Дневен ред:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по политиката при бедствия и аварии

Стенографски запис








ПРОТОКОЛ
№ …
На 13 ноември 2008 г. от 14.35 часа се проведе заседание на Комисията по политиката при бедствия и аварии.

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители – членове на комисията.
Присъстваха и: от Министерство на извънредните ситуации: Емел Етем – вицепремиер и министър на извънредните ситуации, Стоян Стоянов – директор на дирекция “Финансово-стопанска дейност” в МИС, от Министерство на финансите: Пламен Русев – началник отдел в дирекция “Държавни разходи”, Ива Георгиева – експерт в дирекция “Държавни разходи” и Борис Михайлов.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.

***

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем нашето заседание на комисията при следния дневен ред, който ви бе обявен предварително: представяне и обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет на 31.10.2008 г.
Приятно ми е да ви съобщя, че на нашето заседание присъства
г-жа Емел Етем – вицепремиер и министър на извънредните ситуации. На нашето заседание присъства и Стоян Стоянов – директор на дирекция “Финансово-стопанска дейност” в Министерство на извънредните ситуации, Пламен Русев – началник отдел в дирекция “Държавни разходи” на Министерство на финансите, Ива Георгиева – експерт в дирекция “Държавни разходи”, Борис Михайлов също го познавате, той също присъства на заседанието.
Имаме необходимия кворум. Можем да проведем заседание. Моля стегнато и делово да проведем заседанието, тъй като всеки от вас, почти всеки ми се е обадил, че присъства и на други комисии, на други заседания. Вашето присъствие на други заседания е важно, тъй като гарантира кворума и приемането или отхвърлянето на бюджетите.
По точка единствена от дневния ред давам възможността на министъра на извънредните ситуации г-жа Емел Етем да представи проекта за бюджет на Министерството на извънредните ситуации. Ако има някои въпроси или допълнения от страна на Министерство на финансите или от вас, ще бъдат поставени след това. Заповядайте, госпожо Етем!

