ПРОТОКОЛ
№88

---

На 12 юни, четвъртък, се проведе заседание на Комисията за борба с корупцията. Заседанието се проведе при следния

Д н е в е н р е д:

1. Обсъждане на резултатите и проблемите, свързани с противодействието на корупцията с участието на представители на Върховната касационна прокуратура.
2. Обсъждане на Законопроект за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет и обсъждане на законопроект, внесен от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова.
3. Становище по Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Диана Хитова и група народни представители.
4. Становище по Закона за изменение и допълнение на Закон за подземните богатства.
5. Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
6. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции.
7. Разни.

Заседанието беше открито в 14,35 часа и ръководено от Бойко Великов.

* * *

ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и можем да започнем работа.
Имате предложен твърде голям дневен ред в 6 точки, но въпросите не търпят отлагане, затова ви предлагаме този дневен ред:
1. Обсъждане на резултатите и проблемите, свързани с противодействието на корупцията с участието на представители на Върховната касационна прокуратура.
2. Обсъждане на законопроект за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет, и обсъждане на законопроект, внесен от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова.
3. Становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от народния представител Деяна Хитова и група народни представители.
4. Становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, така както се договорихме.
5. Становище по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, който ви беше раздаден миналата седмица.
6. Информация за постъпили сигнали, материали и предложения и отговори по сезирани институции.
7. Разни.
Колеги, предлагам ви само едно изменение в дневния ред. Тъй като по различни причини, за мен не твърде ясни, някои от комисиите са променили деня на заседанието си, има народни представители, които имат желание да участват и в други заседания, затова ви предлагам точка 7 – Разни, в която имаме да обсъдим някои въпроси, по които следва да вземем решение, да мине като точка 1.
Това е, което ви предлагам в дневния ред с тази промяна. Ще ни извинят представителите на Върховната касационна прокуратура, но тази точка Разни няма да продължи дълго, предполагам, и затова предложението ми е за тази промяна, за да могат народните представители да вземат отношение.
Колеги, възражения по дневния ред има ли? Няма.
Моля който е съгласен, да гласува така предложения дневен ред със съответните промени. Благодаря.
Дневният ред се приема единодушно със съответните промени.
Точка 7 от дневния ред – Разни.
Бих искал да поставя три въпроса пред вас по отношение на точка 7 - Разни.
Първият въпрос, имаме постъпили две писма. Едното е от петък на народните представители Атанас Атанасов и Илиана Масева с конкретно искане относно материалите на Сметната палата. Няма да ги изчитам целите, г-н Атанасов, мисля, че е ясно.
И отново на господин Атанасов - с искане за изслушване на председателя на Сметната палата за съответния одит на Министерството на отбраната за периода от 1 януари.
Искам да ви кажа действията, които сме предприели, и предложението, което правя на комисията.
По военните имоти. Изискани са от Сметната палата следните документи – доклад на одитния екип, който е 111 страници, известно е вече. Този доклад представлява класифицирана информация. Получен ли е вече в секцията или не е получен? Днес или утре трябва да бъде получен в Секретната секция, така че народните представители ще имат възможност да се запознаят.
Становището на министъра по този доклад, заключението, вече е на разположение в Секретна секция.
Становище на одитния екип относно причините за съкращаване на доклада, защото знаете, че този доклад от 111 страници окончателният вариант е 76 страници. Има официално становище по този доклад. Освен това разговарях лично с проф. Валери Димитров и той е готов заедно с одитния екип да се яви на заседание на комисията.
Тъй като, знаете, отпреди 2 седмици ние насрочихме заседание на комисията за парламентарен контрол на 19 юни, имайки предвид наше решение, че в рамките на 1 месец трябва да приключим проблема с парламентарния контрол. Днес разговарях с парламентарния секретар на Министерството на отбраната, министър Цонев ще бъде на посещение в Съединените американски щати през този период, на 19 юни. Има два варианта – да проведем парламентарния контрол без министър Цонев, вторият - да проведем парламентарния контрол на 26 юни, следващата дата.
Пропуснах да ви съобщя също така, че сме получили информация от Министерството на отбраната – четири материала – докладна записка за имотите на ВОИНТЕХ, която е от 310 страници, доклад на Инспектората от проверката, която е извършена от 333 страници, копие от доклада за апортирането на имоти – 50 страници, и списък на извършените продажби на апортираните имоти в съответните дружества – 70 страници.
Така че материалът, с който разполагаме, е твърде обемен. Колеги, има две възможности, предлагам ги за решение на комисията - или да проведем парламентарния контрол без участието на министър Цонев, или да отложим за 26 юни заседанието. Трябва да имаме предвид, разбира се, че прокуратурата също е приела всички документи от извършените проверки и е започнала своята проверка. Без да дублираме разследващите функции на прокуратурата, мисля, че има серия от въпроси, които биха могли да бъдат поставени във връзка с виждането на министъра относно сделките с недвижими имоти.
Това е, колеги, което имам като предложение. Обръщам се и към г-н Атанасов, защото предложението идва и от тяхна страна. На това заседанието, което предстои за парламентарен контрол, ще вземат участие проф. Валери Димитров, председателят на Сметната палата, заедно с ръководителя на одитния екип, и могат да бъдат разгледани всички въпроси. Ако не са достатъчни тези материали, мисля, че няма проблем да бъде изискан и протоколът от Сметната палата, няма да има възражения. Въпросът е, че това становище според проф. Димитров изяснява окончателно съкращаването на материала.
Това е, колеги, което имам. Имате думата. Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Защо отказват да изпратя протокола, не разбирам?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Моля?
АТАНАС АТАНАСОВ: Защо отказват да изпратят протокола?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, няма отказ за протокола. Аз поставих въпроса за това кои са причините за това да бъде съкратен докладът от 111 страници на 76 страници. Обяснението беше, че има официално писмено становище от ръководителя на екипа за извършване на това съкращение на база на изложени аргументи. Аз поисках това становище да ни бъде предоставено, което било основанието за извършеното по-нататък съкращение.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, така е и е добре с това становище също да се запознаят колегите, но е важно да се види от протокола как е протекло обсъждането, защото възраженията се приемат с гласуване от цялата Сметна палата. Затова сме поискали да се види този протокол. В крайна сметка, който има интерес, ще се запознае с тези документи. Има много интересни обяснения за приемането на определени съображения, изложени от тогавашния министър. Хубаво е да се прочетат тези неща и да се види Сметната палата защо е подкрепила предложението на шефа на екипа. Така че аз смятам, че трябва да се изиска протоколът.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Доколкото разбирам, не е проблем да поставим този въпрос пред Сметната палата и да бъде получен като документ. Цялата тази информация, която споменах, съответните становища, всички са класифицирана информация, така че, колеги, ще можете с тях да се запознаете в съответната секция. На заседание би могло, има такава практика във Вътрешната комисия, досега ние не сме практикували, не е имало такъв случай, да бъде раздаден материал, след което той да бъде събран отново от секцията и това е възможно, за да се използва в хода на самото заседание.
Господин Атанасов, Вашето предложение и към всички колеги се обръщам, разбира се, относно заседанието - да изчакаме ли връщането на министъра или считате, че можем да проведем заседанието още на 19 юни?
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председателю, ние в нашите писмени искания, които сме правили, не сме искали изслушване на министъра.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, не говоря за изслушване на министъра, но редно беше парламентарният контрол да стане с участието на министъра. Ако прецени комисията, че можем да го проведем на 19 юни, аз не настоявам. Има ли възражения?
АТАНАС АТАНАСОВ: Но аз не чух от Вас да изложите тук пред колегите и другото искане. Ние сме поискали да бъдат поканени на това заседание всички министри, тоествсички лица, които са били министри през одитирания период.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тук има един деликатен момент. Едва ли господин Близнаков има нужда да бъде канен, той е член на комисията. Това е единият.
Съответният период обхваща времето на министър Ноев и на министър Свинаров. Това е периодът.
АТАНАС АТАНАСОВ: И министър Ананиев.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, и министър Ананиев. Единствената причина, господин Атанасов, да не поставим този въпрос, е свързана с това, че прокуратурата се е ангажирала с проверка по случая, а ние имаме вътрешно решение според правилата, които сме приели, да не правим наше разследване, паралелно, бих казал, с това на прокуратурата. Като предложението, което съм направил към експертния екип, е да бъде направено достатъчно задълбочено проучване на всички тези материали, те вече са близо 1000 страници, и на това основание, ако е необходимо да помогнем в тази посока, да посочим и конкретни виждания, които, разбира се, ще бъдат предложени тук на комисията на следващото заседание. Това ми е бил единственият аргумент за това, че не поставих този въпрос.
Колеги, значи приемаме, че на 19 юни провеждаме заседанието, независимо от отсъствието на министъра.
Искам да поставя още един, втори въпрос пред вас, свързан с Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, чийто доклад ние разгледахме на заседанието си от 17 април 2008 г. Комисията за борба с корупцията подкрепи становище, с което прие по принцип Годишния доклад на тази комисия. Искам открито да заявя пред Вас, че считам определено за спекулативни и манипулативни действията и позициите от страна на представители на КУИППД и специално на нейния председател г-н Кушлев. Не отговарят на истината твърденията, че Комисията за борба с корупцията има намерение да закрие КУИППД. Това, че има становища, които нееднократно са заявявани от г-н Атанасов и други народни представители за закриване на тази комисия, не означава, че от КБК сме предприели законодателна инициатива с тази цел, както това некоректно е представено пред чуждестранни представители. Искам да заявя, че тези позиции показват ниското ниво на ръководство на КУИППД, чийто председател я компрометира не за първи път. Те уронват престижа на българските институции, което определено е против интересите на страната.
Трябва специално да отбележа, че няма законопроект, който Комисията е обсъждала или приемала, в който потайно и неразбираемо как КУИППД да бъде закрита. Работата на КБК е била винаги достатъчно публична и открита. Правя това изявление съвсем официално с цел да бъдат опровергани твърдения и позиции, които не отговарят на истината и за да бъдат пресечени и в бъдеще подобни спекулации.
Предполагам, колеги, че нямате възражения по едно такова изявление, което ще влезе в протокола, който е публичен чрез сайта на Народното събрание.
Последният, трети въпрос от т. Разни, е свързан с наше решение на комисията за информиране на министър-председателя и министъра на икономиката и енергетиката относно действия или бездействия, по-точно, свързани с акредитация на изпитвателната лаборатория на мобилните лаборатории към Главна дирекция “Контрол върху качеството на течните горива”, с цел решаване на проблеми, свързани с това. В тази информация до министър-председателя и до министъра на икономиката и енергетиката за пореден път, след четири решения на комисията и две писма, които изпращаме, казваме, че има проблем, и то сериозен, по отношение на акредитацията и това, че все още, повече от две години, в България няма такава държавна изпитвателна лаборатория, която не може да бъде заместена единствено и само от някои частни лаборатории. Определено комисията е заявявала, че по този начин се формира корупционна среда и са необходими много ясни действия от страна на министерството, и то в кратки срокове, за да се приключи този въпрос, за да може да бъде ограничена тази корупционна среда. Това е решението на комисията. Изпълняваме го с писмо, с което народните представители разполагат.
Това бяха трите въпроса от точка 7 – Разни, като изпълнение.
По точка 1 от дневния ред - Обсъждане на резултатите и проблемите, свързани с противодействието на корупцията с участието на представители на Върховната касационна прокуратура.
Поканихме Върховната касационна прокуратура, писмото отправихме до главния прокурор с предложение за участие в комисията, лично той или негови представители.
В заседанието на комисията ще вземат участие: господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор, господин Явор Бояджиев – завеждащ отдел “Досъдебно производство”, господин Асен Арсов – завеждащ отдел “Информация, анализ и методическо ръководство към Върховната касационна прокуратура”.
Ще си позволя едно кратко встъпление, колеги, ако не възразявате.
На база на сигнали, които са получени в комисията, и на база на самосезиране в комисията, което сме направили в един период от две години и в комисията са получени 1080 сигнала през този период, които са подложени на анализ, на органите на прокуратурата на различни равнища са изпратени общо 33 сигнала за извършване на проверки или за получаване на резултати от образувани досъдебни производства. (Цитирам част от материала, с който вие разполагате, и материал, който предоставихме на Върховната касационна прокуратура, с оглед на едно по-ефективно обсъждане тук относно резултатите и проблемите, които имаме във взаимодействието си по отношение на противодействието на корупцията.)
Не е постъпила, според материала, който имате, информация по 39 преписки, но е раздаден допълнителен материал, в който по всички тези 39 преписки има отговори за това какво е тяхното развитие. Тази обобщена информация е допълнение към този материал, с който вие разполагате.
Комисията на експертно ниво обобщи няколко основни проблема, наличието на които е довело, според нас, до необосновано, макар и законосъобразно в отделни случаи, забавено разследване на делата и забавено извършване на предварителни проверки.
Първият проблем, който поставяме пред Върховната касационна прокуратура, е свързан със спора за подсъдност между еднакви по степени и различни по степени прокуратури, досъдебни производства, които не са приключени през продължителен период от време. Тук сме приложили един пример по жалба от Стара Загора, свързана с проверка, която е извършена във Велико Търново за един твърде продължителен период. Няма да се спирам върху подробности, разполагате с материала.
Вторият проблем е за образувани досъдебни производства и неприключени през период, включен в този анализ. Имаме предвид този двегодишен период. Тук сме посочили като примери незаконосъобразната практика на някои висши училища и специално на ВТУ “Свети Кирил и Методий” – Велико Търново, свързана с т. нар. изнесени центрове.
Един втори пример, свързан с предварителното производство от 1993 г., с Иван Тодоров Стойчев от гр. Разград за престъпления по чл. 203.
