пак, че Ви прекъсвам. В изводите и заключенията, които цитира господин Христов, се казва следното: “Дейността по управление и разпореждане с имоти частна държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната за периода от 1 януари 1998 г. до 2005 г., не е ефективна и ефикасна, тъй като…” и следва този извод, който господин Христов прочете. Така че това, което господин Христов прочете, се отнася точно до замяната на имоти частна държавна собственост, не въобще и по принцип. Това обхваща този период.
Аз разбирам, че Вие не носите отговорност за този период, но бих искал да бъдем точни относно проблема. И тъй като съм взел думата, ще си позволя едно допълнение тук.
Има един въпрос, който ние не сме коментирали досега, който според мен е много важен. Става въпрос за – ще цитирам пак Сметната палата – “много на брой и големи по стойност имоти се апортират в капитал на търговски дружества, като някои от тях са обект на продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 17 от Правилника за реда и упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала по непрозрачен начин и без да се защити в достатъчна степен държавният интерес.”
Ето тази констатация на Сметната палата вече е твърде смущаваща според мен, защото става въпрос за имоти с големи стойности – така, както се казва в доклада, и тъй като имаме апортиране в дружества, които след това много бързо се приватизират, става така, че всъщност имоти директно отиват в частни ръце по един непрозрачен начин, без да бъде защитен, както се казва в материала, достатъчно държавният интерес.
Благодаря.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Да продължа с отговора.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, извинявайте, че Ви прекъснах.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Вярно е, ама какво мога да ви кажа аз? Аз не съм апортирал имоти в търговски дружества, въобще в някакви дружества. Това не е моя дейност, така че въпросът няма как да бъде насочен към мен, ако се съгласите с това, тъй като то е било извършено в други периоди.
Паничище се спомена от господин Христов. Съжалявам, не сме го правили ние като дейност, не съм подписвал подобни сделки.
Южен парк, единият от въпросите – съжалявам. Има един период от една година – година и половина докато се финализира една сделка и независимо че е финализирана, примерно през 2005 г. или не знам там, или през 2006 г., това не е мое разпореждане.
За независимите оценители съм съгласен, че може би трябва да се промени, защото общественият интерес е голям и действително би могла да се подори тази дейност, ако законодателният орган реши, има воля за това. Може да се намери подходяща форма, подходящ начин за промени в закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Добрев иска думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, с молба да прекратим този унизителен разговор – гледали сме много замени и много подобни казуси. Всички те са завършвали с констатацията, че са законосъобразни. Тоест нищо не можем да променим. Няма сила или закон, по който може да се върне или развали дадена сделка. Затова аз няма да задавам въпроси и така просто с една молба и препоръка към господин Цонев. Той каза, че ще прави нова стратегия до края на юни, ако не се лъжа, ще се конструира новият отдел.
Молбата ми е преди да стартира работата, ако може да запознае нашата комисия с вижданията, които има, и с начина, по който смята да експлоатира военните имоти оттук нататък.
Аз не мисля, че не може да се пази държавният интерес и задължително даден имот трябва да бъде частна собственост, за да, виждате ли, започне да печели. И господин Цонев и господин Близнаков знаят, че добре стопанисват военните си клубове като ги отдават под наем и носят добри приходи.
Неприятно ми става като гледам, че заменяме помещения за банки, а знаем как плащат банките за апартаменти. Може би да се направи някаква нова стратегия, в която тези казарми, които не са необходими, се търси вариант или да бъдат продавани, или да бъдат наистина заменяни. Разбирам ги, не съм адвокат, но си мисля, че наистина има едно поделение в Смолян, а пък им трябват апартаменти в Казанлък. Няма как да… Отнема много време изграждането, примерно продажбата, покупката на терен и на строителството на нови жилища. Но наистина трябва да има една по-ясна процедура и съм готов ако господин Цонев има половин час време, след около месец да се видим пак и да коментираме тези неща. Мисля, че можем оттук нататък да ги изчистим, явно е, че назад, стари мандати и т. н., почти нищо не можем да променим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Илко Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председателю, уважаеми господин Министър.
Аз мисля, че ние трябва да погледнем на този разговор като началото на нашата дейност в тази проблематика. Още повече докладът на Сметната палата за мен няма никаква друга стойност, освен познавателна и информативна, защото тези констатации, които са направени накрая, разбира се, покриват един много странен период от два мандата, ако мога така да го кажа, един и половина мандата, да, а засяга повече принципни положения, отколкото конкретни казуси. В този смисъл аз предлагам ние да разделим на две нашата работа. Наистина да чуем от министъра на отбраната неговата визия по отношение на това какви промени в нормативната база в какви насоки трябва да се направят, и, разбира се, ако има данни, които да внушават незаконосъобразни действия, да се занимаем конкретно с тях. Защото наистина този доклад повече внушава глобална проблематика, с която ние би трябвало наистина да се занимаем, упражнявайки парламентарен контрол, но не и конкретни действия, които да предприемаме. Затова аз наистина подкрепям на господин Добрев предложението да се фокусираме върху визията на министъра на отбраната за това как тези проблеми ще бъдат променени на законово и на подзаконово ниво. А дотолкова, доколкото наистина не виждам, освен тези публикации във вестниците конкретни казуси, предлагам около това да бъде и оформено и становището на комисията. Така ще свършим повече работа, отколкото ако се занимаваме с такива казуси, в които може да има контекст, който ние да обслужим без да знаем защо и без да искаме дори.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други мнения и предложения, колеги?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз първо искам да подкрепя това, което господин Добрев каза, присъединявам се тоест към него. И много моля господин министърът да каже днес още, защото това няма нужда да се изчаква, каква е разликата, господин Цонев, във Вашата визия, защото казахте, че нова визия имате, каква е разликата във Вашата визия с тази визия, която има Вашият предшественик, за каква визия изобщо си говорим? Защото за визия говорите и тук прочетох една Ваша заповед, с която Вие сте спрели дадени процедури за търгове. Така че това сигурно има връзка с визията. Обяснете, да разберем. Значи след като Вие смятате, използвате внимателно думите – аз разбирам, като смятате, че трябва да се промени визията, значи факт е, че предната е била дефектна. Кажете къде е дефектът, искам да разбера.
Вижте, аз ще ви кажа защо имаше такъв голям проблем. Тук прочетох даже, че господин зам.-министър Бозаджиев казал “откъде накъде сделките ни трябва да бъдат прозрачни?” – един вестник, аз не съм го казал, вестник “Сега”. Но аз ще ви кажа къде е проблемът. Той вече е на път да се реши, но… след дъжд качулка – казва народът. Защото Военното котраразузнаване беше на директно подчинение на министъра. Ето заради това и в това беше целият проблем. И нямаше кой да наблюдава висшето ниво, политическото ниво на Министерството на отбраната. Оперативно нямаше кой да го обслужва, както се изразяват службите. Това беше големият проблем.
И сега, господин Цонев, чета във вестниците, че сте си назначили за началник на кабинета бившия шеф на ВКР – нека да Ви разкажа какво не е успял да провери и защо напусна, много е важно това. Орлин Иванов, да. Така пише във вестниците – така разбрах, че е назначен за началник на кабинета на новия военен министър. Много интересно решение – човек, който напусна, отиде си, да не казвам, че може би го принудиха да си отиде, и сега става шеф на кабинета на министъра на отбраната. Интересни са тези неща.
Но завършвам със следното, още едно основание, господин Председателю, да дойде пред Комисията за борба с корупцията главният прокурор. Защото тук има едно постановление на прокурор от Градска прокуратура, което е срам за професията, абсолютен срам! Прочетете го и вижте за какво става въпрос. Защото тук говорим за законосъобразност на сделките, за целесъобразност. Има чл. 220 от Наказателния кодекс за неизгодни сделки. Има си съдебна практика и отпреди 1989 г. дори какво значи неизгодна сделка и по какъв начин се проверяват нещата. Много са прости. Само че този прокурор, който се е произнесъл тук, се е позовал на един лицензиран оценител, който може би от едната страна дава съвети как да се сключват сделките с Министерството на отбраната, а от другата страна – дава съвети на прокуратурата как да покрият нещата. Ето още едно ново основание главният прокурор да дойде тук, да си поговорим. Защото в сделките с имоти в Министерството на отбраната трябва да се заоре, там има невероятни безобразия.
Аз ще ви кажа много просто. Ако имотите, които за заменяни или съответно там са правени сделки с право на строеж, ако са били продадени на явен търг, с парите от тях щяха да се купят два пъти повече жилища! За това става дума. Тук в един момент – било всичко законосъобразно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, аз имам едно предложение по тази точка, която цитирах пред комисията от одитния доклад на Сметната палата. Там се казва, че много на брой и големи по стойност имоти са апортирани в капитала на търговски дружества като някои от тях са обект на продажба чрез пряко договаряне. Мисля, че няма да представлява държавна тайна или класифицирана информация да получим информация от Министерството на отбраната за тези сделки точно, които са апортирани и след това са продадени чрез пряко договаряне. И да прецени комисията на база на това, което получим като информация, необходимо ли е да се обърнем към прокуратурата. Позовавам се на този текст на Сметната палата, като се обръщам и към господин Цонев - за периода след 2005 г. има ли такива сделки, отново апортни, след които е последвала продажба или приватизация на имоти, които са големи по своята, както се казва, с висока стойност, тъй като в констатацията на Сметната палата се казва, че не е защитен държавният интерес и това би представлявало вече интерес и за прокуратурата? Това имам предвид като искам информация от…
КИРИЛ ДОБРЕВ: Щом е предприятие, по закон трябва да бъде подадено от Агенцията за приватизация, ако не се лъжа, и там процедурата е само една – търг с явно наддаване. Има ли други сделки, по друг начин предприятия продавани?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че в момента едва ли биха могли точно да ни отговорят и министър Близнаков, и други. Това е въпрос на проверка и да се предостави информация в комисията писмено. Ако се прецени, че има някъде класифицирана информация, има съответния гриф и начин ние да се запознаем.
Отварям една скоба, защото за няколко случая вече ни се казва, че има класифицирана информация, а след като мине заседанието се оказва, че няма такава. Но не ми се иска да елиминираме тази възможност, имайки предвид информацията. Ние, разбира се, ще подготвим и официално писмо, с което да поискаме, позовавайки се на този текст, но това е едно от предложенията, които ви правя като предложения, които ще обобщя накрая като предложения за решения на комисията.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, предложения?
Господин Аталай поиска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми Председателю, аз с интерес слушах колегата Близнаков по темата относно въпроса, който му зададохте Вие – законосъобразност, целесъобразност, и дневният ред днес е – Парламентарен контрол на продажби и замени на военни имоти, а всъщност ние водихме един дебат от вестник "Атака" и от вестник „Сега” и какво всъщност е записала в изводите си Сметната палата, която е одитирала някакъв сектор, част от едно управление, и то се оказа, че не е от министър Близнаков.
Първата ми молба, господин Председателю, може би ако не приключим днес с тази тема, а ако приключим е добре, на следващо заседание да поканим все пак представител на Сметната палата, те да дойдат тук. В края на краищата техните констатации все пак трябва да се обосновават или на техни правилници, на Сметната палата, или на закони, въз основа на които да могат да си направят тези изводи и констатации. Защото изводите, които са направени от страна на Сметната палата, са много странни.
Доколкото чух от министър Близнаков, поне така, както възприе моят слух, се оказа, че прозрачност в дейността на министерството от гледна точка на създаването на документопотока, обявяването на процедурите, пускането им по интернет, явяването на трима или четирима, петима и т. н. – всичко това е спазено. Нали така? А тук имаме една констатация, че не са прозрачни. Да видим какво имат предвид под прозрачност, все пак, господин Министър, да не поддържаме тезата в България, че всеки един министър – бивш вече, е настоящ затворник или настоящият министър непременно би трябвало да бъде затворник. Ни най-малко трябва да излизаме от тази презумпция. Ние, когато сме ви избрали, сме ви гласували достатъчно доверие, че вие сте хората с достатъчното ясно съзнание, че ще защитавате интересите на държавата, вие полагате клетва там. Най-малко аз съм човекът, който мога да допусна, че сте нарушили законите и сте подвели, включително всеки един народен представител, а какво ли останалото общество.
Да предположим, че в някой вестник пише самата истина – много добре знаем и вестниците по какъв начин ги пишат и откъде излизат. Но ме притеснява, че Сметната палата констатациите, които вади, тук не чета, ако имаше в тяхното заключение – „във връзка с член еди-кой си от закон еди-кой си” те не са създадени по критерии: първо, трябвало да пишат в интернет – няма го в интернет; второ, трябвало да направят еди-кое си – няма го това нещо. Нека затова да ги поканим и тях, за да имаме една представа, колеги, защото днес, ако разглеждаме дейността на предишния министър, утре, господин Близнаков, сигурно ще разгледаме Вашата дейност, вдругиден ще разгледаме дейността на сегашния министър. Аз се опасявам от възможността да създадем постоянно в обществото едно мнение, че всеки е маскара достатъчно, който е заел определена длъжност, и върши безобразия в тази държава.
