Протокол № 85

---

На 22 май 2008 г., четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет за прекратените и върнати от първоинстанционните съдилища дела на прокуратурата за Плевенски, Габровски, Великотърновски, Русенски и Ловешки съдебни окръзи.
2. Становище на Комисията за борба с корупцията по Доклада за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за периода януари 2007 г. – декември 2007 г.
3. Парламентарен контрол – информационни системи (финансиране и функциониране).
4. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения.
5. Други въпроси.

Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.
* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имаме кворум и можем да започнем работа. Имате предложен дневен ред от пет точки.
По точка 5 – Други въпроси, има няколко въпроса, които са в организационна фаза, бих казал, да обсъдим за по-нататъшни действия.
Колеги, имате ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля които са съгласни с така предложения дневен ред, да гласуват. Благодаря ви, приема се дневният ред.
По точка 1 - Анализ на Инспектората към Висшия съдебен съвет за прекратените и върнати от първоинстанционните съдилища дела на прокуратурата за Плевенски, Габровски, Великотърновски, Русенски и Ловешки съдебни окръзи, сме поканили госпожа Караиванова като председател на Инспектората към Висшия съдебен съвет във връзка с първия анализ, който е внесъл Инспекторатът във Висшия съдебен съвет.
Имайки предвид, че Инспекторатът е орган, който се избира от Народното събрание, имайки предвид и данните, които са изнесени в анализа, преценихме за необходимо да проведем тази дискусия с оглед и на предстоящата ни среща и с главния прокурор и представители на Върховната касационна прокуратура, има няколко извода, които се налагат от този доклад. Данните, които са изнесени, също са обезпокоителни в някои от пунктовете, свързани със значителния брой съдебни актове, значителния брой дела, които не са мотивирани, което е основно задължение на магистратите. Голяма част от делата са внесени за разглеждане в съда след продължително досъдебно производство, което продължава понякога 10-12 години - имаме такива случаи, с които се е занимавала и нашата комисия; ненавременно и закъсняло правосъдие не постига целите, предвидени от закона и т. н. - някои изводи, доста тежки, по които би могло да чуем позицията на Инспектората от първата проверка, която е направена. Затова позволете ми първо да предоставим думата на госпожа Караиванова, след което и народните представители да изкажат своите мнения и съображения.
Госпожо Караиванова, заповядайте.
АННА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми народни представители, това е първият анализ, внесен във Висшия съдебен съвет по поставена от тях задача. Иначе ние внесохме някои проверки, които направихме по сигнали и с предложение за дисциплинарно наказание. Представихме си годишната програма, която съгласно закона трябва да представим на Висшия съдебен съвет. Но тази задача възникна извън нашата планова програма, извън плана ни за първото шестмесечие, в който са залегнали и много задачи по общия план на правителството за действие във връзка с механизма за сътрудничество, по повод междинния доклад от февруари, в който се констатираше като тревожен проблем увеличеният брой на върнатите за доразследване производства от съда на прокуратурата. Защото, всички знаете, вие сте приемали Наказателно-процесуалния кодекс, който сега действа, в който беше забранено на прокуратурата да връща дела с оглед именно бързината на производството.
Бяха приети и редица други процедури. Ние неслучайно сме посочили в началото на този анализ, че законодателят действително положи усилия, първо, в кратки срокове да приеме Наказателно-процесуалния кодекс, второ – да уреди в него редица специални производства, невинаги в тон с традициите в нашето наказателно производство, но всичките тези нови процедури с оглед да допринесат за бързината на наказателното производство, защото ние всички повтаряме като заклинание вече, че главните показатели за съдебната система са бързина, ефективност, прозрачност. Именно затова решихме, че вече усилията на законодателя, на изпълнителната власт като вносител на законопроекти не могат да доведат до търсения резултат, ако и съдебната власт не се отнесе с необходимата сериозност към това задължение.
Възложен ни беше анализът, даже във формулировката на задачата Висшият съдебен съвет се позабави, възникнаха спорове, но въпреки всичко това ние изпратихме веднага съответните писма до апелативните съдилища да съберат, защото там председателите могат да осигурят събирането на тези документи. И аз неведнъж подчертах, че председателката на Великотърновския Апелативен съд госпожа Неделчева най-бързо, най-точно, най-акуратно изпълни задачата, комплектува ги по съдебни окръзи и ни изпрати всичките – сравнихме след това и със статистическите им данни, всичките разпореждания и определения за връщане на делата за допълнително разследване. Прегледахме ги, част от инспекторите, особено тези, които са се занимавали с наказателно право, всичките тези определения и действително бяхме шокирани от някои твърде спорни съдебни актове за връщане на делата за доразследване.
Изложили сме причините, ние ви изпратихме доклада, няма да ви го чета, но за мен те са обезпокоителни. Особено това – дори когато има основателни причини, основателни законови изисквания да се върне едно дело, то е даден съответният механизъм това да стане още преди насрочването му, преди призоваването на десетки хора, било то свидетели, било то обвиняеми, в съдебно заседание. Едва тогава съдията да си отгърне делото и да чака или прокурора, който по-внимателно е прочел обвинителния акт на колегата си, било то адвокатът да направи възражение, и да върне всичките тези хора и да им каже: аз сега връщам делото на прокурора.
Нали разбирате, че едно такова разкарване на хората не действа в посока уважение към съдебната власт? Още повече че днес хората в голямата си част работят в частни фирми и отиването им до съда означава един ден отпуск или съответни финансови загуби, да не говорим когато пътуват и плащат билети.
Това, което сме записали за забавеното правосъдие по-нататък, именно това, което вчера изнесе главният прокурор при представянето на доклада си пред Висшия съдебен съвет, се дължи на старата практика на пълна безотговорност както на прокуратурата, така и на органите на разследването, тоест на следователите досега, когато много дела бяха просто забравени, скрити, разхвърляни, тук-там оставени. И сега се оказа, че има начин тези дела да се издирят, да се извадят, да се види защо са стояли, кои са стояли, на кои е изтекла давността - да се прекратят, тоест да се изчисти прокуратурата. Това са негативи на стари ръководства, без да визирам конкретно и да искам да кажа. Но това поражда други последици. В този анализ не, но аз скоро по друг повод се натъкнах на едно дело в Софийския район, в което след 17 години - дело, доказано още тогава, на момента, вярно е, че два пъти е връщано от Софийския Градски съд за процесуални нарушения, след което отлежавало там по нечии бюра. И сега, след 17 години, нали си представяте? Първо, квалификацията и наказанието с оглед тогавашната сума са смешни, второ – след 17 години, ами тези хора вече са родили деца, работят нещо друго. Нито пък… каква репресия да им слагаме? С какво наказанието ще изиграе своята роля, която е в закона спрямо тях, нито пък кой свидетел ще си спомни нещо? И тогава поставяме в изключително сложна ситуация както съда, така и самата прокуратура, тя вече не знае да го прекрати, ще каже, че сега тя прощава, ако го внесе, рискува една оправдателна присъда. Но така или иначе, тези дела аз се надявам, че в неколкогодишен срок ще бъдат изчистени и до това повече няма да се стига, за да знаят, че трябва и в съдебната власт да се упражнява някакъв контрол не върху вътрешното убеждение, не как да решават конкретното дело, но с оглед дисциплината.
Бих искала да кажа, от друга страна, че някой трябва действително да изнася тези случаи. Това са обикновено ръководствата и неслучайно е предвидено и в Закона за съдебната власт сега, новия, да се правят съвещания, да се обсъжда практиката. Процесът може да е формален, но причините, по които се връщат някои дела, са формалистични, ги наричам аз, за да разграничим това. Не може за една сгрешена цифра в ЕГН-то да казваш: то не се знаело кой е човекът. Има начин да се проправи това, а пък в самия съдебен акт да не пише основанието. Или словесно сте изписали необходимите признаци на състава на престъплението, но сте забравили цифрово да напишете член 26 например най-накрая. Това са за мен причини, изкуствено създадени, или нарушаване правата на пострадалия.
Уважаеми колеги, вие всички - тук има и доста практикуващи юристи, и знаете, че в сравнение със стария Наказателно-процесуален кодекс днес в новия пострадалият от престъплението беше лишен от възможността да се конституира като страна още на предварителното производство, тоест граждански ищец, и да има всички възможности да иска на предварителното производство като всяка страна да има влияние по някакъв начин върху процесуалните действия, да иска да се извършват такива. Сега неговото положение беше сведено до пострадал, елементите са същите, в които се сочеше само, че може да бъде граждански ищец, и когато съдиите казват, че фигурата на пострадалия е въведена за първи път в нашето Наказателно-процесуално право, аз се питам те кое Наказателно-процесуално право са чели досега?
Не може, когато вие сте установили какви права има пострадалият, то ако му ги разяснява съответният процесуален субект, ръководител на дадено следствено действие, най-често са дознателите или било следовател, то трябва да му ги разясни, за да може той да ги упражни. А когато той не може да ги упражнява, защото в процедурата по 78-а например не се допуска нито участието на частен обвинител, нито участието на граждански ищец, питам се защо връща съдът да му разяснява правата? Нали, той не може да ги упражни тези права? И на това мисля, че трябва да се учат нашите млади юристи и да им казват, че всяка норма в процесуалния закон има и някаква цел, тя затова е сложена там, а не да я четем буквоедски и да казваме: “ето това е нарушено”, за да върне. Или сега те са извън този анализ, но инспекторите са на проверка в Ямболски съдебен окръг сега по годишната програма има целия Бургаски апелативен район, и в Ямбол връщат дела по този спор, който се реши с тълкувателното решение 2, мисля беше, за приложението на 78-а или изключване на предложението за тези, които карат пияни, когато прокуратурата по силата на нейна вътрешна заповед още преди да излезе, внасяше се обвинителният акт, съдът връща и казва: не, вие ще го внесете с постановление. При положение, че съдът има прекрасната възможност да премине към отговорността, щом така смяташе тогава, нали, в стария чл. 300, сега новата номерация не си я спомням, при обсъждане на въпросите за присъдата изрично е посочено – дали се прекратява по чл. 61 или по чл. 78-а.
Значи няма никаква пречка, щом прокуратурата го е внесла с обвинителен акт, съдът да го мине по процедурата на чл. 78-а и да не разкарва повече делото, още повече че той не може да дава указания на прокуратурата нито по квалификацията. Има случаи на дадени указания за по-тежка квалификация, кръстено – “нарушили сте правата на обвиняемия”. Ами, как са му нарушили правата като било поради незнание, било поради друго убеждение, са внесли за по-леко обвинение? Има такива абсурдни случаи.