Третият пример е свързан със сигнала на директорката на Териториалната данъчна дирекция - Силистра госпожа Цолчовска. Разглеждахме този сигнал тук. Причината е поради неиздирване на съществен свидетел по делото, обявен за общодържавно издирване. Става въпрос за г-н Гюнай Сефер. Срокът за разследването е удължен.
Четвъртият пример, който сме дали, е свързан с действията по програма САПАРД и резултатите от тях.
Петият пример е свързан с община Свищов и престъпна схема на длъжностни лица.
Шестият пример е с държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” по проведен от нас парламентарен контрол в няколко заседания и щетите, които са нанесени на държавата в размер на 10 милиона, съответно 44 милиона, 5 милиона и т. н. по отделните преписки.
Третият проблем е за необразуване на досъдебни производства поради неприключени проверки. Примери тук по отношение на цесията на задълженията на “БДЖ” ЕАД в размер на 60 милиона лева на частно търговско дружество “Еврометал” ООД, в което част от проверките продължават и в момента.
Вторият сигнал е свързан с параходство “Български морски флот”, който сме приложили като пример, и продължаващата проверка в ОДП – Шумен.
Третият сигнал е за образувана преписка относно продажбата на “Булварко” ЕООД. Изпратена е преписка до главния прокурор на 1 ноември 2006 г.
Четвъртият проблем, който сме поставили, е за постановяване на необсновани прокурорски актове и в резултат на това забавено разследване на деянията. Примери, които сме посочили тук, са свързани с образувана преписка относно данни за корупция в дирекция “Международна правна закрила на детето и международни осиновявания”, сигнали, с които комисията се беше ангажирала и продължават проверките и в момента.
Петият проблем, спорове за законосъобразност на прокурорските актове като причина за продължителен период от време те да не влязат в сила.
Тук имаме предвид случаят с “ВиК” ЕООД – Кресна и действията, които са предприети от съответните прокуратури – Районна, Окръжна и Софийска Апелативна прокуратура, както и сигнали срещу кмета на община Плевен за извършени нарушения на служебните му задължения от 2001 г. До този момент преписката не е решена.
Това са примери, които според нас са само илюстрации. Искам да заявя, че не са всички, тъй като не е нормално да излагаме всички конкретни примери, но като обобщение и като предложение това е, което разполагате в справката.
Предложили сме на народните представители един анализ на резултатите от образуваните в Комисията за борба с корупцията преписки срещу действия на магистрати. Общо 165 преписки срещу действия на магистрати в комисията. От тях срещу действия на прокурори – 78 сигнала, срещу действия на съдии – 48 сигнала, срещу действия на дознатели – 8 сигнала, срещу съдебни изпълнители – 8 сигнала, срещу нотариуси – 1 сигнал, и така, да не изброявам, и 17 законодателни инициативи, които са дошли в комисията по тези въпроси.
Ще си позволя днес, тъй като на ваше разположение е цялата преписка от този анализ, който ви предлагаме по сигнали, свързани с магистрати, да кажа накратко изводите.
Първо, в 87% от приключилите преписки не са установени издадени незаконосъобразни и необосновани правни актове от магистрати и допуснати нарушения на служебните им задължения и превишаване на правомощията.
Второ, в 13% от преписките при извършване на проверки са предприети мерки за отстраняване на нарушения в действията на магистратите, разпореждано е да се извършат допълнителни проверки и да се съберат допълнителни доказателства по образуваните наказателни производства. В нито един от случаите не са установени данни за корупционни практики на магистрати. В отговорите по тези преписки най-често се съдържа обосновка, че в сигнала или жалбата не се сочат конкретни данни за корупция, поради което не е налице основание за извършване на проверка или че органът, до когото е адресирана преписката, не е компетентен да извършва тази проверка.
Това са, колеги, съвсем накратко, разполагате, разбира се, с подробните анализи, които са направени. Като процедура не знам какво ще предложите – дали първо народните представители или да предоставим думата на ВКП?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Съжалявам, господин Председателю, но в момента тече заседание на Вътрешната комисия, където се изслушва вътрешният министър за реформата в МВР, и аз съм като на тръни тук и се чудя тук ли да стоя, защото имам да свърша работа, или да отида горе?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Атанасов, само едно уточнение. Не е наша вината, че заседанието е прехвърлено от вчера за днес.
АТАНАС АТАНАСОВ: Съжалявам, но да, така е.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Има основание забележката, господин Атанасов, защото и аз съм член на Вътрешната комисия и не мога да участвам днес.
АТАНАС АТАНАСОВ: Така е. А нещата не са маловажни. И затова си позволявам да поискам думата да кажа няколко неща, за да отида на другата комисия, ако позволите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Първо, искам да попитам, как да разбирам отсъствието на главния прокурор – като част от тази кампания, която беше подета през медиите, че ръководителите на съдебната власт ще отказват да идват в парламента или не знам. Защото беше важно неговото присъствие тук. В крайна сметка прокуратурата, за разлика от съдилищата, е единна и централизирана. Но аз съм сигурен, че това, което ще бъде казано тук, ще стане негово достояние.
Разбрах, прочетох определени позиции в медиите от това, че представители на съдебната власт се възмущават, че народни представители изказват свое мнение по различни конкретни казуси. Ние не можем да решаваме делата нито на съдилищата, нито на прокуратурата, но пък имаме право и на мнение, нали така? Все пак Народното събрание е върховният орган на държавна власт в страната и всички народни представители са пряко избрани от народа. До нас достигат различни сигнали и хората очакват реакция.
В тази връзка аз няма да се спирам на конкретни случаи, но искам да кажа, че през Комисията за борба с корупцията в парламента минават най-различни сигнали, те стигат по решение на комисията до прокурорските органи и впоследствие една част от тях потъват, от други не можем да получим конкретна информация как са действали прокурорските органи, за да разберем все пак дали законосъобразно се действа, когато се получат сигнали. От това, което беше прочетено тук от председателя на комисията, доста са замазани нещата. Но аз имам няколко случая, в които - вече три години съм народен представител – не мога да се добера дотам да прочета постановление на прокуратурата. По един много особен начин се използва секретността, особено във Военна прокуратура няма преписка или дело, което да не е секретно.
Има един случай, който за мен е абсолютно фрапиращ. Имаше документ с невярно съдържание, съставен от министър, който беше изпратен в Народното събрание. Констатира се, че документът е с невярно съдържание, беше изпратен сигнал на прокуратурата, след две години установих, че прокуратурата е отказала да образува производство, но не мога да се запозная с постановлението за отказ, защото то представлявало класифицирана информация. И знаете ли кое е класифицираното? – Заповед за назначаване на един служител за офицер в Държавна сигурност преди 20 години. Това как да го коментираме?
Има някакво затруднение в комуникациите между институциите, особено в прокуратурата се дразнят от това, че Народното събрание или негови комисии изпращат сигнали и впоследствие искат да разберат какво е движението по тях. Аз ви посочих един пример, но примерите са много и не искам да навлизам в конкретика с имена и с номера на преписки, защото разбирам, че има някаква обида в съдебната власт - защо народните представители питат и задават въпроси по конкретни казуси. Ама тези въпроси се задават от обществото, от гражданите, не от народните представители. Ние сме някакъв вид техни представители тук, не някакъв вид, а директни представители. И по отношение на тези конкретни казуси аз ще седна и ще напиша конкретно писмо и ще го изпратя на главния прокурор.
Искам и нещо друго да кажа. В началото, когато Борис Велчев беше избран за главен прокурор, всички сигнали, които аз съм изпращал до него в началото, получавах впоследствие отговор, подписан от главния прокурор. С течение на времето започнаха да се връщат някои отговори, подписани от районни, заместник-окръжни прокурори и т. н. Все пак трябва да има уважение към институцията, защото след като е изпратен сигналът до главния прокурор, е хубаво този, който го е решавал конкретно, да си докладва на главния прокурор, а оттам да дойде отговорът, а не да ни изпращат тук хвърчащи листи.
Това е, което исках да кажа. Съжалявам, исках да присъствам на тази дискусия, може би от прокуратура тук ще чуем определени неща, но искам да отида на другата комисия. Съжалявам още веднъж.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Само една малка реплика, господин Атанасов, ще ме извините, разбира се. Постарали сме се максимално обективно да отразим всичко в анализа, който предлагаме, заедно с всички преписки, за които сме изискали информация. Не се стремим и няма да замажем нито един сигнал, твърдя най-отговорно.
АТАНАС АТАНАСОВ: Аз говоря за прокуратурата, не за комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Може би не съм разбрал, извинявайте, ако не съм разбрал.
Колеги, господин Първанов, предлагам все пак да вземете отношение по изложените от нас проблеми. Може би не е необходимо да се влиза в конкретни казуси, но ако прецените за необходимо, можете да илюстрирате, както ние сме илюстрирали с някои примери, за да видим и действията на прокуратурата, и допълнителните възможности за по-голяма ефективност между нас. Правим това обсъждане заедно с вас, водени от единственото желание да подобрим взаимодействието, конкретността и ефективността на нашата работа. Мисля, че има взаимно убеждение, поне аз се надявам, че е така, и от двете страни.
Заповядайте, господин Първанов.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин Председател,
Уважаеми народни представители,
Първо, искам да благодаря от името на прокуратурата на Република България за поканата за днешното заседание и да извиня главния прокурор, който е действително много зает в последно време във връзка и с доклада, който се готви от експертите на Европейската комисия. Неговото неявяване днес пред вас не е знак на неуважение, аз съм убеден, че в скоро време ще имате възможност да се видите и да обсъдите някои въпроси. Все пак присъствието на част от ръководството на прокуратурата в мое лице като заместник на главния прокурор и на двама от водещите завеждащ отдели на Върховната касационна прокуратура, мисля, че е достатъчно представително, както и това, че сме получили правомощия да говорим и от името на главния прокурор.
Искам да започна нашето изложение с това, че прокуратурата на Република България, и особено в лицето на новото ръководство, има една основна цел в своята работа – да спазваме точно клетвата, която сме положили при встъпване в длъжност, а именно да работим съобразно конституцията и законите в обществен интерес. Ако понякога нашите действия се разминават с очаквания на обществото и на част от народното представителство, искам да ви уверя, че това не е знак на недобра воля, а сме законово ограничени.
Като пример ще посоча изказването на колегата Атанасов, колега, защото е юрист и бивш прокурор, че получава хвърчащи листи, в смисъл копия от постановления за отказ или друг прокурорски акт от съответния компетентен първоинстанционен прокурор, който, съобразно приетите от вас закони, се е произнесъл по сигнала, който е подаден. Прокуратурата, въпреки че е единна и неделима, все пак има процесуални закони, които сочат кой точно прокурор, съобразно родова и местна подсъдност, е оправомощен да се произнесе. И съвсем наскоро гледах такъв казус при нас, че по обвинителен акт, който е изготвен за престъпление, извършено във Варна, от прокурор във Варненската районна прокуратура, след частичен отвод и други процесуални основания, е възложено разглеждането като първа инстанция на Врачанския районен съд. На самото заседание се явява прокурор от Врачанската Районна прокуратура, след което колегата отказва, или по-точно счита, че протест по присъдата следва да изготви варненският прокурор, който е изготвил самия обвинителен акт. Колегата се съобразява с това искане на прокурора от Враца, изготвя протест и Врачанският Окръжен съд казва – този протест е абсолютно нищожен, защото не може прокурор в нарушение на местната компетентност да изготви протест срещу присъда на Врачанския Районен съд. И остава протестът срещу една присъда, оправдателна изцяло, за тежки престъпления – измами и кражби, въобще без разглеждане.
Цитирам този пример, за да разберете, че ние също сме обвързани от закони, които вие гласувате, и се стараем да ги изпълняваме максимално.
Относно отговорите, които ние се стараем да изпращаме до комисията, както и до съответните народни представители, които са действащи – било в персонално качество, било като членове и на други комисии, искам да кажа, че прокуратурата винаги се е старала в едни съвсем кратки възможни срокове да отговаря. Разбира се, следва да съобразим тук разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс, че само в един случай той ни задължава да уведомим лицето, независимо дали е физическо лице, длъжностно лице или народен представител, за акта на прокурора и това е само когато откаже да образува досъдебно производство. В този случай прокурорът е длъжен да уведоми лицето, което е подало сигнала. В случаите, когато се образува досъдебно производство, изготвя се обвинителен акт, лицето, което не е страна по спора, тоест не е засегнато негово право, не може да бъде частен обвинител или граждански ищец, не се уведомява и това е текст, който вие сте гласували. Може би трябва да се направи някакво изменение в Наказателно-процесуалния кодекс и да се задължи съответният магистрат, независимо дали е прокурор, разследващ орган или пък съд, да уведомява в случаите, когато сигналът идва от Народното събрание. Но в момента ние такова задължение нямаме.
Всичко това го казвам, за да разберете, че ние не се крием, не укриваме, не потулваме, а в почти всички случаи сме полагали старание да уведомяваме комисията, ръководството на комисията или съответния народен представител за предприетите действия от страна на съответната компетентна родово и на местен принцип прокуратура. Това не може да бъде естествено главният прокурор. Главният прокурор не е оперативен прокурор и по конкретно дело той няма властта да изготви конкретен акт, тоест отказ да образува или съответно да образува или да изготви обвинителен акт. За това има надлежни първоинстанционни прокурори. Знаете, че точно с ваш акт, със Закона за съдебната власт, съвсем наскоро приет, конкретните правомощия на главния прокурор са надлежно описани и в тях няма задължението да уведомява който и да е, длъжностно лице, за подаден сигнал.
