Информация от кметове на общини от области Пазарджик, Пловдив и София-област относно мерките предприети от страна на общините за трайно решаване на жилищните проблеми на гражданите, чиито домове пострадаха при наводненията през 2005 - 2006 год.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии
Стенографски запис



ПРОТОКОЛ №
На 05.02.2009 г. от 15.16 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии.

Списък на присъстващите членове на комисията се прилага. Присъстваха и: вицепремиер и министър на извънредните ситуации – г-жа Емел Етем и Борис Михайлов парламентарен секретар на МИС, Димитър Пейчев - заместник-министър на земеделието и храните,Ели Денчева - директор на дирекция „Регионално развитие”, МРРБ, Мария Юнакова - началник отдел „Селски райони”, МРРБ, Маргарита Петкова – кмет на община Ихтиман, Ангел Даскалов, заместник-кмет на община Велинград, Симеон Димитров – кмет на кметство Три водици, Петя Калдъмова – секретар на община Стамболийски, Петър Петров – заместник-кмет на община Пазарджик.

Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД
1. Информация от кметове на общини от Пловдивска област относно мерките, предприети от страна на общините за трайно решаване на жилищните проблеми на гражданите, чиито домове пострадаха при наводненията през 2005 -2006 г. – продължение.
***
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашето заседание. Дневният ред е н продължение на това заседание, което започнахме преди две седмици с изслушването на три общини по проблемите, свързани с решаване проблемите на гражданите, засегнати от наводненията, свързани с жилищното им настаняване. На днешното заседание отново присъства г-жа Емел Етем – вицепремиер и министър на извънредните ситуации, г-н Димитър Пейчев – заместник-министър на земеделието и храните, г-жа Ели Денчева – директор на дирекция „Регионално развитие” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството, г-н Пламен Червеняков – парламентарен секретар на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, г-н Михайлов – парламентарен секретар на Министерство на извънредните ситуации. Записано ми е и Джамяров, но не го виждам. Тук сме поканили и присъстват кметовете – г-жа Маргарита Петкова – кмет на община Ихтиман, Ангел Даскалов, заместник-кмет на община Велинград, Симеон Димитров – кмет на кметство Три водици и Петя Калдъмова – секретар на община Стамболийски, Петър Петров – заместник-кмет на община Пазарджик. Долу на входа не можа да влезе кметът на община Лисичево Иван Стоев – получил бъбречна криза и заминал за болницата.
Колеги, предлагам заседанието да протече така: с няколко думи кметовете на общини, които сме поканили, да кажат какви действия са предприели във връзка с решаването на жилищните проблеми на гражданите, засегнати от наводнението. Имаме информацията, тя е раздадена на колегите, но съвсем накратко по няколко думи да се спомене как и по какъв начин общината решава проблема.
Поканили сме тези институции, които имат отношение към решаването на проблема – Министерство на земеделието и храните и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, защото кметът на Ихтиман Маргарита Петкова завършва с това, да търси подкрепа от институциите за решаването на този проблем и основната цел на днешното ни заседание е именно тази, да се обединим около това, как и по какъв начин може да бъде решен един проблем, който вече четвърта-пета година тормози общините, тормози гражданите, които живеят в тези общини и говори зле за нас като институции, като представители на властта, които не можем все още да решим успешно този проблем. Приемате ли така да протече заседанието и след изложенията на кметовете да дадем думата на представителите на министерствата, на г-жа Емел Етем и на тези, които могат да изкажат мнение по въпроса и вие пък да зададете въпроси на членовете на комисията или да изразите становище?
Да започнем. Съвсем накратко, г-жо Петкова, все пак като дама, като тук присъстващ кмет, да започнем от Вас.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Добър ден на всички! Благодаря на вашата комисия, че в моя скромен опит от пет години като кмет мисля, че това е доста сериозен форум, в който трябва да се разглежда този проблем.
Нашата информация е, че 23 са семействата, които останаха без жилища след наводнението през 2005 г. От тези 23 семейства 12 са в процес на изграждане на жилищата си. Останалите 11 броя семейства продължават да живеят във фургоните. Това е краткият резултат от всичко онова, което ние сме свършили.
Какво бихме могли да направим като кметове? Ние можем да дадем отстъпено право за построяване на жилища върху общински терени, каквото сме направили на всички пострадали. Лошото е, че това са хора в тежко материално състояние и не биха могли да реализират сами и чрез заеми, без постоянни трудови доходи, построяването на жилищата си.
Какво бихме могли да направим като община? Насочихме всичките помощи, които са свързани със строителни материали към подобно пострадали семейства и с еднократни помощи и с помощи от общината сме се старали да подпомагаме изграждането на домовете.
Но какви са основните проблеми, с които сме се срещнали?
Първо, продължаваме да инвестираме, грубо казано, в построяването на незаконни жилища, защото това са семейства, които строят, имат основи на къща, без да имат строителни разрешения към тях. Това е първият ни проблем. Тогава общината поръча един типов проект, който можеше да се раздава на хората, да го получават без пари и да получават строително разрешение за това. но контролът по изграждането на жилището – може би тук вече вината отново е нашата – не се стигна до краен резултат.
Така че, без намесата на държавата и без осигуряване на допълнително финансиране общината би могла толкова да направи, според мен.Да отделим средства от общинския бюджет, за да инвестираме в частни жилища, влизаме в много тежки проблеми. Така че сигурно трябва да се обърнем към възможностите на проекти, свързани с интегриране на ромското население, защото това са жилища на хора само от ромски произход, за да можем, първо, ние да осигурим инфраструктурата в кварталите, в които живеят те. Всъщност това е един добър резултат на нашата община, защото по програма ФАР ние спечелихме един проект, който изгражда водопровод, канализация, улични настилки и електричество към парцелите, които сме раздали за построяване на жилища. Смятам, че дотук са отговорностите на общината. Оттук насетне трябва да обединим усилия, за да се стигне до резултат. Това е накратко презентацията. Аз съм готова да отговарям и на вашите въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колегите от община Пазарджик?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: В община Пазарджик мерките, които бяха взети, бяха в две посоки. Първата – по отношение на пострадалите семейства и втората – в посока на мероприятия, свързани с почистване на дерета, на канали, реки и речните корита. От Постоянната комисия при бедствия и аварии за периода 2005-2006 г. бяха отпуснати около 609 хил. лв. През 2007 г. Министерство на извънредните ситуации отпусна още 115 хил. лв. и 10 хил. броя фургони за най-нуждаещите се домакинства, или, общо 720 хил. лв. за периода до 2008 г.