Ако наистина, господин Председателю, има някой, който да е извършил престъпление, същевременно няма да бъде защитен от нито един народен представител, седящ тук в момента. И имайки предвид това, аз ще помоля да поканим на следващо заседание представителите на Сметната палата, да видим, разбира се, ако ще разгледаме този период, в който министър Близнаков е бил там, в един диалог заедно с тях да представим тук, пред комисията документите точно и ясно, за да можем да вземем правилното решение, господин Председателю. Иначе, предположенията, че Сметната палата са прави, а Министерството на отбраната не са прави, без да имаме ясната документация, няма да дадем добър сигнал нито към обществото, нито към европейските структури. И без това днес има достатъчно „доброжелатели”, които изпращат „добри” послания във всички насоки, за да сме в това състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Аталай.
Колеги, виждам, че се ориентираме към приключване. Мисля, че това първо обсъждане беше полезно, но отвори няколко въпроса, които са от изключителна важност.
Първият въпрос е, че действително една част от сделките, които се обсъждат, смущават от гледна точка на цените, които са обявени, и мисля, че за това никой тук според мен не се съмнява. Един внимателен преглед – вие днес получихте материала, ще се убедите сами, вярно е, че пазарният интерес определя в значителна степен и действията, които министерството е предприело, но и пазарните цени и разминаването с тези цени действително безпокои, затова аз поставих въпроса за защитата на държавния интерес.
Бих предложил няколко решения на комисията на базата на обсъждането, което направихме. Те са свързани и с нормативната уредба, и с последващи действия на комисията.
Първото решение, което ви предлагам, е Министерският съвет да обсъди промени в Нормативната уредба, за да има съответствие между отговорността по извършване на процедурите и законовата отговорност, която носят съответните длъжностни лица. Имам предвид това, че едни готвят процедурите, а други се подписват и носят окончателната отговорност по тези процедури. Редно би било който готви и провежда процедурите, той и да носи съответната отговорност по финализирането на сделките.
Това е едното ми предложение.
Второто ми предложение е да настояваме Министерският съвет да предприеме действия за промяна в Нормативната уредба, свързани с оценката на държавна собственост при извършване на разпоредителни сделки.
Тук въпросът, тъй като го проучвахме достатъчно на експертно ниво, няколко пъти, и сме се обръщали вече към Министерския съвет по този въпрос, опира до така наречената методика, на основание на която се извършват тези оценки. И тази методика се оказа, че позволява подобен тип оценки да бъдат далеч под пазарните цени. И за да бъде чрез тази методика достатъчно добре защитен държавният интерес, е необходимо да бъдат направени съответните промени или в коефициентите, или в начина, по който се извършват тези оценки. Но не може оценките на съответните независими оценители, пак повтарям, с пъти да се разминават с пазарните цени. И действително имаме законосъобразност, но в същото време можем твърде много да спорим относно това дали е защитен действително държавният интерес с тези сделки или не е защитен държавният интерес.
Имайки предвид, цитирайки Сметната палата, тук още нещо бих искал да кажа. Това, което е пред вас – тези, които познават работата на Сметната палата, представлява само резултатите, този доклад е само резултат от извършената проверка. Самият доклад е много по-подробен и докладите включват подробно всичко онова, което е проверявано. Така че моето предложение е да поискаме пълния доклад на Сметната палата. От този пълен доклад ние можем да направим съответната проверка кои сделки и на какво основание са направени тези изводи, и той да бъде на разположение на комисията. Разбира се, ще поискаме това и от Министерството на отбраната – така, както мисля, че се приема от комисията това предложение.
И не знам дали е необходимо сега да вземаме това решение или на следващото обсъждане, но моето предложение е след цялостно проучване на получената информация Комисията за борба с корупцията да сезира Върховната касационна прокуратура по конкретни случаи относно законосъобразността и защитата на държавния интерес при извършване на тези разпоредителни сделки. Може би на следващо заседание предлагате да направим това, след като получим цялостната информация. И тъй като разполагате с информацията и за 2006 г., и за 2007 г. – господин Цонев в писмото казва, че ще има достатъчно време да ни предостави информацията и за 2008 г., на тази база бихме могли да направим и конкретните предложения, ако се прецени в комисията, че трябва да сезира прокуратурата.
Колеги, по предложените решения имате думата за мнения.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Сега Вие съсредоточено по това какви решения трябва да вземе комисията, пропуснахте, аз и господин Добрев също искахме, както се казва, новият министър, извинявайте, господин Цонев да каже каква е разликата в неговата визия от тази, която е имал предшественикът му, за да спре замените, какво ще се случва. Това е, просто е хубаво да се каже.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не е умишлено, господин Атанасов, просто пропуснах.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така е, господин Председателю, разбирам Ви, важни са тези неща, върху които сте се съсредоточили, но нека го чуем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Добрев първо поиска думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Моето предложение беше да се видим пак, а не да говорим сега, тъй като господин Близнаков, аз така, като страничен наблюдател, е по-добър от предшественика си, тъй като качи всички сделки в интернет. Имаше една наистина яснота. А сигурен съм, че господин Цонев ще бъде по-добър и от господин Близнаков, но поне може да му дадем малко време.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз, ако не възразите, бих предоставил на господин Цонев възможността на господин Цонев той да прецени дали на следващо заседание да направи това или сега още има възможност да заяви някои виждания, които има по отношение на тези разпоредителни сделки.
Господин Цонев, както прецените, въпрос на Ваш избор е.
Колеги, обаче много ми се иска да фиксираме някакъв срок. Заповядайте, господин Цонев.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз реших да постъпя мъдро и като посъветваха някои, които имат повече опит, да отложа за следващия път, но генерал Атанасов възрази. Аз естествено когато оценявам предишната работа на Министерството на отбраната и искам да направя нещо ново в това по моя преценка, нова, то може да не е ново и да не е по-прогресивно, но това все пак е може виждане и аз имам право на такова.
Преценявам, че в Министерството на отбраната по отношение на сделките с недвижми имоти има два проблема – единият е управленски, и другият – негативната нагласа на обществото, защото има субективна оценка на замените. Защото винаги съществува субективна оценка. Като попитате, всички тук в залата, ще дадем различни оценки за 1 квадратен метър, примерно в Докторската градина. Аз имам намерение, съвсем кратко, искам да кажа, че имам намерение да реша тези два проблема по следния начин.
Първо, управленският проблем е, че съществуващите две структури – едната, която изготвя документите за публичната държавна собственост, и другата – Агенция „Държавна собственост”, която приема и се разпорежда със сделките, имаха много силно противоречие. Противоречието беше и обективно, и субективно, но истината е, че имаше обективно противоречие от това, че единият субект приема обекта, а другият издава акта. И започва един спор – „те не ми издават акта”, а другите казват – „не го издаваме, защото не сте ни дали документите за приемане на обекта от освободените райони”, и започва такова някакво противоречие. Аз ще го реша като имаме работно наименование на дирекцията в Министерството на отбраната, което да се казва „Управление на собствеността и инвестициите”, като тя ще има 5-6 основни функции: да продава, да отстъпва право на строеж; ако трябва, да купува, ако трябва – да прави обществени поръчки, да строи. Имаме намерение замяната да не изчезне като фактор, но със замяна да се заменят само с общински и с административни структури с цел обществото да се успокои на тази тема.
Другото, което е обществената нагласа на обществото, мисля да го преодолея като създадем някакъв ред, някаква процедура. Аз вече имам такива съвети от обществените организации, които се занимават с противодействието на корупцията, по прозрачността на процедурите и т. н. и по този начин ще бъдат контролирани от обществото сделките. Основното е, че след като се извърши разпоредителната сделка, тя вече след това ще отиде в Изпълнителна агенция „Социални дейности” като само да се управлява, да не се разпорежда тя с тези. Тоест всичко ще бъде съсредоточено в министерството и министърът ще носи отговорност за тази работа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По темата тогава да почваме…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бих предложил, колеги, искате да вземете отношение, господин Аталай? Да, заповядайте.
РАВАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Министър, поздравявам Ви за всичките решения, които ще вземете, разбира се, че имате право Вие Вашите решения да си предложите и да ги наложите. Но всичко това, което чух - не разбирам от военна музика, не съм свирил никога, никога не съм правил заменки, и от сделки със заменки, за разлика от предишните, също не разбирам, но само едно мога да Ви кажа и ще Ви попитам при всяко следващо Ваше действие – как преценихте, че ще направите заменките само с общински структури и по какъв начин Вие ще докажете, че ако евентуално направите заменката с имотите на Хасково, където кметът на Хасково денонощно напира да взима тези обекти, само и само да му ги прехвърлите и след това той да прави печалба за общината, а не за Вашата структура? По какъв начин Вие ще запазите прозрачността и истинността, и реално в обществото да няма субективния фактор да се раздвижи. Един въпрос, така на това.
Едно не мога да Ви разбера само, че ако днес всеки един народен представител почне да разглежда срещу нас стоящите държавни служители и министри, наши, ваши и други, нищо добро не чака тази държава. А на господин Атанасов му е добре, че трябва да подлива водата, за да дойде на власт, а другите – не ги знам за какво. И защо му с хващате на въдицата не знам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, много ви моля. На мен ми се иска в рамките на коректния тон да поставим конкретните въпроси…
АМАДАН АТАЛАЙ: …конкретни въпроси, ето, за общинските…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Конкретни теми, да, разбрах, господин Аталай…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи всеки кмет, оставям Хасково, в която и община да отидете, господин Министър, ще видите, че кметовете ще ви залеят с такива искания за заменки.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Цонев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз съвсем случайно имам една справка, тя е приготвена за мен, но си я нося с мен, защото очаквам всеки момент да искат нещо.
Аз определено смятам, че Министерството на отбраната не трябва да предоставя безвъзмездно имоти, ако те са му необходими. Има имоти, които наистина няма да ни трябват и няма инвестиционен интерес към тях и тогава би било разумно да се предостави на някаква друга структура, може вече да бъде и NGO, и някаква друга, и на църквата, ако трябва, ще дадем, само и само да разтоварим от разходи Министерството на отбраната. Тъй като има много апетитни такива искания в Пловдив, Благоевград, Хасково и т. н., аз съм направил една справка, ако искате, ще ви я представя в следващото заседание. За другите дейности няма да ви кажа, но 14 милиона 725 квадратни метра с почти 900 сгради са предоставени на администрацията, което не е критикуемо, тъй като все пак това е държавна собственост и държавата решава на кого да дава, но специално на общините са предоставени общо за периода 2000 г. – 2008 г. 143 имота, почти 8 милиона, хиляди квадратни метра с почти 1500 сгради и какво следва от това?
Около 28% са продадени от общините. Около 28%-29% не се използват и пустеят. (РАМАДАН АТАЛАЙ: Не им е дошъл моментът.) И единични имоти са предоставени за обществени нужди, и почти 40 и няколко процента са предоставени имотите за задоволяване на общинските потребности. Тоест какво? – Строят жилища. Значи те строят жилища, а ние нямаме жилища. И тук бих искал, аз много благодаря на господин Аталай, че постави въпроса. Тези думи, които ще кажа, ги казах и преди около час в Комисията по отбрана. Бих разчитал на всички вас не в комисията, а пред обществото да защитите Министерството на отбраната, да не му се изпива кръвчицата непрекъснато. Непрекъснато се говори, че не сме се модернизирали, непрекъснато се говори, че не сме изпълнили социалните си ангажименти, а в същото време всеки иска. И аз определено смятам, че трябва да бъде, да, нямам нищо против, но възмездно – ще отстъпваме имоти на общините, но възмездно.
Това е в общи линии. А иначе не бих казал, че трябва точно да следим каквото сме казали веднъж и ако се наложи някаква замяна с цел социална насоченост, дори с частно лице, защо не, но това трябва да бъде аргументирано и всички преди това да са убедени, че наистина не се прави някаква грешка. А всеки, който работи, той греши. И най-големият проблем е това, което аз чувах тук допреди малко, че по принцип нещо може да се направи законно, но трябва да се реши за целесъобразността. Това пак е същата работа при оценката, нали. Всички тук ще кажем 10 решения на определен проблем и управленецът трябва да си носи отговорност за тази целесъобразност. Той примерно взема някакво управленско решение на базата на данните, които има. Ако тези данни не са му поднесени коректно, то е естествено да вземе не толкова правилно управленско решение.
Това е. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би само като едно потвърждение, господин Цонев, относно законосъобразност и целесъобразност. Аз имах преди време един въпрос и към господин Близнаков относно един имот, за Велико Търново става въпрос, там е извършена мисля, че продажба. Само един месец по-късно същият имот се продава на цена с пъти под тази цена, която... Да, явно продажбата е законосъобразна, но от гледна точка на интереса този, който го е закупил, е спечелил доста повече, отколкото е спечелила държавата. Но да не влизаме в отделни такива случаи сега, имайки предвид това, което ви предложих като решения.