Затова аз смятам, че следва да се правят такива анализи, следва да се посочват конкретните магистрати, които са грешили, макар и не по вестниците. Уважението към съдебната система – ние сме длъжни, както и към всички институции, да се борим за него сред народа, защото всеобщото неуважение е много пагубна последица, поне според мен е така. Но вътрешно ние следва да посочваме конкретните носители на незнание, на нарушение, на по-тежки форми на вина, за да може срещу тях да се вземат някакви мерки и да не казваме: цялата ни съдебна система е корумпирана, цялата е неработеща, цялата носи най-тежките недъзи. Всички сме длъжни да поправим тези много негативни явления, нека ги кажа.
Сега, Висшият съдебен съвет като начало реши, че не изпълнява ролята си този анализ, защото нямало проценти, нямало цифри. Аз смятам, че процентите – досега все с проценти си говорихме - не дават картината, още повече не искам да се извинявам с това, това беше още в началото на март и ние работихме почти като Паисий, нямахме монтирани компютри, магистратите ходеха на компютрите си и другаде да ги пишат, нямахме още никакъв административен персонал, назначен да ни помага, да не говорим за експерти, които едва сега назначаваме.
Така че грешките от страна на редакция, на недостатъчно добро литературно оформяне аз заявих, че ги поемам като ръководител, но стоя зад всичките констатации, защото те са обсъдени от нас и даже малко са примерите, аз настоявах и да се насити с повече конкретни примери, защото има по единодушно съгласие, в един момент ще ви призная, макар че тук аз се шегувах с някои от инспекторите, на които казвам: вие сте съдии и сега ще защитавате безобразията. Казаха: не, не, наистина са неща, които не можем да ги приемем и ще ги посочим в анализа като слабости.
Така че аз смятам, че ще продължим в тази насока. Дано успея, както в началото, да мотивирам достатъчно инспекторите да продължават да не си затварят очите по някакви други причини за това, което сме констатирали.
Това е моето изложение, може би малко по-дълго беше.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря, госпожа Караиванова.
Колеги, имате всички анализа, който сме ви предоставили, предполагам, че сте се запознали. Имате възможност да вземете отношение.
Госпожа Николова, заповядайте.
ЕЛЕОНОРА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Караиванова, уважаеми колеги, аз винаги съм отстоявала, докато приемем фигурата на Инспектората, твърдото убеждение, че такава институция трябва да съществува. Такава проверка на вече свършените съдебни актове е изключително необходима и всъщност този материал, който чета, още един път ме убеждава, че сме били прави, когато сме смятали, че по някакъв начин контрол и върху актовете на съдебната власт трябва да бъде упражнен, не по начина, по който се формира свободното съдийско убеждение и становището на прокуратурата, а по начина, по който се прилага професията.
Анализът според мен точно по този начин трябва да се прави. Вие не сте нито статистически орган, за да работите с проценти, нито пък сте натоварени с литературни задачи. От вас се иска точно това, което правите – да констатирате по всяко дело съвършено обективно картината, а тя е твърде нерадостна. Не че ние сме очаквали да видим нещо по-различно, но все пак тези съдилища, които вие сте обследвали, са от добрите съдилища и след като там виждаме такива случаи, просто не смея да фантазирам какво ще видите в други съдилища.
Изводите, които сте направили, са точни. Тук много трудно може да се направи, може би с едно – две изключения, извод, че евентуално има и корупционни причини за тези флуктуации в закона. Но най-общо казано, това, което може да се каже, е, че има некомпетентност, неграмотност и, разбира се, едно бездушно чиновническо отношение – нещо, което не може да бъде характеристика на магистратите. Защото какво значи това, поне аз съм виждала такива случаи в моята практика – 8 подсъдими, 55 свидетели, 2 вещи лица ти да ги върнеш от съдебна зала като си могъл дори и да решиш, че трябва да върнеш делото, да го направиш разпоредително заседание, за да не разкарваш тук, колко общо, към 70 души. И абсолютно сигурно е, че всичките тези 70 души следващия път няма да се явят в този състав, защото те са направили възможното, смятайки че ще изпълнят гражданския си дълг, особено свидетелите, и за втори път едва ли хората ще си рискуват заплатите, положението в частните фирми, разправиите със собствениците, за да се явят още веднъж, за втори, трети и пети път, за да си свършат те работата като свидетели.
Пак казвам, материалът е пълен, той е твърде професионален и тъй като да го дебатираме в детайли, съгласявам се и с изводите, които следват от тези посочени случаи.
Това, което мога да Ви предложа, господин Председателю, като наше заключение, като наше решение – на база на този доклад ние след един или два месеца, ще преценим заедно разумния срок, да видим какво е направил Висшият съдебен съвет по тези сигнали. Защото само това е смисълът да има Инспекторат. След като тук са отчетени случаи на 12 години държани в чекмедже на наказателно дело, на 8 години, това са хора, които ако се установи кои са те, те просто не могат да останат в системата. И това е смисълът да има Инспекторат, за да се прочисти съдебната система от прокурори и съдии, чието място не е там, защото в момента юридическите факултети бълват прекрасни млади хора, с чудесно образование, с мотивировка и с желание да работят, така че има шанс много бързо тези места да бъдат заети от по-кадърни и по-мотивирани хора, и само по този начин ще се случи тази реформа в съдебната система.
Предложението ми е след два месеца ние да извикаме тук представители на Висшия съдебен съвет, за да ни докладват те какво са направили по този материал. Иначе, да работи Инспекторатът, да работи Висшият съдебен съвет, ние да работим и най-накрая да няма една обвръзка и резултат е безсмислено. Инспекторатът затова е създаден, да проверява тези безобразия. Във Висшия съдебен съвет има цял отдел, който се занимава с дисциплинарната отговорност на магистратите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на госпожа Николова. Само може би едно уточнение относно мотивите за днешното обсъждане.
Колеги, от статистиката, която имаме, сигналите за магистрати се увеличиха значително и в момента най-много сигнали, които постъпват в комисията, са свързани с работата на съдебната система. Това е едната причина.
И втората, мен лично ме смути, откровено казано, мотивът на Висшия съдебен съвет за този доклад, свързан с печатни грешки или редакционни, доколкото си спомням. Важна е съдържателната част на проблема и аз благодаря за това предложение на госпожа Николова. Мисля, че то може да стане едно от решенията на комисията - в срок от два месеца, може би в края на юли, да поканим представители на Висшия съдебен съвет за действията, които са предприели относно констатациите в доклада.
Други мнения и становища?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз искам да поставя един конкретен въпрос. Преди време аз лично сезирах нашата комисия за един изключително скандален случай, става дума за един съдия – аз няма да му спестя името – Андрей Икономов, който чрез свое съдебно решение отне статута на парка “Странджа” с явната цел да облагодетелства една частна фирма да построи хотел там. Същият този съдия малко преди това беше решил, че не съществува природният резерват „Камчийски пясъци”. Когато беше в парламента председателят на Върховния административен съд господин Пенчев, аз също го попитах какво става конкретно с това лице Андрей Икономов, потърсена ли му е някаква отговорност.
Казвам това, защото строителството, което продължава както в паркове, природни резервати, защитени територии, така и на територията на големите български градове наистина е неописуемо. До голяма степен това се дължи именно на…, аз дебело подчертавам, че не всички съдии са корумпирани, но има и определени съдии, които явно са свързани с тази строителна мафия, които връщат, реституират имоти, които никога не са били притежание на лицата, на които се връщат, за да може там да се строи. Този процес продължава.
Аз вчера приех една група от граждани от комплекс „Банишора” и те донесоха документи - аз ги внесох днес в комисията, даже ще предложа в най-бърз порядък ние да се занимаем с този случай. Донесоха документи, които доказват, че миналата година съдът се е произнесъл, че строителство в това междублоково пространство не може да има, защото нарушава всякакви законови норми, а тази година започва ново строителство на същото място! Действително сменен е собственикът на терена и изведнъж общината дава картбланш за това строителство. Говоря за това, че може би трябва да търсим като комисия отговорност и на столичния кмет, на главния архитект, на хората, които са позволили такова безобразие. Аз ако искате, ще ви предоставя документите, но наистина това, което наблюдаваме към настоящия момент…, вие знаете, миналата седмица проблемите бяха в Студентския град. Министърът на образованието заяви, че трябва да има мораториум върху това строителство, разбирате ли? А в същото време от две години и половина предлагам на парламента да въведем поне 10-годишен мораториум. На който са реституирани по този криминален начин имоти, нека да си ги има и нека да си ги гледа като зелени площи, да си ги държи вечно, но да няма право да строи.
Тоест ето ви един конкретен проблем, аз ще ви дам, ако искате и материалите по този случай, да проверите кой е позволил - преди година има съдебно решение да не се строи, а изведнъж при новия кмет, при новия Общински съвет – говоря конкретно за ГЕРБ, не спестявам имена, изведнъж някой решава, че там може да се строи. Имайте предвид, че блоковете там са може би на 5 или 6 метра един от друг – това е такова безобразие!
Затова конкретно се връщам на въпроса, извинете, че толкова време ви отнех, какво става с лицето Андрей Икономов, още ли е съдия и още ли продължава да съди във Върховния административен съд? Кой ще му поиска отговорност за безобразията, които е натворил?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз мисля, че ще натоварим госпожа Караиванова с доста голяма отговорност, за да отговори на този въпрос на господин Христов.
Колеги, имате думата. Други мнения, предложения?
Госпожо Караиванова, заповядайте.
АННА КАРАИВАНОВА: Аз благодаря на госпожа Николова за добрите оценки на работата на Инспектората. Мисля, че има теми, върху които всичките трябва да работим, да насочим към това усилията на всички ни. И трябва тези, които саботират усилията, действително да бъдат санкционирани по съответния начин.
Що се отнася до въпросите на господин Христов, господин Христов, доколкото разбрах, за Банишора съдът е произнесъл решение, че не може да се строи, а ние от кмета не можем да търсим отговорност, има и други инстанции. Ние проверяваме съдебната власт…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз по конкретния сигнал, извинявайте, госпожо Караиванова, че Ви прекъсвам, тъй като господин Христов днес го внесе, аз му предложих да го включим днес в тази информация, която постъпва със съответното направление, да направим проверка, да видим как стоят нещата и тогава да преценим като действие, какво е последвало след съдебното решение, с което се спира или не се дава разрешение за строеж.