Общината също взе, според нас, достатъчно мерки и за периода 2005-2008 г. отдели от бюджета си собствени средства в размер на почти 1,5 млн. лв., като тези средства са дадени и във вид на материали. Това е втората посока. Доста от семействата имаха разрушени къщи. Сключиха се договори с фирми за доставка на необходимите материали за ремонт на жилищата.
От Министерство на извънредните ситуации бяха отпуснати на 10 семейства средства, от собствени бюджетни средства – на още 125 семейства.
По отношение на получените фургони, пет от тях вече не се използват и ще бъдат предоставени на „Гражданска защита”, тоест, ще бъдат върнати. Останалите пет засега не е възможно това да стане, тъй като не са завършени къщите, постройките, които са започнати, за да могат гражданите да се нанесат в тях. Има и два случая, три, бих казал, които са на семейства в изключително тежко положение. Там имаме вече идеите как да ги решим тези въпроси. Предполагам, че в рамките на годината това ще бъде решено.
Бих искал да обърна внимание по отношение на проекта, който е внесен във връзка с Телки дере, който е около 0,5 милион лева. Това е свързано с почистване на Телки дере, с изграждането на корито от бетон. Важно е, тъй като районът е изключително тежък. Река Шишка и Телки дере създадоха огромните проблеми, особено през 2007 г. в Гелеменово, Магистралата, Сарая и Ивайлово и силно се надяваме, че ще получим това финансиране. Готов съм да отговоря и на въпроси. Благодаря.
АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: Добър ден на всички. Благодаря за възможността да представим накратко и нашия проблем. В община Велинград са предоставени 28 фургона, в които в момента са настанени 28 семейства и 122 човека живеят в тях. Това са предимно роми в квартал „Анезица”. Както и при останалите колеги, тук проблемът е, че всички те са социално слаби и нямат никакви средства. Само при три семейства има частично решение чрез построяване на жилища, но те са в груб строеж, без техническа документация. Общината е изразходвала от общинския бюджет 54 хил. лева за прокарване на електрозахранване и водопровод. За подпомагане на пострадалите частни имоти на седем са предоставени по 2000 лева.
Общинската администрация е изготвила служебен проект за определяне на общински парцели за строеж на жилища и има издадена заповед, с която е одобрено частично изменение на плана за застрояване по плана на Велинград.
В района, в който се предвижда изграждането на такива жилища обаче, няма изградената инфраструктура – водопровод, канализация и т.н.
Другото, което затруднява това, е, че прокарването на цялата инфраструктура засяга приблизително около 20 съществуващи постройки, които в момента нямат никакви документи. Изготвяне на проекти – приключила е процедура за изграждане на водопровод в квартала, но към настоящия момент не е осигурено финансиране. Поети са и са платени средствата към Електроразпределение, клон Велинград, за заплащане на електричеството на неизрядни платци, които са настанени във фургоните, тъй като общината е гарант те да бъдат захранени.
Общината не разполага със собствени жилища, където евентуално да бъдат настанени тези хора, така че в момента общината няма възможност да освободи тези фургони.
Вчера при областния управител бе проведен Съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. Там ни беше предоставена възможността да ползваме по една програма и консултантски услуги; ще се допитаме до „Отворено общество”, има някаква възможност и смятаме да я използваме.
СТАМБОЛИЙСКИ: Добър ден. Няма да кажа нищо по-различно от това, което казаха колегите от другите общини, с тази разлика – в числеността, че при нас са предоставени 22 фургона за кметство „Три водици”. Основно пострадало е ромското население. За жалост, знаете, те са най-онеправдани. При тях ситуацията е най-страшна и точно поради тази причина ние искаме на тях да помогнем, защото сме далеч от мисъл за дискриминация и т.н.
Община Стамболийски през 2008 г. взе решение, с което да бъде отстъпено право на строеж…, като цената е много ниска – 1 лев на квадратен метър. Представете си, никой ни успя да заплати тази сума, за да може да се възползва от ситуацията. Съвсем скоро, само преди няколко дни община Стамболийски, в частност, общински съвет, отмени това решение и учреди безвъзмездно право на строеж, за да може да помогнем по някакъв начин.
Няма да апелирам към нищо друго, само към едно единствено – отлагане връщането на фургоните, безвъзмездно предоставяне на строителни материали до изграждане на сгради и чак тогава – къщи. Това е нашата молба. Нямаме други искания. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Колегите членове на комисията, имате ли някакви въпроси по отношение на докладванията на общините?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Г-н председател, уважаеми дами и господа, г-жо вицепремиер, аз ще задам въпроси във връзка с трайното уреждане на статута на жилищата, които рано или късно под една или друга форма, явно вие сте поели някакъв правилен подход и път да решавате.
Първият ми въпрос засяга община Велинград. Вие казвате, че в терените, които сте определили за строеж на общински имоти, имате частично изменение на устройствения план, което е утвърдено, но също казвате, че част от имотите попадат в горския фонд. Предприети ли са процедури за урегулиране на тези имоти и съответно за процедури на обезщетявания, защото там нещата спряха с един закон. Тоест каква ще е съдбата на този терен, който ако не сте предприели тези процедури, може би ще има проблеми за решаване?
Към община Ихтиман – вие също казвате, че са предоставени терени, 56 имота. Предполагам, че имате утвърден устройствен план, след като вече сега започва изграждане на инфраструктура? Това така ли е?
РЕПЛИКА: Да.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Чудесно. И към вас също, щом сте предприели процедури, кажете какви са и докъде са стигнали, защото ние нямахме вашия материал на община Стамболийски. Това са моите въпроси, за да знам поне като процедури това направили ли сме, защото това са първите стъпки и мисля, че това са най-точните и правилни стъпки за решаване.
ПЕТЯ КАЛДЪМОВА: Може ли да започнем в обратна хронология от последните? Имаме изграден устройствен план, предоставили сме материалите, акт за собственост, скици, всичко сме предоставили.
АНГЕЛ ДАСКАЛОВ: За да се избегне горският фонд, именно беше проектирано специално за квартал „Анезица”, за да се избегнат тези трудности.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Нигяр Сахлим има думата.
НИГЯР САХЛИМ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаема г-жо вицепремиер, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа представители на общините, действително искам да разсея съмненията, че подобен род изслушвания и запознаване с информацията, която вие ни предоставяте се прави с цел, само с цел освобождаване на фургоните.