Има ли възражения по решенията, колеги?
Моето предложение е, извън тези две решения, като предложение до Министерския съвет - да поставим един срок един месец, в който да проведем следващото заседание. На базата на цялата информация, която получим, да финализираме този процес с парламентарния контрол по този въпрос и по преценка, пак казвам, господин Илко Димитров предложи да отложим решението за това заседание, с което ще приключим парламентарния контрол, необходимо ли е и по кои от случаите да бъде сезирана прокуратурата на база, пак повтарям, на преглед на информацията, с която всички разполагате. За трите сделки, за които споменах, информацията е в комисията, всеки народен представител, който пожелае, може да дойде да се запознае с нея. Тъй като е обемна, затова не я размножихме.
Други предложения, колеги?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Едно съвсем кратко предложение.
Колеги, от това, което чух, от това, което видях в доклада, стигам до ясния извод, че няма заменка, която да е от полза за държавата. В този смисъл ви предлагам комисията да излезе с една инициатива да се спрат всички заменки – и военните, тук министърът, доколкото разбрах, е въвел такава заповед, въпросът е, че тя не знам в какво време е разположена, но припомням ви скандалния случай със заменките на горите, които са проведени от шефа на Аненцията по горите, един ден – повтарям, след като направиха промени в закона. Затова предлагам, тъй като става ясно, че това са абсолютно корупционни сделки, нека комисията да излезе с една инициатива пред Народното събрание да се спрат, да се наложи един пълен мораториум върху тези сделки, да се прегледа законодателството. Защото много ясно стана, че да, сделките са законни, но не са изгодни, и пак повтарям, всички сделки не са изгодни за държавата. Те са изгодни за определени групировки и определени частни лица, но никога не са изгодни за държавата. Тогава нека да ги спрем и да помислим какво да правим по-нататък. Но сделките според мен трябва да се спрат незабавно. Затова ви предлагам като Комисия за борба с корупцията да излезем пред Народното събрание още, ако не в петък, другата сряда и да наложим този мораториум.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председателю, ако искате, може да обявим мораториум върху дейността на Министерския съвет – ще бъде още по-добре. Ако слушаме господин Христов, може би да обявим мораториум и върху смъртното наказание. Смятам, че такива нецелесъобразни изказвания върху целесъобразността на сделките и да направиш оценка веднага оттук дали са били удачни и изгодни за някой или не, само защото седиш от лявата страна на господин Атанасов, според мен не са правилни изводи.
Благодаря ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Иронията тук е неуместна, колеги. Мисля, че става дума за интересите на държавата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Няма шега, няма ирония.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, този въпрос е на внимание в продължителен период от време на комисията.
Аз бих ви предложил на база на информацията, с която разполагате, внимателно да се запознаете с нея и да направите конкретни предложения на база на тази информация. Тъй като, господин Христов, един конкретен въпрос – предложихте преди време да поискаме договора за приватизацията на БТК. Договорът отлежава в комисията повече от година и половина. Бъдете така добри когато искате дадена информация, да се запознавате с тази информация и на базата на нея да предприемате съответните действия. Но да поставим въпросите по принцип така, както казахте, Вие сте го чули, но дали е така със сделките за замени на гори – не сте сигурен. Нека когато правим определени изявления, особено от комисията, да се позоваваме конкретно на факти, данни и документи.
Бил съм изключително предпазлив, когато правя изявления по повод на корупционни сделки и корупция като поведение и като действие. Нека това, което сме чули някъде и по някакъв начин е стигнало до нас, да не го превръщаме вече във факт, който заявяваме официално пред комисията. Това е само като предложение, което имам. И това, което искаме като информация, нека да си дадем труда внимателно да се запознаем с него и да предприемем съответните действия, ако това е необходимо, към съответните органи.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, относно договора за БТК, сезирал съм Главна прокуратура, запознал съм се с него.
Второ, относно тези сделки за горите, пак Ви казвам, в началото казах и ще Ви повторя – става дума за това, че ден след като е променен законът, са финализирани няколко огромни сделки, което значи, че тези сделки са подготвени преди законът да влезе в сила. Което предполага от своя страна някаква умисъл. Затова аз настоявам да вземе отношение комисията относно моето конкретно предложение за налагане на мораториум върху всички заменки, като се започне от военните и се свърши до заменките на гори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Когато казах, че трябва да се позоваваме на конкретни факти и данни, Вие имате ли конкретни документи, с които е ясно, че точно на следващия ден са извършени тези сделки? Нека като получим от Държавната агенция конкретната информация, тогава да заявяваме, че това е така. Ако е така, разбира се, и има в документ ясни доказателства, Вашите съждения ще бъдат верни, но ако не е така, тогава възниква въпросът защо се правят подобни изявления.
Колеги, има ли други предложения?
Мисля, че се приема единодушно предложението за това в срок от един месец да приключим с парламентарния контрол на този етап по проблема замени и продажби на военни имоти.
Благодаря на всички за участието в заседанието.

(Закрито в 17,00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)





ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬¬__________________________________________________


ПРОТОКОЛ
№84

На 15 май 2008 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
2. Парламентарен контрол – продажби и замени на военни имоти.

Заседанието беше открито в 15,10 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Дневният ред ви е предложен. Имате ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Единодушно се приема дневният ред.
Имам едно предложение, колеги, във връзка с приетия дневен ред – да направим размяна на точка 1 с точка 2, имайки предвид ангажираността на министър Цонев в момента в Комисията по отбрана, и да започнем с точка 2, за да може, в 15,30 часа очакваме министъра да вземе участие в заседанието. Така че по точка първа – Парламентарен контрол – продажба и замени на военни имоти ще започнем в 15,30 часа.
Имате ли възражения по това предложение? Няма.
Точка първа - Информация за постъпили сигнали, материали и предложения в периода от 17 април 2008 г. до 13 май 2008 г.
Сигнал вх. №1244 или това е сигнал №1. Комисията е сезирана като последен адресат на заявление от жалбоподател, който настоява за спиране на провеждаща се процедура по изменение на кадастъра. В сигнала се изнасят твърдения за собственост върху определен имот, но не са представени документи, обосноваващи твърденията. Съответното направление е към район “Витоша” и “Овча купел” – за информация относно твърденията на жалбоподателя.
Сигнал №2 вх. №1245. Жалбоподателят е подал жалба до Върховния касационен съд на 26 март 2008 г., за която към настоящия момент се твърди, че не е регистрирана, а при направената от него справка по данните на неговата молба излизат други страни. Така че, необходимо е тук да се извърши проверка от Висшия съдебен съвет, каквото е направлението на сигнала.
Сигнал №3 или вх. №1246. Сигнализирана е Софийска районна прокуратура за извършени престъпления, но сигнализаторът не е получил отговор за решенията на прокуратурата. Възможно е да поискаме от прокуратурата резултатите от проверката и те да бъдат предоставени.
Сигнал №4, или вх. №1247. Жалбата е с изложени твърдения за незаконосъобразно постановление на Софийска районна прокуратура. По случая е налице прокурорска преписка, необходими са резултатите от нея, за да видим доколко има основание тази жалба от община Лясковец на жалбоподателя.
Сигнал пореден №5 или вх. №1248. Твърденията в жалбата са, че всички съдебни инстанции са допуснали груби нарушения и са постановили незаконосъобразен съдебен акт. Оплакванията на жалбоподателката в МВР – Свиленград са оставени без движение. Водила е гражданско дело в Районен съд - Свиленград, в горестоящите съдебни инстанции са образувани дела, в които се твърди, че са допуснати процесуални нарушения в резултат на корупция на магистрати. Подавала е жалби до Висшият съдебен съвет и до главния прокурор, но не е получила отговор. В жалбата се твърди, че с постановление прокуратурата в Свиленград е отказала два пъти да образува досъдебно производство. Постановленията са били отменени от Окръжна прокуратура - Хасково, но след това не била извършена допълнителна проверка.
Сигнал №6, или вх. №1249 – сигнал относно груби нарушения на законодателството от страна на посочени редица институции, които са конкретни и чиято проверка е поискана от сигнализатора от София. Колеги, знаете, така се договорихме, умишлено не цитираме вече имена, докато нямаме ясна и конкретна и точна информация относно сигналите и резултатите от тях.
Пореден №7, или вх. №1250. Жалбоподателят е бил подсъдим и при разследването по делото били допуснати свидетели, които твърдят неверни обстоятелства, но въпреки това съдията допуснал разпита им в досъдебното производство. Жалбоподателят е отправил жалби и до министъра на правосъдието, и до Висшия съдебен съвет. Получил е отговор от двете институции с отказ да разгледат жалбата му поради липса на основание. В жалбата не се съдържат данни за корупция. Тук сме направили предложение, че има възможност жалбоподателят да потърси правата си, регламентирани в НПК, по съответния ред.
Сигнал №8, или вх. №1251. Жалбоподателят оспорва решение на Районна прокуратура - Ямбол за спиране на наказателно производство. Необходимо е писмо до Окръжната прокуратура за проверка и решение по жалбата.
Пореден №9, или вх. №1252. Жалбоподателите са лицензополучатели на изключителна лицензия върху промишлен дизайн с наименование двупластови бутилки и върху патент за полезен модел и търговска марка по описа на патентното ведомство.
Обръщам ви специално внимание, колеги, на този сигнал с пореден №9. В жалбата се твърди, че митниците стимулират нарушителите да използват стоки, предмети за закрила, без да заплащат възнаграждение като нарушават нормативните актове. В сигнала доста подробно се описват всички допуснати според жалбата нарушения. Необходимо е да поискаме, на първо място, становище от Агенция “Митници” и от Патентното ведомство и след като имаме информация, комисията да прецени какво да предприеме.
Пореден №10, или вх. №1253. Сигналът е отправен до Министерството на земеделието и храните с копие до комисията. Твърди се, че чрез декларация с невярно съдържание е възстановен неправомерно земеделски имот. Необходимо е първо да се поиска становище от Министерството на земеделието и храните с искане за резултат от проверката. След отговора да се прецени необходимостта от това дали да бъде сезирана прокуратурата или не.
Пореден №11, или вх. № 1254. Сигналът е изпратен до Районна прокуратура - Харманли, на първо място, с копие до Окръжна прокуратура и Комисията за борба с корупцията към Народното събрание. В сигнала са изнесени твърдения за извършено противозаконно отнемане на владението на недвижим имот, незаконното му застрояване. Тук е необходимо писмо до прокуратурата, по преценка, с искане - информация по хода на самата проверка, за да се отговори на жалбоподателя.
Пореден №12, или вх. №1255. Сигналът е адресиран до главния прокурор на републиката с копие до КБК. Жалбоподателят моли главния прокурор да отмени решение и резолюция на зам.-главния прокурор Валери Първанов. Необходимо е да получим информация в случая от главния прокурор, за да можем да отговорим на скандала.
Сигнал №13 е самосезиране на комисията от публикация, в която се цитират обстоятелства, които се съдържат в сигнал до Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и ДАНС, главният прокурор и посолството на Съединените щати от поддръжници на Недим Генджев. Твърди се, че посредник на подкупа Румен Солаков – близък на съдията, е взел подкуп във връзка с регистрацията на ръководство на Мюфтийството. Необходимо е да се изиска информация от ДАНС и от Инспектората към Висшия съдебен съвет по действията, които са предприети в случая.
Споменавам този случай, защото той е свързан с един друг сигнал, който имаме, който засяга същия съдия. Случаят беше на вниманието на комисията и беше предоставен на Върховната касационна прокуратура, от която имаме отговор с резолюция по причините, поради които те не извършват проверка. Считам, че е необходимо в този случай да се обърнем към главния прокурор относно тази резолюция, която са ни изпратили.
Пореден №14, или вх. №1257. В жалбата са изложени факти относно сеч на 53 декара широколистна гора в землището на Велико Търново. Твърди се, че чрез взетото решение на Общинския съвет Велико Търново да бъдат обезщетени съответните собственици с гора от 53 декара Държавната агенция по горите издава заповед, с която е изключен от горския фонд тази гора с цел изграждане на жилищен комплекс. Предложението е било направено от кмета на общината. На 14 април 2008 г. е започнала сеч на гората. Жалбоподателите твърдят, че тази заповед е незаконосъобразна и са обжалвали в съда, но предвид сроковете на водене на делата молят за спиране на изсичането, тъй като докато приключат делата гората вероятно ще бъде изсечена.
Позволих си в случая, колеги, имайки предвид спешността на случая, да отправим едно писмо до Върховната касационна прокуратура и до Държавната агенция по горите относно мотивите за тази заповед и със съответните действия, които са предприети, тъй като разбираме, че прокуратурата не се е самосезирала от данните, които са изнесени в печата.
Това са, колеги, тези 14 сигнала, които са постъпили в комисията за този период, със съответните направления, които ви представих.