Не го приемайте като неуважение към народното представителство или съответния народен представител, но това не е задължение на главния прокурор. Аз съм убеден, а мисля, че и вие сте убедени, че господин Борис Велчев в качеството си на главен прокурор е един изключително диалогичен човек и той е приемал, предполагам и някои от вас, когато е изявено желание или пък са провеждани срещи, съвсем регулярно, на различни места, включително и в Народното събрание.
Ето тук, в свое оправдание, както се казва, бих посочил едно наше предложение пред господин Великов, което е повече от година. За съжаление, технически все още не е съвсем възможно, но се надявам до края на 2008 г. да бъде възможно. То е примерно вашата комисия като един от органите, които имат най-често досег с прокуратурата, да има достъп до нашата унифицирана информационна система. Ние сме започнали да я изграждаме, вече сме обхванали три апелативни района, правим в момента обществена поръчка за закупуване на 800 компютъра и най-вече 70 сървъра, защото компютри криво-ляво може да съберем, но сървърите ни са от 1997 г. и който има представа от тази техника, разбира, че 1700 прокурори, колкото са действащите, трудно тези компютри, които работят, могат да бъдат свързани без надлежни сървъри в една система така, че да имаме обща система и достъп до дейността на всеки един прокурор.
Защо предлагаме, и сега в момента пак предлагаме, едно такова решение?
Защото формалният отговор, дори веднага да бъде направен от страна на прокуратурата, все пак отразява движението на съответния сигнал в един определен момент. Наказателният процес, за съжаление, е твърде дълъг процес, в повечето случаи минава през различни фази и стадии, поради което информацията, която вас ви интересува, в смисъл решен ли е с влязъл в сила съдебен акт, продължава твърде дълго. Средно около една - две, понякога и повече години. През това време ние трябва да ви уведомяваме периодично за движението на сигнала – че е образувана преписка, че е образувано наказателно производство, че е внесен обвинителен акт, че има присъда на първа инстанция и т. н. Ако вие имате такъв достъп, бихте могли след едно формално уведомяване за номера на преписката, която е при нас, влизайки в тази система, да получавате информация ежедневно по тази преписка – какво е нейното движение, при кой магистрат е, дали е изпратено за проверка в МВР. Защото по един от сигналите погледнах, че на Столичната дирекция “Полиция” е изпратен сигналът преди повече от една година и не може да се вземе преписката обратно, за да се произнесе след няколко напомнителни писма. Тоест всички тези движения са отразени в информационната система и съответно комисията или конкретен народен представител би могъл да се запознае и ако счита, че има неоснователно забавяне, да сигнализира съответно ръководството на прокуратурата за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо съответния магистрат или пък Инспектората към Висшия съдебен съвет, който, знаете, е нов орган и има задължение да следи за процесуалната дисциплина.
Тоест по чисто формалното взаимодействие аз смятам, че прокуратурата полага усилия, особено през последните две години, да реагира по съответния законосъобразен и уважителен начин, отчитайки помощта, която вие ни оказвате по разкриване на корупционни действия и съответно привличане към наказателна отговорност на лица, преди всичко длъжностни лица, които са извършили такива престъпления, за което благодарим.
Относно общата статистика мога да кажа, че ние сме получили анализа и съответно сме изготвили писмо – отговор, което е изпратено до господин Великов на 24 март 2008 г., тоест преди повече от 3 месеца, съобразно тези цитирани 39 преписки, за които не е намерен отговор в комисията, и съответно сме информирали комисията за движението на тези преписки, които към момента, когато е правен анализът, не са били намерени отговори. Във всички случаи, пак казвам, отговорите са, бих казал, от гледна точка на целта, която се предлага, сравнително формални дотолкова, доколкото те не съдържат информация за решаване на сигнала по същество.
Бих прочел по първия проблем, да кажем, за Велико Търново, има образувано досъдебно производство, считано от 12 март 2008 г., срокът за разследване е удължен с 4 месеца, тоест изтича след около 1 месец – на 12 юли 2008 г. Но това предполагам, че не ви задоволява като отговор, защото не е ясно дали срокът на разследване няма да бъде отново продължен или пък ако бъде преценено, че са събрани всички необходими доказателства, как ще бъде решен от съответния прокурор във Велико Търново, дали ще бъде изготвен обвинителен акт, а пък съдът как ще се произнесе. И това неудобство действително може да бъде решено като получите тази информационна система, в която се отразяват всички стъпки от постъпване на сигнала до изпълнение на наложеното от съда наказание. В тези случаи мисля, че няма да има съмнение, че прокуратурата прави всичко възможно да осигури една прозрачност на своята работа.
Разбира се, има и малък проблем – достъпът до личните данни. Ненапразно Наказателно-процесуалният кодекс, който вие сте приели, посочва до кои лица се изпращат съдебните книжа, тоест, когато се изготвя обвинителен акт, той не се публикува в "Държавен вестник" или в местната преса, той се връчва на обвиняемото лице, на лицата, които имат качеството “пострадал”. Когато се предявява разследването, не се извиква лицето, което е подало сигнала, пък бил той и народен представител, а в закона е казано кои точно лица имат право да се запознаят с всички материали. Така че мисля, че би могло да се намери разрешение с оглед задачите на вашата комисия, персонално председателят или упълномощено лице, или пък съответният депутат, в присъствието на председателя, да има достъп до тази информация. И искам да ви кажа, че вътре в тази информационна система в крайна сметка има и актовете на магистратите. Тоест, ако има обвинителен акт, вътре е прикачен като файл и самият обвинителен акт. Ако има присъда, има и самата присъда с мотивите. Така че всеки един, който проявява такъв интерес, може не само да разбере резултата, но да види и начина на разсъждение на съответния магистрат, мотивите, по които той е взел такова решение.
Бих подчертал още две неща.
Знаете, че в изпълнение на конституционните си задължения прокуратурата внесе във Висшия съдебен съвет отчета за 2007 г., във връзка с приложение на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи и, доколкото ми е известно, Висшият съдебен съвет е внесъл този доклад за обсъждане в Народното събрание, тоест надявам се вие вече да го имате или в най-скоро време да го имате. От информацията на този доклад ще видите, че прокуратурата за 2007 г. е отчела 80% от сигналите, които са постъпили, да са разрешени или преписките са приключени в едномесечен срок. Това е срок, който главният прокурор още през 2006 г. зададе като инструктивен срок, защото в Наказателно-процесуалния кодекс няма срок, който ни задължава да приключим тези преписки, но това е срок, който прокуратурата въведе сама за себе си, и за 2007 г. можем да кажем, че тези безконечни проверки, които бяха отчитани като начин за натиск спрямо политици, бизнесмени, или магистрати, вече са в миналото. Тоест ние се стараем във възможно най-кратък срок, мисля, че този едномесечен срок е оптимален за взимане на решение. Тоест, ако има достатъчно данни за извършено престъпление, да се образува досъдебно производство и оттам нататък да се извършват едни следствени действия, с които да се събират нужните доказателства “за” и “против” обвинението, а там, където няма данни или те не са достатъчни, да се постанови отказ.
В заключение, бих казал, че в знак на добра воля винаги, когато сме получавали, дори устно, възражение срещу постановление за отказ по сигнал, който е подаден от комисията, сме разпореждали – и главният прокурор, и аз, служебно, в рамките на нашите законови правомощия, да се извършва служебна, йерархическа, прокурорска проверка от по-горестоящата прокуратура, като се направи преценка доколко първоинстанционният прокурор е изпълнил своите законови задължения, тоест обективно е преценил събраните факти или пък проверката дали е достатъчно пълна.
Така че ние сме готови да съдействаме, отчитайки важността на вашата работа и изпълнявайки нашите законови и конституционни задължения, да произведем повече справедливост и повече право в тази страна.
Благодаря ви. Ако имате конкретни въпроси по взаимодействието, с удоволствие аз или моите колеги бихме отговорили. Ако те имат желание да кажат нещо.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Арсов, ако прецените за необходимо.
АСЕН АРСОВ: Ще бъда съвсем кратък. Може би това е основният упрек, съдържащ се във вашите изводи, които сте направили, свързан със забавяне, бавно решаване на определени случаи, казуси и т.н.
Искам само в такъв аспект да ви напомня, че дейността на прокуратурата е функция от дейността на други органи. В повечето случаи, няма нито един случай, когато сме получили сигнал и конкретно и от вас, той да е оставен на бюрото на прокурора и да отлежава. Той е пратен на съответните органи – било за проверка, или е образувано досъдебно производство и е изпратен на дознателя като с т.нар. нов НПК се определи, че 98% разследват престъпленията. Оттук нататък на прокурора са му ограничени възможностите. Той трябва да изчака резултатите от дейността на друг орган. Може да дава разпореждания, но в повечето случаи тези разпореждания или не се изпълняват, или се изпълняват лошо и това е една от основните причини за забавянето на евентуално окончателно произнасяне от страна на прокуратурата.
Би могло да се помисли по-нататък, бих казал, имаше готовност за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс. За съжаление много се забави тази готовност от страна на парламента, за да се намерят действително такива правила и норми, които да ускорят както проверката, така и самия наказателен процес.
Ето в тази връзка и австрийските представители, които бяха в България, посочиха редица такива недостатъци на нашия процес. За съжаление обаче и ние сме ги посочвали, но не намираме опора, дето се казва, от парламента, касаещи, като се започне със специалните разузнавателни средства. Откъде-накъде един дори настоящ министър ще прави изводи на базата на специални разузнавателни средства, които са ползвани от други органи, дали има данни за престъпление или не?
Крайно време е този закон, когато се ползват специални разузнавателни средства, материалите от съответната преписка, независимо от кой орган са ползвани, да се предоставят на прокурора. И той да прецени – има ли данни за извършено престъпление или не. Иначе става така, че журналистите, респективно други лица ще правят изводи дали е извършено престъпление или не.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, имате думата.
Аз бих си позволил няколко въпроса, ако ми разрешите.
Първо, искам да уточня, мисля, че това е взаимна договорка. Ние не сме държали на всички сигнали, които изпращаме, да получаваме отговори непременно от главния прокурор. Даже сме се обръщали към другите нива и сме получавали отговори от тях.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Понеже беше направена такава реплика от член на комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз не искам да влизам по никакъв начин в работата на прокуратурата като процес. Нас обикновено ни интересува резултатът, финалът от работата на прокуратурата. Прекратено ли е производство, образувано ли е производство, внесено ли е в съда, не е ли внесено в съда, за да можем и ние да отговорим на гражданите и на тези организации, които са подали до нас съответните сигнали. Това е причината да настояваме по определени сигнали. Затова си и позволяваме там, където изтичат срокове примерно, или има удължени срокове, непосредствено след тях отново да поискаме информация, за да видим какъв е резултатът.
По някои преписки обаче ще си позволя, без, пак казвам, да навлизам по същество, да споделя. Едната от преписките е №1064. Изпратили сме досега 3 писма. Едното е от 27 юли 2007 г., другото е от 7 декември 2007 г. и третото е от 28 май 2008 г. Аз не искам да навлизам в съдържанието на самата преписка. То би представлявало интерес, но няма да се включвам в него. Само изнасям фактите за това, че сме се обърнали за информация през един период почти от половин година и досега не сме я получили.
Второто, за което се обръщам към вас, е свързано с проверките по САПАРД. Те са от изключителна важност и за държавата ни в този момент, и за действията на прокуратурата. Знаем за онова, което е предприето, информирани сме. Не сме информирани само за този последен материал, който ние изпратихме на 7 февруари 2008 г., дали прокуратурата е преценила, че по някои от данните е необходимо да се самосезира допълнително и да предприеме съответните проверки или не. Това е, което поставям като втори въпрос.
Следващият ми въпрос е свързан с въпрос от твърде много години. Той е проблемът РВД. Сигурно има спомен у народните представители за това, че имаше парламентарна комисия и тази парламентарна комисия внесе доклад за проучване и комплексна проверка на дейността на РВД, регистрирана съответно. Този доклад е от 22 май 2002 г. По този доклад има образувани две съдебни производства, образувани следствени дела и т.н., да не влизам в допълнителни подробности.
Нашето искане беше да видим резултатите по образуваните наказателни производства относно всичко свързано с РВД, констатациите на комисиите от доклада и допълнителните действия, които е предприела прокуратурата.
Следващият ми въпрос пак е по доста крупен, бих казал, проблем. Свързан е с допълнителната проверка, която беше назначена от прокуратурата. Може би не съм точен тук в адресата, но ще го поставя този въпрос. Той е свързан с допълнителната проверка по БМФ. Казвам го, защото вече сме в процедура и вероятно БМФ ще бъде приватизиран през този срок, затова не сме си позволявали публично да поставяме тези въпроси, за да не обременяваме този процес допълнително. Но възложената проверка е на Окръжна прокуратура – Шумен. Окръжна прокуратура – Шумен го е предоставила за проверка от ОДП – Шумен и проблемът е дотам. Този въпрос стои на вниманието повече от две години.
Другият голям проблем, който сме поставили и по който очакваме отговор, е допълнителните проверки. Вие също сте разпоредили, аз искам да ви благодаря, че се отзовахте и направихте и по отношение на БМФ, и по отношение на цесията, за която ще спомена, са направени допълнителни искания, допълнителни проверки. Те започнаха. Въпросът е, че добре би било да видим конкретните резултати.
Още един въпрос, който бих искал да поставя и който също е с твърде голяма давност – въпросът за БГА “Балкан”. Последното, което имаме като информация, което сме получили в комисията, е за удължаване на срока, ако не се лъжа с 4 или с 6 месеца, не помня вече точните срокове, с 6 месеца. Но доколкото си спомням, този 6-месечен срок изтече. Има ли някакви резултати или срокът е отново удължен? Това е като допълнителен въпрос, който бих искал да отправя.
