1. Информация от кметове на общини от Пловдивска област относно мерките предприети от страна на общините за трайно решаване на жилищните проблеми на гражданите, чиито домове пострадаха при наводненията през 2005 - 2006 год.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии
Стенографски запис




ПРОТОКОЛ № …
На 22.01.2009 г. от 15.10 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии.

Списък на присъстващите членове на комисията се прилага. Присъстваха и: вицепремиер и министър на извънредните ситуации – г-жа Емел Етем и Борис Михайлов парламентарен секретар на МИС, Димчо Михалевски - заместник-министър и Ели Денчева – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Пенка Калапанкова – заместник областен управител – Пловдив; Александър Абрашев – кмет на община Калояново, област Пловдив; Запрян Дачев – кмет и Янка Очева – заместник-кмет на община Марица.

Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Информация от кметове на общини от Пловдивска област относно мерките, предприети от страна на общините за трайно решаване на жилищните проблеми на гражданите, чиито домове пострадаха при наводненията през
2005 -2006 г.


***
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Откривам заседанието. Дневният ред е така, както сме го обявили предварително. Поканили сме кметовете на две общини, които да присъстват на това заседание – кмета на община Калояново, област Пловдив – Александър Абрашев и г-н Запрян Дачев – кмета на община Марица.
На нашето заседание присъстват: Денка Калапанкова, заместник областният управител на област Пловдив, г-н Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, Ели Денчева, която е от МРРБ, Янка Очева, която е заместник-кмет на община Марица. Очакваме да дойде всеки момент г-жа Емел Етем и нейни колеги от Министерството на извънредните ситуации.
Преди два месеца ние поискахме информация от тези общини, в които е най-тежък е проблемът с настаняването на гражданите, които са пострадали силно или са останали без жилища в резултат на наводненията през 2005 и следващата година. Поискахме такава информация освен от двете общини, които присъстват тук, и от община Стамболийски, Лисичево и Велинград, както и от община Ихтиман. Така се договорихме – по две, по няколко общини да изслушваме на тези заседания как и по какъв начин общините решават проблемите, свързани с трайното решаване на проблемите с настаняването на гражданите и затова сме поканили г-н Димчо Михалевски и представителите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, за да ни дадат допълнителна информация, за да изслушаме проблемите и да се постараем като комисия да съдействаме и да въздействаме на изпълнителната власт да намери час по-скоро решение на проблемите в общините, които изброих.
Предлагам така да проведем заседанието – да изслушаме с по няколко думи кметовете на общините, които вече са ви предоставили информация и е на ваше разположение – информацията е много по-обемиста и много по-подробна, но ние си позволихме да дадем в кратка, сбита форма някои от въпросите, които те са ни представили в комисията, да дадем думата на кметовете и след това – на другите колеги, на членовете на комисията, които ако имате някои въпроси, да проведем тази дискусия как и по какъв начин можем по-скоро да решим проблемите на тези граждани в тези общини. Г-н Абрашев, да започнем с Вас. Заповядайте, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Искам да спомена тук няколко цифри и предпочитам да отговоря на някои уточняващи въпроси, които интересуват народните представители от комисията. Искам да кажа, че към днешна дата в община Калояново след, смея да твърдя, огромния обем работа, който свърши основно Министерство на извънредните ситуации, община Калояново и всички наши донори, които са ни помагали след наводнението на 19 септември 2005 г. и 1 октомври 2005 г. Ситуацията е следната. В общината посрещнахме 2006 г. с 54 фургона, от които 6 са ни подарени от Държавно предприятие „Строително възстановяване” и 48 – от Министерство на извънредните ситуации, респ. „Гражданска защита”. От тези 48 фургона в годините сме върнали 10, 2 са готови за връщане, 9 предполагам, че ще върнат доброволно гражданите до месец юни. Отварям скоба, че до месец юни ние получихме разрешение от Министерство на извънредните ситуации за удължаване на срока на фургоните. За 20 фургона би трябвало да ги върнем без проблеми, тъй като по подробната таблица, която съм представил и от която е видно кое семейство живее на фургон, кое го е върнало и каква помощ е получило от държавата и от другите организации, смея да твърдя, че тези 20 ще бъдат върнати.
Имам основно притеснение за седем семейства, от които 6-те семейства са получили обща помощ с техни близки и роднини, тъй като двете къщи, в които са се помещавали, са били в един двор, респ. титулярът на имота е получил помощта и само за едно семейство – няма имот, настанено е във фургон и в момента фургонът е на улицата. Пак подчертавам, аз няма да изброявам всичко, с което е помогнала държавата за възстановяване на инфраструктурата в годините и общината от общинския бюджет, както и другите организации, които са помагали, включително и Министерство на труда и социалната политика по ПМС № 193; искам да обърна внимание на последната помощ, която беше отпусната от Министерство на извънредните ситуации и най-вече от Междуведомствената комисия. Помощта беше на стойност 596 хил. лв. До тази помощ се стигна, след като от нас беше искано да решим проблема.
Ние дадохме един вариант, по който трябваше да построим 21 общински жилища, но след съвместна работа с комисията и с гражданите, които са пострадали, се стигна до мнението, че тъй като нашите граждани, повечето от тях, 89% имат имоти, имат законни имоти поне, не толкова законни постройки, които са съборени, се стигна до мнението, че е по-хубаво държавата да предостави пари,с които пари - максимум до 10 хил. лв. - те обещаха че ще си построят, ще си възстановят жилищата. В тази връзка мисля, че през август получихме парите на 100% от това, което искахме – 596 хил.лв, като за 64 семейства или домакинства бяхме направили количествено-стойностни сметки с преписки. Те бяха одобрени на 100%.
След провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки фирмата, която спечели, „СПС КОМЕРС”, гр. Баня, достави същите материали на стойност от 571 хил. лв., или ние възстановихме от държавния бюджет 75 хил. лв., дадохме материалите в срок. Мисля, че до 20 ноември всичко беше раздадено – от справката е видно. Към този момент, аз смея да твърдя, колкото и смело да е, че ние нямаме основание след месец юни ние нямаме основание след месец юни да задържаме фургоните в нашата община.
Знам, че има рискове от това, което говоря, но при всичко това, което направихме и при отстъпките, които бяха направени от междуведомствената комисия, имайте предвид, че ние постигнахме едно съгласие да не искаме поне нотариални актове на хората, тъй като това щеше да забави процедурата, и се направи един компромис срещу законни скици на имотите и всички съпътстващи документи, които са по съответните нормативни документи. Защитихме тази сума.
Сами виждате, че фургоните са били 54 и респ. 48 от министерството, ние сме подпомогнали 64 семейства. Имайте предвид, че след провеждане на процедурата по Закона за обществените поръчки ние средно сме дали материали за по 9 хил. лв. Това значи, че ако на тези хора бяха дадени по 9 хил. лв. и те бяха закупили от магазините тези материали, те щяха да закупят материали много по-малко, тъй като цената, която постигнахме при тръжната процедура, е доста по-ниска. В тази връзка аз смея да твърдя, че наистина както всичко на този свят е различно и хората са различни, оттам нататък вече пада голяма отговорност вече върху съответните семейства, тъй като черно на бяло всеки се е подписал, че е получил строителни материали и се е ангажирал да си възстанови жилището. След като ние сме установили, че това са законни имоти и те са техни, би трябвало след кампанията, която проведохме, след юни месец ние да нямаме проблеми.
Ако евентуално имаме проблеми с пет-шест семейства за това, което ви казах, ние имаме готовност при тези фургони, които имаме – 6 на брой, от Държавно предприятие „Строително възстановяване”, да посрещнем нуждите на най, най-нуждаещите се и тези, които – казах ви за едното семейство, които нямат имот и другите, които са с братя или сестри в един имот и не са се разбрали да си разделят материалите на две - за това става въпрос – да ги настаним в тези фургони. Смятам, че оттам нататък аз не виждам ние какво можем да направим като община и министерството като съответно предоставяне на допълнителна помощ мисля, че е немислимо за в бъдеще.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Някакви въпроси към кмета на община Калояново имате ли, колеги? Колко от тези жилища, които са съборени от наводнението, са законни?
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Господин Узунов, понятието законни е малко обтекаемо. За мен 64 са законни, след като сме ги подали като информация към междуведомствената комисия. Имайте предвид, че някои отпаднаха точно поради тази причина. Докладните записки и преписките, които са готвени, са съпътствани с цялата документация. Вътре има скица на имотите, декларация, че е единствено жилище и всички други неща, които министерството е изисквало от нас. Вие знаете, че ние минахме през два етапа – първо правихме едни докладни, после се оказа, че те са много на брой и че трябва да направим някакво по-разумно и комплексно решение.
Казах ви, че дадохме предложение на г-жа Етем за строителство на двадесет и няколко къщи върху три общински терена, които бяха отстъпени от общинския съвет, но просто хората не бяха съгласни. Аз се радвам, че бързо направихме събиране заедно с експерти на комисията на министерството и решихме да предоставим средства, защото, в интерес на истината, имаше и друг момент. След толкова време една част от хората си бяха построили къщите. Тук искам да отбележа, че тези хора, които бяха започнали и си бяха построили къщите, не са пренебрегнати по никакъв начин. Те също получиха строителни материали.