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, г-н председател. Уважаеми народни представители, аз мисля да не влизам в детайли по всички позиции, програми и нужди на министерството, за които ние сме искали средства. Всички вие знаете, че проектът за бюджет 2009 претърпя доста сериозни изменения във връзка със световната финансова криза и съответно мерките, които също правителството на Република България и, надявам се, вие, народните представители ще предприемете, за да гарантираме за 2009 година един нормален, приличен ритъм на работа на всички институции. Затова справката, с която ще ви запозная, има характера на един проект за бюджет, който се прави в една нормална ситуация. Нека да не ви прозвучи като оплакване, може би ще видите разлики в сумите, които сме искали и които сме получили, но все пак искам с това изложение да ви обърна внимание, че като едно новосъздадено министерство, работещо от три – три и половина години ние се опитваме да изпълняваме политика, която е изключително важна за Република България. Различни държавни политики въведохме, благодарение и на народните представители, които със Закона за защита при бедствия успяхте да ни очертаете още по-ясно визията за развитие на страната в този сектор – защита сигурността на гражданите от различен род аварии, бедствия, катастрофи, които не са само приоритет на Министерството на извънредните ситуации, а на всички други, които имат функции да се преборват с такъв тип събития.
Що се касае до дейностите, които сме започнали, те са в няколко аспекта. С риск да се повтаряме и да ви давам информация, която вече знаете, но аз съм длъжна да я подплатя и с цифри, искам да ви кажа, че ние имахме нелеката мисия да изградим отряди абсолютно във всички области на Република България, защото съществуващите петнадесет не бяха абсолютно достатъчни, за да гарантират на населението на страната ни именно тази сигурност, за която говорим. Тази дейност е със срок постоянен. Всички вие сте представители от различни райони, ходили сте и в други области и знаете какво е състоянието на този тип структури – изключително нелицеприятно, с много лоша материална база, на много места даже с липса на такива помещения, в които да може да се ситуират отрядите; също така и техниката, с която разполагаха, беше допотопна и дребна, последната – купувана някъде през 70-те – 80-те години на миналия век. Така че тази наша политика - сигурно сте я забелязвали във всички бюджети досега, така и в този проектобюджет за 2009 година сме наблегнали основно на тази дейност – да развием нашите отряди, да ги ситуираме правилно и съответно да ги оборудваме. Затова и капиталовите разходи, които са в проекта, вече внесен на вниманието на народните представители, не ни удовлетворяват. Там сме искали доста по-голяма сума именно изхождайки от тази необходимост, да създадем нови отряди и да ги дооборудваме. Но се надявам в следващата година, вече в зависимост от влиянието на световната криза и развитието на нашата икономика да видим и да проследим дали не бихме могли в края на годината да решим с нещо такива проблеми.
Уверявам ви, че Министерството на извънредните ситуации веднага направи своята рекапитулация и преподреди своите приоритети, така че и с бюджет 2009, ако остане в този вид, да можем да изпълним основните си функции и населението да не пострада от това. Не искам по никакъв начин да разбирате, че няма да има отряди, че няма да бъдат екипирани и оборудвани. Напротив, ще бъдат, но има още какво да се желае в тази сфера.
Продължавам със следващите важни функции, които са от гледна точка на държавните политики, свързани с превенцията и превеждане на държавата ни в готовност за посрещане на различни предизвикателства. Превенцията, както неведнъж сте чували да споменавам, я разглеждаме в няколко посоки. Най-важната за нас е изграждане на национални системи, с които да оповестим населението, да сигнализираме силите за реагиране. Една част от тези задължения, благодарение на гласуваното от Народното събрание доверие на Министерството на извънредните ситуации, на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на здравеопазването ние изпълнихме. Рапортувахме успешно изпълнение и на проект № 112. Той вече функционира. Но, разбира се, тази система не би могла пълноценно да работи, ако ние не продължим да я доразвиваме от техническа гледна точка и в същото време да поддържаме кадрите в тази система.
Тази година се наложи министерството да проведе конкурси за над 600 човека. Вярвайте ми, беше изключително напрегнато и трудно, но ние се справихме – 405 са бройките на служителите в Телефон 112 в шестте центъра и около 200 са отрядите, които ние изграждаме и продължаваме с тези конкурси. Но за съжаление законът за Телефон 112 разбрах, че днес е минал на второ четене и утре предстои гласуване. Благодаря ви за подкрепата, която ни оказахте и комисията може да се похвали в рамките на този мандат с два изключително важни за държавата и за нашите партньори от Общността, разбира се, закони.
За съжаление, докато течеше и подготовката за бюджет 2009 нямаше как да отразим тези неща, които са вече в закона и утре се надявам да бъдат факт. Затова ще имаме нужда от подкрепа в рамките на 2009 година и тук моля Министерството на финансите да си отметне това – в рамките на 2009 година във връзка с възнагражденията на служителите от Телефон 112, които са нова структура, която започна да работи официално от 30 септември, а знаете, че ние вече бяхме предали проекта за бюджет за 2009 година и нямаше начин как да трансформираме в закона - както вече разбирате, ще влезе в сила в края на ноември – да имаме предвид да обезпечим тези хора, за да ги мотивираме да останат да работят в служба на държавата и в служба на гражданите, защото това е един много важен проблем за държавната администрация. Неконкуретнтоспособността и относно средствата, които получават и частният сектор, в общи линии, привлича и изсмуква кадърните наши кадри. Затова Телефон 112 е много важен и аз се надявам и с ваше съдействие догодина те да получат своите възнаграждения и всичко това, което законодателят разписа.
Втората система, която е много важна, е системата за ранно оповестяване, както кратко я казвам, или Оповестително-сиренната система, която стартирахме в рамките на тази година със средства – моля да обърнете внимание – на Министерството на извънредните ситуации. Това е може би един феномен в нашата нова управленска политика през последните три години. Министерството на извънредните ситуации за втори път се ангажира с изграждането на национална система, а не чисто ведомствена, обаче не намира такова отражение в бюджета ни съответно и финансовата подкрепа.
Ние стартирахме тази система. Догодина трябва да я доразвием. Само да ви припомня, че тя е в две насоки: система, с която ще оповестяваме абсолютно всички хора, които са пряко ангажирани към организиране на дадено събитие. Тук са: президент, председател на Народното събрание, министър-председател, министри, областни управители, кметове, всички областни служители, които са свързани с щабовете за координиране на дадени събития, всички общински служители, които отговарят за координацията в общинския щаб. Включително тук говорим за силите за реагиране, които са в Министерство на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването, Министерството на извънредните ситуации със своите регионални структури и всички тези, които трябва да правят тази организация – координация по Закона за защита при бедствия. Така към тази система ще включим и ръководителите на доброволните формирования, които ще бъдат изградени във всички общини, за да могат те едновременно да получат сигнал за готовност и да започнат подготовката.
Вторият клон на тази система са сиренните устройства, с които ще уведомяваме населението при възникване на събития. Както се досещате, тази система е доста сложна и доста обхватна, защото покрива цялата страна, достига включително и до всяка махала. Тя ще се изгражда няколко години. За ваше сведение, в Европа такъв тип системи са се изграждали в рамките на 10-15 години. Според мен, България няма такова дълго време да изчаква, за да изгради тези системи, защото съществуващата е изключително стара и тя вече почти не задейства на ръчен режим. Затова и моята молба към вас е да отделите сериозно внимание тази система да бъде изградена за кратко време. В бюджета за следващата година са предвидени 30 милиона в републиканския бюджет като перо, защото, както вече ви казах, това е национална система и е редно нейното изграждане да се наблюдава от всички институции и от Министерство на финансите. Тя отговаря не само за гражданските събития, не само за случаите на пожар, за които отговаря Министерство на вътрешните работи и за всички други, за които, примерно, Министерството на извънредните ситуации отговаря. Чрез тази система се дава сигнал. Чрез тази система се дава сигнал и при военно положение и при военна заплаха за сигурността на държавата и на гражданите. Така че молбата ми е да продължавате и в годините да отделяте внимание на тази система, за да я доизградим.
Не бих казала, че тези 30 милиона, които са отделени за догодина, са достатъчни. Изключително много като ресурс са. Ако има някаква опция да се увеличат, разбира се, че с това ще гарантираме на гражданите много по-бързо обновяване на съществуващите сиренни системи и на силите за реагиране съответно ще гарантираме много бърза свързаност.
Що се касае до други системи, които министерството изгражда, това е Интегрираната система. Като всяка съвременна европейска структура, аз считам, че нашите министерства трябва да имат такъв тип системи. Тук господин Чачев сигурно може да ви говори с часове като един държавник, един бивш министър в какво състояние се намират комуникационните системи на различните министерства. Те трябва да бъдат изключително съвременни и нови, да бъдат включени в една обща интегрирана система, а не да не може в собственото си вътрешно ведомство да направиш връзка с различните служби. Предполагам, че по този въпрос ще говорят много повече Министерство на вътрешните работи и МО, защото те са и стари структури, традиционно изграждащи своите чисто ведомствени системи.
Затова и молбата ни е да ни подпомогнете да направим тази интегрирана система за Министерството на извънредните ситуации, защото това ще ни спести, първо, много разходи след това, които ние ще отделяме за различен тип комуникации и подведомствени системи,; второ, ще спести изключително много сериозен човешки труд, Това значи, че можем да работим и с по-намален състав на администрацията, ако ние изградим всичките тези съвременни системи (3). И четвърто, разбира се, ефективността, за която ви говорих преди малко, е гарантирана да е на много високо ниво. Затова и тази система има нужда от доразвиване. Тя сега ще стартира. В момента сме в процедури и се надяваме в рамките на 2009 – най-късно до 2010 година да приключи.