АННА КАРАИВАНОВА: По същия начин стоят нещата и с мораториума за Студентския град…
За съдията Андрей Икономов, доколкото знам, още е съдия… Ние добре си знаем правомощията… Има инстанции.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: За съжаление, ние преди няколко месеца се обърнахме към Върховната касационна прокуратура за проверка по работата на един от софийските магистрати и относно проверка на неговото имущество, която ни беше отказана с мотиви за колегиалност.
Така че, подготвили сме едно обръщение към главния прокурор, предстои ни среща в комисията, бихме искали доста ясно да поставим този въпрос, защото въпросният магистрат скоро се появи по някои от първите страници на вестниците. Но не ми се иска да коментирам въпрос, който не е изяснен докрай, имам предвид сигнала, който сме получили, и реакцията, която сме имали по него.
Колеги, има ли други мнения, предложения? Ако няма, да приключваме с едно решение по този въпрос: Комисията за борба с корупцията да изслуша представители или ръководството на Висшия съдебен съвет относно мерките, които са предприети във връзка с констатациите и изводите в анализа на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Приемаме ли един такъв вариант? Надявам се, че няма да ни откаже Висшият съдебен съвет. Няма да се месим, но предприемат ли се действия относно онова, което Инспекторатът е констатирал, абстрахирайки се от другите аргументи, които са изнесени.
Благодаря Ви, госпожа Караиванова, за участието. Успешна работа Ви желая.
Не видях възражения по решението, има ли възражения? Няма възражения, приема се. Аз се надявам в кратки срокове, ако не следващата, по-следващата седмица това да стане. Имаме въпроси, така че надявам се това да стане в оперативен порядък.
Преминаваме към точка 2 от дневния ред.
Колеги, точка 2 е предложението за становище след дискусията, която сме провели. Доста подробно е становището, като сме изнесли част от данни, които има в становището, с мненията, които бяха изразени, с предложенията. Опитали сме се да отразим всички становища, които бяха изразени по време на комисията, без да ги спестяваме, така че имате думата за мнения, предложения, необходимо ли е някакви помени да направим в становището, ако разбира се, Народното събрание прецени за необходимо да обсъжда този доклад в пленарна зала.
АТАНАС АТАНАСОВ: Само едно уточнение. Ако може главният прокурор да дойде преди представителите на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако не възразявате, да го включим отново. Аз не възразявам да го включим в становището, защото такъв въпрос беше поставен. Но ми се струва, че можем да го установим в оперативен порядък това като комисия, защото твърде странно ми се струва вече да обсъждаме един такъв проблем.
Не виждам възражения по становището. Приемаме становището по едногодишния доклад на комисията.
Преминаваме към точка 3 - Парламентарен контрол – информационни системи (финансиране и функциониране). Това е първо заседание.
Колеги, съвсем накратко, мотивите и историята на този проблем.
В комисията са получени материали, свързани с изразходване на средства от Европейския съюз, за внедряване на информационни технологии в различни ведомства в страната. В комисията са подадени сигнали от Българската асоциация по информационни технологии, известна като БАИТ, във връзка с проведени процедури за възлагане на обществени поръчки. Това са две преписки. Едната е с №1122, другата е преписка №533. Едната е във връзка с доставка на хардуер за нуждите на системата на народната просвета при обособени позиции, на стойност 800 хиляди лева, и втората е във връзка с възложени обществени поръчки при търг през юли 2006 г. за доставка и изграждане на интеграционна система за електронно правителство, пилотна интеграционна система за електронна област за инсталиране на софтуерна система за документооборот и подобряване на административното обслужване на общините. Сигналът е подаден през юли.
Проверките, които направихме и допълнителните разговори съответно със сигнализаторите, ни показаха необходимостта от една по-цялостна проверка на информационните системи и тяхното функциониране.
Какво показа информацията, която изискахме?
Получихме една информация от Министерство на финансите. От информацията се установява, че в Дирекция „Централно звено за финансиране и договаряне” на Министерство на финансите са изразходвани средства от Европейския съюз и със съфинансиране от Републиканския бюджет по 25 проекта за изграждане на информационни технологии на различни стойности, като бенефициенти са Министерският съвет, Агенция „Митници”, различни министерства, институти, агенции и т. н. В забележка е посочено в информацията, разполагате с нея, че сумите по проектите са само за отделни лотове на проектите, а за всеки един от тях ще бъдат изразходвани допълнителни средства.
На 12 май 2008 г. получихме допълнителна информация от Дирекция „Главен инспекторат”. Тази информация е по-подробна и тя включва референтните номера на договорените проекти за компютри и сървъри по програма „ФАР”за периода от 2000 г. до 2008 г., изпълнителите по договорите, сумите по сключваните договори, бенефициентите, на които са предоставени средства за изграждане на информационните системи, информация за това кои от договорите са приключили и колко остават действащи и за какъв срок. От информацията се установява, че в проектите са включени и договори, общо 86.
Първото, което прави впечатление, тук отварям една скоба, колеги - разликата между информацията, която получаваме от Министерство на финансите с тези 25 проекта, и тези 86, които получаваме допълнително като информация от Главния Инспекторат. Разликата е от около 60 информационни системи, които първоначално не сме получили.
По отношение на всички тези системи са посочени и бенефициентите, също министерства, агенции, държавни агенции и други структури.
Кои са основните изводи, които могат да се направят, като част от мотивите, те са свързани с ефективността на управлението на вложените в информационните и комуникационни технологии и средства?
От една страна, субсидиите от Държавния бюджет, от друга страна, средства по европейските фондове. И, разбира се, доколко тези информационни системи функционират в момента – там е другият голям проблем. Дали тези средства, които са изразходвани, десетки милиони, може да надхвърлят и 100, това е въпрос на допълнителна проверка и изясняване на базата на тази информация, която имаме, и доколко тези информационни системи работят и осигуряват онази публичност и прозрачност, която очакваме по една част от тези структури. Имам предвид примерно Агенция „Митници”, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, Държавния фонд "Земеделие", Изпълнителната агенция „Морска администрация”, Министерството на икономиката и енергетиката, да не изброявам всички бенефициенти, те са твърде много.
Така че, нуждаем се явно от един цялостен преглед на тази система, защото предизвиква съмнения начинът, по който са изразходвани средствата, предизвиква съмнение и това защо те не функционират оптимално или каква е степента на функциониране на тези системи в момента.
Колеги, имате тази информация пред вас. На този етап не сме поканили представители на изпълнителната власт. Предстои на втори етап, при обсъждане на този проблем, по който започваме да работим, да поискаме, разбира се, и конкретно позиции и становища на изпълнителната власт. На този етап разполагаме с тази информация, която ви е предоставена.
Имате думата, колеги, по информацията, по мотивите и необходимостта от една такава цялостна проверка.
Мога да си позволя едно предложение да направя на комисията. Първото ми предложение е да изискаме информация от държавните ведомства, които са бенефициенти в случая, по проекти на Европейския съюз във връзка с изградените информационни системи и тяхното функциониране. Имаме бенефициентите и за нас е важно тези средства, които са изразходвани, изразходвани ли са оптимално и тези системи работещи ли са, или не са работещи. Ако работят, доколко работят и доколко обслужват съответните ведомства, министерства и агенции?
Това е, което би могло да ни помогне относно по-нататъшните ни действия. Ако установим, че има значителни средства, които са изразходвани, а системите продължават да не работят, това вече е въпрос на преценка на съответните органи, на които ще предоставим информацията, ако това е необходимо.
Колеги, заповядайте за мнения, предложения, становища по този въпрос.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председателю, може това, което ще кажа, да не е подредено, защото сега ги виждам всички тези материали, но трябва да Ви кажа, че това е един много дълбок проблем и аз не знам, ако комисията се захване с детайлно изясняване на тези неща, колко време ще е необходимо и какъв ресурс ще се вложи в това. Затова според мен би следвало да поискаме, сега Вие тук предлагате, да го прочетем точно – предлагате да се изиска информация от държавните ведомства, бенефициенти по проекти на Европейския съюз, във връзка с изграждането на информационни системи и тяхното функциониране. Каква информация ще искаме обаче? Защото така е много общо. Тъй като става въпрос наистина за много сериозни средства и в много случаи трудно може да оцени ефективността от вложението.
Казват: ами, да, купихме тези компютри, защото са много добри, тук свързахме системата, това, че не се експлоатира, ние не сме виновни, дефектът е някъде другаде. Така че много експертни мнения тук са необходими. Аз съм убеден, че тук има голям проблем, защото някога се занимавах с една информационна система, няма да споменавам, то беше голям скандал, една току-що създадена, преди 10 години, държавна институция, в която потънаха луди пари, по документи всичко е отчетено – системата не работи. И в крайна сметка виновни няма.
Между другото, един от големите проблеми на борбата с престъпността като общо в страната е липсата на обща информационна система. Има решения преди 10 години такава да бъде създадена, организирана, а имаше финансиране – изхарчиха се луди пари, включително и от чужбина, и такава система няма, и не може да се засече. Ако има обща система, една преписка в момента на нейното образуване до присъдата – всичко това трябва да бъде на едно място и много лесно може да се контролират нещата. Явно някой има интерес да няма такава система, защото много е лесен контролът. Но това – като пример.
Така че, дайте да обмислим наистина, това тук е добре, че стои на нашето внимание, по какъв начин да формулираме задачи към органи на изпълнителната власт, които да съберат информация, да направят проверки и тя да дойде тук в такъв вид. Защото ако ние тръгнем да се занимаваме с проверки, доникъде няма да стигнем, ще затънем. Може би инспекторат или как се наричаше…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Комисията по превенция и противодействие към Министерския съвет.
АТАНАС АТАНАСОВ: Точно така. Според мен на изпълнителната власт, в крайна сметка става въпрос основно за звена на изпълнителната власт, нека да извършат проверки по всички тези инвестиции и да получим обобщена информация и тогава да разсъждаваме.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Едно от намеренията е точно такова. Втората информация, която получихме, беше точно от въпросната Комисия по превенция и противодействие на корупцията, просто трябва да разширим заданието, което имаме. Не само бенефициентите и средствата, които са изразходвани, но да видим ефективността на изразходването на тези средства, къде колко пари са вложени и какво работи от тези системи в момента и ако не работи, защо не работи и кой носи отговорност в края на краищата.
АТАНАС АТАНАСОВ: … за всички бивши прокурори обикновено веднага започваме да търсим текста и аз се сещам за чл. 219 от Наказателния кодекс. Защото там, където са инвестирани средства в системата да работи, на първо място трябва да се обсъди дали няма разпиляване на имущество.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения?