Искам да отбележа, че над 370 хил. лв. държавата е дала, мисля, че под формата на Постановление № 193 от Министерство на труда и социалната политика веднага след наводненията. 80600 лева е дала общината за 422 семейства по 200 лева. Допълнително от Агенцията за българите в чужбина и – да не отегчавам тук вашите колеги, защото наистина помощите бяха много под формата и на бяла техника, и на отоплителни уреди. Абсолютно всичко е описано.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, аз ще продължа мисълта на председателя, защото тази тема е много важна и интересна за нас и ще ви помоля, г-н Абрашев, Вие като кмет да кажете по закона законни ли са наистина тези простройки. Вие добре информирахте, че голяма част от пострадалите имат собствени имоти. Урегулирани ли са тези имоти? Това е много важно също да се знае. Последният ми въпрос е свързан с процедурите по устройство на територията и засяга, примерно, възстановяването на къщите там, където те не са законни, примерно, Вие приехте ли процедури поне сега те да бъдат узаконени, защото това е една форма, която мисля, че може благоприятно да бъде използвана.
Не мога да приема Вашия израз, ще го кажа откровено, че „за мене” те са законни. Те или са законни, или не са законни. Просто искам да Ви помоля да заявите това ясно и категорично, защото е много важно. Прави не приятно впечатление във Вашата информация извършеното по отреждане на терени по възможността за предоставяне на безплатни проекти. Аз добре познавам възможностите на една община, но Вие все пак не мислите ли и имате ли възможности във Вашите перспективни действия поне няколко жилища Вие със собствени средства да може да изградите, тоест да не изчакаме всички те да бъдат на държавно финансиране, защото това е доста сериозна процедура и ако минем по този начин да се финансират нови сгради, аз се страхувам, че държавата няма да има такива възможности въобще, защото няма само при вас подобни действия. Тези неща, за съжаление, от 2005 г. се повториха на няколко пъти в различна форма в различни райони и нещата стават вече твърде сериозни, ако минем държавата да строи тези жилища от тази гледна точка. След това ако имам нещо друго, ще ми позволите, господин председателю, да взема отношение.
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Аз ще Ви отговоря. Благодаря Ви за въпроса. Аз казах, че жилищата са законни. Мисля, че повечето от тях бяха в режим на търпимост. За някои от тях има строителни книжа, тъй като става въпрос за стари къщи, повечето от тях са кирпичени. Те затова и паднаха.
Категорично става въпрос за урегулирани поземлени имоти. Това е представено и се вижда от преписките, от самите скици, които сме издали от общината.
Вие сте забелязали в информацията, че една от помощите които сме предоставили, е безплатни проекти на гражданите. Мисля, че бяха два вида проекти – това са два проекта, които сме закупили и мисля, че бяха на стойност 18 хиляди лева тогава. Предоставили сме ги с решение на общинския съвет по списък на съответните хора.
Дали имаме намерение да строим собствени жилища? Имахме намерение да строим такива жилища с помощта на министерството, но се отказахме – казах ви по каква причина. Категорично сме били против да строим едно, две или пет жилища, тъй като имайте предвид, че при една такава голяма щета за толкова много пострадали хора, като казвам „пострадали”, аз слагам всички пострадали които бяха над 700 семейства. Друг е въпросът, че повечето от тях си останаха с годни жилища, но претърпяха материални щети.
Видях с очите си какво значи да се построят четири къщи на повече от 100 и колко компрометирани жилища - става въпрос за къщи, които бяха построени от bTV в кампанията и какво напрежение създаде това в хората: „Защо на мене, а не на другия?” Аз съм го изпитал на гърба си. Бях кмет и в миналия мандат. Това беше нещо страшно, уверявам ви. Затова и в многобройните разговори, които сме водели и с министерството, и с нашите съветници и колеги от общината, ние сме държали категорично ако се решава проблемът, да се решава за всички. Аз не казвам, че ние сме само пострадала община, но при този равнинен терен, който има в нашата община и при тези огромни количества на водата при нас имаше най-много пострадали жилища като човешки фактор, като частна собственост. Знам, че повечето общини имаха големи проблеми с инфраструктурата, тъй като там става въпрос за средно пресечени местности или високо пресечени, но всеки си е с проблемите.
В контекста на всичко това е и една голяма част от нещата, които не искам да споменавам, защото са подробности. Отминаха вече три години. Това сме сметнали, че е най-добро като решение, тъй като, доколкото знам, една част от колегите в общините се оплакваха, че те искат да помогнат, но една голяма част от малцинствените групи, примерно, нямат урегулирани поземлени имоти, живеят незаконно по селскостопански земи и т.н.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Предлагам да дадем думата на г-н Дачев, който да каже и той няколко думи за състоянието на нещата в община Марица, след което ще дадем думата на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ЗАПРЯН ДАЧЕВ: Уважаеми г-жо Етем, уважаеми г-н Узунов, уважаеми господа народни представители, при нас ситуацията не е чак толкова фрапираща, както при колегата Абрашев, тъй като той ни прати малко вода от неговата община, но ние направихме всичко възможно с каквито сили имахме, да помогнем на пострадалите 36 семейства иаз искам тук да благодаря на г-жа Етем, че тя лично посети нашите села. Но не стигнаха парите, за да оправим жилищата на хората. От 36 фургона 9 фургона върнахме. По решение на общинския съвет отпуснахме по 1000 лв. на човек, като закупихме строителни материали. За отбелязване е, че нашите къщи на пострадалите са почти в регулацията на селата, но за по-голяма подробност искам да помоля д-р Очева да даде повече обяснения, тъй като тя беше винаги сред пострадалите.
ЯНА ОЧЕВА: Ние сме дали подробна информация., но искам само да кажа, че за съжаление община Марица беше засегната от две наводнения и един смерч. Г-жа Емел Етем беше в Калековец на смерча 2007 г. Но сега говорим за 2005 г., когато пострадаха 700 къщи, които бяха наводнени, 36 къщи бяха напълно разрушени, 42 къщи бяха частично разрушени. Имаше много засегната инфраструктура, но ням ада се спирам на това, тъй като подробно сме го описали.
Получили сме също за 243 семейства от Министерството на труда и социалната политика по ПМС № 193, 178 хил. лв. Получили сме бяла техника, но какво сме направили досега?
С решение, както Ви каза г-н Дачев, по негово предложение, с решение на общинския съвет бяха отпуснати на 36 семейства по 1000 лева строителни материали. Пари не им се дадоха, но общината им закупи строителни материали. Някои от хората започнаха да си строят с тези материали къщи. Имаше и сега има няколко групи. В момента каква е ситуацията? Имаме от 36 фургона сме върнали 9 фургона, 27 семейства продължават да живеят в момента във фургони. Със заповед на кмета беше назначена комисия. Имаше много комисии, но последната комисия през месец октомври оцени битовото настаняване на семействата, ползващи фургоните. Тази комисия констатира следното:
На 3 семейства кардинално се е разрешил жилищният проблем. Искам да кажа, че това са семейства, които получиха помощ от общината. Това са хора, които работят, които след много ходене по мъките няколко месеца получиха кредити от банки. Заедно с кредитите от банките, с нашите средства, с материалите, които им дадохме, те започнаха и си построиха къщи. Ето, ние сме направили снимков материал на една къща, която е в село Строево на Весела Джорова, която напълно се е устроила. На тази къща има още какво да се довършва, но похвално е, че жената тегли кредит 15 хиляди лева и си направи къща.
От останалите има пет семейства, които са си изградили къщи в груб строеж. Имат документи, които са изрядни, почти напълно изрядни можем да кажем. Девет семейства имат изградени къщи в груб строеж, но нямат документи за къщите. Дванадесет семейства нищо не са направили досега за решаване на техния жилищен проблем. Тези семейства не са си продали строителните материали, които сме им дали. Те стоят. И една Мария Щерева от Костиево, която има наличие на всички документи за строеж и не е започнала строителството. Тя има материали, но още не й достигат материали, за да започне напълно и да довърши в груб строеж жилището.
Основният проблем, който беше при нас, това е, че, първо хората са социално слаби. От пострадалите 90% са от село Дин, които са роми. Те са на социално подпомагане. Те имат желание. Много малка част от тях работят. Те имат желание да направят нещо. Започнали са. Но просто не им достигат парите. Банките не им дават кредити. Също имат желание за кредити, но банките не им разрешават.
По чл. 28, ал. 2 от правилника – голяма част от тях нямат напълно изрядни документи. Това е акт за собственост. Поради тази причина те са започнали някакъв груб строеж.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Формулирайте три проблема, по които искате подкрепа или намеса на централната власт.