Имате ли, колеги, допълнителни мнения, възражения, становища?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз мисля, че това, което ще кажа, не е извън контекста на сигналите. Имаме решение на комисията, не си спомням, беше преди ваканцията, да поканим главния прокурор. Натрупаха се страшно много проблеми, засягащи работата на комисията, които минават през компетенциите на прокуратурата, и смятам, че трябва да си възобновим поканата. Най-добре е да се определи точна дата, разбира се, след съгласуване, сега няма да го поставяме пред свършен факт. Но Ви моля, господин Председателю, аз смятам, че комисията ще ме подкрепи, направете контакт с главния прокурор и на първото или на следващото заседание, ако може, го поканете тук по всички тези въпроси, и нека да се подготви, защото има направени справки по колко сигнали не е отговорено на комисията, по колко сигнали е отговорено след години и не може да разберем какъв е отговорът. Изобщо има толкова много проблеми, за които той според мен трябва да дойде тук.
Аз бързам да кажа веднага, че много често се спекулира с така наречената независима съдебна власт. Никой не иска да се набърква в независимостта на съдебната власт или на прокуратурата. Прокурорите си вземат решенията по вътрешно убеждение, обаче като институция има много въпроси, по които трябва да комуникираме. И нека пред парламента главният прокурор или пред Парламентарната Комисия за борба с корупцията да обясни по какъв начин институцията, която той ръководи, се бори с корупцията в държавата.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз благодаря, господин Атанасов, за този въпрос, защото действително в един продължителен период от време експертите към комисията направиха всичко необходимо да обобщят всички сигнали, които ние сме отправили до прокуратурата, и резултатите, които има от проверките, които са извършени. Обобщили сме и няколко проблема, които бихме искали да поставим пред главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, разбира се, и допълнително които народните представители биха искали да направят.
Вчера аз подписах едно такова писмо с искане за среща с главния прокурор. Единствено остана съгласувателно да уточним кога би могло представители на Върховната касационна прокуратура да дойдат на заседание на комисията. Тъй като имаме готовност по една тема за следващо заседание, ако прецените, можем да направим размяна, разбира се, но според мен е необходимо съгласуване, за да има гаранция, че главният прокурор ще дойде на това заседание.
Имаме готовност и за темата “Информационни системи”, аз ви споменах миналия път, получихме и допълнителна информация от изпълнителната власт през Комисията за борба с корупцията към изпълнителната власт за тези информационни системи и според мен там е необходима една много сериозна и задълбочена проверка и нашият парламентарен контрол е необходим. Така че, пак повтарям, имаме готовност, предстои да съгласуваме това идване. Надявам се той да се отзове на нашата покана и да поставим тези проблеми, които виждаме, че се очертават от сигналите, които са общо около 350, постъпили в комисията.
Колеги, други въпроси, мнения, предложения?
Има един толеранс още от 5 минути, тъй като е извикан новият министър на отбраната да се представи пред Комисията по отбрана и аз затова помолих нашето заседание да започне от 15,00 часа, за да може в 15,30 часа да започнем с темата, която е предмет на днешното ни обсъждане. Добре би било действащият министър – той има отношение по този въпрос, има издадени актове, да вземе участие в това заседание.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Във връзка със скандалните замени на гори преди буквално две седмици, доколкото разбрах, кметът Бойко Борисов е изпратил на ДАНС информация за тези замени. Аз предлагам на комисията да изискаме от ДАНС тази информация, за да преценим доколко не става дума за корупционен механизъм и ще ви обясня защо.
Оказа се, че сделките са финализирани буквално ден или два след приемането на промените в закона, което може да означава и е твърде вероятно да означава това, че законът е променен именно с цел да бъдат финализирани тези сделки. Буквално папките би трябвало да стоят на бюрото на шефа на горите, за да ги подпише. Ето защо аз предлагам на комисията да изискаме тези данни и на едно заседание тук да преценим доколко това е в нашите компетенции и да се занимаем с този, според мен, изключително важен въпрос.
БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не възразявам, г-н Христов по поставения въпрос.
Заповядайте, г-н Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
По тази тема и по другите теми ще се опитам да взема накратко отношение.
Дано да не сгреша, господин Председателю, в моята преценка във връзка с всичко това, което ще кажа. Господин Христов ни предложи да вземем едни документи от ДАНС. Според мен не е необходимо ние да ангажираме ДАНС в момента като институция, която би трябвало да ни предоставя онази информация, която може да получаваме от съответните институции, които са породили тези документи. В края на краищата ДАНС е онази структура, която също получава информацията от производителите на тази информация. Никак няма да е зле нашата комисия да се обърне към Министерството на земеделието и храните и да искаме тази информация. Убеден съм, че ще получим съответната информация. Може и да е от Агенцията по горите, разбира се.
А колкото до това, което уважавания от мен генерал Атанасов разви тезата как и по какъв начин трябва да поканим главния прокурор да се яви под строй пред нас, ми се иска като че ли да възразя по тази тема, защо ако ние, народните представители, все пак не направим така да създадем авторитет и ниво на институциите, които разбира се, при всички случаи работят в интерес на държавата, и ги принизим до онова положение, което те по всяко време против разрезите на законите, които са в тази държава, да дойдат и да докладват, включително и за тези в момента, където отвън така чувам алармите на колите, защо да не дойде главният прокурор и да вземе мерки защо тези аларми свирят. Според мен по този начин няма да постигнем онова, което искаме да изградим в тази държава.
Нека да направим така, че онези институции и длъжностни лица, които ангажирани с проблемите, да си свършат работата и ние да търсим съответната отговорност от тях. Виждам, че преди главния прокурор има ред други инстанции, през които минават тези информации. Смятам, че самосезирането не е предпоставката да накараме главния прокурор да дойде да ни даде отчет. Далеч съм от мисълта, че не трябва да дойде главният прокурор, но нека да го ангажираме за сериозни въпроси, за които Вие сте се срещнали с него, господин Председателю. Сигурен съм, че сте систематизирали въпросите, по които той трябва да вземе отношение. Така че затова моята молба е така, както авторитетно досега е работила тази комисия, нека да не сме предпоставка ние да принизяваме авторитета на институциите в тази държава само заради това, че на някои колеги народните представители им се иска да видят главния прокурор тук, пред нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Винаги сме се стремили, спазвайки разделението на властите, да се отнасяме коректно към институциите. Искането за идването на главния прокурор според мен има сериозни мотиви и основания, имайки предвид този преглед, който направихме на тригодишната работа на комисията на всички сигнали, които ние сме изпратили до прокуратурата, и резултатите, които имаме от тези проверки на една част от сигналите, по други проверките продължават. Така че има няколко теми, по които считаме, че едно участие на главния прокурор в наше заседание би могло да помогне значително в бъдещата ни работа и в работата и на прокуратурата считам, тъй като се очертаха тези групи от проблеми. Така че според мен има достатъчно, пак повтарям, натрупани основания, които ще ни дадат възможност да направим, надявам се, една сериозна и задълбочена дискусия тук по повдигнатите въпроси, като предложението, което съм направил, е тези проблеми да бъдат предоставени предварително на главния прокурор, за да имат готовност не тук, в момента (разбира се, народните представители ще си поставят и въпросите в момента, това е в пълното им право), но по тези основни пет проблема, които ние сме очертали, ще ги предоставим на Върховната касационна прокуратура, за да получим съответните отговори за тяхното преодоляване.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря. И без това трябва да запълним времето докато чакаме министрите да дойдат, нали така?
България е парламентарна република – това е записано в член 1 на Конституцията. Върховният орган на държавна власт е парламентът. А в Правилника за организацията на работата на Народното събрание, който е със силата на закон, е записано: “Всички длъжностни лица са длъжни при покана от парламентарните комисии да се явят, да предоставят необходимите документи, които се изискват, и да дадат съответни обяснения пред комисиите.” Това може би имаше нужда да го повторя, за да се знае коя институция, защото какво значи да принизяваш работата на някого? Ние сме длъжни като институции да правим всичко необходимо, за да се спазват законите в страната.
И отделно, аз лично и от това, което чувам и от други колеги, които се изказват, не държим толкова главният прокурор тук да дойде да ни дава разяснения по конкретни дела, а имаме системен проблем. Подчертавам, имаме системен проблем – изпращани сигнали от Парламентарната комисия за борба с корупцията до прокуратурата, а не им се отговаря с години. Може да се каже, че това е тенденция. Така че за това става въпрос. Да дойде тук главният прокурор като ръководител на единната и централизирана система на прокуратурата и да каже как работим съвместно. Така че не знам какви са тези адвокатски защити тук – имало или нямало нужда и кой от какво се притеснява за главния прокурор.
Две думи за ДАНС, защото с това се започна. Аз смятам, че най-нормалната релация, която трябва да съществува между органите на парламента и новосъздадената агенция ДАНС е точно между Комисията за борба с корупцията и ДАНС. Защото една от основните задачи, която беше поставена на тази агенция при нейното създаване, беше да се бори с корупцията. И информацията, която се събира там, не се събира за собствено ползване, а тя трябва да отива по предназначение, разбира се, на първо място – в прокуратурата.
Така че и двете предложения са съвсем резонни и аз, както чувам господин председателя, изобщо не знаем за тези контакти, които той е осъществил. Смятам, че е съвсем резонно на първото удобно и за комисията, и за главния прокурор заседание той да дойде.
А по отношение на повдигнатия въпрос от колегата Христов смятам, че най-правилният, най-прекият и най-простият начин да получим информация за тези скандални замени, е наистина да поискаме от ДАНС, след като на тях им е възложено да извършат проверка. Тоест те са събрали информацията, сега, откъде да я търсим? Ако след запознаване с информацията от ДАНС възникнат въпроси, няма проблем да поканим председателя на Държавната агенция по горите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам, тъй като пропуснах този въпрос, който постави господин Христов, да поискаме необходимата информация от Държавната агенция по горите и от министерството, защото една част от информацията, която се изнася, е свързана и с работата на министерството. И да се обърнем към ДАНС за резултатите от извършената проверка, а не да искаме информация за това какво те са получили в момента. Има си институции, които могат да ни предоставят тази информация.
Приемам Вашия въпрос, господин Христов, като поставяне на темата към сигнали, за които сезираме комисията. И обръщайки се към ДАНС и към Държавната агенция по горите и министерството, ние можем да получим първо информацията, след това резултатите от проверката и да преценим необходимостта от един парламентарен контрол, ако се сметне, че има формирана корупционна среда и има формирани корупционни условия.
Виждам, че и това се приема.
Колеги, тъй като минава 15,30 часа, аз предлагам, ще ви помоля да поканите…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако разрешите, господин Председател, и така, и така…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз предлагам да започнем.
Министърът когато дойде, ще се включи и той. Ето, господин министърът идва.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По тази тема, разбира се, аз като че ли няма да мога да се съглася с генерал Атанасов напълно, защото да предполагаш и да създаваш невярна информация и от тази невярна информация да правиш след това тези и да се опитваш да си докажеш, че си прав, не е най-правилното нещо, което може да разглежда парламентарната комисия, ни най-малко пък да ангажираме и главния прокурор с такива информации, да не ги казвам, лъжливи, ни най-малко.
По тази тема може да говорим дълго и широко, но и аз така казвам, да минем към втората тема, защото с генерал Атанасов ще спорим дълго и сигурно накрая трябва да се съгласим, че и двамата сме прави.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Надявам се на това, за да преминем към точка първа от дневния ред.
Поканили сме за участие в заседанието днес министъра на отбраната господин Николай Цонев. Поканили сме също така заместник-министър Радослав Бозаджиев. Също така е поканен Цоко Пантелеев – бивш директор на Изпълнителна агенция “Държавна собственост” към Министерството на отбраната. Госпожа Тоня Тодорова – съветник на ексминистър Близнаков, когото също сме поканили на нашето заседание. Можем да започнем работа по тази точка.
Колеги, разполагате с материали, които са ни предоставени от Министерството на отбраната. Съвсем накратко, имате една история на проблема в началото на материалите, които са пред вас, писмо – отговор на министъра на отбраната, тогава господин Близнаков, относно извършваните замени; 7 списъка приложения, които са ни изпратени от министерството с извършените замени; допълнителните писма, които сме изпратили от комисията. Разполагате с тази част от доклада на Сметната палата, която се отнася пряко до замените на военните имоти, констатациите, които са направени от проверката на Сметната палата, както и изводите и оценките от нея. Нормативната уредба по замените, Законът за държавната собственост, три заповеди на министъра от 2006 г., 2007 г. и 2008 г. също са на ваше разположение; 9 статии с изявления също в материала; сигнал №1029, който ние сме получили в комисията относно така наречената гарнизонна фурна - Варна и поделение Галата - той също е на разположение на комисията; отговорът на министъра на отбраната и постановление на Софийска градска прокуратура, което е приложено към отговора, и справка за финализираните процедури за 2007 г.