Има още какво да се желае с обучението - това е втората политика по превенции – както на силите за реагиране, така и на нашите спасители. В момента в Монтана сме заложили доизграждането на полигона, на който се обучават нашите спасители. Той вече има възможност да работи и като международен полигон, защото получихме сертификат първа степен. Имаме амбиции да го доразвием, защото това е много важно за имиджа на Република България в НАТО като държава-членка на НАТО - нашите сили на Министерството на извънредните ситуации участват там като един от елементите за сигурност, така както и на европейския механизъм за гражданска защита. Затова моят апел към всички вас е да отделяме сериозно внимание на подготовката и обучението на всички наши специалисти, за да сме сигурни, че след това тяхната реакция ще бъде много професионална и в полза на гражданите.
Ние сме кандидатствали за изграждането на този полигон и изграждането на симулатори сме кандидатствали по различни европейски и чужди проекти. Искам да ви уверя, че министерството прави необходимото да ползва не само национално финансиране, но и чуждо. Но като ново министерство, за съжаление, нямаме оперативни програми, по които бихме могли да се възползваме и да изграждаме регионалните ни необходимости. В момента сме в преговори с японското правителство да ни подпомогнат за един симулатор за земетресение, защото знаете, че България е изключително сериозен земетръсен район и за съжаление нямаме много добра подготовка, а само се учим от опита, който животът ни поднася. Нямаме никаква гаранция, че в скоро време няма да се случи. Никого не искам да плаша, но ви обръщам внимание, че това е процес, който не може да бъде прогнозиран. Учените обаче, слава Богу, и в световен мащаб много напреднаха в изследването на този тип процеси и все повече ни дават индикации, че дори и с оглед на чисто човешки дейности, ако щете, като добиване на полезни изкопаеми ние разместваме земните пластове. Тук архитект Алексиева може да разказва много повече от мене какви са последиците. Мисля, че не трябва да подценяваме тази заплаха и че трябва да подготвяме както специалистите си, така и гражданите и най-вече да сме готови с качествено построени сгради и с добър контрол, за да не бъдем изненадани.
Така че и за обучението за полигоните имаме нужда от средства. Казах ви, че няма да навляза в детайли, но имаме необходим ресурс от средства и за допълнителните бройки, които ще назначим сега - за конкурсите, с които ще назначим сега и конкурсите, които започват декември месец и ще се назначат през месец януари - за да доокомплектоваме оперативно-комуникационно-информационните центрове, с които вече всяка една област е окомплектована. Те служат много адекватно и бързо да свържат различните институции и да предадат информация на силите за реагиране.
Ако трябва да калкулирам в цифри това, което говорихме, както разбирате, в момента говоря само за Министерството на извънредните ситуации – към нашия бюджет като второстепенен разпоредител са включени и средствата на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Аз да ви се оплача още веднъж: моята мисия е свързана с това, по-скоро да защитавам национални политики и по-малко внимание ми се обръща за ведомствените ми такива задължения, както за системите ви говорих преди малко, така и за резерва.
Тук апелът ми е към медиите. Моля да бъдете коректни към българските граждани, да не ги дезинформирате, когато казвате, че министерството е получило най-много ресурс. Министерството на извънредните ситуации като такова има най-малко средства във всичките тези три бюджета, които наблюдаваме за 2006, 2007, 2008 и сега в 2009 година. Но процентите, които се явяват в повече, са вследствие на нуждите, които държавният резерв има във връзка с изпълнение на редица европейски задължения и ангажименти, като например глава 14 – това е глава Енергетика, по която Република България има много сериозни задължения за поддържане на резерв на държавата с различен вид горива, които знаете, че струват изключително много пари, така, както и държавата има задължения да поддържа един сериозен резерв от зърнени храни във връзка с основната ни функция да защитим населението, да гарантираме хляба му, прехраната му. Всичко това струва също много пари. Миналата година, помните, че около над 500 лева на тон и много спекулативно се качи цената на пазара – говоря, не само на нашия, но и на световния вървяха тези цени, а резервът се прогнозира от предходната година, но трябва да реагира към края на следващата година и е много трудно да се предвидят какви ще са развитията на световните пазари. Говоря ви само за тези две номенклатури, не говоря за всички други. Нямаме намерение. Голяма част от тях са и класифицирана информация, защото касаят и изискванията на нашата икономика и на отбраната ни във връзка с военновременната ни готовност. Само тези два примера ви дадох, за да илюстрираме как не може да се прогнозира от предишната година събитие, което ще се развие в края на годината и понякога се налага правителството и Република България да реагират в движение и да правят разходи, които не са предвидени по някакъв начин.
Така че резервът има също своите нужди. Някои от тези изисквания, за които ви говорих, са непокрити. Да ви припомня само: за тази година държавата е отпуснала само 70 милиона на резерва. Цифрите, които медиите така и не можаха да разберат, са в рамките на възможните харчове, които може да прави резервът. Ако са записани 200 милиона, от тях само 70 осигурява държавата; другите не са осигурени. Те евентуално могат да се осигурят при операциите, които резервът по законите има право да върши –а да се освобождава от ненужните номенклатури, да обновява резерва и така нататък и има възможност да оперира с тези 200 милиона, условно казано. Със 70-те милиона, които примерно в рамките на тази година по бюджет са отпуснати, резервът може да посрещне само нужните си разходи за заплати, за издръжка и евентуално за някакви много минимални капиталови. Знаете какви са базите на резерва – в изключително недобро състояние, заварени от едно време както за петрол, така и за храни и за всякакви други.
Така че с тези политики, които резервът върши с оглед на новата концепция, която се прие 2006 година, новият начин на бюджетиране видяхте, че успяваме да се справим със собствени сили, за да можем и да обновяваме, и да ремонтираме, и да създаваме добри европейски условия, които са според стандартите. Да подчертая, съоръженията ни за съхранение на петролни продукти в никакъв случай не отговарят на европейските изисквания. Ако някой от вас се изненадва от тази новина, то значи, че и аз ще остана изненадана от това, че той не знае. Всичко това трябва да бъде преведено по стандартите на Европа, защото карантинният период по глава “Енергетика”, специално за горивата, свършва на 31 декември 2008 г. От 1 януари 2009 година България като държава-членка на Европейския съюз трябва да отговаря на условията на базите за съхранение на количествата, които са наложени по норматив. Това е само за ваше сведение. Затова когато медиите отчитат, че има някакъв прираст в сумите за резерва, изключително некоректно го приписват на Министерство на извънредните ситуации. Ние сме само един инструмент, с който се осъществява гаранцията, че държавната агенция ще изпълнява именно политиките, които шестте министерства са й вменили и министър-председателят като отговарящ за дейността на изпълнителната власт, гарантира, че всичко се изпълнява по законите и има контрол над тази агенция. Но ние по никакъв начин като Министерството на извънредните ситуации не се възползваме от тези суми; напротив, имаме повече отговорности и задължения.
Исканата сума общо по отговорностите на министерството, включващи и резерва, са били в размер на 288 442 хиляди, или ние сме получили със 105 милиона по-малко, отколкото сме поискали. Това е във всички тези политики, които се опитах, без да влизам много в детайли, да ви запозная.
Ние сме подписали меморандума с Министерство на финансите по причина, с която започнах моето изложение, че в никакъв случай Министерството на извънредните ситуации няма да постави на колене Република България в една такава тежка финансова криза, но в същото време разчитаме, че за да гарантираме сигурността на хората и да изпълним всички политики, касаещи именно конституционното ни задължение да гарантираме живота и здравето им, с оглед на изпълнението на бюджета за 2009 година ще имаме възможност да искаме преразглеждане в рамките на съществуващите икономически параметри, за да можем да покрием част от тези политики, които са много важни за гражданите на Република България. Аз завърших, господин председателю, готова съм и да отговарям на въпроси.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря Ви, г-жо Етем. Колеги, заповядайте, имате думата за въпроси и за изказвания. Г-жа Алексиева.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Аз ще помоля да задам няколко въпроса и ако е възможно, г-жо Етем, да отговорите.
Първият въпрос е свързан с приключване на изграждането на системата Телефон 112. Тази година всичко се разплаща, но с наличния бюджет и малкото допълнение по нея, или ще останат и неразплатени разходи?
Вторият ми въпрос е свързан с изграждането на новата национална сиренна система. Вие казахте “30 милиона”. Виждам, че капиталовите разходи са малко повече. Ще се изгради ли обаче първото направление изцяло за сиренната система. Вие казахте за първото направление за уведомяване на всички нива от президента надолу. Тези 30 милиона ще стигнат ли за изграждане на това направление, или няма да стигнат?
Как виждате в една обща глобална сума – разбира се, тя ще бъде много обтекаема – изцяло изграждането и, Вие казахте, за по-ранни срокове. Как виждате Вие самата, за колко време смятате, че бихме могли да отстояваме това във времето да се случи?
Това са двата по-важни въпроса. За резерва няма да задавам въпроси, знам, че там нещата са по-особени. Виждам плюс това, че има доста увеличение, което все пак е относително прилично като цяло. Не знам дали е достатъчно, това не мога да кажа, но сега не разглеждаме неговата дейност. Преди около година я разглеждахме и тогава повече се задълбочихме. С това ще приключа.
Последно, по изграждането на отрядите ще успеем ли всичко до края на годината да изградим, или ще останат дейности, които са необходими в следващия бюджет по самото изграждане? Изключвам фонд “Работна заплата”, осигуровките. Благодаря.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Други?