Пак повтарям, не ми се иска да поставям – казвам го откровено – въпроса за т.нар. изнесени центрове на висшите училища, имайки предвид моята лична ангажираност с този казус, който продължава. И тук по никакъв начин няма някакво обвинение към Върховна касационна прокуратура, че не е предприела действие по сигнали, които ние сме изпратили. Но, по една или друга причина, по-нискостоящи прокуратури или предварителното производство се бави. Само един пример ще дам за този случай с т.нар. изнесени центрове. Повече от една година не могат да намерят експерти, които да дадат становища по един казус. Това, че са отказали експерти няколко пъти, води до спиране на целия процес. Аз знам защо се отказват експертите. Надявам се все пак да се произнесат до края на този мандат, за да вземем отношение и ние по него.
Така че това са част от моите въпроси. Ако, разбира се, няма възможност за отговор сега, по никакъв начин не го приемайте, че в момента трябва да ми отговорите, защото знам, че са необходими допълнителни проверки, изясняване на случаи. Нашата претенция е била да получим резултата от онова, което е направено, или докъде се е стигнало със съответната процедура.
Колеги, заповядайте.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ако разрешите, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Само един от отговорите - по БМФ.
С постановление от 26 март 2008 г. прокурор при Шуменската Окръжна прокуратура е отказал да образува досъдебно производство. Разпоредили сме проверка, цялата Апелативна прокуратура – Варна си е направила отвод. Между прочем, случаят е варненски и по същата причина и Окръжна прокуратура – Варна си направи отвод и преписката е възложена на 14 май на Апелативна прокуратура – град София да се произнесе по въпроса. Тоест, както вече подчертах, за съжаление процесът е твърде дълъг и достигането до решаване по същество на един сигнал, тоест има ли извършено престъпление, внесен обвинителен акт, произнасяне на съда, защото прокуратурата няма право да се произнася с окончателен акт, това е съдът, който решава конкретната вина и налага наказание. Тази пък присъда подлежи на обжалване още на две инстанции в повечето случаи. Така че крайният резултат е изнесен доста във времето.
И поради тази причина аз пак казвам, за да може комисията да има актуална информация за всички тези стъпки, които се правят – за продължаване на срока, включително и тези действия се отразяват в нашата информационна система и би могло съвсем актуално, навреме, както се казва, онлайн, с продължаването на срока, да кажем, ако имахме в момента този компютър, можех да Ви отговоря дали е продължен срокът или не е продължен, дали е приключено разследването и е влязло делото при прокурора, който да реши по същество, тоест дали да прекрати производството или да изготви обвинителен акт, или пък да внесе предложение за налагане на административно наказание, тоест неговите правомощия, които са по закон.
Записахме вашите констатации и искания и Ви уверявам, че в срок до една седмица ще изпратим нови отговори, актуални, за това какво е състоянието към днешна дата на тези сигнали, тоест работата по тези сигнали, които комисията е предоставила с доброто намерение да се намали корупцията и престъпността в нашата страна. Ние така го възприемаме.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбира се. Колеги, заповядайте, имате думата. Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Дали е възможно извън моралния мотив на Варненската Апелативна прокуратура правене на отвод за нова проверка? Има ли някакъв служебен мотив да се занимава с БМФ в случая Софийска Апелативна? Не познавам правилата при вас и моля за извинение. Твърде любопитно е за нас, защото тази сага е не само в Комисията за борба с корупцията, тя е от 2002 г. някъде, развива се на различни нива и в различни формати в Събранието.
И другото, господин Първанов, съвсем принципно искам да попитам. Когато по конкретни сигнали понякога в списъка на подаващите сигнала съществуват и мъртви имена, съществуват и живеещи в други региони, и фиктивни имена срещу действия на представители на местната власт, се изпращат до много и различни инстанции. И примерно, са осъществени много компетентни проверки от различни контролни органи. При поредно повтаряне на абсолютно същия сигнал, със същите жалбоподатели е ли възможно и прави ли се от вашите структури най-напред запознаване с резултатите от проверката на съответните компетентни органи – финансови, ОДП, имам предвид на ниво Районна или Окръжна прокуратура, или отново се започва от нулата, при положение, че става дума за многократно проверена една и съща документация?
Благодаря. Дано сте ме разбрал.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря за въпросите, ще отговоря отзад-напред.
На последния Ви въпрос. Още 2006 г. главният прокурор издаде едни методически указания за извършване на проверките, т.нар. предварителни проверки, които бяха уредени в прежде действащия Наказателно-процесуален кодекс, чл. 119, сега липсват като предпроцесуална дейност, тоест не са законово уредени. Уредени са със Закона за съдебната власт, където е казано, че прокуратурата или прокурорът има право при осъществяване на своите правомощия да извършва лични или да възлага на други органи съответни проверки.
В тези указания е казано изрично, че прокурорът проверява факти. Нас не ни интересува чак толкова кой е подал сигнала – дали е някое лице, което се е скрило зад псевдоним, използвало чуждо име, дали е от държавен орган. Важното е в сигнала да има конкретика, защото тя подлежи на проверка. Когато се дават квалификации – еди-кой си е мошеник, престъпник, това няма как да се провери. Но когато се каже, че той е взел определена сума, за да извърши някакви действия по служба, посочат се лица, които са свидетели на това действие, или пък някакви други факти, естествено, че ние тръгваме и правим проверка. Както и че никога не си създаваме сами работа, тоест съответният колега, когато получи материалите на своето бюро, при това съгласно закона, спазвайки принципа на случайното разпределение – нещо, което вие приехте преди по-малко от година със Закона за съдебната власт, тоест административният ръководител няма право да възлага конкретна преписка на точно конкретен магистрат. Преписката се завежда и чрез компютъра се разпределя и отива при този, на когото се падне. Тоест по този начин избягваме и определени корупционни действия на магистратурата и съответният магистрат чете всички материали. Естествено, ако има проверка, ако има констатации от длъжностни лица, от МВР, от контролни органи, безспорно е, че такива проверки втори път не се правят. И такива са и указанията на главния прокурор. Преценяват се материали. Ако има искане за нови действия, за установяване на нови факти, нови лица са посочени, безспорно е, че се вземат обяснения от тези лица. Но никой не би тръгнал да върши чужда работа или и да повтаря действия, които вече са извършени, ще ви обясня защо.
Като се запознаете с годишния доклад, ще видите, че макар ефективността на нашата работа да не е много висока, по общо мнение, включително на европейските експерти, аз обаче не бих се напълно съгласил. Естествено, че има нещо вярно. Защо? Сутринта бях на обсъждане на Консултативен съвет по наказателна политика в Министерството на правосъдието по изготвяне на нов Закон за изпълнение на наказанията, или Наказателно-изпълнителен кодекс. И коментирайки с други колеги висши магистрати, представители на адвокатурата, на научната мисъл и т.н., виждаме, че проблемът за изпълнение на наказанията е доста сериозен. От 80 години в България затвор не е строен, затворите ни са морално и материално остарели, не отговарят на изискванията на Европейския съюз и на директивите, които са в тази насока. Но, така или иначе, ние имаме за 2007 г. постановени осъдителни присъди по отношение на 11 000 граждани, физически лица. Капацитетът на нашите затвори, при спазване на европейските норми, е между 4000 и 5000.
И аз ви питам. Хубаво, ще затегнем дисциплината, ще започнем да осъждаме все повече и повече, защото общественото настроение е такова, че и 100 000 да получат наказание “лишаване от свобода”, това пак няма да е достатъчно за тази страна. Как ще ги изпълняваме тези наказания? Ще чакаме ред за затвора?
Значи 45 000 са актовете, които прокурор е внесъл в съда, за да бъдат санкционирани 50 000 физически лица български и чужди граждани. Но прокуратурата се е произнесла по 450 000 дела, отделно по още 350 000 преписки вследствие. При 1200 прокурори, това са повече от 1000 казуса, които всеки един прокурор е решил. Отделно са дежурствата, приемът на граждани, общият надзор и какво ли не друго. Тоест прокуратурата има твърде много работа, за да си търси работа, уверявам ви.
Относно първия въпрос – за съжаление щатът в апелативните и окръжните прокуратури остана непроменен в последните десетина година.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Първанов, ще Ви прекъсна, извинявайте, понеже казахте за натовареността, има ли някаква информация по отношение на брой прокурори на глава от населението България по отношение на Европа как стои?
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ние сме страна, която е твърде обезпечена откъм прокурори. Но, пак подчертавам, винаги, когато се правят механични сравнения, това е грешна политика. Значи за да се реши дали са много прокурорите в България или са малко в сравнение с Германия, където са около 3000, с Франция, където са 2000, в България по щат са 1721, не всички заети, разбира се… Една Румъния е с около 1600 прокурори, която е 3 пъти като население в сравнение с България. Но искам да Ви кажа, че не са много прокурорите в европейските страни, които имат правомощията и задълженията на българските прокурори. Не са много. Значи в една Холандия…, знаете си, че имаме шеф-наставници, колеги, бивши главни прокурори в Австрия, в Холандия, които се учудват на действията, които предприема един прокурор. В една Холандия дребната кражба, която е с неизвестен извършител, няма никакъв шанс да стигне до прокурор. Отива гражданинът в полицията, заявява си и ако случайно хванат някого, защото и там разкриваемостта не е чак толкова висока, едва тогава полицаят води задържания гражданин при прокурора, който изготвя съответния акт и го внася в съда. В никакъв случай прокурорът не приема граждани ежедневно, както ние имаме дежурни прокурори във всички първоинстанционни прокуратури, където се нареждат български граждани и чужди по всякакви въпроси, включително семейно-битови и т.н. Знаем, едно от последните изменения, които се готвят на Наказателния кодекс, които минаха пред мен като законопроект, дори и домашното насилие вече да бъде предмет на дела от общ характер. Нещо, от което слава Богу, досега се отървавахме, защото ги пращахме директно в съда. Но утре вие ни създавате нови задължения. И когато съпруг набие съпругата си, ние и с това, за съжаление, ще трябва да се занимаваме.
Не се оплакваме, не искам да ме разбирате неправилно, колегите си вършат работата и се стараят да си вършат работата, но в момента Висшият съдебен съвет е предприел действия по установяване на оптималната натовареност. Все пак и ние, прокурорите, сме хора. И ние имаме някакви предели на физическа и психическа издръжливост. Когато на ден трябва да прецениш обективно, с пълнота, с познаване на законодателството, което, по една или друга причина, не искам да звучи като обвинение, напротив, считам, че трябва да се върви към тези ежедневни промени, които се правят, тоест прокурорът трябва да бъде и правно грамотен, да се произнесе по 10 казуса на ден, хич не е лесно. А ние държим, ръководството на прокуратурата държи като се вземе един прокурорски акт, той да бъде мотивиран, да има факти вътре, да има правна мисъл, съответните правни квалификации и да ти стане ясно какво приема за установено и как, защо точно това решение е взето. Това е начин да се борим и с корупцията в нашите среди. Защото когато вземеш един акт от 3 реда – “Не намирам данни и доказателства, прекратявам”, а то делото е 100 тома, когато постановлението за прекратяване е 3 реда, мисля, че и вие няма да го приемете за нормално и издържано и че професионално колегата е свършил своята работа.
Така че може би Висшият съдебен съвет или ако пожелаете, прокуратурата самостоятелно ще ви предостави такива едни изследвания, все пак, да видим тези колеги прокурори с какъв обем работа са натоварени, какви са техните задължения и ако се прецени, че сме много, съответно няма проблем да бъдем съкратени. Ние и сега имаме вакантни бройки, които могат да бъдат съкратени. Ако обаче се окаже, че прокурорът в тази страна отговаря почти за всичко или, за съжаление, като се отвори който и да е вестник, ще видите, че дейността на който и да е орган или длъжностно лице в тази държава задължително се споменава в контекста заедно с прокурора. Е, не сме чак толкова много, да можем да огреем навсякъде, колкото и да имаме желание за това.
Относно разпределението на преписките, пак искам да се върна към щата. Значи с промените в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за съдебната власт около 350 следователи станаха прокурори, но предимно на районно ниво. Така че ние там, може да се каже, задоволихме нуждите и колегите горе-долу имат нормална натовареност. Но в основните прокуратури, а именно окръжните, които са въззивни, тоест цялата работа на районно ниво подлежи на контрол на окръжно, било постановленията, било въззивните производства, тоест присъдите, които постановяват съдилищата на първа инстанция, биват пренасяни голяма част от тях в окръжните съдилища. Там трябва непременно да се яви прокурор и трябва да се яви не като слушател, а като активен участник, който търси една присъда, която да е адекватна на извършеното нарушение. Там са тежките престъпления. Корупцията като първоинстанционно явление, организираната престъпност, наркотрафикът и т.н. Тази престъпност, която изисква определени усилия, а нашите окръжни прокуратури останаха с по 4-5 човека, до 10. Варненската прокуратура, и Апелативната, е 10 човека от 15 години. Това са хора, вече накрая на кариерата си, повечето вече поизморени, болни, често отсъстват, по 30 години в един и същи град, свързани със студенти, съученици, родители, роднини, братя, сестри. Нормално е да кажат – не трябва така. Аз лично, честно казано, съм участвал на моя кумец в огледа…
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Извинявайте, с това отговаряте на моя въпрос.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Разбира се. Знаете ли, че мой първи братовчед е отговорен и мен ме праща окръжният прокурор да извършвам оглед. Той е старши на автомобил. Обърна се автомобилът, военен камион. Вярно, друг е шофьорът, но според разпоредбите на армията се знае, че старшият на автомобила е длъжен да му казва: карай с 40, карай с 20, има знак. И ме праща окръжният прокурор да правя оглед. Абе, казвам, ти разбираш ли, че това ми е първи братовчед, една фамилия носим? Аз си правя отвод. – Е, няма кой друг, отивай!