Разполагате също така и със заповедта на новия министър господин Цонев за отмяна на решение на министър Близнаков, свързано със замените на имоти. Така че получихме днес за съжаление, предоставихме ви го сега, допълнително за 2007 г. извършените замени, които са на ваше разположение. И един материал от 460 страници за трите сделки, които сме посочили в нашето писмо. Този материал естествено не сме ви го предоставили, но той е на разположение на народните представители, те биха могли да се запознаят с цялата документация по тези три сделки, които сме отбелязали в последното писмо, което изпратихме до Министерството на отбраната.
Предлагам ви, колеги, в началото да започнем с едно кратко встъпление относно процедурите и действията на министерството по тези замени, имайки предвид множеството реакции, свързани с формиране на корупционни условия по отношение на тези замени, процедурите, по които те са извършени. По тези няколко сделки, по-съществени, които сме посочили, ако е възможно, да се вземе конкретно отношение и след това преминем към въпроси от народните представители.
Кой от представителите на изпълнителната власт ще вземе думата, първо, по принцип за замените, начина, по който те са извършени и причините за тези реакции, по процедурите като цяло?
Господин Министър, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа депутати, извинявам се за закъснението, но бях в другата комисия, по отбрана.
Аз искам да взема отношение по това, което чух, че аз съм издал заповед за спиране на търговете. Да, има такава заповед, но искам тук коректно да кажа пред всички, че тази заповед е не защото смятам, че тези търгове са започнали и има нещо незаконно, а защото аз имам график, план за действие, че до края на юни ние ще създадем новата структура и тогава тя ще изпълнява други задачи. Тоест ние имаме други виждания по разпореждането с имоти. Това е основното, което исках да ви кажа. Естествено, има такива разпоредителни сделки, които са извън възможностите вече на министъра на отбраната. Има търгове, които са проведени и аз естествено нямам законово право да ги спра. Има замени, които са излезли вече извън Министерството на отбраната и аз съм се съгласил с всички административни органи, които са ги извършили.
Исках това уточнение да внеса, че не защото смятам, че са незаконни и нещо нередно има в търговете, а защото ние имаме смяна на визията на Министерството на отбраната по отношение на разпореждането с имоти, а именно, че ще наблегнем изключително на отстъпването право на строеж, тъй като това е един добър способ за реализиране на по-добри резултати за администрацията на министерството.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Близнаков, ако прецените, Вие да започнете или някой от министерството относно процедурите и начина, по който се извършват замени, и причината за тези реакции и сигнали, които се получават с тези замени.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Благодаря, господин Председател,
Уважаеми колеги,
Въпросът за осигуряване на жилища на военнослужещите от Българската армия е изключително актуален. Той произтича от дългосрочната визия за развитие на войските по “План 2015”, който знаете, че беше актуализиран преди около два месеца от Министерския съвет, и пълната професионализация и отпадането на наборната военна служба.
Наличието на ведомствен жилищен фонд е много важен стимул, един от най-важните, за набиране на професионални войници. А ние имаме определени трудности след отпадане на наборната военна служба със създаването на атрактивност, на привлекателност на службата в армията именно поради недостатъчните социални придобивки и недостатъчно доброто заплащане на професионалните войници.
Какво е законовото основание за тази дейност?
Процедурите по замяната се извършват по реда на чл.46 и чл.46-а от Закона за държавната собственост; от чл.68 до чл.92 от Правилника за неговото прилагане. И това се прави, тъй като бюджетът на Министерството на отбраната не е в състояние да осигури средства за закупуване на жилища, които да се предоставят на професионалните военнослужещи. Едновременно с това трябва да кажа, че Министерството на отбраната отделя чрез своя бюджет 18 милиона лева всяка година за предоставяне на средства на професионалните войници, за да си доплащат наема в гарнизоните, където те служат.
Има регистрирани 19 700 молби към края на миналата година от нуждаещи се за жилища професионални военнослужещи. В момента се разполага с 3000 жилища. И затова предприехме тези действия, но искам да кажа как ги предприехме и кога ги предприехме.
Сметната палата извърши одит на тази дейност за периода 1998 г. – 2005 г., тоест за един период, който предшества моя мандат. Имаше констатации, че няма например ясна процедура, че няма достатъчно прозрачност и т. н. и ние предприехме решителни действия, за да отстраним тези слабости, които са съществували. Изготвихме такава процедура, качиха се данни на интернет. Седем месеца – от септември 2005 г. до април 2006 г. не е направена нито една сделка, нито една процедура не е стартирала, именно за да се подготви подход и процедура, която да отговаря на обществения и на ведомствения интерес.
И искам да кажа, че процедурата по замените се постарахме да осигурява следните условия: да има по-голяма прозрачност на процеса, да се подпомогне министърът на отбраната при вземане на съответното решение. Тук искам само да вметна, че замяната на имоти за жилища е равностойна сделка. Ние, Министерството на отбраната, не можем да вземаме повече от определените от оценителите цени.
На следващо място, процедурата трябва да осигурява равнопоставеност на участниците, става въпрос за физическите лица и представителите на фирмите. Тази процедура трябва да защитава по-добре интересите на Министерството на отбраната като поставя определени минимум изисквания, които в редица случаи са по-големи като изисквания, отколкото тези, които се изискват в закона. Например вие знаете, че когато се предоставят нови жилища, се съставя акт 16, трябва да има акт 16. Но акт 16 изисква жилищата да бъдат на циментова замазка, а ние искаме задължително да има подови настилки. Искаме задължително да има вградени гардероби. Да може военнослужещият да има някакви условия да започне да живее, а не да сме принудени да правим някакви ремонти след това. И именно затова ние качихме всичко, за първи път, на интернет-страницата на агенцията. Тази информация се поддържаше досега, предполагам, че още се поддържа.
Какви са процедурите при замените?
Най-напред се публикува списък в интернет-страницата на агенцията. След това се приемат предложения за замяна в срок от 15 работни дни. Разглеждат се предложенията от комисия, която е назначена със заповед на министъра на отбраната. Утвърждава се докладът на комисията от министъра на отбраната в 10-дневен срок. Открива се процедура за замяна от министъра на отбраната до областния управител. Областният управител иска съгласуване на замяната от Министерството регионалното развитие и благоустройството. Министерството регионалното развитие и благоустройството разглежда искането на областния управител и дава съгласие за извършване на замяна или не дава такова съгласие. Областният управител накрая финализира замяната със своя заповед, сключва договор със заменителя.
От около 200 процедури, повече от 200, няма нито една, която да е обжалвана в съда. Нито една. Има само един случай на едно оплакване, и аз мисля, че комисията е запозната – във връзка с една замяна в Кюстендил.
Освен това аз предложих, и Комисията по отбрана прие, да разгледа дейността на агенцията, което се случва на 31 януари тази година. Там се направиха редица констатации и препоръки. Най-общо, има стенограма, тя е, разбира се, поверителна, вие имате допуск - всички народни представители, и всеки може да се запознае. Там например се изказаха предложения да се засили активността по тази дейност, тъй като изключително много се изостава със снабдяването с жилища. Второ, да се промени нормативната база - и ние я променихме, вие знаете, Законът за отбраната и въоръжените сили беше преди два или три месеца променен, по мое предложение, да се даде възможност за преотстъпено право на строеж (министър Цонев спомена за това) като възможност, която ще се ползва. Но законът досега беше друг, той се промени едва преди два или три месеца, чл. 240-а.
Как стават оценките? Защото много често се коментира това. Как се оценяват имотите, които ще се заменят?
Това става като се възлага на лицензирани оценители да извършват тези оценки. Лицензът се дава от държавен орган, той не се дава на оценителя, той не се дава от Министерството на отбраната. Оценителят отговаря пред закона за това, че ще извърши професионално и съвестно оценката. Тези оценители са включени в списък, който се ползва от агенцията, след като е проведен конкурс и те са се явили, кандидатствали са и една част от тях са били одобрени.
Кога се преценява главно дали един имот може да бъде предложен за замяна?
Трябва да има инвестиционен интерес към него. Трябва да има пазарен интерес. Трябва да има писма за намерения от физически лица или от фирми, които да желаят да се включат в този процес, или да проявяват интерес към дадени имоти.
Много често, когато се коментира цената на имота, която определено е, отново да кажа, от лицензиран оценител, независим, се прави аналогия с други имоти, които не са военни - другият имот толкова струва, защо тази оценка е толкова? Не може да се прави аналогия между военни имоти и други имоти.
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Сега ще кажа. Защото много често военните имоти са извън регулация. Много често военните имоти нямат необходимата инфраструктура. И това е становище на Сметната палата. Това не е мое становище. И ако има някакви съмнения относно цената, това се дължи на спазването на закона, а законът казва лицензиран, независим оценител да определя цената.
Какво се случва, когато цената на имота е различна от жилището, което се предоставя? В единия случай имотът е с по-висока цена, а в другия случай жилището е с по-висока цена. Много трудно или почти никога не може да дойде на кантар, както се казва, сделката. Тогава, когато имотът е с по-висока цена, се задължава заменителят да доплати разликата, и той доплаща. Значи предоставя жилище и разликата, например която е 10-15 хиляди недостатъчна за още едно жилище, я доплаща. Когато е в обратния случай – жилището е с по-висока цена, той се отказва от претенции, ние никога не плащаме. Министерството никога не заплаща разликата.
Искам да кажа, че след промяната на Закона за отбраната и въоръжените сили и даване на възможност за отстъпване на право на строеж, което се случи преди два – три месеца (има ли три месеца, не знам, по-скоро два месеца), аз разпоредих 90% от сделките да бъдат чрез продажба и много малка част да продължим със замените.
Защо преди това не сме го правили?
Защото когато министерството придобива средства от различни дейности, в бюджета на министерството, който е приет със закон за държавният бюджет, има определена сума собствени приходи. Тя е 48 млн. лв. в последните години, включително и тази година – 48 милиона лева. Всеки лев над тези 48 милиона лева се прибира и отива в резерва.
Хайде, кажете ми как да постъпя аз, за да защитя нуждите на Българската армия от жилища, след като например през 2006 г. имаме 30% повече приходи, мисля, че бяха 16 милиона лева – и се прибраха, взеха се. Не ги ползва никое министерство, нито на отбраната, нито някое друго. Сега може да се продават предимно, защото се постига и доста висока цена, когато имотът е атрактивен. Но след като променихме Закона за отбраната и въоръжените сили, при това законът не ни стимулираше, не ни даваше възможности да увеличаваме собствените приходи. Така че това бяха намеренията за тази, 2008 г. – предимно да се набляга на продажбите, а не на замените, и отстъпването на право на строеж.
В документацията, която е представена на членовете на комисията, мисля, че има три случая, които са посочени като проявен обществен интерес, в медиите и т. н. Министър Цонев е представил такава информация, мисля, вие можете да се запознаете, вие притежавате тази информация. Ако има въпроси по тези три случая, аз съм готов да внеса някои разяснения.
Благодаря ви.
Само искам да кажа, че всичко по замените е законосъобразно. Няма нарушаване на законите, когато се е извършвала замяната.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на министър Близнаков.
Колеги, относно трите случая, по които сме поискали специална информация от Министерството на отбраната и която ви е предоставена, имате само входящото писмо, тъй като ви казах, че 460 страници е документацията по трите случая. Те са на ваше разположение, който прецени за необходимо, може да се запознае подробно. Ще бъдат предмет на оценка, разбира се, на експертно ниво, за да видим доколко имат основание и сигналите, и въпросите, които са повдигнати по тези три сделки. Затова ви е предоставено само това входящо писмо.
Аз имам два въпроса като начало.
Единият ми въпрос е: защо е избрана процедурата “замени” директно, при положение, че е възможно тази процедура “замени” да се извършва чрез търг?
И вторият ми въпрос е: считате ли, имайки предвид стойността на имотите, Вие отбелязахте, министър Близнаков, за това, че по различен начин трябва да се оценяват, че държавният интерес е защитен чрез подобен тип сделки със замени, имайки предвид, пак повтарям, стойността на тези имоти – говоря за пазарната стойност на тези имоти. Аз ще взема отделно отношение за начина, по който се извършва оценяването и тук приемам тезата, че извършените сделки са законосъобразни, но възниква въпросът дали са целесъобразни от гледна точка на държавния интерес? Това е въпросът, който предизвиква и днешното обсъждане, и днешния парламентарен контрол.
Разбира се, тези оценки се извършват по законовия начин, но тези оценки се оказва, че понякога с пъти отстъпват на пазарната цена и това не се отнася само до тези замени, които се отнасят до военните имоти, това се отнася по принцип до извършването на замени от такъв характер. Даже ние сме разглеждали няколко пъти на заседание тук и замените на земи и гори, замените на общинска собственост. Има законопроект, който е предмет на обсъждане вече в парламентарни комисии. Не искам да влизам в тази тема, но ще предложа накрая като решение един въпрос, който е пряко свързан точно с оценяването на имотите, защото оттам идва според мен и тази порочна практика.