ЯНА ОЧЕВА: Ние нямаме общински жилища. Хората, които са пострадали, са от пет села. Не можем човека от селото да отиде от село Дин да живее в Костиево. Примерно, селата са на разстояние, общината се състои от деветнадесет села и те искат да живеят в собственото си село. Те имат имоти, имат отстъпено право на строеж на голяма част от хората, други си имат собствени имоти. Поради това има три групи хора. Едните, които са малка част, напълно са си построили, другите – които са направени донякъде в строеж и другите – които не са направили досега нищо. Затова нашата молба е ако може да направим така – да получим – ние подготвяме документите, със заповед на кмета на общината всичко е направено, комисия работи. Подготвяме документите, можем да получим строителни материали до 5, 6, до 10 хиляди лева само на някои и от общината с решение на общинския съвет да дадем още малко строителни материали, да може тези хора трайно да си решат жилищния проблем, след което вече ние ще освободим фургоните, тъй като самите хора имат желание да живеят в собствени жилища.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми колеги, във връзка с икономическата криза и с ефекта, който очакваме да има върху икономиката, бизнеса, работата на социалните сфери, премиерът разпореди всички министри да минаваме на конкурс изслушване с предложение съответно в рамките на бюджет 2009 г., парите, които са ни отпуснати по инвестиционни програми, капиталови и т.н., каква готовност има правителството да ги усвои в рамките на първите месеци поне за календарната година, с оглед на това, тези средства да влязат в нашия бизнес, в българския бизнес, в малките предприятия, в средните, за да може да не колабират, да не освобождават хора, да не останат безработни и съответно да видим от гледна точка на инвестициите какви проекти ще се осъществят в рамките на 2009 г. и как ще излезем ние пред обществото.
Така че от вчера започна един такъв преглед и ще трябва много бързо и г-н Михалевски след малко да отиде заедно със своя зам-министър, за да защитят инвестиционната програма на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но аз ви обещавам, че ще отговоря на всичките ви въпроси, за които аз отговарям и които касаят правителството в качеството ми на вицепремиер.
Аз помолих г-н Узунов на днешната среща да покани представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството – министър или заместник-министър по една единствена причина. Ние не бягаме от решаване на проблемите, които имате днес. Ние сме партньори, били сме такива и такива ще останем още дълго време, без значение кой в кой край на страната живее, кой от кого е избран. Ние говорим за една политика, обърната към всички български граждани. В случая обаче говорим за една друга категория. По тази причина благодаря и на председателя на комисията и на всички членове, че приеха да бъдат, така да се каже, посредници, да могат да ви помогнат и народните представители, и ние, представителите на централната власт да излезем от този много неприятен казус, в който изпаднахме след тежките наводнения в 2005 г. Днес са поканени само две общини, но те са осем, които от 2005 г. имат сериозни проблеми. За мен сериозни проблеми значат хора, повече от три години да живеят в една педя земя. Това просто не е честно. Без значение кой е виновен, кой не е виновен, кой каква религия изповядва, колко социално е слаб или неслаб.
Ихтиман, Лисичево, Марица, Велинград, Пазарджик, Стамболийски, Калояново са с най-голям брой фургони и за съжаление, става дума за хора от ромски произход, хората, които ние не бихме очаквали те да намерят някакво решение на въпросите си. Това значи, че трябва да обединим усилията на местната и централната власт за трайно решаване на въпроса. Не само заради социалното напрежение, което ще създадат, не само заради проверката, която Европа ще направи, защото ние се намираме в ромска декада десет години – от 2005 до 2015 г., в която всяка една държава, особено членки на Европейския съюз, сме приели конкретни задължения, ангажименти и редица програми, свързани с хора от неравностойно положение и най-вече за ромите.
Позволих си да предложа да дойдат МРРБ, защото от многото срещи, които сме имали с колегите от двете министерства с вас, представителите на местната власт, аз лично установих, че голяма част от кметовете не знаят някои програми, по които биха могли да кандидатстват и да си решават трайно проблемите.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството отговаря за национална програма „Подобряване на жилищните условия на ромите в Република България точно в рамките на 2005-2015 г. За да можем да разпределим правилно националния ресурс – искам да ме разберете напълно правилно – там, където може да се ползват национални финанси, там, където могат да се ползват европейски финанси и там, където могат да се ползват вашите местни такива. В никакъв случай няма да ви оставим сами в решаването на тези проблеми, защото ние с г-н Михалевски, целият екип на правителството само след няколко месеца ще се изправим пред нашите избиратели, за да молим за тяхното доверие, и то заедно с вас. Тогава никой няма да ви оправдае и да каже кметът ли е крив, министърът ли е прав. Хората ще ни съдят еднакво и нашата идея е явявайки се пред тези хора, ние да кажем, че сме направили стъпки, с които проблемът им трайно ще се реши. Може би до месец май няма да успеем да направим всичко и да го завършим докрай, но ще помоля да изслушаме и г-н Михалевски да ви каже какви възможности имаме и по тая програма, и по другите, по които Министерство на регионалното развитие и благоустройството има задължения. Благодаря ви.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Дами и господа народни представители, госпожо вицепремиер, колеги, аз ще се опитам изключително накратко да обясня ситуацията. Разбира се, тя не дава директни решения, за съжаление, но трябва все пак да се опитаме действително – това, което каза и вицепремиер Етем, че трябва да намерим решение, защото повече от три години не е допустимо тези хора да бъдат във фургони. Ситуацията е следната.
С Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите ние имаме план за действие, който преди три години бяха планирани определени средства. За съжаление, не ги получаваме в пълен размер, но те и не бяха планирани в толкова голям размер и главно са насочени към подобряване на инфраструктурата в кварталите, където живеят български граждани от ромски произход. Към настоящия момент парите дори за 2009 г. са планирани по текущи проекти във връзка и с този кризисен план на правителството. Това, разбира се, не значи, че не можем да редуцираме нещо и да насочим; разбира се, трябва да намерим формулата.
Вторият въпрос беше да обясним какви са възможностите по оперативна програма „Регионално развитие”. Там има възможности в първи приоритет „Устойчиво развитие на градската среда”, където могат да се дарят общините по отношение на подобряване на инфраструктурата и изграждане на жилища не само за ромите, а и за социално уязвими групи. Лошата новина обаче е, че съгласно планираните съвместно с дирекция „Регионална политика” от наша страна действия, които трябва да извършим, това ще стане възможно в началото на 2010 г., за съжаление, тъй като има един пилотен проект, който нашето министерство реализира за саниране на жилища с ПРООН – вие вероятно знаете за него – и трябвало да се постигне резултат (аз казвам „трябвало”, защото не съм директно в нещата), трябвало да се постигне резултат да се види какви са резултатите на пилотния проект и тогава да се стартира самата мярка.
За да не звуча толкова негативно, аз бих предложил следното. Ясно е, че по-субективно и по-трудно е решаването, тъй като говорим за частни имоти и не можем директно държавата да излива и да строи жилища върху частни имоти.
Когато се касае за ромско население обаче, аз бих предложил кметовете заедно, разбира се, не само за Калояново и Марица, но и за другите шест общини, които са най-засегнати, господин председател, да обсъдим бързо какво може да се направи в две посоки.
Първо, общините да осигурят, че когато държавата (това ще го обсъдим на правителствено равнище) предостави под някаква форма ресурси било за материали, било някаква друга директна помощ, да има гаранции, че там, където ще се строи, то ще има съответния законов характер. Ще припомня тук специфичните норми и правила, които народните представители измениха - ЗУТ през 2007 г. и дават право на това.
Оттам насетне ще помислим спешно и по какъв начин да представим ресурс, с който от ваша страна да бъде из ползван: вариант А – за строителни материали; вариант Б – примерно, за изграждане на отходната инфраструктура към тези жилища.
Наистина, трябва да го направим бързо, но това изисква от ваша страна и решение по отношение на законността. Може да го направите много бързо, да съберете общинския съвет заедно с архитектите да приемете тези специфични норми конкретно и коректно за тези, които са пострадали български граждани от ромски произход и много бързо, буквално в следващите три-четири седмици можем да имаме конкретен резултат от вас и да обсъдим с г-жа Етем и с комисията за междуведомствено подпомагане, нашия бюджет какво можем да направим в тази посока. В края на 2008 г. аз се ангажирах и лично пред госпожа Етем, че ще помогнем, независимо какво ни коства и как ще преструктурираме. В крайна сметка, този проблем е ясен и трябва да бъде решен.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: От това, което казахте, разбирам, че имаме ресурси, имаме възможности и въпросът е по-скоро на организация и на подход от страна и на общините, и на ведомствата. Аз ви моля за следното. Обръщам се към Вас, госпожо Етем и към г-н Михалевски: мой е пропускът може би, не се договорихме допълнително с г-жа Етем. Сигурно трябваше да извикаме всички общини, за да се кажат тези неща. Затова на следващото заседание ние ще поканим всички други шест общини едновременно. Моля ви, можете ли следващата седмица, четвъртък да направим друго заседание на нашата комисия и да поканим и другите общини?