Действително, и това е важно, но много по-важно за нас като комисия е това, че близо 4-5 години след съответните събития има хора, независимо от какъв етнически произход са - действително трябва да се абстрахираме от това, – които живеят в тези фургони и за нас е много по-важно наистина да чуем вашите стъпки като общински администрации, за да не коментираме факти от рода на тези, че в 22 броя фургони живеят 95 човека, конкретно за Лисичево говоря, или че 122-ма човека във Велинград, например, са настанени в 28 фургона, четири-пет години вече. Вие разбирате, че когато в един такъв фургон, знаем колко квадратни места са те, живеят 4-5 човека, става въпрос наистина за една извънредна ситуация, толкова време.
За нас чисто практически е много по-важно да разберем следното. С какво ние, ако щете, като законодатели, можем да ви помогнем и да улесним процеса. Аз тук изразявам своето задоволство от това, че, за разлика от предишното ни изслушване и срещата с представителите на общините, чуваме за едни ясно направени стъпки в областта на това, да не се създават пречки и това, което зависи от общините като типови проекти, като узаконяване на това строителство, като отдаване, ако щете, и предоставяне, включително безвъзмездно, на терени, е предприето като стъпки, защото имахме спор миналата седмица в тази област с представителите на другите общини. Общинските администрации имат лостовете, с които да улеснят хората в това отношение. Друг е въпросът вече след като е минало толкова време какво оттук нататък може да се направи и колко от тези семейства могат час по-скоро да се изведат от тези фургони. Това е целта.
Имате ли вие наистина конкретни стъпки, които сте предприели по отношение на кандидатстване не само към междуведомствената комисия, която подпомага реализирането, изграждането на жилища, на инфраструктура, но и по други проекти и програми, защото знаете, че има други възможности, включително по оперативна програма и „Регионално развитие”, и „Развитие на селските райони”. Неслучайно тук са техните представители. Какво действително сте предприели като стъпки в следващите една-две години, които ще се случат, за да може наистина, да не говорим за неща, че пет години след събитието толкова много хора живеят на фургони. Това е притеснителното, а не че ние нещо сме ви привикали тук да ви препитваме, и въобще какво може да се предприеме оттук нататък?
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря. Много точен беше въпросът на д-р Сахлим. Действително, какво са предприели тези общини, които докладват сега, за да се решава по друг ред въпросът, а не само да защитаваме това, фургоните да останат, да не ни ги вземат, реални действия пред институции и др. за намиране на средства за решение на въпроса?
Преди да отговорите, г-н Стоян Проданов, после г-н Чачев.
СТОЯН ПРОДАНОВ: Уважаема г-жо министър, уважаеми г-н председател, уважаеми представители на общините, кметове и колеги депутати, аз искам да поставя един по-глобален въпрос. Действително, не го считам за нормално в 21-ви век в България като член на Европейския съюз да има хора, независимо от етническия произход, какви са и що са, да живеят на фургони. Това – първо.
Второ, аз не се съмнявам, че общините, познавайки една голяма част от кметовете дори в тая зала, ще вземат необходимите мерки и мисля, че не представлява проблем на никоя община да отреди необходимите терени (архитект Алексиева правилно постави въпроса), които да бъдат с ПУП, с всички необходими изисквания. Това е един проблем, който е чисто административно-технически на общините.
Аз поставям въпроса по друг начин. Имаме ли финансова цифра колко средства са необходими не само за тези общини, а и за всички общини, които до 2005 г. имаха проблеми с бедствията от проливните дъждове? Защото, без да съм правил сметки, аз считам, че цялостната сума ще бъде една много мижава цифра. Ние тук, Комисията по политиката при бедствия и аварии, министърът на извънредните ситуации, парламентът, се занимаваме с нещо, което много бързо можеше да бъде решено отдавна, според мен, въпреки че това е минало за историята и ние или се учим от нея, или не я споменаваме.
Предлагам, г-н Узунов, да направим една справка точно колко средства са необходими, за да се изправят нещата. Ако ние знаем сумата, която е, аз мисля, че много бързо ще намерим тези средства. Аз считам, че тази сума не е толкова голяма и няма какво да се плашим от тази сума, трябва да изясним колко е по общини, колко са необходими и да намерим много бързо решение на този въпрос. Говоря само за жилищата.
За инфраструктурата мисля, че уважаемите представители на общините ще ги засегнем, ако им решаваме въпросите, имайки предвид, че тези кметове, част от които аз познавам, са много оперативни и те и в програми са влезли и влизат, на общинските ръководства си е чисто задължение да си решават въпроса с инфраструктурата, независимо по какъв начин. Те може пак да бъдат средствата по някои програми от държавата, но не конкретно да даваме средства за инфраструктура. Общините – сигурен съм, че могат да си решат проблемите, ползвайки програми за развитие и оперативни програми по Кохезионните фондове, биха могли да си решат проблемите. Но относно финансиране изграждането на жилища бих помолил да направим една справка и да уточним цифрата не само за тези общини, а въобще за общините, които изслушваме.
Аз останах много доволен от това, което беше решено в Цар Калоян, когато ходихме и мисля, че не виждам причина да бъде решено по същия начин, независимо че хората, които бяха бедстващи в Цар Калоян, са съвсем различни от тези, които са в момента, разбира се. Но въпреки това ние сме длъжни да вземем някакви по-сериозни мерки. Само с изслушване няма да се реши проблемът. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, г-н Проданов! Г-н Чачев, заповядайте!
ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Не бива, ние просто не подхождаме правилно. Всичките погледи са вперени към г-жа Етем. Неслучайно министерството е Министерство на извънредните ситуации. Хубаво или лошо, министерството си е свършило работата. Оттук насетне цялата държавна власт ако не се включи в решаването на проблема, ние ще преливаме от пусто в празно, защото и кметовете – ето, кметът на Ихтиман си е свършил работата, включително е спечелил проект за 800 хиляди евро за изграждане на инфраструктурата. Обаче заради този проект не може да кандидатства в регионалното развитие по другия проект за изграждане на жилища.