Колеги, заповядайте за допълнителни въпроси. Госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Господин Председател, уважаеми господин Министър и гости, в продължение на въпросите, които господин председателят задава и аз бих искала да фиксирам вашето внимание върху три въпроса.
Дали има разработени критерии във вашето ведомство за определяне на имоти като такива с отпаднала необходимост на основание на приетата от вас стратегия за развитие на социалната политика във ведомството до 2015 г.?
Дали има критерии за подбор на имотите, определени за разпореждане чрез продажба или замяна?
И доколко в цялата тази процедура, в която и в одитния доклад е записана в някаква степен липса на прозрачност при осъществяване на процедурата? Бих искала да попитам, разбира се, ако можете сега да ми отговорите, къде е и в каква степен е отговорността на областния управител, който финализира сделката?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, може би е добре да преминем към отговор дотук, а след това допълнително въпроси каквито имате.
Може и зам.-министър Бозаджиев, и представителите на агенцията да вземат думата. Заповядайте.
Господин Близнаков, заповядайте.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Дали – и единият Ви въпрос беше, господин Великов, не може чрез търг да се извършва замяната? Той се обявява, имотът, който ще подлежи на замяна, се обявява предварително, има определен срок, аз ви споменах сроковете, в който всеки може да кандидатства. И обикновено кандидатстват повече от един кандидати за заменители. Има критерии, които отчитат кое предложение е най-добро. Има комисия, председател е зам.-министър Бозаджиев, която отчита кои предложения са най-изгодни по отношение на местоположението на имотите, в частност на апартаментите, тяхното състояние, тяхната цена и т. н. Така че има изработени критерии. Именно по тези критерии се води комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би като допълнение тук, извинявайте, че Ви прекъсвам, но тъй като в доклада на Сметната палата се казва, че липсва прозрачност в процедурите за този период до 2005 г., а Вие казвате, че се обявяват предварително, значи има известно разминаване. Или прозрачност…
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Няма разминаване. Ние говорим какво сме направили в тези седем месеца, когато сме поели управлението. Това е период преди мен. И нали затова казах, че седем месеца, след като излезе одита, ние не сме направили нито една процедура, за да дадем прозрачност, да качим на интернет, да направим критерии, затова ни бяха нужни тези седем месеца. Тези констатации не са за моя мандат.
По отношение на това дали за законосъобразни, дали са целесъобразни сделките, аз ви казах, че няма друг начин да снабдяваме армията с жилища, докато не променихме този закон сега, Закона за отбраната и въоръжените сили. А ако трябва да се подходи по друг начин за ценообразуване на имотите и на жилищата, трябва да се промени законът. Защото в момента законът казва - оценка се прави от независими оценители. Може би трябва да се промени законът? И затова ние спазвайки закона, извършваме процедурите прозрачно.
И второ, задължително процедурата минава през Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на регионалното развитие и благоустройството във всеки случай, всеки конкретен случай има право да коригира цената. Те имат консултанти. Те имат право ако цената не е добра, имат право да я променят или да предложат по-висока цена.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това означава ли, господин Близнаков, че по всяка една от сделките има становище на Министерството регионалното развитие и благоустройството?
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Иначе няма как да се получи.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: С въпроса за отговорността на областния управител възникват някои спорни моменти, най-меко го казвам, защото има реакции от областни управители, включително и на вниманието на нашата комисия, с предложение за промени в закона, свързани точно с подобни сделки. Предложението от областния управител и от няколко областни управители е този, който подготвя сделката, той да я финализира и той да носи отговорността за самата сделка, а не областният управител, защото те заявяват в тяхното искане включително, пак повтарям, и с искане за промяна в закона, че по същество само подписват готови вече сделки. И те понасят законовата отговорност за нещо, което е извършено в други институции.
Това е, което имаме като предложение при нас - един законопроект, който е гледан на експертно ниво, но има реакции, включително от Министерския съвет, против една такава промяна в закона.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Говорили сме с областния управител за становището на, но това не влиза в правомощията на министъра на отбраната.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата за мнения, въпроси, предложения.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря. господин Председател.
Уважаеми колеги, пред мен е одитният доклад, който аз, това е всъщност моят пръв въпрос – защо се е ограничил до 2005 г., защо в този доклад не е включена 2006 г., 2007 г.? Това е първият въпрос, той разбира се, не е конкретно към министъра, той е по-скоро към Сметната палата – защо не ни е даден доклад, който включва периода, в който министър Близнаков е бил министър? Ще ви прочета само част от може би четири реда от този доклад до 2005 г., а в същото време докладът е правен през 2008 г. Просто губят се тези три години и аз искам да разбера защо се губят. Нямам обяснение. Ако наистина бившият министър може да отговори, ще бъда благодарен.
Но вижте какво пише: “Замяната на имоти – частна държавна собственост на Министерството на отбраната, с жилище, собственост на физическо или юридическо лице се извършва при липсата на публичност и прозрачност на процедурата на финансово-икономически анализ – забележете, няма никакъв финансово-икономически анализ – и обосновка на решението за избор на най-изгодното за Министерството на отбраната предложение.”
Във връзка с изводите на този доклад аз имам едно конкретно предложение и го предлагам на вашето внимание. Нека да сезираме прокуратурата за дейността на министъра, който е бил по време на правителството на господин, или както аз го наричам, гражданинът Кобургготски, за да извърши прокуратурата много обстоятелствена проверка въз основа на доклада на Сметната палата. Това, първо.
И вторият въпрос, който искам да поставя пред вас, е следният. Може би като комисия ние трябва да видим какъв е този статут на така наречените независими оценители. Най-после, явно чрез този институт ние позволяваме, казвам ние, като народни представители, да се извършват невероятни кражби в нашата държава. Защото аз имах един въпрос към министъра на околната среда и аз там цитирах едни данни, може би министър Близнаков ще вземе отношение по този въпрос. Бяха заменени земи, мисля, че военна собственост, в района на Паничище, ако не се лъжа, на стойност около 2-3 лева квадратния метър. Цитирам по памет, мога да предоставя допълнително тези данни.
Подобни случаи – пресата е пълна през последните седмици и месеци за заменки по българското Черноморие, имоти на първа линия до морето. Не искам да ви казвам за Рила, за изключително апетитни имоти, които просто тези независими оценители – аз не мога да разбера какъв е този оценител, който може да оцени квадратен метър на първа линия на морето на стойността на една пица. Или може би под тази стойност, защото знаем, че пиците в момента са по-скъпи от квадратен метър на първа линия.
Затова аз мисля, че ние трябва незабавно да предприемем действия, за да спрем и да разрешим този проблем с този институт на независимия оценител, защото става ясно, че това не са никакви независими оценители. Те са изключително зависими, и то зависими от страна на групировки, на хора, които перат пари, на хора, които ощетяват българската държава.
Това са моите предложения конкретно. Ще се радвам да чуя отговора на бившия министър господин Близнаков.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Уважаеми колеги, одитът на Сметната палата обхваща периоди по мандати. Това не означава, че след 2005 г. няма да бъде одитиран периодът. А защо точно тогава, точно този период е одитиран, би трябвало да отговори Сметната палата.
Но това, което прочетохте, господин Христов, се отнася за разпорежданията със собственост въобще в държавата – и за общините, и за областни управители, и т. н., не за Министерството на отбраната само. И то председателят затова спомена, че има и други такива сигнали, и то много. Тоест заключението не трябва, понеже аз съм сега тук или министърът на отбраната, да се смята, че одитният доклад е само за Министерството на отбраната.
Аз съм разговарял тогава с представители на Сметната палата и помолих не може ли, когато се одитираше в началото на моя мандат, да се увеличи размерът на периода, който се одитира? Казаха ми, че това е въпрос на следващи действия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Значи тук трябва да направим едно уточнение, господин Близнаков – извинявайте пак, че Ви прекъсвам. В изводите и заключенията, които цитира господин Христов, се казва следното: “Дейността по управление и разпореждане с имоти частна държавна собственост, предоставени на Министерството на отбраната за периода от 1 януари 1998 г. до 2005 г., не е ефективна и ефикасна, тъй като…” и следва този извод, който господин Христов прочете. Така че това, което господин Христов прочете, се отнася точно до замяната на имоти частна държавна собственост, не въобще и по принцип. Това обхваща този период.
Аз разбирам, че Вие не носите отговорност за този период, но бих искал да бъдем точни относно проблема. И тъй като съм взел думата, ще си позволя едно допълнение тук.
Има един въпрос, който ние не сме коментирали досега, който според мен е много важен. Става въпрос за – ще цитирам пак Сметната палата – “много на брой и големи по стойност имоти се апортират в капитал на търговски дружества, като някои от тях са обект на продажба чрез пряко договаряне по реда на чл. 17 от Правилника за реда и упражняване правата на държавата в търговски дружества с държавно участие в капитала по непрозрачен начин и без да се защити в достатъчна степен държавният интерес.”
Ето тази констатация на Сметната палата вече е твърде смущаваща според мен, защото става въпрос за имоти с големи стойности – така, както се казва в доклада, и тъй като имаме апортиране в дружества, които след това много бързо се приватизират, става така, че всъщност имоти директно отиват в частни ръце по един непрозрачен начин, без да бъде защитен, както се казва в материала, достатъчно държавният интерес.
Благодаря.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Да продължа с отговора.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, извинявайте, че Ви прекъснах.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Вярно е, ама какво мога да ви кажа аз? Аз не съм апортирал имоти в търговски дружества, въобще в някакви дружества. Това не е моя дейност, така че въпросът няма как да бъде насочен към мен, ако се съгласите с това, тъй като то е било извършено в други периоди.
Паничище се спомена от господин Христов. Съжалявам, не сме го правили ние като дейност, не съм подписвал подобни сделки.
Южен парк, единият от въпросите – съжалявам. Има един период от една година – година и половина докато се финализира една сделка и независимо че е финализирана, примерно през 2005 г. или не знам там, или през 2006 г., това не е мое разпореждане.
За независимите оценители съм съгласен, че може би трябва да се промени, защото общественият интерес е голям и действително би могла да се подори тази дейност, ако законодателният орган реши, има воля за това. Може да се намери подходяща форма, подходящ начин за промени в закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Добрев иска думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, с молба да прекратим този унизителен разговор – гледали сме много замени и много подобни казуси. Всички те са завършвали с констатацията, че са законосъобразни. Тоест нищо не можем да променим. Няма сила или закон, по който може да се върне или развали дадена сделка. Затова аз няма да задавам въпроси и така просто с една молба и препоръка към господин Цонев. Той каза, че ще прави нова стратегия до края на юни, ако не се лъжа, ще се конструира новият отдел.
Молбата ми е преди да стартира работата, ако може да запознае нашата комисия с вижданията, които има, и с начина, по който смята да експлоатира военните имоти оттук нататък.
Аз не мисля, че не може да се пази държавният интерес и задължително даден имот трябва да бъде частна собственост, за да, виждате ли, започне да печели. И господин Цонев и господин Близнаков знаят, че добре стопанисват военните си клубове като ги отдават под наем и носят добри приходи.
Неприятно ми става като гледам, че заменяме помещения за банки, а знаем как плащат банките за апартаменти. Може би да се направи някаква нова стратегия, в която тези казарми, които не са необходими, се търси вариант или да бъдат продавани, или да бъдат наистина заменяни. Разбирам ги, не съм адвокат, но си мисля, че наистина има едно поделение в Смолян, а пък им трябват апартаменти в Казанлък. Няма как да… Отнема много време изграждането, примерно продажбата, покупката на терен и на строителството на нови жилища. Но наистина трябва да има една по-ясна процедура и съм готов ако господин Цонев има половин час време, след около месец да се видим пак и да коментираме тези неща. Мисля, че можем оттук нататък да ги изчистим, явно е, че назад, стари мандати и т. н., почти нищо не можем да променим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Илко Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председателю, уважаеми господин Министър.
Аз мисля, че ние трябва да погледнем на този разговор като началото на нашата дейност в тази проблематика. Още повече докладът на Сметната палата за мен няма никаква друга стойност, освен познавателна и информативна, защото тези констатации, които са направени накрая, разбира се, покриват един много странен период от два мандата, ако мога така да го кажа, един и половина мандата, да, а засяга повече принципни положения, отколкото конкретни казуси. В този смисъл аз предлагам ние да разделим на две нашата работа. Наистина да чуем от министъра на отбраната неговата визия по отношение на това какви промени в нормативната база в какви насоки трябва да се направят, и, разбира се, ако има данни, които да внушават незаконосъобразни действия, да се занимаем конкретно с тях. Защото наистина този доклад повече внушава глобална проблематика, с която ние би трябвало наистина да се занимаем, упражнявайки парламентарен контрол, но не и конкретни действия, които да предприемаме. Затова аз наистина подкрепям на господин Добрев предложението да се фокусираме върху визията на министъра на отбраната за това как тези проблеми ще бъдат променени на законово и на подзаконово ниво. А дотолкова, доколкото наистина не виждам, освен тези публикации във вестниците конкретни казуси, предлагам около това да бъде и оформено и становището на комисията. Така ще свършим повече работа, отколкото ако се занимаваме с такива казуси, в които може да има контекст, който ние да обслужим без да знаем защо и без да искаме дори.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Други мнения и предложения, колеги?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Аз първо искам да подкрепя това, което господин Добрев каза, присъединявам се тоест към него. И много моля господин министърът да каже днес още, защото това няма нужда да се изчаква, каква е разликата, господин Цонев, във Вашата визия, защото казахте, че нова визия имате, каква е разликата във Вашата визия с тази визия, която има Вашият предшественик, за каква визия изобщо си говорим? Защото за визия говорите и тук прочетох една Ваша заповед, с която Вие сте спрели дадени процедури за търгове. Така че това сигурно има връзка с визията. Обяснете, да разберем. Значи след като Вие смятате, използвате внимателно думите – аз разбирам, като смятате, че трябва да се промени визията, значи факт е, че предната е била дефектна. Кажете къде е дефектът, искам да разбера.