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Другата седмица съм в Брюксел.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Тогава допълнително ще се уговорим за времето, но да направим тогава друго заседание, за да можем с всички общини да изясним тези въпроси и да пристъпим към тяхното решаване. Ако смятате, че и на по-късен етап можем да се съберем, да не е точно следващата седмица, след две седмици или по-късно да го направим. Толкова време сме изчакали, не е фатално.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Първата седмица на февруари.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Имате ли въпроси към г-н Михалевски, за да го освободим, да не го ангажираме повече?
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Искам да кажа във връзка с това, което каза г-н Михалевски и донякъде г-жа Етем. Говоря само за моята община. Имайте предвид, че ние сме готови с проекти по инфраструктурата и по оперативна програма „Регионално развитие” има спечелени проекти дотам, доколкото ни позволяват възможностите, тъй като моята община е по селските райони от приложението. Искам обаче да се има едно нещо като информация. Аз предполагам, че всички го знаете и го споменахте и затова съм много благодарен на Министерството на извънредните ситуации и се разбрахме с тях – имайте предвид, че хората, които са пострадали при нас, за нас са наполовина ромско население, наполовина българско население.
Проблемът е, че никой не иска да живее на общински жилища. Затова съм благодарен на министерството, че ги отпуснаха тези средства. Не знам дали на 100% ще сме ефективни с тези материали, но уверявам ви, че това е така. Знам, че е по-лесно ние да поискаме пари за общински жилища или да кандидатстваме с проекти, провеждаме си процедурата, строим си и оттам нататък вече сме на тръни дали ще дойдат тези хора да живеят. Аз видях, че за три години имаше хора, които нямаха и фургони и бяха готови да живеят в стаички, в разни пристройки, полуразрушени и т.н. Те имат животни в дворовете, свикнали са с възрастни хора и т.н. Просто това исках да добавя.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Аз се извинявам, само един коментар. Това е проблемът, че държавата трябва да инвестира в частни имоти, което създава определено дългосрочен проблем. Мислете и вие малко гъвкаво. Може да се генерира ресурс, който да се представи на общината – в първата фаза на помощта тя може да бъде безвъзмездна. Когато става дума вече за по-сериозно инвестиции, помислете вие за гъвкав инструмент. Може държавата да предостави на общините, това не е проблем, а оттам нататък вие когато дадете тези допълнителни ресурси, обратно получателите да се ангажират - било с труд или било с благоустройствени действия на територията на общината дългосрочно да ви възстановят част от нещата като съдействие. Това също има дисциплиниращ ефект. Защото иначе ще се попадне в състоянието да се раздава навсякъде, което не е по силите на държавата да го направи, пък и не е справедливо и стимулиращо.
ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ние говорим за тази програма не за хора, които имат собствени терени или къщи. Ние говорим за една категория, която нямат нищо и винаги тежат на гърба на общината, на своите съграждани и на държавата. Другите казуси вече са съвсем различни, които трябва да изразим по форма и начин, за които ще говорим.
НИГЯР САХЛИМ: Аз съвсем официално като бивш кмет искам да изразя мнение, че действително има много неща, които според мен, са в ръцете и на общината. Макар че е ясно, че общини от вашия тип, които са по-скоро малки общини, имат не кой знае какви големи възможности да се справят сами в ситуацията. Въпреки всичко за искам да задам един-два въпроса и да направя един-два коментара по това, което беше изложено тук.
Изразявам категоричното си мнение, че действително опитът показва, че тези хора, които са пострадали, особено тези които са си загубили къщите при подобни събития, не желаят да живеят по-нататък в една кооперация или общ блок, който им се построи. Имаше такива предложения в други общини. Почти няма случай някой да се е съгласил, въпреки че това са терени, които са с повишен риск да бъдат наводнени отново, хората искат да си имат дом там, където е бил той. Друг е въпросът какви са били тези къщи.
Обаче за мен звучи наистина несериозно да говорим за това, че не е ясно точно какви са къщите, че те не са узаконени или нещо такова. Уважаеми колеги, общинският съвет е този, който дава разрешението за строеж. Имам предвид общината и общинската администрация, дирекциите ви „ТСУ”. Там се издава визата за строеж, там се правят всички стъпки за узаконяване. Имаше общини, които направиха типови проекти. Най-вероятно сте го направили. Вие казахте, г-н Абрашев, и това е похвално – типови проекти в различни варианти като квадратура, които хората одобряват или не одобряват. Който не го одобри, си прави такъв съответно и започва да строи. Но нали общината е тази която всъщност следи целия процес, като дава разрешението и всъщност когато теренът е в регулация, какъв е проблемът това, което ще се построи, да бъде напълно законно? И това е в ръцете на общините. Тук вече наистина централната власт няма въобще отношение.
Имам един друг въпрос. Дали обсъждахте варианта и дали имате свободен жилищен фонд – къщи за продажба, такива неща, защото това е един вариант, наистина, който на много други места проработи и хората вместо да строят отново, примерно, за много по-приемливи суми могат да си купят ново жилище.
Що се отнася до предложението на заместник-министър Михалевски, мисля, че наистина трябва ясно да прецизираме точно възможностите, по които те могат да кандидатстват, защото те са общини от този тип, които по-скоро попадат в обхвата на оперативна програма „Развитие на селските райони”, за да не става едно ходене по всички министерства и ведомства. Много е важно да се знае точно откъде и как да се искат средствата. Аз съм убедена, че вие сте искали достатъчно аргументирано средства от междуведомствената комисия и наистина виждам, че тя ви е отпуснала суми, които наистина не са малки – 2183 хиляди е за едната община, горе-долу в тези рамки е и за другата. Поне това, което виждам като окончателна цифра.
ЯНА ОЧЕВА: Това са оценките за щетите.
НИГЯР САХЛИМ: Това също не са малки суми и въпреки всичко звучи обезпокоително, че три години тези хора са на фургони. Това са наистина едни временни. То не са и жилища, които се дават за пет месеца. Така че мисля, че наистина си струват усилията да се търси общ вариант за решаване на проблема вече окончателно и за си го пожелавам от сърце, защото наистина кметовете са тези, които всеки ден се сблъскват с хората, които поставят своите проблеми.
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Съжалявам, не разбрах въпроса. Аз не съм казал, че има проблем със законността на къщите. За нас проблем няма, тъй като на тези, които ще строят нови къщи, им даваме проекти, с които всичко е спазено по процедура. Извинявам се, ако не съм бил точен.
РЕПЛИКА: Нямат документ за собственост.
НИГЯР САХЛИМ: Няма значение, въпреки всичко.
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Господин председател, госпожо Етем, колеги, аз искам да поставя няколко въпроса, тъй като при мен са идвали граждани, които живеят в тези къщи, които са разрушени и мисля, че трябва да мислим за всички български граждани, тъй като за тази категория, за която аз говоря, те не са роми в село Строево. Всички са българи, на които къщите са разрушени.
Вярно е, че общината е предприела някакви мерки, но тези хора още живеят във фургони и искам да поставя един въпрос на госпожа Етем. Той не е само за това населено място, а е за други населени места, където има съоръжения и са започнали да се изграждат. Тук е започнато едно съоръжение по река Пясъчник. Вложени са пари, не зная колко, но мисля, че около 5 милиона струва каналът, който трябва да бъде направен и той минава през средата на селото и при едно следващо наводнение всичко, което е направено, даже ще има и нови къщи, които ще бъдат наводнение.
Молбата ми е следната. Вярно, че толкова пари не могат да бъдат отделени наведнъж, но все пак трябва да продължи извършването на тази реконструкция, на този канал на река Пясъчник. Защото това, което построим, при следващо наводнение, ако остане в този му вид, тъй като половината от реката е направена, а другата част не е направена, мисля, че ще имаме по-големи проблеми и повече пари трябва да бъдат дадени. Така че имам такава молба в други населени места, където има започнати такива съоръжения, да бъдат отделени средства да бъдат довършени.
ЗАПРЯН ДАЧЕВ: Проектът е одобрен от министерството на госпожа Етем. Ние получихме два транша: първият – 400 хиляди лева, втория – 400 хил. лв. пак, обаче тези пари не са достатъчни. Лошото е това, че реката минава през средата на селото и там голям зор видяхме – два пъти се наводнява това село. Имаше издавени животни, беше ужас. Трябват още поне 1 милион, горе-долу да закърпим нещата. Проектът е одобрен от вашето министерство.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Аз искам да ви кажа, че ако оползотворите средствата, които сте получили в момента и ги вложите, реално погледнато, вие можете преспокойно при актуализацията на бюджета или нещо друго наистина да получите другите средства. Не можем да държим една сума пари, която да дотираме с още, за да се свърши работата. Така че пак е въпрос на действие и пак е въпрос на влагане. Вложено е, така ли?
ЗАПРЯН ДАЧЕВ: Тези пари са вложени.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Виждам, че разговорът отива точно в тази посока, която предполагах, че ще има, влизайки в тази зала.