Според мен просто тук е мястото на другите ведомства, които, ако си бяха свършили работата, днес нямаше да се събираме тук, защото има страшно много пари, най-малко в 10 европейски програми, които, първо, не се познават, второ, не ми е ясно защо – ще се изразя малко грубо – ведомствата си ги стискат помежду си както в регионалното, така и в екологията има, в социалните грижи – има достатъчно европейски пари този проблем досега да е решен по един или друг начин, включително за изграждане на ромски жилища. Ние там не усвоихме заема от Световната банка, не усвоихме по програма ФАР, имаше включително грантови схеми от датското правителство, от няколко други правителства, но просто не се създаде една организация действително хората да не са в това положение, в което са в момента. И ние си говорим сега за удължаване на срока на фургоните и т.н., нещо, което нито ни е работа, тя госпожа Етем го е решила и няма какво да се занимаваме с него. Моят упрек не е към никого в тази зала, по-скоро е към правителството като цяло, защото този проблем няма да го реши Министерство на извънредните ситуации.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря, г-н Чачев. Имате думата – на въпроса, който зададе Нигяр Сахлим.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Всъщност ние отворихме един много тежък проблем, който се нарича ромски жилища, и то най-вече незаконни ромски жилища и това беше поводът за наводнението. Така че, моето уважение към министър Етем, наистина, дотук се справихме с тези фургони, но това не решава проблема.
В каква ситуация сме в момента? Върху 400 квадрата земя, общинска собственост, е дадено отстъпено право за строеж за построяване на допустимите по закона постройки, а там в момента имаме четири построени сгради, в които живеят четири поколения семейства. Това, за съжаление, е не само действителност в Ихтиман, това е навсякъде. И тогава какво решихме ние? Върху общинска земя да построим жилища, нещо като защитените жилища на Министерство на труда и социалната политика. Имаше такава възможност с проектни средства. Стои въпросът чия собственост е това, което ще построим – публично-общинска собственост, по всички разпоредби на Европейския съюз.
Тогава кой настаняваме в тях? Безотговорни семейства – извинете, че го казвам – които не плащат разходите си за електричество, вода и наем и ние сме в ситуация да нямаме добри стопани. Кметовете подписваме декларации, че пет го дини след реализирането на проекта там не се прави основен ремонт. Това са нормите на проектите.
Понеже ние днес разписахме и анализирахме ситуация, която всички ние знаем, аз ви моля да обединим усилия и да си помогнем да участваме във възможни проекти, които по всякакъв начина да включат отговорността на наемателите. Как се случва това? Вероятно с техни постоянни доходи, вероятно в някаква програма, която осигурява трайна заетост и ние имаме механизма – грубо е сигурно да го кажа – но да го удържаме от техните месечни заработки като отговорност, при известни условия. Връщам се към парцелите общинска собственост, ако ги пуснем на разпореждане по Закона за общинската собственост, ние сме длъжни да ги разпоредим на публичен търг или на конкурс. Добре, ще ги разпореждаме на конкурс. Условията на конкурса можем да ги определим с общинския съвет – постоянни жители, децата – в училище, доходи, разплащане. Но при всички положения ще пропуснем десет семейства, сигурна съм, в моя случай поне си го знам, и тогава отново влизаме в колелото на лошото управление на общинско имущество. Свършва мандатът и стъпваме отново на същия проблем.
Затова моите предложения са наистина да се направи един сериозен анализ, да се насочат общините с проблемите по ромските жилища и да обединим усилия за ново кандидатстване. Всъщност аз в случая си направих лоша услуга – ние спечелихме проекта за инфраструктурата, но загубихме възможностите за инвестиране в жилища. Ако трябва човек да избира по-малкото зло, мисля, че това наистина е по-малкото зло, защото проблемът със стопанисването на бъдещите жилища, които ще ги инвестираме с европейски средства, смятам, че ще е проблем на всички колеги.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря, г-жо Петкова. Други колеги кметове има ли? Да дадем думата на Министерство на земеделието и храните – г-н Пейчев, Вие ли ще вземете думата?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми г-н председателю, уважаема г-жо вицепремиер, дами и господа народни представители, дами и господа кметове, уважаеми гости, бих искал да ви кажа, че на представените четири общини имаме възможност само по една мярка те да могат да получат средства, и то не самите градове, тъй като програмата под самото име, че е програма за развитие на селските райони, показва, че ние обръщаме основно внимание на селските райони.
За община Пазарджик в този случай абсолютно нищо не можем да направим. Но за останалите, за Ихтиман, за Велинград и за Стамболийски – с изключение само на самото населено място, можем да финансираме цялата инфраструктура – подземна, ВиК, до размер на 10 милиона евро, изцяло безвъзмездно, включително и самото проектиране, но разделено на проекти, които не надхвърлят левовата равностойност, единичната на 3 милиона евро. Това е т.нар. 321-ва мярка. В момента мярката е открита.
Ако някой от вас е решил да кандидатства, току що днес имахме заседание заедно с Разплащателната агенция, ние имаме много голям интерес от селските общини, тъй като там, знаете, не беше инвестирано дълги години. Смятаме да затворим и да разгледаме проектите, които ще се получат до края на месец март. Има достатъчно време, сега е февруари – март – два месеца. Трябва да приложим метода на ранкирането, тоест част от проектите са получени като работни проекти, част – като идейни проекти и в един момент капацитетът на Разплащателната агенция, който знаете, че е от 75 човека, които разглеждат проектите, трябва да пуснем да се работят първите проекти от вас, тоест да ги пуснете вече на конкурс. Затова ние трябва да спрем с един прозорец от два или три месеца приема на проекти, за да могат да се рамкират.
Смятам, че за тези два месеца може да направите, ако ще в идеен проект, ако ще в работен, най-добре е в работен, разбира се, защото в период на криза не може да се каже какви ще са цените на материалите. Имате задължение в рамките на три години да изпълните този проект. Тоест, напълно постижимо е дори с идеен проект да разработите работния проект, 52 дни процедура, която вие правите, не ние, кметовете я правите тази процедура. После трябва само да кажете, че правите конкурса по изискванията, които са в законодателството, новия Закон за обществените поръчки. Това е. За съжаление, нито за туристическа дейност, селски туризъм попадате, нито за обновяване на центровете на населените места. Само това можем да направим ние – по 10 милиона евро. Благодаря ви за вниманието.
ЕМЕЛ ЕТЕМ: По тая програма, по регионалното – за жилищата.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Как могат да се съчетае това, което каза г-жа Етем, с Министерство на регионалното развитие и благоустройството?
ЕМЕЛ ЕТЕМ: ВиК да поемат сделката, а за жилищата – по регионалната, по ромската, защото това, което се каза е изключително тревожно – ако кандидатстваш по една мярка, губиш правото по другата и си остава неизвършена другата. Какъв е смисълът като направиш канал, жилище да не можеш да направиш. Да търсим някакво съчетание, да използваме целия ресурс – и национален, и европейски, и без да ви караме в момента да променяте някакви показатели, някакви критерии, защото това е изключително опасно да се реализира. Това да мислим, да им подсказваме такива прагматични неща.