Абсурдно е това. Като старши лейтенант, вдигаш ръка, отиваш и правиш огледа. И оттогава почти не си говорим. Но не може така. В крайна сметка има и чисто човешки морал, а има и закони. Всеки иска да получи акт от магистрат, който да бъде сигурен, че магистратът го е решил безпристрастно, не бива да има нито обвинителен уклон, нито пък трябва да има и склонност към всеопрощаване, което може да бъде базирано и на личностни отношения, роднински или приятелски отношения. В тези случаи прокурорът е длъжен да си направи отвод и ние уважаваме решението на нашите колеги. Преценили сме, че София е най-добре, защото, първо, е най-далече от Варна, второ, че има достатъчно много колеги, това е най-голямата ни Апелативна прокуратура, би могло да се падне на човек, който не би си направил отвод и би го решил по съвест и по закон.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря. Госпожа Гроздилова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря за обстоятелствения и високоморален отговор на господин Първанов, но ще си позволя още две изречения. Разбирам това за Апелативната прокуратура във Варна. Аз съм дълбоко респектирана от работата, която вършите, и съм сигурна, че и колегите, които не сме специалисти в тази област, също така подхождаме. Даваме си сметка в каква ситуация много често се оказвате. Но съгласете се, че в тези объркани двайсетина години вие се оказвате така, като институция на битово ниво, да се изразя, като възпитателя, който може да размаха пръст на всеки от гражданите – родител, дете и т.н. И освен високопрофесионалната ви работа, при вас има и голям процент морален ангажимент.
Така че не искам да оставате с погрешното впечатление от този въпрос, който аз Ви зададох, че има някакво подценяване или пък изпадане в някакъв популизъм.
Бих искала да Ви попитам, за да Ви задам този въпрос, значи аз като народен представител от Благоевградски регион вече 7-ма година имам някаква конкретика, разполагам с някакви конкретни данни. Дали вие, ръководството на прокуратурата, ще се ангажирате, ако наистина се случат подобни такива неща, за които загатнах, без да политизираме въпроса? Тук става дума за случаи, даже представителите на местната власт не са от НДСВ, политическата сила, която аз представлявам. И затова винаги съм се удивлявала, как така си губят времето с неща, които многократно са проверявани, вярвайте ми, дори и запетайка не е променяна в сигнала? Това ме удивлява. Вие ще се ангажирате ли да проверите или да разпоредите, ако реша да Ви информирам или да искам Вашето съдействие?
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Първанов.
ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Искам да Ви кажа, че през последните 2 години прокуратурата и ръководството на прокуратурата се опитва да стегне редиците и да върне тази дисциплина, която прокуратурата имаше преди 15 и повече години, в добрия смисъл на думата, тоест без да има казармени порядки, всеки все пак да бъде достатъчно добър да бъде заставен да изпълнява своите законови задължения.
В отчетния доклад, пак казвам, ще видите, че няма други години, тоест през тези 2 години има повече наказани прокурори и повече подведени под отговорност прокурори, бих казал, че и тази нощ е задържан прокурор за корупция, скоро ще излезе по медиите, тоест ръководството на прокуратурата иска да покаже със своите действия, че няма да има компромис за който и да е, независимо от неговото ниво, ако той излиза извън своите служебни задължения и не ги изпълнява съгласно законовите предписания.
Така че мога да Ви уверя, че ако подадете конкретния сигнал, ще възложа проверка на Инспектората, който ми е пряко подчинен, и ще извършим проверка. Ако съответният колега е допуснал нарушения, Ви уверявам, ще бъдат взети съответните мерки.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Или се е престарал. Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, тъй като времето напредна, дневният ни ред е твърде дълъг, аз бих предложил две решения, ако не възразявате, разбира се, ако няма други въпроси.
Първото е – да продължим взаимодействието с Върховна касационна прокуратура и съответните подразделения за преодоляване на посочените проблеми, за по-голяма ефективност от това взаимодействие и за постигане на конкретни резултати.
И второто ми предложение, може да не е като решение. Нека тези обсъждания, които правим, не бъдат – аз не бих нарекъл и това чрезвичайно, по никакъв начин, но нека бъдат по-чести тези обсъждания, за да има проблеми, които поставяме по принцип, пак казвам, без да влизаме в опит за влияние върху конкретни казуси. Мисля, че не възприемайки по този начин въпросите, по който ги поставяме. Ние очакваме решение, а не влияние върху конкретния казус, който е изцяло във вашите правомощия.
Колеги, имате ли възражения по един такъв подход? Не виждам.
Искам да благодаря на Върховната касационна прокуратура за участието. Мисля, че поддържаме едно добро взаимодействие, то може да бъде разширено и да бъде направено по-ефективно.
По отношение на тази кодифицирана система, господин Първанов, ние очакваме една информация, тя не касае, разбира се, вас, но очакваме една информация, достатъчно задълбочена, надявам се, за действие на всички информационни системи, как те функционират, какви пари държавата е вложила и какъв е резултатът от това, което държавата е вложила като средства, за да можем не да си разменяме тази кореспонденция с вас и с другите институции, а директно да получаваме тази информация, непосредствено след решаване на определен казус.
Още веднъж ви благодаря за участието. Успешна работа ви желая!
Колеги, преминаваме към точка 2 от дневния ред – Обсъждане на два законопроекта – за конфликт на интереси, единият внесен от Министерския съвет, вторият от народните представители Филип Димитров и Елеонора Николова.
Поканили сме представители на Министерството на правосъдието, Министерския съвет във връзка с този законопроект.
За съжаление, ние считахме, че следващата седмица ще започне обсъждането на законопроекта на първо четене и ще можем да внесем нашето становище, оказа се, че ръководството на Народното събрание прецени достатъчно бързо да внесе този законопроект. Така че нашето предложение е, веднъж, да си изпълним ангажимента за становище, и второ, за да бъде по-резултатна нашата работа, това становище да бъде ориентирано към второ четене с предложения, свързани с проблеми, които сме преценили за второ четене.
Разполагате с двете становища на законопроекта за конфликт на интереси, внесен от Министерския съвет, и този, внесен от господин Филип Димитров и госпожа Николова.
Как ще прецените да процедираме, да чуем първо колегите от изпълнителната власт?
ИЛКО ДИМИТРОВ: Един въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви.
Значи ли така, както е формулирана точка 2, че ще се ограничим само със законопроекта на Министерския съвет?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, аз го разширих, когато докладвах, господин Димитров, и сега. И в двата случая казах – и законопроектът на господин Филип Димитров…
ИЛКО ДИМИТРОВ: Да, благодаря, благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Погрешно в първия вариант ви представихме само този законопроект. Господин Филип Димитров, тъй като е представил своя законопроект, затова не го викаме втори път на заседание.
Ако искате, заповядайте. Разполагате с нашето становище. Предполагам, успяхте да се запознаете с нашето становище по законопроекта на Министерския съвет. Пак казвам, ние решихме да се ориентираме преди всичко към второ четене, защото разбираме, че е приключило първото.
СИЯ НИКОЛОВА: За съжаление, не успях да се запозная със становището на Комисията за борба с корупцията конкретно. По принцип присъствах на двете обсъждания в двете други комисии, преди първо четене.
Не съм сигурна до каква степен е целесъобразно в момента отново да представям проекта, мисля, че не.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, не е необходимо. Според мен не е необходимо, колеги, да се представя законопроектът.
Ако прецените, направо да преминем по тези въпроси, които сме поставили в становището. Вие успяхте ли да се запознаете?
СИЯ НИКОЛОВА: Не, не, ако може…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Ако трябва, да ги представя тогава.
СИЯ НИКОЛОВА: Да, ако може.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, разполагате със становището.
Няколко въпроса, които сме предложили за обсъждане.
Чл. 2 – изброяването на ситуациите с конфликт на интереси да бъде алтернативно, тоест след всяка точка да бъде записано “или”, а не както е сега комулативно записано в чл. 2.
След това, по чл. 10 от предложения законопроект – урежда отстраняването на несъвместимостите на лица, които са във фактическо съпружеско съжителство. Необходимо е в тази връзка текстът да бъде прецизиран от гледна точка на предложението, визирано в чл. 13 от проекта за нов Семеен кодекс. Необходимо е в Закона за конфликт на интереси да се уточни кое фактическо съжителство се има предвид – само регистрираното такова или принципно всяко едно?
Чл. 20 от закона, третиращ последващото ограничаване на работа, е твърде общ и краен от гледна точка на възможни житейски ситуации и следва да се прецизира според нас.
Чл. 24 – Уреденият ред за констатиране на конфликт на интереси пред съд е излишно. И към настоящия момент съществува и е предвидено в глава 15, чл. 25, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс.
Чл. 25 касае защитата на сигнализаторите - с представения текст се дава необосновано “пълен” имунитет на лицето, подало сигнала за конфликт на интереси (“пълен” сме го сложили в кавички). Би следвало да се добави текстът – “…, освен ако не съставлява престъпление”, тоест да не се изключва наказателна отговорност.
В §1, т.3, “б” и “д” от Допълнителните разпоредби е казано, че “свързани лица са лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото”. Текстът следва да бъде прецизиран и уточнен – най-малко като се направи допълнително относно стойността на направеното дарение примерно някаква сума, тук сме сложили 10 000, но тя е твърде голяма. В настоящата му редакция текстът е твърде краен и при буквалното му прилагане може да се изпадне и в неловки ситуации, имайки предвид строго предвидените санкции в закона.
Това са общо 6 предложения, които ние сме предложили и на народните представители по вашия законопроект.
Аз съм убеден, че ще има много допълнителни предложения за второ четене в пленарна зала. Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Това нали е първо четене? Първо в комисията.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Аз това исках да кажа пред колегите. Тъй като ние бяхме задължени да дадем становище по първо четене, законопроектът го получихме в сряда, миналата седмица, в четвъртък беше заседанието. Преценихме, че е необходимо народните представители да се запознаят внимателно със законопроекта. Идеята беше днес да направим това обсъждане и становище, което комисията да внесе. Обаче ръководството на Събранието реши, че и без да е събрало всички становища, ще внесе законопроекта за първо четене. Така че преценихме за необходимо да ориентираме това становище към второто четене на законопроекта със съответните предложения.
Това е, господин Димитров, което правим в момента. Закъсняло, за съжаление, но казвам Ви с какви аргументи го направихме. Заповядайте, господин Димитров.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Няма полезен ход.
Поради така създалата се обстановка, аз ще направя един микс между отношение към първо и изразяване невъзможност да се реагира за второ четене.
Нашата политическа позиция на Българска нова демокрация е, че ние ще подкрепим законопроекта на господин Филип Димитров и ще се въздържим по отношение на този, внесен от Министерския съвет, по съображения, които бяха многократно вече излагани. С една дума, ние считаме, че философията на този, представен от Министерския съвет, не отговаря на целите, които си поставя в самия закон, не е ефективен, не е фокусиран и ние считаме, че не е възможно той да бъде поправен така, че да отговори на обществените изисквания.
За съжаление обаче, ние не можем да представим никакви конкретни бележки, но пък това съвпада с нашата позиция на "въздържали се", така че може би сме улеснени в този смисъл по отношение на този от Министерския съвет.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Тъй като разбирам позицията Ви, изразена ясно, господин Димитров, ние ще отразим това становище и ще го предоставим на ръководството на Народното събрание, независимо че ще бъде за сведение. Ние ще го предоставим на Народното събрание, защото бяхме длъжни, пак казвам, не предполагах, че в рамките на такъв кратък период от време ще влезе в пленарна зала, това беше причината.
Заповядайте, госпожа Гроздилова.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз не разбрах, госпожата представлява Министерството на правосъдието, на какво ниво сте?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Извинявайте, че не Ви представих, но ще Ви помоля Вие да се представите.
СИЯ НИКОЛОВА: Казвам се Сия Николова и съм експерт в дирекция “Главен Инспекторат” към Министерския съвет. По стечение на обстоятелствата участвах при изготвянето на проекта на Министерския съвет и съм била част от работната група по изготвянето на проекта.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Добре, благодаря Ви.
Господин Председател, колеги, ние с господин Близнаков като членове на комисията сме длъжни да споделим, че сериозни спорове предизвика този законопроект и в нашата парламентарна група. Естествено е това да бъде сред юристите, които познават материята добре.
Бих искала да вметна това, че не е толкова важно дали ние като комисия ще внесем официално становище или не, все пак сме втора, трета комисия. Важно е да преценим дали ние, макар и неспециализирана комисия, на база на това конкретно становище тук с предложения по конкретните параграфи и алинеи на законопроекта, част от които и аз виждам изключително ценни, ще се ангажираме между двете четения нещо да направим. Защото нашата парламентарна група, съжалявам, госпожо, но без да съм юрист, и аз усетих, че е недовършена работата в този законопроект. И нашата парламентарна група си взехме решение да се направи една работна група от специалисти и желаещи колеги да работят и вие трябва да имате готовност между двете четения не да прехвърляте топката към народното представителство, така както си позволяват някои от изпълнителната власт да се изразяват, а просто да се постараем, така и така е факт, ние няма да отхвърлим законопроект на Министерския съвет, по обясними причини, вече е ясно, че ще го подкрепим. Но за второто четене просто трябва да имате готовност да се включите активно като експерти, изработили законопроекта на вносителя и да излезе възможно най-доброто. Защото тук, около тази маса, колеги, които сме по-дълго в парламента, господин Великов най-вече може да каже колко често сме свидетели – дори тези, които са работили законопроекта, след това да ни сочат с пръст и да казват: ето, те ги създадоха тези текстове. Надявам се, добре ме разбрахте, и моля за по-отговорно отношение и по-голяма готовност между двете четения да се поработи. Ако трябва, господин Председател, утре да искаме, най-вероятно утре ще е гласуването, да видим там водещата комисия, да се предостави по-дълъг срок между двете четения.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Предполагам, че ще има такова предложение за по-дълъг срок, поне доколкото аз съм информиран.