Първо, още веднъж декларирам моето желание и намерение да си партнираме в рамките на законите на Република България и правомощията, които имам като председател на междуведомствената комисия, уважаеми господа кметове и заместник-областен управител. Много пъти от вашите изказвания стигам до извода, че вие не правите разлика между предложенията на Министерството на извънредните ситуации, което е част от системата за национална сигурност, както и Министерството на отбраната, МВР, ДАНС и ние.
Нашата дейност е изцяло свързана при възникване на някакво събитие, без значение как ще го нарека – авария, катастрофа и т.н. – с нашите сили и средства и системи да направим координация, да се включим и да подпомогнем хората да ги спасяваме. Това е като министър. Просто едно съвпадение е, че като вицеремиер премиерът ме е упълномощил да представлявам Министерски съвет на тази междуведомствена комисия, която е към премиера на Република България, към Министерски съвет, тя не е към министрите, в която присъстват представители на всички министерства. Има заместник-министри. Аз оглавявам тази комисия. Когато настъпи някакво събитие, имат право да кандидатстват в нея общини, областни управители и министерства за възстановяване на средствата.
Защо ви разказвам това? Сигурно ви отегчавам, но ви го казвам, за да знаете какви са предложенията на междуведомствената комисия. Тя не е резервен бюджет нито на министерствата, нито на общините, нито на областните управители. Ако за нещо не ви стигнат пари, ще кандидатстваме при Емел Етем. Така се шири по принцип в пространството. Г-жа Калапанкова дори си позволи преди два месеца, когато прати последното съобщение за фургоните, да призове всички кметове в Пловдивска област още веднъж да се помолят на г-жа Етем да им отпусне пари да построим жилища.
Извинявайте, че го казвам – само в този кръг ще си позволя да го кажа – не е добре за висши държавни служители и представители на местни администрации да направят такава груба грешка и да подвеждат обществото, защото утре, когато кметът не получи пари, в публичното пространство ще бъде: Г-жа Етем е виновна и е много стисната. Не, аз просто нямам право. Трябва да наруша законите на Република България, ако трябва да удовлетворявам всички искания, първо.
Второ, когато говорим за дейности, които тази комисия има право да финансира, както трябва да знаете, 50%, 25% от тях са свързани с превенция. Всички други останали са свързани с възстановителни дейности. Нямаме право да даваме пари за изграждане на нови съоръжения, защото ние не сме инвестиционен фонд. Ние сме комисия, която подпомага при възникване на бедствия. Или: възстановяват целостта на път, на мост, на нещо, което е изключително важно за обществения живот на гражданите.
След 2005 г. по специално, изрично решение на този кабинет започнахме да даваме средства, за да ги подпомогнем заради тежките последици, които имаше, за да няма социално напрежение. Ето, и г-н Узунов да ви каже – такъв прецедент, какъвто ние сме въвели, и в други държави го няма. Ей така, нещо се случва, ти не си застраховаш къщата, нямаш грижи към това и искаш държавата да даде. Като слушам сега начина, по който представяте исканията си – казвате, в три категории – те не са започнали, ето, довършени, снимки носите. Това е задължение на всеки един собственик. Ако неговият имот по някакъв начин пострада, неговата собственост, това е задължение той да си я възстанови.
Никъде не пише, че държавата България е длъжна да възстановява щети на хората при каквито и да е случаи. За това има застрахователни кампании, за това има такива финансови институции които точно с това се занимават – поемат риска, който никой от нас не може да го предвиди и както за обществените знаете, че сме задължени да застраховаме всичките си сгради, така и гражданите ни трябва да знаят, че държавата не може до безкрай да отпуска пари. Държавата може толкова, колкото има, както сме имали тогава.
Гласувахме 9 милиона, които дадохме на Министерството на труда и социалната политика в най-тежкия момент, когато имаше пострадали 82 общини, над два и половина милиона бяха хората, които бяха пострадали от наводненията – 5-а, 6-а – тогава отпуснахме 9 милиона, за да се купи точно тази бяла техника. Кажете, къде го има това нещо? Перални да се раздават, бойлери да се раздават, печки. Това малко ли е? И след това се обърнаха хората и казаха: Не, и за боя ми трябва, и плочките вътре да сложа, и ей така, и орнаменти да си окача. Разбирате ли, ние по погрешен начин възпитаваме нашите граждани. Когато им казваме „там, държавата”, ние ще отидем там при министъра. Когато е твоя собственост, ще си е твоя. Ако държавата с нещо може да помогне, както сме имали правителствено решение, ние сме го направили, отпуснали сме едни средства.
Сега да се върна на случаите. Пред мен е папката с всичките тези осем общини, за които говорим. Две от тях са с много малко фургони, за тях просто не искам да говорим.
Какъв е моят анализ? Пак казвам това, за да остане всичко тук при нас като партньори, не да го чувствате като някаква критика. Какво показва анализът, който правим в рамките на тези три години? Какви искания са подадени? Защо не са били приети? Как са действали съответно общините?
Още веднъж ще припомня, че по никакъв начин гражданин не може да кандидатства самостоятелно в тази комисия и да получи каквито и да е средства, защото ние подлежим на контрол по законите на Република България, на всякакъв контрол – финансов на първо място, отчетност на всичко това, което се дава – и не може да ходим по желанието на който и да е гражданин – Иванов, Първанов, да го питаме: „Дадохме ти хиляда лева, за какво ги похарчи?” По тая причина решението по правилника на комисията, а знаете, че комисията отпуска средства само по този правилник, който вие, кметовете изработихте основно (Националното сдружение на общините има много голям принос заедно с тях направиха правилника), казахме: трябва да има определени критерии.
Общините поемаме ангажимента, ако частни лица пострадат, ние да сме посредник и ние да сме гаранция, че утре тези тухли, които, както и преди малко много основателно г-н Абрашев каза – ако им бяхме дали парите, нямаше да им стигнат за нищо, защото едно е да отидеш сам гражданин да си купиш от магазина, друго е кметът да кандидатства, да направи една голяма оферта, да получи една голяма отстъпка и да може да се купят много повече материали за тези пари, които се отпускат.
Така че всеки един гражданин когато пострада, трябва да се обърне към кмета, а кметът е този, който със своята комисия преценява отговаря ли на правилата, не отговаря ли. В много от случаите ние разделихме нашите усилия в различни категории, както справедливо и вие ги разделяте – едно е когато е частник, друго е, когато има някакъв спор по терена, трето е, когато няма нищо, всичко е абсолютно законно. Обаче това са живи хора, които живеят на вашата територия, вие сте Господ за тях, вие сте тяхното спасение и трябва нещо да направим.
Каква е констатацията? Констатацията е, че поради неактивна дейност на администрациите на общините, подценяване на правилника и ненавреме поднасяне на документацията. Община Марица през 2005 г. вие казахте кое, какво, как сте искали, една част са получени, друга са нямали основание и затова не са получени. За 2006 г. са дали искания за пострадали – 24 броя жилища за тези хора, след което комисията ви е изпратила писмо за нередности в документацията. Оттогава досега не са постъпили никакви пояснения по тези случаи. По тази причина секретариатът на комисията не може да внесе в комисията документите ви за разглеждане, уважаеми колеги.Нали си давате сметка, че 264 общини ние не можем да ги подсещаме ежедневно Изпращаме ви, в рамките на правилника вие си знаете кога как да отговорите и когато не си попълните документите и не ги върнете, няма как да стане.
Тук ги разрових: община Стамболийски не е отправила искания въобще за възстановяване на жилища от наводнения в 2006 г. Община Стамболийски има 22 фургона.
Община Калояново – при вас проблемът беше точно такъв. Вие на калпак на всички – по 20 хиляди. Така ли беше? Докато три години разберете, че трябва да спазвате правилника, за да може да ви се отвори вратата.
Община Ихтиман има 23 фургона. Община Ихтиман от 2005 г. е подала едно искане за една къща, пострадала от пожар. През 2006, 2007, 2008 г. няма нито едно искане за решаване на жилищен проблем. Там са много зле.
Така мога да продължа с другите, за да мога да ви представя факти, за да не кажете „Сега г-жа Етем говори така, за да ни обвини”.Не, това не е обвинение, това е фактология. Затова е и молбата ми когато имаме такива отношения, да бъдем изрядни да си подготвим и документите, защото г-н Михалевски е член на моята комисия и знае колко много искания има, а колко малко е ресурсът.
Да се върна на въпроса, който конкретно поставих, уважаеми господин народен представител. Сами разбирате, че един такъв проект, за който говорим, който струва 5 милиона, няма как да бъде финансиран 100% от междуведомствената комисия, която имаше 80 милиона бюджет за цялата страна, за цялата година. Това е само за едно населено място, само за една река, един участък от река. Това, което сме направили, не е малко. На два пъти ние сме отпуснали по 400 хиляди. Това е почти един милион. Една пета от сумата отпускаме, за да стартира общината, да започне нещо да прави.