Вижте, аз ще ви кажа защо имаше такъв голям проблем. Тук прочетох даже, че господин зам.-министър Бозаджиев казал “откъде накъде сделките ни трябва да бъдат прозрачни?” – един вестник, аз не съм го казал, вестник “Сега”. Но аз ще ви кажа къде е проблемът. Той вече е на път да се реши, но… след дъжд качулка – казва народът. Защото Военното котраразузнаване беше на директно подчинение на министъра. Ето заради това и в това беше целият проблем. И нямаше кой да наблюдава висшето ниво, политическото ниво на Министерството на отбраната. Оперативно нямаше кой да го обслужва, както се изразяват службите. Това беше големият проблем.
И сега, господин Цонев, чета във вестниците, че сте си назначили за началник на кабинета бившия шеф на ВКР – нека да Ви разкажа какво не е успял да провери и защо напусна, много е важно това. Орлин Иванов, да. Така пише във вестниците – така разбрах, че е назначен за началник на кабинета на новия военен министър. Много интересно решение – човек, който напусна, отиде си, да не казвам, че може би го принудиха да си отиде, и сега става шеф на кабинета на министъра на отбраната. Интересни са тези неща.
Но завършвам със следното, още едно основание, господин Председателю, да дойде пред Комисията за борба с корупцията главният прокурор. Защото тук има едно постановление на прокурор от Градска прокуратура, което е срам за професията, абсолютен срам! Прочетете го и вижте за какво става въпрос. Защото тук говорим за законосъобразност на сделките, за целесъобразност. Има чл. 220 от Наказателния кодекс за неизгодни сделки. Има си съдебна практика и отпреди 1989 г. дори какво значи неизгодна сделка и по какъв начин се проверяват нещата. Много са прости. Само че този прокурор, който се е произнесъл тук, се е позовал на един лицензиран оценител, който може би от едната страна дава съвети как да се сключват сделките с Министерството на отбраната, а от другата страна – дава съвети на прокуратурата как да покрият нещата. Ето още едно ново основание главният прокурор да дойде тук, да си поговорим. Защото в сделките с имоти в Министерството на отбраната трябва да се заоре, там има невероятни безобразия.
Аз ще ви кажа много просто. Ако имотите, които за заменяни или съответно там са правени сделки с право на строеж, ако са били продадени на явен търг, с парите от тях щяха да се купят два пъти повече жилища! За това става дума. Тук в един момент – било всичко законосъобразно.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Колеги, аз имам едно предложение по тази точка, която цитирах пред комисията от одитния доклад на Сметната палата. Там се казва, че много на брой и големи по стойност имоти са апортирани в капитала на търговски дружества като някои от тях са обект на продажба чрез пряко договаряне. Мисля, че няма да представлява държавна тайна или класифицирана информация да получим информация от Министерството на отбраната за тези сделки точно, които са апортирани и след това са продадени чрез пряко договаряне. И да прецени комисията на база на това, което получим като информация, необходимо ли е да се обърнем към прокуратурата. Позовавам се на този текст на Сметната палата, като се обръщам и към господин Цонев - за периода след 2005 г. има ли такива сделки, отново апортни, след които е последвала продажба или приватизация на имоти, които са големи по своята, както се казва, с висока стойност, тъй като в констатацията на Сметната палата се казва, че не е защитен държавният интерес и това би представлявало вече интерес и за прокуратурата? Това имам предвид като искам информация от…
КИРИЛ ДОБРЕВ: Щом е предприятие, по закон трябва да бъде подадено от Агенцията за приватизация, ако не се лъжа, и там процедурата е само една – търг с явно наддаване. Има ли други сделки, по друг начин предприятия продавани?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че в момента едва ли биха могли точно да ни отговорят и министър Близнаков, и други. Това е въпрос на проверка и да се предостави информация в комисията писмено. Ако се прецени, че има някъде класифицирана информация, има съответния гриф и начин ние да се запознаем.
Отварям една скоба, защото за няколко случая вече ни се казва, че има класифицирана информация, а след като мине заседанието се оказва, че няма такава. Но не ми се иска да елиминираме тази възможност, имайки предвид информацията. Ние, разбира се, ще подготвим и официално писмо, с което да поискаме, позовавайки се на този текст, но това е едно от предложенията, които ви правя като предложения, които ще обобщя накрая като предложения за решения на комисията.
Колеги, има ли други въпроси, мнения, предложения?
Господин Аталай поиска думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председателю.
Уважаеми Председателю, аз с интерес слушах колегата Близнаков по темата относно въпроса, който му зададохте Вие – законосъобразност, целесъобразност, и дневният ред днес е – Парламентарен контрол на продажби и замени на военни имоти, а всъщност ние водихме един дебат от вестник "Атака" и от вестник „Сега” и какво всъщност е записала в изводите си Сметната палата, която е одитирала някакъв сектор, част от едно управление, и то се оказа, че не е от министър Близнаков.
Първата ми молба, господин Председателю, може би ако не приключим днес с тази тема, а ако приключим е добре, на следващо заседание да поканим все пак представител на Сметната палата, те да дойдат тук. В края на краищата техните констатации все пак трябва да се обосновават или на техни правилници, на Сметната палата, или на закони, въз основа на които да могат да си направят тези изводи и констатации. Защото изводите, които са направени от страна на Сметната палата, са много странни.
Доколкото чух от министър Близнаков, поне така, както възприе моят слух, се оказа, че прозрачност в дейността на министерството от гледна точка на създаването на документопотока, обявяването на процедурите, пускането им по интернет, явяването на трима или четирима, петима и т. н. – всичко това е спазено. Нали така? А тук имаме една констатация, че не са прозрачни. Да видим какво имат предвид под прозрачност, все пак, господин Министър, да не поддържаме тезата в България, че всеки един министър – бивш вече, е настоящ затворник или настоящият министър непременно би трябвало да бъде затворник. Ни най-малко трябва да излизаме от тази презумпция. Ние, когато сме ви избрали, сме ви гласували достатъчно доверие, че вие сте хората с достатъчното ясно съзнание, че ще защитавате интересите на държавата, вие полагате клетва там. Най-малко аз съм човекът, който мога да допусна, че сте нарушили законите и сте подвели, включително всеки един народен представител, а какво ли останалото общество.
Да предположим, че в някой вестник пише самата истина – много добре знаем и вестниците по какъв начин ги пишат и откъде излизат. Но ме притеснява, че Сметната палата констатациите, които вади, тук не чета, ако имаше в тяхното заключение – „във връзка с член еди-кой си от закон еди-кой си” те не са създадени по критерии: първо, трябвало да пишат в интернет – няма го в интернет; второ, трябвало да направят еди-кое си – няма го това нещо. Нека затова да ги поканим и тях, за да имаме една представа, колеги, защото днес, ако разглеждаме дейността на предишния министър, утре, господин Близнаков, сигурно ще разгледаме Вашата дейност, вдругиден ще разгледаме дейността на сегашния министър. Аз се опасявам от възможността да създадем постоянно в обществото едно мнение, че всеки е маскара достатъчно, който е заел определена длъжност, и върши безобразия в тази държава.
Ако наистина, господин Председателю, има някой, който да е извършил престъпление, същевременно няма да бъде защитен от нито един народен представител, седящ тук в момента. И имайки предвид това, аз ще помоля да поканим на следващо заседание представителите на Сметната палата, да видим, разбира се, ако ще разгледаме този период, в който министър Близнаков е бил там, в един диалог заедно с тях да представим тук, пред комисията документите точно и ясно, за да можем да вземем правилното решение, господин Председателю. Иначе, предположенията, че Сметната палата са прави, а Министерството на отбраната не са прави, без да имаме ясната документация, няма да дадем добър сигнал нито към обществото, нито към европейските структури. И без това днес има достатъчно „доброжелатели”, които изпращат „добри” послания във всички насоки, за да сме в това състояние.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Аталай.
Колеги, виждам, че се ориентираме към приключване. Мисля, че това първо обсъждане беше полезно, но отвори няколко въпроса, които са от изключителна важност.
Първият въпрос е, че действително една част от сделките, които се обсъждат, смущават от гледна точка на цените, които са обявени, и мисля, че за това никой тук според мен не се съмнява. Един внимателен преглед – вие днес получихте материала, ще се убедите сами, вярно е, че пазарният интерес определя в значителна степен и действията, които министерството е предприело, но и пазарните цени и разминаването с тези цени действително безпокои, затова аз поставих въпроса за защитата на държавния интерес.
Бих предложил няколко решения на комисията на базата на обсъждането, което направихме. Те са свързани и с нормативната уредба, и с последващи действия на комисията.
Първото решение, което ви предлагам, е Министерският съвет да обсъди промени в Нормативната уредба, за да има съответствие между отговорността по извършване на процедурите и законовата отговорност, която носят съответните длъжностни лица. Имам предвид това, че едни готвят процедурите, а други се подписват и носят окончателната отговорност по тези процедури. Редно би било който готви и провежда процедурите, той и да носи съответната отговорност по финализирането на сделките.
Това е едното ми предложение.
Второто ми предложение е да настояваме Министерският съвет да предприеме действия за промяна в Нормативната уредба, свързани с оценката на държавна собственост при извършване на разпоредителни сделки.
Тук въпросът, тъй като го проучвахме достатъчно на експертно ниво, няколко пъти, и сме се обръщали вече към Министерския съвет по този въпрос, опира до така наречената методика, на основание на която се извършват тези оценки. И тази методика се оказа, че позволява подобен тип оценки да бъдат далеч под пазарните цени. И за да бъде чрез тази методика достатъчно добре защитен държавният интерес, е необходимо да бъдат направени съответните промени или в коефициентите, или в начина, по който се извършват тези оценки. Но не може оценките на съответните независими оценители, пак повтарям, с пъти да се разминават с пазарните цени. И действително имаме законосъобразност, но в същото време можем твърде много да спорим относно това дали е защитен действително държавният интерес с тези сделки или не е защитен държавният интерес.
Имайки предвид, цитирайки Сметната палата, тук още нещо бих искал да кажа. Това, което е пред вас – тези, които познават работата на Сметната палата, представлява само резултатите, този доклад е само резултат от извършената проверка. Самият доклад е много по-подробен и докладите включват подробно всичко онова, което е проверявано. Така че моето предложение е да поискаме пълния доклад на Сметната палата. От този пълен доклад ние можем да направим съответната проверка кои сделки и на какво основание са направени тези изводи, и той да бъде на разположение на комисията. Разбира се, ще поискаме това и от Министерството на отбраната – така, както мисля, че се приема от комисията това предложение.
И не знам дали е необходимо сега да вземаме това решение или на следващото обсъждане, но моето предложение е след цялостно проучване на получената информация Комисията за борба с корупцията да сезира Върховната касационна прокуратура по конкретни случаи относно законосъобразността и защитата на държавния интерес при извършване на тези разпоредителни сделки. Може би на следващо заседание предлагате да направим това, след като получим цялостната информация. И тъй като разполагате с информацията и за 2006 г., и за 2007 г. – господин Цонев в писмото казва, че ще има достатъчно време да ни предостави информацията и за 2008 г., на тази база бихме могли да направим и конкретните предложения, ако се прецени в комисията, че трябва да сезира прокуратурата.
Колеги, по предложените решения имате думата за мнения.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ:
Сега Вие съсредоточено по това какви решения трябва да вземе комисията, пропуснахте, аз и господин Добрев също искахме, както се казва, новият министър, извинявайте, господин Цонев да каже каква е разликата в неговата визия от тази, която е имал предшественикът му, за да спре замените, какво ще се случва. Това е, просто е хубаво да се каже.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не е умишлено, господин Атанасов, просто пропуснах.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така е, господин Председателю, разбирам Ви, важни са тези неща, върху които сте се съсредоточили, но нека го чуем.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Добрев първо поиска думата.