Действително въпросът е много сериозен, пак повтарям, той има два аспекта. Единият е изразходваните средства, другият е необходимостта от функциониране на системите, първо, от гледна точка на ефективност и, второ, от гледна точка на прозрачност и публичност. Ако ние имахме системи, които да работеха в някои от структурите по отношение на усвояване на европейските фондове, щяхме да имаме пълна прозрачност по отношение на тези средства.
Само един пример ще дам, който днес беше поставен на заседание на Гражданския консултативен съвет, по един от фондовете, който се отнася за дребните и средните предприятия, мисля, че „Конкурентоспособност” се казваше програмата. Оказва се, че една част от кандидатите не са от дребни и средни предприятия, а от доста големи предприятия, най-образно го казвам това. Така че явно се нуждаем от една достатъчна прозрачност, за да е ясно кои кандидатстват, при какви условия кандидатстват, какви са процедурите, това засяга пряко и информационните системи.
Колеги, има ли възражения по предложението за информационните системи? Ще поискаме колкото е възможно в кратки срокове да направи проверка Комисията по превенция и противодействие на корупцията и получавайки информацията, да преценим по-нататъшните действия на комисията.
Не виждам възражения по този въпрос.
Преминаваме към точка 4 – Информация за сигнали, материали, предложения, постъпили в комисията. Ще се опитам кратко да ги представя.
Колеги, пореден №1 или вх. №1258. Това е самосезиране на комисията от средства за масова информация във връзка с Гранична полиция, сектор Драгоман. Изнесени са данни, които сигнализират за корупция. Предложението е писмо до Софийска Военно-окръжна прокуратура за проверка и обратна информация по случая в Гранична полиция, тъй като изнесените данни показват, поне като сигнал, че антикорупционни действия предизвикват прочистване на сектора. Така най-кратко бих могъл да формулирам това самосезиране на комисията.
АТАНАС АТАНАСОВ: Може ли, господин Председателю?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Нямам нищо против, заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз вземам думата, господин Председателю, извинявайте, че Ви прекъснах.
Сещам се за случая, това беше публикация във вестник „24 часа” и мисля, че източникът се беше подписал Владимиров.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Точно така.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз не мисля обаче, че трябва да искаме информация от Софийската Военно-окръжна прокуратура.
На първо място, смятам за правилно да изпратите сигнала на министъра на вътрешните работи да възложи проверка на Инспектората на министерството, да получим оттам информацията и тогава да преценяваме дали… Защото прокуратурата би следвало да бъде сезирана, ако има конкретни данни за престъпление. Аз четох сигнала, вътре има много сериозни неща, свързани с кадровата политика, които дават някаква индикация, че тази кадрова схема е създадена, за да могат да се покровителстват корупционни схеми, обаче няма данни. Трябва да се провери от Министерството на вътрешните работи, на първо място, и тъй като има нов министър, би следвало да имаме очакването тези сигнали да бъдат разгледани. Аз си мисля, че може би и този сигнал е изпратен там. Нека да поискаме първо информация от министъра на вътрешните работи. Това ми е съображението.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря.
Колеги, аз мисля, че принципен е подходът в случая. Добре би било първо да получим информация от Министерството на вътрешните работи, да направят проверка и тогава по преценка за сезиране на Софийската Военно-окръжна прокуратура.
Пореден №2 или вх.№ 1259. Това е сигнал от частен характер, прави се оплакване, че неоснователно е настанен в психиатрична болница в затвора в Ловеч. Би трябвало да проверим този случай, той според мен не е чак толкова свързан с корупция, колкото може би има други измерения, но явно е необходима проверка, затова преценихме да го оставим в нашата справка като възможност за действие.
Сигнал №3 или вх.№1260. В жалбата се твърди, че са допуснати незаконосъобразни действия от страна на съдии от Бургаския Районен съд и Царевския Районен съд. Жалбоподателят твърди, че е закупил 1000 квадратни метра земя и притежава нотариален акт за собственост.
Поставяме този сигнал, защото в него има цитиран висш магистрат. Не сме посочили, разбираемо, име, така както сме се договорили в комисията, но сигналът е на разположение на народните представители. Предлагаме да се изпрати на Инспектората към Висшия съдебен съвет за извършване на проверка по обстоятелствата, изложени в жалбата.
Колеги, ако имате реакция, заповядайте. Ако не, продължавам със следващия сигнал.
Сигнал №4, вх.№1261. В жалбата са изказани твърдения за злоупотреба със служебно положение от страна на съдийски състав по повод на висящо в момента съдебно дело на жалбоподателите пред Варненския административен съд.
Сигурно ви прави впечатление, колеги, ето тук от четири сигнала три са свързани със съдебната система.
Предложението, което е направено по този сигнал, е да се изясни законовата възможност да бъде поискан отвод на съдийския състав - това е в правомощията на жалбоподателите, и да се изпрати за проверка до Висшия съдебен съвет, Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет.
Сигнал №5 – от жители на град Севлиево. Жалбоподателите са недоволни от изграждането на множество цехове по протежението на ул. Бор в Севлиево. Твърди се, че денонощно по улица Бор, на която живеят много граждани, се движат много тежки автомобили и бетоновози, които замърсяват въздуха и правят живота невъзможен. По случая е сезирана община Севлиево, РПУ - Севлиево, РИОС – Велико Търново, като последната инстанция е отчела нарушенията и е издала предписание на кмета. Търси се съдействие на комисията за разрешаване на проблема. Счита се, че има корупционна среда.
В случая няма конкретно оплакване за корупция, но това, че не се предприемат действия е дало основание на жалбоподателите да се обърнат към нас.
Тук има една преценка да изпратим в съответните инстанции, но по-добре е да потърсим според мен информация от тези инстанции, за да видим защо не са предприети действия по спирането на този проблем. Така че, известна корекция ви предлагам в този сигнал като действие от страна на комисията.
Сигнал №6 или вх.№ 1263. Това е сигнал от председателя на Парламентарната група на Демократи за силна България. В сигнала се твърди, че председателят на ДПС притежава чрез различни подставени лица и ползва имоти негова собственост. В сигнала са посочени имотите в град София, квартал Бояна, ул. Беловодски път, имот в община Бургас в парка „Росенец”, имот в община Суворово, село Дръндар, спа-хотел „Орфей” в община Девин и хотел „CAZA-DOMINI” в община Тетевен, Рибарица. Настоява се Комисия за борба с корупцията да започне парламентарно разследване на органите, които са били длъжни да проверят законността на източниците на парични средства за придобиването, ползването, издръжката и охраната на посочените имоти. Към сигнала са приложени и снимки от съответните обекти.
Предложението, което правим, е: да се изиска информация за собствеността на посочените имоти и данъчните декларации на съответните собственици. След получаване на информацията, комисията да прецени необходимостта от допълнителни действия.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Аз искам да акцентирам върху няколко момента.
На първо място, информацията, която сме посочили в сигнала, не е нова, нито е някаква изненада. Това е информация, която съществува в публичното пространство и по различни поводи в различни медии е обсъждана за всички тези имоти поотделно. Не знам само за парк „Росенец” но мисля, че там пък имаше един скандал с журналисти, ако си спомняте.
Защо посочвам този факт?
Защото тук не става въпрос за нещо, което ще трябва да акцентираме точно дали да насочим вниманието си на първо място към собствеността, но може би без това не може. Важното е, че прави впечатление на цялото общество, че тази информация, която се изнася в публичното пространство с определени съмнения, в много случаи съмненията са тежки, за произход на средства, за собственост – по тях нито една институция не взема отношение. Затова ние насочваме вниманието си към обстоятелството, че би следвало по реда на парламентарния контрол да поискаме информация от институциите и държавните органи, които би следвало да проверят произхода на средствата, да проверят механизмите, по които, да речем, за имотите, са дадени разрешения, да се провери дали законно са построени, защото за някои имоти има съмнения, че те са построени в разрез с всякакви строителни норми, без разрешение и т. н. И да се защо тези органи не си изпълняват задълженията като се упражнява административен контрол и там, където има нарушения, да се прекратяват тези нарушения и съответно да се налагат административни санкции. Защото този административен комфорт, който съществува към хора, свързани с висшите етажи на властта, на практика се явява хранителна среда за корупцията.
Затова аз искам да обърна внимание именно върху това какви действия ще предприемем като комисия и държа да обърна внимание на това, което сме посочили в сигнала. Ние сме адресирали сигнала към няколко институции, аз го нямам в себе си сега…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Съжалявам, аз бях поръчал да го размножат…
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, да видим институциите, защото не ги помня наизуст просто, но финансовото разузнаване – от една страна, от друга страна – общините, за да ни дадат информация тези строежи дали са законни и дали не са нарушени някакви правила. Националната агенция по приходите трябва да извърши съответни проверки.
Така че по този начин формулирано направлението, да се изиска информация за собствеността на посочените имоти и данъчните декларации на съответните собственици – добре, но според мен всяка една от задачите, които ще поставим, трябва да адресираме към конкретен орган. Затова е добре да видим сигнала, за да можем по него да се ориентираме и да преценим.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Всеки момент ще го донесат.
АТАНАС АТАНАСОВ: Това исках да кажа.
Според нас е сериозен проблемът. Разбира се, този сигнал сме внесли и в него сме посочили, че би следвало Комисия за борба с корупцията към парламента за всеки един публичен сигнал, който засяга хора от високите етажи на властта, да се сезира и да действа по този начин, за да може да се дава през парламента отговор на обществото има ли недосегаеми в държавата. Това е идеята.
В конкретния случай имайте предвид, че ние сме се постарали, извършили сме преди да напишем сигнала проверки и понеже сме наясно, че точно в тези случаи има доста нарушения, не искаме сега да предпоставяме нещата, да ви представим тази информация, нека през институциите да се провери. Защото в противен случай може да изглежда като провокация. Наясно сме, че във всеки един от тези случаи нещата са извън закона.
Благодаря ви.
Колежката Масева – ние двамата с нея подготвихме сигнала, ако иска нещо, разбира се, да каже.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Госпожо Масева, заповядайте.
ЕЛИАНА МАСЕВА: Да, само няколко думи допълнително.