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ: Въпросът ми е по-скоро към Министерство на финансите. В рамката на бюджета за годината увеличението на заплати и възнаграждения средно за всички ведомства е 10%, докато за Министерство на извънредните ситуации увеличението е 56,33%. Същевременно капиталовите разходи, които се предвиждат в бюджета, имат ръст – не помня точно процента, но 899 500 хиляди с опция за още 1,1 милиард (700 милиона плюс 400 милиона). Или на практика общо капиталовите разходи за държавата са 6,3 милиарда заедно с опцията. Докато Министерството на извънредните ситуации колкото е имало миналата година, толкова – и тази. За мен просто това е абсолютно недопустимо, тъй като има да се доизграждат неща, които са от национално значение. Бих казал, че ако не се направят, биха имали пагубно значение за икономиката и не само за икономиката, но и за населението.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Благодаря, г-н Чачев. Други? Има ли някакви въпроси?

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Госпожо Алексиева, за Телефон 112, първия Ви въпрос. Аз го разделям на две. Както и преди ви казах, ние бързахме изключително много, за да спасим съдебната процедура, защото държавата ние пропуснала много години, не търсим на кого какво, каквото и да е, ние като държава-член на Европейския съюз трябваше да направим необходимото, за да ускорим това. Какво направихме? Ние сме завършили шестте центъра. Всичките три министерства си имат своите отговорности и задължения. Сигналът от шестте центъра стига до областните звена на тези три министерства.
Това, което поиска министър Миков, е следното. Министерство на вътрешните работи има 190 РПУ и 190 пожарни отряда, ако мога така да ги кажа, служби, които са разположени в различните общини, с оглед на тяхното вътрешно териториално разпределение, за да могат да покриват няколко общини и да са по-експедитивни. Министър Миков счита, че ще бъде още по-добре и че работата им ще бъде още по-ефективна, ако сигналът постъпва от Телефон 112 директно в тези РПУ и минава също и през областните, защото те трябва да координират. Ако е на по-голяма площ на областта, някой трябва да им издава команди. Това са такъв тип сили. Затова Министерство на вътрешните работи ще имат нужда да изградят тази част от областните служби до техните РПУ-та.
Това обаче в никакъв случай не пречи на Телефон 112. Той си работи в момента. Тази информация, която стига до областните им звена, те по свой си канал – те сега също имат връзка. В момента областните им структури с РПУ-тата са си в постоянна връзка, имат си вътрешна национална система. Те по този канал предават, но искат да е по същия начин, както е досега, по оптика, за да може и при тях да има екран, всичко да е с карти, да нямаме там човешка намеса - някой казал там, вдигнал телефон, не казал. Така че МВРР оттук насетне ще трябва да изгради от областните до РПУ-тата (190) тези, така да ги нарека, опашки.
Министерството на здравеопазването имат съответно 185 пункта на спешна помощ в цялата страна и при тях също сигналът стига до областните центрове. Оттам си предават по своите си канали, както и сега ги имат, защото техните звена, както знаете - центрове за спешна помощ, филиали и т.н. – и те си имат тази комуникация от централните и до областните и до тези 185 пункта. Те искат да я направят по този начин – по оптика, по електронна, съвременна и Министерството на здравеопазването трябва да си задели тези пари и да направи тази връзка. Но пак повтарям, Телефон 112 работи. Това не пречи на функционалността.
Така че Министерство на извънредните ситуации има само нужда от средства, за да може да не загубим утре – в други ден тези оператори в центровете, които назначихме сега и които не са отчетени в бюджет 2009, защото те и бе това получават 300-400 лева заплата, с два езика минимум да го държиш на 300 лева! Вие всички знаете каква е ситуацията в страната. Затова и молбата ми е за заплатите им, да направим необходимо да не ги подлагаме на риск. И без това имаме 7%, със всичките уговорка, че ни орязвате и издръжките ще ни станат доста трудни. Това е с Телефон 112. Разбира се, че оттук насетне вече специалистите имат възможност да доусъвършенстват системата, защото все нови и нови неща се пораждат. Ето, например в момента се водят разговори за следното. Много пъти хората се обаждат и при някакво транспортно произшествие на пътя търсят “Пътна помощ”. Знаете, че “Пътна помощ” станаха частни структури. Трябва да дойде КАТ, а казват, че на телефон 165 получават само номерче, без да идва оперативна кола да отчита. Има тънкости, с които ние ще се опитаме да облекчим докрай гражданите. Затова ще се налага специалисти от трите министерства, с оглед да бъде по-ефективна работата и да облекчим гражданите, да доразвиват системата. Но това са неща, които са нормални за всяка една система. Тук изрично заявявам, в рамките на 2009 г. в рамките на Министерството извънредните ситуации не е изисквало пари за изграждането на системата.
Що се касае до т.нар. съвременна сиренно-оповестителна система, изграждането на тази част, която е свързана с оповестяването на хората, които трябва да правят организацията, с оглед на това, което г-н Чачев каза, на изключително голямата важност за населението и за всички нас, сме го предвидили да приключи декември. Най-много, ако се забавят някои от тези структури, да ни дадат имената. Трябва да ни дадат имената, трябва да ни дадат минимум по два номера, на които да ги търсим. Това е програма, която ние ще вкараме, защото някои още не са си направили щабове. Аз съм издала нареждане всички общини да имат готови щабове с имена, не постоянно действащи, но да са готови с имената, с координатите. Това може да забави, само някъде вкарването на тези имена. Условно обаче на всички ръководители и техните заместници имената им ще бъдат вкарани в системата, ще може до края на годината този клон да работи.
Що се касае до сирените, както и преди малко ви казах, съществуващите работят, а новите трябва да се сменят поетапно. Това, което специалистите на този етап казват, е следното. С оглед на всяка една област се прави една карта на разпространение на звука. Очертават се радиуси, трябва да има някакво покритие, тъй като това е на указ, знаете. С оглед на това се определят колко устройства трябва да бъдат монтирани, за да има това звуково покритие. Тук не може едно към едно да кажем “според толкова население, толкова села – толкова устройства”, защото веднага ще ме коригирате като народни представители: планинските райони, селата са разположени по изключително нестандартен начин. Там си е като махали, там на и разпокъсани, в зависимост от това, къде минава реката, къде минава долчинката, къде е построено населеното място и се налага конкретен анализ на всяко населено място, за да се прецени колко устройства са необходими, за да стигне звукът и да покрие територията.
Така че този процес ще е динамичен и затова и специалистите не можаха да кажат, затова нямаме и в договора такова изискване за конкретна цифра, но в никакъв случай няма да е под 150 милиона в национален мащаб, защото това се прави поетапно, за всяка област конкретно, проектира се и след това вече започва изграждането. Тогава можем да разберем каква е цифрата. Нямаме възможност и ресурс в момента да направим пълния проект по причина, че не са заложени в бюджетите ни такива пари.
Тук искам само да ви коригирам: 30-те милиона, за които говорих, те са в централния бюджет. Капиталовите разходи на министерството са отново 22 милиона. Ние оттам не можем да ползваме и стотинка за изграждане на тази национална система. Те ще отидат единствено за изграждане на отрядите - ще ви отговоря в третия въпрос – и за доизграждане на местообитанията на отрядите, ремонтиране на всички тези дирекции, които са в изключително грозно състояние, закупуване на техника, оборудване за тези отряди и на второ място за министерството и компютри се налагат и разни други неща – знаете, че ние поетапно обновяваме. Направили сме си съответно и списъците, приоретизирали сме ги, наново сме ги огледали сега, с оглед на новата финансова дисциплина, която сме наложили. Но системата за сиренно оповестяване наистина ще ви бъда благодарна, ако я имате предвид и агитирате и вие като депутати я подкрепите да се изгради максимално бързо.
Ако този ресурс – около 150 милиона – България го има в рамките на три години, може да я изгради за три години. Може да е и повече, разбира се, казвам ви под условие. Зависи от това, кога страната ще осигури тези средства.
Това, което сме заложили в рамките на тази година и догодина, е пилотни проекти, които сега текат и до края на годината вие ще имате възможност като депутати да ги видите. Единият е в Русе включително. И вие като депутати от Русе ще имате възможност пряко да го наблюдавате и да го контролирате. До края на другата година, ако можем, да покрием максимален брой областни центрове, защото те,от една страна, са много по-населени. Тази експертиза се прави – забравих да ви кажа това – не само от специалистите на Министерство на извънредните ситуации, но се очакваха експертите на ДАИТС, от които се очаква да извършват функцията да контролират сирените, да оповестяват и т.н., от Министерство на отбраната се очакваха специалисти, от Министерство на вътрешните работи се очакваха специалисти. Те дадоха тази препоръка да се опитаме да изградим там, където има повече население, защото тя е предназначена за хората, да оповести хората, а от големите, от областните центрове – там е концентрирано най-много население… Това е първата стъпка, която предвиждаме, а следващите вече – поетапно, ако има пари, във всяка една област паралелно могат да започнат изграждането.
Също така сме предвидили различен тип като география планински райони – те са равнинни, те са много различни – и това ще ни даде и практиката, за да знаем как ще изграждаме другите, ако има ресурс, защото и логистиката на едно такова изграждане е много важна. Ние вече се сблъскахме при Телефон 112 и си дадохме сметка. Всичко това сме проектирали и сме готови при даден ресурс веднага, паралелно да започнем изграждането едновременно навсякъде.
Отрядите – пак разделям въпроса - в бюджета на министерството няма заделени средства за тази система. Те са изведени на отделни пера, за да могат да се контролират, защото касаят национална система, няколко министерства, да има по-добър контрол и да има значимост на проекта. Другото е за нуждите на министерството.