КИРИЛ ДОБРЕВ: Моето предложение беше да се видим пак, а не да говорим сега, тъй като господин Близнаков, аз така, като страничен наблюдател, е по-добър от предшественика си, тъй като качи всички сделки в интернет. Имаше една наистина яснота. А сигурен съм, че господин Цонев ще бъде по-добър и от господин Близнаков, но поне може да му дадем малко време.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз, ако не възразите, бих предоставил на господин Цонев възможността на господин Цонев той да прецени дали на следващо заседание да направи това или сега още има възможност да заяви някои виждания, които има по отношение на тези разпоредителни сделки.
Господин Цонев, както прецените, въпрос на Ваш избор е.
Колеги, обаче много ми се иска да фиксираме някакъв срок. Заповядайте, господин Цонев.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз реших да постъпя мъдро и като посъветваха някои, които имат повече опит, да отложа за следващия път, но генерал Атанасов възрази. Аз естествено когато оценявам предишната работа на Министерството на отбраната и искам да направя нещо ново в това по моя преценка, нова, то може да не е ново и да не е по-прогресивно, но това все пак е може виждане и аз имам право на такова.
Преценявам, че в Министерството на отбраната по отношение на сделките с недвижми имоти има два проблема – единият е управленски, и другият – негативната нагласа на обществото, защото има субективна оценка на замените. Защото винаги съществува субективна оценка. Като попитате, всички тук в залата, ще дадем различни оценки за 1 квадратен метър, примерно в Докторската градина. Аз имам намерение, съвсем кратко, искам да кажа, че имам намерение да реша тези два проблема по следния начин.
Първо, управленският проблем е, че съществуващите две структури – едната, която изготвя документите за публичната държавна собственост, и другата – Агенция „Държавна собственост”, която приема и се разпорежда със сделките, имаха много силно противоречие. Противоречието беше и обективно, и субективно, но истината е, че имаше обективно противоречие от това, че единият субект приема обекта, а другият издава акта. И започва един спор – „те не ми издават акта”, а другите казват – „не го издаваме, защото не сте ни дали документите за приемане на обекта от освободените райони”, и започва такова някакво противоречие. Аз ще го реша като имаме работно наименование на дирекцията в Министерството на отбраната, което да се казва „Управление на собствеността и инвестициите”, като тя ще има 5-6 основни функции: да продава, да отстъпва право на строеж; ако трябва, да купува, ако трябва – да прави обществени поръчки, да строи. Имаме намерение замяната да не изчезне като фактор, но със замяна да се заменят само с общински и с административни структури с цел обществото да се успокои на тази тема.
Другото, което е обществената нагласа на обществото, мисля да го преодолея като създадем някакъв ред, някаква процедура. Аз вече имам такива съвети от обществените организации, които се занимават с противодействието на корупцията, по прозрачността на процедурите и т. н. и по този начин ще бъдат контролирани от обществото сделките. Основното е, че след като се извърши разпоредителната сделка, тя вече след това ще отиде в Изпълнителна агенция „Социални дейности” като само да се управлява, да не се разпорежда тя с тези. Тоест всичко ще бъде съсредоточено в министерството и министърът ще носи отговорност за тази работа.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: По темата тогава да почваме…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз бих предложил, колеги, искате да вземете отношение, господин Аталай? Да, заповядайте.
РАВАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Министър, поздравявам Ви за всичките решения, които ще вземете, разбира се, че имате право Вие Вашите решения да си предложите и да ги наложите. Но всичко това, което чух - не разбирам от военна музика, не съм свирил никога, никога не съм правил заменки, и от сделки със заменки, за разлика от предишните, също не разбирам, но само едно мога да Ви кажа и ще Ви попитам при всяко следващо Ваше действие – как преценихте, че ще направите заменките само с общински структури и по какъв начин Вие ще докажете, че ако евентуално направите заменката с имотите на Хасково, където кметът на Хасково денонощно напира да взима тези обекти, само и само да му ги прехвърлите и след това той да прави печалба за общината, а не за Вашата структура? По какъв начин Вие ще запазите прозрачността и истинността, и реално в обществото да няма субективния фактор да се раздвижи. Един въпрос, така на това.
Едно не мога да Ви разбера само, че ако днес всеки един народен представител почне да разглежда срещу нас стоящите държавни служители и министри, наши, ваши и други, нищо добро не чака тази държава. А на господин Атанасов му е добре, че трябва да подлива водата, за да дойде на власт, а другите – не ги знам за какво. И защо му с хващате на въдицата не знам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Колеги, много ви моля. На мен ми се иска в рамките на коректния тон да поставим конкретните въпроси…
АМАДАН АТАЛАЙ: …конкретни въпроси, ето, за общинските…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Конкретни теми, да, разбрах, господин Аталай…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Значи всеки кмет, оставям Хасково, в която и община да отидете, господин Министър, ще видите, че кметовете ще ви залеят с такива искания за заменки.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Цонев, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНЕВ: Аз съвсем случайно имам една справка, тя е приготвена за мен, но си я нося с мен, защото очаквам всеки момент да искат нещо.
Аз определено смятам, че Министерството на отбраната не трябва да предоставя безвъзмездно имоти, ако те са му необходими. Има имоти, които наистина няма да ни трябват и няма инвестиционен интерес към тях и тогава би било разумно да се предостави на някаква друга структура, може вече да бъде и NGO, и някаква друга, и на църквата, ако трябва, ще дадем, само и само да разтоварим от разходи Министерството на отбраната. Тъй като има много апетитни такива искания в Пловдив, Благоевград, Хасково и т. н., аз съм направил една справка, ако искате, ще ви я представя в следващото заседание. За другите дейности няма да ви кажа, но 14 милиона 725 квадратни метра с почти 900 сгради са предоставени на администрацията, което не е критикуемо, тъй като все пак това е държавна собственост и държавата решава на кого да дава, но специално на общините са предоставени общо за периода 2000 г. – 2008 г. 143 имота, почти 8 милиона, хиляди квадратни метра с почти 1500 сгради и какво следва от това?
Около 28% са продадени от общините. Около 28%-29% не се използват и пустеят. (РАМАДАН АТАЛАЙ: Не им е дошъл моментът.) И единични имоти са предоставени за обществени нужди, и почти 40 и няколко процента са предоставени имотите за задоволяване на общинските потребности. Тоест какво? – Строят жилища. Значи те строят жилища, а ние нямаме жилища. И тук бих искал, аз много благодаря на господин Аталай, че постави въпроса. Тези думи, които ще кажа, ги казах и преди около час в Комисията по отбрана. Бих разчитал на всички вас не в комисията, а пред обществото да защитите Министерството на отбраната, да не му се изпива кръвчицата непрекъснато. Непрекъснато се говори, че не сме се модернизирали, непрекъснато се говори, че не сме изпълнили социалните си ангажименти, а в същото време всеки иска. И аз определено смятам, че трябва да бъде, да, нямам нищо против, но възмездно – ще отстъпваме имоти на общините, но възмездно.
Това е в общи линии. А иначе не бих казал, че трябва точно да следим каквото сме казали веднъж и ако се наложи някаква замяна с цел социална насоченост, дори с частно лице, защо не, но това трябва да бъде аргументирано и всички преди това да са убедени, че наистина не се прави някаква грешка. А всеки, който работи, той греши. И най-големият проблем е това, което аз чувах тук допреди малко, че по принцип нещо може да се направи законно, но трябва да се реши за целесъобразността. Това пак е същата работа при оценката, нали. Всички тук ще кажем 10 решения на определен проблем и управленецът трябва да си носи отговорност за тази целесъобразност. Той примерно взема някакво управленско решение на базата на данните, които има. Ако тези данни не са му поднесени коректно, то е естествено да вземе не толкова правилно управленско решение.
Това е. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би само като едно потвърждение, господин Цонев, относно законосъобразност и целесъобразност. Аз имах преди време един въпрос и към господин Близнаков относно един имот, за Велико Търново става въпрос, там е извършена мисля, че продажба. Само един месец по-късно същият имот се продава на цена с пъти под тази цена, която... Да, явно продажбата е законосъобразна, но от гледна точка на интереса този, който го е закупил, е спечелил доста повече, отколкото е спечелила държавата. Но да не влизаме в отделни такива случаи сега, имайки предвид това, което ви предложих като решения.
Има ли възражения по решенията, колеги?
Моето предложение е, извън тези две решения, като предложение до Министерския съвет - да поставим един срок един месец, в който да проведем следващото заседание. На базата на цялата информация, която получим, да финализираме този процес с парламентарния контрол по този въпрос и по преценка, пак казвам, господин Илко Димитров предложи да отложим решението за това заседание, с което ще приключим парламентарния контрол, необходимо ли е и по кои от случаите да бъде сезирана прокуратурата на база, пак повтарям, на преглед на информацията, с която всички разполагате. За трите сделки, за които споменах, информацията е в комисията, всеки народен представител, който пожелае, може да дойде да се запознае с нея. Тъй като е обемна, затова не я размножихме.
Други предложения, колеги?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Едно съвсем кратко предложение.
Колеги, от това, което чух, от това, което видях в доклада, стигам до ясния извод, че няма заменка, която да е от полза за държавата. В този смисъл ви предлагам комисията да излезе с една инициатива да се спрат всички заменки – и военните, тук министърът, доколкото разбрах, е въвел такава заповед, въпросът е, че тя не знам в какво време е разположена, но припомням ви скандалния случай със заменките на горите, които са проведени от шефа на Аненцията по горите, един ден – повтарям, след като направиха промени в закона. Затова предлагам, тъй като става ясно, че това са абсолютно корупционни сделки, нека комисията да излезе с една инициатива пред Народното събрание да се спрат, да се наложи един пълен мораториум върху тези сделки, да се прегледа законодателството. Защото много ясно стана, че да, сделките са законни, но не са изгодни, и пак повтарям, всички сделки не са изгодни за държавата. Те са изгодни за определени групировки и определени частни лица, но никога не са изгодни за държавата. Тогава нека да ги спрем и да помислим какво да правим по-нататък. Но сделките според мен трябва да се спрат незабавно. Затова ви предлагам като Комисия за борба с корупцията да излезем пред Народното събрание още, ако не в петък, другата сряда и да наложим този мораториум.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председателю, ако искате, може да обявим мораториум върху дейността на Министерския съвет – ще бъде още по-добре. Ако слушаме господин Христов, може би да обявим мораториум и върху смъртното наказание. Смятам, че такива нецелесъобразни изказвания върху целесъобразността на сделките и да направиш оценка веднага оттук дали са били удачни и изгодни за някой или не, само защото седиш от лявата страна на господин Атанасов, според мен не са правилни изводи.
Благодаря ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Иронията тук е неуместна, колеги. Мисля, че става дума за интересите на държавата.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Няма шега, няма ирония.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, този въпрос е на внимание в продължителен период от време на комисията.
Аз бих ви предложил на база на информацията, с която разполагате, внимателно да се запознаете с нея и да направите конкретни предложения на база на тази информация. Тъй като, господин Христов, един конкретен въпрос – предложихте преди време да поискаме договора за приватизацията на БТК. Договорът отлежава в комисията повече от година и половина. Бъдете така добри когато искате дадена информация, да се запознавате с тази информация и на базата на нея да предприемате съответните действия. Но да поставим въпросите по принцип така, както казахте, Вие сте го чули, но дали е така със сделките за замени на гори – не сте сигурен. Нека когато правим определени изявления, особено от комисията, да се позоваваме конкретно на факти, данни и документи.
Бил съм изключително предпазлив, когато правя изявления по повод на корупционни сделки и корупция като поведение и като действие. Нека това, което сме чули някъде и по някакъв начин е стигнало до нас, да не го превръщаме вече във факт, който заявяваме официално пред комисията. Това е само като предложение, което имам. И това, което искаме като информация, нека да си дадем труда внимателно да се запознаем с него и да предприемем съответните действия, ако това е необходимо, към съответните органи.
МИНЧО ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, относно договора за БТК, сезирал съм Главна прокуратура, запознал съм се с него.
Второ, относно тези сделки за горите, пак Ви казвам, в началото казах и ще Ви повторя – става дума за това, че ден след като е променен законът, са финализирани няколко огромни сделки, което значи, че тези сделки са подготвени преди законът да влезе в сила. Което предполага от своя страна някаква умисъл. Затова аз настоявам да вземе отношение комисията относно моето конкретно предложение за налагане на мораториум върху всички заменки, като се започне от военните и се свърши до заменките на гори.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Когато казах, че трябва да се позоваваме на конкретни факти и данни, Вие имате ли конкретни документи, с които е ясно, че точно на следващия ден са извършени тези сделки? Нека като получим от Държавната агенция конкретната информация, тогава да заявяваме, че това е така. Ако е така, разбира се, и има в документ ясни доказателства, Вашите съждения ще бъдат верни, но ако не е така, тогава възниква въпросът защо се правят подобни изявления.
Колеги, има ли други предложения?
Мисля, че се приема единодушно предложението за това в срок от един месец да приключим с парламентарния контрол на този етап по проблема замени и продажби на военни имоти.
Благодаря на всички за участието в заседанието.

(Закрито в 17,00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)