Господин Димитров, бих Ви предложил съвсем кратко, да не влизаме в дълбочина.
И ще изразя една лична позиция, госпожа Гроздилова, тук.
На мен никак не ми се иска да прехвърляме някаква вина и отговорност върху експертите. Все пак ние сме тези, които носим отговорност за внесени законопроекти, и политическите лица са тези, които са се подписали под законопроектите и имайки предвид тяхната стойност и тяхната резултатност в бъдеще.
Така че аз не съм склонен, не сме го правили досега, тогава, когато се подпишем под един законопроект, ние си носим цялата отговорност за него оттук нататък.
Така че, госпожа Николова, заповядайте.
СНЕЖАНА ГРОЗДИЛОВА: Да разбираме ли, че господин Станишев носи цялата отговорност? Съжалявам, не ме разбрахте.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не ми се иска да прехвърлям на един или друг политик в случая отговорността. Въпросът е, съвсем условно казано, да не залитаме от едната крайност до другата по отношение на конфликт на интереси и второ, да направим един закон, който би бил достатъчно ефективен в бъдеще, а не закон, който да изпълни само определена политическа ситуация с решение.
Заповядайте, госпожа Николова.
СИЯ НИКОЛОВА: Аз мисля, че всички споделят мнението на госпожа Гроздилова, че това е една екипна, обща работа, едно усилие от страна на всички власти. Достатъчно е само да се види обхвата на закона, който също по някакъв начин трябва явно допълнително да се дискутира и да се утвърди от всички и всички да се съгласят, за да стане ясно, че трябва всеки да даде своя принос.
В работната група имаше експерти – това за информация на депутатите – и от трите власти. Така беше предвидено. Така че ми се струва, че едва ли някой би абдикирал от задълженията си или от възможността по някакъв начин да се включи допълнително, ако е необходимо, и в обсъжданията, и в предоставяне на материали и всичко необходимо.
Действително в двете предходни комисии, в които беше гледан проектът, искам само тази връзка да направя, възникнаха много въпроси. Имаше и такъв момент, че нямаше много време, много народни представители казаха, че не са имали наистина възможност обстойно да се запознаят с проекта.
Това, че проектът е нефокусиран – не мога да се съглася, защото такива нефокусирани проекти в момента действат в европейски държави. След като там действат, би трябвало и при нас някак си да работят тези текстове. Ако не са прецизирани, аз смятам, че биха могли, в състояние сме всички, с помощта и на трите власти, да се прецизират текстовете така, щото да станат работещи.
Конкретно по становището. Нямах възможност да се запозная. Сега го поглеждам. Не мисля, че е проблем да се направи или в чл. 20 с натрупване, комулативно, или за чл. 10, който всъщност касае Семейния кодекс. Доколкото знам, в момента също се гледа в комисии Семейният кодекс.
Как се установява фактическо съжителство? В България има дълга практика, доколкото знам, съдебна, във връзка с гражданско-правни въпроси, имуществени, от всякакъв характер. Тук вече други специалисти евентуално ще кажат.
ВАСИЛ ЧОБАНОВ: По чл. 10 има тълкувателно решение на Върховния съд.
СИЯ НИКОЛОВА: Колегата от Министерството на правосъдието казва, че вашето предложение във връзка с чл. 10 – има изражение в тълкувателно решение на Върховния съд. Не съм запозната, просто не мога да коментирам.
За чл. 20 – ограничението за работа. Казва, че едно лице, което заема длъжност, няма право в продължение на една година след напускане, да сключва трудов договор и да участва в управителни съвети.
Това е един много интересен казус. Имаше въпроси как ще се установи това, как ще се контролира последващо, след като лицето е напуснало вече, няма чисто административен начин да се установят тези отношения, които евентуално са възникнали след като той е напуснал. Факт е, че в България трудовите отношения са както по трудов договор, така и по граждански и мисля, че има доза истина в това, че едно лице на граждански договор трудно може да бъде проследено. Но съгласете се, че доходите в тази държава има как да се контролират. Има институции, които могат да проследят дали на някой му е пораснала банковата сметка или сумата, дали е забогатял или свързаните с него лица.
Така че ми се струва, че тази дискусия, може би мястото й не е тук, не знам как преценявате. Има начин да се установи дали едно лице е забогатяло по някакъв начин, с колко е забогатяло и свързаните с него лица.
Чл. 24 – във връзка с това, че е предвиден съдебен ред. Идеята, която беше застъпена в този член, е да покаже, че на лицата се дава възможност по всякакъв начин да търсят правата си във връзка с констатиране конфликт на интереси и във връзка с това, че някой е злоупотребил с положението си за лична облага.
Действително има предвиден ред и това се използва в случая. Има предвиден ред в Административно-процесуалния кодекс, там и сега в момента има действаща такава норма. Идеята тук беше да се покаже, че съществуват и двата варианта, лицето е свободно само да избере. Аз ще ви кажа един такъв пример. Ако лицето не е доволно от министъра, той няма към кого да се обърне, за да може да бъде разследван министърът административно. Затова му се дава възможност да се обърне към съда. За да се покаже, че той има възможност да се обърне и към двете институции, но едновременно, всъщност е повторена и разпоредбата на Административно-процесуалния кодекс. Не и по някакъв начин да се спира нейното действие. Напротив, препратката към действащото в момента законодателство и норма.
Защитата на сигнализаторите е въпрос, който от много време европейски експерти в България поставят. Той влиза неколкократно като мярка, в най-различни планове за действие, във връзка с показателите за напредък, във връзка с най-различни мисии, на които бяха европейски експерти, непрекъснато се поставяше този въпрос, че трябва да има изрична защита. Имаше дискусия, имаше съответно предложение и имаше работна група за създаване на специален закон. Стигна се донякъде и аз вярвам, че вие до някаква степен сте запознати, не знам, с това. Но дори и да не сте, в крайна сметка се прецени, че към момента в българското законодателство има действащи норми, които до някаква степен уреждат този въпрос.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Следили сме целия процес по този въпрос.
СИЯ НИКОЛОВА: Значи вие сте наясно, няма никакъв смисъл да я допълвам.
Така или иначе, след като чисто логически намери място тази тема в този проект, тя е инкорпорирана в него и се предвижда действително лицата, изхождайки от практиката, да не бъдат преследвани, да не изпадат в ситуация да са преследвани, само защото един вид са изпълнили добросъвестно дълга си да сигнализират, че има нещо нередно. От тази гледна точка са застъпени тези текстове. Затова необосновано пълен имунитет. Имаше такъв въпрос – какво става, когато някой недобросъвестно подаде сигнал? Предполагам, че това сте имали и вие предвид при бележката.
В момента в българското законодателство действа възможността при оклеветяване, при този институт, по някакъв определен начин и процедура човек да се защити. В случая ние го отнасяме към института на клеветата и ако някой недобросъвестно сигнализира за друг, другият може по съответния ред да си потърси правата.
Така че и тук имаме действаща законова норма.
За пълен имунитет мисля, че не може да се говори, защото всеки е в състояние да си потърси правата, когато е необходимо. Никой не го забранява на никого.
Дали ще бъде известен човекът, че срещу него тече разследване по сигнал, по принцип в момента има действаща такава практика от страна - както преди на закона и инспекторатите. Инспекторатите в момента се обръщат към човека и искат от него обяснение във връзка с подадени сигнали, за да се установи доколко правомерни са твърденията в сигнала.
Така че ми се струва почти невероятно някой да остане неинформиран за това, че срещу него има нещо или по някакъв начин да е извън този процес. Освен ако това не съставлява престъпление. Да, мисля, че това би се възприело и е логично. Би могло, предполагам, че ще се възприеме.
Свързаните лица – следващата бележка. Лицата, от които едното е направило дарение в полза на другото. Сумата, ако не се лъжа, също е инкорпорирана от Закона за публичност на имуществото. Тук не съм напълно сигурна, но като една такава определена сума, около нея наистина може да има и допълнителна дискусия – дали дарението трябва да е под 10 000, дали над, дали вечерята трябва да е под 500 лв., дали над 500 лв., дали 1000 лв., разбирате ли? Имаше я и тази дискусия.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Безплатни вечери няма.
СИЯ НИКОЛОВА: Да. И обеди, в какви размери всъщност, трябва да се декларират и в какви не. Не бих се наела да коментирам, да прецизирам сумата или да уточнявам как трябва да е допълнен текстът евентуално.
Това са поне бележките, които аз на пръв поглед виждам.
Друго нещо, което възникна, нямам представа при вашите обсъждания дали е възниквало, беше много популярно в Комисията по правните въпроси във връзка със свободните професии и упражняването им от народните представители.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Това го оставихме на Правната комисия да го решава. Ние не се чувстваме толкова компетентни от гледна точка на свободните професии – в кръга на шегата го казвам – и тук почти няма представители в нашата комисия, свързани със свободни професии.
Заповядайте.
СИЯ НИКОЛОВА: Колегите от Министерството на правосъдието ни предоставиха едно от, както разбрах, 4-те решения на Конституционния съд във връзка с дело от 1993 г., което всъщност тълкува разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Конституцията, и то установява института на въпросния член, на несъвместимостта на народния представител и другите функции в държавния апарат и вън от него. Като се разглеждат и двете страни на въпроса, народен представител в позиция на народен представител и нещо друго като държавна служба, и другият вариант – народният представител като народен представител и гражданско-правни отношения, в които той е влязъл. И двете са абсолютно недопустими според Конституционния съд, тълкувайки чл. 68, ал. 1 от Конституцията, а във връзка с притеснението, че лекарите ще загубят правата си, аз се запознах с чл. 100 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание. Там пише, че на всички народни представители се счита и за служебен, и за трудов стаж времето, в което те са били народни представители. Така че мисля, че и от тази гледна точка не би трябвало да се притесняват.
ИЛИЯН ИЛИЕВ: Тук трябва да има някакво уточнение, тъй като хипотетично един лекар, който е станал народен представител, примерно в закона е 5 години, ако не практикува, губи права. Но примерно кара два мандата един след друг, да речем. И или трябва да прекъсне и да е народен представител, за да не работи известно време, тоест после той не може да бъде народен представител, хипотетично, ако е избран, или тогава този срок да бъде увеличен или по някакъв друг начин да бъде уреден този въпрос, тъй като не са много лекарите в Народното събрание, а все пак има, както и адвокатите.
СИЯ НИКОЛОВА: Адвокатите, да, това е другата група.
Мога да предоставя на комисията, мога да помоля и за другите решения на Конституционния съд в този смисъл, аз мисля, че абсолютно ясно изводът е наложен и според съда абсолютно логично е да се направи този извод. В този смисъл не знам вече как и по какъв начин ще бъде уредено. Те препоръчват в закон да се уредят тези несъвместимости при депутатите. Нямам представа, вече…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: В пленарна зала ще се реши в края на краищата, след обсъждането ще бъдат направени достатъчно консултации вътре в парламентарните групи и техните позиции.
Нещо допълнително? Имате ли, колеги, допълнителни въпроси? Няма.
Добре, аз ви предлагам тогава да преминем към гласуване на двата законопроекта.
По хронологичен ред на постъпване на законопроектите.
Моля които са съгласни със законопроекта на господин Филип Димитров и госпожа Елеонора Николова, да гласуват.
“За” – 7, "против" – няма, "въздържал се" – 1 (Илиян Илиев).
По законопроекта на Министерския съвет.
Моля народните представители, които са съгласни, да гласуват.
“За” – 7, "против" – няма, "въздържал се" – 1 (Илко Димитров).
Благодаря за участието.
Продължаваме, колеги с точка 3 от дневния ред – Изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Колеги, искам да се извиня на народните представители за този дневен ред, но се оказаха спешни всичките становища, за да не закъсняваме от гледна точка на това, което тече в Народното събрание като програма.
Госпожа Диана Хитова е внесла законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Пред вас е становището, което сме изработили, като в някои от пунктовете изразяваме подкрепа, по други, известни съображения. Имахте възможност да се запознаете. Заповядайте, господин Славов.
ИВАН СЛАВОВ: Госпожа Хитова малко ще закъснее, затова ако може да преминем към другите.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Няма никакъв проблем. Ако искате, да продължим с другите, като дойде госпожа Хитова, ще се върнем на този.
По точка 4 от дневния ред – Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
Ще помоля госпожа Граматикова да представи законопроекта. Така както се договорихме миналия път, сме се ограничили единствено и само по текстове, които могат да имат връзка със създаване на корупционни условия. Само върху това сме се съсредоточили в становището, което предлагаме.
Ще Ви помоля, госпожа Граматикова, кратко да ни представите становището пред народните представители.
ВИОЛЕТА ГРАМАТИКОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, предложените 8 текста са изцяло в контекста на коментираните от вас в предишното заседание текстове на новия законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Почти всички от тях са свързани със създаването и поставянето на срокове, в които трябва да бъдат приключени съответните преписки.
Не на последно място, съм ви предложила да приемете определен срок за произнасяне по заварените преписки, тоест в срок до 6 месеца след влизане на закона, да бъдат приключени всички висящи преписки. Знаете, че има много недовършени такива. Към настоящия момент това не е предложено. Всичко останало като текст, след всеки текст съм се постарала да ви дам кратки и ясни мотиви, за да сте наясно какво точно е. Дори без да имате настоящия текст за съпоставка, там, където има срок, поставен от нас в предложението, означава, че го няма в предложения към настоящия момент законопроект.