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Покрити ли са със средства за изграждането?

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Не. Тридесет милиона само, които не са достатъчни. Те ще бъдат достатъчни само за някакъв нищожен етап, както ви казах и някои от областните центрове само, не всички, до края на другата година. А до края на тази година системата за оповестяване на хората, които участват в организацията, ще бъде изградена. Тя е с ресурс, който е залегнал в бюджета на министерството в 2008 г.
Що се касае до отрядите, до края на годината ще има отряди навсякъде, в това мога да ви уверя. В момента тече обучението на тези, които издържаха конкурсите, назначени са. Остават около 200 души, които ще назначим по всяка вероятност месец януари. Сега през декември ще протекат процедурите. Това са допълнения, ако помните, които заедно с вас решихме да дадем към тези отряди, които са от 16 човека и не са доокомплектовани. Такива сварихме и от старата Агенция “Гражданска защита”. Само три отряда бяха големи; другите бяха по 16 човека. От 16 човека не могат да се дават дежурства. Трябва да са пет, за да има пълен състав.
Така че отчетохме необходимостта и от тях. Но в момента е по-важно във всяка област да има по един отряд. Това беше важно за нас, да започнат. Тези, които са предвидени в рамките на 2008 г., са по 25 човека. Там този пропуск ние сме отстранили веднага. Тази година не сме назначавали никъде в неокомплектован състав отряди. Те трябва да се обучават, защото в тези области хората няма на кого да разчитат. В тези области, в които има вече някакви отряди, знаем, че те функционират и работят, сме ги оставили да бъдат назначени в рамките на януари, защото преди малко ви казах, че просто няма физическа възможност служителите на Министерство на извънредните ситуации да провеждат всички тези конкурси. Говоря ви за около 600 назначения. По отношение и на отрядите, и на операторите на Телефон 112 спасителите минаха на психо тест, минаха на физически тест. Всичко това изисква време и екипи, които да тестват. Явяваха се над 300 човека кандидати за Телефон 112. В Монтана бяха 400 и няколко, в Кърджали бяха 300 и няколко, в Русе – да не ви ги изброявам. Имаше много голям интерес към тези звена. Естествено, това отнемаше и време, за да могат да бъдат третирани по еднакъв начин всички тези хора и да могат да бъдат проведени правилно конкурсите. Казвам го за да ви обясня защо не успяхме в рамките на тази година да назначим всички. Но декември продължават тези конкурси и януари ще финализираме. Това няма да пречи, отряди има навсякъде до края на годината. Всички тези фактори ние сме ги отчели.
Абсолютно добро покритие има от старите отряди, които са професионално обучени и знаят как да реагират. Те отговарят за техни съседни отряди, в които спасителите са нови или в момента текат конкурси при тях, за да могат веднага да ги покрият. Отчели сме зимната ситуация и готовността на пътища и на общини. Направили сме ново преразпределение. Сега ви давам пример. Ако не успеят да довършат Хаинбоаз, както ни докладва директорът на НАПИ, имаме готовност всички отряди, които са около Габрово и Шипка да действат много бързо. Имат готовност с техниката (въпреки че не ни е задължение), която е на територията на тези области и всички я имат като списък и си я разменят, включително в частните фирми, за да могат да реагират бързо и адекватно.
Така че ние сме си направили програмата с оглед на реалностите, които имаме. Добре е обаче, и с това ще завърша отговора си, да помислим за тези отряди, как 25 човека могат да покрият цялата област. Този ексизтенц минимум от вас, благодарение на вас, ние го извоювахме и го имаме. Но достатъчни ли са 25 човека, например, да покрият област като Сливен, област като Ямбол? Оттам насетне вие ще дадете отговора. Аз се надявам тази система, която е част от националната ни сигурност, ние да я доразвием и тя да има един много устойчив вид, за да може да продължи да служи на хората.
Що се касае до средните заплати и ръста на министерството на извънредните ситуации, ще помоля г-н Стоянов и нашите колеги от Министерството на финансите да отговорят на г-н Чачев.