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Имаме такава възможност. Ние с колегите от Министерство на регионалното развитие и благоустройството имаме т.нар. демаркационни линии, както и с Министерство на околната среда и водите. Тоест ако имаме решение на общинските съвети, в такъв смисъл, че те решават коя част ще се направи при нас, кой проект, ние сме готови да ги разгледаме приоритетно, както се казва. Няма никакво значение. Вие казвате, че може да финансирате, да кажем, сградния фонд в тези населени места. Ние веднага ще ви дадем абсолютно всички – до края на деня, ако искате, заповядайте, всички населени места, които са допустими, за да може да си направите проектите, включително и на части. Тоест ако видите, че стигате 3 милиона евро на централните колектори, може да го разделите: централен колектор, плюс отклонение и довеждащи. Разбира се, че се пускат и водопроводите в същия изкоп, за да ви стане по-евтино. И колегите поемат другата част. Какво пречи? Досега работим много добре и всичко е качено на интернет страницата ни. Няма проблеми.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Г-жа Денчева!
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Благодаря, г-н председател. Г-жо вицепремиер, г-н председател, уважаеми народни представители и гости, ние сме подготвили една писмена информация, която вече е пред вас. Тя има за цел най-вече да посочи сайтовете, на които има информация по нашите програми. Аз съм убедена, че вие ги знаете. Но за да не разказваме неща, които са в публичното пространство, затова специално сме ги написали, за да може да ги ползвате.
Тук бих искала да се спра на оперативна програма „Регионално развитие” и нейните възможности. В оперативната програма има предвидено обновяване и промяна на предназначение на съществуващи сгради, собственост на публични власти или на сдружения с нестопанска цел, които могат да бъдат предоставени, ремонтирани, разработени за – обърнете внимание – за временни социални жилища. При случай на такава остра нужда може вече съществуващ сграден фонд да бъде преработен, за да се реши някакъв проблем и такъв сериозен проблем. Мярката обаче не позволява изграждането на нови жилища.
Тези условия ги казвам, защото ние ясно трябва да си кажем на какво се стъпва и как се стъпва. Това са условията. Тази мярка за момента не е отворена. Очаква се тя да бъде отворена следващата година. Вече е публикувана нашата индикативна програма за годината и се знае по кои мерки може да се кандидатства. Всичките условия там ясно са посочени
Това се прави с цел създаване на някакъв жилищен фонд, който да поеме такива кризисни ситуации и важни такива моменти. Но говорим за социални жилища. Тук е много важен въпросът всъщност какво значи социално жилище, колко време можеш да живееш в едно социално жилище и какви са условията за настаняване в социално жилище.
Аз много се радвам, че се повдигна един въпрос, върху който ние много разсъждаваме и обмисляме в момента – това е за стопанисването, управлението на социалните жилища, ангажиментите на наемателите и техните отговорности. Процесът може да бъде само двустранен. Както от една страна на този, който строи жилището така и на този, който живее в него и по въпросите за някаква безстопанственост и за минута не трябва да бъде мислено в тази посока.
Също така има избираеми по тази мярка за социалните жилища и мисля, че миналия път го посочихме и още веднъж ще повторя кои са общините. Това са: Велинград, Марица, Пазарджик и Стамболийски – от общините, които ние изброявахме досега.
Друга една възможност предоставят дребномащабните местни инициативи. Това е възможността за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на наводнения, свлачища и почистване на речните корита. Тази мярка вече е отворена в края на миналата година и избираеми по нея са: Ихтиман и Лисичево от общините, които ние сега коментираме.
Искам да обърна внимание и да се спрем и на една друга програма – това е програмата за жилищните условия на ромите. Искам да обърна внимание, че ние говорим за жилищни условия, а не за построяване на жилища. Те са част от една много по-обща и по-голяма програма. Не знам защо община Пазарджик пропусна да информира почитаемата комисия, че ние в момента започваме строителството на 50 социални жилища в Пазарджик. Това е по този заем, който г-н Чачев току що спомена – за Банка за развитие на Съвета на Европа, с много перипетии, г-н Чачев, отново беше отпушено това нещо, много години имаше много проблеми. Сега всички знаят, започваме строежа на тези 200 жилища, 50 от които са в Пазарджик. По тази програма нашето внимание е насочено към изграждане на техническа инфраструктура и никъде в нея не е казано, че ако се изгражда инфраструктурата по програма ФАР, не може да бъде изграждана такава инфраструктура и по тази програма. Така че моля за тази коректност.
Нито една от тези общини обаче, за които говорим, вкл. и община Велинград, не е кандидатствала за изграждане на техническа инфраструктура при нас по тази програма. Още нещо, ние сме дали възможност, тоест вие като законодатели, ние – само като предложители, вие дадохте възможност с една промяна в Закона за устройство на територията да се създават специфични правила и норми за изграждане на някакви специфични зони. Ето, община Велинград казва, че те са отделили такъв терен, но довеждащата инфраструктура минава през 20 частни имота, в които има някакви тежести, да го кажем така най-общо. Ако се ползват тези специфични правила и норми, защото всяка община си ги създава и тя само се одобрява от министъра на регионалното развитие, може би тези проблеми могат да бъдат избегнати, тоест план-схемите на техническата ви инфраструктура да бъдат преработени и направени по такъв начин, при едно друго регулиране на този терен, така че да не създаваме нови проблеми. Целта е да решаваме проблемите, а не да минавате през незаконни постройки, ако трябва, нещо да ги местите и т.н.
Мисля, че може би не са достатъчно популярни, може би ние не сме ги попуряризирали достатъчно добре, но не са използвани възможностите, които предоставят програмите. Точно затова сме написали в този материал, който имате, сайтовете, начините за връзка, начините за намиране на тази информация, както и сме на разположение винаги да ги обсъдим и да ги решаваме. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря, г-жо Денчева. Други?
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Не чухме мярката, в която имаме право да кандидатстваме и тя е отворена по регионално развитие,
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: По оперативна програма „Регионално развитие” ли?
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Да. Цитирахте, че е отворена и имаме право да кандидатстваме по общините и споменахте речните корита. В моя случай – извън регулация. Това означава, че все пак имаме начин.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Мярката е 4.1., „Дребномащабни местни инвестиции”.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Това, че е извън регулация няма значение.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Да.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Г-жа Емел Етем!
ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви. Уважаеми г-н председател, уважаеми народни представители, уважаеми кметове, аз се радвам, че успяхме най-после да седнем и да коментираме тази тема. Ние за втори път обсъждаме в този състав тази тема за по-трайно решаване на пострадалите през 2005 г. от наводненията и този дебат го предизвиках аз, не с цел да прехвърля топката на народното представителство, а, както преди малко много справедливо г-н Чачев каза, изчерпани са всички възможности, които аз имам като министър на извънредните ситуации и правя забележка на някои от вас, най-коректна и най-колегиална: средствата не ги получавате по линия на министерството.
Средствата са по линия на правителството, на Междуведомствен съвет, който е под егидата на премиера на Република България. Аз всъщност в качеството ми на вицепремиер изпълнявам неговите функции. Там присъстват по един заместник-министър от всички министерства и ние сме един помощен орган.
Комисията няма администрация и затова ви молим да спазвате изрично правилника, който заедно с общините го прие Министерски съвет, по който работи тази комисия, защото повече от 85%от средствата, които държавата всяка година заделя за извънредни ситуации, непредвидени от никого, които нанасят поражения на сгради, инфраструктура и други важни обекти и трябва да се възстановят по тази комисия, отиват за общините. Пак повтарям, повече от 85% от тези средства отиват за общините! Всяка година ние правим статистика.
Така че още веднъж, казвайки това, искам да подчертая, че правителството изключително сериозно се отнася към вашите проблеми и се опитва да ви подпомогне когато нещо не е предвидено, не е планирано, да имате възможност да се възползвате от този ресурс и да си ги възстановите, тъй като достатъчно добре знаем колко много проблеми имате да решавате на място с хората. Но разберете, че никак не е коректно четири години ние да не намерим възможност за трайно решаване на проблемите на 200, 300 човека или колкото са общо сумарно останали в тези пет-шест общини.
Това ме принуди да поставя въпроса пред многоуважаемата постоянна комисия ида търсим заедно с тях начин да ви помогнем. Затова днес пред вас сме представители на три министерства. Ако се наложи, можем да разширим присъствието и на други ведомства, които имат отношение към тази тематика, но нашата амбиция е час по-скоро да ви помогнем да се ориентирате и да разрешим един така много важен проблем. С него, разбира се, ще отчетем и други дейности, свързани по различни програми, касаещи политики, както и вие знаете, за интегриране на роми, на представители на малцинства и т.н., социални ефекти.
Така че, да направим необходимото, максимално, повече от тези пари, които нашите партньори от Европа са ни предложили да ползваме, да ги ползваме наистина, да влязат в нашите села, да влязат в нашите градове, с тях да започнем да решаваме проблемите на хората. Аз не искам да пожелая на никого да бъде на вашето място, когато възникне събитие, защото аз знам какво е. Аз съм била винаги редом с вас, знам какво ви е. Но вие трайно оставате там да решавате тези проблеми. Затова моля да видите в нас за пореден път партньори, които искат да разрешат проблемите им. В никакъв случай никой нито ви държи сметка, нито ви се кара, нито иска да ви обвини, че нещо не сте направили.
Аз мога да дам справка за всяка една от общините за всичките години, откакто аз председателствам тази междуведомствена комисия, кой какви искания има, кой какви искания въобще не е правил към комисията за възстановяване, защото и такива случаи има. Вие не сет искали и няма как да кажете „държавата не ни помогна”. Но мисля, че с това няма да ви стане по-леко, нито пък аз ще се чувствам удовлетворена, че сме намерили правилния път.
Молбата ми е да се възползвате от тези програми, за които и преди малко г-жа Денчева спомена. Постоянно изпращайте искания към комисията за корекция на речни корита. Свлачищните процеси са изключително активни в страната, това го знаем всички. Те нанасят огромни поражения. Те не стават само с една подпорна стеничка, която, примерно, след три месеца при по-обилни валежи пак отгоре премине калта и пръстта – и нищо не решаваме. И хората са недоволни и от нас, и от вас и накрая никой не е щастлив и доволен. Затова търсим трайни професионални решения на такива въпроси, които поне пет-шест години да не ни занимават като го направим, да отделим енергия и сили за решаване на друг тип въпроси.
Затова и моята молба е, ако трябва, да сформираме и работна група, ако щете на експертно ниво, конкретно с вас представителите на тези пет-шест общини да работим, да поканим и от другите министерства, но да намерим трайно решаване на проблема. Пак казвам, въобще не ни оправдава фактът, че в тези фургони всичките, които са при вас - и аз знам за това нещо от самото начало – живеят нашите братя роми. Знаем, че са доста трудна общност, която има хиляди други социални проблеми, създава ви на вас редица проблеми, но трябва да седнем и да сложим нещата в ред. Не може вие да казвате „те не си плащат тока, водата, няма да има дадем жилища, защото това натоварва общината”, ние отгоре да ви казваме „не, не, за това нещо въобще не си помисляйте, трябва да намерите начин да събираме парите”. Това е просто прехвърляне на топката и ние трябва да видим по различните програми, ако щете, и със социалното министерство, за трудова заетост, как да ги обвържем, така че да можем максимално да стигнем до едни реални взаимоотношения, в които нито държавата, нито общините, нито гражданите да не са в състояние, в което да не можем да се гледаме. Мисля, че има решение на тези въпроси.
Господин председател, ако приемете, можем заедно с ръководството на Националното сдружение на общините да коментираме тази тема, защото в случая аз поставих въпроса малко по-частно за тези седем общини, които са пострадали от огромните наводнения през 2005 г. и в които явно има сериозни пречки, за да могат трайно да решат въпроса. Но темите, които днес споделиха кметовете с нас, касаят и друг тип общини, в които има такъв тип население, което също се нуждае от обгрижване, нуждае се от тази инфраструктура, за да можем да се чувстваме и ние всички щастливи граждани на милата ни родина. В противен случай вечно ще си говорим къде какво не е свършено, кой ние крив, кой ни е прав. Ние можем да поведем една такава политика съвместно с Националното сдружение на общините.
Още веднъж искам да ви уверя: фургоните няма да ги вземем. Акцията я предприех само по една единствена причина – за да могат да активирам общинските съвети да почнат да търсят трайно решение на въпроса. Разберете, не е честно от нито една гледна точка в тези малки фургони, които са предназначени за месец, два, три. Това е философията на този тип обекти. Когато нещо се случи, човек остане без покрив, не да ходи по роднини и по близки, защото им тежи и защото с цялото си домочадие отиваш, не да се чуди как в едно село, където няма социални жилища и т.н. и ние знаем, че в България това не можем да очакваме от нашите общини, да се чуди и кметът какво да прави, а да предоставяме нещо, което да подслони тези хора месец, два, три.