Единствено, което е извън сроковете, е промяната, която предлагаме в чл. 21, ал. 3, т. 7, и тя пак е свързана със срок, но е във връзка с искането за извършване на ОВОС. Тоест задължаваме компетентния орган, когато има такова искане и е необходимо да бъде извършена проверка, просто да бъде поставен някакъв срок, в който тя трябва да бъде извършена, респективно да бъде приета или отхвърлена. Това е, с две думи, и като цяло, мотивите са прозрачност, публичност и съкращаване на съгласувателните процедури, които знаете, че продължават необосновано дълго време.
Благодаря.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Колеги, само едно допълнение ще си позволя за това, че становището е подготвено като предложение за второ четене, така че след обсъждането, ако не възникнат допълнително предложения, ще има възможност в утрешния ден тези народни представители, които искат да подпишат това предложение, да го внесем директно за второ четене.
Заповядайте, колеги. Пак казвам, ограничили сме се само по сроковете основно, защото се явява един доста сериозен въпрос. Искам да ви обърна внимание на тирето в края на становището. В него се казва – “Да се определи срок за произнасяне по заварени висящи преписки по Закона за подземните богатства в министерството, по които няма решение”. На този етап, колеги, по наша информация това са над 400 броя преписки във всички ведомства.
Има ли възражения, колеги, по така направеното предложение?
Моля народните представители, които са съгласни с така направеното предложение, да гласуват. Ще предоставим утре в рамките на първите два часа оформен вече варианта за подпис, защото утре е последният срок за внасяне на предложенията за второ четене.
“За” – 6.
По точка 5 – Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация – госпожа Димитрова, ще ни представи предложението.
Колеги, в заседанието миналия четвъртък ви предоставихме предложението на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация, имайки предвид необходимостта от по-ясна регламентация на проблема търговска тайна и публичността, която считаме, че е необходима, по-голямата прозрачност, която да бъде създадена с приемането на тези изменения и допълнения. Работи достатъчно сериозно експертната група по този законопроект. Заповядайте, кратко, госпожа Димитрова, по същността на тези изменения и допълнения.
ДОНКА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
В мотивите към този законопроект сме се опитали да посочим кое налага точно нашата комисия да изготви подобен законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.
Преди всичко за защита на обществения интерес. И развиваме в този закон за допълнителните му разпоредби тълкуване на понятието “преобладаващ обществен интерес”.
На второ място, разширително тълкуване се опитваме да дадем работната група на понятието “търговска тайна”, като разширяваме това понятие от вече регламентираното такова в Закона за защита на конкуренцията.
Проектът е съобразен, уважаеми народни представители, с всички директиви на Европейския съюз, с всички препоръки на Комитета на министрите на държавите членки.
Дано да сме успели да изпълним задачата, която ни беше поставена, и целта, която си постави Комисията за борба с корупцията с това изменение и допълнение на закона.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Кашъмов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря, че мога да заявя становището на програма “Достъп до информация”.
Ние също работихме в групата, аз бях член. Много хубави неща направихме според мен, но трябва да се има предвид следното. Понякога една малка думичка, като думичката “не” може да обърне смисъла на един цял закон. Ако напишем, че “гражданите нямат право на достъп до обществена информация”, вместо “имат право на достъп”, целият закон отива на кино.
Сега, в предложението на работната група има текст, който обръща точно по този начин всичко и с който ние сме изключително несъгласни. Това е дефиницията, която се дава на “търговска тайна”. Значи това, което се прави в момента от работната група, е да се увеличи обемът на търговската тайна, а спомняте си, уважаеми народни представители, че това беше започнато като инициатива, с цел да се намали в практиката позоваването на търговската тайна като основание за ограничение.
В този смисъл в момента съществува дефиниция в Закона за защита на конкуренцията, която казва, че търговска тайна са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност на търговците, не на субектите по Закона за достъп до обществена информация, не на държавните органи и на органите на местното самоуправление, на търговците, чието запазване е в техен интерес и за което те са взели съответните мерки. Като са отпаднали тези елементи от определението тук, се увеличава обемът на търговската тайна. За първи път се въвежда търговска тайна на държавни органи и общински органи, което ние не можем да приемем. Това е в абсолютен разрез с практиката във всички демократични страни и с международните стандарти. Това е нашето основно притеснение. Молим да го вземете предвид.
И имаме предложение за корекция на дефиницията за надделяващ обществен интерес. Според нас надделяващ обществен интерес не може да бъде дефиниран. Хилядолетия наред човечеството е правило опит от Аристотел насам. Никога това не е било дефинирано в закон. Няма такъв закон в света, в който да има дефиниция на надделяващ обществен интерес, на преобладаващ обществен интерес.
Затова по отношение на тези два пункта, за които в момента говоря, ние от програма "Достъп до информация", препоръчваме да се вземе тази дефиниция, която ние в началото бяхме предложили, още на миналото заседание, на което за първи път предложихме становище пред вас, което в момента ви го зачитам. Ние, разбира се, ще ви го представим като текст. То казва простичко следното: “Не представляват производствена и търговска тайна факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване е в интерес на правоимащите (това е дефиницията от Закона за защита на конкуренцията), но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.”
И тук вече ние сме предложили това, което под друга редакция го има тук, че до доказване на противното, обществен интерес от разкриване на информация е налице, когато… (и са изброени тези хипотези, които тук ги има). Това може да изглежда като редакционна разлика, но на практика е фундаментално различна разлика. Дето се вика, дори може да не се изброяват тези категории, в които е налице такъв обществен интерес, но според нас трябва да се стигне дотук. Не е налице търговска тайна в случаите на надделяващ обществен интерес. А тези случаи могат да бъдат примерно изброени като “следните:…”. Това е логиката на текстовете, както ние ви предлагаме. Тук, във финалния вариант на работната група, тази логика е сбъркана и като резултат ще се доведе до корупция, вместо до борба с корупцията, ако бъде приет в тази редакция.
Ние имахме бележки и към мотивите. Доколкото разбрах, те са взети предвид изцяло. Така че няма да се спирам по въпроса за мотивите.
Така че, уважаеми народни представители, още веднъж да кажа – ако бъде оправено това, особено дефиницията за търговската тайна и бъде редактиран текстът, свързан с обществения интерес, ние сме съгласни, защото всички останали промени, които са направени в текста, са изцяло положителни. Но ако се въведе тази дефиниция на търговската тайна, всичко отива на кино.
Благодаря ви.
ДОНКА ДИМИТРОВА: Може ли да взема думата?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Да, заповядайте, госпожа Димитрова. Накратко ще Ви помоля.
ДОНКА ДИМИТРОВА: Съвсем кратко.
Искам да кажа, че господин Кашъмов във фондацията, която представлява, програма "Достъп до информация", освен в нашата работна група е участвал и е предал свои текстове на друг народен представител – Димитров, който е внесъл в парламента, и ние разполагаме с този законопроект, за изменение на Закона за достъп до обществена информация. И това, което току-що каза, макар че той много активно участва, за което му благодаря, в работната група и обсъждахме текст по текст и там такива различия нямахме. Но това, което току-що каза, фигурира в неговите текстове, които е дал на другия депутат, който е внесъл този законопроект.
Така че комисията трябва да прецени дали трябва да има знак на равенство между законопроекта, който народният представител Мартин Димитров е внесъл, с този, който нашата комисия внася. Съжалявам, че трябваше да го кажа, но…
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Може ли…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Не, оставете, нека да си кажа първо мнението аз и тогава ще Ви дам думата.
Колеги, започва една порочна практика, необяснима за мен. Подготвихме Законопроект за обществените поръчки, внесе го народния представител Елеонора Николова и госпожа Капон. Готвим закон за обществената тайна, изведнъж го внася господин Мартин Димитров.
Обръщам се и към експертите, и към тези, които работят, ако искате да работите с комисията, работете с комисията, ако не искате да работите с комисията, работете с народни представители, ние не възразяваме. Но когато започнете да работите с комисията, работете докрай и не се опитвайте да минавате зад гърба. Ние сме достатъчно толерантни и коректни, и аз щях да предложа, и ще го предложа на народните представители и сега, да дообмислим и ако не е необходимо, ние няма да внасяме законопроект от името на комисията. Нека законопроектът на господин Мартин Димитров да върви, нека политически господин Мартин Димитров да си извади дивидентите от тази работа и това, че Вие сте му помогнали да внесе този законопроект, не е коректно към работата на комисията и Ви го казвам откровено и директно.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Нали имам право да обясня?
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбира се, че имате право да обясните.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Значи следните неща. Текстовете, изработени от програма "Достъп до информация", са публикувани в интернет-страницата на организацията на 20 март тази година, когато ние един ден преди да ги внесем тук, в комисията…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Само че ще Ви прекъсна, господин Кашъмов. Ако някой се е самосезирал по този въпрос преди вие да имате хабер – извинявайте за грубостта ми – да правите промени в този закон, беше комисията, в резултат на статията на Чакалов.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Абсолютно вярно, ние сме го признавали винаги това…
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Така. Ние се самосезирахме по този въпрос и тръгнахме да работим по него. Желанието ни беше да го изведем докрай. Аз никога не съм претендирал за уникалност в текстовете, но претендирал съм да бъдат признати усилията на хората, които работят по тези въпроси. Това е, което исках да кажа.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: Благодаря. По-важното е, че в създадените от работната група текстове има текстове, които са значими и които се различават от текстовете, които в началото е предложила програма "Достъп до информация".
По тази причина аз намирам, че има смисъл един отделен законопроект да бъде внесен за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Смятам, че някои от предложенията, мога и конкретно да кажа кои, са много ценни. Има предложение за изменение на чл. 37, ал. 2 от закона, което ще реши дълго продължавали проблеми в съдебната практика, където е казано, че частичен достъп може да бъде даден. В момента това се променя в императивна норма. Същото е положението с идентичния текст на чл. 31, ал. 4. Тоест, позитиви, отново казах, от работата на работната група несъмнени има, имат определена стойност, но това, което е най-важното, е, че според нас търговската тайна изобщо не следва да получава дефиниция в Закона за достъп до обществена информация. За да се промени практиката в посока на стеснително тълкуване на търговската тайна, трябва да бъде въведен механизмът за надделяващия обществен интерес, дефиницията за търговска тайна, тя вече съществува, не трябва да бъде пипана и не трябва да бъде разширявана, най-вече. Това е просто бележката ни.
Иначе, още един път казвам, ако тези проблеми бъдат оправени, за нас това ще бъде изключително стойностен законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Близнаков.
ВЕСЕЛИН БЛИЗНАКОВ: Тук говорим за две различни неща. Председателят говори по принципен въпрос, Вие говорите по експертни въпроси. Тук въпросът е принципен. Ще работим ли паралелно, защото процедурата на комисията обикновено е малко по-бавна, тя е свързана с много хора. Докато един народен представител, независимо дали съм аз, колегите и т.н. или господин Димитров, може веднага да даде някакъв проект. За това говорим, а не за Вашето обяснение в детайли как стоят нещата. Те са важни, но в случая въпросът е принципен. Ние за принципа питахме, затова, аз така го разбрах, господин Председател.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Разбира се, господин Близнаков.
Господин Димитров, заповядайте.
ИЛКО ДИМИТРОВ: Благодаря ви, господин Председателю.
Аз взимам повод от Вашите думи и разбира се, подкрепяйки Ви напълно за тази странна практика да се надбягваме по парламентарните трасета, но всеки си има его, което повече или по-малко надделява. Аз правя процедурно предложение – да дадем още малко време на работната група да поработи върху текстовете, най-вече защото за мен, и ако това е внесено от господин Мартин Димитров, в този вид, в който е, той ще си има главоболие. Определено за надделяваш обществен интерес е катастрофа. То е нелогично, граматически неиздържано и просто представлява едно основание за дискредитиране на всичките тези институти, които се позовават на него – ограничаване на достъп, даване на достъп. Затова аз правя процедурно предложение да продължи работата на групата.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Господин Димитров, Вие ме изпреварихте. Моето предложение щеше да бъде същото, с едно допълнение – да бъде разширен съставът на експертната група и да видим други институции, които имат пряко отношение по този закон, да се вземе допълнително становище и едва тогава да пристъпим към внасяне.
Приемаме ли един такъв вариант? Не виждам възражения.
Благодаря, господин Кашъмов, за участието, благодаря на госпожа Димитрова за становището.
По точка 3 – Становище по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Госпожа Хитова, заповядайте.
Връщаме се към внесения от вас законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Колеги, ще си позволя едно встъпление преди да предоставя думата на госпожа Хитова.
Независимо от различните законопроекти, които влязоха в Народното събрание, аз няма да ги коментирам, включително и този на госпожа Хитова, за който ще говорим след малко, считам, че като цяло този процес е положителен от гледна точка на възможностите да направим сериозни промени в закона, които да доведат до по-голяма прозрачност и ефективност при обществените поръчки. Ще изразя и мнение след това по законопроекта като предложение към комисията. Но първо да изслушаме госпожа Хитова. Предполагам, че разполагате и със становището ни. Заповядайте.
ДИАНА ХИТОВА: Да, запознах се с него.
Благодаря, господин Председател, за предоставената ми възможност. Ще се постарая максимално кратичко да обясня това, което ме е мотивирало да изготвя този законопроект. Това е преодоляването на съществуващи корупционни практики.
Още в първия текст се въвежда принципът на икономичност при осъществяване на процедурите за провеждане на обществена поръчка. Считам, че по този начин се преодолява една корупционна практика, при която печели най-скъпата оферта. Малко по-късно в изложението ще обясня как се стига до този резултат.