СТОЯН СТОЯНОВ: Г-н Чачев, ръстът на средната работна заплата, въз основа на която е формиран бюджетът, е точно 10%, съобразно политиката на доходите, както е на всички министерства. Увеличението на масата на средствата за заплати и осигуровки е за допълнителните бройки, които бяха дадени в средата на тази година, а догодина са предвидени от 1 януари.
Действително, капиталовите разходи са следващата година, точно 32 милиона, колкото са и през тази година, от които са 22 милиона в бюджета на самото министерство и 10 – в Държавната агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”. Благодаря ви.

ПЛАМЕН РУСЕВ: Аз искам да кажа само две неща общо и ще мина в другите конкретни неща. Наистина, г-жа Етем много добре описа цялата ситуация с работата на министерството, но мисля, че си личи работата на министерството, просто не можем да отречем един факт. А връщайки се в бюджета за 209 г., искам да кажа, че наистина този бюджет много трудно се направи, но него все пак го има, реален е. Мога да кажа в процеса на работа, че доста сме си стеснили различията, което просто звучи така страшно, цифрата я има, а ние не можем да я осигурим като Министерство на финансите, но въпросът е, че разликата е доста приближена.
Във връзка със заплатите, за което попита г-н Чачев, мисля, че това е точният отговор. Всъщност има осигурени бройки, които не са били в миналия бюджет и затова те всъщност скачат, има такава фрапираща разлика. Тук аз подкрепям също по отношение на проблема за осигуряването на заплатите и на “Гражданска защита”, и на Телефон 112. Уточнението е, че заплатите са осигурени за всички, но те са ниски. Всъщност това е, което бихме могли да работим в бъдеще. Ще се търсят резерви. Ние сме строги в разходната политика, но никога не сме били затворени и не сме проявявали разбиране в тази насока, така че ще търсим някакви механизми.
Връщам се пак на част от въпроса на г-н Чачев за капиталовите разходи. Да, поглеждайки тук редчето, те не са мръднали абсолютно тези 32 милиона, но реално тези 30 милиона в централния бюджет в по-голямата си част са капиталови. Така че има леко изместване. А сега в пленарна зала на Народното събрание се гласуваха от резерва още 15 милиона, които в основната част пак са капиталови. Ако не е така, моля да кажете. Става въпрос от излишъка. Така че това е гласувано в пленарна зала. Всъщност като цяло колкото и да е труден този бюджет, във всички направления има по малко увеличение, което, колкото и да ни е трудно, е такова.
Благодаря Ви.

ВЪПРОС ОТ ЗАЛАТА: Един уточняващ въпрос. Явно, че излишъкът ще бъде осигурен на 93%. Капиталовите разходи ще бъдат ли и те на 93%, както на общините, или на 100% ще бъдат осигурени?

ПЛАМЕН РУСЕВ: Идеята е капиталовите разходи да не се пипат, тоест, пипа се издръжката.
Доколкото аз знам, ще са на 100%, но въпросът е, че това 93% не значи, че това е крайното. И предишни години имахме буфери, така че и в повечето случаи тези буфери в последните предишни години, защото в предишната година я нямаше. Но винаги накрая се пишеха едни искания и в повечето случаи в общи линии те се реализираха.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Други въпроси имате ли? Ако няма, аз предлагам да се ориентираме към приключване. Искам да кажа само две думи на базата на вашите изказвания и на базата на моето лично впечатление. Наистина има разработен един много странен и добре подготвен бюджет на министерството за следващата година. Просто който иска, може да намери това, което иска да види в бюджета, като започнете от основните политики, които ясно са формулирани, като се мине след това през дейностите, които трябва да обезпечат тези основни политики и се стигне на трето място със стойностите по показателите за изпълнение на тези политики за всяка една от политиките.
Въпросът ми е по-скоро, че след като се приеме вече, ще последва и следваща стъпка тези показатели да се разбият по отдели, по звена в съответното министерство, за да може всеки един от специалистите да знае какво му предстои да прави по време през годината и като крайни резултати. Аз смятам, че това, което е като бюджет, в никой случай – и изказването на г-жа Етем беше такова - не са достатъчни, но все пак обезпечават основните функции и задачи, които има да решава министерството.
Въпросът ми към Вас, г-жо Етем, е да поставим ли за пореден път въпроса със задължителното заделяне на средства за превенция. Никого не искам да убеждавам какво значи да се извършва превантивна работа и защо най-накрая това, което каза един колега преди да седнем, колкото и да си го приказваме, едни и същи хора пишат бюджета и едни и същи хора казват “не може” и т.н. След кат може за енергийната ефективност да задължим министерства и ведомства да заделят определен процент от капиталовите разходи, какъв е проблемът да заделят 2 или 5 % за превенция? Защото наистина повече от очевидно е и практиката го е доказала, че всеки лев, вложен за превенция, после спестява 10-15 лева след събитията. Аз лично имам желание, колкото и да изглежда че е до втръсване, пак да поставя този въпрос в обсъждането на бюджета и в пленарна зала, но моля представителите на Министерство на финансите, когато се огледат отново всички предложения, да поставят този въпрос. Ние ще го поставим, ако комисията приеме и не възразява това.
Другият ми въпрос към министерството е: с какво друго смятате, че бихме могли да помогнем като позиция на комисията в обсъждането на бюджета в зала или с предложение на комисията, което да дадем при цялостното формиране вече на бюджета за 2009 година?
Ако нямате готовност веднага, можем допълнително да го опишем.

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Колеги, аз не влязох в обяснение за останалите няколко дейности, по имам вменени отговорности, защото казахте, че бързате за други комисии, но например аз не съм много убедена дори в тазгодишния бюджет дали са били много ефективни някои от записаните пера и за какво се използваха.
Първо, в проекта, който ние дадохме като материал на Министерство на финансите, изрично сме написали този текст, за който казахте, г-н Узунов, да задължим различните институции да си отделят в бюджетите един ресурс, който да го нарекат такъв за извънредни ситуации и ако нямат такива през годината, да си го ползват за каквото те си преценят, никой няма да им го вземе и да им го отнеме. Той не е закован, но дава една сигурност, че има перо, от което да се възползват при възникване на някакво събитие. Всеки вече има някаква памет и може да прецени колко и какъв да е процентът. Аз съм за, но за съжаление не се прие в проекта на Министерски съвет.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Но аз мисля, че за това нещо има някаква договореност между Министерство на финансите и Националното сдружение на общините. Тук говорим за посрещане на аварийно-спасителните работи.