Дали ще излязат под наем след това, това е тяхно право да решат, дали ще си теглят кредити, за да строят жилище, това е също тяхно задължение. Но така, както битува в пространството в последните четири години – по-скоро тези хора казват „държавата ние длъжна”. Не знам по кой закон и по кои правила когато държавата проявява човещина и разбиране за тежкото състояние, след това държавата трябва да извади и да застрои жилища на тези хора. Но има и други български граждани, които нямат жилища, които също биха казали „на какво основание и на нас държавата да не ни построи жилища?”
Така че ние трябва да водим и една такава възпитателна кампания с нашите съграждани, не да разчитат на държавата. Естествено, има една категория, които са изключително несоциални, не могат да се грижат и т.н., за които ние трябва да проявим разбиране, но другото е въпрос на решение. Трябва да бъдат дисциплинирани. Помните какви разговори водихме, когато давахме фургоните – да не ги пробиват, защото опасността да се подпалят вътре е голяма. Не, те не послушаха. Да им купите по една печка, купихте им по една печка вътре, включихте ги на ток. После се разбрахме по линия на социалното министерство когато имаме такива програми за подпомагане, точно тази категория хора да бъдат включени, за да не ощетим общината. Много стъпки направихме тогава, в които на място бързо, адекватно взехме мерки.
Но ето, виждате, четири години те седят и казват: „Тежко ни е в тези фургони, много е лошо.” И в момента, в който казах „Дайте фургоните”, те казаха: „Те са чудесни, ние предпочитаме в тях да живеем цял живот”. Има начин, по който да седнем и да говорим с тази общност и да търсим по-трайни решения. Миналата седмица бяха тук кметовете на Калояново и на Марица. Кметът на Калояново трябва да ви кажа, че го поставиха в ситуация на вълшебната фея – не, те не искат да е такова жилището, да е инакво, да е на такъв кат, с такъв двор, пък с такава оградка, и ако може толкова квадрата. Това са неща, които въобще трябва да забравим да коментираме, защото ние не изпълняваме желания всякакви.
Ние се опитваме да правим политики, държавна политика, общинска политика във връзка с тази категория наши съграждани и там не трябва да позволяваме, първо, някой да политизира въпроса, второ, да издевателства над възможностите, които има държавата и опитите, които прави да решава тези проблеми. Затова трябва да положим максимално усилия заедно в една посока. Тук печеливши няма. От тази битка никой няма да спечели – нито опозиция, нито управляващи, нито правителство, нито кмет, нито потърпевшият граждани. Затова ми се струва, че е най-добре наистина да си очертаем стъпките и да започнем един по един да решаваме тези проблеми.
Що се касае до комисията, може би на вас ви се струва, че е най-лесно ей така, да направим една сметка – тук 10 милиона, дайте от комисията 10 милиона, да ги решим тези въпроси. Това също няма да е никак коректно. Четири години са минали от този момент, от който има извънредна ситуация, при която тези хора са останали без покрив.
Пред мен са справките за всичките ви общини, колко сте искали, какво сте искали, кое е било в рамките на правилника и на нормата и защо не сте получили, примерно, средства за този тип дейности. Сега тези пари, които са отпуснати в рамките на 2009 г., никак няма да ми се иска да изнасилим комисията и да се опитаме да финансираме неща, които са от преди четири години. Говоря за пълно безсилие при положение, че има толкова възможности и по европейските програми да решим тези проблеми. Пак казвам, бюджетът на междуведомствената комисия е за календарната година, ако възникнат извънредни събития. Ние отсега не можем да кажем какво ни предстои за следващите 11 месеца и затова не е редно да се опитваме с този ресурс да решаваме стари проблеми, за които има други начини на финансиране, както и г-н Чачев преди малко справедливо напомни.
Затова още веднъж предлагам себе си като представител на кабенита за контакти, за да ви съдействам и общо, и поединично на общините, както и досега съм ви съдействала да ги решаваме тези проблеми, но не трябва да чакаме повече. Всеки ден е изключително загубен за решаване на толкова важен въпрос. Не мисля, че тук на тази маса има хора, които биха желали през месец май, отивайки на избори, да влязат в тези населени места, без значение кой е. Но когато решаваме тези проблеми, ми се иска да имаме малко по-глобален поглед, по-перспективно да мислим. Какво имам предвид?
Гледам кмета на Ихтиман насреща си. В този квартал, в който няма дъжд, при който да нес е залива, няма как трайно да решим въпроса, ако първо не оправим канализацията. Така ли е? Каквото и друго да ви дойде на акъла, ще бъде абсолютно погрешно и пари на вятъра похарчени. Канализацията е правена преди много години при друг брой население и къщи, при други нива на валежи и т.н. и сега ако първо не се направи канализацията, ние можем да си обсъждаме много хубави идеи…
Така че и моят апел към кметовете е много добре да си приоритизирате и подредите проектите и етапите и стъпките, по които ги изпълнявате, за да не се оказва впоследствие, че сме дали пари, а не сме предвидили, че не сме оценили реалната заплаха, преди да изградим новия обект. Затова предложението ми е на експертно ниво да изведем тази дейност и конкретно община по община, гледайки спецификата на всяка община и изискванията на всяка програма, да ги решат. Мисля, че тук на този форум и народните представители ще бъдат натоварени с дейности, които са типични за тях и в техните правомощия.
Що се касае до тези норми, за които преди малко се говори, може би е добре в писмена форма да ги отправят към комисията, за да намерят народните представители тяхното място в различните закони, за да бъдат трайно решени.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, г-жо вицепремиер. Благодаря на всички колеги, които взеха отношение, на заместник-министър Пейчев.
В продължение на това, което каза г-жа Етем, нито аз, предполагам, и членовете на комисията не бягаме от отговорността и от възможността да станем, поне лично аз за себе си мога да го заявя – координиращ орган на началния стадий на установяване на тези контакти между различните звена на изпълнителната власт и между общините, засегнати най-вече от този проблем.
Аз предлагам следното, г-жа Етем, а нека кметовете да кажат, в деня, в който се уточним следващата седмица, на експертно равнище да направим една среща, която може да бъде проведена по два начина.
Първият начин е до обяд Министерството на земеделието и храните със своите експерти и специалисти да приеме тези кметове на общини или експертите от общини и за всяка една община да се каже какво бихме могли да направим като възможности, като срокове и какви да са първите стъпки от общините в сроковете, които да поемат. Да кажем, вие ще кажете в какъв срок трябва да се направи предложение от Ихтиман за еди какво си, в такъв срок може да се направи. Това нещо да се отработи на първата среща.