Какъв е обаче подходът на общините, уважаеми народни представители? Те гледат да се закачат за комисията, ама частично ако може само един етап и след това до живот министерството на Емел Етем – което не е вярно, пак казвам, министерството нито пари раздава, нито има ангажименти да възстановява и да прави някакви политики – комисията не може да финансира това и по още една причина. Както и тук справедливо г-н Узунов ще ме поправи, бюджетът се дава за календарната година за възстановяване на щети, нанесени от природни бедствия, аварии и катастрофи. Те не са за такива дългосрочни инвестиции. Предполага се, че ние когато сме ги дали в рамките на онази година, ние за тази година сме спестили усилията, вие в най-важния участък сте стартирали. През това време търсите начин да намерите пари по други фондове и по други системи за финансиране, включвате си го в бюджета на общината. Тази година отпускате, примерно, 40 хиляди от общината търсите, примерно още 400 хиляди от регионалното, развивате си го като политика вече по всички тези оперативни програми, които ги има за другите години и така решавате един проблем, който е за пет милиона.
Но сега да ме убеждавате колко е необходимо, аз по-добре от вас знам, че това е необходимо. Но няма как това законно, да кажа: комисията моля да плати на останалите четири милиона. Много са тези случаи, вярвайте. В изключително деликатна ситуация сме поставени комисията да връщаме такива искания. Затова нееднократно изпращаме и сигнали до Националното сдружение на общините. Спестете ни този къртовски труд. Не пращайте до всички институции исканията. В правилника пише комисията какво може да искате. Другите ги насочете съответно към тези фондове, за които става дума.
Що се касае до конкретните въпроси, за които говорите, че тук нямало как да възстановим на тези, частните, те са дали едни пари, още малко им трябват. Още веднъж казвам: парите се дават за конкретната година. Вече сме 2009 г. Как ние ще мотивираме и ще кажем „Дайте сега на 15 семейства да доплатим, за да могат да си довършат строителството?” Извинявайте, още веднъж ще подчертая, че когато е частен имотът, това е задължение на гражданина да направи всичко необходимо. Разбира се, че ще тегли кредит. На мен ако ми се случи нещо на къщата и няма заделени пари, ще трябва да тегля кредит, за да възстановя целостта на моята къща. Но да считаме в рамките на три-четири години, че държавата е длъжна когато и да е „ние някакви пари ще ви дадем, за да може да възстановите – това просто няма да е коректно и честно.
Това, което може да се ангажираме заедно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е да мислим за тази категория, които нямат нищо, нямат къде да живеят, нямат собственост и средства, от рисков тип група. Това е, което мога да ви кажа. Благодаря ви.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Господин председател, сега по принцип ще взема отношение. Уважаеми дами и господа, представители на местната власт в случая, извинете ме, не го приемайте като съвети по управление в никакъв случай, но ми се струва, че процесите са изключително взаимосвързани и ние трябва да ги решаваме във времето последователно и ясно и да се подготвяме за подобни действия, защото никой не е застрахован, не дай си Боже, кога отново нещо може да ни се случи на дадена територия, като цяло, говоря.
Получавайки тази информация, аз отчитам за себе си колко е полезно да видиш конкретиката по даден проблем, независимо че – познавам и много други такива случаи на територията на страната, но сега съвсем конкретно ще споделя моите професионални виждания по въпросите, които мисля, че във времето е можело да бъдат решени по-добре.
На първо място искам да изразя становището си, и то много категорично, че не мога да приема почти четири години след събитията - защото горе-долу още след четири-пет месеца те ще станат четири години – както в едната справка е написано, 12 семейства не са предприели нищо и живеят във фургони. Направих си сметката по същата справка да преценя. Те живеят в 9,5 кв.м. до 21 кв.м. – това са най-луксозните фургони, по вашата справка.
За тия три години и половина, извинявайте, но със собствения труд с това, което можеш да направиш, ами такава квадратура можеш да си изградиш и сам. Така че оттук трябва да засилим веднъж правата и отговорностите, като разграничаване на живеещите и обитаващите, респ. случая, гледайки ги от гледна точка на пострадалите, но и ролята на местните власти какво и как да направим, за да урегулираме процеса в годините по-бързо.
Права е г-жа Етем, бедствието е в дадената година. Забравете, че някой във времето след това ще продължава да дава пари за бедствия преди четири години. То просто е нереално и невъзможно това да се случи. За мен в община Калояново – приветствам това, което сте се опитали да направите, явно неработещо за вас в случая, но това е пътят, подробен устройствен план.
Щом сте в урегулирани теритоии, аз ненапразно зададох тези въпроси за поземлените имоти. Ако инфраструктурата е пострадала или е недостатъчно изградена, за това има пътища към министерствата за проекти, използвайте ги тези възможности. Водата, сега, дай Боже, и канала, тока – примерно, казвам, където е възможно. Там, където са ромите и няма никаква узаконена територия и те нямат собственост, които са наистина рисковата категория, намалихме нормативите в ЗУТ-а, ще направите планчета, ще направите мънички проекти за жилища. И аз ви казвам: вие не може да нямате – три, пет, десет, вие си преценявате според брой населението някъде – но трябва да имате такива жилища за оборотни. Утре ще изгори една друга къща, нещо може да се случи, вие трябва да имате къде да реагирате да ги настаните за кратък период от време. Без това няма да може да се мине. Казвам ви го откровено, няма да може да се мине, ако мислим перспективно, защото не сме застраховани от събития, които могат да настъпят. Вие нямате, но трябва да се търсят ресурси за такива възможности.
На следващо място, чудесно е, че сте направили всичко това в Калояново. Нека да продължим нататък – какво може да направи една община със своите възможности? Тя може да направи проекти, както тук е направено, но този проект от 72 кв.м. може да бъде поетапно реализиран. Сега ще се реализира първият етап, след това ще се реализира с тези малко материали следващият етап. Защото те живеят между 9 и 21 квадрата сега, а утре ще живеят в 35, примерно, и другите 35 ще си ги достроят вече със собствени средства, защото това е тяхно място, с материали им е помогнато, примерно.
Не на последно място – програмата за ромите не я подценявайте. На много места това ще помогне много за тях.
И най-вече една програма за реализиране. Няма да цитирам страните, но аз съм виждала такива постройки, подобни природни бедствия какво се прави там. Не само проектът, даже и теренът, където няма, се предоставя на тези рискови групи, но те предоставят и техническо лице, което общината ще заплати да контролира. Но те са задължени със собствен труд. Днес се изгражда къщата „Х”. Работят, абсолютно, десетте, примерно, собственици работят, контролира се. Няма друг начин.
Трябва да знаете, че колкото и да е трудно, утре като им кажете, че този фургон е невъзможно да бъде задържан четири години, защото той е в рамките на събитието. Шест месеца, девет месеца – и той трябва да е на друго място. Затова е фургонът, за да може да бъде пренесен там, където не е възможно. Построява се едната и, пак казвам, частично, после другата, втората, третата. Така хората си помагат. Трябва да ви кажа, че и в Европа, и в Америка съм го наблюдавала. Невероятно! И то от малцинствени групи, в това число и роми, в Испания.
Така че в политиката ни на мислене и в политиката ни от гледна точка не само застраховането, но когато е собствен имот, ние трябва и в местната власт да ги разясняваме тези неща, за да може хората също когато се случи събитието, да ги приемат от тази гледна точка – ще се помага. Извинявайте, но – 50 броя миксери! Това бедствие ли е, за да си купим 50 броя миксери? Нещо друго ще си купим. Защото с бъркалката може и на ръка да се извърши действието, да не дадем 50 или 100 лева за миксера, не дай си Боже да е и 250, защото и такива цени има. Просто казвам. Прави ми впечатление, извинявайте, че реагирам. Това е дребен въпрос. Не става въпрос и за цената. Но да кажем, че сме закупили миксери, защото сме имали природни бедствие от наводнение, това просто за мен е вече безотговорно и несериозно.
Аз спирам дотук. Мога да продължа много да говоря. Завършвайки, искам да ви помоля: самите управления с кметовете, общинските съвети, трябва да промените на хората – във времето е много трудно, но с вашия опит, както разбирам, вече трети мандат, извинявайте, вие достатъчно добре си познавате хората. Би трябвало стъпка по стъпка да се научим да ги променяме. Но три години и половина да има хора, които да продължават да живеят, и не мога да кажа как местната власт е гледала, но да казват, че ни трябват за още време 27 фургона да останат, защото няма как, не мога да го приема за нормално и естествено. Моля да ме извините за тази категоричност, но при всички случаи трябва да има тази принуда. Ако той не желае, благодарим, да се устрои сам. Къде ще си намери, как ще живее – ще го направи той. Но това са три години и половина в такива условия да живееш и да нямаш желание за доброволен труд, за да си подобриш условията, за мен е ненормално и неестествено. Благодаря ви.