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Аз не говоря за това; за това след малко ще говоря. Говоря за тези проценти за превенция, които даваме и които искаме всяко министерство да си заделя, да има такъв фонд. Как ще го наречем – всеки е свободен да си го нарича, ако не иска да ползва тази терминология, но съдържанието е това. Не се прие.
Що се касае до това, което Вие казвате, миналата година може би имаше едно неразбиране от страна на ръководството на парламента и някой може би по две линии е председател на парламента, че общините са изключително ощетени, нямат средства и ресурс и при възникване на дадено събитие те не могат да реагират веднага, защото нямали пари, пък от комисията докато дойдели – и т.н. и извоюва миналата година г-н Пирински 10 милиона в бюджета за такъв тип дейности. Какво се случи тази година с тях? До този момент поне моята информация е такава – тук вече представителите на Министерство на финансите могат да ме поправят, ако греша.
Десетте милиона, които бяха записани на отделно перо, с което разполагат само общините, и то не при ясни правила и никакъв контрол – неразписан! Какво се случи? През месец юли беше разпределен на всички общини след много заседания и срещи с Националното сдружение на общините като критерият беше глава от населението. Бойко Борисов получи 1,6 милиона. Малките общини – смятайте си ги – 3, 4, 5, 6, 7 хиляди – нещо подобно. Всеки си знае населението и може да си го сметне. По този критерий през месец юли 1,6 милиона влязоха в Софийска община. Давам ви примера не от политическа гледна точка, а като потърпевша. На 3 юли Челопечене гръмна. Държавата оттогава досега изсипа много милиони в това събитие. Веднага след това се дадоха и пари, по линия на комисията. Ако знаех, че ще зададете този въпрос, г-н Узунов, аз щях да дойда направо със справките, но ще Ви ги изпратя. Говоря за събитието конкретно и как общините харчат и т.н. Тогава държавата отпусна много средства, а няма никаква информация с тези 1,6 милиона какво е направила Столична община. Нали те са за първа реакция, нали са за бърза реакция? Да купиш вода на хората, да им купиш храна, да осигуриш превоз, транспорта, да ги изведеш на най-подходящи места, да им гарантираш и всичко, което общината счита като организатор на тази община, кметът, да направи в даденото събитие, а през цялото време обяснява как трябва. И ние изплатихме всичко – и стъкла потрошени, и потрошени стъкла, и курници и т.н., армията получи допълнително пари, селскостопанските прозиводители получиха 5 милиона допълнително. Какво ли не получиха за този случай!
Зададох въпрос и към Дора Янкова като председател на Националното сдружение на общините тя има ли информация как се процедира с тези средства. Тя самата нямаше информация, че са преведени към общините, не обърнаха внимание. Може би е добре да анализирате тези 10 милиона дали правилно ги дадохме, критериите, по които са разпределени, правилни ли са, кой ще осъществява контрола. Въобще, не казвам, че общините имат кой знае колко много пари и че те са им излишни, но моята принципна бележка беше, че 10-те милиона не трябва да се дават на глава от населението, а на постъпило събитие, защото никой никъде не калкулира, че тази година на всяко едно място ще се случи нещо и общината ще ма разходи. Дай Боже да нямат никакви такива!

ПРЕДС.ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Но то е повече от очевидно, че така трябва да е!

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Нали така го гледахме, а решението е било – на глава от населението и те да правят точно за тези неща… Въобще казвам, като не искам да ме разберете погрешно, не съм за това, че общините имат много парии те са им дошли в повече. Не, но някои общини ще имат нужда от средства и са имали нужда от средства в рамките на тази година и не са ги получили. Познайте за какво ще използват 7-те или 8-те хиляди, които са им дошли! Това е едното ми притеснение, защото тези пари пак остават догодина в бюджет 2009. Поне да разпишем критерии, ако трябва, колеги!
Вторият въпрос – 5 милиона за доброволци. Тази година нито един не се възползва и стотинка от тези пари не изтегли, за мое голямо съжаление. Няколко пъти изпращах писма, присъствах преди месец на общото събрание на Националното сдружение на общините и там поставих въпроса. Да, тръгна по някакъв начин регистрацията на доброволните отряди по общини, немалко има, дори тези, които са регистрирани, не са си направили труда и да кандидатстват към Министерство на финансите, защото оттам ще могат да ги обучат. Държавата е отделила пари, за да обучи доброволците. Ще може да ги застрахова, за щото те са живи хора и влизайки в акция, те трябва да имат някаква гаранция. Държавата отдели пари с наредба, която приехме. Ще може да ги облече, за да не хабят собствените си дрехи и да имат някаква защитна униформа все пак, защото те не отиват на сватба, а отиват на събитие, в което може да има агресивност и т.н. Има специални униформи. Не теглиха пари. Слава Богу, сигурно са нямали нужда да ги включат в някаква акция, защото държавата по наредба също им дава пари за периода, в който са били в служба на общината и на народа. Ето, тези 5 милиона до ден днешен седят. Те сега ще отидат в излишъка и Министерство на финансите ще възнагради я някоя болница, я някоя пътна структура ще получи парички. Но, за съжаление, ние не си изпълнихме мисията да имаме помощници към общините, да имаме помощници към кметовете и всички ние да сме удовлетворени.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Нямаше ли някаква нормативна пречка, някаква допълнителна? Кметовете ми се оправдаваха, че трябва специална наредба –за това.