Следобед да се направи срещата в Министерство на регионалното развитие и благоустройството или на едно място да се направи, тук в парламента ако трябва да се направи, но най-добре е в някое от министерствата да се направи. Как е по-добре, според вас, колеги? Дали преди обяд в Министерство на земеделието и храните и следобед в другото министерство?
При всички положения ще поканим и Министерство на труда и социалната политика. Те също имат програми за заетост, имат много отношение, имат специални програми в тази посока. Ще говорим с г-жа Масларова, ще поканим и техни представители. Кажете кой е най-работещият вариант – един ден да влезете в една зала - тези, които имате отношение, заедно с експертите на трите министерства, или до обяд на едното място, следобед - на другото?
РЕПЛИКА: Наведнъж.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Наведнъж, на едното място?
ДИМИТЪР ПЕЙЧЕВ: Най-добре е да седнете и да идват при вас един или двама специалисти, но ако се наложи да ви изкараме документи или карти, откъде ще ги извадим? Най-добре елате при нас, за да изкараме всичко, да го наложим, да видите какво сме направили, специално при нас по САПАРД какво е направено. Във всеки един момент може да се комбинира, да ви се дадат и други идеи, защото влизат агроекологични мерки. Там може да направите временна трудова заетост и да ви дадем и други идеи и там ще бъдат целият комплект специалисти. Но ако прецените, можем и друго да решим.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Напълно го подкрепям, защото нито един специалист не е абсолютен енциклопедист и всичко да знае. Всяка една тема, програма, дирекция има нещо специфично. Ето, сега като говорим за водоснабдяването, канализацията на Ихтиман, си спомням за този проблем и как колегите от дирекция „ВиК” работят по него и финансират един голям колектор там. Тоест всичките специалисти трябва да са там, за да могат да си извикат необходимите хора.
МАРГАРИТА ПЕТКОВА: Идеята на министър Пейчев е добра. Нека да работим по министерства и нека да имаме втора среща, в която кметовете да говорим за това, че всяка оперативна програма поотделно касае бенефициенти, общините, и преплитане на отговорности. Това е много сложна тема. Нека да дойдем кметовете с екипите си, с които разработваме проектите. Моето уважение към всички колеги, но ако наистина кметовете искат да си решат проблемите, нека да дойдат лично на тази среща, защото такова внимание към нас от страна на министерствата, - извинявайте, комплимент правя и на трите министерства тук - просто не е имало в моя опит.
Министерството, което наблюдава оперативната програма, ще е най-полезно и след като си начертаем възможностите да си направим проектите в реални срокове, да си направим една друга среща с ваши представители - не бива толкова да губим времето и да прекаляваме, но да изговорим всички тези неща, защото тук ще ме извини инженер Денчева, но аз продължавам да твърдя, че нашите права по една програма са ограничени по друга. Може би греша точно оперативните програми и възможностите, а и даже мярка 4.1. според мен е социална и здравна инфраструктура и не е точно това, за което си говорим. Но всичко това трябва да се изчисти на експертно ниво. Няма смисъл да губим времето на законодателите. Благодаря.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ще се обадим, нека да има представителство на Националното сдружение на общините, ще ги уведомим. Аз ще разговарям лично с г-н Ремзи Осман да осигури Стефан Тодоров, защото ще има юридически казуси, които ще касаят общинската собственост, за отношенията, да присъства и Стефан Тодоров на тази среща. На 11-ти в 9.00 ч. в Министерство на земеделието и храните. Устройва ли ви?
РЕПЛИКИ: Да. Да.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Министерство на земеделието и храните осигурява залата и до 12 ч. трябва да свършим там.
ДИИМТЪР ПЕЙЧЕВ: Когато дойдат ще им кажем как могат част от тези хора – нали се раздадоха земи – и можем да ги направим земеделски производители, новорегистрирани. Там има допълнителни безвъзмездни средства, които да им се дадат. Всичко е вързано.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Да, сигурно има, добре, от 9 часа започваме и следобед, да кажем, от 14.00 ч. в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Моля г-жа Денчева, от Вашите екипи също моля да бъде осигурена залата.
Може би ще говоря и с г-жа Масларова евентуално нейни специалисти да дойдат после на втората среща в Министерство на регионалното развитие и благоустройството към края на срещата, за да не разкарваме кметовете от министерство в министерство. Но ви моля наистина на тази среща да дойдат кметовете, защото, колеги, с пълното си уважение към вас, но все пак те са хората, които ще преценят, защото много от нещата ще опрат до общинския съвет, трябва да се вземат решения от общинския съвет, да присъстват кметовете, експертите - в екипа да участват толкова хора, колкото самият кмет прецени.
Но уточняваме все пак координацията към Министерство на земеделието и храните, да ни покажете човек, телефон за връзка, за да може кметовете да контактуват за първата среща.
МАРИЯ ЮНАКОВА: Началник-отдел „Селски райони” съм, отговарям на тел. 98511405. Ще подготвим за сряда за 9.00 ч. залата, ще има списък на приемната, така че ще може да влезете.
РЕПЛИКА: И по една програма за всички наредби ще има за всички вас.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Първите една-две срещи ще бъдат така, а после вече ще започне да се работи по сроковете и по възможностите. Имате ли някакви други въпроси, колеги?
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Само едно допълнение искам да направя, тъй като ние в почти всички срещи тук държим председателите на общински съвети малко встрани. На национално ниво говорим само за Националното сдружение на общините, а не говорим за Асоциацията на председателите на общинските съвети. При тях сеща също – утре ще се съберат кметовете и специалистите и т.н., но много от нещата зависят от общинските съвети. Аз мисля, че трябва да ги впрегнем в този проблем също.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Нека да дадем възможност на кметовете на общините да си преценят.
ИВАН ГЕОРГИЕВ: Те не могат да преценят дали да вземат председателите на общинските съвети или не, знаете някъде какво става. Затова от комисията, според мен, трябва да известим председателите на общинските съвети, че ще има такава и такава среща, ако искат, да присъстват. Аз мисля, че това е редното. Не знам, от опит го знам.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря. Благодаря Ви,
г-жо вицепремиер, за участието. Надявам се, че бяхме полезни и ще бъдем полезни на общините, които са пострадали най-много.
Закривам заседанието. Колеги, благодаря ви за участието.
/Заседанието беше закрито в 16.30 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/В. Узунов/
СТЕНОГРАФ:
Файлът съдържа 54876 знаци.