АНЕЛИЯ АТАНАСОВА: Още нещо. Забелязва се, защото комисията обиколи много от бедстващите райони, забелязва се едно голямо напрежение в населението в междуличностните отношения на хората. Големи конфликти. Настъпил е голям дискомфорт в душите на хората, което аз отдавам повече на едно неравностойно поставяне на интересите им в дадената бедствена ситуация. Това е също въпрос, защото това е имуществен въпрос, който трябва да сложите в ред. Струва ми се, че никога не може да се получи, да кажем, едно правилно разпределение на всичко, но става въпрос тук за нещо много съществено, че ресурсът, който отива, първо, трябва да задоволим жилищните нужди и най-необходимото, а после да се мисли за каквото и да е. Мисля, че много, много неща са отишли така, от второстепенно значение за допълване. Кризата е тотална, но наистина колежката е абсолютно права. Духовната криза също е много голяма.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колеги, искам да се обърна към тук присъстващите кметове и представители на местната власт. Приемайте нашите съвети като хора, които сме били от вашата страна на барикадата. Г-жа Алексиева е два мандата председател на общински съвет, Русе, Фидел Беев – бивш кмет, аз – бивш кмет, Георгиев – бивш кмет, д-р Нигяр Сахлим – бивш кмет, Олимпи Кътев, бивш областен управител. Така че всички сме били в малка или голяма степен все хора, които сме били във вашето положени, така че, приемете нашите изказвания по-скоро като съпричастност към проблема ви и повече желание как и по какъв начин да се решат проблемите, защото наистина местната власт, общината е носещата конструкция в решаването на този проблем. Всичко друго е нещо, което може да помогне, може и окаже помощ, но ако общината не застане в основата на решаването на проблема, трудно някой отвън ще дойде и ще го реши.
ПЕНКА КАЛАПАНКОВА: Уважаема г-жо Етем, аз също съм бивш кмет. Разбирам колегите си. В нашата област има три общини и аз просто искам да уверя г-жа Етем, че ако някой е преиначил това, което аз съм казала към моите колеги, те са тук и могат да кажат – единствено съветът, който ние като областна управа помолихме и в писмен вид тогава Министерството на извънредните ситуации, запознавайки се с положението в тези три общини Марица, Калояново и Стамболийски, единственият съвет който аз се опитах да дам на моите бивши колеги, е: помолете в писмен вид за удължаване срока за ползване срока на фургоните и нищо друго!
Ние си даваме ясна сметка в какво състояние са тези наши съграждани. Ние ги виждаме. Техният начин на живот е мъка. Аз съм убедена и като кмет и моите колеги, че това не е жилище за постоянно ползване. Този фургон е временен, докато се реши проблемът. И когато пред областна администрация бяха дошли пострадалите граждани, моето интервю по Нова телевизия аз точно това казах, че трябва с общи усилия, но и с усилия от тяхна страна да решим този проблем. Аз съм била кмет на една такава малка община, в която ромското население е много. Познавам им бита, познавам начина на живот, познавам ги, знам ги, но просто ние всички заедно трябва да решим този проблем. Никога не съм си позволявала да изпращам кметовете към вас за пари. Много моля, ако някой е преиначил моите думи, ако съм била така разбрана, моля да ме извините, защото много години съм работила в местната власт, 18 на брой и знам, разбирам ги и тях.
Молила съм кметовете на Марица и на Стамболийски да посетят кмета на Калоянов и да почерпят неговия опит, защото той е напред с материала просто. Аз знам още в 2005 г. като колеги в съседни общини сме, какво се случи как няколко пъти, погрешно подготвени документи. Това си позволих да оправя като молба към кмета на Стамболийски и към кмета на Марица – да попитат Абрашев, защото и нашата бумащина, нашата законова уредба в държавата, човекът вече е извървял този тежък път. Давам си ясна сметка – ние като областна администрация заставаме в помощ на нашите кметове, но ние не трябва повече да търпим това положение тези хора да се мъчат в тези жилища.
Другият момент. Нашите кметове сега ще влагат общински пари, защото фургоните не са в онова състояние, в което пристигнаха в общините. Те трябва да ги отремонтират. Ние тази сутрин имахме дълъг разговор с г-н Атанасов, ние ги следим непрекъснато с „Гражданска защита”. Тези фургони просто в този вид, в който са сега, те не могат да дойдат при вас, защото, не дай си Боже, ако се случи отново някакво бедствие, те не могат да бъдат ползвани в момента. Така че кметовете си дават ясна сметка какво им предстои. Аз ви уверявам, че каквото можем ние в областната администрация да им бъдем полезни в бъдещата наша работа, но нека заедно по-бързо решим този проблем. Благодаря.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Господин председател, след Вашето изказване исках да призова колегите да убедим нашите кметове тук, че те са за да им помогнем по някакъв начин. Това е целта на този разговор тук. И тъй като наистина всички сме били в тази сфера, и то немалко, някои 18 години, както се каза, 25 и повече, примерно, и ваш колега съм бил също. Така че, не бива да отиваме в такава плоскост, че те да останат тук с впечатлението, че, видите ли, ние отидохме, докладвахме там и си тръгнахме и нищо не стана. Далеч е от това, което може да си помисли някой.
Целта е тук – и вицепремиерът е тук, и господин председателят – ако на следващата среща с останалите кметове няма представител на регионалното развитие, той също трябва да бъде готов да отговаря на тези въпроси, а не да прехвърля примерно топката към Министерството на извънредните ситуации, към Министерство на регионалното развитие и благоустройството и т.н.
Тъй като аз съм кмет на такава община с циганско население и съм преживявал наводнения, в никакъв случай не правете къщи или блокове, както е направено в Ямбол, един прословут блок 20, госпожа Етем го знае този блок, по-добре е и напълно поддържам мнението на колегата Мръцков тук – да, независимо от източника на финансиране, междуведомственият съвет е дал пари да започнем мероприятието, по друг начин трябва да се завърши непременно, защото, както казвате, в това село Строево, при едно евентуално наводнение това, направеното все едно че е погинало, все едно, че нищо не е направено и един милион са заринати. Това исках да кажа. Благодаря.
ЗАПРЯН ДАЧЕВ: Разбирам проблелите на министерствата и на държавата, но искам най-напред да се спра относно застраховката на жилища. Не само на ромите. В община Марица може би 50% от жилищата не са застраховани. Как да ги накараме насила да ги застраховат?
Другото, което е: съжалявам много, вярно, че държавата е в затруднение, министерствата. Преди четири години се наложи от наводненията мостът на река Стряма в село Трилистник беше отнесен. Откакто съществува това село – дървени мостове, дойде наводнение, отнесе го, прати го в съседното село. А през този мост пътуват три села с над 6000 жители и над 10 000 декара земя, което има излаз на Автомагистрала „Тракия”. Аз направих пътеки три години по разни министерства, никой не ни отпусна един лев. И тогава с много мъки общинският съвет, с много мъки казвам, защото аз съм от това село и успях да прекарам със собствени приходи направихме моста за 2 милиона.
Наложи се в едно от най-големите села в община Марица да строим училище, защото училището е строено през 1929 г. Всяка година маса пари даваме за ремонт и нищо не става, а три села учат в това училище. Ходих също по мъките – в Министерство на образованието и науката, къде ли не – нито лев! И се наложи пак със собствени приходи. Откъде толкоз приходи?
Нова административна сграда. Нашата община вече двадесет години откакто съществува, е община на едно от първите места по чужди инвестиции. От цяла Европа няма държава, която да не инвестира в общината. Аз направих пътеки до бизнесмени да помагат. Община с толкова инвестиции, с толкова контакти от чужбина, ние бяхме настанени в едни бараки, лятно време топло, зимно време студено – наложи се да направим също административна сграда със собствени приходи. Какво първо да правим със собствени приходи? Ето, сега и реката в Строево.
За тази река аз не съм спал четири нощи, с извинение, въшлясахме там по време на наводнението и се наложи да режа общински път там и тогава ме заплашиха и от КАТ, и от „Гражданска защита”, че кой съм аз да сека пътя – ами трябваше да издавим хората! Какво първо да правим със собствени приходи? Разбирам, ето, както и сега, започнахме реката и ако я оставим, при едно наводнение все едно че нищо не сме направили, а на нас ни трябват малко средства – най-много до 1 милион, горе-долу да закрепим нещата. Но за какво първо да отделяме?
Също и ремонтът на училища, детски градини – всичко го правим със собствени приходи, и то, пак казвам, благодарение на институциите.
ЯНКА ОЧЕВА: Може ли само нещо да допълня?
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колеги, достатъчно широко обсъждахме проблемите. Аз предлагам да се ориентираме към приключване. Заповядайте!
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Г-жо заместник министър-председател и г-н председател, малко се притеснявам да взимам думата като един обикновен експерт в едно министерство, но съм провокирана от едно изказване тук, че хората не искат да живеят в други жилища, освен в собствени и идеята за социално жилище беше някак си така отхвърлена от вас в изказването, че това много ме впечатли. Значи фургонът е едно по-добро жилище, отколкото едно социално жилище – така ли излиза?
Социалното жилище не е жилище, в което човек живее цял живот. Социалното жилище е онова жилище, в което когато има крайна нужда някой – това е за тези хора, които действително не могат да излязат на пазара на жилища.