Първо, че настояваме това да бъде извършено в срок, тъй като такива сигнали, ако не се проверяват срочно, не само че стават безпредметни, но стойността и качеството на информацията, която може да се събере, вече става все по-съмнителна. Това – от една страна. От друга страна, според нас изключително важно е да се акцентира върху проблема за политическата корупция и за това, че Комисията за борба с корупцията към парламента започва едно разследване, с което да установи как органите, които са конструирани и имат правомощия по закон, си изпълняват задълженията. А по-скоро нашият сигнал е насочен към тях, да видим при такива сигнали, които са били отразявани в българските медии, какво се прави от отговорните институции. Има закон за прането на пари, знаете, с много строги санкции, с много стриктни процедури. Финансовото разузнаване основно е отговорно да извършва такива проверки и всички, които в сигнала ние сме упоменати, имат задължения по отношение на правомерността на сделки, прехвърляния, влияние, пране на пари, както казах в началото.
И с това бих завършила, с молбата да бъде разгледано и в едномесечен срок, както сме посочили, да бъдат поканени да изнесат информация пред нас за дейността, която са упражнявали по повод споменатите от нас обекти.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, благодаря, госпожо Масева.
Колеги, тъй като няколко въпроса са поставени тук, в сигнала, предложението, което е направено по отношение на него, е свързано с една първа стъпка по отношение на собствеността и данъчните декларации на съответните собственици, които са на въпросните обекти.
Ако прецените, че е необходимо проверяване на законността на строителството и плащането на местните данъци и такси, това вече е допълнително, което бихме могли да поискаме като информация.
Колкото до декларациите за законността на публичност на имущество, аз доколкото знам, те се публикуват в интернет и не е проблем да изискваме ние информация от Сметната палата. Можем да я получим без никакви… Не са ли публикувани? Аз мисля, че са публикувани в интернет.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Усилията, които положихме, доведоха до следния резултат. От Сметната палата ни отговориха, че ако искаме информация за годишна декларация на господин Ахмед Доган, да я потърсим в тяхната страница. На страницата няма декларация на господин Ахмед Доган за нито една от годините досега. И оттам не ни отговарят, от Сметната палата, той подавал ли е изобщо или не. По този начин би следвало Сметната палата нека официално като институция да отговори Ахмед Доган подавал ли е някога годишна декларация и какво пише в нея. Ако не е подавал, да ни отговори, че не е подавал. Защото отказват да ни дадат иначе информация.
Положихме усилия, по телефоните разговаряхме – то бяха притеснения, тюхкания – „ще питаме този и ще ви кажем еди-какво си”, и накрая казаха: „Не можем да ви отговорим на този въпрос.” Ето за това става дума, по този начин поставяме въпроса, вижте до какви комични ситуации изпадаме, но обяснявам ви защо сме поставили този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Откровено казано, аз никога не съм правил проверка за публичността на нашите декларации и съм считал, че те са официално публикувани в интернет. Аз лично считах, че няма проблем, затова не съм го поставил въпроса относно декларациите с публичността.
АТАНАС АТАНАСОВ: Проблемът е в това, че те дори не си правят труда да ни отговорят, че няма. Ако няма, да отговорят: няма.
По начина, по който Вие поставихте въпроса, аз смятам, че е резонно да поискаме, на първо място – информация за собствеността на тези имоти, за данъчните декларации на собствениците, които са на тези имоти и ако уточните, да поискаме информация за законността на строителството. Но добре е да се посочи срок, за да не се протака.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, мнения, възражения, предложения?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз се извинявам, че пак се наложи да изляза за малко и не чух господин Атанасов какво е казал преди това, но се опитах да прочета този сигнал, който е даден тук, господин Председателю.
Оставам с впечатлението, че като че ли почваме да се превръщаме в хора, в тази комисия, които едва ли не би трябвало да търсим отговорност за всеки един, който е построил едва ли не къща за живеене само от гледна точка на това, че се съмняваме. Според мен имаме достатъчно възможности като народни представители на тези зададени въпроси господин Атанасов да отиде и да получи информация и от община Бургас, и от община Девин, и така като че ли и от още някои други общини. На тези въпроси сигурен съм, че ще получи отговори, които би трябвало да го задоволят, защото се получават от съответни инстанции и институции. Но се съмнявам в това, че господин Атанасов ще бъде задоволен и от тези отговори, които ще получи, защото няма да съвпаднат с неговите съмнения, нито пък със съмненията на парламентарната им група.
Оставам с впечатлението в последно време, че идеята на част от народните ни представители е да накараме кръг от хора да влязат в една група от постоянно въртящи се клиенти на прокуратурата, едва ли не те да попаднат в системата на разследванията и по този начин да правим политика в общественото пространство, тъй като не могат да намерят друга почва, по която те да виреят като политическа организация.
Не виждам абсолютно никакво основание днес нашата комисия да се ангажира да се занимава с явни неща, с неща, които могат да се изяснят много просто. По същия начин аз мога да задавам въпроси и да започнем да търсим защо и с какви пари са построили господин Атанасов и господин Костов къщите си и да искаме съответно информация и за съмненията, които така, аз не в ярвах, често се говореше, че Доспат е град на Костов, в Доспат заводите за текстил са на дъщерята на Костов, за седемте милиона пари, които се въртяха като информация, че жената – вече разбрах, извинявайте, бившата жена на господин Атанасов по някакъв начин е имала в сметките си, и ред други неща. Ако започнем да ги въртим в пространството само за да очерняме, аз ни най-малко имам намерение да очерня и господин Костов, и господин Атанасов, да не ме разбирате така. И всички ние, седящи тук, на тази маса, или извън тази маса, седящите в редиците на Народното събрание, изведнъж да се окажем хора, въртящи се в този кръг, който ви казах преди малко. И ни най-малко и характерът ни е такъв. Ако някои хора имат изградена такава система и начин на мислене, не допускам всички да сме такива. И затова не знам какво ви е предложението и какво решение би трябвало да се вземе. Но тази информация, която се върти в момента и в медиите, и в публичното пространство, и медиите, и депутатите, които са се ангажирали с подписа си, нека да си направят труда и да се възползват от конституционните си права и да си търсят информацията. Защото всяко друго начинание от нашата комисия, прехвърляйки ги към прокуратурата, прехвърляйки ги към други институции, които са правораздавателни, ще доведе до онова съмнение, че в нашата държава всичко е корумпирано и няма нищо, на което може да се стъпи, че и най-чистите хора, които не са корумпирани, са останали в редиците на ДСБ, и то държавата България не заслужава едва ли не тези всички други, които искат да живеят в тази държава, освен тях, които смятат, че са най-чисти и най-добри.
От тази гледна точка аз смятам, че всичко това, което и в момента е написано на тази хартия, да предоставим възможност на господин Атанасов, на господин Костов и на всички тях да си търсят по съответния ред информация за тези техни съмнения и след като се удовлетворят, да ни кажат дали са удовлетворени или не, без да ангажираме други институции и инстанции.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения, предложения?
Само като едно допълнение, изясняване.
Нямаме прецедент, господин Аталай, досега да сме отхвърлили сигнал, постъпил в комисия. И на мен лично не ми се иска да отхвърлим сигнал, който е постъпил в комисията, като - искам едно уточнение - в много редки случаи сме се обръщали директно към правораздавателни органи или към прокуратурата примерно. Винаги след изясняване на определени обстоятелства, едва тогава, по преценка на комисията сме се обръщали към прокуратурата. И пак казвам, единични са случаите, които директно сме решавали, че действително заслужават вниманието на прокуратурата.
Мисля, че в интерес на всички политически сили е тази публичност и прозрачност по отношение на нашата собственост, онова, което притежаваме, и начинът, по който сме го придобили. Затова според мен няма нищо извънредно в това, че предложението е да бъде изяснена собствеността, да се получи информация за собствеността на посочените имоти и данъчни декларации на съответните собственици, което е първоначалното направено предложение. Аз мисля, че тази информация би трябвало да бъде достатъчно публична и ясна на обществото.
Няма случай досега, в който при сигнал за незаконно строителство ние да не сме реагирали, както и този, който господин Христов преди малко заяви. Така че изясняването на тези обстоятелства според мен би било добре за всички в случая – и политически сили, и личности, нямам предвид само политическото представителство. Ако Вие действително настоявате, аз не бих възразил като председател на комисията да подложа на проверка и данни, за които Вие споменахте преди малко. Това, пак казвам, би било добре, за да може да бъдат прекратени слухове, някои спекулации, които се правят в обществото, по различни политически фигури, дейци на различни партии. По този начин бихме могли да ограничим, а не да дадем възможност да се развиват и допълнително подобни не само слухове и спекулации, но и продължаване на изнасяне в средствата за масова информация на подобни случаи.
Това е предложението, което правим.
Ако има вече неясни неща, ако има явно нежелание на институциите и неангажиране на институциите, тогава ние сме в правото си на комисия да пристъпим към допълнителни действия. Моята убеденост е, че едва ли би имало нужда, но все пак, да отхвърляме сигнал, който е постъпил в комисията, най-малко би било прецедент, който зле би говорил за нея.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Аз бих се опитал, господин Председател, да доразвия Вашата теза.
Аз подкрепям това, което каза господин Аталай, в такъв смисъл, че ако той има някакви данни за имотите на господин Костов, господин Атанасов, би трябвало да ги внесе и аз с радост бих подкрепил тази теза да бъдат разследвани - начинът, по който са придобити, и дали са законосъобразни. Това – първо.
Второ, …
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, извинявайте, че Ви прекъсвам. Тъй като ние нямаме разследващи функции, все пак ние можем да получим информация.
МИНЧО ХРИСТОВ: Не, не, естествено, извинете. Може би се изразих неправилно. Знаете за какво говорим. Искам обаче да направя едно конкретно предложение, свързано точно с това, за което си говорим сега.
Всички знаем за начина, по който са придобити имотите на господин Симеон Сакскобургготски. Имаше парламентарна комисия по това. Бяха извадени достатъчно доказателства, бих казал, неопровержими доказателства за незаконността на придобиването на тези имоти. Мисля, че тук е мястото, и това го правя като конкретно предложение, ако трябва, ще ви донеса и конкретните факти следващия път, нашата комисия да се занимае с това. Казвам го заради две основни причини.
Господин Симеон Сакскобургготски се опитва да придобие още един имот, който никога не е притежаван от неговото семейство – говоря за още една резиденция в Кричим, на стойност над 200 млн. лева. Сега, от кумова срама този човек трябваше да спре вече. Още повече че в интернет аз вчера гледах едно документално клипче, може би от началото на 90-те години, където в разговор с Кеворк Кеворкян самият господин Симеон Сакскобургготски ясно заявява, че няма абсолютно никакви претенции към българската държава и той се възмущава от тези, които така поставят този въпрос дали той има материални претенции.
Считам, че данните, с които ние разполагаме - и в парламента от парламентарната комисия, и в обществото, са достатъчни, за да проследим ние, защото тук става дума за явни корупционни схеми. Вземете например незаконното и надвръщане или връщане вповече на 4500 декара гори, вземете странното така – извинявайте, но го казвам направо, бездействие на държавните институции, които да си върнат тези български имоти. Затова конкретно ви предлагам да включим и имотите на господин Симеон Сакскобургготски, настоявам за това. Защото всъщност те не са негови, това са имоти на Интендантството, на българската държава – всички това го знаете.
Това е моето конкретно предложение, ако го приемете. Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Христов, имаше специална анкетна комисия на парламента, която беше ангажирана с този въпрос. Има и решение на парламента по този въпрос. Ако Вие имате нови данни и желаете да ги предоставите на комисията с допълнително искане, предлагам Ви да го направите в едно от следващите заседания. Но отново да се ангажираме с въпрос, който е бил предмет на временна анкетна комисия, мисля, че няма да бъде редно.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Господин Председателю, аз като че ли няма да мога да се съглася и с Вашето предложение, поради простата причина, че за яснотата на имотите на народните представители са приети ред документи, включително и закони имаме впоследствие, а и за прозрачността се попълват достатъчно данъчни документи. Вие знаете, към Сметната палата това, което се изпраща постоянно, и там се правят проверки, които според мен дават прозрачност на всичко това, което всеки един притежава. Като че ли виждам тенденциозност и в частност точно да се насочат към господин Доган поради това, че оттам ще могат да извлекат повече политически дивиденти.
Но, господин Атанасов, само искам да Ви кажа, че професор Пантев имаше един израз - „тежко им на тези, на които малцинствата им пречат да могат да се развиват”, или нещо от този род беше. А вие с господин Костов едва ли не, ако изграждате политическите си възгледи и виждания само въз основа на Движението за права и свободи, особено ако искате да се мерите с лидера на Движението за права и свободи, явно комплексите ви са надминали всичко повече оттук. Но особено към тези неща, които сте писали, явно, че се опитвате да вкарате, пак Ви казвам, в една ваша схема, която явно по ваше време, по вашето управление и след това намираше почва.
И още повече, господин Председателю, нашата комисия наистина няма функциите на разследваща, така както Вие казахте преди малко на господин Куминев, и затова аз смятам, че с риска да се повторя, за да не изкарам още други аргументи, сигурно няма да бъдат чути, защото в момента преградата, пердето е достатъчно плътно, което е паднало, за да ме чуе колегата, нека да не навлезем в темата, която искат да наложат на обществото като дневен ред от страна на господин Костов или господин Атанасов, тъй нареченото ДСБ, а да влезем в рамките и в законовите форми на комисията, за да може да работим в сферата на законодателната ни инициатива. Защото всичко това, което чета – имаме съответните закони и съответните институции, които са отговорни за това нещо, и имаме съответните правомощия като народни представители, за да можем да отидем да искаме съответната информация, без да ангажираме комисията с гръмкото наименование – за борба с корупцията. Защото тук идеята не е да видим Куминев колко костюма има и колко прашки или слипове, а идеята е съвсем друга на това.
Затова, господин Председателю, смятам, че неуместно е обсъждането абсолютно, а не, че виждате ли, ние, Движението за права и свободи, в момента се опитваме да защитим лидера си. Опитваме се да защитим нещо, което да не стане практика и да не повлече след себе си в такива мащаби и онези хора, които наистина нямат ни най-малко намерение да навредят на държавата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Първо, като отговор, господин Аталай, тъй като в комисията сме се стремили да спазваме изрично процедурите, които сме приели самите ние, тъй като Вие твърде рядко присъствате на нашите заседания. Не сме правили разлика досега дали сигналът се отнася до представител на висшите, на средните или на по-ниските етажи на властта и аз лично считам, че такава разлика не би трябвало да правим за всеки един от нас.
И тъй като това, което сме предложили като комисия, не надхвърля гръмкото наименование, мисля, че е в съответствие с правомощията и задълженията, които имаме като комисия, и стремежът ни е бил винаги да бъдем максимално коректни по отношение на тези, към които са отправени съответните сигнали. Аз никога не съм си позволявал досега като председател на комисията да заявявам дали можем да говорим за корупция по отношение на представител на властта, докато по това нещо по някакъв начин няма ясни доказателства. Затова моето мнение беше, че е в интерес на всички представянето на истината относно собствеността, поне като първа стъпка. Така сме заявили - ако е необходимо по-нататък, да бъдат предприети действия. Затова предложението, което правим тук, в информацията, която е предоставена, мисля, че съответства на действията, които сме предприемали досега като комисия и не е в противоречие с тези наши действия досега.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, сигурно ще ви отегча, аз не обичам да говоря многословно. Всички, които бяхте на заседанието, проследихте, че съм се опитал с минимум политически квалификации да започнем една процедура, която стандартно спазваме по всеки един от сигналите. Но тъй като става въпрос тук за неща, които лично ме засягат, аз ще си позволя – заседанието е публично, има представители на медиите, да кажа няколко неща, защото не може така безадресно да се хвърлят квалификации.
Господин Аталай, аз не знам къде сте били Вие през 1989 година, но искам да Ви кажа, че от май 1989 г. до ноември 1989 г. в моя дом в Разград съм приемал не знам колко хора, всички, които са търсили помощта ми, когато малцинството беше пресирано. По него време, впоследствие като директор на РДВР – Разград, имах възможност да прочета всичко това, а Държавна сигурност е образувала оперативно дело, за да проверява тези сигнали и в къщата ми са пращани агенти на Държавна сигурност, към която и Вие сте принадлежали. Извинявайте, сам си го изпросихте да Ви го кажа това нещо. Така че, когато говорим за малцинствата, искам да Ви кажа, че аз имам определено име в тези райони с хората, с които съм живял. Те знаят Атанасов какво е правил и каква позиция е имал. Никой не е поставял тук никакъв етнически проблем. И, между другото, големият проблем на Движението за права и свободи не е в етническия характер на партията, а това, че тази партия на етническата й основа беше превърната в нещо друго. Но спирам дотук, защото не сме на митинг, за да ги говорим тези неща.
РАМАДАН АТАЛАЙ: А защо ги говориш?
АТАНАС АТАНАСОВ: Защото Вие ме предизвикахте. Вие обвинявате, че някой атакува малцинството. За какво малцинство говорим тук? Малцинството, за съжаление, не си е променило стандарта на живот отпреди 1989 г., независимо че вие не си знаете парите тук, върхушката на партията!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Така си мислиш.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така си мисля и знам.
А иначе, за това, което говорите. Вижте, Вас Ви нямаше, когато аз излагах тук аргументите. Не сте прочели и сигнала. Казахте, че трудно го четете – не знам поради какви причини. Може би на друг език по-лесно четете!
Парламентарната група настоява Комисията за борба с корупцията по същия начин с всички подобни сигнали. Напишете сигнал, не се боя, да проверяват каквото искат!
Искам да Ви кажа, че – и това също, защото го казвате тук, на масата, за тази спекулация, която беше организирана от бивши служители на Военното разузнаване през 2000 г., имаше образувано следствено дело, което потроши маса пари на държавата да проверява дали аз съм имал сметки в Швейцария – държава, в която не съм стъпвал в живота си! Но проверяваха, идете, прочетете делото. И сега, напишете сигнал за който ще да е имот и за който ще да е политик, и да започваме проверки. Съжалявам, че предизвикахте тази ми реакция.
Искам да кажа, че ние искаме просто да се упражни парламентарен контрол - и това е работа на Парламентарната комисия за борба с корупцията, върху тези институции, които би следвало да следят определени процеси в държавата. За това има създадени институции, които се занимават с прането на пари. Нали, и Вие казахте това – имало институции, който иска, да отиде да провери. Не, ние сме парламент и това е парламентарна комисия, и това ни е работата. Нека да не излизаме за конкретния случай извън установените правила, които за всеки един сигнал сме прилагали, както беше казано тук и от други колеги. Може, както е казано:”За кокошка няма прошка, а за кон няма закон!” Нали така? След като някой ни напише отнякъде сигнал, по общия ред го пускаме. Ето ви сигнал сега, който се отнася до – и ние сме се подписали, нали – вашия лидер. Нека да му проверим имуществото.
Искам да Ви кажа, казвате – има начин, закони кой как да декларира, ама вашият лидер не си декларира имуществото! Това също е проблем. Така че аз предлагам да фиксираме вниманието си върху това към кои институции какви искания ще отправим, за да получим съответната информация.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Господин Атанасов, ще започна отзад напред.
Ако Вие бяхте толкова загрижен за този електорат, за който Вие казвате, че ходи гол и бос, знаем и Вие кога дойдохте тук, нали знаете, че бяхте директор от квотата на Движението за права и свободи в Разград? Знаете, че също така обществеността в Разград много добре знае когато лично Осман Октай Ви представяше в редиците и намерихте издигане в обществото, иначе още да сте някъде в редиците на старшините в Разград.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Аталай, не съм си позволявал да прекъсвам никого досега и Вас няма да Ви прекъсна, стремежът ми беше да не политизираме този въпрос, защото…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ни най-малко в момента за политика говорим. Нали знаете много добре, че Вашата съпруга е също така жената, която продаваше апартаментите тогава в Разград и след това, като се върнаха хората, наново им ги връщаше обратно по същия начин, знаете?
Нали знаете, че чрез Движението за права и свободи и чрез тези хора сте днес на тази висота, иначе нямаше кой да Ви забележи там? Иначе, наистина съжалявам, като съм бил там, в Държавна сигурност, не съм се срещал с Вас, сигурно сте били на друго място да пишете нещо, защото от мен - собственоръчно написано няма нищо. Но както и да е, да се върнем на темата все пак.
Господин Атанасов, аз щях да бъда така удовлетворен и сигурно нямаше да взема днес думата и щях да бъда спокоен – и, господин Председателю, и към Вас се обръщам, Вие като народен представител днес ако бяхте ни представили тук една информация: проверих в Сметната палата, проверих в данъчната служба в Девин, проверих еди-кое си и установих, че има закононарушения, аз щях да разбера загрижеността Ви към имотите на господин Доган. Вие имате това право, имате това основание. Но след като не сте се възползвали от правото си, а пускате в пространството пред обществото клюки от тези – като забиеш пирон, а като извадиш дупката ще остане, от тези някога някой да се сети – абе, наистина Атанасов дали беше предложен от Осман Октай, или от типа на това – дали Доган беше си декларирал имотите, дали има някакви закононарушения от гледна точка на лидера на Движението за права и свободи?
Тези неща много сме ги изживявали, много са ни минавали през главата, господин Атанасов. А и убеден съм, че много неща и на Вас Ви се случиха, по-голяма част от тях са истина, но останаха тайни, по-голяма част от тях не бяха истина, разбира се, и сте оправдани, но не си мислете, че обществеността все още не Ви помни като такъв, който беше завъртян в тези среди. И сигурен съм, че някои, които Ви разбраха, и са сигурни, че не сте направили някои нарушения, но други, които не разбраха, все още Ви смятат, че не сте били прав и по онова време.
Но да се върнем по темата. Това имам предвид, господин Председателю, за нито един, ако е нарушил законите, аз няма да съм човекът, който да иска да застана да защитя тук, но няма да дам възможност на определени хора, независимо дали е лидерът на ДПС или Вие сте, господин Председателю, без да Ви проверят състоянието, днес в обществото да се завърти нещо, което не се знае дали е вярно или не, пак го казвам.
Защо не отидохте до Девин да проверите каква е ситуацията, господин Атанасов? Вие ли не направихте възможността да отидете и към другите сгради и съоръжения, които сте написали тук? Нали сте били там, нали сте получили достатъчно добра информация какво е, как е? Знаете за какво става въпрос, нали така?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като се превръща заседанието в един диалог… Няма да отнема възможността на никого, разбира се.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Последно вземам думата, независимо какво ще се каже след това, казвам го откровено. Да, повече не искам да се разправям, защото, вижте, от тези несвързани – от главата за краката неща, някои от тях не можах да схвана, господин Аталай, но искам, длъжен съм заради истината.
Аз бях назначен за директор на РДВР – Разград на 14 февруари 1992 г., когато министър на вътрешните работи беше Йордан Соколов и правителството на СДС. Не знам за какви ДПС-та ми говорите и какво сте направили! Това е една ужасна спекулация. Това, че аз имам много добри връзки с хората от турския етнос в Разградския район, не бива да спекулирате с това и да си приписвате какви ли не истории! Отделно от това, служителите на МВР са деполитизирани. Как може по този начин да си позволявате да говорите Вие?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това беше, когато времето беше ваше…
АТАНАС АТАНАСОВ: Така ли? А, времето било наше, а вие сте ни назначили – как стават тези неща?! Хайде обяснете ми, да знам. И ми кажете едно закононарушение…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Много пъти хората допускат грешки, нали знаеш.
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да Ви кажа, и понеже думата дума отваря, и Вие провокирате тези неща, един-единствен път в живота си съм разговарял с вашия лидер и то беше когато бях директор на РДВР – Разград, да ми търси сметка защо си позволявам да разследвам един от вашите кметове, който дерибействаше в района.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Глупости!
АТАНАС АТАНАСОВ: И ми се искаше три пъти оставката заради това нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Фантазия! Тази вечер си сънувал нещо. На открито си спал нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения, предложения?
ИВАН СЛАВОВ: Може ли, ако позволите?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, аз лично гледам на инициативата на Демократи за силна България като логична политическа инициатива, която не съчинява, а по-скоро ползва информация, която всеки от нас по своему е срещал в средствата за информация.
Аз лично оценявам тази инициатива като поредно предупреждение към публичните хора за публичната отговорност, която носят. Мисля, също, че тази инициатива е и една реплика към институциите, които законите на държавата са създали да отговарят пред народа и парламента и ако казаното от господин Атанасов е истинно относно подадена или неподадена декларация, то е логично да се постави въпросът и за функционирането на такава важна институция, каквато е Сметната палата.
Иначе, всички ние отдавна сме дали заслужената оценка на господин Доган, който е политик от национално значение и мисля, че той самият е в състояние да излезе от положението, което евентуално ние оценяме, че се поставя след инициативата на парламентарната група на Демократи за силна България. Смятам, че е логично в близките дни той да заяви доколко правомерно е искането или обвинението, което се отправя чрез декларацията на Демократи за силна България.
Колкото до начина, по който комисията би реагирала, смятам, че сигналът, отправен към комисията, е вместен измежду всички онези сигнали, по които комисията и досега, и вероятно и до края на мандата на този парламент ще подхожда като унифициран метод за реагиране по един или друг сигнал, засягащ функционирането на институциите на държавата, в това число и на депутатите.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ:
Предложението, което е направено в информацията, с която разполагате, е относно само собствеността на посочените имоти и данъчните декларации на съответните собственици. Това е единственото предложение, което сме направили дотук.
Тъй като господин Атанасов внесе едно уточнение относно Сметната палата и декларациите на народните представители, аз съм бил убеден досега, колеги, въпреки че не съм правил проверка – признавам пред комисията, за публичността на тези декларации и считам, че това би могло оперативно да бъде проверено, не със специално решение на комисията. Докато основната част в изложението, което е направено, доколкото разбирам, е свързано със собствеността. Ето защо аз ви предлагам да изясним този въпрос и след това, ако е необходимо, да предприемем следващи стъпки. Пак казвам, ако е необходимо, ако има съмнения, по-точно данни ако има, които предизвикват необходими проверки от съответните институции, действително бихме могли да ги предприемем като такива.
И тук в това отношение бих подкрепил господин Аталай, ако иска да внася, прецени, че е необходимо и има данни за това, че има незаконно строителство на съответните площадки и т. н., тогава да поискаме и необходимата информация.
Затова моето предложение е свързано само със собствеността на тези пет обекта и собствениците на тези пет обекта, по които има изложено тук. Ако е необходимо комисията допълнително да се занимае, предлагам ви да го направим.
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, господин Председателю, аз съм съгласен с Вашето предложение, на първо място, да се изиска информация за всеки един от тези имоти - кои са техните собственици и какви данъци са платили. Но не искам да спекулирам с информацията, която ние сме проверили по отношение на законността на имотите, но смятам, че задължително трябва да проверим дали законно са построени, дали имат всичките разрешения. Това не е проблем, всяка една община има служба за това нещо и за всеки един от имотите има досие – нека дадат информация. Това е изключително важно. Защото ако – хипотеза – се окаже, че някой от имотите е построен незаконно, ние по какъв начин ще търсим отговорност, по какъв начин ще установяваме собственост, данъци и т. н.?
А също така, задължително според мен трябва да се изпрати писмо до Сметната палата да ни отговори Ахмед Доган като народен представител в колко народни събрания, откакто е приет законът досега, подавал ли е данъчна декларация. Защото Вие казвате, не сте проверявали. Аз съм проверявал, да. Може да провериш на страницата на Сметната палата за всеки един от висшите длъжностни лица в държавата какво пише в данъчната му декларация, ако е подал такава.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Имате предвид декларациите за публичност на имуществото.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, точно така. За Ахмед Доган няма такава информация на страницата…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Какъв е проблемът?
АТАНАС АТАНАСОВ: Ами, има проблем, защото който не подава декларация, трябва да бъде наказан административно – глоба и огласено трябва да бъде. Всичко това трябва да е ясно. Аз ви казах, за втори път повтарям, господин Аталай го нямаше тук, да му кажа да чуе.
На нас като на парламентарна група ни беше отказана информация от Сметната палата Ахмед Доган подавал ли е, или не е подавал декларация.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Как можеш, защо лъжеш?
…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз предлагам да не правим квалификации тук…
АТАНАС АТАНАСОВ: Извинявайте.
По предложенията, които съм правил, аз предлагам да ги подложите на гласуване. Тези, които се отхвърлят, аз нищо не мога да направя.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, аз ви предлагам - едното предложение е това, което е писано в информацията, това е първото предложение.
Допълнително предложение, което е направил господин Атанасов по отношение на законността на строежите.
Трето предложение – няма досега постъпило.
Господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Предложението за имотите на Симеон Сакскобургготски...
ДОБРОМИР ЗАДГОРСКИ: Там се разбрахме, че парламентът е приключил с решение.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, аз си позволявам да Ви направя едно предложение.
У мен продължава да има убеденост, че е невъзможно народен представител да не е подал декларация. Предлагам Ви да направим оперативно, без специално решение на комисията, проверка в Сметната палата. Мисля, че господин Димитров би могъл да отговори за всички народни представители така, както го е правил. Защото, доколкото аз имам спомен, господин Димитров е обявявал кои народни представители в срок са подали и кои не са подали съответни декларации. Срокът изтече, мисля, в края на миналия месец. И отново ще бъде съобщено кои са подали и кои не са подали декларация.
Аз не съм следил точно кои народни представители не са подали декларация примерно, но това не е проблем, който може да става с решение на комисията. Съвсем оперативно бихме могли да проверим. Мисля, че тази информация е достатъчно публична. Затова не ви предлагам решение на комисията по този въпрос.
Господин Гъндев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз слушах внимателно, защото влязох и малко по-късно, и смятам, че ние тук сме работили винаги разумно, с повече разум и по-малко емоция, и затова предлагам да подкрепим проекта за решение на нашата комисия, който Вие направихте по този казус. Защо?
Прав е господин Аталай за този нагледен пример с гвоздея и с дупката. Знаете, и аз бях потърпевш в една такава ситуация. Колкото и да си коректен, когато са казали нещо, то остава и дори и много хора си задават въпроса: защо, като не е така, тези хора няма ли да отнесат някаква отговорност? Никаква няма да отнесат.
Освен това смятам, че това, което Вие сте предложили като проект за решение, е и коректно, защото – хипотеза – оказа се, че тези имоти си имат собственици, които са различни от господин Доган. Тогава ние на какво основание започваме цялостна проверка на техните имоти? Нека да постъпим точно така, както предлагате Вие – да установим собствеността на тези имоти.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не сте прочели…
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Прочетох го внимателно.
АТАНАС АТАНАСОВ: Иск личен към Доган изобщо не е поставян.
ДИМИТЪР ГЪНДЕВ: Чета го внимателно, само че Вие ако имате някаква информация и я спестявате от комисията, не смятам, че това трябва да бъде наш проблем. Това сте подали, на базата на този сигнал ние търсим тази информация, за да потърсим истината. Тук смятам, че комисията по този начин е работила през цялото време – коректно, спокойно и не си е позволила да скрие нито една информация. И аз мисля, че така трябва да постъпим и в този случай, защото другото ще е отношение. А не смятам, че трябва да демонстрираме отношение към който и да е човек.
Ще подкрепя проекта, който предлага председателят.
Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Във връзка с предложението, господин Председателю.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председателю, аз като че ли няма да мога да се съглася да подкрепя и Вашето предложение. Ако ме убедите, сигурно може и да го подкрепя.
Ние да искаме декларации, информация за собствеността на посочените имоти – че тези имоти са на частни лица. Имаме ли право ние да искаме данни за което и да е частно лице? Аз не съм запознат и затова Ви питам, господин Председателю. Ако имаме законова основа, тогава да искаме примерно декларации за собствеността на някои други имоти, на Първан – баняджията примерно. Имаме ли право да нарушаваме ние правото на човек да строи и след това ние да отиваме да търсим кой е той и за какво? Ако имаме това право, аз си оттеглям думите, може и да го подкрепя.
Защото господин Атанасов сам казва: това не са на Ахмед Доган имотите. Като не са на Ахмед Доган имотите, имам ли право на Иван на имота да искаме ние данъчната декларация и да ги проверяваме и след това да преписваме – това е на Атанасов, и Атанасов предоставил замъка си, тъй нареченият замък, за живеене на Ахмед Доган. Или Иван Костов си дал къщата в Драгалевци на Ахмед Доган да се разпорежда.
Някак си… притесняват ме някои неща и затова Ви питам, господин Председателю, ако…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Според Правилника на Народното събрание, мисля че беше чл. 95, ние имаме право да искаме информация от всички институции на република България без те да ни отказват такава, включително и класифицирана информация, която са длъжни да ни предоставят по съответния ред. Въпросът е ние да преценим необходима ли е такава информация или не и това е въпрос на решение на комисията. Така че, това е проблемът, пред който сме изправени.
Тъй като тук, в сигнала, господин Костов, респективно и господин Атанасов говорят за подставени лица и т. н., да не излагам факти от самия сигнал, предложението е точно в тази посока – като стъпка да бъде изяснена собствеността, да се види кои са собственици и тъй като експлоатирането на един имот, няма значение чия собственост е той, е свързано с данъчната му декларация. Това е най-елементарното, бих казал, даже в държавата. Всеки един от нас попълва такава декларация. Аз не виждам, откровено казано, по какъв начин влизаме в личната тайна на всеки един от нас, тя е достатъчно публична и ясна. Едва ли някой от нас е в състояние днес да си скрие имотите, ако има такива. И не виждам причина за една такава тежка дискусия, която водим. Можехме да приключим от самото начало.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председателю, аз съм съгласен с Вас, но имаме Закон за публичност на имотите на обществени лица и затова сме приели закони. Тези хора дали са публични, на които ще им търсим имотите? Аз пак Ви казвам, не знам, да не влезем в някое закононарушение. Имаме ли такова право?
Иначе, абсолютно нямам нищо против това. Ние нямаме закон, по който всеки така да си изкара данъчната декларация и да я сложи на показ - така, както сме публичните лица. По това съм притеснен. Иначе, не знам. Ако юристи има тук, да ни кажат, да не направим някоя грешка.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Осман.
ДАУТ ОСМАН: Господин Председател, позволявам си и ми позволете да се съмнявам в искреността на тази декларация, която е поднесена на вниманието на комисията, защото това според мен е поредният опит да въвлечем комисията в интрига. Още повече, провокиран съм от думите на господин Атанасов в началото, той каза: „Обществеността чака отговор на много въпроси.”
Да, господин Атанасов, обществеността чака на много въпроси отговор. Чака и отговор на 35-те милиарда лева, които бяха разпилени, в хазната бяхте оставили само 3 милиарда лева, а все още, 10 години няма отговор на тези въпроси: къде са, какво е станало, къде е това имущество, къде са разпилените фабрики, фабрики, които сте ги подарявали на рождените дни на своите хора? Няма отговор! Обществеността чака отговора на тези въпроси.
Да, вярно е, Комисията за борба с корупцията е комисия, която не е разследващ орган, а е законодателен орган, да подпомага Народното събрание в законодателната му дейност.
Вярно е това, че спряха търговията с досиетата и Вие нямате тази възможност, тръгнахте със СРС-тата, имате дефицита от доверие, сега се опитвате пак в публичното пространство, пускайки тези кьорфишеци, за собствеността, или преди малко казахте, че няма такава собственост. Всеки е в правото си да си пусне тази декларация, тя е публична, оповестима е, така че Вие сте в правото не като народен представител, а като гражданин на Република България да проверите и моята данъчна декларация, и данъчната декларация на всеки един. Но ние като комисия да се ангажираме да ни представят данъчни декларации или документи за собственост, аз смятам, че тук си превишаваме правата, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Осман, само една реплика ще Ви направя.
Нищо не реагирахте по сигнал №3, вх. №1260. Тогава, когато говорех, че става въпрос за висш магистрат, никой от вас не реагира, че ще направим проверка по този висш магистрат. И всички приехме – това е сигнал №1260, на стр. 1, там споменах изрично в изложението си, че става въпрос за висш магистрат в момента в държавата, който е бил в качеството си на адвокат, и т. н., да не повтарям отново данните. Тогава никой не реагира за това комисията дали има правомощия или няма правомощия, ще проверява ли, или няма да проверява.
Нека да бъдем последователни, това е била единствената ми цел като председател – да спазваме правилата, които самите ние сме приели, и процедурите, които самите ние сме приели. И тъй като има изразено становище в сигнал, който е влязъл, има едно предложение, което е направено, има допълнение, което господин Атанасов направи, аз ви направих предложение, има допълнително предложение от господин Атанасов, ако не възразявате, да преминем към гласуване, за да приключим дискусията.
Има ли възражения?
В какъв порядък предлагате да ги гласуваме като отдалеченост и неотдалеченост предложенията, за да не остане с впечатление някой, че се опитвам да влияя върху комисията?
Има ли някакви възражения относно реда на гласуване?
Господин Атанасов, имате ли някакви възражения?
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, нямам.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Добре. Хронологично ще ги поставя тогава.
Първото предложение, което е направено в информацията, която е постъпила и което е пред вас. Моля народните представители, които са съгласни с това предложение в информацията, да гласуват (в писмения материал).
„За” – 7, „против” – 2 (Рамадан Аталай и Даут Осман).
По второто предложение, което господин Атанасов направи относно…, господин Атанасов, имахте предвид законността на строителството и Сметната палата – за декларациите. Аз ви предложих оперативно да проверим и ако действително няма, тогава да го поставим официално като въпрос. Приемам такъв вариант, ако не възразявате.
Предлагам и по отношение на законността на строителството, специално по този въпрос, които са съгласни, моля да гласуват.
„За”- 3, „против” – 3, „въздържали се” – 3.
Не се приема предложението.
Тъй като изрично искам да подчертая, че в предложението е казано, че не затваряме въпроса с тази информация, в зависимост от реакциите, ако имат допълнителна информация, комисията е готова да реагира по този въпрос.
Има ли допълнителни предложения, колеги? Няма.
Остана още един сигнал, №7.
В сигнал №7 се оспорва решение на Окръжната прокуратура за отказ да бъде образувано наказателно производство. Отправя се молба до комисията да инициира проверка от по-горна прокуратура.
Тъй като сме разглеждали веднъж сигнала, той е свързан със „Звук и светлина” – Велико Търново, да ви го кажа най-кратко, и начина, по който се извършва тази услуга в общината, начина, по който се усвояват средствата. Затова предложението е писмо до Апелативна прокуратура за допълнително становище и предложение.
Колеги, приключваме с тази точка от дневния ред, не виждам допълнителни предложения.
По точка 5 – Други въпроси, има няколко въпроса.
На ваше разположение е, раздаден ви е предполагам, Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Този законопроект за обществените поръчки е съобразен с всички предложения, които са направени от съответните институции, от Съвета по законодателство, така че опитали сме се да отразим всички становища. Предложението ни е да се запознаете внимателно със законопроекта, за да можем следващия четвъртък да финализираме и тези народни представители, които желаят, да подпишат този законопроект, за да може той да влезе в Народното събрание.
Веднъж сме обсъждали вариант на този законопроект, преди да бъде предоставен на институциите, така че следващият четвъртък ви предлагам да бъде последната дискусия. Ако имате предложения, разбира се, ще отразим тези предложения и те се приемат от комисията.
Така че, предлагам ви с този въпрос да приключим.
Още един въпрос има, който е по сигнала, внесен от господин Минчо Христов, за нарушения в Българската национална телевизия. Господин Христов се е позовал на публикация на вестник „Поглед” и имаме постъпило становище от госпожа Пръмова.
Аз ви предлагам, имайки предвид това, че разбирам, че има допълнителна информация, свързана със становището, да предоставим становището на народните представители да се запознаят с него, всеки един народен представител, допълнителна информация, каквато има, да получим относно това становище и едва тогава да го подложим на обсъждане в комисията от гледна точка на финализирането или развитието на този въпрос.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само две думи.
Колеги, аз се срещнах с госпожа Пръмова. Донякъде това становище, което е приложила, обясни и в личен разговор. Въпреки всичко според мен основните въпросителни остават, а те са в две насоки – драстичният спад на гледаемост на Българската национална телевизия, и второ – изключително ниските приходи на телевизията. Може би в тези две насоки, няма да влизам във въпроса за персоналните автомобили, които по нейна информация са 15, и т. н, не искам да ви губя времето.
Мисля, че може да приемем, и аз това предлагам, предложението на господин Илко Димитров от по-миналия път, когато се разискваше моят сигнал, да направим евентуално едно съвместно изслушване заедно с Комисията по медии, председателствана от господин Иво Атанасов, и да проверим случая. Ние не сме съд, разбира се, нека да чуем и двете страни, и да вземем своето решение. Казвам го, защото над 60 милиона лева изтичат всяка година към Националната телевизия, а въпреки тази значителна субсидия приходите и гледаемостта на телевизията падат. Просто трябва да видим на какво се дължи.
И ако ми позволите, за да завърша, по този конкретен случай, който споменах преди малко, за незаконното строителство. Считам, че в най-бърз порядък, незабавно трябва да поканим кмета на град София господин Бойко Борисов, председателя на Столичния общински съвет, за да видим на какво се дължи това усилено застрояване, което се увеличава, то не намалява.
Колеги, тези, които са от София, всъщност всички живеете в София, знаете за какво става дума. Аз съм пуснал въпрос към министър Гагаузов. Надявам се този петък – утре, да ми отговори, но просто предлагам да направим едно изслушване и да видим защо продължава това безразборно престъпно строителство в междублоковите пространства.


ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, други мнения, предложения? Няма.
Благодаря ви за участието, желая ви приятна вечер.


(Закрито в 16,40 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)