Следващият момент е по отношение на услугите, които се осъществяват непрекъснато, които трябва да бъдат предоставени за един продължителен период от време. Съществува корупционна практика, при която като изтече договорът за тази услуга, не се обявява нова обществена поръчка, а се сключва договор с някой изпълнител с формулировката “до провеждане на процедура за обществена поръчка” и това продължава твърде дълго във времето.
Освен това се сключват договори за твърде дълъг период от време. Има примери за договор със срок от 20 години, което според мен е неправилно. Едно поколение трябва да слезе от сцената, за да бъде проведена нова процедура за обществена поръчка.
Това, което предлагам, е да се ограничи срокът и освен това задължително 100 дни преди изтичане на срока на обществената поръчка да започне процедура по предоставяне на нова процедура.
В следващото предложение се дава възможност на директора на Агенцията за обществени поръчки да обжалва всеки административен акт. Сега възможността беше само да обжалва обявлението.
И се връщам на първото предложение – когато спечели най-скъпата оферта, съществуващата корупционна практика е спечелилият да предостави изпълнението на подизпълнители на тези, които са дали по-ниските оферти. По този начин всички страни са доволни и няма кой да атакува тази опорочена процедура. Точно затова тук трябва да се намеси държавният орган, който да защити държавния интерес, като атакува тази обществена поръчка.
По-нататък остава въпросът по отношение на документите, които се представят, когато се участва в една обществена поръчка. Предвиждам всички декларации да се дават при условията на чл. 313, ал. 3 от Наказателния кодекс, тоест под страх от наказателна отговорност, да се представят данни за наличие на капацитет. И затова с наличната техника фирмата, която участва, дали не участва и в други обществени поръчки, за да не се стига до резултата както през тази зима – една и съща фирма да осъществява няколко поръчки с една и съща техника и фактически да няма възможност да си изпълни задълженията по договорите.
И дотук, доколкото разбирам, това, което предлагам, се споделя. След това някои от нещата, които съм предложила, по-точно около 3 текста, не се възприемат. Между другото, искам да споделя, че на мен не ми е чуждо мисленето, което е изразено в предварителното становище на комисията. Аз също бих разсъждавала по този начин с оглед изискването за симетрия в правото, за това да бъдат общовалидни правилата и процедурите, но в конкретния случай съм си позволила тези няколко специални правила единствено с оглед специфичността на обществените поръчки и на обстоятелството, че при тях процедурите трябва да се провеждат много бързо. Именно с оглед на тази бързина съм предвидила тези правила, за да бъдат ускорени процедурите по обжалването, и затова, защото ако прилагаме АПК, обжалването по АПК спира действието на съответния акт, който се обжалва. Знаем, че съдебното обжалване, така или иначе, в някои случаи може да продължи по-дълго и именно с оглед на това съм предвидила възможности изрично да бъде спирана процедурата от съда, а не това да става по силата на самото обжалване.
По отношение на помирителната процедура, която не се възприема, тя е почти изцяло възпроизведена от една от директивите. Това е изискване на Европейския съюз да се търси помирение, доброжелателно споразумение между спорещите страни. Считам, че тя е удачна и може да спомогне също за ускоряване на процесите, като страните преодолеят различията помежду си преди още да започне съдебното обжалване.
Това е, което в общи линии имах да кажа.
ПРЕДС. БОЙКО ВЕЛИКОВ: Благодаря на госпожа Хитова.
Колеги, имате думата за мнения, предложения, по принцип, становища. Ако няма, аз бих ви предложил да подкрепим по принцип законопроекта. Нека той да стане част от пакета законопроекти за обсъждане на второ четене, за да може измененията и допълненията за второ четене да бъдат достатъчно резултатни от гледна точка на тези промени. Има, разбира се, дискусионни въпроси. Ние сме отчели някои от тях като позиция, но може би най-дискусионният въпрос, който стои пред народните представители, е относно обжалването – дали това ще става пред Комисията за защита на конкуренцията или пред Административния съд. Има аргументи и в едната, и в другата посока. Според мен това е въпрос, който няма да се реши в комисиите, а ще бъде въпрос на политическа воля от народните представители в пленарна зала на мнозинството, а защо не и от представители на опозицията.
Въпроси към госпожа Хитова?
Моля народните представители, които са съгласни с предложения законопроект, да гласуват.
“За” – 8.
Благодаря ви.
Благодаря на госпожа Хитова.
Колеги, остана точка 6 – Информация за постъпили сигнали, материали и предложения и отговори от сезирани институции.
Ще ви помоля за още малко търпение.
Пореден №1, или вх. №1286. Открито писмо, то е подадено до президента, главния прокурор. В жалбата се третира частен случай, като според жалбоподателя началникът на ОДП е използвал служебното си положение за лично облагодетелстване.
Проверка от Министерството на вътрешните работи.
Вторият е частен случай, мисля, че дори няма корупционен характер, но е насочен към нас.
Пореден №3, или вх. №1288. В жалбата се твърди, че е започнало обследване на имуществото на Завод за отливки от високолегиран чугун и собственост на “ДИЯ” ЕООД – Варна от СМК – Варна АД. Един огромен сигнал, бих казал, като материали, които са ни изпратили – 272 копия от документи и актове на магистрати. Жалбоподателят настоява да се извърши проверка относно законосъобразността и обосноваността на тези актове, тъй като от тези действия са му причинени вреди и са настъпили вредни последици. Необходимо е едно допълнително становище на Върховна касационна прокуратура и МВР по жалбата.
Пореден №4, или вх. №1289. Молба към комисията да разгледа законността на сделката и да извърши проверка за продажбата на БТК, критерият, по който е определена търговската банка, посредник при сделката. Иска се проверка на ревизионни актове на Националната агенция за приходите.
Тук искам да припомня на комисията, че тя разполага с целия договор за продажбата на БТК, той е в касата на Председателя. Така че народните представители, които са внесли ново предложение – това не е първо искане – досега не са се възползвали от възможността да се запознаят с този договор и това, което произтича. Единственото допълнение е за становище от Агенцията за приватизация и Националната агенция за приходите.
Пореден №5, или вх. №1290. Сочат се данни за корупционно поведение при подготовката на кадри към Медицинския колеж – Варна. Изразява становище, че именно липсата на контрол върху дейността на висши учебни заведения е в основата на корупция в здравеопазването.
Да бъде включен в материалите за висшите учебни заведения и разгледан на заседание на КБК по темата тогава, когато гледаме с парламентарен контрол точно тези практики.
Пореден №6, или вх. №1291. Твърди се, че прокурори от Софийска Районна прокуратура и Софийска Градска прокуратура са нарушили служебните си задължения и са бездействали или са постановявали незаконосъобразни правни актове, с което са опънали “магистратски чадър” за криминално проявения В.М. в сигнала. Посочени са конкретни имена на магистрати и конкретни преписки и производства срещу В.М., които не са били приключени в продължение на 7 години, и към 2008 г. са висящи и не са постановявани необосновани и незаконосъобразни постановления.
Бихме могли да поискаме информация за достоверността на тези факти, които се изнасят от Инспектората към Върховна касационна прокуратура, Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет и становище на главния прокурор за упражняване правомощията му за функционален контрол.
Пореден №7, или вх. №1292 – той е от Пазарджик – за допуснати нарушения при предоставяне на общински терен за поставяне на атракционни съоръжения във връзка с празника на община Стамболийски.
Мисля, че не е проблем да бъде получена съответната информация.
Пореден №8, или вх. №1293. Авторът е собственик на земеделски земи в село Микре, които кметът на селото продал без знание на наследниците на земите. Ощетени са и други собственици, подаден е сигнал до Икономическа полиция от 7 март 2007 г. Сега сме юни 2008 г., но до момента няма движение по проверката, не са посочени данни на прокурорската преписка и на съдебното дело.
Ще изискаме информация, за да видим доколко отговаря това на истината и защо действително няма информация по тази проверка, проведена ли е тя, приключила ли е, какви са резултатите от тази проверка.
Пореден №9, или вх. №1294. Твърди се, че при провеждането на конкурс за длъжността директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Стара Загора са допуснати закононарушения. Авторът съобщава, че допуснат за участие е класиран бившият началник на КАТ, ОДП – Стара Загора. Същият при изпълнение на служебните си задължения е издал 500 броя фалшиви свидетелства за управление, в това число и на Будимир Куйович. Това е информацията тук.
Мисля, че не е проблем да се изиска информацията и да се види доколко тя е достоверна.
Пореден №10, или вх. №1295. Авторът на сигнала твърди, че народен представител притежава имущество, придобито с незаконни средства. По този случай сме имали вече сигнали, извършени са проверки. Така че не са необходими допълнителни действия.
Пореден №11, или вх. №1296. В сигнала са изнесени факти, свързани с риска от продажбата на Военно-ремонтните заводи на “Терем” ЕАД – София. В сигнала се твърди, че при одит на Сметната палата в Министерството на отбраната са установени действия за периода 2004 – 2005 г. на Агенцията за приватизация и министъра на отбраната, свързани с процедура за раздържавяване на дружеството. Извършени са и две продажби на част от капитала.
Мисля, че тук не е никакъв проблем, има конкретни данни, така че би могло да се изиска информацията от Сметната палата.
Пореден №12, или вх. №1297. Твърди се, че от ДВСК е издадена заповед за спиране на незаконни строежи, но тези заповеди не се изпълняват. Заповедите са потвърдени от Софийския Окръжен съд, но въпреки това не се изпълняват.
Колеги, абсурден е този случай, който ни е даден в този сигнал. Има заповеди, има потвърждение от Софийския Окръжен съд, и въпреки това не се изпълняват. Имайте предвид, че заповедите са от 2006 г.
Пореден №13, или вх. №1298. Преписката е образувана по сигнал от 20 души уволнени от Института по земеделие – Карнобат, към Националния център за аграрни науки с принципал Министерството на земеделието и храните. Изнесени са факти срещу действията на директора на института. Твърди се, че директорът е извършил продажба на 650 дка държавна земя, предоставена за ползване на института за нищожни цени. Срещу тези действия са реагирали служителите, за което са били уволнени. В сигнала се твърди, че действията на директора се дължат на подкрепа от страна на зам.-министър на земеделието и храните.
Тук информация от Министерството на земеделието и храните относно тази продажба и действия, предприети от съответния директор.
Пореден №14, или вх. №1299. Оплакване от действията на Софийска Районна прокуратура срещу съдия-изпълнител от Софийски Районен съд.
Писмо до Върховна касационна прокуратура и министъра на правосъдието.
Пореден №15, или вх. №1300. Сигналът е от частен характер, не спирам вниманието ви.
Пореден №16, или вх. №1301. Изнесени са факти, свързани с дейността на бивш управител на фирма, за когото се твърди, че е дал подкупи на общински съветници и кметове, за да не бъде упражняван ефективен контрол върху дейността на фирмата. В резултат на това са били надписани годишно над 780 000 лева неоснователно изплатени от общинския бюджет. Посочени са и факти за доставка през 2004 г. от страна на бившия управител на опасни за здравеопазването на хората битови отпадъци. Образувано е дознание. Не се посочва резултатът от него. Посочва се, че лицето е придобило значителни имоти – жилища, хотелски комплекс, средства, които са придобити по незаконен начин.
Да се изиска информация от Окръжна прокуратура – Русе и за резултатите от образуваното дознание да се изпрати до МВР за извършване на проверка относно обстоятелствата, които се съдържат в сигнала. Става въпрос за сигнала от общинския съветник.
И последният, пореден №17, или вх. №1302. Преписката е образувана по сигнал от група граждани, организатори на подписка. Сигналът е подаден до министъра на културата и кмета на Столичната община, до директора на НИПК, до главния архитект на София и до председателя на Съюза на архитектите и председателя на Съюза на българските художници. Авторите молят за съдействие за запазване къщата на българския художник Александър Стаменов, намираща се в кв. Изгрев, на ул. Латинка №36, тъй като тя се намира в архитектурен ансамбъл с други къщи. Твърдят, че къщата е продадена на семейството и е посочено, че тяхното намерение е да строят 7-етажен хотел. Земята, върху която се намира къщата, е общинска собственост. Гражданите молят държавата да се намеси, да не бъде разрешено строителство, в близост се намират къщите на Стоян Венев, къщата музей – Дечко Узунов и къщата близнак – Бойчо Григоров.
Има явно предприети действия. Единственото, което можем да направим, е да поискаме информация, за да преценим необходима ли е намеса и доколко може да се говори за корупция в този случай.
Това са, колеги, всичките 17 сигнала, твърде много през тази седмица, със съответните предложения.
Имате ли възражения, мнения, предложения по тази информация? Не виждам. Остава ни да предприемем съответните действия по тях.
Разполагате и със справката по постъпилите отговори на сигнали, които сме получили в комисията.
С това по същество, колеги, завършихме най-дългото заседание, което сме имали.
Колеги, обръщам внимание, само напомням на народните представители, че вече подписах писмата за приемната, която готвим в Хасково. На 22 юни, неделя, комисията се събира в Хасково, на 23 юни е приемната от 10,30 часа в областната управа на Хасково. След края на приемната провеждаме заседание. След заседанието информираме медиите за резултатите от приемната.
На предната приемна, която бяхме насрочили в Хасково, която не можахме да осъществим по обективни причини и ангажираност на народните представители, е имало твърде много записани, затова ще моля народните представители да се отзоват, за да участваме в тази приемна в Хасково. Може, разбира се, които нямат възможност да дойдат на 22 юни, да дойдат направо на 23 юни.
Всеки момент очакваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Ако не дочакате, колеги, утре ще ви го предложим на тези, които нямат възможност и бъдат в Народното събрание, да подпишат, ако преценят за необходимо.
Още веднъж, благодаря ви за участието, за активността и за търпението днес.


(Закрито в 17,00 часа.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Великов)
Стенограф:
(Р. Никова)