Грижата за жилището е грижа на индивида. Обаче има една група хора, които не могат да си позволят да имат жилища по ред причини – социални, икономически и всякакви. Тук идва точно социалното жилище – това, в което индивидът се настанява, семейството, докато може да си стъпи на краката с помощта на общината, на другите хора и докато излезе на пазара навън. В другите страни в едно социално жилище, например, има правила, според които, да кажем, нямаш право да живееш повече от три години, както е в Англия. Има други страни, в които дори в социалното жилище нямаш право да живееш повече от шест месеца, защото за това време ти трябва да си си намерил работа, да са ти помогнали другите общини и ти да излезеш навън. Социалното жилище е това, което ти дава временния покрив срещу един символичен наем.
Точно по оперативна програма „Регионално развитие” е тази мярка, за която спомена, г-н Михалевски, която ще се отвори 2010 г. Обаче разберете, тя не предвижда изграждане на социално жилище, в никакъв случай, а ремонтиране на вече съществуващи сгради. Опит в страните има много. Това са бивши казарми, бивши болници, някакви лагери и т.н. Благодаря ви. Просто бях провокирана да взема отношение към това.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Моля да кажете по тази програма, по която сега ще се изпълнят 200 жилища за роми – 50 в Пазарджик, в Самоков – 60, в Раднево – 40 и Балчик – 50. Там какви са изискванията и критериите и как точно могат да кандидатстват, защото тук са четири-пет общини, които имат този проблем. За роми говорим в случая, не говорим за социалните и т.н.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: По ромската програма всъщност този проект, който Вие споменахте, това е вторият етап от проекта, който спечели навремето Пловдив. Изискването на Банката за развитието на Съвета на Европа беше проектът да продължи, но в други общини. Тогава се явиха при нас и кандидатстваха 14 общини, на които ние направихме по много обективни критерии за тяхната готовност, за неправителствената организация, за активността на ромската общност, за техническата готовност, за наличие на терени и т.н.
По всичките тези много – смятам - обективни показатели, една комисия направи едно класиране, подреди общините. Предложенията бяха за две, но Банката тогава реши да дислоцира на по-голяма площ, като тези общини са избрани неслучайно. Виждате, че едната е в Северна България, другата е планинска, другата е морска, в едната са ислям, другата са християни и просто много са различни групите. Ние вече сме направили обществените поръчки, избрани са изпълнителите на инженеринговите услуги и в най-скоро време ще започнем строителството, както се казва, първите копки, за да може да си поискаме и парите от Банката по-нататък.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Ще можем ли да включим и тези общини, за които преди малко се спомена? Има ли някаква пречка за това?
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: За съжаление, по този проект с Банката за развитие на Съвета на Европа нещата са изчерпани. Но по начало в цялата Национална програма за подобряване на жилищните условия на ромите има такива възможности. Тази година имаме обещани 15 милиона от Министерство на финансите за 2009 г. Миналата година също имахме 10 милиона. Ние се стремим да ги насочим към изграждане на техническа инфраструктура – най-вече водоснабдяване и канализация, това, което има огромно значение за населението. Има отзвук в санитарно-битовите условия, в начина на живот, във всичко останало.
Засега не предвиждаме изграждане на социални жилища по тази програма, но тя затова е програма, за да може да се актуализира, да се работи по нея и мисля, че при една такава нужда може да се покаже. Но казвам, че по тази програма ще се изграждат социални жилища в този смисъл на социално жилище, в който говорих преди малко – за временно пребиваване на група хора, които след това ще напуснат тези жилища и на това място ще дойде друг. Тоест това не е начин да се реши жилищният проблем завинаги на даден индивид.
Изцяло ние сме по много критерии, но инфраструктурното изграждане, изграждането на тези основни системи, които решават всичките тези условия, това е един приоритет.
ЗАПРЯН ДАЧЕВ: Даже ние направихме инфраструктура и сега им плащаме водата и тока!
ПЕТЪР МРЪЦКОВ: Тук си говорим за социални жилища, но мисля, че трябва да си дадем сметка за това, че хората, които живеят на село, са възрастни. Тези хора, които ги познавам, са на 80 години. Те нямат такава голяма перспектива да почват да строят отсега да правят големи неща. Нека си даваме тази сметка - говорим за социални жилища. В града – да, но в селата, където са само възрастни хора, ако няма програми да им помогнем на тях, а трябва да делим населението на роми и останали… Тъй като тези хора не могат да си помогнат сами, колкото и да искаме. Общината трябва да им помогне. Те са на възраст. Няма младо население в селата.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Те нямат ли деца?
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: Аз съм абсолютно съгласен с това, което каза архитект Алексиева и госпожата от МРРБ. Ние се опитваме да го направим. Имаме достатъчно проекти. Имаме и съфинансиране по тази проекти. Получили сме доста пари от министерството.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: От комисията.
АЛЕКСАНДЪР АБРАШЕВ: От комисията, това го казваме за улеснение, госпожо Етем, знаем точно каква е структурата. Получили сме доста пари. Искам само да ви споделя това, което най-много ме притеснява. Аз имам, примерно 64, нали си давате сметка, че 10% от тези хора, дай Боже да са само 10%, винаги ще имаме проблеми с тях, но принципът е, че във всяко стадо си има мърша.
Разберете, че ние не можехме, те не си бяха направили площадки да им сложим фургоните. Колкото и неприятно да звучи – аз знам, че тук сме в тясна аудитория и можем да си го кажем .- имайте предвид, че в 10, 15, да не казваме 20% на тези хора им е по-добре да живеят във фургона, отколкото в старите кирпичени къщи. Аз го казвам откровено. И винаги съм защитавал тезата, че тези фургони са хубави и са били полезни за момента, за който са били поръчани, въпреки че имаше атаки от пресата и от медиите и от много хора, които вървяха след нас и атакуваха и министерството, и кметовете и т.н.
Ако ние свършим работа на 80% с хората, 10% да останат, пак ще бъдем виновни и ние, и държавата затова, че тези хора ще бъдат изкарани на показ дали при предизборни кампании, дали при други ситуации. Нас това ни притеснява. Иначе другото каквото трябва, ще опитаме да си го свършим.
ЯНКА ОЧЕВА: Аз съм се интересувала и искам да кажа, че ние по тези програми не можем да кандидатстваме. Не отговаряме на условията.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Три от тези общини, които бяха споменати, спокойно могат да кандидатстват по оперативна програма „Регионално развитие”.
РЕПЛИКА: Калояново не е агломерационен терен. Алтернативата е селски райони… Има проблем с лимита по селските райони. Друг е въпросът какъв е приоритетът за общинския съвет.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колеги, аз смятам, че вече два часа дискутираме едни въпроси, които са много важни и за общините, и за правителството като цяло, и за българските граждани. Аз първо искам да благодаря на общините затова, че в техните изказвания и в изложенията, които направиха, те оценяват усилията и помощта, която имат от централната власт за решаването на тези въпроси.
На второ място, искам да им благодаря от името на комисията и на колегите, че те не са стояли със скръстени ръце, положили са сериозни усилия, за да решат тези проблеми, което е показателно и от информацията за голяма част от проблемите.
Безспорно, искам да благодаря и на ръководството на Министерство на извънредните ситуации, за присъствието на г-жа Етем, затова, че наистина тя се е обърнала с лице към проблемите на тези общини и от изказванията на кметовете стана ясно, че подкрепата, която са получили, е съществена и в определени моменти е била и решаваща.
Що се отнася до това, поне тази среща показа, че просто е въпрос на недобра информираност и недобра координация в работата на местната власт с ведомствата по другите възможности, които ги има – към Министерство на земеделието и храните, Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Не знам, госпожо Етем, дали не е добре тези общини, които са най-засегнати, които ги имате в списъка, да се вземат на някакъв специален отчет с Ваша намеса. Двете министерства – на земеделието, където е програмата за селските райони, и Министерство на регионалното развитие и благоустройството да дадат една допълнителна информация към тези общини, на базата на профила на тези общини. Ето, вие казвате, че в някои от тези общини може да се реализират някои от програмите, но в други те са неприложими и не биха могли. Но те сигурно биха могли от програмата от селските райони, за да имаме една яснота и една възможност за решаването на тези въпроси.
Аз ви моля за следващото заседание Министерство на регионалното развитие и благоустройството да дойдете подготвени за тези следващите общини, които ще поканим, за да кажете къде какво би могло, а за тези, които са тук присъстващите, също. Ще поканим и от Министерство на земеделието и храните, да. Направете си усилията за тези общини, които тук присъстват, да видим какво може да се направи допълнително. Но пак казвам, това в никой случай не означава, че общините не трябва да си носят самара. Това си е тяхна отговорност. Никой от тук присъстващите… Имах един колега кмет, който казваше: аз идвах, нося едни списъци и мисля, че ще раздавате пари, а пък вие идвате и ни се карате. Долу-горе така става работата
Благодаря ви за участието в заседанието. Желая ви приятна работа!
/Заседанието беше закрито в 16.45 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/В. Узунов/
СТЕНОГРАФ:
Файлът съдържа 75778 знаци.