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Две наредби са приети и стандарти от Министерски съвет, уведомени са, че са приети- Веднага, когато ги приехме, им пуснахме съобщение, че вече могат да кандидатстват по 5-те милиона и т.н. В същото време те започнаха да правят някаква регистрация, но не много активно. В момента върви регистрация на доброволни формирования. Но тук и молбата ни към вас е следната. Ние приехме едни стандарти, за да стартираме. Тук Министерство на финансите бяха абсолютно прави, знаейки явно манталитета ни на мислене. Аз не се съгласих с тези стандарти, защото ми се стори, че са ограничителни. Най-голямата цифра, която беше за най-голямата община, беше 80 човека отряд. И аз приех, че това е някакъв изключителен катаклизъм, че с 80 човека няма да можем да спасим никого. Но те дори 80 не намериха в рамките на тази година.
Трябва да подтикваме малко по-активно кметовете да търсят хора, които да регистрират, за да можем да ги обучим и да може да ползваме. Аз съм “за” и догодина дори бих искала да трансформираме, ако трябва, тези 10 милиона към тези 5 милиона и да ги ползват за такъв тип нужди, но да регламентираме за какво и да ги изпълняваме.
Тази година имахме заделени 80 милиона по линия на комисията, която подпомага и възстановява при възникване на събитие. Със всяка година, съответно на базата на постъпилите искания в комисията ние правим и предложения към Министерство на финансите за увеличаване. Искали сме 280 милиона. За 2009 г. са предвидени 80 милиона. Както ви казах, само в началото на тази година 500 милиона бяха исканията на общините и на министерствата. Няма как да ги покриваме. За тази сума в никакъв случай не апелирам да продължаваме да изискваме да я увеличаваме. Тя е резерв. Не всички така я ползват, някои се опитват да прокарат и проекти, които са чакащи дълги години и т.н., но разбирам и тяхната важност и значимост. Много е важно тук да дисциплинираме нашите министерства и нашите общини по-скоро да отделят внимание на превенцията, това, което каза и г-н Узунов. От тези 90 милиона, които са за догодина, по-скоро да участват с проекти, които са с по-дългосрочна визия, а не да асфалтираме пътища, защото ще дойдат избори или не да оправим еди коя си сграда, защото депутатът ще дойде и ще ни се скара как може в моя район да има нещо такова? Трябва да се опитаме да ползваме държавните субсидии много ефективно.
Още един апел към вас – и с това свършвам, моля ви и при вашите срещи с кметовете: обърнете им внимание, че много голяма част от проблемите, свързани с превенция, проблемите, които са останали вследствие на някакви събития – наводнения, градушки, земетресения и т.н., могат да ги решават с оперативните програми. Селските райони разполагат с 4 милиарда евро, с които могат да си оправят и пътищата, подземната инфраструктура, канал, вода, всичко да асфалтират. Моля натам да насочим усилията си. Ще стане много по-трайни ще стане много по-добре, защото сега едни пари искат от комисията да асфалтират, а след това ще прокопаят всичко, за да прокарат отдолу канал – вода, ток, газ и т.н. нека да се опитаме правилно да ползваме всичкия ресурс, който Република България има право да използва. Те ползват твърде малко това. И по регионална политика имат възможност да се възползват, и от околна среда и т.н.
Благодаря Ви.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Аз също Ви благодаря. Преди да подложа на гласуване приемането на бюджет 2009 г., искам да Ви кажа, г-жо Етем, че ние проведохме едно извънредно заседание в началото на седмицата и трябва да Ви кажа, че констатираме една много добра подготовка от страна на структурите, на областните администрации, на общините за работа при зимни условия, тоест кадрите по места, местната власт, структурите вече си знаят своите отговорности, знаят задълженията си и има готовност в много висока степен да се посрещне зимата. Разбира се, винаги могат да се получат изненади, които не са предвидени, но така или иначе, нагласа има.
Имахме специален въпрос към кметовете на общини и към институциите и ни направи впечатление, че как и какви трудности срещат по прилагането на Закона за защита при бедствия, нямаше нито едно възражение по този закон. Всеки си знае отговорностите, знае си мястото и аз се радвам, че нашата комисия беше част от приемането на един закон, който работи успешно и добре.
Смятам, че колегите биха били удовлетворени, че тъй като отчитате доста свършена работа през тази година, сигурно ще приемете отчет за работата на министерството през 2008 г. Добре ще бъде да запознаете комисията ни с всичко онова, което е свършено, за да сме информирани в пълна степен за онова, което се прави и онова, което предстои да се прави през 2009 г.

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви много за добрите думи. Това ме кара като министър и като политик да считам, че с всяка измината година ние все по-добре се подготвяме като общество, тъй като има различни предизвикателства, но искам да изразя и моето притеснение. Аз много се радвам, че в област Разград нещата седят добре, защото явно там областният управител си знае работата, кметовете си знаят работата, директорите на звената, в случая нашият директор, е направил добра организация, съответно и ние министрите сме се постарали. Но аз имам притеснение, господин председателю, че има няколко общини, в които хората ще посрещнат отново зимата във фургони. Искам да споделя това с вас. Изпратих им различни писма, както знаете. Моля, ако трябва, да ги поканим тук на следващо заседание или ние да отидем. Пловдивска област е една от тези области, в които има най-много общини с нерешени такива проблеми. Това изключително много ме притеснява и ако колегите се нуждаят да им съдействаме, нека на място да направим този анализ и с тях.
Що се касае до закона, аз се радвам, че отчитат необходимостта от този закон, но искам да споделя още нещо с вас. Забелязвам едно объркване със Закона за управление при кризи. Дори на големи общини като Столична община, където се предполага, че кметът има и разни научни степени и титли и е много грамотен, организиран човек, той самият сбърка по време на Челопечене Закона за управление при кризи и Закона за защита при бедствия – не знам дали обърнахте внимание. Моля като народни представители да анализирате и това, каква е необходимостта функционалността и на единия, и на другия, за да не изпадаме в ситуации всеки да чете различен документ и да прави различни интерпретации. Вие като законодатели се постарахте и разписахте ясно и точно Закона за защита при бедствия, кой какво прави, но някои явно считат ситуацията, в която изпадат, за криза и четат Закона за управление при кризи. Така че ще ви бъда изключително признателна, ако и на това обърнете внимание.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Има и нещо друго, защото аз и всички ние внимателно следихме нещата. Има наложена такава терминология от хората, че е криза и трудно се разделят двата закона – за бедствията и за кризата. Но това е друга тема. Правилна е забележката Ви.
Колеги, който е съгласен с приемането на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 година, моля да гласува! Към тези гласове (5) прибавям и гласовете на Проданов, който излезе и ми се обади, прибавям гласа на Фидел Беев, който ми се обади, на Анелия Атанасова, на Олимпи Кътев, които бяха, но отидоха на други заседания. Фактически стават 9 гласа за. Петя Гигова беше “въздържала се”, ми каза, Димитров – “въздържал се” и г-н Чачев – “против”. С 9 гласа за , 1 против и 2 – въздържали се, се приема предложението за проектобюджет за 2009 г.

РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Може ли един въпрос извън дневния ред във връзка с това, което г-жа Етем постави като въпрос. Действително в Пловдивска област (аз не съм оттам, но там съм роден) има проблем и даже в моето село, тъй като имаше наводнение преди три години и пострадаха три-четири къщи. Тези хора са подали документи и досега са още във фургоните. Ако трябва да направим в Пловдивска област или да поканим управителя на Пловдивска област с кметовете? Там действително има проблеми.
Наводнението беше преди три години, но хората сега, в последно време започнаха да си получават материалите, сега някои ги получават, в момента.
ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Ще преценим дали можем да го направим до края на годината, защото на 4 декември трябва да ходя в Козлодуй и не знам дали след 4 декември вече ще е уместно да се правят изнесени заседания. Но може и тук да ги поканим веднага след това да дойдат.

ВИЦЕПРЕМИЕР ЕМЕЛ ЕТЕМ: Може другата седмица да ги поканим да дойдат и да решаваме въпроса, ако има какво да решаваме. Мисълта ми е докато не е почнала зимата, че ще стане по-лошо.

ПРЕДС. ВЕНЕЛИН УЗУНОВ: Добре. Ще уточним с г-жа Етем къде са общините с най-големи проблеми и ще ги поканим тук заедно с областните управители на едно заседание.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.

/Край – 15.46 ч./

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/В. Узунов/
Стенограф: